Страници

понеделник, 30 март 2020 г.

За вълците единаци и отборните играчи


По-долу разсъждавам по тази статия: Loners help society survive

Във всички видове организми, от едноклетъчните, през растенията и цялата еволюционна градация от усложняващи се видове, до бозайниците, приматите и човека, се наблюдават два типа поведение.

Единият, колективистичното. При него имаме взаимно подпомагане, но и взаимно "на гърба" на другите организми възползване, подкрепа, но и по-лесна податливост на общи зарази...

Другият тип поведение: единачеството. Единакът не се ползва толкова от общия ресурс и подкрепа, но и е настрани от масовите зарази, както и се възползва от ресурси, останали странични за общата популация, но видими и достъпни за единаците. Те често са и по-различни. От по-странни като поведение, до по-силни и интелигентни, избиращи различни от тези на колективистите стратегии.

Това, което учените откриват, е че единаците, били те едноклетъчни, растителни организми, бозайници или примати, не са случайни или отхвърлени елементи, а закономерно налична част от глобална организмична еволюционна стратегия, подсигуряваща различие, достъп до странични ресурси и стратегии за оцеляване, развитие на вида генетично, поведенчески и социално. Всички сме чували за вълците единаци, чели сме за експериментите с плъхове, винаги делящи се на групи от изпълнители, лидери и индивидуалисти. Всички познаваме хора, предпочитащи собствени стратегии и поведения, различни от тези на масите. Стратегии понякога странни, но при някои и талантливи и гениални.

Оказва се, че като в своего рода био фрактал, кодиран организмично, масовото колективистично и около 30% индивидуалистично поведение, са естествено заложени в планетарната ни биомаса партерни.
...

Орлин Баев

петък, 27 март 2020 г.

Психология на тълпите


Хипнотизираната несъзнателност на тълпите

„В тълпата разумната личност се загубва, а чувстата и идеите на всичките единици, са отправени в една и съща посока. Образува се една обща душа  - преходна разбира се, но притежаваща твърди и ясни белези. Този сбор тогава образува организирана, или още по-добре казано, психологическа тълпа. Тя образува едно самостоятелно същество и е подчинена на законите на умственото единство на тълпите.“

„В колективната душа на тълпата, умствените способности на лицата, тяхната индивидуалност се заличава. Разнородното се удавя в еднородното, съзнаваното отстъпва и несъзнаваното взема връх.“

„Решенията от общ интерес, взети от едно събрание на знаменити хора, не са много по-различни, не са по-умни от решенията, които биха се взели от едно събрание на идиоти, защото те могат да сложат в нещо общо само средни качества, които всеки притежава. В тълпите глупостта, а не умът се натрупва.“

„Лицето в тълпата получава от самия факт на множеството чувство на невидимо могъщество, което му позволява безотговорно да отстъпи пред инстинктите.“

„В една тълпа всяко чувство и действие са заразителни до такава степен, че индивидът много лесно жертва своя личен интерес и разбирания пред общите. Само в тълпата човек е готов на такава сможертва.“

„Най-внимателните наблюдения показват, че индивидът оставен известно време на действащата тълпа, изпада скоро в едно особено състояние, тъждествено на състоянието на хипнотизирания. Когато мозъчният живот е парализиран в хипнотизираното лице, то става роб на всички несъзнателни действия на гръбначния си мозък, който хипнотизаторът управлява по волята си. Разумната личност на човека в тълпата, е напълно задушена, личната му воля и разум са изгубени. Всички мисли и чувства са насочени в посоката, определена от хипнотизатора (уважаваният от тълпата властов лидер, бел. ред.). Това е приблизително състоянието на едно лице, част от психологическа тълпа. То не е съзнателно по отношение на своите действия и мотиви. У него, както и у хипнотизирания, едновременно са унищожени някои способности, а други могат да бъдат до голяма степен увеличени. Под влияние на внушението, то се спуска с неудържима сила към извършването на дадени действия. Тази стремителност е още по-голяма в една тълпа, отколкото в индивидуално хипнотизирания, защото внушението, еднакво за всички лица, се увеличава когато е взаимно споделено (рапорт, бел. ред.).“

„Личностите, които в тълпата биха притежавали самостоятелност, много силна и достатъчна, за да се противопоставят на внушенията, са изключително малко на брой.“

„Едни от главните черти на личността в тълпата са: изгубването на съзнателната критичност, преимуществото на несъзнателната личност, ориентирането чрез внушение и заразяване на идеите и чувствата в едно направление, стремежът към бързо привеждане на внушените идеи в действие. В тълпата човекът не е същият. Той става един автомат, който не управлява волята си.“

„Само поради факта, че е съставна част от организирана тълпа, човек слиза много степени надолу по стълбата на цивилизоваността. Изолиран, той може би е много културен, но в тълпата е варварин, тоест един инстинктивен човек. Той е посредствен, кръвожаден, див и еднакво ентусиазиран и героичен като примитивния човек. Приближава се още повече към примитивността чрез леснотата, с която се оставя да бъде повлиян с думи или образи, които върху отделните личности, изолирани от тълпата, не биха имали никакво въздействие.“
„Някои характерни за тълпите качества, са податливостта на подтик, раздразнителността, неспособността за разсъждение, отсъствието на критично мислене и способност за аргументирано обсъждане, преувеличение на чувствата...“

„Тълпата е много повече под влияние на гръбначния стълб, отколкото на мозъка. В това отношение тя се приближава до първобитния човек... Тя е роб на подтика, който получава.“
„Различните подбуди, на които се подчинява тълпата, могат да бъдат според стимулите си великодушни или жестоки, героични или малодушни, но те винаги ще бъдат толкова влиятелни, че личният интерес, даже чувството за самосъхранение не може да ги управлява.“

„Тълпите могат да преминават през гамата на най-противоположни чувства, но винаги ще се намират под влияние на минутното настроение. Те са подобни на листата, които ураганът надига, разпръсква и завърта в посоките си, а после ги оставя да паднат. Ако тълпите искат нещо настойчиво, това не значи, че ще го искат за дълго време. Те са еднакво неспособни на дълготрайна воля, както и на дълготрайно мислене.“

„За човека в тълпата понятието за невъзможност се изгубва. Тълпите са крайно податливи на внушения, които за тях са силно заразителни. Колкото и да я смятаме за долна, тълпата често се намира в това положение на изпитателно, хипнабилно внимание, което всъщност прави внушението по-лесно. Първото внушение, което надделее, се налага веднага чрез предаване на всички умове и направлението вече се установява.“

„Тълпата, блуждаейки винаги в границите на несъзнаваното, податлива лесно на всякакви внушения, разполагаща с чувствата на съществата, които не могат да се обърнат към влиянието на разсъдъка, лишена от всякакъв критичен разум, е крайно лековерна. За нея невероятното не съществува.“

„Създаването на легенди, които циркулират в тълпите, не се обуславя само от крайното им лековерие. Те са плод и на крайното обезобразяване, което събитията претърпяват във въображението на събраните хора. Най-простото събитие, видяно от тълпата, става скоро едно преобразувано събитие. Тълпата мисли образно-емоционално и представеният образ предизвиква цяла серия от други, които нямат никаква логическа връзка с първия. Тълпата смесва това, което разстроеното ѝ въображение прибавя към истинското събитие, с действителността. Тълпата не разделя субективното от обективното. Тя приема за реалност образите, предизвикани в нейното несъзнавано, които често пъти имат само далечно родство с наблюдаваните събития“

„Не трябва да реферираме към умствените качества на лицата, които съставляват тълпата поотделно. Тези качества са без значение. След като влязат в една тълпа и глупавият, и ученият, стават еднакво неспособни да наблюдават трезво.“

„Фрегатата „Красавицата“ е кръстосвала морето, за да намери корветата „Люлката“, от която силна буря я отделила. Било посред бял ден и напълно ясно небе. Изведнъж часовоят забелязал блуждаеща ладия. Целият екипаж отправил поглед към означеното място и всички офицери и моряци видели ясно сал, влачен от ладия, натоварен с хора, които подавали знаци за помощ. Това била колективна халюцинация, стартирана от часовоя и заразила останалите. Адмирал Дефосе веднага изпраща лодка на помощ на пострадалите. Докато се приближавали, моряците и офицерите от лодката, продължавали да виждат „маса хора“ да се движат, да махат с ръце, както и да чуват глухите викове, издавани от тях. Когато лодката се приближила, намерили сам няколко клона от дърво с листа, откъснати от близкия бряг. Пред такава осезатена яснота разбира се, халюцинацията се изгубила.“

„Трябва да считаме за плод на пълна измислица книгите по история. Това са фантастични разкази на събития, зле наблюдавани, придружени от обяснения, направени след края на случката. Да рови човек из развалините, е много по-полезно, отколкото да си губи времето с четенето на исторически книги.“

„Каквито и да бъдат чувствата на една тълпа, лоши или добри, те имат винаги двойнствен, черно-бял характер. Биват много прости и много прекалени. В това отношение, човекът в тълпата се доближава до първобитния.

Прекалена в своите емоции, тълпата се повлиява само от силни чувства. Ораторът, който иска да я прелъсти, трябва да злоупотребява с жестоки твърдения. Да преувеличава, нагажда, да повтаря и утвърждава желаното от него, без реално да доказва нищо със стойностни разсъждения – ето средствата за убеждаване, добре познати на ораторите на масови събрания..

Няма нужда да споменавам, че прекаляването в тълпите се отнася само до чувствата, но в никакъв случай до ума. Вече казах, че от самия факт, че едно лице влиза в тълпа, умственият му капацитет спада веднага и то значително.“

„Тълпите познават само простите и крайни чувства. Мненията, идеите и вярванията, които са им вдъхнати, се приемат или отхвърлят от тях в цялост и са считани или за абсолютни истини, или за абсолютни грешки (разцепване, бел. ред.). Така е винаги с вярванията, посети чрез внушение, а не чрез разискване.
Отделният човек може да е способен да понася противоречията и разискванията, но тълпата никога не ги понася.“

Ако в границите на моралността приемем появяването на дадени качества като самоотвержеността, предаността, себенезаинтересоваността, самопожертвователността на самия себе си, можем да кажем, че тълпите са способни на моралност. (инстинктивна, заразно-сугестивно индуцирана, несъзнателна, бел. ред.)
По-често обаче за тълпите е характерно ниското морално равнище. Защо? Просто защото инстинктите на унищожителната диващина, остатъци от първобитните времена, се таят в дъното на душата на всеки от нас. В живота на отделния човек ще бъде опасно той да ги удовлетвори, но когато е погълнат от една безотговорна тълпа и следователно, ненаказуемостта му е осигурена, това му дава всички възможности и предпоставки да ги следва.“

„Каквито и да бъдат идеите, вдъхнати на тълпите, те могат да станат господстващи само при условието да са облечени в много проста и абсолютна форма. Тогава те се представят на тълпата във вид на образи и са достъпни на тълпата само под тази форма. Образите на идеи не е нужно да са свързани помежду си чрез никакви видими връзки на аналогия или последователност, могат да се заместват безпорядъчно. Ето защо виждаме в тълпата да съществуват рамо до рамо най-противоположни идеи.

От самия факт, че една идея е достигнала до тълпата и може да въздейства, колкото голяма и колкото вярна да е била в своето начало, тя е лишена почти от всичко, което е съставлявало нейната висота и грандиозност.

Даже след като една идея е претърпяла опростяване, което я е направило достъпна за тълпите, тя действа само когато проникне в несъзнаваното на тълпите и се превърне в чувство.

Не трябва да вярваме, че само защото истинността на една идея е безспорна, тя може да даде своите последствия даже в култивираните умове. Лесно се уверяваме в това, като виждаме, че и най-ярката демонстрация има малко влияние върху болшинството от хората. Яснотата, ако е ослепителна, може да бъде призната от учения слушател, но в следствие на несъзнаваните си механизми, той скоро ще се върне към старите си, интернализирани първоначално вярвания. Ако го видите след няколко дни, той ще ви повтори на ново старите си аргументи, точно по същия начин и в същата форма.“

Трябва дълго време, преди идеите да се установят в душата на тълпите, но още повече трябва, докато излязат от там. Тълпите също са в закъснение от гледна точка на идеите с много поколения, в сравнение с учените и философите.“

„Не може по един абсолютен начин да се каже, че тълпите не разсъждават и не се влияят от разсъжденията. Аргументите и доводите, които употребяват онези, които умеят да им въздействат, от логическа гледна точка са от толкова ниска проба, че само по далечно подобие можем да ги оприличим с разсъжденията.

Слабите разсъждения на тълпите са основани върху повърхностната асоциация, а не върху дълбоката аналогия*. Те са подобни на мисленето на ескимоса, който като от опит знае, че ледът е нещо прозрачно и се топи в устата, заключава че и стъклото, тяло също прозрачно, трябва да се топи в устата. Мисленето на тълпата е като това на дивака, който си въобразява, че когато изяде сърцето на някой свой храбър неприятел, ще добие неговото юначество.“

*Асоциацията в мисловния процес представлява повърхностно, по външни видими признаци свързващо подобие. Аналогията е дълбинно, по ядрени, дълбоко структурни идентичности свързващо подобие.  

„Тълпата не разсъждава, приема или отхвърля идеите в крайност, като не търпи разисквания, нито противоречия. Върху нея действа внушението, което тотално изпълва кръга на нейното разбиране и се стреми веднага да се изрази в действие. Тълпата умело наелектризирана, е готова да се пожертва за идеала, който ѝ е бил внушен. Тя познава само силните и крайни чувства, като едва породилата се антипатия, се превръща тутакси в ненавист.“

Ключови думи и фрази: регрес до инфантилност и деградация до дивашка примитивност; срив в интелигентността; загуба на връзката с реалността; асоциативно плитко мислене; липса на аналогично абстрактно мислене; загуба на собствените индивидуални особености; хипнабилност, внушаемост, образно-емоционално манипулируем транс, заразителен рапорт; конструктивна памет/ конфабулация; колективна налудност и халюцинация; разцепване/ черно бялост; моментност на настроенията; нужда от водач; слаба псевдо-разсъдителност, опростяваща крайно, облечена в абсолютни термини и нетърпяща противоречия, сложност и цялост; бавна промяна на заложените вярвания; 




………………………………………………..

Ловопатия

 „Обикновено когато не можем да упражним тези разрушителни инстинкти върху подобните си, ние се ограничаваме да ги упражняваме върху животните. Един и същ е източникът на страстта към лова и зверските деяния на тълпите. Тълпата, която разкъсва бавно една жертва без защита, ни дава доказателство за живеещата в несъзнаваното ни диващина. За философа тази жестокост е близка с тази на ловците, които се събират на дузини, за да си доставят (примитивно психопатно, бел. ред.) удоволствие при преследването и изтърбушването на един нещастен елен от техните кучета.“

Ключови думи и фрази: психопатия, природопатия; примитивизъм, диващина; 

………………………………………………………….

За воденето на тълпите и водачите им

„Тълпите уважават послушно силата, а добродушието малко им прави впечатление. За тях то е слабост. Техните симпатии никога не са били на страната на мирните водачи, а на страната на тираните, които грубо са ги владели. На тези последните, те са въздигали най-високите паметници. Ако после са захвърляли в краката си падналите деспоти, то това е било само защото, като са загубили своята сила, те са влезли в категорията на слабите, които те презират, защото не се боят от тях.

Любимият тип на тълпите ще прилича винаги на Цезар (социопатен нарцисизъм, бел. ред.). Неговият блясък ги прелъстява, неговата властност им се налага, а неговата сабя ги плаши. Могъществото на водителя е силно деспотично и точно по тази причина то се налага.“

„Можем да установим едно доста рязко разделение в групата на водителите. Едните са хора енергични, със силна но временна воля. Втората – много по-рядко срещани – са хора, които имат воля силна и дълготрайна. Настойчивата воля, която притежават, е една много рядка способност, при това много силна и кара всичко да се огъва пред нея.“

 „Водачите имат голям интерес да се впускат в най-невероятни преувеличения.“

„Водачът на тълпите може да е интелигентен и образован, но в повечето случаи това по-скоро му вреди, отколкото му помага. Като показва сложността на нещата в целостта им, като си позволява да ги обянява и разбира, тогава интелигентността му потиска силата на убежденията, нужнни на апостолите (освен че губи тълпата, която не може да следва и разбира високия му интелект и цялостна визия, бел. ред.). Великите водачи от всички времена и особено тези на революциите, са били ужасно ограничени хора, но въпреки това с най-голямо влияние.

Страшно е понякога да се замислим за силата, която дава на един харизматичен човек, притежаващ уважението на тълпата, силното му убеждение, съчетано с крайната ограниченост на разума му.“

„Чудесната и легендарна страна на дадено събитие, най-лесно поразява тълпите. Когато анализираме една ситуация, виждаме че всъщност чудесното и легендарното са истинските ѝ опори. В историята виденията (фантазията, паметовите лични и групови, идеализирани или девалюирани конфабулации, бел. ред.) играят по-голяма роля, отколкото самата реалност. Нереалното и ирационалното преобладават винаги над съзнателното и реалното.
Хляб и игри съставлявали някога за римския плебей идеалното щастие. След векове този идеал се промени малко.

Всички знаменити мъже от велики времена и страни, включително и абсолютните деспоти, са смятали народното въображение като основа на тяхното могъщество и никога не са се опитвали да управляват в разрез с него.

Не са само самите факти, които са поразили народното въображение, а и начинът, по който са се разпространили и представили. Фактите трябва да произведат ясни, емоционално наситени образи, които да завладеят и изпълнят и обхванат ума. Който познава изкуството да влияе върху въображението на тълпите, знае също и изкуството да ги управлява.“

Една верига от логически разсъждения е трудноразбираема за тълпата. Ето защо ни е позволено да кажем, че тя не разсъждава и слабо се влияе от високото или дори нормално логическо разсъждение. Понякога се учудваме, когато четем и откриваме слабостите в известни речи, които при все това, са имали огромно влияние върху тълпите, които са ги слушали. Но ние забравяме, че те са били предназначени само да увлекат множеството, а не да бъдат провеждани и слушани от философи. Ораторът, който е в постоянна връзка с тълпата, познава представите и образите, които я прелъстяват. Ако сполучи, неговата цел е постигната и двадесет речи оттук насетне не струват колкото бяколкото фрази, достигнали до емоцията на онези, които е трябвало да бъдат убедени.“

„Неспособността на тълпите да разсъждават, унищожава всяка следа от критичния дух в тях, шанса да различават истината от лъжата, да изразят едно точно съждение върху каквото и да било. Решенията, които тълпите приемат, са решения наложени, а никога не са решения обсъдени (освен формално, бел. ред.). В това отношение, много са хората, които не стоят личностово по-високо от тълпата. Леснотата, с която известни мнения стават общи, се дължи главно на неспособността, в която се намират повечето хора, да създадат свое мнение, основано върху индивидуализирани  собствени разсъждения.“

„Тълпите слабо се влияят от разума и разсъждението, а разбират само повърхностното асоцииране на идеите. Към техните чувства и никога към техния разсъдък, се обръщат ораторите, които знаят как да им влияят.“

„Чистото и просто уверение, е едно от най-сигурните средства, за да втълпим в ума на тълпата някоя идея. Колкото твърдението е по-кратко и по-ясно се вижда, че е без доказателства, толкова е по-могъщо.“

 „Несъзнателно тълпите обличат в една мистериозна сила политическата формула или шефа си, който за минута им е напълнил главите с фантазии.

Всичките основатели на религиозни или политически вярвания са ги прокарали, защото са знаели как да наложат на тълпите своите чувства на (нарцистичен) фанатизъм, които карат човека да намира щастието си в обожаването, подчиняването и дори в готовността да отдаде живота си за своя идол. Така е било във всички епохи. В своето хубаво съчинение върху Римска Галия, Фюстел дьо Куланж забелязва, че не чрез своята сила се е крепила Римската империя, а чрез фанатично-религиозните чувства на преклонение, които е вдъхвала. „Безподобно ще бъде в историята на света – казва писателят – един режим, мразен от народа, да продължи цели пет века. Иначе не можем да си обясним как 30 императорски легиона са могли да принудят 100 000 000 хора да се подчиняват.

За тълпите трябва да бъдеш или бог, или нищо.

Във вечната борба срещу разума (съзнание, наука, бел. ред.), чувството (несъзнавано, образна емоционалност, бел. ред.) никога не е било побеждавано.“

„Народите не се управляват както го изисква техният минутен каприз, а както го изисква техният характер. Характерът на народа, а не управленията, е този който ръководи съдбата им.“

„Народът обича помпозни ритуали, показни церемонии, зрелищност, преувеличени думи и формули.“

Тълпата винаги е готова да слуша човека, надарен със силна воля, който знае как да я направлява. Хората в тълпата губят всякаква воля и инстинктивно се обръщат към този който я притежава.“

„Големите водители, които са повдигали душата на тълпите, независимо дали са хора духовни или на революциите, са могли да упражняват хипнотизирането си над тълпите, само след като те самите са били хипнотизирани (дълбоко повярвали в това, което проповядват, бел. ред.). Единствено при това условие те са успявали да създадат в душата на тълпите онази сила, която се нарича вяра и която прави човека роб на неговите мечти.

Главната цел на водителите, е да генерират вяра – била религиозна, политическа или социална, вяра в някое лице, в едно дело или идея. Ето защо тяхното влияние винаги е голямо. Да дадеш на човека вяра, е като да удесеториш неговата сила.

Големите исторически събития са били реализирани чрез заслепени вярващи, които са имали само вярата на своя страна. Не с начетените и философите, нито пък със скептиците са се въздигали големите религии, които са управлявали света, нито големите държави, разпространили се от едното полукълбо до другото.“

„Героят, когото тълпата акламира вечерта, е презрян от нея още на другия ден, ако е постигнал неуспех. Реакцията ще бъде толкова по-голяма, колкото уважението е било по-голямо. Тълпата тогава счита падналия герой за равен на нея и отмъщава за това, че се е подчинила на неговото първенство, което вече не му признава.“

„Надареният с достатъчно обаяние водач притежава почти абсолютно могъщество.“
Подобно на животните, човек естествено е подражател. Подражанието е една нужда за стадния човек, но при условието то да бъде съвършено лесно. Тази нужда е, която прави толкова силно влиянието на това, което наричаме мода. Що се касае за мнения, идеи, произведения на изкуството или просто дрехи, колко са онези, които смятат да не се подчинят? Не с аргументи, а с модели се управляват тълпите!“

„Чрез съобщителност (заразителен рапорт, бел. ред.), а никога чрез разсъждения, се разпространяват мненията и вярванията на тълпите. Ето защо мнение, което е станало общонародно, винаги с голяма сила се натрапва и на най-висшите социални слоеве, колкото и видимо абсурдна да е тържествуващата в него идея.“

„В парламентарните събрания отново откриваме общите признаци на тълпите. Простота на идеите, раздразнимост, поддаване на внушения, преувеличаване на чувствата, решаващо влияние на водачите. Парламентарните тълпи са много податливи на внушения и както винаги, внушенията идват от водачи, които се ползват с уважение. Важно е да се отбележи, че в парламентарните събрания, внушенията имат силно очертани граници (според политическите фракции, бел. ред.).“

Непознатият оратор, който илиза с една реч, пълна с добри разсъждения и с нищо друго, никога няма да бъде изслушан от тълпата. “

Ключови думи и фрази: деспотични насилници,  социопатно-нарцистични тирани; отхвърляне на добродушните управници като слаби; окултуреният, холистично-философският и комплицирано богат ум, който пречи на водача на човешкото стадо; заразителен рапорт, подражание; хипнотизиращо въздействие чрез образност, преувеличения, задействане на емоциите, повторения; обаятелният примитив със силна воля и характеропатна наглост; ритуалност, зрелищност, хляб и игри; мода и готови модели; индуциране на вяра; 

………………………………………………………………………..

Вулгаристан

Спирала на съзнанието на тълпите – развитие и деградация

 „Паралелно с изчезването на идеала ѝ, расата губи все повече и повече основите, на които се държат нейната сплотеност, единство и сили. Индивидът може да расте в интелигентност, но колективният расов егоизъм (вътрерасова заедност, при външногрупов егоизъм, бел. ред.) се замества от едно преувеличено и бързо развитие на личния егоизъм, придружено от отслабването на характера и намаляването на способността за действие.

Това, което е образувало един народ, една общност. Се превръща в крайна сметка в агломерация от индивиди без свръзка помежду им. Агломерация, която изкуствено се поддържа още известно време от традициите и институциите. Тогава именно, разделени от лични интереси и убеждения, загубили вече способността да се управляват, хората търсят как да бъдат ръководени дори в най-дребните си действия и възползващите се от все още съшествуващата държава, упражняват поглъщащото си влияние.

С окончателното погубване на стария идеал расата (или етноса, или определящият една държава народ и т.н.) свършва накрая с изгубването на своята душа. Тя се превръща вече само в прашинки от личности и се връща към това, което е била в началото си: състоянието на тълпа. Тя получава всички преходни черти на тълпите, без състоятелност и без бъдеще. Цивилизацията, определяна от нея, тогава няма никаква определеност и е на произвола на случайностите.

Сганта царува и варварите напредват. Цивилизацията (или държавата, народът, формалната общност..., бел. ред.) все още може да изглежда цъфтяща, защото има външната фасада, която е сътворена в дългото минало, но всъщност представлява едно вече изгнило здание, което на нищп не се крепи и скоро  ще се сгромоляса.

Да преминава от варварство към цивилизация (други автори биха употребили термина култура, бел. ред.) преследвайки една мечта, после да упадне и умре, щом тази мечта загуби силата си – такъв е цикълът на живота на един народ.“

Ключови думи и фрази: народната душа - основите на един народ; краен индивидуализъм, егоизъм, загуба на общностната сплотеност; изгубване на народната душа; любяща общностна нравственост и безлюбно примитивна безнравственост; въздигане характеропатията и порока в култ; вулгарно варварство; спирала на съзнанието - надолу и нагоре;

...

Автор: Густав Льобон
Съставил тематичните извадки: Орлин Баев

понеделник, 23 март 2020 г.

Тълпата в човека - индивидуализираща екстракция

Тълпата в човека

Забележка: текстът по-долу представлява отговор в рубриката "Психотерапевтични насоки онлайн", в портала за съзнателен живот, на човек, преживяващ тревожно състояние във връзка със ситуацията, свързана с корона вируса. Искам да подчертая, че в статията в никакъв слуай не омаловажавам силата на случващото се. Твърдо подкрепям поддържането на нужните хигиенни и медицински мерки. Реструктурирането, върху което акцентирам в текста, е насочено към нормализирането на катастрофизацията, свързана с психологията на тълпите.

...

Преди малко си говорехме със съпругата колко е хубаво да сме си у дома, да изчистим, да сготвим, да ни е уютно. С колега по телефона общувахме колко красиво е всъщност това оттегляне у дома. Като духовен ритрийт е. Ако имаме опит с такива медитативни оттегляния, или ако отвътре си носим вкуса на допира до здравата духовност, при почивка от суетата на света, знаем каква смислена радост носи това.

Между другото, разказахме си как предните месеци в големите офиси е имало бум от кашлящи, с температура и т.н. хора, изкарващи вирусчето си на крак, но как е нямало грам страхуване. Защото не е било внушено такова. Защото натрапваната информация около вируса е силно нагаждана негативно, така че да обслужва интересите на хора, целящи именно това нулиране на икономиката, ползвано за финансово-властово пренареждане в световната "игра на тронове"...  Не говоря за конспирация. Такава практически няма, поне за умеещия да свързва точки. Има пределна прозрачност, през която се вижда как медийното облъчване служи през хипнабилната психология на тълпите на седящите зад раздухваните сугестии икономически "стадни говедари".



Не че няма реална опасност - да, има нужда от хигиенни и др. предпазващи мерки и е добре да ги изпълняваме. Но, наблюдава се и масова стадна делюзия. Не че няма смъртност. Има, но едва няколко процента, върху които обаче умишлено се фокусира вниманието на стадното мислене и през сринатата му рационалност, се внушават огромен страх, който в създадената ситуация, е сам по себе си тероризиращо невротизиращ. Когато имаме реална болест и смърт - помагаме, състрадаваме, но и приемаме факта ѝ. Има смърт. Който не се е родил, той не си е заминал. Насоката, върху която акцентирам в тези редове, е разграничението между предизвиканата ирационална тревожна невротизираност и здравата реалност.

Споменавайки стадната психика, ще поговоря за съдържащите се в нея, а оттам и в човека, станал част от такава застанала пред телевизора тълпа, изкривявания. Тези насоки разбира се, са общи  и не заместват по-цялостния психотерапевтичен процес, в който се работи индивидуално характерово, ползват се методи, на фона на зададена в самото състояние цел, преработваща характера до адаптивните му потенциали.

...

Общи насоки за справяне:

- Здрави граници: медиите внушават страх, като е мит, че информацията която подават, е винаги качествена и прецизно вярна. Съдържа елементи на истинност, преминаващи в ирационална ескалация, която повтаряна до безкрай, води до масова тревожна хипноза, ползвана от власт имащите. Поставете си здрави граници. Как? Спрете зомбивизора! Говоря сериозно. Удивителното при ползването му е, че гледаме "каквото дават". Тоест, изборът ни на гледано, дори да е измежду доста канали, сублиминално се свежда до обусловените и автоматизирани от нас като харесвани няколко. А през тях ни се "набутва" какво ли не. Ако искаме да бъдем съзнателни индивидуалности, а не част от стадна тълпа, блееща пред зомбивизора, ползването му е нужно да е силно ограничено.


Откъде да поемаме достатъчна и качествена информация? От интернет, при това също силно филтрирана, като избираме какво да четем и гледаме внимателно. Ако искаме да гледаме филм, можем да изберем от множеството сайтове с онлайн стрийм (без сваляне),  youtube, TED Talks и т.н., като ползваме HDMI кабел, свързан с телевизора. Тогава, пак сме пред телевизора, но с изцяло различна концепция. Ние съзнателно избираме какво гледаме! Както и какво четем - съзнателно, през здравия филтър на здравите си граници. 

Започвам с границите, защото без тази информационна избирателност, каквото и да правим, е като да наливаме "вода в продънена каца"... Тоест, без това себезаявяващо поставяне на граници, медийното стадно сугестиране активно се присъедниява към автосугестирането, наситено с когнитивни изкривявания, със сривове в информационния човешки процес. А ако имаме склонност към натрапливо/ хипохондрично възприятие, обсъжданата сугестия мощно се присъединява към него.

Поставянето на здравите граници, е част от способността ни да обичаме и се обичаме. Този мъжки/ бащин, здраво ограничаващ аспект на любовта! Съществува разбира се, още по-дълбок, ядрен аспект на любовта: майчиният, със смирено приемане и доверие.

Здрави граници!!!

...

Връзка с реалността

Да сме здраво свързани с реалността, изисква мъдрост. Реалността социална, скептично-логична, но и вътрешно същностна, тази на любовта. Само през такова стъпване на земята и глава в безкрая на потенциала, виждаме ясно себе си, живота си, можем да го планираме качествено и следваме здрави цели, идващи от творческата ни природа.


Както казах, огромна част от настоящата тревожност, е изкуствено индуцирана, през медийното въздействие върху единиците от тълпата, седяща пред приемниците си у дома. Единици от една обща, психична тълпа, следваща характеристиките на стадната психология.





Какви са те?


Густав Льобон, автор на "Психология на тълпите"
Тълпата в човека

Срив в съзнателната рационална преценка, независимо от индивидуалното равнище на интелект, бил той много висок, нисък или среден.

Наистина малко са индивидите, имащи личностовия интегритет, който да издържи напора на наистина помитащото здравия разум стадно взаимно заразяване, водено от подаващия внушенията, каквито и да били те.

Силна хипнабилна внушаемост: зависи от личната степен на хипнабилност, личностовия интегритет или липсата му. Щом индивидът стане част от тълпата, в случая от психичната такава, хипнабилността му за подаваните от "водачите на стадото" сугестии, нараства многократно.

Липсва ли гореспоменатата личностова зрелост, индивидът губи индивидуалните си качества и в тълпата се превръща в примитив. Като самостоятелна личност е възможно да е академик-професор с висок IQ, но веднъж обзет от стадния транс, човекът силно принизява качествата си до едно много базисно, инфантилно-дивашко ниво, което е силно хипнабилно (внушаемо), а оттам и с лекота водено в зададената отвън посока. Защото тълпата неизменно има нужда от водач и посока.

Кажи на хипнотизираното пред зомбивизора стадо, че опасността е кошмарна, преувеличавай, повтаряй, дай образи, създай тревожна емоция - това е. Разумните аргументи ще бъдат чути от малцина. Единствено от споменатите, способни да удържат личностовия си интегритет цялостен, въпреки стадната психично-трансова зараза. А те са малцина на фона на блеещата тълпа.

ТЪЛПОИД (Изображението е копирано от нета)

Простота и крайност на идеите. Или/ или, черно-бялост. Човекът от тълпата губи нормалното си критично мислене. Сякаш, докато е част от тълпата, мисълта му регресира до детски (онтогенеза) или примитивно дивашки (филогенеза) стадий, в който е като хлапе, питащо мама (големия друг): "Кои във филма са нашите, кои са добрите и кои са лошите?". През предходно споменатите срив в рационалната мисъл и хипнабилност, човекът от тълпата пред телевизора автоматично-несъзнавано очаква големият друг авторитет, проявяващ се през медийното облъчване, да му каже кой е добрият и кой лошият герой. Колко лош е лошият вирус примерно.

Щом глобалният "говедар" е задал хипнотичното внушение, че вирусът е ужасно смъртоносен, разумът вече е пометен при зомбирания тълпоид. Всичко автоматично е крайно лошо. Нюансите изчезват, трезвостта отпада, а цялото възприятие и информация автоматично се филтрира и нагажда към  разцепената черно бялост. Всичко, което дисонира с хипнотизираното в тълпоида свръхценно вярване, бива селективно отричано, невиждано, дисквалифицирано.


Крайност, разцепване в чувствата. Даденият факт или се идеализира емоционално като крайно прекрасен и желан, или се обезценява тотално като изцяло лош, убийствен, ужасен. Това емоционално разцепване принципно е нормално при малките деца, диваците, при психозите и личностовите разстройства.  Типично е и за примитивите - хората със слаба личностова диференциация, интелект и лекситимия (способност за познаване на вътрешния си свят). Както виждаме обаче, случва се и при индивида, превърнал се в част от една тълпа, независимо от индивидуалното му равнище, когато е сам по себе си. Когато към емоционалното разцепване на лошия вирус като крайно убийствен, се добави и менталното или/ или мислене, при хипнабилния срив в рационалната ясна визия, имаме картината на един безусловно емоционално и ментално нагоден към индуцираните в него сугестии човек. В сегашната ситуация, такива за крайна опасност, ужасна катастрофа, тотално бедствие - внушения, активиращи най-примитивните страхови механизми в стадния обезличен елемент.

Продължавам с характеристиките на стадната психика, сриваща съзнателния разум. Стадна сугестия, през която човекът в обществото, позволил си "стадото да влезе вътре в него", бива лесно управляван през катастрофизирани страхови внушения. Когато така или иначе имаме и лично преживяване на тревожно състояние, примерно на здравна тревожност, в която масирано присъстват собствени информационни сривове, социалното внушение активно се присъединява към личния тревожен механизъм. 

Парламентарна "вълча глутница"
Фанатична нетолерантност към различното от следваното стадно внушение. Когато стадното  мислене е предизвикано с различно становище, мнение, преценка, отношение и разбиране - точно както при обичайните тревожни състояния, подсъзнанието "дава откат", съпротивлява се. Специално при хипохондрията, съществува ядреното базисно вярване: "Ако загубя страха си, ще умра!"... Затова сублиминално човекът си го иска. Само преживелищната загуба на контрола и едно доверяване в потенциала на тялото, в съдбата, в мъдростта на живота и Бога, са които централно решават всичко. Но, за да се стигне до там, се извървява пътека. В случая, такава на "вадене на тълпата" от човека. Тогава се пристъпва към типичната за здравната тревожност работа.

Ето, кажеш на тълпоида, че всяка година от малария умират милион души (лек за нея отдавна има, но на кой му пука...), от рак осем милиона, а от "обикновените", поради факта че им липсва рекламен бюджет и PR  грипове, всяка година си отиват около 500 000 души. Казваш му, че от глад всяка година умират поне осем милиона, а от усложненията при затлъстяването в западн(ал)ия свят, много, много повече (трябва да се продава и консумира джанк фуд, няма как...). Споменеш му, че все още близо милион човеци умират всяка година, поради заразената и отровена вода, която им се налага да пият... Споделиш му как елементарното свързване на точки предоставя визията на една глобална панорама, в която управляващият елит никак не е заинтересован от здравето на народа, а хронифицираната болест създава идеалния, контролиран в слабостта си телесна и волева, дългосрочен покупател на продуктите на фармацевтичните компании и акционерните дружества (болници)... Разкажеш му центрирано и умерено, виждайки и хилядите позитиви, които въпреки всичко присъстват в света ни, какъвто е. Тълпоидът просто ще измучи отричащо, воден от примитивното стадно пси функциониране, превърнало го от съзнателен човек, във водена накъдето глобалният овчар реши, овчица. 

Въздействие през образи, заразяване с емоция, повторение. Така, чрез образното детско мислене, заразяване с емоции и повторение, се въздейства върху въпросното стадно ниво, представляващо срив в съзнателността на индивида. Но, така е възможно да се въздейства, и за да се извади човекът (хипнотерапия).

В момента на писане на тази статия, се занимавам с психотерапия и хипнотерапия от 13 години. От години преподавам хипноза в единствената в страната ни международно лицензирана организация. Хипнозата въздейства именно на несъзнавания, сублиминален, прекогнитивно-емоционално-образен, базисен психичен процес. В практиката на психотерапия, ефективността ѝ се определя от факта, че тревожно-невротичните състояния, с които предимно се работи, представляват регрес до това инфантилно, базисно процесиране на информацията. Съответно хипнозата, присъединявайки се (рапорт) към регресиралата психична организация, има силата да я поведе в здрава посока.

Докато при индивидуалната хипнотерапия, воденето ѝ изисква значително майсторство и висока личностова зрялост, то при стадната такава водачът най-често е силно незрял, но харизматичен, арогантен, нарцистично нагъл и убеден в правотата си, безскрупулен и манипулативен. Ако индивидуалната хипнотерапия цели разширяването на съзнанието, здрава преработка на характера до личностов интегритет, то стадната хипноза цели приспиване на съзнанието, събуждане на най-първичните емоции и ментални процеси, водени в посоката, зададена от "овчаря" на стадото. Посоката тук принципно би могла да бъде и добра... Практически обаче рядко е качествена, но по-често обслужваща егоистичните интереси, идващи от споменатата примитивна психична структура, на стадния водач.



При индивидуалната хипнотерапия отново доверието в личността на водещия е най-важното, също имаме заразяване с емоция, образна работа и много повторение. Ползваме обаче и комплицирани техники, специфична майсторска лингвистика, водейки човека към зрелостта му.

При стадната хипноза взаимното предаване на трансовата хипнабилност, смъкваща когнитивния процес до примитивен, е особено силно. Кой знае какъв сложен език и техники тук не са нужни. Ако прочетем записаните, въздействали в исторически план на тълпите речи на водачите на човешките стада, ще видим че често са изключително слаби, неиздържани от ораторска гледна точка. Но са въздействали, поради уважението/ доверието на тълпата във водача си, образното-емоционално говорене като пред деца преувеличавано, нагаждано, манипулирано, през много повторение и пак повторение.

Та, ето го тълпоида, седнал пред зомбивизора, сублиминално силно уважаван от него и поставян в ролята на авторитарен предавател на информация от големия брат. Повтарям, сублиминално. Съзнателно тълпоидът може да мрънка, да се противи, но подсъзнателно безропотно се подчинява, следва водача си. Изключително внушаем, той искрено вярва на подаваните послания, следва ги, изпълнява ги, дълбоко убеден в тях.


За овчарите... Тук, само загатвам. Пак казвам, не говоря за конспирации. Няма такива - за един умеещ да събира две и две ум, много факти прозират ясно. Тези "овчари" въобще не е нужно да бъдат кой знае колко умни, знаещи, специални. Не, напротив, нужно е самите те да бъдат с доста примитивна съзнателност, за да проектират нагло собствената си разцепеност, психопатия и елементарност в масите, искащи именно такава проста емоция, черно-бяла елементарна мисъл (по отношение на въздействието върху им) и внушения, с които да се идентифицират. За по-любознателните, говоря за механизма проективна идентификация...

...

Заблежка: с разсъжденията си не етикетирам кое е добро, кое е лошо. Описвам психичните и социални динамики отвъд бинарните категоризации.

...





                                                                 Когнитивен подход

Така загатнатото стадно мислене, се случва през динамиката на някои ключови механизми и сривове във възприятието и мисленето. Когато са осъзнавани и реструктурирани, вече започваме да вършим една по-същинска работа. А именно,



Вадене на тълпата от човека

Преувеличение/ катастрофизация - негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом. "Закашлях се, следователно имам корона вирус. Този човек се изкашля -- носител е!" По същия начин се катастрофизира глобалната ситуация - като ужасно пагубна, смъртоносна. Всъщност реално пагубен за обикновения човек е предизвикваният, търсен умишлено икономически срив и социален хаос, за да бъде насочен социалният процес в желаната от "чичко паричо" посока.

- Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви. Тревожността кара ума да влезе в режим на свръхнащрек, постоянно да следи и най-малките телесни усещания, а ако в момента липсват, със самото си съсредоточаване, да причинява такива и разбира се, веднага да ги тълкува като болестни. "Много хора са заразени, следователно много хора умират." Да, когато вирулентността е относително висока, заразяването се случва. Въпросът е, че то по никакъв начин не е равно на смърт при повечето хора. Мнозина с нормално работеща имунна система, дори не разбират, че са го прекарали, а още толкова имат симптоми не по-сериозни от тези при настинка. Друга част преболедуват както при най-обикновен грип. При една малка част, действително се наблюдават силни реакции и дори смърт, да. Но, те са изключение. Тълпоидът обаче ще се фокусира избирателно именно върху това минимално изключение, резониращо с подаваните му от големия брат внушения, като дисквалифицира всичко, дисониращо с безусловно приеманото през стадната психика за вярно внушение. 

Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен. Щом не мога да докажа, че дядо Коледа не съществува, значи той е оставил подаръка под елхата... 

Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази, или за онази смъртоносна болест.

Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива. Потресаващата кошмарност на глобалната ситуация, е приемана за факт, защото...така твърди авторитетът. 

Позоваване на вероятността/ грешка на "ясновидеца" – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство.

Ирационална ескалация - внушени или самовнушавани вярвания, започващи от верен, рационален факт, постепенно ескалиращи до ирационалност, приемана автоматично също за вярна.

Позовававане на удобен за страховите вярвания авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински, медийни, научни авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен. Свързано е с ятрогенията/ ноцебо ефекта.

Ятрогения/ ноцебо ефект – здравно тревожният човек с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци (често виждани без да присъстват такива реално) на лекарите си или лицата, приемани от него за "значими специалисти" за това, че е болен. 

Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото...

Непозволено обръщане – „Всички, които имат тумор в мозъка, имат главоболие. Аз имам главоболие, следователно имам тумор в мозъка!”... "Ето, имащите корона вирус имат температура и кашлица. Сега се изкашлях и май имам температура: следователно съм болен от това!"...

Нагаждане на хипотезата към внушенията и собствения страх - виждането на всяко телесно усещане като част от симптомите на страхуваната болест. Нагаждане на социалната вирулентна ситуация към собственото субективно страхово преживяване, свързано с безнадеждна безизходност, слабост и смърт. Преувеличаване "чернотата" на социалната ситуация, виждана автоматично като "край на света", докато всъщност е далеч по-оптимистична.

Дисквалифициране на позитивното при негативистично свръхфокусиране в ужасното - автоматичното дисквалифициране на ползите от ситуацията, на радостта и красотата, любовта, смисъла и щастието, стигащо до сублиминална самозабрана за щастие, понеже в него липсва контрол, а основно вярване тук е, че ако страховият контрол липсва, човекът ще умре. Свръхвглеждане и раздуване степента на кошмарността в случващото се, докато реално е модерирано и дори слабо.

Селективно внимание - свръхфокусирано внимание в телесните функции, наситено с катастрофизиращи очаквания. Автоматично "наострено ухо" за информация, свързана със страхуваното.

Сляпо петно - склонността на социално сугестираното или невротично съзнание, подобно на шамандура да изплува на повърхността. Така "плаайки по повърхността", през механизма на изтласкване, неспособност за виждане на собствените маладаптивни невротични съдържания, изкривявания и механизми.

Рационализации - уж логично мислене и поведение, извиняващо ирационалните невиждани собствени наличности, невротични уклони и динамики.

-  ... - и т.н. 
...


Човекът в тълпата и тълпата в човека
Работата по реструктуриране на горните изкривявания е старт както при обичайната здравна тревожност, така и при индуцираната през стадна хипноза такава. Подобно осъзнаване изкривяванията в автоматичните мисли и собствен вътрешен диалог, може да се нарече дехипнотизиращ процес. Когато тревожността е единствено стадно внушена, при подлежаща я относително здрава характерова база, тази работа най-често е достатъчна. Когато човекът вече е имал характерова склонност към преживяване на тревожност като цяло и на хипохондрия в частност, е нужно да се премине през по-специфична за натрапливата здравна тревожност пътека, която по-долу също ще маркирам. В последния случай обаче, най-често е нужда лична психотерапевтична работа, а информирането, което тук правим, е просто насочващо. 
И в двата току що дискутирани случая обаче, това "стъпване на твърдата земя" на здравия разум, е абсолютно необходима стъпка. Дори когато, при една силна хипохондрия, островът на разума е постоянно заливан от вълните на ужаса, е задължително периодично упорито да се връщаме в стабилния рационален граундинг на здравия разум.

Начало на когнитивното реструктуриране, е способността за регистриране на автоматичните когниции. Какво представляват те? Автоматичните мисли са възникващи под влияние на външни или вътрешни стимули мисли, идващи от сублиминално присъстващите базисни вярвания и допускания за себе си, света и хората, заложени по правило през ранните години. Способността за регистриране на автоматичните мисли, се развива през разширяване способността за метакогнитивно/ самосъзнателно наблюдение на собствения психичен процес. Един от най-силните методи за осъществяването на тпзи метакогнитивен психичен развой, е практиката на медитация. В началото водена лично или през записани аудиосесии, а след време, самостоятелно, през развиване способността за смирено съсредоточаване, смълчаване и интуитивно безмълвие на ума. Така че, практикувайте медитация! Тя е спътник на целия психотерапевтичен или самотерапевтичен процес.

Когато се научим да долавяме авоматичните си мисли, виждаме че те пораждат вътрешен диалог. В случаите, които разискваме - невротичен. Умеейки да преобразуваме гореспоменатите изкривявания в автоматичните мисли, цялото ни възприятие за себе си, случващото се в света и другите, се променя в по-оптимистично, реално и смислено. Принципът в такава работа е, че чувстваме това, което мислим. За въздействието върху чувствата през другата посока - през тялото, поведението и интуицията, говоря в много други мои текстове. 

За да върши работа дотук казаното, нужни предпоставки са: (1) характеровото себепознание, придобито в процес на лична терапия, следване на духовна пътека, медитация, лекситимично (осъзнаване на вътрешния живот) проследяване вътрешните процеси, (2) умението за долавяне на автоматичните мисли (писах как се придобива), (3) много добро познание на споменатите когнитивни изкривявания, както и по-широко такова на защитните психични механизми.

Характеровото себепознание - в този текст единствено го споменавам мимоходом. То е обект на по-цялостен процес. Автоматизираните мисли  (а.м.) и базисни вярвания зад тях - освен чрез медитативно метакогнитивно/ самосъзнателно себепознание, регистрирането им по-приземено се върши чрез известно насочване вниманието към тях и записването им, при водене на реструктуриращ дневник на мисленето. Относно познанието на изкривяванията - нужно е просто да бъдатт редовно прочитани и все по-често "засичани", когато се случват в автоматичните мисли и следващия от тях вътрешен диалог.

Има много способи, повече или по-малко структурирани, за работа с вътрешния диалог/ когнитивно реструктуриране. От табличен вид, та до творческо създаване на разкази, поетични варианти, психоатеатър и т.н. Тук ще дам само някои примери на а.м. и преобразуването им с фокус върху изкривяванията, водещо до нормализиране и на поражданата емоция.


(Изображението е взето от виртуалното пространство)
Примери на а.м., вярвания и реструктуриране на изкривяванията, присъстващи в тях, чрез връзка с ралността

- Ще умра!

Всички ще умрем. Някога. Сега, точно от този вирус, не. "Какво казваме на смъртта?! - Не днес!" (Филмът "Игра на тронове"). Всъщност в тази мисъл стои огромно преувеличение. Катастрофизирано скачам към заключения, проектиращи собствения ми ирационален страх, нежели свързани с реалността. Ще умра, когато ми дойде времето за това. Защо всъщност ме е страх от смъртта, знаейки че такава няма, а животът в това земно училище е смърт, ако го мъждукам през призмата на страха, вместо смело да горя творчески, пускайки любовта да залива всеки миг от живота ми. Защото не е толкова важно дали има живот след смъртта, а дали има живот преди това! Има по-големи от мен закономерности и живеейки красиво и силно, съдбата ми дава шансовете да продължа още, така че да бъда полезен и свърша в този свят това, за което съм дошъл!

Ето някои данни от тази статия (от 20-ти март, 2020г.):

12 650 човека са умрели в света от глад днес до 10 ч сутринта българско време. Това означаа, че на ден в света от глад умират около 25000 души, за което странно как, никак не се говори. Ако данните от статията са актуални, сам можеш да умножиш и получиш потресаващия годишен резултат (около 8 милиона годишно, ако не ме лъжат слабите ми изчислителни способности). А това не е мигновена, а бавна и мъчителна смърт, предизвикана от липсата на човещина в икономическото разпределение на ресурси по планетата.

841 милиона души по света не се хранят нормално. Или направо гладуват. Всеки ден. За какво говори това? Нима за един загрижен за хората елит, или свързано с корона сугестията, се получава картината на един свят, в който богатите предизвикват ситуация, за да станат още по-богати, преразпределяйки фигурите по световната шахматна дъска в играта си на престоли.

Това — на фона на 1 690 635 000 затлъстели в същия този свят. 

И пак днес само до 10 ч сутринта — в САЩ са похарчени 237 милиона долара за третиране на заболявания, свързани със затлъстяването. Не става ясно дали данните са за тримесечие или за ден. А за година? Не е ли безумен този свят, в който вместо да нахраним умиращите от глад, харчим за шишковците, защото първите не могат, а вторите могат да плащат?!

До днешния ден т.г. в света са измрели 183 201 души заради заболявания вследствие от нечистата вода, която пият. Статията е от 20-ти март. Годишно това прави около 800 000 души, измиращи поради факта, че пият вода замърсена химически, но и биологично, с микроорганизми, бактерии и вируси. Икзлючително интересен е фактът, че медиите дори не споменават за тези близо милион човешки живота годишно. Да, вземат се мерки и бавно ситуацията се подобрява глобално, но бавно. А през това време сякаш всичко е наред, ни вест ни кост, нищо. Така разсъждавайки и свързвайки точки, при вирус по-вирулентен от обикновения грип, но със смъртност едва няколко процента, дали глобалните масирани внушения с огромен бюджет, организирана реклама и PR, са свързани с реално огромна опасност? Дори цял свят да се зарази, глобалната смъртност би била сотици и хиляди пъти по-малка от вече съществуваща поради алчната психопатност на "чичко паричко".

Общо в света над 800 милиона души нямат достъп до чиста вода за пиене.

105 736 души в света са умрели тази година (до 20-ти март) от грип. Това означава, че годишно от "обикновените", поради факта на нерекламираността си грипни вируси, почиват около 500 000 душиВсяка година. Отново по-възрастната популация е в рисковата група не поради друго, а поради естествените възрастови изменения. Някой да тръби за тези половин килион души годишно?  Разликата? В наличието или липсата на пропагандирано внушение, задействащо стадната примитивна психика.

1 653 000 деца под 5 години са починали т.г. до 20-ти март. Сумирано, това означава повече от 6 000 000 до края на годината.

67 245 майки са умрели по време на раждане (общо за изминалите 80 дни). 300 000 за цялата година.

Пак тази година (т.е. до днешния 80-и ден):

365 000 души за умрели заради ХИВ/СПИН. Около 1 200 000 годишно.

1 786 900 — от ракови болести

Проследявайки огромната "загриженост", излъчвана от тв приемниците и интернет новините, се питам как така се случва, че около 8 000 000 онкологични смъртни случаи годишно странно как се пропускат, при положение че в последните над пет десетилетия многократно са намирани изключително успешни способи за лечение на рак. Успешни, но простички и естествени, от които медицинският бизнес не може да извлече ползи и затова потискани и обявявани за незаконни, а откривателите подложени на "лов на вещици". Да, онкологичните тумори не се причиняват от вируси, но зад отношението към отлагането на лекуването им поради бизнес причини, стои същата интенция, която понастоящем свръхинфлира ситуацията с коронно властовия вирус. Отново по властово-икономически причини. Затова, убедено мога да причисля причините за тези осем милиона онкологични смъртни случая годишно към психичния фактор, позволяващ такава пандемия да се случва от десетилетия. Пандемия, която никога не е била обявявана за такава...

213 000 — от малария. Годишно, приблизително 1 000 000. Един милион смъртни случаи при всяко завъртане на глобуса ни около локалното светило от заболяване, за което има лечение от десетилетия...

Дали глобалният финансов елит, стоящ зад масовото мегасугестивно популиране на ситуацията с корона вируса, е толкова загрижен за човечеството, магнифицирайки умишлено една реална, но твърде умерена опасност, а неглижиращ други болестни процеси и факти, които успешно могат да бъдат елиминирани, но за това не само че не се прави нищо, но умишлено успешните лечения са парирани (визирам официалното отношение към онкологиите)?! Болестни процеси с жертви около 10 000 000 годишно. Нима 10 000 000, които могат успешно да бъдат спасени, но не само, че не са, но информацията за тях едва се промъква частично и интенционално неакцентирано между спортните новини и времето, понякога... Тук изключвам другите споменати причини за преждевременна смърт като пътните произшествия, тютюнопушенето и т.н.

над 1 милион — заради пушене,

544 000 — от алкохол,

233 305 — от самоубийства,

почти 300 000 души са загубили живота си при пътно-транспортни произшествия.

А до края на годината оставят още 286 дни.
...

(По-тъмният текст е копиран от цитираната статия, а по-светлият представлява мои разсъждения.)

Близките ми със сигурност ще умрат!

Нагаждам проективно виждането си за ситуацията според филтъра на тревожността си, през внушената ми ятрогенно тревожност, умишлено раздухвана така, че да задоволи нечии интереси. Близките ми със сигурност ще умрат - не от това свръхпреувеличение и не сега, което нарочно ми е внушавано, а след много години. Всъщност на тях приписвам собствената си тревожност, която актуално няма нищо общо с реалния им живот и здраве, което е доста добро, като се замисля. В реалността, хората в млада и средна възраст често преболедуват този вирус дори без да разберат, че са го имали. Други като обикновена настинка, трети като нормален грип...

Над 60 съм. Казват, че съм в рискова група, следователно почти е сигурно, че ще умра. 

Винаги има риск. След всяко издишване практически не знаем дали ще имаме шанса да вдишаме отново, а страхът от смъртта, освен непознаване по-голямата картина на липсата ѝ, всъщност представлява прикрит страх от живота. От силно и красиво живяния живот! По цял свят има огромно множество от излекувани възрастни хора, та дори и над сто годишни. Избирам да си поставя здравите информационни граници, да повярвам в тялото и съдбата си, докато прегръщайки смирено страха си, виждам, че на колкото и да съм години, той е едно малко дете в мен, имащо нужда не от напрягане над него, не от отбягвнето или борбата с него, а от майчината ми прегръдка, изпълнена със спокойно удържане треперенето му, докато се успокои и преобразува в радостно и сигурно вътрешно себе и свето усещане.

Огромна маса хора ежедневно умират от глад, още повече от затлъстяване, катастрофи, рак, бедност, от много други далеч по-опасни и смъртоносни болести, за които обаче е избрано да не се тръби и манипулира през тях.

Това, което зависи от мен, е да разтворя страха си до спокойна смелост, смисъл и един силно живян живот. Разтваряйки страха си чрез промяна в мисленето, възприятието, чрез шегуване, парадокс, молитва, визуализация (нлп/ хипно сесии) и медитация, се доверявам на тялото, имунната си система и пускам потока на любовта да тече през мен свободно.

За да помогна на имунната си система, регулирам качеството на хранителния си режим (редуциране на бързите въглехидрати, тестото и т.н.), повишавам двигателната си активност, закалявам се постепенно и умерено, уча се и практикувам дихателни практики, медитирам редовно.

Положението в света, е кошмарно.

Това е свръхобобщаващо етикетиране. Било е много по-кошмарно хиляди пъти през обозримата човешка история. Фактът, че смъртността е едва няколко процента, вече свързва здраво с една много по-спокойна реалност. Да, вирулентността е по-висока, но фактът, че повечето хора дори не разбират, че са се заразили и са преминали вируса, говори много. Останалите, които чувстват симптомите, всъщност преминават през тях не по-тежко от през всяко друго подобно заболяване. Да, има смъртност, но се оказва, че селективното насочване единствено към този нормален при коя да е вирусна инфекция факт, представлява огромно дисквалифициране на позитивната информация, че преобладаваща част от хората се излекуват, при това в сравнение с много други болести, с лекота.

- Това е пандемия с огромна сила, предназначена масово да намали числеността чрез масова смъртност.

Мдам, а "Онази риба, която хванах, беше еееейй толкова голяма!" Практически, смъртността е относително близка до подобните неразположения. Има никак немалък брой други заболявания с много по-голяма смъртност, съществуват предизвиквани от човека причини за далеч по-висок процент човешка смъртност, за които обаче е решено да не се говори. Винаги е имало. Тоест, едно здраво стъпване на реалността показва, че да, малък риск има. Да, добре е да вземаме по силите ни предпазни мерки. Но, виждаме също така, че по-големият проблем, е раздухваната масова сугестия, на която не сме длъжни да се поддаваме, освен ако не държим да сме стадни блеещо-мучащи двуноги.

Поставям здравите си информационни граници, реструктурирам възприятието си за ситуацията. Виждам, че тревожните ми мисли са силно преувеличени. Правя каквото мога, да се случва каквото е нужно. Нека променя факторите, които зависят от мен (храна, хигиена, спорт, закаляване, силен и творчески живот, психична смелост, дълбоко доверие в живота, виждане на по-мащабната картина не само на конкретната ситуация, но на живота въобще...). Нека имам смелостта това, което не зависи от мен, да оставя в ръцете на по-голямото, на Бога.

- Ето това ми покашляне, е симптом на вируса.

Това е непозволено логическо обръщане, със селективно нагаждане на преживяваното "по свирката" на тревожността ми. Ако ромите са индийци, това не означава, че всички индийци са роми. Ако котките са бозайници, това не означава, че всички бозайници са котки. Ако преживяващите корона вирус кашлят, това далеч не означава, че всяко покашляне или дори по-упорита кашлица, са симптом на това заболяване. Има дори психогенна кашлица, има никотиново предизвикана кашлица, има астматична или алергенна кашлица, съществуат многообразни причинители на кашлица.

- Трябва да си накупя много лекарства, за да се спася.

Същинското лекарство тук, е здравата имунна система. Такава се придобива при комбинацията от изпълнена с доверие в любовта и смисъла психика, в оптимални количества здрава храна, ежеседичен гладен ден, честият прием на гореща вода/ чай, постепенното модерирано закаляване, редовната двигателна активност, практиката на молитва и медитация, дишане и т.н.

- Нужна ми е много храна, за да се барикадирам.

Това е стратегия, подчинена не на смисъла и любовта, а на страха. Жалка е. Би била актуална, ако е в умерени граници и водена не толкова от страх, колкото от спокоен разум и не на всяка цена, с готовност за взаимопомощ, подкрепа и споделяне с ближния. Не повече. Стратегия е, невключваща "кръчмаря" в сметката на живота и смъртта. Кръчмарят на по-мащабните закономерности на любовта, мъдростта, свободата, на следствията идващи от породени от самите нас причини и отново собствената ни, ключово важна реакция и учещо се, смислено възприятие, променящо всичко.

Колкото повече даваме повече получаваме. Има начини животът да ни предостави нужното ни. Не запасяване и еземане, а братолюбна взаимопомощ, свързаност, сърдечна топлота, разбиране и любов дори към трудните нам хора, променят дори закодираната ни съдба и водят стъпките ни по пътечката на смисъла да бъдем ученици на безпредела в тази земна школа.

- Тялото ми няма да издържи, не мога да му вярвам.

Не е до тялото, а до психичната липса на доверяване, постоянно борена чрез невротичен свръхконтрол, който я подхранва и засилва. Липса на базисно доверие, към което именно насочва хипохондричната тревожност. Когато вниманието се фокусира в здравната тревожност, това само по себе си вече представлява удобно изместване, отдалечаване от ужасяващия ужас от безсилната безпомощност, живееща в липсващото доверяване, при подпушен поток на смисленото любомъдрие. Характерова липса на базисно доверие и сигурност, невротично компенсирани през хипохондриазата, сама по себе си представляваща нелеп, частичен и предрешено неуспешен опит за отдалечаване от базисния тук характеров конфликт "Ужасявам се от малкостта на безсилната си слабост и затова безспирно се опитвам да се хвана невротично за биберона на страхуваните болести, предъвкването на който ме държи донякъде настрани от безсилието в ядрото на недоверието ми..."

- Трябва да се наблюдавам постоянно, иначе ще умра.

Разбира се, правим каквото можем. Правим нужното. Храним се правилно, поддържаме добра хигиена и т.н. Колкото повече обаче живеем в това уж защитно свръхнаблюдение, толкова повече тревожността, по този начин изтласквана, се угоява и нараства. Когато преживелищно се научим да отпускаме хватката на тревожния горд контролец, се оказва че страхът от безсилна смърт, не само че не се реализира, а метафората "силата на слабостта" е разбирана преживелищно, докато в теб се ражда, утвърждава и постоянно заживява ядро от спокойна сигурност, от базисна свързаност с любовта, на която вече охотно се доверяваш при това спукване балона на невротичното нащрек... Красиво е да се живее преливащо от светлина и любов!

- Тепърва ще става много по-зле.

Така твърди катастрофизираният ужас. Всъщност ситуацията е прекрасна възможност да погледнем в себе си и разтворим страховете си, превръщайки ги в гориво на силата си. Истинската си сила. Тази на смиреното прегръщане на тревожността, трансформрала се до мъдрост. Коя мъдрост? На любовта, умееща да бъде слаба, да се спуска до най-малките мушички и погалваща и най-жалката ни нищожност, превръщайки я в извлечен опит. Тогава избираме да виждаме временната трудност в нормалните кризи като шанс за оцялостяване, разширяване, себедоверие. Доверие, идващо от единството ни с Бога, появил се отвътре ни като усещането за дълбока, стабилна база. Стабилна основа, единяваща ни с познанието за неслучайна синхроничност на всеки миг и случващо се в живота ни. Тогава няма зле и добре. Има учене, единяващо с все повече потенциал, съставен от любяща мъдрост, усмихната сила, благословено доверие в по-голямата мозайка, дори и не винаги да е виждана от малкото ни възприятие. Виждат я очите на сърцето ни. Вече виждат, сега когато редовно преобразуваме мисленето, чувстването, възприятието си чрез следването тихата пътечка на интуицията си, там където тихото смирение поражда доверието - в Себе си.

- Всеки, който твърди, че по-страшно от реално ставащото, е самият страх от него, е ненормалник. 

Да, така говори гласчето на стадното "мислене", сляпо следващо повтаряните до безкрай внушения, струящи от телевизора. Внушения, автоматично отхвърлящи всичко, противоречащо на приетото внушение. Всеки здрав разум бива автоматично събарян от това гласче, поне докато не решим да поставим здравите си граници, тръгвайки уверено по пътеката към смелостта си. Тогава стъпването върху острова от стабилен разум, е само началото. Добро, нужно начало, но само начало, последвано от далеч по-директното гмуркане в страховете с прерамкирането на възприятието за тях със смела самоирония, смирена учеща се молитва, вълшебен транс и медитативно отношение на самообладана непривързаност. Пътека е, по която ходейки, сега знаеш че тя сма те води по себе си, когато всяка нормална трудност единствено насочва все по-решително крачките ти в посоката на сигурността в Себе си. Тогава различаваш, знаеш, познаваш, можеш да пресяваш информационното зърно от плявата на хищните внушения, поемани от овцете. Вече не си оеца, нито вълк-овчар. Себе си си.

- Когато някой се изкашля, това със сигурност означава, че е заразен. 

Не точно. Има десетки причини за кашлица, а страхливото наежване против човека, представлява егоцентричен пренос на собствената лишена от задружна заедност откъснатост от любовта, на мястото на отсъствието на която живее страхът. Да, добре е да проверим реалността и когато има нужда, да се предпазваме, но по човешки, сърцато и с уважение един към друг, елиминирайки проекцията на собствения си страх чрез преработката му до самообладание, но виждайки реалната ситация и случай.

Да, пазим се доколкото можем, разумно. Но, дишаме същия въздух, живеем един с друг. Доколкото, както... Отново стигаме до онова дълбоко доверие в неслучаността на всяка ситуация, през което преминава финото интуитивно понание на благодарната обич, познаваща надхвърлящата малките ни виждания справедливост. Спрведливост мащабна, различна от его прищевките за правилност, но следваща огромната логика на Битието.

- Няма ваксина - ще се мре.

Вече има създадени ваксини и постоянно се произвеждат нови, все по-ефективни. Всъщност, най-добрата ваксина, е собственият имунитет, идващ от активния творчески живот, здравото следване на обичани, произлизащи от душата цели, физическото натоварване, леката и зареждаща храна, практиката на дълбоко йогийско дишане, активното разумно закаляване... 
Възрастта тук е вторична. Да, телевизорът казва друго и е частично прав. Само донякъде. Защото има родопчани на 100+ години, живеещи по-активно, трудолюбиво и наситено, от мнозина в двадесетте и тридсетте.

- Трябва тотално да се изолирам, иначе край!

Има прекрасни пещери в хималаите, но и там да отиде човек, ако човешкият му процес изисква преживяването на този вирус, което изчиства душичката, вирусът и там би го намерил. Каква надута гордост стои в презумпцията на малкия човек, че с малките си усилия, ще изконтролира всичко... Да вземеш нужните мерки е едно, но да искаш да знаеш всичко да проконтролираш всичко, това е жалка картинка. Защото не е стремеж към реалното знание на мъдростта, а е бягство от вечно гонеща, все по-надвиснала над бягащия в още контрол, тревожна сянка. Сянка, която прегърната, се оказва че никога не е гонила, а просто следвала. Така успокоена, животът се превръща от бягство от сопата на страха, към моркова на вечно илюзорното и никога непостигано по този начин спокойствие, в радостен творчески стремеж, бликащ от изворното преливане от любящ смисъл. Тогава знаеш - не можеш да избягаш от себе си, където и да отидеш, с колкото и скафандри да се облечеш... Да, предпазни мерки, чудесно. Но, доколко, толкова - спокойно и смело.

- Ако загубя тревожността и невротичния ѝ контрол, край, умирам. 

 Да, това е едно ядрено, ключово вярване при поддържането на здравната тревожност. Уж искам да се освободя от страха, а всъщност си го стискам, задоволявайки вторичната му илюзия за печалба, за псевдозащита. Само когато преживелищно, през тялото, клетките, опита, през трансовото, молитвено и медитативно умение за загуба на невротични контрол и "скачане" в тревожността със смирено, любящо приемане - само тогава на дело, отвъд думите ще узная какво представлява автентичното доверие в Себе си и живота. Защото само тогава се отваря пространство за любовта, дърпат се перденцата на умствените прозорци, за да огрее виделината на слънчевия смисъл. Да, точно така. Оказва се, че губейки, печеля. Тази прегръдка на страха, да. Това сприятеляване между съзнание и подсъзнание, умиротворяващо носещо дивидентите на естествената сигурност. Сигурност в несигурността - какво е това? Вътрешна сигурност, при външна ментална неопределимост. Тогава духът владее. Само тогава живееш - ти, Човекът.

Ако си позволя отпускане, спокойствие и щастие, ще се случи нещо лошо, ще умра.

Щастието плаши невротичния ум. Лишено е от обичайните пертурбации, спокойно и ведро е. Хм, това сякаш е опасно, казва си умът на маймуната в Човека. Всъщност само смирено смълчавайки този маймунест, повърхностен ум, хранещ се със страх - само тогава се ражда същинският, реалният човек на благостта, виделината, на изпълнеността с вдъхновение. Не, не умира малкият ум на маймуната, а още по-малко тялото. Просто стават толкова добри слуги, колкото лоши господари са. 
...

С горните реструктуриращи примери единствено насочвам, осветлявам процеса на вадене на тълпата от човека, както и донякъде трасирам началните етапи на пътеката по преработка на здравната тревожност в здрава сигурност. Както казах, когато характеровата база е относително здрава, горните насоки са достатъчни за разобуславянето на стадното мислене, за изваждане на тълпата от човека. Когато в човека като цяло присъстват характерови компоненти, продуциращи тревожност като цяло и в частност, здравна такава, е нужно преминаването през една по-специфична пътека. Тези насоки не заменят личната психотерапевтична работа, включваща освен това и един изцяло друг психотерапевтичен вектор - този на цялостното, диалектично характерово хармонизиране. Както и да е, описваните тук дидактични (обучителни) щрихи, се присъединяват към този по-мащабния, характерово трансформиращ терапевтичен път.

...

Орлин Баев