Страници

петък, 31 август 2018 г.

Авторска позиция



Не е нужно да знаеш непознаваемото, така както не можеш да контролираш неконтролируемото. Има в теб едно познание, идващо от незнанието и колкото по-малко знаеш, толкова повече ведението на целостта навлиза в теб. Под повърхността на външното смълчаване, стои тиха мъдрост, извираща от любовта, водеща те към свободата на смелия живот от сърце. 

Да следваш пътя със сърце – познаваш го, когато сега слушайки гласа ми, все повече стихваш в шепота на безмълвието, лекуващ душевните ти рани с елея на благуването. Блаженство е в това смирение да осъзнаеш как притихвайки, шлюзът на любовта се отваря и протича, задействайки електроцентралата на смелостта да живееш смело, красиво, творчески и силно. Лесно е да не знаеш, позволявайки си да не знаеш, за да знаеш с вечността си. Загуби малкия контрол, за да живееш себевладеейки се – ти, Човекът.

Мога да ти кажа да се отпуснеш или да оставиш релаксацията да те погали с радостта си. Но, не бих ти го казал, тъй като естественото успокояване идва спонтанно, ей сега когато просто присъстваш в условията да се случи с това отпускащо притихване. Не бих индуцирал в теб самоуверената ти смелост, защото сам можеш да я намериш, успокоявайки ума, за да осъзнаеш вътреприсъщността ѝ, която вече те насища. Да, винаги си бил смел човек! Сега не мога да ти кажа да бъдеш смел, докато ти самият премахваш всяка преграда пред решителността си с това разтваряне в доверяването на храбростта ти!

Красиво е сега, потъвайки във все по-дълбок транс, да пускаш куража си на бял свят. Лесно е да си куражлия – защото означава просто да действаш от сърце във всяка ситуация, имаща всякакъв отговор и правила, раждащи се на мига, от законите на обичащото сърце. Тогава играеш заради играта, а не заради резултата, нареждащ се сам безусилно, когато смело обичаш във всеки миг от играта на живота си.

В това дълбоко отпускане, знаеш че не е нужно да преговаряш със симптомите и страховете зад тях… Не е нужно да влизаш в илюзията жертва, виновен-невинен… Автор си на страховете, пораждащи симптомите. Автор си, когато социалното его замлъкне в осъзнаването на себе си като творец, а всичко случващо се с теб като неслучайно платно, върху което сам рисуваш. Ти, любовта, мъдростта и истината си този свободен творец – автор си.

Страховете и симптомите им отразяват собствената ти психична картина, имаща нужда от помъдряващата прегръдка на Бога – отмести се, за да минеш по пътеката към себе си. Колкото повече се отместваш, повече осъзнаваш, че свободата ти нараства право пропорционално на практиката. Отдавна страховете са станали просто приятели, водачи в пътя към силата ти.

Все по-навътре в осъзнатия транс, когато всичко се изпълни с радостта на усмивката, знаеш че всичко се разрешава с любящото блаженство на Бога, водещ те към себе си.

Орлин Баев


Вълшебство


Чудех се как ли би живял силно, творчески и смислено, когато сега чувайки гласа ми, стихваш, а потенциалът естествено залива страховете, преобразувайки ги до смела сила. Учудвам се колко лесно е да се довериш на любовта, сега раждаща това приказно самообладание, докато подсъзнанието прогресивно ти позволява да се отпуснеш в изчезването за невротичното стягане, докато осъзнаваш силата на духа си. Да, тази загуба на невротичното колебание, за да бъдеш единен в смисъла си. Чудно ми е как с лекота безкраят те насища и колкото повече егото се опитва да контролира страха, толкова повече губи контрола, до пълното смирение пред слънчевия човек, изгряващ между тази и другата мисъл. Не е нужно дори да си представяш блажената сила, докато приказната омая погалва всяка клетка от това ликуващо тяло, във виделината на пълнотата от наситеност с радост.

Докато чуваш гласа ми, няма значение какво съзнанието ти регистрира във всеки миг, в който в подсъзнанието ти се вкореняват все по-устойчиво програмите на любящата сила и самоувереност, произтичащи от смисъла да станеш поток за любовта. Възможно е съзнанието ти да се противи, да е неутрално или тотално съдействащо – има ли значение, когато реката прокарва пътищата си неумолимо, за да залее любовта ѝ услужливото русло или противящите се скали и каменистия бряг. Реката на животворната самоувереност сега или след малко все по-помитащо пресича, разсича и напоява разтварящо и тази мисъл и тези чувства, за да ги превърне в себе си от миг на миг все по-сигурно – да, тази спокойна сигурност на доверието да се отпуснеш в потока на смисъла.



Няма нужда да вярваш в чудото на любящата самоувереност,  импрегнираща те необратимо с всяка моя дума, докато вече се ползваш от чудото на силата, насищаща всяка жажда в теб с живата вода на вдъхновението, преминаващо през безмълвието, унасящо те навътре, в това леко полюшване, в което силата в гласа ми успокоява всичко в теб с лечебната си обич.
Можеш да бъдеш любящата промяна, която искаш да живееш, или когато светът ти казва, че е невъзможно, вече да живееш силата на свободата да твориш живота си, за да проправяш пъртини там, където никой не е стъпвал, в световете на потенциала си, оказващ се твое вродено достояние.

Знам че подсъзнанието ти знае колко му е лесно да се довери на нещо познато. Затова сега представяйки си самоувереността, идваща от пълното доверие в целостта ти, накъдето всяка моя дума решително те води, би могъл да видиш как покоряваш Еверест, летиш с този самолет, говориш пред хората, освобождаваш и най-смелите мечти, идващи от духа ти, докато възможностите за реализацията им са буквално навсякъде, когато сега ги виждаш с тази мъдра смелост. Да, тази смелост, точно така!


В този път няма малко или много, а най-лекото усилие вече повлича лавините на преобразуването, следвано докато се превърне във втора и първа природа – ти, решителен творец на живота си. Няма малко или много – докато съзнанието ти долавя това, несъзнавано дълбоко слушаш как гласът ми се слива със шепота на духа ти, в посоката на силата ти, точно в това усещане – лесно е, да.

Пътят на силата усилва вървящия по него, както апетитът идва с яденето…  В този момент, вътрешно следвайки пътя на ползване на тази все по-лека тревожност като гориво на любящия ти смисъл, можеш да почувстваш как пътят ти дава разрешение да се превърнеш в спокойния и решителен творец, в когото вече се трансформираш, слушайки гласа ми. Колкото повече пътят следва себе си в това преобразуване на страха в смелост, толкова повече тази различна свръх и подсъзнателна логика прегръщат невротичната логика с усмивката си, пренасяйки я в милиардите усмивки на веселата ти решителност, каращи всяка клетчица да пее и танцува в ритъма на силата да обичаш. Мхм, тази весела усмивка, да! 

Когато знаеш, че не знаеш колко мощно подсъзнанието ти знае, че познаван прекрасността да иска да ти е добре, това ми присъединяване към тази ти мотивация с всяка все по-силно въздействаща ти дума, вече не е нужно дори да прокарвам внушенията на самоувереността, докато потенциалът ти сам я разкрива. Можеш да укротиш това старо внушение на навика да се страхуваш, смирявайки се в слизането на любовта, проникваща все по-силно, колкото повече старият навик за страхуване се задейства, преобразуван от нея в релаксирана радост, носеща смелост. Смелост! 

Орлин Баев



сряда, 29 август 2018 г.

Естествена Йога на Любовта, Мъдростта и Истината





Естествена Йога - Йога на Любовта, Мъдростта и Истината

Забележка: В статията "Дзогчен и Махамудра - Естествена Йога" трасирах главните етапи в практиката на тибетската, будистка йога и извлякох стъпките в естествения йога процес. В настоящата статия описвам същинските практики в естествената йога. 
...................................................


Същински практики

/ 0) Подготвителни практики /

Любов

1)      Благуване.

2)      Оттегляне.

Мъдрост

3)      Смълчаване.

4)      Безмълвие.

5)      Виделина.

Истина

6)      Боготишие.

……………………….

7)      Богодействие (Дхарма йога).

……………………………………………..

Любов


Благуване


Благостта, това е първичната, божествена любов, проявена в душата на човека като широка мъдрост и великодушие, в сърцето като топлината на изявяваната като състояние на съзнанието любов, в духа като мир, пълно доверие и единство с Бога, в ума като виделината на Богоприсъствието, визията на вътрешния Човек (видя, ригпа).

Благуването корелира с бхакти – йогата на безкористната, любяща преданоотдаденост на Бога. Благуването е йога на любовта – отдаденост на любовта и провеждане на любовта. Основа и двигател на всяка следваща практика е благуването. Без него медитацията става суха скука – мъртвило, нежели единство с мъдростта. Гори ли сърцето, съзерцанието и единството с бодхисатва природата се случва естествено, с лекота.

Благуването е начало, основа. Но и пронизваща червена нишка, насищаща всеки от следващите етапи със смисъл, сила и вдъхновение. Когато благуването е съчетавано с безмълвието, всеки наченък на инфантилно, личностово антропоморфизиране и фанатизъм, се разтварят в мъдростта на Богоприсъствието.

Есенцията на благостта е любовта. Не е чувство, но се провежда от чувствата. Не е мисъл, но осветлява ума. Любовта не е поведение, но насища делата със силата, красотата, със съзнанието си за свързаност и единство. Благуването е да провеждаш Бог в живота си. В пътя към Себе си съзнаваш, че никога не си бил нещо различно от Бога, но че цялата пътека представлява единствено разчистване на его пречки и илюзии, спиращи това осъзнаване.
Благуването е любов като сила, принцип и състояние на съзнанието. Както и динамичният вектор на любящата вяра, устремяваща към сподвижническо навлизане в зоната на възможностите и активно учене.


Практическият път на благуването се реализира през красотата на молитвата. Когато садхакът (практикът, духовният ученик) усети вкуса на Бога, молитвените думи са вече не само езикови конструкти, а съдържатели, контейнери, изливащи любящото Богоприсъствие в сърцето, при преливане от блаженство. Благостта е блажено обичане. Благуването е глаголът на съществителното блаженство – негова изява е. Блаженството няма общо с кучешката радост, залепването за удоволствието и отбягването на изпитанията.

Блаженството е любов – божествена категория не от този свят, спуснала се в мира сего е. Благуването равнозначно-диалектично прегръща трудностите и земните радости и се учи от двете, надхвърляйки ги в третата, синтезираща ги позиция на любовта.

Молитвата реструктурира невротичния вътрешен диалог учебно така, че да го синхронизира със словото на Бога. Молитвата е дишането на душата. Естествен подход е, прихваща мисловно-речевата човешка способност, синхронира я с пулса на Дхарма, превръща я в слуга на бепредела.

Благуването е сърдечен, женски, бхакти подход. Смълчаното безмълвие е умствен, мъжки, джнана подход. Благуването е любов, а безмълвието мъдрост. Любовта обаче е основа на освобождаващата мъдрост и никаква мъдрост не е възможна без подложката и вдъхновението ѝ. Благуването е жена, муза, инспирираща мъжкия медитативен, джнана път на безмълвието.


Оттегляне

Алекс Ромел: Небеса
Оттеглянето представлява разширяване на будното съзнание до обхващане на другите две състояния: сънуването и дълбокият сън без сънища. В пълния си потенциал оттеглянето (прятяхара) обхваща и трите в турия съзнателността – чистото божествено, бодхисатва съзнание, изявявано в ежедневието. Тоест, статиката на трансовото оттегляне е началната посока, а спускането на турия, бодхисатва съзнанието в повседневната битийност, напредналата.

В естествения подход оттеглянето е свързано с молитвата, провеждаща любовта и се случва в контекста на възпламенените ѝ заряди. Молитвата от умствена, преминава в благосърдечна, в притихнало, съзерцаващо Бога, сърдечно присъствие на буден, осъзнат транс.

В дълбоката, сърдечно тиха молитва и съзерцание, съзнанието навлиза в сферата на съня. Тук подготвителната практика на йога на съня естествено се прилага, вече на по-висок, сърдечнолюбен етап. Обичайните REM сънища биват осъзнавани ясно, като отношението към тях е като към автоматични мисли, сега обаче образни, експлициращи по-дълбоки подсъзнателни съдържания през типичното за съня метафорично смесване и архетипен израз. Практикът избира дали да реструктурира съдържанието на съня, преобразувайки характерови травми, или просто да ги пропусне медитативно, оставяйки тишината на Бога да случи това изгаряне на самскари (подсъзнателни наличности, програми).

Оттеглянето и съзнателното присъствие в съня без сънища пряко води към по-висшите медитативни етапи на безмълвието и Боготишието.

Практиката на молитвено, провеждащо Бога оттегляне, постепенно насища ежедневието, виждано от осъзнатата позиция на наблюдател. Животът все повече е осъзнаван като относително илюзорен сън. Събуденото бодхисатва/ турия съзнание насища което и да е житейско дело и миг. Оттегляне навътре и спускане навън – увод и изложение, проява на единения с Бога живот.
.......

В практичен план, оттеглянето е изключително полезна практика за съвременния невротичен човек. Мозъкът преминава осъзнато в по-бавните си, творчески вълни, наситени с мощен ресурс от спокойствие и самообладание.




Мъдрост

Смълчаване

Смирено съсредоточаване на ума – това е смълчаването. Превръщане на мислителното вълнение на умствената маймуна, във фокусирана еднонасоченост, дхарана. Сърдечното смирение е следствие от усвоените предходни етапи на благуване и оттегляне. Когато го има, концентрацията е фина, спокойна, леко преживявана. Няма ли го смирението, егото се противи, ужасява се от загубата на невротичния си контрол, осъществяван през натрапливото ментално предъвкване.

Независимо какъв е обектът на фокусиране, вътрешната репрезентация на смълчаването се преживява като съ-средо-точаване, пренасяне на менталния фокус в точка. Говоря буквално – практикът изживява това смълчано точкуване като фокусиране на самосъзнателния си център в централна точка. В естествения медитативен подход, това е средоточието на Бога. Смълчано съсредоточаване, утихнал център, около който започва да се усеща и преживява кръгът на съзерцателното, прозиращо (инсайт, випашяна) безмълвие.




Смълчаването започва като външно, но продължава като вътрешно, ментално. В смълчаването има известно усилие – но леко, естествено усилие. Доколкото смълчаването е отелесено свързано с нервната система, преживяването е като за лек натиск в средата на мозъка, притихнало конвергиране около невромозъчно ядро. Това е физиологичното преживяване на смълчаването, но феноменологичното надхвърля телесността, макар и да се случва през нея.

Смълчаването е краят на егото, смирено притихнало на прага на вратата на безмълвието, откъдето започва същинската пътека към Бога. Когато смълчаването (дхарана) е качествено и достатъчно продължително изпълнявано, естествено води към безмълвието (дхяна).

Като формален обект може да служи дишането, циркулиращо биоенергетичния поток нагоре при вдишване и надолу, при издишване. Дишане все по-фино, кайваля медитативно, превръщащо подготвителните „човешка мандала“ и енергийни практики в особено проникновени.

При смълчаването, колкото по-малък е обектът на съсредоточаване, толкова по-интензивно е то. Затова, наблюдавайки дъха, садхакът естествено усеща как вниманието му е привлечено в една или друга точка. Например, в основата на носа, в междувеждието, откъдето дъхът влиза и излиза. Преживяването е за известен натиск, налягане, ритмично пулсираща светлина подобна на огнено око. 

Безмълвие


Безмълвието е проход между крайността на обусловено човешкото и безпределно Богочовешкото. Малкият его човек още е там, но смирено смълчан, а центърът на самосъзнание вече е плаващ, устремено клонящ към непреходно божественото. Безмълвието корелира с дхяна, прозиращото (випашяна) и водещо до същността съзерцание.

Ако смълчаването е точка, то безмълвието е кръг, разширяващ се до безпредела. Безмълвието включва естествено в себе си смълчаването, но е нещо повече. Фино интуитивно мъдроведение е, протичащо между тази и другата мисъл, в подобна на изгревно, чисто небе съзнателност.

В безмълвието смирено фокусираният его ум може да бъде наблюдаван. Тоест, самосъзнанието вече не е в него. Започнало е ре-трасирането на входящо-изходящия сигнал, освобождаващ от плена на матрицата, от майа, обусловената условна реалност. Ретрасиране и трансфер на самосъзнателния център в тишината на Богосъзнанието.

Може да се каже, че съсредоточеното смълчаване има отношение към мъдрата вяра – мъдроверие. А безмълвието, към мъдрата обич – мъдролюбие. Насоченият в една точка центростремителен вектор на смирено-фокусираната вяра на смълчаването, преминава в центробежното, спонтанно-интуитивно безмълвие, включващо в себе си и смълчаването. Тоест, безмълвието обхваща и най-малкото така, както и най-голямото. Едновременно дифузно вижда цялата картина, както и смирено-волево се ограничава до най-малката точка и квант. Смълчаването е като мъжката, бащина проява на любовта – ограничава, поставя граници. Безмълвието е като женската, майчина любов – прегръща равнозначно цялата картина. Любов, раждаща стихнала мъдрост, извираща от сърцевината на Богочовека – бодхисатва.

Много може да се говори за безмълвието, да се обрисува с метафори, поезия и хайку – през рационалността обаче не може да бъде разбрано. Не е в пределите ѝ – надхвърля я до недуалното, адвейта съзнание. Безмълвистиката е вътрешна наука и изкуство, изучаването на която е възможно единствено преживелищно, през личен опит.

През аналогията с тибетската будистка йога, смълчаването синхронира със шаматха, а безмълвието с випашяна, от семде дзогчен дивизията и сутра махамудра.

Виделина

Виделината-Видя, кореспондира с дзогчен дивизията лонгде и тантра махамудра. Това е гупта-видя, тайното познание. Тайно не защото е крито, а поради факта, че е преживяемо само чрез лична практика, изискваща търпение, упорита постъпателност, подлежана от нравственост, искрен стремеж към истината, готовност за жертва на преходното в името на непреходното, братолюбно състрадание и безусловна, преданоотдадена безкористност. Качества и заслуги, присъщи на неголям процент от съвременното човечество, такова каквото е.




Любяща виделина. Любящото тяло от виделина. За разлика от подготвителните енергийни (тантра и кундалини крия) практики, тук енергийната същност на тялото от виделина бива директно осъзнавана. Ако при подготвителните практики, от позицията на ума се изпълняват дадени енергетични крии, то на нивото на видя/ виделината, силовите потоци и същност на виделинното/ бодхисатва тяло биват пряко преживявани и спонтанно осъзнавани. Самосъзнателността присъства все повече в бодхисатва любовта, мъдростта и свободата на същинския Богочовек.

В практиката на виделино-ведение отсъстват изкуствената представност и визуализациите от его умствена позиция. Умът е смирено смълчан, безмълвно разстлал се до директното, интуитивно мъдрознание. Благолюбието прелива – тогава силата на бодхисатва виделинното тяло се разкрива пред съзнателността на Богочовека. Човек все повече реализира единството си с Бога, съзнавайки, че никога носителите на ума, чувствата, тялото и делата не са били друго, освен несъвършени проводници на Него самия.

Практиката на виделина е възможна само когато предходните етапи на молитвено благуване, смирено смълчаване и широко като небе безмълвие, са усвоени. Тогава, достъпът до свободният поток на енергията на виделината, става през усещанията на тялото. Обикновените усещания. Практикът развива самообладание, през което осъзнава и болката и удоволствието, и приятните и неприятните, и неутралните усещания равнозначно, прозирайки същата енергия зад всяко от тях. Тези обичайни телесни усещания, преливащи се в чиста енергия, са пряко свързани с подсъзнателните натрупвания (самскари, програми) от целия настоящ, но и от миналите животи. Когато се практикува медитативната, от позицията на диалектичната равнозначност виделина, достъпът до тях се разтваря и през въпросното отношение, постепенно биват изгаряни, разтваряни. На мястото на тези самскари се залага дълбок мир, спокойствие, естествено самообладание!

Актуалната практика на виделина се преподава в заниманията по естествена йога и психотерапия. 

…………………………………………………………..

Принципът на матрьошката

Важно е да се отбележи, че всеки следващ етап съдържа и включва в себе си предходните. Безмълвието съдържа в себе си трансовото оттегляне и благолюбното смълчаване. Виделината имплицитно включва и обема оттеглянето, благуването, смълчаното безмълвие, за да се превърне във все по-спонтанната естественост на живот от панорамата на Богочовека.

Боготишието обема любовта и мъдростта, които водят до освобождаващата истина на сливането на човека с Богочовека.

Дхарма йога (Богодействието) съдържа и спуска любовта, мъдростта и свободата, прилагани в карма, в ежедневния бит, вече трансформирано обожествен. Така, практикуващият естествена йога на дело реализира молитвеното послание: „… да бъде волята Ти, както на Небето, така и на земята…“

………………………………………………………………………….

Истина/ Свобода


Боготишие

В Боготишието целта на ретрасиращия път, бива осъществена. На дело се случва есенцията на религаре – завръщането у дома. Защото същинската религия (религаре = завръщане у дома) като смислово значение и динамичен принцип никога не е имала общо с мрачни сгради, държавно чиновническа бюрокрация, икономико-политически манипулации, формална ритуалност – освен в изумителното опорочаване и окалящо конотиране на понятието.




Религията никога не е била разделена от науката, извън западното невежество. Самата наука в същността си е колкото количествено и поведенчески, екстравертно насочена, толкова и интроспективно феноменологично обективна. Отново, единствено инфантилното отричане и разцепване на западняка правят научния метод орязано количествен, отхвърляйки бездната от феноменологична качественост. В самия път по завръщане у дома се ползват както наситени с вяра и обич, така и интроспективни, когнитивно научни методи. Двете са подобно на жената (любов, религия) и мъжа (мъдрост, наука), които в единението си пораждат детето на освобождаващата истина, трансмутираща живота в божествен.  

…….

Смълчаването представлява бгагуващо и смирено его съсредоточаване. Освобождава се известно пространство за случване на медитативното безмълвие, проходящи двери за пренасяне в и преживяване на Боготишието. В безмълвието егото е смълчано и божествената тишина започва да се промъква така, както влагата е свързана с водата в океана. Тишината, спрямо мълчанието и безмълвието, е от друг, божествен порядък. Мълчанието е физическо, безмълвието духовно, а тишината, божествена. От различен свят е тишината. Същностна е. Тишината е Бог. За малкия его ум божественото е непознаваемо, нищо е. Затова в някои системи отказват да говорят за това, фокусирайки се върху преживяването – шунята.

В прагматичната естествена психотерапия и подход, Бог няма общо с проекцията на антропоморфната, детинска представа за белобрад старец на някакво небе. Бог е Дао. Бог е Дхарма – любящо мъдро истинните закономерности на Битието. Бог иманентно насища и импрегнира, оживотворява това отразено Битие, но и трансцедентно надхвърля игровия тренажор на обусловената бинарност. Богът, който си струва, не е някъде си там, външен. Не – собствената вътрешна същност е.


Дхарма йога (Богодействие)

Автор: Гергана Грънчарова


В тишината повече не са нужни систематизирани от човек практики. Самият живот се метаморфозира в Богоединен и проявяващ Бога. Дхарма пронизва карма, подобно на живак прахта – живакът си остава живак, неопетнен. Дхарма йога, това е йога на истината. Само познаващ Дхарма, човек е свободен в Богочовечността си.

Единният с божествената тишина, е подобен на брилянт в калния свят. Брилянтът си е брилянт, каквато и кал да го залива.

Боготишието е тъждествено с бодхисатва триединството от любов, мъдрост и истина. Самбхогакая, Нирманакая и Дхармакая. Докато човек не осъзнае и преживее Себе си като Богочовек, дотогава любовта, мъдростта и истината само са били частично отразявани, долавяни донякъде, но и пречупвани и изкривявани от социалната персона и еготичното съзнание. Едва прехвърляйки съзнателността си в Богочовека, динамиката на човешкия процес се събужда за целостта си. Дотогава се оказва, че човек е дремел, мъждукал е, обсебен от менталния си, чувствен, либидно-агресивно нагонен, етерно енергиен, телесен носител и илюзиите на социалния свят.

В Боготишието на Дхарма проявлението в света, практикът се превръща в жив Буда, събуден дживанмукта, аватар провеждащ Христовия принцип на свободата в социалните дела. Без афиширане, без фарисейска показност - простичко и силно...

.............

Както казва един зен майстор: "Имал съм много учители по медитация - всичките са били котки!" ...


Орлин Баев, естествен психотерапевт и йога инструктор






неделя, 26 август 2018 г.

Дзогчен и Махамудра - Естествена Йога


Дзогчен, Махамудра – Естествена медитация

Забележка: В текста скицирам дзогчен и махамудра медитативните системи на тибетския будизъм. Имплицитно ги съотнасям с индийската джнана йога самяма и тантра, от които всъщност произлизат (основно) и изразяват ядрено. Изразявам мнение за разликата между социокултурните индоктринации и същностната духовност. В описанието на медитативните етапи, маркирам условното деление в будизма на сутраяна, махаяна и ваджраяна. Подчертавам уникалността на учението на всемирното бяло братство, езотеричен източник на световните психодуховни системи, изкуство и наука от древността, до наши дни. По-специално акцентирам на огромния потенциал в съвременното учение на братството, предадено от Петър Дънов (Беинса Дуно) – потенциал, който тепърва предстои да бъде разкриван. От мъдростта на древните психодуховни системи, върху фундамента на когнитивната невронаука, през потенциала на съвременната братска школа, извличам ядрените стъпки в естествения медитативен процес.

……………………………………………………………………………..


Речник на ползаните термини: 

-          Дзогчен – тиб., великото съвършенство.
-          Махамудра – санскр., великият печат.
-          Самяма – фокусиране, медитация, себереализация – трите съществени стъпки на джнана йога.
-          Дхарана  - фокусиране.
-          Дхяна – медитация, съзерцание.
-          Самадхи – в будизма означава фокусиране, дхарана, но в същинското си, изначално значение, себереализация – тоест, далеч повече от едното съсредоточаване.
-          Джнана – йога на мъдростта, медитативна йога.
-          Сахаджа – спонтанност.
-          Сутра будизъм – южният, каноничен будизъм, включен в северния, но надхвърлян.
-          Махаяна – северният, далеч по-функционален и постигащ целите си будизъм.
-          Ваджраяна – „черешката на тортата“ на будизма, тибетският будизъм.
-     Ригпа - тиб., естествената, вродена мъдрост на просветления ум. На санскрит: Видя
-          Турия – чистото съзнание на крайната реалност, отвъд будното, със сънища и сън без сънища съзнание.
-          Мокша – освобождение.

…………………………………………………………………………..


Дзогчен (ати йога) и Махамудра (сахаджа йога). В превод от тибетски и санскрит: великото съвършенство и великият печат.


Тибетците са много синтетична и прагматична нация. Духовността им винаги е била философски и психодуховно обоснована, но действенa, свързанa с ежедневния живот. Философия, която помага на бита така, че да го превърне в практичен инструмент за достигане на целта на човешкия живот – свободата. Намирайки се на кръстопът между философско-метафизичната Индия и прагматичния Китай,  тибетците вземат и от двете най-доброто.

Сутра, канонично-догматизираният будизм е някакво начало – но не повече. Остане ли човек там, затъва в мъртвата буква, водеща до духовната бюрокрация на тесногръдата неспособност за виждане на целостта. Махаяна будизмът стига по-далеч – духът му е силен, жизнен, води до реални резултати.

Тибетският будизъм включва в себе си сутра и махаяна будизма, но ги надхвърля. Интегрира йога и тантра, взаимства от даоизма в приложната си методология. Така тибетският ваджраяна будизъм се явява една изключително синтетична, цялостна и актуално действена система, действително постигаща резултатите, за които е предназначена.


Беинса Дуно (Петър Дънов)
В статията си „Фрисейски, (псевдо)духовен байпас“ писах следното, пряко отнасящо се до взаимстването на ценното от световните психодуховни системи с уважение, но през следване на собствения път:

Транскултурална, същностна духовност или социокултурни индокринации

"В общността всеки трябва да се подчинява на другите, за да може тя да просъществува, защото се нуждаете от нея. В самотата всеки трябва да стои по-високо от другите, за да може всеки човек да достигне до самия себе си и да избегне робството. В общността нормата е въздържание, В самотата – разточителството. Общността е бездна, самотата е връх. Точната мяра в общността пречиства и съхранява.Точната мяра в самотата пречиства и прибавя. Общността ни дава топлина, самотата ни дава светлина." 


Карл Юнг, из Septem Sermones ad Mortous


В текста на Карл се засяга много важен въпрос. Освен общата насока за баланса между уединена Самоувереност и общностно смирение, практически темата стига до следните прагматично-социални и икономическо-властови движения. А именно, доколко дадена духовна общност се явява среда за споменатия баланс и доколко за налагане на национализъм, език, национална култура, традиции, обичаи, ритуалност, облекло, понякога и на финансови интереси, прикрити под маската на духовността (за пари не ми се говори обаче).


Ето, отиваш в някоя йога или будистка школа. Казват ти, че йога е като шперц, приложим към коя да е религиозна или научна нагласа (будизмът в същността си е една прекрасна и изчистена йога система). Дотук добре. Принципно е така. Постепенно обаче започват да се промъкват санскритски, тибетски, бирмански, тайландски, цейлонски или каквито там са мантри, молитви, обичаи...


Дори и висшите медитативни практики като Дзогчен/ Махамудра в естеството си са мега простички и изпълними, когато човек има натрупана опитност от този и не само животи. Обаче, оказва се, че се налага между другото да се понаучи санскрит или тибетски, да се поживее десетина годинки в манастир или ашрам на школата, да се получат титли, твърде градирано-светско кариеро подобни и йерархично постигани къде със смирение, къде с примиренчески мазохизъм и допускане на затриване на собствена култура.


Практиките умишлено се дават мега тегаво, първо се минават подготвителни, после тантрични, докато се стигне до същинските медитативни, които се оказва, че от началото си познавал отвътре си, но си бил спъван не от реално духовни основания, нито от желание за постепенен прогрес, а всъщност от индоктринирането на дадената деноминация.


След години осъзнаваш (ако имаш капацитета а това...), че в твоята местна/ родна система, която някога си пренебрегнал, тези висши практики присъстват същностно, както и че си по-скоро избягал от мястото, където съдбата те е поставила, за да гониш Михаля, вместо да се уважиш достатъчно и практикуваш качествено през школите, където Животът те е засадил от раждането ти.


Оказва се, че преобладаващата маса от лами или гурувци нито са по-духовни, нито са по-напреднали, нито по-просветлени, а просто от деца са присъствали в контекста на дадените традиции, език, писания, култура, което им е дало силен старт. Старт и продвижение, неизменно силно преплетени с езика, културата, писанията, историята, традициите на дадената деноминация, нямащи нищо общо с евентуално провежданата през нея същностна духовност и транскултурална методология.  Нищо общо реално, но актуално същностната духовност е индоктриниращо-сугестивно „замесвана“ с натрапвани социокултурни и езикови съдържания.


(N.B): Според мен, въобще не е нужно да обличаме будистки или хинду роби, да пеем техните мантри, да се идентифицираме с културата им. Добре е да вземем есенцията, същностната методология и духовна червена нишка, но да ги прилагаме през собствената си култура и духовни традиции, така обогатявайки ги.“

……………………………………….

Дзогчен: тяло на дъгата
Та така – хубаво е донякъде да обогатяваме езиковия си запас и опознавайки културите, от които можем да се учим, да привнасяме качествени стойности в собствената. Българинът често е изявен чуждопоклонник – качество, идващо от мазохистично, до характеропатно-параноидно, несъзнавано недооценяване на собствената стойност, при инфантилното идеализиране на „големия“ друг. За да се случва въпросното обогатяване здраво, е необходимо процесът да протича през смирено себеуважение, оценяващо качествено собствените стойности.


Учителят Беинса Дуно
Една централна причина и смисъл човек да се роди и изживее жизнения си цикъл в малка България, е учението на бялото братство, транслирано от великия мъдрец Беинса Дуно (Петър Дънов). В насоките на Учителя присъства семенно/ ядрено богатство, несравнимо по заряда си с което да е досега давано психодуховно учение. Семената са дадени, но от любящите, мъдри и свободни в истината ученици зависи посаждането им, грижата за покълнването, прорастването и развитието на неимоверно мощните и цялостни послания.


Учителят Беинса Дуно с основание твърди, че духът на предаваното от него учение надхвърля по-старите системи. Времената са различни, вибрацията е многократно по-висока и бърза. Ако за осъзнаването на дадени принципи и постигането на определени медитативни състояния на съзнанието преди време са били нужни цели жизнени цикли, в настоящето времето е сгъстено, нагнетено и далеч по-ускорено.

От старите учения все пак може да се взаимства опитът на практиците, ядрените преминавани стъпки и етапи, в съвремието постигани с методология и темпо, съответстващи на духа на времето. Има защо да се отнасяме с уважение към древната мъдрост и психодуховни системи, но ползвайки есенциалните насоки, структура и трасирани в тях етапи лингвистично и смислово транслирани транскултурално, в резонанс със съвременната интегрална и мултидисциплинарна холистичност, през дълбоко уважение и оценяване на собствения потенциал. 

Учението на бялото братство е холистично-интегрално – включва даваното досега, но качественият му смисъл е далеч по-фин, истинен, божествен. Засега обаче това са потенциали, които предстои да бъдат проявявани от учениците. Именно относно систематиката на тази проява може да бъде черпено ноу хау от старите системи като индийската триединна йога и „черешката на тортата“ на будизма, дзогчен и махамудра. 

………………………………………………………………………………..

Медитативният тибетски будизъм се явява джнана/ медитативна йога система, стъпваща на тантричния принцип на трансформацията. Подробно описание на джнана, бхакти и карма йога принципите и подходите, може да бъде намерено в текста ми „Триединството на йога“.

Дзогчен е практикуван в най-старата тибетска школа: нийнгма. Махамудра, в карма кагю, гелугпа и сакя школите. Подразделението на нийнгма палюл ги съчетава, както и някои лами (преподаватели) също ги интегрират в наставленията си. През две различни терминологии, е представян аналогичен джнана йога, медитативен път по освобождение от илюзията и реализация на същността.

След преминаване на аналогични подготвителни практики като прострации, визуализации, развиване на състрадателност, работа с вътрешната енергийна мрежа, готовност за жертва на преходното в името на непреходното, биват презентирани същинските джнана/ медитативни подходи.

……………………………………………………………………………..

Дзогчен

В дзогчен същинските медитативни подходи са самде, лонгде и менгагде (на тибетски). На санскрит: читаварга, абянтараварга, упадешаварга.

Самде е условно свързана със сутра будизма, лонгде с тантраяна, а упадеша със сахаджаяна (спонтанната колесница), с есенцията на великото съвършенство. В самде се преподават класическите сутра шамата и випашяна практики, водещи до овладяване на ума. Шамата буквално означава успокояване. В будизма често се ползва еквивалентно със самадхи. Искам да отбележа, че както се употребява в будизма, понятието е различно от хинду самадхи. Тук самадхи спрямо изначалното си значение, е съдържателно-смислово изкривено и обозначава само дхарана, фокусирането на ума. Випашяна пък корелира пряко с дхяна - медитативното, прозиращо съзерцание.

В лонгде дхарана и дхяна се задълбочават до все по-дълбокото тантрично съзерцание на енергийното бодхисатва тяло. Вече не толкова отвън натрапено проследяване на енергията, колкото осъзнаване самата същност на бодхисатва мъдростта и блаженството: праджня и ананда. Преживява се живата, мъдра виделина на ригпа пространството (видя) – не през разсъждение, а през интуитивно мъдрознание. Понятия като анатман (безазовост), шунята (таковост, празнота), майа (относителна илюзорност), анитя (непостоянство, преходност) биват осъзнавани вече преживелищно, през ум подобен на чисто небе, свободен от ментални вълнения (разсъждения, автоматични мисли, базисни вярвания и следващите от тях чувствености). В лонгде се пракикуват типичните тантрични сексуални, енергетични (тумо, кундалини), на съня и т.н. методи – върху основата на дълбокото медитативното прозрение на семде нивото.

В менгагде, през личните устни наставления на водещия фасилитатор, фокусът е в безформеното (арупа) съзерцание, водещо до пряко реализиране на бодхисатва природата, на реалната събудена същност. При безформеното съзерцание постепенно медитацията става все по-неформална, все по-пренесена в ежедневието – всичко правено, дори и собствените мисли и чувства, стават част от бодхисатва ума. В менгагде се практикуват двата подхода трекчо и тьогял – постепенното осъзнаване и предизвикващото, рязко осъзнаване на ригпа. Както и да е, без развиването на постепенното, рязкото просветление е неустойчиво. Мислите вече са не толкова пропускани от его позиция, колкото самосъзнателният център е постоянно прехвърлен в ригпа (ясната визия на бодхисатва природата, турия), прозираща и насищаща всяко ежедневно дело, мисъл и чувство с любящата си мъдрост. Човек е приживе свободен - дживанмукта.

Махамудра

В махамудра се преминава през идентичен път, описван с различни термини, но през смислово и преживелищно аналогични етапи. Същото разделение на сутра, тантра и есенциални практики.

В сутра махамудра практиката на шаматха (дхарана, фокусиране) и випашяна (дхяна, медитация), е детайлно и систематично следвана през стъпките еднонасоченост, простота, един вкус и немедитация. Фокусиране, медитация, съзерцателно прозиране пустата природа и на успокоения, и на мисловно ангажирания ум равнозначно (вайрагя, equanimity), прехвърляне самосъзнателния център в същностната природа. Сутра махамудра стъпките съответстват на самде дзогчен практиките.

Махамудра Махакала
В тантра махамудра, през прозиращата медитативна (випашяна) осъзнатост, фокусът е в енергетиката на вътрешното бодхисатва тяло (тяло на дъгата), ползват се хатха/ тантрични и сексуални кундалини практики (по-често в символична визуализация), йога на съня, тумо (етерна енергетика), пренос на съзнанието (пхова) и т.н. Важно е да се отбележи, че без стабилно продвижение в шаматха и випашяна, механичното практикуване на тантра махамудра се случва от илюзорна и механична, его позиция. Когато медитацията е стабилна, прехвърлянето на самосъзнателния център в същността, превръща тантра практиките от механично налагащи нечие предполагаемо познание, в личното му осъзнаване.

Есенциалната махамудра е свързана със същностната, безформена медитация, със спонтанно (сахаджа, турия) присъствие в бодхисатва яснотата и блаженството на тялото на дъгата.


Естествената пътека и психотерапия

Медитацията е път по синхронизиране със Себе си, по намиране на същинския Богочовек. Път по сливане с любовта, мъдростта и истината. Без същината, към която молитвата и медитацията водят, човек е куха черупка, пълна с гнойта на страха, тъгата, егоизма, алчността. Близо до медитативното възхищение са оценяването на изкуството, честният смирен живот, алтруистичната мотивация и дела, искрената взаимопомощ, сърдечността, грижата за природата и долавянето единството с нея. Такъв обичащ живот е в същината на това, което ни определя като хора. Предпоставка е и за медитативния път по себереализация – защото всяка човещина, братолюбие и съчувствена състрадателност, идват от същинския Богочовек, към когото медитацията систематично и последователно води. 

В същината си, медитацията е идентична с Човека. Затова пътеката ѝ е най-естествената, вътреприсъща на човешкия процес е. Нищо сложно няма и не би трябвало да има в медитацията – подобна на дишането е, когато е истинска. Няма общо с тибетските и санскритски писания, с будистките роби и монашеския, изсмукан от пръстите на изкуствеността живот. Да, някои народи като китайския, тибетския, индийския, монголския и т.н., през собственото си социокултурно наследство и изказ, са систематизирали по резониращ им начин някои възможни подходи и стъпки към медитацията. 

Но дълбоката умствена, преминаваща в сърдечна молитва и съзерцание, присъстват и в мистичното християнство и ислям (исихазъм, суфизъм), в научния/джнана откривателски порив на високо ниво, във вдъхновението на твореца, смълчаващ ума си, за да проникнат неимоверно красивите съзидателни потоци. Есенцията на молитвената сърцатост, преминаваща в тиха свързаност и единство с обекта си, живее в съзнателния поток на всеки добър и обичащ човек, съчувстващ и емпатийно съпреживяващ радостта и болката на чувстващите същества индивид. Ригпа/ самадхи не могат да бъдат приватизирани от коя да е медитативна, психодуховна система, а само изразявани през тях по един от хилядите възможни начини и подходи. Най-близко до човека, същностно и натурално е медитативното състояние – извор на всяка човещина, смисъл и истинска радост е. Връзка и сливане с Бога е.

Ползвайки понятието Бог, нямам предвид проектираната антропоморфна инфантилност на заспалото съзнание, а любомъдрото единство и закономерности на целокупния живот, ядрото на Дхарма/ Дао.

Омраам Михаил Иванов - Учител от школата на бялото братство
Обитаващ тяло на българин, имам пряк достъп до огромното богатство и величие, завещано от Учителя Беинса Дуно, както и това на напредналите ученици и на свой ред учители от тази духовна линия. Смея да твърдя, че познавам световните психодуховни системи в достатъчна степен. Сравнявайки ги с потенциала, вложен в школата на бялото братство, са като прощъпулник пред совалка. Въпреки това, от такива прощъпулници може да бъде почерпена добра систематика на медитативния път. Учението на бялото братство през хилядолетията се е проявявало през науката, будизма, индуизма, даоизма, езотеричното християнство, юдеизъм и ислям. Всичко тече, всичко се променя – честотата на трептене на глобуса ни е далеч по-интензивна, а времето все по-сгъстено. Думите на Беинса Дуно са огромна съкровищница – засега обаче е ползвана едва милионна част от нея. Тепърва предстои разкриването, изучаването и прилагането в целостта ѝ.

В естествената психотерапия и начин на живот ползваме принципите на любовта, мъдростта и свободата, завещани от Учителя Беинса Дуно като теоретична рамка, както и като практична, свързана с тях методология. Твърдя, че както засега е разбирано, учението на Учителя е ползвано единствено в подстъпните му възможности, в подготвителните на подготвителните му етапи. Защото любовта носи истинската мъдрост, която освобождава. Тоест,  съществува естествена градация в разбирането и приложението. Понастоящем, преобладаващата част от последователите се учат на първите от първите стъпки от сливането с потока на любовта.

Медитацията е път на мъдростта, подлежан от любовта и водещ към истината. Засега неимоверният заряд на братското учение е ползван подобно на диамант, с който се забиват пирони – възможен, но твърде слаб начин на неразбираща употреба, поради неразкрита вътрешна готовност за по-висока и цялостна такава. Твърдя, че когато любовта е живяна, медитативната мъдрост с лекота се проявява.
Елеазар Хараш - Учител от школата на бялото братство

В етапите по-долу маркирам любомъдрата медитативна последователност, следвана в естествената пътека. Детайлно предстои да бъде описвана в следващи текстове. Естественост, практикувана освен в психотерапевтичното третиране на неврози, в живота на кой да е обичащ и сърцат индивид. В систематизацията са втъкани имплицитно исихия, зен, дзогчен, махамудра, самяма, даоските и др. медитативни подходи, издигнато-осъвременени до духа и посланията на всемирното бяло братство и стъпили на когнитивно-невронаучния фундамент на естествената психотерапия.


Естествена Йога (Йога на Любовта, Мъдростта и Истината)


Подготвителни практики

-          Естествена психотерапия.
-          Любяща нравственост.
-      Причинно следственост, бардо, превъплъщение - Дхарма.
-          Храни йога.
-          Сурия йога.
-          Паневритмия.
-          Физическа култура.
-          Дихателни похвати.
-      Сексуална, жизнена и духовна енергия - виря и оджас.
-          Подготвителни енергийни практики.
-          Мандала на Човека.
-          Йога нидра.
-          Йога на Учителя.
-          Преходност (чод).
-          Жертва.
-          От диалектика, към недвойнственост.
-          Молитвочетене и слушане.
-          Четене и слушане на беседите на Учителя, четене на свещените писания, научни текстове…
-         

Същински практики


Любов

1)      Благуване.

2)      Оттегляне.

Мъдрост

3)      Смълчаване.

4)      Безмълвие.

5)      Виделина.

Истина

6)      Боготишие.


7)      Дхарма йога (Богодействие).
            





Детайлно и цялостно обрисуване на естествения медитативен път правя в статията "Естествена Йога на Любовта, Мъдростта и Истината".


………………………………………


Орлин Баев