За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

вторник, 20 август 2019 г.

Здрава Емпатия


Емпатийността е особено нужна в терапията, но прекалената е действително съсипваща. Защото преживяващият я става като чувствителна, трепкаща струна - всяка радост и красота, човешката душевна дълбочина и регистриран смисъл, водят до екстаз. Но и преживяването на грубостта, насилието и престъпването на сърдечните закони наоколо също хвърлят директно в ада... Преживявал съм такава прекомерна емпатия с години. 

Прекрасно, задушевно, изключително хуманно качество е - но, с мярка. Тази мярка не идва обаче от някакво само ментално решение, а от баланса с нещо, което съкратено мога да нарека...самобладание или дух. То е като в партньорските отношения - съчетават се полюсите на мъжа и жената. А любовта е колкото всеприемаща и безусловна (женска, майчина), толкова и поставяща здрави граници и здраво твърда, себезаявяваща се (мъжка, бащина). 

По-дълбоко от когнитивното проследяване, решение и работа, в посока такъв баланс работи медитацията. Говоря от преболял опит. В смълчаното безмълвие на ума, метакогнитивният зрител самообладано стига директно до несъзнаваните травматични наличности, съдържащи се не в някакво метафизично пространство, а в дългосрочната памет на тялото (embodiment, отелесеност). 

Това самообладано разширяване на съзнанието в медитативния процес е от спектъра на тази бащина, поставяща външни граници, а вътрешно приемаща любов. Феноменологичното (интроспективно) преживяване е за един здраво твърд воински дух, който свързва стимулите от външната реалност директно метакогнитивно със собствените дълбоки когнитивни схеми в несъзнаваното - съответно ги преобразува до адаптивните им потенциали, като част от това трансформиране е разтварянето на прекомерната им емпатийна болезненост до оптимална, здрава емпатия. 

Воински дух! 

Получава се един вид медитативна падаща стрела (когнитивна техника) - но, много по-дълбока от първоначално рационалната, аналитична такава. 

...

Орлин Баев, естествен психотерапевт



понеделник, 19 август 2019 г.

За качествата на естествения психотерапевт

Цветя. Автор: Венета Дочева


В статията си "Обучение в Естествена Психотерапия - някои параметри", споделих основните характерови качества, необходими в обучението и практиката на Естествена Психотерапия: 

-          Емпатия, голямо сърце, способност за искрена обич и великодушие
-          Достатъчно силен, прецизен и остър интелект, качествена памет
-          Способност за извършване на ядрени аналогии между отдалечени домейни и синтезиращо съвместяване на привидни противоречия
-          Вътрешно първенство на духовността като източник на всичко смислено в приключението на живота
-          Здраво стъпване на научната логика
-          Вдъхновена любознателност
-          Автентична спонтанност (забележи - не импулсивност, а спонтанност)
-          Изстрадана, смирена мъдрост, идваща от богат и нелек личен опит в житейския път
-          Способност за трансферно удържане в терапевтичния процес, самообладание
-          Преживяване на психотерапията като призвание
-          Постоянно себеусъвършенстване, преживелищно учене и равитие
-          Следване на пронизващ цялото същество себеактуализиращ вътрешен заряд
-          Висока мотивираност
-          Здрава дисциплина
-          Любящо търпение при систематична и неотклонна упоритост
-          Преливащо творчество, проявявано индивидуално като писане, танц, рисуване, визуални изкуства и др.
-          Известен вкус към психотеатъра и актьорското майсторство

…………………………………………

Автор: Венета Дочева
Няколко думи за горните качества. Аз, който съм ги описал, ги притежавам само в звестна степен. Всичко е относително. Хора сме – малки, обикновени твари сме и нищо не бива да се абсолютизира. Така че, описваните характерови черти и качества, е нужно да бъдат преживявани в някаква степен. По-важното е желанието да бъдат развивани и искрените усилия в тази посока. Човек цял живот извлича опит, пада, става, расте дори през погрешките си, служещи за храна на духа му, когато съзнателно се учи.  

И все пак, както казах, за обучението и практиката на Естествена Психотерапия, необходимо условие е искреният стремеж към разкриването на качествените характерови потенциали.
...

Емпатия и остър интелект, способен да прозира зад привидните различия, зад завесата от външна противоположност, вътрешното единство. Емпатията, или любовта, е най-важната за Естествената Психотерапия способност. Да обичаш, да си речно русло, през което протича онази невидима и неописуема, но преживяема през тялото и душата субстанция, която единствена придава на живота реален смисъл, виделина, красота и хармония.

Остър ум, упражняван обаче на фона на дълбоко смирение. Надуем ли се като нарцистични балончета, топлийките и на най-малкото неприемане и несъгласие с нас, спукват този балон, активират ужасите от които сме бягали с надуванети му и задействат „ухаеща“ на нездравост агресия. Остър, но смирен ум, подчинен на любящото сърце, широкото великодушие, силния дух, на същинския вътрешен Човек.

...

Духовност и научен фундамент. В Естествената Психотерапия приемаме изцяло съвременната когнитивна наука и стъпваме на стабилната ѝ, неоспорима база. В същото време осъзнаваме централната важност на вътрешната, качествена наука на любовта, мъдростта и истината. Духовност, но приземена, прагматична, изразяваща се в характерова стабилност, хуманна сърцатост, взаимопомощ, виждане на вътрешното единство при приемане външните различия, осъзнаване разумността на живота отвъд привидните му противоречия.
...

Спонтанност и вкус към психотеатъра – спонтанността е умението да следваме автентичността на същината си, във всек ижитейски миг. В автентичността собственото ни мнение е важно не поради наглост, а защото умеем да смиряваме его наглостта, за да провеждаме смисъла. Доколкото го имаме в себе си, дотолкова го виждаме в другите и с него в тях общуваме. Когато получаваме градивна ритика, приемаме я благодарно. Когато обаче не е такава, поставяме спокойните си здрави граници.

В терапията често се вживяваме в тази динамична хипнотерапия, психотеатъра. Изразяваме субличности на клиента, изобразяваме и преработваме житейски събития от индивидуалната му история... Преживелищният психотеатър изисква характерова гъвкавост и умението да „скачаме“ в непознатото с доверие в Себе си, способност за импровизация и преливащ творчески заряд. Колкото в по-голяма степен сме преработили травмите, страховете, тъгите и вините си, толкова повече потенциалът протича през нас, а психотеатърът се превръща в истинско блаженство.

...

Търпение, дисциплина, мотивация, трансферно удържане. Търпеливо вдъхновени и мотивирани сме дотолова, доколкото умеем да обичаме. Обичаме доколкото сме премахнали маладаптивните си характерови бентове, за да минава през нас любовта. Ттрпението и вдъхновената мотивация с акачества на любовта. Без тях, търпението деградира до болезнен инат, а битийната творческа мотивация (по Маслоу), до болната дефицитарна амбиция, тласкана от страх.

Дисциплината е умението ни да си поставяме външни граници при следване на структура и добър ред. Здрави са, отново когато са мотивирани от вдъхновението на извиращата отвътре любов. Без нея дисциплината се превръща от смислено усилие, в садо-мазо насилие.

Трансферът е ключова тема в успешната психотерапия. Удържането и на позитивните идеализации, и на негативните девалюации на клиента, при осъзнаване и подходящо преобразуване на собствения контратрансфер, предствляват една стабилна „скала“, за която псиичният процес на клиента се залавя, докато преработва собствените дезадаптивни съдържания и процеси и интернализира въпросната характерова стабилност. Нелесна, но и изключително благословена е професията на психотерапевта!
...

Автор: Венета Дочева
Вдъхновена любознателност,  постоянно себеразвитие и учене, изстрадана мъдрост, психотерапията като призвание.

В душелечението сме ефективни с казуси, в противоречията на които самите ние сме се раздирали, понякога доста дълго време. Тегоби, които в достатъчна степен сме разрешили, за да водим потърсилите помощта ни дотам, докъдето самите ние сме стигнали. Този процес на постоянно вътрешно развитие и външно учене продължава докле сме живи – добре е да го знаем. 

Психотерапията е особено изискваща професия и в момента, в който спрем да реализираме това житейско учене и да „лежим на лаврите си“, животът започва да ни изплюва от потока на благоссловията на благодатта си.

Естествената Психотерапия е професия. Но и нещо повече – призвание е. Мнозина колеги в съвремието ни се подлъгват по модата да учат психология и психотерапия. Някакси е тренди и фенси...  

В реалността, работата е изключително изискваща, нелека, предполага пълна отдаденост, парите в сравнение с влаганите усилия са достатъчно, но далеч не толкова, колкото в други поприща при същите или по-малки усилия. С течение на времето отпадат фалшивите мотивации: модната, финансовата, имиджовата, социално натрапеният скалъпен образ за брилянтният холивудски терапевт... 

Остава нелекият процес на постоянно вплитане в човешката душевна болка, тегавина и скръб, който за да бъде издържан и преживяван като благословия, водеща динамиката до качествено терапевтично развитие при отделните казуси, е необходимо да бъде изпълнен с много и искрено човеколюбие. Человеколюбие, резултат отново от преизобилната любов, течаща през собствените ни души, превръщаща професията ни в призвание.

Такива са, казано най-общо, нужните качества, за да бъде практикувана Естествена Психотерапия. Разбира се, поне в зародиш, в развитие и в готовност за разкриването им по време на обучителния процес, личния терапевтичен, но и качествен, силен житейски опит.
...

Накратко, Естествената Психотерапия е нещо повече от професия – съдба е!


Орлин Баев, естествен психотерапевт



петък, 16 август 2019 г.

Жива Земя




Жива земя! Все още жива, все още неубита от безжизнеността в сърцето на плешивата маймуна.

Как така хомо сапиенс се превръща в и държи като хомо психопатикус ненормалис? Като загуби същината, която го прави Човек - като пререже с алчния си егоцентризъм връзката с любовта, с Бога. Губейки любовта отвътре, изчезва и онова естествено преживяване на свързаност и единство с Живота, с ближния, с флората и фауната, с планетата и космоса. Тогава малките човешки закони са врати в полето, а вътрешните отсъстват.

Някой почва да говори за политика и икономика... Те са следствие и фиксирайки се в следствието, не променяме причините, а преливайки пустословие в злободействие, създаваме нови.

В душичката на човека са причините. Има ли го там Човека, всичко е наред - законите на Живота са там, вътреприсъщи са, битието става жива радост, изпълва се със свещен смисъл, а планетата се превръща в царство на красотата и хармонията. Защото ги има отвътре.

Понастоящем, казано къде метафорично, къде не, адът изпълзява и се настанява в душите и поведението на народа - оттам планетата се превръща в овъглено жесток ад.

Когато отвътре в човека има Бог, приматът метаморфозира до Богочовек, а Небето слиза на земята - планетата се превръща в земен рай.

...

Орлин Баев, естествен психотерапевт

понеделник, 12 август 2019 г.

Вътрешният страх

Беинса Дуно - Учителят


" Страхът е причина за големи злини в живота. Има два вида страх: външен и вътрешен. 

Външно човек може да се страхува от хора, от животни, от тайнствени неща, но този страх не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вътрешният страх.

За пример, някой е богат, страхува се, че утре може да осиромашее. Някой е здрав, страхува се, че може да се разболее. Някой е добър, страхува се, че може да изгуби добрината си, да стане лош. Някой е учен, страхува се да не изгуби знанието си, да стане невежа. Този е неестественият страх, от който хората трябва да се освободят. Мнозина намират като основа на този страх – страхът от Бога. Човек не трябва да се страхува от Онзи, Който го е създал. Достатъчно е да свържете мисълта си с Божията, за да изчезне всякакъв страх от вас.

Според мене, като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му да се удоволствува в живота. Човек се страхува да не осиромашее и да няма, какво да яде и да пие. Той се страхува да не изгуби здравето си, да не може да използува живота с всички негови удоволствия. Той се страхува да не стане лош, за да не изгуби доброто мнение и разположение на хората."

Беинса Дуно "С человечески езици" 1935 г.

Учителят. Великият Учител на любящата мъдрост, Беинса Дуно. Поклон пред Учителя!

Има нормален страх и страхуване. Нормално е човек да го е страх от огъня, от височини, от външни фактори. С мярка, страхът е полезен – при нивото на съзнание, в което живее съвременният човек, страхът е нормален механизъм, спомен за болката е. Спомен, тлаксащ към оцеляване, развитие и промяна. 

Ще дойдат времена, когато човекът ще живее изцяло без страх. На негово място ще бъде любовта, духовният разум, мъдростта. Засега обаче, човекът е в забавачницата на живота – едва прохожда, пада, става, греши, напипва пътя си, невротизира се или като лошо дете, садистично и егоцентрично унищожава всичко по пътя си...

Ирационалният, невротичният вътрешен страх – когато човек дебилно бяга от уроците му, е злина, изпиваща силите, отнемаща огромна част от потенциала, смисъла и радостта му. Когато обаче се вслуша в посланията му по характерова хармонизация, вътрешният невротичен страх се трансформира от мъчител, в благодетел.

Благодетел, който чрез телесните си и психични симптоми пряко води към характеровите дисбаланси и преработката им до адаптивни, акордирани с ритъма на целокупния живот. Хипохондрикът се научава да се доверява на Бога, тялото, съдбата и Себе си. Социално тревожният усвоява здравото себезаявяване, като външно социална проява на вътрешното му, смирено прегръщане на страха му от отхвърляне. Обсесивно конпулсивният опознава работата на ума си, превръща се в себевладеещ се медитатор. Паникьорът обиква плачещата отвътре му самотна изоставеност, на мястото на която заживява самостойна обич, единна с тази на Живота. Генерализирано тревожният допуска загубата на невротичния си свръхконтрол, за да се понесе с приемащо доверие в потока на сърцатостта си, която вдъхновено заявява в живота си. На зависимия му се налага да се разбере, да ползва въображението и молитвено/ медитативно да се освободи сливайки свободната си воля с волята на Бога.

Такъв психотерапевтичен процес представлява целият човешки живот, в който най-добрият психотерапевт, синхроничната неслучайност на житейската мъдрост, постоянно се стреми да ни синхронира с пулса на любовта.

В защитената среда на психотерапевтичния кабинет, се ползват аналитични, когнитивни, поведенчески, психотелесни, психоенергийни, хипнотични и др. похвати. Необходимо, но недостатъчно условие са при 50-на процента от случаите. При едни около 30 други процента обаче, при всички взаимни старания, усилията „удрят на камък“, докато не се прибави невидимия, диалектичен елемент на по-високата, синтетична визия на любовта. А тя е другото име на Бога... Когато и при споменатите 50% имплицитно и ненатрапливо се добави този вълшебен елемент, към необходимите условия на терапевтичните годности, познания и умения, се присъединява магията на любящата благост, в чийто контекст ползваните прийоми сработват с пъти и пъти по-резултатно.

Както казва Учителят Беинса Дуно: „Достатъчно е да свържете мисълта си с Божията, за да изчезне всякакъв страх от вас.“.
...

Винаги съм се учудвал на призивите за страх от Бога. За мен това е странно, или в най-добрия случай, начало на началото на свързването и единението с великолепието на безкрая. Не страх, а любящо единство с Бога, е зрялата позиция на Човека, поел отговрност чрез свободната си воля, едно с тази на Бога. Защото човек без Бог е невеж и жесток примат, нежели същностното величие, което реално е.

...

Орлин Баев, естествен психотерапевт