Страници

неделя, 25 юни 2017 г.

Естествена Харизма

Естествена Харизма

В статията си „Себеактуализация“ разсъждавах върху качествата на реализиралия се човек. В този текст твърдя, че естественият чар, магнетичност и харизма на човека, се определят именно от тези качества. Говоря за автентичната харизма, идваща от единството на човека със законите на Битието, с Бога, със собствената цялост. Има двуноги примати, откъснати от организма на целокупния живот и Себе си, които също притежават чаровна харизма. Но, за такъв психопатен чар пишат и говорят мнозина колеги. Оставям им това неудоволствие охотно. За това пък аз с удоволствие ще се спра на естествения, автентичен чар и харизма на цялостния, истинния и съзнателен човек.

Една междинна, психотелесна дефиниция за чара и харизмата:

От по-приземена гледна точка, чаровната харизма е умението за съблазняващо привличане, подлежано от здраво себезаявяване, смирено доверие в себе си, добро планиране и връзка с реалността. А самият чар: "Давам каквото искаш, за да те спечеля и да те накарам да ми дадеш каквото аз искам!" Не противоречи на естествената харизма, когато има връзка с Бога, с вътрешната автентичност. Тогава е нормално умение за качествено общуване. Ако щеш, качествени търговски умения. Няма ли я връзката с Бога обаче, деградира автоматично до евтина манипулация!

Та, какви са съставките на естествената харизма?

Битийна, творческа мотивация и живот, смела спонтанност в творческата си проява, творческа оригиналност, познание и творческо живеене на призванието си, връзка с реалността социална и реалността творческа, автономно самоопределяне на разбирания, цели и посоки,  преживяване на възрастта като предимство, баланс между екстраверсия и интроверсия – добра компания първо на себе си – общностен, но не и самотен в самотата, сътрудничество вместо конкуренция, оценяване и благодарност за малките ежедневности – виждането им като чудо, силна индивидуалност при емпатийна общностност, космополитност, жива, отвътре етика, диалектично надхвърляне на противоречията, самадхи преживявания…

А по-описателно:

Творчество – автентично чаровният човек е неизменно творец. Така магнетизмът му не толкова принадлежи на малкото социално его, a по-скоро се дължи на преминаващият през смирението му творчески потенциал.

Битийно – творческа мотивация

Мотивацията му за живот и постигане е неизменно битийна, творческа, антипод на дефицитарната. Последната е гонене на моркова на уж защитата от пръчката на страха в собствената пълна с ужас сянка. Бягане от Михаля на вътрешната празнина, с цел вземане, получаване, искане на още и още, с безплодна надежда за запълване на вътрешната липса от смисъл.

А творческата мотивация – в нея присъства вътрешна пълнота, вече налична удовлетвореност, преобразувала автобиографичните страхове с потенциала си. Преливаща отвътре навън удовлетвореност, която иска да дава и не може да не дава.

Смела спонтанност в творческата проява. Автономно самоопределяне на разбирания, цели и посоки.

Творческият поток, преминаващ през себепознаващия се индивид, води до дълбоко самоуверена смелост в собствените избори, мнения, посоки. Защото това са изборите на цялостната личност, на безкрая от потенциал отвътре, на Бога проявяващ се през малкото социално его и персона. Парадоксът е, че колкото повече егото приеме слабостта си, смирено преклони глава и медитативно/ молитвено притихне пред безкрая, толкова повече и по-качествено протича творческият потенциал. Силата на слабостта.

Естествено харизматичният чаровник е смело спонтанен. Не нагонно импулсивен, а именно спонтанен. Защото спонтанността е качество на духа му, високо творческата способност за мигновена импровизация, съчетаваща огромния напор от вътрешния творчески поток с външно социалните възможности, опции, динамики и параметри, във всеки миг.

Творческа оригиналност. Любознателност външно когнитивна и вътрешно съзерцателна.

Харизматичният чаровник се ползва от достигнатото човешко познание с пълни шепи. Нещо повече – автентично  магнетичният човек е изключително любознателен, жаден за познанието на ума. Познание, което обаче естествено свързва с вътрешното познание на сърцето, на духа си през процеса на аналогията – каквото горе, такова и долу. Там, където друг би видял ограничените резултати от даден научен експеримент и достижение, харизматично цялостният човек съзира глобалните принципи и житейско битийни закономерности, от които низхожда конкретният научен резултат на физичната, когнитивна, медицинска, психологична и т.н. науки.

Това аналогично свързване между външното и вътрешно познание му позволява с лекота да преминава нивата на творческия процес (клик) – комбинативно, изследователско, трансформативно, инспиративно. При талантливостта на трансформативното творчество се достига до гещалт (цялостност), надхвърлящ сумата от частите си. А при гения на инспиративната креативност, малкото земно познание, свързано аналогично с безграничността на творческия потенциал, ражда изцяло нови, оригинални парадигми, конкретизирани до конкретни и социално приложими, прагматични полезности.

Познание и творческо, смислено живеене на призванието си

Естествено чаровният човек е дълбоко единен с целостта на потенциала си, със Себе си като вечна същност. Познавайки Себе си, познава прекрасно и призванието си, мисията за която е дошъл да изпълнява в земния тренажор. Естествено чаровният човек чувствознае интуитивно параметрите на договора и длъжностните характеристики (job description, казано къде метафорично, къде буквално, но в по-широк план и смисъл… ), подписани още преди въплъщението му, от самия Него. Съответно с цялото си същество живее факта, че доколкото и както изпълнява житейската си мисия, за която е пратен, дотолкова и така качествено цялото Битие стои зад него и го подкрепя синхронично, в най-малките житейски факти и случвания (Не че всичко е само мед и масло. Трудностите и предателствата са също толкова задължителни в земното училище). Защото малко и голямо са относителни, а именно в малките ежедневни мигове се проявява великото чудо на любовта, мъдростта и свободата на смисъла (Логоса). Защото не самите моменти са различни, а очите на сърцето ги виждат различно, наситени с величието на Бога. Както се казва в зен, преди сатори планините са планини, реките са реки и обичаш картофена супичка. След сатори, планините са планини, реките са реки и обичаш картофена супичка…

Връзка със социалната и творческа реалност

При целия си творчески потенциал и гениалност, естествено харизматичният човек умее здраво да стъпи на социалния консенсус за реалност. През перспективата на гения му, той е само една от мириадите възможности, но важна такава, тъй като именно за въплътяване на реалността на един по-цялостен свят в социалната малка реалност е дошъл тук. Едновременно е единен с безкрая на Битието, с Бога и едновременно умее да следва малката човешка логика, разбирания и пътеки. Да, тесни са му и през талантите си прелива отвсякъде, но спокойно умее да се заземява биологично и социално – когнитивно. Главата му е в небето, а краката стабилно стъпили на земята.

Нерядко харизматичният талантлив и гениален индивид е виждан като странен от сивите тълпи наоколо му. Защото, колкото и да се старае да се вкоренява и заземява в социалната логика, напорът от потенциал нерядко прелива, промъква се през тесността на социалната персона. При социалната (не)съзнателност на съвременния технологизиран дивак това разминаване е неизбежно.

По правило, естествено харизматичният човек е надраснал времето си къде със столетия, къде с хилядолетия и повече... А казано по-точно, геният на творческия му смисъл низхожда от пространство на безброй варианти отвъд каквито и да са временно пространствени определения – тук и сега божествена е такава автентична харизма.  

Преживяване на възрастта като предимство

Харизматичният индивид с напредването на биологичната възраст става все по-Себе си, по-щастлив и автентичен. По време на младостта,  твърде възхвалявана от деградиращото и невиждащо по-далеч от носа си общество, силно талантливият човек обичайно е в странна ситуация. Потенциалът на духа му все още не е събуден, но е близо, предусещан е, копнян е мъчително. Все още характеровите травми и страхове спират досега до спонтанната автентичност. А когато присъстват травми и тревожни психични съдържания, силата и красотата на младото тяло никак не помагат на липсващото усещане за удовлетвореност.
С времето, в процеса на себепознание и работа по себе си в нелеки житейски опитности, травматичните страхове се постапят и освобождават пространство, през което започва да се излива творческата харизма на смисъла. Този поток свършва останалата работа почти автоматично, медитативно и непринудено. Тогава харизмата заблестява, а щастието като тиха и нежна птичка, чурулика на възприятийното рамо на живеещия през смисъла си.

Баланс между екстраверсия и интроверсия – добра компания първо на себе си – общностен, но не и самотен в самотата.

Естествено харизматичният човек не познава понятие като скуката. Скучае човекът, откъснат от Себе си – тогава се нуждае от постоянното запълване на вътрешната си празнина с външното кудкудякане на света. Естествено харизматичният човек живее през величието на вътрешната си божественост, през която е свързан общностно с един неимоверно богат и безкраен свят на смисъл, творчество, идеи, полет на духа. Когато е външно сам, никак не е самотен, тъй като е постоянно заливан от изобилието на Живота, до което има достъп извътре си. Това вътрешно богатство напира, буквално упражнява натиск за проявата си навън, в света на хората. Тогава харизмата се излива навън творчески като комуникация, обществена дейност, културни прояви, творчество от всякакъв вид. Тоест, спрямо естествено харизматичния човек въпросът дали е интровертен или екстравертен, е фалшива дилема. Дълбоко интровертен е точно толкова и както е социално адаптивен и екстравертно проявяващ се активно. Естествено харизматичният човек е социабилен, но не на всяка цена. Дотолкова се проявява обществено, доколкото и както може да изрази огромния си вътрешен потенциал – Себе си. Затова здраво може да постави граници: определено разговорите за футбол, мода и клюките за съседа му импонират толкова, колкото на футболиста идеите на Николас Тесла или Оробиндо…


Виждане на малките ежедневности като чудо

Както казва Алберт Айнщайн: „Или не вярваш в чудеса, или виждаш всичко като чудо!“.
А виждаш всичко като чудо, когато ти си чудесен, когато си едно с вълшебството на любовта. Любовта, носеща сърдечна мъдрост, преливаща се в свободата да се самоопределяш като стойност, ценност, истинност. Любов, импрегнираща възприятието на живеещия през чара си човек. Когато виждаш през любовта, всичко оживява. Осъзнаваш, че нежива материя няма, освен в (не)разбирането на откъснатия от съзнателността ум. Всяко птиче е част от теб и ти от него, едно в организма на целокупния живот. Едно миене на чинни е медитация толкова, колкото и всеки ежедневен процес и правене се превръщат в жива, непреривна молитва. Виждаш животинче – един поглед в очичките му, едно вчувстване в енергията му – вече го познаваш, говориш езика му. Ти си клетчица от организма на цялото, то също е. Тогава знаеш – никой не е по-важен от друг и теориите на ума са относителни, когато водещо е обединението на любовта.

Силна индивидуалност при емпатийна общностност



По-горе писах за баланса между интроверсията и екстраверсията на естествено харизматичния човек. Сърдечно чаровният човек общува емпатийно, провежда любящото си творчество. Не може да не го провежда, тъй като започва да се трупа, а дебитът му не чака илюзиите на егото. Любовта обаче има две лица. Едното е приемащо, прегръщащо.  Другото е поставящо здрави граници, себезаявяващо се, казващо НЕ, когато е нужно.
Естествено харизматичният човек познава Себе си и живее през Себе си. Затова, заявява индивидуалността си решително, дори когато противоречи на мнението на тълпата. На творчески харизматичния индивид му е чуждо себепотискащото самоунижение, страхуващо се от изоставянето на значимия друг. Тъй като той самият приема и живее Себе си, се проявява автентично заявявайки се, такъв какъвто е.

Сътрудничество вместо конкуренция

Нвротичният аз на хомо невротикус ненормалис се страхува от собствената си слабост, проектира я в другия във вид на завистлива, ожесточена конкуренция. Здравият, самоуверен и интегриран аз е способен да промотира успеха на другаря си в сърцато сътрудничество, тъй като е уверен в своя, а богатството от преливащи отвътре му потенциали го кара постоянно да надхвърля статуквото на малкото его в полета на творчеството на духа му!

Космополитност

Естествено харизматичният човек е гражданин на целия мултивърс, като виза за всяка реалност е любовта му. Може да обича държавата и нацията, в които е роден и през които се проявява, но далеч надхвърля грязния, краен национализъм и шовинизъм на малкия по душа човек.

Жива етика

Една от най-красивите характеристики на себереализиралия се, естествено харизматичен човек, е живата му етика. Какво е това? Познание за етичните и естетични закономерности на целокупния живот, Дхарма. Ако на планетата ни живееха повече реализирали се, знаещи какво правят тук, живеещи през естеството си люде, нямаше да има нужда от полиция, съдилища, лекари и психолози…  На такъв човек не е нужно да казваш кое е редно и кое не, тъй като има много ясни вътрешни ориентири. Има нужда от външен закон и рамки, когато няма добри вътрешни такива.

Диалектична визия

Естествено харизматичният човек има висок поглед, който надхвърля доброто и злото, трудното и лесното, удоволствието и болката, плюса и минуса, до гледна точка, обхващаща и двете. Панорама, от която живеещият през духа си нито се прилепва твърде към удоволствието, нито бяга прекалено от трудностите, но се учи и оъ двете поравно, познавайки централността им в двигателя на живота. Автентично харизматичният лидер вижда противоречията като учебно израстване, в което количественото натрупване в борбата между противоположностите, се преобразува до качествено различната и по-висока синтезираща ги визия на единство. Трудно е да се обясни това, което сърцето вече знае и мъдро живее.

Самадхи/ океанични преживявания


Естествено харизматичната личност умее да се смирява молитвено и медитативно, да стихва малката си его преходност, за да проявява вечността си. Удивително е да живееш от позицията на Себе си, на духа си. Тези думи ще прокънтят като празно словосъчетание за обсебения от илюзиите на този малък свят, но ще бъдат разбрани от стремящия се към Бога и живеещия потенциала Му.


Орлин, човек



неделя, 18 юни 2017 г.

Надали мисловен, клюко поток

Наблюдавам следното - слагам в социална мрежа нещо, което се коментира доста. А доста се коментират ежедневни, почти или баш клюки неща. Защото под статии, които съм писал сума ти време и които са действително ценни или под мисли на Учителя и т.н. - нищичко. Та, когато сложа нещо злободневничко, отначало се започва с коментари резониращи и съгласяващи се. 

После постепенно неутрални, но качествено свързани с основния смислов извор - тези са всъщност ценните. Ако продължи чатенето, дискусията се отдалечава от постнатото съвсем и започват отвлечени мнения, свързани толкова с първоначално вложеното разбиране, колкото и "както дяволът чете и разбира евангелието..." . 

Тогава се появяват все по-критикуващи и противоположни мнения, но най-често основаващи се на разбирания, нямащи нищо общо с ясно и обосновано изразеното от автора на първоначалния текст. То хубаво, ако са просто мнения, но на фона на описваната вече отдалечена несвързаност, това са по-скоро лични бърсаници на собствени нещица, не и нещо наистина отнасящо се към първоначално казаното. Понякога дори е правен опит за обличане на тези изтривания в пси интелектуализъм... 

Накрая потокът на фолк (не)мисленето дотолкова се отдалечава от реалните факти и картина, че започват да се появяват мнения, в които присъства ad hominem (вид когнитивен байъс - срещу човека) спрямо автора, или популярно казано, вземането му за дъвка...  

Та, благодаря - радвам се, че имам достатъчно сладост, за да съм дъвкан на някой в устата. А и по-добре на хората в устата, а не в краката. Така поне знаеш, че си видим, а и светлината неизбежно хвърля сянка в мира сего.  Ади бай!

О.

Странник съм




(Изпълнителката от клипа си е тетя (лелка), но гласът и текстът, посланиео и смисълът... оболдеш!)

Вдъхновяваща музика има от цял свят, от всички раси и народи. Всеки си има пристрастия, резонира повече с една или друга. Българската, поради факта, че сме в български тела, през родовата нелека памет, ни въздейства силно. В България обаче се чувствам като присаден - първи живот ми е в тази нация. Тялото, през генетичната памет, помни миналото ѝ, но Душата ми е малко като прикрепена за българщината - нова и е. Но, има и по-дълбока и цялостна памет. Слушайки добра руска музика, не тялото, а Душата ми се задейства - знам, че съм бил там не един живот - отварят се спомени за онази църква, за работата ми там като свещеник, за онзи ми живот като крепостник, за смъртта ми като руски солдат. Не един живот - а регресията се случва спонтанно, когато живееш от душа и сърце. Защото именно Душата ползва едно или друго тяло и въплъщава част от Себе си. Дълбоко резонантно чувствознание, преминаващо в интуитивно познание възниква и когато послушам хинду и будистки мантри - още по-древни и дълбоки, съкровени спомени, запазени в Мен (не в този мозък, а в Мен), изплуват бавно, като течението на река Ганга...

По някакъв начин сме като душевни туристи - само че дошли на работа. Спомням си живота си в Германия - монах, но сблъскал се с черната страна на монашеството - догми, забрани, бюрократично властолюбие, прикрито зад псевдодуховност - а сега Германия никак не ме блазни, отблъсква ме дори. Спомням си живота си във Франция - нелеки перипетии - смесени чувства.

Странници сме в този свят. И не само на тази земя. Част от мен чувства живота на слънцето, на юпитер, а чувствознанието се прелива в космичната му проява далеч отвъд тази система. Когато се вглъбя, се появява трудно описуемо познание - дали ще го нарече някой измерения, или нива на съзнателност и йерархия на живота по дървото на живота - знам, че това са само описателни термини за малки деца. Защото този по-обемен живот включва всичко това, но параметрите са тотално надхвърлящи в едновременната паралелност на възприятието си всичко познато в този малък земен живот. Като було от илюзия скрива взора ни от цялостното познание. Колкото и механично, количествено измеримо и повторяемо проверимо, експериментално научно да изследваш малкото, пропуснато през воала, когато си се идентифицирал с малката илюзия, не виждаш по-далеч от носа си.

Има обаче една различна, качествено преживяема наука - науката на посветените. Нейният подход е навътре, към себепознанието - тогава познаваш и Вселената и Боговете. Защото преживелищно знаеш, че в същинската си природа си едно с Бога! 

Орлин, човек

петък, 9 юни 2017 г.

Четири житейски фази

Четири житейски фази

Животът на човека, лишен от смисъл и цел, прилича на лутането на изгубено малко дете в гъста нощна гора. Отвсякъде дебнат заплахи, а поради липсата на слънцето на смисъла, решенията за избор на посоки са твърде неадекватни.

Едва когато в живота на човека се появи преживяването на смисъл (Логос, гр.), едва тогава заблестява слънцето на вътрешния ориентир на духа. Популярният писател и теоретик от 20-ти век Карл Юнг говори за интеграцията на човешкия живот около т.н. от него цялостна личност (Селф) в процеса на индивидуация. Индивидуация или процес на себеактуализация/ себереализация, преминаващ през осъзнаване и интегриране архетипите на сянката и анимуса/ анимата. Сянката съдържа нежеланите и изтласкани наличности. Анимата и анимусът са контрасексуални комплекси. Тоест, мъжът притежава душа (анима) с женска полярност, а жената дух (анимус) с мъжка такава. Според Карл съществуват четири етапа в развитието на анимуса и анимата, случващи се в процеса на човешко израстване/ индивидуация. Етапи, постепенно надрастващи биологичната и социална себеидентификация и стигащи до духовната такава. Етапи, имащи имплицитен паралел със себеактуализиращите хуманистични нива и процеса на себереализация в мандалата на човешкото развитие. Но, по-подробно за нивата в проява на анимата и анимуса според Карл Юнг и последователите му, може да бъде прочетено на хиляди места... 

В тази статия приложно опростявам, поставям прагматичен, социално-преживелищен акцент и говоря за четири житейски фази, олицетворяващи различна степен на самосъзнание и зрелост, като ползвам идеите на Russ Whitney (https://www.healyourlife.com/which-of-the-4-stages-of...), които на свой ред вероятно са базирани на щрихираните от Мари Луиз фон Франц (в „Човекът и неговите символи“ ) стадии в развитието на Анима и Анимус, впоследствие обогатявани съдържателно и от други автори, но запазени като скелетна рамка. Етапите атлет, воин, държавник, духовник. Ползвайки идейните насоки на Russ Whitney с уважение, ще ми се да нарека последните две фази по-резониращо с вложения в тях смисъл: жертва и цялостност. Тоест, ето ги 4-те фази: атлет, воин, здрава жертва, цялостност.

Удивително простички и казващи толкова много са тези четири житейски фази. Защото гениалните неща често са простички, а винаги са естествени. Примерно, четейки разсъжденията на колегата Ерик Ериксън по същата тема, някакси не чувствам нито вдъхновение, нито интуитивно потвърждение за верността, приложимостта, съвременната им адекватност (за частичната им адекватност, да, но не повече). Прочитайки кратката горна формулировка, изхождаща от идеите на Юнг, интуитивният ми отговор веднага е едно огромно ДА, сакралният ми център завибрирва в потвърждаващо МХМ (преживелищно изразявам, в случая ползвайки терминологията на системата човешки дизайн), а вдъхновението, синхронично трепкащо резонантно с творческия поток на прочетеното, спуска красивите багри на вече конкретизирано познание.

Атлет

Добре е човек да поддържа механизма на физиологичния скафандър, през който се проявява в училището на живота. Когато обаче съзнанието е толкова ниско, че има отъждествяване с тялото, тоест дълбоко вярване „аз съм тялото си“, начинът на живот, цели и преживяване за смисъл, са съответни. Нормално е за един тийнейджър да е силно фокусиран в тялото си, в мускулите, спортните постижения, издръжливостта, силата и телесната привлекателност. Когато обаче съзнанието на човек в зряла възраст продължава да пребивава на това ниво, разочарованията са неизбежни: килограмите почват да надделяват въпреки леката диета, бръчките се разширяват, гърдите на жената се променят, зъбите се развалят, ставите познават времето – смъртта започва да маха от склона на непознатото за такова забило невежеството си в калта съзнание.

Когато е част от трите по-високи етапа, съзнанието на атлета е чудесно. Разбира се, великолепно е да се поддържа този калъф, тази ножница за духа – физиологичното тяло. Когато обаче себеразбирането е фиксирано изключително във физическите годности, с годините започва да нараства едно озлобяване и непреодолим протест, превърнал се в мрънкащата незрялост на стареца със съзнание, приковано в пъпчивия тийн стадий.  

Фиксацията единствено в тялото, освен от лична незрялост, е масово диктувана от глобалния, инфантилен материализъм. Едно диво човечество, невежо бъркащо механичния технически прогрес с развитие в човещината, сляпо недовиждайки актуалния регрес и оскотяване при загубатата на извечните ценности.

Воин

Ето я менталността на бизнесмена психопат, на безскрупулно гонещия изгода и печалба човек, за когото постигането на въжделяваните богатство и власт оправдават всякакви средства. Тук е и психиката на религиозния фанатик, приковал безлюбната си преданост в каузата на някой по-интелигентен от него. Тук е политикът, продаващ майка си родина за лична изгода (за справка, насочи вниманието си към българския парламент). Това е глобално рекламираното „аз и мое“ откъснато разбиране на крайния индивидуализъм. На по-фин план, на това ниво са и размахващите пръст морални ригидници, войнствено отстояващи дадени норми, но лишени от нормата на любовта. Често атлетът и воинът се припокриват . Пишейки за това, в съзнанието ми неволно изниква образът на напомпания, татуиран мутраген, седнал в колата си непременно от препоръчваната и изразяваща социален статус марка. Но и образът на костюмирания бизнесмен, за когото единственият и най-важен житейски смисъл, е развитието на финансово властовия му просперитет на социален самец. Да, действително – животинският териториален нагон, проявен през човешката логика, ражда такива човекоподобни двуноги. Защо говоря така? Защото, когато подобна психика е част от едно по-цялостно виждане и себепознание, носи чудесни качества. Когато обаче липсва съзнанието за себе си като духовно същество, свързано в единство с глобалното човешко, но и на Битието цяло, властовата цел оправдава всякакви средства. А това е една от дефинициите на психопатията.

Воинът изцяло се фокусира в постигането на целите си и понякога телесните дадености отстъпват на заден план. Коремчето е допустимо, когато всяка минута  е вложена в развитие на бизнес просперитета.

Здрава жертва

На това ниво започват да се появяват пробойни в телесната и его фиксация. Човек започва да осъзнава значението на по-глобални стойности – семейство, принадлежност към дадена общност, родина, деноминация, колектив. Его нарцисизмът в някаква степен се разширява до по-глобална идея и интернализира в себе си дадена система, колектив, семейна, общностна структура. Вътре, в рамките на това разширение, се появява способността за известна жертва на собствените приоритети, цели, гордост. Извън зоната на тази его включеност, разбирането и отношението си остава на предишните съзнателни нива. Тоест, съществува двоен стандарт. Това, което за собственото семейство, деца, сънародници, единоверци и т.н. е позволено и жертвено понасяно, по отношение на различните и приемани за външни, е дисквалифицирано.
Способността за здрава жертва е изключително важна част от проявата на човещината, на божественото начало в човешкия живот, когато е практикувана от позицията на целостта, на по-високото, четвърто ниво на съзнателност.  Тогава отсъства двойния стандарт, тъй като Себе-идентификацията обхваща всички чувстващи същества в единство, а жертвата е приемана не като примирено понасяне, а като смирена радост, като жертва на илюзии и всъщност печалба на любов, свобода, истинност.

Когато съзнанието е фиксирано на това трето ниво, човекът може да поддържа повече или по-малко тялото си, да постига его налагащите си цели, но за определен кръг люде, да се проявява като смирен, приемащ, любящ, великодушен. Докато към този по-малък или по-голям кръг човекът е великодушен, към останалите може да бъде безцеремонен и дори жесток, ползващ ги единствено като нарцистичен контекст за целепостиганията си.

Цялостност

На това ниво на съзнателност, присъства преживелищното познание за Себе си като духовно същество. Духовна същност, осъзнаваща свързаността и единството си с Бога, законите на Битието/ Дхарма, с всяко чувстващо същество. Когато живееш от позицията на холистичната си визия, центърът на самосъзнателност е преминал от идентификацията със социалното и биологично его, в себесъзнаването като цялостна личност. Цялостна личност, Селф, дошъл за малко на тази земя – училище, за да събере през опита си нетленни съкровища в сърдечната си чаша, в трезора на вечната си същностна природа.

От тази самосъзнателна позиция жертвата вече е виждана просто като освобождаване от его илюзии, носещо още творчески потенциал, любов и мъдрост. Виждана е не като загуба, а като печалба. Като освобождаване от его илюзията на страха от загуба, водещо до истинската печалба на присъствието на духа.

Цялостният човек в добрия случай избира да поддържа адекватно физиологичния си носител (тялото), но ясно съзнавайки позицията му единствено на превеждаща го през житейските вълни преходна лодка, съд вместяващ и проявяващ част от Него самия за един кратък житейски  учебен клас. През целостта си човек с радост се ползва от постиженията на науката, но в често плоските ѝ заключения вижда далеч по-глобални аналогии – каквото горе, такова и долу.

Живеещ през целостта си, човек може да избере упоритото следване на дадена професионална или предприемаческа реализация, да проявява воински качества активно. Разликата от нивото воин е в това, че тук липсва его фиксация, фокусът е повече в процеса, вместо в непременното постигане. Отсъства агресивната гордост на его, защитаващо и умножаващо териториалните си придобивки при бягането от страховете си от липса и слабост в сянката си. Вместо това развитието често е по-мащабно, цялостно, съобразено със законите на любомъдрието, но правено творчески, като игра на сцената на житейския театър. Мотивацията е творческа, битийна, вместо дефицитарна (вж. Маслоу).

………………………………………………………………………………………………………

За разлика от Ериксън, Карл Юнг не поставя възрастови диапазони, корелиращи с тези нива на съзнателността. И с право. Има хора, цял живот живеещи инертно, с имбецилно-инфантилната себеидентификация с тялото или заместващите обекти като колите, имотите, бизнесите си…  Има и люде, които още от младежка възраст носят в себе си мъдро познание, което им помага да живеят адекватно телесно, професионално, семейно, колективно, но от позицията на познаването и присъствието на духа им.

Етапите на Юнг прекрасно корелират с трите качества на материята и съзнанието, разисквани от древните индийски мъдреци: трите гуни тамас, раджас и сатвас. Инертност, страстна амбиция и светла духовност. Който има уши, чува...

Добре би било да свържа аналитичните еволютивни фази, ценното от хипотезите на Ерик Ериксън за житейските периоди и конфликти и етапите в развитието на съзнанието на Юнг. Разбира се, в творчески вид, ползващ, но надхвърлящ комбинативно, експлоративно и инспиративно ползваните източници (виж творческите етапи). Предстои да се случи в бъдеща статия.

Орлин Баев





понеделник, 5 юни 2017 г.

Реализация в България или чужбина

Чожбинътъ нъ негу там уткъдету душло утишло
Познавам Митко от обучението "Краткосрочни подходи в психотерапията", водено от Алексей Бъчев в София, 2009-та год. Направи ми впечатление като много будно момче, амбициозен такъв, надъхан, в същото време и умен. Дълго време беше живял в Канада, а след няколко години в България, пак се върна там. 

Долният текст е негов фейсбук постинг. Споделям го в блога си, поради ценността му. Аз също съм обикалял доста света и знам, че ако в България си льольо, такъв ще си навсякъде. Ако в България се справяш, ще се справяш навсякъде. Нещо повече. Западът трудно допуска източни специалисти на високо ниво, различни от лекари, зъболекари и програмисти - не се признават дипломи, обучения... Сега, ако работиш като проститутка, рецепционистка, камериерка, готвач, дете или възрастни хора гледачка, строител, шофьор, заварчик, монтьор и т.н., о'к. За действително на високо ниво професии обаче, западналият като ценности запад действително поставя сериозно сито, за да не се отнеме реализацията на местните галошовци. Защо говоря така? Ами, като знам как в психотерапията (това, което правя), в България носим вода от 99 кладенеца, учим се безкрай, пенкелери сме, влагаме огромни усилия, пълно отдаване, справяме се с много широк спектър състояния, а на запад специализират едно р-во, школа и това е... Четейки кой да е от приеманите за гоуема работа психолози и терапевти, сега след 11 год, практика, виждам, че огромна част от популярността и инфлираното им величие се дължат на факта, че са живели и творили в силния икономически, политически и налагащ себе си глобално в коя да е сфера запад. Не принизявам знанията, таланта, уменията и труда на колегите ни най-малко. Просто казвам, че докато един психотерапевт, писател, актьор, музикант от щатите, Канада, Западна Европа е достатъчно просто да е талантлив и напорист, за да разпространи творчеството си глобално (поради споменатите икономически фактори), то в същото време за творци дори гениални, но от изтока, от малки и в сянка държави, никой не е чувал. В същото време качеството на творчеството на последните често е далеч по-високо от това на лелеяните им западни псевдовеличия... Както писах, това се отнася далеч не само до психологията и психотерапията, а до музиката, киното, актьорските умения, режисурата, сценария, театъра, рисуването, вокалните умения, писателското майсторство и т.н. и т.н.

Що се отнася до психологията и психотерапията - има едно отвратително и негласно съгласие, приемащо "великата" хамериканска пси асоциация като водещ ориентир. Учат се предимно хамериканските плитки автори, четат се основно техните нерядко посредствени статии, виждани през автоагресивния стокхолмски синдром (несъзнавано) като велики... Такива ми ти весели динамики...

Освен това масата от народ на запад има действително много по-ниска обща култура. Жените им освен, че са масово грозни (говоря предимно за Канада и Щатите и без извинение), са станали някакви болно еманципирани мъжкарани, забравили дори да ходят и да се обличат, камо ли да имат излъчване и поведение на жени... Наблюденията ми са, че като цяло, като една обща извадка, българите сме и по-умни, по-знаещи и по-можещи. Да, имаме една грубост и автоагресивно неуважение към самите себе си, брата си и родината си... Но, именно към промяна на това мислене е насочен този текст. 

В началото на 90-тте работех въоръжена охрана в ОББ, Варна. Шефът по сигурността, Бранимир Славов (Бранко), казваше: "Който се справя, тук се справя най-добре. За какво ходят хората в чужбина? Защото не се справят тук, затова. Аз се оправям добре в България и знам, че сега, в дивия изток, са златните мини!" - човекът успоредно с работата си в банката имаше автокъщи, магазини, търгуваше стабилно. 
След време, когато пътувах по корабите, в една от ваканциите между два договора, срещнах случайно Павлин, съученик от електротехникума. Разговорихме се, кой накъде е и какво прави. Като му споделих, че съм моряк и че за два договора мога да си купя апартамент в България (тогава разликата в стандарта бе сериозна, докато сега не е така), той се засмя и каза нещо от сорта: "Слушай, много се радвам, че пътуваш. Такива като теб ми осигуряват доходите. :) " - Оказа се, че е станал строителен предприемач... 
Та, който си го може, си го може много по-добре в България, където го е поставил неслучайно Господ, Животът. Преди време започнах да осъзнавам процесите, върху които разсъждаваме в този разговор. Осъзнах, че докато неможещият търси през незрелостта си трошички подаяние навън, знаещият и можещият изковава съдбата си без мрънкане. Разбрах, че реализацията на истински високо ниво в чужбина е много по-рядък факт от масовото заемане на работни позиции, за които кой знае какъв акъл и можене не се искат. Видях, че в България има много минуси (както и навсякъде), но плюсовете никак не са по-малко! А отвъд тук и там, където и да си, ако служиш на Бога, ако провеждаш Любовта, само тогава животът ти се изпълва със смисъл! 
Започнах да уважавам родината си и включих това здраво национално достойнство в стабилната си самооценка! 

Благодаря на Митко и отговорилите за смислената дискусия! 

Ето го откровението на Митко Тошев:

"За седемте години, които прекарах в София, оставих доста хора учудени и замислени заради начина, по-който гледах на средата. Постоянно ме питаха как така не ми пречи простотията, как така си намирам работа толкова бързо, как така нещата, които ядосват 99% от населението, по никакъв начин не ми влияят толкова много. От бая време ми се иска да дам реалното обяснение за това.
Просто е, живял съм в чужбина и имам различна база за сравнение. Защото животът в чужбина те учи, че нещата в България не са толкова зле колкото ги виждаме:
- Учи ни, че не само у нас имаме глупави и немотивирани хора по съответните институции.
- Учи ни, че не само у нас имаме прости и некадърни хора, че не само у нас има несправедлива система и корумпирани политици.
- Учи ни, че нашата здравна система всъщност никак не е зле и, че имаме кадърни, мислещи и знаещи доктори. Доктори, които можеш да видиш на другия ден, не след 6 месеца.
- Учи те, че тъпата ти колежка дето не може да прати мейл без да осере нещо всъщност е богиня в сравнение с голям процент от хората, с които работиш в същата корпоративна среда, но в чужбина.
- Учи те, че Пешо, най-слабия ученик във вашия клас, има по-богата обща култура от повечето ти "интелигентни колеги". Кара те да се замислиш над това дали интелекта определя стандарта на живот. И те учи, че отговорът е НЕ.
- Учи те, че живееш там където имаш доста повече лична свобода на действие отколкото си мислиш.
За да виждаш нещата по различен начин и да можеш да усетиш всеки ъгъл на даден факт, случка или поведение, ти трябва опит. Опознавайки и другите алтернативи, ти осъзнаваш, че имаш адски много неща около себе си, които не оценяваш, защото са даденост.
По стар дебатьорски навик (занимавам се с дебати, ораторство и продажбени умения), аз винаги се опитвам да огледам ситуацията от колкото се може повече ъгли, за да мога да я видя такава, каквато е. Не такава каквато си я представям, когато я виждам само от един ъгъл. Това е тайната ми!" 
Митко Тошев

Фейс отговори:

Костадин: Ние обичаме да се оплакваме и както един познат казва за всеки е различно да няма пари един няма за хляб друг за яхта...
Надежда: Истината,казана най-просто,че всички да проумеят!
Мариана: София вече е много по-добър град за живеене от много европейски такива.
Ани: много ама много точно казано, ще ми се всички българи поне за година да поработят в чужбина. Но за съжаление дори първите 3 години само ахкаме.. вай вай колко е хубаво навън и колко лошо в БГ... след 6 обаче нещата вземат обрат.. , но вече си се "устроил", полагайки неимоверни усилия да те приемат и докато се усетиш.. си пуснал корени. но това което все още ме спира да се върна е , че няма еквивалент на това което правя , а финансите а си важна част от ежедневието.
Мария: Съгласна съм с прочетеното. Изпитвам същите мисли.и чувства , връщайки се от чужбина.
Жасмин: Подкрепям, живея в чужбина и в момента, България никак даже не е зле в сравнение с прехвалените'западняци' - има много повече мислещи и вдъхновени хора, вместо зомбита с луксозни притежания и кухи мозъци.
Илияна: Дай боже,повече хора да имат вашия поглед към живота в България,само ако можехме да ценим!
Генка:  Браво най после ще започнем да се осъзнаваме че родината ни е прекрасна и ако искаме някаква промяна то това сме ние народа които трябва да го променим всички заедно.А не да бягаме и само да плюем родината си. Тя е прекрасна.
Румяна: Така е, абсолютно вярно е. Нека всички да го разберат и да не възхваляват другите държави на запад.
София: Прекрасно написано. Сега живея в Канада и също имам база за сравнение като авторът. Напълно споделям вижданията му.

Орлин










неделя, 4 юни 2017 г.

Мандала на човешкия смисъл, ценности и потребности (Мандала 2)

Мандала на човешкия смисъл, ценности и потребности


В статията си „Пирамида на потребностите в неорайхианската психотерпия“ с уважение и градивност критикувам разсъжденията на колегата Валдо Бернаскони по отношение на човешките нужди, цели и посоки. В следващата, продължаваща размислите ми статия, „Мандала 1“, систематизирах градивната си критика по отношение на неорайхианската пирамида, коментирах хуманистичната такава и достигнах до качествен скок във виждането на човешките ценности: мандала, включваща две едновременни посоки, отдолу -нагоре и отгоре-надолу, топично ситуирана в стилизирано човешко тяло (графиката на Да Винчи). Мандала, имплицитно съдържаща аналогии с психодуховните системи за разкриване на човешкия потенциал. В тази статия се спирам по-обстойно и разширявам визията си за мандалата на човешките ценности, съзнателни нива и смисъл. Забележи, читателю, не толкова и само потребности, а психодуховни, културални, естетични, етични, когнитивни, афективни, социални и физиологични ценности, проникнати от един всеобемащ смисъл (Логос, гр.). 

Разширявам тези духовни, ментални, емоционални, социални и поведенческо-физиологични дефиниции до 13, топично свързани с човешката телесност зони, като описвам всяка от тях . Може да се каже, че 10 от тези дефиниции са соматично локализирани, а три са изцяло духовни, но отново корелиращи с психо - телесността. Последната, 13-та смислова наситеност, Дхармакая, се явява начало, източник както на останалите две от триединството си (Самбогакая и Нирманакая), така и на всички други. Тук бих си послужил с метафората за Христос и 12-тте му ученици. метафора далеч отвъд какъвто и да църковно-религиозен, но в духовно понятиен смисъл.  

В „полярност“ описвам базисни, социално обусловени, но донякъде и природни полови разлики при различните зони и центрове. В индивидуалната човешка мандала обаче може да има припокриване, но и разминаване с тези дифолт предположения. Може да се каже, че когато даден център е дефиниран, е емисивен (+), а когато е недефиниран или отворен, е рецептивен, приемащ (-).

Ползвайки терминологията на хюмън дизайн системата, употребявам термините дефиниран и недефиниран. Под дефиниран център, имам предвид емисивен, наситен със собствено смислово и енергетично съдържание. Под недефиниран център, имам предвид рецептивен, отразяващ и магнифициращ съдържанията на дефинираните центрове, с които е в контакт.

В описанието на центровете правя аналогия и с хуманистичната пирамида на потребностите на Маслоу и Роджърс. Експлицитно добавям ценностовото значение на всяка зона и център, като така разширявам разбирането за човека от същество, нуждаещо се единствено от задоволяване на нужди (били те физиологични, социални, емоционални, психични и т.н.), в същност, която през изконни ценности, провежда любомъдър смисъл.

По-специално в тези редове ми се иска да обърна внимание на аналогиите и собствените промени, които правя, ползвайки някои  основни положения от системата хюмън дизайн. Всяка една система представлява частично вярно отражение на дадена реалност. В човешкия дизайн (създаден от канадеца Alan Krakower) виждам прекрасни валидности и пробив в познанието за човека. В същото време обаче, през преживелищния ми опит и теоретични познания, съзирам и известни обърканости. А именно, в позициите и наименованията на его центъра, слънчевия сплит, черния дроб, сърцето. Съзирам и пренебрегване централността на сърцето (Г центъра). По-долу в изложението си специфицирам тези си понятийни, но и смислови и преживелищно същностни различия. Отвъд тях, моите адмирации към тази система. Твърдя, че прекрасно може да бъде ползвана като обогатяване на характеровия анализ в психотерапията. Както и да е, тъй като не възнамерявам да създавам аналогична или по-добра и богата подобна система, а фокусът ми е в резултатната психотерапия, ползвам някои от постановките на човешкия дизайн, тоест от астрологията и кабала, проявяващи се през него и които също уважавам силно. 

Коренен център

Физиологични потребности: храна, секс, сън, дом; телесно здраве, физическа сила; резерв от витална, материализирана в костите, органите и системите енергия; заземяване (grounding), усещане за тук и сега, за „аз съм на мястото си“ или липсата му; телесно двигателно налягане и напрежение; адреналинова система борба/ бягство, стратегии за стрес мениджмънт;

Аналогия с хуманистичната пирамида: физиологични потребности

Ценности: Здраве, заземено усещане за вкорененост, за „Аз съм“. През клетките на тялото, преживяване на усещане за стабилност, сила, здрава основа и стабилно стъпване на нея.

Полярност: Мъже (+, емисивност), Жени (-, рецептивност). Мъжкият пол естествено отдава на женския физическа и материална стабилност, подсигурява дом, материална заземеност, защита, мускулна, телесна закрила и действеност, приземена среда, материални условия, ресурси.

Женският пол естествено приема от мъжкия материалните подсигурености, защита, ресурси, среда, физическа сила.

Дефиниран корен:  коренният център е уникален източник на напрежение, налягане и двигател за действие. Когато в мандалата е дефиниран (при 60% от хората), в човека присъства добрата способност за биоенергийно заземяване, устойчивост на стрес и отработена способност за справяне с него. Вероятността за физическо здраве е по-добра, когато духовният, психичният, емоционален и социално-поведенчески живот спомага за това. Дефинираният корен създава фундаментално телесно и енергийно усещане за сигурност.

Недефиниран и отворен корен:  когато коренният център е недефиниран или отворен (при 40% от хората), човекът притежава способността директно да усеща и през отвореността си, да усилва във възприятието си  енергията, напрежението, жизненото налягане на другите. Усещането е чисто енергийно-телесно, с долната част на тялото. Поради тази си колкото уникална, толкова и носеща напрежение способност, човекът с недефиниран или отворен коренен център е наложително често да се усамотява в хармонията на природата, където да успокои, почисти и заземи корена си в природния поток от енергия, отвъд влиянието на събратята си. Недефинираният корен поражда усещане за базисна несигурност, понякога до страхове от нараняване, злоупотреба, отхвърляне. Компенсират се, когато психотерапевтично човекът се научи на базисно доверие в тялото, съдбата, Бога, Себе си, да различава своето от чуждото напрежение и подтици. Страховете на отворения корен корелират с шизоидните характерови травми (психоанализа). Когато са преработени, недефинираността и отвореността тук предпоставят широкоспектърност и необикновеност във възприятието, понякога до гениалност.

Сакрален център

Потребност от сигурност, защитеност, безопасност, оцеляване, продължаване на рода, предаване на гените; секс и агресия, либидо и мортидо; Страстно-агресивна мотивация; Витална жизненост, творческа сексуалност, вибрантна психично-полова енергия в основата на мотивацията, чара,харизмата, здравето; Дзин ци (чи, ки); Хара  - заземена сигурност, спокойна самоувереност; Приземената интелигентност на коремния мозък;

Аналогия с хуманистичната пирамида: Сигурност

Ценности: Творчески напор, асертивна мотивация. Витална вибрантност. Усещане за любознателност, интерес към живота. Младост, жизненост, готовност за непрестанно учене и развитие. Обич към трудностите, виждани като възможности. Доверие в живота и силите си. Способност за здраво рискуване. Отдадена работоспособност, при преследване на смислени цели с интерес.

Полярност: Мъже (-, рецептивност), Жени (+, емисивност). Мъжът отдава земна, биохимична, хормонална и етерно сексуална енергия на жената от коренния си център. В сакралния си център обаче е рецептивен – получава страстна мотивация, витален заряд за действие и постигане от жената. Жената на коренно ниво получава приземена, етерно сексуална енергия от мъжа. Когато я получава от повече от един мъж, се замърсява, акумулира отпечатъци от зарядите на всеки мъж, с когото е била сексуално (това по отношение на коренния център, с който сексуалността също е свързана). На ниво сакрален център жената обаче отдава, зарежда мъжа. Отдава емотивен стимул за развитие, действие, прогрес, воля за живот, преодоляване, либидно-агресивна мотивация за дела и подвизи.

Дефиниран сакрал: при 70% от хората сакралният център е дефиниран (генераторите и манифестиращите генератори). Това подсигурява независим вътрешен източник на енергия, влагана в неуморна работа. Когато такъв генеративен източник присъства, нужно е ежедневно човек да го изтощава градивно, чрез творчески дела, преди да се зареди с нова порция енергия в съня. Ако не отдава количествено достатъчно и качествено творчески , проблемите със съня не закъсняват. Когато човек има опитност в молитвения транс и медитацията, енергията му е много по-висока, съответно зарядът, изискващ влагане в творческа,  интензивна дейност, е също толкова по-висок.

Когато сакралният център е дефиниран, той има и друга функция – тази да дава безпогрешен, свързан с мъдростта на тялото и въплътената в него душа отклик. Мигновен потвърждаващ или дисквалифициращ дадена посока, решение, отговор или действие отклик. Вътрешно да-не, които ако не са заглушавани от грохота на ума или обусловените емоции, са безпогрешен пътепоказател във всеки житейски миг. Не е лесно да слушаш и чуваш корема си, но когато усвоиш това умение в пътя си на себепознание, можеш напълно да се довериш на тази телесна мъдрост. Защото идва от знанието на душата, живееща през това тяло. А душата си Ти!

Недефиниран сакрал: при 30% от хората сакралът е недефиниран. При тези 30% споменатият отклик липсва. Тогава вътрешен авторитет при вземане на решения е друг център – емоцията (черният дроб), егото (слънчевият сплит), телесната интуиция (далакът) или вътрешното себепознание (сърцето). Според енергийния си тип (прожектор, манифестор, рефлектр), такъв човек е нужно да изчака външна покана за действие (прожекторът), да инициира и уведомява другите според вътрешната си преценка (манифесторът) или да разчита на един много бавен, около едномесечен цикъл от промени, за да вземе правилното си решение (рефлекторът). Когато сакралният център е недефиниран, липсва и стабилен вътрешен източник на енергия. Тогава такъв базисен източник са другите и средата.

Далак

Ценности: Усещане за благополучие, клетъчна интуиция, самостойност на чувството за доволство, независимост на самооценката и здравето от външни фактори.

Дефиниран (при 55% от хората): телесна, еволюционно древна и първична интуиция; Самостойност в себеусещането за цялостност , вътрешна сигурност и убеденост в стойността, присъствието и смисъла си; Чисто телесно усещане и излъчване за „Аз струвам, ставам, благополучен съм!“; Телесна мигновена интуиция/ предчувствие, свързани с оцеляването; Вътрешна независимост в усещането за правота и истина; Телесна съзнателност. Интуицията на далака е мигновена, но и неповторима – когато имаш развитата в садхана (практика) за самосъзнателност, долавяш интуитивния сигнал по отношение на дадено взаимоотношение. Тогава можеш да действаш спонтанно, на мига. Ако ли не, пропускаш го заглушен от пукотевицата на ума и емоционалните взривове. Дефинираният далак предпоставя и по-силна имунна система, когато животът е живян в относителен баланс.

Недефиниран: усещането за благополучие варира, през една емоционална вътрешна несигурност, празнина, водеща до вкопчване и зависимост от хора и среда. По-слаба имунна система, нужда от грижи за здравето и по-продължително възстановяване след болест. Базисни страхове от самота, необичаност, изоставеност, оцеляване. Склонност, поради споменатите орални (психоанализа) страхове, за прекомерно автоагресивно/ мазохистично изтърпяване при некачествени взаимоотношения. При временно обуславяне на благополучие и сигурност от присъствието наоколо на човек с дефиниран далак, недефинираният получава фалшиво и прекомерно усещане за сигурност, нерядко водещо до неразумни решения. Като цяло, тук спонтанността не се препоръчва. Много важно е психотерапевтичното предизвикване и преодоляване на присъстващите тук базисни страхове. Тогава, отвореният далак директно долавя себеусещането на другия на чисто телесно-енергийно ниво, както и може да се разграничи от него, отвъд „заразяващото му попиване“, което обикновено прави.

Черен дроб

Това, което в хюмън дизайн системата се нарича слънчев сплит, далеч по-резониращо и с топичното разположение, но и с психичната и емоционална функция на тази психоенергийна зона, наричам черен дроб.

Емоция, желание, емоционална мотивация, емоционална трансформация;

Ценности: Емоционална интелигентност. Способност за осъзнаване и трансформация на собствените емоции в благотворни с цялостния телесен, но и на Живота организъм – от там и здраве. Способност за усещане емоцията на чувстващите същества – хора, животни, растения – емпатия.

Дефиниран черен дроб (при около 50% от хората). Относителна стабилност на емоционалния живот. Потребност от време, за вземане на неемоционално решение. Хората с дефиниран черен дроб по-лесно понасят емоционалните напрежения, запазвайки собствената си чувствена „окраска“. Когато е дефииран, черният дроб е основният двигател и авторитет при вземане на решения.

Недефиниран черен дроб (при 50-на % от хората): Отразява и усилва емоцията на околните. Когато хора с дефинирани емоционални центрове наоколо се чувстват добре или зле, недефинираният център на черния дроб усилва двойно емоционалния поток и се чувства два пъти по-добре или зле от дефинираните излъчватели наоколо. Тази му способност да отразява, го прави от една страна, силен емпат. От друга обаче, предпоставя преживяването на постоянно, обусловено от средата и другите напрежение и енергия, различна от собствената. Когато недефинираният черен дроб се научи да различава собствените си емоции, отклик и присъствие на духа от отразените емоции, се научава да ги управлява, подобно на сърфиране по вълна. Запазва себе си, но ползва и бушуващата емоционална вълна, знаейки, че не е негова собствена емоция. Периодично се нуждае от усамотение в природата, за да остане насаме със собствените емоции и ги почисти в присъствието на естествения живот наоколо.

Слънчев сплит

Това, което в хюмън дизайн системата се нарича център на сърцето или егото, в синхрон с психичните характеристики на тази зона, придавани от древната мъдрост, наричам слънчев сплит. Слънчев сплит, его център, разположен на актуалната пространствена локация на телесния слънчев сплит. Център на егото, волята, социалното присъствие, доказване, утвърждаване и статус, аз/ его себеусещане.

Аналогия с хуманистичната пирамида: Утвърждаване, социален статус.

Ценности: Его воля и решителност, его отстояване на цели и посоки. Страстна, раджас мотивация (виж за свойствата на трите гуни) и амбиция. В по-високо проявление, провеждане волята на Бога чрез собствената силна, но смирена личност.

Полярност: При мъжете слънчевият сплит е емисивен, положителен (+), а при жените рецептивен, отрицателен (-). Слънчевият център е свързан с его себедоказването в обществото. Така, както стоят нещата, зададени от мъдростта на природата, нормално е мъжът да гради социална и професионална кариера, която да посвети на жената-муза, на партньорката си. Нормално е жената да приеме социалната и професионална ангажираност на съпруга си, както и да посвети основна част от живота си на величието да бъде майка, съпруга, пазителка на домашното огнище и уют. Когато партньорката е с дефиниран център на слънчевия сплит, а партньорът с недефиниран, конфигурацията остава същата, като женската мотивация вдъхновява мъжката.

Дефиниран слънчев сплит (при около 40% от хората): Когато е дефиниран, човек има ясно усещане за стабилна самооценка, его присъствие, волеви е, може да поиска нещо и да си го вземе чрез усилията си. Може да изпълнява обещанията си, тъй като има волевия ресурс за това. Естествено умее да „запалва“ недефинираните слънчеви центрове наоколо с волята си. Това, което има да учи, е смирение и подчинение на волята си на волята на всемира.

Недефиниран слънчев сплит (при около 60% от хората): когато не познава себе си, недефинираният слънчев сплит отразява и усилва волята на дефинираните центрове наоколо си. Когато обаче познава дизайна, авторитета, стратегията и призванието си, различава чуждата воля и следва собствената си стратегия, посоки и цели. В един по-мъдър вариант недефинираният его/ волеви център, се превръща в прекрасен отражател и излъчвател на волята на Бога, на мъдростта на Дхарма.

За недефинирания его център важи посланието на древния мъдрец от Юдея: „А аз ви казвам, не се кълнете…“, тоест, не давайте задължаващи обещания. Не че недефинираният слънчев сплит няма воля, не. Дори при компенсаторните си усилия за себедоказване, проявява много по-голяма от нужното такава. Но, просто волята и волевото усилие не са му силните страни. Може да постига целите си с помощта на любовта, призванието (сърдечния център), сакралната си енергия и отклик,  напора си за творчество (гърленият център), но определено волевата дисциплина не е вътрешно присъщо му качество. Може чудесно да следва външна дисциплина и структура, но в момента, в който се отдалечи от нея, водещи му стават други силни страни.

Недефинираният его център е добре да знае, че в дизайна му е писано (както се казва), че не е нужно да се доказва комуто и да било, по какъвто и да е начин, а всичко, което му осигурява просперитет, смисъл и щастие, е да следва собствената си стратегия, авторитет, призвание и мисия, ясно разграничавайки ги от рефлектиращите в него дефиниции на чуждите личностови и социално обусловени воли. Колко красиво е да знаеш, че няма нужда да доказваш нищо на никого, няма нужда да компенсираш и свръхкомпенсираш с внушено в теб чуждо постигане, а имаш право просто да бъдеш себе си. Да го знаеш и да го живееш!

Сърце

Това, което в хюмън дизайн системата се нарича Г център, в синхрон с психично наситените характеристики на тази зона от древни времена, наричам център на сърцето, на мястото на физическото и духовно сърце, по средата на гърдите (мъдреците казват, че физиологичното сърце в бъдеще ще последва духовното и ще бъде разположено симетрично по средата на гръдния кош).

Зона на принадлежност. Сърцето е зоната на смисъла, призванието, мисията, целта и посоката. Сърцето е център на идентичност, на „Знам кой съм, какво правя тук и накъде съм тръгнал!“ Сърцето е свързано с чувството на принадлежност към Аза, към Себе си, към Същността, която си, идваща от един по-цялостен свят и живот. Центърът на въплътената душа, Дживатма. Сърцето е нещо повече и по-различно от останалите центрове: пресечна и обединяваща точка между земно и Небесно, между материално и духовно, между бозайник и ангел, между висше и низше е то. Липсва ли сърцето и безусловната любов, която то провежда, всичко губи смисъла си. Духовното сърце провежда смисъла на Дхарма и корелира пряко с Дхармакая, тялото на истината, но обхващащо и материалния, телесен опит. Опит, добавян в „сърдечната чаша“, метафора за извличане на непреходност от рудата на преходната обусловеност. Единственият любомъдро истинен и творчески опит, който остава с вечната същност, с Аза, след телесното въплъщение.

Аналогия с хуманистичната пирамида: Принадлежност. Ако в хуманизма принадлежността се разглежда единствено към човешкото общество, то в естествената психотерапия, понятието, но и преживяването ѝ започва от единството с организма на Бога и се проявява в реалността на човешкия социум.

Ценности: Смисъл/ Логос. Принадлежност към организма на целокупния живот. Единство със Себе си като вечна същност. Безусловна, божествена любов. Холистична интегралност, конкретизираща божественото в земното и въздигаща обусловената социалност в служене на Бога. Диалектичен синтез на противоречията. Истина, проявена тук и сега, отвъд низше и висше.  

Полярност: Дифолт заложеностите са следните. Жени, емисивни (+), мъже рецептивни (-). Естествено за жената е да обича, да вдъхновява мъжа, да е част от несъзнавания му подтик, стимул за житейско развитие, да му бъде муза и катализатор на активност. Естествено е мъжът да приема женското вдъхновение и го влага в житейските си посоки.

Дефинирано сърце (малко повече от 50% от хората): човекът с дефинирано сърце, след известна работа по себепознание, установява че в него присъства стабилно чувство на свързаност, принадлежност към организма на целокупния живот. Чувство за присъствие на Бога, за идентичност с вечната Същност, със Себе си. Божествено и вечно Себе, част от всемирен организъм, от който протичат любов, мъдрост, творчество. Човекът с дефинирано сърце има за задача да премахне обусловените прегради пред компаса на сърдечната си идентичност и да я намери. Прегради от страхове, травми, маладаптивни социални вярвания. Когато човек така познае и се ресвърже със Себе си, сърцето, в съчетание с авторитета  и стратегията, са безпогрешни ориентири при вземането на решения относно житейските посоки и избори.

Дефинираното сърце е глобален организмичен интегратор, средоточие  и смислов, синтезиращ обединител на висше и низше, на сакрално и профанно, на мислене и чувстване, мъжко и женско. Център на диалектичен синтез  на противоположностите, ядро на смисъла и проявената в това тяло персонална божественост. Може да се каже, че духовното сърце, това зад физическото и емоционалното, е център на въплътената ни божественост

Човекът с дефинирано сърце има дарбата, когато се научи умът в молитва и медитация да притихва, да проведе творческия смисъл в синхрон с божественото, да работи за въплъщаването царството божие на земята, казано метафорично или пък буквално.

Недефиниран сърдечен център (малко по-малко от 50% от хората): човекът с недефинирано сърце няма ясно чувство за себе-идентичност. Често именно затова усилено търси такава, като в търсенето си е обуславян от призванията, смисъла и идеацията на дефинираните сърца. Когато се научи да различава чуждия от своя собствен смисъл, недефинираното сърце си позволява да се отпусне с доверие в чувството на незнание за това кой е и какво точно прави тук. Дори тогава чуждите обуславяния продължават да го въвличат в една или друга не точно негова посока, но той вече има умението да различава и да се учи от многообразието от смисъл, цели, призвания, посоки, като с помощта на авторитета и стратегията си избира свои такива. Отново не е докрай сигурен дали това са именно най-смислените посоки, но се научава да живее с непознатото и непознаваемото.  Може да е успешен във всяка друга област – когато обаче стане дума за дълбинен смисъл, призвание, цел на живота, му остава да следва смисловия поток на друг. Собственият смисъл при недефинираното сърце се свежда до приемането на тревожното чувство за липса на ясно установен собствен, идващ отвътре смисъл – в духа на зен.

В един високо съзнателен индивид с недефинирано сърце, липсата на вътрешен собствен смисъл, при многообразието от заливащи смислови дефиниции отвън, може да доведе до едно цялостно обхващане на единството в различието на многообразието, при уповаване на волята на Бога, на един всеобемащ смисъл отвъд всеки личен смисъл, проникващ в недефинираността. При дефинираното сърце божественият смисъл е само на една крачка отстояние – крачка, която бива прекрачена, когато в молитвено покаяние и медитативно смирение човекът се довери на волята на Бога, на мъдростта на Дхарма. При недефинираното сърце това запълване с тази мъдрост и любов е път – цялостен и дълъг път, преминаващ през множество външни обуславяния, докато човекът се научи да ги различава от собствената липса, на която да се доверява и в която да остава спокойно. Тогава тази сърдечна празнина се запълва постепенно с любовта.

Две сърдечни посоки

Още няколко думи за дефинираното  и недефинираното сърце, от позицията на психотерапията. В консултативния процес често възниква въпросът  „Кой съм, какво искам, накъде да вървя, какво призвание и поприще да следвам в живота си?!“.

При дефинирания сърдечен център подходът е ясен – в едно спокойно отпускане навътре в потенциала, отговорът бива разкрит не след дълго. Защото божественото призвание вече е присъствало, тук, сега, в самия човек, като най-близкото и ядрено единство. При дефинираното сърце смисълът и призванието дори не се търсят – просто се разкриват, познават се в процес на премахване на невротичните „облаци“ от маладаптивни защитни механизми и тревожни съдържания пред „слънцето“ на цялостната личност, на Аза, на вечната същност. Защото вече са намерени, има ги в енергийния и смислов дизайн на човека от раждането му в това тяло – дефинирани са. Когато при дефинираното сърце смисълът е разкрит, заблестява ясното познание: „Знам защо съм тук, знам кой съм, накъде да вървя, как да се реализирам, познавам мисията и призванието, за които съм слязъл в това тяло…“. Може да се каже, че присъствието на живата душа в материалния носител, когато сърдечното призвание е дефинирано, е много по-осъзнато, силно. А животът, когато центърът на самосъзнателност е прехвърлен от телесното его, в душевната съзнателност (през чист, дисциплиниран живот, естествена психотерапия, молитва и медитация), вече е живян от позицията на вечна същност, на душа. Идентификацията със Себе си като вечна душа, гостенин в този материален свят-училище, е предпоставена първично. Фокусът в личната мандала е в смисловия поток отгоре надолу, от духа към материята. В триъгълника, основан в духа и сочещ надолу, спускащ вечното познание в малката земна преходност.

При недефинираното сърце смисловият поток се движи от долу нагоре, от земната обусловеност, към духовната цялостност. Познанийният поток в личната мандала  основно се случва през триъгълника с основа долу, в телесността и връх горе, в духовното, както при класическата хуманистична пирамида на Маслоу и Роджърс. Имаме едно постепенно изкачване, търсене на смисъл през нивата от физиологично оцеляване и потребности, сигурност, социално утвърждаване, общностна принадлежност, етика, естетика, духовност. В хода на това евентуално изкачване, водено от себеактуализиращата тенденция, човекът с недефинирано сърце често се лута, приема обуславянията от чуждите смислови дефиници за свои, нерядко приковава изкачването си нагоре по смисловата пирамида на някой от „етажите“ ѝ. Светът е пълен с хора с недефиниран смисъл, които са закрепостили себеактуализиращата си тенденция на физиологично ниво, фиксирали са се в телесната и социална сигурност и утвърждаване, залепили са се в принадлежността си към идеацията и догмите на дадена религиозна система, държавно-племенна структура, тесен научен подход, или пък са се окопали ригидно и духовно гордо в морала на дадена етична система. Когато евентуално цялата тази пътека на себеактуализиращата в смисъла тенденция бъде извървяна, а капаните ѝ преодолени и надхвърлени, човекът с недефинирано сърце наскача телесната си идентификация, малката сигурност, либидно/ агресивно тласкано социално себедоказване, разлепя привързаността си към тази или онази догматична, национална или идеационна система, смирява малкия праведен, но човешки морал, надхвърля дори законите на Дхарма като условни, когато са лишени от основното им съдържание, от Любовта. Тогава евентуално, след цялото това катерене, стига до нея, до естетиката на нейно величество Любовта, от която извира всеки смисъл, призвание, истинни цели, посоки, мъдрост и творческата свобода да бъдеш съ-творец на Твореца, над всичко останало. Тоест, недефинираното сърце, следващо в личната си мандала посоката отдолу нагоре на себеактуализиращата тенденция, евентуално и след много „ако и може би“, стига дотам, откъдето човекът с дефиниран смислов център тръгва – до ядрото на смисъла на любовта. Дотогава, на човека с недефинирано сърце, му се налага не да знае кой е, какво прави на този свят и накъде да върви, но да избира. Звучи примамливо, но такива избори се правят от обусловена его позиция, която е единствено временно валидна, само докато служи за храна в процеса на следване на себеактуализиращата тенденция, до надхвърляне на временния избор от „искам това и правя това“ и преминаването в нов, на по-високо пирамидално смислово ниво. В момента в който човекът спре да следва  себеактуализиращата тенденция и се фикдира на дадено ниво в даден избор прекалено дълго, последният вече е невалиден. Посоката на развитие на недефинираното сърце изобразява тенденцията на земното, на материалното, да жертва етапи от проявлението си, в стремежа си към целостта на духа.

Бели дробове

Свързани са с бодрата жизнерадост или с депресивната тъга. Със себеуважението, здравото себезаявяване и поставяне на адекватни граници, с казването на НЕ и спокойното прокарване на собствената уникалност, или с унижението, себепотискането, автоагресията. Свързани са с архетипа на бащата, възпитаващ в поставяне на здрави граници и себеуважение. Корелират със смиреното, любящо себеутвърждаване, през принадлежността към цялото и провеждането на любовта му, или с гордото и унизено примирение. Гордо, тъй като гордостта в основата си винаги представлява невротична или психопатна компенсация на малоценно себенеуважение. Разликата между смирение и примирение? Смирението е его притихване, през което протича и се заявява любовта. Примирението е автоагресивно себесмачкване, себе-неуважителен и Бого (на любовта)-неуважителен мазохизъм, който сам по себе си представлява невротично прикрита гордост.

В системата хюмън дизайн белите дробове не присъстват като самостоятелен център. Сериозен пропуск… В бъдеща, по-цялостна, усъвършенствана система, пропускът ще бъде запълнен. Бих се радвал, ако скромните ми материали по въпроса за човешката мандала на ценностите бъдат от полза явно и осъзнато или през колективното несъзнавано (през информационното поле на човечеството) за порастване на човешкото себепознание и мъдрост. Хипотезата, която тук интуитивно постулирам, е че когато сърдечният център е дефиниран, белите дробове също са. Когато сърцето е недефинирано, белите дробове също са недефинирани.

Ценности: Невинно себеуважение. Асертивно поставяне на здрави граници и себезаявяване. Доброта първо към самия себе си, за да може здраво да бъде проявявана и към другите. Бодра свежест и лекота при смисления живот от сърце и душа.

Дефинирани бели дробове: когато белият дроб е дефиниран, човекът с по-голяма лекота поставя граници, казва НЕ, когато е нужно, себезаявява се асертивно. Дори в средата на тълпата, има силата да отстоява заявено или в самия себе си собствено становище и мнение. Уважавайки ебе си, умее да уважава и другите, дори в различието им. Има добра способност за самоприемане, стабилна бодрост и жизнерадост. Дефинираните бели дробове са като криле на дефинираното сърце – подхранват огъня на любовта. Последното може да бъде преживяно опитно от всеки устремил се към себепознание, в комбинация от дихателна практика и молитва/ медитация.

Недефинираните бели дробове: липсата на дефиниция в белите дробове кара човека да сменя лесно становището си, да се нагажда под влияние на обуславящите го влияния наоколо му. А такова поведение потиска мазохистично и депресира.  В добър вариант, това умение може да бъде ползвано като дипломатически такт, при запазване на собствената стабилност зад привидната пластичност. Тази вътрешна стабилност се придобива от недефинирания бял дроб,когато се научи да различава чуждото мнение и магнифицираното му отразяване, от собственото такова. Собствено мнение, обособило се след многократно следване на чуждото и пострадване от вървене по несвойствени за самия човек пътеки. Тогава, когато това различаване присъства, привидното външно съгласяване с чуждото мнение може да бъде видяно като способност за гъвкав синхрон, при смело следване на основната собствена посока. 

Гърло

Важен център на проява, изказ, но и творчески израз (манифестиране) по всякакъв начин – чрез думи, дела, творчество, наука, взаимоотношения, професионално предприемачество. Тъй като гърлото е център на общуване, е особено важен – защото целият живот е един комуникативен акт. Всички други центрове един вид се стремят към изразяването на гърлото: мисълта, интуицията, емоцията, енергийният отклик, сърдечният смисъл…  

Аналогия с хуманистичната пирамида: познание.

Смислови паралели: Манас, висшият разум. Етика. Дхарма, законите на Битието.

Сърцето е интегрален център, включващ горе и долу, преходно и вечно, в интегралността си. А центровете над сърцето символизират човешката вечност – Същността на Човека. Тази непреходност, която за малко само ползва скафандъра на биологичното тяло на бозайник, за да прояви Себе си и види Себе си през проявите си. Вечността на Атман, Буддхи, Манас.
Психологически погледнато, гърлото е персоната, изразител на егото, цялостната личност или дадени други архетипни конфигурации. Поради свързаността си с Манас, висшият разум, гърлото е проява на творчество и изява от високо научен и социален порядък.

Ценности: Свободно протичащ и манифестиран творчески процес.

Полярност: При мъжете гърлото принципно е емисивно, а при жените, рецептивно. Тоест, независимо от дефиницията или от липсата ѝ, мъжкият пол има тенденцията за по-голяма социална и на високо ниво, творческа и научна активност. Естествено е жената да мотивира и вдъхновява тази активност, бидейки в по-голяма степен пазителка на домашното огнище, майка!

Дефинирано гърло (около 70% от хората): гърленият център е изразител. Ако сравним човешката мандала с картата на един град, гърлото е мегданът, площадът. Когато е дефинирано, човекът има ясен стил, ‚почерк“, различим и отчетлив начин на изказ, изразяване, действие, работа, осъществяване на делата си. Ако гърлото е свързано със сърцето, човек ще има склонност да изразява Себе си, висшия си Аз. Ако е свързан със слънчевия сплит, ще говори и действа от не винаги релевантната позицията на малкото си социално его…

Недефинирано гърло (около 30% от хората): недефинираното гърло отразява и усилва манифестирането на дефинираните гърлени центрове наоколо си. Това го кара в тяхно присъствие да изразява концепции и да върши неща, които не винаги са точно собствените му. Когато се научи да разчита на авторитета и стратегията в мандалата и живота си, се научава да издържа на породеното напрежение и да изразява собствените си посоки и смисъл, по един красиво и шарено богат начин, с примесите на обусловените начини и подходи за изказ от дефинираните гърла наоколо. Тъй като няма собствена маска (персона), недефинираният гърлен център има гъвкавостта да ползва многообразието от маските, от външните изразни средства на другите. Когато познава Себе си, целта на живота, призванието и мисията си, от безличност, тази му способност се превръща в добра гъвкавост.

Чело

Биологично центърът на челото е свързан с мозъчната кора, хипофизата, с концептуализиращите функции на мозъка, с мисленето. Мисленето обаче е лишено от енергия само по себе си да променя нещата – нужно е да се спусне до гърления изказ и поведенческото му манифестиране.

Аналогия с хуманистичната пирамида: Естетика.

Ценности: Естетика. Виждане, оценяване и живот според повелите на фините закономерности, вложени в красотата на любовта. Висша интуиция, ясновидство.
Челото, или аджна центърът, представлява нещо повече от едната мисловна функция. Когато е осъзнаван и преживяван на по-високо ниво, е център на висшата любов, на красотата и интуицията, на директното познание, ясновидството, на свързване и сливане с естетическите принципи на божествената обич. В древните и извечни познавателни системи, това смислово ниво на функциониране, се нарича Буддхи - висшата ни, безсмъртна душа.

Полярност: При мъжете аджна е рецептивна, докато при жените, е емисивна. Масовото схващане, че мъжът е по-силен в мисълта и мисленето, е чиста илюзия. Защото е само изпълнител на женското ментално налягане, което чрез естетиката, интуицията и менталните си насоки, индуцира, подхранва, катализира, служи като муза за мъжкото мислене. Мъжът е силен в логиката. Но, логиката е една нищожно механична част от цялостния мисловен процес. Изкуственият интелект е много по-логичен, но никога няма да бъде човек, колкото и да имитира. Женското мислене е образно, цялостно, паралелно, интуитивно, свързано с естетиката на висшата ни душевност.

Дефиниран център на челото (приблизително 50% от населението): дефинираната аджна има ясно установени патерни на мислене, логика, стигане до заключения. Трудно успява да надхвърли мисленето и да навлезе в интуитивна медитация. Има склонност към следване на установени модели и нерядко му е трудно да разбира тези на другите.

Недефиниран център на челото (приблизително 50% от населението): недефинираната аджна притежава гъвкавост в проявата на мисловната си функция. Когато следва стратегията и авторитета в мандалата и живота си, тази способност за случване на мисловността по различни модели, се превръща в богатство. Недефинираният аджна център лесно успява да отлепи самосъзнанието от протичащите мисли в практика на медитация, през която протича мощна интуиция. Когато способностите му се проявяват на по-качествено равнище, дори долавя, буквално прочита мислите на заобикалящите го. Недефинираният център аджна е способен да види красотата на една по-висока и цялостна картина дори там, където друг би се ужасил, втренчен в непосредствената конкретика.

Глава

Ако челото е център на концептуализация, в който възприятието за красота се приземява до конкретика, то главата (сахасрара) е зона на смисъл и вдъхновение, преживяване на единство и сливане с божествения потенциал, проход провеждащ целостта, потенциала на същността, на същинския Човек. Провежданият потенциал създава вдъхновение, носещо смисъл, което обаче е свързано с налягане, с напрежение и натиск, насочен към проява на тези потенциали.  

Аналогия с хуманистичната пирамида: Аз, Селф (цялостна личност).

Центърът на главата е смислово свързан с божественото начало в човека, Атман.

Ценности: Вдъхновено налягане от смислено творчество, напиращо към концептуализирана и манифестирана вербално, социално и поведенчески изява. Директно сваляне на модели, познания и мъдрост от света на духа.

Дефинирана глава (около 30% от хората): човекът с дефинирана глава има ясно установени начини за канализиране на напрежението на смисъла. Намира се под натиска на вътрешен напор от вдъхновение, който насочва към непременна себепроява, по фиксирани, ясно установени за човека начини. Тази проява обаче зависи от стратегията и авторитета, заложени в индивидуалната мандала. Ако човекът не е осъзнат и се съобразява с тях, напорът от смисъл е вероятно да го доведе до невротично напрежение, тъй като главата (и аджна) сама по себе си няма собствен двигател, собствен енергиен заряд, приложим в материалния свят.

Недефинирана глава (около 70% от хората): човекът с недефинирана и напълно отворена глава няма установен модел за провеждане на смисъла. Отразява и магнифицира дефинициите на заобикалящите го дефинирани глави. Когато се научи да разчита на стабилността в авторитета и стратегията си по живеене на смисъла в живота си, тогава усвоява умението да различава своя от чуждия смисъл. Отворената или недефинирана глава е център на огромно и постоянно напрежение, съдържащо безкрайно богатство от потенциали и смислови заряди, които при това се проявяват през безгранично многообразие от начини. Недефинираната глава е способна да открие и извлече смисъл и вдъхновение буквално от всичко случващо се, когато обаче човекът има изградена вътрешна стабилност, чрез разчитане на авторитета и стратегията си. Способен е непривързано да обхване всички възможни смислови гледни точки и позиции едновременно, без да се идентифицира с никоя от тях, знаейки че всички са част от богатството на цялото. Когато се научи да разпознава обуславянето си от дефинициите наоколо си, може да издържа огромното творческо напрежение, без непременно да се чувства като малък отвор, през който иска да премине безкраят…  Недефинираният център на главата кара човека да вижда света интегрално, пълноспектрово и холистично. Ако надрасте объркването си, идващо от огромния спектър от позиции, до които има достъп, разбира се.  

Недефинираната глава има силни дадености в усвояването и практикуването на медитация, при която се случва идентификация със Себе си, със същностната природа на Бодхисатва.

Бодхисатва

Използвам термина Бодхисатва не поради пристрастие към махаяна и ваджраяна будизма, където главно се използва, а поради смисловата кондензираност, съдържаща се в него. Трите Бодхисатва тела (трикая) въплъщават самата същност на Човека. Същността на триединната, безсмъртна богочовешка природа: Атман (Дхармакая, Истина), Буддхи (Самбогакая, Любов), Манас (Нирманакая, Мъдрост). В последното изречение корелирам с адвейта веданта, теософия и бяло братство еквиваленти, изразяващи идентични понятийни съдържимости. Ако в „скафандъра - носител“ на биологичното тяло, триединната богочовешка същност се отразява от смисловите си корелати и психофизиологичните функции на центровете на гърлото (Нирманакая), челото (Самбогакая) и главата (Дхармакая), то Бодхисатва триединството е самата виделина, причиняваща отразяването на Себе си в носителите и проявите си. Важно е да се отбележи, че Бодхисатва телата са нещо повече от т.н. астрално-ментални тела, а сферата им на проявление надхвърля както илюзията на този грубо материален, така и отраженията на фините емоционално-ментални светове. От „сферата“ на света – Дом са Бодхисатва трикая принципите. Мъдрецът Петър Дънов нарича този свят божествен, аналог на християнското царство Божие. Божествен свят – Дом, отвъд виртуалната игра на физиологичния или фино материален, астрално-ментален свят и живот. Свят – източник, роден нирваничен Дом, трансцедентно надхвърлящ, но и иманентно проникващ и одухотворяващ всяко житие-битие в този виртуален свят тренажор– майа.  

Бодхисатва Ценности: Любов, Мъдрост, Истина, в цялото им величие.

Нирманакая

Безсмъртно тяло на мъдростта, на висшия разум, космическа етика и закони. Тяло, най-близо по същността си до отразения грубо и фино материален свят и поради това, способно да се проявява в него. В християнството нирманакая е тялото на славата, в което Йешуа възкръсва три дни след пострадването си от юдейската психопатия. Нирманакая е тяло, проявяващо висшия разум чрез безсмъртна форма (рупа). В нирманакая астралните (емоционални) и обусловено  ментални съдържания и еманации са преобразувани до манифестирането на манаса, безсмъртния разум. Нирманакая е тяло на проявеното манифестиране – тяло, проникващо както в  грубия и фино материален свят на майа, така и в света на реалността. Корелира с манифестирането на гърления център във физическия скафандър. Тяло, ползвано от посветените адепти и учители на човечеството, за да пребивават в нирваничния свят дом, докато едновременно са свързани с човечеството, за да помагат и внедряват любовта, мъдростта и истината (виж бодхисатва обет в будизма).

Самбогакая

Тяло на блаженството, радостта, на любовта. Тяло на дъгата, на  безкрайната форма. Във физическото тяло корелира с центъра на челото, аджна. Тяло, обличащо божествената любов в естетична, субтилна форма (рупа). Чиста, божествена любов , отвъд всякаква привързаност. Любов, от която произтичат законите на Битието и определят и нирманакая принципите.

Дхармакая

Дхармакая – тялото на истината, свободата, на реалността, на същинската природа.Във физическото тяло дхармакая корелира с главата, със Сахасрара. С теософската и адвейта система, корелира с Атман, Абсолюта. С учението на бялото братство, с истината, със свободата, с реалното Себе. Дхармакая, същинската Буда, събудена отвъд илюзиите природа!
Свят на реалност, от който този отразен  грубо и фино материален майа свят произлиза. От позицията на Дхарма, на света Дом, целият физически мултивърс, с всичките му паралелни възможности и проявено обусловени светове, е бардо. Ползвам тибетската дума бардо, в смисъла ѝ на отвъдно, за да подчертая относителната обусловеност на средностатистическата човешка представа за реалност и истинност. От позицията на Дхарма, се оказва, че сетивното ни възприятие за реалност, е относителна илюзия и никаква ограничена научност не може да промени този факт.

Дхарма тялото и Дхарма реалността, така се явяват действителната, необусловена, неотразена реалност. Реалност, източник на всяко обуславяне, виделина отразяваща Себе си в проявленията си. Християнската аналогия с Дхарма/ Нирвана света, е царството божие. От позицията на обусловената реалност, от която разсъждаваме, Дхармакая е арупа, безформеност, неопределеност, непредставимост, неразсъждаемост, празнота (шунята). Празнота за обусловения ум, но абсолютна пълнота за Духа. Нирванична празнота, която няма общо с нищо или отричане, а представлява отказ от ментално обяснение на необяснимите от позицията на ума  същностна природа и  реалност.          
  
Орлин Баев