неделя, 5 декември 2010 г.

Strategic Priming and Mood Induction influences on Raven task performance

Strategic Priming and Mood Induction influences on Raven task performance

Georgi N. Nikolaev; Orlin Baev

Department of Psychology and Cognitive Science, New Bulgarian University


In two preliminary experiments the influence of mood and strategic priming on performance
on the famous Raven matrices task was measured by using the thinking aloud methodology.
Although the results did not reach statistical significance, differential effects on the usage of
searching vs. exclusion strategy was observed in Experiment 1 and the extent to which
subjects relied on superficial features vs. relations in Experiment 2.


In human thinking research the method of priming is widely used and often generates
surprising patterns of performance without subjects being aware of the manipulation and its
relevance. In the current experiments we explored the possibility for changing both the
strategy employed and focus of processing in the Raven task by varying the preceding task
which constituted the priming manipulation.
Experiment 1
In Experiment 1 we examined whether solving a classic “odd one out” task could induce an
exclusion strategy - first removing the inappropriate options - in the following Raven task. We
reasoned that by appropriate priming we can increase the usage of this strategy as compared
to a neutral control condition.


A simple between subject design was used with two levels of the independent variable –
presence of an “odd one out” task before the main Raven task and a control level without
Subjects were tested individually in sound proof booths by the second experimenter. They
were instructed to think aloud and verbalize their thought process as they go along the
problems. First all of them were given a practice task that was supposed to accommodate
them to the uncommon in everyday life practice of thinking aloud. Following that procedure,
half of the subjects were given three pictorial tasks such as:
Which is the odd picture from these?

1. saw 2. axe 3. hammer 4. tree

The remaining half proceeded directly to the Raven task, which consisted of three matrices of
medium difficulty. Verbal protocols of the procedure were collected.


10 NBU students volunteered to participate in the experiment. They were split equally in the
two conditions and were rewarded nothing but unforgettable experience.
Results and discussion
After conducting the experiment, we coded the protocols using three categories – a random
strategy, a search strategy and an exclusion, or odd one out strategy. Since the random
strategy was rarely used and not really relevant to out study, we conducted T-tests to
determine the significance of our results using only the search and odd one out strategies:

Although some specific trends were observed in the usage of the Odd-one strategy, our results
remained insignificant. We believe this was caused by the small number of subjects and the
usage of only one coder, and that if we increase the number of subjects to 30 and use two
independent judges for greater validity, our results could show the predicted pattern.

Experiment 2

In experiment 2 we used three other matrices from the Raven stimuli, which were chosen
because of being rich in both details and relations.
The same simple one-factor between-subjects design was used. This time we had no control
level. The two levels of the IV were positive and negative mood and our DV was the amount
of statements focusing on details vs. relations.
Our hypothesis was that in a positive mood subjects would tend to ignore the difficulty of the
task and focus on the easily detectable superficial features while in negative mood they would
rely on a more relationally-oriented strategy.
The principal difference with the procedure of Experiment 1 was the priming task. Subjects
we asked to describe one of their best/worst days vividly and describe it to the experimenter,
as well as briefly record it in written form. After a very short delay they were given the Raven
11 university students participated for no payment. Six were in the positive priming condition
and the remaining five in the negative priming condition.
Results and discussion
We used only two pre-determined coding categories - features and relations.

Again as in Experiment 1 the expected patterns of performance was observed without
obtaining statistical significance. We tend to attribute that fact to the small number of
participants. Even if the coding of the protocols was unreliable because of the insufficient
number of coders, we still believe that the predicted pattern is genuine and could be verified
by using 30 or more subjects.

General Discussion

In two short thinking aloud experiments we observed the influence of different kinds of
priming on subsequent intellectual performance. This is the place to make the remark that
none of the total of 21 subjects expressed any suspiciousness during the procedure and
nobody reported any conscious impact of the priming task on their target task performance.
It would be interesting to merge the two experiments into a more complicated factorial design
and observe the possible interactions between the factors. Before that, however, we have ideas
for replications of the current designs using more subjects, coders, and importantly – eyetracking
technology to aid us in the data acquisition process.

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Молитвата в психотерапията - научен поглед

Молитвата в психотерапията – научен поглед

Забележка (disclaimer)
В статията ползвам идеи от психоанализата, аналитичната психология, когнитивната и поведенческа наука, трансперсоналната психология. Ползването на тези институционализирани идейни отправни точки ми служи само като ориентир за собствената насока на мисълта ми. Позволявам си да мисля интегрално, да правя дълбинни дистантни аналогии между горепосочените при повърхностен поглед противоречащи си системи за познание и гледни точки. При това съзнавам, че е почти неизбежно привличането критиката на неумеещите да осъществяват подобни същностни аналогии и фиксирали се догматично в собствената си система за познание. С тази скромна статия не заявявам вписване в коловозите на отделните идейни течения, а комбиниране на познавателните им структури, откриване на аналогични смислови паралели зад повърхностните им терминологии и трансформирането им до нови заключения! Тоест, позволявам си известен творчески полет! Свободно мислене, което стъпва на познатото, но го надхвърля!

Какво е Бог Отец и Небесна Майка от психотерапевтична гледна точка? Какво е молитвата и каква роля има тя в психотерапията? Нека видим позицията на науката психология по въпроса!


Според различните школи в психоанализата през по-ранен или по-късен етап от развитието на детето, родителските фигури биват интернализирани и заживяват в детската психика под формата на т.н. интроекти, мъжки и женски модели. Според класическата психоанализа родителските образи и техните взаимоотношения образуват т.н. психична инстанция суперего, вместилище на моралните норми, правила, цензура, характер. Тези норми и характер резултират като отклик, реакция на залаганите от родителите в подсъзнанието програми (комплекси, когнитивни схеми). Един велик психиатър от миналото столетие, Карл Юнг, разширява осветляването на психичната ни структура с добавянето на т.н. от него архетипни Анимус, Анима, Сянка и др. в личното и колективно несъзнавано. Анимус в основата си представлява бащиният интроект, а Анима, този на майката. Според Юнг тези архетипи търпят развитие. Започвайки от родителските образи, те могат да се откъснат от тях през етапите на развитие на лошото момче/ момиче, жената майка и мъжът съпруг, мъдрата жена и мъж и да стигнат до собствените ни душа и дух. В превод Анима означава душа, а Анимус, дух. Обръщението към небесната майка и бащата отец в молитвата, погледнато през такава гледна точка, представлява словесен изказ на съзнателния стремеж към растеж на собствените психични интроекти и резонирането им с вътрешната безграничност на душата и духа ни. Целият процес според Юнг се ръководи от Селфът, висшият Аз, цялостната ни личност, онзи тих безмълвен зрител, центърът на съществото ни!

Според екстравертното разбиране в психоанализата на религията, небесният отец и майка представляват инфантилна проекция на вътрешните интроекти на родителските модели в нас самите. Илюзорно детско желание на възрастния за закрила и сигурност. Такова виждане е вярно, когато вярващият проецира менталните си мъжки и женски образи в някакъв външен божествен закрилник. Примерно в Бога с бяла брада на небето. Когато обаче отнесем религиозната вяра интроспективно към собствената душевна структура, тогава молитвата се превръща в прекрасен инструмент по психична промяна и израстване! Тогава молитвата се превръща в метод за асимилиране, интегриране и развитие на родителските модели, сянката и пр. психични архетипи. Хармонизиране и интегриране около вътрешното ядро на психична цялост!

Трансперсонална психология

Трансперсоналната психология директно взаимства от психо-философските и религиозни учения за развитие на личностовия потенциал, като транслира извечните духовни истини на психологичен език.

В индуизма съществува следната градация на отношението към божественото:

1) Като към небесни майка и баща: това обръщение е първото стъпало на преработването на психичните модели, заложени от биологичните родители – превръщането им в адаптивни и наситени със спокойна сигурност.
2) Като към мъдър Учител, закрилник (ца), от който се учим, с помощта на когото растем и самите ние придобиваме мъдростта и Любовта му (и). Тук отношението е възрастнало до по-зряло, с разбиране на единството на всичко и осъзнаване на собствения безграничен потенциал в развитие. Отношение като към закрилник, ангел хранител, по-мъдър и голям от нас самите, който бди над живота ни – собственият ни Селф, цялостна личност.
3) Като към приятел, приятелка. Тук съзнанието за собствената божественост е пораснало до една постоянна свързаност с вътрешния център, Азът (Селф, цялостна личност). До едно приятелско равностойно сътрудничество и кооперация!
4) Като към любим/ любима! Любящо сливане с вътрешната божествена противополюсност, водещо до сливане с цялостната ни личност. Ти ставаш самата божественост. Тя протича през теб като пълноводна река през широкото дефиле на отвореното ти сърце! Сливане в прегръдката на любов и сила, водещи до онази тиха мъдрост, отвъд думите и фрагментираното познание!

Практикувана с такова разбиране, молитвата може директно да служи като психотерапевтичен инструмент по развитие и трансформиране на собственото суперего (морал, норми, характер) и съдържащите се в него родителски образи: Анимус и Анима. Развитие, водещо до неутрализиране сугестията на възпитанието, мнението на другите, медийните внушения и наложени цели, живеещи в собствения характер и ресвързване с изначалния авторитет: вътрешната божественост, свръхсъзнанието (Аз, Селф, цялостна личност). Право пропорционално на степента на това ресвързване, индивидът може да неутрализира и заложените маладаптивни вярвания (комплекси) в подсъзнанието (сянката) си. Метафорично този процес е представен в световните митологии като пътуване на вътрешния герой към горната и долната земя!

Поведенческа психология (бихевиоризъм) и невро лингвистично програмиране

Поставям невро лингвистичното програмиране в един раздел с поведенческата наука не защото то е наука, но защото представлява едно много творческо психотерапевтично практично приложение на поведенческата наука. Главните принципи на нлп се основават именно на поведенческата парадигма, а практическото му приложение в огромна степен се припокрива с това на поведенческата психотерапия. Поведенческата психология не се отличава с кой знае каква дълбочина на мисълта, но затова пък принципите и са „желязно” научно „подковани” и обективно доказуемо проследими. Затова тя има мястото си в полето на интегралната психология като здрави основи на метафоричната цялостна психологична „сграда”.

Когато в поведенческата или нлп терапия се ползва молитвата като инструмент за когнитивна промяна, в лингвистичната семантика на Бог, Отче, света Майко и т.н. се кондиционират всички светли, пълни със сигурност, закрила и радост преживявания на молещия се. Съзнанието „закотвя” (нлп израз за обуславяне) емоционалната кинестетична, образната, аудиалната, обонятелната и сензорна модалности на тези най-вдъхновяващи преживявания – закотвя ги към произнасяното на глас или мислено изричане на тези свещени слова. Свещените думи стават „котви”, на които когницията се обляга, за които се захваща при терапевтичната промяна! Разбира се, ако такова схващане се приема като единствено и само по себе си, това би бил редуциращ цялостната човечност до двумерна плоскост подход. Ако обаче такова разбиране се постави в контекста на интегралната психология, то намира достойното си място.

Когнитивна наука на религията (Cognitive Science of Religion, CSR)

CSR е сравнително нова дисциплина – развива се едва от 20-на години. Понастоящен вече е обширно поле за провеждане на научни изследвания върху религията, с различни гледни точки и подполета. Ще се спра бегло само на някои от главните идеи на основателя на CSR, Barrett, които имат пряка връзка с тематиката на настоящата статия. Когнитивната наука на религията прави ясно разграничение между теологически и религиозни вярвания. Докато теологията се състои от разнообразни, комплицирани и често далеч от ординарната когниция презумпции и допускания (антиинтуитивност), то религиозните вярвания съществуват дори в децата и са продукт на естествената работа на когницията ни (минимална антиинтуитивност)! Етологията (наука за поведението на животните) стига още по-далеч и твърди, че подобни вярвания съществуват дори в животните. Звучи странно, но е факт. Според еволюционната парадигма в науката и по-специално според еволюционната психология, в далечно минало, във връзка с ефективното ни оцеляване като индивиди и като вид, в психофизиологията ни се е сформирала т.н. от когнитивните учени HADD (hyperactive agency detection device) – свръхактивен детектор за интенционалност (СДИ). Еволюционната психология обяснява появата на тази психична структура във връзка с оцеляването. При най-малките външни стимули, когнитивният апарат е проектирал в работната памет (съзнанието) на индивида образи и мисли за заплашващи агенти: агресивни животни, хора и природни стихии. Тази свръхчувствителна детекция и проекция на евентуална заплаха е била гаранция за оцеляването, въпреки че в огромния процент от задействането си е нямала връзка с реална заплаха. Чрез когнитивната структура СДИ ясно може да бъде проследено развитието както на религиозните вярвания, така и на психопатологията при тревожните разстройства.

Етология и СДИ

Чудесно можем да наблюдаваме генетичното предаване на СДИ при животни, чиито родители са били изтезавани, бити, плашени. Статистически значимо такива животни, дори при оптимални условия, получаване на топлина и обич, реагират свръхактивно и страхово на незначителни дразнители, най-често нямащи каквото и да е заплашително съдържание. Друг начин за проследяване действието на СДИ е при сравнението между животни, расли при оптимални условия и малтретирани такива. Малтретираните в детска възраст животни, при достигане на зрялост, дори и под най-любящите грижи и в най-чудесните за тях условия, продължават да свръхреагират страхово, проектирайки паметовите си очаквания за заплаха и нараняване в неутрални и нормални стимули от контекста.

Когнитивно развитие при децата и СДИ

Правени са когнитивни експерименти, при които е установено, че детето в ранна възраст автоматично проектира собственото си познание в другия и очаква, че той го споделя. Детето не умее да разграничи собственото си виждане и очаквания от тези на реалния друг и средата. Когато се развива, детската когниция естествено проектира собствената си съзнателност и интенционалност в средата, в живи и неживи обекти, в животни и предмети. Предметите се одушевяват, природните сили за детето са интенционални, животните говорят и мислят според детето по същия начин, по който то го прави и т.н. Тоест, детекцията на интенционалност при децата се наблюдава с пълна сила. Това така характерно за детската възраст одушевяване, базирано на проекция на собствената съзнателност в средата, е интимно свързано със свръхактивната детекция на интенционалност на еволюционния ни механизъм за оцеляване.

Развитие на религиозните вярвания в човешката история

Може да се каже, че детското развитие преповтаря структурно главните психични етапи в историческото развитие на човечеството. По същия начин можем да твърдим, че ранните етапи от историческото развитие на човечеството е един вид детска фаза от еволюцията ни като вид. Първоначално одушевяващите проекции на интенционалност са били хаотични. Това може да се види и сега при антропологичните изследвания на примитивни племена. Всеки камък и облак се одушевяват, в тях се влага съзнателност, Собствените страхове и очаквания се проектират във всичко наоколо. В основата на съвременни религиозните вярвания, погледнато исторически, през перспективата на когнитивната наука на религията, стои ... страхът! Страхът, идващ от нагона за оцеляване, бива проектиран през СДИ и на неутрални стимули от контекста са придавани съзнателни качества, с цел реагиране и съхраняване на живота. Всяко изпукване на съчка бива вземано за стъпка на дебнещ тигър, всяко потрепване на листо за готвещ за атака враг. Търсейки опора, когницията на древния човек одушевява природата и през СДИ очаква взаимодействие и протекция от нея – проектира сянката си (Юнг). С времето към тези първоначални вярвания се добавя проекцията на интернализираните защитни родителски образи. Родителите при всеки човек се интернализират като психични структури, така наречените в психоанализата интроекти: майчиният като Анима, а бащиният като Анимус. Родителите са тези, които защитават, обичат, задоволяват нуждите на развиващото се дете. То същевременно трябва да се страхува от тях и съобразява с тях. Свръхактивният детектор на интенционалност (СДИ), продукт на нагона за оцеляване, процесирайки действието си през интроектите на Анима и Анимус, ражда религиозните вярвания за природата майка, мъдра и защитница и духът баща, силният покровител. Тоест, проектира се нуждата на възрастния от защита и покровителство. С течение на времето религиозните вярвания прерастват в теологични системи, които комплицират тази естествена работа на когницията ни до сложни идейни учения. Според научните изследвания на когнитивната наука на религията, зад различните теологични системи по света, стоят идентични религиозни вярвания, основаващи съществуването си на естествената работа на познавателния ни апарат! В съвременните религии ясно може да се проследи как най-ниското ниво на връзка с бога е страх, който прераства в почитание като пред мъдър учител, преминава през едно по-осъзнато сприятеляване и достига до любящо сливане с него.

Вярването в душата според когнитивната наука на религията (CSR)

Според CSR вярването в собствената и на другите душа представлява интроспективна, насочена към собствената когниция работа на СДИ. Свръхактивният детектор на интенционалност, когато процесира интровертно, автоматично окачествява фините телесни сензорни, проприоцептивни, хормонални, биохимични и оттам емоционални динамики като проява на свръхестествен агент, душа, енергийно тяло, тяло от светлина и сила. Този базисен дуализъм е плод на естествената работа на ума ни. Когато страхът от смъртта, проектиран в теологични конструкции, се добави към базисния дуализъм, се появява вярата в безсмъртната ни душа.

Молитвата в психотерапията – обобщение

Каквито и да са реалиите – дали имаме душа, дали има ангели и т.н., дали вярата в бога е само проекция на психодинамики, интроекти от ранните години, едно е сигурно: според науката религиозните вярвания представляват нормална и фундаментална, естествена работа на ума ни!

В психотерапията молитвата впряга естествения механизъм на религиозно вярване в хода на сублимацията на маладаптивните родителски интернализирани образи, на базисните страхове от смъртта и преходността, загубата и крайността. CSR установява, че СДИ е тясно свързан неврологично със зоните в мозъка, процесиращи ... вярата! Както се казва, „ако имате вяра колкото синапено зърно, планини ще повдигате...”. Същата мозъчна зона се оказва, че може да произвежда нови неврони – нещо, което до скоро се смяташе за невъзможно. Погледнато така, обръщението към божественото в психотерапевтичната молитва използва нормалната свръхактивна проекция на интенционалност, за да трансформира страха, тъгата, вината, гнева и т.н. във вяра и хармонична адаптивна психика!

Искам само да отбележа, че пробивът на твърдата наука в областта на религията ни позволява да ползваме научните заключения в чисто приложен аспект, независимо дали сме изцяло съгласни теоретично с тях или не!

Речник на термините:

- Родителски интроект - ментален "отпечатък' на родителска фигура от ранните ни години. Отношението, възпитанието на родителя към нас, взаимоотношенията на родителите помежду им. Взаимодействието им с обществото. Културата, вярванията и разбиранията им.
- Проекция - автоматичен механизъм, при който собствени психоналичности се приписват на обект от контекста.
- Интроспекция - вътревзиране, интравертно изследване на собствената когниция
- Аналогия - ключов процес във всички ментални процеси. Аналогията представлява свързването на две понятия въз основа на техни дълбоки структурни подобия.
- Поведенческа наука - бихевиоризъм, наука за поведението на човека.
- Когнитивна наука - бихевиоризъм плюс опосредствено изследване на психичните процеси чрез поведението.
- Етология - наука за поведението на животните.
- Интенционалност - съзнателно намерение.
- СДИ - свръхактивна детекция на интенционалност.
- Сянка - нежеланите и изтласкани от персоната (външната личност, маската) качества

Молитви и псалми

Молитва при панически атаки

Господи,аз знам,че Ти си великият, а аз малка, затова научи ме, че имам право да греша-защото това е моят земен път, защото само така мога да се уча!

Господи, Ти си рекъл да не се борим против злото-затова моля Те научи ме да приемам моя страх с любов и търпение–само така той се превръща в смелоста на постижението!

Господи, моля Те научи ме да възлюбя страха си!

Господи, аз знам, че Ти винаги си с мен! Нека с Твоята любов се науча от ден на ден да поемам все по-големи и трудни рискове!

Мили Боже, моля Те научи ме да извличам силата от своя страх!

Господи, моля Те научи ме да се обикна безусловно, да се приемам и да си вярвам-защото знам,че съм част от Теб!

Господи, бидейки неотделима част от Теб, аз знам, че моите избори и решения са важни-затова аз знам, че имам право да заявявам желанията си, мненията си и ако е нужно смело да заявявам НЕ!

Господи, моля Те научи ме да не се оправдавам и обяснявам пред другите, защото си вярвам-вярвам в Божественото в себе си!

Мили Боже, учейки се в това земно училище, нека да бъда адекватна на неговата вибрация-моля Те научи ме на права мисъл, логика и здрав разум и нормална здрава агресия!

Боже, моля Те нека успявам да рафинирам своя любим страх до воля и мотивация за постижения, да го приемам и трансформирам неговата сила в действена смелост!

Господи, аз знам, че за да са щастливи другите около мен, е нужно аз да бъда щастлива-затова, моля Те научи ме да постигам и отстоявам своето щастие!

Господи, моля Те научи ме да виждам доброто в себе си, другите и самия живот!

Нека Твоето щастие и радост заживеят в мен все повече от ден на ден!

Господи, нека Твоята вяра и любов станат моя същност!

Господи, моля Те научи ме да си вярвам!

Боже, моля Те заживей в мен и нека горивото на моя страх се трансформира в Твоята любов и светлина!

Научи ме на това!

Да бъде твоята воля, Отче!


Молитва при здравна тревожност

Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщеславно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдавам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми!


Молитва при Хипохондрия и ОКР

Господи, моля те научи ме да повярвам в Теб, научи ме да разбера, че моето его е малко, нищожно и слабо пред теб и че грижата за живота ми и на моите близки е в твоите ръце! Смири ме, за да може през мира и вярата на отвореното ми сърце да преминава спокойната сигурност на любовта ти!

Господи, моля те нека осъзная идентичността си с Теб! Нека смирението на малкото ми его бъде раждане на духа ми, който си Ти!

Господи, моля те възстанови живата връзка с надеждата, вярата и любовта в мен!

Господи, моля те научи ме да ти вярвам безусловно!

Господи, моля те нека да осъзная твоята закрила, която е над мен и над моя дом постоянно, като разтворя вярата си в теб!

Господи, моля те научи ме да живея щастливо и непринудено,вярвайки в теб!

Мили Боже, нека да живея радостно в мир и вътрешен покой и да умра само веднъж - когато ти решиш! Защото Боже, моят страх е само една гордост, която скрива твоята любов и закрила от мен - страх, от който всеки ден умирам!
Затова моля те нека вярата в теб стане една диамантена защита и закрила, която да ме води в живота!

Господи, моля те научи ме да бъда смел - да трансформирам своя страх във вяра и любов!
Мили Боже, аз знам, че начинът да бъда смел е не да се боря с моя страх, а да го трансформирам - като го възприема и възлюбя - така той става гориво за твоята сигурна любов и смелост!

Господи, нека да смиря егото си и да разреша ти да ръководиш живота ми! А ти си Любов, Сигурност и Светлина!

Господи, моля те направи така, че да се науча да осъзнавам гордостта на перфекционизма в мен винаги, щом той започне да се проявява в ежедневието ми и да го трансформирам в прошка и смирена толерантност като състояние на съзнанието ми!

Моля те, мили Боже, нека се науча да приемам нещата такива, каквито са!

Да виждам съвършенството в несъвършенството! Да владея хаоса, вместо да търся суетата на реда!

Господи, моля те смири ме и ме научи да бъда по-мек, благ, приемащ, толерантен и сърдечен!

Мили Боже, нека твоята безгранична безусловна любов, за която сега се разтварям, да преминава през мен, да разтвори желанието на егото ми за контрол и да видя света през твоите очи, отвисоко, откъдето всяко несъвършенство се превръща в съвършенството на по-широката мозайка на твоята визия!

Моля те, Господи, научи ме да се приема такъв, какъвто съм, несъвършен, слаб и обикновен! Защото знам, че именно в слабостта е силата и в обикновеността на смиреното его е величието на щастието ти!

Нека да приема и другите такива каквито са, както приемам и себе си - научи ме, небесни отче, да виждам в хората дълбинното добро, зад външните им роли и маски!

Боже, моля те нашепни ми благите си слова, за да разбера, че е човешко да греша, защото само като греша, мога да се уча от грешките си!

Нека бъде твоята воля, а не моята, Господи!


Молитва при окр

Господи, моля те научи ме да осъзная, че ти си господарят на еволюцията и ти си създателят на естествения механизъм на защитно обратно пораждане на мисли и образи  в ума ми. Научи ме, велики творецо, че битката ми против тези чудесни защитни мисли се явява празна его гордост, която с радост мога да смиря и успокоя с любовта ти. Дай ми Боже сили да приема нещата такива, каквито са, вместо тщеславно да искам да ги нагодя според малките ми фалшиви човешки разбирания. Моля те, Господи, нека твоята приемаща и блага любов се възцари в душата ми, да помилва и успокои ненужните терзания на човешкия ми морал и го трансформира до един далеч по-всеобхватен божествен морал. Моля те, погали Боже тези неврални пътечки на натрапливостите ми и ме научи когато идват тези мисли, да ги приветствам и посрещам с релаксирана спокойна радост. Нито да се боря с тях, нито да бягам от тях, но с любяща усмивка да наблюдавам възникването им, с приемащо сърце да се фокусирам в твоето любещо присъствие в мен, докато практикувам непривързаност и им позволявам да преминават и се разтварят. Научи ме Боже, на невкопченост - да оставам в тревожността зад преминаващите мисли, спокойно приемайки ги и да стапям тази чудесна тревожност с любовта ти! Защото знам, Господи, че така практикувайки с твоя помощ, в мозъка ми се създават нови неврални пътечки на благуване и смирена сила, а мислите стават все по-слаби и обикновени. Приемайки тях, приемам теб, Боже - защото ти се създателят на този свят, на еволюцията и този добър и нормален механизъм в ума ми! Обичам те, Боже! Да бъде твоята воля, а не моята!


Молитва при хипохондрия

Господи, аз се доверявам на Твоя божествен Промисъл и знам, че всичко е в Твои ръце! Аз съм малък и моите усилия са нищожни пред Твоите планове! Да бъде Твоята Воля! Аз имам право да се доверя на дълбоката житейска мъдрост и да знам, че всичко ставащо е част от тази мъдрост! Моят разум и свободна воля сега избират да Ти се доверя така, че да върша нужното за моето и на близките ми здраве разумно, но свободна от страх и тревожност! Аз знам, че животът е добър и прекрасен в своята дълбочина и само от мен зависи да го видя такъв, в неговата истинска светлина! Аз имам право да вярвам в дълбокия вътрешен смисъл на живота си и да знам, че той се грижи за мен постоянно! Аз имам право да се доверя на живота си и да се отпусна емоционално в неговите грижовни ръце! Аз знам, че аз и близките ми ще сме здрави толкова, доколкото сме свързани с Твоята радост и щастие, непринуденост и жизнерадостност! Аз ти вярвам, Боже, отдавам живота си в твоите ръце – да бъде Твоята Воля, а не моята! Аз вярвам в дълбоката разумност и божествено присъствие в живота и знам, че моето и на близките ми здраве и благополучие зависят от вътрешната ми свързаност с Божественото! Аз се доверявам на божественото в себе си и в живота си и предавам контрола в неговите ръце! Аз чувствам и живея божественото присъствие в мен тук и сега, във всеки един миг от живота си! То ме насища с любов, мъдрост и свобода! Аз съм спокоен и щастлив човек! Обичам живота си и той ме обича! Да бъде волята ти в живота ми, Господи!



Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;
при омразата нека давам любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото резонирайки със Себе си се раждаме за вечен живот.

Франциск Асизки

Молитва от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки

Псалом 91

1. Който живее под покрива на
Всевишнаго, ще пребивае под
сянката на Всемогъщаго.

2. Ще казвам за Господа:
Той е прибежище мое и крепост моя,
Бог мой, на Него ще се надея.

3. Защото Той ще те избавя
от сетта на ловеца
и от губителен мор.

4. С перата Си ще те покрива
и под крилата Му ще имаш прибежище.
Неговата Истина е щит и всеоръжие.

5. Няма да се боиш от нощен страх,
от стрелата, която лети дене,

6. от мор, който ходи в тъмнина,
от погибел, която запустява
всред пладнина.

7. Тисяща ще падат от страната ти
и десет тисящи от дясно ти,
но при тебе няма да се приближи.

8. Само с очите си ще гледаш
и ще видиш въздаянието на

9. Понеже ти си направил Господа, моето упование,
Вишнаго, свое прибежище,

10. няма да ти се случи никакво зло
и язва няма да се приближи
до жилището ти.

11. Защото ще заповяда на ангелите Си за теб
да те пазят във всите твои пътища.

12. На ръце ще те подигат,
да не би да препънеш о камък
ногата си.

13. Ще настъпиш лъв и аспид,
ще стъпчеш млад лъв и ламя.

14. Понеже положи в Мене любовта си,
за то ще го избавя.
Ще го туря в безопасност,
защото позна Името Ми.

15. Ще Ме призове и ще го послушам,
с него ще съм, когато е в скръб,
ще го избавя и ще го прославя.

16. Ще го наситя с дългоденствие
и ще му покажа спасението Си.

Псалом 23

1. Господ е пастир мой.
Не ще бъда в лишение.

2. На зелени пасища ме упокоява,
при тихи води ме води.

3. Възвръща душата ми.
Води ме през пътеки на правда
заради Името Си.

4. И даже в дола на смъртната сянка
ако ходя,
не ще се уплаша от зло,
защото Ти си с мен.
Твоят жезъл и Твоята тояга,
те ме утешават.

5. Приготвяш пред мен трапеза
срещу враговете ми,
помазал си с елей главата ми,
чашата ми се прелива.

6. Наистина, благодат и милост
ще ме следват
през всичките дни на живота ми,
и ще живея в Дома Господен
на дълги дни.

Отче наш

Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята.

Хляба наш насъщний, дай го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата и Славата завинаги.


Ихриш Бен Рут

Ихриш Бен Рут. (Господи, където ме зовеш, там отивам.) (три пъти)

Орлин Баев, психотерапевт

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Рецепта на лек при хипохондрия

Лекарство - разказ от Дж.К.Джером – чете се всеки ден в продължения на 17 дни, след това през ден още 13 дни и накрая 32 дни – през 4 дни. Тогава идва ефектът от него. Лекарството се чете в точната последователност и ред, като се разтваря в чашата на съзнанието ви с хумор на вкус! :) :) :)

Бяхме четирима – Джордж, Уилям Самюел Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и се окайвахме един пред друг – от гледна точка на здравето си, разбира се.
Всички се чувствахме неразположени и това почваше да ни плаши. Харис каза, че имал от време на време такова силно виене на свят, че просто не знаел какво върши. Тогава и Джордж каза, че и той понякога имал силни световъртежи и просто не знаел какво върши в такива моменти. Що се отнася до мен, нещо не бе наред с черния ми дроб. Знаех, че черният ми дроб не е наред, защото неотдавна бях прочел едно дълго упътване за някаква панацея срещу чернодробни болки, в което подробно бяха описани различните признаци, по които човек може да познае кога черният му дроб не е наред. Бях открил всички признаци в мен.
Невероятно наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за специално лекарство, без да стигна до неизбежното заключение, че страдам тъкмо от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената u форма. И във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпада напълно с всички усещания, които съм имал до ден днешен.
Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, – и още преди да прегледам набързо дори половината “предварителните симптоми”, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта.
Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф, прочетох симптомите и открих, че имам коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред – прегледах “аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи след около две седмици. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че – що се отнася до нея – бих могъл да живея още доста години. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових двайсет и шестте букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното.
Отначало това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Откъде-накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други, не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта, изглежда, ме бе хванала в най-злокачествена форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ензимите още от юношески години. Това бе последната болест в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение.
Седях и размишлявах. Струваше ми се, че сигурно съм много интересен случай от медицинска гледна точка и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците по визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мен, за да си получат след време и дипломите.
После се запитах колко ли време ми остава да живея. Постарах се сам да се прегледам. Измерих си пулса. Отначало изобщо не можах да го намеря. Сетне той заби просто изведнъж. Извадих часовника и почнах да броя. Преброих сто четирийсет и седем удара в минута. Опитах се да почувствам сърцето си, но не можах да го намеря. Бе спряло да бие. Сега, разбира се, съм на мнение, че трябва да е било на мястото си и да е биело през цялото време, но още не мога да си обясня как и защо. Потупах се навсякъде отпред, започвайки от това, което наричам талия, и свършвайки с главата. Потупах се отсам-оттам и по слабините и дори някъде нагоре по гърба, но нито долових нещо, нито почувствах каквото и да е. Опитах се да прегледам и езика си. Извадих го, колкото се може повече, затворих едното си око и се помъчих да го изследвам с другото. Видях само крайчеца му. Единствената полза, която извлякох от този опит, се сведе до още по-голяма увереност от преди, че имам скарлатина.
В читалнята бях влязъл като щастлив и здрав човек. Измъкнах се навън като същинска развалина.
Отидох да видя лекаря си. Той ми е отдавнашен приятел. Когато ми се струва, че съм болен, той измерва пулса ми, преглежда езика ми и разговаря с мен за времето, при това винаги безплатно; затова реших да го зарадвам и отидох да ме прегледа. “Всеки лекар се нуждае най-вече от практика – рекох на себе си. – Нека ме прегледа: ще натрупа повече практика от мен, отколкото от хиляда и седемстотин обикновени, нищо и никакви пациенти с по една или две болести”. И тъй, отидох право при него.
– Кажи – рече той, – кажи от какво се оплакваш.
– Няма да ти губя времето, драги мой – подзех в отговор, – да ти разправям за болестите си. Животът е кратък, а ти може да умреш още преди да привърша. Ще ти кажа обаче от какво не боледувам. Нямам хроническо възпаление на капачето на коляното. Не мога да ти обясня защо нямам възпаление на капачето на коляното, но истината е, че не страдам от тая болест. Имам обаче всички останали болести.
После му разправих как бях стигнал до този извод.
Тогава той просто ме разпъна върху кушетката и ме заразглежда отвисоко, после сграбчи китката ми, сетне ме тупна по гърдите, и то тъкмо когато най-малко очаквах това – една доста подла постъпка, ако питате мен, – а веднага след това ме блъсна с глава. Накрая седна, надраска нещо на едно листче, сгъна го и ми го подаде, а аз го сложих в джоба и си отидох.
Не го отворих. Отнесох го в най-близката аптека и го представих. Човекът го прочете и веднага ми го върна, казвайки, че не държи на склад такива неща.
– Но нали сте аптекар? – възразих аз.
– Да, аптекар съм – отвърна той. – Ако бях нещо по средата между смесен магазин и семеен пансион, може би щях да мога да ви услужа. Понеже съм само аптекар, срещам известни затруднения.
Тогава прочетох написаното, а то гласеше, както следва:

1/4 бифтек и
1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа
1 разходка от 15 километра всяка сутрин
1 легло точно в 11 часа всяка вечер.
И не измъчвай мозъка си с неща,
които не разбираш!

Следвах тези указания с щастливия резултат – ако трябва да говоря лично за себе си, – че животът ми бе спасен тогава и пулсира в мен до ден днешен.
Но да се върна към настоящия случай и упътването за рекламирания чернодробен специалитет – аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до “определено неразположение към всякакъв труд”.
Никакви думи не могат да опишат мъките ми по тоя повод! От най-ранно детство съм същински мъченик. Когато бях юноша, тая болест не ме оставяше нито за ден. Тогава никой не знаеше, че всичко иде от черния ми дроб. В онова време медицината не беше толкова напреднала и всички отдаваха болестта ми на обикновен мързел.
– Ей, ти, малък некадърнико – казваха ми, – хайде ставай, та да свършиш нещо полезно!
Никой, разбира се, не знаеше, че съм болен.
Не ми даваха хапчета; удряха ме по главата. Колкото и странно да изглежда това, тия плесници често ми помагаха, поне за малко. Имаше случаи, когато само една плесница се отразяваше по-благотворно върху черния ми дроб, отколкото въздействието на цяла кутия с хапчета в днешни дни, и ме подтикваше да скоча начаса и без да губя нито минутка, да свърша работата, която ме караха да върша.
Всъщност това се случва доста често – простите старовремски средства понякога се оказват по-резултатни, отколкото цяла аптека с бурканчета и шишенца.
Седяхме тъй към половин час, описвайки болестите си един на друг. Аз обясних на Джордж и на Уилям Харис как се чувствам всяка сутрин, ставайки от леглото, а Уилям Харис ни разправи как се чувства, когато си ляга; и Джордж, който стоеше върху килима пред камината, ни изнесе същинско представление, за да покаже как се чувства нощем.
Джордж си въобразява, че е болен; но всъщност, между нас казано, той винаги е в отлично здраве.
В този момент госпожа Попетс почука на вратата, за да попита дали сме готови за вечерята. Тъжно се усмихнахме един на друг и си казахме, че все ще е по-добре да се опитаме да хапнем нещичко. Харис рече, че малко храна в стомаха често има свойството да прокужда болестта; и тогава госпожа Попетс донесе подноса, а ние насядахме около масата и хапнахме малко бифтек с лук и торта с ревен.
Трябва да съм бил много слаб по онова време; защото, доколкото си спомням, само след около половин час вече не проявявах никакъв интерес към храната – нещо необичайно за мене – и дори се отказах от сиренето.
Изпълнили това задължение, отново наляхме чашите, напълнихме лулите си и подновихме разговора около здравословното ни състояние. Никой от нас нямаше ясна представа, точно от какво страда; но по един въпрос всички бяхме единодушни – болестите ни, каквито и да бяха, се дължаха на преумора.
– Нужна ни е почивка – заяви Харис.
– Почивка и пълна промяна на обстановката – добави Джордж. – Мозъчната преумора е предизвикала общо разстройство на нервната ни система. Промяната на обстановката и пълната липса на всякакви поводи да напрягаме мозъците си ще възстановят умственото равновесие на всекиго от нас.
Джордж има някакъв братовчед, когото обикновено вписват в официалните регистри като студент медик; затова, без сам да ще, той говори донякъде като човек от лекарско семейство. :):):)

Забележка: разказът и дозировката на лекарствената му употреба са предоставени от д-р Тодор Първанов. :)

сряда, 27 октомври 2010 г.

Утвърждения при заекване и социална фобия

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Орлин - Цел

Орлин - Търсене

Орлин - Настоящето

неделя, 12 септември 2010 г.

Позитивното мислене и принципът "разделяй и владей"

Позитивното мислене и принципът „разделяй и владей”

Човешката психика е сложна структура! Физиологичната и база е нервната ни система, а тя е изключително комплексна и еволюционно многопластова. В популярната литература мнозина автори препоръчват горещо позитивното мислене. То е възхвалявано като носещо житейска удовлетвореност, емоционална хармония, дори материални облаги. Звучи чудесно! Моят опит като психотерапевт обаче ми показва, че нещата са малко по-различни. Принципно погледнато, една позитивна психика позволява филтрирането на житейските събития през себе си и така осигурява благоденствието на носителя си! Разбира се, здравият разум определено е важен ингредиент от хармоничната психика или както аз казвам, бъди сърдечен оптимист, но разумен реалист. Добре! Сърцето ни, тоест несъзнаваното ни, е богата и нееднородна част от психиката ни, при това в голяма степен обикновено е извън полезрението на съзнанието ни. Несъзнаваното ни обхваща подсъзнанието, но и свръхсъзнанието. При това тези двете са само индивидуални звена от мащабната структура на колективното несъзнавано. Когато правим опити за позитивно мислене, чувстване и визуализация, ние ги осъществяваме на съзнателно ниво, като допирът с бездната на несъзнаваното в нас обикновено е ограничен. Вярно е, че анализирането на собствените мисли, чувства и реакции, сънища, активното смело въображение, медитацията, както и богатството от психотерапевтични методи разтварят вратата между съзнанието и несъзнаваното и разширяват неимоверно кръга на първото! Въпросът е, че самоанализирането и самоексплорирането, както и сублимирането и препрограмирането на несъзнаваното е изключително майсторска работа. Тази работа изисква години обучение и самообучение, по пътя и има много клопки и отклонения, съблазни, илюзии и капани. Има достатъчно много бизнес играчи в духовната сфера, продаващи и създаващи илюзии. Има ги и в психологичната сфера. Вървенето по пътя на цялостното самопознание, смел полет в собствените висоти, но и спокойно гмуркане във вътрешния ад, не е лесно. Но е най-ценното и същностно начинание, което е достойно за човека.

Когато човек един ден реши да мисли и чувства позитивно, този му подтик идва от душата му, от желанието му за добруване и щастие. Когато си купим нов софтуер, с него получаваме цели книги с указания за експлоатацията му. Колко по-сложен е човешкият софтуер! Психиката ни е многомерна, сложна система. Популярните пропагандатори на позитивното мислене обаче умишлено свръхопростяват нещата. Те са добри търговци и умеят да резонират с изискванията и психиките на купувачите на психопродукта си. Когато неподготвен човек започне умишлено да се стреми да мисли позитивно и да гони нежеланите от него „негативни” мисли, образи и емоции, нахлуващи в ума му, той изведнъж се почувства чудесно, просто прекрасно. Ето, решил е да промени психиката си и живота си, прави го и на мига получава резултати: приповдигнато настроение, отвътре му просветва, чувства се по-радостен и оптимистичен. Невероятно, нали! Въпросният човек обаче с години и години е поддържал подсъзнателни комплекси: за малоценност, вина ,тъга, страх. Нагоните му нерядко му са се преплели силно с тези програми и са ги заредили мощно с психична енергия. В съвременното общество средно статистическият човек е доста невротизиран. Тоест поддържа едни или други тежички подсъзнателни програми: „не съм обичан, разбиран и приеман”, „провалям се”, „не се вписвам в общуването с хората”, „той непременно ще злоупотреби с мен, ще ме нарани”, „ще ме изостави и замени с друга, по-добра от мен, защото аз не ставам”, „аз съм дефектен”, „трябва да се пожертвам за другите и през тяхното одобрение да получа капчици удовлетворение”, „трябва да бъда перфектен”... Програми за критика и самокритика, програми за липса на норми и дисциплина или прекалено ригидни такива. Програми за недоверие, непълноценност, емоционална необособеност и зависимост от другия. Програми за мазохизъм и емоционален садизъм и т.н. и т.н. Дори във външно адаптивните и успешни хора от съвременния свят могат да се наблюдават различни комплекси, характерови и когнитивни сривове и проблеми. Това е нормално! Хората сме несъвършени, имаме си странностите, различни сме, шарени сме! Когато обаче дори и сравнително хармоничен човек започне да си налага да мисли позитивно, отричайки и отхвърляйки негативните си мисли, те не изчезват никъде. Напротив, изтласкването им води до натрупване на негативен заряд от тревожност и вина в подсъзнанието. В началото така практикувано, позитивното мислене работи чудесно! Всичко е цветя и рози! Колкото по-дълго човек силово се придържа към позитивното си мислене, отхвърляйки тревожните импулси на подсъзнанието и породените от тях образи и мисли, толкова тези мисли стават по-натрапчиво интрузивни, нахални и нападателни. Тогава човек започва още по-пламенно и искрено да се стреми да мисли само позитивно и с усилие на волята да отрече, отхвърли и изтласка в подсъзнанието нежеланите от него мисли. Той вярва, че Вселената веднага ще регистрира негативните му мисли и ей сегинка върху грешната му глава ще се стоварят техните конкретизирани резултати. Вселената не е толкова глупава и сляпа обаче! Самото ни подсъзнание и неговият начин на работа е създаден от същата тази Вселена. Човекът обаче се стреми с всички сили да потисне естествените и все по-тревожни импулси на подсъзнанието си. Получава се невротично разцепване в психиката му, процеп от битка и опити за свръхконтрол между съзнанието и подсъзнанието. В така възникналата дисоциация човек се невротизира все повече, а в началото носилото му радост и блаженство позитивно мислене само по себе си се оказва инструмент за тази интрапсихична дисоциация! Ако човекът се допита до своя уважаван водач: гуру Кехоу, гуру Рави Шанкар и т.н., отговорът обикновено е: „Имаш прекалено голямо его! Слаб си! Нямаш достатъчно воля и решимост! Прекалено си замърсен и трябва да се напрегнеш повечко, за да се очистиш!...”. Човекът се напряга още повече в опитите си да отхвърли „негативните” мисли и емоции, в резултат на което разцеплението в психиката му става все по-голямо, а напрежението в подсъзнанието расте и препоражда все по-нападателно проникващи в съзнанието нежелани от човека мисли. Така разцепена, индивидуалната психика е прекрасна за насочване отвън в посока желана от външния оператор, гуру или пропагандатор. Защото напрежението става все по-нетърпимо, а собствените усилия водят в тупика на болката и отчаянието...

Борбата с подсъзнанието е безсмислена и предварително обречена на провал. Нужно е да бъде разбран естественият механизъм на функционирането му в режим на опасност и тревожност. Когато тази ключова функция бъде разбрана, самата нужда от битка изчезва! Представи си уплашено животно. Сега пренеси това животно в подсъзнанието на човек от древността, живеещ в джунглите. А сега пренеси подсъзнанието на този древен човек в собственото си подсъзнание сега! Виж себе си сега, но някъде в амазонските джунгли. Може би самолетът ти се е разбил на път към круиза ти на карибите и си единственият оцелял... Вече си се лутал два три дни, спал си под странните храсти наоколо и си мъничко посвикнал със звуците и миризмите. Знаеш обаче, че в джунглата има опасни животни, змии, насекоми... След първоначалния шок след катастрофата си се опомнил и усилено търсиш изход от гората и човешко присъствие. В часовете на неизвестност онези филми от дискавъри чанел за дивите гори някакси отново и отново се промъкват в ума ти и при най-малкия непознат шум наоколо в съзнанието ти избухват образите на белите зъби на звяра, разтворил паст над лицето ти! Просто виждаш и усещаш ужаса си от забиването на зъбите на звяра в тялото си, а умът ти ражда ужасни сцени на кръв и кошмар. Цялото ти тяло се напряга, готов си за скок и бягство и все по-силно стискаш острата пръчка, която намери, с готовност да се бориш отчаяно. Коремът е „на топка”, раменете са защитно приповдигнати, дишането плитко и бързо, потиш се и си свръхнапрегнат и нащрек. Не дай си боже да си чел за всемирния закон за привличането и да си гледал филма ”тайната”. В съзнанието ти започва да се промъква съсипващата мисъл: „щом сега си мисля за лошото, то ще стане, защото го привличам!”. И започваш с всички сили да отхвърляш мислите за опасност и да се стремиш да мислиш само оптимистично и позитивно. За малко успяваш. Веднага щом се отпуснеш за миг обаче и ужасните кървави сцени и усещания нахлуват в ума и те парализират все повече. Трепериш като листо, вие ти се свят, а страхът ти може „с нож да се реже”. Затова започваш още по-силно да гониш страшните мисли и да поставяш на тяхно място позитивни, пълни с вяра и спасение. Странно, колкото повече се стремиш да мислиш позитивно, страхът се превръща в завладяваща паника, а кошмарните мисли нападат все по-яростно. А ти вярваш, че вселената вече ти праща големия хищник, защото сам го предизвикваш с мислите си. Казваш си: „аз съм толкова слаб и не мога да проконтролирам един страх и едни мисли, не мога да се наложа над тях!”. Наистина не можеш. Не е и нужно! Същата тази вселена, в която евентуално работи законът за привличането, е създала в хода на еволюцията естествената работа на подсъзнанието ти, на старите ти мозъчни структури. Вселената знае, че в основата на раждането на страховите мисли и образи се крие добро намерение за оцеляване, щастие и спокойствие. Вселената вижда именно това намерение и познава прекрасно работата на ума ти! Когато познаваш добре тази защитна работа на подсъзнанието, самото осъзнаване на нормалността и разбирането и неутрализират страха в огромна степен. Има и други похвати за работа със страха, но те са действени само на фона на правилното разбиране.

Позитивното мислене е нещо прекрасно, нещо фантастично - понякога почти прави чудеса! Почти, защото чудеса всъщност няма, но възможност или невъзможност за проследяване на причинно следствените връзки - психични, физиологични, духовни, енергетични. Положителното мислене задейства надеждата, която отваря вратата за вярата, която се разгаря до Любовта! Но, мисленето е решаващо. Съвременната най-ефективна, научна и проследимо доказано действена форма на психотерапия, когнитивно поведенческата, е изцяло в синхрон с древното знание! Още в упанишадите (мисля в една от 13-тте главни) се казва, перифразирам: "Едната птичка седи в клоните на умственото дърво и гледа всичко незпристрастно и спокойно, а другата подскача и вдига врява наоколо!". В ума ни има една метакогниция, самосъзнание, тази способност да наблюдаваш ясно собствения си ум и неговите ментални "подскоци". Метакогницията (самосъзнанието, свободната воля) наблюдава мисленето. То поражда емоция, която поражда действие! Положителното мислене, по моите наблюдения, е един съзнателно усвоен навик за оптимистично виждане на ситуациите - вътрешни и външни. И целенасочената употреба на този навик от метакогницията! От този тих вътрешен зрител, който се осъзнава най-добре по време на съзерцание! Не всеки има съзнателна връзка с метакогницията си, със свободната си воля. Напротив, хората масово са като био машини, програмирани и действащи по програми почти механично, предсказуемо и управляемо. Тази метакогнитивна заспалост, тази прекъсната връзка се ползва от власт имащите, разбира се - хората със заспало самосъзнание са почти като машини, които се програмират - чрез "хляб, секс и зрелища", чрез медиите и т.н. Хората обожават да им бъде казвано какво да мислят: казват им го политиците, медиите, гурувците... Когато владееш мислите на хората, владееш и чувствата им, защото „чувстваш това, което мислиш”!

Положителното мислене прави живота ни ... положителен :) ! Засмян, оптимистичен и безграничен по възможности! Както казва българският мъдрец Беинса Дуно, перифразирам: "Най-ниската температура е - 250 градуса, но най-високата няма граници!" Така и радостта, светлината на съзнанието и свободната воля могат да бъдат развивани без граници, докато тъгата, вината, страхът, гневът, обидата и дистанцирането си имат граници. Въпросът е, че психиката ни е малко по-сложна система, отколкото се представя от някои масови пропагандисти на позитивното мислене. Има си различни психични структури, механизми, динамики, защитни механизми, когнитивни сривове и изкривявания, на поне няколко нива е... За удобство можем да я разделим опростено на три нива: съзнание, предсъзнавано и несъзнавано. На предсъзнаваното ниво е характерът ни, нашата цензура, норми, правила и допускания за взаимодействие. На несъзнавано ниво са нагоните ни: агресия, удоволствие, оцеляване... Там е родово-генетичният ни темперамент. Както и базисните ни вярвания, силно гравирани убеждения за нещата, заложени през ранните ни години и по-късно от родителите, медиите, училищната среда, приятелите и т.н.

Когато решим да развиваме съзнанието си и започнем да се стремим към негови по- светли пластове, окръжността на самосъзнанието се разширява пропорционално и в по-тъмните му подсъзнателни зони. Това е закон. Ако тогава се уплашим от ... себе си и се опитаме да отхвърлим, да преборим, да избутаме събудените агресивни, страстни емоции, пълни с вина, тъга, злоба и всякакви психични механизми и базови нагонни движения програми, различните си "нечисти" базови мисли и вярвания, които изплуват - тогава те не се губят, о, не, но се нагнетяват в подсъзнанието ни. Ако продължим с методите за разширяване на съзнанието, а важна част от тях е и положителното мислене, самото положително мислене и стремеж към развитие могат да се окажат инструмент по отричане на базовите ни вярвания, по потискането им в несъзнаваното! Тогава правим или поне мислим неща, които не бихме искали да правим и мислим, защото се получава психично раздиране, разцепване и подсъзнателните наличности избухват като капакът на тенджера под налягане. Обикновено се чувстваме виновни, което прибавя още сила на целия механизъм. Правилният метод, както е казал един евреин, е "не се борете със злото!". Нужно е да се анализират спокойно и открито подсъзнателните ни варвания, да се приемат с любов и светлината на съзнанието и да се препрограмират. Тогава силата на подсъзнанието се впряга в полета на по-висшите ни аспирации! Това е начинът! Тогава положителното мислене и въобще стремежите ни по разширяване на съзнанието до по-високи възможности, стават реално действени и мощни! Въпросният анализ и препрограмиране обаче далеч не лесни и простички. Не се постигат и с едната медитация само - някои медитират по 30 години, но продължават да ползват медитацията си като оазис на бягство. Бягство от въпросните базови негативни вярвания и емоции... Та, тънка материя е психиката - доста опит, честност и смелост се иска при работата с нея!

Накратко, ползването на положителното мислене без успоредно протичащо осъзнаване, анализ и препрограмиране на дълбоките психични структури (несъзнавани) прилича на:

- обличането на нови гащи върху наакано дупе :)- миризмата се промъква ...
- поставянето на лъскава керамична коронка върху нелекуван гангренясал зъб
- нов мерцедес висок клас със стар 30 годишен и счупен двигател от трабантче
- обличането на нови луксозни дрехи върху просякиня, която в следващия миг ще легне с тях в боклука
- храненето на прасе с черен хайвер и шампанско...
- наливането на ново вино в стари мехове (това не съм го казал аз... :) )
- натискането на капака на вряща тенджера под налягане и спиране на налягането и - няма да е за дълго - още дядо ни ( :) ) Фройд е обрисувал този механизъм за развитие на перверзии, невротизиране и психотизиране.

Позитивното мислене е нещо прекрасно! Стига да се извършва от позицията на една оцялостена, интегрирана личност, която добре познава всичките си психични нива, процеси и движения и ги е впрегнала в хомота на онзи вътрешен тих водач, гласа на безмълвието, свободната си воля! И, както се казва в психотерапията: главата в небето, но краката на земята. Тоест, позитивното мислене, отвореността за непознатото, духовното и вечното - в небето, но краката на здравия разум и логика, на стабилната връзка с реалността, на земята!

Като психотерапевт, ежечасно и ежеминутно се сблъсквам с психомеханизмите на ума. Психичните разстройства са резултат именно от непознаване на собствената вътрешна природа. Нека вземем за пример страдащите от обсесивно компулсивно разстройство (окр), от натрапчива невроза. Те са практически физиологично и ментално здрави по всички показатели. Имат чудесна връзка с реалността, интелект и мотивация за постижения. В даден момент от живота им, когато в несъзнаваното им е натрупана известна тревожност, то ражда неприемливи за моралната им цензура мисли: образи с насилие, злополуки, убийство извършвано от тях над близък или детето им и т.н. Там е работата, че подсъзнанието не се интересува от социално интернализирания ни човешки морал, а просто си върши работата, така както го е правило от милиарди години. Това е нормалната му защитна работа и когато нагонът ни за оцеляване или любовта ни към близко същество се комбинират с нормалната защитна тревожност, се раждат въпросните мисли. Те са част от естествената работа на ума ни – когато го разбираме в целостта му! Същият психичен механизъм присъства във всяко от животните с висша когнитивна дейност, стоящи по-долу в еволюционната верига. А целият животински свят, къде метафорично, като работата на древните неврални структури, къде буквално архетипно, присъства в личното и колективно несъзнавано на ума ни!
Когато нормалната защитна работа на несъзнаваното бива отхвърляна от цензурата на морала и неразбирана, настъпва гореописваната психична дисоциация, разцепване и разделяне, при която тревожността се натрупва, а поначало нормалните мисли се превръщат в нападателни и болезнено интрузивни.

Започнах тази статия със споменаването на т.н. свръхсъзнание. Свръхсъзнанието представлява човешката безграничност. Развитието му ни прави Човеци с главно „Ч”, жители на Вселената! Навикът за позитивно мислене е част от това развитие. Аз обаче твърдя, че позитивното мислене е истински силно и пронизващо всяка душевна струна едва когато човек добре познава цялостната си психика и спокойно разбира и осветлява бездната на подсъзнанието си със светлината на свръхсъзнанието. Нужна е известна предварителна работа по анализиране, себеразбиране и сублимация.

Позитивното мислене наистина носи радост. Ако се практикува в контекста на вътрепсихична или социална интеграция. Описаните по-горе интрапсихични процеси на разцепване, могат да се случват и на социално равнище, в колективното социално несъзнавано. Примерно дадена група от хора, които изповядват общи идеи за по-светъл и духовен живот, решават да заживеят отделно и сравнително изолирано от останалата част от обществото. Отначало духовните бегълци ще се почувстват добре в комуната си, отхвърляйки доколкото могат влиянието на външното общество. С годините обаче в комуната биха започнали да се наблюдават все по-често срещащи се извращения, невротизиране и дори психотизиране. Това би се дължало на проекцията на индивидуалната настройка на ума на отричане в социалния живот на цялата общност. С какво ли би била полезна такава общност на света, при условие, че страни от икономическия, политическия, моралния и битов живот на цялото общество?! С нищо! В заобикалящия подобна „духовна” комуна свят би царяло насилие и хаос, от който „духовните” жители на такава затворена общност биха бягали. А биха могли да използват ресурсите и стремежа си към един по-добър свят в реалния такъв, подпомагайки реалното му случване!

Аз наричам отричащото цялостните психични движения позитивно мислене „розово бонбонено”, за разлика от зрялото позитивно мислене. Последното се излъчва от една цялостно интегрирана психика.

С пожелание за зряло позитивно мислене: Орлин Баев, психотерапевт

неделя, 5 септември 2010 г.

Сърце и ум

Извадки от две интервюта с Джоузеф Хилтън Пиърс за списанията Family life и Wild duck review,публикувани в сп.„Житно зърно” 2/2002 .

Повече от половин век Джоузеф Пиърс, който предпочита да го наричат просто Джо, изследва тайните на човешкия ум. Автор е на книгите: Пукнатина в космичното яйце, Изследване на пукнатината в космичното яйце, Магическото дете, Магическото дете съзрява, Връзки на силата и Краят на еволюцията.и Неговaта страст си остава изучаването на онова, което той нарича “развитие на интелигентността при децата”. Той се е обявил за “иконоборец”, който не се страхува да говори за това как по стотици начини и пътища днешното американско общество лишава от храна интелектуалните, емоционални и духовни нужди и копнежи на младите хора. Отчасти учен, отчасти изследовател, отчасти мистик пътуващ учител, Джо Пиърс поддържа тесни връзки с най-изтъкнатите изследователи, работещи във всяка от интерсеуващите го области. Той синтезира по уникален начин резултатите от техните проучвания и ги предава на достъпен език – един значителен принос в нашето време на нарастваща специализация. Джо пътува по цял свят за да разпространява своята изстрадана мъдрост.

Въпрос: Ще кажеш ли нещо за неврологичните увреждания на съвременните деца, които описваш в книгата си “Краят на еволюцията”?

Пиърс: Преди 10 години написах книгата си Краят на еволюцията и, повярвайте ми, положението от тогава насам се е влошило с 1000 процента. Повечето хора, въвлечени в образователната реформа, обсъждат учебните програми, докато всъщност истината е, че децата, с които те работят, имат увредени способности да бъдат обучавани в пълния смисъл на думата. Обществото трябва най-после да разбере това. Най-ясните резултати относно тези увреждания дойдоха от изследванията на Тюбингенския университет в Германия, провеждани в продължение на 20 години, обхващащи хиляди хора. Те показават три статистически значими извода относно резултата от неспособността да се изгради необходимата за развитието сензорна стимулация. Първо – налице е намаляване с един процент за всяка година на средната сензорна чувствителност на човека и съответно – на неговата способност да получава информация от заобикалящия го свят. Информацията, която днешните деца могат да възприемат или регистрират от околния свят, е 80 процента от тази, която са възприемали децата, които сега са 20 годишни. Това означава, че те просто са с 20 процента по-неосъзнати за това къде се намират и какво става около тях.

Второ – стимулите, които преминават през ретикуларната формация на мозъчния ствол, трябва да бъдат силно концентрирани информационни експлозии, за да пробият. Това означава,че единствените сигнали, които децата възприемат от околната среда, са заредените със силно напрежение бомбастични стимули. Ако това е звук, той трябва да е силен, ако е допир, трябва да е натиск, ако е картина, трябва да е ярка. Слабите сигнали не могат да приковат вниманието им поради намалената чувствителност към заобикалящата ги среда. Едно сравнение: преди 20 години детето или юношата са различвали 360 нюанса на червения цвят, докато сега разделителната им способност е спаднала на около 130 нюанса. Едва доловимите различия са елиминирани и е необходим силен червен цвят, за да проникне през ретикуларната система. Ако надникнем в другите отдели на сетивната система, те също са дълбоко поразени.

Уврежданията в нормалното развитие са причинени от разнообразни фактори – като се започне от родилните технологии и неправилните ежедневни грижи за детето. Най-често истинската грижа се заменя с масирана свръхстимулация – във висша степен неподходяща – дразнители, на които детето е изложено през целия ден, като телевизия или музика, които се смята, че го забавляват или успокояват.

Въпрос: Има ли наистина документирани физически атрофични промени?

Пиърс: Да, има атрофия на цялата сензорна система. Това отговаря и на изследванията на Марша Микулак, за които писах в Краят на еволюцията. Още преди 15 години тя отчете 20 – 25% намаление на сетивната чувствителност на технологичното дете, сравнено с “примитивното” дете от полята или джунглите.

Третият резултат на германското изследване доказа, че мозъкът показва влошена адаптация на равнище, считано за генетичски невъзможно. В мозъците на днешните млади хора няма кръстосване на сензорната информация, т.е. не се осъществява синтеза в мозъка. Зрението, например представлява серии от брилянтни отпечатъци, които не се кръстосват със звука, допира, мириса и така нататък. Влизащият информационен поток от сетивата не образува общ контекст, а всяко е независимо и изолирано от другите. Това обяснява защо децата се уморяват толкова бързо, когато са изложени на изобилен информационен поток.

Когато чува определен звук, детето не извлича от паметта си модели и други сетивни впечатления, които резонират с него. В мозъчните системи се образуват прости къси връзки. Това е разултатът от липсата на естествени стимули и наличието вместо тях на масирана свръх-употреба на изкуствени стимули. Аз и Джери Мандел бяхме в края на седмицата в Нова Зеландия на конференция, провеждана от Д-р Кейт Бъзел върху ефектите от телевизията и компютрите. Вече има невероятно много неврофизиологични изледвания, които показват, че телевизията предизвиква сериозни пробиви в генетичното кодиране. Брус Липтон, клетъчен биолог, един брилянтен човек, показва как емоционалното състояние на тези деца променя коренно структурата на ДНК. Така че не искам да говоря за бъдещите проблеми на образованието и т.н., а за уврежданията, които са причинени на повечето деца в първите три години от живота им и как да променим това. Само ако можем да го преодолеем! Най-важно е с какво подхранваме нашите деца през първите три години.

Има три важни неща. Първо, трябва да разберем, че възпитанието наистина започва от утробата и в 90% се осъществява през първите три години. Второ, никога не си хабете енергията да се обръщате и ангажирате институции, но използвайте всеки бит от енергията си, за да направите всичко, което можете, за най-големия брой деца, които пряко може да достигнете. Вижте насъщните и истински нужди на детето в семейството или около вас.

Въпрос: Казвал сте също, че телевизията е враг номер едно на въображението. Какво е всъщност влиянието и върху децата?

Пиърс: Телевизията в буквален смисъл предотвратява нервното развитие и растежа на мозъка у децата. Когато малкото дете гледа много телевизия, това подтиска способността му да създава вътрешни образи за неща или събития, които не са предоставени на сензорната му система от заобикалящата среда, а това е същността на онова, което наричаме “въображение”. Изследователите в началото мислеха, че проблемът е в програмите, но се оказа, че самата телевизионна технология е увреждаща. С други думи гледането на телевизия само по себе си е пагубно за човешката физиология. Това е дълга история. Началото и е през шeйсетте години на 20 век, когато било установено, че мозъкът на малки деца, намиращи се пред екрана, изпада в кататонно състояние. Тази мозъчна реакция се дължи на радиантната светлина, която е светлинният източник както при телевизията, така и при компютрите. Механизмът е доста сложен за да го обяснявам тук, просто ще кажа, че мозъкът се изключва при този вид светлина. Ние можем да видим как телевизорът хипнотизира децата, когато го гледат продължително време. Най-страшното е, че телевизионната индустрия, като отчита този ефект, въвежда така наречените “ сепващи стимули”. “Сепващият ефект” създава в мозъка усещането за опасност и го събужда като целта е да бъде поддържано будно вниманието. “Сепващите ефекти” са резки и внезапни светлинни ефекти или звуци, промяна в тембъра, бърза смяна на гледната точка на обектива. Мозъкът, обаче, евентуално започва да се приспособява към тази ситуация, отчитайки я като фалшива тревога и започва да се настройва към нея. В резултат на това всеки десет години телевизионната индустрия се принуждава да усилва “сепващите ефекти”, докато накрая имаме периодични взривове от насилие в детските анимационни филми и др. като се достига до средно 60 бита от насилие на всеки половин час. Тук има значение вече естеството на програмата. Докато мозъчната кора, или неокортексът осъзнава, че телевизионните образи не са реални, долните мозъчни отдели, или “рептилийният” мозък не осъзнава това. Това означава, че когато едно дете гледа насилие по телевизията, неговият рептилиен мозък изпраща серии съобщения за опасност към емоционалния мозък, който от своя страна веднага се свързва със сърцето. В момента, когато сърцето получи знак за опaсност или отрицание, то излиза от присъщото му хармонично състояние и става не-кохерентно, като предизвиква освобождаването на един от най-употребяваните хормони в човешкия организъм, наречен кортизол. Кортизолът веднага активира мозъка и го кара да осъществява трилиони невронни връзки за да подготви индивида да посрещне надвисналата опасност.

По-късно, когато сърцето получи послание, че хоризонтът е чист, се освобождава друг хормон, който разрушава излишните нервни пътища, които не са били използвани в тази бърза реакция към заплаха. Проблемът с “телевизионните” деца е, че в мозъка им не настъпва втората фаза на отпускане.Така мозъкът на американското дете, което до възрастта 4-5 години е изгледало около 5 – 6000 часа телевизия, е в пълно объркване. Масивната свръхстимулация от телевизията води дотам, че мозъкът не може да се приспособява по нормалния начин, описан по-горе. Настъпва истински срив на всички нива от нервната система.

Въпрос: Но вече има толкова много компютри. Как да учим младежите да боравят с компютъра и едновременно да се пазят от него?

Пиърс:Всичко е въпрос на възраст. Най-напред трябва да научим детето да мисли и след това да го насочим към компютъра. Ако насочите детето към компютър, преди да се е стабилизирал процесът на мислене, той изобщо няма да се развие.

Въпрос : Вие твърдите, че творческите личности никога не могат да бъдат насилници?

Пиърс: Ами това е твърдение на група шведски лекари. Техните проучвания показват, че деца, които имат огромен капацитет да създават образи и картини във вътрешния си свят, никога не са насилници. Освен това, когато се сблъскат с насилие, те са в състояние да измислят и предложат алтернативни разрешения.

Въпрос: Съвременните неврофизиолози направиха някои смайващи разкрития за човешкото сърце. Можете ли да ни кажете нещо повече?

Пиърс: Идеята, че можем да мислим със сърцето си вече не е само метафора, но съвем реален феномен. Това личи от комбинираните резултати на няколко изследвания, които доказват, че сърцето представлява голям център на разумност у човека. Молекулярните биолози откриха, че сърцето е важна жлеза с вътрешна секреция в организма. Като откликва на нашите преживявания с външния свят, то произвежда хормона сърдечен предсърден фактор, който основно повлиява работата на лимбичните структури на мозъка, наречени “емоционалният мозък”. Това включва хипокампалната обаст, отговорна за паметта и обучението, а също и центровете, контролиращи цялата ендокринна система. А неврокардиолозите установяват,че всъщност 60 –65% от клетките на сърцето са нервни клетки, идентични с нервните клетки на мозъка, работещи по същия начин като мозъчните нервни клетки, със същия вид връзки и със същите невротрансмитери.*

С други думи, буквално сърцето притежава “мозък”, свързан с всеки голям орган на тялото, с цялата мускулна система, което позволява на човека по един уникален начин да изразява емоциите си. Приблизително половината от нервните клетки на сърцето осъществяват предаването на информацията, която постъпва до тях от цялото тяло, и по този начин поддържат хармоничната работа на тялото като единно цяло. А другата половина изграждат много дълги, не-опосредствувани невронни връзки с “емоционалния мозък” в главата, и провеждат 24 часов диалог между сърцето и мозъка, който ние дори не осъзнаваме.

Междувременно биофизиците са открили, че сърцето в същото време е много мощен електрически генератор. То образува електромагнитно поле, обгръщащо цялото тяло и излизащо 8-15 стъпки извън него. То е толкова мощно, че позволява да се направи ЕКГ запис на 3 стъпки навън от тялото. Това поле, създадено от сърцето е холографско, т.е. вие можете да получите информация за цялото поле от всяка точка на тялото, от всяка точка вътре в самото поле, независимо колко микроскопична е тя. Интересното тук е колко дълбоко това поле повлиява мозъка. Всички данни сочат, че то доставя целия спектър на радиовълни, от който мозъкът извлича материала, за да изгради нашето вътрешно преживяване на външния свят.

Може би най-важното, което знаем сега, е че този радио-спектър на сърцето е дълбоко зависим от нашия емоционален отговор към света. Емоционалният ни отговор променя сърдечния електромагнитен спектър, който на свой ред подхранва мозъка. Следователно всичко в живота ни зависи от нашия емоционален отговор на различни събития.

Въпрос: Как това ново знание може да се приложи по отношение на децата и тяхното правилно развитие?

Пиърс: Емоционалното развитие на децата, това как чувстват себе си и света около тях има огромно влияние върху растежа и развитието им. Това е основата, върху която се градят цялото им учене, памет, здраве, благополучие.

Ако емоционалната структура у детето не е силна и позитивна, никакъв вид развитие не би се осъществил цялостно. Развитието в една или друга област би било само една компенсация на другите липси. Така че първото и най- важно нещо, ако искате да имате умно, успяващо и здраво дете, е то да има позитивни емоционални преживявания. Зад това твърдение стоят резултатите, получени в места като Харвардския университет, Медицинския университет на Аризона и др., от учени като Щварц и Русик, Heartmath в Калифорния. Всичко започва с това, детето да се чувствува безусловно прието, обичано и желано. Това е ключът на всичко. Може да имате всичко останало – висок жизнен стандарт, най- скъпите училища, най-добрите учители в света, но ако на детето липсва това първо условие да усещат, че са безусловно обичани поне от един човек, ако не се чувствуват сигурни и в безопасност в учебната среда, нищо много добро не може да се очаква.

Въпрос: Смятате ли, че след зачатието нашата генетична структура търпи промени?

Пиърс: Абсолютно. Например на около 11 годишна възраст мозъкът претърпява фина пренастройка и решава в коя посока ще се развива. Започват да се разпадат излишните нервни връзки или предимно в древния рептилен мозък, или в новите интелектуални области. Къде ще останат повече връзки зависи от жизнената ситуация на детето до това време. Въпросът дали детето се е чувствало обичано и сигурно, или е трябвало да се защитава срещу враждебния свят оказва огромно влияние върху неговата интелигентност. И отново всичко опира до сърцето. Децата за които говорим, са лишени от адекватно сърдечно – мозъчно подхранване. Те са се движили в среда на лишения и единственото, което можете да направите за тях, е да ги поставите в любящо и подхранващо ги обкръжение. Знам, че звучи опростенчески, но наистина това изчерпва всичко. Младият човек се нуждае от слухово-гласово общуване, емоционално подхранване, игри, движения на тялото, визуален контакт, нежни звуци и топъл допир на физическо ниво.

Въпрос: Нека се върнем към идеята за интелигентността – както Вие я разбирате – като функция между тялото, мозъка и сърцето.

Пиърс: Да, за мен най-вълнуващото в тази история, която съм изложил и в книгата си, е ролята на сърцето. Медицинският и научен свят вече дава доказателства за нещо, което съм изследвал в последните си три книги – интелигентността на сърцето. Доста изследователи, включително и Националният институт за умствено здраве бяха напълно игнорирали тези въпроси.

През 1955г. се обърнах към Института по сърцето в Боулдер Греек, Калифорния и разбрах, че те са събрали всички изследвания в тази област от цял свят. Те ми предоставиха данни от неврокардиологията – така се нарича тази най-нова медицинска област. Оксфордският университет издаде огромен том, в който под името Неврокардиология, са събрани медицински изследвания от цял свят, включващи и непубликувани до момента статии. Повярвай ми, изследванията в неврокардиологията са много по-впечатляващи от тези в квантовата механика. Това е най-голямото изледване на века, но засега не е схванато в същността си от обкновената аудитория.

Преди един век Рудолф Щайнер е предсказал, че най- голямото откритие на 20 век ще бъде, че сърцето е нещо много повече от помпа, и предизвикателството на новата епоха на човечеството ще бъде да оставим сърцето си да ни научи да мислим по нов начин. Това звучи съвсем окултно, но налице са преките биологични данни.

Това потвърждават цяла поредица от изследвания. Например тридесетгодишните проучвания на Карл Прибрам и ни изправят пред най-голямата загадка, която изобщо сме срещали.

Роджер Пенроуз в Англия наскоро излезе с нови математически данни за да докаже, че местата, където дендритите се срещат в синапси – а те са трилиони в нашето тяло и мозък, съставят електромагнитна аура. И ние намираме, че електромагнитното поле на сърцето, холографски е идентично с полето, произвеждано от нашата Земя и от слънчевата ни система. Сега физиците започват да разглеждат електромагнитната аура просто като организация на енергията във вселената. Всички тези полета работят на холографския принцип – тоест на миниатюрни, невъобразимо малки пространства между дендритите в синапсите, тялото, Земята и извън нея. Всичко това действа холографски и селективно.

Другото откритие е пряката, непосредствена връзка между сърцето и лимбичната система – “емоционалният мозък”. Учените откриха, че невронните връзки се отправят директно през амигадаларното ядро към пре-фронталните лобове. Префронталните лобове или неокортекса, са последното еволюционно образувание на мозъка. Те са били рудиментарни преди около 40000 години. Наричаме ги “ безмълвните” мозъчни полета, защото засега изпозваме само най-долната част от тях. Висшите части на фронталните лобове продължават развитието си до 21 годишна възраст, т.е. около 6 години, след като целят останал мозък е завършил развитието си. В своята нова книга Грешката на Декарт Демазио пише за ролята на емоцията при разума и за низшите отдели на пре-фронталните лобове.

Пол МакЛиън от национални институт за умствено здраве, който е един от най- ярките изследователи на мозъка в последните 50 години и продължава да работи на своите 80 години, говори за префронталните области като за “ ангелските лобове” като източник на най-висшите човешки ценности. Това е същото, което изтъква и Демиазио, но и двамата се спират само на нисшите отдели на префронталните лобове, развиващи се през първите три години, но не и на висшите им отдели, които завършват развитието си на 21г. Затова аз съм свръх-оптимист.

Разбира се, цялата ни космология драматично ще се промени, когато раберем,че имаме холографско сърце. Но виждаш, че същеверемнно преминаваме през период на тотален колапс и хаос. Мисля, че Иля Пригожин коментира, че докато една система е стабилна,или в равновесие, вие не можете да я промените, но когато попадне в хаос, най-малкото количество кохерентна енергия може да доведе до нови структури. Може би хората, които се хармонизират със света са малко, но те ще бъдат и островчетата от кохерентна енергия, която ще допринесе за нова ситуация.


*Невротрансмитери – вещества, предаващи нервния импулс от клетка на клетка

четвъртък, 22 юли 2010 г.

Среща с Ая

Среща с Ая

Огнян и Милена най-сетне стигнаха до малкото селце в сърцето на планината. Не бяха ходили там от три години. Три дълги години в градските шумотевици и ментален смог. В китната къщичка имаше доста за оправяне, чистене, плевене. Тази вечер обаче и на двамата не им се правеше нищо. Шумът на реката досами прага и планинският въздух ги заляха като анестетик, като литър успокояващ сладък билков чай след дълго изкачване. Бяха се катерили по социалните стълбици почти без да си поемат дъх, опитвайки се да съчетаят зова на сърцето си по един любящ и чист живот с градската грубост. Всичко това неусетно се бе натрупало, натежало като товар на гърба на уморен пътник. В селото бе тихо. Тишина, проникната само от шумоленето на реката като мантра в чисто съзнание. Седнаха на пейката на двора, а под нозете им шепнеха маточината и жълтият кантарион – махаха им с листенца и ги приветстваха с обайващия си аромат. Огнян отново преживя онова странно, но толкова силно психично движение, което се случваше всеки път, когато отидеше някъде на балкана. Сякаш се издигна над себе си, над стремежите си, над желанията си, над страховете и нараняванията си, над малките си градски психодинамики. Познаваше това чувство. Когницията му превключи на нулева скорост, влезе в онзи център между тази и другата мисъл, зад желанията и амбициите, зад искам и трябва, в онзи вътрешен вакуум на свободата отвъд... Отвъд разбиранията, отвъд морала, отвъд представите и очакванията, отвъд изискванията и противопоставянията, отвъд борбата, отвъд бягството, отвъд жаждата за това и онова, отвъд паметта и знанието, отвъд себепредставата, отвъд аза, отвъд ти, отвъд радостта и тъгата... Нулева скорост, свободна от скандхите, когнитивните струпвания, за които говореше някога Сидхарта. И преди бе влизал дълбоко в това състояние. Случваше му се, когато отиваше високо в планините. В последните пет години обаче Огнян рядко стъпваше в планина, затова се стремеше планината да дойде при него. Опитваше го от двадесетина години – още от запознаването му с дзен будизма, през учението на толтеките, индийската и китайска йога, тантра, съвременната психология, когнитивна наука и най-скъпото му на сърцето учение на бялото братство. Стараеше се да преживява света наоколо през директното виждане на интуицията си, да съзерцава докато ходи по улицата, докато играе паневритмията в парка. Това състояние на отворена сърдечност, на жива въплътена в ежедневието медитация особено силно преживяваше по време на делничната си работа, която толкова обичаше.

Отидоха в селския магазин, купиха малко продукти. Разбира се, минаха пред седянката на селските клюкарки и се порадваха на удоволствието да бъдат в устата на хората, както се казваше в малката им държава. В селото всички се поздравяваха, спираха се за раздумка. А реката милваше невроните и душите. В планината наоколо се бяха народили около триста гладни мечовци и те бяха обект на чест разговор. Милена и Огнян повече разбираха мечките, отколкото двуногите си съвидови твари. Оги бе живял в държава, в която беше нормално мечките да се разминават на метри от хората и между тях да цари хармония и приятелство. Знаеше, че животните директно чувстват емоциите на хората и че действията им се определят в огромна степен от човешките афекти и нагласи спрямо тях. Затова се удивяваше как ловната дружинка в селото се канеше да редуцира тези горски царе мечовците до луканка и кожи над камините...

Огнян изяде един шоколадов бонбон, който намери в къщата, сигурно стоял там десетина години – и го присви корем. Милена пък заяви, че някоя от клюкарките го е урочасала. Той се усмихна – нали работата му по цял ден се състоеше да се гмурка в човешките урочасвания и автоурочасвания на маладаптивните разбирания и програми – знаеше си, че не го ловят ...

Легнаха си рано. Канеха се да почетат книжка, но още на десетата минута богът на съня Хипнос се промъкна в съзнанията им. Тази нощ спаха непробудно дванадесет часа. Сън, който отми целия градски пукот и стрес от отворените им вибриращи в резонанс с природата наоколо сърца.

Този сън беше различен. Не толкова сън, колкото живо, ясно и изцяло осъзнато пътуване. Сякаш осъзнатото му намерение към сливане с Вселената, тази дългогодишна практика на молитвено състояние и съзерцание, на медитативно съзнание сега бе получила виза за един различен свят. А планината с фината си отворена за целокупния живот вибрация сякаш разтвори звезден субпространствен проход за съзнанието му.

Отначало засънува нормален смилащ преживяванията му сън. Младите набъбнали гърди на своя пациентка, после сънят му автоматично преработи някои страхове и желания. Подобно на вродена способност за невролингвистично програмиране, сънят десензитизираше страхове, задоволяваше желания, преодоляваше травми и наранености. Тази нощ дори тази нормална психо - програмистка работа на съня Огнян преживяваше изключително наситено, ярко и съзнателно. Дори можеше да побутне оттук оттам, да промени сценария, да присъства осъзнато и преживява и най-страховите сценарии, знаейки, че това е просто сън, един вътрешен препрограмиращ, центриращ психиката филм.

Тази нощ той преживяваше дори делта съня на свободна от мисли и обозначавания празнота в едно дълбоко медитативно, пълно с блаженство осъзнато състояние. Тялото, потънало и загубено в шепота на реката, но духът някъде в сърцето на Вселената.

Следващият REM сън разтърси Огнян из основи. Това не беше просто сън. Той беше другаде. Някъде в необятния Космос, на един друг свят. Свят населен с хора, животни и растения. Различен свят с ярки багри, много светлина. Свят, в който общуването ставаше директно на езика на любовта, от сърце в сърце, от съзнание в съзнание. Самата планета светеше, кълбо от сгъстена енергия, ефирна и пулсираща в радостен ритъм. Имаше слаба гравитация. Огнян някак си се сля с вибрацията на планетата. Усети я чисто физически. Тя резонираше с пулса на собственото му сърце, с благоуханието на съзерцанието му. Огнян още от дете имаше странни визии за един различен свят. Свят различен от АЗ и МОЕ, които чуваше наоколо си, но свят на НИЕ и НАШЕ. Свят на свързаност и единство, на цялостност, сърдечност, обич и разбиране. Още от дете тези визии го грабваха и отнасяха другаде. Не просто мечти, а преживявания, извиращи от сърцето му, една свързаност с различен от тежкия и грубичък свят наоколо му. Усещания и визии, които не само виждаше, но преживяваше с всяка клетка на тялото си. С годините на израстването, в юношеството тези преживявания се потиснаха от нуждата от резонанс с обективния свят наоколо му. Но онези дълбоки медитативни опитности и фини когниции не се загубиха. Не, те просто чакаха да избуят отново през грубостта на дремещата обективност, в която беше потопен. Той знаеше, че дори този дремещ свят, в който трябваше да поживее за малко, има потенциала да се трансформира до по-големия и истински живот, който сърцето му живееше. А този малкият свят, изкривена проекция на истинския, служеше като тренажор на цялостната му когниция. Тренажор, в който съзнанието му поставено за мъничко бе нужно да се научи да обича и да живее в истината, дори през трудностите и бариерите на двумерното невежество. Да се научи да се ресвързва, да пресъздава себе си, както диамант се шлифова в трудностите.

Там, в този свят ДОМ, всичко бе подвижно, течащо и променливо, но и дълбоко единно в основата си. Хората за миг можеха да променят облика, ръста и формата си. Но не формата ги определяше, а вибрацията на съзнанието. Хората знаеха, че природата е в тях и те са в нея. Всяко животинче наоколо живееше в собствения им емоционален и когнитивен живот, а всяко растение в енергията и усещанията им. Огнян знаеше, че съществата са хора, че другите са животни или растения със сърцето си. Външно всичко се преливаше във всичко. И в същото време зад тази дълбока свързаност на сърдечно и енергийно ниво, всеки човек бе индивидуален и различен, а всяко животинче или растение уникални – личности. Животните имаха развито мислене и повече приличаха на онези земни човеци, които сега Огнян бегло си спомняше. А хората – по-скоро Деви, светещи същества от лъчезарна когниция. Една различна когниция, мислене директно, слято с обекта си, мигновено и лъчисто. По-скоро мъдро знаене, виделина, отколкото дистанцирано анализиране. Животните имаха мислене, подобно на земната логика. Но дори при тях, тя беше само допълнителен инструмент по ползване на света наоколо. Растенията в този свят, по менталния си капацитет удивително напомняха земните животни. А и се движеха и летяха в по-слабата гравитация на този космичен ДОМ. А минералите пък приличаха по развитието си на земните растения – по-подвижни, пулсиращи и усещащи живота и част от него. Сякаш цялата еволюция тук се преживяваше на едно стъпало напред от тази на земята. Дребните противоречия, които разбира се, че се случваха, напомняха на най-хармоничните отношения в онзи дремещ свят, за който Огнян вече почти не си спомняше. Боже, как се радваше сърцето му в този свят. Колко у дома се чувстваше той тук.

Тя се казваше Ая. Слънчево момиче. Веднага я позна. Беше половината от него самия. Косата и от слънчеви лъчи се свличаше по раменете от нежно ухание. Тя проникна в него, той в нея. Едно неописуемо сливане в онзи мощен, но тих и естествен огън на любовта. Сливане на души и тела. Защото там, в този свят, телата се преливаха в душите, а душите в телата. Цялата Вселена участваше в това сливане и се радваше заедно с тях. Сферите звучаха в прекрасна музика, от обичта им се раждаха нови галактики, а светлината на обединението им ги осветяваше.

Тялото на Огнян спеше в леглото, опиянено от омайните планински билки, а той самият живееше цял един живот – обратно у дома. Дом, за който винаги мечтаеше, бленуваше и тъжеше. Дом, който цял живот го зовеше с тих, безмълвен, но сладкозвучен сърдечен призив. Там той бе истински, а тук, на леглото спеше сянката му. Тя дремеше и през повечето от останалото време - просто твърдата материя на тази черупка трудно пропускаше светлината на целостта.

Слят в блаженството на вечността, Огнян все пак имаше връзка със земната си черупка. В следващия и REM сън подсъзнанието и, като уплашено животинче, роди своите привични афекти, страхове, страсти и подозрения. Някак си животът там, в този небесен свят, се стори прекалено идеален на подсъзнанието – то се уплаши. Започна да се съмнява в добрите намерения на космическите си събратя, на животните и растенията. Стори му се, че сигурно го лъжат. Ая се усмихна тъжно и галещо. Помаха за сбогом на Огнян. Тя знаеше, че срещата им е за малко. Той все още бе свързан към земния тренажор, наречен живот. Всичко се разми в спиралите на спускането от великия живот обратно в малкия земен университет. Космическият гейт любящо върна вечността на Огнян обратно в малката земна черупка, като остави отворената вратичка там, в сърцето му.

Огнян се събуди на леглото в селото. Помилва Милена нежно. Спомняше си всичко. Знаеше всичко. Знаеше мисията си тук и сега,осъзнаваше духа си, но и психодинамиката на земното си тяло – черупка. Отиде да плеви градината, спокоен и тих. А духът му отново провеждаше гласа на безмълвието, неизречимите слова на онзи най-близък и скъп космически дом. Огнян продължи да изгражда моста между двата свята – във всяко свое дихание, стъпка и когниция ...

Забележка: горното е спонтанно написан разказ. Всякакви прилики с лица и места са случайни.

Автор: Орлин Баев, обикновен човек
21.07.10, 12.40 p.m.