Страници

четвъртък, 31 декември 2015 г.

РЕАЛНОСТ

 "Реалността не е известна, а това, което е известно, не е реалност."
Дж. Кришнамурти
Съвременната наука започва да преосмисля парадигмите си. Квантовата физика показа относителността на представите на Нютоновата механика, а оттам и представите ни за света, в който сме. Оказва се, че материята не е нещо твърдо установено, което съществува независимо от изучаващия я. Оказа се, че в същността на нещата твърда материя няма. Ако ядрото на атома е колкото тенис топка, то най-близкият до него електрон би бил на километри. А между тях е негово величество вакуумът. Когато изследователят се фокусира върху микрочастица, тя се появява. Отвърне ли вниманието си, тя отново се превръща във вълна, в поток от енергия. Това говори, че не съществува такова нещо като обективна, независима от наблюдателя реалност, освен във все още ширещото се, тъмно средновековно невежество. Означава, че ако битието влияе на съзнанието, то съзнанието определя и сформира битието пряко. Означава още. че силата на ума е далеч по-важна за който и да е духовен, психичен, физичен и физиологичен феномен - от социалните процеси, до телесното здраве, Ако дадена микрочастица се фиксира в дадено място, скоростта ѝ е неизвестна. Ако се движи, има скорост, но не и пространствена локализация. Ако две сродни микрочастици се поставят на разстояние, според нашия човешки мащаб колкото галатики, те неизменно запазват свързаността в движението и поведението си - тоест, разстояние и време за тях не съществува. Тоест, в основата си този свят е нещо твърде различно от застиналите представи на плоско - слепия научен редукционизъм, който продължава да съществува въпреки квантовия пробив в познанието. Дали науката стига до нови открития? Нищо подобно - изследователите на вътрешната си природа от древността до наши дни винаги са познавали тези факти. И не само. Мистиците и посветените знаят, че този физически свят е просто външна черупка, сянка на далеч по-същностни светове и реалии. Как науката би се отнесла към въпроса за смъртта? Никак - безсилна е, а усилията са насочени единствено към физическото тяло, този най-груб скафандър на Човека. А смърт няма, има само преход така, както енергията не се губи, а преминава в различно състояние. Отвъд невежеството на технологизирания съвременен дивак, визията за един различен свят присъства в съзнанието на познаващия се човек. Свят на любов, братство, мир и сила на познание, идваща от сливане със законите на Космоса/ Битието - Дхарма. Различна е такава наука. Красиво е!

Отличничка

 Отговор на писмо на човек, преживяващ от десетилетия п.р. с агорафобия (всякакви лични данни и подробности са спестени с цел конфиденциалност):
Отличничка
"Отличничка" - това вече е "диагноза"smile emoticon Не буквално, разбира се, а като психични характеристики, предпоставящи развиване на тревожност. Има мащабни научни проучвания, които сочат, че отличниците общо взето, не просперират в живота. Не успяват на високо ниво, не умеят да разчупят границите на системата, на "важния" друг, не умеят да са предприемачи и най-често се реализират на ниско и под средно ниво, като изпълнители, максимум до мениджъри на най-ниско, под средно ниво. Защото твърде зависят от одобрението и вместването в системата, от мнението на "значимите" зомбита наоколо. В постовете ви звучи постоянно - моята работа, трябва да се съобразя с нея, длъжна съм, трябва да съм отличничката, защото иначе одобрението на значимия друг ще ме изостави... Вие къде сте в това съобразяване? Съзнавате ли, че живеете не половинчат, а живот на 1/10-та от потенциала ви. Разбира се, по писма трудно може да се каже много и простете ми ако бъркам, но и сега, в зряла възраст, сякаш сте малко момиченце, което със всички сили се стреми да се хване за системата, за сигурния дом, за сигурното вместване и вписване в одобрението на важните други. Разбира се, това са вътрешни факти. Едно момиченце, което живее в плитките води на "трябва" и контрол, хванало се за външната си социална персона, но ужасяващо се от ... себе си, от сърцевината си. Защото там са страховете, несигурността. Не ви виня. Да, дълги години бягате от сянката си. Аз самият съм го правил 30 год. Знаете ли, сега като погледна назад и виждам, че да - явно това е било съдбата ми, че ако не съм минал през десетилетия страх, не бих могъл да помагам в работата си сега. Но, виждам и че ако бях попаднал на точен помагач/ терапевт, вместо да бягам от сянката си, тези десетилетия биха били различни. Казвам ви това, защото по отношение на бягството от сянката си, повтаряте това, през което вече съм минал. Виждам, че рационализирате - давате абсурдни извинения за продължаването ви по същия начин - работата ми, работата ми, работата ми..., повтаряте. А виждате ли, че бягството от страха е бягство и от себе си, от потенциала си, от творческия ви капацитет, от смелостта и вдъхновението в живота? Само за няколко месеца активна работа п.а. с агорафобията ви могат да бъдат силно повлияни и преобразувани в смирена смелост и обич, ако наистина го искате. Хванала сте се за държавната си работа, сякаш е манна небесна, докато всъщност повтаряте захващенето си за сигурната отлична оценка, осигуряваща освен сигурността и посредственост (не ви виня, само анализирам) и зависимост от външни фактори, мнения, хора, при липса на самоуверено разчитане на себе си. С това не ви казвам, че работата ви е лоша - споменавам я в контекста на психиката ви, на характера ви, който поддържа страховете ви, нищо повече. Казвате - дайте методи. Има методи. Сега обаче настройката ви е да ги искате като хапче, като част от маратонското ви бягане от сянката ви, като замазване на страховете. Методите са важни, но правени на фона на познаване на собствената си характерова база, подсъзнание, модели, програми... Когато така се познавате, виждате и посоката, в която ви води неврозата ви - защото тя от самото начало се случва, за да ви укаже пътя към Себе си. Парадоксът е, че отличниците в училище получават доста ниски оценки по предметите и уроците, давани им от школата на живота. От десетилетия същият този живот ви тласка да се осмелите да се спуснете от плитчините на външната си маска и да се гмурнете в дълбоките води на страховете си, където плуват акулите и баракудите на ужаса ви от смъртта, болестта, самотата, провала, несигурната несамостойна зависимост, слабостта и безпомощността. 
Знаете ли, далеч по-лесно е да се превърнете в добър плувец в океана на ума си, а оттам и в океана на живота, отколкото, задоволявайки илюзорното си вярване, че страховете ви пазят и дават защита, да бягате - от себе си, от потенциала си, от творчеството, което потича, когато се осмелите да прегърнете драконите на тревожността си! Но, от вас зависи. Аз не виждам смисъл да ръсим техники. Започнете психотерапия. Мога да ви препоръчам терапевт. Но, не по скайп (което бе заявката на жената). Самата ви решимост да ходите на живи срещи, отначало вероятно водена от близък, но скоро сама, вече е част от мотивацията, която ви променя!
Искате да се справите сама! Сам е най-ценно, така е! Но когато имате мотивацията, решимостта за промяна, обща, но реалистична представа за очаквания път, известно себепознание (Имате ли ги?) далеч по-ефективно е, когато получавате подходяща обратна връзка и насоки в пътя си. 
За смъртта - аз казвам същото и също не вярвам в реалното и съществуване, а че е само преход. Когато обаче застана на ръба на моста Витиня с бънджи въжето, се оказва, че тялото и подсъзнанието ми се ужасяват до смърт...от смъртта, от загубата на контрола, от безпомощността, от невъзможността да се получи подкрепа в момента на загубата на контрола и оставането сам, изоставен в страха си... Както и вие, затрепервайки в преживяванията си или при очакването за пътуване сама и т.н. ... Искате ли да се уговорим за бънджи скок? От позицията на логиката е напълно безопасно, а и двамата не вярваме смъртта. Дори по пътя натам човек може да се шегува... Когато обаче види бездната външна, или при загубата на контрола, която се причинява умишлено в психотерапевтичния процес или в самия ви живот, тогава бездната на подсъзнателните ужаси започва да се взира във вас... Това са ценни моменти, между другото - в психотерапията не бягаме от тях, а умишлено ги търсим. Защото само плавайки в страха, с доверие в уроците по смирена смелост, той се преобразува в това, което винаги е бил - силата на вдъхновението ви! 
Успехи!
п.п.: Пиша това освен до вас и до други с подобни състояния, които биха прочели.

Същността на християнството, изказана от тибетски будист!

Молитва
„Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!... Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!... Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!...“ 
Част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет

неделя, 13 декември 2015 г.

Битка-бягство или любящо приемане?!


 Книжарница "Виделина" - Психология на смелостта
Книгата "Психология на смелостта" в книжарница "Виделина"

Забележка: в долния текст, през самоирония към мен, подхода и разбиранията ми, иронизирам психичните динамики на редукционистичния, плоско двумерен материализъм. 
........................................................................................

Мани го тоя... Битка, битка трябва, да си силен, да побеждаваш, да смачкаш слабостите си. Какво е това страх, яде ли се, пие ли се - кой е по-силен, ти или страхът? Трябва да бъде победен, да бъде потиснат и изгонен. Елементарно! Какво приемане, какви пет лева? Та тревожността е болест, а човек е нещастна жертва, когато я преживява. Няма учене, няма житейска мъдрост, това са глупости. Просто с всички средства трябва да се махнат симптомите - това е основният фокус. Предимно с хапчета, разбира се. Ама, това копеле разправя, че имало неслучайни уроци и именно тревожността и симптомите ѝ били учител по преодоляване на лични характерови травми и синхрониране с житейската обич и зрелост, с някакво си разширено съзнание - глупости! Има болка - тя е лоша, трябва да се махне - с хапчета. Цялото западно мислене и култура го казват. Каква мъдрост, какво разширение... Ама тоя бунгур твърди, че психофармацията потиска присъствието както на тревожността, така и на преминаващите през нея житейски уроци по себеразвитие и че зобенето с химия всъщност пречи на целта на самите невротични състояния - събуждането на Човека в теб. Казва и че от опит знаел, че като се спрели хапчетата, най-често всичко се връщало, че и с лихвата на бягството като мишок от сянката си и изборът тогава бил пак психотерапия или доживот наркомания... 

Разправя и че, освен при редки изключения (тежко окр, ендогенни състояния), когато се налага, психотерапията на фона на антидепресанти и транквиланти е като да наливаш вода в продънена каца, тъй като мозъкът и несъзнаваното на човека разчитат на медикаментите, не на психотерапията, а самият медикаментозен прием става част от изтласкването на когнитивните, наситени със страхове схеми, което гарантира увековечаването им. Казва и че да, о'к, няколко месеца дрога, като почивка, хубаво, но че не бил съгласен със самата стратегия, поне на ниво невроза... Е, това не са ли безумни приказки сега? Какво от това, че бидейки легализиран наркоман не ти става или ако си жена, поради липсващото си либидо, броиш мухите по тавана, докато партньорът ти подскача върху теб? Или че черният ти дроб хубавичко подпухва милият, или че мозъчето почва едва едва да мърда замазано от наркотика, който ТРЯБВА да се продава?! Или че качваш 10-30 килца - еее айде сега... Нали симптоматиката я няма или поне е замазана, пък и като си на фона на химия, ако ходиш тогава на психотерапевт, той да си мръдне пръстчето пред теб, го виждаш като супер метод - защото си някакси приятно отпуснат, красиво зомбиран от химията. Е, малко почваш да разсъждаваш като зомби, като логиката ти става така крива, че нагаждаш нещата по бягството от себе си... Ама какво от това - то това бягство масово се препоръчва и извинява - нали и фарамацевтичните компании трябва да оцеляват в тези трудни времена все пак... Добре е да помислим за тях, да им помогнем!

Ама дългосрочните ефекти от антидепресантите никак не били проучени и били прикривани, както и че самите им хипотези за въздействие били безумни, лишени от обхващане на цялостната сложност на функциониране не само на мозъка, но и на човека като цялостност... Пълен тиквеник е тоя! Битка! Като не можеш да пребориш гадния страх и симптомите му - бегай, бегай далече. Ето, хапчетата помагат за това бягане, може и маратонско да е, до живот. Е, така не си бил изпълнявал мисията си като човек на тази земя - да се учиш и растеш, да трупаш опитности в душичката си... Абе, тоя е луд бе, не разбирам - какви енергии, каква духовност? Това доказани научни факти ли са? Нали човекът е едно животно или по-скоро биоробот на въглеродна основа... Някакви духове, някакви енергии - какви са тези приказки, какви са тези религии, какви са тези секти, не разбирам... Бог, дядо мраз, снежанка, божията майка, тати, леля, стринка, вуйна и балдъза.... Какви когнитивни изкривявания само, ой ой... Друго си е да се хване човек здраво за твърдия материализъм, да бяга от несигурността в себе си, спираща познаването му на Себе си. Посредствеността е добър спасителен остров - урааа, да живее материалистичната двумерност! Когнитивната невропсихиатрия никъде не говори за енергии, духове, души, карми, прераждания, вечни същности, ангели, нива на осъзнаване и живот, смисъл на битието, разумност, синхроничност... Какви са тези работи, не разбирам... Твърдо емпиричната наука доказала ли ги е? А нали тя е съвременното понятийно инквизиционно мерило за праведност?! Вечна слава на научЕната посредственост, да живее плоският редукционизъм, вива ла оковано невежество! 

Ами че, тези симптоми са гадни - те карат човека да страда. А страданието е лошо! Тоя идиот вика, че "как графитът става на диамант?" и че ако в този бинарен свят бягаш от страданието, давано ти от мъдростта на живота, бягаш и от радостта. Ха, какви глупости. Казва, че когато бягаш така от уроците си, виждаш ученето от трудностите като мъчение, а че когато си бил приемел ходенето по трудния баир на доверието в присъствието си в този живот като студент в школата на живота, който се учи смело от трудностите, тогава всичко се променяло, а радостта ставала огромна... Копелето плямпа някакви глупости, че някаква тъпа мъдрост била твърдяла, че когато не бягаш от страданието, а се учиш от него и когато не се привързваш към удоволствието на всяка цена, тогава си намирал Себе си и че това била целта на тревожното ти състояние - да те тласне към това себенамиране! Е, това не са ли пълни простотии сега?! Мани го тоя!

петък, 4 декември 2015 г.

От оплакване към справяне

 Забележка: по-долу споделям свои непринудени отговори на въпроси за тревожните състояния. Въпросите са зададени в интернет група за взаимопомощ. Народът от групата, в която отговарям, общува и наживо – получава се добра социална среда. Ако обаче липсва фокус в справянето, се стига само дотам…

От оплакване към справяне

С долните си разсъждения давам мнение относно това дали безкрайното оплакване и фокусиране в симптомите, вместо в реалните задачи по личностна промяна водят до справяне или до още взаимно „заразяване“ и хронифициране на преживяваните тревожни състояния.

Преди време участвах активно в "Сдружение за инициативи по заекването". Нали съм пелтек. Отначало ми беше много полезно. От една страна разтуха за душичката, че не съм сам пе пе пелтечещ социален тревожняк, получаващ п.а. от извора си на генерализирана тревожност през правенето се на силен, потискайки страховете си... От друга страна, наистина полезно е да видиш себе си в другия. Отначало не можех да ги гледам - защото себе си не можех да приема като тревожен страхливец и пред самия себе си слагах маски на силен. Тежки маски изтласкващи страховете и така увековечаващи ги. Постепенно почнах да ги приемам. Странно, започнах и себе си да приемам все повече, да се уча от състоянието си, да се анализирам, да променям мисленето си от "аз съм жертва" в "уча се с благодарност". Свърших доста когнитивна, поведенческа работа - мощно и ежедневно умишлено предизвикване на страховете ми. Още не бях психолог - действах интуитивно. Предизвикване, като след всяка експлозия на тревожността изпадах с дни и седмици в депресия - защото "как си позволи да бъдеш слаб, мекотело такова, трябваше да си по-силен от страха!"... Но, продължих с предизвикването (exposure and response prevention), като все по-бързо започнах да излизам от депресивните епизоди след това - чрез работа с вътрешния диалог, промяна на отношението в пълно с доверие в характеровите уроци по смирение, посланията за които идваха от опита ми в медитацията... С течение на времето тревожността се стопи, а заедно с нея и огромна част от заекването - защото то беше просто връхчето на невротичния ми айсберг.Да, от 100 човека с неврогенно и наследствено заекване по-малко от един стига до устойчиво присъстваща и реално доловима промяна. Не поради невъзможност за такава обаче. Какво забелязах? Другите заекващи продължаваха да си заекват. Да, добри събирания с готини хора, чудесно. Да, информиране на обществото и премахване на стигмата – много добре. Но нали уж тези събирания се правят работа да се върши. Надявам се разбирате, че с това споделяне правя аналогия между това виртуално пространство, посветено на тревожните разстройства и събиранията, за които говоря. Добре е човек да намери себеподобни - да поплаче на рамото на някого, който го разбира, да сподели, да намери добри приятели. Дотук добре. Ако обаче само дотам се спре, а липсва активен вътрешен процес и цялостни, целенасочени усилия по промяна, такава общност дори може да спомогне хронифицирането на състоянието през подхранване на печалбите от него. Какви печалби? Внимание; аз съм различна; невинна жертва съм и вие сте длъжни да се грижите за мен и съобразявате с мен; зле ми е - защо точно на мен?; извинение за непоемане на житейски отговорности, задачи, ангажименти; извинение за провалите; намиране на желана среда в групата, която би била загубена, ако състоянието се промени и т.н. и т.н.... Разбира се, не всички и не всеки има всяко от тях... Групата е нещо мега полезно, когато е градивна. Ако не е, се превръща в част от проблема, като поддържа някои от споменатите несъзнавани и предсъзнавани печалби - например внимание, усещане за различност, приятелска общност, потвърждаване на извиненията при непоемане на отговорност от събратята по съдба... Защо пиша това ли? Някъде в групата прочетох мнение как професионалистите не пишат - честно казано, това ме жегна. Ще кажа защо. Отначало много се зарадвах на групата. Казах си - различна е, фокусирана е не в рев, извинения, бягане от учене на житейски уроци и потискане на симптоми чрез дрогиране, а в справяне. Като такава започна. Постепенно обаче все повече тръгна едно реване, едно оплакване, едно говорене за симптоми. Хубаво, а къде остана визията, че симптомите са дар, даден ни, за да се учим? Къде е визията, че тук в кратките си животи сме ученици и че тревожните ни състояния всъщност са благословия, защото разрешавайки казусите им, опознаваме себе си, намираме същността си, стигаме до нива на човечност, обич, мъдрост и светлина, които са наистина наситени със смисъл и щастие. Именно благодарение на тревожността си. Но, не когато до безкрай се оплакваме, търсим начини как да замажем симптомите през неразбиращото си невиждане на вложените в вложените в състоянието ни задачи по учене, промяна, развитие. Ще кажете - ама какъв дар, толкова е гадно и болезнено. А какво да бъде - как графитът става на диамант?! Отбягвайки страданието, се лишаваме и от радостта. Приемайки го благодарно и с разбиране, допускаме и доволството и щастието в живота си - такъв е този свят. Мисълта ми е - с рев до безкрай не се случва промяната, която уж търсим. Търсим ли я? Или хронифицираме преживяваното с потискане, изтласкване, с отричане на нуждата от характерово усъвършенстване?! Може би през личността си проецирам твърде високи критерии, може би изисквам твърде много, както го правя със себе си - но, говоря от сърце. Би ми се искало освен оплакване и вещи съвети за химическо замазване на житейските уроци, да видя съзнателност - защото тя ме разпалва и ме кара да се чувствам в свои води. Защото както скоро писах, непоисканото добро не е на добро. А е поискано, когато се види готовност в човека за учене и растеж. Иска ми се да видя тази готовност в повечко хора. Не че я няма и сега - преди време четох мнение от едно момиче тук, което ме изуми с разбирането си. Има и още неколцина. Но, на фона на хиляди, твърде малко. Иска ми се повечко огънчета да засветят в мрака и да се слеят в общ, по-голям огън на съзнателност и доверие в пътя на промяна. А такъв път има - отвъд оплакването, отвъд мрънкането и кривите вярвания "защо на мен" и "аз съм жертва на видите ли, гадното нещо."...

 По-добре човек да чете само, отколкото да мрънка до безкрай. Защото е лесно да се мрънка, както и е много заразно - наклонена плоскост е. А не помага - носи временно облекчение, а стратегически залага и потвърждава маладаптивни вярвания, които поддържат оплакваното. Няма за какво да се оплакваме - имаме задачи за решаване. Да ги решаваме тогава!

Срещите между хора, преживяващи общи страдания, са полезни, разбира се. Получава се добра социална среда. Полезни са обаче само когато основната цел е действеното и резултатно учене, в резонанс с подаваните от мъдростта на Живота уроци, вложени в състоянието. Казвам, че ако са само срещи, се превръщат в приятелска група - което е хубаво. Но не и в активен процес по справяне. А ако се продължи само на приятелски начала, взаимно оплакване и съвети за легализирано дрогиране, без съответната ключова, психотерапевтична работа и фокус в стратегически устойчиви решения, процесът се променя, както съм писал в аналогията по-горе – ако липсва фокус в справянето, групата дори може да спомогне хронифицирането на невротичността.

 Разсъждението за парите се явява разционализация - тоест извинение на нежелание за справяне (отговор на възмутено писане, че видите ли, психотерапевтите изискват финансов еквивалент за познанията и усилията, вложени в работата им). Твърдя го. Винаги когато съм работил без пари (а го правя нерядко) съм виждал един немотивиран човек срещу мен - с много редки изключения. Защото заплащането, разбира се съобразено както с качеството на предлаганото, така и с възможностите на потърсилия помощта - то мотивира. А посещението е най-често е веднъж седмично, не три пъти (както човекът, към когото първоначално бе насочен този отговор смяташе). Аз съм върл фен на самопомощта - затова пиша и се радвам, когато получавам не едно и две писма как съм помогнал така. Но когато не се получава, докато в същото време има изход, но той не е търсен, това говори за съпротиви, поддържащи и защитаващи вероятни несъзнавани ползи от ставащото - невротични "възли", които човекът не желае да разплете, тъй като през псевдо защитните си механизми и когнитивни изкривявания се е "сраснал" с тях и си ги желае, каквото и да твърди съзнавано. Нещо, което никак не обича да чуе човек, който преживява такава психична динамика. Когато невротикът чуе това, реагира с носене на вода от N броя кладенци – интелектуализации, извинения и гневни нападки към опиталия се да помогне. Повечето от случаите, на които съм помогнал, а за девет години това са хиляди, промяната в осъзнаването (а не боренето на симптомите, което е кауза пердута - защото изчезват, когато човек си научи урока - но тогава това въобще не е важно) - промяната се е случвала в рамките на 6-12, рядко повече, до 24 сесии. А понякога и за една-три. Най-често се стига в рамките на няколко сесии до известна промяна в осъзнаването, в промяната на възприятието, след което се преминава в периодични, много по-редки сесии - защото аз или колегите фасилитираме собствената работа, собствените усилия на човека, но не можем, а и не трябва да ги правим вместо него. Можем да помогнем на потърсилия помощ да си помогне, да покажем пътя, но не да вървим по него вместо него... Затова, когато ви чета, виждам неразбиране, съпротиви към реална промяна, не и готовност за актуална работа. Дано греша... 

Когато мотивиран човек потърси психична помощ, помагащият може да помогне на човека да си помогне, но не може и не трябва да върши неговата работа. Помагащият осветлява, трасира и показва пътя, мотивира, посочва капаните и урвите, драките и рисковете. Помага в процеса на сприятеляване между 'дракона" на страха и героя, търсещ спасение на принцесата/ душевното си щастие. Често помага и като силно и интензивно провокира човека, като го поставя в директен контакт с този дракон, учейки го да го гледа в очите... със спокойно доверие и смелост. Докато се окаже, че той е бил страшен само защото е било бягано от него. Това са метафори, разбира се. Благодаря за провокацията да напиша тези редове!

Аз силно бих се радвал, ако нямаше нужда от лекари соматични и лечители психични... Но, такава нужда има, за жалост. Животът е наистина кратък. Когато човек има проблем - добре е да опита да се справи сам. Когато не успява обаче в продължение на години, според мен признак на смелост и интелект е да си признае, че има нужда от помощ. Когато не е търсена, това говори за факти, за които загатнах по-горе. А понякога дори когато е търсена, то е с цел да бъде прехвърлена вината, да бъде прехвърлено нежеланието за лично поемане на отговорност за собствения живот във външния друг. Или пък човекът като дете, като малко птиче чака "наливане на смляна и наготово" помощ в "психичното му гърло" с нагласата "завинти ми гайките, сякаш е при соматичен механик (както механично практикуват повечето съвременни соматични лекари). Но, в психотерапията, при душелечението е различно...

Психофармация при тревожни състояния?

„Искам да споделя с вас ,моята история и ако може някой да ми даде съвет ,защото не знам към кого да се обърна и дали съществува човек ,който може да ме извади от това състояние. Вече 5 г. съм на антидепресант. Преди 9 месеца с моят психиатър решихме ,че след толкова продължителен прием и без поява на никакви симптоми съм се излекувала.От сероксат минахме на сеталофт с цел да ги спра безпроблемно и така 2 месеца със сеталофт , по-половин и ги спрях.Два месеца всичко беше наред... ,но тогава всичко се върна със страшна сила.Сърцебиене,безсъние,отмалялост,не можех да ям с дни.. и това не беше най-лошото.При всяка криза получавам акатизия ,и проблема не е като при повечето от Вас да е по 10 мин.една криза ,а е дни наред.Така на ново започнах с лекарствата и пак съм на сероксат. След 1 седмица вече всичко бе наред,чувствам се така все едно не съм болна.Но аз не искам да съм вечно на лекарства,искам вече да имам дете , но съм твърдо против да съм бременна и да приемам лекарства.
Не знам някога дали ще отминат тези състояния и дали ще съм пълноценен човек.Само този който е изпитал това усещане знае какво му е коствало.
Има ли някой който да даде мнение какво се случи с мен,и от какво се върнаха симптомите,дали от спирането на АД или недоизлекуване ,според моят психиатър е от времето,тъй като горещото време не влияе добре.
Благодаря предварително!“

Класика в жанра. В психотерапията се твърди, че медикаменти се започват самостоятелно, без психотерапия (или самостоятелна такава), когато човекът бяга от решение на казуса си. А правилото е следното – човекът търси път сам, чрез личното си осъзнаване и усилия. Ако се случва целевата промяна в осъзнаването, чудесно. Ако ли не обаче, интелигентният човек търси вещ психотерапевт, с помощта на когото разбира задачите, които има да решава, промените които тревожното състояние налага да бъдат направени в начина на мислене, чувстване, възприятие на себе си, света, другите. Как да бъде решен казусът, когато психофармацията потиска заедно с добрия и нужен за трансформацията страх и всичко, което е нужно да бъде преобразувано?! Естествено, че в 99% от случаите след спиране на психофармацията, всичко се връща - това е закономерност. Затова работя с дрогиращи се с легализирана дрога само по изключение, а по правило не. Когато човекът е "на чисто", собствената ми отговорност е с пъти по-висока, а изискваното от човека е много по-голямо и постоянно тестващо мотивацията и на двама ни. Но резултатите в стратегически план са устойчиви и сигурни. Има единични случаи, по преценка на база работата ми, около 3-5% от всички, при които действително освен психогенна етиология, могат да се хипотезират евентуални биологични фактори като активирана генетична предиспозиция и относително базисна/ причинна промяна в мозъчната биохимия, които се преплитат с психогенните фактори. По наблюденията ми това са не повече от 5%, при които приемът на химия е донякъде оправдан. Но, забележете, дори и при тях, чисто соматичната етиопатогенеза е само част от общата картина, а психичните фактори са не по-малко важни. При тези три-пет на сто човека психотерапията се провежда на фона на медикаменти. Това обаче я прави два пъти по-продължителна, именно защото при спирането им, се налага да се продължи, тъй като мозъкът и несъзнаваното се е опирало на химията, не на активирането на личното осъзнаване, ресурс и усилия по промяна. Като един рационализиран отговор на извинение на нежеланието за реално поемане на отговорност за собствената промяна и учене от тревожното състояние, мнозина биха се самопоставили в границите на тези 3-5%, което обаче би било лъжа. Те са изключение от правилото, нищо повече. 

Тревожните състояния не са болест, която е нужно да се премахне с хапче, а са път по характерово съзнателно израстване, себепознание и оцялостяване, път по сливане с потенциала на Човека извътре ти!

Болки в главата, дереализация, деперсонализация и замайване при тревожни състояния

Стягането в главата, замайването, усещането за люшкане, дереализацията и деперсонализацията са класически симптом при тревожните състояния. Причини: първо, при повишен адреналин кислородът в мозъка намалява (покаченият адреналин, освен че причинява изброените симптоми разширява зениците и причинява и дразнене от светлина). Втора причина е изтласкване на телесното налягане (не на кръвта, а на тялото, което е като тръбна система) нагоре от т.н. мускулни брони. Те пък се причиняват от автоматизиралата се битка с несъзнаваните страхови вярвания (комплекси, програми). Тоест, от постискането на страховете в несъзнаваното с нежелание за общуване с тях. Потискане, "избутването" им с невротичен контрол, нащрек, стягане, битка и бягство отношение. Механичният подход - коремно дишане, релаксация, заземяващи практики като тай чи, паневритмия, хатха йога, свещена сексуалност, които практикувани достатъчно редовно и качествено, създават хармонична настройка, прехвърляна в ежедневието като постоянен ментално-емоционален патерн. Така повлияват и цялостната психика. Разбира се, спортувате ежедневно, нали?! Това е задължително условие, абсолютно нужен фон. Цялостният подход включва осъзнаване на страховите програми и работа с тях. Как? Чрез работа с вътрешния диалог и автоматизираните мисли, със самите базисни вярвания, чрез редовна практика на провокиращи и успокояващи дишания, които "вадят на бял свят" тревожните програми и на принципа на парадоксалното намерение човек има шанса да ги преобразува чрез промененото си отношение към тях - отношение на любов, смирено и пълно с доверие приемане и прегръдка. Защото са част от него и битката с/ бягството от с тези страхови програми ( с тревожността) е като гоненето на опашката от кучето, като бягане от сянката си - кауза пердута е. Отношението на смирено доверие се гради и установява в редовна практика на молитва (ако човекът импонира с нея) и медитация: в началото водена (хипнотерапия, нидра, нлп), а впоследствие чиста медитация - майндфулнес/ дзен/ исихия. Майндфулнес се ползва и в най-научната психотерапия - когнитивната. Исихия обозначава същия процес, но идва от исихазма, вътрешното православие. Помощни техники много, но тези, които споделих, са ключови.

Важното е да се осъзнае, че не сме биороботи, симптомите не са болестни, не сме болни, а се намираме на пътя на ученето, на себе-опознаването, по който е добре да вървим с разбираща благодарност и доверие!

Как да преодолея страха от напишкване?

„Здравейте, имам въпрос към психолозите в групата за нещо, което продължава да ме притеснява. Не съм сигурна дали някой би се припознал в този симптом, защото не е обичаен май и дори ми е малко неудобно и се чувствам глупаво. Веднъж преди години получих една от най-ужасните ми панически атаки докато много ми се пишкаше много и помислих, че ще се напишкам, а пътувахме, не можехме да спрем колата просто на пътя и имаше други хора в колата, които не знаеха за паниките ми. Оттам голям ужас, че ще се изложа и започна един страх винаги, че мога да се напишкам. Което много засили и без това неизлекувания ми страх от обществен транспорт, та дори и едно просто возене в кола с други хора продължава да ме шашка. Да не говорим , ако има задръстване, това дори ми е трудно да си го представя . Не знам дали си внушавам или не, но непрекъснато започна да ми се пишка абсолютно реално физически и винаги дори ако съм пеша мисля за всички възможни тоалетни по пътя или бензиностанции, ако сме с кола и ако не съм пишкала непосредствено преди да изляза, започвам да се притеснявам. Вече когато пътувам някъде винаги карам хората (а това става доста досадно за тях всеки път) да ми спират на час, час и нещо за тоалетна , защото ако после ми се пишка, а няма бензиностанция по пътя, си мисля, че наистина мога да се изпусна в колата и да се изложа пред хората. И вярвам, че по време на ПА няма да получа инфаркт, няма да се задуша и да умра - вече съм убедена в това, но за пишкането си мисля, че е напълно възможно, защото човек нали може да се напишка от страх и се ужасявам от това. Въпросът ми е глупав, но бих искала да зная какво мислите, възможно ли е според вас това да се случи? Моля ви, насочете ме какви стъпки да поема, за да го преодолея.. Сега се страхувам много дори да пробвам да се возя в автобус за повече от една спирка, защото в главата ми веднага си представям как се излагам. Много ми е трудно да преодолея този страх. Преодолях много други, но точно този ме тормози с години вече. Скоро мисля да започна лека-полека да свиквам да се возя с автобус и въпросът наистина ме вълнува. Решила съм, че искам да действам по проблема, защото вече дълго време нямам напредък. Благодаря предварително!“

Никак не е глупав въпросът ти, а описваното от теб е по-скоро класика, въобще не е рядко, поне в практиката ми. Пикочният мехур принципно реагира на повишената тревожност - тоест, донякъде позивът за уриниране е реален. Донякъде обаче. Защото през призмата на обусловения от пътуване страх от напишкване филтрираш преувеличено негативно. Фактът, че издържаш час и половина, при това в страхувана ситуация, говори че отвъд малкия процент реален позив, по-голямата част от притеснението ти е фантомно. А това е чудесно, защото това означава, че можеш да работиш с него ефективно. Как? В психотерапията имаме много методи като психотелесни опити, умишлено излагане в група, при което претръпваш и приемаш страха си. Но, те се правят в кабинета на терапевта... Това, което е не по-малко ефективно и можеш да правиш и сама - комбинация от визуализация и поведенческа работа.

 (филмова техника/ дисоциация с променено отношение и десензитизация) Представи си, че сякаш си седнала пред 3D телевизора си у дома, с дистанционно в ръка и 3D очилата на носа си. Отпуснала си се много добре, спокойна си и някакси проникнала в онова ресурсно състояние на свежест и заряд, което винаги си познавала и от което си черпела сили в моменти на трудност, а още повече в творчески мигове. Виж, че кликаш на дистанционното и започва филм. Казва се "Аз се напишквам". Виж как буквите проблясват, завъртат се и изчезват - филмът започва. Винаги можеш да го спреш на пауза, да го забързаш или върнеш назад, както и да го редактираш, сякаш си режисьорка - вълшебница, за миг само. Филмът започва да си върви, но ти, наблюдателката, си напълно релаксирана, спокойна, отпусната и в нова състояние на доволство и заряд, на потенциал и светла мъдрост. Знаеш, че гледаш субективния си филм и че това е просто филм, какъвто и да ти се струва, че е той. Ето, виж как се напишкваш и виж как жената, която наблюдаваш, ти самата, се паникьосва и силно засрамва от това. Спри на пауза за малко и осъзнай - това е просто филм, а това което сега правя, е да го извадя от главата си и да видя, че ... това е просто филм. Пак го пусни. Виж се как пак пътуваш в рейс, в кола, в микробус, във влак със заключени тоалетни, в междуградски транспорт. Всеки път във всяка такава сцена се напишкваш. Отново се почувствай като спокоен, страничен наблюдател, отпусни се и се свържи с ресурсното си състояние. Пак пусни филма и стуациите с напишкване - осъзнай как все по-малко ти пука, как все повече претръпваш на "какво ще кажат хората". Сякаш дори се приемаш като пикла - една смирено напикаваща се пикла. Спри филма и отново се отпусни навътре в себе си - осъзнай, че това е само филм! Отново го пусни и осъзнай - вече съм напикана, вече са се случили страховете ми - тогава това тревожно усилие да ги предотвратя вече не е нужно, хората вече са казали всичко, вече си пълна излагация. Осъзнай как нещо в теб се променя - все повече не ти пука, все повече можеш да се отпуснеш в провала с едно смирено, любящо приемане, идващо от релакса на тялото и любовта на душата ти, когато сега умът се успокои в образа и отвъд него, в доверието на тишината. Филмът свършва - бял екран. Отпусни се в тази спокойна белота. Не е нужно ти да осъзнаваш, когато тялото и душата ти вече знаят как само приемането на излагането и провала водят до спокойствие и успех.

Допълнение към филмовата техника: докато въртиш филма в състояние на спокойно наблюдение от позицията на зрител (дисоциирано), всеки път когато докато се напишкваш, ако избухва страх и псевдозащитни мисли (защитни механизми ,когнитивни икривявания), прожектирай пародийни образи. Мики Маус, който ти прави чупки и ти отвлича вниманието; баничка бунтар ,която поставя на международна конференция исканията си за спада на цените ѝ спрямо милинките; Налъми, които са се събрали и разсъждават за разцъфтяването си в дълбоко задушевен разговор; Марсианци със зелени антенки, смеещи се на баба Марийка от село долно нанагорнище, която хока кравата докато уринира с огромна струя и я пръска... - можеш да си измисляш на мига. Важното е да са пародийни, гротескни, нарушаващи линейната логика.

 В духа на горното - гледай няколко клипа с Камен Донев. Запомни усещането. Всеки път, докато прожектираш филма "Гергана се напишква", когато се появи страха, напрежението и "защитните" мисли, заливай с това усещане, сякаш го държиш на специално за теб място в тялото си, отваряш шлюз и то помита с хумора, пародията, надлогичността си старото страхово усещане! Почувствай промяната!

 Swish pattern, NLP: След като се отпуснеш добре, отиди на твоето сигурно, любимо място. Там си напълно защитена, сигурна и спокойна, някакси свежа и релаксирано заредена с усмивки и обич, с творчество и заряд. Можеш да поканиш там всички любими хора, ангели, Бог. Това е твоето място и можеш да правиш каквото пожелае душата ти. Изпълни се с това чувство на любяща хармония - закотви го, като сложиш ръка на сърцето си, или двете ръце една върху друга върху него. Почувствай как от сърцето ти протича блажена топлина, обич и радост, които са свързани с твоето магично място и идват от него. Повтаряй това често, за да бъде наситена енергията и да протича. Сега се виж в страхувана ситуация в транспорта. Постави ръце върху сърцето си и почувствай как мира, спокойствието, доверието на любовта заливат възприятието, усещането и емоциите ти. Чувстваш как ги променят и въздигат страха до собствената си енергия, преобразуват го до себе си. Не е нужно ти да го правиш - не ти, любовта го прави! Забележи, че колкото по-често повтаряш това заливане, толкова по-трудно и невъзможно става да се страхуваш по стария начин. Защото си творец на живота си и променяш страха в любов с творчеството на любовта си!

Има много други техники, наистина много: наводняване, тес, матрица, съзерцание... Въпросът е, че не техниките са важните, а събуждането на доверието в Себе си, в творчеството си! Знам, че вече го имаш и просто е нужно да се увеличи дебитът на това усещане за себе си като свободен творец. Не с битка и отричане, а с обич и доверие!

Описаните техники биха били полезни за широк диапазон от страхове - човек просто може да промени съдържанието на представността с ирационално страхуваното от него.

Орлин




Не мога да медитирам?

 Отговор на дама, която пита защо като се опита да релаксира, фокусира и медитира, умът ѝ започва да прави "номера":
"...става ми смешно" е т.н. механизъм acting out, отреагиране. Един вид, казано популярно, умът ти се защитава от медитацията. Или чрез невротичен смях, или чрез рационализиращи извинения, които нямат общо с реалността нито външна, още по-малко тази в теб: "О, не, това просто не е за мен!", "Скучно ми е, това е практика, която не работи!", "Това е тъпо!"... Или изместване на вниманието: "О, сега имам да готвя! Ще опитам след малко или утре!", "Телефонът ми кликна - я да видя кой ми е писал във вайбъра!", "Ооо, каква медитация - ето, това отдаване на мечтаене е медитацията...", "Каква ти медитация, сега са нови времена, има нови по-силни практики!"

... Защо се получава така? Защото умът безумно го е страх от медитацията. Тя за него е ... смърт! Винаги казвам, че медитацията е един мек и плавен, вътрешен и постепенен допир до ... смъртта. До страха от смъртта. А той е свързан със страховете от отхвърляне, изоставяне, липса, които са много базисни, дълбоки. Затова редовната тренировка на медитация е така ползотворна при тревожните състояния, при което тези страхове са основни. Визирам предимно чистата такава (дзен, майндфулнес, съзерцание, исихия), но донякъде и водената.

Как се учи медитация? А как се учи свирене на пиано? Ако за едно пиано са нужни десетина години, за медитацията не са ли нужни постъпателни усилия?

Някой ще каже: "Аз не се страхувам от смъртта...!"  Нима? Интелектуално и мен не ме е страх. Но дълбоко преживелищно и несъзнавано, надали. А и не е само страха от смъртта директно, а и липсата, изчезването, загубата на егото... Не че се губи, но го е страх от загубата на контрола. А зад загубата му стоят дискутираните страхове...

Къде е ключът за успеха? В постоянството. След известно време сивотата се превръща в светла радост, а седящите сесии във формални, защото медитацията се пренася в самия живот, като състояние на съзнанието. Както казват на изток, отначало ти медитираш, а след време медитацията започва да медитира теб.

понеделник, 23 ноември 2015 г.

Непоискано добро или на си ти куклите, дай си ми парцалките

 Непоискано добро или на си ти куклите, дай си ми парцалките

Копирам разговор от фейсбук група, насочена към тревожните състояния. Група, която би трябвало да е фокусирана в действено справяне, но всъщност служеща в огромна степен за запознанства, общуване, оплакване, споделяне за медикаментозно потискане на симптоми без вглеждане в себе си и промяна, донякъде взаимопомощ и подкрепа, макар и доста повърхностни и общи. Подкрепа може да се дава и през нета. За целта обаче, извън общите насоки, е нужно човек да поразкаже за себе си, за миналото си, за характера си, за мисленето си, за живота си. На тази база се стъпва, вижда се какво се случва, защо се получават паниките/ тревожността. Когато това се види, се започва работа насочена към справяне, но конкретизикрана за дадения човек. Иначе се получава ръсене на методи и техники. Техниките са чудесни и нужни, но се ползват специфично за всеки, като посоката, макар често да се припокрива, е индивидуална! Все пак, някои общи насоки могат да се дадат дори и през социалните мрежи. На няколко пъти обаче, въпреки че давам отговорите си от сърце, се случват … проекции на собствени нерешености в образа ми на психолог. Не в мен, защото нападащите си нямат представа за реалната ми личност, а за образа на лошия психолог, който видите ли, иска да им отнеме…вторичните хистерични печалби на тревожността им чрез лишаването им от нея. J Ето някои от разговорите:

Аз: Много лесно е да се извиним с хормони, невромедиация... "Проблемите" с вестибуларния апарат често също са свързани пряко с тревожността. Всяка една мисъл, а още повече действието на базисните програми в нас, през които пречупваме реалността, задействат биохимията ни. променят я, стимулират я, инхибират я...

Е: Да се извиним?Аз не се извинявам ,за вас знам,че сте минал по същият път на ПР познат сте ми от едно друго място.Но по същество.Кажете ми как да премахна хипералергенноста си за да се излекувам/Това е единственият проблем за да не приемам медикаменти.Лекувана съм в Израел и мислих,че там ще намерят решение ..е не стана.Какво да си мисля?

Аз:  В случая алергичността (най-вероятно психогенна) дори ви помага да се излекувате. Защото виждам, че посоката, в която мислите е, че лечението е прием на някакво вещество, а тя ви пречи да го приемате. В такъв случай, остава отворен пътят към по-цялостната промяна - в мисленето, чувстването, поведението, отношението, възприятието. Защото чисто соматогенните дисбаланси при инсомния са изключение, не правило.

Е:  С вас не можем да постигнем консенсус..Как може алергия да ми помага ..ще ме извините.

Аз: Аз обясних как, от вас се иска да проявите способност първо за прочитане, второ за мислене, трето за разбиране, нищо повече. Както казах, дезадаптивни психични механизми като рационализиращи извинения, изместване на фокуса, влизане в ролята на жертва и пр. - така е лесно. Привидно лесно, а всъщност в стратегически план живот с основа поставена на илюзия.

Е: Вие ползвате медитация нали?Аз не мога да медитирам разбирате ли ме?

Аз: Да кажеш "не мога да медитирам!" е като да кажеш "Аз не мога да говоря френски, разбирате ли ме?". Учи се. Но не е до медитацията само - тя е по-фината част от пътя. Започва се от осъзнаването, че не сте болна и не сте жертва. Започва се с прозрението, че всъщност "страховата невроза" (П.Р., Г.Т.Р.) не е тук, за да ме мъчи и нещо, което трябва да разкарам, защото е гадно, а че е инструмент на ... душата ви. Инструмент, каращ ви да погледнете в характера си, да видите какво е заложено и в каква посока ви тласка Животът да поработите. Оттам насетне следва работа с мисленето - когнитивно реструктуриране например. На фона на спорт, редовни дихателни практики и да, медитативна практика също. Ако за научаването на един френски се искат пет години учене поне по два часа на ден, за медитацията дали са нужни по-малко постъпателни и упорити усилия?! А тя е предхождана от визуализация, като техниките тук са ... море. Като цяло, с каквито и методи да се работи, се преработват характерови дисбаланси до един по-хармоничен характер. Ползва се пренареждане на матрицата, нлп, тес, поведенчески експерименти,  хипнотерапия, десензитизация, наводняване, прерамкиране, благодарствена акция (симорон), молитва, парадоксално намерение, психотелесни опити... Каквото и да се ползва, когато човекът осъзнава, че е благословен с преживяването си, че то е тук, за да го предизвика да порасне, да стане по-смел, обичащ, хармоничен, цялостен. решителен, разумно мислещ и интуитивно чувстващ, живеещ по законите на разумната природа - тогава всичко се случва естествено. Защото тогава само съдействате на потока на живота, на това към което потенциалът от учене и израстване, скрити в самото състояние ви тласкат!

Е: Извинявам се но се образовайте за вестибуларния апарат малко повече иначе наистина ви благодаря.Това е апарат който не търпи никакво дразнение.Прочетете малко медицина относно апарата на равновесието.

Аз:  При п.р., в 99% от случаите това дразнене се дължи на страха, тоест идва от психиката (психогенно е.). Аз наистина не знам как транквилантите могат да направят човека смел, осъзнат, разбиращ...

Е: С хомеопатии и медитации това не се оправя г-н Баев .Спрете да ми пишете няма смисъл аз познавам добре тялото си.Знам какво съм направила ,вие не сте в мен и няма как да ме убедите ! Проблема ми е сънят и ме интересува за него не да ми предавате лекции ,за които пак благодаря

Аз: Сънят е връхче на айсберг. Когато постискате айсберга освен с химия и с неразбиране, си гарантирате увековечаване на съществуването му. Не пиша само на вас, четат и други.

Протича разговор за хапчета, оплаквания, отново за замайването…

Аз: Замайването е чест симптом при тревожността. Имал съм пациенти с вестибуларни симптоми и замайване тип центрофуга - огромно,мощно, действително силно. Когато присъства разбиране, всичко се променя. Въпросът е обаче дали го иска човек или ... си го иска... Извинявам се за натрапването в поддържането на тревожността!

Включва се друга дама, проектираща неразбиращото си недоверие в нищо неподозиращите бг психотерапевти J :

С: Здравейте г-н Баев. Първо ще кажа, че според мен в България няма психолози(психотерапевти), които да са добри и да знаят какво правят, а не просто да се учат на нас. Вие казвате, че за да се премахне страхът и напрежението от нас трябва да го пожелаем и с помощта на средствата, които ни предлагате (обяснявате) да успеем да се справим с проблема. Гледала съм интервюта с Вас и забелязах едно леко заекване.
Въпросът ми е, вашите методи не Ви ли помогнаха да се излекувате от него или просто не искате? Както ние не искаме да се излекувме от ПР или просто методите Ви не действат!

Аз: "...в България няма психолози(психотерапевти), които да са добри и да знаят какво правят" - това са пълни гл...ти. Типичен пример за българска народопсихология, пълна с неуважение към себе си, навлязла на лично ниво и проектирана в "лошия Вуте"... Говорите за моите методи - интересно кога успяхте да ги опознаете? Аз самият продължавам и едва ли ще се спра да се уча и обогатявам и ако седна да систематизирам методите си, ще са ми нужни доста месеци занимаване само с това. За любимото ми заекване -  да, има си го леко и ще си го има и не го крия. А беше тежко, толкова че една дума не можех да кажа - десетилетия. Както и придружено с повечето състояния от тревожния спектър. Да се справиш с нещо обаче не означава да робуваш на защитен максимализъм, нито да свръхобобщаваш, проектирайки недоверието в себе си и нежеланието си за реално справяне в твърдението "всички български психолози са шарлатани". Забележете, че не пиша, за да каня някого тук да идва на психотерапия при мен. Нито пък, за да рекламирам себе си. Ако го правя, е по искреността на желанието ми за помощ. И ако някой "дефекира" върху нея през съпротивите си, които силно държат да поддържат ставащото, това си е негов избор - съзнаван или не. Аз нямам нужда да доказвам ефективността на едни или други методи. Защото постоянно я наблюдавам от години. Фактът, че при искрено желание човек да подаде ръка, отсрещната страна започва да "хапе", говори че помощта не е искана. Факт, изразен през неверни свръхобобщения ("в България няма добри психолози и психотерапевти“, което твърдение просто е субективно нагаждане на хипотеза), пожелателно негативно мислене, перфекционистични проекции на собствени бягства от собствени нерешености в пробвалия да подаде въпросната ръка. Благодаря за торта - върши добра работа в психичната ми градина!

Л:  с психотерапия може да се помогне на човек с ПР свързано със страхове,но при нарушен химичен баланс в мозъка,недостиг на серотонин,вегетативна дисфункция,така не става.

Аз: По наблюденията ми, при 95% от случаите психиката е водеща. Съществува и науката епигенетика, която твърди, че психиката въздейства освен на всички телесни системи и на гените ни – директно. При останалите по-малко от пет % е възможен биохимичен дисбаланс - това показва опитът ми. Но да се 'вкарват" 95-тте % в петте, това са удобни за вторични ползи извинения, при които физическите закони отстъпват на тези на дядо ни фройд. 

С: Аз искам хипноза г-н Баев, но психолозите на които съм попадала не искат да ми я приложат, включително и известния Ви колега д-р Първанов. В чужбина е толкова известна и често прилагана. Защо в България се бяга като огън от нея, след като има доказан ефект при ПР?

Аз: Да се бяга ли? Нищо такова – ползва се постоянно, при това на високо ниво. В България има специалисти в хипнотерапията, които никак не отстъпват на кого да е в световен мащаб. Това, че сме малка страна спомага трудно да се чува за постиженията ни в коя да е област, била тя музика, филми или психотерапия. Но това не ги прави по-малки! Терапевтът решава какво да приложи. Ако не са искали, вероятно са видели, че е искана като "лесен начин",подобно на хапче, а целта ѝ въобще не е такава. Аз също решавам кога и с какво да работя, конкретно при всеки.

С:  И какво лошо има ако искам да стане по лесния начин. От години съм с ежедневни кризи, не излизам от вкъщи сама и то за малко. Ходих на психолог 6 месеца правих всичко което ми кажеше и нищо..... Е, толкова ли е лошо да се махне ада в който живея с хипноза!?

Аз: Нищо лошо няма човек да иска меко и леко, разбира се. Но заявката ви за ползване на хипноза е същата като "искам хапче, за да се махне гнусното, ужасно нещо!". Тоест пълна с мега-неразбиране, непознаване на себе си, на целта от преживяваното. Липсва подходящото разбиране, което създава предпоставките за реално преодоляване. При това положение, ако терапевтът се съгласи с вас, би обслужвал нежеланието ви да се доверите на Живота, дал ви задачи за учене. Не познавам уважаващ себе си терапевт, който така да робува на пациентски илюзии. Ако колегата е бил твърд в някакво отношение, било е насочено към психични динамики, не към вас. Естествено, че сте достойна за уважение жена и чудесен човек. Вие обаче. Когато приемате неразбирането си за вас (за себе си) и не разграничавате, това е друг въпрос. Хипнозата е чудесен метод, който ползвам постоянно. Но не в посока замазване, а фасилитиране уроците на Живота!

Е: Има една поговорка която гласи следното:Не прави не поискано добро!Това е от вселенските закони г-н Баев. Хубаво е ,че сте си помогнали но не съм съгласна с вас.Първо пишете все едно с философи (има хора които не ви разбират писането) и второ, няма нужда да помагате на другите!След като сте запознат с психотерапията и медитацията ,трябва да знаете и вселенските закони ..което не вярвам!

Аз: Прегледах написаното - говоря на обикновен език, освен може би някои споменавания на защитни механизми и изкривявания. Но, честно, наистина ми е странно как някой преживява състояние, свързано с психиката му и не желае да се обогати поне с а-б понятия (които не са само понятия, а факти и процеси, директно касаещи го), свързани с него... Разбира се, както познанието, така и липсата му са личен избор.

В процес съм - той никога не свършва. За законите - доколкото, толкова. За невярването - ваше си е.  За липсата на нужда от помагане – ще ми се да сте права, но уви… А за непоисканото добро - явно това се опитвам да правя и тук сте права. Въпросът е че пишем в група уж посветена на искането за помощ, взаимопомощ и самопомощ... Та може би не предлаганата помощ е кривата... Както и да е. С обич.

С: Защо винаги се получава така-неразбиране между пациент и психолог. Нали трябва да има разбиране и ние да се доверим безрезервно на психолога, той да ние най-добър приятел и изповедник за страховете ни. Ако другите не ни разбират, то поне Вие трябва да знаете точно какво изпитваме и какво ни струва това. Защо винаги срещаме студенина и упрек, че не искаме да се излекуваме ?

Аз: А вие чувала ли сте за свръхгенерализация и за негативен пренос на собствени наличности в другия? При мен въпросното неразбиране и студенина се случва много рядко, по изключение, веднъж на години. Защото обичам хората, с които работя и действително се стремя да им помогна да си помогнат! Виждате в другия това, което живее във вас!
……………………………..
Та, когато помощта не е искана, не е добре да бъде давана! Добър урок!





събота, 17 октомври 2015 г.

Пренареждане на матрицата и техника за емоционална свобода (П.М. и Т.Е.С.)

 В поп фолк психологията (популярно народното разбиране за такава...) битува магичното вярване (wishful thinking, subjective validation), че причината за дадена невроза е единично макро травматично събитие. Понякога наистина е такова, но по-скоро като изключение! В огромната част от случаите невротичният характер е подлежащата причина, която предпоставя преживяването на множество, с години акумулиращи се микротравми, в даден момент резултиращи в невроза. Аз съм като един душелечебен Пирогов ( smile emoticon) - много хора, всякакви случаи. Процентното съотношение на микро към макро травмените причинители, което наблюдавам, е 90/10%. Тоест, при 90 от сто човека корените на тревожното им, соматоформно или афективно р-во са хилядите повторяеми маладаптивни реакции, изкривеното през кривото ментално огледало пречупване на когнитивни икзкривявания и защитни механизми възприятие. Малките камъчета преобръщат колата. При останалите десетина или по-малко процента, да - след известна работа изплуват най-често изтласкани до амнезия макротравмени събития. Тези десет % са интересни, впечатляващи са - за тях най-често пишат в популярната литература. При тях и разрешаването на казуса е особено зрелищно, като махване с магична пръчица. 
При последния ми такъв случай ползвах ТЕС и пренареждане на матрицата. Девойката имаше упорита хипохондрия и вече бе идвала доста сесии - към 7-8. Имаше подобрение, но едва на 40-на процента - недостатъчно за критериите ми. В една дълбока групова хипноза/ нидра/ нлп сесия, в нея се получи пробив. Изникна изцяло изтласкан дотогава спомен. Била е 4 годишна и е лежала в болница. Тогава правилата не са позволявали на родителите да бъдат с детето си в здравното заведение. Жената се свърза с травмата си - дълбока липса, чувство за изоставяне, самота и ... смърт. В стаята ѝ се е случил и пожар, който допълнително я е ужасил до смърт. Жената пита майка си и всичко се оказа истина, до последната подробност. А спомените ѝ бяха изключително ярки, наситени с образност, но и с ужас и болка. След една сесия ТЕС и П.М. хипохондрията изчезна, а в жената се разтвори дълбоко преживяване на свързване с природата, любовта, човечността. Появи се интерес към разширяване на мирогледа, към духовност и сърцатост. Последното се случва практически при повечето мои пациенти, в хода на трансформация на състоянието в растеж на съзнанието!

Орлин Баев

Гордите предразсъдъци на вината

 Автоагресията на вината представлява страх от непокриване летвата на едно огромно и гордо трябва, което винаги е внушено отвън, но прието за свое. Виновният не умее да се заяви здраво и отнема свободната воля, като манипулира другите чрез мрънкащо дразнене, подривни действия (acting out), с което ги кара да го атакуват, което на свой ред вменява вина в самите тях - тогава той получава правото да нападне садистично. 



 Какво е вината? Винаги излишната гордост на свръх-завишена летва , мегаломанна себепредстава, илюзорно и унижаващо Бога в себе си, мазохистично вярване "аз съм жертва", отвратителна манипулация... Вината е психомеханизъм, подходящ за ограничаване и спиране, но единствено на глупака. В разумния човек тя място няма - вместо нея той ползва любовта, интуицията, здравия разум и ако наистина има нужда от реална промяна, подходящите действия, на фона на себедоверие, себеприемане и ... невинност!

Обикновено хората виждат вината единствено като самонараняващо себепотискане, себе-мразене и самобичуващи угризения - но тези депресивни процеси са само следствие. Резултат са от инсталираните в моралната структура (суперего) прекомерно високи, почти или изцяло непостижими критерии. Тези горди свръхизисквания представляват корените на автоимунната, себеразрушителна вина. При нарцисизма гордостта е очевидна, а отношението аз- ти обект е аз-добър, другите добри само когато ме задоволяват, а в противен случай се превръщат в лоши. При мазохистичната вина гордостта е прикрита, лежи в несъзнаваните корени на динамиката и. Отношението тук е аз-лош, другите-лоши.

Понякога отношението е аз-добър, ти-лош, ако не се "вържеш" на манипулативните ми механизми. Тоест, освен типичната садо-мазо виновна динамика, прозираме и нарцистични съдържания. Всъщност, дори при аз-лош, ти-лош, защото не се съобразявсаш с мен отношението, виждаме прикрит нарцисизъм. Скрил се зад удобното "колко съм специален в жертвеното си страдание" нарцисизъм.


 Няма мъдрост във вината, липсва себеприемане през познанието за себе си като процес в развитие. Малка частичка от цялото, съдържаща в дълбочината си бекрая от потенциал, който неслучайно се е въплътил в несъвършената, обусловена ограниченост, закономерно преживява грешки, провали и падения - за да може въплътената божественост в процеса на учене и преодоляване да познае Себе си през себе си, творецът да се види през еволюцията на творението си. Същият глобален принцип (филогенеза) е валиден в личното ни развитие и растеж (онтогенеза). Не за да бъдем съвършени сме тук в този груб свят, а да се учим от несъвършенството на двоичността и противоречията, усвоявайки уроците по съвместяването им. И ако е казано "Бъдете съвършени както е съвършен небесният ваш Отец", мигар тази божествена природа не е извътре ни и именно от погрешките и неуспехите нима не се учим, превръщайки ги в път по себепознание?! Да, стараем се, преодоляваме, обичаме, приемаме, полагаме здрави усилия, количествените натрупвания от опитване водят до качествени промени и надхвърляне противоречието грешка - желан резултат до по-високата перспектива на мъдростта. Но, обвинения и само-обвинение няма в този път - защото вината единствено преподдържа порочната въртележка от напразни усилия и липса на реална промяна. Усилията по промяна понякога продължават с десетилетия, а буксуването и падането е част от пътя. Ако е поддържана вина обаче, промяната никога не се случва. А вина няма, когато отсъства перфекционистичната гордост на свръхочакванията, на раздутото "ТРЯБВА". Тогава има реални очаквания, идващи от разширяващото се постъпателно, с малки стъпки, но постоянно растящо съзнание, средоточието на което е в сърдечния разум на безкрая. Малкият логичен ум тук се явява само инструмент, слуга на същината. Защото бинарната логика никога не е била същински човешкото в Човека. 


Когато човек се опитва перфекционистично да преследва своите винаги невротични ТРЯБВА изисквания и цели, те винаги се явяват бягане от несъзнавани сенчести наличности - вина, срам и страхове от провал, слабост, нараняване, отхвърляне, несъвършенство... 





 Вината е натрапвана с хилядолетия и на културално ниво от псевдо духовни, а всъщност манипулативни системи, маши на икономико - политическите си господари... Как да се усъвършенства човек, ако не изживее и не приеме страха си от несъвършенството? Как да успява в преодоляването на конфликтите си, ако не прегърне страха си от провал, слабост и беззащитност? Как да е готов за печалбата на духовното богатство, ако не прегърне страха си от загубата и нищожеството със смиреното им приемане? Защото така стоят нещата в този свят. За да стигнеш високо, е добре да си минал през ниското. За да расте дървото на живота в небесата на мъдростта, е нужно корените му да проникнат дълбоко в калта на противоречията, в твърдата материя на тъмата. За да успяваш истински, е необходимо да прегърнеш страха си от загубата. Вината е вид страх - страх от непокриване летвата на перфекционистични интроекти и самонаказване, като следствие от страха. Няма добра вина - не и за разумния човек. Самата и динамика я определя като невежо непознаване на себе си и законите на живота. 

Когато прегърнеш смирено страховете си, гордото и ригидно ТРЯБВА отпада. Тогава следваш цели, идващи от призванието на душата ти. Правиш малки, но упорити и спокойни стъпки и действително постигаш целите си. Но, не те са толкова важни, колкото вървенето по пътя към тях. Защото в дълбочината си осъзнаваш, че всички цели вече са постигнати, а просто играеш играта на живота -  преходно училище, през което вечността отразява и познава Себе си. Знаеш, че ти си тази вечност, но продължаваш да играеш играта - осъзнато. 

Орлин Баев

неделя, 4 октомври 2015 г.

Някои записки от тренинга по класическа хипнотерапия с Ельман Османов

 Тренинг класическа, директивна хипнотерапия, с водещ д-р Ельман Османов

За водещия: д-р Ельман Османов е хирург (обща хирургия) и психиатър - психотерапевт. Ползва хипнотерапията от повече от тридесет години, като в последното десетилетие се занимава изключително с психотерапевтична помощ. Човек с наситена харизма - когато общуваш с него, чувството е за достъп до неизчерпаема енергия. Практикува в Екатеринбург. Води обучения и тренинги в Русия, бившите съветски републики, Израел, Турция, България.

........................................................................................................................................................

Някои бележки от тренинга

Класическият/ директивен и недирективният/ Ериксонов подходи в хипнотерапията представляват не твърдо противопоставяща се дихотомия, а преливащ се в единство и взаимодопълваща се цялост континиум. Видени през диалектиката на един цялостен (холистичен) подход, могат да се обрисуват през метафората на семейните отношения. Класическата хипноза е властова, директивна, бащина, на принципа на вертикалното общуване, подчиняваща съпротивите. Ериксоновата е мека, индиректна, позволяваща, танцуваща със и промъкваща се през съпротивите, майчина, на принципа на хоризонталната комуникация и дълбокия емпатиен синхрон. Опитът показва, че резултатният терапевт владее и ползва и двата подхода, според качествата на пациента, тежестта на състоянието му, характеровата му структура и развитието на терапевтичния процес. Нещо повече, практиката на реално ефективните психотерапевти, работещи през която и да е терапевтична модалност показва, че хипнозата освен техника, е преди всичко имплицитна червена нишка в динамиката на лечебния процес.  

Екстрасензорните и магични внушения, могат да бъдат ползвани в хипнозата прагматично. Така или иначе, на дълбоко несъзнавано ниво те са налични при всеки човек - затова могат да бъдат терапевтичен лост. Това не означава, че хипнотерапията работи само с тези вярвания, но когато пациентът ги споделя експлицитно или когато невротичната му динамика се случва на дълбоко несъзнавано ниво, където процесирането на информацията е изцяло ирационално - тогава хипнотерапията има смелостта да ползва ефективно тези базисни предразположености така, че да постигне лечебна промяна.

Хипнозата е най-древният, практически включващ в себе си и правещ ефективен кой да е психотерапевтичен метод. Преди време работата с транс се е наричала магия, шаманизъм, жречество, свещеничество, енергийно лечение. Съвременната, научна хипнотерапия ползва древните вярвания, като обаче ги поставя на поведенческа и неврокогнитивна обяснителна и практическа база.

Месмер е бил ученик на Парацелз. Месмер като сравнително съвременна личност (хипнозата има хилядолетна древност), издига познанието за хипнозата пред  вниманието на обществото. В практиката му на екстрасензорно енергийно (магнетичен флуид, прана) въздействие всъщност стоят обясними научно хипнотични феномени. Молитвата също може да бъде погледната като въздействие чрез вяра в свръхсетивни същности сугестия.

Когнитивната наука на религията твърди, че всеки човек е дълбоко сублиминално религиозен, през имплицитно присъстващи когнитивни схеми и вярвания, проектирани в анимиране и очаквания за защита и сигурност. Тези базисни религиозни вярвания са изтласквани в процеса на онтогенезата, чрез  научната логика и социално обусловените и желани модели и начини на мислене. Изтласкани са, но са винаги налични на едно интимно, дълбоко несъзнавано ниво. Този дълбоко присъщ на всеки човек механизъм хипнотерапията ползва активно и ефективно, осъществявайки лечебна промяна. Чрез състоянието на транс, хипнозата достига и работи с първичния, майчин интроект, с базисните перинатални психични матрици (Гроф), със споменатите инфантилни психични механизми – при това директно и дълбоко. Затова лечебният и потенциал е огромен.

Нека читателят ме разбира правилно. Хипнозата ползва базисните религиозни/магични вярвания така, както работи с целия съзнаван и несъзнаван психичен спектър, на всяко ниво от функционирането му. Например, когнитивната хипнотерапия може да ползва естествено присъщите сублиминално религиозни вярвания, за да получи достъп до невротични когнитивни схеми в дългосрочната памет. Имайки този пряк достъп, условията за промяната им вече са налични.  

„Неврозата е кривото, замърсено и прашно огледало на ума.“ Е. Османов

Хипнозата е метод, служещ си с объркване, трансова гледна точка и състояние, пренареждане и промяна на психичната матрица чрез силата на сугестивното слово, образност, индуцирана различна емоционалност, отношение и възприятие.

„Твоето тук не е там!“ – разликата между хипнотичното внушение (сугестия) и логичното убеждение

Убеждението ползва рационалната, съзнателна и проверима логика. Има мястото си в терапевтичната промяна, доколкото представлява проверка и стабилно стъпване върху „краката“ на консенсуса за социална реалност. Убеждението и преубеждаването (когнитивно реструктуриране) са важна част от терапевтичния процес. То обаче се случва на корово ниво, докато лекуваната невротична проблематика е процесирана през директния и далеч по-бърз неврален път таламус – лимбична система, който заобикаля рационалността. Този път е много по-древен филогенетично, а съзнателната логика пред него е като малко поточе пред ниагарския водопад. Колкото повече човек се опитва  единствено логично да преубеди и промени дадена невротична тревожност, зависим навик и пр., толкова повече изтласква и затвърждава състоянието, като опитите за промяна се превръщат в болезнената агония на непрекъснатото, с години „буксуване“  на постоянните неуспешни опити. Убеждението на съзнателната логика е нужно, но представлява единствено граундинг – основа на последващия действително въздействащ процес. Този процес включва принципите на работа и методите на проникващите до въпросния път на директно, сублиминално – емоционално процесиране на информацията. А именно – хипнотерапията, молитвата, медитацията,  въображението, психотеатърът, поведенческата и през тялото, преживелищна  работа, съзерцанието (майндфулнес, дзен).

Хипнотичното внушение (сугестия) заобикаля, промъква се между, отвъд и под съзнателната логика. В класическата хипнотерапия това се прави чрез авторитарна директивност, при която субектът се доверява на властовата позиция на терапевта. В майсторската, недирективна хипнотерапия, невротичните защити се ползват, „танцува се“ с тях меко, чрез хипнотична лингвистика, образност и дълбоко емпатийно сливане. Убеждението работи с логиката, докато внушението с несъзнаваната динамика и наличности.

Качества на терапевта

Харизмата, чарът, самоувереността, емпатията, артистичността, уменията за сърдечно общуване и свързване на терапевта като главни условия за превръщане на който и да е терапевтичен метод в ефективен!

Авторитетът на терапевта като терапевтичен фактор. Когато даден психотерапевт е известен всред пациентите си като резултатен, когато е социално приет и популяризиран чрез медийните си изяви, такава естествена и качествена връзка с обществеността се превръща в част от социалния авторитет на терапевта. Тогава търсещият помощта му несъзнавано инвестира доверие в качествата му, което се явява важен терапевтичен „лост“ на трансформация.

„Психотерапевтът осветява пътя, а пациентът сам върви по него!“ Е. Османов

Психотерапевтът владее терапевтични метафори и ползва приказки, притчи, анекдоти и целебни истории, които може и сам да създава чрез конфиденциално ползване на примери от собствената си практика.

Качественият терапевт владее и интегрира много методи в холистичността на мъдростта си. Отвъд това е нужно да бъде просто добър и обичащ човек. Хипнотерапевтът задължително е нужно да бъде изключително вещ в познаването на психодинамиката. Терапевтът е истински свободен и мъдър, когато може да управлява собствените си въжделения, страхове и страсти – докъдето е стигнал в този път на себевладеене, дотам може да заведе пациента си.

„Левият крак са грешките, провалите, болката. Десният крак са правилните действия, успехите, удоволствията. Нуждаеш се и от двата, за да ходиш. Такъв е животът!“ Е. Османов

Добрият терапевт в самия себе си владее диалектиката на провала и успеха, на доброто и злото, болката и удоволствието. Умее нито да се привързва към удоволствието, нито да отбягва прекалено трудностите, а се учи и от двете, виждайки ги от по-високата позиция на цялостната си личност.

„Лекува не методът, а човекът!“ Е. Османов

Едно от важните качества на психотерапевта, е високата му самоувереност, част от която се явява високото му национално самочувствие. Терапевтът е добре да цени високо както собствените си, така и на колегите си сънародници постижения, мнения, националната психотерапевтична общност и школа. Да, постоянно се учи от международните познания, но на фона на силно самоуважение, висока оценка на собствената си практика и на родната си школа в психотерапията. Висока оценка, която автоматично се интернализира като част от личностовата самооценка.

Принципи на сектите

Ельман Османов изтъкна разликата между хипнозата, която може да ползва дори шамански, магични и религиозни прийоми, но поставяйки ги на научна, невро - поведенческа основа и сектантските методологии.

Сектантски принципи

-          Учителят винаги е прав. Сляпа вяра в авторитет, автократичност.
-          „Правилната“ посока и път са авторитарно определяни
-          Изолация, частично или по-цялостно откъсване от обществото, родителите, старите приятели, като част от последващото  промиване на мозъка.
-          Brain washing, промяна на дълбоките вярвания за себе си, другите и света, в посока изгода на сектата.
-          Финансови, емоционални, поведенчески, социални жертви, които са силно препоръчвани и изисквани.
-          Безусловно подчинение.
-          Невъзможност за изход.
-          Преки авторитарни заплахи и актуално насилие.

Замисляйки се над горните принципи, човек може да открие твърде много общи елементи между тях и случващото се в някои психотерапевтични пирамиди…  Но, тази тема заслужава отделна статия.

За хипнозата

Имало е и до сега съществува дебат дали хипнозата е състояние на транс или е внушение и отговор на очакване. Като цяло, се приема, че внушението е част от хипнозата, макар и да е възможно внушение и в будно състояние, докато хипнозата е трансово състояние. Състояние, което по-лесно се постига, когато пациентът отговаря на очакванията на терапевта за случване на хипноза чрез доверието си в него.

Фройд отхвърля хипнотерапията като рационализиран отговор на неспособността си в практикуването и! Юнг я ползва във вида на т.н. активно въображение. Всеки резултатен психотерапевт от който и да е метод я ползва, независимо дали го признава или не и дори дали го съзнава или не.

Павлов: „Хипнозата е парциален (частичен) сън!“

Ференци: „Като бях млад, хипнотизирах всички пациенти, постоянно. С течение на времето, сега въвеждам в транс само два процента, но постоянно ползвам разговорна хипноза/ внушение!“

В хипноза внушаемостта нараства десетки и стотици пъти. При слабо хипнабилните и скептични пациенти, по-подходяща е недирективната хипнотерапия. С всяка следваща сесия, хипнабилността бива тренирана и нараства.

Бехтерев подразделя хипнозата на 39 стадия, а Катков на три, като всеки има три подстадия.

Стадии на хипнотичния транс по Катков:

1)      Сомнолентност (сънливост)
-          Слушане със затворени очи
-          Потапяне с харесване гласа и присъствието на хипнотиста – задълбочаващ се рапорт
-          Периодична загуба на чувствителността в дадени части на тялото, гласът става все по-приятен – задълбочаване на синхрона, появява се тремор на клепачите.
2)      Каталепсия
-          Хипотаксия – загуба на усещането за тялото
-          Восъчна гъвкавост на мускулите
-          Поява на образи, на позитивна асоциативна халюцинаторна продукция, подобно на сънните образи. Възможни са спонтанни движения. Съзнанието все още може да бъде съхранявано.
3)      Сомнабулизъм
-          Напълно автоматични халюцинаторни образи. Директни внушения.
-          Истински позитивни халюцинации, промяна на възприятието, сугестиране на дълбоки убеждения и промяна.
-          Дълбок сомнабулизъм, със запазен рапорт с терапевта.

Три вида конфликти според руската школа и аналози с аналитичните характери

-          Астеничен конфликт – себеподценяване, провал, вина, вярвания за нараняване, злоупотреба, лично себеподценяване, неспособност, дефектност, дисоциация между ум, чувства и тяло. Шизоидност и шизоидно – оралност. Мазохизъм.
-          Хистеричен конфликт – нарцистичност. Аз добър – другите лоши, демонстративност, привличане на внимание. Орално психопатност. Нарцистично фаличен х-р.
-          Обсесивно астеничен конфликт – навици, автоматизъм, амбивалентност, свръхконтрол. Не мога, но искам, искам, но не ми стиска, а и не съм сигурен, а трябва да е правилно. Ригидност.

Някои конкретни техники, методи, насоки

Директивната и недирективната хипнотерапия се преливат в единно цяло. Когато обаче се практикува класическа, директивна хипнотерапия, гласът е висок, директивен, властов. Цялото поведение е наситено с авторитарност. Класическата хипноза се ползва в контекста на практиката на холистичната и интегрална психотерапия. За да бъде доминантен метод на дадения психотерапевт, е нужно характеровата му структура да импонира с него, като най-подходящ се явява нарцистично фаличният характер (Райх, Лоуен, Бернаскони).  В контекста на психотерапевтичното взаимодействие, се ползва основно:
-          При нужда на пациента от директивна насока, авторитет и опора, в началото на терапията, при силно изявена и болезнена симптоматика и вътрешни конфликти.
-          При дълбоко спечелено доверие и навик на пациента за работа именно по такъв, директивен начин.
-          При висок социален авторитет на терапевта, съчетан с властовата му характерова структура и артистични умения.
-          Когато в даден момент от терапевтичния процес, има нужда от авторитарен и твърд подход.

Бързи индукции (само загатнати)
 – собствената длан пред лицето на пациента –> представа за огледало и водена визуализация -> събаряне на земята – спиш! -> директни команди с властен глас -> изправяне с извеждане -> отново въвеждане със слагане на земята и задълбочаване на транса…
-          Прави -> синхрон с пациента -> захват за челото и отзад за врата и тила -> внушение за сковано тяло и падане, с доверие в терапевта -> когато пациентът започне да пада назад, рязко ускоряване и слагането му на земята -> директивни команди…

Работа с логоневроза (заекване)

-          Развиване на дясна брока чрез действия с лявата ръка (при десничар). Четене само на гласните, удължаване на ударената гласна, внушаване на себе си пред огледалото. Развиване на автентична самооценка, през трансформацията на „трябва“ и „какво ще кажат хората“, чрез психотерапевтична работа.

Енуреза ноктюрно (нощно напикаване)

-          Детето е учено да отделя единствено в тоалетната, вместо с гърнето да се разхожда из жилището. Когато се напишка, чисти само (негативно обуславяне), но през безусловното приемане на личността му. В хипноза му се внушава, че му се пишка, но стиска и задържа, докато отиде в тоалетната. Дава му се да пие много безалкохолно -> в транс се кара да задържа, докато не излезе от транса. Ползват се метафори за ръчна спирачка, слагане на тапа. Закотвя се задържането с играчка и се поощрява позитивно, когато леглото е сухо.

Работа с болката

-          Ощипване със задържане в определена точка ->сугестия за по-силно прищипване-> десензитизация ->внушение за изчезване на болката;
-          Представа за прием на аналгетик-> по-голяма доза -> по-голяма доза…
-          Бутон за болка - ->засилване до 6 -> още, преминава се границата -> 0.

Работа с вината

-          Себезаявяване и себеприемаща прошка-> визуализация с обратна връзка->представа на общуване с наводняващо парадоксално намерение на ригидните „трябва“ и мазохистичната автоагресия -> промяна, реструктуриране -> дълбоко затвърждаващо промяната водене.

-          Хипно – психосинтез: разходи се в залата-> виж три неща, които не ти харесват – проективен анализ на конфликтна психодинамика и връзки -> сега виж какво ти харесва в залата -> проективен анализ -> пренасяне и наслагване, достигане от негативното до позитивното.

-          Закотвяне в даваните в момента постхипнотични внушения чрез: масажно поглаждане на лицето, което в последствие пациентът прави сам – връзка с внушенията; образ на Учител; ТЕС; мудра и дишане…

-          Психотелесните опити – динамична хипнотерапия.

Други:

-          При заспиване със загуба на синхрона – нежно задържане на притиснати ноздри за няколко секунди.
-          Прекаляването с антидепресантите и транквилантите като легално предизвикана токсикомания/ наркомания.
-          Децата, родени секцио, се лишават от третата перинатална матрица (Гроф), преминаването на канала, раждане или смърт, борбеност. Такива хора нерядко имат тенденции на неборбеност, чакат наготово, имат инфантилен нарцисизъм, който лесно се срива до тревожна депресивност при незадоволяването му, често са мързеливи и апатични. Раждането с цезарево сечение, при липса на наистина основателни медицински причини, е своего рода безумие…
-          Мълчанието в хипноза задейства собствените процеси в човека.
-          Професор Узнадзе – според Османов, създател на принципи, по-късно ползвани в CBT.

В резюме, мога да кажа, че директивната хипнотерапия има своето място в определен спектър от холистичния психотерапевтичен процес, но не повече от примерно 20% от цялостния подход и време. 

Благодаря на д-р Ельман Османов за чудесното водене, както и на Юрий Синенко, за организацията. За мен бе удоволствие!

Орлин Баев