неделя, 28 юни 2020 г.

Ядрото на естествения психотерапевтичен процес



Да влезеш в резонанс с човека - до мозъка на костите му, до самото ядро на болката му. Само тогава си приет за дълбока помагаща част и можеш да помогнеш на човека да си помогне. Това е същността на емпатията. Е, да - плюс силна интуиция, интелект и разбиране както на човека, така и на самата структура на помагането и вектора на цялостната посока.


Методите са вторични и могат да бъдат всякакви, но са само помощни. Да, изисква се стабилен център. Но, ако не влезеш в бурята на страданието на човека, е като да му се правиш на спокоен и загрижен по телефона, докато той е изгубен в мраза на тресавищата и блатата си и хванат от възлите на комплексираните си коренища - дистанцията се чувства и ако проблематиката е по-комплексна и изискваща цялостни усилия и сърцатост в помагането, няма как така то да се случи, няма как така да му покажеш пътечката на оцялостяването и спасението му, на изхода от невротичното тресавище.


Иска се сърцатост да влезеш енергийно и емоционално в тресавището на човека, само от която позиция можеш да помогнеш в развързването възлите на маладаптивните му убеждения. Да влезеш, като имаш силата да запазиш светлината, любовта и присъствието си.



Да състрадаваш емпатийно не означава да съжаляваш - това е да потънеш заедно с човека в блатото му. Защото съжалението е страх, че и ти можеш да бъдеш на неговото място. Няма нищо общо със състраданието. Не, да влезеш плътно резонирайки в енергията му, но да привнесеш светлината на разрешението на казуса му - това изисква сила, любяща сила!


...


Орлин Баев, естествен психотерапевт

събота, 27 юни 2020 г.

Българска Асоциация за Естествена Психотерапия (БАЕП) в EUROTAS

БАЕП - член на EUROTAS

От м. март 2020г. Българска Асоциация за Естествена Психотерапия (БАЕП) е част от глобалното психотерапевтично семейство, бидейки
организационен член (клик) на EUROTAS.
ЮРОТАС е асоциация, обединяваща психотерапевти и психотерапевтични асоциации от целия глобус с интегрално-холистична насоченост на концептуалната им парадигма и практика. Членството в световна организация от такъв ранг изисква спазването на международните високи изисквания относно брой обучителни години, професионален образователен бекграунд, включени предмети, клиничен стаж, преподавани часове, лична терапия, практически опит и супервизия. Изисквания, които БАЕП покрива и надхвърля. Със сигурност ни очаква вълнуващо партньорство и сътрудничество.
...

Орлин Баев, председател на Българска Асоциация за Естествена Психотерапия

неделя, 21 юни 2020 г.

Шамбала в ядрото на Хадес



В изследване, при което се ползва новият изключително детайлен сканиращ метод оптогенетика, е открит мозъчен център, изключващ изцяло болката. Нарекли са го с работното име CeAga - central amygdala general anaesthetic. Досега масово учените търсеха кои зони се активират при болка - но те са много. А в това ключово откритие, се регистрира малка и единствена мозъчна зона, която когато е активирана, кара възприятието за болка да изчезне. Областта е там, където никой не би се досетил да я търси - в центъра на амигдалата, тази мозъчна структура, свързана именно със страхово-болковите стимули на борба/бягство. Защото страхът не е нищо друго, освен спомен за болката, стремящ се да защити психофизиологичната ни система от нея.

Та, символично и буквално, преодоляването на страха и болката, се крие в ядрото на страха и болката.

В статията се споменава кетаминът като активатор на тази зона - това е анестетик, каращ болката да изчезне, докато сетивното възприятие дори се изостря. Изследователите вече търсят и други лекарствено-химически активатори.

Какви са изводите, служещи на ефективната психотерапия? До погасяване на спомена за болката (тоест на страха), се достига през качественото преминаване през страха, което го десензитизира. Тоест посоката е противоположна на инстинктивното му изтласкване, което го акумулира и поддържа болката.

Оказва се, че в психотерапията нехимически, а естествено, през активен процес на учене, помъдряване, отношенческа промяна, въздействаме именно върху CeAga и обучаваме човека да го прави сам (сам да е терапевт на себе си). Учим се да прегърнем страховития пазач на прага, водещ към царството на блажения смисъл и мъдрата виделина. 
Махакала, пазач на прага

В естествената психотерапия работим едновременно по диалектичен вектор, насочен към акордиране на характеровите вярвания със здравия пулс на живота и по дидактичен вектор, насочен директно към алгоритъм за справяне със състоянието, имплицитно вложен в него самото. Алгоритъм не противопоставящ се, а следващ неслучайната невротична симптоматика, водеща право към характеровите наличности. Диалектичният характеров вектор се следва практически във всички психотерапевтични модалности – една по-бавна и околовръстна пътека.

А дидактичният вектор – уникалното при него е, че когато е свързан с диалектичния, в самото преживявано състояние се разкрива и пътят за преодоляването му. Път започващ от вербалния анализ и когнитивното реструктуриране, но неизменно преминаващ през образно трансовата работа и преживелищно психотелесното „скачане“ в ядрото на ирационално страхуваното, с вече донякъде изграденото и все повече установявано учебно отношение на смирено доверие във вложените в тревожното състояние характерово израстващи уроци. За да трансформираме спомена за болката в спокоен и смел смисъл, е нужно да се научим да общуваме с пазителя на блажено-любящия смисъл – с дракона на страха.

Спомняш ли си описанията на Виктор Франкъл за качествата на оцелявящите в концлагерите? Не са най-силните, не са най-охранените или рационално умните. В условията на силен стрес далеч по-добре се справят тези, които умеят да го свържат емоционално и духовно интелигентно с по-висок смисъл, вяра, визия, панорама на благодарно и реално учене.
Същото, но през описание на мозъчните връзки, казва невралното изследване. Когато при силни стресови стимули разпределителното реле на таламуса се свърже директно с хипокампуса, амигдалата, а оттам с ендокринната "лавина" на хипоталамуса, реакцията на стреса е далеч по силна и дисфункционална. Хипокампусът е свързан с паметовите функции, а амигдалата с емоционалното страхово процесиране.

Доколкото обаче по време на стрес таламусът се свързва с префронталната, темпоралната и т.н. мозъчни представителства на висшите когнитивни процеси, дотолкова реакцията е по-модерирана и адаптивна. Тоест, колкото повече разумен смисъл осъзнаваме в преживяваната трудна за нас ситуация, толкова по-градивно я приемаме, превръщайки страха от болката в смирено и активно израстване.

Очевидно изводите от тези две изследвания естествено се единяват в природната мозъчно-ментална дейност. Колкото повече любящо-неслучаен смисъл откриваме в трудностите, толкова по-лесно преминаваме през страха, за да стигнем до ядрото на блаженото спокойствие. Оставям деайлните подробности около невралните връзки между висшите корови зони и амигдалата на когнитивните невро изследователи. Бидейки психолог и психотерапевт, мога да свържа някои психични „точки“.

В когнитивната наука, а оттам в психотерапията, е познат принципът на „Поглеждане на страха в очите!“, на постепенната погасяваща го десензитизация, или в по-интензивен вариант, на имплозивното „скачане“ в ядрото му, което го разтваря, преобразува го до решителна, вдъхновена храброст. Принципът е ясен от древността. Това, което обаче го кара да работи в комплицирани житейско-социални и вътрепсихично-невротични ситуации, е подходящото възприятийно отношение. Нагласата! Една примитивна, невиждаща по-голямата картина нагласа, дори при практикуване на въпрсното „поглеждане в очите и скачане в ядрото“ на страха, в най-добрия случай би породила вулгарен цинизъм, нежели любяща мъдрост и великодушие.

В естествената психотерапия ясно виждаме и проследяваме закономерната неслучайност в преживяването на дадени невротични, тревожно-депресивни симптоми, казуси и динамики, както и на житейска събитийност, привидно етикетирана като късмет, а всъщност явяваща се следствие от породени от самите нас видими или най-често невидими за нас самите причинности. Нещо повече, зад тревожните трудности прозираме не само причините, но и трасиращата смислена посока, имплицитно зададена в тях самите. Посока, която когато е следвана, трансформира характерови маладаптивности до душевно здраве, акордирайки с пулса на Дхарма. Прозираме смисъл. Трудности, реализиращи себе си не като гадко мъчение, някакси случващо се на злощастни жертви, а провокирани от дълбоката ни душевна мъдрост, целяща синхрониране през страданията с любящия ѝ смисъл. Уроци в тревожните страдания, които следвани и научавани, водят към самообладана сърцатост и великодушна сила на духа. Уроци, които невиждани и ненаучавани, деградират поначало нормалното учебно налягане до агонизиращо мъчение.

Шамбала
Оказва се, че мистичната обител Шамбала се явява столица на Хадес. Преданията за Шамбала/ Агарта, идват от Калачакра системата, следвана като най-вътрешно разбиране и практики във ваджраяна тибетския будизъм. Шамбала е царство на божествена съзнателност, мир и любяща мъдрост, което за да бъде достигнато, е нужно да се мине през адските земи на невежеството, изпълнени със страсти, гняв, тъга и страх. В тибетските медитативни школи се почита т.н. пазител на линията, страховито гневно, кръвожадно, безпардонно същество, един вид охраняващо дадената мистична система. Подобна символика срещаме в индийския мистичен мироглед, както и в наситените с дълбока психологична символика митове от целия глобус за „пазача на прага“ на страната на хармонията и блаженството.

Ето, невронаучните изследвания достигат теоретично до изводи, феноменологично познати на човечеството от древни времена. За да стигне човек до висините на блажено мъдрия свръхсъзнателен „рай“, е нужно да премине през ужасите на подсъзнателния си „ад“. Защото „Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.”, казва колегата Карл Юнг. Змиите на изкушенията шепнат сладки думи, докато хапят и изливат отровата на страстите, инсталиращи воала на сляпото невежество. Вината на скорпионовото жило забива отровата си в автоагресивното себемразене, идващо от страха от непокриване непостижимо високата летва на идеалистичното „трябва“. Болката на ужаса раздира с безпомощността на вплетеността си в бодливите храсти в онези тъмни психични дерета, в които колкото повече бягаме и се борим с бодлите на страховете, повече се впиват в психотелесната ни плът. Колкото повече се гневим на другите, невиждайки парчета от самите себе си, толкова повече бесните вълци на яростта тровят собствения и на околните ни живот. Служим ли на хиените на алчното сребролюбие, оцеляваме но губим красотата на смисъла, осветяващ със слънцето на радостта душите ни – а оттам самите ни души излиняват и постепенно стават непригодно излишни в обездушената психопатия на безлюбието. Така губим Себе си в гонене на Михаля, а „Какво се полва човек, ако печели целия свят, но загуби душата си?!“, пита мъдрецът. Принасяме жертви на сребролюбния мамон, въздигайки гордостта на „лъвския“ нарцисизъм, с което губим смирената способност да обичаме, която всъщност ни прави Богочовеци, сътворци на Твореца. Тогава, невиждайки и непрегръщайки, непреминавайки през собствения си вътрешен хадес, превръщаме света в безлюбен ад, губейки достъпа до и единството с вътрешната си Шамбала...

Калачакра мандала

Шамбала в ядрото на Хадес. Само интегрирайки ада си, напояваме с виталността му живите води в реките на блаженството на Шамбала!  

...

Орлин Баев, естествен психотерапевт





сряда, 13 май 2020 г.

ПОТОКЪТ


Владайският поток, до който живея, спортувам и работя. Днес между две сесии излязох да се разходя: на минута разстояние има две мостчета, обвити с ... пролетната песен на дроздове, славеи и всякакви божии птички. 

Когато човек пресича моста, леко се полюшва.
Усещането едновременно ме пренесе в люшкането от морските ми години, а трелите на птиците подхванаха морския бриз и го запокитиха в онзи свят на красота и смисъл, който ме превежда през този сивобезсмисления наоколо.

Често чувам от чудесните хора, с които работя: "Животът е напълно безсмислен. Всичко е ужасно, кошмарно, нараняващо, тъжно, болезнено...". Съгласявам се: "Напълно си прав. Животът е тотално безсмислен, ако е живян единствено по външно-социалните порядки, сугестирани глуповати цели и ветровито гонене на поредния Михаля.

Животът става смислен, когато го наситиш със смисъл отвътре. Когато му го придадеш с потока от любомъдра истинност, който тече отвътре-навън... Този извор шурва, когато блокажите от ограничаващи страхове, вини, тъги, гняв, бъдат разчистени.

Любящият смисъл насища.с благодат и импрегнира с разумност всичко в този свят, но не е от него. От един по-голям, божествен свят е. Има път натам!... "



Днес прочетох една мисъл: "Да обичаш, е да виждаш себе си в другостта." Това е точно така - уникална мисъл е, но може да бъде разбрана погрешно като нарцистична проекция. Всъщност потокът на любовта протича единствено през дълбокото смирение. Тогава себеидентификацията се прехвърля от социалното его, във вътрешния безпредел. Разбирай това както искаш, но можеш истински да го схванеш само преживелищно. Тогава се случва нещо интересно.

Получаваш достъп. Какъв достъп? До какво, до банковите сметки на обездушения нещастник Ротшилд ли? Много повече! До душата на живота, в същността си любов. Любов не като чувство, не като проекцията на собствени липси през идеализацията на надрусаното влюбване - не. Любов като принцип, сила, състояние на съзнанието.

Тогава познаваш другия не отвън, разбираш го не само когнитивно - това е само описателно следствие. Ставаш другия. Бидейки любовта, за миг само се пренасяш в кученцето, в котето, в кълвача на дървото, в пеещия дрозд, в дървото, в съзнанието на живата пулсираща планета... 

"Говориш" езика на животните и растенията не защото зубриш по западному език на тялото, не. Превръщаш се в съществото. Вътрешната ти идентичност с душата на живота те пренася в него и си него, чувстваш като него, усещаш като него, изпитваш нуждите му, копнежите му, страховете и болките му. Невинната чистота на съществата се превръща в портал, който те запокитва към непознати вселени, през които пътуваш. А когато смълчано обезмълвиш взора си, Боготишието избистря погледа ти, за да осъзнаеш, че вече си в центъра си, в онзи сввщен свят-Дом, за който винаги си копнеел. Пристигаш, като осъзнаваш, че никога не си тръгвал!


Отвън си различен, отвън е многообразие. Отвътре ставаш всичко и всеки, през които тече животът. Самият живот ставаш. Отвън различие, отвътре единство. Социалната ти личност си е там, но отвътре индивидуалността ти става относителна - разширява се неимоверно, слива се с едно по-широко съзнание. С ума на Бога...

Това видях днес в очите на едно пате!



Днес семейно посетихме два манастира и пообиколихме природата наоколо им. Разходихме се из цъфналите полета, послушахме птиците. Почувствах земята - "каза" ми следното: "Търпя много, но вие хората минахте всякакви граници. Изсякохте ме, избихте ми любимите дечица и продължавате да го правите, Имате потенциал на Богове, а продавате величието си за шарените мъниста на алчността си. Знам, че можете повече! Ще ви дам още стотина години, но няма да нося бремето на примитивността ви до безкрай!" ...



.........................................

У ДОМА


Животът, който ни е дарен, е толкова пъстър и разнолик! Понякога живеейки, се чувстваме много вдъхновени, друг път потиснати и отчаяни, а в други моменти можем да преживеем празнота и липса на смисъл.


Има и преживявания, които са дар. Докосването до тях или по-скоро докосването на преживяването до теб - дар за човешкото същество, който преобръща познатия живот с главата надолу.Това преживяване аз наричам "усещането да си у дома".


Преживях го, но как да го опиша? В момента на потапянето в този миг или вечност, аз бях за пръв път себе си.То е чувство на мека, разтапяща нежност, която претопява в леярната си и скоростно трансформира всички знания за себе си и света.


Случва се като разцъфване на една познато-непозната, но като че ли винаги търсена земя,чиито географски координати са никъде и навсякъде. Преживяването със своята мека, ненатраплива сила те приютява на място, в което всичко е прелестно тихо. Дори най-натрапливият шум тогава излъчва и тишина, а дори най-потискащата тишина загатва за мелодичността на неспирен нежен поток вода.


Усещащ себе си като същество, което като че ли е живяло хиляди животи и в същото време като че ли за пръв път се запознава с живота - мъдра, невинна свежест. Чувство на благодарност, смирение, нежност от която сълзите в очите се превръщат в несекващ тих извор на благодарност, почуда и страх,че цялата тази красота е толкова неземна и всеки миг може да изчезне. Страхът ражда неверие, защото е толкова различно нежно и красиво, че не можеш да го приемеш без да плачеш от любов или без да изпиташ страх,че ще се изпари.


Сълзите от любов обаче подхранват този поток от силни и открояващи се с тихата си нежност усещания за вечност, но и за крехкостта на тази вечност, която като че ли е вечна, но крехка я прави моята омая и съмнение в нея. Когато сълзите спрат, тишината започва да говори чрез усещанията за това, че никога не си подозирал за това място, за това състояние на духа, но и винаги си се стремял към това.И когато му позволиш да се случи след като пуснеш съмнението, пред теб се разтваря свят на чудеса.


Възприемаш небето като част от същността ти, другите хора като същества, които са ти близки и познати като самият теб.Трудностите като стълба , която е била насочена към това място, към това усещане, към тази несекваща, всепоглъщаща красота вътре в теб и извън теб. Някак ненадейно узнаваш, че копнежът за щастие, за близост, за хармония, за красота, за изцеление, за удоволствие, за пари, за необикновеност, за недосегаемост, за вечна младост, за спокойствие, всичко това е ненужно.

Автор на картината: Венета Дочева


В този вечен момент когато си и самият себе си, но и целият свят, освен да позволиш на това усещане да ти шепне, не се нуждаеш от никого, от нищо. Защото този миг е всеки, всичко, никой и нищо. Няма посока, не търси цел, няма време и място. Всичко, което е било и ще бъде, е спотаено в мига на нежността и безвремието, в този момент на свито, но и разгънато битие в небитието.


Като че ли винаги си бил и никога не си съществувал. Сега всичко те прегръща за пръв път и ти откликваш на тази колосална прегръдка на "у дома", който няма време, няма място, дори няма нищо, а усещаш,че разполага с всичко, дори това, което уж познаваш, но всъщност като че ли изобщо не го познаваш. Като че ли всичко е вечно, но и се случва за пръв път и този миг-вечност, ти си търсил,ти си чакал, ти си гонил, а той внезапно се е излял върху теб като мелодичен порой от нежност и красота, пред която си напълно ням, защото ти си в нищото, но то е всичко, което е.


След този миг ти не си същият. Вече живееш и имаш тайна. Вече живееш, но като че ли не си жив, защото човекът преживял това, се е родил след това "усещане да си у дома". От този миг нататък всеки миг е вечност, животът е смърт и смъртта е живот. Щом веднъж си преживял "усещането да си у дома", ти знаеш,че преди това не си живял и вече както и да живееш, където и да живееш,това няма значение, защото ти си у дома.


Бирсел Сабриева, психолог-психотерапевт и суфи-практик

.....................

Орлин Баев, психолог- естествен психотерапевт

четвъртък, 7 май 2020 г.

УСПЕХЪТ



В популярната си представа народът несъзнавано приема, че успехът е въпрос на някакъв късмет, случайно оказващ се на страната на успяващите и те някакси са иззели малкото свободни места...

Всъщност, място на върха на успеха има предостатъчно, защото никак не е лесно да си там - изискват се неимоверна отговорност, висока и мащабна визия, изключително храбри, наситено интензивни и постоянни усилия - способните, а реално и желаещите носенето на такива нелеки изисквания отвъд популярните фантазии за успеха, са малцина.

Но, какво е успехът? Реалният успех отвъд илюзиите на болното човечество. Успехът, резониращ с изворните закономерности на Битието, чисти от наносите на невежеството. Пари? Не и като самоцел. Власт и контрол? Имаш ли ги, при положение че си загубил вътрешния любомъдър смисъл, ставаш нещастна чума колкото за себе си, толкова и за всеки и всичко наоколо си. Публична известност? Не. Ако е страничен факт, ок, но умишленото ѝ търсене вече говори за вътрешна бедност при загуба на същината си. Защото непременното задоволяване на тълпите по правило изисква тази загуба.

Какво тогава е успехът? Единението с Бога е успехът! Вътрешното единство със Себе си като безпределност е успехът. Тогава си смислено щастлив, преливаш от богатствата на творческото вдъхновение, знаеш кой си, какво искаш и как да го реализираш в социалния свят. Целта ти се задава от призванието, а животът се превръща в съзнателното осъществяване на мисия, низпослана от духа ти.  

Вече си в успеха, а зад всяка стъпка от материализирането на целта ти, стои негово величество Животът. Тогава си добър в това, което правиш, имаш здраво проникновен усет за него, а усилията ти са благословени отгоре и благодатни за света наоколо ти. С живота си спускаш един свят на любяща красота в този, привеждайки изкривеното му отражение до по-хармонично-единно с това на реалността. Реалността на любовта, мъдростта и истината, които познаваш и водят стъпките ти надеждно. Стъпил си на стабилната скала на смисъла и помагаш и на други да я намерят.

...

Орлин Баев


петък, 1 май 2020 г.

Обратна връзка

Доколко даваната обратна връзка е обективна?
Обективна е, доколкото даващият я, е преработил и познава себе си - тогава през тази си адекватна свързаност с вътрешната си, а оттам и с външната взаимоотношенческа реалност, когато е искрен, обратната връзка е обективна. Когато себепознанието е слабо, човекът дава обратна връзка през непознаваните си и нетрансформирани характерови сценарии - през тях пречупва и изкривява силно. Това пречупване е от идеализиращо възхваляващо, до обезценяващо принизяващо, като минава през блудкаво сиво безразлично, но отново отклонено от актуалната споделена личностова реалност на получаващия такъв фийдбек.

Реакцията на получаващия, също е съответна на себепозннието и преработката на характеровите му потенциали до адаптивни. Ако тази работа е свършена в сносна степен, такъв никак не се впечтлява от идеализираното му въздигане на пиедестал, сам детронирайки се до адекватната си реална позиция.
Нито пък се свръхвпечатлява от девалюиращия негативен трансфер на даващия обратната връзка. Да, заболява го, защото е обичащ човек с разтворена докрай душа и сърце. Но, знае че принизяващото обезценяване в малка степен се отнася до него и затова не го приема толкова лично. А доколкото се отнася, приема и се учи.

Когато обаче получаващият фийдбек, е незрял и не се познава, възхваляващата идеализация го възбужда, радва, дори го въздига в своего рода хипомания, приемайки я за чиста добавена стойност към собствената му нарцистична гордост.

Идеализацията обаче задължително не след дълго флуктуира в противоположния полюс на негативния трансфер на собствени, на даващия фийдбек характерови негативни себеотносни интроекти, които той садистично-злобно приписва на ти-обекта. При коментираната незрялост, последният автоматично добавя такъв параноиден негативен трансфер (споменавам по-тежките варианти - има и по-леки), към собствената си характерова параноидност, което води до "взрив" от огромна болка, търсеща излаз чрез емоционална и недай си боже, актуална нападателност.
...

Орлин Баев

понеделник, 13 април 2020 г.

ИСТИНЕН СВЯТ


Отговорих на въпросите на Мария Илкова Петкова на един дъх. Въпросите ѝ са насочени към визията ни за света и хората, резониращи с любовта и смисъла. Как виждаме този свят?!


Ето няколко нейни думи за това:

Знам, че на призива, който ви отправям, откликват онези от вас, които сте в същата посока.

Аз мечтая за райска земя, за оазис на най-сърдечното и истинско живеене. Историята ни е огромен ресурс от опитности и мъдрост, но предлагам да излезем от нейните ограничения.

Като казвам Ново... имам предвид Ново, което досега не е било в познатото ни минало и няма как да го търсим там. Говоря за едно Ново съществуване и живеене, което да изтворим със сърцата си.

Не знам как, не ме питайте, но ще ви кажа всичко, което знам.

Първата стъпка към всичко онова, което предстои - към един вълшебен, възхитителен, осмислен, красив и истинен нов свят за всеки един от нас - се състои в това да го видим в мечтите си.
Да го измечтаем.
Да го опишем до най-малките детайли.
Да го почувстваме в представите си.
Да усетим с всичките си сетива как би се чувствал всеки един аспект на това Ново.

Позволете ми да ви поведа с този въпросник в една паралелна реалност, която е отворена за нашия колективен съзнателен избор и свободна воля.

Аз съм много практичен човек. Доверете се на това мое умение да отворя пространство, в което вие да структурирате и възнамерите да влезете в своята сила на творци. Да заземим една “утопия”, една “химера”, една “мечта”, един Рай. Да го заземим в клетките си чрез категоричното му визуализиране, детайлизиране и изчувстване.

Не мислете за после, защото “после”-то ще дойде само. Каквото и да е то, сигурна съм, че няма да съжалявате за усилието, което ще положите да мечтаете, докато отговаряте на въпросите. Усилието да дадете пълна свобода на въображението, абсолютна смелост на идеите, безкрайна воля на най-дълбоко изсечените в сърцата ви истини.

Дайте си време, даже може да не попълвате въпросника на един път - винаги можете да се върнете и да си довършите или редактирате отговорите.
Можете да видите отговорите и на другите хора и да се вдъхновите от тях. (Мария Илкова Петкова)
...

Моята визия за този свят. Не е утопия, нито само мечта. Реалност е, в която земята ще започне да навлиза след не повече от столетие. Хората, които го виждаме и отвътре си го живеем и имаме достъп до него, сме нищо повече от предвестници.

Винаги съм познавал света на любовта, мъдростта, истинността, смисъла на любящата човещина. От малък го виждам, а сега като се потопя в молитвено-медитативно състояние, го живея отвътре си.

По-долу следват въпросите на Мария и спонтанните ми, непремислени, изцяло естествени отговори на тях.

1. Как се осигурява храната и каква е тя?

Естествена, растителна. Все по-малка нужда от нея дори - повече слънце, дишане, етерна молитвено-медитативна енергия.

2. Какви са източниците на енергия, които се ползват?

Естествени: вятърна, водна, слънчева, етерна. Все по-малка нужда от външна енергия, поради прехождане от грубо егоцентричен, потребителски материализъм, към центъра на смисъла, любовта, мъдростта, творческата свобода на Богочовещината. От количество към качество.

3. Как изглежда домът на всеки един и общността като цяло?

По-малко хора. Повече човещина. Близо до земята домове - комбинация от високотехнологичност (служеща на сърцатостта) и простота.

4. Опиши твоя дом и твоето лично пространство, което обитаваш.. с кого го споделяш?

Гора в планината, над морския бряг. Има други домове наоколо, но на добро разстояние. Хората са тихи, дружелюбни, задружни, помагащи си, истинни.

5. Как изглежда природата в различните крайчета на България?

Преждеизсеченото се е възстановило. Горите са пълни с живот. Не само тревопасни, но и т.н. хищници. Хората чувстват единството си с природата и го живеят. Животните усещат повишената им честота като един психодуховен огън и също ги уважават и приемат за водещи, но без да се страхуват от тях - няма защо.

6. Как се взимат решения за въпросите, касаещи общността? Кой и как ръководи, какъв организационен тип модел се следва? Каква е твоята роля в този процес и как се извършва комуникацията?

Няма нужда от кой знае какви комплицирани социални модели, поради вътреприсъщата на Човека естествена, любяща нравственост по която личното и колективно съзнавано и несъзнавано се водят така, както океанът привлича реките, а магнитното поле, стрелката на компаса. Все пак като външен социален израз - най-доброто и от капитализма, и от социализма, с добавката на вертикала на духовността. От комунизма - приемане на духовното равенство, социалните идеали, простота и заедност. От капитализма - предприемаческият творчески дух, приемащ талантливото различие, но вече не за егоистична изгода, а поради красотата на самото творчество и нуждата да се помогне на брата.

7. С какво се издържа общността? Може ли да бъде затворен независим модел, в който всичко се произвежда вътре за нуждите на хората? Ако е така , какви способности и професии трябва да имат хората, участващи в него? По какъв начин се заплаща техния труд и как се преразпределят благата?

Заплаща се с дружба, с искрената потребност да се дава от сърцатост. Много от занаятите и професиите се опростяват. Техниката от средство за власт и манипулация, става оръдие "в ръцете" на протичкият отвън, но отвътре отдаден на любящия смисъл живот. Енергията е неограничена. Работим не за да оцеляваме, а за да творим. Много служби, институции и професии като юридическата, полицейската стават излишни. Лекарската професия от механично-количествена, на парче работеща, става холистично-качествена - болестите почти изчезват, а лечението е основно причинно-коренно: душевно. При това с лекота, поради синхрона на хората с принципите на Живота, на Дхарма.

8. Каква е твоята дейност, в която въплъщаваш твоето уникално умение, талант, дарба и се чувстваш в пълно удовлетворение, когато я споделяш с другите?

Свещеничество - душелечение.

9. Как се грижим за своето здраве?

Като акордираме душите си с принципите на Богочовещината.

10. Кое е твоето любимо занимание, което те вкарва в равновесие, центрираност и ти дава вдъхновение? Колко често го практикуваш?

Тиха молитва и медитация, единение с природата и четенето на живата ѝ книга.

11. Какви са необходимите структурни единици за една общност?/варианти на кмет, поп и даскал/. Има ли лидер?

Външно има подобно разпределение. Принципът и качеството на практикуване обаче са различни. Няма и следа от гордо тщеславие, властолюбие и егоцентризъм. Практикува се естествена отговорност, като по-"високите" позиции се свързват с нея, а не с възползване. Нуждата от външен контрол и граници е много по-малка, поради интернализираните вътрешни граници, идващи от живяната любяща нравственост.

12. Какво е отношението ни към нас самите и помежду ни? Какви са междучовешките отношения?

Уважаваме, ценим и приемаме нормалното си външно различие, като общуваме от позицията на вътрешното си единство в любомъдрието. Човек за човека, човек за животното, човек за растението, човек за природата, е добър и мъдър брат.

13. Как се раждат децата? Какви грижи се полагат за децата? Как изглеждат детските градини и училищата, ако има такива.

След доста милиони години дори не се раждат деца, а се въплътяват, материализират съзнателно души, като нито при това овъплътяване, нито при развъплътяването, се губи нишката на паметта и съзнателността.

14. Как преминава денят на едно дете на около 4-5 годишна възраст?

Цъфти животът му, смее се, играе, част от слънчевите лъчи е.

15. Как изглежда семейния живот?

Няма външни църкви и институционализирани бракове. Храмът е вътре и жвотът е живян в единение с Бога. Семейството - естествено бракосъчетание е, идващо от дълбоко сърцеведение на себе си и партньора. Нищо външно не ограничава. Нормите идват от любовта, която е спокойно живяна. Сексуалната страст отдавна е по-слаб фактор: въздигната е до любовната пламенност и присъствие на духа.

16. Как се учим и на какво се учим?

Учим се съвсем естествено, от здравия свят в който живеем. Земята от 13-тта пъклена сфера, в каквато невежеството я превръща, е станала живо царство Божие. Учим се на любомъдра истинност.

17. Какво правим в свободното си време? С какво се забавляваме?

Знаем, мъдреем, пренасяме се пътешественически с фините си тела не само в далечни пространства, планети, слънца и галактики, но и по вътрешния вертикал на "дървото" на живота си.

18. Как изглеждат нашите празници, какво празнуваме и как?
Всеки миг е празник. Празнуваме благословията на житейската игра. А тя е богата на благословии.

19. Как изкуството се прилага в живота? Има ли концерти, театри и други културни мероприятия и как изглеждат те?

Изкуството, науката, духовността, културата, съзнанието и разширението му до свръх и подсъзнанието вече не са антиподи, не са или/ или, а са единени в изкуството на житейския път, следван със сърце. Път със сърце!

20. Какво е мястото на музиката?

Огромно. По-фина е. Дори сетивата ни са станали далеч по-фино обхватно, В синестезия с образността, естетиката и етиката на онзи вътрешен извор, от който извира величието на всичко, наричано живот.

21. Какво е твоето собствено творчество? Твоето изкуство?

Словото. Но не само писаното на хартия, носител някакъв или в самото енергийно пространство, а словото като обединение на всичко, водещо към свещения център на Битието.

22. Откъде черпим познание за живота?

Директно от акаша. Но тя е само слой. От Източника, докъдето обществото и конкретният човек е стигнал в нивото си.

23. Имаме ли наука и каква?

Имаме. Постепенно науката е станала не толкова външно количествена, а вътрешно качествена. От имам външно обективизиране, към вътрешното обективизиране на споделената вътрешна динамика на смисленото сърдечно преживяване. От "имам", към "съм".

24. Какви са етичните принципи на общността? Каква е ценностната система?

В това общество и свят, които познавам в себе си, няма дори нужда от разяснения на принципите и ценностовата система - вътреприсъщи и живяни естествено като дишането са. Любовта, мъдростта и истинността са водещите принципи. Човекът познава безсмъртието си, съзнателен сътворец на Твореца е.

25. Какво се прави за повишаването на емоционалната и духовна интелигентност?

Винаги има накъде. Тогавашното човечество, за което сега пишем в стил фантастика, но предусещаме през вътрешния си живот до принципите му, познава ядрената централност на емоционалната, социална и духовна интелигентност, на етиката и естетиката, произтичащи от любящата нравственост на Богочовещината.

26. Какви са нашите способности на съзнанието, на мисълта, на сърцето?

Много по-мащабни, далеч по-ангелски. Но, тези мащаби вече не са така важни, не са алчно или властово жадувани. Носени са с отговорността на любовта.

27. Как гласът на всеки може да бъде чут?

Гласът на никого не е потискан, а през дружелюбната естествена взаимопомощ, задвижваща човека и обществото, това "чуване" и отговорянето му, са така нормално случващи се, както дървесните сокове естествено преминават през отделните единични клетки, обединяващи ги в осмозата си.

28. Какви са творческите посоки , в които се развива общността и как сме въвлечени в това? Къде си ти в този поток?

Колективното несъзнавано, наситено мощно с благодатта на живота по любящия смисъл, в огромна степен се е превърнало в колективно съзнавано. Външните творчески посоки са многообразни. Вътрешната мотивация е единна. Там съм, където и сега съм, правя същото. Просто смисълът и щастието, които понастоящем преживявам от вътрешния си досег до този свят на мъдростта, са овъншностени. Станали са ежедневна, нормална обществена реалност.

29. Има ли общи практики, вярвания и събирания?

Има - тези на принципите на смисъла. Има и неограничена лична свобода и богато разнообразие от индивидуални творчески посоки.

30 Как повишаваме вибрационното си ниво?

Обичаме, творим, единяваме се с източника на всяка вибрация, с Бога.

31. Какво ни движи напред? Какво ни обединява?

Движи ни както сега, така и тогава, смисълът. Тази битийна, преливаща от смисъл мотивация, която не може да не дава.

32. Как изразяваме любовта помежду си?

Всичко е по-фино. Думите вече са почти ненужни. Свързваме се директно енергийно, познаваме се.

33. Каква е твоята роля в този свят? Как живееш и какво правиш?

Същото като сега - душеведая и душелекувам, душенасочвам и уча на смисъл.

...

Задала въпросите: Мария Илкова Петкова
Дал отговорите: Орлин Баев


Кудо: мощен възпитателно-психотерапевтичен фактор



Кудо е създадено от Азума Такаши, понастоящем на 70+ г. и активно трениращ. Технически Кудо по нищо не се различава от мма, бойното самбо и т.н. смесени бойни изкуства. Различното е духът на уважение, желязната дисциплина, воинският нравствен кодекс.

Смесеното бойно изкуство Кудо започва от Япония, но понастоящем е разпространено по целия глобус. Едно негово средоточие е Русия. Там Кудо (в превод: пътят на свободата) получава най-радушно посрещане. Руските бойци са всред печелещите повечето световни шампионати.

Тренировките по Кудо са изключително интензивни - съчетава се високата физическа натренираност, бойните ударни и борцови умения (страйкинг и граплинг) с медитативния воински дух, изискващ постоянно надхвърляне на собствените ограничения.

Качества, които Кудо развива:

психическа и телесна издръжливост, воля за победа при доверие в неизбежните провали и загуби като част от пътя, мощна пробивност, пренасяна и в социалния живот, братско уважение, приемане на болката и трудностите, при спокойна лкпса на крайна привързаност и залепване към непременното удоволствие (една житейска диалектика), готовност за дългосрочно, упорито и постъпателно следване на стратегически цели, смелост, опознаване и разтваряне на собствените страхове до сърцата храброст, воля, медитативен дух...

Кудо отдавна се ползва при терапията на зависимости, а при психотерапията на тревожни разстройства, като соматопсихична практика по експлициране на маладаптивни базисни вярвания и преработката им до високо мотивирана смелост.

Кудо работилница в НСА с Шихан Анухин
Бойният спорт като мотиватор при преодоляването на зависимости

Какво общо има Кудо с пристрастяванията? Има - с преодоляването им! За да се справи човек с алкохола, дрогата, порното, хазарта, се минава през специфични стъпки: анализ на характерови травми и липси, когнитивно разграничаване на изкривените мисли и вярвания, тласкащи и поддържащи зависимостта, залагане на адаптивни, адекватни вярвания, молитва и медитация, дисциплиниран режим на живот, трудотерапия, спорт. Променят се средата, компанията, елиминират се поддържащите фактори. Зависимостта е социално комуникативен, междуличностов проблем и ефективното справяне  задължава контекстът да бъде качествената, любяща и подкрепяща среда на общност за зависимости, създаваща здрави външни граници, постепенно интернализирани като вътрешни. 

Защо Кудо? Защото имплицитно включва в практиката си най-важните елементи, преобразуващи зависимостта в свобода. И не само защото в превод Кудо означава пътят на свободата. В основата на коя да е зависимост, при каквато и да е поддържаща я характерова структура, присъства т.н. орална компонента - преживяване на самотна, безлюбна откъснатост, изоставена неподкрепеност. В Кудо тренировките участват сърцати, съзнателни, интелигентни хора - създава се среда с качествен, братски дух, която активно взаимодейства с вярванията за безлюбна самота, като съдейства създаването на нови - за интегрирана включеност, приемане, съпричастност, част от екип и система. 

На всяко ниво от пътеката по справяне със зависимостта, се изисква активирано и спокойно поддържано волево усилие, мотивация и дисциплина, приемане на непознатото, излизане от зоната на комфорта и смело пребиваване в зоната на възможностите. А в същността си, заниманията по Кудо представляват постоянно пребиваване в тази зона на възможностите, при мощно активирана мъжествена воля, мотивация, в условията на дисциплината и духа на воина, Будо. При преодоляването на зависимостта, смирено-мотивираното волево усилие, е основно и при когнитивната, и в молитвената, медитативна и поведенческа работа от процеса на освобождаване. По тази причина, бойният спорт и конкретно, уникалността на Кудо, са активно вплитани в терапевтичния процес. 

Силно препоръчвам заниманията по Кудо и на клиентите си, преживяващи социална тревожност, хипохондрия, паническо и генерализирано тревожно р-во,  депресивност пр. невротични казуси. Защото антидотът на страха и потиснатостта, е мотивираната смелост, която Кудо уверено възпитава!


Кудо като тренировка по възпитаване на мъжественост

Къде е мъжествеността в наши дни? Не, не мачовщината, компенсираща липсата на мъжественост, не. За мъжествеността говоря! В масовостта на мъже, възпитавани от самотни майки, без мъжки модел, или в семейства с властни мами и слаби татковци, идващи от собственото си подобно семейство, при размити и все по-размиващи се полови роли, дадени от нейно величество природата и либерастия, обявявана за свобода и норма, мъжествеността в съвремието сякаш поизчезна... Или поне задряма. Дори не говоря за полове - говоря за баланс. Защото ако мъжът отвън е мъжествен, отвътре е прегърнал женската си част, слабостта и безсилието си. А жената, когато отвън е женствена, отвътре е интегрирала мъжкия си противополюс. Двата пола са като двете крила на птица - само когато са в баланс в самия индивид и в партньорската двойка, естествената двуполюсност задвижва динамото на любовта, от която идва смисълът.

Ако го няма този баланс, допълването е невротично - сглобката е налична, но изкривена, в комбинация отдалечила се от естествения порядък. Една властна жена почти винаги твърди: "Искам силен мъж!" Когато такъв обаче се появи, става война. А подходящ се оказва, онзи подчехълния, който поема цялото недоволство, всъщност несъзнавано искано да бъде давано и получавано и от двете страни. 

Относно джендърите - думичката означава психично полова принадлежност. Основните полове са два - мъжки и женски, идентични с биологичните. Винаги е имало нормални вариации, отклонения. Забележи, нормални, естествено заложени, а не модно натрапвани (виж "Проорецът на Джоузеф Овертон") от пропадаща цивилизация, крещяща че деградацията ѝ трябва да бъде приемана за развитие и норма - иначе, едва ли не, на кладата... Та, нищо срещу естествените различия. Винаги ги е имало.

Но, за мъжествеността! И жените и мъжете, ако бъдем честни, ще се съгласим, че става все по-дефицитна стока. В света на мъжки момичета и женствени момчета, на жените се налага да си припомнят как да бъдат жени а на мъжете, мъже. Ето, съществуват изключително полезни обучения, учещи жените на женствена привлекателност, съблазняване, чар и въобще, на припомняне какво е да бъдеш жена в един свят, залитнал към болно мъжкаранска еманципация, превръщаща жените в мъже в женски тела. Има буквално хиляди книги, напипали това залитане и опитващи се да помогнат на нежния пол да възвърне изконната си женска сила. Защото наистина е прекрасна и различна от мъжката. А мъжете и техните мъжки инициации на мъжество - къде са? Ето, жената намира книги, многобройни курсове, ролевия модел на обучаващата, който да интернализира като свой собствен...  А мъжете? Какво става с мамините синчета, женчовците, с мъжа на жена си? Та дори този ритуал на прехода, казармата, бе премахната. Колкото и минуси да имаше, все пак, даваше доста на мъжа.

Защото мъжът има нужда от трудности, болка, преодоляване, изпитания, предизвикателства и надмогването им, житейски баири и изкачването им упорито и отдадено. Мъжът има нужда от мъжка компания и мъже-приятели, за да се почувства воина или вълка от глутницата, какъвто всъщност е отвътре си. Разбира се, от хубава, женствена и лоялна жена! Може да привлече обаче такава, само с огнената си мъжественост. А мъжественост, дух на лоялност, братско воинска взаимопомощ и смирено себезаявяване в лицето на опасността и житейските трудности - това мъжът учи от смелия си баща, както и от здравата мъжка среда и компания.

Мъжът се нуждае от здрав риск, известна опасност и надмогване на страховете си ежедневно и смело. От известна доза авантюризъм и неизвестност, в които да "скача" с доверието в себе си и живота си, за да ги превърне в един добър риск мениджмънт, приложен в ловното поле на бизнеса си. Съвременният мъж отчаяно се нуждае от силен и здрав мъжки модел, с който да се идентифицира, приеме в себе си и превърне в собствената си мъжественост.

Къде да се случи? Къде един съзнаващ липсите си съвременен мъж може да намери мъжествен ролеви модел, който да следва? В офиса мъжествеността определено не се цени, особено при работа на по-ниско ниво. Работата често е монотонна, скучна, никак несъобразена с изконно мъжката експлозивност, здрава тестостеронова агресия и пробивност. Ако от офиса, се прибере у дома и отново седне пред компютъра, с мъжествеността всичко е приключено!

В Кудо, този път на свободното съзнание, основен е воинският дух на мъжество и самообладание, в ядрото на воинския път, Будо. В Кудо единоборството, секундата е разделяна на стотни в едно особено, повишено съзнание, или както някои го наричат, второ внимание. Рискът е максимален, забраните практически липсват, контактът е максимален и изцяло реалистичен. Болката е немалка, но мъжествено се издържа. Пада се и се става. И пак и пак, както в живота. Трудно е, много боли и изисква пълно отдаване - което в живота е единственият начин за постигане. Когато другите приключват, кудоката (трениращият Кудо) едва започва - без излишни приказки, засукани философии и интелектуализиране - сурово, ефективно усилие с познанието, че единствено от теб зависи резултатът. А той се изгражда във всеки тренировъчен миг, ежедневно. В Кудо основен фактор е уважението и естествената нравственост, идваща от практиката на медитация, силно препоръчвана. Самият основател на Кудо, Азума Такаши, освен майстор в няколко бойни стила, е философ и медитатор.

В залата по Кудо, за разлика от други подобни стилове, се чувства духът на братския взаимен респект, а трениращите по правило, са интелигентни над средното. Просто така се получава - посланията по мъжка дисциплина, воля и каляване на духа, привличат такива. Ако човек има желание, може да се състезава, но не е задължително. Основната цел са не състезателните постижения, а духът на воина!

Бойните спортове като сугестивно-преживелищно възпитание на здрави и смислени качества

Кудо произлиза от Киокушин Карате - с този текст изразявам заслужен респект към основата на КУДО - Киокушин Карате. Защото извън формалностите, Кудо е боен Киокушин!

..............................................

Смирена упоритост! В този момент и във всеки момент, в който гласът ми отеква в намерението ти за смело житейско присъствие, знаеш че Животът обича смелите и постоянно предоставя нови шансове и още възможности – само на смелите и единствено на смелите.


Колкото повече сега напрежението се прелива в релаксацията, силата на спокойствието разтваря всеки страх до гориво за самоуверената ти мощ. Да, точно така! Всяка моя дума вече резонира в огледалните ти неврони с искреното ти желание за сила. Тази сила на любовта към силата на мъдростта да живееш смело, силно и красиво, следвайки потенциала, сега ползващ всяко все по-отпускащо се напрежение като импулс в пътя на самоуверената ти мощ. Тези неврални пътечки на силата, естествено прихващащи импулсите от старите невропътечки на навика за страхуване, преливайки ги в пътя на вдъхновеното, светло и високо самочувствие.

При всяко издишване по веднъж, наум, три пъти възнамери:

Висока себеоценка!
Висока себеоценка!
Висока себеоценка!

Сега, когато тялото сякаш все повече натежава в това сънно отпускане в съзнателния сън, не е нужно да те насочвам към самоувереност в тази хипноза в съня, докато силата на потенциала ти вече залива целия ти житейски опит, такъв какъвто е, разтваряйки илюзията за статичност, захванала се за жалкото съжаление или самосъжаление, в огъня на високата визия, в която всичко е на мястото си. Да, в тази безжалостност, в която безусловно обичаш всеки миг от опита си, докато вече е уникална част от величието на потенциала ти, носещ това преливане от сила. Да, в тези усещания, точно така – именно в тези усещания, оставящи мислите ти да преминат във вибрантното присъствие на силата на смелата самоувереност. 

Тази смела самоувереност, лееща се като Ниагара от безпредела на възнамеряването ти за сила и мощ. Силата на естествената мъдрост да обичаш, докато живееш от все душа и сърце, помитащо силно в целеустремения устрем към целите, така добре известни на теб, същинския Човек. Висока Себеоценка!  Висока Себеоценка! … Това усещане за автентична самоувереност, да! Дълбоко в транса, мхм, още по-дълбоко в магията на блаженството да живееш истински, по любосилата на върховната експлозия, от миг на миг все по-постоянно проявяваща устойчивия си заряд в могъществото на непреклонната ти решимост. В тази сила на самоувереността, да! Обиквайки страха си, вече е преобразуван в силата на самоувереността ти!

Чуй този ритъм на духа ти! Вътрешен фонов ритъм: фин, груб, любящ, труден, цялостен, истински. Ритъм, който те прихваща стабилно и отключва ритъма на потенциала.

Питали някого:

-          Как можеш да правиш едно и също толкова пъти, да гледаш един филм по 30 пъти, да четеш стиховете на Руми по 100 пъти, да тичаш така упорито, да следваш цел и посока толкова отдадено?"...  

-          Той отвърнал: „Стиховете, молитвата, мантрата, професионалната насоченост или тичането са същите, но във всеки момент аз съм друг. То е като живота - един и същ е, но възприятието за него варира в огромни мащаби.
Та, житейското еднонасочено фокусиране, води до проява на многообразието на потенциала... Дхарана и Дхиана, съсредоточаване и безмълвно, медитативно осъзнаване. Защото йога не е в залата и не е "краката на главата и шпагат", но е сливане с потенциала.

За маратонски бегачи в тичането и в житейското творчество. Защото в този живот или не само, реализирането на всичко, което напира да се прояви, изисква ... маратонска нагласа, маратонско целеполагане, целепостигане и начин на живот...
-          А как стигна до тези познания, как ги приложи в живота си? – попитали човека…

-          Истинските познания, са преживените – отговорил той. Преди време тренирах Киокушинкай До - структура, дисциплина, воля за победа, поемане на болка и максимум риск, при минимум щети, здрава агресия, пробивност, сила и воля, падане и става, провал и въздигане, още раздираща болка, експлозивност и издръжливост, упоритост, отдаденост, постъпателност, ежедневно и тотално надхвърляне на себе си и излизане от комфортната зона, постоянно на ръба и затова максимално жив... После йога... Даде ми много йога, но заблудите около наивния позитивизъм, популирани през нея, много и взеха...

А киокушин си е същинска йога - път е - до (дао). Повечето от останалите там повече от началните десетина години, медитират, четат, учат се постоянно, развиват се многостранно, живеят силно... Не съм правил киокушин от мнооого време. Думата означава "Първичен дух". Духът му обаче е в мен - през този първичен дух работя, живея...

-          Киокушин, маратонска нагласа… А не е ли трудно, не е ли много далечно?



-          Представи си какво е да си "маратонски бегач" в живота! Не е взиране в крайната цел - така се спъваш, обезсърчаваш, падаш. Миг за миг е, фокус в процеса на 100% е, при следване на ориентира на целта. Сега. Още една крачка, още една стъпка, още миг на ръба и отвъд него, в зоната на потенциала е. То е като преодоляването на пиенето или дрогата. Решението е "Само днес - днес съм чист! Утре не знам, утре ок...!" А утре отново е "Само днес!"... Защото дрогата на мрънкаческата нагласа се продава масово на пазара на блеенето…

Чувайки тази житейска опитност, знам че вътрешната ти опитност реагира в акорд с посланията по сила, дисциплинирана мотивация и решителността да преживееш живота си с мощта на ядрен взрив, канализиран през електроцентралата на смисления ти успех. Тази ядрена самоувереност, точно така! Знаеш или не знаеш дали подсъзнанието ти все повече познава зарядите на безкрая ти, знам че свръхсъзнанието ти мощно влива това високо самочувствие, идващо от първичността на духа ти – киокушин!


Киокушин, сила на духа – сега и във всяко следващо сега, завинаги!

...

Орлин Баев, психолог - естествен психотерапевт