Страници

За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 30 септември 2018 г.

Мандукя упанишад - оттегляне

Мандукя упанишад

Мандукя упанишад – пратяхара – оттегляне 

„Първата стъпка е установена в будуването… навън…

…Втората стъпка е установена в сънуването… навътре…

…Третата стъпка е установена в дълбокия сън без сънища… Праджна (Мъдрост)…

…Четвъртата стъпка (Турия), не е нито познаваща вътрешното, нито познаваща външното, нито познаваща и двете, нито съвкупност от възприятия, нито е знание, нито е незнание. Тя е невидима, неуловима, неизречима, без характеристики, немислима, непостижима посредством наставления, единствената ѝ същност е постигането на атман, тя е умиротворяването на проявения свят, благотворна, недвойнствена. Това е атман, това трябва да се разпознава…

…Този атман е ОМ…

…Будуването е А…

…Сънуването е У…

…Праджна, установена в дълбокия сън, е М… Защото е изграждането или защото е разграждането на всичко…

…Четвъртото (състоянието Турия) е беззвучно, неизразимо, разграждащо проявения свят, благотворно, недвойнствено. Така, именно звукът ОМ е атман. Който знае това, прониква в атман, чрез своя атман…“

Всяка от стъпките в йога предпоставя следващите, но и ги съдържа в себе си. Обикновено по-„високите“ стъпки съдържат по-„ниските“ и в йога последователността това е валиден факт. Интересното тук е, че и по-„нисшите“ и междинните йога стъпала съдържат в себе си цялата йога. Като малко холографско парченце, подхождащо под различни ъгли, изразяващо обаче целия йога път, е всяко от звената в естествената йога.

Ето стъпките в естествената йога:

/ 0) Подготвителни практики /

Любов

1)      Благуване.

2)      Оттегляне.

Мъдрост

3)      Смълчаване.

4)      Безмълвие.

5)      Виделина.

Истина

6)      Боготишие.

……………………….

7)      Дхарма йога.

В статията си „Естествена йога на любовта, мъдростта и истината“, описвам принципа на матрьошката, при който по-горните степени имплицитно включват в себе си предходящите. Валиден принцип! Йога обаче е дисциплина, надхвърляща линейното и квадратното мислене и закономерности. Всяка нейна стъпка съдържа в себе си другите! 

Това, че дхарма йога, Боготишието, виделината и безмълвието съдържат в себе си смълчаването, оттеглянето и благуването, е факт, описан през принципа на матрьошката. Оказва се обаче, че и първите йога звена обемат в себе си последващите. Благуването, в огнения си любящ устрем, с лекота води към оттеглянето в транс, естествено фокусира в Бога и спонтанно прераства в прозираща, безмълвна медитация. Смълчаването конвергира ума около единно средоточие, което естествено прераства в съзерцателно безмълвие, водещо към Боготишието, преливащо от любовта на Бога. 

В Мандукя упанишад се говори за четирите състояния на съзнанието, свързани с оттеглянето на сетивата във вътрешната вселена: будно, сънуване, дълбок сън без сънища и турия, бодхисатва съзнанието.

Оттеглянето е втората стъпка от същинските практики в естествената йога. Оттегляне, предпоставящо ядрените етапи на смълчаването, безмълвието, виделината и Боготишието. Всяка от тези стъпки съдържа в себе си другите, а градацията е условна. 

Когато медитативното, пратяхара оттегляне навлезе в съня със сънища при запазена съзнателност, практиката естествено прониква в смълчаното безмълвие, във фокусирането и съзерцанието. Сънят може да се регулира и ползва като материал за съзнателно препрограмиране през нлп техники, но може и медитативно да бъде пропуснат. В такова състояние физическото тяло е силно притихнало, намира се в медитативна сензорна депривация, а медитативното съзнание се прехвърля в тялото от виделина (бодхисатва тяло на дъгата) спонтанно. Спонтанно, защото практиката на виделина е различна от подготвителните тантра крии, при които от позицията на ума се циркулира жизнената енергия през определени канали и центрове, с помощта на мускулни заключвания (бандхи) и дишане. При виделина практиката, в която спонтанно се навлиза при съзнателно присъствие в съня, вътрешното тяло естествено започва да се долавя и преживява. Когато будността се запази в дълбокия сън без сънища, тогава съзнанието изцяло се прехвърля в бодхисатва тялото, в Боготишието, включващо всички предходни етапи.


В упанишадата се указва, че звукът ОМ, произнасян като АУМ, изразява тази пътека. Аз бих казал, че не става дума толкова за гласовото произнасяне на АУМ, колкото за символно обозначаване на споменатите етапи през семантичен пълнеж, кондиционирано прикрепен към думата.

Велика наука и изкуство е йога! Джая Махешвара, слава на Бога – да бъде волята Му във всяка стъпка от йога пътя ни!

..................................................

Орлин Баев

събота, 29 септември 2018 г.

Мундака упанишад - освобождение


Мундака упанишад

Забележка: в текста коментирам ключови извадки от Мундака упанишад, една от 13-тте главни упанишади. Ползвам български превод от книга, издадена на българския пазар. Умишлено не уточнявам коя и кога. В превода забелязвам неточности спрямо английския превод, със сигурност внимателно прецизиран - смислово променящ предаваните послания превод, който аз самият бих транслирал различно. Въпреки това, ползвам българския превод, поради липса на време за осъществяване на собствен такъв. С тази забележка просто споменавам възможността за наличие на неточности, присъстващи в преведения текст, които по-любознателният и познаващ индуизма читател, би забелязал... 

.........................................

„Когато виждащият види пуруша, лъчистия, деятеля, Господа, чиято утроба е брахман, тогава мъдрият се отърсва от доброто и злото и неопетнен достига той върховното единство (йога).“

(1)    Непреходната душа, дживатма, или буддхи, въплътена в тялото, от която извира виделината на духовния разум манас, (2) атман, духът на човека, безсмъртната монада, (3) брахман, иманентният, импрегниращ вся и все принцип, Бог и (4) пуруша, трансцедентният, Господ.

Горната градация се споменава не само в упанишадите, но пронизва през една или друга терминология всички световни психодуховни системи. Атман, буддхи, манaс нерушимите дух, душа и духовен разум на Човека, част от проявения Бог (брахман) и непроявения първоизточник (пуруша). Разбира се, разделенията са условни и бидейки такива, според конкретната система, могат да бъдат повече или по-малко, но принципната градация е смислово идентична.

Виждащият е атман (монадата), духът с когото въплътената душа (дживатма, човешката същност, Аз, Селф) се е идентифицирала. Искра от огъня на брахман (Бога), когато атман се фокусира отдадено в пуруша, Господа, осъзнава единството си с брахман, с Бога. Във ваджраяна будизма това единство между личната въплътена буда природа на манас, буддхи и атман, пряко резонира с Богочовешките принципи и тела нирманкая, самбхогакая и дхармакая. Виж „Мандала на човешкия смисъл, принципи, ценности и потребности (мандала 2)“

„Както от разпаления огън изскачат хиляди искри с подобна форма, така, скъпи, от нерушимия се раждат съществата и отново отиват в него.

Божественият невъплътен, нероден пуруша е и вън и вътре. Без дихание, без ум, сияен, той е по-висш от висшия нерушим.“

Висшият нерушим, оживотворяващ всичко живо в цялата проявена вселена, е брахман, проявената същност на непроявения абсолют, пуруша. Разделянето е условно и както по-висшето включва по-низшето, така пуруша обема в себе си брахман и отражението му в обособената индивидуалност, атман. За малкия обусловен ум тези разделения не значат много… И все пак, дават посока…

Всяка отделеност от Бога е относителна, временна и функционална дотолкова, доколкото обусловената откъснатост е осъзнавана единствено като временен, предметен урок по извличане на непреходна опитност от преходното. Колкото по-единен с Бога е човекът, толкова повече смирено осъзнава, че физическото тяло и социалната му персона са преходна „пръст“, имащи значение доколкото провеждат Бога в земното битие и го въздигат до Него. Дори нерушимите принципи на Богочовека: атман (дух), буддхи (душа), манас (духовен разум), проявяващи се през бодхисатва триединството на Богочовека: нирманакая, самбхогакая, дхармакая – дори Богочовешката индивидуалност е само относително отделна, както искрата от пламъка е единна с огъня или капката роса с влагата на глобалната флуидност, чиято хомеостаза насища всичко с живота си.


Човек без Бог е само сянка, движеща се мъртва илюзия. Живот без стремеж към Бога и по Бога, е дим без огън, гниещо разложение, тление без горене.

В естествената психотерапия, при работата с невротични състояния, се вижда как конвенционалните психотерапевтични подходи са успешни при по-малко от половината от заявените случаи. Когато към тях се добави холистичната гледна панорама, обхващаща човека като духовна същност, неврозата е осъзнавана като неслучаен урок по характерова преработка, конвергираща човешкия процес около ядрото на Бога, в живот по любовта, мъдростта и свободата на същностната, божествена природа. При такова разбиране, отношение и подход, психотерапевтичната успеваемост рязко се повишава до максимално възможната. Така неврозата се явява тласък по акордиране с потока на Живота, с пулса на Бога, а психотерапията в ключов инструмент от духовната пътека.

„Приятелю, вземи упанишадата като лък, като могъщо оръжие, постави стрела, заострена с отдаване, издърпай тетивата със съзнание, съсредоточено в целта – нерушимия брахман, и улучи!

Звукът ом е лъкът, стрелата е атман, а целта е наречена брахман. Който без да се разсейва улучи, ще стане едно с него, както стрелата с целта.“

Древни аналогии, вложени в метафората за духовния стремеж като изкуството за стрелба с лък.

Има записани упанишади, насочващи към реалните такива, надхвърлящи писаното слово така, както светлината на слънцето е повече от тази на 40 ватовата крушка. В мундака упанишад се казва да се вземат упанишадите, тоест познанието, което е звукът ом, метафора за медитативния джнана път на фокусиране и съзерцание, водещи до прехвърляне на самосъзнателния център във вътрешната същност, единна с Бога, със свръхсъзнанието.

Целият път на естествената йога (виж статията ‚Естествена йога на любовта, мъдростта и свободата“) е щрихиран в тези брилянтно кратки редове. За да се вземе лъкът на медитацията от свободната воля, е необходим медитативен стремеж, резултиращ в наличието на добре подготвения инструмент (лък) на ума. Безмълвният, медитативен ум води до осъзнаване на Себе си, на единството с атман. Когато тетивата на свободната воля се напрегнат в посока Бога, личният атман полита в творческия полет, насочен към единението с Ишвара (Бога). 

Заострянето на стрелата на духа се случва с предано отдаване, благуване – йогата на любящата бхакти, на блаженото посвещаване на Бога.

В процеса на естествена психотерапия, един от главните терапевтични инструменти, е хипнозата или водената медитация. Постепенно умственият, невротичен свръхконтрол, изтласкващ тревожни съдържания, бива отпускан в моноидеистичната съсредоточеност, което успокоява натрапливото ментално предъвкване, но и позволява допир до и трансформирането на несъзнаваните наличности в адаптивни чрез методите на естествената психотерапия, върхова част от които се явява спокойствието на медитативния процес, спускащо ресурсите на потенциала невромозъчен, но и психодуховен.

 „Това е огромно, божествено, с непредставима форма и се явява по-фино от най-финото. То е далеч отвъд далечното, но е и тук, най-близо. Точно тук е за виждащите, скрито в пещерата на сърцето.

Не може да се хване нито с очите, нито с речта, нито с другите сетива или пък с аскеза или действия.

Когато природата на човека се пречисти посредством светлината на знанието, тогава, докато медитира, го вижда като лишен от части.“

Българската поговорка „Цар далеко, Бог високо“ изразява безбожния живот на дадения народ, далечността от Бога, липсата на преживелищен стремеж към осъзнаването и живеенето Му. Когато такъв стремеж активно присъства, отдаденият на Бога осъзнава, че Бог е най-близкото му присъствие – дотолкова, че е тук и сега, в сърцевината, във вътрешната молитвено-медитативна „стаичка“ на сърцето. 

Сърцето е най-интегративният център в човека, срещащ Богочовешкия вектор отгоре-надолу, с този на бозайника, през който Човекът се проявява, отдолу-нагоре (виж статиите „Мандала 1“ и „Мандала 2“). В дълбокото, духовно сърце, сетивността, емоцията, либидният и агресивен нагони и чувството срещат човешката когниция. Чувствеността и емоцията преминават в чувствознанието на духовната интуиция, тъждествено със същностната природа на вечната душа, дживатма. Ординарната когниция прераства в духовния разум, любов и мощния дух на Богочовешкото триединство. Духът прегръща душата, Шива се слива в любящо единство с Шакти. В сърцето двата вектора се интегрират до единството на Човека, отвъд всякакви обозначения.

Божествеността не може да бъде доловена от физиологичната сетивност, нито изречена от его логиката. Умерената аскеза (тапас) може да доближи до Бога, но сама по себе си е само едно от възможните условия на този процес, нежели главна част от пътя. Делата на карма йога могат да изразят Богопознанието на Дхарма, но самите те са просто механично действие, когато липсва сърцатото и съзерцателно, молитвено и медитативно Богоприсъствие.

Пътят към Бога, указан в Мундака упанишад, е светлината на знанието, джнана йога, пътят на мъдростта. Възпламенената от благуването, от любящата, блажена преданоотдаденост на Бога мъдрост, съсредоточила ума в безмълвното съзерцание на Бога, провеждащо виделината на Боготишието Му (виж „Дзогчен и Махамудра – Естествена йога“ и „Естествена йога на любовта, мъдростта и истината“).

Осъзнаването на Бога е единно, лишено от части. Последните са обяснителни или структурни, но винаги са част от цялото, преживелищно осъзнавано като единно. Ето го телесния организъм – купища от органи, системи, милиони клетки и процеси, функциониращи в единството на целокупния организъм и феноменологично преживявани като солидно, цялостно себеусещане. По същия начин, духовният организъм на вътрешното тяло на дъгата (бодхисатва трикая) може да бъде виждано от позицията на ума като сложна структура, но преживелищно е осъзнавано като спонтанно единство в интроспективния медитативен процес. Не е нужно човек да бъде биомеханик (лекар) или духовен енергетик, за да намери и живее Бога!

„Както течащите реки изчезват в морето и загубват име и форма, така мъдрият се освобождава от име и форма и отива при божествения пуруша, по-висш от най-висшия.“

В едно изречение е изразено толкова, че цели томове могат да бъдат написани, за да изкажат едва частица от вложеното смислово богатство, представено през една едничка вълшебна метафора. Както реките губят името и формата си в безбрежността на океана, така и мъдрият, следващ пътя към Бога, осъзнава преходната илюзия не само на настоящото си име и свързана с тялото и социума личностова себеидентификация, но и на тези от цялата поредица от въплъщения, били му нужни, за да стигне най-сетне обратно до Себе си, до Богочовечността си. Най-накрая, събудил се за Себе си в играта на самсара, Богочовекът-атман избира да продължи с присъствието си в заобикалящата го холографска игра, за да помага на твърде запленените от нея, или да премине (мокша, нирвана) в божествения свят дом, откъдето първоначално е тръгнал, за да се повесели в матрицата на тази битийност.

Оказва се, че всяка личностова себеидентификация във всеки последващ живот е била единствено обозначение на временно струпване от паметови следи и опитности (самскари), от които Духът е извличал само нужното му „злато“, резонантните Нему дхармични качества. 

Когато така Човек се събуди за Себе си, играта на карма бива надхвърлена от любящо-мъдрото великолепие на дхарма, в процеса на освобождение от привидността (шунята) на самсара. Но, всички тези думи са нищо повече от насочваща към лична опитност семантика… Без такава опитност, са просто мастило върху хартия или графеми върху компютърен екран…

Нека единението с Бога бъде главна цел на всеки човек! Да бъде! 

……………………………

С обич, Орлин Баев



Иша упанишад - пътят на Човека


Иша упанишад – извадки и коментари

„Ом. Онова е пълно, това е пълно. От пълно, пълно се появява. Като се вземе от пълно, остава само пълно. Ом шанти, шанти, шанти (мир, мир, мир).“

Началото и краят, наличието и отсъствието, заредеността и разредеността, раждането и смъртта, светлината и тъмнината – това са двойнствености, характерни за отразеното битие. А божественият свят е като огъня – колкото повече се взема от него, толкова повече има от него. Божественото дава и колкото повече дава, повече се разгаря даващият, както и запалва всеки, взел от него и също го превръща в даващ. Божественият свят работи на принципа на даването, на пълнотата, която няма нужда от външно пълнене, но е самостойно изливаща се. В малкия ни огледален свят и разбирания, метафори които се доближават донякъде до божественото, са изворът и слънцето. Светлината се взривява автономно. Изворът блика без да иска и взема, в хомеостазата на хармонията.

В земния свят е нужен баланс между вземането и даването. Двете тук са еднакво важни. И все пак, търсещият вечността, следващият пътя на йога, постепенно става извор. Развива безусловна и безкористна любов, която струи от него. Докато такъв йогин на външно социален и междуличностен план следва двуполюсността на даване и вземане, поставя здрави граници и е както благ, така и здраво твърд, когато е нужно, същевременно на вътрешен план живее по законите на божествения свят – непрестанно и безусловно излива любовта, мъдростта и творческата си свобода. Колкото повече дава, повече и получава – не от събратята си изправени примати наоколо, а от Бога.

„От Господа е произлязло всичко това, което се движи на земята. Затова наслаждавай се чрез отречението, не ламти за ничие богатство.

Като действаш тук на земята, се стреми да живееш сто години! Истина е, че само така, а не по друг начин, действието няма да те обвърже.“

Отречена непривързаност към плодовете от делата, при съсредоточаване в процеса - карма йога. Защото фокусът в резултата е еготичен продукт, при който постигането му на всяка цена, постепенно започва да оправдава всякакви, все по-диаболични средства. А отдаденото пребиваване в процеса е свързано със сърдечната преданоотдаденост, караща его ума да стихне смирено, за да проведе през тишината принципите на любовта, мъдростта и истината, законите на Дхарма, на божествения свят.

Смирена стихналост, провеждаща вечната божественост на любовта във временниата преходност на човешкия жизнен цикъл – желателно от сто години, казва упанишадата. Имало е библейски времена, когато човек е живял и по хиляда години. Съществуват човечества, приемани от земляните за богове, които живеят жизнен цикъл от стотици хиляди години (виж книгите на Зекария Сичин). Съвременният човек не се различава от този от времето на упанишадите – не достига дори до столетие. Не ги достигат и великите Учители на човечеството, които говорят освен за безсмъртието на душата и за един далеч по-продължителен живот в здраво тяло, отразяващ качествено живота на божествената същност.

Столетието е заложено в самото наименование на човека – чо-век, чело-век. Чела на санскрит означава духовен ученик. Оказва се, че понятието человек, преведено ни предава послание за смисъла на живота ни. Человек – духовен ученик, преминаващ през времето. През бинарната школа на време-пространството, за да надхвърли двойнствеността в единението с Бога.

Както разсъждавах по-горе, стоте години са относителни, разбира се. Моцарт е живял 36, а някой съществува 120, но симфонията в гения на музиканта отеква през вековете много след кончината на физическия му носител, докато мъждукането на повечето дълголетници, най-често не носи друго, освен тор на земята след смъртта на телата им…

Колко красиво би било едно качествено човечество, живеещо по законите на Бога, ползващо дрехите на телата си в няколко хилядолетен или стохиляден времеви отрязък, позволяващ непреривно творчество, отвъд рестартиращата загуба на паметта при автоматичния реинкарнационен процес…

Защото само животът отдаден на любовта, мъдростта и свободата си струва да е дълговечен – за да култивира и преобразува битието до резониращо с принципите на Бога, Когото провежда.

„Демонични се наричат световете, покрити с непрогледна тъмнина. Към тях отиват хората, които се самоубиват.“

От древността до сега, във всяко свещено писание, през коя да е психодуховна, религиозна или социално-културална система, на самоубийството се гледа като на престъпление, освен при много редки изключения. Самоубийството е невежо желание за бягане не само от учебния час, но от училището на живота въобще. Невежо, поради презумпцията, че смъртта е свършек и анихилация. А тя е само врата, водеща към съзнателно или не битие, резониращо с решенията на свободната воля. Така нареченият отвъден свят е по-реален от привидно солидния, в който протича житието ни. Земята има физически биосфера, атмосфера, ноосфера, стратосфера така, както има етерна, астрална, ментална, каузална и т.н. сфери, през които душата смила есенцията от физическото си съществуване след развъплътяването.

Ако животът е живян в единение с Бога, нужда от ново въплъщение отсъства, освен при мотивация за помощ на заслепените братя (обет на бодхисатва). При повечето люде обаче, след извличане на ценното от последния учебен процес (живот), се налага повторение на уроците и учебната година (евентуално столетие) в нов жизнен цикъл.

Окултната наука твърди, че самоубийците продължават да съществуват не другаде, а на земята, в призрачни тела, но лишени от способността да комуникират, да задоволяват желанията си, в състояние на постоянна неудовлетвореност, раздираща тревожност и тъжно депресивна липса, до края на определения им жизнен цикъл. Ето я демоничната мрачина, за която говори упанишадата.

И все пак – всичко е преходно. Вечната същност е преживявала не един животи, а този на самоубиец е само един от тях – след известно синхронизиращо с вечните принципи пребиваване в бардо (отвъдното, тиб.), прераждащият рестарт е неминуем, а с него биват получавани и нови шансове за качествени избори.

„Който всички същества в себе си вижда и във всички същества – себе си, той е свободен от омраза.

Когато духът на разпознаващия (атман, бел. ред.) е станал всички същества, тогава каква заблуда, какво страдание има за виждащия единството?“

Божествено послание! Когато в пътя на йога, през човека протече любовта, се ражда особено мъдрознание. Все повече йогинът познава относителността на малката си, социална личност. Знае, че не след дълго това тяло, тези клетки, физиологична памет и мозък ще бъдат част от пръстта или огъня. С любовта (естествена бхакти йога) и медитативното Боготишие (естествена джнана йога) обаче се появява преживяване за свързано единство. Йогинът започва интуитивно да осъзнава другите чувстващи същества като част от себе си и себе си като част от тях. 

Колкото повече медитативният процес на йога се развива, толкова повече илюзията за отделност се разтапя в лъчите на любовта, а съзнанието за аз става относително. Дори духовният аз, атман, се оказва единствено относително обособен като отделност така, както искрата от пламъка е част от глобалността на огъня му. Появява се божествен алтруизъм, идващ не от морални напъни, а от живо вътрешно единение с Бога. Малкият обусловен човек става Богочовек, част от общностната съзнателна синархия на Бога. Туморната егоцентрична клетка оздравява, за да работи за организма на цялото социоцентрично.

Величие в съзнателно развитие е Човекът и тепърва му предстои да оздравява от масовата социална психоза на себичното его разцепване, приемана за норма от невежеството.

Отделената от целостта себичност е невежество, откъсващо от любомъдрието. Невежество, пораждащо компенсаторни желания, в основата на които стои страхът от безлюбна липса и смъртоносна анихилация. Страстите, подлежани от страха, причиняват страдание при незадоволяването им, в процеса на задоволяването им, траещо мимолетно и в ненаситната им нужда от ново задоволяване. При отпадането на страха, на мястото на страстните его желания протича любовта, водеща до мъдростта, излекуваща невежата илюзия за отделност и водеща до свободата. 

Малкият маймуно-човек се превръща в това, за което е призван – в Богочовек.
Мнозина са призвани, малцина избрани – всички хора слизат в земното училище, за да разгърнат потенциала си на Богочовеци, но малцина избират да го направят… Тоест, изборът на свободната воля е не с външна локализация, а е собствена отговорност! 

Иша упанишад

„Казват, че то е различно от знанието, казват че то е различно от незнанието. Така сме чули от мъдрите, които са ни го разяснявали.

Който познава и двете – знанието и незнанието заедно, чрез незнанието прониква отвъд смъртта, а чрез знанието постига безсмъртие.“

Кое е това „то“, към което насочва Иша упанишад? То е познанието на йога, духовното себепознание. Не е знанието на ума, съдържащо битове информация. Не е и липсата на информация. Отвъд зазубрени знания или липсата им е преживелищно-качественото, феноменологично-интроспективно познание на естествената йога.

В пътя на йога умът се обуздава любящо молитвено, смълчава се, фокусира се смирено, обезмълвява се. От позицията на него самия, това е незнание. Но от позицията на духа, през така притихналия, молитвен и медитативен ум, започва да прозира (випяшяна, санскрит) интуитивна мъдрост, надхвърляща смъртта, поради тъждествеността си с Бога. Мъдро знание, различно от умственото запаметяване, но присъщо на вечната дживатма (душа), едно цяло с Бога. 

Това вътрешно познание, постигнато в процеса на такава естествена джнана йога, не е нужно да се усвоява изкуствено – то винаги е било там, чакащо да бъде осъзнато. Мъдрост, раждана от любовта, която освобождава.

................................................................

Орлин Баев

четвъртък, 27 септември 2018 г.

Шветашватара упанишад - величието на йога



Divine trimurti/ triniti
„Вглъбявайки се в Бога, сливайки се с Него, с Него ставайки едно, накрая цялата илюзия постепенно се преустановява.

Познаеш ли Бога, падат всички окови. Унищожиш ли недостатъците, изчезват раждането и смъртта. Вглъбявайки се в Него, щом разпадне се плътта, всевластие постигаш.“

Илюзията на раждане, смърт, отвъдно смилане на преживяното и отново раждане - самсара. Пътят по освобождаването от илюзията и постигане на свободата: унищожаване на недостатъците чрез нравственост, идваща от Дхарма, съсредоточаване и съзерцание, водещи до осъзнаване на Бога, на същината зад преходността. Защото всичко непостоянно е единствено относително, а само непреходно вечното е реално.

„Това нека познаем като вечното, пребиваващо в тялото. Всъщност няма нищо по-висше за познаване освен това…

Огънят в лоното си, макар и невидим да е, неунищожима неговата фина форма е и всеки път разпален със съчка може да бъде. По същия начин в тялото с пранава – и двете.

Тялото си в долна съчка превърнал, а в горна – пранава, триейки ги постоянно една в друга чрез вглъбяване, човек Бога би могъл да съзре, тъй както огънят скрит в съчката.“

Да познаем вечното в преходното, духът в тялото. Има един Човек вътре във физическия човек, само опирайки се на когото и познавайки единението с него, животът се изпълва с непреривен смисъл. Вътрешният человек – Богочовекът в телесния, преходен човечец. Неразрушимата, вечна индивидуалност в поредната временна личност.

Скрит зад телесното, между тази и другата мисъл, отвъд всяка емоция и чувство е Богочовекът. Проявява се през тях, но ползвайки ги само като съд, като скафандър. Не е скафандърът Човекът – просто изразяващ го частично и несъвършено инструмент е.

Пътят към Човека е йога – безкористно, предано Богоотдаване, водещо до медитативно осъзнаване и сливане с Бога. Подобно на разпалването на огън при триенето между две съчки, така и жизнената енергия (прана), проводник между телесния ум и Богочовека, създава триенето, възпламеняващо Богоприсъствието в процеса на йога.

Напрежението на активираната кундалини енергия се наблюдава директно в психотерапевтичния процес като вегетативна, симпатикотонична активизация, насочваща към подлежащите я характерови маладаптивности. Когато бъдат осъзнати и акордирани с ритъма на Дхарма до адаптивни характерови потенциали, съзнанието на индивида догонва вече активизираната енергия (кундалини прана), а такава холистична психотерапия се явява ключова част от по-цялостния йога процес.

Няма по-съществена и ядрена цел в краткото житие на социално физическата личност от постигането на индивидуалността на Богочовека. Дотогава огънят на същинския живот липсва, заменен от тлеещия пушек на преходната илюзия, с примитивните ѝ разбирания и цели.

„Лекота, здраве, спокойствие, свеж тен, приятен глас, благоухание, малко телесни отделяния – това, казват, е на йога първото въздействие.

Така както метален диск с прах замъглен заблестява, бъде ли почистен, така и въплътеният, щом същността на атман осъзнае, уединен постига си целта, от мъката избавен.

Щом йогинът чрез истинния си атман като със светилник прозре същността на брахман – Бога – нероден, вечен, от модификации неопетнен, познава той и от всички окови се освобождава.“

Свобода от мъглата на заспалата привидност, постигана чрез йога – събуждане. Будизъм не като системата на Сидхарта Гаутама, а като събуждане за реалността. Път по изчистване огледалото на ума от праха на обусловени концепции, причинно-следствени натрупвания, бръщолевения и страхово-страстни зависимости.

Упанишадата твърди, че първият признак при следването на такъв път е здравето, харизмата, свежестта, ведростта… Аз бих казал, че да – това е така, когато следването е реално. Защото, когато в началото човек се устреми към сливане с вътрешния Человек, с Богочовека, се експлицират заложености и активират пертурбации, преодоляването на които е сериозна част от пътя. Едва когато стабилността в установяването в този йога път е преобразувала критична маса от маладаптивните психични заложености – едва тогава започва да се проявява въпросната бодра жизненост, енергичност и чаровна харизма в живота и присъствието на йогина. Такъв е собственият ми опит, както и за това говорят наблюденията ми върху хилядите психотерапевтични случаи през годините. Защото, твърдя че целият живот е една несъзнавана йога, път към Бога, която невротичната симптоматика е призвана да направи съзнаван.

Две птици, свързани с приятелство, са кацнали на едно и също дърво. Едната от тях сладката смокиня яде, а другата я гледа, без да яде.

На същото дърво страда човекът объркан, погълнат от своето безсилие, но щом види другия господ и неговото величие, той изоставя тъгата.“

Малката социална, его личност и величието на цялостната личност, селфа - атман. Социалното его желае, страхува се, копнее, стреми се, постига, проваля се, справя се, не се справя, заливано е от зависимости и тревожност, психотизира се, психопатизира се,  алчно заграбва или пожелателно алтруистично се раздава, бяга във фантазиите си или се хвърля презглава в сетивното преживяване авантюристично, самоунижава се мазохистично, себеизтъква се тщеславно нарцистично, оковава се в социални норми или им се противи бунтарски, но отново свързано с тях, манипулира и доминира или е манипулирано и доминирано, лекува се психотерапевтично… Социалното преходно его практикува „йога“…

Азът (селф, атман), целостта от друга страна, наблюдава ведро, усмихнато спокойно, блажено присъства във всяка мисъл, чувство, мотив и действие, не толкова отстранено, колкото асоциирано-дисоциирано. Потопен в бита, атман остава чист от вкопчената природа на желанията на мая. Вътреприсъщ е, докато е наблюдаващ зрител. Преживява през играча на социалното си его, явявайки се различен нему. Трансцедентен е, докато иманентно извлича непреходните си заряди от всяко преживяване. С ума това може да бъде разбрано като философски оксиморон, но единствено преживелищно, през опит в медитацията, може да бъде осъзнато.

Човек е добре да знае, че материята именно е мая, а повелителят на мая – Махешвара. Целият този свят е обгърнат от същества, които от него частица са.“

Илюзия и истина, материя и дух, обгръщаща съдържимост и вътреприсъща включеност. Адвейта (недвойнствеността) преживелищността, постигана чрез йога, изразява възприятието на опита си през твърдението, че всичко е Бог. Бог присъства в живата природа, съществата, в боговете, в ангелите, в цялата синархична верига на съзнателността в дървото на живота, в плюса и минуса, деня и нощта, а в най-груб план, в двойнствеността на доброто и злото, поравно. 

Едновременно отвътре и отвън е, иманентен и трансцедентен, импрегниращо оживотворяващ и любомъдро наблюдаващ е. Доколкото съзнателните същества във все по-голяма степен се отъждествяват с Богосъзнанието, дотолкова проявяват тази божествена дисоциация в асоциацията. Дотолкова, доколкото съзнателността е единна с Бога, дотолкова е съзнавано, че илюзията и Бога, самсара и нирвана са една и съща, но различна в съзнателността си богопроява.

Хвала на великия, слава на Бога – Махешвара.

„Когато беше мрак, тогава нямаше нито ден, нито нощ, нито съществуващо, нито пък несъществуващо. Единствено Благият бе.“

Мрак, който не е нощ, противополярна на ден. Нищо, което не е липса на нещо, а първичност. Светлина, която не прави сянка. През човешките понятия тази изначалност е виждана като мрак, но също толкова условно, може да бъде изразена и като абсолютната, примордиална светлина. Ето как в махаяна будизма се изразява тази изворна същностност (в будизма наричана пустота, или таковост):

1)      Реално съществуваща като това или онова.
2)      Нереално съществуваща като това или онова.
3)      Едновременно реално и нереално съществуваща като това или онова.
4)      Нито реално съществуваща, нито нереално съществуваща като това или онова.

В тази градация се описва присъствието на първичната материя в солидния свят едновременно като обичайна перцепция, относителна илюзорност и надхвърляща двете позиция на самостойна изначалност.

Дори описанията иманентност и трансцедентност тук биват надхвърляни. Защото трансцедентността е такава по отношение на проявената условност, а пустотата, или първичната блага божественост, макар и насищаща и оживотворяваща света и придаваща му отразена, относителна реалност, не е от този огледален свят, но присъства в отделен домейн. 

Домейн, за който разсъждавано от позицията на човешкия ум, е трансцедентен нему. Погледнат обаче през панорамата на собственото му съществуване, божествеността няма задължителна нужда или пряка свързаност с отразения свят и разбирания, макар и да ги поражда и импрегнира.

Величието на йога се състои в единението на условния човек с Богочовека, пламъче от огъня на изначалността.

„Мрежа след мрежа по различни начини хвърля в това поле (курукшетра, бел. ред.) този Бог, а после ги прибира. Сътворил отново повелители, Господ – великият атман, над всичко господството постига.“

В една от множеството си притчи за царството Божие, юдейският аватар се изразява по подобен начин:

„47. Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,
48. която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.
49. Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,
50. и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ Матей, глава 13

И в двете свещени писания, се изразява глобален смисъл. Ще ми се обаче в коментара си да бъда по-прагматично конкретен. Всеки човешки живот представлява такова хвърляне и изтегляне на мрежата на опита, събираща нетленните съкровища на духа. Ангелите от библията или повелителите от упанишадата символизират човешкия процес след освобождаването от физическия носител – преминавайки през емоционалния и менталния светове, биват пресявани и остават единствено непреходните опитности, синхрониращи с Бога.

Колкото по-качествени са „рибите“, натрупани през отдадения на единението с любовта, мъдростта и истината живот, толкова по-близо до царството божие достига човешкия процес, преди да се спусне отново за поредната опитност - въплъщение. Когато единението е пълно, нуждата от нова бинарна опитност, от следващ живот, отпада.

„Индивидуалната душа трябва да се познава като една стотна част от върха на косъма, разделена на сто, но от друга страна, безкрайна може да бъде тя.“

Не е от мира сего Човекът. Ползва временното тяло като дреха, но не от неговата материя е направен. Не е физика, нито чувства, емоции, усещания. Не е и менталност човекът. Проявява се през ума, чувствата и сетивността, но е повече – божественост е.

„Чрез сърцето който се улавя, когото Безтелесния зоват, който сътворява битието и небитието, Благият, който поражда даденостите на сътвореното – него като Бог, които познаят, надхвърлят тялото.“

„Изначален е той, на йога основната причина.“

„За този, който е безгранично предан на Бога, както и на духовия си учител сякаш е Бог, само за него, притежаващият велик атман, само за него се проявява изреченото…“

Да следваш величието на Бога, да поставиш устрема към единението с безкрая (йога) като първи и централен приоритет в живота си! Отдадено следване на Богочовечността не наложено от ума, а от изгарящия сърдечен зов отвътре. 

Да се довериш на мъдростта на духовен водач, смирявайки тщеславието и гордостта си в процеса на гуру йога.

В свят, служещ на мамона, в социум обсебен от гордостта и страха, как звучат такива думи? Като слънце, едва промъкващо се през гъстата мъгла на невежеството, са думите на упанишадите. Като слънчеви лъчи, прокрадващи се през решетъчния отвор на обществената клоака на страстите, е величието на шветашватара упанишад. Човешкото неведение не прави слънцето по-слабо, не. Но го откъсва от топлината, силата и светлината му, даващи изконния смисъл да бъдеш Човек. 

Това слънце на Бога, пълнещо с радост и сърцата жизнерадостност ежедневния миг. Без Бога и отвъд Бога живот няма, но единствено смрад и разложение. Да бъде волята Божия в този чертог на сенки, да се изпълни малката ни земя с лъчите на присъствието му във всяка човешка душа!

Орлин Баев

сряда, 26 септември 2018 г.

Любов и его

Венета Дочева: Love
В любовта сме единни, част от цялото сме. Да, има Аз, има Атман, но част от целокупния организъм, от синархията на съзнателността, от великото съзнание на Бога.

Целият човешки живот е свързан със загубата и обратното намиране на любовта. Няма ли любов, липсва мъдрост, губи се и свободата, Остават оковите на илюзията на крайната отделеност, страха, смъртта. 

Инфантът губи любовта в чист вид още в първите месеци от съществуването си, когато се сформира его структурата. Отначало бебето е единно с мама, приема я за част от себе си, тъждестено е с нея, възприемана като омнипотентна богиня. Но, това е инфантилна, нарцистична, несъзнателна, нежели свръхсъзнателна идентификация и единство. Появява се лошият, необгрижващ обект, лошата гърда. Психиката на бебето се вкопчва силно в добрата, обгрижваща, хранеща и даваща гърда и отрича, избутва в несъзнаваното си лошата, лишаващата. Разцепва се.

От това разцепване възниква егото. Забележи, първоначално го няма. Всъщност его няма - то е продукт на разцепването от любовта, при което субектът се впива в добрия и отричащо дисоциира лошия обект. Впива се, тоест интроективно се идентифицира с удоволствието и се разцепва отричащо от неудоволствието. Така възниква отделянето от първичността на инфантилната любов, образуващо егото. Егото винаги представлява такава разцепеност - само при диалектичното ѝ, психотерапевтично, молитвено и медитативно преодоляване, човек се завръща към любовта. Вече обаче пораснал, вече в една осъзната, алтруистична Богочовечност, интегрираща хубавичкото и лошичкото, бидейки над тях, в синтезиращата ги трета позиция на освобождаващото Богочовека любомъдрие. 

Колкото по-крайно егоистичен е някой, толкова по-силно е прилепнал, интроективно се е идентифицирал с удоволствието и разцепил в самия себе си от болката, тъкмо затова параноидно виждайки я в света и другите, проективно идентифицирайки собственото си несъзнавано. 

Смисълът на човешкия живот е именно в премахването на разцепването и психосинтеза в надхвърлящата бинарността хубаво - вкопчвам се и лошо -, отричам, позиция. Психосинтез в третата, диалектична позиция на любовта, водеща към мъдростта, която освобождава.

Колкото по-интензивно и крайно е его сцепването, толкова по-психопатизиран е човекът, виждащ собствената си несъзнавана кал в света и хората параноидно. Съответно толкова по-нарцистично дуещ се, защитно бягащ от присъстващия в самия него ужас чрез егоцентрична инфлация. Това е етиопатогенезата на цялата световна смрад, на обездушената властова характеропатия, насилието, на обезлюбяването. 

Отричането, разцепването, параноидната проективна идентификация, нарцистичната идеализация, са основни психотични и психопатни, архаично-примитивни психични механизми. Именно те, на едно ядрено ниво, са в основата на сформирането и поддържането на его психичната структура. В по-голямата част от човечеството, около тях се наслояват невротични и относително по-адекватни защитни механизми. В основата си обаче, его сформирането и поддържането, е подлежано именно от примитивните, психопатни и психотични механизми на разцепването, отричането, идеализацията, проективната идентификация.

Зад външната условна норма на социалния човек лежи устойчиво наличен невротичен психичен слой, а на най-дълбоко, ядрено ниво, присъства психопатията и психозата на егото. Тоест, дълбоко в себе си, социалният човек и неговото его е задвижвано от...психоза. Може да се каже, че живеем в споделена социална психоза (лудост), приемана за норма. 

Да, егото единствено условно и твърде относително може да бъде здраво, тъй като самият му генезис е патологичен. Социалното его може да бъде относително здраво единствено когато смирено се преклони пред величието на недуалността, на същинския Аз - Атман. 

Когато Буда твърди, че няма аз - анатман, е твърде прав, що се отнася до содиалния аз. Относно същинския Аз, в будизма просто не се говори, тъй като умът действително не може да го изрази, но затова пък човешката система може да го преживее практически, в медитативния, джнана процес. Между когнитивната наука и будизма могат да бъдат и са правени много преки аналогии. Когнитивната наука също твърди, че в невромозъчните структури, случващи когнитивния процес, не се наблюдава никакво его, а само паралелна мозъчна дейност, създаваща относителното усещане за самосъзнание. 

Когато човек се връща към любовта, дали през съзнателен стремеж при следването на духовен път или през доброзорния тласък на неврозата или соматичната болест, житейските катаклизми и трудности, егото крещи. Струва му се, че губейки гордия нарцисизъм, ще бъде наранено, че ще умре. Всъщност губейки гордостта, се случва допир до собствената базисна, изначална параноя, а страхът представлява проективното му идентифициране в света. Когато обаче духовният устрем, благославящата невроза, болест или пертурбации са достатъчно силни и продължителни, на егото му се налага да се смири, да започне да се учи да притихва. Постепенно страданието учи на спукване на инфлирания нарцистичен его балон и смиреното осъзнаване и разтваряне на собствения, дотогава отричан и виждан наоколо в света и другите страх. Започва се процесът на смирено оцялостяване, конвергиране около зрелостта на любовта.

Не, егото не умира в този процес, но се смирява - става слуга, изпълнителен проводник и ... нищо повече, Добър слуга, но лош и глупав господар е егото. 

Оказва се, че до раждането на любовта, макар и роден физиологично, човек е бил живо погребан под  илюзиите на страха от смъртта, липсата, нараняването и болката, раждащ пушеците на компенсаторната, невежа страст. Защото страстта не е любов, а страх от липсата и компенсацията му с алчното желание за запълването ѝ на всяка цена. 

Когато егоцентричният, горд его балон се спука смирено и подлежащите страхове бъдат приети, те се стапят. Отваря се пространство, през което протича любовта. Само тогава човек действително се ражда за същностната си природа и живее през Себе си. Защото любовта освобождава и само любов, която освобождава, е любов. 

Съзнателният път е цялостната психотерапия, отвързваща за силния път към Бога  - молитвеният и медитативен, духовен път. Автоматичният механизъм е душевното, телесно и социално страдание, сриващи гордостта, учещи на смирение и акордиране с Бога! Такъв е пътят към любовта, мъдростта и свободата на Богочовека!

Орлин Баев

Бариева каша

Отговори на питаща в портала за съзнателен живот, рубрика "психотерапия онлайн".

.................................................. ......


Х: На 24 години съм и от 7 години имам паник атаки, първата беше 2012 и от тогава имам чувството,че с всяка изминала година тялото ми става все по - чувствително и реагира по - различен начин на емоции. Ходила съм на различни прегледи и всичко си е в норма, последен вариант беше психиатър. Той ми изписа антидепресанти на който не мога да се сетя за името и допълнително ми предписа Ксанакс. Пих ги, нямаше 2 месеца и ги спрях като паник атаките продължиха, имаше даже период в който всеки ден ми ставаше зле и ме караха до спешното и от там естествено ми биеха Диазепам, да се успокоя. 2015 спряха атаките, чувствах се много добрe, може би от това че бях на морето и от климата,а може би просто бях в среда която ме караше да се чувствам добре.

Орлин: В никакъв случай не осъзнавай, че имаш да виждаш и трансформираш малко страхчета. Сакън, недей. По-добре е да продължаваш да ходиш по соматични механици, за да ти завинтят гайките. Така локализацията на контрола е външна и не че помагат биотехниците, ама поне се въртят наоколо ти, все е нещо, като другите не щат. А разбира се, че е прекрасно средата да ни се възхищава, да се върти около его сфинктера ни - какво ти порастване, какви ти вътрешни стабилност и самостойност, зарежи тея глупости... 

 Х: Издържах 8 месеца в казиното като последните 2,3 месеца се насилих да седя. В началото уж всичко вървеше добре, имах енергия, работех си без проблеми и след 3-тия месец започнаха проблеми. Започнах отново с паник атаките, но започнах и проблеми със стомаха ( усещах тежест, чувствах сякаш имах камък, въпреки че си имах апетит, не ми се гадеше и повече време ако постоя права започвах да усещам точно тази област - стомах, диафрагма, бъбреци и гръб сякаш са сковани и схванати). Отново започнах да ходя по прегледи и...

Орлин: Така, така - издържай и насилвай подсъзнанието си. Предлагам ти да сформираш щаб по потискане и изтласкване на страховете, да имаш хипохондрино-хистерична, до обща тревожност стратегия как да разгромяваш гадния си враг - това собствено подсъзнание и ни за миг да си мислиш, че да се бориш със собствения си ум за мир е като да се чукаш за девственост, докато оттичаш нерешените си конфликти в доктороходене, за да не погледнеш там, където не искаш. Сакън, н'дей!  

Х: Подлагала съм се на иригография, пих Бариева каша и казаха,че всичко изглежда нормално.

Орлин: Био водопроводчиците са се объркали - не бариева каша се пие, не. На болния се дава ярма 1/3 и 2-3 силаж, объркани в комбиниран с казеинов протеин фураж. Много е важно фуражната смеска да се бърка в блендер, купен от техномаркет, на средно бързи обороти, така че ириографията на собственотто и на всеки вързал се наоколо центрофугиране, да даде качествени резултати, завихрящи динамично красиво и удобно около гастроезофагеалния черв. Разбираш, нали?! 

Така и така си пробвала да се подлъ(а)гваш къде на апчелъци, где на мед процедури, можеш да звъннеш на някой колега със заявката да се подложиш на хептеноза (тъй ли се думаше, хепноза ли беше?), а той да я надложи над така удобното вярване за болна жертвичка, желаеща вселената да се върти около нея. Само не се учи, не пораствай - не, това къх, така би видяла, че винаги е било лесно, ако би плувала по течението на учене от целостта и смисъла. Но, недей, така губиш много...

Д: Имам един много важен въпрос към теб. 
- Вярваш ли, че си болна?

Орлин: Ехооо, шшшшш, тихооо, да не нарушим статус куо - извън хистерохипопогентревожната зоничка е зоната на възможностите, ама там едно такова ... Не, там не, там няма пък! 

Х: самото ми тяло започна да трепере, някак неконтролируемо,легнах си с надеждата на сутринта всичко да е наред. Така и беше, но се чувствах напрегната. Започнах работа в хотел и въобще не подозирах колко е тежко там. 4 месеца имах сили, енергия, работех добре, получавах похвали от офиса и в един момент тялото ми все едно започна да се предава. Нямах сила, вечер се прибирах смазана, всичко ме болеше. Колежките ми работеха колкото мен, но те нямаха тези оплаквания. Започнаха ръцете да ми изтръпват, сутрин като стана и имах иглички и така с всеки изминал ден се чувствах все по - зле и по- зле.

Орлин: То не слуша това тяло - хм. Или пък прекрасно слуша и показва неща? Не знам, откъде да знам, нищо не знам... Сигурно просто те гърчи и не се съобразява с желанийцето за хубавичко, не го е срам това тяло... Ами, ако се чувстваш по-зле, дали не е зле да видиш, че имаш психика, голяма част от която се проявява несъзнавано през тялото и че стоейки на плитко, изолираш 90% от целостта, смисъла и щастието си, докато си мислиш, че животът трябва да се съобрази с егонцето, надуло се като балонче в гордата си борбичка свободен стил със ...себе си. Ама не, това са глупости - борбътъ прай ранътъ - битка, това се иска. Както се казва, ако нещо не се купува с пари се купува с много пари - ако гадното подсъзнанийце не слушка и прави симптомчета, трябва още много борба, за да се подчини на егонцето. ТРЯБВА! 

Или просто смело виждане, прегръщане, осъзнаване, смирено обичане на присъстващите в тялото подсъзнателни страхове? Хм, това е някакси съмнително, нали съм болна и все някой докторяга ще уцели що ми е - ако не тукашните, то онези там от обединените кралства или онова светило от L.A...  

Х:  Последните 2 месеца имах страхотна слабост в краката, като стъпвах имах чувството,че ще ми се огънат , изморявах се бързо…

Орлин: Един ми вика, че симптомите на техния си език говорели и че трябвало просто да бъдат прочетени качествено и последвани. Че водели право към страховете, които не били нещо външно, а мои си и че било харно да ги гушкам, защото така съм ставала смела, цялостна, обичаща, щастлива. Подгъването на коленете и умората били просто призив за спиране на гордата раздуто его битка и смирено доверие…

Ха ха, глупости, да прегръщам страховете - не, ще бъда силна, ще се справя, ще си повтарям, че съм добре и ще успея! 

Х: паник атаките се завърнаха, но още по - тежки и променени.

Орлин:  Някакъв психонещо си ми разправя, че трябвало да благодаря на паниките, метани да им правя и като към гуру да се отнасям към тях. Не само, че не да бе бягам от тях, а да видя, че още от самото начало, от тях е тръгнало всичко и че вървейки към тях с любов и учейки се от посланията им, за броени месеци всичко се изчиствало. Не защото съм ставала по-силна, а защото съм се учела от силата на слабостта. Ама дрънканици... Не, явно трябва да избягам към поредния док кабинет, замазвайки по-силно нежелано невижданото в самата себе си... 

Х: застава в гърлото ми и като вдишам ще се задавя, буквално я усещах как преминава през гърлото ми и все едно е заседнала.

Орлин: Аууу, колко лошичко. Защо, защо точно на теб, невинната? Ама, глобулус хистерикус/ фарингеус и дисфагия, зад които стои просто страхчец, който когато стопен от ясното съзнание и смелост, всичко изчезва - не може да бъде,  та това е толкова тежко нещо, направо ужас...

Х: Сега тичам по доктори, хормони, кръвни изследвания и всичко уж е нормално, бях на проверка за стомаха, защото от неядене може би го съсипах още повече и ми казаха, че има вероятност да имам рефлукс и лек гастрит, предписаха ми лекарства, но проблема с гърлото ми продължава,понякога след хранене усещам все едно имам гъста, жилава храчка която бавно слиза надолу, храня си се вече, но още го имам това усещане и всяка по твърда частица която преминава през гърлото ми предизвиква страх и дискомфорт и ме е страх да пия лекарства. Преди 10 дни бях излязла с приятели привечер, всичко вървеше нормално, но изведнъж получих аритмия и силен пулс. Отидох до спешното на кардиограмата излезе, че имам депресия и миокардна исхемия, което ме уплаши още повече, дадоха ми направление за хоспитализация и ме приеха във Враца, 3 дни седях, малко несериозно отношение от страна на лекарите, сложиха ми холтер, но никой нищо не казва. Днес си взех епикризата и доктора каза, че всичко е нормално( като ми забави епикризата и днес я написа много бързо).

Орлин: Предлагам ти да дисквалифицираш всеки, който посмее да ти каже, че ти няма нищо физиологично да го дисквалифицираш директно като некадърен, неразбиращ и просто невиждащ жестоките, фатални процеси, които протичат на ниво непостижимо за съвременната медицина в теб... Ако пък някой ти каже, че всичко идва от психиката ти, просто махни с ръка на такъв невежа... 

Така махайки с ръка, виж че в нея се е появила диригентска палка. Ето, замахваш и сите докторяги от целийо свет започват да тичкат обезумяло наоколо ти, тъгъдък тъгъдък. Трябва невротичната гордост да се храни, няма как! Не забравяй невротично да се надуеш в свръхконтрол и в никакъв случай не се учи и не виждай, че решението е ей тук, под носа ти, в собствената ти психика. Не - защото така всичко се променя, а това някак си е опасно... Не, не...

Х: страх ме е да не би да имам проблеми със сърцето и да не са ме прегледали както трябва.
Орлин: Да, бабо! Те като видят жена над 75 докторите и много много не се занимават. Ти на 74 ли си, казваш? Еее, значи даже е по-зле положението... Ох, горката, милата, нещастна жертва на гадното лошо нещо, ееееххххххх... 

Х: Когато излизам навън съм супер напрегната, а преди го нямах това чувство, постоянно се плаша, лоши мисли, че нещо страшно може да стане.

Орлин: Те някакви психо лози ли, психо навти ли, певти ли, какво беше, нежно казват, че естественият резултат от потискането на едни обикновени паники, бил разстилането им като обща тревожност с хипопотамондрично връхче... Ама да де, ама да съм била ходела до този си вътрешен филм, да съм осъзнаела, че е само филм и че мога да променя сценария в смирено смел. Да, ама някакси това не ми отърва - не, не съм горда с това невротично въртене, не, просто искам да ми е убавичку. Ама казват, че бягайки от ученето, това бил най-сигурният вариант да си самоподдържам лошичкуту, ама нейсе, плямпат си тея глупости... Ама някво вътрешно дете, ама да съм осъзнаела страховете му и да съм го гушкала - ха ха, не на мене тия... 

Х: искам да се чувствам както преди!!!

Орлин: Лесно е - изобретяване машина на времето, връщане назад до големия взрив, залагане на закони на живота, отърващи на желанието само за хубавичко и готово.  Има и друг вариант - виждане, че реката тече само напред и връщане назад няма, а учене и разширяване на съзнанието. Отново сядаш в тази времева машина, само за да видиш че това пренаписване на миналото е сега, чрез преобразуване на мъничките и добрички характерови страхчета, толкова отчаяно жадуващи за прегръдката ти. Лесно е! Наистина е лесно, когато се учиш и обичаш! 

..............................

Орлин Баев


Как се прегръщат страховете?


Отговор в портала за съзнателен живот, рубрика "психотерапия онлайн".

..................

Въпрос

Как се прегръщат/приемат невротичните страхове?

Отговор

Като се премахва бариерата между съзнание и несъзнавано, поставяна от изтласкването например. Съзнанието пребивава в неврогенно, патологично отношение, сякаш преживява нещо външно, сякаш симптоматиката е болест, така дисоциирайки се от несъзнаваното. Постепенно това патогенно отношение "аз съм злощастна, случайна жертва", се реструктурира когнитивно до "с искрена благодарност се вглеждам в дълбочината на ума си, смирено идентифицирам страховите си програми и ги преобразувам до адаптивни". 


Как? Очевидно прегръщането не е с физическите ръце. С любов е. Тя не може да се симулира или насила да се произведе - пропуска се през смиреното доверяване на Себе си и житейската мъдрост, в молитвена свързаност и единство с Живота, с Бога. 

Започва се със себеразбиране, което преминава от ментално ниво (когнитивна терапия, анализа), в емоционалното отношение на сприятеляване със собственото подсъзнание. Получава се свързващо оцялостяване - механизмът на дисоциация се разтваря чрез психотелесно, хипнотично, медитативно и поведенческо свързване с потиснатото и трансформирането му с отношението на благодарно доверие в посланията на страха. Да, виждане на тревожността като благодатен учител, като ангел, прикрил се зад привидно страшна външност. Защото действително носи огромни дивиденти по ресвързване със Себе си. Но, тук той вече не е страх, а приятел, вече е просто чиста енергия, вливаща се в харизматичния живот от душа, сърце, обич и смирено себезаявяване!

Орлин Баев

Докога с това ОКР?

Докога така?
Отговор на питане в рубрика "психотерапия онлайн", форум http://beinsadouno.com .

Въпрос: Докога ще преживявам тези натрапливости?

ОтговорДокато приоритизираш на най-високо място  важността на психотерапията при силен в работата си психотерапевт и иинтелигентно и упорито осъзнаваш природата на ставащото и променяш отношението си, възприятието си, интерпретацията си... Това се прави успоредно на работа по характера!

Лирично (или не) отклонение: Неприятното е, че в България засега масата колеги работят само по характера, очаквайки окр да се повлияе. То е все едно да учиш някого как да пали камина, докато той самият гори. Добре е да бъде научен на това, но ако през това време гори човекът... Не, първо е нужно да се позагаси, да се понамаже изгореното с мехлема на доверието, известно освобождаване на болния контрол и смирено прегръщане на подлежащите страхове, заливането им с водата на любовта. Същата грешка се прави от масата колеги и при работата със зависимости. Работи се предимно по характера.Добре, чудесно - важен терапевтичен вектор. Но ако успоредно с тази по-цялостна и принципно добра работа, не се работи директно по механизмите на зависимостта, най-често всичките усилия изтичат "в канала" на обсебената зависимост, чисто невромозъчно и биохимично повличаща психична деградация... Има цялостна, успоредна по много линии психотерапевтичн аработа: по характера, системата, тялото, общата култура, мотивацията, дисциплината... Има и директна такава, насочена пряко към спецификите на даденото състояние. Специално при разстройствата, при които психотерапията е решаващият фактор за стратегическата, добра промяна, тази директна посока е от ключово значение.

Някои успяват и сами, но при окр са наистина силно наднормено интелигентни, решителни и ползващи упоритостта си в правилна посока, за което отново високият интелект им помага, дори само въз основа прочитането на подходящите материали. При 95+ % от хората обаче нуждата от психотерапевт е въпиюща (при другите тревожни р-ва вероятността за по-успешна самостоятелна работа без терапевт е по-голяма). При това не при кого да е, а при майстор в механизмите на тревожните разстройства и по-специално натрапливостите. Намери такъв, важно ти е! 

Орлин Баев