Страници

За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

петък, 31 август 2018 г.

Авторска позиция

Разговор с изгрева. Автор: Венета Дочева

Не е нужно да знаеш непознаваемото, така както не можеш да контролираш неконтролируемото. Има в теб едно познание, идващо от незнанието и колкото по-малко знаеш, толкова повече ведението на целостта навлиза в теб. Под повърхността на външното смълчаване, стои тиха мъдрост, извираща от любовта, водеща те към свободата на смелия живот от сърце. 

Да следваш пътя със сърце – познаваш го, когато сега слушайки гласа ми, все повече стихваш в шепота на безмълвието, лекуващ душевните ти рани с елея на благуването. Блаженство е в това смирение да осъзнаеш как притихвайки, шлюзът на любовта се отваря и протича, задействайки електроцентралата на смелостта да живееш смело, красиво, творчески и силно. Лесно е да не знаеш, позволявайки си да не знаеш, за да знаеш с вечността си. Загуби малкия контрол, за да живееш себевладеейки се – ти, Човекът.

Мога да ти кажа да се отпуснеш или да оставиш релаксацията да те погали с радостта си. Но, не бих ти го казал, тъй като естественото успокояване идва спонтанно, ей сега когато просто присъстваш в условията да се случи с това отпускащо притихване. Не бих индуцирал в теб самоуверената ти смелост, защото сам можеш да я намериш, успокоявайки ума, за да осъзнаеш вътреприсъщността ѝ, която вече те насища. Да, винаги си бил смел човек! Сега не мога да ти кажа да бъдеш смел, докато ти самият премахваш всяка преграда пред решителността си с това разтваряне в доверяването на храбростта ти!

Красиво е сега, потъвайки във все по-дълбок транс, да пускаш куража си на бял свят. Лесно е да си куражлия – защото означава просто да действаш от сърце във всяка ситуация, имаща всякакъв отговор и правила, раждащи се на мига, от законите на обичащото сърце. Тогава играеш заради играта, а не заради резултата, нареждащ се сам безусилно, когато смело обичаш във всеки миг от играта на живота си.

В това дълбоко отпускане, знаеш че не е нужно да преговаряш със симптомите и страховете зад тях… Не е нужно да влизаш в илюзията жертва, виновен-невинен… Автор си на страховете, пораждащи симптомите. Автор си, когато социалното его замлъкне в осъзнаването на себе си като творец, а всичко случващо се с теб като неслучайно платно, върху което сам рисуваш. Ти, любовта, мъдростта и истината си този свободен творец – автор си.

Страховете и симптомите им отразяват собствената ти психична картина, имаща нужда от помъдряващата прегръдка на Бога – отмести се, за да минеш по пътеката към себе си. Колкото повече се отместваш, повече осъзнаваш, че свободата ти нараства право пропорционално на практиката. Отдавна страховете са станали просто приятели, водачи в пътя към силата ти.

Все по-навътре в осъзнатия транс, когато всичко се изпълни с радостта на усмивката, знаеш че всичко се разрешава с любящото блаженство на Бога, водещ те към себе си.

Орлин Баев


Вълшебство


Чудех се как ли би живял силно, творчески и смислено, когато сега чувайки гласа ми, стихваш, а потенциалът естествено залива страховете, преобразувайки ги до смела сила. Учудвам се колко лесно е да се довериш на любовта, сега раждаща това приказно самообладание, докато подсъзнанието прогресивно ти позволява да се отпуснеш в изчезването за невротичното стягане, докато осъзнаваш силата на духа си. Да, тази загуба на невротичното колебание, за да бъдеш единен в смисъла си. Чудно ми е как с лекота безкраят те насища и колкото повече егото се опитва да контролира страха, толкова повече губи контрола, до пълното смирение пред слънчевия човек, изгряващ между тази и другата мисъл. Не е нужно дори да си представяш блажената сила, докато приказната омая погалва всяка клетка от това ликуващо тяло, във виделината на пълнотата от наситеност с радост.

Докато чуваш гласа ми, няма значение какво съзнанието ти регистрира във всеки миг, в който в подсъзнанието ти се вкореняват все по-устойчиво програмите на любящата сила и самоувереност, произтичащи от смисъла да станеш поток за любовта. Възможно е съзнанието ти да се противи, да е неутрално или тотално съдействащо – има ли значение, когато реката прокарва пътищата си неумолимо, за да залее любовта ѝ услужливото русло или противящите се скали и каменистия бряг. Реката на животворната самоувереност сега или след малко все по-помитащо пресича, разсича и напоява разтварящо и тази мисъл и тези чувства, за да ги превърне в себе си от миг на миг все по-сигурно – да, тази спокойна сигурност на доверието да се отпуснеш в потока на смисъла.



Няма нужда да вярваш в чудото на любящата самоувереност,  импрегнираща те необратимо с всяка моя дума, докато вече се ползваш от чудото на силата, насищаща всяка жажда в теб с живата вода на вдъхновението, преминаващо през безмълвието, унасящо те навътре, в това леко полюшване, в което силата в гласа ми успокоява всичко в теб с лечебната си обич.
Можеш да бъдеш любящата промяна, която искаш да живееш, или когато светът ти казва, че е невъзможно, вече да живееш силата на свободата да твориш живота си, за да проправяш пъртини там, където никой не е стъпвал, в световете на потенциала си, оказващ се твое вродено достояние.

Знам че подсъзнанието ти знае колко му е лесно да се довери на нещо познато. Затова сега представяйки си самоувереността, идваща от пълното доверие в целостта ти, накъдето всяка моя дума решително те води, би могъл да видиш как покоряваш Еверест, летиш с този самолет, говориш пред хората, освобождаваш и най-смелите мечти, идващи от духа ти, докато възможностите за реализацията им са буквално навсякъде, когато сега ги виждаш с тази мъдра смелост. Да, тази смелост, точно така!


В този път няма малко или много, а най-лекото усилие вече повлича лавините на преобразуването, следвано докато се превърне във втора и първа природа – ти, решителен творец на живота си. Няма малко или много – докато съзнанието ти долавя това, несъзнавано дълбоко слушаш как гласът ми се слива със шепота на духа ти, в посоката на силата ти, точно в това усещане – лесно е, да.

Пътят на силата усилва вървящия по него, както апетитът идва с яденето…  В този момент, вътрешно следвайки пътя на ползване на тази все по-лека тревожност като гориво на любящия ти смисъл, можеш да почувстваш как пътят ти дава разрешение да се превърнеш в спокойния и решителен творец, в когото вече се трансформираш, слушайки гласа ми. Колкото повече пътят следва себе си в това преобразуване на страха в смелост, толкова повече тази различна свръх и подсъзнателна логика прегръщат невротичната логика с усмивката си, пренасяйки я в милиардите усмивки на веселата ти решителност, каращи всяка клетчица да пее и танцува в ритъма на силата да обичаш. Мхм, тази весела усмивка, да! 

Когато знаеш, че не знаеш колко мощно подсъзнанието ти знае, че познаван прекрасността да иска да ти е добре, това ми присъединяване към тази ти мотивация с всяка все по-силно въздействаща ти дума, вече не е нужно дори да прокарвам внушенията на самоувереността, докато потенциалът ти сам я разкрива. Можеш да укротиш това старо внушение на навика да се страхуваш, смирявайки се в слизането на любовта, проникваща все по-силно, колкото повече старият навик за страхуване се задейства, преобразуван от нея в релаксирана радост, носеща смелост. Смелост! 

Орлин Баев



сряда, 29 август 2018 г.

Естествена Йога на Любовта, Мъдростта и Истината


Автор: Венета Дочева


Естествена Йога - Йога на Любовта, Мъдростта и Истината

Забележка: В статията "Дзогчен и Махамудра - Естествена Йога" трасирах главните етапи в практиката на тибетската, будистка йога и извлякох стъпките в естествения йога процес. В настоящата статия описвам същинските практики в естествената йога. 
...................................................


Същински практики

/ 0) Подготвителни практики /

Любов

1)      Благуване.

2)      Оттегляне.

Мъдрост

3)      Смълчаване.

4)      Безмълвие.

5)      Виделина.

Истина

6)      Боготишие.

……………………….

7)      Дхарма йога.

……………………………………………..

Любов

Благуване

Автор: Венета Дочева
Благостта, това е първичната, божествена любов, проявена в душата на човека като широка мъдрост и великодушие, в сърцето като топлината на изявяваната като състояние на съзнанието любов, в духа като мир, пълно доверие и единство с Бога, в ума като виделината на Богоприсъствието, визията на вътрешния Човек (видя, ригпа).

Благуването корелира с бхакти – йогата на безкористната, любяща преданоотдаденост на Бога. Благуването е йога на любовта – отдаденост на любовта и провеждане на любовта. Основа и двигател на всяка следваща практика е благуването. Без него медитацията става суха скука – мъртвило, нежели единство с мъдростта. Гори ли сърцето, съзерцанието и единството с бодхисатва природата се случва естествено, с лекота.

Благуването е начало, основа. Но и пронизваща червена нишка, насищаща всеки от следващите етапи със смисъл, сила и вдъхновение. Когато благуването е съчетавано с безмълвието, всеки наченък на инфантилно, личностово антропоморфизиране и фанатизъм, се разтварят в мъдростта на Богоприсъствието.

Есенцията на благостта е любовта. Не е чувство, но се провежда от чувствата. Не е мисъл, но осветлява ума. Любовта не е поведение, но насища делата със силата, красотата, със съзнанието си за свързаност и единство. Благуването е да провеждаш Бог в живота си. В пътя към Себе си съзнаваш, че никога не си бил нещо различно от Бога, но че цялата пътека представлява единствено разчистване на его пречки и илюзии, спиращи това осъзнаване.
Благуването е любов като сила, принцип и състояние на съзнанието. Както и динамичният вектор на любящата вяра, устремяваща към сподвижническо навлизане в зоната на възможностите и активно учене.


Практическият път на благуването се реализира през красотата на молитвата. Когато садхакът (практикът, духовният ученик) усети вкуса на Бога, молитвените думи са вече не само езикови конструкти, а съдържатели, контейнери, изливащи любящото Богоприсъствие в сърцето, при преливане от блаженство. Благостта е блажено обичане. Благуването е глаголът на съществителното блаженство – негова изява е. Блаженството няма общо с кучешката радост, залепването за удоволствието и отбягването на изпитанията.

Блаженството е любов – божествена категория не от този свят, спуснала се в мира сего е. Благуването равнозначно-диалектично прегръща трудностите и земните радости и се учи от двете, надхвърляйки ги в третата, синтезираща ги позиция на любовта.


Оттегляне

Алекс Ромел: Небеса
Оттеглянето представлява разширяване на будното съзнание до обхващане на другите две състояния: сънуването и дълбокият сън без сънища. В пълния си потенциал оттеглянето (прятяхара) обхваща и трите в турия съзнателността – чистото божествено, бодхисатва съзнание, изявявано в ежедневието. Тоест, статиката на трансовото оттегляне е началната посока, а спускането на турия, бодхисатва съзнанието в повседневната битийност, напредналата.

В естествения подход оттеглянето е свързано с молитвата, провеждаща любовта и се случва в контекста на възпламенените ѝ заряди. Молитвата от умствена, преминава в благосърдечна, в притихнало, съзерцаващо Бога, сърдечно присъствие на буден, осъзнат транс.

В дълбоката, сърдечно тиха молитва и съзерцание, съзнанието навлиза в сферата на съня. Тук подготвителната практика на йога на съня естествено се прилага, вече на по-висок, сърдечнолюбен етап. Обичайните REM сънища биват осъзнавани ясно, като отношението към тях е като към автоматични мисли, сега обаче образни, експлициращи по-дълбоки подсъзнателни съдържания през типичното за съня метафорично смесване и архетипен израз. Практикът избира дали да реструктурира съдържанието на съня, преобразувайки характерови травми, или просто да ги пропусне медитативно, оставяйки тишината на Бога да случи това изгаряне на самскари (подсъзнателни наличности, програми).

Оттеглянето и съзнателното присъствие в съня без сънища пряко води към по-висшите медитативни етапи на безмълвието и Боготишието.

Практиката на молитвено, провеждащо Бога оттегляне, постепенно насища ежедневието, виждано от осъзнатата позиция на наблюдател. Животът все повече е осъзнаван като относително илюзорен сън. Събуденото бодхисатва/ турия съзнание насища което и да е житейско дело и миг. Оттегляне навътре и спускане навън – увод и изложение, проява на единния с Бога живот.




Мъдрост

Смълчаване

Смирено съсредоточаване на ума – това е смълчаването. Превръщане на мислителното вълнение на умствената маймуна, във фокусирана еднонасоченост, дхарана. Сърдечното смирение е следствие от усвоените предходни етапи на благуване и оттегляне. Когато го има, концентрацията е фина, спокойна, леко преживявана. Няма ли го смирението, егото се противи, ужасява се от загубата на невротичния си контрол, осъществяван през натрапливото ментално предъвкване.

Независимо какъв е обектът на фокусиране, вътрешната репрезентация на смълчаването се преживява като съ-средо-точаване, пренасяне на менталния фокус в точка. Говоря буквално – практикът изживява това смълчано точкуване като фокусиране на самосъзнателния си център в централна точка. В естествения медитативен подход, това е средоточието на Бога. Смълчано съсредоточаване, утихнал център, около който започва да се усеща и преживява кръгът на съзерцателното, прозиращо (инсайт, випашяна) безмълвие.
Автор: Венета Дочева


Смълчаването започва като външно, но продължава като вътрешно, ментално. В смълчаването има известно усилие – но леко, естествено усилие. Доколкото смълчаването е отелесено свързано с нервната система, преживяването е като за лек натиск в средата на мозъка, притихнало конвергиране около невромозъчно ядро. Това е физиологичното преживяване на смълчаването, но феноменологичното надхвърля телесността, макар и да се случва през нея.
Смълчаването е краят на егото, смирено притихнало на прага на вратата на безмълвието, откъдето започва същинската пътека към Бога. Когато смълчаването е качествено и достатъчно продължително изпълнявано, естествено води към безмълвието, дхяна.

Като формален обект може да служи дишането, циркулиращо биоенергетичния поток нагоре при вдишване и надолу, при издишване. Дишане все по-фино, кайваля медитативно, превръщащо подготвителните „човешка мандала“ и енергийни практики в особено проникновени.

Безмълвие

Автор: Венета Дочева
Безмълвието е проход между крайността на обусловено човешкото и безпределно Богочовешкото. Малкият его човек още е там, но смирено смълчан, а центърът на самосъзнание вече е плаващ, устремено клонящ към непреходно божественото. Безмълвието корелира с дхяна, прозиращото (випашяна) и водещо до същността съзерцание.
Ако смълчаването е точка, то безмълвието е кръг, разширяващ се до безпредела. Безмълвието включва естествено в себе си смълчаването, но е нещо повече. Фино интуитивно мъдроведение е, протичащо между тази и другата мисъл, в подобна на изгревно, чисто небе съзнателност.

В безмълвието смирено фокусираният его ум може да бъде наблюдаван. Тоест, самосъзнанието вече не е в него. Започнало е ре-трасирането на входящо-изходящия сигнал, освобождаващ от плена на матрицата, от майа, обусловената условна реалност. Ретрасиране и трансфер на самосъзнателния център в тишината на Богосъзнанието.

Може да се каже, че съсредоточеното смълчаване има отношение към мъдрата вяра – мъдроверие. А безмълвието, към мъдрата обич – мъдролюбие. Насоченият в една точка центростремителен вектор на смирено-фокусираната вяра на смълчаването, преминава в центробежното, спонтанно-интуитивно безмълвие, включващо в себе си и смълчаването. Тоест, безмълвието обхваща и най-малкото така, както и най-голямото. Едновременно дифузно вижда цялата картина, както и смирено-волево се ограничава до най-малката точка и квант. Смълчаването е като мъжката, бащина проява на любовта – ограничава, поставя граници. Безмълвието е като женската, майчина любов – прегръща равнозначно цялата картина. Любов, раждаща стихнала мъдрост, извираща от сърцевината на Богочовека – бодхисатва.

Много може да се говори за безмълвието, да се обрисува с метафори, поезия и хайку – през рационалността обаче не може да бъде разбрано. Не е в пределите ѝ – надхвърля я до недуалното, адвейта съзнание. Безмълвистиката е вътрешна наука и изкуство, изучаването на която е възможно единствено преживелищно, през личен опит.

През аналогията с тибетската будистка йога, смълчаването синхронира със шаматха, а безмълвието с випашяна, от семде дзогчен дивизията и сутра махамудра.

Виделина

Виделината-Видя, кореспондира с дзогчен дивизията лонгде и тантра махамудра. Това е гупта-видя, тайното познание. Тайно не защото е крито, а поради факта, че е преживяемо само чрез лична практика, изискваща търпение, упорита постъпателност, подлежана от нравственост, искрен стремеж към истината, готовност за жертва на преходното в името на непреходното, братолюбно състрадание и безусловна, преданоотдадена безкористност. Качества и заслуги, присъщи на неголям процент от съвременното човечество, такова каквото е.

Автор: Венета Дочева


Любяща виделина. Любящото тяло от виделина. За разлика от подготвителните енергийни (тантра и кундалини крия) практики, тук енергийната същност на тялото от виделина бива директно осъзнавана. Ако при подготвителните практики, от позицията на ума се изпълняват дадени енергетични крии, то на нивото на видя/ виделината, силовите потоци и същност на виделинното/ бодхисатва тяло биват пряко преживявани и спонтанно осъзнавани. Самосъзнателността присъства все повече в бодхисатва любовта, мъдростта и свободата на същинския Богочовек.

В практиката на виделино-ведение отсъстват изкуствената представност и визуализациите от его умствена позиция. Умът е смирено смълчан, безмълвно разстлал се до директното, интуитивно мъдрознание, благолюбието прелива – тогава силата на бодхисатва виделинното тяло се разкрива пред съзнателността на Богочовека. Човек все повече реализира единството си с Бога, съзнавайки, че никога носителите на ума, чувствата, тялото и делата не са били друго, освен несъвършени проводници на Него самия.

…………………………………………………………..

Принципът на матрьошката

Важно е да се отбележи, че всеки следващ етап съдържа и включва в себе си предходните. Безмълвието съдържа в себе си трансовото оттегляне и благолюбното смълчаване. Виделината имплицитно включва и обема оттеглянето, благуването, смълчаното безмълвие, за да се превърне във все по-спонтанната естественост на живот от панорамата на Богочовека.

Боготишието обема любовта и мъдростта, които водят до освобождаващата истина на сливането на човека с Богочовека.

Дхарма йога съдържа и спуска любовта, мъдростта и свободата, прилагани в карма, в ежедневния бит, вече трансформирано обожествен. Така, практикуващият естествена йога на дело реализира молитвеното послание: „… да бъде волята Ти, както на Небето, така и на земята…“

………………………………………………………………………….

Истина/ Свобода


Боготишие

В Боготишието целта на ретрасиращия път, бива осъществена. На дело се случва есенцията на религаре – завръщането у дома. Защото същинската религия (религаре = завръщане у дома) като смислово значение и динамичен принцип никога не е имала общо с мрачни сгради, държавно чиновническа бюрокрация, икономико-политически манипулации, формална ритуалност – освен в изумителното опорочаване и окалящо конотиране на понятието.

Автор: Венета Дочева


Религията никога не е била разделена от науката, извън западното невежество. Самата наука в същността си е колкото количествено и поведенчески, екстравертно насочена, толкова и интроспективно феноменологично обективна. Отново, единствено инфантилното отричане и разцепване на западняка правят научния метод орязано количествен, отхвърляйки бездната от феноменологична качественост. В самия път по завръщане у дома се ползват както наситени с вяра и обич, така и интроспективни, когнитивно научни методи. Двете са подобно на жената (любов, религия) и мъжа (мъдрост, наука), които в единението си пораждат детето на освобождаващата истина, трансмутираща живота в божествен.  

…….

Смълчаването представлява бгагуващо и смирено его съсредоточаване. Освобождава се известно пространство за случване на медитативното безмълвие, проходящи двери за пренасяне в и преживяване на Боготишието. В безмълвието егото е смълчано и божествената тишина започва да се промъква така, както влагата е свързана с водата в океана. Тишината, спрямо мълчанието и безмълвието, е от друг, божествен порядък. Мълчанието е физическо, безмълвието духовно, а тишината, божествена. От различен свят е тишината. Същностна е. Тишината е Бог. За малкия его ум божественото е непознаваемо, нищо е. Затова в някои системи отказват да говорят за това, фокусирайки се върху преживяването – шунята.

В прагматичната естествена психотерапия и подход, Бог няма общо с проекцията на антропоморфната, детинска представа за белобрад старец на някакво небе. Бог е Дао. Бог е Дхарма – любящо мъдро истинните закономерности на Битието. Бог иманентно насища и импрегнира, оживотворява това отразено Битие, но и трансцедентно надхвърля игровия тренажор на обусловената бинарност. Богът, който си струва, не е някъде си там, външен. Не – собствената вътрешна същност е.


Дхарма йога
Автор: Гергана Грънчарова


В тишината повече не са нужни систематизирани от човек практики. Самият живот се метаморфозира в Богоединен и проявяващ Бога. Дхарма пронизва карма, подобно на живак прахта – живакът си остава живак, неопетнен. Дхарма йога, това е йога на истината. Само познаващ Дхарма, човек е свободен в Богочовечността си.

Единният с божествената тишина, е подобен на брилянт в калния свят. Брилянтът си е брилянт, каквато и кал да го залива.

Боготишието е тъждествено с бодхисатва триединството от любов, мъдрост и истина. Самбхогакая, Нирманакая и Дхармакая. Докато човек не осъзнае и преживее Себе си като Богочовек, дотогава любовта, мъдростта и истината само са били частично отразявани, долавяни донякъде, но и пречупвани и изкривявани от социалната персона и еготичното съзнание. Едва прехвърляйки съзнателността си в Богочовека, динамиката на човешкия процес се събужда за целостта си. Дотогава се оказва, че човек е дремел, мъждукал е, обсебен от менталния си, чувствен, либидно-агресивно нагонен, етерно енергиен, телесен носител и илюзиите на социалния свят.

В Боготишието на Дхарма проявлението в света, практикът се превръща в жив Буда, събуден дживанмукта, аватар провеждащ Христовия принцип на свободата в социалните дела. Без афиширане, без фарисейска показност - простичко и силно...

Както казва един зен майстор: "Имал съм много учители по медитация - всичките са били котки!" ...


Орлин Баев, йога инструктор






неделя, 26 август 2018 г.

Дзогчен и Махамудра - Естествена Йога


Дзогчен, Махамудра – Естествена медитация

Забележка: В текста скицирам дзогчен и махамудра медитативните системи на тибетския будизъм. Имплицитно ги съотнасям с индийската джнана йога самяма и тантра, от които всъщност произлизат (основно) и изразяват ядрено. Изразявам мнение за разликата между социокултурните индоктринации и същностната духовност. В описанието на медитативните етапи, маркирам условното деление в будизма на сутраяна, махаяна и ваджраяна. Подчертавам уникалността на учението на всемирното бяло братство, езотеричен източник на световните психодуховни системи, изкуство и наука от древността, до наши дни. По-специално акцентирам на огромния потенциал в съвременното учение на братството, предадено от Петър Дънов (Беинса Дуно) – потенциал, който тепърва предстои да бъде разкриван. От мъдростта на древните психодуховни системи, върху фундамента на когнитивната невронаука, през потенциала на съвременната братска школа, извличам ядрените стъпки в естествения медитативен процес.

……………………………………………………………………………..


Речник на ползаните термини: 

-          Дзогчен – тиб., великото съвършенство.
-          Махамудра – санскр., великият печат.
-          Самяма – фокусиране, медитация, себереализация – трите съществени стъпки на джнана йога.
-          Дхарана  - фокусиране.
-          Дхяна – медитация, съзерцание.
-          Самадхи – в будизма означава фокусиране, дхарана, но в същинското си, изначално значение, себереализация – тоест, далеч повече от едното съсредоточаване.
-          Джнана – йога на мъдростта, медитативна йога.
-          Сахаджа – спонтанност.
-          Сутра будизъм – южният, каноничен будизъм, включен в северния, но надхвърлян.
-          Махаяна – северният, далеч по-функционален и постигащ целите си будизъм.
-          Ваджраяна – „черешката на тортата“ на будизма, тибетският будизъм.
-     Ригпа - тиб., естествената, вродена мъдрост на просветления ум. На санскрит: Видя
-          Турия – чистото съзнание на крайната реалност, отвъд будното, със сънища и сън без сънища съзнание.
-          Мокша – освобождение.

…………………………………………………………………………..


Дзогчен (ати йога) и Махамудра (сахаджа йога). В превод от тибетски и санскрит: великото съвършенство и великият печат.


Тибетците са много синтетична и прагматична нация. Духовността им винаги е била философски и психодуховно обоснована, но действенa, свързанa с ежедневния живот. Философия, която помага на бита така, че да го превърне в практичен инструмент за достигане на целта на човешкия живот – свободата. Намирайки се на кръстопът между философско-метафизичната Индия и прагматичния Китай,  тибетците вземат и от двете най-доброто.

Сутра, канонично-догматизираният будизм е някакво начало – но не повече. Остане ли човек там, затъва в мъртвата буква, водеща до духовната бюрокрация на тесногръдата неспособност за виждане на целостта. Махаяна будизмът стига по-далеч – духът му е силен, жизнен, води до реални резултати.

Тибетският будизъм включва в себе си сутра и махаяна будизма, но ги надхвърля. Интегрира йога и тантра, взаимства от даоизма в приложната си методология. Така тибетският ваджраяна будизъм се явява една изключително синтетична, цялостна и актуално действена система, действително постигаща резултатите, за които е предназначена.


Беинса Дуно (Петър Дънов)
В статията си „Фрисейски, (псевдо)духовен байпас“ писах следното, пряко отнасящо се до взаимстването на ценното от световните психодуховни системи с уважение, но през следване на собствения път:

Транскултурална, същностна духовност или социокултурни индокринации

"В общността всеки трябва да се подчинява на другите, за да може тя да просъществува, защото се нуждаете от нея. В самотата всеки трябва да стои по-високо от другите, за да може всеки човек да достигне до самия себе си и да избегне робството. В общността нормата е въздържание, В самотата – разточителството. Общността е бездна, самотата е връх. Точната мяра в общността пречиства и съхранява.Точната мяра в самотата пречиства и прибавя. Общността ни дава топлина, самотата ни дава светлина." 


Карл Юнг, из Septem Sermones ad Mortous


В текста на Карл се засяга много важен въпрос. Освен общата насока за баланса между уединена Самоувереност и общностно смирение, практически темата стига до следните прагматично-социални и икономическо-властови движения. А именно, доколко дадена духовна общност се явява среда за споменатия баланс и доколко за налагане на национализъм, език, национална култура, традиции, обичаи, ритуалност, облекло, понякога и на финансови интереси, прикрити под маската на духовността (за пари не ми се говори обаче).


Ето, отиваш в някоя йога или будистка школа. Казват ти, че йога е като шперц, приложим към коя да е религиозна или научна нагласа (будизмът в същността си е една прекрасна и изчистена йога система). Дотук добре. Принципно е така. Постепенно обаче започват да се промъкват санскритски, тибетски, бирмански, тайландски, цейлонски или каквито там са мантри, молитви, обичаи...


Дори и висшите медитативни практики като Дзогчен/ Махамудра в естеството си са мега простички и изпълними, когато човек има натрупана опитност от този и не само животи. Обаче, оказва се, че се налага между другото да се понаучи санскрит или тибетски, да се поживее десетина годинки в манастир или ашрам на школата, да се получат титли, твърде градирано-светско кариеро подобни и йерархично постигани къде със смирение, къде с примиренчески мазохизъм и допускане на затриване на собствена култура.


Практиките умишлено се дават мега тегаво, първо се минават подготвителни, после тантрични, докато се стигне до същинските медитативни, които се оказва, че от началото си познавал отвътре си, но си бил спъван не от реално духовни основания, нито от желание за постепенен прогрес, а всъщност от индоктринирането на дадената деноминация.


След години осъзнаваш (ако имаш капацитета а това...), че в твоята местна/ родна система, която някога си пренебрегнал, тези висши практики присъстват същностно, както и че си по-скоро избягал от мястото, където съдбата те е поставила, за да гониш Михаля, вместо да се уважиш достатъчно и практикуваш качествено през школите, където Животът те е засадил от раждането ти.


Оказва се, че преобладаващата маса от лами или гурувци нито са по-духовни, нито са по-напреднали, нито по-просветлени, а просто от деца са присъствали в контекста на дадените традиции, език, писания, култура, което им е дало силен старт. Старт и продвижение, неизменно силно преплетени с езика, културата, писанията, историята, традициите на дадената деноминация, нямащи нищо общо с евентуално провежданата през нея същностна духовност и транскултурална методология.  Нищо общо реално, но актуално същностната духовност е индоктриниращо-сугестивно „замесвана“ с натрапвани социокултурни и езикови съдържания.


(N.B): Според мен, въобще не е нужно да обличаме будистки или хинду роби, да пеем техните мантри, да се идентифицираме с културата им. Добре е да вземем есенцията, същностната методология и духовна червена нишка, но да ги прилагаме през собствената си култура и духовни традиции, така обогатявайки ги.“

……………………………………….

Дзогчен: тяло на дъгата
Та така – хубаво е донякъде да обогатяваме езиковия си запас и опознавайки културите, от които можем да се учим, да привнасяме качествени стойности в собствената. Българинът често е изявен чуждопоклонник – качество, идващо от мазохистично, до характеропатно-параноидно, несъзнавано недооценяване на собствената стойност, при инфантилното идеализиране на „големия“ друг. За да се случва въпросното обогатяване здраво, е необходимо процесът да протича през смирено себеуважение, оценяващо качествено собствените стойности.


Учителят Беинса Дуно
Една централна причина и смисъл човек да се роди и изживее жизнения си цикъл в малка България, е учението на бялото братство, транслирано от великия мъдрец Беинса Дуно (Петър Дънов). В насоките на Учителя присъства семенно/ ядрено богатство, несравнимо по заряда си с което да е досега давано психодуховно учение. Семената са дадени, но от любящите, мъдри и свободни в истината ученици зависи посаждането им, грижата за покълнването, прорастването и развитието на неимоверно мощните и цялостни послания.


Учителят Беинса Дуно с основание твърди, че духът на предаваното от него учение надхвърля по-старите системи. Времената са различни, вибрацията е многократно по-висока и бърза. Ако за осъзнаването на дадени принципи и постигането на определени медитативни състояния на съзнанието преди време са били нужни цели жизнени цикли, в настоящето времето е сгъстено, нагнетено и далеч по-ускорено.

От старите учения все пак може да се взаимства опитът на практиците, ядрените преминавани стъпки и етапи, в съвремието постигани с методология и темпо, съответстващи на духа на времето. Има защо да се отнасяме с уважение към древната мъдрост и психодуховни системи, но ползвайки есенциалните насоки, структура и трасирани в тях етапи лингвистично и смислово транслирани транскултурално, в резонанс със съвременната интегрална и мултидисциплинарна холистичност, през дълбоко уважение и оценяване на собствения потенциал. 

Учението на бялото братство е холистично-интегрално – включва даваното досега, но качественият му смисъл е далеч по-фин, истинен, божествен. Засега обаче това са потенциали, които предстои да бъдат проявявани от учениците. Именно относно систематиката на тази проява може да бъде черпено ноу хау от старите системи като индийската триединна йога и „черешката на тортата“ на будизма, дзогчен и махамудра. 

………………………………………………………………………………..

Медитативният тибетски будизъм се явява джнана/ медитативна йога система, стъпваща на тантричния принцип на трансформацията. Подробно описание на джнана, бхакти и карма йога принципите и подходите, може да бъде намерено в текста ми „Триединството на йога“.

Дзогчен е практикуван в най-старата тибетска школа: нийнгма. Махамудра, в карма кагю, гелугпа и сакя школите. Подразделението на нийнгма палюл ги съчетава, както и някои лами (преподаватели) също ги интегрират в наставленията си. През две различни терминологии, е представян аналогичен джнана йога, медитативен път по освобождение от илюзията и реализация на същността.

След преминаване на аналогични подготвителни практики като прострации, визуализации, развиване на състрадателност, работа с вътрешната енергийна мрежа, готовност за жертва на преходното в името на непреходното, биват презентирани същинските джнана/ медитативни подходи.

……………………………………………………………………………..

Дзогчен

В дзогчен същинските медитативни подходи са самде, лонгде и менгагде (на тибетски). На санскрит: читаварга, абянтараварга, упадешаварга.

Самде е условно свързана със сутра будизма, лонгде с тантраяна, а упадеша със сахаджаяна (спонтанната колесница), с есенцията на великото съвършенство. В самде се преподават класическите сутра шамата и випашяна практики, водещи до овладяване на ума. Шамата буквално означава успокояване. В будизма често се ползва еквивалентно със самадхи. Искам да отбележа, че както се употребява в будизма, понятието е различно от хинду самадхи. Тук самадхи спрямо изначалното си значение, е съдържателно-смислово изкривено и обозначава само дхарана, фокусирането на ума. Випашяна пък корелира пряко с дхяна - медитативното, прозиращо съзерцание.

В лонгде дхарана и дхяна се задълбочават до все по-дълбокото тантрично съзерцание на енергийното бодхисатва тяло. Вече не толкова отвън натрапено проследяване на енергията, колкото осъзнаване самата същност на бодхисатва мъдростта и блаженството: праджня и ананда. Преживява се живата, мъдра виделина на ригпа пространството (видя) – не през разсъждение, а през интуитивно мъдрознание. Понятия като анатман (безазовост), шунята (таковост, празнота), майа (относителна илюзорност), анитя (непостоянство, преходност) биват осъзнавани вече преживелищно, през ум подобен на чисто небе, свободен от ментални вълнения (разсъждения, автоматични мисли, базисни вярвания и следващите от тях чувствености). В лонгде се пракикуват типичните тантрични сексуални, енергетични (тумо, кундалини), на съня и т.н. методи – върху основата на дълбокото медитативното прозрение на семде нивото.

В менгагде, през личните устни наставления на водещия фасилитатор, фокусът е в безформеното (арупа) съзерцание, водещо до пряко реализиране на бодхисатва природата, на реалната събудена същност. При безформеното съзерцание постепенно медитацията става все по-неформална, все по-пренесена в ежедневието – всичко правено, дори и собствените мисли и чувства, стават част от бодхисатва ума. В менгагде се практикуват двата подхода трекчо и тьогял – постепенното осъзнаване и предизвикващото, рязко осъзнаване на ригпа. Както и да е, без развиването на постепенното, рязкото просветление е неустойчиво. Мислите вече са не толкова пропускани от его позиция, колкото самосъзнателният център е постоянно прехвърлен в ригпа (ясната визия на бодхисатва природата, турия), прозираща и насищаща всяко ежедневно дело, мисъл и чувство с любящата си мъдрост. Човек е приживе свободен - дживанмукта.

Махамудра

В махамудра се преминава през идентичен път, описван с различни термини, но през смислово и преживелищно аналогични етапи. Същото разделение на сутра, тантра и есенциални практики.

В сутра махамудра практиката на шаматха (дхарана, фокусиране) и випашяна (дхяна, медитация), е детайлно и систематично следвана през стъпките еднонасоченост, простота, един вкус и немедитация. Фокусиране, медитация, съзерцателно прозиране пустата природа и на успокоения, и на мисловно ангажирания ум равнозначно (вайрагя, equanimity), прехвърляне самосъзнателния център в същностната природа. Сутра махамудра стъпките съответстват на самде дзогчен практиките.

Махамудра Махакала
В тантра махамудра, през прозиращата медитативна (випашяна) осъзнатост, фокусът е в енергетиката на вътрешното бодхисатва тяло (тяло на дъгата), ползват се хатха/ тантрични и сексуални кундалини практики (по-често в символична визуализация), йога на съня, тумо (етерна енергетика), пренос на съзнанието (пхова) и т.н. Важно е да се отбележи, че без стабилно продвижение в шаматха и випашяна, механичното практикуване на тантра махамудра се случва от илюзорна и механична, его позиция. Когато медитацията е стабилна, прехвърлянето на самосъзнателния център в същността, превръща тантра практиките от механично налагащи нечие предполагаемо познание, в личното му осъзнаване.

Есенциалната махамудра е свързана със същностната, безформена медитация, със спонтанно (сахаджа, турия) присъствие в бодхисатва яснотата и блаженството на тялото на дъгата.


Естествената пътека и психотерапия

Медитацията е път по синхронизиране със Себе си, по намиране на същинския Богочовек. Път по сливане с любовта, мъдростта и истината. Без същината, към която молитвата и медитацията водят, човек е куха черупка, пълна с гнойта на страха, тъгата, егоизма, алчността. Близо до медитативното възхищение са оценяването на изкуството, честният смирен живот, алтруистичната мотивация и дела, искрената взаимопомощ, сърдечността, грижата за природата и долавянето единството с нея. Такъв обичащ живот е в същината на това, което ни определя като хора. Предпоставка е и за медитативния път по себереализация – защото всяка човещина, братолюбие и съчувствена състрадателност, идват от същинския Богочовек, към когото медитацията систематично и последователно води. 

В същината си, медитацията е идентична с Човека. Затова пътеката ѝ е най-естествената, вътреприсъща на човешкия процес е. Нищо сложно няма и не би трябвало да има в медитацията – подобна на дишането е, когато е истинска. Няма общо с тибетските и санскритски писания, с будистките роби и монашеския, изсмукан от пръстите на изкуствеността живот. Да, някои народи като китайския, тибетския, индийския, монголския и т.н., през собственото си социокултурно наследство и изказ, са систематизирали по резониращ им начин някои възможни подходи и стъпки към медитацията. 

Но дълбоката умствена, преминаваща в сърдечна молитва и съзерцание, присъстват и в мистичното християнство и ислям (исихазъм, суфизъм), в научния/джнана откривателски порив на високо ниво, във вдъхновението на твореца, смълчаващ ума си, за да проникнат неимоверно красивите съзидателни потоци. Есенцията на молитвената сърцатост, преминаваща в тиха свързаност и единство с обекта си, живее в съзнателния поток на всеки добър и обичащ човек, съчувстващ и емпатийно съпреживяващ радостта и болката на чувстващите същества индивид. Ригпа/ самадхи не могат да бъдат приватизирани от коя да е медитативна, психодуховна система, а само изразявани през тях по един от хилядите възможни начини и подходи. Най-близко до човека, същностно и натурално е медитативното състояние – извор на всяка човещина, смисъл и истинска радост е. Връзка и сливане с Бога е.

Ползвайки понятието Бог, нямам предвид проектираната антропоморфна инфантилност на заспалото съзнание, а любомъдрото единство и закономерности на целокупния живот, ядрото на Дхарма/ Дао.

Омраам Михаил Иванов - Учител от школата на бялото братство
Обитаващ тяло на българин, имам пряк достъп до огромното богатство и величие, завещано от Учителя Беинса Дуно, както и това на напредналите ученици и на свой ред учители от тази духовна линия. Смея да твърдя, че познавам световните психодуховни системи в достатъчна степен. Сравнявайки ги с потенциала, вложен в школата на бялото братство, са като прощъпулник пред совалка. Въпреки това, от такива прощъпулници може да бъде почерпена добра систематика на медитативния път. Учението на бялото братство през хилядолетията се е проявявало през науката, будизма, индуизма, даоизма, езотеричното християнство, юдеизъм и ислям. Всичко тече, всичко се променя – честотата на трептене на глобуса ни е далеч по-интензивна, а времето все по-сгъстено. Думите на Беинса Дуно са огромна съкровищница – засега обаче е ползвана едва милионна част от нея. Тепърва предстои разкриването, изучаването и прилагането в целостта ѝ.

В естествената психотерапия и начин на живот ползваме принципите на любовта, мъдростта и свободата, завещани от Учителя Беинса Дуно като теоретична рамка, както и като практична, свързана с тях методология. Твърдя, че както засега е разбирано, учението на Учителя е ползвано единствено в подстъпните му възможности, в подготвителните на подготвителните му етапи. Защото любовта носи истинската мъдрост, която освобождава. Тоест,  съществува естествена градация в разбирането и приложението. Понастоящем, преобладаващата част от последователите се учат на първите от първите стъпки от сливането с потока на любовта.

Медитацията е път на мъдростта, подлежан от любовта и водещ към истината. Засега неимоверният заряд на братското учение е ползван подобно на диамант, с който се забиват пирони – възможен, но твърде слаб начин на неразбираща употреба, поради неразкрита вътрешна готовност за по-висока и цялостна такава. Твърдя, че когато любовта е живяна, медитативната мъдрост с лекота се проявява.
Елеазар Хараш - Учител от школата на бялото братство

В етапите по-долу маркирам любомъдрата медитативна последователност, следвана в естествената пътека. Детайлно предстои да бъде описвана в следващи текстове. Естественост, практикувана освен в психотерапевтичното третиране на неврози, в живота на кой да е обичащ и сърцат индивид. В систематизацията са втъкани имплицитно исихия, зен, дзогчен, махамудра, самяма, даоските и др. медитативни подходи, издигнато-осъвременени до духа и посланията на всемирното бяло братство и стъпили на когнитивно-невронаучния фундамент на естествената психотерапия.


Естествена Йога (Йога на Любовта, Мъдростта и Истината)


Подготвителни практики

-          Естествена психотерапия.
-          Любяща нравственост.
-      Причинно следственост, бардо, превъплъщение - Дхарма.
-          Храни йога.
-          Сурия йога.
-          Паневритмия.
-          Физическа култура.
-          Дихателни похвати.
-      Сексуална, жизнена и духовна енергия - виря и оджас.
-          Подготвителни енергийни практики.
-          Мандала на Човека.
-          Йога нидра.
-          Йога на Учителя.
-          Преходност (чод).
-          Жертва.
-          От диалектика, към недвойнственост.
-          Молитвочетене и слушане.
-          Четене и слушане на беседите на Учителя, четене на свещените писания, научни текстове…
-         

Същински практики


Любов

1)      Благуване.

2)      Оттегляне.

Мъдрост

3)      Смълчаване.

4)      Безмълвие.

5)      Виделина.

Истина

6)      Боготишие.


7)      Дхарма йога.
            



Детайлно и цялостно обрисуване на естествения медитативен път правя в статията "Естествена Йога на Любовта, Мъдростта и Истината".


………………………………………


Орлин Баев



сряда, 22 август 2018 г.

Триединството на Йога - Бхакти, Джнана, Карма йога

Утро. Автор: Венета Дочева

Йога Триединство

Забележка: в статията загатвам бегло какво не е йога и описвам триединната йога, такава каквато идва от древността.Освен като древна и "изворна", я дефинирам като вродено базова, изхождаща от естествената функционална троичност на ума, чувствата и волята. Разсъждавам върху натрапената от Вивекананда раджа йога, сцепена от него от джнана, при неразбиращо описание на последната. В редовете на изложението възвръщам централната роля на джнана йога, при качественото ѝ описание. Обрисувам и бхакти и карма йога. Хипотезирам имплицитната свързаност между четирите функции на Карл Юнг (интуиция, мислене, чувстване, усещане) с четирите йога направления. Заключавам неправилността на разделянето на мислене от интуиция в две оси, при актуалното природно свойство на интуицията като не странична на, а надхвърляща интелекта. Така привеждам четирите функции на Юнг до три: ум (мислене и интуиция), чувстване и сетивност. Пряко корелирам принципите на любовта, мъдростта и истината, предложени от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), с бхакти, джнана и карма йога. Споменавам заслуженото място на страничните йога "клонове", такива като кундалини, лайа, хатха и тантра освен като методология, като принцип на приемането, обгръщането и трансформацията. Прагматично свързвам принципите на любовта, мъдростта и истината, ядрени в бхакти, джнана и карма йога, с теорията и практиката на естествената психотерапия. 

..............................................................................................................

Йога е величествена вътрешна наука, изкуство, култура на истината, вибрантно-жива и приложна житейска психология и начин на живот от позицията на Богочовека.

Псевдо йога. Какво не е йога?! Западната профанизация и опошляване на йога

Да, йога е велика. Успоредно с неотменната ѝ стойност, в съвремието се наблюдава масовото ѝ опошляване, търговско профанизиране и обезсмислящо духа ѝ нагаждане по примитивните критерии на западняка . Йога се свързва с шпагат, краката на главата, дихателно дуене, фокусиран стречинг… Роят се десетки системки, наричащи себе си йога, имащи общо с изначалния ѝ смисъл колкото отблясъкът от мъждукащата улична лампа във витрината на магазина, със светлината на слънцето. 

Витрини много, а още повече желаещи да търгуват малките си недосмислия под ореола на великата древна наука, докато по търговски съображения наричат стоката си йога.  Йога на висенето от въжета, йога на бизнес стречинга, йога на пъненето и дишкането, йога уж кундалини за западняци, имаща общо с кундалини колкото картинката на количка от дъвка за балончета, с реалния автомобил. Бизнес „йога“ гимнастика, йога на чекненето, йога на яденето на кебапчета и йога на чревното освобождаване… 

Подобни илюзии биха имали мястото си, ако първо, се представяха откровено: „Търгуваме калта на незнанието си, водени от пазарните принципи и собствената си алчност …“ и второ, ако насочваха към изначалната йога, към чистия извор. Уви, в масовата представа на милиарди, при споменаване на йога, възниква картината на изгърчено-изчекнати люде, с единия крак в едната, а другият в другата стая … Това се популяризира дори от йога асоциациите и федерациите, организиращи състезания по "йога" (WTF ?!...)изчекнатост, с което затвърждават профанизиращите илюзии в масовата представа... 

Ако фокусирането в повишената гъвкавост бе йога, всяка гимнастичка би била експерт по нирвикалпа самадхи. Ако задържането на дъха водеше до целта на йога, то тюлените и моржовете биха били най-великите маха йоги гурувци...  Ако телесното гънене имаше общо с йога, то преживяващите хипермобилен или на Елерс-Данлос синдром, щяха да преподават Мокша/ Нирвана. Хубаво е да поддържаме тялото, но първо, за западния човек далеч по-подходящи са динамичните спортни системи и второ, това поддържане само по себе си корелира с йога, колкото топчето, бутано от торния бръмбар, корелира с мъдростта. 

Ето жителите на едно родопско село, живеещи масово по над сто години – доста схванатички от възрастта, но работливи, чисти по душа, искрени и сърдечни… Дори със здравето и дълголетието кой знае каква взаимовръзка няма представяното на запад за йога, камо ли с духа на автентичната психодуховна система, водеща до себереализация. Повече по въпроса за западната „йога“ профанизация, виж в статията ми: Йога и здраве – илюзорна корелация. Автентична йога срещу хатха йога.

.......................................................................


Хармония. Автор: Венета Дочева
А сега – какво тогава е йога?


Но, каква е реалната йога? Йога е сливане със Себе си. Сливане с Богочовека. Със същността, частично въплътила се в това временно тяло. От древността до сега се преподават три основни пътища, водещи пряко към това сливане. Три пътеки не измислени от някого, а резониращи с трите вродени домейна на ума, сърдечността и волята. Три единни пътеки не изобретени, а осъзнати и описвани от мъдреците от древността до наши дни. Трите пътя на съзерцанието, водещо към мъдростта, на преданоотдадената сърдечност, водеща към любовта и безкористното, освобождаващо действие. Джнана, Бхакти и Карма йога. Пътят на Джнана – Гяна марга, на Бхакти – Бхакти марга и Карма – Карма марга. Тримарга – тройният, триединен път, йога трая. 

Даден търсач естествено клони повече към единия или другия път, но неизменно обема и другите, поради вродената им вътреприсъщност. 


Четирите функции на Юнг – добавената четвърта раджа йога на Вивекананда – аналогии и когнитивни грешки

Психологът – теоретик Карл Юнг забелязва, че хората естествено клонят или към сетивна действеност, или към емоционална чувственост, или към скептично-научна разсъдъчност и творческа интуитивност. Разбира се, в доминантни екстра или интровертни акцентуации, противополюсно диаметрални на рецесивно несъзнаваните, противоположни им функции,  но винаги с акцент върху ума, чувствата или сетивната действеност. 

Юнг разделя рационалност от инуитивност в съседни (а не противоположни) домейни. Според мен такова разделяне е невалидно, тъй като интуитивността е не странична спрямо разсъдителността способност функция, а надхвърляща я трансперсонално, но по същата осова линия.

С благодарност към разсъжденията на колегата психиатър Карл Юнг и с уважение към системата му, с горното разсъждение я надраствам до собствени заключения.

Защо тук обсъждам системата на Юнг и редуцирам разсъжденията му относно четирите функции до три? Защото предположенията на колегата относно четирите психични функции пряко корелират с тези за четирите вида йога (джнана, /раджа/, бхакти и карма) и свеждането им до трите изначални йога направления, синхрониращи с естествената психична троичност: ум, чувства и воля.

Преди около век (настоящата статия е писана през м. август 2018-та г.) Вивекананда, един от учениците на великия мистик Рамакришна, въвежда или по-скоро натрапва четвърти йога „клон“: раджа йога. Възможно е Юнг, с интересите си към мистичния изток, директно да е взаимствал от това четворно псевдоразделение, преведено от него на езика на западната психо понятийност. Псевдо, защото в смисловата конотация, вложена от Вивекананда в раджа йога, присъства откровено неразбиране, регистрирано далеч не само от скромния автор на тези редове, а от сериозните изследователи на изтока, както и от самите индийски религиоведи, неприемащи такава натрапена добавка. 

Според Вивекананда, раджа йога е друго име за осморната/ ащанга йога, като фокусът е в самяма, в горните стъпки от този осморен път, а именно, в пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи – транс, фокусиране, съзерцание и себереализация. Дотук добре – джнана йога обаче така бива маргинализирана и описвана като някакъв предимно  разсъдителен път, като йога на запаметената паметова база и разсъждението върху ѝ. Всъщност джнана йога включва разсъдъка, ползва го до крайния му предел, но го надхвърля в чисто трансовите, медитативни нива, водещи до себереалзация. Тоест, тук виждаме как Вивекананда първо, че описва джнана тотално некачествено, като система фокусирана преобладаващо в разсъдъка и менталното познание, докато същността ѝ е именно в съзерцанието. Може да се каже, че джнана в същността си не е йога на менталното знание, а ядрено е йога на трансперсоналната мъдрост, постигана пряко чрез средствата на транса (пратяхара), съсредоточаването (дхарана), съзерцанието (дхяна) и самадхи.

Трансперсонална мъдрост, задължително подлежана и възможна само при основата на един прецизен интелект, но случваща се реално през интуитивното, съзерцателно присъствие на духа. Така Вивекананда, ведно с ролята си на световен популяризатор на йога, внася въпросното тотално некачествено разцепване между логическата разсъдъчност и интуитивната мъдрост.

Хипотезирам, че Карл Юнг е наследил собственото си споменато объркване и разделяне на разсъдъка от интуицията в различни оси от нашумелия в началото на 20-ти век Вивекананда, популяризиран между другото и от също мащабно модерната тогава теософия. Не, никога не са били нито два различни йога „клона“, нито отделни психични и вътреприсъщи домейни. Не – интуитивната, съзерцателна мъдрост в естествената когниция не е съседна на разсъдъчната способност, а е градиращо надхвърляща я. Единствено брилянтният, остър като бръснач ум, стигайки до предела на логиката си, е способен на смиреното притихване (подпомогнато от предаността на бхакти), преминаващо в интуитивната, съзерцателна мъдрост, политаща над интелекта.  Така разсъждавайки, обосновавам некачествеността на разделението между Джнана и раджа и излишността на последната. Излишна, защото мъдрото съзерцание, уж отличаващо раджа от Джнана, винаги е било в ядрото на тази йога на мъдростта, Гяна марга.

Така стигаме до триединството на йога на любовта, мъдростта и свободата от прилепване в делата – бхакти, джнана и карма йога. Разделението им винаги е условно, поради взаимодопълването им, определено от природната им съдържимост в психодуховната конституция на човешкия процес.

Вечност. Автор: Венета Дочева

Любовта, Мъдростта, Истината и Бхакти, Джнана, Карма

В естествената психотерапия ползваме триединството на любовта, мъдростта и свободата. Като теоретична рамка, свързана с еволютивните фази в психологията на развитието, но и като прагматична методология, резонираща с приемането и себезаявяването на любовта, планирането и връзката с реалността на мъдростта и привличащата харизма на творческата свобода. 

Методология естествено когнитивна, поведенческа, хипнотична, медитативна, психотелесна, трансперсонална и холистична. Теоретичната рамка на трите основни принципа на любовта, мъдростта и истината, в естествената психотерапия свързваме както с току що споменатите психични движения, така и с извечните триединни принципи на Богочовека. Психодуховните учения от древността ги ползват като фундамент в системите си. Великият духовен Учител, душевед и душелечител Беинса Дуно (Петър Дънов) ги поставя като трегери в учението на бялото братство. Тук пряко свързвам и заявявам единството между любовта и бхакти, мъдростта и джнана, истината и дхарма. Дхарма, а не карма, тъй като същността на карма йога е именно провеждането на любомъдрата дхарма в ежедневните дела, което обезсилва причинно-следствеността.

Въпреки триединството им, ще ги опиша последователно, с напомнянето, че такова разделяне е условно и служи единствено за създаване на по-добра представа в читателя. Ще се въздържам от прекаленото ползване на източни понятия – българският език е прекрасно структуриран и не по-малко силен от санскритския.

Бхакти Йога

Любов. Автор: Венета Дочева
Бхакти е йога на любовта. Бхакти е мистичен път, стъпващ върху естествената емоционална преданоотдаденост, превръщайки я във фокусиран, изцяло и напълно посветен на Бога, молитвен живот.

Когато акцентът е предимно в бхакти марга, стремежът към божественото е най-често персонифициран, по детски антропоморфизиран и проективно-анимирано съдържащ очаквани и натрапени отвън качества на божествената персона. 

Когато йога на любовта е съчетавана балансирано с йога на мъдростта, медитативният джнана опит бързо разсейва персонифицирането до едно имперсонално и затова още по-всемогъщо божествено присъствие, а любящият устрем на бхакти амплифицира медитативния път, катализира и го ускорява многократно. Бхакти без джнана лесно се превръща във фанатизъм, а джнана без бхакти, в суха сивота.

Неестествено е разделението между бхакти и джнана, както между жената и мъжа, енергията и съзнанието, Шакти и Шива, ин и ян, деня и нощта… Нещо повече. Дори търсачът да практикува предимно един от тези двата пътя, при навлизане в дълбочина, те неизменно се сливат в единство.

Любящо-сърдечната бхакти молитва, преданоотдаденият плам карат ума да стихне и огненият мистичен устрем  към Бога прераства в тихо, безобектно съзерцание, при сливане с и осъзнаване на собствената божественост.

От друга страна, медитативният, сравнително по-технически и ментален джнана път, при актуално продвижение в безмълвието, неизменно води до извора на вътрешната, будична любов, заливаща с мъдрото си блаженство и ясна светлина.

Вътрешните, езотерични и мистични християнство и ислям,  такива като исихазма и суфизма, в есенцията си, са бхакти йога. 



Омраам Михаил Иванов


Школата на великото бяло братство е предимно път на любовта/ бхакти – поне понастоящем. Учителят Беинса Дуно (както и учениците от тази линия, превърнали се в Учители: Омраам Михаил Иванов, Елеазар Хараш и др.) е заложил семената на мъдростта/ джнана в посланията си  - семена, които тепърва предстои да бъдат поливани и отглеждани, развивани до по-нататъшната проява на учението в посока мъдростта и свободата.

Бхакти, йога на огнената любов, служи като прекрасна „подложка“ и захранващо гориво за актуалния джнана път. Защото само любовта поражда мъдростта, която освобождава. Опитите за познание без любов, го водят по кривите пътеки на его илюзиите.

Бхакти се съотнася към Джнана, както жената към мъжа. Една безусловно обичаща, предано-лоялна, вдъхновяваща и вярваща, любеща мъжа си жена, може да го направи велик. Когато бхакти гори стабилно, медитативният, централен джнана път, определящ йога като такава, е вървян леко, решително, естествено и красиво. Без любовта, съзерцанието се превръща в механично и сиво скучаене. Води ли решителното, пламенно вдъхновение на любовта, съзерцателният стремеж надхвърля ума и разтваря пространството на живата, божествена тишина, прехвърляща самосъзнателния център в Богочовека и Богосъзнанието. Без любовта и най-правилната и качествено изпълнявана медитативна техника (като дзогчен, махамудра, самяма и т.н.), е само задрямало, не надхвърлящо ума, а сънно потънало под него невежество.
Има гяна марга школи, такива като будизма, които твърде слабо акцентират върху бхакти – ключова грешка е това. Когато след примерно 60 години или цял живот медитация, садхакът (практикуващият) почувства любовта, която винаги е била под носа му, едва тогава техниката сработва – ако въобще това се случи… Затова, не са нужни десетилетия и животи – любовта е тук, точно там, където си, именно в този и всеки следващ миг - никога не е била другаде и по друго време. Изисква се просто известно подготвително преодоляване на невротични и характерови когнитивни схеми, които я спират – тогава протича. А веднъж почувстван вкусът ѝ, никога не е забравян. Няма по-велико преживяване от единението с любовта, превръщаща всяка малка битийност в богослужение.

Любовта е плодородната, влажна и богата на хранителни вещества почва, където семето на джнана се разпуква,покълва, прораства и разлиства до дървото на живота, до мъдростта. Липсва ли черноземът на бхакти, джнана също повяхва. Ако земята е песъчлива и суха, джнана е крива, мъничка, изтерзана и слаба, помитана от всяка житейска буря.

Бхакти е като женската утроба – ако е плодовита, семето на джнана прониква в яйцеклетката ѝ, закрепя се и нараства плодът на духа. Любовта е сърдечното въодушевление, мотиваращо духовният стремеж на джнана. Липсва ли сърдечността, пустотата (шунята) на джнана марга се превръща от божествено присъствие, надхвърлящо ума, в пустинно нищо, в суха безплодност.

Любовта не е чувство - проявява се през чувството, но е много повече. Не е емоция - проявява се през мотивиращата ѝ енергия, но я ползва само като проводящ носител. Не е дори състояние на съзнанието – съзнанието смирено притихва, настройва се за присъствието ѝ, но се явява единствено съсъд, речно корито, през което любовта протича. Принцип и жива сила е любовта – не от мира сего е. Трансцедентна е спрямо този свят, но същевременно иманентно го прониква и импрегнира, носи му живот, сила и радост. Любовта е Бог и само тя поражда освобождаващата мъдрост. Без бхакти, джнана погива подобно неполято цвете, неуспяващо да роди плодовете на свободата.

Само любовта създава условията за пораждане на смисъла, за издържане нужните трудности във великата школа на живота. Само любовта предпоставя неприлепналата непривързаност към сетивното и чувствено удоволствие, но преобразуването им до чисто блаженство, слято с нея самата.

Бхакти носи в себе си преживяване на свързаност, единство, братство, съпричастност към организма на целокупния живот, единение с йерархията на съзнателността. През бхакти йога съзнаваш братолюбно единството си с всяко животинче, растение, със земята, космоса, с живота, виждан вече не като механична случайност, а като закономерно съзнателен. През любовта, всеки малък житейски миг е чудото на Богоживеенето.

Бхакти сама по себе си води към джнана, към съзерцателната, преживелищна мъдрост на метаморфозата на човека в Богочовек. Когато двата пътя са следвани успоредно-единно, Богочовещината разцъфтява за броени години. Тялото на дъгата (виж ваджраяна будизма) от обич, мъдра светлина и смирена сила вече е реално, а любящата медитация се превръща в не(над)медитацията на карма йога, на естественото превръщане на делничната битийност в безкористно богослужение. Дхарма се проявява в карма подобно на бисер, неопетнен от калта.
Бхакти е път на любяща мотивация. Джнана е път на сурова дисциплина. Без горещата мотивация, дисциплината дава само механични и повърхностни резултати и бързо се спуска до насилие. Без дисциплината, мотивацията е силно флуктуираща, лесно губеща се и необградена от нужните житейски катаклизми, като лесно потъва до култ към порока.

Бхакти е сърце. Джнана е глава. Бхакти е жена. Джнана е мъж. Бхакти е любов. Джнана е мъдрост. Бхакти е въодушевлена поезия. Джнана е от вдъхновена проза,  до техническо описание. Бхакти е мистично изкуство. Джнана е систематизирана, феноменологично-качествено преживяема наука. Само когато мъжът и жената затанцуват в прегръдката на любомъдрието, се ражда плодът на свободата.

През метафорите на езотеричното християнство, джнана е небсният отец, бхакти е светата майка – единението им ражда детето на освобождението. Бхакти е светият дух, оплоден от божественото семе на мъдростта и раждащ освобождаващия Христос, творческата Богочовещина.  Странен семеен психо-архетипен изказ и метафори – но, такива ползва християнството, а през аналогиите в тях, прозират великите принципи на любовта, мъдростта, истината и пътищата за реализирането им …

Няма ли любов, няма живот, а само бледи пушеци и мрачни сенки. Липсва ли любовта, остава мъртвилото на диаболичната психопатия, завъртаща в кошмарното си, болезнено раздиране от Бога всичко наоколо си.

Велика основа е йога на любовта. Защото без основа, няма и стени. Учителят Беинса Дуно (Петър Дънов) казва: „Истината/ свободата общува със слънцата, мъдростта с планетите, а любовта слиза до най-малките проявления!...“ …

Сърдечната бхакти йога е ядрено средоточие, център, основавайки се на който възвишената джнана достига безкрая, а карма йога на ежедневието се превръща в присъствие на великата санатана Дхарма, на любящата нравственост и мъдрост в свободата, вътреприсъстваща във всяко обичайно житейско дело.

Джнана Йога

Небеса. Автор: Венета Дочева
Ако бхакти е сърцето на йога, то джнана е върховната ѝ проява. „Като стигнеш върха на планината, продължи нагоре.“, насочва към преживелищност зен коанът. Връх, който садхакът (практикуващият) е призван да достигне и надхвърли, осъзнавайки не само, че същинският Той винаги е бил там, но и че полетът на духа му е вродено право.

Понятието произлиза от Индия и в този текст ще опиша този вършинен, йога и адвейта веданта път през съответните термини, с уточнението че будизмът (най-вече северният) и даоизмът, извън  народо-културалните и езикови различия, в основата си са джнана йога. Будистката джнана/ ати йога вероятно ще опиша в отделна статия.

Джнана буквално означава познание. Познание, започващо от слушане/ изучаване, преминаващо през логическо разсъждение, достигащо предела на ограниченията си и надхвърлящо себе си в медитативна съзерцателност, водеща до себереализация. Джнана започва от обичайното умствено познание и го ползва максимално, но в същността си е над-ментална, супрасъзнателна – знанието бива надраснато, за да се роди мъдростта. Защото джнана е не толкова йога на познанието, колкото на медитативно осъзнаваната мъдрост.
Джнана е научен себепознавателен път – когнитивна йога. Стъпва на същия принципно-методологичен фундамент както когнитивната наука, но качествено-феноменологично и интроспективно насочен към вътрешната, директно преживяема психодуховност. Същото настояване не за вяра, а за скептика и проверка през собствената емпирия, същата систематизирана методологичност с повторяема проверяемост и валидизиране на постигнатите резултати.

Уверено мога да кажа, че джнана йога не само в тясното си хинду значение или като същност на системи като будизма, но отвъд произхода на понятието, като път към мъдростта, представлява интроспективна когнитивна наука, качествен методологичен аналог на поведенчески и количествено ориентираната, официална когнитивна наука/ психология.
Относно лишената от актуална научна стойност позиция на официалната когнитивна психология, незряло отричаща феноменологичната интроспективност и съдеща за психичната реалност единствено опосредствено по поведението, бих загатнал следното. Няма разделение между количествено и качествено познание, екзотерика и езотерика, наука и религия, количествено измеримо и интроспективно феноменологично качествено, освен в мисленето на запада, откъснал съзнавано от несъзнавано и твърдящ, че подобно инфантилно разцепване и проективната му идентификация в света и научния метод е единствено възможният вариант. Разделяне може да има единствено привидно, а един цялостен подход обхваща и двете перспективи в единство.

Джнана йога е медитативен път на мъдростта. Интуитивен, езотерично когнитивен и изцяло експериментален, научен подход, изследващ вътрешния психодуховен космос постъпателно, с малки упорити и последователни стъпки. Стъпки, включващи подготовката и предпоставките на един нравствен живот, състрадателен и братолюбен мироглед, искрен стремеж към познанието и мъдростта, готовност за понасяне на нужните трудности. Подготовка, случваща се както през уводни практики, включващи дихателни похвати, осъзнаване на вътрешната енергетична мрежа и т.н., така и през дисциплинирания и чист живот, отдаден на мъдростта.
Същинската гяна марга започва от усвояването на медитативния транс, продължава през активна практика на фокусиране, прерастваща в обектно и безобектно съзерцание, до освобождаващо реализиране на собствената божествена непреходност – пратяхара, дхарана, дхяна, самадхи.

И тук, точно както в когнитивната наука, съществуват два подхода: отдолу-нагоре и отгоре-надолу (bottom-up and top-down). Препоръчваният за масата от следващи джнана пътя подход е отдолу-нагоре: силен акцент върху нравствените норми, подготвителните практики, начина на живот и едва след немалко години упорита отдаденост, постепенното презентиране на същинския медитативен процес, стъпка по стъпка.

Подходът отгоре-надолу бива позволяван и препоръчван единствено на по-талантливите аспиранти, а самостоятелното достигане до него изисква както висок интелект и способността за виждане на цялата картина през визия-логика (Кен Уилбър), така и известен имплицитен опит, усет за този подход, резонирането му с вътрешни…заслуги , качества, вече присъстващи донякъде заложености и таланти. Тук се започва директно с презентиране на безформеното съзерцание – когато е правено в контекста на споменатите вътреприсъщи заслуги, то автоматично повлича след себе си трансовото оттегляне на сетивата (пратяхара), спонтанната релаксирана еднонасоченост (дхарана), бива пренесено в ежедневието (карма йога) и постепенно или по-бързо, едва в рамките на няколко години, реализацията на Богочовека, осъзнаването на вечното тяло от виделина, биват постигнати.

Подходът отгоре-надолу е примамлив и някои гуру/ лами го разкриват пред широката аудитория. Истината е, че дори и при механичното му следване, ако липсва вътрешната човечност, смирение, брилянтно висок интелект, чистота, донякъде вече носена мъдрост, тоест кармични заслуги, позволяващи следване ритъма на Дхарма  – механичното му практикуване не прави пътя по-бърз, а напротив, осуетява го и го свежда до постоянно „буксуване“ и попадане в капана на илюзии. Не може да се излъже съдбата – ако човек е твърде страстен, развратен, зависим, гневлив, страхлив, алчен, горд, себичен, глуповат рационално и емоционално неинтелигентен, с непреработени подсъзнателни вярвания (самскари), величественият вкус на Бога бива автоматично заменян за люто-изпепеляващия вкус на страстите. Затова в масовия вариант е по-подходяща бавната, постепенна пътека отдолу-нагоре.

Учителят Беинса Дуно
Когато последователят на джнана има късмета да попадне на водач, който да умее през самия себе си да трансферира (шактипат, трансмисия) балансирано съчетание между медитативния подход и сърдечната бхакти, вървенето по пътеката към Себе си се превръща в блаженство (блаженството е духовна категория, включваща и приятното и трудното диалектично – да не се бърка с глуповатото, его желано, отцепено от целостта, розовичко щастийце), фокусът и съзерцанието стават естествено мощни и наситени, а Себереализацията постижима в рамките на години.

Трансовото, фокусирано притихване на ума (пратяхара и дхарана) може да се нарече още смирено доверяване на Бога – фокусирано доверяване, което естествено прераства в медитативното осъзнаване (дхяна), прозиране (випашяна) на собствената божествена природа. Величествено е да наблюдаваш опитите на ума отново и отново да низвергне ездача на духа, натрапливо захващайки се за всичко, дори за следваната техника, превръщаща се в пречка на даден етап от практиката, както пръстът, сочещ слънцето, е нужно да бъде изоставен, за да бъде виждано то самото.

Джнана медитативният процес не е сън, не е дрямка, нито почивка – напротив, нелека вътрешна работа по смирение на ума и разкриване лъчите на духа е. Мълчанието от външно, прераства във вътрешно, във все по-дълбока концентрация. Постепенно точката на съсредоточаване се оказва в центъра на все по-разширяващ се, медитативен кръг от мъдро безмълвие, прозиращо, светло осъзнаване, отвъд думите и образите, там където тишината на любомъдрието знае. Преданоотдадеността на любящата бхакти силно подхранва джнана прозрението. Както мъжът е готов да направи всичко за вдъхновяващата го жена, така садхакът (практикът) е готов в името на преливащата си любов към Бога, да усъвършенства транса, фокуса, медитацията, съзерцанието, докато стигне там, където винаги е бил – в същностната си природа - бодхисатва. 

Карма Йога

Първи сняг. Автор: Венета Дочева
Карма йога – йога на делата. Карма йога изглежда като най-приземената и простичка йога – илюзорна привидност е такова разбиране. Всъщност е най-силната, изискваща овладяване и на бхакти и джнана, приложени вече динамично, в ежедневието, като постоянно присъствие на духа. В карма йога садхакът провежда величествената Дхарма в карма, в бита – като живак е, неопетняван от прахта на житие-битието. Действа, без да е привързан към резултатите, превърнал всяка делнична битийност в любяща медитация. В йога на делата йогинът прави без да прави, бездейства в действието – преведено, присъства медитативно и насища всяко дело и миг от професионалния си и социален бит с любомъдрието си.

Всеки може да се труди и работи и трудът сам по себе си облагородява и фокусира – както казваме ние българите: „За лудо работи, за лудо не стой!“. Но йога на делата надхвърля отрудено-фокусирания и дисциплиниран делник – включва го в себе си, но е повече. Ако карма йога беше просто съсредоточено трудово усилие, всеки лоялен и работлив човек би бил карма йогин – но не е. Повече е карма йога. Най-силната йога е, интегрирала сърдечно преданоотдадения и дълбоко медитативен процес в динамиката на делника. За да си истински карма/ дхарма йогин, е нужно джнана съзерцателният процес да е стигнал до степента не-медитация, в която не ти медитираш, а медитацията медитира теб и нуждата от формални съзерцателни сесии отпада, поради трансфера на самосъзнателния център в недуалността на духа, в бодхисатва съзнателността.

Отиде някой в индийски ашрам, върне се и каже: практикувахме карма йога по толкова и толкова часа на ден… Мхм… Разбира се, не само прекрасно, но задължително е човек да работи и вади хляба си с пот на челото. Йога на делата приветства работния устрем, но е повече от това. Йога на истината е карма йога – разчупване на кармичния,самсаричен цикъл е, спускане на дхармичното съзнание и пренасяне на недуалната (адвейта) когниция в ежедневието е.

Най-приземената, конкретизирала резултатите от джнана и бхакти е йога на делата. Реално случваща се е доколкото садхакът осъзнава, идентифицира се с и провежда любовта и мъдростта, бхакти и джнана. Без разтваряне за любящата мъдрост трудът се превръща в обикновено „бъхтене“ , а на мястото на липсващото любомъдрие се промъкват привичните страсти, похоти, страхове, гняв, неудовлетворености.

В карма йога преживяването от позицията на Богочовека на 10-12-те часа на ден професионална отдаденост е практика сама по себе си. Работните параметри и светът външно са същите. Различно е съзнанието. Съзнание, което тук е нужно да бъде пренесено в недуалността, в ядрото на Шунята/ Бога.

Всеобщото неразбиращо мнение за карма йога е като за маргинална, докато се оказва най-дълбоко силна и изискваща най-високите, приложни постижения на бхакти и джнана. Погледната през призмата на тибетските джнана йога системи дзогчен (ати йога) и махамудра, актуалното случване на йога на делата е реално, когато съзерцанието е безформено (арупа), в ядрото на един вкус и немедитация (най-високите нива) директно преживяване на събудената същност.

Когато самосъзнателният център е пренесен в любящо-мъдрата същност, собствените мисли, чувства и дела биват виждани и преживявани като външни обекти. Човек работи, общува, прегръща съпругата си, говори, смее се, твори, но идентификацията на присъствието му е в Бога, докато социалното его и персона са виждани като преходни актьори в житейската пиеса. Това в никакъв случай не означава някакво шизоидно отдръпване, не. Напротив, активно включен и силно сърцат е такъв  йогин на делата. Просто житейската му панорама е преживелищно различна – във вечността, в същността е.

………………………………………………………………

Триединна е йога. Всяко разделяне на трите е единствено поясняващо, но спрямо психодуховната конституция на човека, условно. Всеки човек живее през ум, сърце и воля, през джнана, бхакти и карма. Когато пречките пред осъзнаването на същността са премахнати, джнана, бхакти и карма йога провеждат манас, буддхи и атман – духовния разум, любов и дух. Оказва се, че не толкова нещо се постига, колкото се осъзнава, че Богочовекът вече е там, в любомъдрата свобода.

………………………………………………

А другите йога клончета?

Да, има и тантра, хатха (всъщност част от тантра в оригиналния си, не и в западно опорочен вид), кундалини, лайа и т.н. йога клончета от великото дърво на единението с Живота.
Кундалини тантра криите (методите) са включвани директно в подготвителните практики на джнана йога, както и като принцип на трансформацията. Елементи от хатха са радушно приемани и ползвани в триединната йога. Основни обаче са бхакти, джнана и карма. Карма е коренище, бхакти ядрото на ствола и цветовете, джнана клоните и листата, а всички заедно сформират плодовете на духа – бодхисатва триединството на нирманакая, самбхогакая, дхармакая, свързани с висшия разум (манас), божествената любов (буддхи) и същината на духа (атман).

……….

Оказва се, че йога такава, каквато е, всъщност е твърде различна от популярната представа за комбинация от шпагат, краката на главата стречинг, състезания по разтягане и усукване, малко дихателна гимнастика , посредствени елементи на съсредоточаване, дремеща релаксация, тантра свързвана само със секса и дупене на безработни по физкултурните салони…

Триединната йога в психотерапията

Храмът Киамет - ашрамът И.Д.Е.А.Л., скалисти планини, Канада

Йога е триединна, защото отразява троицата на Богочовека. А човек без Бог е само дим, лишен от огъня си. Троицата на Бого-човешкия разум (манас), Бого-човешката любов (буддхи, висшата душа) и Бого-човешкия дух (атман). Йога тримурти – сливането с трите лика на реалния Човек.

Психотерапията на невротични състояния цели не отърваване от „гадните“ симптоми, а през благодарното и смирено разбиране за неслучайността им, характерова хармонизация, случваща се през преобразуване на базисни вярвания, водеща до синхрон именно с любовта, мъдростта и свободата на Богочовека. Тогава и симптомите, подобно на насочващи сигнали към нужната и до някаква степен свършена работа по характерово култивиране, „изгасват“. Ако целта е изчезването на симптомите, слагаме „каруцата“ на его желания резултат пред „коня“ на невежеството. Когато обаче се доверим на изискваната от житейската мъдрост от нас работа по смирено доверие, обич, вяра, здраво себезаявяване, планиране, връзка с реалността социална и цялостна, силно социално присъствие , всичко идва на мястото си. Осъзнаем ли какви уроци по любов, мъдрост и свобода имаме да учим и усвояваме ли ги активно, страховите, тъжни и виновни програми се разтварят в любомъдрото вдъхновение и отдаването в „ръцете“ на законите на Битието – Дхарма.

Тревожните програми са липса на наситена със смирено доверие и активно себезаявяване любов. Когато бхакти молитвеното въодушевление залее тревожните програми, въпрос на осъзнаване и време е те да отстъпят пред огъня на любовта.

Вината се лекува с комбинация от джнана и бхакти процес. Осъзнава се динамиката на страха от непокриване на невротичното ТРЯБВА, въпросното се реструктурира оневиняващо, при процес на вземане на решение за ползване на регулатор здравия разум и любовта, като човек активно се учи на смирена прошка и обичащо „себепрегръщане“.

Депресивната тъга и униние също се реструктурират в джнана-когнитивен процес, но и се „засмукват“ в прозиращата интуитивност на медитативното присъствие, превръщащо ги в мъдрост, на фона на активно социално поведение, карма йога.

Гневът, когато е осъзнато прихванат от джнана процеса на разширяващо се съзнание, бива канализиран в активна мотивация, влагана в добри житейски цели (карма йога), при преобразуване на подлежащите го тревожни програми.

В психотерапията активно се ползва водената медитация – една тантрична, хипно йога нидра практика, част от великата джнана йога.

Красотата на молитвения, бхакти-джнана реструктуриращ и възнасящ в потока на любовта процес, е неизменна крия (инструмент) на интегралната, цялостна психотерапевтична пътека.
Често в психотерапията се препоръчва активен живот, спортна дейност, наситена карма йога заетост, прихващаща фокусирано страховите импулси и преобразуваща ги в елементите на вдъхновението.

Психотерапевтичният анализ пряко може да се аналогизира с началните джнана, аналитични медитации.

В психотерапевтичния процес се ползват психотелесните дихателни и през тялото, преживелищни похвати на тантричния път, неизменна част от йога трая (тройната йога).

……………

С обич и уважение: Орлин Баев