Страници

неделя, 27 март 2016 г.

Дискусия относно хомеопатията

 Интернет дискусия относно хомеопатията:

Аз: Някой казва: "С хомеопатия се "лекуват" и бебета и животни!", като аргумент в полза на действеността ѝ. Блажени са вярващите. Наистина! Аз вярвам в силата на молитвата/ мисълта, защото я познавам от личен преживелищен и професионален опит. Родителите и собствениците на животни също - мисълта е сила, а когато и подсъзнателният ѝ потенциал е прихванат, като е махната съзнателната бариера чрез ползването на котвичка за ума, въздействието е реално! Не чрез илюзията на хомеопатиците, а чрез силата на вярата!

А: Е, Орлин, уважавам мнението ти, но не отваряй тези спорове. Ако за някой нещо лекува, нека се лекува. Важен е резултатът - изцеление. Древните лечители са лекували с думи, билки и скалпел. В тази последователност. Днес...днес хората са доста объркани. Предлагането е огромно. Прегръдки от мен и продължавай в твоята последователност! J

Аз: С думи, мисъл, дух - абсолютно. Това правя всеки ден. Билки, фитотерапия - моите уважения! Скалпел - дано не се налага, но когато се налага, се налага! Но хомеопатията...

К: Пиеш вода, а си мислиш, че ти помага. Идваме пак до мисълта тя е, която ти помага, не този бълвоч...

Аз: Мисълта, любовта, волята, да!

Т: Зависи от теб как ще си заредиш водата,може да ти стане отрова или лекарство!

Аз: Така си е!

М: Пишеш пост в посока против…

Аз: Напротив, реагираш емоционално през вижданията си. Съвсем ЗА си е писането ми. 
Казвам защо може да действа хомеопатията, въпреки нелепостта на абсурда си!

Й: Поредното доказателство как човек може да е отворен в една посока и абсолютно ограничен в друга. Проблемът с такива категорични в правотата си изказания идва, когато хората, които ти се доверяват за едното, на чисто доверие приемат и другото за чиста инеоспорима истина и щом така е казал Авторитета, повече не си правят труда да проверят дали е така, което пък ограничава тях. А на вярващите досега съвсем професионално създаваш един чудесен ноцебо ефект.

Аз: Сляпата вяра в авторитет е фанатизъм, глупост или зависима неувереност в себе си, захванала се в някой си. Не съм ѝ фен. Мислех да пиша, че сляпата вяра, за която говорим, не е по темата. Всъщност обаче е съвсем по нея! Хомеопатите казват, че няма нужда да вярваш в хомеопатията, за да действа, с което парадоксално още повече се заобикалят съзнателните съпротиви и съмнения и се разтваря достъпът до потенциала. Което не прави хомеопатията действаща, а психичният механизъм, промотиран от хомеопата.

Й: Дори не знам какво да отговоря на този коментар - сбор от нахвърляни думи и предубедени идеи, които показват пълно неразбиране на същността на хомеопатията, а само едно мнение на човек, който нито е лекар, нито хомеопат и чийто знания и възгледи по темата са базирани на прочетеното от други хора, които също не са хомеопати, но чийто възгледи ти възприемаш за истина, защото по някакви си твои лични критерии си решил, че са абсолютните Авторитети по темата.

Аз: Говориш общо и всъщност казваш това, което натрисаш на мен - сбор от пристрастия и нахвърляни думи. Пробвай да бъдеш конкретна, ако искаш разговор, вместо израз на предубеждения, което сега правиш. Казваш, прочетено и слушано от някого си - нищо такова. От личен опит с хомеопатията говоря. Никога не ми е действала. Когато съм ѝ вярвал безрезервно, когато съм бил безразличен, когато не съм ѝ вярвал - никога, за нищо. Личен опит. Относно нахвърляните думи - от теб идва това, не от мен. Аз говоря за сугестивен стил на послание, ползвано от хомеопатите и обяснявам какъв е. Говоря за него, тъй като го познавам. Не е нужно да бъда хомеопат, за да го правя - механизмът е проследимо психичен. Правиш и илюзорна корелация между медицината и хомеопатията, като ги свързваш със собствено предположение за нечие възгледи. Самото предположение е невярно, но връзката остава за човек, неумеещ да види. Връзка между хомеопатията и медицината обаче няма. Не е медицина. С тези си думи не се обявявам против хомеопатията. Напротив, дори твърдя, че при доста хора работи, въз основа несъзнавани психични механизми, като хомеопатичното "лекарство" е само пособие за обуславяне на ума.

Й: Аз говоря от гледна точка и на лекар, и на хомеопат и на базата на лични обективни наблюдения на клиничните резултати от лечението на едни и същи заболявания при пациенти с традиционни лекарства, и на такива с хомеопатия за период от 20 години. Ти говориш на базата на лични субективни усещания на пациент, който не е останал доволен от лечението на лекаря си и на субективно мнение, резултат на прочетени субективни мнения в интернет, пречупени през субективното традиционно скептично мнение на учените психотерапевти.
И личният ти опит не е с хомеопатията като цяло, а с нейното прилагане от конкретен хомеопат.  Все пак всеки си има право на собствено мнение. Но когато се изявява като публична личност и професионалист, който дава съвети, трябва да има отговорност и да дава категорично мнение само по неща, в които е специалист.

Аз:  Именно - занимавам се с психика и за психичните движения в хомеопатията говоря. Не говоря от четене в интернет за хомеопатията, това уточних. Разисквам психични механизми - ти обаче не казваш нищо по въпроса. Отново свързваш медицина и хомеопатия по един много хлъзгав начин. Това, че някой медик може да практикува хомеопатия, има общо с доказуемостта ѝ толкова, колкото ако практикуваше хвърляне на кокали, руни или таро. Ако наистина имаш клинично доказуем опит, различен от собствените ти субективни усещания, моля представи го пред научната аудитория. Ще прочета с удоволствие! Обосновавам се и стоя зад думите си. Пак казвам, не говоря против хомеопатията, а споменавам психични механизми, които всъщност я превръщат във вид психотерапия, което е истински работещото в нея!

Т: От медицинска гледна точка човекът го рзглеждат,лекуват на части. Всички "болести са душевни страдания проявени във физическият свят". Чрез медицинските методи само задълбочават страданията.

Аз: Това е така. Холистичният принцип е централно важен. Това, че присъства в хомеопатията обаче, не променя механизмите ѝ на въздействие, за които говоря!

С: За мен хомеоапатията е плацебо...и нищо повече....лично мнение, не ангажирам никого с него...

Е: Знам, че хомеопатичното лечение не минава клиничните тестове. За мен е плацебо. Но се лекувам с това плацебо, действа ми.

Аз: Това е супер, че ти действа, Е.! Аз съм вярвал силно в хомеопатията - не ми е действала. Бил съм безразличен - не ми е действала. Не съм вярвал - не ми е действала.

Е: Еми не е за тебе.

Аз:  Не е. Някакво изключение ли съм или просто хомеопатията е въздух без налягане?

Е: Не знам дали е въздух без. Мисля, че няма универсално лечение, винаги го има статистическото изключение от 1 до 5%, даже при конвенционалната медицина. Знаеш.

Аз:  Ами, знам... Сигурно аз съм без, за да не ми действа. По-добре действа една студена водица! А в тези 1-5% можем да сложим и "реалността" на Снежанка и джуджетата... Е, салата „снежанка“ има – обичам я! J

А (известна астроложка): Хомеопатията не е виновна, зависи от хомеопата. Както и астрологията, и тя не е виновна, ако астрологът е некадърен!

Аз: Не бих сравнил двете. А за това, че качествата на човека са най-важните, разбира се.

Ан: Хомеопатията работи и не е илюзия, но както при всяко нещо си трябва майсторлък, опитност, интуиция и проникновеност. Все едно да кажем, че медицината за нищо не става след като някой некадърник ни е извадил бъбрека вместо далака J

Аз: Свързваш некадърността в една доказано качествена област като медицината, с тази в която резултатите се дължат на психични фактори. Това не прави хомеопатията лоша, но я превръща във вид психотерапия. Което не е нито добро, нито лошо. а факт. Медицина, не.

Ан: Хомеопатията не е по-малко сериозна от медицината, но за съжаление много хора не са запознати с нейните принципи, методи, цели и въздействие. Моля, запознай се с Органон на лечебното изкуство на Самуел Ханеман. Разгледай проучвания и статистики, изготвени въз основа на работата на работещи хомеопати и можем пак да говорим. Това, че ти си имал един или няколко неуспешни опита с нея, не прави хомеопатията неработеща, нито пък я превръща в психотерапия. Но всеки си има право на мнение и аз нямам нищо против твоето.

Аз: Аз обосновах заключенията си. Ти се базираш на авторитета на Ханеман, както и на субективно нагаждане на хипотези от статистики, изготвени от хомеопати, но изцяло отхвърляни от дори елементарните правила за провеждане на научни изследвания. Не казвам, че само твърдата наука е валидната. Не! Правилата ѝ за изследване засега са твърде тромави, за да могат да проследят хипотезите на холистичните, камо ли на езотеричните науки. Ако следиш мисълта ми, тук бимогла да запиташ: "Е, тогава не влизаме ли изцяло в субективността и вярата?". Бихме, ако не споменавах конкретни психични механизми, които са проследими, като хипотеза за действеността на хомеопатията в някои случаи.

Ан: Вярвай и разбирай нещата, както намираш за добре.

Аз: Вярата е нещо чудесно - това казвам в началния си постинг. Все пак, пробвах да говоря обосновано и през опита и познанията си. Получавам засега обаче именно и само гола вяра.

Тур: ОК съм да е плацебо - за няма 4 лв. си решаваш сериозен проблем. Но не е плацебо, иначе всеки хомеопатичен препарат /а те са десетки/ щеше да действа на всеки за всяко нещо винаги, т.е. щеше да е достатъчен 1 хомеопатичен препарат. Доказателство, че не е плацебо, е, че може и да навреди. Основна и огромна грешка е назначаването й по алопатичен начин, както най-често е у нас. Хомеопатията не е и панацея; там, където си трябва хирургия и спешна медицина - те са. Хомеопатията не е медицина, а лечение. Има разлика. Много силна е индийската школа.

Аз: Различните хомеопатични "препарати", както и обемната псевдо теория зад хомеопатията са чудесен пример за кондиционирането на ума чрез доверие в псевдо авторитети и авторитетност. Това ти разсъждение наистина не доказва, но само опровергава себе си при добро вглеждане и познаване на пси въздействието. Относно алопатичното ѝ предписване и прекаляването с дозата - аз умишлено съм пил преди години стотици пъти увеличена доза, за да проверя това вярване. Чаша вода да бях изпил, ефектът щеше да е по-голям!

Тур: Хомеопатията не лекува болестта. Ако не ги знаеш тези неща, значи отричаш нещо, което не познаваш. Не се позовавам никъде на авторитети и не убеждавам никого в тяхната авторитетност. Споделих мнение от собствения си опит през годините, за да бъде полезен на другите.

Аз: Принципите на хомеопатията са чудесни. Това, че насоката е в лекуването не на болестта/ симптома, а на цялостните психични причини, е нещо великолепно. Но това е още един аргумент в полза на твърдението, че „препаратите“ ѝ са въздух под налягане, а въздействието ѝ, когато го има, се дължи на известен психотерапевтичен ефект.

Тур: Доколкото близо 80-90 % от заболяванията имат психо-соматичен генезис - да, тя постига и психотерапевтичен ефект.

Аз: Това "и" е мост във вижданията ни за хомеопатията smile emoticon. Само че, ефектът ѝ е на 100% психотерапевтичен. Първо, хомеопатичното интервю си е чиста проба психотерапия. Дори официално съществува школа в психотерапията, въз основа на хомеопатията. Това обаче че ползва психотерапевтични принципи и подходи, не означава, че заключенията, които самата тя прави за въздействието си, не са илюзия. Нито пък означава, че психотерапията е само плацебо (непозволено обръщане: "всички котки са бозайници, следователно всички бозайници са котки.").

Тур: Не знам откъде вадиш заключения за "100%" и "чиста проба", но аз не водя спор. Просто споделих дългогодишен личен опит, защото бях изненадана от категоричното ти, да не кажа яростно, неприемане и отричане на нещо, което не ползваш или при теб не е проработило. Ако съм ползвала веднъж-два пъти психотерапия и тя не е проработила при мен, това означава ли, че психотерапията изобщо не работи и трябва да я отричам. Не е въпрос.

Аз:  Не ме следваш никак. Вадя заключения, за които се обосновавам. Аз също споделям опит и изяснявам, без да отричам. Къде видя ярост? Просто мисля. С последната връзка, с която сравняваш хомеопатичното и психотерапевтичното въздействие, сама клониш към заключенията, които правя за хомеопатията като вид, макар и много несъвършен такъв, психотерапия. Ако работи, то се дължи на описаните вече в тази дискусия механизми, което няма общо с отричането или приемането, споменати от теб.


К: Пеене, молитва, изкачване на планината, бистри извори и медитация- прошката - молбата - всички тези фактори изчистват Духа, сърцето и душата , подкрепят и зареждат нашите клетки. Хомеопатията е една част , която е продължителна за изчистване , а и те прави зависим. Разбираш , че ти сам трябва да се почистиш. И тръгваш да търсиш методи като паневритмията, Рила и Учителя. Това е пътят - да се върнем към източника и да се хармонираме с него. 


Какво иска жената от мъжа?

 Какво иска жената от мъжа?

Забележка - нередактиран, но автентичен и изразяващ добри послания разговор в социална мрежа:

Аз: Какво жената иска от мъжа? Първо, не слушайте какво жената казва, че иска от мъжа! Защото ще чуете нещо от сорта: "Да си чувствителен, да си добър, да си романтичен...!" Бля бля. бля! Добри екстри, но ако това прави мъжът към жената, без да притежава главното, такъв подход се превръща в looser activity! Какво наистина искат жените от мъжете? Най-важното - сигурност. Сигурност финансова - dinero. Сигурност социална - социален статус. Сигурност емоционална - силен, неприлепнал към жената, мъж с високо самочувствие, самоувереност. Всъщност, жените харесват мъже, които могат да поемат риск, имат високо ниво на агресия и сексуалност, проявявани разбира се, като силни социални изяви, амбиция, борбеност, стремеж към развитие. Е, разбира се, секс - див и страстен,с много енергия и агресия (защото високото либидо е автоматично свързано с висока агресия - мортидо и либидо). Но и фин и нежен, след експлозиите от енергия. 

Та, сигурност - високо самочувствие, воля, амбиция, остър интелект, либидо, социално положение и финансов статус, обич към известен риск и новост, приключенски дух, хумор, самостойна непривързаност вместо залепване към полата J . Е, разбира се - добрата физика е предимство. На по-високо ниво тези качества се проявяват по по-фин начин и в духовния живот - воля, хумор, рискът да се загубиш в тишината на медитацията, за да се намериш, сърдечен разум... 

На второ място, когато сигурността е налице, жените наистина имат нужда от емоционална съпричастност, емпатийно разбиране, способност за осъзнаване на собствените и нейните емоции (лекситимия) - обич! Защо на второ място? Защото в милионите години еволюция оцеляването, предаването на гените, са зависели първо от сигурността, осигурявана от мъжа ловец и воин. Такъв е силният мъж и сега, но в бизнес среда! C'est ça J !

М:  Мисля, че макар с бавни и колебливи , все още, крачки, човешкото общество върви към еднополово такова. Тоест в процеса на еволюцията двуполовият модел ще изчезне и ще преминем към друг тип размножаване.Така, де - не може все да еволюираме , а в същото време целият ни живот да се върти все около секса.

Аз: Това са чиста проба фантазми. Не виня, просто твърдя. Живеем в бинарен свят, а половете и техните качества са част от проявата му. Когато жената е мъжествена, а мъжът женствен, каквато тенденция сега наблюдаваме, се губи магнитът на живота, случва се регрес, който няма нищо общо с андрогинния човек на съзнателното развитие. Защото при последното, мъжът е цялостен като прегръща вътрешната си женственост, а жената е цялостна, когато духът ѝ е силен. Когато отвътре мъжът има фина душевност, отвън е силен мъж. Когато жената отвътре има силен дух, социално е женствена и ... майка. Нещо, което съвременните жени позабравиха да бъдат. Поне тези наоколо. Имаме цялости, не половинки, но всяка изявена по естествен начин.

М: Разбирам твърдата ти позиция по въпроса-ти си мъж! J Но научните изследвания са установили, че У-хромозомата е по-малка, следователно по-бедна на информация, в сравнение с Х-хромозомата. И този процес продължава-на обедняване....Какво ли ще се случи в едно, вярно, необозримо все още бъдеще....

Аз: Всички базисно сме жени, а мъжкото е надстройка, така е. Дон Хуан, от книгите на Кастанеда казва, че вселената е женска, а мъжкото в нея е ценен феномен. Сега, какво става с игрек хромозомата - дали връщане към изначалната женска база или загуба на мъжкото, което наистина се наблюдава, поради промени във възпитанието, ценностите?! Дали се наблюдава при народи, в които половите роли се поддържат?

М: При мюсюлманите ли? Благодаря за такава демонстрация на мъжкото начало!

Аз:  Не само. При 70-80% от населението. В случая не мислех, че обсъждаме добро или лошо, за да влагаме емоционални реакции...

М: Ние сме хора и емоциите са част от природата ни. J Както се казва в много случаи-когато човек не може да промени нещо, което не му харесва, добре е да промени отношението си към него. За да не е във вечен конфликт. На думи е лесно...Женската еманципация е факт-това, което остава да направят доста мъже, е да променят негативното си отношение към този факт, за да живеят в хармония със себе си. J

Аз:  Като си говорим за емоции, нека ги проявя също. Да, приемам гнойния отврат на криворазбраната (подчертавам тази думичка) еманципация. Но знам, че имитирането на мъжкия модел, което западна(ла)та жена масово прави, влече тежки последици. Разбива се семейната структура, мъжът като следствие става по-женствен, спират да се раждат деца...

М: Тааа..не разбрах, кому пречи оправната жена?

Аз: Оправната жена е супер - стига да е жена!

А: Това, за което говори Орлин е дълбоко заложен подсъзнателен инстинкт и той си е там, независимо колко финансово осигурена е жената. Всичко си е така, както е написано.

Ма: Силен ,с високо самочувствие, самоуверен,да може да поема риск, с високо ниво на агресия и сексуалност, с амбиция, борбеност, воля , стремеж към развитие, див и страстен,с много енергия и агресия . Но и фин и нежен, с остър интелект, либидо, социално положение и финансов статус, с приключенски дух, хумор, самостойна непривързаност, с добрата физика - Мисля, че току що описахме илюзията на половината човечество или Супермен. За съжаление на същата тази част от човечеството, такива екземпляри са рядко срещани, а поддържането на този образ в главите на жените създава нереалистични очаквания, от чието несбъдване се правим излишно нещастни! Ние като жени можем да искаме образа на супермен, до докато го чакаме на бял кон да ни открие и бленуваме по приказки, си позволяваме да не видим достойствата на човека до нас, просто защото те не фигурират в нашия списък!

Аз: Аз пък си мисля, че именно все по-големият дефицит на такива мъже и загубата на естествени полови роли води до размишление като твоето. Това са естествени положения. Ако някой не е съгласен с тях, с живота не е съгласен.

Ма: Провокира ме да се замисля дали мъжът се ражда такъв, какъвто го описа или израства заедно с жената до себе си, докато тя търси на подсъзнателно ниво именно този образ! Дали всъщност самата жена не предизвиква израстването на мъжа по този начин ?

Аз: И двете. Nature or nurture - цял научен дебат тече от десетилетия. Но по-голямото предимство при човешкия вид се отдава на възпитанието!

М: Да, най-вече от личния пример на родителите....

А: Всъщност има и такива мъже. :)

Аз: Има и още как. Само такива са мъже. Както и само женствената жена е жена.

Мар:  "Не слушай какво ти казва ,че иска жената."-сигурен начин да я отблъснеш,да я нараниш и да прецакаш това дето е можело да се случи.Ако сте избрали Жена,не тъпачка,забравете за този съвет.

Аз: Това е проекция на вярване"не съм разбрана". Говоря за комуникация на слоеве, Едно казва жената, друго говори зад това. Това е добре да се вижда и чува.

Д: Е, какво значи "жените са си жени"? Звучи ми малко като "жената не е човек" .. Аз не отричам, че има, но, чак толкова идеални - едва ли. А и до колко тези мъже реално са такива, каквито смятате, че ги познавате? Когато двама души изградят връзка помежду си, доста неща се променят и доста истини "лъсват". Относно добрите и лошите.. като цяло хората са така. Не е до жени и мъже. Хора всякакви… J

Аз: Хора всякакви. Но и естествени полови разлики, дадени от природата.

К:  До колко мъжете са такива - ами за да твърдя, че са такива, значи са ТОЧНО такива, познавам ги много добре, аз приказки не хапя и не говоря напразно и не преувеличавам, не съм казала, че тези мъже нямат нито 1 недостатък, казвам само, че отговарят на описанието в поста и че са си прекрасни....прекрасно е да ги гледам и е прекрасно да си говоря с тях, душата ми се отваря, защото са едни такива....човеци...човечни....истински! J

Аз: Ех, че хармония тече от тези думи!

И: Е, едва ли един мъж знае какво иска една жена ... Но може да се опита да предположи и да й го даде. Още повече, че от жена до жена има Огромна разлика, а да не забравяме, че сме подвластни на различните етапи в живота ни ... А това само жена може да го Разбира J.

К: Ами в момента правите полова дискриминация, 'само една жена може да го разбира', ами аз съм жена и не искам да го разбирам или поне не по начина,по който вие го казвате.....един мъж МОЖЕ да знае какво иска една жена, даже и без тя да му казва, ако я познава достатъчно добре като характер и конкретно като човек ще знае, иска се да има достатъчно интуиция и да има желание да я познава, да се занимава с нея като личност, с нейните мисли, стремежи и тн. Това, че сме подвластни на етапи няма никакво значение, принципите са си принципи, идеала са партньор си е идеал....а този който си сменя идеала за партньор само защото е в някакъв друг етап или фаза, просто се лигави и за мен това си е един недорасъл и незрял и несериозен човек.....

И: Катрин, Вие по принцип ли живеете или наистина?

К: Живея наистина именно защото живея по принцип J

Аз: Преди всичко сме хора. Някой разбира и знае, друг не. Доколкото себе си познаваме, дотолкова и другите.

П: Колко щеше да е валидно това, ако бяхме в 18 век! J все пак добър опит - все още има и такива жени, познават се лесно.

Аз: Валидно е според законите на живата природа. Това, че съвременната жена забравя да бъде жена и възпитава синове женчовци, което завърта порочен кръг, е също по темата. Има изконни ценности. Загуби ли жената женското, толкова е жена... Както и мъжа мъжкото...

П: На мъжа никаква агресия не му трябва за да бъде нормален човек и да си поема нормално отговорностите - агресията нищо хубаво не носи, ако ще да се оправдават някои, че е мъжко "качество".

Аз:  Агресията е абсолютно природен нагон, базисен такъв. Няма ли я, няма живот. Независимо какво съзнателно си казваме, агресивно - либидният нагон е основен. Въпросът е не да го отричаме, което невротизира,а да го ползваме в сублимиран вид, така че да се превърне в човешки качества. Агресия имаме, част от бозайника, през който се проявяваме е. Научен факт. Има здрава агресия. Още се нарича асертивност, себезаявяване. А несъзнавано жената наистина я търси в мъжа. Бъркате агресия с насилие, при това грубо.

Ди: Бизнес среда?! Там е прагматикът. Дали в нея той е победител или умел измамник? Да, знам, нямаме угодия J .

П:  В бизнес средата за да си победител (от големите) , трябва и да си поне малко (по възможност повече) измамник според моите наблюдения - дано греша де, тя надеждата умира последна.

Ди: И да си от малките, пак същата бира. Не ми трябват такива победители. Те са деформирани някъде дълбоко, дълбоко. Но да изчакаме и мнението на мистър Баев:))

П: Дам, аз съм в бизнеса, не съм от особено "успелите" (по техните критерии) и не си търся успял бизнесмен щото повечето такива са неуспели в личностен план.

Аз: Да си победител означава да си победил себе си със Себе си. Поне доколкото и в каквото. Вътрешни качества са. Има и чисти бизнесмени - познавам наистина много такива. Връзката бизнес - лъжа, макар и да е масова, не е задължителна. Избори...

А: Няма идеален, а такъв който е наясно със себе си, знае какво иска и целите си, самоуважава се и има желание да се развива. Това не го застрахова от грешки. С такъв мъж бих летяла, а добрият секс е бонус J Аз като жена ще му прощавам грешките :)))) Защото като жена мога. ;) Всичко за което говори Орлин са принципни неща. Препоръчвам Юнг за инфрмация. Индивидуалните добавки са си за всеки, тук не се обсъжда това. Тук се говори че е крайно наложително всеки да осъзнае какъв е , какво иска и че е по зле да потъпква естествените стремежи, защото си е въбразил че е над живота.....

Аз: Ех, че хубаво и центрирано мнение. Благодаря!

Е: Точно казано...... Фройд не можа да отговори на този въпрос, но ти не само отговори , но и го резюмира. . Одобрявам !!! ;) Винаги съм се възхищавала от способността ти да се "изразяваш" пишейки. И страстта, с която то правиш!!!

Аз: Благодаря ти, Е.!

Г: Къде са..? За мъжете питам..!

Аз:  Къде са..? За жените питам..!

П: Конкретизирал си го перфектно, но защо ли ме съмнява, че мъжете биха го прочели. А жените доволно поклащат глава и цъкат с уста невярващи на това, че един мъж по ясно от самите тях е заявил позицията им ще се зачудят как да убедят половинките си да влязат в образа ;)

Аз:  Когато жената е жена, мъжът е мъж и обратното. Не да променяме другите, а себе си. Тогава другият или се променя, или отпада или не ни са важни реакциите му.

Г:  Моят мъж ми разказа подобна "приказка": Един мъж питал баща си- как да намери перфектната жена. Отговорът бил: Ти бъди добър мъж, това е достатъчно." J

Аз: Истинско, много истинско!

Н: Чудесно казано! И понеже този пост ще го прочетат повече жени. Сега е добре да напишеш, каква трябва да бъде майката на този мъж, как да се държи с него, за да може да се възпитат повече такива мъже в нашето общество J  Истината е, че "мама" е главният фактор в живота на всяко момче и определя бъдещето му отношение към жените. ...

Аз: Чудесно казано и така вярно, Н.! J

........

Та, какво иска жената от мъжа?

"Добър, съобразителен и перспективен мъж...".

Звучи добре. Стига "добър" да не е мекушав льльо. Такъв ли е, няма шанс.

Как към жените? Като сме мъже. Звучи простичко и е такова. Няма пик ап глупости, няма изсмукани от пръстите жалки стратегии как да я впечатлиш и забиеш...

Просто да си мъж - това стига. А не си ли, нищо не стига.

Какво иска жената? Иска да си мъж, да и даваш сигурност, мъжка сила, мъжко достойно и самоуверено присъствие. Това няма общо с мускулите, татуировките, мма уменията. Има общо с мъжката ти стабилност, спокойна самоувереност, с мъжкия ти заряд. Той дори не е толкова и само сексуален. И това, но само това не стига. Маса момчета преливат от сексуална енергия, а им е трудно с жените, защото са нямали достатъчни и дълго време преживявани трудности, които са надмогнали и са ги направили от момчета мъже.

Та, въпросните преминати житейски изпитания правят мъжа сигурен в себе си, ценящ се, достоен с едно достойнство, в основата на което стои дълбоко гмуркане в житейската кал и смиреното и поемане.

Такива мъже искат жените. Такива не им е нужно да говорят- като застанат само близо до жени, те дълбоко чувстват мъжествеността им и са вече готови на всичко, дори да се борят за тях. При такива мъже нещата се обръщат. Не те гонят жените, а те тях. Това е древен тантра принцип. Такъв мъж се научава не да го изчерпват жените, а взаимно да се зареждат, да са генератор на красив заряд, вдигащ.енергията им, вместо да се изтощават от общуването.

Но, отвъд това, е много простичко. Жената иска МЪЖ. Силен, достоен, стоящ зад решенията си, сексуален, амбициозен, пробивен. Това принципно.

Ако към това добавим и малко социална сигурност, статус, имидж, такъв става неотразим. Не говоря за милиони, а за нормално справяне.

Ако към това добавим и способност над мъжествеността и заедно с нея, да усеща и разбира жената, защото си е прегърнал анимата/вътрешната жена, то няма жена, която да може да му устои. Последното е само добавка - красива и говореща за зрелост, да. Но лишена от мъжествеността, превръща мъжа в добра приятелка на жената, не в желан мъжкар.

Та така. Нещата са простички. Какво иска жената от мъжа, за да го иска по всякакъв начин?! Да бъде мъж! Това е.


......... 


Орлин Баев


Себеактуализиращата тенденция - три съставки

 Фокусираният стремеж към дългосрочни цели, високата адаптивност и интелект като част от себеактуализиращата тенденция


Заглавието на статията, която коментирам, е гръмко, жълто вестникарско, поставено от журналист и няма реална връзка с изследването зад него. Снимката от нет сайта също подвежда - съвсем не винаги става дума за финансово предприемачество, а за творчески плам. В статията се говори, че двама еволюционни психолози (Сатоши Каназава от London School of Economics и Норман Ли от Singapore Management University) стигат до интересни изводи след мащабно проучване. Заключават, че при масата хора, критериите за щастие никак не се различават от тези на древния човек от преди примерно милион години. Ползват "саванната теория" от еволюционната парадигма, за да обосноват изводите си. 

Повечето хора са щастливи, когато живеят в умерено населени райони, в които условията на средата са предвидими, промените бавни, както и се чувстват щастливи при контактите с приятелите си. При една малка и непредставителна, но важна като достигнати изводи извадка, тези с по-висок IQ, са отчетени разлики в сравнение с основната популация. На хората с висок IQ и мотивация урбанизираната среда дори създава в тях предпоставки за щастие, а срещите с приятели са доста по-редки. 

Защо така? Дали умните и способните не обичат приятелите си и не черпят радост от общуването с тях. както и как така се наслаждават на гъстата населеност и добре я понасят!?! Дали при тях "саванните" условия за щастие не важат? Важат и още как. Не че не обичат приятелите или природата, но през по-развитите си неокортексни интелект и мотивация, следват дългосрочни, творчески цели, свързани с бързо мислене, неотклонни усилия и стремеж! Урбанизираната среда предоставя условия, при които вътрешните флуктуации и търсения при преследване на целите резонират с външните промени, виждани като възможности, а честите срещи с приятели отнемат от времето, което ако зависеше от такива хора, би било нагнетено с пъти. Те го компресират, но все пак, това само 24 часа, само 365 дни и само някакви си може би 80-90 пъти по 365 дни, като тук осъзнаването ценността на всяка секунда неотменно присъства. 

Дали са психопати? Не, креативни личности са, които ценят творческия поток, преминаващ през тях - изявата му изисква време и много ресурс, както и иновативност, която синхронира по-добре с условията на града. Дали обичат? Да, много повече дори, през творчеството, част от любовта! Всъщност, говорим за себеактуализиращата тенденция и себеактуализираните индивиди, както би ги нарекъл Ейбрахам Маслоу!

Орлин Баев

неделя, 20 март 2016 г.

Да си добре приспособен към болно общество ...

Djidu Krishnamurti
 "Някога ръководех световна организация, основана през 1911 г., която имаше хиляди членове в много страни. Самият аз я разпуснах през 1929 година. Тогава заявих, че няма път към истината и че никоя организация или организирано вярване във вид на религия не може да доведе човека до истината или до неговото спасение. Заявих, че в така наречените духовни въпроси няма авторитет, водач или гуру и че цялото това последователство развращава последователите. Вие трябва да си бъдете собствените духовни учители и собствените последователи.
Да си добре приспособен към болно общество не е знак за добро здраве!" Джиду Кришнамурти
Добре е да уважава човек мъдър духовен Учител, да се възхищава на дадена историческа фигура като Йешуа, Сидхарта Гаутама, Беинса Дуно, Махавира... Чрез възхищението и преклонението се учим, стремим се да придобием качествата на обекта на възхищение. Но, ученето е твърде различно от кучешкото, фанатично преклонение. Разликата между здравото следване на мъдри насоки и болестното възвеличаване на нечия личност или система, е именно във фанатизма. Никой истинен мъдрец не желае слепи последователи, а хора, които в самите себе си преоткриват мъдростта. Ако някой търси последователи и обожатели, които да следват сляпо каузата му (понякога и насилнически, с военни и терористични действия), никакъв учител не е, а поредният психопат.

Не отричам предаването на знания от Учител на ученик. Говоря за липсата на фанатично прилепване, произлизащо от невротични страхове и психопатни компенсации.

За добрия учител: скоро една прекрасна жена, с която работя, каза следното: "Учех в НАТФИЗ актьорско майсторство. Имах избор между двама учители. Видях, че единият произвежда лоши копия на себе си, като автократично стеснява избора и казва как ТРЯБВА да се играе. Другият те учи да разкриеш собствения си потенциал. Дава валидни правила и насоки, но те насочва към автентичността ти. Естествено, че избрах втория!" 

Има една високомерна гордост и желание за "ние сме по-специални" във вярващите християни, мюсюлмани или юдеи, каквито не съм забелязал при будистите, хиндуистите. тантра и даоските, дзогчен практици... Такава гордост е тясно ограничена, сляпа, от показващия пръст не виждаща посочваното слънце, от сянката на собствената си гордост не съумяваща да живее в препоръчваните иначе прекрасни послания...

Има естествена религия - пътят на човека. Целият ни живот по право е такава религия - път по извличане на опитност от обусловеното съществуване, с който да напълним сърдечната си чаша. Път, в който ние като вечна божественост да опознаем самите себе си от позицията на преходността. Всичко, което дисонира с тази естествена религия и път на човека, пък било то църква, учение или наука, е пепел...

Орлин Баев

Коя реклама продава?

Изкуството на въздействащата, често не по особено морални начини реклама, водеща до стабилно пазарно ситуиране. В случая гледащият мъж несъзнавано се идентифицира с образа на властова фигура, мафиот, лошо момче, постигащо целите си и задоволяващо агресията си без задръжки. Гледащата жена пък, автоматично започва да харесва пицети, тъй като задоволява несъзнаваната си потребност да бъде с властова фигура, с лошо момче. При това рекламата действа абсолютно подмолно - може човекът да е на високо интелектуално ниво, съзнателно да живее по напълно различни принципи... На базисно, подсъзнателно равнище обаче, във всеки нормален мъж и жена живее лошото момче/ момиче и рекламата ги активира. Ако продаваше високо културен продукт като добра книга, такава реклама не би имала никакъв успех. Но тя продава храна - а нагонът за оцеляване, свързан пряко с храната, е тясно преплетен със сексуално - агресивните нагони, част от разискваните архетипи. Do you eat pizzeti?

Дали ако човекът е на високо интелектуално ниво, рекламата не би му въздействала?

Интелектът би имал връзка, ако спомогне за разширеното съзнание. На практика често го засенчва с гордостта си, а подсъзнателното рекламно послание се промъква преспокойно... Не казвам, че рекламата е добра. Казвам, че действа на неосъзнатия човек. Дори е тъжно, че действа. Малцина осъзнават дълбоките си динамики и връзката им със социалните сугестии - интелектът тук е само начална предпоставка за незадължително случване на осъзнатост. Повечето хора живеят почти насън, без да е задължително да са интелектуално глупави...


Рекламата е лъжа?

Рекламата създава потребности там, където ги няма, пласира безсъдържателност в лъскави опаковки (буквално и преносно) под ореола на стадното, модно мислене, създава несъзнавани конфликти и предлага съзнавани решения чрез закупуването на лелеяния продукт!

Не винаги е лъжа. Но нерядко е. Защото представя зловредното за здраво, прикрива алчни мотиви зад алтруистични фрази и усмивки, проводник на его интереси е, вместо на духа на доброто и любовта, промотира потребителското мислене, което убива истинското щастие, често разделя хората на имащи и нямащи, като отклонява вниманието от това да бъдеш, да живееш човешки и богоугодно, сугестира овчедушна стадна клишираност на мотивите и изборите на човека, създава фалшиви фантазни или твърде материалистични ценности и така погубва досега с призванието и целта на самото раждане на човека и пребиваване тук в този свят.

Добрата стока или услуга нуждае ли се от реклама и има ли и добра реклама?

Нуждае се от по-малко реклама, тъй като хубавото само по себе си си е реклама. Но се нуждае. От различна реклама - честна, искрена, силна, добре представена. Защото има и добра реклама, заявяваща дадена услуга или продукт, които иначе биха се загубили всред многото други, както блясъкът на звезда е заслепяван от светилниците на малките фенери на илюзиите.

Кой и кое не се нуждае от реклама, но въпреки това е много търсен/о?

Наистина не се нуждае от реклама този, който не държи да присъства на пазара. Не се рекламираш, а заявяваш това, което преминава през теб и не може и не бива да спираш да преминава! Тогава вече не предлагаш продукт, а виделина, прорязваща този свят на здрач... Такъв човек живее по законите на Бога - свети. Като извор е,  а притокът на жадни пътници, уморени от пустинята на безлюбието, е безспирен. Такъв човек обаче не черпи твърде много ресурс от тези пътници, а от любовта, мъдростта и силата на Живота, принципите на който провежда през себе си. такъв човек не може да се нарече вече търговец, защото е мъдрец. Да, нуждае се от храна, подслон, дрехи, придвижване, длъжен е да си плаща данъците и осигуровките... Затова му се налага и да приема известен ресурс от търсещите продукта или услугите му. Но винаги модерирано, смирено, като критерият е живият глас на сърцето!  

Орлин Баев

петък, 18 март 2016 г.

Поведенчески експерименти

Поведенчески експеримент в центъра на София
 Поведенчески експерименти

Поведенчески експерименти, целящи предизвикване на страха от авторитети, от "какво ще кажат хората", провокиращи мазохистичното себепотъпкващо поведение на замълчаване и "преглъщане", страховете от унижение, изоставяне и отхвърляне и преобразуването им. Тази поведенческа работа се подпомага от работата с вътрешния диалог и ежедневната автохипноза/ медитация. Дизайните, изпълнението на експериментите и менталната преработка на емоционалните реакции преди и след тях, се супервизират от опитен психотерапевт. Изпълняват се по подходящ начин, в социални пространства, където вероятността да бъдем разпознати не е голяма. Ако все пак се случи, е добре да имаме подходящо обяснение като: „Записах се на курс по актьорско майсторство в натфиз и за домашна работа и претръпване на сценичната треска ни препоръчаха да играем роли в реална среда!...“.

 Долните примери са дадени първоначално в рубриката „психотерапия онлайн“ в сайта http://beinsadouno.com , като отговор на жена, преживяваща социофобия.

Важно: поведенческите експерименти се правят задължително под ръководството на вещ психотерапевт, с помощта на когото се проектират съответни на преодоляваната проблематика, базисни вярвания в характеровата ви динамика дизайни, както и се реструктурират автоматизираните мисли и когнитивни схеми/ програми/ интроекти, породени от очакването за изпълнението на експериментите и от самото им случване, преди и след тях.

Някои примерни поведенчески експерименти, целящи експлицирането и преодоляването на социалната тревожност (може да са стотици):

- Вървите с телефона по оживена улица или пък сте в оживено място (автобус, мол и т.н.) и на много висок глас, почти викайки и кикотейки се силно, говорите, все едно водите разговор с приятелка за интимния живот на някоя/ го или на друга поп фолк (простовата) тема...  

- Ходите по оживена улица на голям град, като влизате в ролята на човек, преминал инсулт, със скована едната страна на тялото, с увиснала една ръка и влачене на крака, с изкривена лицева мимика. Важното е да знаете, че този или друг поведенчески експеримент правите не за да се подигравате на някого, а с искрено смирената цел да приемете с обич страховете си, което ги стапя.

- Ходите по оживена улица със странна походка - вариации и степен на странност има много.
- На улицата сте, с омачкани дрехи и разрошена коса, с бутилка от твърд алкохол, в която сте наляла вода. Ходите като пияна, със съответния поглед, език на тялото, хълцане, мрънкане под носа и поведение, като от време на време отпивате от бутилката...

- Обличате много стари, замацани, скъсани, дрипави и мръсни, желателно и "ухаещи" дрехи - с тях пътувате в автобуса, ходите по улицата. Косата е съответна - рошава, мазна и сплъстена (малко олио върши работа). Лицето си можете да намажете леко с въглен, за да дава вид на мръсно... Езикът на тялото: или тревожно нервен, с резки странни движения и лудо блуждаещ поглед, или депресивно потиснат, с празен поглед... 

- С горните дрехи, вървите по улицата и тихичко си говорите сама... 

- В голям хранителен магазин - след като сте напълнила голяма количка с продукти, на касата се оказва, че сте си забравила парите. Зад вас чака голяма опашка (тоест, правите го в пик час). Просто оставяте количката и си тръгвате, понасяйки релаксирано дишайки погледите и подмятанията на персонала и хората (а най-често няма такива, освен в страховете ви, викащи в главата ви, че не покривате изискванията на важния авторитет на Мими продавачката :), върху която негативно пренасяте образа на някой от възпитателите от ранните си години)... 

- В магазина или в мола - сякаш ви става лошо, хващате се показно и с високи въздишки за нещо и се свличате на земята, като играете почти загуба на съзнание. След като за минутка се подвижите леко и хаотично, имитирайки вегетативни, неволеви движения или пък почти не мърдате застинала, ставате поглаждайки лицето си, благодарите на хората, дошли да ви заливат с вода и да се обаждат на 112, отказвате обаждането, като казвате, че вече сте добре и че просто ви е паднало кръвното, ставате и си тръгвате... 

- В малък квартален магазин (където не ви познават, разбира се), влизате и си поръчвате нещо дребно, като: фъфлите много силно; заеквате силно, със съответните лицеви тикове и мигане; гледате като идиот, с празен поглед и зяпнала уста и така застивате пред продавачката - като ви попита какво искате, продължавайки да гледате празно, с отпуснато лице, поръчвате почти неразбираемо нещо дребно (вафла, кафе, чай...), вземате нещото и с походка на идиот си тръгвате. На следващия ден, при същата продавачка, повтаряте, на по-следващия също и т.н. В даден магазин правите едно от тези поведения, в другия друго, като повтаряте действието почти ежедневно. 

- На касата в голям магазин/ на гишето в държавно учреждение/ в ресторанта и т.н., правите лют скандал на продавачката/ служителката/ сервитьора за нещо дребно, за което сте се "хванала". В магазина може да е изтеклия срок на годност на дадена стока, липсата на насочващи и информиращи ви продавачи, вулгарните разговори на продавачите, които стоят на групички и си говорят, вместо да ви помагат да пазарите... В държавното учреждение, за качеството на услугата или на обслужването, за тромавостта на системата, за заяждането и незаинтересованото препращане от гише на гише и т.н. Пред сервитьора - можете специално да си носите косъм или мъртва муха(не от вашата коса), които да сложите в супата или салатата... Важно: не правим тези опити, за да вгорчаваме живота на народа наоколо ни, а за да се осмелим да преобразуваме автоагресията в насочено навън себезаявяване. В известна степен с тези опити го пресилваме, за да може махалото на самоуважението ни не след дълго да намери златната си среда! 

- В социална среда, слушате на телефона си (на слушалки) силно музика. Ако някой все пак ви направи забележка, намалете звука... Най-често обаче българската психика не го прави. Не го правите, за да тормозите народа наоколо си, а за да предизвикате страха си от "какво ще кажат хората", от негативна оценка и отхвърляне.

- На улицата, облечена в нормални, но не кой знае какви дрехи, когато видите служителки от "Чистота", влезте в енергията/ ролята на отчаяна и потисната, отидете при служителките от "Чистота" и давайки вид на съвсем искрена, ги попитайте какво трябва да направите, за да започнете работа на такава длъжност. Важно: не влагаме в това каквито и да е елементи на пренебрежение, а работим по страха си от провал, социална слабост, отхвърляне, "не ставам", унижение и излагане.

- В ресторанта - на висок глас се провиквате, за да извикате сервитьорката.

- В ресторанта (в по-добър такъв) - изисквате съчетаване на ястия, декорация, гарнитура или начин на приготвяне, които не присъстват в менюто, но са изпълними. Ако сервитьора откаже, викате управителя. 

- В ресторанта - след като се нахраните, поръчвате на сервитьора да покани готвача, приготвял ястията на масата ви, за да му благодарите лично. Правите го, с поглед в очите на готвача,  с усмивка и добри думи на благодарност, но през призмата на достойна самоувереност!

- В ресторанта, когато яденето наистина е студено или сухо или недопечено или препечено, ако приборите са мръсни или чашата ви мирише поради нескопосано миене, правите забележка: връщате яденето, искате нови прибори/ чаша... 

- Влизате в магазин за чанти/ часовници, кожени палта и сякаш сте паднала от Марс, сядате някъде и питате - какви пици сервирате тук? Когато любезно ви отговорят, че това не е пицария, спокойно ставате и си излизате.

- В магазин за чанти, палта, обувки (не от най-евтините) и пр., в продължение на поне половин час "въртите" продавачите около себе си - карате ги да ви подадат ето това палто отгоре, да ви обяснят за кожата и производството му, питате за мнение и т.н. Като приключите, благодарите и си тръгвате без да си купите нищо. 

- На улицата (лятото) - лягате на някоя пейка по гръб и зяпате облаците за известно време.

- Ходите боса по улицата (лятото, при топло време, разбира се).

- С гореописаните прокъсани и мръсни дрехи, сядате на оживено място и: се люшкате напред назад като ментално предизвикана; сядате и протягате напред ръка с отчаян поглед, за да ви хвърлят стотинки;  Заставате до кофа за боклук, навеждате се над нея и имитирате ровене и търсене на храна и др.; 

- Добре облечена, в голям град, където не ви познават, спирате хора и ги питате културно, с език на тялото, физиономия и глас, предизвикващи съчувствие: "Извинете, от Нова Загора съм, но така се случи, че един лев не ми достига, за да си купя билет за автобуса. Бихте ли ми услужили, моля ви?!" - Важно: този и горните опити правим не за да се тренираме за просяци или да се подиграваме на някого, а за да предизвикаме и преработим до смела самоуверена самостойност страховете си от провал, от хорското мнение, от отхвърляне и неудача, от слабост и безпомощност... 

- В социалните мрежи (фейсбук, туитър, в контакте и т.н.) умишлено пишете с правописни грешки; давате неадекватни и глупави отговори и коментари (моля, ако го правите на стената ми, кажете ми в л.с.  :) ). Слагате си профилна снимка и си правите цяла фотосесия, в която изглеждате не особено добре - снимана под неподходящ ъгъл, светлина и пр. Държите ги известно време и след това ги махате... 

- С камерата на компютъра или с друга камера (може и на телефона), се снимайте как говорите по дадени теми. Сложете записите в интернет - гледайте се, слушайте се. Така първо, свиквате със собственото си присъствие, глас, визия. Второ, получавате обратна връзка за тях и съответно можете да ги коригирате за в бъдеще. Трето, излагате се в публичното пространство (не непременно в негативен смисъл, а по-скоро в позитивен, себезаявяващо) и така се учите да присъствате смело в този социален свят. Четвърто, учите се на вербална проява на мотивираното си социално присъствие и висока себеоценка.


Тези психосоциални и поведенчески експерименти могат да бъдат много и най-различни. Горните са само примерни. С психотерапевта си правите конкретизирани за вас дизайни на такива. Степенувате опитите по степен на интензивност на въздействие върху ви и започвате да ги изпълнявате от тези, които ви провокират най-слабо, като постепенно преминавате към по-силните за вас. Правите ги повторяемо и редовно, в социална среда, където не ви познават, най-добре в голям град. Ако някой все пак ви разпознае, е добре да имате готови реплики, например че сте се записала в курс по актьорско майсторство и това, което правите, ви е домашна работа, което не е далеч от истината, тъй като животът може да бъде видян като сцена... Или съставете собствена убедителна версия.  Както писах и по-горе, правим тези опити не за да се подиграваме някому, нито за да се учим да бъдем идиоти и пияници и т.н., а за да екстраполираме страховете си интенционално, за да можем така съзнателно да ги преработим. Голяма част от тази преработка (систематична десензитизация, обезстрашаване, претръпване) се случва в самото изпълнение на експериментите, при подходящата, вече инсталирана във вас в психотерапията ви настройка на смело приемане и все по-решително себезаявяване. Помощните ментални техники представям в други статии. 

Вкратце - за да успяваш, е нужно да приемеш провала. За да печелиш, е необходимо дълбоко да прегърнеш загубата. Така работят законите на този бинарен свят. Ако не приемаме провала и загубата, успехите ни също ще бъдат мижави или никакви. Както казват мъдрите, доколкото можеш да танцуваш със страха си от смъртта, дотолкова можеш да играеш играта на живота смело и силно! 

Горните или конкретизираните за вас експерименти е най-добре в началото да се правят с помощта на терапевта ви (поне при някои от тях), за да можете скоро и сама да бъдете вълшебницата, която умее да поглежда страховете си право в очите, както може да прегърне и успеха си, защото знае, че го заслужава! 

Орлин Баев


Пари - психотерапия - духовност

 Фейсбук дискусия относно финансовата стойност на психотерапията. Текстовете са изцяло некоригирани както смислово, така и граматически – но са автентични!

Х: Моята най - голяма благодарност към Орлин,но моля ви тук в Пловдив има такса за психолог от по 40-50 лева - кой в тази страна печели на час такава сума,та нали все пак трябва да има и хуманност става въпрос за болка за душевно страдание.Масово се печели от болката на хората ...

Л: А,някой дава ли си сметка колко тежка работа е това,да се ровиш в душите на хората е изключително тежка и отговорна работа!

Аз: Благодаря за вникването в "кухнята" - така е!

Л: Повечето хора в България обезценяват труда на терапевта именно заради ниските цени,да не говорим,че се гледа с насмешка на работата им,аз също ходя на терапия и не ми е по финансовите възможности,но това е единственният начин да си помогна,преди това години се въртях в кръг,....освен това никой никого не кара на сила,психотерапията е свободен избор,който иска да си помогне ще намери подходящия терапевт и цена,който не иска ще търси кусури и оправдания!

Аз: По-високата такса редуцира броя на търсещите те хора, когато напливът е прекомерен. А при мен е така от началото на практиката ми. Аз вероятно съм единственият в България терапевт с десет годишен стаж и такса от 40 лв., като с години ми е била 30, 25, 20, 15... Но ми се налага постепенно да я повишавам. Думите на Х. изразяват едно масово отношение на българина към психотерапията, неоценяването ѝ, неразбирането на степента на разходи и вложения, изисквани за да се обучава човек в тази професия, а и за да я практикува и т.н. Ще копирам извадка от текст от фейсбук групата "Ние" по-долу:

 Коментарът ми под писане за цената на медитативен семинар на азиатски гуру:

Това е важна тема (пари-духовност-психотерапия). Ще споделя личен опит. Аз самият имам противоречие по въпроса за парите... Сърцето ми не ги харесва. Светът обаче ги изисква. И тук принципът Божието Богу, кесаря кесаревото не е лесен за балансиране. Маса колеги се насочват още от началото на практиката си към комерса. Получава се 'Много сме духовни, но парите са най-важни!"... Отношение, което се рационализира/ извинява с клишета като "паричния поток, изобилието на вселената...". Не е лесно обаче да живееш в материален свят и без да отричаш системата му, да вместваш и материализираш в него любовта, Бога, духовността. Тук се намесват и манипулативните, дълбоко заложени в несъзнаваното ни "право"славни вярвания за бедността и нищетата, еднозначно свързани с духовността. Манипулативни, защото са крайни, ползвани за контрол и създаващи противоречие между духовното и материалното, вместо синтеза им чрез конкретизиране на духа и въздигане на материалното до духовното. Идеята е дори архетипна, изразена като вътрешен свещен брак, но и социално отразена в разискваната бинарност. Маса колеги, че и хора, с които работя, от години ме съветват да повиша таксата си - на 70, 100, 150 лв. Да, самите ми клиенти ме подтикват към това отдавна. Знам, че и сега да го направя, пак ще имам предостатъчно търсещи ме, а доходите ми ще се увеличат драстично. Но, сърце не ми дава. Да не го слушам, означава да зачеркна Себе си! Вслушвам се в интуицията си, въпреки подтиците на света, колегите, клиентите. Бавно, но все пак повишавам таксата си. Така редуцирам потока обаждания и търсещи ме. Защото понастоящем съм като телефонист - пренасочвач към колеги. Получавам над сто обаждания на ден, на които ако успея въобще да отговоря, ми се налага да насочвам другаде... Действително, балансът е в сърдечната интуиция, когато е изчистена от подсъзнателни ограничителни програми. От друга страна, не мисля, че е добре по презумпция да се приема, че парите са нещо негативно. Стават такива, когато са искани алчно и са ползвани прекомерно егоцентрично. Сами по себе си са обаче материализиран израз на духовна стойност - поне когато са употребявани от чист човек. Живеем в свят, който изисква разходи. Например, за да дойде източният гуру, разходите са вероятно около 3000 лева, плюс хонорар за самия него (предполагам поне още толкова), който той може би отдава на духовната си институция. Освен това, залата в която ще бъде проведено воденето му, е в размер на 300-500 лв/ ден. Дотук 8000 лева, покривани от около 30-на участници в семинара му, без да се отчита времето, усилията и отдаването за организация, реклама, п.р. и т.н. на организаторите. А защо българите не конвертираме тези последните фактори във финансова стойност, дали е алтруизъм или липса на себеоценка или е комбинация от тези двете, това е както личен, така и народопсихологичен въпрос. Горното споделям през личния си опит по подобна организация и познаване на цените...

Аз примерно отдавна искам да отида в Индия, Бутан, Бали, Канада, Франция - за да поживея в ашрами, които дълго време ме притеглят. Обаче имам в банката към 6000 лева - след 10 години в професията, в чиято купичка всеки странно как наднича и решава, че може да преценява това или онова... Ежемесечните ми разходи за наем, ток, вода (за кабинета), счетоводство, данъци, осигуровки, са ми 600-800 лв. Жилищни, хранителни, гориво, облекло, семейни такива, помощ на родители и пр. разходи, още 1500 лв. Получават се над 2000 лв., месечно, чиято червена лампичка започва да свети новолунно или пълнолунно... Отделно, периодичните винетки, каско 2000 лв., данък жилище 300 лв., данък кола 360 лв. и пр. Отделно по около 5000-7000 лв. годишно за обучения, които не спират и не спирам. Определено съм всичко друго, но не и алчен, обичам професията и хората, с които работя истински. Приемам хора на половин цена, нерядко и без такава, когато сърцето ми подскаже. Обаче живеем в материален свят и законите на любовта наистина не е лесно да синхронират със законите на пазарната икономика. А психотерапията, както и духовните школи и институции, са също поставени в пазарен контекст - факт. Живял съм в ашрам и знам какъв нелесен проблем може да бъде неприземената духовност, неспособността за предприемачество и адекватно пазарно присъствие. Още повече ако умът работи на принципа: "дават ми заплата", вместо на "творя и създавам доходите си". Свободните професии изискват и плам, мотивация, много качества. Защото свободата е отговорност. Имам статия по въпроса пари-психотерапия. 

С: Разбира се, че парите са важни, даже ако дигнеш таксата си ще бъдеш още по-успешен, защото колкото и да си добър, каквото и да правиш ние хората претегляме нещата подсъзнателно по най-първичния начин: цена - стойност. Доказал си се с времето, не виждам смисъл, да влизаш в единоборство със себе си, за да повишиш таксата си в рамките на разумното, разбира се. Тук подчертавам разумното, защото когато таксата е определена спрямо ефективната работа, както си написал в статията и броя посещения, не виждам нищо лошо да е 50 -60 лв. Таксата не влияе на хората! Щом е зле и иска помощ , човекът е готов на всичко! Както казва Киро, ако един зъболекар струва 60-70 лв, а ти предлагаш на хората нещо за 30, дали това ще ги привлече или ще ги накара да работят в посока, в която да се чувстват добре. Не приемай примера буквално, просто го дадох, като гледна точка.

М: Не можах да се въздържа да коментирам, просто този въпрос със заплащането направо ме реже в сърцето. Целият свят се побърка да прави пари от духовното, стана такъв невероятен бизнес, че вече дори не ми се и четат книги на известни автори, които са постигнали спокойствието в себе си. Това да достигнеш до мира, яснотата и спокойствието в себе си е не само с услията на човека, а и с помоща на Бог. Когато имаш дарба, да много е трудно, но за мен е предварително избарно от самия човек още преди да дойде тук на Земята, трябва ли да забогатее с нея?? Петър Дънов, Ваклуш Толев - забогатели ли са? Седели ли са пред тях въпросите, да се заплащат ли услията им да помагат на хората? Трудът трябва да се заплаща да, за да се оцелява, но не и да се олива човек от това, че може да помага и е станал много добър. Психотерапевтите у нас се побъркаха да си вдигат цените до безумни цифри. Ами съжалявам, но когато искаш да помагаш от сърце на хората не виждам защо трябва да искаш от тях да ти платят твоя труд и твоите вложения , след като сам е избрал човек да помага и че това е неговото призвание, защо се извърта в това пазиента да заплати всичките вложения? Не го разбирам, ако това е призвание, сърцето води и там такива въпроси с пари не мисля, че седят. Седят само, когато се гонят определено ниво на съществуване. Има ли сърце в работата, парите сами текат към човека. Не го пиша Орлине това насочено към теб, защото ти си последният сигурно останал, който и без пари ще лекува. Но усещам как всички масово търсят оправдание в това, че труда им бил огромен, ами да огромен е и дар - за всички с болки, всичко се превръща все повече в матриализация на всичко. Съжалявам за това, защото за мен чистотата на сърцето може да има само с любов и дар. Цялото това модерно обръщане на духовното в човека, как всичко става понпозно напрлаво, егото ври почти във всички станали известни напоследък психотерапевти, хора, които сами са успели да се справят и всичко се изкривява. Може ли да не се самозабравяме, когато стигнем до етап, в който вече сме достатъчно напреднали, капаните и там излизат, но има ли кой да ги види, забележи?

Аз: Така е, М. Благодаря ти от все душа за това искрено мнение. Не само моята жалка личност, но и доста колеги имат нужда от такъв отрезвяващ шамар. Затова казвам, че балансът никак не е лесен, когато имаш живо сърце, но си в материален свят. Повечето ми колеги започват практиката си с такси 40-60, средно 50 лв. Когато видят, че работата никак не е лесна, често се пренасочват към бизнес тренинги, към обучения, включително и по психотерапия, защото е много по-лесно това да преподаваш еднотипно, отколкото да си на фронтовата линия, на която всеки случай и час консултация е уникално неповторим и изисква огромна гъвкавост, усилия, много усилия и тотално влагане в подобрението на човека, за да се случи наистина! Други, предимно жени, разчитат финансово на партньорите си – no comment.  Уважавам колегите си. Споменавам факти и разисквам важен въпрос, за който в българското пространство има много неясноти. Просто границата между действително предлаганата терапевтична стойност и самоуважение и комерса и алчността, рационализирани през "…паричния поток..." е малка. Дори не е материална тази граница - сърдечна е. Имам колеги, на които таксата е 70, 100, 150 лв. Преди ги поставях над мен, бях новичък в професията си. Понастоящем обаче, че и отдавна и като постигани резултати и като умения и познания и пр., действително съм поне на нивото им. В същото време умишлено таксата ми е по-ниска от на доста от започващите ми колеги... Тънка е границата. Казваш, Ваклуш и Учителят. Добри примери! Определено в лекциите за "изобилието на вселената и финансовото благосъстояние..." не се споменават имената им... Добър разговор започна, макар и в несериозна медия - фейсбук. Бих се радвал да чуя и колеги!

 Ма: Орлине, възхищавам се на твоята отдаденост и желание да излизаш начисто пред хората, толкова откровено да засягаш тази "особена" тема за хонорарите на психотерапевтите. Чест ти прави, че в качеството на отличен професионалист не си се поблазнил да направиш тарифите си двойни. Малцина устояват на това изкушение. Моето мнение е, че цена на час терапия от 100-200 лв. е огромна за стандарта на българина и ако има хора, които ги дават това едва ли е за терапия, а по-скоро за престиж, че могат да ги платят. Терапията, говоря за дълбинната, целяща личностови промени, отнема доста време и промените не се случват обикновено в 5 сесии. Да, би могло да има някакво подобрение, но с краткотраен ефект. Така че за мен високата тарифа означава търсене на един елитарен сегмент от клиенти, който не е задължително да е най-мотивиран за работа по промяна. И все пак, психотерапията не може да бъде подарък - тя е енергоемка, подготовката за нея и развитието в професията изискват много големи финансови ресурси и тези пари трябва да дойдат отнякъде. Терапевтът, повече от всеки друг човек, е длъжен пред себе си и хората, на които помага, да се поддържа в едно много добро състояние на тялото и духа, защото той е инструментът. Ако инструментът е разстроен и свири фалшиво, какво става с търсещите помощ? Болен лекар как ще ти помогне, а и ще му се довери ли някой? Аз съм избрала тази хуманна професия, не за да забогатявам, а за да израствам като личност и доколкото мога да повеждам и други хора по пътя на себепознанието и хармонията. Но в икономическа ситуация като нашата, нямам право да живея в някакъв фантазен свят и да не искам справедливо заплащане на своя труд. Нямам право да ощетявам себе си, децата и близките си, затова, че аз съм избрала този път. Така че 40-50 лв за час добра терапия е закономерна стойност. Макар, че аз лично работя за много по-малка, понеже отчитам местоживеенето си, Бургас и все още се развивам в професията. Както във всяко нещо- изисква се баланс.

Аз: Благодаря ти за искреното мнение, Ма.! Когато питам въпросните колеги с такси от по над сто лева, или отклоняват темата, или казват "ами, уважавам се...", „когато искам повече, идват хора, които могат да плащат повече!“. Като попитам – а за какво плащат, за да работят по себе си, или да се похвалят с това, че плащат при теб, защото си „на телевизора“, отговорът е „Е, знаеш как е, но парите са ми много важни!“… J Докъде е самоуважение и себезаявяване обаче и откъде започва алчността, рационализирана по всякакви начини, е друг въпрос. Засега в бг пространството освен мен никой колега не засяга тази тема директно. Да, добре е да има развитие, надграждане по всякакви начини. Донякъде е нормално след много години терапия да поставиш и по-високи такси. Донякъде, с мярка. Отвъд това, има и други начини за развитие, по-творчески. А доста колеги не стигат до тях, а влизат в търговско препродавачество. Явяват се дистрибутори - дилъри на метода на някой си, самопоставяйки се за определящи годности на други, без самите те да са актуални и активни практици, а бидейки единствено предприемачи и преподаватели в разискваната област най-често... Някои карат други да им работят "на ангария", на 50% и т.н. Други си отварят интернет бакалийки: "Добави в количката" една пръчка салам кучешка радост, "Визуализация 7 стъпки за премахване страха от извънземни" и "Статия: самочувствие за шампиони"... :) Сърдечното чувство ми казва да давам свободно, но кой знае, може би колегите са почерпили мъдрост от "Финансовото изобилие на вселенската благодат"...  Добри бизнес изяви, които ако са правени с присъствие на сърдечност и човещина, със смирение, са о'к. Въпросът е, че ако липсва дълбоката човечност в професия, определяна истински именно от нея, а се разчита само на титли и телевизионни изяви, остава единият бизнес... Затова е специална професията ни - работи с душата и духа на човека. По-чисто и свято от това има ли?!


Държа да отбележа, че с размислите си не визирам никого лично, а разсъждавам принципно!

Ж: Бог да ви пази и води, НУЖНИ СТЕ!

Ма: Благодаря Ви, че имате очи да видите смисъла на тази професия и можете да оцените ползата от нея за обществото!

М.Т: Добре е да се цените, когато става дума за пари. Но по -важно е да се фокусирате върху свършената работа, върху ефекта.

Аз:  Ефектът идва, когато се фокусираш върху процеса! Иначе се спъваш.

К:  А всъщност това е работа като всяка друга / без знак за равенство обаче ;)/ Не искаш от хлебаря да пусне хляба без пари или за жълти стотинки с довод, че има гладуващи или шивача да шие безплатно и т.н. Редно е паричната стойност да е еквивалент на качествено измерение. И адмирации към хора, които подценяват труда си за добри каузи и порицание за тези, които са се надценили, за да си задоволят комерсиалните си комплекси. Все пак това е работа на частен принцип, когато ЗК поеме психотерапията и ако изобщо това стане е друга тема. Какво да кажем за учителите например... някой добри дават частни уроци и родители роптаят, но не си дават сметка каква тежка работа е работата с деца и ако си седиш на заплата трябва да умреш от глад. Подобно е и с частните лекарски прегледи, психотерапията и други. Та в общи линии злодеи няма, има сбъркана система - не може да продаваш труда си на безценица, когато животът е скъп. А дори и цинично погледнато, но е по-добре и за двете страни /предлагащ услуга и купуващ такава/ да има 10 пациента/клиента за x 40 лв., отколкото 1 за 150 лв. Това важи и за бизнеса, ако щете. Много алчни и прохождащи млади бизнесмени се опитват да продават "златни" ябълки на беден народ и се чудят защо не върви.

Аз: К., ако от утре поставя такса от сто лева, пак ще имам осем души на ден - но не го правя, въпреки пазарната възможност да го направя.  Напорът на пациенти/ клиенти отново ще бъде устойчив. Но, не го правя по две причини. Първата - социалната. По-горе Мариана го каза много добре. С такава такса бих привличал предимно хора, които идват не за да работят истински по себе си, а за да кажат "Аз ходя на психотерапия и тя ми струва сто лева...!" . Макар че в популацията, която може да плаща такава такса има и супер готини хора, се увеличава броят на хиалуроново – силиконовите кифли и психичните локумки J , нарцистичните "величия", снобарите и надувките (популярно говорейки). Обаче в такива не само, че няма сърдечен живец, но и не искат да го има. Не са ми интересни, дисонират с ценностите, с които аз се стремя да съм акордиран. Липсата на мотивация за реална промяна в посока човещина, което е чест факт при такава социална извадка, просто не е ... моето нещо. Сега, когато такъв ме потърси, седне пред мен и осъзная липсата на каквато и да е мотивация за въпросната работа по акордиране, просто отказвам. Защото работата ми е да спомагам акордирането на човешката душа по божията арфа, а не да лепя спуканите гуми на дисониращи с безкрая егота, така че да могат да бъдат по-големи егота. Държа да виждам как неврозата превръща графита в диамант, страха, вината, гнева и тъгата в дълбока обич, мъдрост и истинност. Обичам да работя с хора, които са "солта на живота" - интелигентни, изстрадали, готови за учене и растеж, с живи сърца и души! Второ, слушам интуицията си. Чувствам, че разумно повишаване е о'к, но при повече себезаявяването ми преминава сърдечно интуитивната ми граница и спрямо възможностите на обикновените и стойностни хора, преминава в психопатно емоционални зони...

T: Аз имах щастието да попадна на безценен терапевт, човек чиято дейност е кауза и смисъл, не на търговец. Истинският терапевт трябва да знае и кога няма нужда от него, кога си е свършил практически работата. Благодаря ти, Орлине!

СВ.: Всички са човешки същества и всички имат нужда от помощ, независимо бедни ли са или богати, скъперници или с широки пръсти. Ако си толкова великодушен Орлине и вярваш в разума и чувството за благодарност на своите клиенти, защо е необходимо да заявяваш конкретна такса? Не е ли най-правилно и алтруистично, всеки да плати според възможностите на джоба си?

Аз: Мислил съм за това - тогава обаче бих бил като селска врачка...

А: Има един принцип в мениджмънта на хора : "На най-добрите си служители, каквото и да им плащаме, винаги плащаме твърде малко. На най-лошите си служители, каквото и да им плащаме, винаги им плащаме твърде много". J Мисля, че е приложим и в сферата на услугите. Подкрепям думите ти, Орлине!

П: Точно за това са толкова много клиентите ти! Ти влизаш под кожата и стигаш бързо до сърцето. В резултат болестите си тръгват, но остава огромното желание за учение и развитие. Човек се чувства "опиянен", мотивиран от харизмата ти и не му се иска да те "зареже", дори когато се чувства успял и победител, защото енергията ти, себеотдаването и личния пример са абсолютно заразителни и всеки иска да те има по-близо до себе си! И на това цена не може да се сложи!
Относно цената на работата ти съм на мнение, че вътрешният ти усет е много точен и няма как да прекалиш в "+" или "-". Ти си "вътрешен" лекар, но за разлика от медицинската "конфекция", можеш да предотвратяваш болестите, а не само да ги лекуваш. А това наистина е скъпо! И всеки предварително може да си направи сметка къде да инвестира парите си - в това да има здрава психика или да хвърля хиляди левове по аптеки, болници и други спасителни институции! Черно на бяло се вижда, че работата ти помага на много от нас да се чувстваме добре в кожата си и цената за това е напълно оправдана! А твоите колеги с такси от 100-150 лв няма как да са "народни" психотерапевти! Те сами се превръщат в обслужващ персонал на една малка част от родния "хай лайф", за която е модно да си правят душевен лифтинг. И тяхната не е лесна! J




Аз: Да, не е лесно да служиш на мамона, показно вадейки на имиджовата си витрина празни, но лъскави опаковки, докато в пустия склад на душата ветрее зимен студ...




Д. (мъж): Ето го и моето мнение. Познавам Орлин и като приятел и като специалист, и определено мога да кажа, че много рядко се срещат хора като него - толкова добри специалисти. Но това, никак не означава, че той трябва да раздава безплатно услугите си. Това е неговият занаят. Всички сме хора, и всички живеем в материалния свят. Сметките трябва да се плащат, целите трябва да се гонят, живота трябва да се живее. А за целта си трябват пари. Един специалист предлага услуга, и съответно трябва да бъде възнаграден за това. А психолозите са в доста тежка среда...представете си колко хора минават през офисите им ежедневно и с колко лични драми и проблеми трябва да се справят! Няма безплатен обяд. Аз съм ЗА трудът на всеки специалист да се заплаща подобаващо. Помага ли? Да, помага!

Н: Другото, което е, че безплатните услуги не се ценят. Хората си мислят, че щом го "даваш" безплатно, то не струва или не е достатъчно качествено. Разбира се цената трябва да е измерима с възможностите на обществото в дадената страна.

Е: И аз това съм забелязала. А и колеги го споделят. Безплатното не се цени, освен от единици - пропускат срещи, не се обаждат, отлагат за щяло и нещяло, не полагат усилия. Затова стигнах до извода, че ако се цели промяна у един човек/организация/общество, то трябва той да даде. Може да не са пари, може да е труд, усилие, ангажимент, но ако не даде... трудна работа.

М.С: Не знам какъв е спорът, като си има два железни принципа: всичко, което не си струва, е скъпо; всичко, което си струва, излиза евтино!

J J J