Страници

събота, 14 април 2012 г.

Фокусирана в систематична десензитизация практика на дишане при паническо разстройство и генерализирана тревожност


Знаеш, че страхът е част от теб самия, от собственото ти подсъзнание. Борейки се с него, ти се бориш със себе си! Буквално потъпкваш една огромна част от цялостната си личност – подсъзнанието си, дългосрочната си емоционална памет. Бягайки от него, бягаш от себе си, от сянката си. Страхът в теб може да се облече в метафоричния образ на теб самия като малко дете… Ти като детенце. Дете, което го е страх! Страх го е, иска да дойде в светлината на съзнанието, но ти всячески се опитваш да го смачкаш, стъпчеш и се дисоциираш от него – чрез битката си с него! Така обаче потискаш … себе си. Защото по-голямата част от теб самия е скрита там, в това същото несъзнавано. Ако съзнанието е като малко огънче, то несъзнаваното е като огромно слънце! Борейки се с това вътрешно дете в теб, със собствените си чувства, ти се отнасяш към самия себе си като зла мащеха! Това е най-сигурният път нормалната тревожност, идваща да те научи на смелост, сила и обич, да се превърне в ужас! Защото когато не приемаш уроците, на които те учи ставащото и се бориш с него, ти усилено се стремиш да оковеш собствените си емоции, това мило малко дете в теб, в тъмницата на психичното си мазе, в подсъзнанието си. Дори и да успяваш за малко, с помощта на психично изтласкване и/или с помощта на медикамент, в дългосрочен план страхът на това метафорично дете в теб нараства и се хронифицира. Освен ако не промениш отношението си към него! Когато се научиш да отваряш вратата между съзнанието и подсъзнанието си и като една любеща мама или татко да гушкаш това добро разтревожено дете в теб, то постепенно започва да се успокоява! Отначало е недоверчиво, трепери, ти самия се учиш на нещо ново за теб, което от интелектуално слиза до преживелищно ниво. Малко по малко обаче осъзнаваш, че това детенце всъщност е добро, мъдро и пълно с потенциал. Твоят собствен потенциал! Тогава то се успокоява! А То си ти, твоите собствени чувства! Успокояваш се и се насищаш с обич и мъдрост. Освобождава се енергия, която сега разтваря творчеството в душата и живота ти, слънцето започва да свети с красиви багри, радостта да струи от теб, дъждът да ромоли с магията на спокойствието ти, а всяка трела на птичка да се слива с все по-дълбокия баланс на целостта ти!

За пристъпите на задушаване, с които така ожесточено се бориш, когато имаш покачена тревожност или паническа атака. Ментално – емоционалният принцип, с който е добре да подходиш към тях, е описаният по-горе. Можеш да си помогнеш чрез тренировка на дишането Кевали (кевала, кайваля…). Кевали е дишането, което естествено се случва, когато човек практикува медитация. Принципите на справяне със страха в собственото подсъзнание, за които говоря по-горе, също идват от практиката на съзерцание (mindfulness). Обучението по психология и психотерапия в случая единствено ми служат за по-добро осъзнаване на процеса по справяне и обличането му в подходящи думички, но принципите идват от личния опит със собствената ми тревожност и практика на медитация. Когато медитативното смирено любящо приемане залее адреналина в тялото ти, той автоматично се трансформира до мотивирано и радостно спокойствие. Някъде бях писал, че собствената психична промяна във възприятието води директно до ендокринна и биохимнична промяна в биологичния процес при преживяване на тревожността! Така вместо да се превърне в ужас, тревожността се преобразува до любящо, заредено със сила и вдъхновение спокойствие! Адреналинът (страх), вместо да тласка продукцията на кортизол (ужас), води до отделяне на норадреналин, допамин (наситена с удоволствие мотивация), серотонин (спокойствие) и ендогенни опиати – ендорфини и енкефалини (радост).

В случай на липса на продължителна практика на медитация, каквато е ситуацията при повечето хора, преживяващи невротична тревожност, се поема по обратния път. Освен директната практика на визуализации и чисто съзерцание (което е посока отгоре надолу), с терапевтична цел повлияване на тревожността и симптоматиката около нея, се тренират процесите и състоянията, до които медитацията естествено води. Конкретно сега говоря за телесната релаксация и кевали дишането (практика отдолу нагоре).

Какво представлява дишането кевали на практика?

Това е много фино, почти незабележимо за външен наблюдател дишане. Прави се седнал, с изправен гръб или леко подпрян на облегалка удобно (все пак не сме йоги, практикуващи в пещери в Хималаите :) ). Вдишването плавно се слива с издишването. Издишването, след кратка пауза без въздух, плавно се слива с вдишването. Няма рязкост, няма бързане – спокойно, леко, плавно, в състояние на все по-дълбока телесна и ментална релаксация. Целта е дробовете почти да не се повдигат, да са максимално празни и дишането да бъде с минимален капацитет, което създава лек, поносим и регулиран от дишащия кислороден глад. Количеството на въглеродния двуокис в кръвта се увеличава, а усвояването на кислорода става много по-ефективно. Ориентировъчният ритъм е 2:2:2 или 3:3:3 – две/три секунди вдишване, две/три издишване, две/три задържане без въздух. Но това е само ориентир. Целта е потъването във все по-дълбок фокус на ума в дишането, приемащо обикване на породеното напрежение и тревожност в медитация и телесна релаксация. Важно е да се отбележи, че ние по навик започваме да свързваме бройките в дихателните практики с по-дълбоко разширяване на дробовете, което тук не е точно така. При кевали дишането целта ни е циркулацията на колкото се може по-малка струйка въздух, поемана или изпускана за единица време, без да има видимо (или почти без да има) разширение на дробовете.

Прави се като тренировка два или три пъти на ден, в комбинация с коремно и бхастрика дишания, в следната последователност:

1) Бхастрика дишане – няколко единични бройки – ориентировъчно 3-30, не повече – легнал или полулегнал.
2) Кевали дишане – 10-20 мин. – седнал, с изправен гръб
3) Коремно дишане – 3-5 минути, легнал или полулегнал

Обща времева продължителност: 15-30 минути.



1) Практикува се от удобно за теб положение на тялото. Направи няколко пълни дихателни цикъла(с корем и гърди), след което премини към бхастрика. Практикуват се 3-30 бхастрика вдишвания и издишвания – вдишването е със средната и горна част на дробовете и е два пъти по-дълго от издишването. Издишването е сравнително рязко и бързо. Важно е тук да намериш своята бройка и в никакъв случай да не прекаляваш. Ако си го правил с терапевт за по-дълго време, можеш и сам за няколко минути, но ако не си, няколко единични бройки са достатъчни – 3 до 30. Бхастрика много силно събужда подсъзнанието, разтваря вратата между съзнанието и несъзнаваното!

2) След последното издишване бхастрика поеми веднъж дълбоко дъх, задръж няколко мига въздуха, бавно изпусни, почини за минутка или две в състояние на релаксация и стремеж към чист и свободен от мисли ум, като дишаш нормално, след което приседни с удобно изправен гръб, ръцете на колената и влез в ритъма на Кевали дишането за 10-20 мин. Умът е фокусиран във финото плавно и почти спряло дишане, като всякакви раждащи се мисли можеш да оставяш да си преминават и се разтварят в свободното безкрайно широко пространство на ума ти, практикувайки непривързаност и връщаш фокуса си в дишането. Когато се появи леката тревожност, идваща от кислородния глад, я приеми сърдечно, отпусни се напълно с тялото и ума си в нея, прегърни я с лека усмивка на обич и доверие! Можеш при някои от издишванията да си казваш наум: „приемам“ или „обичам“, „смирение“, радост“ и т.н. – която от думичките пожелаеш. По-важното е самото усещане, преживяване през чувството и тялото на това сливане с и трансформиране на тревожността!

3) Двете ръце се слагат на корема и се практикува за 3-5 мин. коремно дишане в ритъм 1:2:1. Примерно 3:6:3 или 4:8:4 или 5:10:5 – 3 сек. вдишване с разширяване на диафрагмата и издуване на корема, 6 сек. издишване с естествено прибиране на корема и 3 сек. задържане без въздух, с пълно отпускане на тялото и ума през това време, сякаш изчезваш, стапяш се в безкрая си.

Какво се случва в тялото и ума ти, когато тренираш редовно два или три пъти на ден горната поредица от дихателни практики и как това влияе на тревожността ти, а оттам и на симптоматиката на задушаването?!

- Биологично – дишането кевали повдига нивото на въглеродния двуокис в кръвта, като по този начин имитира случващото се при тревожното плитко дишане. Парадоксалното е, че при бързото хипероксидиращо страхово дишане, въпреки че нивата на кислорода в тялото се увеличават, бързото плитко дишане пречи на усвояването му, а в кръвта всъщност се покачва въглеродният двуокис, съответно се получава усещане за задушаване. Симптомите на замайване, дереализация, изтръпване и т.н. идват точно от неусвоения кислород, докато в кръвта той липсва… Кевали дишането имитира съзнателно и преднамерено тази липса. Пребивавайки в нея като съзнателна тренировка, в старите мозъчни структури, на прекогнитивно (предсъзнавано) ниво, се случва десензитизация, погасяване на страха, претръпване и свикване с него. Процесът се ускорява и силно улеснява при осъзнатото трениране на когнитивно – афективната настройка на смирено любящо приемане!

- Психически – човек сам и умишлено се сблъсква с преживяванията, усещанията и чувствата, които обикновено го плашат. Наместо както обикновено да се бори с или да бяга от тях, той нарочно, с обич и радост ги предизвиква! Така обичайната психична въртележка симптом -> катастрофизирано мислене и чувстване по отношение на него -> покачване на страха -> поведение на отбягване на ситуации, места, хора, предизвикващи тревожността и отбягване на самата тревожност -> покачване на телесните смимптоми – въпросното ментално „виенско колело“ на страха бива спряно и разтворено. Разтворено чрез 1) премахване на отбягващото поведение и превръщането му в поведение на охотно посрещане на страха и 2) промяна на ментално – емоционалната настройка към симптомите и към самия страх! В случая конкретното посрещане на страха от самия страх, страха от смъртта, страха идващ от липсата на доверие в живота и собственото тяло, страха от провал и страха от симптома на задушаване се осъществява чрез практиката на кевали дишане! Кевали пранаяма задейства всички току що изброени страхове и ги погасява. Когато след известно време редовна практика се получи пристъп, самият ни мозък, подсъзнанието ни е вече дълбоко свикнало с преживяваната симптоматика, а оттам и емоционалното ни отношение към нея е от неутрално до радостно – любящо. Това разкъсва описваната порочна въртележка и съответно води до изчезване или силно неутрализиране на самата телесна симптоматика!

- Духовно – през призмата на една по-висока гледна точка, преживяването на тревожна симптоматика представлява само външните сигнали на вътрешните призиви за разширяване на осъзнаването, развиване на смелост чрез посрещане на неадаптивните ни комплекси и асимилирането им, разтваряне на потенциала ни от Любов, Мъдрост и Творчески заряд, осветяване на дълбините на подсъзнанието ни с помощта на светлината на свръхсъзнанието ни! Разгръщане на дремещия ни мозъчен потенциал (а кой знае, може би сме нещо повече от въглеродни процесори на информация…), който трансформира страховото процесиране на старите мозъчни структури!

В горната поредица от дихателни практики бхастрика се явява само увод, а коремното дишане центриращо заключение. Ядрото на практиката е дишането кевали. Практикува се два-три пъти на ден. Важно е при практиката умът да бъде фокусиран единствено в настоящия момент, тук и сега, в дишането, при колкото се може по-дълбока мускулна релаксация и ментално отношение на смирено любящо приемане. Не след дълго тревожността ще бъде дори желана от теб, тъй като преживелищно, с всяка клетка от тялото си ще си се научил да я вливаш в любящата си смелост!

  Кога практиките биха постигнали целта си по десензитизация на страха?

 1) Когато дишанията са правени правилно. Най-добрият вариант е преподаването им от психотерапевт.
 2) Ако са практикувани с отношението на смирено любящо приемане - то се инсталира най-качествено от терапевт, владеещ хипнотерапия, нлп, мотивационно интервюиране, когнитивно поведенческа психотерапия и т.н. 
3) Ако практиките са правени на фона на по-цялостно разбиране на собствената психодинамика, осъзнаване на психичните движения, дефицити, характерова структура, вторични печални и т.н. - такова осъзнаване и контекст на практикуване на въпросните дихателни практики се постига в терапевтичната диада пациент - психотерапевт.

  Дали да правите дишанията сам/а, без да сте потърсил/а психотерапевт?

 Ако тревожността ви е в лека степен, имате IQ над 140, висока емоционална интелигентност, лекситимия (способност за осъзнаване и разбиране на емоциите и чувствата си), висока степен на метакогниция (самосъзнание, способност за наблюдаване, анализиране и съзнателно насочване на собствените когниции), ако умеете да осъзнавате и коригирате невротичните си механизми, ако чудесно успявате да забележите защитните си механизми, сривовете си в протичането на информацията, тогава нямате нужда от психотерапия. Ако обаче в някой от горните показатели съществува дефицит, добре е да потърсите психотерапевтична помощ като информиран акт на зрял съвременен човек и да практикувате изброените практики в контекста на едно по-пълно себеразбиране и специфично отношение. В контекста на психотерапевтичната връзка, в която терапевтът ви знае какво в кой момент би било подходящо за вас и в каква когнитивно - афективна рамка то да ви бъде поднесено и практикувано!

Психичната сила


Психична енергия

Аудио запис на медитация върху психичната сила

Ето някои наименования на психичната енергия: харизма, чар, прана, ци, манна, сила на волята, психо-магнетизъм, либидо, оргонна енергия…

Какво е силата в нас. Как да я осъзнаем! Каква е връзката между съзнание и енергия? Какъв живот да водим за да намалим разходите на силата на съзнанието? Как да я поддържаме и развиваме?

Всичко е енергия - всичко е вибрация! Целият ни живот е свързан с количеството и качеството на вътрешната сила, която притежаваме. Щастието и Любовта ни зависят от силата в нас, както и обратното! Остаряваме, понеже изтича силата ни. Според Мъдреците, целият духовен път всъщност представлява развитие на силата - на тялото на силата - безсмъртното енергийно тяло в което Ученикът се новоражда – алегорично или кой знае…! Говоря преди всичко за методите и практиките на Белия Път, на пътя със сърце!


Чистота и добродетели

През милениумите чистотата и добродетелите винаги са били основни стожери в пътя на развитие на силата! Добродетелите са част от чистотата! Как да имаме чистота обаче, след като подсъзнанието ни неспирно бълва нагонните импулси на страстта и агресията и колкото по-нависоко стигаме в пътя си към добродетелите, толкова по-надълбоко задълбаваме и в подсъзнанието си - този двойнствен процес протича автоматично щом се устремим нагоре ! Тези изключителни трансперсонални психолози, Петър Дънов и Михаил Иванов, предлагат една ключова метафора за решаване на този преживяван от всички посмели да вървят по пътя на силата казус: духовната присадка. Както благородното дръвче се присажда на дива подложка, така и свръхсъзнанието се присажда върху мощните сокове на подсъзнанието! Няма битка, няма противопоставяне, а приемане, усвояване, здраво усилие (но не и насилие), канализиране и трансформация!

Емоции

Основен консуматор на психична сила са тежките емоции - страх, гняв, обида, завист, ревност, похот, страст, алчност, егоизъм и краен индивидуализъм, мазохизъм, вина и самосъжаление, вкопчена привързаност и зависимост, злонамереност и болната агресия на насилието, ригидни табута и „трябва‘... Проблемът е, че подсъзнанието ни, което е свързано с това на всички други хора в колективното несъзнавано, постоянно бълва тези емоции - не можем да се отървем от тях - дори и висши йоги да сме – нужно е да умеем да работим с тях. Тоест да насочваме импулсите им към Божественото, към свръхсъзнанието, да ги сублимираме. Така използваме енергията им, без да им се поддаваме!!! Когато можем да сублимираме емоциите си, тогава можем истински, продължително и всекидневно да преживяваме, да вибрираме на честотата на възвишените чувства като любов, фина радост, вдъхновение, творчество и възхищение на всемира и в най-малките му проявления, сърдечен възторг и празничност във всеки ежедневен миг, братолюбие и емпатично съчувствие, алтруизъм и свързаност с тъканта на вселената, свързаност с божественото извътре и с това във всеки човек и чувстващо същество. Емоциите са на кръстопът между тялото от една страна и менталността и божествената ни природа от друга страна. Затова начинът за работа с тях е през тези три заобикалящи ги психични институции. Чувстваме това, което усещаме и преживяваме с телата си – затова има цяла школа в психотерапията: психотелесна анализа, в която чрез ролеви игри и психотеатър, поведенчески експерименти, биоенергийни дишания и др., се въздейства върху емоциите и чувствата. Тялото, с неговата инстинктивно-нагонна природа обаче, макар и индиректно, е подвластно на менталния ни и интуитивен (духовен) живот. В психотерапията се казва „чувстваш това, което мислиш“. Аз бих добавил „чувстваш това, което интуираш“. И тук стигаме до връзката между психичната енергия и ментално – духовния ни живот.


Менталност

Друг консуматор на енергия са тесните мисли, затворените ограничени концепции - а от тях следват и горните тежки чувства! Тези мисли имат някакво място в бита на ежедневието - те ни приземяват и карат да функционираме приемливо в невротизирания ни и отдалечен от природата социум – но само ако ги ползваме съзнателно, без да се отъждествяваме с тях.Ако не успеем да разширим визията си отвъд тесните мисловни рамки на обществото, няма да успеем и да увеличим енергията си! Мощен инструмент за разчупване на менталните и емоционални стереотипи е психотерапията и качествените методи за личностово развитие. Ограничаващите силата ни концепции и вярвания могат да бъдат интернализирани в ранните ни години при родителското възпитание, но и по-късно, в хода на психосоциалните интеракции. Това са табутата на изкуствено наложен обществен и религиозен морал, на „така трябва“, ригидността на перфекционизма и нездравата критика и негативизъм, свръхконтрол и напрегнато недоверие в себе си, света и другите. Такива концепции могат да бъдат вярванията за катастрофа и провал, за отхвърляне и излагане, за свръхважността на „какво ще кажат хората“, излишното саможертване и болно подчинение на мазохизма, вярвания за злоупотреба и нараняване, предателство и лъжа, за убедеността в собствената неспособност при липса на външна подкрепа и т.н. и т.н. Чувстваш това, което мислиш. Даден емоционален живот съответства на предхождащите го ментални движения и заложености. Когато човек успокои достатъчно ментално – емоционалните си пертурбации и в молитва и медитация осъзнае единството си с Битието, интуитивната и дълбоко преживелищна свързаност с безкрая му от възможности се явява както основен инструмент за реструктуриране и сублимация на мислите и чувствата му, но и източник на сила! Психична енергия, идваща от извора на Човечността ни.

Действия

С действията си можем да намалим и да изразходим силата си и да я увеличим! В това число влизат храненето, движението, сексът, работата... Една чиста храна спомага за поддържане на добро енергийно равнище, докато тежката месоядна диета съсипва вътрешната сила, както и интуитивната чувствителност и свързаност с вибрацията на Живота! Един умерен полов живот без излишества, т.н. свещена сексуалност, може да способства за балансирането на енергията, но прекаляването, особено при мъжа, директно води до съсипването и прякото прахосване на вътрешната сила! Ако обичаме работата си, ако тя е нашето призвание и я вършим с радост, вътрешната ни сила ще процъфтява, но ако мразим дейностите си, скоро ще се разболеем! Редовното упражняване на тялото - без прекалености също води до увеличаване на вътрешната сила, но застоялият живот погубва и силата! Една прекрасна помощ на развитието на силата са дихателните упражнения и вътрешно-енергийните практики. Наблюдаването на изгрева и залеза е директен източник на енергия, съзерцанието!

Партньорство и психична енергия

Добре би било сърдечният ни повик да е насочен преди всичко към Истинския Любовник или Любовница - Към Него/Нея - висшият ни принцип, Бог, Истината, Душата и Духа ни! Той/Тя винаги споделя Любовта ни! Тогава имаме любов и за човека до нас, без да го задушаваме и се вкопчваме в него и да я търсим от него. Ако ни обича, хубаво - ако ли не - пак хубаво! Независимост, вътрешен detachment! Ако не сме свързани с Извора на Любовта, каква любов може да се очаква да дадем на другия? Ще сме като една опаковка сок с няколко глътки живот(любов) в нея. Истината за семейството е, че вместо двамата да се ядат и пият взаимно в безконечни очаквания един от друг и вампиристични скандали - трябва да вървят към Бога/Истината като партньори, приятели, ясно съзнавайки несъвършенството и ограничеността си при липса на връзка с Центъра в себе си и търсенето му в другия. Истинската Любов може да бъде намерена само в Истината и в нейните посредници - в малките мъжки или женски индивиди има само няколко нейни капки, които бързо свършват ако вместо свобода за развитие по пътя индивида получи зверски обсебващи изисквания от партньора/ката си!

Мисли, чувства и действия - три нива, които в живота ни функционират заедно - неразделно!

И така, как да бъдем преливащи от сила и жизненост? Четенето на вдъхновяваща литература, общуването със светли и позитивни приятели са неразделна част от външните методи за развиване на силата. Преодоляването на менталните, емоционални и поведенчески зловредни навици и поддържане на добра дисциплина и начин на живот – също. Умението да оцялостим съществото си, да впрегнем в колесницата на цялостната си личност (АЗА си) психодинамиките на сянката, контрасексуалните си комплекси, нагонните си импулси, да помирим всички противоречиви части от естеството си! Развиването на навик за жизнен оптимизъм и мъдра висока визия. Външните източници на сила – дишане, хранене, виделината на изгрева и залеза – също така. Но ядреният метод, за който всички останали се явяват просто подготовка, е разтварянето за извора на силата извътре. Изворът, бликащ от безкрая от любящ потенциал и вливащ се в живота на малките ни личности – „еднодневки“. Тази директна слятост (йога) се постига в тихата сърдечна молитва, в съзерцанието, пренесено от изкуствените седящи сесии, във всяко действие от малките ни животи. Тази свързаност с Живота носи една истинска самостойност, която дава любов и светлина не заради, а въпреки, безусловно. Светлина, която се захранва от източника си отвътре и подарява лъчите си там, където има мрак и невежество, любовта си там, където има мъка и силата си там, където има обсебена слабост.
Силата е всичко - няма сила - няма и Любов, няма и Светлина. Силата, Животът са в основата на всичко. Когато едно бебе се роди, то няма познания, няма обич - но има живот - той е всичко което има, и той е зародишът на всичко останало - имаш ли живот - другото следва естествено. Любовта е велика сила - но ако я няма тази изначалната сила - просто силата, неутралната сила, там долу в стомаха и по-надолу- Любовта угасва и се заменя от чернотата. Тази сила изисква известни жертви - но те са радостни жертви - в огъня на радостта се хвърля горивото на глупостта и невежеството. Пътят е радостен - понякога е трудно - но следването му е единственото, което си струва в този така кратък и илюзорен, ако е живян откъснато от Познанието живот!

Орлин Баев, психолог - психотерапевт

сряда, 4 април 2012 г.

Благодарност


Благодарността е дреха на любовта. Тя е най-красивият извор, от чиито води можеш да заситиш жаждата си за живот. Само човек, който благодари, може да живее.

Човек, който не благодари, няма нито бъдеще, нито настояще. Той е парче скала раздробена от играта на съдбата. Той е изсъхнал лист откъснат от дървото на безлюбието и понесен от ветровете на безверието. Той живее в сянката на радостта. Неблагодарността му е повей от грешките на миналото и безмислието на настоящето.

Какво да правиш с раздробените скали, изсъхналите листа и сенките на миналото, които те смущават? Остави ги в ръцете на благодарността, обгърни ги с мантията на обичта и те ще се превърнат в скъпоценни камъни и пътеводни знаци! Благодари!

Недоволството е ядката на неблагодарността. Животът на недоволният е като в низина бе слънце и нощ без месечина. Изкачи се на красивият планински връх, вдишай синьото небе над теб и благодари!

Истинският живот е живот на благодарността. Благодарността осмисля живота и внася в него мир, радост и дълбочина!

Искаш ли да обичаш, първо трябва да благодариш. Искаш ли да си умен, първо трябва да знаеш как да благодариш. Искаш ли да си богат и силен, първо трябва да можеш да благодариш.

Благодарността е писмо от слънцето, което е дошло при теб на крилата на твоето сърце. Отвори писмото и благодари!

Богатството, радостта, здравето идват с песента на благодарността. Пей и благодари!
Вятърът пее за благодарността. Слънцето тъче лъчите на благодарността. Изворите носят знанието за благодарността. Пий и благодари!
Благодарността е гост от бъдещето, който ти носи даровете на любовта, знанието и живота. Приеми тези дарове и благодари!

Където и да си, каквото и да правиш, благодари!
Здрав ли си, благодари! Болен ли си, пак благодари!
Имаш всичко, благодари! Изгубил си нещо, благодари!
Благодари за всичко, което можеш и знаеш! Благодари и за всичко, което не знаеш и не можеш!
Изпълнен си с щастие, благодари! Загубил си се временно, благодари!
Обичаш, благодари! Мислиш, че няма кой да те обича, благодари!
Недоволен си, нещастен си, в противоречие си, благодари! Студено ти е, хляб нямаш, дом нямаш, благодари!
Каквото и чувство, мисъл или събитие да дойде при теб, благодари! Те са скъпи гости на трапезата на благодарността.

Пий вода с благодарност, дишай с благодарност, храни се с благодарност, обичай с благодарност, работи с благодарност!
Благодарността е най-красивата молитва. Благодарността е път и врата към светлите лъчи от бъдещето.

Благодари!

Автор: Ивайло Станев
04.04.2012 г.

неделя, 1 април 2012 г.

Спомени от бъдещето


Спомени от бъдещето

(Аудио запис на медитация по темата.)

В университета в София течаха последните юнски лекции. В залата по антропология влезе небезизвестният скандален професор, за който се носеха както легенди, така и закачки. Някои го наричаха гениален, други луд… Трети се опитваха да докажат, че всеки гений е длъжен да разчупи рамките на нормата, за да позволи на творческата му муза да създаде нови комбинации от възможности, но и да надхвърли ординарното, носейки се по вълните на симфонията в душата си. Симфония, която не беше толкова и само негова, но просто отклик от някое си времепространство… Или отвъд времето и пространството…

- Искам да ви разкажа за онзи свят, който добре познавате със сърцето си. Дори и да се губите в прашните илюзии на делника си, нещо във вас винаги е знаело за виделината на щастието и хармонията – така започна да говори мъдрият старец пред нас, скромните студенти. Знаменитият учен психоантрополог спокойно се усмихна, а очите му заблестяха с неземните пламъци на един различен живот.

- Господин професоре, как можете да докажете емпирично твърденията си? Знаете, че имате противници, които смятат, че думите ви са плод на фантазии.

- Аз нямам нужда да доказвам нищо никому, – грейна професорът – а и съвременната наука наистина не притежава методите, с които да проследи изследванията ми. Антропологията, психологията, физиката и невронауките в 21-ви век все още са твърде далеч от същността и реалния капацитет на човешкото съзнание… - ученият застина за миг като в медитация и започна да разказва - там, в бъдещето, далеч напред по спиралата на еволюцията човек живее в хармония с природата на земята – майка и с бащата – небе, с космоса на всичките му нива на проява на Живота. Човечеството през вековете и хилядолетията се научи да резонира с красотата на живота. Хората от бъдещето познават и живеят безсмъртието си. Телата там са така фини, че от позицията на съвременната визия, трудно биха могли да се нарекат материални. В света, от който идвам, няма нужда от външно наложени закони, полиция, армия. Человеците там във всяко мигновение провеждат законите на Вселената, както сега ти, мой слушателю, дишаш. Основната храна е Любовта. Виделината на Мъдростта осветява пътя, а свободната воля на индивидуалното съзнание е така слята с волята на Бога, на битието, че човек се явява сътворец, помощник в рисуването багрите на битието. Там, в седмата човешка раса, цялата планета е различна – по-етерична е. Природата съществува на принципа на кооперацията, на взаимната помощ, вместо на взаимното разкъсване и доминиране, както понастоящем. Животните там, в света от който идвам, имат интелекта на съвременните хора. Даването там е доброволно, жертвата е радостна… Човек за човека е брат. Личността на всеки от нас продължава да е уникална, но ясно осъзнаваме единството както помежду си, така и с цялата Вселена, като малки атомчета от големия организъм. За нас, Човеците от света, за който ви разказвам, „аз и мое“ служи на далеч по-акордиращото си с вибрацията на безкрая „ние и наше“… Обменната валута е любовта и приятелството, светлината и дружбата.

- Господин професоре, нещата които разказвате, звучат прекрасно. Как вие, човекът от бъдещето, се озовахте в това време, в този несъвършен свят? – запита любознателен студент.

- В това тяло съществувам, както знаете, от 86 години – усмихна се професорът - пътешествията ми през човешката история обаче съвсем не се заключават с това ми пребиваване в настоящото тяло-скафандър за съзнанието ми, което стои пред вас – мъдрият старец поглади брадата си и вълшебството на разказа му заля душите на студентите - дори сега, след 86 години в това тяло, понякога ми е трудно да обличам мислите и интуициите си в думи. В родния ми свят комуникираме директно, съзнание в съзнание, чувстваме преживяваното от другия, можем да споделяме мислите си, интуициите и намеренията си и без посредничеството на външно-знакова употреба на език, предаван през поредица от звуци… Обичам да пътувам във времето и пространството, да изследвам развитието на човешкото съзнание през милениумите. Не говоря в минало време, защото го правя и сега, дори бидейки в това грубо тяло-скафандър за духа ми, през този ми кратък живот. Там, в онова време-пространство от вашето бъдеще, за което говоря, съм учен психоантрополог, също както и тук. Методите на науката за човешката психика там, в сравнение с тези на науката тук, са като полета на квантови частици пред волска каручка. Много хилядолетия бяха нужни на човечеството, за да осъзнае ролята си на космически жител, да се свърже с йерархията на светлината и заживее като пълноправен обитател на битието. Дълго време откъснато от примитивните си страсти, страхове и разбирания, хората се избиваха едни други, избиваха братята си животни, погубваха цялата планета със съществуването си. Имаше катаклизми – оцеляваха тези с по-високо съзнание, вече носещи в себе си квинтесенцията на безкрайното съзнание. – лекторът замълча замислено, потънал в спомените си от миналото и бъдещето – най-трудно ми беше да пътувам из хилядолетията, в които човечеството насочи погледа си изцяло навън, механизира се, но забрави за вътрешния си потенциал от обич, мъдрост и слятост с Космоса. И сега сме в такова време. Всички механични изобретения – играчки на съвременната наука - служат за още по-голямо отчуждаване на човек от човека, оскотяване и сърдечен студ - потънало в мълчание, лицето на мъдрия старец се озари от усмивката на знанието – ще дойде друго време – поклати смирено глава той – професорът сякаш пълнеше залата с фино вълшебство и караше душевните струни на слушателите си да трептят във вибрацията на Любовта. След миг, нагнетен с магията на силата мълчание, той продължи, но някакси в различен дух:

- Най-трудно ми беше във вековете, в които хората създадоха изобилие от техника, но имаха оскъдица от любов, осигуряваха се много, но притежаваха малко сигурност. Застраховаха се задължително, но самоувереността им бе слаба, трупаха много информация, но чувстваха малко смисъл… Да-а-а, трудно ми е, все още ми е трудно да изучавам онези времена, в които людете имаха брилянтна логика, но низвергнати в калта интуиция и приказност, повече удоволствия, но по-малко щастие, повече оргазми, но по-малко радост в ежедневието си, повече знание, но по-малко вяра в себе си, все повече доминиращ терор над природата, но все повече откъснатост от сърцето и, все повече средства за комуникация, за да се лъжат все по-успешно един друг човеците. В такива времена на всеки няколко години хората удвояваха числеността си, но всеки ден унищожаваха безвъзвратно животински вид, за създаването на който природата бе употребила милиарди години. В тези грозни етапи на егоизъм и бездуховен груб материализъм ми беше най-тежко – каза професорът и очите му се насълзиха - бидейки психоантрополог, преживях всички тези преходни етапи в човешкото развитие по време на пътешествията ми. Душата ми страдаше всеки път при допира с примитивната жестокост, насилието и крайната откъснатост на едно сърце от друо, на човека от собствената му сърдечна мъдрост.

- Какво още ви правеше впечатление по време на пътешествията ви в подобни епохи, господин професоре – неуверено запита голобрад млад студент. Очите на лектора още повече се навлажниха, а думите му заредиха бисери на мъдрост:

- В такива времена ние хората имахме стотици школи по психотерапия, за да лекуваме хилядите си експлоадиращи от бездната на безсмислието в душите ни невротичности, имахме все повече семейни терапевти и все по-малко семейства, проникнахме в гените, за да продаваме безсмъртие и творим чудовшща, правихме повече секс, но се обичахме по-малко, развивахме все повече медицината, но имахме все по-малко здраве. Имахме все повече бизнес медицина и все по-малко хуманна медицина. Изучавахме все повече физиологията си, но не знаехме кои сме, защо сме тук и каква е целта на живота ни. Науката за когницията ни бе проследимо обективна, но непроследимо плоска и кастриращо духа ни субективна. Вкопчили се бяхме в живота на тялото си, но си нямахме идея за мъдростта на смъртта си и живота след този на малката черупка-тяло. Развивахме изкуствения интелект и все повече редуцирахме знанието за Себе си до въглеродни процесори на информация. Измисляхме все повече технология, с която все по-малко да ценим свободната си воля и все повече да се манипулираме. Въздигнахме в култ богатството на парите, за да бъдем все по-бедни в душите си. Тренирахме усилено мускулите си, но оглупявахме все повече в сърдечната си интелигентност. Развивахме рационалността си, но бяхме все по-слабо емоционално и социално интелигентни като вид. Създавахме все по-усъвършенствани роботи, но все повече губехме човечността си. Намерихме законите на логиката, но загубихме законите на човещината. Имахме все повече цифрова памет, но все повече губехме доверието в собствения си ум. Развивахме все повече компютрите си, но все по-малко разчитахме на мозъците си. В такива дни външните илюзии заместваха вътрешните стойности. Времена, в които се вкопчвахме в маските на имиджа си, но нехаехме за целостта на душите си, твърде много се вълнувахме от мнението на другите, но твърде малко от гласа на сърцето си, имахме много машини, но малко сърдечност. Епохи на технически прогрес, но на духовен регрес, на все повече гледане навън, но все по-малко съзнание за безпределността отвътре. В такива дни обичахме да се налагаме, но мразехме да се доверяваме. Контролирахме средата и другия все повече, но бяхме все по-обсебени от нагоните си. Имахме много закони, но малко съзнание, много полиция, но малко човечност, много армии, но малко добросъседство, глобална компютърна мрежа, но загубихме връзката с природата. Времена на феминизъм, но на все по-малко женственост, на секса за здрасти, но все по-малко мъжество, на все по-бързо задоволяване на нагоните си, но все повече пресъхналост за любовта, на много реторика, но малко истинност, на много еко организации и все по-малко природа, на повече знание за междуполовите разлики, но все по-малко разбирателство между мъжа и жената. Времена, в които единици манипулатори заграбваха общите ресурси и богатееха, но 2/3 от човечеството ставаше все по-бедно. Учехме все повече икономика и финанси, но ресурсите се центрираха в малцина. Тогава живеехме и работехме заедно телесно, но емоционално откъснати един от друг все повече. Земята ни беше станала тясна, но егоизмът ни се разширяваше все повече. За радост, природата не търпи регрес – спокойно заяви говорителят – има естествени цикли. Когато човечеството преминава през черния цикъл, т.н. Кали Юга, изпитанията за истински човешкото в него са големи. Нищо не е вечно обаче – това ме научиха изследователските ми пътешествия из времевите цикли. Понастоящем диференциацията между светлината и тъмнината ще става все по-голяма… Хората вече навлязоха в периоди на въздигане на съзнанието си. Чуйте думите ми, уважаеми студенти – светлината в този изстрадал свят ще расте все повече от век на век! Дори знаейки това, винаги ми беше трудно да наблюдавам примитивизма на неразвитото човечество. Затова и реших да изживея един цял живот в обикновено тяло, като част от работата ми, за да разбера силата на натиска, който противоречията на този несъвършен свят оказват върху душата на съзнателния човек…

- Бихте ли разказал малко повече за човечеството от седмата раса, за което говорихте? – чу се женски глас от задните редове на залата.

- Нeколкократно споменах великата йерархия на светлината. Там, в този прекрасен свят на обич и сила, връзката с духовния свят е непреривна. Човек е в постоянно общение с финия енергиен свят. Този фин духовен свят винаги е бил населен със същества, отдавна завършили човешката си еволюция в други космически цикли и сега преминали на друго ниво на вибрация. Говорейки с терминологията на сегашното човечество, става дума за ангелите, архангелите, силите, престолите, властите, херувимите и серафимите… На цялото човечество един ден му предстои преминаване на друго ниво на съществуване, обличане на ангелски дрехи… Винаги обаче през епохите за отделни индивиди с по-високо ниво на осъзнатост общението с тези фини мъдри човечества е било възможно. Мнозина през вековете, милениумите и еоните са успявали да прекъснат веригата раждане, малък земен живот, смилане на преживяванията от последния живот в отвъдното, в т.н. състояние бардо и отново раждане – веригата на самсара. Успявали са да се издигнат до по-високите степени на съществуване, да преминат всред редовете на девите… Там, в седмата раса, това преминаване е толкова естествено, колкото за един човек от 21-ви век е храненето. Между нас, жителите на бъдещето и йерархията на светлината протича непрекъснат взаимообмен… Но, за да се случи този бъдещ свят, са нужни вашите добри усилия сега. Защото жителите на онзи свят, за който говоря, сме всички ние, преминали през доста житейски уроци и развитие… Е, стига толкова приказки, време ми е … - заяви професорът неочаквано. Залата се изпълни с мека светлина, а всички застинаха, хипнотизирани от магията на случващото се. Стоящият пред катедрата човек засвети, а усмивката му се сля с виделината, която заля стаята. За няколко мига стана прозрачен, докато се превърна в кълбо от енергия, все по-светла и бляскава енергия… След миг пред дъската нямаше никого, а погледите на студентите се спряха на думите на професора, които той беше записал преди малко на бялата дъска: „Ти си творец на съдбата си! Бъдещето зависи от теб – сега!“ …

Автор: Орлин Баев, психолог - психотерапевт