За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 7 август 2017 г.

Научната налудност

         (Долу вдясно на екрана на видеото, има опция за визуализиране на български субтитри) 

                                                              Научната налудност

Забележка: редовете на тази статия са вдъхновени от премахнатото (защо ли, кой се плаши от резонните и здрави размисли?) TED говорене на Рупърт Шелдрейк. В него ораторът – учен, градивно критикува десет презумпции на науката, автоматично приемани за верни, докато всъщност винаги са били нагаждане на механистична хипотеза към плосък, грубо материалистичен редукционизъм – и нищо повече. Тъй като аз, като автор на тази статия, се занимавам главно с психология и психотерапия, разсъжденията ми са пречупени през случващото се в тези области. Поради факта, че психиката е ключовото звено в която и да е човешка дейност, твърдя че разсъжденията ми са глобално валидни. Наричам статията „Научна налудност“ , както авторът на клипа го прави, споделяйки позициите му за определяне на долуспоменатите научни допускания като крайно несвързани с каквато и да е реалност, освен с предубедеността на споделящите ги.

                                                       Десет "научно" правоверни догми

Или какво се случва, когато редукционистичните хипотези, които никога не са представлявали факти, потънат в масовото подсъзнание?

1.       Природата е механична, вселената е като машина, човекът е машина.
2.       Материята е бездушно несъзнателна. Звездите, галактиките, планетите, природата, дори хората, са бездушно несъзнателни.

Механична и бездушна е инфантилната когниция на заявяващия подобни абсурди. Как количествено ориентираният научен метод може да обхване качеството на всемира? Никак. Когато си безсилно сляп, добре е да замълчиш. Не това прави съвременният учен, нагаждащ хипотезите и резултатите си към посредствеността си. Вместо смирено да наведе глава и каже: „Малка ни е методологията, нищожни са ни разбиранията!“, на принципа на проекцията, собствените ограничени механистични и редукционистични представи, мироглед, визия и разбирания, са проектирани във всемира. При това, въпросните грубо материалистични проекции, откровено психопатно са налагани масово като видите ли, единствено правилният, едва ли не правоверен светоглед... В това отношение и с това си поведение, съвременната наука никак не се отличава от коя да е секта... 

3.       Природните закони, закономерности, са константни и не подлежат на промяна.
4.       Количеството материя и енергия, е постоянно същото.

Както се споменава в клипа, под който пиша, природните закони, такива като скоростта на светлината и гравитацията, варират постоянно. Както и тотално са пренебрегвани на друго ниво на случване на живота (ниво, до което достигат опитните медитатори, мистици, адепти и ясновидци).

Науката сама противоречи на самата себе си. Твърди, при това правилно, че Вселената се разширява, а в същото време интересно защо битува вярването за константност в количеството материя и енергия. Е, да - така е по-удобно за ограниченото, искащо да вкопчи несигурността си в нещо сигурно, мислене. Но така току що визирах и доказах основата от пожелателно мислене, върху което сублиминално стъпва съвременният научен подход.

Квантовата физика тотално противоречи на механичната физика. Последната твърди, че най-висока е скоростта на светлината. На субядрено ниво обаче скоростта на свързване между частиците е … мигновена, което променя цялата концепция за време и пространство в акорд с древните учения за един свят, в който всичко е не само свързано, но единно, едновременно паралелно случващо се, знайно, съзнателно и неслучайно. Свят от съзнание, нарастващо в спираловидно диалектична прогресия. Съзнание, водещо до свят, в който минало и бъдеще, А и Б, съществуват едновременно сега, тук.

Оказва се, че целият редукционистично механистичен  научен метод, основан на картезианския рационализъм, може да изиграе известна опосредствена, частична роля в  една цялостна епистемология (наука за познанието, cognitive science) – не и повече. Защото логичният ум винаги е бил не повече от инструмент на същинския познаващ. Познаващ, опознаваемо и процес на познание, наблюдател, наблюдавано и наблюдаване. Рационалният ум е инструмент, „гаечен ключ“ в „ръцете“ на познавателния субект. Когато инструментът се бърка с държащия го, резултатът е плачевният, имбецилно материалистичен редукционизъм, наблюдаван в съвременната наука.

5.       Природата като цяло и еволюцията в частност няма ясна цел и посока. Всичко се случва случайно, а новостите някакси се появяват чрез произволни комбинации.

В съвременната наука вирее разбирането за случайното съчетаване и появяване (emergence) на нови структурни комбинации. Интересно разбиране. Цялата разумност на битието е обездушена, изтърбушена, изпразнена от съдържание, лишена от смисъл, тласкащ към цел и посока. Защото само смисълът, произлизащ от любовта, насища вътрешната мотивация на всичко живо с импулс за продължаване, оцеляване, развитие, живеене. Когато липсва смисълът, празнотата се запълва от страха, компенсиран от обсъждания картезиански рационализъм – тогава личното и социално психично се превръщат в сянка на изначално предвидения си битиен потенциал.  Бледо посредствена, невротична или психопатна, но нищо повече от сянка, настанила се на мястото на диалектично проявяващия се човешки дух (в случая на подобни разбирания и наука, непроявен такъв)…

Науката, подобно на човек с огромен диоптър късогледство, вижда не по-далеч от носа си. Вижда еволюционния нагон за оцеляване и репродукция, но недовижда  източника му от себереализираща тенденция, от нагона за смисъл, от който той произтича. Вижда и проучва закономерностите на блатото, неумеейки и незнаейки как да проследи реката до извора ѝ, на които то (проучваното, видимо и пипнимо блато) е следствие.

Фалшивата дилема еволюция или сътворение отпада, когато се види, че в ядрото на тласкащата сила на еволюцията стои съзидателния, себеактуализиращ нагон на Твореца.

Когато горното бъде осъзнато преживелищно, човек ясно съзира неслучайната закономерност, резултат от съзнателната свързаност и единство на разумния живот и природа. Защото нежива и несъзнателна природа и живот съществуват единствено в илюзиите на сляпото неразбиране.

6.       Наследствеността е изцяло материална, биологична.

Телесното е телесно, божественото е божествено. А телесното също е част от по-обширен свят, в който е потопено. Биологично се наследява родовата памет, опитността на предците, травми и характерови особености, болестни, но и талантови предразположености. Тялото, с неговата родова памет в съд, вместилище за Човека. Човек избира да се въплъти в даден род и семейство, което най-точно резонира с отработването на личните му кармични натрупаности. Преди поредното въплътяване, пътят на последващия живот е предначертан в общи линии – щрихирани са главните радости и травми, които е необходимо да преживее и с помощта на свободната си воля, да реагира адекватно, резонансно с безкрая си, така че да нахрани духа си. Не само веднъж се ражда човек, а реалността е далеч по-мащабно и цялостно понятие от примитивно материалистичното. Само загатвам…

7.       Паметта се съхранява в мозъка.

Учил съм пет години психология и две, когнитивна наука. Никой не знае как именно се съхранява паметта. Правят се опити за корелации с неврохимични процеси и структури, но твърде общи, отнасящи се до способността за запаметяване като цяло, не и до отделните спомени, мисли, паметови отпечатъци.

Всъщност помнят всички телесни клетки, органи и системи, не само мозъкът. Дори не толкова помнят, колкото транслират - предават енергийни, етерни, емоционални, ментални и т.н. спомени. Защото тялото единствено предава емоционалния, ментален, духовен (общо казано) живот и спомени, нищо повече. Материалната част от живота е важна, тялото е важно – то е средството, учебното пособие, възможността за пребиваване в света на дуалността и преживяване на ценните му уроци. Тялото е инструмент за проява на Човека - не и самият Човек обаче.

В психотерапията съществува понятието преходен обект. Невръстното дете временно пренася центъра си на идентификация от майката, в играчките си. Постепенно започва да обособява собствено Аз преживяване, отделно от това на родителя, като преходният обект на играчката му служи да отрази аз идентификацията си в одушевяващото ѝ анимиране със собствените му качества, свойства и умения. Докато вече няма нужда от такова преходно отразяване и играчката отпада. Или, при дълбоката незрялост, себенепознаване, далечност от Себе си на съвременния човек, преходни обекти стават автомобилът, имотът, властовата социална позиция, които проекции частично, невротично и психопатно компенсират ужаса от самотното безлюбие отвътре. Нуждата от преходен обект отпада,когато интроектът/ образът на родителя е интернализиран до идентификация в собственото суперего.

Съвременното човечество, подобно на непораснало дете, се намира в състояние на частична или по-пълна откъснатост от ‚родителя“ на духа, на цялостната си личност, от Селфа си. Невиждайки собственото си величие в предстоящата му зрялост, съвременният човек прикрепва аз идентификацията си в преходните обекти на тялото и социалните си позиции. При това невежо нарича това сляпо, редукционистично и имбецилно материалистично откъсване, правилен и научен мироглед…

8.       Съзнанието е в мозъка и се явява страничен еволюционен продукт.

Когнитивните учени, ползващи термина съзнание, признават че успешно могат да минат и без него. За тях съзнанието е просто работна памет (оперативна, краткосрочна) плюс внимание, опериращо с 5 до 9, средно 7 единици в даден момент. Прекрасни са изследванията на когнитивната наука,наистина. За умеещият да мисли цялостно, индуктивните ѝ достижения го водят през ядрени аналогии с базисни понятийни семантики, до глобално дедуктивни заключения, на принципа „каквото горе, това и долу“.

В когнитивната наука, редукционизмът е основен и валиден научен подход, а твърдо материалистичните разбирания са негласно изискван контекст за правенето на тази най-научна, съвременна психология.  Добро заземяване представлява материализмът и количествено ориентираният научен подход. Ако обаче човек остане единствено в такова разбиране, е като семе, положено в земята, призвано да покълне, изкласи, поникне и се развие до огромното дърво на живота, на познанието. Семенце, имащо добър старт, но ограничаващо развитието си единствено до почвата под въздуха и слънцето, неприемани от разбиранията му. Добър е такъв подход в началото, но постепенно води до познавателно гниене, наблюдавано повсеместно в света наоколо ни, именно поради откъснатостта на съзнанието на индивида и социума от слънцето на потенциала, от Себе си, от Бога.

Много повече е съзнанието и съзнателният живот!  Но, както казах, само загатвам…

9.       Психичните феномени са илюзорни, явяват се пожелателно мислене, случайност.

Често психичните феномени действително са плод на пожелателно мислене, статистическа стойност не по-голяма от случайността, нагаждане на хипотезата за съществуването им към очакванията на наблюдаващия ги. Да, често е така. Човек не бива да е фанатик нито в научна, нито в каквато да е посока. Науката обаче някакси, странно как, без каквато и да е реална обосновка, приема хората за двумерно лишени от смисъл механизми, биологични биороботи на въглеродна основа, а света за бездушно механистичен. По какъв път стига до тези си ненаучни заключения науката? Няма такъв. Просто решава, че това е така, скача към такива заключения. В такъв нелогичен скок стои не друго, а незрелостта на отделния учен и сбора от учени, проекцията на този познавателен инфантилизъм в примитивния научен метод. Метод, подходящ що се отнася до грубата физика, механика, химия и въобще, точни науки, но меко казано, неадекватен спрямо човешката душевност.

Когато не знаеш нещо и нямаш силите, уменията и способността да го обхванеш, по-добре е да наведеш смирено глава и се учиш. Когнитивната наука обаче, съди за душевни движения, факти и процеси по външното, количествено измеримо поведение, тъй като няма нито способността, нито разбирането за изцяло различната, качествена основа на интроспективния метод. Сляп слепец, застанал на научната катедра, обучава желаещите сляпо да ровят в тъмнината, съдейки за душата и духа по външното поведение и реакция на примитивни стимули. Нелош старт, но нищо повече… 

Когато попиташ когнитивния учен за личната му опитност в изследването на собствената душевност, незнайно защо биват посочвани резултати от експериментални проучвания, отново на принципа на измерване на поведението, по което се съди за вътрешни психични процеси. Сякаш глух по кожните трептения иска да схване богатството на нечуваната от него музика – невъзможно е, докато не приеме факта, че има уши и може да се научи да чува. Та нали затова е учен, за да не спира да се учи, да разширява кръгозора, методологията и себепознанието си? Дали? Нагаждайки се по общия материалистичен поток, в преследването на поредния грант (финансова награда), съвременният психологичен/ когнитивен учен дори не поглежда навътре, в себе си – там, където именно стоят отговорите на всички въпроси. Защото познавайки себе си, познаваш и Вселената и Боговете…

Но, как да познае изследваните психични обекти, когато ученът не познава себе си, а отхвърля тотално насоченото навътре религиозно-медитативен стремеж и сливане със Себе си?! Съвременната наука и когнитивни учени, проектират собствената изолираност от самите Себе си, в примитивната, поведенческа методология, която ползват в изследванията си. Външно можеш да опознаеш света дотолкова, доколкото вътрешно познаваш себе си. Този факт обаче е тотално недовиждан и отричан инфантилно от съвременните изследователи на човешката когниция в западн(ал)ия свят.

Проектиращи въпросната изолация от самите Себе си, когнитивистите стигат до безумието да нарекат психологията поведенческа наука… Та нали през обсъжданата сцепеност между социално обусловената им когниция (с плитчините на която са се идентифицирали) и вътрешното им Аз, единствено през външното, количествено измеримо поведение, им остава да съдят за психичните феномени.

Когато българският шоп застанал пред жирафа, просто отрекъл: „Е па, такова нещо не съществува!“. Така постъпва когнитивната наука спрямо феномените, които посредствените* ѝ методи никак не могат да обхванат и проследят. Постъпва като щраус, заравящ главата си в пясъка при опасност. Опасността от навлизането на новото, непознатото, разрушаващо самата светогледна основа на съвременната плоско материалистична психологична наука. Ново, защото в случая не говорим за връщане към магичната визия на прохождащото човечество, а за визия логиката, кентавричната, проницателна, психична и недуална визия на едно спираловидно развиващо се, неизбежно порастващо съзнание (позовавам се на интегралния психолог Кен Уилбър).  

........................................
* Ползвам думата посредствен, като не влагам каквото и да е обидно значение. Ползвам я в смисъла първо, на опосредствен, индиректен и второ, на посредством, на ползване на външното поведение, за да бъде предполагаемо изследвана когницията зад него. 

На фона на горните разсъждения, мога да кажа с ръка на сърцето, че науката е безсилна и реагира по въпросния щраусов начин, при маса психични феномени – от ефикасността на психотерапевтичния процес, през телепатията, ясновидството, енергийната медицина, въздействието на молитвата, ченелинга, плацебо/ вяра въздействието, до наличието на фини тела, по-широка реалност, карма, прераждане и вечната божественост на същността ни.

Да, има шарлатанство. Има обаче и достоверни феномени, за които мейнстрийм науката по никакъв начин не желае да говори. Да, при масата от хора интроспективният/ медитативен подход на познание е нерелевантен, поради липсата на достоверно себепознание, през което такъв вид изследователски процес се извършва. Тоест, стандартизираното проучване с произволна извадка от хора тук нищо не означава. Няма как – изследваните обекти в такава област са пионери в разтварянето потенциала на човещината. Има обаче обучавани с десетки години медитатори, йоги, мистици и адепти. Когато при такива люде от цял свят, по чисто научен начин се аналогизират резултатите от психодуховните им експерименти, се оказва, че изкристализира ясно структурата на един по-мащабен свят и закономерности, зад външно привидните идеологически, теоретични различия. Разкрива се холистична реалност и закони, не по-различни и не противоречащи, а явяващи се по-фин еквивалент и източник на пипнимо физичните такива.

10.   Само механистичната, на парче и към симптома насочена медицина е, която е валидна и работи.

Работи, разбира се – безспорно има стойността си при диагностиката и хирургията. Тоест, в началната, класифицираща нозологичното състояние фаза и в крайната, когато е необходима груба, хириргическа намеса. Целият междинен спектър обаче, бива виждан от една пораснала, холистична медицина.

Лечението в холистичната медицина е не насочено към симптомите, а към причините зад тях. Вижда се ясно процесът на психосоматика: психо – невро – ендокрино – имунология. Проследяват се психодуховните причини, стоящи зад 99% от лекуваните състояния. Познават се психичните функции и символика на физиологичните системи и органи. Лекува се целостта, нежели частта. При това щадящо, като се помага на организма да си помогне сам. Отсъства битката с микроорганизмите – напротив, приемани са за нормална част от организма, а нормализирането на количеството и качеството им се случва отново по един холистичен начин, като се помага на психиката и биологията да си помогне, през проследяване на духовните и психологични причини зад външните симптоми. В холистичната медицина високо се ценят фитотерапията, енергийните практики, спортът, йога, дишането, закаляването, лечебното гладуване, профилактиката. За разлика от механистичната медицина, фокусът тук е не в бизнес продажбите на фармация, а цялостното добруване на пациента. Често се ползват евтини или безплатни природни препарати, имащи обаче мощно въздействие (въпреки, че нямат продажбена стойност).

Защо материалистичната медицина деградира до бизнес такава? Защото в основата ѝ стои не човещината, а откъсването от нея, заместено от стремеж към хронифициране (хронично болният е постоянен източник на доход), извличане на максимална изгода от пациента, финансови облаги и още и още печалби, на всяка цена, дори чрез умишленото спиране достъпа до евтини, но ефикасни процедури за лечение… Кому е нужно здравето, след като увековечената болест е източник на пари, власт и контрол в такава бизнес медицина?!

11.   Количествено измеримата повторяемост на научните изследвания. А качеството? Какво относно интроспективните методологии?

Количествено измеримите, повторимо проследими и доказуеми от независими провеждания изследвания са чудесен пробив в точните науки. Що се отнася до науката за душата, такъв подход има силно ограничено приложение, поради редукционистичното орязване на „океана“ от феноменологично преживяване при т.н. операционализиране, тоест привеждане на изследваните променливи до количествени термини. Повтарям – такъв подход е ценен и валиден, но чисто и просто ограничен, с много нисък „таван“ е, когато се изследва психика през поведение...

Бихевиоризмът е направление в психологията, което се опитва да я превърне в изцяло експериментална наука, по подобие на точните науки. Експерименти, в които е нужно да се борави единствено с пипнимото, с видимото измерение, което може да се измерва количествено, тоест с поведението. Количествени измервания на поведението, при което интересно как се пропуска психодинамиката на вътрешния феноменологичен процес, представляващ самата психика.  Ето какво казва Скинър, един от най-прочутите бихевиористи от 20-ти век:

„ Можем да следваме пътеката, поета от физиката и биологията, като се обърнем директно към отношението между поведението  и средата и пренебрегнем опосредстващите го психични състояния“ (Скинър Б., 1996, "Отвъд свободата и достойнството", София, "Наука и изкуство" с.35)

Под влияние на поведенческите психолози (бихевиористи, а в по-късна приемственост, когнитивни учени), в западн(ал)ия свят психологията започва да се третира като наука за поведението. Българските психолози сервилно се равняват и повтарят мненията на силните на деня – в българските университети психологията също е поставена в графата на „науки за поведението“. Приемайки такава перспектива, психичният изследовател си спестява досега до вътрешната субективност, до океана от психично, до което достигат единствено много по-фините, качествени изследователски методики: описание на случаи (case studies), психотерапевтичният процесно и динамично ориентиран модел на пренос, контрапренос, взаимно отразяване, емпатийно вчустване, трансовите интуитивни методики, медитативният систематично и дисциплинирано следван процес, описан от независими изследователи от цял свят, външно принадлежащи на теоретично различни направления, но преживяващи неврално и психично идентични опитности.

Следвайки единствено бихевиористкия, количествен модел на изследване на поведението, психологията бива тотално орязана, сведена редукционистки до прости, измерими изходни резултати. Такова опростяване звучи примамливо за изследователи примитиви, с нулево познание на „океана“ от психодуховен потенциал, за който пробват да правят заключения по блатистата локвичка на външното поведение. Да, когнитивно научният бихевиоризъм е добър подстъп, начало в развитието на младата наука психология. Начало обаче, нищо повече.

Защото, как по хардуера може да се съди за софтуера? Ето, имаме флашка. Изцяло обаче отричаме и не се интересуваме от финото софтуерно съдържание. Можем да измерим какво количество битове информация съдържа, можем да видим дори, че тази информация е сепарирана в отделни файлове, можем да прочетем имената им. И толкова. Нямаме никакъв достъп до огромното богатство от съдържание, процес, сюжет, персонажи, сложни взаимоотношения, съдби, предаван смисъл и мъдрост на хилядите книги, които се съдържат в тази флашка, до преживяваното в записаните в нея филми… Това е само метафора, при това несъвършена – човек е много повече от софтуерно-хардуерното сравнение с машина.

Както казах, когнитивно научният бихевиоризъм е добър опит за обективизиране на субективното. Добър начален стадий в развитието на младата наука психология е. Ако обаче сведем качеството на феноменалното субективно, което именно изследва психологията, до външното количество на обективно проследимите и замерими поведенчески стойности, кастрираме самата същност на психичното, приравнявайки го до едното поведение. Къртича психология е бихевиоризмът…

Не че бихевиористите не са прави – дори твърде прави са по отношение на това, че психиката на сивото човешко стадо с лекота може да се пренебрегне и сведе до елементарни поведенчески показатели. Защото масовата психика на човечеството, каквото е, действително не е кой знае какъв връх от творчески потенциал и цветуща съзнателност… Фокусирайки се върху поведението и свеждайки психиката до него, с лекота можем да ползваме експерименталните резултати за манипулативна, с цел влияние и управление на тълпите злоупотреба. Това е така, тъй като това базисно ниво, с което оперира поведенческата психология, действително е детерминистично и проследимо, за разлика от творческото, качествено и високо ниво на процесиране.  Сборната когниция на тълпата е достатъчно елементарна, за да бъде приравнена до едното поведение. Както и на немалкото индивиди-примитиви, несъзнавано следващи стадното мислене (вид когнитивно изкривяване), цели и фокус в живота си. Няма как обаче стимул-реакция бихевиоризмът да бъде валиден за сложните душевни процеси на талантливия творец, на гениалния в идеацията си индивид, за сложността на междучовешките отношения в общуването, психотерапията, изкуството, религията, вътрешно психичните преживявания на мистика, на писателя и въобще, на високо съзнателния човек.

Невалиден е когнитивно научният бихевиоризъм дори при опитите за проследяване на една единствена мисъл, идея, наситеност от смисъл, обич и съзидателна когниция на високо процесно ниво. Валиден е за ниско съзнателния индивид, както и за чиято и да е когниция на елементарно, базисно ниво, приравняващо човека до животно или робот. Маса хора са действително на това ниво (казвам го без вложена емоция), както и при всеки човек то е подлежащо по-високата, творческа когниция. То е подобно на режима на компютъра спестяващ  енергия и олекотяващ процесирането, но орязващ съществените функционалности.

Ето какво казва по въпроса първият председател на асоциацията по хуманистична психология в Щатите, Джеймс Бюджентал:

„Тези, които се опитват да обективират човешкия опит, пренебрегват трудните въпроси и създават опростена психология. Не трябва да им позволяваме да се самозалъгват… Когато за извеждане на обща истина, отнасяща се до милиарди хора, се взимат извадки от 30, 300 или даже 3000 души, логиката се загубва в суеверието!“ (Бюджентал Дж., 1998, "Предательство человечности: миссия психотерапии по восстановлению нашей утраченой идентичности". Класс, том 3, с. 199, с. 192)

Ейбрахъм Маслоу, един от титаните на хуманистичната парадигма, нарича когнитивно научния бихевиоризъм „механоморфна психология“. Както той твърди, „Тя е популярна поради престижа на точните науки, а не заради резултатите, които постига и въпросите, които поставя.“ (Маслоу Е., "Toward a Psychology of Being")

В същия дух, създателят на клиент ориентирания подход, Карл Роджърс, твърди:

„Едно от нещастията, свързани с психологията е, че тя се опитва с един голям скок да стане наука като физиката, докато е твърде млада наука с недостатъчно традиции, но с големи амбиции. Психолозите са хората с най-многото професионални защити. Ние имаме ужасния страх, че не изглеждаме достатъчно научно. Поради това ни е страх да продуцираме смели, необуздани теории и да се стремим да ги обуздаем. (Роджърс К., 1967, б, "Carl Rogers speaks out on groups and the lack of a human science - A conversation with the father of Rogerian Therapy by Mary Hall, in Psychology Today", с.20)

И още от Карл Роджърс по темата:

„Искам да попитам докога психологията ще остава тясно технологичен елемент на науката, свързана с една остаряла философска концепция за себе си (картезиански рационалистически сциентизъм, бел. ред.) и ще се прикрива зад безопасната завеса на наблюдаваното поведение? Кога те ще се осмели да стане истински широка, творческа наука, която се базира на субективния опит, отворена към всички аспекти на човешката същност, достойна за името зряла наука?... Ще продължим ли да бъдем (психолозите, бел.ред.) в периферията на нашето общество, или ще дръзнем да станем важен социален фактор?“ Роджърс К., 2005, "The Carl Rogers Reader - London", с.358)

Виктор Франкъл е психотерапевт, създател на логотерапията , ефективен психотерапевт и качествен мислител от 20-ти век. Човек, преживял кошмара на четири немски лагера на смъртта. В книгите си той спокойно се противопоставя на повърхностния, опростенчески детерминизъм на поведенческата психология, описвайки как при едни и същи средови стимули в концентрационните лагери, реакциите на хората се различават в огромна степен, според умението им да придадат или не смисъл на случващото се.

Бихевиоризмът не на шега принизява човека до разновидност на изчислителната машина или примата. Хуманистичните, интегралните и холистични психолози не отричаме, че на едно примитивно ниво, човешката психика е поведенчески обусловяема и детерминистична. Към това добавяме обаче и твърдението, че това ниво действително е механистично и животинско, а че същински човешкото в човека е едно различно психично равнище, в което решаваща е свободната воля. Свободната воля на възприятието, мисълта, свободния дух, през които въпреки споменатия кондицируем детерминизъм, човек може да бъде много повече от биоробот. Може да бъде творческо същество, сътворец на Твореца! 

Ако поставим последното заключение в контекста на принизяването на психологията до примитивно поведенческо измерване, мога да кажа само, че всеки уважаващ Себе си психолог ще се ползва с пълна сила от когнитивно поведенческите количествени, редукционистични методики. Те са ценни и дават много информация. Тъй като обаче отразяват феноменологично психичното само опосредствено, автентично уважаващият Себе си изследовател в областта на психичното е длъжен с пълна сила да ползва интроспективните, качествени методики. Защото само те действително и директно боравят с изследвания обект – психиката!

Всъщност, разминаването в двете обсъждани позиции тук може да бъде изразено през понятията обект и субект. Най-елементарната дефиниция за обект и субект гласи, че субект е този, който възприема, а обект е онова, което бива възприемано/ изследвано. Когнитивните учени се опитват да превърнат психиката в ясен поведенчески обект на изследване. Това обаче е самозалъгване и лъжа спрямо реалността, каквато е. Защото поведението корелира частично, условно и до някаква само степен с психиката зад него, но не е нея самата.

В действителност трудността при изследването идва от това, че психиката е едновременно изследван обект, както и възприемащ изследванията субект. Екстернализирането на психиката като поведенчески обект е опит за разрешаване на това противоречие. Добър, но примитивно опосредствен, редукциониращо плосък и в крайна сметка, невалиден по отношение изследването на действително определящото човека като такъв – високите психодуховни когниции, биващи едновременно обект на изследване и изследовател на изследваното.  

Да, когато си незрящ,можеш по топлината да съдиш за наличието на светлина, но не можеш да кажеш нищо за богатството от щрихи, изразни средства, предавано послание и смисъл в така невижданата, цялостна картина…

Орлин Баев, холистичен психолог, естествен психотерапевт