tag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post2036717706007844932..comments2023-11-23T20:56:07.042+02:00Comments on ЕСТЕСТВЕНА ПСИХОТЕРАПИЯ. Орлин Баев, психотерапевт: ПСИХОТЕРАПИЯ И САМОПОМОЩ ПРИ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО (ПАНИЧЕСКИ АТАКИ)Orlin Baevhttp://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comBlogger150125tag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-14698748942935426662022-11-28T08:13:52.025+02:002022-11-28T08:13:52.025+02:00Благодаря сърдечно. Желая успехи!Благодаря сърдечно. Желая успехи!Orlin Baevhttps://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-29413990282496726042022-11-21T16:09:03.262+02:002022-11-21T16:09:03.262+02:00Изключително изчерпателна и пълна статия - благода...Изключително изчерпателна и пълна статия - благодаря ви за споделянето! Не са много специалистите, които така открито говорят и споделят конкретика за справяне с често срещана проблематика. На мен, като специалист, който тепърва прохожда в психотерапията ми бе от невероятна полза!Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-92232288551331756442016-01-19T16:18:33.661+02:002016-01-19T16:18:33.661+02:00Благодаря ви много за тази прекрасна статия - успя...Благодаря ви много за тази прекрасна статия - успях да се успокоя благодарение на думите в нея.. Отскоро имам ПА и в началото го приемах много зле - всички тези задушавания, треперене, топли и студени вълни, болката в гърдите, в гърба.. Изобщо мислех си, че наистина нещо много лошо се случва с мен и умирам. Докато не започна да се повтаря и повтаря и осъзнах, че всичко това е на нервна почва - но въпреки, че уча специалност Психология, ми беше крайно трудно да намеря метод с който да си помогна, съзнанието ми просто изключваше и си повтаряше колко не съм добре. Надявам се да ми помага тази статия, ако се случи отново. Проблема при мен е че не мога да спя вечер и това е вече може би от седмица, лягам си и получавам симптоми като - задушаване, понякога и треперене, чувствам студ, но най-много ме мъчи това как не мога да си поема въздух и тази "буца" в гърлото, която чувствам вече втори ден. Знам, че ще се справя и малко по малко, започвам да разбирам какво трябва да направя, за да си помогна, но понякога са много силни тези симптоми и колкото и да искам не мога по никакъв начин да дишам нормално и да се успокоя. Дано да се справя с това безсъние, защото скоро ми се налага да замина да уча и ще бъда напълно сама и това малко ме плаши..Аниhttps://www.blogger.com/profile/18092071931759170297noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-89956971075413232952016-01-01T01:14:33.290+02:002016-01-01T01:14:33.290+02:00Когато наркотиците са спрени, дисбалансът причинен...Когато наркотиците са спрени, дисбалансът причинен от тях изчезва. Остава да излезете от тревожното състояние, което те са тригерирали. Добре е да минете през медицински изследвания - кръвни, хормонални... Не до безкрай обаче - отивате, проверявате и толкова. По прочетеното в огромна степен съм сигурен, че просто ви е страх, нищо повече. Остава работата по страха. Успехи!Orlin Baevhttps://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-60086999660209800082016-01-01T01:10:50.725+02:002016-01-01T01:10:50.725+02:00Какво е това? Тревожно състояние, което причинява ...Какво е това? Тревожно състояние, което причинява вегетативна симптоматика. Тревожност, причинявана от подсъзнателни програми, които явно не виждате и не познавате, а регистрирате само връхчето на невротичния им айсберг - телесните симптоми. Състоянието ви се повлиява от психотерапия, която се състои от анализ, себеопознаване в дълбочина, цялостно, работа с възприятието, мисленето, със самите базисни програми, предизвикване на страховете с различно отношение - на доверие и приемане и т.н. и т.н. Ако успявате сама, чудесно. Ако за повече от няколко месеца или година не успявате, оценете важността на психотерапията и проявете интелигентността и мотивацията смирено да потърсите помощ от вещ психотерапевт!Orlin Baevhttps://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-39954617129777216232016-01-01T00:59:55.090+02:002016-01-01T00:59:55.090+02:00Не познавам колеги там...Не познавам колеги там...Orlin Baevhttps://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-22771661104981827582016-01-01T00:59:33.392+02:002016-01-01T00:59:33.392+02:00Във Варна можете да се обърнете към Диляна Колева ...Във Варна можете да се обърнете към Диляна Колева - поздравете я от мен! Нормално е да страдате, когато мама и татко са си отишли... тези травми, вероятно на фона на характеровите ви особености, са породили тревожна реакция, която не е преодоляна. Преодолява се с известна психологична работа по промяна на мисленето, но отвъд нея, на мирогледа, до едно по-голямо и пълно доверие в смисъла, Бога, мъдростта на живота и битието. Тогава и умът и тялото ви се отпускат в доверие в Живота, включително в прехода, наречен смърт, каквато всъщност няма такава, каквато я виждаме ние, малките хора. Четенето на подходяща литература е част от процеса на душелечение в случая: Сергей Лазарев, Петър Дънов, Оробиндо Гош, Далай Лама, Теософия... На фона на качествена психотерапевтична работа, разбира се. Orlin Baevhttps://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-85048604451498509212016-01-01T00:47:35.698+02:002016-01-01T00:47:35.698+02:00Казали са ви, че това стягане се дължи на тревожно...Казали са ви, че това стягане се дължи на тревожността. Физиологично, симпатиковата вегетативна нервна система се свръхактивира и тъй като има ганглийни окончания в гърдите, причинява въпросното стягане и пронизване, което няма нищо общо с инфаркт, а е просто нервност/ тревожност... Тоест, от него инфаркт не се получава. Знаейки това, оттук насетне се работи със страха. Работи се, като се доверите на смъртта, приемете я. В случая не говорим за реална смърт, а за страха ви от нея. Позволявайки си да умрете, изчезва битката срещу страха и така той се стапя. Тогава живеете спокойно, смело и щастливо. На по-сивоко ниво, когато ви дойдат мислите "Умирам, получавам инфаркт...", просто ги виждате като "моите чудесни и безобидни, нормални и защитни, нямащи нищо общо с нищо лошо, но целящи здраве и добър живот мисли"... Така виждайки ги, просто ги регистрирате и оставяте да преминат, без да ги борите, нито да бягате от тях, знаейки,че това са просто едни мисли и нищо повече. Живейте щастливо! Orlin Baevhttps://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-16084692067571458942016-01-01T00:40:38.327+02:002016-01-01T00:40:38.327+02:00Виждате и сама каква е посоката - проява на любовт...Виждате и сама каква е посоката - проява на любовта. Защото привързаната зависимост не е любов, макар че се маскира като такава. Останете в раздирането от липсата, благодарете, пуснете сина да лети. Намерете дейности, които да ви носят удовлетворение, четете добри книги, учете психологията, която обичате. Но, пуснете момчето си да лети в своя живот, а вие живейте вашия! Orlin Baevhttps://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-10877378438299357682015-12-29T17:52:32.291+02:002015-12-29T17:52:32.291+02:00Този коментар бе премахнат от автора.Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/17700713038990185853noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-24498101568513653152015-12-15T23:34:27.683+02:002015-12-15T23:34:27.683+02:00Работата през тялото, на фона на добър характеров ...Работата през тялото, на фона на добър характеров анализ и себепознание, със сигурност скоро ще запълни празнината, страха от изоставяне, задействан при отлитането на сина от семейното гнездо! :) Когато видите, че повишената тревожност е само лампичката на колата, която ви алармира да проверите двигателя, тоест характера си, всичко идва на мястото си! Скоро ще осъзнаете това все по-силно и преживелищно. Поздрави на колегата! Orlin Baevhttps://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-10994643698501384252015-12-11T21:26:41.014+02:002015-12-11T21:26:41.014+02:00Здравейте, и аз бих искала да споделя моя проблем....Здравейте, и аз бих искала да споделя моя проблем. На 33 години съм всичко ми се случи това лято след прекарани няколко дни на много високи температури в работата.Въпреки, че и преди топлината усещах нещо странно в погледа си нещо като пулсиране и замайване което траеше около минута. Всичко ми отмина и тогава точно се случи така, че се счупиха климатиците, и ми се появи една червенина на врата след няколко дни почнаха да ми червенеят и очите, сутрин виждах размазано почнах да не се чувствам добре,изтръапваха ми ръцете,вдигнах горната граница на кръвното до 190 долната и пулса си бяха нормални,когато лягах да спя нещо все едно ми се качваще в главата и ме будеше,всеки ден за окло минута чувствах голямо напрежение в главата все едно сам в самолет, не можех да спя, повръщах. Мислех си , че имам розацея и не могат да ме диагностицират. Докторите ми изписваха хапчета за алергия, биха ми и кортизон и пих кортизон от който ми изчезваха всички симптоми, пих и други лекарства за алерги но като виждах, че не ми помагат ги спирах.Направиха ми всякакви изследвания обиколих около 30 доктора за 2 месеца всякакви дерматолози, сърдечни , офтамотолози.....и всички ми казваха, че изследванията са повече от добри. Отидох на невролог който ме прати на ямр на главен мозък със съмнения за множествена склероза оказа се , че ми няма нищо докторът който ми гледа снимката каза, че това е невроза и ще си отмине със времето. Но сега като чета тук си мисля дали това не са били ПА. Към момента не пия никакви хапчета освен на билкова основа, червенината сега ми е по слаба, но пак си стои сега като цяло се чувствам по добре и мисля да се справя сама. Въпреки,че усещам все още потрепване на мускулите на цялото тяло,тежест в гърдите треперне вътрешно но не и външно и един симптом който не отминава при всяко преглъщане пукане в ушите.Вие какво мислите какво е това , предварително ви благодаря за отговора.Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/04062345210234749915noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-7664475542987978342015-12-11T06:40:04.030+02:002015-12-11T06:40:04.030+02:00Здравейте. На 44г.съм - здрава, с прекрасно семейс...Здравейте. На 44г.съм - здрава, с прекрасно семейство, приятели, работа. От тази есен реализирах дългогодишната си мечта - да уча психология. Справям се добре с всичко, но осъзнах, че ПА които получавам от няколко години само по време на сън на определено място и по-изразената, която получих миналата седмица, са в резултат от невъзможността за приемане на изчерпаната ми родителска роля в отглеждане на сина ми - той порасна и живее в друг град. Отношенията ни са прекрасни, но ми липсва ужасно. С помощта на статиите Ви, консултация със специалисти овладях донякъде физиологичните симптоми, но не мога да се справя с мъчителното безсъние. Моля, "предпишете" и на мен кратко вдъхновение за самопомощ, защото знам че "ключът от бараката" е у мен, но не го откривам. Сърдечно благодаря и бъдете здрав!Майкаhttps://www.blogger.com/profile/09711555445655494860noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-59695712624303608762015-12-11T06:32:21.810+02:002015-12-11T06:32:21.810+02:00Здравейте. На 44г. съм. Миналата седмица получих П...Здравейте. На 44г. съм. Миналата седмица получих ПА с почти цялата симптоматика. Дадох си сметка, че ги получавам от няколко години през нощта, като усещане за ужас и желание за бягство от определено място. Здрава съм, имам прекрасно семейство и приятели, харесвана работа, а от тази есен реализирах мечтата си - записах психология. Чувствам се пълноценна и не виждам причина за разстройството. Докато вчера не си дадох сметка, че не успявам да свикна, да приема за естествен и нормален факта, че синът ми вече е пораснал, учи и живее в друг град, а аз съм приключила с основния си родителски ангажимент - да отгледам детето си. Щастлива съм, че той е добро момче и успява, но ми липсва ужасно. Справих се почти с паник атаките, но не зная как да преодолея безсънието - редуват се нощ с един час сън преди зазоряване, с нощ будно-спящо състояние. Взела съм хранителни добавки с мелатонин, пробвам жълт кантарион и по мъничко спорт вечер, имам вече едно посещение при психотерапевт, "работещ с тялото" - разбархме се за веднъж седмично. Вашите послания са много вдъхновяващи и моля да "предпишете" и на мен краткото вдъхновение за адаптация и приемане на новата ми житейска ситуация. Сърдечно благодаря и бъдете здрав! Майкаhttps://www.blogger.com/profile/09711555445655494860noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-19946068957257496952015-11-24T18:35:32.180+02:002015-11-24T18:35:32.180+02:00Бихте ли ме насочили към психотерапевт в градГабро...Бихте ли ме насочили към психотерапевт в градГабровоAnonymoushttps://www.blogger.com/profile/01383931628566300476noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-90720879687061603782015-11-24T08:12:23.339+02:002015-11-24T08:12:23.339+02:00Здравейте,искам да споделя и моя проблем.Аз съм на...Здравейте,искам да споделя и моя проблем.Аз съм на 33 години.Когато бях на 22 години загубих майка си от онкологично заболяване,след това останах да живея с баща си който също почина преди 3 години от онкологично заболяване.Животът ми в семейството за съжаление беше изпълнен с много стрес поради различни причини,но някак си преминах този период без сериозни психологически симптоми които да се изразяват във физически.От 5 години живея във Варна със съпруга си и макар че имах известни стресови ситуации успях да ги преодолея.Преди 2 месеца почина братовчед ми което събитие приех с мъка,но го приех.След това се разболях от настинка,и това отключи сериозни страхове че имам онкологично заболяване както роднините ми.Правих си кръвни изследвания коита не показаха повод за притеснение,което до известна степен ме успокои.Но все още изпитвам тревожност която се състои в неспокойствие да седя на едно място,стряскам се рано сутрин,изпотявам се и започвам да мисля че ми има нещо сериозно застрашаващо живота ми.Което кара моментално да се появи болка от гастрита ми и мускулни болки.След като прочетох всички коментари мисля че не трябва да пия хапчета,а може би да имам среща с вас,но тъй като съм затруднена финансово(което също ме депресира) бихте ли ми казали една консултация с вас като финансово изражение какво би струвала.Благодаря ви за вниманието.Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/03421285795970743977noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-5084644298326614322015-11-16T00:20:08.863+02:002015-11-16T00:20:08.863+02:00Да, в никакъв случай не е заболяване. По-скоро е ж...Да, в никакъв случай не е заболяване. По-скоро е житейски урок. :)Orlin Baevhttps://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-54045404436710287802015-11-13T20:01:31.689+02:002015-11-13T20:01:31.689+02:00Изключително много Ви благодаря за отговора и то т...Изключително много Ви благодаря за отговора и то толкова бързо, в момента това много ми помага,,поне да знам, че съм на прав път! <br />Все повече си мисля, че това просто е част от мен, а не е външен проблем или заболяване в най-конкретния смисъл и трябва за намеря начин да живея със себе си и да приема,че понякога ще имам ПА.<br />Отново голямо Благодаря!Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/08821541748588920642noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-8051055184104394412015-11-13T09:45:35.505+02:002015-11-13T09:45:35.505+02:00Много качествени разсъждения и осъзнатост! Базисни...Много качествени разсъждения и осъзнатост! Базисните страхове от смъртта, изоставянето от живота и любовта, несигурната привързаност, вкопчването и зависимостта, бягството в компенсаторен свръхконтрол и нащрек, които всъщност изтласкват и преподдържат тревожността ти - чудесно е, че се познаваш! <br /><br />Защо не се справяш ли? Качество и количествена степен на предизвикване. Качество на какво? На проникване на осъзнаването, за което говориш и имаш на по-дълбоко ниво, качество на свързването на съзнанието за смирено доверие с несъзнаваното. Засега все още има битка/ бягство, макар и на рационално ниво да присъства разбиране. Какво имам предвид под количество? Имам предвид степента на силата на умишлено излагане на страхови стимули, през което време практикуването на качественото различно, наситено с любящо приемане осъзнаване, не през ума, а през тялото и душата ти, се практикува. Като цяло, на пътеката си! Разбираш, умна си, знаеш. Просто малко повечко дълбочина, постоянство, интензивност и качество на целенасочените усилия са нужни! Orlin Baevhttps://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-49128684225771760002015-11-12T23:16:05.480+02:002015-11-12T23:16:05.480+02:00Здравейте.
На 25 години съм и имам ПР от 11 годишн...Здравейте.<br />На 25 години съм и имам ПР от 11 годишна, придружено с клаустрофобия (поне не е агорафобия) и фобия от самолети.<br />Всичко започна когато като се прибрах от море (с моя приятелка и нейните родители) разбрах, че кучето, с което съм отраснала от 6 мес. бебе, е умряло и го няма. Още дъщата вечер получих първата си ПА, Тогава естествено, не знаех какво ми се случва и за това реших, вместо да споделя с родителите си, да легна и да чакам да умра. Както е видно не умрях. Последваха още доста ПА, при които аз намирах някакъв начин да се справя, най-често с упражнения за дишане (като тогава изобщо не съм знаела какво е това, явно някаква интуиция) или просто да се разсея с друго. Дойде момент обаче, в който разбраха и родителите ми, защото получих много тежка ПА, докато пътувахме и единственото, което ме извади от нея беше шамара на баща ми. Започна се ходене по лекари, които естествено все казваха, че нищо ми няма на сърцето, на белите дробове, на нервите, няма причина за не мога да дишам и крайниците ми да се гърчат в конвулсии...Личният ми лекар препоръча да ми намерят някакво занимание, най-добре с животни и тогава започнах да яздя. Имаше известен период на затишие, може би 2-3год, преди отново да започнат паник атаките - тогава аз намерих друг начин да се справям с тяк и залитнах в ОКР-то - ако си изгася лампата 5 пъти, нищо лошо няма да се случи и пр глупости. По това време и осъзнах, че явно имам някакъв проблем с контрола и сигурно на това се дължат нервните ми състояния. Както и да е, отново се редуваха периоди на затишие с такива на ПА, като все по често симптомите бяха свързани с деперсонализация, дереализация, чувство за полудяване и натрапчиви лоши мисли. На 21 год положението вече беше нетърпимо, но слава богу най-после ми беше поставена диагноза и ми беше обяснено какво всъщност ми се случва (междувременно се оказа, че и баща ми има ПР, та покрай него се разбра какво ми е на мен). Изписаха ми лекарства - золофт, след известно време започнах да се чувствам пак добре, последва дълъг период без ПА и психиатъра ми каза, че е време да ги спираме (аз и без това бях започнала да забравям да ги пия). Спрях ги. Някъде 6 месеца по-късно мой колега(не много близък) почина внезапно и нелепо и ПА се върна с пълна сила, заедно с натрапчиви мисли за самоубийство. Бях срината, защото мислех, че съм приключила с това. Започнах отново лекарства - ципралекс, след известно време вече се чувствах добре и така година и кусур и психиатъра ми отново каза да ги спрем. Спрях ги. Последва един изключително труден в емоционален и финансов аспект, период - тъкмо намеря начин да се балансирам и се случва нова гадост, общо взето през цялото време бях на survival mode - просто оцелей, после ще му мислим, придружен с неимоверно физическо натоварване. Умря ми папагала, умря един кон, умря един познат, умря кучето на едни приятели, сдъвкано от друго куче, пред очите ни (nice, a), и накрая явно просто се предадох и сега отново имам ПА почти всеки ден. Известно време се инатях да не пия пак лекарства, защото знам, че са само патерици, но напрежението стана непоносимо. Сега пия золофт и лирика.<br />Та така, това съм го играла вече 2390329032 пъти, знам, че имам проблеми с контрола, знам, че имам проблеми с приемането на смъртта и страх от нея, знам упражненията за дишане и релаксация, знам, че имам проблем с чувството за вина и че си вдигам летвата твърде високо и все се опитвам да се справям сама ( за това с години не споделих на нашите какво ми е),знам за силата на мисълта, щом за 2мин мога да се вкарам в ПА, значи работи и по обратния начин (понякога просто му тегля една майна и изведнъж ПА престава). Знам че това е част от мен и не трябва да се боря СРЕЩУ него, а да го приема...общо взето всички неща, които прочитам някъде за ПР, които ми каза психотерапевта, психиатъра ги знам и то от собствен опит, а не защото някой ми ги е казал. И Бог ми е свидетел, че много се старая да работя върху това.<br />Въпросът ми е защо тогава не се оправям?Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/08821541748588920642noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-86610319567047450752015-10-29T09:46:21.008+02:002015-10-29T09:46:21.008+02:00Хубавата къщичка винаги е добра опция. А сега, виж...Хубавата къщичка винаги е добра опция. А сега, вижте какви страхове всъщност се вадят зад защитното дразнене - вероятно от неразбиране, злоупотреба, пренебрегване, неуважение. малък и слаб и т.н. Поработете с тези страхове. Вероятно са във вас не от сега. Първо ги вижте, второ - преработката им. Как? Има молитва, визуализации, дишане и всякакви техники. Но, не с отношение на замазване, а с ползване на ситуацията като преработка и израстване. Защото където и да отидем, носим себе си със себе си, а страховете ни винаги ще намерят за какво да се хванат, както и животът ще ни тласка към осъзнаването и преработката им. Тоест, пак ще ни дава ситуации, които да ни ги вадят, за да можем да ги трансформираме. Ако не успявате сам, вижте се с колега за няколко сесии!Orlin Baevhttps://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-87304244593001019212015-10-28T13:42:50.125+02:002015-10-28T13:42:50.125+02:00Здравейте!Получавам ПА от 2години.Посещавах до ско...Здравейте!Получавам ПА от 2години.Посещавах до скоро психиатър,но той не ми помага,а ме тъпча само с антидепресанти.И с тях и без тях съм зле и просто реших да ги спра.Нямам световъртежи,болки в стомаха и т.н.,при мен проблема е друг.Имам страх от инфаркт,когато получа ПА започва стягане около сърцето,все едно някой ме пронизва с нож между гърдите.Моля Ви дайте ми съвет!Бъдете здрав и обичан!Благодаря ВИ!Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/17241495555502499529noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-20080957191745004782015-10-23T22:37:14.659+03:002015-10-23T22:37:14.659+03:00Виждам се разбирсме се но сега ксто си влезна в на...Виждам се разбирсме се но сега ксто си влезна в нас и ме обвзема едно безпокойство не ми е хубаво в къщи имам си прекрасна малка дъщеричка има моменти в които не мога да и се нарадвам заради това безпокойство все едно срдя и чакам да чуя тропане и се напрягам и чувам всяко. В момента сам в ситиация искам да продам апартамента и да си намеря малка къщичка и да нямам никой от горе или от страни. Имам чувството че това ще ме оправи и сега ми е фикс идея. Моля кажете еащето професионслно мнение и решение на проблема. Благодаря! Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/06043906902376903783noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-54266213918407812262015-10-23T09:18:40.515+03:002015-10-23T09:18:40.515+03:00Не, не са п.а., а просто свръхчувствителност. Заде...Не, не са п.а., а просто свръхчувствителност. Задействат ви се базисни страхове за нараняване, влизане в личното пространство, злоупотреба, които си носите несъзнавано отдавна. Но това е и добър случай да ги осъзнаете и преодолеете. Да, с любов и приемане, със смирение и прегръдка... Много би помогнало, ако се виждате редовно със съседите си, ако поддържате добър комшулук, приятелство. Тогава доверието помежду ви присъства, което неутрализира и събудените програми! Orlin Baevhttps://www.blogger.com/profile/04945471999092012519noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6048692476030805369.post-37177894253720608042015-10-22T23:46:14.354+03:002015-10-22T23:46:14.354+03:00Здравейте господин Баев,
Едва миналата седмица ра...Здравейте господин Баев, <br />Едва миналата седмица разбрах че симптомите които имам се препокриват с тези на ПА. Имах от доста време определени симптоми но ги сварзвах с напрежениетио стреса и нервите. <br />Наскоро до нас в блока се нанесе едно семейство с дете и запонаха да тропат доста и каточели това отключи ое повече тези ПА Досега никога не съм обръщал време на тропане от комшии или каквото и да е било, сега разбрахме се с комшиите поспряха се но сега чувам всяко трпане и се получава веднага едно такова чувство като описаните по горе неща доста време дъм си мислел че трябва да се преборя с това и съм си казвах как няма да мога да го преодолея силен съм психически и т.н. А то не е трябвало да се боря<br /> Какво мислите дали става вапрос за ПА и как да де преборя с това. Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/06043906902376903783noreply@blogger.com