Страници

сряда, 30 ноември 2016 г.

Някой в детската градина или някой в Бога?


Да си прекалено фиксиран в търсенето на социалния успех често е компенсация на страховете, че си никой и нямаш сигурност отвътре - искаш да бъдеш видян и да имаш, да се осигуриш отвън. Когато страховете бъдат преработени, нуждата да се проявяваш остава, но вече е стремеж към изливане на потенциал. Източникът вече не е бягане от страх, а е тласкане от творческа мотивация. Тогава обаче се случва нещо интересно. Започваш да виждаш,че да, не можеш да не даваш творчество, ще се взривиш. Но и виждаш, че колкото то е по-качествено, толкова повече тълпата започва да не го разбира и стига само до малцина, резониращи с него. Ако искаш тълпата да разбира, е нужно да приземяваш, да говориш като на деца от детската градина - с притчи, с метафори, иносказателно, образно описателно. Оказва се, че бестселърите не са кой знае с каква стойност, щом могат да бъдат смилани масово. Оказва се и че прекаленият стремеж да се покажеш пред тълпите, освен че е бягство от страх, е като да искаш да бъдеш най-известното дете в детската градина...

Да, потенциалът извира и ако не се дава, ако се подпушва, заблатясва. Да, до известна степен го привеждаме до разбиранията на детско градинското общество. Донякъде само обаче - иначе можем да загубим четенето на Толстой заради гледането на биг брадър. Хорското мнение вече не ни е толкова нужно. Познаваме особеностите на психологията на тълпата - тя не търси ценности, търси шоу. Ако искаме да оставим след себе си бижута обаче, целевата ни група може да включва и по-напредничавите слоеве от тълпата, но като цяло е фокусирана в талантливите, в имащите потенциал, с който да резонират с потенциала ни. Вече не сме така зависими от мнението на стадото, а все повече от мнението на Бога (Дао, Дхарма) ! 

събота, 26 ноември 2016 г.

Пулс физкултурница ( Пулс фитнес )

 Пулс фитнес на околовръстното

Започнах да ходя в пулс фитнес в София – този на околовръстното и бул, „ България“. В началото просто те заливат с внимание – хостеса те развежда, показва. Залата е добра – пет етажа с много машини, разни тренировки. Е, няма мма, а само един бокс, но… Като цяло, кеф ти силова тренировка, кеф ти за въздух и издръжливост – има избор. Ако не ти се тренира – хоп, в сауната и басейна. Дотук супер.

Снощи отивам аз да се поразкърша, тренирам си с удоволствие. По едно време се зададе момче, което работи в залата:

-          Не можете да тренирате така – казва момчето.  - Това не е спортен екип.

-          Ама, шортите и маратонките ми ги сложих в пералнята, а това са чисти джинси и чисти спортни обувки – казах аз смутено. Действително, панталонките миришеха на прах за пране, а обувките мекички такива, удобни и за тичане и за всичко, по-чисти от пода в залата…

-          Не, не – това са обувки и дънки, не може така – умозаключи фитнес инструкторът и ме подкани да си ходя с жест, показно изразяващ решителното изтичане на невромозъчни клетки в мускулен потенциал.

-          Да, разбирам – казах аз – но, моля ви, днес по изключение съм с този екип, пътувам няколко километра с колата специално за тренировката. Моля ви, нека си довърша поне петте суперсерии! – погледнах аз с блясък в очите, уважение и отворено сърце младия джентълмен пред себе си. Очаквах разбиране. Принципно се доверявам на хората, вярвам в човека, в потенциала и сърцатостта му.

-          Както ви казах, политиката на пулс фитнес не позволява тренировките с такива дрехи! – започна да се понапряга младият мъж, да диша по-сковано и със стиснати челюсти, с все по-металически блясък в погледа.

-          Добре, с какви дрехи? – опитах да проведа интелигентен разговор между предполагаемо интелигентни хора  – ето, това са чисти панталони от памучен плат, от какъвто са повечето спортни клинове. А обувките – ами, това са просто удобни и чисти обувки. Кой за Бога определя кои обувки са спортни и кои панталони стават или не, за тренировка?

-          Господине, моля напуснете залата – все по-настоятелно, с пронизващ поглед и интензивни жестове започна да ме подканя натренираният джентълмен. (1)

-          Добре, но защо? Защото на обувките ми не пише известна марка? Или защото памучните ми панталони не отговарят на клишето в главата ви за марков спортен екип?

-          Моля, напуснете залата, с такива дрехи и обувки не е разрешено да се тренира – продължаваше да повтаря коучът. В този миг започнах да се чувствам като пред аутист, извършващ моторни стереотипии. В случая обаче повторенията бяха вербални. Някакси автоматично бях гласувал доверие на интелигентността и бях предположих, че може да бъде проведен нормален разговор, включващ резонна аргументация… Уви!

Тръгнах си с едно гадно усещане в корема… В тази зала се сключва договор. Преди два дни бях заплатил пълната такса за 18 месеца, за да не се занимавам с плащания всеки месец. Седнах в колата, пуснах на макс техно музиката от радио нова и си тръгнах. При такова случване, ако не бях платил, нямаше и да се върна в тази зала.

Защо се получи така? Като цяло, залата е много добра, девойките мениджъри са интелигентни, приветливи, момичетата от рецепцията са любезни… Какво се случи всъщност? Ясно е, че при липса на експлицитно описание на позволените тренировъчни екипи, няма как подобно отношение да е нормално. О‘к, ако бях предупреден: „Тук се изискват само маркови тренировъчни екипи, от тази и тази известна фирма, на стойност над еди си колко единици …!“ – хубаво, избирайки именно този фитнес, бих се съобразил. В началото на тренировките ми там преди седмица ми бе казано обаче само,че е нужен спортен екип – толкова. Добре, ами ако съм овчар, оставил отвън каруцата, за мен спортен екип могат да бъдат чистите ми цървули и спортните ми шаечни шалвари – защо не?!  Ами ако съм пенсионер, далеч от модните тенденции на овчедушното кифло - кроасанско, стадно мислене и разполагам с екипа си, бил модерен някога, но понастоящем различен в очите на блеещата, съобразяваща се с блеещите тенденции тълпа? Ами ако съм гениален научен работник, който в достъпа до потенциала си е тотално над клишетата на модата, а за мен спортен екип са чистите, но странни за масата люде дрехи? За тези,постоянно сравняващите се и търсещи наливаща в ниската им самооценка оценка на другите, роби на „какво ще кажат хората“ люде. Ами ако съм творческа, а не препоръчваната някаси странно как в този фитнес на сублиминално ниво мутрагенно - бизнес личност? Ако за такава творческа личност спортният екип представлява брезентов чувал, защо не, стига да е приведен до приемливо окултурен вид и чист  -защо не?! Кой, в името на светата индийска крава на тъпоумното немислене, решава кое е подходящ спортен екип, от коя сугестирала с маркетинга и глобалната си реклама марка да бъде и от каква материя да бъде изработен този екип!?

В психотерапията знаем как един уж незначителен симптом, може да даде огромна информация за случващите се динамики зад него. Към какво неизразено и незаявено официално в този фитнес води това грозно случване? Нима е нужно да тренираме единствено в клиширани спортни екипи или да робуваме на стадните представи за такива? Или да ходим на пулс фитнес непременно с коли за над сто хиляди лева, с лъскавите си фенси дрешки и разбира се, след не по-малко от десет процедури лазерна епилация на цяло тяло?!  Ами ако не робуваме на зомби модните тенденции, а се обличаме спретнато и просто удобно, а целите ни са хуманни и целият ни живот е живян в твърде различна светлина? Е, разбира се, да не забравяме татуировките и примитивното мислене „аз и мое“. Разбира се, един пълен с обич, смисъл, култура и призвание живот, като цяло пречи на подобно мислене и тенденции - защо ли ни е?!

Пулс фитнес е добър! Определено споделената по-горе кроасанова (мъжкият вариант на тестен продукт с или без пълнеж) психодинамика може да бъде наблюдавана далеч не само в този фитнес, а повечето от посетителите му са точни момчета и момичета! Както и повечето от служителите му. И все пак, въпросното изгонване ми се случи…

Орлин 


Отговор:
Г-н Баев,
Изключително съм впечатлен от написаното от Вас. Отделили сте време и емоции да ни предадете това, което сте преживели по един наистина живописен начин. За което Ви благодаря. Разказаното от Вас не е продиктувано от неясна никому злоба, нито съдържа така популярния вече за всичко "хейт". За което също Ви благодаря.
Сега на въпросът:
- Инструкторът Ви е направил забележка, следвайки правилата на клуба. Да, разрешено е да се тренира САМО със спортен екип. За мъжете това означава - къси  спортни панталони или долнище на анцуг, тениска с къс или дълъг ръкав (ВСЯКАКВИ ПОТНИЦИ СА ЗАБРАНЕНИ), маратонки или гуменки. 
- Инструкторът НЕ Ви е изгонил от обекта, а Ви е помолил да не тренирате в залата с неподходящо облекло. Иначе казано - да се преоблечете. Ако не носите със себе си спортен екип или сте забравили част от него, Pulse в лицето на онези мили и любезни девойки на рецепция и в офисите Ви предлагат да закупите такъв от нашия спортен магазин на партерния етаж или ако става въпрос за тениска и къси панталони имаме опция да Ви услужим със служебни такива, с които разполагаме точно за такива случаи (след всяка употреба минават химическо чистене, разбира се).
- Инструкторът не Ви е направил забележка, защото екипът Ви не е "марков". За нас е от абсолютно никакво значение кой е производителят на Вашия екип, коя година е произведен, от какъв материал, дали Ви е удобен, модерен, шарен, едноцветен. За нас единствено е важно, когато влезете в Pulse да не се натъкнете на гледката от трениращи с дънки, потници, джапанки, кубинки, боси, чехли, пуловери и каквото още там сте виждали в онова, което представляват другите фитнес зали. За да има ниво на услугата, която сте заплатили. За да има стандарт. 
Не сме го измислили ние. Тези стандарти, както и останалите правила в клубовете Pulse са заимствани от големи международни вериги и са описани за Pulse от немските консултанти, чийто опит ползваме от създаването на клуба. Не може никой да отрече, че в Pulse няма ВИП-ове, няма специално отношение към определени хора или групи. Няма разлика дали сте дошли с Golf 2 или с Porsche, отношението, което ще получите е едно и също. Независимо дали сте със студентска карта за 19 лв или платинена за 150 лв всичко, което ползвате ще е на еднакво високо ниво. Това е и една от основните причини нашите членове да са доволни от Pulse. Другата е, че постоянно, ежемесечно, във всеки наш клуб ние добавяме някаква нова услуга, вкарваме нов безплатен продукт или занимание, разширяваме спортни зони, съблекални, паркинги, доставяме нови уреди и с всичко това не спираме да работим върху подобряването на качеството на услугата Pulse. И не на последно място - стриктно спазване на клубните правила. Това е гаранцията, че следващия път като стъпите в залата, ще намерите същото ниво, което е било при предишното Ви посещение. Да, може би понякога някой ще се подразни на някое наше правило, но преди да избухне и да започне да "хейтва" нека се замисли, че със сигурност има причина то да съществува. И тази причина е да се гарантира спокойствието и комфорта на всички, на него включително. 
С пожелания за успех и приятни посещения в спортни клубове Pulse.
P.S. Някъде в писмото си вметнахте, че не сте го разпространили в мрежата засега. Моля, направете го. Заедно с отговора на писмото. Ще е полезно и за други членове, и за Pulse. 
Благодаря.
Andon Atanassov
CEO
Florimont Properties Investment Fund
132, Bulgaria Blvd, Sofia
...................................................................
Резонен и качествен отговор! Благодаря за разяснението. Поемам една дълбока глътка въздух и продължавам тренировките! Наистина оценявам отговора - по мъжки качествен, сбит, ясен и надемоционален е. Личи си, че далият отговор е интелигентен, асертивен и доброжелателен. Най-малкото, прави разлика между хейтване и смирено, но откровено себезаявяване, което правя в тези редове. Ако има кой да чуе, такова здраво и градивно себезаявяване, давано от добро сърце и изцяло доброжелателно, може да бъде силно полезно за всички! С тази си статия всъщност правя безплатен PR и реклама на Пулс Фитнес и спа - защото всъщност казвам, че е много добър, че прелива от уреди, услуги и качество. Единствено се спирам на конкретно, но наистина неприятно случване и отношение.

И все пак... Добър отговор, но никъде не видях описание на маратонки... Както писах, по стадните клишета се водят овцете, а аз не желая да съм такава. Първо, аз не смятам, да тичам маратонското разстояние в тази физкултурница. Второ, описанието на маратонските обувки може да бъде изпълнено с много широки понятия, като рекламното, проникнало в подсъзнанието архетипче за такива, да се окаже наистина само пример и нищо повече, а вариациите да са всякакви, дори твърде различни от представяните. Същото се отнася и за тренировъчните шорти и панталони. Ако все пак някой е решил със сляпо следване на привнесени правила да оправдава некадърната необученост на персонала си в търговски и сърдечно човешки отношения, нека сложи 10 табели в джима си. Както е примерно във всеки от фитнесите, които уж копира:



Излиза, че за да тренираш в пулс физкултурницата, се изисква да се вкараш в квадратното мислене - или поне да се съобразиш с него... Хубаво - ако обаче искаш някой да се съобрази с теб, моля изясни с какво по-точно, в името на канарчето на леля Пена от Обеля, която някакси, странно как, държи да ѝ четеш мислите (говоря за когнитивното изкривяване "четене на мисли")... А когато човек тренира от седмица и още не знае незаявените никъде ясно правила, не е ли нормално да ги научи по деликатен, наситен с уважение, компромис и лично отношение начин, вместо да бъде гонен?! Ако човекът не вдява, има място и за по-твърди правила, но в случая ставаше дума за прецедент. Прецедент при нов, непознаващ незаявени при това правила клиент. 

При такива условия на казуса грубото ми изхвърляне придобива още по-голяма тежест, наклонявайки везните в посока груб непрофесионализъм, липса на адекватно лично отношение към клиента и просто на човещина. 

Относно уж забранените потници: доста девойки в пулса ходят именно с потници, рязани под гърдите. Не съм забелязал някой да ги е гонил... 

Относно изхвърлянето ми от фитнеса - дали ще го наречем подканяне или принуждаване, няма голямо значение, но помолване в никакъв случай не беше. При помолването на човека му се оставя избор, правят се компромиси. Първо се предупреждава, разрешава му се да си довърши започнатото любезно. Ако втори и трети път се повтаря, тогава помолването става по-настоятелно. В случая буквално си бях изгонен - никой не ме насочи адекватно (както писалият в отговора казва, че има варианти), а просто грубо настоятелно бях подканен да си обирам крушите. И защо? Защото не съм вип в тази зала ли? А нали уж отношението бе еднакво? Хм... Уж еднакво, а всъщност, както и отговорилият ми казва, за някого може, за друг не... Не ми трябват много опити, за да отгатна финансовите статуси на тези, за които може и на другите...  Без лоши чувства,просто бизнес... мдаамм... 

Това человеколюбие, това сърдечност зад външните усмивки-маски, това искрено свързване с клиента на дълбоко задушевно ниво - е сега, нали се учим от големия западен брат, а там такива животни няма, има маски, печалбарство и ... толкова.

Ето какво сподели приятелка, живееща в Германия от дълги години, ползваща фитнесите, от които уж черпят опит в пулс джимназиум: 

ъгласна съм, че правилата,особено тия които са създадени в полза на човека и неговото здраве, са за да се спазват. Не е нужно да се опариш , рипайки срещу ръжена, само поради щото си нестандарен. Но тук според мен става по-скоро въпрос за единичен случай, не за системно ходене по джинси и обувки. А всяко правило си има изключения. Липсват им осъзнаване в тая посока на голяма част от нашите работници-изпълнители, особено пък ако ги консултират външни фирми. Аз лично не съм се сблъсквала с подобно отношение в тукашните фитнеси (в Германия). Живея неотскоро в Германия и съм посещавала за дълги периоди няколко такива. Виждала съм хора, облечени с дрехи удобни,проветриви, но в никакъв случай не екип. Виждала съм и мачовци и мацки с доста секси потничета,прицвъкнати точно под гърдите. Важното беше да имат вътрешни обувки, с които не са ходили по улиците. За отношението няма да споменавам - стараят се клиента да се чувства поне като член на кралския двор. Така че си мисля, че е добре родните фитнеси да не спазват сляпо правила, а да си изработят наистина едно човешко отношение към клиентите си!"


Ако удариш два шамара на клиента си, можеш да го опишеш по много начини, с които да заобиколиш "вкарах му два в китарата!". Можеш да кажеш, че си извършил кръгово постъпателно движение, довело до тактилен контакт с лицевата част на клиента. Можеш и да кажеш, че си извършвал вибрационна мануална терапия... Шамарите обаче си остават шамари - при това, реализирани към клиент. Когато изгониш клиента си, можеш да рационализираш с описателен евфемизъм, в случая думата помолване.

Обаче да помолиш с добро сърце, с даване право на избор, аванс преди евентуални последващи действия и компромис в настоящето е едно, а да принудиш човека да се разкара на мига, без пренасочване, без съдействие, без дори адекватно общуване, си е чиста проба изгонване. 

Та така - продължавам в пулс физкултурница и надявам се, гадното чувство в корема по отношение на станалото, а оттам и към самия пулс фитнес, да се стопи! 

.....................................................................................

(1) Умишлено не искам да споменавам точно кой е служителят. Наистина нямам нищо против него. Сигурен съм, че за да се случва такава тотална липса на търговски умения и сърдечно/ човешко отношение към клиента, просто е неадекватно инструктиран от ръководството си. 

Едно искрено пожелание към собствениците на фирми в България: Дами и господа, наблегнете върху тренингите за търговски умения на служителите си - редовни, надграждащи ноу хау и практически способности обучения. Няма да съжалявате - резултатите идват, а инвестициите се възвръщат хилядократно!
Орлин Баев, обикновен човек


петък, 25 ноември 2016 г.

Ошо - Хипнотерапевтът

„Една трета от хората лесно се поддават на хипноза и те съвсем не са ниско интелигентни. Тези хора са много, много интелигентни, със силно въображение, креативни. От тези 33% идват великите учени, великите артисти, поети, художници, музиканти. Ако човек може да бъде хипнотизиран, това показва, че е много чувствителен. А точно обратното се говори: хората смятат, че само един глупав човек може да бъде хипнотизиран. Това е абсолютно погрешно. Почти невъзможно е да хипнотизираш един идиот, защото той не може да слуша и разбира, да се фокусира, неспособен е да си представя. Необходима е голяма сила на въображението. Хората си мислят, че само слабохарактерните могат да бъдат хипнотизирани. Абсолютно погрешно – само силните хора могат да бъдат хипнотизирани. Слабият човек е толкова отпуснат, в него няма никаква интеграция, няма център. А ако нямаш център в себе си, хипнотерапията не може да проработи, защото откъде ще тръгне, за да се разнесе п цялото тяло? Слабият човек е толкова несигурен за всичко, толкова неуверен в себе си, че не може да бъде хипнотизиран. Само хора със силен характер могат да бъдат хипнотизирани!

Работил съм с много хора и това е мое откритие: човек, който може лесно  да влезе в хипноза, лесно може и да бъде дехипнотизиран, а човек който не може да бъде хипнотизиран, трудно се движи по духовните пътища, защото стълбата отива в две посоки. Ако лесно можеш да бъдеш хипнотизиран, лесно можеш и да бъдеш дехипнотизиран. Стълбата е една и съща. Дали ще си хипнотизиран или дехипнотизиран, ти се движиш по една и съща стълба, само посоките се различават.

… Виждал ли си някога какво прави хипнотерапевтът? Първо казва „Сега се отпусни.“ И започва да го повтаря: „Отпусни се, отпусни се, отпусни се…“ Дори самият звук от гласа му „отпусни се!“, се превръща в мантра, в трансцендентална медитация. Същото се случва и при нея. Постоянно повтаряш мантра и това те приспива… Ти продължително повтаряш определена дума: „Рам, Рам, Рам…“. С всяка дума става: „Кока кола, кока кола, кока кола…“ – и така ще се получи, това няма нищо общо с Рам. Кока колата е толкова ефективна, колкото и Рам, дори повече, защото е по-уместна. Повтаряш неспирно определена дума, това те отегчава, а отегчението е основа на съня. Когато си отегчен, готов си да заспиш веднага.

Хипнотерапевтът продължава да повтаря „Отпусни се, отпусни се“. Самата дума се просмуква в цялото ти тяло и същество. Той продължава да повтаря, казва ти да му съдействаш и ти го правиш. Малко по малко ти се доспива. Тогава той казва: „Ти потъваш в съня, потъваш в дълбоката пропаст на съня…“ – и продължава да го повтаря. Дори от самото повторение ти заспиваш… Постоянното повторение на дадена дума променя химическия състав на тялото, защото думата не е просто дума, тя съдържа вибрации, тя е електрически феномен. 

Постоянните вибрации на гласа на хипнотерапевта преминават през химията на цялото тяло. Самите вибрации успокояват, те предизвикват тихо нежен звук в теб така, сякаш майката пее приспивна песен, когато детето не иска да заспи. Приспивната песен е много просто нещо – един или два стиха, които постоянно се повтарят. И ако майката вземе детето в скута си (или терапевтът прегърне човека – бел. ред.) ефектът ще бъде постигнат по-бързо, защото сърцебиенето носи друг ритъм. Сърцебиенето и приспивната песен заедно и детето бързо заспива.

…Погледни един хипнотерапевт. Какво прави той? Природата прави същото с теб. Тя е най-големият хипнотизатор, тя ти внушава. Тези внушения са носени от хромозомите, от клетките на твоето тяло. Днес учените казват, че клетката ти носи почти десет милиона послания. Те са вродени.

…Тялото ти произлиза от природата, но ти произлизаш отнякъде другаде. Това някъде другаде е Бог. Ти си пресечната точка между съзнавано и несъзнавано в твоето тяло. Но тялото е много, много силно и ако не направиш нещо, ще останеш притежание на тази сила (авидя, невежеството, мая – ред.). Йога е начинът да го преодолееш. Йога е начинът да се измъкнеш от властта на тялото и отново да станеш господар. Иначе ще си останеш роб…“


Ошо, „Йога, наука за душата“, том 4, ик Одисей

неделя, 13 ноември 2016 г.

Втори БАХХ тренинг класическа хипноза

 Елман Османов: 2-ри тренинг класическа хипноза

Забележка: в редовете на тази статия са записани спонтанно водени бележки от втория тренинг по класическа хипноза, организиран от Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия (БАХХ) , воден отново от Ельман Османов. Много силен психотерапевт е Ельман Османов, този азербайджански тюрк с руски статус, живеещ в Екатеринбург. Да, един от най-известните руски психотерапевти е, постоянно е по руските телевизии. Но извън външния блясък, умът му е остър, интуицията безпогрешна, а енергията пробивна, силна и почти неизчерпаема! Интересен е и фактът, че преди да се заеме изключително успешно с хипнотерапия, дълги години е бил способен лекар-хирург... Много колоритен човек, изключителен психотерапевт и завладяващ лектор! В бележките по-долу отразявам само някои щрихи от преминалия тренинг, без каквито и да е претенции за изчерпателност.
………………………………………………………………………………………………………

Ференци: „Като бях млад, хипнотизирах всеки! Сега на 70 год., хипнотизирам едва 2% от пациентите.“ – Защо така? Защото терапевтът вече е видял много, претръпнал е много, ентусиазмът се е заменил със смирен опит, а ритуалната хипноза е преминала в харизматично, мъдро хипнотично присъствие, в червена нишка в резултатната психотерапия.

Болест е, когато имаме нарушена трудоспособност. Болестно състояние – при него има различна симптоматика, но трудоспособността е запазена.  

Съзнателна градация: клетъчно, тъканно, органно съзнание, системно съзнание, организмично съзнание, семейно, родово, групово съзнание, национално съзнание, расово съзнание, глобално съзнание, космическо съзнание.

Да не преувеличаваме величието на хипнозата – психотерапевтичен метод е, който се ползва, когато е нужно и на място, но „не оперираме апандисита през дупето, не лекуваме това, за което друг метод е по-подходящ с хипноза!“. И все пак, хипнозата е най-централният, древен, величествен и извечен психотерапевтичен метод.

Панически атаки – физиологично погледнато, са симпатоадренална дисфункция.

„Колкото повече разкриваме тайните си на пациентите, толкова по-малко ни вярват!“ Елман Османов

Възможно е хипнозата да започне с масаж, който постепенно преминава в хипноза.

Задачата на психотерапевта е да вижда много – причините, етиологията, широката картина, системата и т.н. – но не е нужно да казва всичко на човека, а само есенциалното за терапията му, поднесено в синхрон с него.

Холерични подвидове:

-          Хипертимик – емоционално добре разположен, оптимистичен. Слабо звено – непонасяне на монотонността.
-          Хистеричен – демонстративност, привличане на внимание чрез симптомите. свръхвъзбудимост, нарцисизъм. Слабо звено – всички са ми виновни, длъжни са ми.
-          Импулсивно – психопатийна холеричност – силна страна е лесната възбудимост и задействане. Слаба – няма задръжки.
-          Инертно-импулсивен (епилептоиден): мазохистично понасяне при голямо вътрешно напрежение и садистично избухване.
…………………………………………………………………………

-          Скъпа, да правим секс! – казва съпругът

-          Боли ме главата – отговаря съпругата.

-          Е, с главата ли ще го правим? - пита съпругът
.............................................................................................................................

Алексей Мересиев – герой от войната, който с протези воювал, а после играл валс. Силата на мотивацията като мощна автохипноза.

Според Е. Османов когнитивната психотерапия е по-директивна от хипнотерапията, тъй като според него вкарва в заучени ментални и поведенчески модели. Това разбира се, е само лично мнение…

За хипнотерапията

„Ако си мислиш, че хипнозата е да кажеш „затвори очи, чувстваш се добре…“, често ще получаваш реакция от пациента „радвам се за вас, че се чувствате добре, докторе!“. Хипнозата е преди всичко създаване на взаимно доверие през разчупване на защитните механизми, старите модели и активно залагане на нови!“ – тоест, митът че ритуалната хипноза е хипнозата, е само филмово поддържан мит, ползван и подкрепян изключително от слабите терапевти, неспособни за цялостна/ холистична работа, в която хипнозата присъства като лайт мотив.

„Хипнозата е, когато пациентът се довери на терапевта и му позволи да съ-управлява вътрешните му процеси. А какво е мигновената хипноза? Когато мигновено съумееш да създадеш объркване в старите механизми и спечелиш доверието чрез личността си при залагане на новите.“ Елман Османов

Мартин Шарко казал за Фройд: „Бездарен ученик!“ и го изгонил. Фройд е бил действително неуспешен в хипнозата, което го е накарало да създаде изключително неуспешния си на практика метод, психоанализата.  Парадокс е, че Фройд, макар и талантлив теоретик, добър мислител и преподавател, в психотерапията е бил пълен провал, без преувеличение или влагана емоция, а фактически… Според Фройд страхът подчинява пациента пред терапевта. За реално практикуваната психотерапевтично хипноза, а и за която и да е ефективна психотерапевтична модалност, такова твърдение е грозна нелепост. Доверието е в основата на хипнотичното внушение, което трансформира страха/ тревожността – а това е напълно противоположно становище.

Д-р Османов се шегува относно екстрасенсите, гонещи духове, потейки се, докато всъщност се задействат простички хипнотични пси механизми и процеси: „Аз още се уча да се потя!“, казва Елман.

Теорията на Месмер за биологичния магнетизъм/ енергия/ прана, подлежана всъщност от хипнотичното въздействие. Съвременните прана/ рейки/ енергийни терапии, всъщност случвани от психотерапевтични механизми, с огромен дял на хипнозата в тях.

Хипнозата като способност за синхрон/ присъединяване/ рапорт/ резонанс с пациента/ клиента/ човека. Колкото по-дълбок е синхронът, толкова по-плътна е терапевтичната връзка и съответно, по-дълбоко е доверието!

Хипнозата и внушението еднозначни? Тъй като и животните могат да бъдат хипнотизирани, се оказва, че внушението е основна част от хипнозата с хора, но хипнозата е и самостоятелно състояние на транс. Състоянието на хипноза засилва силата на внушенията!

Анекдот: Чукча, евреин и Ваня пътуват във влака. Хайде да поиграем на една игра. Ваня казва на  чукчата. Ще те питам нещо. Ако отговориш, давам ти десет долара. Ако не, обратното. – Какво е малко червено на прозореца? Не знам. Какво са две малки червени? Не знам … и т.н. Ето 50 долара. Ваня отива с доларите в ресторанта. Връща се и чува как евреинът пита чукчата – какво са два милиона малки червенички неща на прозореца? … J - извод: не затормозяваме клиента с натрапена терминология, нито го вкарваме в заучени калъпи, което само засилва неувереността му. Ползваме знанията си, но в синхрон с човека.

Понятийното и смислово претоварване като метод за объркване, загуба на контрола и внушение.

Психотелесните сензорни опити като кинестетична, преживелищна, през тялото, през допира хипноза.

Опит:  на лявото ухо се говорят само добри неща, а на дясното само неприятни. Обратна връзка на преживяното – за кое се хвана? Кое те задейства? – постепенно се стига до една самоуверена самооценка, зависеща единствено от Себе си, след преработка на задействаните несъзнавани програми/ сценарии.

Споделя за негов семинар в Израел, на който в продължение на 16 часа всеки ден, никой не е пожелал нито да обядва, нито да почива. Когато накрая ги питал защо така, отговорили: „Защото сме заплатили и искаме да си вземем много и още!“ …

Психотерапията като изкуството да прокараш нова, здрава парадигма, която да преобразува парадигмата на пациента.

Влюбеността като хипнотично състояние. В тази връзка, медитативното преживяване на безусловна любов има мощен терапевтичен ресурс!

Поведенческа задача: да отидеш и заговориш 10 жени, като директно им кажеш „Харесвам те, искам да изляза с теб! И с други 10, на които вежливо и отдалеч да ги каниш. Оказва се, че при директния подход, съгласяващите се са много повече.

Работа с базисните вярвания/ убеждения

Елман препоръчва в хипнозата да има разговор, обратна връзка с човека, вместо обичайното мълчание от негова страна.  Въпреки, че трансът е по-плитък, интеракцията и въздействието са по-дълбоки.

Психотерапевтът никого не учи,  нищо не налага  и не вкарва в коловози, а само насочва човека към собствения му път.

-          Ти мен не можеш да ме хипнотизираш!– казва пациентът.
-          Аз и не възнамерявам да го правя.
-          Как така, аз за това съм тук?
-          Какво те доведе тук? Прочете статиите ми, решил си, че ти въздействам добре, нали?!
-          Да, така е.
-          Ти вече си хипнотизиран, вече ти въздействам.

За предпочитане е да се работи с човек с твърди убеждения, отколкото с халтави и променливи такива, тъй като такъв човек следващият път вече ще е с други убеждения.

Относно работата с убежденията:

Две жабки си говорят. Едната е от океана и разказва на другата за него.
-          Океанът е такъв един огромен, дълбок, необятен…
-          Повече от най-далечния ъгъл на тази локва?
-          О, много повече, той е красив и широк, много широк, няма преплуване.
-          Аз сега ще ти покажа – казала жабката от локвичката. Напънала се, напънала се и скочила високо. – Повече от това едва ли е – казала тя.
-          Ами не, океанът е нещо неимоверно повече… 
-          Хм, това вече ме дразни, нещо ме лъже тази роднина – помислила си блатната жаба, напънала се, напънала се и скочила още по-високо. Скочила, но паднала не другаде, а в същата тази локва…

Човекът идва с една катастрофизирана тунелна визия, през която раздува, преувеличава тежестта на проблема си, идва с фиксация в проблемите си, мислещ си, че неговите преживявания са едва ли не най-тежките.

Първичният обект, в преобладаващия процент случаи е майката. В живота е нужно да произтече емоционална  сепарация. Нужно е първичният обект да се загуби, да се надрасне до личностова зрелост. Преходните заместващи обекти при децата (играчки) и фиксацията в играчките на големите инфантили – коли, вещи, имоти, като личностова незрялост.
Всеки е невротик, но има компенсирана и декомпенсирана невроза. Когато е компенсирана, човек намира изход, успокоява се.

Показва опити за синхрон: общо държане с допир на дланта на химикалка, ходене заедно обувка до обувка и др.

Аналогии, метафори, алегории, разкази

Субективната истина – Елман с право казва, че е важно как се казват нещата. Първо, с много любов, второ самият начин на формулиране и представяне подходящ, благ. Пример с дебела жена – вместо „ти си тлъста, това е неоспорим факт от недвусмислената реалност и затова мъжът ти е на почивка с красивата си секретарка“, то „Толкова си нежна за мен, имаш такова чудесно излъчване! Как мекичка и гушкава си така леко пълничка!“

Елман многократно демонстрира работата си с асоциации и аналогии в образни вътрешни метафори или във външни проективни предмети, изразяващи събирателни, сложни вътрешни наличности, установки и пси движения. Промяната в хипноза на образа и свързаната с него емоция, води до промяна в здрава посока на цялостните психични настройки на себеотношение, отношение към света и другите. Работа, която когато е вършена майсторски, спестява десетки сесии вършени през друга школа.

Демонстрация при момче със социофобия: два разказа, единият за отбраната на Москва от Наполеон с бягство с обмисляне и последваща атака. Втори, за подиграван руски цар от византийския василевс, тръгнал с 60 човека към Константинопол да се заявява и преживял множество перипетии, но в крайна сметка забил секирата си във Византия. Разкази, даващи внушения за неизбежността на пътя по справяне. Избери дразнещ те предмет – кутия цигари. Асоциации с проблемните страхове, липси, компенсаторни реакции: цигарите събират заедно хората, а аз съм настрани и се дразня. Зависим съм обаче от мнението им за мен както хората от цигарите си. Избери харесващ ти предмет: маркер. Каква е функцията на маркера? Да пише човек, да се изразява – искам да се изразявам ярко и да бъда виждан! Да зачеркна някого или нещо смело, да поставя граници с агресия, насочена навън. Да рисувам в живота си, за да бъда видян, да се проявя и бъда забелязван.  – Елман дава примери с великите писатели и художници. Как Дали замерял с фекалии и му се възхищавали, а някой нарисувал квадрат и тъй като бил прочут, обсъждали с десетилетия величието на квадрата, как Достоевски е бил шизофреник, но всички се радват на творбите му и досега… След директивна хипноза със събаряне и армейски тон, стигане до нараняващия мачкащ бащин интроект зад цигарения дим, повикване човек за баща и за мама. Татко говори нападателно, мама защитаващо, а човекът започва да се заявява пред баща си! Хипнодрама, хипнотеатрално пренареждане на матрицата. Властни внушения за самоувереност – простички, ясни и силни. Огледалото на бъдещето, проектирано в дланта на човека.

Елман: в самия разговор човекът е в транс, цялата психотерапия е провеждана с червената нишка на завладяващия транс, на харизматичното и пълно с доверие присъствие.

Психосоматика и соматопсихика. Спорността за централността на мозъка в психичните процеси. Нервната система и интелигентни неврони и в сърцето, корема, червата и цялото тяло.  

Плацебо ефект, вяра служеща за опорна точка за промяна при психосоматиките.

Внушаемост и самовнушаемост. По-добре се поддават на внушение образните, художествените, чувствителните хора. Самовнушението се случва силно при скептиците, при критичните. Когато работим със скептици, се стремим да включим собственото внушение на самия човек към самия себе си чрез косвени внушения, индиректни, на фона на добро логическо убеждаване.

Важността да дадем оптимистична надежда на човека, да повярва в нас, в методите ни, в личността ни, в позитивния изход от състоянието!

Алкохолизъм. Зависимости

Лечение на алкохолизма: включва се семейството задължително, иначе практически никога няма траен резултат. Работи се с психичните причини зад пиенето – потискащите родителски интроекти, ниската самооценка, загубата на личностовата цялост. Виждат се поддържащите фактори в семейството – потискащата съпруга или мазохистично съзависимата такава… 

Половината от решението са вътрешните лични фактори в алкохолика, а другата половина системата в която живее.  Дават се съдействащи на терапията задачи на съпругата, на децата. Работи се холистично – анализ, драма, поведенчески и когнитивно и т.н. Хипнозата се ползва за негативно обуславяне на отвращение, затвърждаване на цялостните резултати, мотивиране, залагане на новия модел, разширение на съзнаваното до несъзнаваното, до убежденията зад зависимостта, вторичните печалби . Поговорките „Бивш алкохолик няма“ и „Без едно мога, с едно само не мога“, важат с пълна сила – старите неврални, психични, социални и хормонални процеси, свързани с алкохолизма, не са изчезнали, просто не са ползвани. Да, работим със системата, с личните интроекти и динамики, но помним, че „Някой пие от мъка, друг от радост, а трети от сутринта!“. Тоест, на фона на цялостните пси и социални фактори, фокусът е директно в справяне с пиенето.

Защо някой носи повече на пиене, а друг по-малко – липсва му дехидрогеназа в черния дроб ли? Не, казва Елман. И китайците и арабите и индианците имат дехидрогеназа. В планините обаче има много литий, който компенсира до някаква степен въздействието на алкохола.

Полови разлики при алкохолизма: като цяло, женският организъм издържа повече на алкохола, на единичните запивания, но жените по-бързо се алкохолизират, тъй като мъжкият тестостерон спомага по-бързото разтваряне на алкохола.

Много рядко алкохоликът идва по собствена мотивация, тъй като един главен симптом на алкохолизма е, че човекът не се приема за алкохолик.

Главен фактор в алкохолното лечение: изкуството на терапевта да събуди, поддържа, засилва, пре-активира и отново да поддържа висока мотивация за справяне! Мотивация!

Обектът на зависимостта като преходен, вторичен обект – даваме на зависимия друг преходен обект. Какъв? Спорт, дишане, чай (на мястото на алкохола), аудио сесии хипноза/ медитация/ нидра, йога и пранаяма като ритуално заместване, партньорски отношения, хобита, книги четене, дисциплина, добри приятелства, образование и т.н. В това време се работи за вътрешна, независима зрелост на вътрешния обект. Самият терапевт се явява временен преходен обект за зависимия в пътя на целостта му.

Елман споделя, че работата с наркомани е една от най-неблагодарните. Сключва се задължителен, обвързващ договор с подробни клаузи, ангажиращи в терапията, домашните. Договор включващ и родителите и провалите. Със зависимостите се работи силно аверзивно, агресивно, провокиращо интензивно.

Затлъстяването и гладът за любов, сексуално удовлетворение, нежност, доверие, единство, взаимност, разбиране, приемане. Проследяват се характеровите заложености  зад симптома на тлъстеенето от преяждане. При хипнотерапията обаче работим предимно образно, трансово, в динамична (хипнотеатър/ драма) или статична/ ритуална хипноза.

……….

Някои хипнотични похвати

Елман показва завладяващи вниманието на човека, объркващи и сугестиращи действия, като индукция и задълбочаване на транса:

-          Събаряне на земята с внушение.
-          Събрани длани и дължина на пръстите – игра с човека.
-          Със затворени очи поглеждане точка на челото, при което трудно се отварят: „отвори!“ – когато се затрудни, се дават внушения за разкриване на транс и потъване.
-          Вдигната ръка – при постепенното падане, внушения.
-          Натиск върху вдигнатата от човека ръка – тъй като делтоидният мускул е слаб, в сравнение с другите задействани от терапевта при натиск мускули, властта винаги е в терапевта. Използва се за задаване на въпроси и отговори към подсъзнанието, за индукция и внушения. Примерно падането надолу с натиск и погалване, като преубеждаване на несъзнаваното и промяна.
-          В група – преминава се през хората; „определи коя ръка е по-топла!“ – в зависимост от отговора (с повдигане на по-топлата ръка), се правят изводи за хипнабилност.
-          Почувствай топлината между дланите си, а после енергията помежду им, на все по-голямо разстояние.
-          Енергията на центровете в тялото, на аурата.
-          Наблюдаване на дъха.
-          Брамари дишане (пчела жужене със закрити очи и уши и ом-кане)
-          Прана и рейки технологиите като хипнотична индукция, сугестия и терапия.
-          Хипномасажът като индукция на транс и терапевтична работа с мускулните брони и менталните програми.
-          Постепенно преместване на терапевта все по-близо до клиента, от 45 градуса позиция във фронтална, с докосване, навлизане неинвазивно, при наблюдаване за спечелено доверие, в проксемиката на човека. Важността на допира, на телесно ориентираността в психотерапията/ хипнотерапията за дълбочината на въздействието и терапевтичната промяна.
-          Със заставане отзад, закриване на ушите; на очите или заедно и двете. (задействат се шизоидни и орални базисни, отвъд епизодичната памет, емоционално наситени травми, което дава шанса за преработката им).
-          Визуално сливане в различни варианти – стандартен, с двете длани; терапевтът застава зад човека  или представност за две състояния – старото вляво и желаното вдясно – мотивиране, извличане на енергия, преливане на доброто намерение в нов начин на реализацията му, аверзивно отвращение…  Времева линия.
-          Натиск върху очите на пациента при задаване на желаното състояние, образ, поведение. При това първоначално се задава внушение за въздействие върху мозъка и нервната система.
-          Разказването на метафорични истории като правене на аналогии между лекуваното и целевото здраво състояние. Техника на замаха като имплицитно присъстваща в метафоричните разкази.
………….

Културалните различия между западния и източния човек (включително славяните) при ползването на предизвикващите, парадоксални техники, добре работещи при източната психика на фона на спечелено доверие, но непрепоръчителни при плитката американска култура. 

Елман изразява несъгласие за произхода на поведенческата терапия – според него е основана от Павлов и Узнадзе.

Елман Османов завършва с думите на Сократ: „Знам, че нищо не знам!“ и продължава „... но знам, че доверявайки се на естествената си мъдрост, знанието само познава себе си през мъдрото сърце, на дело в живота ти!“ И още един момент, казва Елман: „Четете много, учете се неспирно, познавайте все по-широк кръг от методологии, автори, парадигми и в контекста на личната си зрелост, помагайте през обичта си!“

……………………………………………………………………………………..

Благодаря от все сърце на д-р Ельман Османов за интензивния, качествен и силно полезен тренинг!


С уважение, Орлин Баев, психолог-психотерапевт, международен секретар на БАХХ

събота, 5 ноември 2016 г.

Мандала 1

Забележка (disclaimer): В настоящата статия изразявам разбиране за основни и изконни човешки ценности и потребности. Разбиране, което извеждам през познанията си в психоанализата и хуманистичната психология, над които разсъждавайки, не отричам, но включвам и надхвърлям в заключенията, водещи ме творчески към ценностовата/ на потребностите мандала. Векторът отдолу нагоре на хуманистичната пирамида на потребностите приемам само за едната от възможните посоки. Заявявам наличието на друг, отгоре надолу вектор, чиято посока прехвърля изначалния самосъзнателен център от телесната, в психодуховната себесъзнателност. Така изкристализират две едновременно присъстващи пирамиди, посоки, вектора, случващи човешкия духовен, психичен, биологичен и социален процес. Ситуирам тези два пресичащи се потока на фона на актуално човешко тяло (графиката на Да Винчи). Така духовните, психичните, социалните и биологичните смислови дефиниции, обозначаващи човешките потребности/ ценности, придобиват символичен топичен израз в човешката биология/ тяло. Като ядрен център на двата взаимопресичащи се едновременно вектора на съзнателност, постулирам обединяващата принадлежност и средоточие на сърдечния разум. В тази статия единствено достигам до въпросната мандала. По-детайлни разсъждения върху ѝ предстоят. 

.........................................................................................................

В статията си „Пирамида на потребностите в терапия на петте движения (неорайхианска)“ дискутирах идеите на автора ѝ, смисловата ѝ стойност и влияние върху приелия я за валидна индивид. Ето въпросната пирамида:

(5) Секс
(4) Сензорност
(3) Храна
(2) Утвърждаване
(1) Принадлежност

Посоката в горната градация е от долу нагоре, от (1) към (5). 

В резюме, изводите до които стигнах:
-       Пълно отсъствие на визия за човека като духовно същество.
-       Липса на изконно задвижващия и базисен мотив в човека – себеактуализацията.
-       Имплицитно вложена в такава „ценностова“ градация тенденция за стимулация на властова невроза и характеропатия, когато пирамидата е интернализирана като валидна в индивида или обществото.
-       Принизяване на човешките мотиви до тези на най-примитивния червей, при поставяне на удоволствието като главен стимул, при пълно отсъствие на любящ смисъл. Откъсване на сексуалното удоволствие (проявявано през принадлежност, утвърждаване, храна, сензорика и сексуалност според автора на такава пирамида от потребности) от извора на любовта, от който произтича смисълът. Откъсване и фиксация в удоволствието, гарантиращи и увековечаващи страданието, както с право твърди древната и извечна мъдрост.
-       Имплицитният призив е не за развитие на съзнанието, а за връщането му до примитивно, диктувано от нагонността състояние. Примерно съзнанието на племето Яномами, постоянно цитирано в неорайхианството с възхищение... Твърдя, че това е регрес, тъй като така зададената ценностна градация не само, че не спомага надхвърлянето на формално - операционалното мислене до по-висши когнитивни етапи (виж Кен Уилбър, "Интегрална психология"), но съдейства връщането до предлогично и предоперационално, магично - митично възприятие. 
-       Недовиждане на цялостната, холистична панорама на развитието на съзнателната когниция (виж Кен Уилбър).
-       Приемане на духовността (извън социалните клишета за такава като „да отида на опера или прочета този автор“, а актуалната, съществуваща примордиално) за фантазна, метаудоволствена сублимация.
-       Приемане за нежелана трансформиращата същност на сублимацията, с призив за директно разреждане на либидния катексис в дистенция, което лишава от основния мотив в живота като спускане на потенциала му в ежедневието и въздигането на последното до същината на човека като част от обширната реалност на целокупния живот.

По-горе са изводите, до които стигнах в писането на цитирания в началото текст. В тях изразявам изкривяванията, отклоненията на подобна таксономия на човешките потребности от визията на целокупния живот. По-долу стигам до по-глобално заключение:
-       Пирамида на потребностите, в която принадлежността е поставена най-долу, а сензорността и секса като най-висши достижения на организма (дори не говорим за човека като човечност, камо ли за божественост – не, организъм и толкова), е не само изкривена преобърната е! Спрямо човешката същност е наобратно. По-горе споменавам някои фактори, водещи ме към този извод. Но, по-конкретно за това преобръщане… Принадлежността и утвърждаването, представяни в такава пирамида, са смятани за изцяло биологично и социално обусловени нужди, което само по себе си е безумно твърдение, когато е извадено от контекста на разбирането за прогресиращо разширяващата се духовна същност и съзнателност на човека и обществото. Второ, потребността от принадлежна свързаност е поставена в основата на пирамидата. Това незадължително е грешно – да, основна нужда е. Грешката тук обаче е в разбирането, че задоволяването ѝ е свързано единствено с биологично и социално присъствие. Всъщност човек може да е формално и дори емоционално приет и включен в социална среда, но отвътре да е напълно откъснат, разделен. Защото принадлежността далеч не е само биологично-социално случване, а е преди всичко психо-духовно сливане с потенциала на едно по-развито съзнание. Именно утвърждаването в сливането с творческия потенциал на развиващия се спектър на съзнателността гарантира първо, виждането и на сексуалната и на хранителната и на коя да е друга потребност в преживелищно и принципно различна, наситена с любовта, мъдростта и свободата светлина и второ, задоволяването на всяка от тези потребности се превръща в част от това безкрайно развиващо се единство с въпросния потенциал. Както виждаме, кривото и ограничено разбиране, не само че дефинира човешките потребности изкривено, но ги преобръща. Мястото на свързаността, принадлежността към един многопластов свят на безгранично развиващо се съзнание, в една резонираща с принципите на целокупния живот пирамида на ценностите, са в ядрото ѝ!

Но, отвъд човешката недораслост, психологията предлага и по-точни попадения. Хуманистичната парадигма принципно поставя коренно различни акценти както във виждането си за етиологията на психичните разстройства, така и за човека като цяло. Индивидът е виждан като изначално добър, творчески, състрадателен и човечен, с неизменно присъстваща нужда от смисъл, проявявана през себеактуализиращата тенденция. Тенденция към реализация на цялостния потенциал на развиващото се съзнание. Да, върховата потребност тук е именно от смисъл (Логос, гр.) и творческа себеактуализация, а не от удоволствие. Смисълът надхвърля диалектично удоволствието и болката, като виждането и преживяването и на двете е синтетично преобразувано и поставено в бинарния „магнит“, задвижващ себепознанието и себереализацията. Двама от великите пропоненти на хуманистичната психология и психотерапия, Карл Роджърс и Ейбрахам Маслоу, предлагат една твърде различна от обсъжданата по-горе пирамида на човешките ценности/ потребности. Ето няколко нейни варианта (изображенията са свалени от интернет):
















Презумпцията на Маслоу и Роджърс е, че задоволяването на потребностите започва отдолу нагоре, от основата на пирамидата, към върха ѝ. Според тях, за да се стигне до задоволяване на по-висока потребност, е нужно по-ниската да бъде удовлетворена. Умишлено поставям няколко варианта на пирамидата, за да покажа леко различните акценти в разбирането ѝ. Освен това, петте потребности някои до-разделят на седем. 

-       Физиологичните потребности са храна, секс, дефекация, сън…
-       Социалните потребности от безопасност и сигурност са защитеността на тялото, наличието на подслон, дом, телесен комфорт.
-       Третото ниво в хуманистичната пирамида е това на социалната принадлежност – качествено общуване, приятелство, партньорство, афективни взаимоотношения с другия пол, социална включеност в общност, тоест емоционалното приемане като част от колектив – все прояви на т.н. човешка, социална любов, в това число и междуполовото влюбване…
-       Следва социалното себеутвърждаване, асертивната социална пробивност, професионалното развитие, социалното оценяване и признание на успеха и личностовите качества на индивида.
-       Следващото пирамидално стъпало, себеактуализацията, някои разделят на три нива. Първото, потребността от абстрактно мислене и мъдрост от все по-висок порядък: визия логика, кентаврично, проницателно, недуално (виж Кен Уилбър, „Интегрална психология“)… Второто, потребността от преживяване на естетика, красота, на висша любов като принцип, състояние на съзнанието и безусловно приемане… Третото ниво – самоосъществяване, себереализация на творческия потенциал, сливане със Селфа (виж Карл Юнг) не абстрактно, но при активно социално включване, реализацията на потенциала в ежедневната обществена рутина, превръщането на делника в чудото на творческата визия. Прехвърляне на самосъзнателния център в духовната същност.  

Първите две потребности – физиологичните и тези от сигурност, са определяни като първични, а останалите като вторични. Векторът на семантичната, понятийна и преживелищна посока е отдолу нагоре, от телесността, през емоционалността, социалността, до  духовността. Такава градация представлява пробив – много силен пробив в разбирането за същността, смисъла и посоката на човешкия живот, изразени през психологичното познание. Първо е нужно човек да бъде нахранен, напит, сексуално задоволен, живеещ относително сигурно физиологично, за да може да се реализира социално, професионално, да обича и да бъде обичан и чак след това да потърси по-висшите смисъл, познание, изкуство, любов божествена, себепознание и собствена същност като част от цялото.

Има ли резон в тези твърдения? Има. В сравнение с дискутираната в началото на тази статия аналитична (де)градация, хуманистичната ценностова пирамида е като скок от визията на плосък червей, до тази на талантлив творец. Не че психоаналитичната визия е лоша. Напротив, валидна е, но метафорично говорейки, в познавателните критерии на червея. Лош ли е психоаналитичният червей, че вижда на броени сантиметри в тъмнината на ограничените си познавателни тунели? Не, има мястото си в цялостния организъм на живота – някъде там, в основата, където потенциалът е дълбоко спящ, а главата му заровена в калните лабиринти на тясната перспектива – тази на непознаването на Себе си. Такава, идентифицираща се единствено с телесно нагонната природа визия се превръща в грозна, само когато е разглеждана сама по себе си. Когато е видяна през погледа на една холистична панорама, тя се превръща в малка съставна част от пъзела на интегрално, мащабно познание.

В хуманистичната ценностова пирамида е следвана естествена градация. Градивната ми критика към нея: самата визуализация на потребностите в пирамида, както и посоката отдолу нагоре, предполагат един вид его катерене, осъществяващо по-горните етапи от пирамидата. Катерене на его, откъснато от цялостната личност, от извора на същината си. Валидна посока е, поне за масовото стадно мислене на сугестиран материализъм. Само едната от двете възможни посоки на възприятие е обаче. Втората, която предлагам, е тази от горе надолу, от духовната себе-идентификация, към социалното утвърждаване, човешка обич, социално приемане, телесна сигурност и физиологични потребности.

При вектора отдолу нагоре, центърът на самосъзнателност е изначално в тялото, във вярването за себе си като биологично същество, което има нужда от сигурност, социалност, приемане, утвърждаване и едва тогава, от етика, естетика и духовност, които също са представяни като върхова част от възприемането на себе си, света и другите, като чисто материални, биологични и физиологични. Едва когато си сигурен телесно, социално, когато си устроен професионално, в задоволяваща партньорска връзка, утвърден като човек със социален статус – едва тогава евентуално би трябвало да стигнеш до жаждата за познание и мъдрост, божествената любов, идентификацията с безкрая си. Би трябвало… Както казах, посоката отдолу нагоре е валидна и някои действително достигат до такава по-висока призма на възприятие след като са постигнали всички от по-долните психосоциални „етажи“. Валидна, но като една обусловена, заробена себепредстава, която постепенно се освобождава от робството на натрапените социални илюзии за същността, за Себе си.

Не е нужна кой знае каква проницателност, за да видим, че светът е пълен с физиологично задоволени и презадоволени хора, живеещи в условия на относително стабилна сигурност, в партньорска връзка и включеност в социални системи, които не проявяват каквато и да е било себеактуализираща тенденция, какъвто и да е стремеж към себепознание, любов и духовност от по-висш разред. Макар и процентно по-малко на брой, в света има пример и за твърде много люде, наложили се професионално, социално и финансово – хора, които обаче не само, че не се стремят към любов, човечност, братство и мъдрост, но представляват диаболично-психопатен антипод на тези качества (а в съвремието този изначално по-малък процент е раздухван от разпада и преобръщането на извечните ценностови системи).

Тогава, валидна ли е така предполагаемо разгръщащата се отдолу нагоре посока на себеактуализиращата тенденция? Може би, вероятно, но относително, твърде относително, твърде много може би и надали съществуват в така проявявания вектор на уж разгръщащата се, а всъщност най-често, при такова разбиране, окопаваща се в груб материализъм и откъснатост от цялото съзнателност. Затова заключението ми е – да, пирамидалната посока отдолу нагоре, предложена от Маслоу и Роджърс, е валидна, но относително, твърде относително…

При вектора отгоре надолу, центърът на самосъзнателност е изначално в Себе си като духовна същност. Дори не е нужно да я постигаш. Ти вече си Себе си. Всичко, от което имаш нужда, е да премахнеш облаците пред осъзнаването на потенциала си. В една от интересните книги, изразяващи потенциала на човека, мъдрият казва: „Търсете в първом царството Божие и всичко друго ще ви се придаде!“… Психологически погледнато, това означава да поставиш средоточието на самосъзнателността в цялостната си личност, в божествеността си. Да се довериш на себереализиращата си тенденция, като позволиш на творческия си потенциал да се разгърне в живота ти.

Когато средоточието е в свободата на творческия потенциал, неизменно присъстват любовта и мъдростта (виж статията ми „Любовта, мъдростта и свободата в психотерапията“).  Така дефинираната от хуманистите естетична потребност, се превръща в принципа на безусловната любов, а нуждата от познание закономерностите на Живота, в естествено присъщата мъдрост., в живата етика на Дхарма Естетиката е проява на любовта, но любовта я включва и надхвърля. Стремежът към познание се прелива в осъзнаването, че в същността си мъдростта не е битове заучена информация или дори когнитивна способност, а произлиза от любовта, която превръща човешката съзнателност в единна с организма на безкрая.

Живеейки от позицията на тази любомъдра свобода, по аналогията на споменатата от еврейската книга сентенция, всички по-низши потребности биват задоволявани адекватно и естествено. Това е така, тъй като четирите по-ниски човешки потребности и принципа, се явяват само отражение на споменатите три изначални. Защото, когато човек е единен с потенциала на духа си, прелива от обич, свързала го с ритъма на целокупния живот, изпълнен е с виделината на мъдростта, в него заживява автентична, непринудена самоувереност. Самоувереност, явяваща се не инфлационна компенсация на тревожно наситени когнитивни схеми, а естествен отговор на способността да бъдеш Себе си.

В тази автентична самоувереност, човешката същност е единна с по-мащабния социум на целокупния живот. Тогава, утвърждаването в човешкото общество се явява почти безусилно следствие. Когато понякога, поради отклонеността си от принципите на Дхарма, човешкият социум не приема себеактуализиралия се индивид, за него това вече не е така фатално, поради утвърждаването и принадлежността му към по-големия социум на Живота. Когато обаче себереализиралият се индивид интелигентно проявява автентичността си в човешкото общество, той е подобно на вековно дърво, подслоняващо морни пътници, уморени от сугестираните от системата илюзии. Като слънце, греещо в мрака и студа на заблуденото невежество е. Неизменно, себереализиралият се индивид е хулен от разбиранията на сенчестия свят, тъй като светлината му помита и изгаря дрипите на овехтелите му разбирания – така работи дуалността на този свят. Това хулене обаче се явява добър индикатор за наличната светлина, която в бинарния свят няма как да не създаде и плътна и обемна сянка… Себереализиралият се човек вече е утвърден в организма на едно по-цялостно, божествено съзнание – затова, без да зависи от човешкото социално признание, той го има, ведно с цялата му сянка, разбира се.

Когато живееш в смисъла на безусловната любов, си относително непривързан към човешката, обсебващата, искаща и вземаща любов, такава, каквато е разбирана и живяна масово от човешкото стадо. Когато преливаш от радостта на любовта като принцип и състояние на съзнанието си, харизмата и чарът ти са така пронизващи и изобилни, че желаещите да те обичат, са преизобилни. Да, желаещите тогава са много – когато те обичат, чудесно. Когато обаче, парейки се в огъня ти, се превръщат в част от нормалната сянка, която в дихотомността правиш, това вече е приемливо за теб. Пак боли, да, нормално е – но, когато голямата любов на слънцето е с теб, не плачеш за топлината на 40 ватовата крушка… Да, обичаш, имаш партньори, семейство, колеги. Центърът на обичта обаче е извътре ти. Изворът му, началото на тази река от любов, е в духовното ти сърце.

Когато човек е единно принадлежен към безусловната любов, утвърден в мъдростта и сигурно преживяващ свободата на творческия си потенциал, физиологичните му и социални нужди от обезпечаване и сигурност са посрещани с лекота, тъй като себереализиралият се човек е добре социално включен, професионално утвърден и социално реализиран. Някои системи за духовна реализация и на изток и на запад, умишлено търсят аскетичната липса на физиологична задоволеност и телесния дискомфорт, за да се фокусират по-успешно в реализацията на духа си. Посочвам тази тенденция с цел онагледяване на твърде относителната валидност на посочената от хуманистите пирамидална посока на изкачване от една към друга потребност. Аскетизмът освен това не е само физиологичен. Аскетът често се отделя от обществото, което изключва и потребностите от приемане и утвърждаване в него – въпреки това, такива хора, макар и по подобен пародиен и изкривен начин, стигат до Себе си.

Повтарям, насочвам вниманието към аскетизма единствено с цел аргументиране на тезата ми за твърде слабата състоятелност на посочената от Маслоу и Роджърс пирамидална, отдолу – нагоре посока в иначе твърде валидните, постулирани от тях нива на човешките потребности и принципи. Аскетизмът е краен пример. Добър е единствено като пример как липсата на задоволяване както на физиологичните, така и на емоционалните и познавателни нужди може не само да не възпре, а да фасилитира себеактуализиращата тенденция – пример, който прави пирамидалния вектор отдолу нагоре твърде слабо валиден. Като цяло обаче, аскетизмът дисонира с естествената проява на висшето в ежедневното, на сакралното в профанното, както и на въздигането на ежедневното до божественото.

Тук сме не да отричаме, а да обичаме!

Следвайки горната линия на разсъждения, споменатата посока на пирамидално изкачване от задоволяване на по-базисни към по-социални и духовни потребности, се превръща само в частично актуална, когато самосъзнателният център е в ядрото на човешкия творчески потенциал, в свободата, любовта и мъдростта на вечността му. Визуализацията, която предлагам, е не на пирамида, а на мандала на човешките принципи, потребности и ценности! Кръгова или по-скоро, сферична мандала.




Надявам се в бъдеще да представя по-добре изобразена диаграма, направена по-качествено, през по-фасилитираща усилията ми програма. J

Двата триъгълника отразяват двете едновременно пресичащи се посоки на проява на човешкия процес. Тази нагоре, от физиологията, през телесната и емоционална сигурност и сексуалност, социално утвърждаване и асертивност, към себеактуализиращите познание (жива етика), естетика и реализация на цялостната личност, на Селфа. Посоката отгоре надолу изразява конкретизацията, спускането на собствената цялостност и потенциал през всички по-долни нива. Пресечна точка на двете посоки се явява сърдечната принадлежност. Като кръстопът между духа и материята, сърдечното единство е в центъра, в средоточието на човешкия процес.

В посоката отдолу нагоре ревизирам хуманистичната пирамида, като разменям местата на утвърждаването и принадлежността. В мандалата на човешките нива, ценности и потребности правя аналогия с древното познание и принципи, която запознатият читател веднага забелязва.

В тази статия целта ми е единствено да загатна мандалата на човешките ценности и потребности, да стигна до нея, извеждайки я от аналитичните ми, хуманистични и холистични познания. В следваща своя статия, "Мандала на човешкия смисъл, ценности и потребности (Мандала 2)" развивам идеите от настоящия текст до по-глобална и цялостна визия за човека. 

С обич и уважение, Орлин