сряда, 15 май 2019 г.

Posttraumatic Growth via Ericksonian Hypnosis

Third training in Ericksonian hypnosis, organized by BAHH

Disclaimer: the text bellow contains just incomplete notes, taken on the course and does not represent in any way it's meaningful scope. 

Consuelo Casula (on the left). Woman in her 70’s, persistently flying around the whole globe, teaching Ericksonian Psychotherapy, Hypnotherapy, Solutions and Opportunities focused Approaches. Consuelo is full of energy, talks standing all day long, smiles often, sets clear long term goals and follows them adamantly, while never stops learning and developing her qualities. Out of her formal positions as President of European Society of Hypnosis and member of Board of Directors of International Association of Hypnosis, Consuelo closely communicates with the most notorious names in psychotherapy around the world. She teaches in the United States, Mexico, Italy, France, Spain, Switzerland, England, China, Bulgaria. During the weekend she leads workshops, but Monday she is already present in Milano, fulfilling her duties at her vocation as soul’s helper. When asked where is the source of her vigorousness, she replies: “One our a day intensive sport, drinking a lot of water and only water, lack of caffeine, tobaco and alcohol, very light and mostly raw meals, one more our a day yoga, prayer and meditation, brave lifestyle, constant grow and aspiration, following cordial goals and… good genetics…”

Post Traumatic Growth toward Positive Psychology

Focus not on the problem, but on the opportunities and solutions. Finding the power within the weakness. It is not necessary the traumatic experience to lead to PTSD, but to resilience –learning and growth. Trauma is like bulb – it can decay and drag us into this or give enormous growing strength.

Three basic needs: Rick Hanson

Safety: security, brain stem, motor and sensory systems.

Satisfaction: fulfilment, meaning, novelty and creativity – limbic system, subcortex.

Connection: bonding, belonging, altruism – neocortex, mammalian brain.

“Life is not what it must be. It is what it is.” Virginia Satir

The vicious fearful circle in therapy is overlapped by the therapeutic virtuous circle. Negative thinking by wholesome, fear by trust and love, avoidance by healthy challenge with courageous attitude, bodily tensions and symptoms, with relaxation and bodily harmony.

Going in and out of trance – very effective approach for deepening the trance work. In for 10 minutes, out for feedback and small therapeutic talk à again in for short term and again out.

Narrative memory – narrative of therapist during hypnosis as restructuring, dissociation and transformation of the trauma.

Past is the presence of every now till now. Now is the future of your past. Future is the now of every your past. It is important how you observe and integrate your past now, so building your future beautifully now.

Post traumatic (stress disorder) growth transforms:

-          Fate in choice

-          Obstacles in challenge

-          Errors in learning

-          Events in relationships

-          Confusion in research

-          Chaos in harmony

-          Desperation in wisdom

Psychomotor therapeutic approach

Somatic experience (Peter Levine)
Feet on the feet of the client.
Touching his/her knees, elbows, joints.
Containing his/her legs between yours (Rosella, Barbara)
Being base for sitting or laying of the client (body oriented school)
Embraced (hugged) hypnosis
Therapeutic hands laying on the tense bodily spot and hypnotic talking.

-          Trauma contained into body – connections, exploration, thru the body healing (Cristina)
-          Familiarization with the energies in the inner experience (Sarah)
-          Completion of self-protective physical actions that were not acted when the subject felt trapped or immobilized by fear (Francesca)

Hypnotherapeutic transformation through the bodily sensations – therapist leads the patient among the fearful and healthy experiences mainly thru the bodily and energy sensations and feelings. Embodied, kinesthetic kind of approach – extremely mighty and direct. Every technique is highly facilitated by the stable presence of the therapist and his tender and humane bodily touch. Carefully with the transfers – strict ethics and psychotherapeutic utilization.


The wheel of awareness of Daniel J. Siegel

Illustration of the hypnotherapeutic focus in the separate representative submodalities, their interconnected oneness In the therapeutically aimed semantics, thru grounded in embodiment approach.

“If you take care of the minutes, years will take care of themselves!” Tibetan saying

Between stimulus and response there is a space. In that space is our power to choose our response. In our response lies our growth and our freedom.” Viktor Frankl (1905-1997)

“Motivation is inclining your mind toward the wanted goal, using guidance instead of criticism.” Consuelo Casula

SIBAM: senses, behavior, affections, meaning.

The resourses of the present moment.

RAIN: recognize, allow, investigate, nurture (love) – mindful exercises.


Ericksonian Psychotherapy is as much hypnotherapy, as therapy of opportunities toward the meaning.  Highly advanced and mildly transformative approach, in which iron hand of the intension for change is wearing the velvet glove of love and mastery. On the picture: educators from the Bulgarian Association of Hypnosis and Hypnotherapy (BAHH) are certifying 90 people attending the third training in Ericksonian Approach, lead by Dr. Casula in Sofia, Bulgaria. Ss always, Consuelo Casula gave us lots of know how and above that, example for overwhelming charisma and maturity of the character, creating radiating presence.

Orlin Baev,

Secretary of BAHH

неделя, 5 май 2019 г.

Емил Златев - хранене, йога, спорт, закаляване, здравословен живот

Емил Златев – хранене, спорт, закаляване, йога

Познавам Емо от 1992-ра година. Последните месеци от казармата давахме полицейски наряди във Варна, около складовата база на БОП (СПООР), РДВР Варна и някои посолства – бях вътрешни войски. Още от преди военната служба, се интересувах силно от зен медитация. През втората ми армейска година обаче това влечение просто експлодира, превърна се в силен вътрешен устрем. Спрях месото, а в една от малкото отпуски, си купих книжка с мисли от Беинса Дуно – тогава мислех, че е жена, нали завършва на а… И досега, когато чета от Учителя, са избрани мисли по теми, а не цели беседи. Виж, ученикът му Омраам Михаил Иванов ме грабва изцяло.

След тази малка книжка от Учителя, си купих тибетски йога практики (шестте йоги) и по време на нощните наряди, практикувах и влизах в дълбоко трансово състояние, както си ходех с автомата насам-натам и слушах песните на славея… Базата на БОП беше на края на Варна, близо до магистралата към София. Всяка сутрин бягах в близката горичка едно 20-на километра – до края на владиславово и обратно или по друг маршрут. Някъде из генгирлиците спирах, правех асани, дишах, потъвах в медитативен транс… На едно от тези тичания, видях залепена обява, в която се говореше за занимания по йога. Записах си телефона. След няколко месеца дойде уволнението и се обадих – така попаднах на йога тренировките, водени от Емил.

Оказа се, че води и карате шотокан – опитах и това, но не можах да „захапя“ – преди това ходех на киокушин, а динамиката им е твърде различна. Ходих при него на йога около три години. Там се запознах с много ценни люде, които изиграха значителна роля в живота ми… А йога – заниманията по асана, пранаяма, медитация, лекциите след това – останаха завинаги с мен. 27 години оттогава... От неговата школа имам и диплома за йога инструктор.

С появата на фейсбук, наблюдавах постовете на Емо – за диетата, бойните изкуства, йога, здравословния живот… Понастоящем е над 60г., но ако не го знаех, не бих му ги дал!

Наскоро негово писане за пиенето на вода, ме накара да го запитам за някои интересуващи ме насоки. По-долу публикувам текста му за водата, моите въпроси и неговия отговор.
"Къщата на изгряващото слънце" 

(ранните часове, водата, обезводняването, витамин С и здравето)
ВЪПРОС: "Много често имам главоболие, Емо. Спазвам всички здравословни изисквания - сутрин чаша вода с лимон, после плод и два-три пъти седмично тренирам в зала. Пия и много вода, особено вечер като се прибирам от тренировка изпивам почти литър, но често съм и със запек. Защо става така и откъде е главоболието?"

Този въпрос ме подсеща за една жестока и поучителна история от древността:
Имало стрелец с лък (същински снайперист), който винаги улучвал центъра на мишената, но му били нужни около минута-две да се прицели.
Веднъж трябвало да елиминира някакъв разбойник, известен, че действа изключително бързо с меча. Двамата от години се дебнели в негласно съперничество кой е по-добър. Стрелецът се скрил, изчакал и когато разбойникът се появил, се заприцелвал.

Но разбойникът изчезнал в храстите и стрелецът решил да изчака.
Изведнъж се чул шум и в миг разбойникът се появил иззад стрелеца. Хванал го с рязко движение за косите и го попитал:

"Знаеш ли какво се случи?"
Другият го гледал и не могъл да си обясни, защо не е в състояние да помръдне.
"Току-що ти отрязах главата" - казал разбойникът.
Пуснал го, тялото се удрило в земята, главата се откачила и се търкулила по склона.
Изводът от историята е простичък: Не е важно какво можеш, а дали си в състояние да го направиш в точния, крайно необходим момент.

САМО СИ ПРЕДСТАВЕТЕ-1: Всички твърдят, че живеят здравословно и се разхождат насам-натам с бутилки минерална вода. Отпиват по глътка и са убедени, че пият достатъчно вода.

Въпреки това...
Над 90% от хората са обезводнени.
Защото първите признаци на обезводняването са:
- невъзможността да се изходим редовно - под три пъти дневно
- главоболие
- ходенето по малка нужда под осем-десет пъти на ден
- жълти утринни гурели, запушване на носа, сухота в гърлото


Запитвали ли сте се, защо чувствате гърлото си постоянно сухо?

Отговорът е простичък: защото гърлото е лигавица, от която се изпарява вода (за да изхвърля отпадъците - досущ като утайниците-изпарители в пречиствателните станции) и ако не пием достатъчно вода, усещането за сухота е във всеки момент.

Ако все пак сте убедени, че пиете достатъчно вода, отговорете си на въпроса:
"Какво е количеството вода (чиста, питейна), което пия след ставане до първото хранене - плод, овесени ядки, т.нар. "мюсли" или каквото там?"

Ако отговорът е:
1) Под 200 мл, вие подлагате тялото си на изсушаване тип Сахара. Колкото и да се наливате (след закуска, след обяд и след тренировка), вие ще влизате във все по-засилваща се спирала на обезводняване.
2) Под 300 мл. - все тая. Виж точка 1)
3) До 350-400 мл. - една добра основа. Недостатъчна, но добра.
4) До 450 мл. - много добра. Недостатъчна, но много добра.
5) До 500 мл.и нагоре - отлично. За мъжете е 600-800 и повече.
Преди да повдигнете вежди, припомнете си, че говорим за период от два до три и половина часа - от ставането до първото (твърдо) хранене. Събрани с часовете сън, се получават почти (дори отгоре) десет часа.

Десет часа, през които организмът работи усилено, за да доведе отпадъците до депата за изхвърляне, всички системи започват да дават на късо от обезводняване, а ние...

Ние, какво?

След събуждане плисваме в тялото си 30-40 мл. киселина (кафе) и искаме това, същото тяло, да ни служи безотказно и вярно.
В края на този десет-единайсет часов период (след събуждане) извършваме: спортна дейност, огъвкавяване, дихателна дейност, сърдечно-съдово натоварване и общо, сериозно изпотяване.
И, разбира се, приготвяне и отиване на работа.

Още ли мислите, че (така погледнато - откъм време, физиологически необходимости, натоварване, дейности и ангажименти) 500-600-700 мл. са много?
САМО СИ ПРЕДСТАВЕТЕ-2: Нощем спим по шест-осем часа без да пием вода (няколкото глътки от шишето на нощното шкафче са без значение) и когато станем сутринта...
Ето го неподправения хорър: Изпиваме половин чашка черна, крайно киселинна течност, наречена "кафе" ("киселинна" означава, че ни обезводнява) и сме убедени, че това е, хе, хе, здравословно.

Още веднъж: Черна, киселинна (и пак - черна) течност, от която очакваме да ни направи бели, розови и засмени - парадокс на парадоксите.

За да са още по-безумни нещата, изпиваме и чаша портокалов сок от кутия (прясно, хе, хе, изцеден отпреди месец) или прясно изцеден фреш.
И господ да ни се яви, не е в състояние да ни убеди, че утринните ни дейности дотук са истински провал в посока здраве.



1) След шест-осем часа безводие, за да възстановим водния баланс, е необходимо да изпием (като начало) поне две чаши чиста питейна вода - непосредствено след ставане. Не го ли направим, с всяка изминала минута обезводнеността се засилва.
2) Две чаши вода (400-500 мл.) след шест-осем часа безводие са абсолютно недостатъчни - писах по-горе, но го повтарям нарочно. Три-четири (600-800 мл.) са вече добро количество, което може да се приеме по малко в рамките на два-два и половина часа след сън.
3) Всяка друга течност (ако няма достатъчно чиста питейна вода) след ставане сутрин - кафе, плодов сок, зеленчуков сок и т.н. води до обезводняване, защото...

Защо ли?

Ами защото... не е вода.

И защото всяка субстанция извън водата, се таксува от тялото като храна, а храната се усвоява като се използва вода.
Която, обаче, след нощния сън е изчерпана до дъно.

Смешен, глупав и алогичен кръг (съвсем логичен, всъщност), почти като онзи с пияницата и Малкия принц:

"Защо пиеш? - попита Малкият принц"
"За да забравя - отвърна пияницата"
"Какво да забравиш? - поинтересува се Малкият принц, който вече го съжаляваше."
"Да забравя, че ме е срам - призна пияницата и наведе глава"
"Срам от какво? - попита Малкият принц, който искаше да му помогне."
"Срам от това, че пия! - завърши пияницата и потъна в окончателно мълчание"

4. Кафето сутрин, след ставане е най-лошият избор, защото:

- обезводнеността литва в небесата
- прекъсва се очистителната дейност на тялото
- затлачваме черния дроб
- изразходва клетъчната енергия за да събуди тялото и така човек става зависим от кафето сутрин - няма ли го, няма енергия. Изразходването на клетъчната енергия, обаче, е изразходване на жизнената енергия, което е стремглав спринт към болестите.
- киселинноста на кафето изразходва (до дупка) остатъците от вит. С, ако въобще ги има. Така предпоставките за настинки, вируси, грип и белодробни инфекции са налице.

Това достатъчно ли ви е за размисъл?
Ако не, с какво, по дяволите, е пълна главата ви?
Защото не става въпрос само за нашето здраве, а за това на децата ни, които...
Именно - децата, приятели, другари и другарки!
Децата, които попиват нашите навици - трудно ставане, липса на гимнастика, кафе за разсънване, цигара, че иначе ръцете ни треперят и...
... и след време стават същите като нас.

УТОЧНЕНИЕ: Кафето е отлична напитка (всъщност, храна), но не непосредствено след ставане, т.е между ставането и кафето, е необходимо да имаме (поне) половин литър вода.


1) Той е водоразтворим - сиреч, разтваря се в телесната течност и отново чрез нея се довежда до местата за всмукване и усвояване. Всяка телесна течност е производна от водата - не от кафе; не от фреш; не от шкембе-чорба; не от кока-кола; не от Капи-сокчета и прочие глупости.
Извън това: колкото и плодове/зеленчуци да дъвчете, ако тялото не е добре оводнено, вит. С ще е блокиран и ще се изхвърля, без да допринесе (почти никаква) полза.
2) Вит. С се изчерпва изключително бързо. Ето защо е добре да се приема с водата и храната четири-пет пъти дневно.


- един изцеден лимон в 500-те милилитра вода сутрин е прекрасно начало.
- пресни плодове сутрин
- преди обяд малко лимон с чая/водата и на обедното хранене в зеленчуковата салата
И т.н. до вечерта, като освен лимон, портокал и пресни плодове, се включват и две-три пресни, сурови зеленчукови салати.

Когато имаме пресен (природен) прием на вит. С (както и на всички други витамини, микроелементи и минерали), отпадат фармацевтичните суплементи и добавки.
Който ви проповядва здраве със суплементи и фармацевтика, с шапка, шушляк и маратонки, е човек, който няма нищо общо със здравето.



А) До петдесет-седемдесет процента (50%-70%) от дневната водна необходимост се приема в периода от ранните утринни часове до сядането за храна на обяд.
Б) С напредването на деня приемът на вода намалява.
В) Да разчитаме, че ако сутрин не пием достатъчно вода, ще можем да закърпим положението с пиене на вода вечер - забравете. Така влизаме в режим на обезводняване.
Г) Колкото повече спорт (с добро изпотяване) включим сутрин:
- толкова повече токсини ще изхвърлим
- толкова по-добър ще е кръговратът на водата в тялото
- толкова по-бърза ще е обмяната на веществата
- толкова по-хубава ще е кожата ни
- толкова по-енергични ще сме
- толкова по-здрави ще сме.
Д) Продуктите, съдържащи вит. С започваме да приемаме със ставането сутрин - най-вече лимон, но задължително с добро количество вода. Приемът на тези продукти продължава през целия ден.
Е) Общото количество вода на ден не е голямо, ако всеки ден имаме три-четири приема на сурови плодове, лимони, портокали и зеленчуци.
Спазим ли точки А) и Г), дневното количество вода се очертава между литър и половина и два литра. Принципът е: колкото повече готвени (обезводнени) храни има в менюто ни, толкова повече е водата, която трябва да поемем.

Редовният прием на месо (хляб, яйца, пици, сладкарски произведения, пакетирани храни, "бързо хранене" и пр.) вдига необходимия дневен порцион вода до над три и повече литра.
Да не забравяме, че готвените храни карат тялото да изчерпва тотално ежедневния вит. С и затова не е чудно, че делът на хората, боледуващи от настинки, грип, вирусни инфекци и т.н, е най-вече измежду тия с пиците, сладките, захарта и пр.


Изложеното до тук може да изглежда обременително, но ви уверявам - съвсем просто е.
Необходимо е образование, себеобразование, истинска информираност, разумно планиране, отговорност към себе си (към децата и близките) и настойчивост в следването на дневния план.
Въпроси, програми за профилактика на заболявания, програми за сваляне на тегло (или качване) - на съобщения или по телефона.

Често ме питат, кога пия вода, защото на тренировка никога не го правя. А хората идват, изпотяват се и постоянно, уж, пият - или от бутилка или тичат до чешмата.
През деня повечето от тях едва са докарали водата до 500-800, рядко 1000 мл, а аз, идвайки в залата, вече им водя с литър и доста отгоре.
Освен това, когато тренирам, съм изключително концентриран и не бих нарушил това състояние с глезотии.

Простичък въпрос: Колко ще се оводниш, ако по време на тренировка изпиеш пет-шест, дори десет глътки? Ще възстановиш ли пропуснатия от сутринта литър? Но пък, ако решиш да го сториш, как ще тренираш с пълен стомах?


Знанието не е в отговорите.
Разбирането за нещата, започва с въпросите, които имаме куража да си зададем.

Въпросите ми към Емил, зададени във фейсбук:

Привет, Емо!

От известно време, ми се върти един въпрос. Как човек да намали месото, без да стане 1000 кг. вегетариански слон? От няколко месеца намалих силно захарта и хляба/ нишестето (картофи, ориз...) - свалих 12 кг. - от 106, на 94 и искам да стигна до 90. Оказа се, че преди не че съм бил толкова емоционално лаком, колкото захарта е завъртала някаква метаболитна реакция, която е събуждала вълчи глад... Сега без захарта, този зверски апетит се оптимизира - понякога забравям въобще да ям, а сядайки на масата, мога с и без, появи се вътрешен регулатор, при това естествено и безусилно. Никога не съм наблягал твърде на ролята на храната, но се оказва, че има резон и го преживявам. Дотук добре - оказва се, че хапвайки късче месо и салатка, се чувствам добре, при това ми е вкусно и не влагам кой знае каква воля, с лекота се случва всичко. Обаче, все месо, месо... Иска ми се да го намаля. Какво да е на неговото място обаче? Малко ядки и т.н.? Друго - ям главно вечер 21.30, след тренировка - знам, че не е много о'к, но денем като работя, ми е по-добре без и ми е свежа главата - такъв режим фатален ли е? И трето - кафето - колко на ден е о'к - две-три? Може отговорът да е полезен на мнозина, та затова ти пиша на стената. 


Неговият отговор:

Дълбоко в джунглата на самите себе си: 

- за захарта и зверския глад
- с какво да заместваме месото, когато е необходимо
- за кафето
- за късното хранене
- за ценностите
- за децата и бъдещето: моето, твоето, тяхното и на всички нас
- нещата, за които не говорим

Преди години (по покана на Людмила Емилова) изнесох няколко лекции за храненето. Хората идваха на тълпи, залите се препълваха и говорейки на метри пред първите редици, виждах в очите им...

Именно, глад.

Огромен брой хора бяха наплашени от безсъвестни лектори-фанатици, че хапнат ли късче месо, ще умрат...

Още след първата лекция имаше десетки желаещи да попитат по нещо. Сред притихналата зала, една тъничка бабка зададе с треперещ глас "еретичния" въпрос, който очевидно вълнуваше всички:

"Ама, кажете ни, може ли да се ядат кюфтета?"

Отговорих утвърдително, повторих, за да бъда разбран и чух облекчената, възторжена благодарствена въздишка на стотиците гладни присъстващи, невкусвали месо от години.


Още в края на XIX век в швейцарските клиники и санаториуми се правят систематични наблюдения върху две групи хора:
А) Редовно консумиращи бяла захар, сладкиши, захаросани плодове
Б) Такива, които (почти) не употребяват захар и продукти с нея. Но пък редовно, в малки количества имат на масата овесени ядки, жито, ориз и картофи.
Група А) огладнява по пет-осем пъти на ден.
Група Б) огладнява не повече от три пъти дневно.
Защо става така?
Отговорът е в бързото изчерпване на кръвната захар при група А). Бялата захар за кратко време отдава въглехидратния си заряд, който изгаря на секундата - като лист хартия в огъня. Кръвната захар се смъква стремглаво и мозъкът подава сигнал за глад.
После отново и отново, и отново.
Този механизъм на хранене в крайна сметка води до хиперинсулинемия (постоянно високо ниво на кръвната захар) и в дългосрочен план - до преддиабетни симптоми и диабет.

И обратното - група Б).
При нея стойността на кръвната захар е непроменена за дълго време, защото с употребата на овесени ядки, варено жито, ориз и картофи (понякога тези продукти са заедно в едно хранене) навлизането на нерафинирани захари в кръвта става бавно, постоянно и стабилно.
И нещо важно: колкото по-суров е един продукт (прим. накиснати овесени ядки или покълнало жито), толкова по-дълго време се запазва усещането за ситост.


Нерафинираните захари (овесени ядки, жито, ориз, картофи, чер хляб) не водят до наднормено тегло - ако количеството и кратността им е съобразена. Те са близки до естествената храна, с която човекът е преживявал хиляди години, преди да да настъпи днешното време на отровна храна в найлонови пакетчета.

Обратното: бялата захар, сладкишите и т.н. нарушават обмяната на абсолютно всичко (на мазнините, на калция, на витамините), което наблъсква тялото с отрови.
Отровите, които не можем да изхвърлим, се обвиват във водно-мазнинен пашкул и се отлагат около кръста, корема и бедрата - писал съм за това.


Орлин: Искам от собствен опит да потвърдя - не знам какво точно с инсулина, но чисто и просто преживелищно. Когато почти махнах захарта и силно ограничих хляба, нещата се промениха. Преди между двама клиенти, често си вземах вафличка, кроасан, парче пица и постоянно бях гладен и дебел и колкото повече ядях, по-гладен и по-тлъст... Като промених режима, буквално започнах да забравям за храната. Ако сутрин преди работа нещо хапнех и после чак вечерта към 21.30-22ч. А през деня, ябълка, две-три яйца от барчето... А често и сутринта просто не ми се яде и пропускам. Не съм бил така от юношеските години - тогава организмът ми прекрасно си се саморегулираше, докато не прочетох безумието, че трябва да се яде по 6-8 пъти на ден, за да се качва мускулна маса. като тийн спортувах много активно и започнах буквално да се тъпча. Тогава не пълнеех, вероятно поради наличието на хормон на растежа и т.н. Но още оттогава се появи този вълчи глад... Доскоро... Нали съм психолог, не преди много време се чудех какви липси запълвам с емоционалното си хранене и т.н. Разбира се, ничий живот не е съвършен, но се оказва, че освен психика, си има и чисто телесни, хормонални механизми, които буквално неглижирах... А сега, без кола, захар, тортички и банички, нещата се промениха. Мога да кажа, че съм хранително спокоен :) . Без фанатизъм обаче - съпругата понякога готви с ориз, изяждам някой и друг картоф, дори баничка - но, по-рядко. А усещането е за лекота!



1. Разпределете нерафинираните въглехидрати в едно-две до четири хранения дневно - без вечерното. На вечеря въглехидрати ядат само тия, които пет пари на дават за здравето си и селяндурите (не селяни, а селяндури).

2. Количеството, съставките и броят на храненията зависят от:
- възрастта,
- пола,
- физическата активност,
- броя и интензивността на седмичните тренировки,
- кратността на пребиваване сред природата,
- служебните ангажименти,
- емоционалния статус,
- общото здравно състояние.

Най-добре се обърнете към специалист, защото изготвянето на съобразен, адекватен и работещ дневен хранителен режим е сериозна работа.

Контакт с мен: можете да ми пишете на съобщения или да се обадите по телефона.

3. Тръгнете ли по пътя на промяната, след два-три месеца ще установите, че (почти) не ви се ядат сладкиши. От този момент вие вървите по пътя на здравето.


Месото лесно се замества с познатите на всички риба (тя не е месо), яйца, сирене, кисело мляко, боб/леща, ядки (бадеми, орехи, тиква, лешници) и редовна употреба на суров сусам.


- на закуска (поне два часа след ставане сутрин) - едно-две (или повече, ако тренирате здраво) варени яйца
- на обяд - 50 гр. (до 150, ако тренирате здраво) сирене
- на вечеря - риба 120 гр (до 300 гр, ако сте в професионален тренировъчен режим)
- късна вечеря (при необходимост - при здраво трениращи) - 200-300 гр, може и повече, кисело мляко.

В следващия ден можете, примерно, да заместите яйцата сутрин със сурови ядки, сиренето с леща и пр.

Проблемът е, че днес повечето хора не са наясно с необходимостите (от белтъчини, от въглехидрати и т.н.) на собственото си тяло. Тези необходимости се усещат лесно, ако човек се храни с (поне) 30-40% сурова храна и има редовно интензивно движение - тогава връзката между телесните рецептори, мозъка и съзнанието е бърза и безпогрешна.
Обратното: при обездвижен живот и редовна, неколкократна на ден готвена (фабрично преработена, препържена, обезводнена и химически овкусена) храна тялото (още от детска възраст) губи възможността да подава адекватни и недвусмислени сигнали, а мозъкът/съзнанието постоянно се лъже.

АКО ВИДИТЕ с какво се хранят днешните деца в училище, ще разберете от раз.
Ако пък влезете в българските домове вечер, ще се ужасите от броя яденета, количеството храна, килограмите сол, захар и смъртоносна кухненска химия, невъобразимото смесване на всевъзможни боклуци, газираните захари и алкохол, ужасяващите, направо самоубийствени хранителни привички и навици (идващи от родителите) и всичко това...
Всичко това на фона на една обща, национално-окаяна картина на човешко безсилие, нравствена пустота и смазваща безнадеждност.

Точно тук, приятели, другари и другарки...
... да, точно тук идва необходимостта от старите/нови национални ценности (сега ясно ли ви е, защо платени НПО-та диктуват програмите в министерстото на образованието?), на необходимостта от наш, български образователен подход към децата и подрастващите, а това...

Ето го истинският въпрос, на който трябва да си отговорим: 

Това с кротичко, овчо отиване до шперплатовата изборна секция и с тихичко, отново овчо, чинно пускане на някакво листче в одобрената (от кого?) изборна кутия ли се постига?

И, ако имаме смелост да си го зададем, тоя въпрос...

("... и още по-точно и още по-ясно", както е казал поетът, дето го разстреляха в едно подземие)
... ще имаме ли куража, националната доблест, личната отговорност и човешка чест да направим нещо...


... по въпроса, чийто отговор не търпи отлагане?


1) Ако сте човек, който не спортува и въобще не се интересува от спорт (в смисъл на лично движение), вие имате много ниска необходимост от храна въобще. Казано общо, можете да карате само на вода, по някой плод, сурови ядки и редовни гладни дни.
Всякаква храна извън (свръх?) това ще ви води неизменно към болест - механизмите на автомобила (вашето тяло) ще се затлачват, ще клеясват, ще се омазняват и ще отказват да функционират.

Колко от седящите хора, обаче, биха го разбрали, осмислили и биха променили начина си на живот и хранене?

2) Ако правите до две тренировки седмично, не е необходимо да увеличавате порциона си - вие сте почти на нивото на хората от точка 1).

3) До четири тренировки на седмица налагат началото
на стриктен хранителен режим:
- леко завишени въглехидрати и белтъчини в дните с тренировки (необходим е специалист).
- нормални (дори занижени стойности) на въглехидратите и белтъчините в дните без тренировки.

4) При четири тренировки седмично и нагоре необходимостта от увеличаване на белтъчния грамаж е задължителна. Въглехидратите, обаче, зависят от интензивността, пола, възрастта и целта, която гоните.

5) При над пет-шест тренировки седмично влизате в сериозен, почти професионален тренировъчен ритъм, а това означава да имате треньор/инструктор и дните ви да са подчинени на сериозна цел. Такъв режим не е обект на настоящата публикация, но можете да ми пишете (обаждате), защото работя и с професионални спортисти.



Ще го кажа направо: колкото по-малко (или никак), толкова по-добре. Но никога не пийте кафе веднага след ставане от сън сутрин.

Ако редовно имате необходимост от кафе, това показва, че грешите в храненето, че ви липсва чист въздух и движението/спортът ви са твърде еднообразни.

Защо ли?
Защото хората пият кафе, за да имат енергия. Щом очакваме да получим енергия, двигателен порив и желание за живот от една черна, 50 мл. напитка, очевидно храненето ни е... умряла работа.

Да не говорим за това, че енергията липсва най-вече там, където тялото е прехранено и затлачено, а душата (сърцето, разумът, емоциите, съзнанието, желанието за простор и приключения) е в своеобразни, често поставени от самите нас...

Ами... окови.

В прав текст:

Не съществува основателна причина, ако е наложително, да не се храните вечер (или късно нощем).

От двайсетгодишна възраст почти без прекъсване вечерям (внимание!):

ПЪРВА вечеря: между 22:30 и 23:00 - връщам се от тренировка към 22:00-22:30 ч.

ВТОРА (малка, но наложителна) вечеря: към 00:00 или 00:30. Без тези две късни хранения е трудно да приключа деня с нормални количества на необходимите белтъчини, минерали и витамини.

Имайте предвид, че тренировъчната ми седмица (извън редовните интензивни полуприключенски походи в планините и горите, утринни тренировъчни дейности на открито, плуване, стрелба с лък и пр.) се състои от дванайсет до двайсет и нагоре тренировки.

Бъдете спокойни: ако вечер се храните със зеленчуци и белтъчини (малко сирене; боб; парче риба или пиле; две-три яйца, съобразено количество кисело мляко и т.н.), няма никаква опасност да напълнеете или да се разболеете.

И обратното: можете да тренирате по цели дни, можете дори да спите в залата, но ако вечер се храните:

- с първо, второ и трето
- със сладкиши, тесто и захар
- с плодови салати
- с баници, тутманици, щрудели, кифли, понички, алкохол, газирани захарни напитки и кафе
- чипсове, осолени ядки, бира
- с две и повече смесени белтъчини (месо и мляко, месо и яйца; яйца и мляко; месо, яйца и ядки и пр.)
Ще пълнеете и винаги ще сте в процес на разболяване.


Колко бихте се интересували от кафето (от сладкото, цигарите, от алкохола и пр.), ако ви се случи нещо прекрасно, нещо вълшебно, което да обхване цялото ви същество, да изведе живота ви на непознато и светло равнище и да не ви остане мисъл за каквото и да е друго?
За какво е думата ли?

За това, че празнотата, еднообразието, скуката, отчуждението един от друг, страхът от липсата на бъдеще и ако щете дори от липсата на стойностна любов, карат хората да търсят утеха, удоволствие и някаква форма на житейска пълнота в яденето, в отрупаната с какво ли не маса, в засуканите манджи и преяждането, в алкохола, цигарите и т.н.

Какво бихте казали на близкия човек, ако трябва да седнете не на пълна с ядене маса, а просто така - само двамата под небето и звездите?

Без кафе.
Без сладкиши.
Без цигари.
Без светещи екранчета, които да отнемат времето ви.
Само двамата.
Какво бихте говорили?
С какво ще сте си интересни?
Кое ще е толкова пленително у другия, че да забравите всичко?
Само двамата.

Запитайте се, има ли нещо друго, което да си заслужава извън думичката "само"...


За съставяне на хранителен режим, насоки относно спорт и закаляване, можете да потърсите Емил Златев на 0887876151 , или на фейсбук профила му, чрез лично съобщение.

Благодаря сърдечно, Емо!

Кога по-малко е повече или психотерапия при характеропатии и психози в ремисия

Кога в психотерапията по-малко е повече? (Психотерапия на психози в ремисия и характеропатии)

Основната целева група, при която психотерапията е действително ефективна, са неврозите. Говоря през онова старо, но твърде качествено психиатрично деление на психичните разстройства на психози, неврози и личностови разстройства (характеропатии). Разбира се, психотерапията е действена и при семейни и партньорски казуси, криза на смисъла, житейска проблематика, помощ в процеса на вземане на решения и т.н. и т.н.

В последните 13 години (тези редове пиша през 2019-та год.), практикувам психотерапия интензивно, ежедневно многочасово. Основната извадка, при която съм истински ефективен, са хората, преживяващи паническо р-во, генерализирано тревожно р-во, ажитирана депресия, синдроми на прегаряне и хронична умора, социално тревожно разстройство, здравна тревожност, психогенни сексуални дисфункции, хранителни р-ва, здравна тревожност, обсесивно компулсивно р-во, невротично характерова преработка…

Психотерапията при тези състояния, поне такава каквато аз я практикувам, е силно предизвикваща, интензивна, изискваща, парадоксална, инвазивна, излагаща на страхуваните стимули при преодоляване или заобикаляне на маладаптивните защитни механизми и когнитивни изкривявания, при активна промяна на отношението, учене, извличане на ценните, вече вложени в състоянието характерови уроци. Едновременно диалектично-индивидуално водеща до израстване и дидактично съсредоточена в общите параметри и алгоритми на работеното състояние. Естествената психотерапия при неврози, е изключително преживелищна, през тялото, транса и поведението експлицираща страхуваното, при активната му и целенасочена преработка до адаптивни потенциали. Такъв процес е наситено „хвърлящ“ в страховете, на фона на помитащата емпатия на терапевта и дълбокото взаимно доверие. Ползваната трансформативна методология е различна. В горните редове трасирам глобалния, принципно ефикасен подход при каквато и да е ползвана техника.

Кога по-малко е повече и при кои състояния терапевтичният подход е нужно да бъде различен?

Отговарям: при психозите и личностовите разстройства.

Въпреки, че основната извадка, с която психотерапията се справя ефективно, са неврозите, това не означава, че не се работи с характеропатии и психози. Нерядко заявената от клиента тревожна симптоматика се явява единствено коморбиден айсбергов връх на личностово растройство или „букет“ от такива (по наблюденията ми, по-често са смесено проявяващи се). А понякога, симптомите имитират невротично тревожните, докато всъщност са проява на латентна или продромална психоза. За да разсея вечния невротичен страх „Полудявам ли?“, тук мога да вметна, че има ли го – не, не полудяваш, а терапевтите сме се научили да различаваме неврозата от останалите психиатрични състояния достатъчно качествено.

Защо при характеропатиите и психозите (в ремисия и продромални) в психотерапията се работи неинвазивно, меко, предимно отразяващо психодинамично и вербално, нежели психотелесно, трансово и поведенчески предизвикващо?


-          Целта е различна – не толкова и не само лекуваща и трансформираща, колкото основно поддържаща, подкрепяща, даваща стабилна опора за много бавно случващи се (евентуално) качествени трансферни процеси, водещи към адаптивна промяна.  

-          При психопатиите и психозите (често коморбидни), практически отсъства ясен психотерапевтичен алгоритъм, дидактично преобразуващ в лечебна посока параметрите на конкретната нозологична единица. Работата е преобладаващо диалектична – фокусирана в един бавен, постепенен процес, развиващ метакогнитивната способност за лекситимично себенаблюдение, разширяване на съзнателността и бавна, подчертавам, БАВНА промяна, насочена към себепознание, адекватна връзка с реалността и планиране на добро социално включване, стабилност на его интегритета при преработка на присъстващите тук атавистичните защитни механичми, такива като разцепване, идеализация, девалюация, отричане, проективна идентификация.

-          Психотерапията при психози в ремисия и характеропатии, по правило е провеждана на фона на подходящите психофармацевтични медикаменти. Но не този само факт е централен при настояването за спокоен, бавен, неинвазивен психотерапевтичен процес (както писах – основната цел тук не е ефективност, а поддържаща подкрепа и евентуално, много постепенна промяна). При характеропатиите говорим за дълбоко гравирани маладаптивни характерови черти, често его синтонични (например при антисоциалното, нарцистичното, ананкастното, шизоидното, шизотипното, хистрионното, параноидното, зависимото л.р.). Его синтоничност при психопатиите означава, че характеровите изкривявания и характеропатни поведения, са кохерентни с его структурата, желани и смятани за нормални и естествени от индивида. При личностовите р-ва са наблюдавани с невросканираща техника актуални мозъчни различия и девиации в процесирането на информацията.

-          При психозите също имаме мозъчни промени, както и масирана патология в неврохимията. При характеропатиите, през един много плавен и умишлено бавен процес, целта в началото е стабилната връзка с реалността, развиването на метакогнитивна себесъзнателност и лекситимичност (способност за осъзнаване и проследяване на собствените психични процеси), оттам преобразуване на его синтоничността в его дистоничност. Тоест, осъзнаване зловредността на характеропатната когниция и поведение и желание за промяната им. Едва тогава започва по-интензивен и фокусиран в преобразуване процес. При психозите в ремисия, макар и на фона на медикаментозна терапия, биохимията е нестабилна, което автоматично изключва ползването на инвазивни и предизвикващи психотерапевтични методи.

-          Както при психозите, така и при личностовите разстройства, генетичният фактор в етиопатогенезата на състоянието, е значителен. Когато терапевтът не се съобрази с различната специфика на работа при характеропатиите и психозите (нерядко коморбидни), рискът психотерапията да се превърне в част от проблема и тригерира психотичен епизод, нараства. Тук психотерапевтът е важно да осъзнава ясно, че целта е различна (както споменах по-горе), не е вълшебник, а там където Господ (както се казва…) се е намесил, не е нужно грубо да се бърка. Както и да се работи, понякога човекът влиза в психотичен епизод. Тук терапевтът също не бива да надценява подхода си, дори и оптимален, нито контратрансферът му на собствена характерова вина в случващото се помага някому. На този свят има болка, има мъка – където можем, помагаме. Където е съдено да бъде преживявана, е нужно смирено да осъзнаем, че намерението ни за помощ на всяка цена не само, че противоречи с динамиката на психотичния процес, но и че приемайки собственото си безсилие пред по-мащабни от нас процеси, помагаме повече, отколкото с преноса на его желанието си за непременна помощ, с което всъщност спасяваме собствени болки, нежели тези на пациента (…в случай на обсъжданите проблематики. При неврозите отново се изисква дълбока характерова зрелост от страна на терапевта, но подходът е изцяло различен, както споменах в началото на тези редове).

-          При характеропатиите връзката с изначалните принципи и качества, определящи човешкото в човека, е от силно изкривена, до прекъсната. Кои качества? Любовта, мъдростта, истината, правдата, добродетелта… При психозите самата азова цялост, основна в човешкия процес, е от нарушена, до силно изместена от помитащите съдържания на заливащото колективно несъзнавано и маргинализирана, до изцяло разцепена в гротескни „парчета“, подобно картина на Славадор Дали или Пикасо… При работата с неврози, основна в ефективната психотерапия е емпатията, искреното человеколюбие. Интензивното насищане на психотерапевтичния процес с дълбока и безусловна любов, е неизменно основният ядрен фактор в трансформацията на страха в смелост, смисъл, стабилна самоувереност, радостно себе и световъзприятие, бодър оптимизъм, обич и доверие, здрави граници, адекватна връзка с реалността, планиране на житейските цели, огнено харизматичен чар и помитащо умение за магнетично привличане на възможностите към собствените силни качества. При работата с психози и характеропатии обаче, когато терапевтът е силно горещ и емпатиен, усещането е от „изтичане и наливане в бездънна яма“, до пречене на актуалните изисквания на процеса. Любовта или въобще не е регистрирана, или през нарцистично-параноидната характерова ос (клик за статията), е пречупвана като заплашителна в долния край на оста, или добавяна към нарцистичната мегаломанност в горната. Това е една от причините желателното присъствие на терапевта при характеропатии и психози в ремисия, да бъде относително „обрано“, при стабилно удържане (клик за статия по въпроса) на неизбежните позитивен и негативен трансфери на терапевтирания.


Вкратце, психотерапията при характеропатии (личностови р-ва) и психози в ремисия, е нужно да бъде провеждана неинвазивно, обрано неутрално, основно вербално, динамично отразяващо, трансферно ориентирано, интернализиращо променящо интроектите и удържащо, умишлено бавно, с основен фокус в подкрепящото поддържане, социализиране, развитие на метакогницията, лекситимията, стабилната връзка с реалността, осъзнаване на его синтоничността и променянето ѝ в его дистоничност на преживяваното, до мотивирано желание за промяна. Колко бавно? Една година е малко – практически две и повече, като тук отсъства обещаване на задължителна резултатност. Последната зависи от много фактори: генетика, мозък, лична съдба, биохимия, случване на току що споменатите подготвителни фактори. Защото, едва когато са изпълнени, психотерапията влиза в ролята си на истински действен, фокусиран в решения, трансформиращ инструмент.

Орлин Баев