вторник, 31 декември 2019 г.

За свръхзастрояването


Свръхзастрояващото предприемачество, каквото е понастоящем, спокойно може да бъде наречено гадко занимание. И да си бил някога сърцат човек, правейки това, губиш човешките си качества, психопатизираш се. Банките наливат огромни кредити на предприемачите, изискващи огромно раздуване на добавената стойност на цените - с компресора на лихварството. Предприемачите строят, отнемайки гледката, паркоместата, погубват красотата на кварталите, лишавайки пространствата от зеленина и дворове, от дървета и храсти. Така изземват на цяла система от организми хабитата им, правещ иначе сивите градове красиви, зелени, човешки. Няма къде едно птиче да кацне и свие гнездо, коте да влезе в храст, таралежче да пробяга, няма двор, няма земя, няма душа. 
Има бетон и асфалт. Има кола връз кола, нагнетена гмеж от непознати, нежелаещи да са познати, освен през грубостта и насилието си. Самото свръхзастрояване, предпоставящо такава неестествена гмеж, способства за това. Липсва лично пространство, гледка, природа отвън и вътрешно обездушена, отнета е заедността. 
Как така заедността и защо алчното свръхзастрояване има връзка с липсата ѝ като един от множеството социално-психични фактори? Ами, заедността идва от любовта, пораждаща естествена нравственост, нормално уважаваща брата, чувстван като част от самия себе си, в единство. 
Няма ли я любовта, убита от лакомията, социопатно грабиш, вземаш, тъпчеш, погубваш, изземаш красота, хабитат, лично визуално и физично пространство, създаваш предпоставки за нечовешки антикомшолук - вземаш, вземаш, вземаш... Даване на емоционална, природопатна и социална гадост при посредствено строителство, при това продавано на стойност стократно и стократно преувеличена - защото от една страна, банките трябва да печелят не само от връщането на кредитите от самите предприемачи, но и от клиентите им, теглещи заробващи ги заеми от същите банки, при един съвременно робовладелчески режим, прикрит зад демократично лустро. Лустро от медийна димна завеса, даваща хляб и зрелища, зад което замазване вече не само се прокрадва гнила миризмичка, ами тече гнусна психопатна, диаболистична гной от туморните метастази на съвременното болно общество. 
Свръхзастрояването естествено, е само симптом на много по-мащабни процеси. 
От една страна банките, кредитите на купувачите на жилища. От друга - плащане по веригата чак до парламенто, откъдето зоните на влияние са разпределени. Защото думите родина или отечество станаха някакси мръсно неудобни, докато геноцидната агония при бавното погубване на майка България продължава вече 30 години. 
Строителството е само симптом, навеждащ умствения взор към много други такива - кошмарната сеч и лов, затварянето на промишлените мощности, икономическото потискане на собственото производство, при стимулиране на подриващ вътрешната икономика внос, изгонването на 50% от жизнеспособното население, съсипването на образованието и културата на цяла нация, лишаването от армия (практически...), продажбата на самата земя при планирано отцепване на цели региони (дано бъркам!), чуждопоклоническото позволяване на олигархични интереси заради личните изгоди на единици бугарски морди и т.н. ... 
А зад социално-икономическите симптоми, стоят реалните психични причини, за които тук само отдалеч намеквам.
Бъдни вечер на 2019-та год. прекарах в родния ми град, Варна. Със съпругата отидохме до комплекса св. Константин и Елена, отстоящ на два км. от дома ни. Строителството и там пълзи с усилени темпове, анихилирайки парковете, горичките, гледката, красотата - въобще всичко, заради което човек си струва да отиде на почивка в един курортен комплекс. Оказва се, че скоро и там ще е същото като в Слънчев бряг или Банско. В споменатия пирински комплекс водя тренинги. Докато съм в хотела или наоколо, имам чувството, че съм в "Манастирски ливади" (един от най-свръхзастроените квартали в София)...  


Разбира се, със сигурност има и качествени строителни предприемачи, строящи обекти не само според човешките, очевидно некачествени норми, а според законите на живата си сърдечност. По-горе ясно уточнявам кой тип визирам.
...

Горното е спонтанен коментар от тази сутрин, 31. 12. 2019, под постинг за намаляне популацията на птиците в София, поради свръхзастрояването. Не съм социолог, политик (и слава Богу...) или банкер - пиша през собствената, на обикновен човек призма. Това виждам. Възможно е да греша и дано греша...

...

Орлин Баев

Щандът на Розалия

Варна - нов мол. Докато съпругата обикаляше магазините, гледах втората серия на "Джуманджи". Обичам фентъзи... След това: "Хайде да отидем на една сергия, ще се запознаеш с една много приятна и интересна жена...". Викам си, "Аман от магазини..." - като цяло, никак не обичам мотането из разни свърталища на стадното мислене (модата) и суетата... Ама, нейсе...

Щандът на Розалия ме грабна веднага. Собственоръчно, от самата нея брани от цялата страна билки, "тунквани" в смола и изящно оформени като колиета, гривни, обици... Щанд с малки бижута, излъчващ обаче огромна притегателна сила. Някакси детска, невинна, чиста и много мощна сила - бижута, съдържащи в себе си детски, ангелски усмивки. Просто се усеща в пространството. А аз чувствам...

Всяко произведение единствено по рода си, правено ръчно, на нищожна спрямо качеството си цена, но с вложено сърце - чисто и красиво сърце... Розалия от Добрич... Знаеше за всяка билка - откъде е, кога се бере, за какво някой я ползва, а отвъд това, каква енергия носи. Бяха ѝ приятели -амулети на силата, които буквално раздаваше за някакви си 20-на лева. Купихме доста за съпругата и за подаръци...

- Розалия, имаш ли сайт, фейс страничка? Искаш ли да споделя за теб, да изразя благодарността си? - попитах жената с вълшебните сини очи, говореща си с билките, живеещи в душата ѝ...
- Не, нямам сайтове и не се рекламирам през интернет. Искам да общувам с хората, на които давам тези неща, да им дам част от себе си. - каза Розалия, докато излъчваше естествената магия на чистата душа. Когато направихме комплименти на произведенията ѝ, отначало енергията ѝ защитно се затвори, а после постепенно разцъфтя като аромата на цветята, струящ от медалионите ѝ...
- А не искаш ли да си направиш един сайт с "Добави в количката" - реалната цена на творенията ти е многократно по-голяма, а със сайта ще бъдеш залята от поръчки!
- О, аз и сега не смогвам - много магазини ми искат по много бройки, но не се съгласявам. Държа всяко нещо да е уникално и да влагам душата си в него.
- Е, ако наемеш и обучиш две-три момичета.. - предложих добронамерено...
- Е не, не - не търся големи печалби и масовка. Влагам любовта си и искам да продължа така. Парите са ми предостатъчно и чувствам, че заплатата ми вече е давана отгоре. Не искам да променям нищо... - Розалия се усмихна, а очите ѝ заблестяха като бижута, леещи сърцатост...

...

Орлин Баев

Закаляване


                                    Видеото е от днес сутринта, 24.12.2019 - Галата, Варна.

Познавам Емо Златев от 92-ра, когато ме въведе в йога. После тренирах при него и бойни изкуства. Преди няколко години попаднах на негови публикации във фейсбук за спорта, храненето, закаляването и връзката им с психичното здраве. Така отново установихме контакт. Преди повече от 10 години станах йога инструктор, сертифициран от неговия клуб. Сега аз на свой ред го каня като лектор в обучението по естествена психотерапия, на тема "Хранене, спорт, закаляване и психично здраве."

Благодаря за вдъхновението, Емо!

(Пожелавам си на 62, на колкото е Емил в този клип, да изглеждам и съм така жизнен и свеж като него.)

Мозъчни вълни, внимание и медитация

В следните редове коментирам научна статия (клик), изследваща връзката между мозъчните вълни и фокусираното внимание. Свързвам научните познания с интроспективния ми опит.

...

Научните изследвания показват малки частички от една много по-голяма картина. Когато изследванията продължават в течение на десетилетия и повече, пъзелът започва постепенно да се нарежда. Нерядко се оказва, че проучванията стигат до отдавна познато през преживелищна феноменологичност познание. Или, както популярно се казва шеговито: "Когато учените след много десетилетия изкачване достигнат върха на научното си постижение, се оказва, че по вършинното плато след него, отдавна са насядали огромни групи теолози, разискващи вече познатото им."...

Вниманието и алфа вълните. Популярно (Силва метод и др....), алфа и тета вълните са свързвани едва ли не с вълшебство... В това изследване се оказва, че повишеното внимание е свързано обаче не с преобладаващото им присъствие в честотната лента, а със супресирането им. Науката работи "на парче" - на малки парченца, както вече споменах. Но, много ценни такива. И е стабилна основа.

Изследванията на медитатори показват,че силно фокусираното внимание, е свързано с гама вълните - тези над бета. В същото време, дълбоките медитативни състояния се свързват с тета и делта вълните (осъзнатото присъствие в съня без сънища - т.н. състояние турия). Получава се привидно противоречие. От една страна повишеното внмание изисква свръх и над будност (гама вълни), а от друга, дълбокото себепознание е свързано с противоположния край на честотния спектър (делта вълните).

Личният опит в осъзнатото творческо фокусиране и прозиране (медитация), преодолява противоречието чрез феноменологичен, интроспективен опит, свързващ научните податки с качественото, вътрешно познание. Получава се следното - докато мозъчните вълни в дълбока медитация се забавят, се случва буквално съзнателно проникване в сънуването (тета), както и блажено разтваряне на вътрешния диалог и образност, при едно обаче много будно съзнание - тета до делта, едновременно с гама вълни. Един вид, кръгът на познанието се разширява както "надолу", така и "нагоре", едновременно. При това медитативно разширение, алфа и бета вълните (разсеяното отпускане и вътрешният диалог) присъстват значително по-слабо в честотния спектър. Това казвам през опита си в медитацията, съединен с научните данни.

Далеч съм от мисълта, че това ще бъде прочетено от мнозина...

...

Орлин Баев

Частична и цялостна медицина

Сега медицината е частична - лекува се орган, тъкан, нещо си, без да се правят цялостни взаимовръзки между системите в тялото, но и с огромната роля на възприятието, мисленето, емоциите, начина на живот, културата и нравствеността, виждането на живота през очите на любовта...

Лекари, които работят в система, превърнала лечебниците в разболяващи и поддържащи печалбата от болестта акционерни дружества, а лечителите в соматични механици, търгуващи с увековечаването на болестния продукт - когато в такава система и въпреки нея присъства лечител, виждащ целостта, определено би срещнал съпротива.

Затова се практикува изкуството на прикриването (по Кастанеда), на синхрона и воденето. Когато холистичният лечител го умее, може да се обяви като такъв, ако системата позволява. Ако ли не обаче, това не го спира. Много добър е в областта си, на топ ниво е по знания и умения и без твърде да го заявява, умее вещо да изпълнява конкретните си лечителски процедури в контекста на по-цялостното си познание, като добавя от него разбиране, насоки надхвърлящи механичността, но обхващащи и споменатия начин на живот и мислене, от които тръгва всичко, когато са дисонантни на цялото. Но, прави го ненатрапливо, доколкото пациентът може да осъзнае, на неговия език, с неговия понятиен апарат, през ключовите си умения за печелене на доверието, синхрон, хипнотично присъствие. Експлицитно толкова, доколкото по-цялостните насоки са искани и човекът има капацитет да ги осъзнае.А имплицитно, като личностово присъствие, провеждащо любовта, постоянно.

Все повече ще чуваме за такива лечители. А когато системата не позволява популярността им, ще научаваме за тях от уста на уста! 

...

Орлин Баев

Популярност и качество - илюзорна корелация


Нещо, което много масово се котира, твърде рядко е истински стойностно, а по-скоро резонира с нивото на масите, което не е високо. Малцина четат теория на относителността преди лягане, а Йогачара или Оробиндо между другото... Такива са наблюденията ми.

Същото се отнася и до свръхпопулярните обучения, тренинги, семинари. Количественото натрупване води до диалектично качество, но както се оказва, то се споделя от далеч по-слабо афиширащи и рекламиращи се обучаващи и обучавани. Един вид, огромната посещаемост при слабо качество и оптималната такава, при високо качество се оказва, че са нормална част от винаги съществувал обществен факт. 

И все пак, с "твърде рядко...", си оставям прозорче ... Защото, както Учителят казва, истината кореспондира със слънцата, мъдростта с планетите, а любовта слиза до най-малките неща...

Изумявал съм се как в социалните мрежи, уникални публикации намират твърде тясна публика, а буквално банални, блудкави, наивно розови, огромна. Или как изключително стойностни книги, филми и въобще послания, предадени по какъвто и да е начин, стигат до сравнително малко хора, докато поппулярните сред широките народни маси (което е смисълът на поп фолк словосъчетанието), всъщност са често елементарни, повърхностни, частични, окастрени откъм цялост, но затова пък широко продаваеми. Не е за всеки целостта - има висоти в нея - а там е трудно и самотно. Има и дълбини от ад, прегръщането на които носят огромен потенциал - но, това боли.

Кое продава? "Ами, отдавна знаем на теория, че "Земята е плоска", е погрешно твърдение. Умовете на масите обаче несъзнавано живеят в същата плоска равнинност, както отпреди Джордано Бруно...

Та, оказва се, че автоматичното свързване между бестселър, популярност и качество, най-често е илюзорна корелация...

...

Орлин Баев

Да уважаваш старостта, е да уважаваш бъдещето си

Автор на картината: Димитър Таушански


Живот! Като бях малък, ни учеха да уважаваме старите. Да ги поздравяваме, да им даваме път, да им отстъпваме места, да сме сърцати, търпеливи и приемащи към тях. Това се учи във всяко здраво и добре функциониращо общество. После това уважение се позагуби... Сега, като отивам на работа сутрин, понякога се разминавам със старци и ги поздравявам. За микромиг - едно затворено учудване. Отдавна не им се е случвало... Но след половин секунда - о, чудо. Очите светват, сърцето им се отваря, появява се жива усмивка. Нещо отдавна потиснато и забравено протича в тези мигове. Човещина, доверие, взаимност, разтапящи обичайната за съвременния българин мазохистично-шизоидна, самотна оттегленост в черупката. Човещина протича.

Разбира се, старци всякакви. Озлобени, дементни, манипулативни... Но и мъдри и излъчващи онази тиха виделина, която единствено дълбокото лично изстрадване и дълговременен опит могат да изкристализират в човешката душевност. Ражда се тази виделина в стареца, когато от ранни още години, човещината, любовта и сърцатата нравственост, са били централен фактор във всяка житейска стъпка и мигновение. 

...

Орлин Баев

Сексуалната психично-жизнена енергия


Дали един доста поработил по сублимацията на импулсите си човек, чрез психологичен и следващ духовна пътека процес, е лишен от сексуално привличане?

Не мисля. Сексуалната енергия присъства още по-наситено като живец, като огън и харизма, но прихванати към любовта.

Стигането до там определено не минава през отричането, а през трансформацията.

Сексът е нещо прекрасно. Удивително гориво е, мощен импулс за живот и съзидание е. Либидото, психичната ни енергия, е неизменно сексуално наситена. Отрича ли се сексът, противопоставя ли се на духовното, се режат самите корени на живота... Въпросът е не да се отхвърля. Той е като шамандура - натискаш надолу, но винаги изплува. Или недай си Боже да успееш - ставаш сух пън... Въпросът е да е с любов, от любов, да се прихване към любовта. Тогава е молитвен, медитативен акт и от едното блъскане, се превръща в сливане на енергии, в единение с потенциала, с Бога...

В контекста на разсъждаваното - някои характерови структури също нямат кой знае каква либидинозна наситеност. При други пък сексуалността се изразява предимно в аз-аз отношение. При определени хормонални нарушения, или при употребата на някои медикаменти, сексуалността също е силно потисната. При всички тези изключения, минималното или липсващо сексуално желание не се корелира с каквато и да е духовност. Напротив, липсата му предоределя отсъствието на гориво, което иначе вложено не само в социална мотивация, но и във вътрешна пътека, отвежда далеч...

...

Орлин Баев

Тишината

Автор на картината: Венета Дочева
Когато мъдрите говорят за благодатта на мълчанието, имат предвид не само словесното мълчание, а предимно умственото, смълчано безмълвие - медитацията. Дхарана и дхияна - смълчано, смирено съсредоточаване и безмълвно прозиране (випашяна). Последното вече е самата медитация : надсъзнателен, интуитивен процес на разширено съзнание е. Да, външното словесно мълчание помага, но решаващо е вътрешното. Когато го има, външният шум, собственото говорене и въобще живеене стават естествено подчинени на тази свръхсъзнателност.

Медитацията не като изкуствено бягство, а като въплътена в ежедневния бит естественост. Говориш, мислиш, чувстваш, действаш, но от този тих вътрешен свят от любов, мъдрост, свобода. Така се получава.

Външното мълчание е изисквано само в началото, първите десетина години практика, докато се научи човек да преживява устойчиво вътрешното. А то е тишина и нищо от позицията на ума, но всичко от позицията на духа.

За състоянията на съзнанието. Аз не ползвам думата алтернативни. Защото алтернативно всъщност е окованото квадратно възприятие на средно статистичеката сива норма на зомбиподобния примат.

Свръхсъзнателните състояния не са някакво литване нанякъде, а са живо присъствие от любяща мъдрост, насищаща и най-малките делнични ангажименти. Смисъл, проникващ отвътре навън. Те са най-нормалните всъщност състояния на човещина и сърцатост - ненормалното е, че сме ги загубили и ги наричаме алтернативни.

За в бъдеще няма да има нужда от методи, религии, пътеки за връщане към тази изначална богочовещина - пътеки били те научни или мистични, джнана или бхакти. Няма да има нужда, понеже любовта, мъдростта, свободата на преливащото от единението с Бога/ Дао просто са факт в такъв Човек. Всъщност само тогава приматът е Човек.

Относно диагнозите - нужни са донякъде, като жалони, като водещи нозологични маркери (текстът е извадка от разговор за холистичността в медицината и психологията...). Нищо повече. Оттам насетне, следват личното богатство и уникалност на човешкия процес. Тази уникалност се пропуска в съвременната обездушена медицина.

Като добавка, ми се ще да вметна, че този качествен вътрешен подход към същината на човешкото, напълно приема все по-развиващите се генетични, AI и въобще научни постижения. Качеството на ползването им обаче зависи от този същия вътрешен Човек, от това доколко любящата нравственост е спусната в социалния бит. Без нея, науката се превръща в инструмент за взаимно манипулиране, лъжене, воюване, ползване.

От единението или разединението с вътрешната ни същностна природа, наречи я шаманска или божествена, зависи дали правим от планетата и живота си рай или пъкъл, царство божие или демонично-обездушена психопатия.

...

Орлин Баев

Автентичност

Резултат с изображение за authenticity

"За мое собствено добро искам да общувам с хора, които се стремят да открият какво би било да бъдат живи по такъв начин – а именно да не оставят неизказани неща и неразплетени възли; искам да бъда с хора, които са гладни за истината, които искат да прекарат времето си като учат и споделят наученото, вместо да отбраняват имиджа и репутацията си, … хора, чиято жажда за учене и споделяне е по-силна от страха да не се посрамят, …хора, на които им е дошло до гуша да се преструват и да се обвиняват, …хора които се интересуват от характера и пълноценността си повече, отколкото от морализма и нагаждането по определени роли."
Брад Блантън, психолог

Ако те обичат, когато си фалшив, обичаният си не ти, а нагодената ти преструвка, под която си се самопогребал. Ако те мразят, когато си автентичен, още по-добре - остават истинските, които действително те обичат. Другите - на когото не му понася, да се изнася!

Орлин

Цената на творчеството

Резултат с изображение за Чарлз Дарвин
Чарлз Дарвин


В текста по-долу коментирам върху тази статия, в която се говори за тревожно-депресивните преживявания на този великолепен учен, Чарлз Дарвин.

Дарвин не е единственият творец, чието творчество е несъзнавано тласкано от сериозни психични конфликти, резултиращи в плеяди от невротични, психосоматични симптоми. Защото, невротичните симптоми през тялото изразяват психично неразрешеното, невидяното, нежеланото, изтласканото и непреобразуваното. По наблюденията ми, талантливите творци нерядко са съпътствани от тревожно-невротични симптоми, а гениалните дори от психотични. Защото границата между лудостта и гения е тънка и състояща се единствено в способността за съхраняване на его конгруентността в условията на дълбоко/ високо проникване в първичния психичен процес на личното и колективно несъзнавано.

Ето Дарвин - гений... мхм, не. Но много талантлив и свързващ когнитивни точки, да. Прекарващ 5-6 часа дневно буквално на легло, опитващ се да парира генерализирано тревожните си, с натраплива компенсация симптоми: дразнимо дебело черво, гадене и повръщане, замаяност, меланхолични депресивни със съпътстващ плач пристъпи, безсъние и т.н. и т.н.

Тук се питам - дали психичните невротични "възли" от несъзнавани и полусъзнавани противоречия, даващи мощен дебит и напор в тчорческото пълноводие, не са плащаната цена на проявяваното талантливо творчество? Определено са и благодарение преживяваното психотелесно налягане на такива надхвърлящи сивата нормалност таланти и гении, човечеството се развива.
Все пак, освен дефицитарна мотивация (базирана на липса, на страх), имаме и битийна, тласкана от любящо вдъхновение. Тук мисълта ми за момент навлезе в черно-бяла фалшива дилема - тази или онази мотивация. Осъзнах изкуствеността на такава дилема, а заключението ми е: не са противополюсна дихотомия, а преливащ се взаимно континиум. При такава умозрителна спирала се оказва, че дори при цялостно преработените, осъзнаващи и трансформиращи противоречията си в творчески заряд съзидатели, все пак остава един дълбоко базисен невротично-психотичен генератор на заряди. От несъзнаван, до прозиращо донякъде осъзнаван и поради това превръщащ се от дълбока тревожност, в дълбоко творчески генератор. Преливащ се континиум...

...

Орлин Баев

вторник, 17 декември 2019 г.

Два вида хипохондрия

Image may contain: text
(Изображението е копирано от виртуалното пространство)

Различавам два вида хипохондрия: натраплив и хистеричен. С първия се работи относително по-лесно, по дидактичния механизъм за преобразуване на обсесивно-компулсивността, плюс диалектичен, по-цялостен характеров процес. Разбира се, тази лекота зависи от много фактори - понякога също не е лесно... На фона обаче на втория вид хипохондрия, натрапливата такава, е като малко зайче пред хиена.
При хистеричната хипохондрия, самата тя представлява защитен механизъм, чрез който се заобикалят изтласкани, его отчуждени собствени конфликти, дълбоки характерови страхове, избягва се регресията в тях, но същевременно и осъзнаването и поемането на отговорност за решаването им.Хистеричната хипохондрия е изключително "хлъзгава" за работа, като проблясъците от осъзнаване автоматично са погасявани обратно от хипохондриастичния механизъм, който измества вниманието нагоре, към съзнателна рационализация и болестна фиксация, докато дисоциира несъзнаваните, но и нежелани като обект за озъзнаване съдържания и противоречия. 
Често дори при най-добрите терапевтични усилия, водени от максимално опитен терапевт, резултатите са частични, а такъв клиент се явява турист, обикалящ от колега на колега, поради всъщност липсващата заявка за актуална цялостна промяна, поради нежеланието за решение на ситуацията, дори при частично осъзнаване на динамиката ѝ. 
Рядко, при някои такива клиенти, упорито водени към завръщане на вниманието в характеровата основа на хипохондриастичния механизъм, се инициира истинска мотивация за цялостна промяна. Тогава повърхностната болестна фиксация се преодолява с лекота, а терапевтичният процес се съсредоточава в осъзнаването на инфантилния регрес и фиксация зад хипохондриазата, върху съдържанията и противоречията на инфантилните травми и лечението им.
...
Орлин Баев

вторник, 10 декември 2019 г.

Какво е азът? Болна и здрава духовност.


Резултат с изображение за who am iПо-долу коментирам думите (в курсив) на колегата Пламен Димитров. Като цяло, резонирам с вложените послания – поне с „червената нишка“ от разбиранията за аз или липсата му, както и относно същността на здравата, простичка и приложна духовност.

"Много се говори и пише - в псевдонаучния стил на школите за самопомощ, на сектите в New Age движението и на бизнес-предприятията на поп-психологията и пост-религиозния спиритуализъм, - за търсенето и намирането на някакво свое същинско, богоподобно "истинско Аз" - заровено като скрито съкровище дълбоко-дълбоко в самите недра на личността.

Екзистенциалната психодинамика, обаче, има множество конкретни емпирични наблюдения за вечно изплъзващата се на човека идея за собственото му "истинско Аз". В известен смисъл това откриват и практикуващите трансцендентална медитация и философските традиции на Дзен (Taizan Maezumi, 2001). И в медитацията, и в консултативния кабинет на психолога, и в ежедневния живот, ако потърсим по-надълбоко каква е същността на Аз-а, няма да открием неговото реално съществуване като нещо-в-себе си, а само един мощен и непрекъснат психодинамичен процес на идентификации. Някои от тях относително трайни във времето, други - изключително мимолетни. Част от тях спонтанни, търсещи и креативни, други - защитно-компенсаторни и автопротективни.“

Вярно е, говори се. Обаче, не само в нова епоха движението, но и в повечето от световните психодуховни системи, такива като хиндуизма, християнството, мюсюлманството, юдеизма… Ако в new age предполагаемата вечна същност се нарича „висш Аз“, то в споменатите религиозни системи, това са душата, духът, вътрешните от преходни, до непреходни тела, носители на богочовешкия процес.

Изключение от тези системи прави будизмът. Далеч не само споменатата негова секта зен, а което и да е негово направление. Трансценденталната медитация сама по себе си, също е ню ейдж проява, което прави цитирането ѝ в подкрепа на научните данни спорно – затова, не желая да я обсъждам. В будизма централен е постулатът за анатман – безазовост. Липса както на нисш, така и на висш устойчив аз, а наличието единствено на скандхи (струпвания) от самскари (впечатления, вярвания), акумулирани и преобразувани в постоянна промяна. В такъв дух на разсъждение, будизмът изцяло резонира с изследванията на когнитивната невронаука. Не се наблюдава обособен мозъчен център, корелиращ с феноменологичния его идентификационен процес. Проследява се паралелно мозъчно функциониране и когнитивни процеси, преживявани интроспективно като его (азово) усещане.

Привидно будизмът, по-специално южният и донякъде зен, резонират с научния материалистичен редукционизъм. В северния и по-специално в тибетския обаче, макар и теоретично да се поддържа идеята за безазовост, се появява т.н. бодхисатва  трикая – нирманакая, самбогакая и дхармакая троичноста на вътрешната вечна буда природа. Такава идеация практически (не теологично) възвръща и будизма в лоното на минимално контраинтуитивните (понятийност, ползвана в когнитивната наука на религията) вярвания за вечна вътрешна същност. Това вярване, както се твърди в cognitive science of religion, е вродено, ядрено и базисно в процесирането на човешкия когнитивен процес.

Относно собствените ми вярвания, мога да кажа само, че за мен важна е не теологичната религиозност, а естествената, приложна в най-малките ежедневности духовност, изразяваща се в сърцата взаимопомощ, човещина, дух на братство и съпричастност. По отношение на термини от рода на висш аз, душа, извечна същност – ползвам ги, прекрасно съзнавайки и научната позиция. Ползвам ги именно поради тази естествена минимална контраинтуитивност, пренасяща относително известното в неизвестно очакваното.

„Това, което само обозначаваме като Аз съществува единствено като процеси на взаимоотношения (често много противоречиви) с другите хора и с другите компоненти на съществуването ни в света. Това, което откриваме в екзистенциално-психодинамичната практика е една всеобхватна взаимосвързаност и взаимозависимост между всички живи същества и света им. Ако няма реална социална ориентация и най-одухотворения наглед път към спасение на душата, просветление, личностно развитие, нирвана, духовна самореализация т.н., е - както го е казал Алфред Адлер - форма на самоизолация, отчуждение или затваряне в себе си.

От тази екзистенциално-психодинамична гледна точка самоцелното себеразвитие чрез потапяне в интроспекции е не само терминологично противоречие, но и непродуктивен екзистенциален избор. По думите на самия Адлер "затварящият се в самия себе си индивид забравя, че Аз-а му би бил толкова по-добре в развитието си, колкото повече се ангажира с добруването на човешката общност, и в това отношение няма граници за реализацията му" (Ansbacher and Ansbacher, 1956/1964, p. 112).

Самоактуализацията, себеусъвършенстването ни и в консултативния процес, и в живота има за екзистенциалната психодинамика смисъл, ако т.нар. "истинско Аз" дава приноса си по свой уникален начин за живота на хората в обществото и културата на човечеството. Само там - в живата практика на отношенията между хората и в културата, - то може и да се опредмети, валидизира и символно да се обезсмърти след неизбежната физическа смърт на индивида. Иначе, развитието на Аз-а само по себе си не е освобождаващ и съзидателен, творчески процес в един реален социален и културен контекст, а самоцелна егоцентрична интроспективна игра на ума, неограничено нарцистично самозадоволяване, развитие във вакуум или повече или по-малко наситено с одухотворени самозаблуди бягство от действителността." (стр. 356)

© Димитров, П., (2018, под редакция),
Как (да) живеем? Екзистенциално-психодинамични практики в консултирането и живота. София – Сборник от 10 книги“

Така е – наблюденията ми потвърждават казаното от колегата. Това, което наричаме „аз“ или „себе си“, е постоянен процес от промени, при временното или относително по-дълговечното идентифициране с участието в тях, при постоянна социална взаимосвързаност с другите.

Някога са съществували системи, водещи към псевдодуховността на бягството от социалната включеност, взаимопомощ, сърдечната човещина и добруване. Бягство в някаква нирвана, отричаща земното. Бягство в медитация, приличаща на „духовна“ мастурбация. „Духовност“, отделяща, разцепваща от света и другите в някакво уж равновесие, а всъщност шизоидна безсърдечност. Сякаш последователите на такива псевдологии проектират в ученията и разбиранията си атавистичните си характеропатни защитни механизми на идеализация, отричане, параноидна девалюация, проективна идентификация… Бягане всъщност не от света, а от проекцията на собствените сенки в него и хората… 

Понастоящем системите за бягство са дори повече и още по-масирано присъстващи. Култът към наивния позитивизъм, изтласкващ и невротизиращ след временния бум от психо и невромедиторно надрусване с инфлирано евтино щастийце, сцепено от целостта... Реалното щастие обема целостта на живота - прегръща и интегрира сенките, приема и израства в нормалните житейски трудности. Тогава и радостта е различна, устойчива, спокойна и тиха. Дериват на любовта е/ А любовта обхваща и плюса, и минуса. 

Едно от най-големите бягства на хората не само в наши дни, е всъщност бягството от любовта. Защото тя далеч не е само надрусана приповдигнатост. Отговорност е, грижа, дълг, смирено търпение, смело себезаявяване, устойчива връзка с реалността социална, но и цялостна, божествена. Огън е любовта. Блажен огън, носещ изключителна благодат, както и мощна нужда от акордиране с високата ѝ визия, с диалектичния ѝ синтез не интелектуален, а в приземената делничност, учеща се от болката толкова, колкото и от радостта. 

Да резонираш с любовта никак не е лесно. Едно масово бягство от нея, е култът към властта, парите, грубата сила, , към аз и мое, към бездушната психопатия, представяна като социален успех... 

А неврозите, тревожните състояния - те са кръстопът. Или надолу, към обездушаващо его налагане, или към синхрон с любовта. В работата си следвам тази, втората пътека.

Има и здрава духовност. Извън сложните и многообразни теологии, но проявяваща се в естествената човещина на сърдечната заедност, взаимопомощ, в свещената простота на приложените в ежедневния бит закономерности на любовта, мъдростта и свободата на живота по Бога.

...

Орлин






неделя, 1 декември 2019 г.

Бележки от семинара мъж-жена с водещ Росица Тончева


Резултат с изображение за мъж и жена

Жените се рацдат, а мъжете се изграждат (Индийска мъдрост)

„Учиш ли се да бъдеш жена, си мъж в женско тяло.“ Росица Тончева за нароилите се работилници с женски практики.

Мъжко: високо, сухо, тръбно, твърдо, проявено, форма.

Женско: ниско, скрито, влажно, долу, безформено, съдържание.

Матката и влагалището – не само женски, а общи органи, създаващи взаимно живот.

Отворени системи – дълговечни.

Затворени системи – краткосрочни.

Мъжът твори или руши, жената съхранява или разпилява.

Тялото на всеки е 80% жена – автономна нервна система, автоматични процеси...

Външен ред (+) и вътрешен порядък (-)

Естествено е финансите да се подсигуряват преимуществено от мъжа – форма, външен процес.

Сперматозоидът отива към яйцеклетката, мъжът отива към жената – това е природна предопределеност.

Знанието, което не носи опит и не идва от опит, няма сила.

Мъжът е връзката на жената с Бога.

Нормално е мъжът да е здраво агресивен.

Андрогинът не е някакъв си джендър, а 100% мъж или жена, пълноценно общуващ(а) с вътрешната си противополюсност (анима, анимус).

„Грешката е вярна“, или излишността на вината. Вместо нея, здрава отговорност. В този момент съм правилният, точно такъв, какъвто сега съм.