Страници

За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

Естествена Диалектична Психотерапия



Естествена Психотерапия - Диалектика
(Кликни за целия текст)

А психотерапията? Какво общо има психотерапията с диалектиката? Не е ли чисто и просто равнинен, плосък и двумерно механичен процес по реструктуриране на когнитивни изкривявания, маладаптивни защитни механизми, грешки в процесирането на информацията и дезадаптивни когнитивни уклони? Ами, не, не е! Основната целева група на психотерапията са неврозите. Търсещият психотерапевтична помощ невротик е вътрешно раздран, разкъсан е от вътрешната си битка между „добрите“ си усилия да се чувства спокоен и „злите“ невротични симптоми – телесни, емоционални и ментални. В процеса на психотерапия преживелищно се реализира самата същност на диалектиката.

Постепенно количествените натрупвания в работата по промяна на разбирането, осъзнаването на неслучайността на ставащото и превръщането на изтласкващото и увековечаващо симптомите мъчение в съзнателен труд и работа по учене и себевъзпитание в посока акордиране с потенциала си, постепенно тези количествени усилия прерастват в качествен скок в осъзнаването, във визия благодарно и с обич синтезираща и осъществяваща нужните характерови, в мисленето, възприятието и разбиранията промени, водещи до синхрон с Живота, с Бога.



(Кликни за целия текст)

Любовта, мъдростта и истината/ свободата, са основни принципи, върху които холистичният творец, теолог, философ, психолог и духовен учител Петър Дънов говори и полага като основа на преминаващото през него учение.




Диалектичен свят
(Клик за целия текст)

Единство или борба на противоположностите? Зависи от преживяващото ги съзнание!




(Клик за текста)

От това разцепване възниква егото. Забележи, първоначално го няма. Всъщност его няма - то е продукт на разцепването от любовта, при което субектът се впива в добрия и отричащо дисоциира лошия обект. Впива се, тоест интроективно се идентифицира с удоволствието и се разцепва отричащо от неудоволствието. Така възниква отделянето от първичността на инфантилната любов, образуващо егото. Егото винаги представлява такава разцепеност - само при диалектичното ѝ, психотерапевтично, молитвено и медитативно преодоляване, човек се завръща към любовта. Вече обаче пораснал, вече в една осъзната, алтруистична Богочовечност, интегрираща хубавичкото и лошичкото, бидейки над тях, в синтезиращата ги трета позиция на освобождаващото Богочовека любомъдрие. 



Добро, зло или цялостност
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

На добрите хора много по-често, отколкото на другите им се случват беди и нещастия. Нима не е така?! Това е отдавна наблюдаван факт, присъстващ като познание в народната мъдрост, но и в законите на Живота. Светът е бинарен - единица и нула, мъж и жена, ден и нощ, доброто и неговата сянка, злото. Това е балансът на този свят. Когато се увеличи доброто в света, автоматично се увеличава и злото. Това звучи като парадокс, но е факт. Когато обаче и злото е много силно, точно толкова силно е и доброто...



Катха упанишад - естествена психотерапевтична диалектика
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)


„Едно е доброто, а съвсем друго - приятното. Те и двете привързват човека, но с различни цели. Който от двете приема доброто, успява. Който избира приятното, не постига целта.
И доброто, и приятното идват при човека. Мъдрият, като разсъди, ги различава. Мъдрият предпочита доброто пред приятното, а глупавият, от алчност и привързаност, избира приятното.“

Благословия. Автор: Венета Дочеа
(Клик за текста)

Познаването на Бога е смисълът на човешкия живот. Без Бог живот няма, но единствено празни, лишени от същност илюзии. Упанишадата разкрива тайната: през вратата на смъртта бива познавано божественото. Смърт не телесна, а през смиреното, жертвено его притихване. Защото жертвата няма общо с ритуали и принасяне на курбани, а е акт на пълно посвещаване на Бога, при който его интелектът, страстите и целите биват поставяни на жертвения олтар на Богослужението. Блажена жертва е това, носеща дивидентите на същността, сливаща с величието на безпредела. Преданоотдаденото, смирено смълчаване, бхакти-джнана, е пътят.

Път на постоянно диалектично надхвърляне на напрежението от емоционалните и ментални конфликти и противоречия, създаващи динамиката на живота. Синтезиращо оксиморонните крайности до все по-висока, съзнателна позиция на обемащо ги единство, в постоянно издигане до все по-цялостни равнища от спиралата на развиващото се съзнание. Път, синтезиращ най-малкото и най-голямото, безтелесното и телесното, установеното в неустановено преходното, радването и нерадването, удоволствието и болката, в присъствието на трети, постоянен, всеобемащ елемент: Брахман. Брахман (Бог), носещ качествата на любовта, водеща към мъдростта, която освобождава от бинарния конфликт, в единението със Себе си, Богочовека.



 Качественият, диалектичен скок в психотерапията
(Кликни за целия текст)


 По-долу Тодор Първанов, психиатър-психотерапевт, един от най-добрите в работата с тревожните разстройства далеч не само в България, отговаря в "портала за съзнателен живот", в рубрика "психотерапия онлайн" на доволна жена. Някой ще каже "Е, как така в психотерапията си позволявате да намесвате религиозното преживяване?". Ами, без събудената богочовечност в душелечителя, психотерапията се превръща в част от имбецилния, груб материализъм, което твърдя, че я прави слабо ефикасна. Самото тревожно състояние се явява инструмент в ръцете на свободната воля, на вечната същност в човека - инструмент по акордиране с ритъма на потенциала, на Бога. В процеса на осъзнаване и реструктуриране на маладаптивните психодинамики, се случва естествено интегриране около вътрешната цялост.




(Кликни за целия текст)

Ако диалектиката се избира от позицията на едната плоска логика, то е като маймуна да имитира генерал... Диалектика е действително рядката способност да виждаш противоположностите от трета, надхвърляща ги позиция. Да си над доброто и злото, над тезата и антитезата, над морала и сянката си, погледнал ги през панорамата на метакогнитивния синтез на наблюдателя, през очите на развития потенциал на самосъзнанието. Затова диалектиката не може да се избира подобно избора на манджа на блок маса в хотела на живота, след дрямка на плажа - достига се след нелеки лични опитности, житейски катаклизми и себепознаващо разширяване на съзнанието. Диалектиката е холистична, недуална гледна точка, достояние на малцина, дръзнали да я постигнат. Според противоречащия си на всяка дума, звучащ като блед пубертет Ницше, диалектиката е лесно оборима, но изведнъж се превръща в безпощадно оръжие... Самото разсъждение на Ницше прекрасно онагледява разбирането на шимпанзе за висша математика...

Ницше звучи като бунтуващ се против авторитета на предците си пъпчив тийнейджър, промотиран от същия дух на инфантилната епоха, отричаща дълбоката древна мъдрост и подскачаща в екстаза на яре, убедено във величието на възможностите си ...


(Клик за целия текст)

Причината за страданието е невежеството, в основата на което стои зависимото вкопчване, желаенето на удоволствието, при отбягване на неприятното, на болката. В същността на отбягването на трудността и болката седи страхът. Страхът всъщност е спомен за болката и опит за отбягването ѝ. Това е разсъждение с ключово значение за разбиране не само на будизма, а на човешкия живот въобще.





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.