За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

събота, 18 юни 2011 г.

Невротични характери


Невротични характери

По-долу ще се спра на някои основни невротични характери. За описанието им черпя от идеите на психотерапевтите Джефри Йънг и Валдо Бернаскони. Просто ги ползвам като база, без да твърдя, че точно се придържам към техните разсъждения и позиции - имам си свои!

Ригиден характер

Тук в самото ядро на егото (а не само като външна защитна маска) се крие безмилостен перфекционизъм, свръхконтрол,критика и мощен негативизъм…Носителят на такъв характер се стреми да живее според изключително високи интернализирани стандарти, най-често за да избегне критиката и отхвърлянето от хората, но и като подчинение на интернализираните авторитети в суперегото си. Ригидният характер е невротично забързан, постоянно напрегнат и свръхфокусиран в цел, като по този начин практически губи мига, губи щастието от самия процес по постигане на целите. След постигането на всяка следваща цел и миг отдих, тя автоматично бива дисквалифицирана като недостатъчна и индивидът се впуска към нови и нови цели, несъзнавано обсебен от страховете си. Ексесивен фокус върху детайлите - "от дърветата не вижда гората". Едно огромно ТРЯБВА нещата да бъдат такива, каквито ригидният характер си мисли, че ТРЯБВА да бъдат. Перфекционизмът понякога се проявява като идеализъм и свръхвисок морал. Ригидност в превод означава твърдост, липса на гъвкавост. Ригидният характер критикува с агресивно дразнене всеки и всичко, което не отговаря на твърде високата му "летва", включително и себе си. Ригидният характер е изключително фокусиран във вторичните способности (по Песешкиян): ред, точност, дисциплина, структура, последователност, категоризация, чистота и т.н. Такъв човек доброволно потиска и кастрира щастието на сърцето и нагоните си, стреми се по всякакъв начин да изключи и неутрализира ужасяващото го процесиране на дясната хемисфера, което той никак не разбира (в социален план пример за такава двумерна ригидност е когнитивната наука). Човек-глава (при това единствено лява хемисфера ), лишен от връзка с тялото, сърцето, интуицията, спонтанността и ...самия Живот. Блокираната връзка със сърдечната и духовна интелигентност, комбинирано с компенсаторното емоционално потискане и гняв предпоставя липсата на толерантност и търпеливост, приемане на различието и други гледни точки, трудно прощаване и злопаметност, в някои случаи прерастващи в афективна или актуално поведенческа жестокост. Ригидният характер черногледо приема по презумпция, че ако само за миг отпусне контрола и свръхбдителността си, автоматично всичко ще се провали, а негативният изход би бил сигурен. Такава психика практически си забранява щастие - когато за миг се изкуши да го преживее, психодинамиката на характера му задейства страха, че щастието го оставя разтворен и релаксирано приемащ живота и другите. А това ужасява такива хора, струва им се, че губят контрола, провалят се и цялата бездна от ужас се изсипва върху им...

Мазохистичен характер

При него човек потиска или въобще губи връзка със собствените си автентични желания и нужди в стремежа си да задоволи другия. Така обаче се превръща в изтривалка за комплексите на другите, тъй като такъв човек проектира мазохизма си в другия, с който той несъзнавано се идентифицира и автоматично започва да се държи по-грубо, неглижиращо и нараняващо с него. В опитите си да угоди на всички други мазохистичният характер отхвърля себе си, тъпче собственото си щастие и трупа пасивна агресия, напрежение, което повишава тревожността директно. Мазохистичният характер външно е усмихнат и в услуга на другите, освен към най-близките си, към които се държи по същия жестоко груб начин, както към себе си, тъй като несъзнавано се идентифицира с тях. Мазохистичният характер е базата за тревожната депресия, която е „опашката“ на дълго време носената и нерешена тревожност. На човекът с мазохистично поведение основателно му се струва, че собствените му емоционални нужди не са адекватно посрещани, което го изпълва с негодувание към хората, за които прави жертви. Самото му поведение и невербални послания обаче дават несъзнавани команди на другите за неглижиране, маловажност и пренебрегване. За емоционалния мазохист мнението на другите хора е далеч по-важно от неговото собствено. В стремежа си към нагаждане към това хорско мнение той губи себе си и често приема решения, които са чужди за собственото му АЗ и го водят в посокат ана някой друг... Емоционалният мазохист е силно убеден, че собствените му желания, потребности и чувства не са от значение за другите, което поведенчески той отреагира като прекомерна отстъпчивост. Това поведение натрупва пасивна агресия, напрежение, които периодично се освобождават в неконтролирани избухвания, психосоматики или злоупотреба с вещества.

Орален (зависим) характер

При зависимия (орален) характер човек има липса на емоционална самостойност, зрялост и диференцираност, зависи емоционално от „значимия’ за него друг, за когото се вкопчва, представяйки това си поведение за обич… Не понася самотата. Има дълбоко заложени вярвания за провал ако не бъде подкрепян от важен за него човек, както и вярвания (комплекси, програми) за болести, катастрофи и злополуки… Една честа маска над такъв характер, стремяща се да компенсира горните страхове, е ригидната персона – ред, перфекционизъм, песимизъм, външна твърдост… Друга защитна маска на такъв характер понякога се явява манипулативното съблазняване, понякога прерастващо в хистрионност. Зависимият характер е честа база и предпоставка за развитие на п.а. и агорафобия. Разбира се, самата паника и порочната въртележка на катастрофично ментално-емоционално отношение към нея и отбягването на причиняващи я ситуации също могат придобито да развият такъв характер. Оралният характер преживява болезнено колебание и нерешителност, когато му се налага да взема самостоятелни решения. Нерешителност, която субективно той преживява като безпомощност. Оралният характер е силно вкопчен в един или няколко важни за него хора, прекомерно тясно преплетен е с тях емоционално - но не с любящата зряла емпатия на самостоен индивид, а с онази инфантилна паразитираща прилепналост, изискваща и поставяща условия, без да има кой знае какво да даде в замяна... Тази прилепналост към важния за нея друг кара оралната личност често да преживява чувства на празнота, безперспективност, липса на смисъл. Зависимият характер е 'прекрасна" база за развитие на паническо разстройство, агорафобия. Понякога те се явяват само върха на айсберга на гранично или хистрионно личностово разстройство.

Шизоиден характер

Отличава се с крайна интравертираност, живот в свят на фантазии и идеали, с минимално взаимодействие с околния свят и хора. Сексуалността се проявява единствено автоеротично, като мастурбация, а към противоположния пол има изравнен афект. Емоциите са изключително насочени навътре, а при общуване с околните шизоидният характер проявява безразличие. Богат вътрешен живот и беден външен. Интелектът е нормален.

Избягващ характер


Избягващият характер преживява субективните вярвания за изолация и непринадлежност към никоя група или общност, поради убежденията му, че е дефектен, некачествен, нежелан и по-низш от другите. Тъй като силно вярва, че е отблъскващ за другите, той сам си причинява социална изолация. Избягващият характер е остро сензитивен към критика, отхвърляне, обвиняване. Постоянно преживяване на срам/страх от негативна обратна връзка при общуване. Избягващият характер твърдо вярва, че другите задължително ще го наранят с критиката си и лишат от вниманието, топлината и приятелството си. Тъй като вярва това, той несъзнавано се държи така, че това да стане реалност. истината е, че това е неговата субективна реалност, нямаща много общо с реалната такава. Когато такъв човек има капацитета за метакогнитивно осъзнаване на собствената си психика и взаимодействието и с обективната реалност, човекът е просто социално тревожен (социофобия), което с негово желание се повлиява чудесно от психотерапия. Когато обаче човекът няма такъв метакогнитивен капацитет, такъв характер е предпоставка за избягващо личностово разстройство.

Параноиден характер

Човекът с параноиден характер пречупва общуването си с хората през субективните си вярвания за нараняване, злоупотреба, унижение и предумишлена вреда. Струва му се, че другите всеки момент могат да го наранят или задължително зад маската им от нормално добронамерено общуване кроят интриги и планове за мамене и манипулация. Такъв характер е база за параноидно личностово разстройство.

Нарцистично - социопатен характер

На нарцистично-социопатния характер му се струва, че е специален, над другите и различен, че за него правилата и нормите не важат. Вярва, че има специални привилегии, а законът е за тълпата. Дълбоки вярвания, че другите са му длъжни по презумпция, а реципрочност в даването от негова страна не е необходима. Свръхубеден е, че другите трябва да му осигурят това, което иска да има, без значение техните собствени нужди и чувства. Фокусиран е във властта и силата. Често можем да видим този болен характер в ролята на политик, с една подходяща маска на усмихната словоблудна реторика над социопатния характер. При по-добро ниво на интелект, такъв характер развива силна манипулативност!

Забележка и разяснение
: Всеки човек е океан от напълно уникални комбинации от безкрая от душевни багри! Това е факт. Бях гледал предаване с водещи физици, които твърдяха, че физиката, в сравнение с психологията, е детска наука! Защото е далеч по-изчислима, детерминирана и логическа от неизчислимите и работещи не единствено на логичен принцип закони в човешкото психе! Горната статия определено е непълна - в нея се говори само за невротичността, без да се споменава огромната останала част от човешката безграничност. Но в статията никъде не се и твърди, че претендира да говори за нещо повече от невротичността, при това през една от многото възможни гледни точки! И никъде не се отрича бездната от позитивен човешки потенциал във всеки от нас! Всеки характер е само обща категория, която е по-скоро клише, даващо общи насоки, тенденции за познание и самопознание, нищо повече. Всеки човек е отделна Вселена - дори личният му невротизъм! Описаните характери дават параметри-категории, нищо повече. Изключително рядко невротизмът на някой се вписва само в един от тях. Далеч по-често обхваща параметри/ когниции от няколко характера. Забележете, че говоря само за невротичността в човека, не за самия Човек! Той е нещо далеч повече от нея! Невротичността все пак е част от малките ни его параметри, психодинамиките на личностите ни, които в цялата си многообразност от движения, все пак следват определени общи тенденции! Тях именно психологията на личността, а още по-директно психотерапията не може да не забележи! Но няма никакво вкарване в калъпи-етикети, а просто ориентири, при това гъвкави и индивидуални! Над невротичните характери персоната ни слага и маски/ начини за реагиране, които не винаги са адаптивни... Това са проследим процеси. Но пак казвам, жалоните ориентири не са коловози-релси! А човек е нещо повече от тревожността си! За да бъде статията по-цялостна, е нужно освен невротичните характери, да се проследят и маските на реагиране над тях, здравите характери, пътищата за превръщане на невротичността в хармонична стабилна психика, цялостната личност отвъд невротичността и т.н. Тези последните насоки обаче могат да бъдат описани в цяла книга :). Горната статия е кратка, частична и не претендира за нищо повече!

Орлин Баев, психотерапевт


Ползвана литература:

1) „И ето го: Хомо невротикус нормалис. Наръчник по неорайхианска теория и диагностика.“ ISBN: 9789549186727. Издадена 2007 г.
2) „Неорайхиански теории“. Издател „Лаков прес“ 2004 г.
3) „Позитивна психотерапия на ежедневието“, издателство „Славена“, Варна, 1998 г.
4) „Reinventing Your Life: The Breakthough Program to End Negative Behavior...and Feel Great Again „ Author: Jeffrey Young, PhD, foreword Aaron Beck
5) http://www.schematherapy.com/id73.htm

10 коментара:

  1. Много интересно за мен .Аз се сложих в графата на оралния характер ,но нали трябва да се приемаме и обичаме такива,каквито сме или да се опитваме да променяме нещо в себе си?

    ОтговорИзтриване
  2. Това беше най-грубото незачитане на човешката пластичност и индивидуалност, и на практика индентифицирането на човека с таравмите, които е получавал. Без съмнение за мен това поставяне на етикети не може да бъде терапевтично, но дори е вредно. Ако личноста е етикитирана и поставена в буркан, тя не може да се развива и може само да се постави мъртва на рафта в музея по естествена история. От този буркан не могат да бъдат изолирани дори тъканни култури, защото всичко е вече казано и мъртво.

    ОтговорИзтриване
  3. Жечка, да - да се видим ясно, да осъзнаем, да се приемем и меко и спокойно, с обич да променим това, което ни носи нещастие! Няма вина, няма етикети - просто за да се промени нещо, е нужно да се познава! :)А хубавото е, че невротичността в нас е само малка част от цялостната ни психика. Имаме толкова хубави качества, толкова добри черти и навици! Имаме и свободна воля, от чиято позиция спокойно като свободни творци на живота си можем да изваем бъдещето и съдбите си! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Славка, ако е така тълкувано, както ти си го направила, си права. Но, може би заключаваш неща, които ти виждаш през твоята си призма пречупени, без в реалността да са точно такива! :) Всеки човек е океан от напълно уникални комбинации от безкрая от душевни багри! Това е факт. Бях гледал предаване с водещи физици, които твърдяха, че физиката, в сравнение с психологията, е детска наука! Защото е далеч по-изчислима, детерминирана и логическа от неизчислимите и работещи не единствено на логичен принцип закони в човешкото психе! Горната статия определено е непълна - в нея се говори само за невротичността, без да се споменава огромната останала част от човешката безграничност. Но в статията никъде не се и твърди, че претендира да говори за нещо повече от невротичността! И никъде не се отрича бездната от позитивен човешки потенциал във всеки от нас! Казваш етикети :). Няма такова нещо. Всеки характер е само обща категория, която е по-скоро клише, даващо общи насоки, тенденции за познание и самопознание, нищо повече. Всеки човек е отделна Вселена - дори личният му невротизъм! Описаните характери дават параметри-категории, нищо повече. изключително рядко невротизмът на някой се вписва само в един от тях. Далеч по-често обхваща параметри/ когниции от няколко характера. Забележи, че говоря само за невротичността в човека, не за самия Човек! Той е нещо далеч повече от нея! Невротичността все пак е част от малките ни его параметри, психодинамиките на личностите ни, които в цялата си многообразност от движения, все пак следват определени общи тенденции! Тях именно психологията на личността, а още по-директно психотерапията не може да не забележи! Но няма никакво вкарване в калъпи - просто ориентири, при това гъвкави и индивидуални! Над невротичните характери персоната ни слага и маски/ начини за реагиране, които не винаги са адаптивни... Това са проследим процеси. Но пак казвам, жалоните ориентири не са коловози-релси! А човек е нещо повече от тревожността си! :):) :) Благодаря за коментара ти - радвам се, че скромните ми писания предизвикват отзив! :) Поздрави и най-слънчеви пожелания!

    ОтговорИзтриване
  5. Орлине, много се радвам на отговора ти. Именно тази "статията е непълна" и не споменаването на "бездната от позитивен човешки потенциал" създава възможността за поставяне на човека в рамка. А самото публикуване позволява на всеки индивид да я "пречупи" през неговата си призма. Независимо дали сме лайци или психотерапевти всички си имаме тъмни, непознати страни и залитаме ту в една, ту в друга крайност. Моето скромно мнение е, че тази твоя рефлексия също трябва да бъде включена в статията, което ще разшири хоризонта и ще предпази четящите от залитане. Сигурна съм, че ме разбираш.
    Относно "общите тенденции" - не знам, не съм много сигурна, че може да се твърди с каквато и да е сигурност нещо изобщо. Себепознанието е утопия виж себеизследването е нещо друго.
    Колкото до "скромните ми писания" - хей, кого заблуждаваш? Нали не мислиш, че ще се хвана на това ;)

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря ти за разбирането и добрите думи! :):):)

    Орлин :)

    ОтговорИзтриване
  7. Интересно.....Orlin Baev Sie sind wohl ein Wizbold :)

    ОтговорИзтриване
  8. О, опитвам се да изляза от калъпите на стадното мислене и да се шегувам. Поне не спирам да пробвам! :) Бъдете щастлив, Пламен! :)

    ОтговорИзтриване
  9. Извинявайте за личните въпроси, но можете ли да ми кажете колко години са необходими за придобиване за квалификация "психотерапевт" и възможност да отваряне на кабинет и доколко човек може да се издържа от тази професия?
    Ще се радвам да ми отговорите.

    ОтговорИзтриване
  10. Зависи от школите! Обикновено поне 4-5 години. По-кратки са обученията във "фокус в решения", в хипнотерапията. Има много формалности около думичката психотерапевт и повечето от тях са свързани с бизнес интересите на обучителните финансови пирамиди в школите и "държането на кокала", грубо казано... В България много, много често обучаващите се случва да знаят и могат далеч по-малко от доста от обучаващите се. Водят се психотерапевти, но всъщност са преподаватели - но са застанали в ключови позиции и черпят финансови ресурси! А разликата между психотерапевта, който приема по 6-10 човека на ден и преподавателя по психология и/или психотерапия е диаметрална...! Но, така стоят нещата! Относно това доколко може човек да се издържа с психотерапия, това зависи от количеството и качеството психоемоционална стойност, което терапевтът може да даде на клиентите си, доколко успява действително да им помага, съумява ли да съдейства постигането на щастие и т.н. А това го решават пациентите! Може много да се каже по въпроса!

    ОтговорИзтриване

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.