Disclaimer: The aim of this short presentation is not the detailed description of the Genuine Psychotherapy itself (made in my book "Fundamentals of Genuine Psychotherapy"), but its transformative impact on the emotional pandemic that engulfed our small globe. In this regard, I will only mark some central focal points in the method, without dwelling on its complete description. Focal points that will serve as auxiliary levers in the GenPsy expression of the process of cognitive-affective transformation of anxiety horror into a loving meaning. Bulgarian language follows the English version.
Genuine
Psychotherapy and the emotional pandemic
Genuine
psychotherapy (GenPsy) is an innovative integral
and holistic approach, not only encompassing in its entirety the analytical,
cognitive-behavioral, humanistic, meditative-hypnotic, psychosomatic and transpersonal paradigms, but
surpassing them in the gestalt of its qualitative difference, to transformative and pragmatically
effective novelty.
The aim of this short presentation is
not the detailed description of the Genuine Psychotherapy itself
(made in my book "Fundamentals of Genuine Psychotherapy"),
but its transformative impact on the emotional pandemic that engulfed our small
globe. In this regard, I will only mark some central focal points in the
method, without dwelling on its complete description. Focal
points that will serve as auxiliary levers in the GenPsy expression of the process of cognitive-affective
transformation of anxiety horror into a loving meaning.
A holistic vision of the human process. Mandala of human
needs, values and meaning.
In this text I
describe in detail an integral-holistic vision of the psycho-spiritual human
process, visualized as a mandala. I express an understanding of basic and primordial human values and
needs. An understanding that I derive through my knowledge of psychoanalysis
and humanistic psychology, which I do not deny when thinking about, but include
and go beyond to the
conclusions that lead me creatively to the value / needs human mandala. I take the bottom-up
vector of the humanistic pyramid of needs as only one of the possible
directions. I declare the existence of another, top-down vector, the direction
of which transfers the original self-conscious center from the bodily to the
psycho-spiritual self-consciousness. Thus crystallize two simultaneously
present pyramids, directions, vectors, occurring in the human spiritual,
mental, biological and social process. I situate these two intersecting streams
against the background of an actual human body (Da Vinci's graphic). Thus, the
spiritual, mental, social and biological semantic definitions denoting human
needs / values acquire a symbolic topical expression in human biology / body.
As the nuclear center of the two mutually intersecting vectors of
consciousness, I postulate the unifying affiliation and focus of the heart-mind.
Love, Wisdom and Truth as central principles in
genuine psychotherapyBeinsa Douno (Peter Deunov)
Love,
Wisdom and Truth are basic principles taught by the Bulgarian sage Beinsa Douno
(Peter Deunov) in his so-called "White Brotherhood" system. They
correspond directly to the Atma, Buddhi, Manas divine man / Bodhisattva
essence. Atman resonates with the truth, the true God-human essence, the
Self-realization. Buddhi corresponds with love as a principle, with aesthetics
as a perception of beauty, defining the Godman as united with love as
"glue" into the fabric of Life. Manas corresponds to wisdom, to the
supreme God-human mind, expressed pragmatically through the laws of a wise,
creatively manifested living ethics and meaningful morality, inherent in the
rational, connected to its essence individual. As seen in the above
visualization, love, wisdom, and truth are part of the psycho-spiritual
top-down flow in the human mandala of meaning. I describe in detail these
ancient principles of God-humanity in this text: "Love, wisdom and truth in genuine
psychotherapy."
In genuine
psychotherapy, the principles of love, wisdom and truth / liberty
"descend" from a conceptual and philosophical comprehension of the
nature, needs and purpose of humanity, to a down-to-earth pragmatic
psychotherapeutic application.
The three
principles in the GenPsy are causally related to the evolutionary phases in the
development of the infanta and certain character fixations, as well as to
specific "movements" in the object communicative relations of man.
Wisdom is
associated with the narcissistic phase - from fetal development to several
months after birth. With the schizoid character and traumas, which in a
qualitatively processed form, is transformed into the character of a visionary
strategist / meditator. With the movements planning and connection with reality
socially consensual, but also divinely complete.
Love is
associated with the sensory phase (oral), until the first year after birth and
with the ego phase, until the third year. With the so-called in genuine
psychotherapy empathetic healer and altruistic characters. With the movements
humble trust (secure connection, Bowlby) and assertiveness. With the embracing
acceptance (motherly love) and the calm assertiveness and boundaries (the
father's pole).
Truth /
Freedom is associated with the phases of rivalry (3-5 years), the sexual phase
(5-7 years) and higher levels of development - with psychopathic and rigid
character structures and traumas, in a modified form transformed into those of
the leader and warrior. With the movements charismatic attraction, ravishing
charm and convergence around the vortex of loving meaning.
Apart from
being a cognitive contextual basis for psychotherapeutic work, the
understanding of certain character coalitions, masks, traumas, and basic
beliefs in man is an important part of the connection between the neurotic
state and the direction of psychotherapeutic character alignment with meaning.
Each movement and principle are concretized to a rich set of psychotherapeutic
methodology.
A detailed
description of the character structures and their transformation from
maladaptive to healthy variants can be found in the article: "Genuine psychotherapy - evolutionary
phases and character structures."
Dialectical
and didactic vectors of work in genuine psychotherapy
Hundreds of
psychotherapeutic methods are developed on our small globe, using analytical,
cognitive, behavioral, decision-focused, hypnotic, meditative, bioenergetic,
psychosomatic (body oriented), transpersonal, integrative, etc. approaches.
Through its own conceptual prism of the human soul in pathology and norm,
implicitly each method aims to improve cognitive-affective, and hence
psychosocial functioning. The more "serious" schools set themselves
the ambitious goal of working on the character structure, of aligning the basic
cognitive schemes with the principles of living, wise nature, extracting the
most adaptive character potentials. In genuine psychotherapy, depth work on the
character that determines a person's destiny is an essential part of the
process. In the GenPsy, we call such work dialectical, transcending internal
and social conflicts and contradictions to a character growth along the spiral
of developing consciousness in the direction of ... the non-dual
divine-humanness. A dialectical process following the pulse of the Dharma, in
tune with the greatness of God. In this article I describe in detail the two
simultaneously realized psychotherapeutic vectors - dialectical and didactic.
Genuine
psychotherapy is an innovative approach that transformatively integrates
existing analytical, cognitive, humanistic, and transpersonal understandings
into an inspiring and particularly effective novelty. But so do other
integrated systems. From now on, the flow of reasoning enters the qualitative
difference of the GenPsy, contributing to the transformation of the emotional
pandemic into a psycho-spiritual, full-fledged maturity.
The
didactic vector in GenPsy
What do we
invest in the terms of GenPsy in this phrase, practically and simply put?
We do not
fight the state of anxiety, we do not see it as evil or disease - we go beyond
the mechanistic, saturated with secondary profits victim’s vision, becoming
part of the cognitive-affective-behavioral-social carousel of anxiety disorder.
It turns
out that the anxious-depressive disorder itself (generally speaking, including
many nosological units) implicitly already contains an embedded character
lesson and direction of processing, which when followed, the change to
well-being is catalyzed, accelerated tremendously, and realized with relative
ease. It turns out that the "contradiction" focus in the symptom or
in the character processing is a false dilemma. The symptoms cognitive,
affective, and somatic of the disorder are not enemies we want to eliminate,
but the voice of deep spiritual, transpersonal wisdom, leading directly to the
transformation of maladaptive character beliefs into adaptively resonating with
the healthy rhythm of love and wisdom of Godman's creative nature. Fear turns
out to be a friend, a guru, an ambassador of the Dharma, disguised in the
seemingly frightening garments of panic, generalized anxiety, depression,
obsessive compulsive disorder, hypochondria, social phobia, so on. When the
direction of the wisdom of the messages embedded in the state itself is
followed, the protective mechanisms of repression, displacement, etc. are
consciously dissolved in a friendship with one’s own unconscious, humbly
pursuing the potentials of the superconscious, transpersonal nature.
Panic
disorder teaches self-connection with love, secure attachment, and deeply
empathetic character stability. Generalized anxiety (with the frequent and
"tail" of depression and tips of OCD, hypochondria, agoraphobia,
etc.), according to the underlying character structure and masks, teaches
humble confidence in losing neurotic control and gaining equanimity in the
presence of the spirit, calmly stated assertively in the strong social,
creative life. The OCD turns from a scourge into a pushing engine and a path to
oneself, following a clear algorithm of processing. Social anxiety, following
the whole dialectical vector of character transformation, turns out to contain
in itself a crystal-clear didactic path and steps towards the transmutation of
the character core into a socially self-confident one, actively turning the
world into a brighter living space through self-challenging creativity. Partner
relationship cases in the family system are transformed from
"problems" into individual and joint development in the "family
life academy".
The above
is only a hint ... I claim that in genuine psychotherapy we are only humble
facilitators of transpersonal, loving wisdom embedded in the addressed
disorder, aiming to transform the upright primate into a Godman through
character coordination with meaning, increasingly active in creative social
presence.
In short,
in genuine psychotherapy we are active helpers in the metamorphosis of the
emotional neurotic and characteropathic pandemic of loveless nonsense, in a
life of love, wisdom and freedom of the Bodhisattva / God-human essence.
The
emotional pandemic
Here we go
in this subject school - the earth. We are born, we grow, we are raised by our
parents and the system, we learn, we multiply, we work, we die physically.
Everything is ok, despite the few parody-short decades we call life, if they
are lived by heart and soul, by meaning and spirit, by sincere brotherly love
and humble wisdom. As our colleague Maslow states, the motivation for our short
stay in the suit of a primate, simply put, is of two types - deficient and
existential. Based on fear, lack of love and meaning, or motivation overflowing
with loving-creative meaning. That is, we are driven by either fear or love. If
it is fear, we neurotically run into fantasy, naive positivism, career,
financial pseudo-security, clinging, power, over-control, masochistically over
complying and adjusting neurotically, sadistically biting each other in an
endless carousel, turning around restlessly and lovelessly.
The human
masses have historically never been a field for meaningful wisdom. Crowd
psychology (see Gustave Le Bon ...) features a primitive, basic processing of
information, characterized by black and white, split idealization and
devaluation, emotionally exaggerated thinking, simple to manipulate (see
"Joseph Overton's Window) - worshiping only power and strength, but seeing
heartfelt kindness and tolerance as weakness. I believe that the time will come
on this planet when the individual quality of man will converge around the
cordial wisdom so that the individual, while maintaining his personal
integrity, does not get lost in the flock of sheep, so that crowd becomes a
conscious society. I believe in this and in genuine psychotherapy we precisely
help this personal maturity, which centripetally puts loving wisdom at its
core.
The
emotional pandemic of separation from love, wisdom, and the freedom, infecting
the masses with greed, pride, heartlessness, and distancing brother from
brother, throws the global social process into a series of paradoxes:
The
paradoxes of the emotional pandemic are that we have:
- Tall
buildings, but low tolerance.
- Plenty of
equipment, but scarcity of love.
- A lot of
insurance, but little security.
- A lot of
insurance, but a little self-confidence.
- A lot of
information, but little meaning.
- Tall
buildings, but low ethics and mutual understanding.
- Brilliant
logic, but intuition and marvel thrown into the mud.
- Wide
highways, but narrow views.
- We spend
more, but we have less.
- We buy
more, but we are less happy.
- We have
bigger houses and smaller families.
- More
amenities, but less time.
- We have
more pleasure, but less happiness.
- We have
more orgasms, but less joy in our daily lives.
- More
knowledge, but less self-confidence.
- We
control nature more and more, but we become more and more detached from her
heart.
- We have
more and more means of communication to lie to each other more and more
successfully.
- We're
traveling faster and faster to manipulate and kill more and more successfully
each other.
- We double
our numbers every few years, but we annihilate an animal species every hour.
- We have
more education, but less common sense.
- More
knowledge, but worse judgment.
- More
knowledge, but less wisdom.
- We have
more experts, but also more problems.
- We have
hundreds of schools of psychotherapy to treat our thousands of neuroticisms
exploding from the abyss of meaninglessness in our souls.
- We have
more and more family therapists and fewer and fewer families.
- We
penetrated the genes to sell immortality and create monsters.
- We have
more sex, but we love each other less.
- More
medicine, but less health.
- We have
more and more business medicine and less and less humane medicine.
- We have
increased our possessions, but we have reduced our values.
- We talk
too much, but we love too rarely and hate too often.
- We know how
to subsist, but we do not know how to live.
- We know
how to survive, but we do not know how to be.
- Our society knows more and more about our
physiology, but we neglect who we are, why we are here and what is the purpose
of our life.
- The science
of our cognition (cognitive science, cog sci) is traceably objective, but
untraceably flat and castrating our spirit subjectively.
- We are
clinging to the life of our body, but we have no idea about the wisdom of our
deathless soul.
- We
develop artificial intelligence and increasingly reduce the knowledge of
ourselves to carbon information processors.
- We added
years to human life, but we did not add life to the years.
- We went
to the moon and came back, but it is difficult for us to cross two meters and
meet the new neighbor.
- We intend
to conquer the cosmic vastness, but not the cordial one.
- We are
inventing more and more technology with which to value our free will less and
less and to manipulate more and more.
- We
cultivate the wealth of money to be poorer in our souls.
- We train
our muscles, but we become more and more emotionally, socially, and spiritually
stupid.
- We
develop our rationality, but we are less and less emotionally and socially
intelligent.
- We're
creating more and more advanced robots, but we are losing more and more of our
humanity.
- We found
the laws of logic, but we lost the laws of humanity.
- We do
bigger things, but not better things.
- We are
looking for ways to detoxify the bodies, but we pollute and lose the soul.
- We
subdued the atom, but not our prejudices.
- We write
more, but we read and learn less (Chukcha is not a reader, Chukcha is a writer
– Russian proverb).
- We plan
more, but we achieve less.
- We've
learned to hurry, but not to wait.
- We make new
computers that store more information and spit out more copies, but we
communicate less and less.
- We have
more and more digital memory, but we are increasingly losing confidence in our
own minds.
- We are
developing more and more computers, but we are relying less and less on our
brains.
- This is
the time of fast food and indigestion
- The time
of big muscles and small souls.
- The time
of easy profits and difficult relationships.
- The time
of higher family income and more divorces.
- Time of
beautiful houses and broken homes.
- The time
of fast travels, but of long worries.
- On
disposable diapers, but on the constant repetition of our obsessive vices.
- A time of
one-time morality and one-night stands, but of long-term distance, alienation,
and coldness.
- The pills
that do everything - excite us, calm us, kill us.
- Time in
which external substitutes replace internal values.
- A time
when there is a lot in the window, but little in the warehouse.
- A time
when we cling to the masks of our image, but do not care about the integrity of
our souls.
- A time
when we are too excited by the opinion of others, but too little by the voice
of our heart.
- We have a
lot of machines, but a little cordiality.
- A time
when we have a lot of rationality, but little in the knowledge of the heart.
- A time of
technical progress, but of spiritual regress.
- We look
more and more outside, but we are less and less aware of the infinity inside.
- We like
to impose, but we hate to trust.
- We
control the environment and the other more and more, but we are more and more
obsessed with our instincts.
- We have
many laws, but little consciousness.
- We have a
lot of police, but little self-regulation.
- We have
many armies, but little neighborhood.
- We have a
global computer network, but we have lost touch with the soul of nature, the
natural connection with each other and sentient beings.
- A time of
feminism, but less and less femininity.
- Sex for
hello, but less and less manhood.
- We
satisfy our instincts faster and faster, but we dry up more and more for love.
- We have a
lot of rhetoric, but little truth.
- We talk a
lot about humanity, but with each film we suggest and programm violence.
- We have
many eco organizations and less and less nature.
- We know
more and more about gender differences, but we understand each other less and
less.
- We are
looking for more and more financial wealth, but 2/3 of humanity is becoming
poorer in meaning.
- We are
learning more and more economics and finances, but resources are increasingly
concentrated in a few.
- We live
and work together physically, but we are emotionally detached from each other
more and more… Nowadays, we even do not work together…
- Our land
is getting narrow, but our selfishness is expanding more and more.
- We have
more mind, but less reason.
Note: The
above lines are a compilation between Bob Morehead's original text, “The
Paradox of Our Time”, and my thoughts.
Genuine
psychotherapy as a healer of the emotional pandemic
In short,
the main pillars of genuine psychotherapy and how it actively contributes to
the process of transforming the emotional pandemic, in sync with the pulse of
love, wisdom and freedom in those who seek its help.
A
complete vision of the world and man - the tree of the GenPsy, the mandala of
Man
In the GenPsy, we fully accept cognitive-scientific, psychoanalytic and humanistic visions of man and the world as much as transpersonal-spiritual ones. The roots of its integral-holistic tree are analytical, the base and stem are cognitively scientific and behavioral, the branches are bodily oriented directions, the small branches are focused on decisions, the leaves are humanistic, the petals are transpersonal. The fruits - this is the effectiveness of integral-holistic psychotherapy, and the sun and infinity over this metaphorical GenPsy tree - its holistic high panorama.
In the
mandala of human meaning, needs and values, man is as much a biological as a
spiritual and divine being. This gives a huge scale, perspective, puts the
goals and meaning of existence in the body of a mammal in a qualitatively
different prism.
Anxious-depressive
disorders are seen not as an unnecessary disease, but as an synchronically
helping, as a friend, aiming to align human psychophysiology with the divinity.
The world
is a workplace-simulator for the manifestation of ever better divine humanity.
Working
algorithms
In genuine
psychotherapy, we only follow the wisdom, purpose and direction of change
already embedded in the anxiety states themselves. When we trust it, it leads
us right toward harmonization of the basic beliefs of the character to resonant
with those of the loving meaning (vector didactics). The character transform to
its best potentials, and the neurotic disorder is the necessary pushing
pressure leading to this change. The genuine psychotherapist simply sees and
facilitates it.
In the
place of fear is accommodated love, humanity, and security, making the
individual a much better professional, partner, friend, person.
This is the
modest contribution of the GenPsy - not a mechanical, but a qualitative,
cordial system, adjusting human strings in the rhythm of beauty, gratitude,
trust, brotherhood, healthy self-expression, acceptance of diversity in the
unity of the universal wise organism of society and life. It is transforming
the emotional pandemic into emotional health!
Естествената Психотерапия и емоционалната пандемия
Естествената психотерапия (ЕП) е иновативен интегрален и
холистичен подход, не само обхващащ в целостта си аналитичните,
когнитивно-поведенчески, хуманистични, медитативно-хипнотични, психотелесни и
трансперсонални парадигми, но надхвърлящ ги в гещалта на качествената си
различност, надхвърлящ сумата от частите си до трансформативна и прагматично
ефективна новост.
Целевата посока на тази кратка презентация е не детайлното
описание на самата ЕП (направено е в книгата ми „Основи на естествената
психотерапия“), а трансформативното ѝ влияние върху емоционалната пандемия,
обхванала малкия ни глобус. В тази връзка, единствено ще маркирам някои
централни фокални точки в метода, без да се спирам на цялостното му описание.
Фокални точки, които ще послужат като помощни лостове в изразяването ЕП процеса
на когнитивно-афективно преобразуване на тревожния ужас в любящ смисъл.
Цялостна визия за човешкия процес. Мандала на човешките
потребности, ценности и смисъл.
В този текст
подробно описвам една интегрално-цялостна визия за психодуховния човешки
процес, визуализирана като мандала. Изразявам разбиране за основни и изконни
човешки ценности и потребности. Разбиране, което извеждам през познанията си в
психоанализата и хуманистичната психология, над които разсъждавайки, не
отричам, но включвам и надхвърлям в заключенията, водещи ме творчески към
ценностовата/ на потребностите мандала. Векторът отдолу нагоре на
хуманистичната пирамида на потребностите приемам само за едната от възможните
посоки. Заявявам наличието на друг, отгоре надолу вектор, чиято посока прехвърля
изначалния самосъзнателен център от телесната, в психодуховната
себесъзнателност. Така изкристализират две едновременно присъстващи пирамиди,
посоки, вектора, случващи човешкия духовен, психичен, биологичен и социален
процес. Ситуирам тези два пресичащи се потока на фона на актуално човешко тяло
(графиката на Да Винчи). Така духовните, психичните, социалните и биологичните
смислови дефиниции, обозначаващи човешките потребности/ ценности, придобиват
символичен топичен израз в човешката биология/ тяло. Като ядрен център на двата
взаимопресичащи се едновременно вектора на съзнателност, постулирам
обединяващата принадлежност и средоточие на сърдечния разум.
Любовта, Мъдростта и Истината като централни принципи в
естествената психотерапия
Любовта, Мъдростта и Истината са основни принципи,
преподавани от българския мъдрец Беинса Дуно (Петър Дънов) в така наречената от
него система „Бяло братство“. Съответстват пряко на Атма, Буддхи, Манас
Богочовешката/ Бодхисатва същността. Атман резонира с истината, същинската
Богочовешка същност, Селф себереализацията. Буддхи кореспондира с любовта като
принцип, с естетиката като възприятие на красотата, определящо Богочовека като
единен с любовта като „лепило“ в тъканта
на Живота. Манас съответства на мъдростта, на висшия Богочовешки разум,
изразяван прагматично през закономерностите на една мъдра, творчески
манифестирана жива етика и смислена нравственост, вътреприсъща на разумния,
свързан със същината си индивид. Както се вижда в по-горната визуализация,
любовта, мъдростта и истината са част от психодуховния отгоре-надолу поток в
човешката мандала на смисъла. Подробно описвам тези изконни принципи на
Богочовещината в този текст: „Любовта, мъдростта
и истината в естествената психотерапия“.
Беинса Дуно (Петър Дънов) |
В естествената психотерапия принципите на любовта, мъдростта и истината/ свободата „се спускат“ от концептуално и философско цялостно разбиране за същността, потребностите и целевия смисъл на човещината, до приземено-прагматично психотерапевтично приложение.
Трите принципа в ЕП са пряко свързани както с еволютивните
фази в развитието на инфанта и дадени характерови фиксации, така и с конкретни
„движения“ в обектните комуникативни отношения на човека.
Мъдростта е свързана с нарцистичната фаза – от
вътреутробното развитие, до няколко месеца след раждането. С шизоидния характер
и травми, който в качествено преработен вид, се преобразува до характера на
стратега/ медитатора визионер. С движенията планиране и връзка с реалността
социално консенсусна, но и божествено цялостна.
Любовта е свързана със сензорната фаза (орална), до първата
година след раждането и с фазата на аза, до третата година. С т.н. в
естествената психотерапия емпатиен лечител и алтруистичен характери. С
движенията смирено доверие (сигурна свързаност, Боулби) и себезаявяване. С
обгръщащото приемане (майчината любов) и спокойното заявяване и граници
(бащиният полюс).
Истината/ Свободата се свързва с фазите на съперничество
(3-5 г.), сексуалната фаза (5-7 г.) и по-високите развитийни нива – с
психопатната и ригидна характерови структури и травми, в преработен вид
преобразувани до тези на лидера и воина. С движенията харизматично привличане,
очароващо обайване и завихряне енергията около вортекса на любящия смисъл.
Освен като познавателна контекстуална база за
психотерапевтична работа, разбирането за дадени характерови коалиции, маски,
травми и базисни вярвания в човека, е важна част от свързването между
работеното невротично състояние и зададената в самото него посока по
характерово акордиране със смисъла. Всяко движение и принцип са конкретизирани
до богат набор от психотерапевтична методология.
Детайлно описание на характеровите структури и
трансформацията им от маладаптивни до здрави варианти, може да бъде намерено в
статията:
„Естествена психотерапия – еволютивни фази и характерови структури.“
Диалектичен и дидактичен вектори на работа в естествената
психотерапия
На малкия ни глобус се подвизават стотици психотерапевтични
методи, ползващи аналитични, когнитивни, поведенчески, фокусирани в решения,
хипнотични, медитатвивни, биоенергийни, психотелесни, трансперсонални,
интегративни и т.н. подходи. През собствената си понятийна призма за човешката
душевност в патология и норма, имплицитно всеки метод цели подобряване на
когнитивно-афективното, а оттам и психосоциалното функциониране.
По-„сериозните“ школи си поставят амбициозната цел да работят по характеровата
структура, да акордират базисните когнитивни схеми с принципите на живата,
разумна природа, извличайки най-адаптивните характерови потенциали. В
естествената психотерапия дълбоката работа по характера, определящ съдбата на
човека, е основна част от процеса. В ЕП наричаме такава работа диалектична,
надхвърляща вътрешните и социални конфликти и противоречия до характерово
израстване по спиралата на развиващата се съзнателност в посока ... недуалната
Богочовещина. Диалектичен процес, следващ пулса на Дхарма, акордиращ с
величието на Бога. В тази статия
подробно описвам двата едновременно реализирани психотерапевтични вектори –
диалектичен и дидактичен.
Естествената психотерапия е иновативен подход, интегриращ
трансформативно съществуващите аналитични, когнитивни, хуманистични и
трансперсонални разбирания до инспиративна и особено ефективна новост. Но,
правят го и други интегрални системи. Оттук насетне, потокът на разсъждение
навлиза в качествената различност на ЕП, внасяща полагаемата ѝ лепта в
преобразуването емоционалната пандемия в психодуховна, оцялостена зрелост.
Дидактичният вектор в ЕП
Какво практически и простичко казано влагаме в ЕП в това
словосъчетание?
Не борим тревожното състояние, не го виждаме като зло или болест
– надхвърляме механистичната, наситена с вторични печалби жертвеническа визия,
превръщаща се в част от когнитивно-афективно-поведенчеко-социалното виенско
колело на тревожното разстройство.
Оказва се, че самото тревожно-депресивно разстройство (общо
казано, включая множество нозологични единици) в самото себе си имплицтно вече
съдържа вложен характеров урок и посока на преработка, които когато бъдат
следвани, промяната към добруване се катализира, ускорява неимоверно и
реализира с относителна лекота. Оказва се, че „противоречието“ фокус в симптома
или в характеровата преработка, е фалшива дилема. Симптомите когнитивни,
афективни и соматични на работеното разстройство, се оказват не врагове, които
искаме да премахнем, а гласът на дълбоката душевна, трансперсонална мъдрост,
водеща директно към преобразуването на дезадаптивните характерови вярвания в
адаптивно резониращи със здравия ритъм на любовта, мъдростта и свободата на
Богочовешката творческа природа. Страхът се оказва приятел, гуру, посланик на Дхарма,
предрешил се в привидно плашещите одежди на паническото р-во, генерализираната
тревожност, депресивността, обсесивно компулсивното състояние, хипохондрията,
социофобията и т.н. Когато посоката мъдростта на вложените в самото състояние
послания бъде последвана, защитните механизми на изтласкване, изместване и т.н.
биват осъзнато разтваряни в едно сприятеляване със собственото несъзнавано,
смирено провеждайки потенциалите на свръхсъзнателната, трансперсонална същност.
Паническото разстройство учи на самостойна свързаност с
любовта, сигурна привързаност и дълбоко емпатийна характерова стабилност.
Генерализираната тревожност (с честата и „опашка“ от депресивност и връхчета от
окр, хипохондрия, агорафобия и т.н.), според подлежащата характерова структура
и маски, учи на смирено доверие при загуба на невротичния контрол и печелене
самообадание при присъствие на духа, спокойно заявяван асертивно в силния
социален, творчески живот. Обсесивното състояние се превръща от бич, в тласкащ
двигател и път към Себе си, при следване на ясен алгоритъм на преработка.
Социалната тревожност, при следване на цялостния диалектичен вектор на
характерово преобразуване, се оказва че съдържа в самата себе си кристално ясен
дидактичен път и стъпки към трансмутирането на характеровото ядро в социално
самоуверено, превръщащо активно света в по-светло пространство за живеене чрез
себепредизвикващата се решителна съзидателност. Партньорските казуси в
семейната система се трансформират от „проблеми“, в индивидуално и заедностно
развитие в „семейната житейска академия“.
Гореспоменатото представлява само загатване... Твърдя, че в
естествената психотерапия сме единствено смирени фасилитатори на
трансперсоналната, вложена в работеното разстройство любяща мъдрост, целяща
трансформиране на примата в Богочовек през характеровото акордиране със
смисъла, все по-активно проявяван в творческо социално присъствие.
Накратко, в естествената психотерапия се явяваме действени
помагачи в метаморфозата на емоционалната невротична и характеропатна пандемия
от безлюбно безсмислие, в живот по любовта, мъдростта и свободата на
Бодхисатва/ Богочовешката същностна природа.
Емоционалната пандемия
Ето го това предметно училище – земята. Раждаме се, растем,
възпитават ни родители и система, учим, размножаваме се, работим, умираме
физически. Всичко е о‘к, дори и няколкото пародийно кратки десетилетия, които
наричаме живот, стига да бъдат живяни от сърце и душа, от смисъл и дух, от
любящо братолюбие и смирена мъдрост. Както заявява колегата Маслоу, мотивацията
за краткото ни пребиваване в скафандъра на примат, опростено каано, бива два
вида – дефицитарна и битийна. Базирана на страх, липса на любов и смисъл, или
мотивация преливаща от любящо-творчески смисъл. Тоест, тласка ни или страхът,
или любовта. Ако е страхът, невротично бягаме във фантазия, наивен позитивизъм,
кариера, финансова псевдосигурност, вкопчваме се, властваме, свръхконтролираме,
мазохистично се нагаждаме жертвенически, садистично се нараняваме или спасяваме
в една безкрайна въртележка, движеща се около оста на напразните опити за
компенсация на безсмислието с безлюбие.
Човешките маси в обозрим исторически план никога не са били
поле за провеждане на смислена мъдрост. Психологията на тълпите (виж Густав
Льобон...) се отличава с едно примитивно, базисно процесиране на информацията,
характерно с черно-бялост, разцепена идеализация и девалюация, емоционално
преувеличено мислене, елементарно за манипулация (виж „Прозорецът на Джоузеф
Овертън) – „мислене“, прекланящо се единствено пред властта и силата, а виждащо
сърцатото добродушие и толерантност като слабост. Аз вярвам, че ще дойде време
на тази планета, когато индивидуалното качество на човека ще конвергира около
сърцатата разумност така, че индивидът, запазвайки личностовия си интегритет,
да не се губи в стадното овчедушие, а тълпата да се превърне в съзнателно
общество. Вярвам в това и в естествената психотерапия спомагаме именно тази
личностова зрелост, центростремително поставяща любомъдрието в ядрото си.
Емоционалната пандемия от отдалечаване от любовта, мъдростта
и свободата на божествеността, заразявайки масите с алчност, гордост, бездушие
и отдалечаване брат от брата, хвърля глобалния социален процес в поредица от
парадокси:
Парадоксите на емоционалната пандемия са, че имаме:
- Високи сгради, но ниска търпимост.
- Изобилие от техника, но оскъдица от
любов.
- Много осигуряване, но малко сигурност.
- Много застраховане, но малко самоувереност.
- Много информация, но малко смисъл.
- Високи сгради, но ниски етика и взаимно
разбиране.
- Брилянтна логика, но низвергнати в
калта интуиция и приказност.
- Широки магистрали, но тесни възгледи.
- Харчим повече, но имаме по-малко.
- Купуваме повече, но се радваме по-малко.
- Имаме по-големи къщи и по-малки семейства.
- Повече удобства, но по-малко време.
- Имаме повече удоволствия, но по-малко
щастие.
- Имаме повече оргазми, но по-малко радост в ежедневието си.
- Повече знание, но по-малко вяра в себе си.
- Контролираме все повече природата, но все повече се откъсваме от сърцето и.
- Имаме все повече средства за комуникация, за да се лъжем все по-успешно един
друг.
- Пътуваме все по-бързо, за да се манипулираме и убиваме все по-успешно.
- На всеки няколко години удвояваме числеността си, но всеки ден унищожаваме
безвъзвратно животински вид.
- Имаме повече образование, но по-малко разум.
- Повече знания, но по-лоша преценка.
- Повече знания, но по-малко мъдрост.
- Имаме повече експерти, но и повече проблеми.
- Имаме стотици школи по психотерапия,
за да лекуваме хилядите си експлоадиращи от бездната на безсмислието в душите
ни невротичности.
- Имаме все повече семейни терапевти и все по-малко семейства.
- Проникнахме в гените, за да продаваме безсмъртие и творим чудовшща.
- Правим повече секс, но се обичаме по-малко.
- Повече медицина, но по-малко здраве.
- Имаме все повече бизнес медицина и все по-малко хуманна медицина.
- Увеличихме притежанията си, но намалихме
ценностите си.
- Говорим твърде много, но обичаме твърде рядко
и мразим твърде често.
- Знаем как да преживяваме, но не знаем как да
живеем.
- Знаем как да оцеляваме, но не знаем как да
бъдем.
- Познаваме все повече физиологията си,
но не знаем кои сме, защо сме тук и каква е целта на живота ни.
- Науката за когницията ни е проследимо обективна, но непроследимо плоска и
кастриращо духа ни субективна.
- Вкопчили сме се в живота на тялото си, но си нямаме идея за мъдростта на
смъртта си.
- Развиваме изкуствения интелект и все повече редуцираме знанието за Себе си до
въглеродни процесори на информация.
- Добавихме години към човешкия живот, но не
добавихме живот към годините.
- Отидохме на луната и се върнахме, но ни е
трудно да прекосим два метра и да се запознаем с новия съсед.
- Покорихме космическите ширини, но не и
душевните.
- Измисляме все повече технология, с
която все по-малко да ценим свободната си воля и все повече да се манипулираме.
- Въздигаме в култ богатството на парите, за да бъдем все по-бедни в душите си.
- Тренираме мускулите си, но оглупяваме емоционално, социално и духовно все
повече.
- Развиваме рационалността си, но сме все по-слабо емоционално и социално
интелигентни.
- Създаваме все по-усъвършенствани роботи, но все повече губим човечността си.
- Намерихме законите на логиката, но загубихме законите на човещината.
- Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
- Търсим начини да детоксикираме телата, но
замърсяваме и губим душата.
- Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.
- Пишем повече, но четем и научаваме по-малко
(Чукча не читатель, чукча писатель).
- Планираме повече, но постигаме по-малко.
- Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
- Правим нови компютри, които складират повече
информация и бълват повече копия, но общуваме все по-малко.
- Имаме все повече цифрова памет, но все
повече губим доверието в собствения си ум.
- Развиваме все повече компютрите си, но все по-малко разчитаме на мозъците си.
- Това е времето на бързото хранене и лошото
храносмилане
- Времето на големите мускули и дребните души.
- Времето на лесните печалби и трудните връзки.
- Времето на по-големи семейни доходи и повече
разводи.
- Време на красиви къщи и разбити домове.
- Времето на бързите пътувания, но на дългите
притеснения.
- На еднократните памперси, но на многократното
повтаряне на обсебващите ни пороци.
- Време на еднократния морал и връзките за една
нощ, но на дългосрочната дистанцираност, отчужденост и студенина.
- Хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни,
успокояват ни, убиват ни.
- Време, в което външните заместители
заместват вътрешните стойности.
- Време, в което има много на витрината, но
малко в склада.
- Време, в което се вкопчваме в маските
на имиджа си, но нехаем за целостта на душите си.
- Време, в което твърде много се вълнуваме от мнението на другите, но твърде
малко от гласа на сърцето си.
- Имаме много машини, но малко сърдечност.
- Време, в което имаме много рационалност, но малко в сърдечното знание.
- Време на технически прогрес, но на духовен регрес.
- Все повече гледаме навън, но все по-малко осъзнаваме безпределността отвътре.
- Обичаме да се налагаме, но мразим да се доверяваме.
- Контролираме средата и другия все повече, но сме все по-обсебени от нагоните
си.
- Имаме много закони, но малко съзнание.
- Имаме много полиция, но малко човечност.
- Имаме много армии, но малко добросъседство.
- Имаме глобална компютърна мрежа, но загубихме връзката с душата на природата,
естествената свързаност един с друг и чувстващите същества.
- Време на феминизъм, но на все по-малко женственост.
- Време на секса за здрасти, но все по-малко мъжество.
- Все по-бързо задоволяваме нагоните си, но все повече пресъхваме за любов.
- Имаме много реторика, но малко истинност.
- Говорим много за хуманност, но с всеки филм сугестираме насилие.
- Имаме много еко организации и все по-малко природа.
- Все повече знаем за междуполовите разлики, но все по-малко се разбираме.
- Търсим все повече финансово богатство, но 2/3 от човечеството става все
по-бедно на смисъл.
- Учим все повече икономика и финанси, но ресурсите се центрират все повече в
малцина.
- Живеем и работим заедно телесно, но емоционално сме откъснати един от друг
все повече.
- Земята ни става тясна, но егоизмът ни се разширява все повече.
- Имаме повече ум, но по-малко разум.
Забележка: горните редове представляват компилация между оригиналния
текст на Боб Морхед „Парадоксът на нашето време” и мои мисли.
Д-р Боб Морхед
В италик текст: Орлин Баев
Естествената психотерапия като лечител на
емоционалната пандемия
Накратко, основните жалони на естествената психотерапия и как
тя активно съдейства на процеса по преобразуване емоционалната пандемия, в
синхрон с пулса на любовта, мъдростта и свободата в потърсилите помощта ѝ.
Цялостна визия за света и човека – дървото на ЕП, мандала на Човека
В ЕП напълно приемаме когнитивно-научните, психоаналитични и
хуманистични визии за човека и света толкова, колкото и трансперсонално-духовните.
Корените на интегрално-холистичното
ѝ дърво са аналитични, основата и стъблото когнитивно научна и
поведенческа, клоните психотелесните направления, малките клонки фокусираните в
решения, листата хуманистичните, цветовете трансперсоналните. Плодовете – това
е ефективността на интегралната холистична психотерапия, а слънцето и безкрая
над това метафорично ЕП дърво – холистичната ѝ висока панорама.
В мандалата на човешкия смисъл, потребности и ценности,
човекът е колкото биологично, толкова и духовно и божествено същество. Това
дава огромен мащаб, перспектива, поставя целите и смисъла на пребиваването в
тялото на бозайник в качествено различна призма.
Работените тревожно-депресивни състояния са виждани не като
ненужна болест, а като неслуаен помощник, като приятел, целящ акордирането на
човешката психофизиология с Бога.
Светът е работна площадка-тренажор за проява на все
по-качествена Богочовещина.
Работещи алгоритми
В естествената психотерапия единствено следваме вече
вложената в самите тревожни състояния мъдрост, цел и посока на промяна. Когато
ѝ се доверим, тя ни води право към хармонизация на характеровите базисни
вярвания до резонантни с тези на любящия смисъл (вектор дидактика). Характерът
извлича най-добрите си потенциали, като невротичното разстройство се явява ни
повече ни по-малко нужното тласкащо налягане, водещо тази промяна. Естественият
психотерапевт просто я вижда и фасилитира.
На мястото на страха заживява любов, човещина и сигурност,
правещи индивида много по-качествен професионалист, партньор, приятел, Човек.
Това е скромният принос на ЕП – не е механична, а качествена,
сърцата система, настройваща човешките струни в ритъма на красотата,
благодарността, доверието, братолюбието, здравото себезаявяване, приемането
многообразието в единството на всеобщия разумен организъм на социума и Живота.
Преобразуваща емоционалната пандемия в емоционално здраве е!
...
Орлин Баев
Orlin Baev
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!