(Клик за текста)
Приложна когнитивна наука - приложение на когнитивната наука в областите на ученето, системите за ускорено и качествено запаметяване, рекламата и икономиката, социалните и междуличностови отношения, компютърни модели на когнитивни архитектури и изкуствен интелект. Една от прагматично-приложните сфери на когнитивната наука, е психотерапията. Естествената когнитивно-поведенческа терапия стъпва на теоретичния фундамент на когнитивната наука, от която извлича практично-ефективна методология.
(Клик за текста)
Оказва се, че мистичната обител Шамбала се явява столица на Хадес. Преданията за Шамбала/ Агарта, идват от Калачакра системата, следвана като най-вътрешно разбиране и практики във ваджраяна тибетския будизъм. Шамбала е царство на божествена съзнателност, мир и любяща мъдрост, което за да бъде достигнато, е нужно да се мине през адските земи на невежеството, изпълнени със страсти, гняв, тъга и страх. В тибетските медитативни школи се почита т.н. пазител на линията, страховито гневно, кръвожадно, безпардонно същество, един вид охраняващо дадената мистична система. Подобна символика срещаме в индийския мистичен мироглед, както и в наситените с дълбока психологична символика митове от целия глобус за „пазача на прага“ на страната на хармонията и блаженството.
(Кликни за целия текст)
В статията авторът дава интересни насоки: свръхактивния детектор на интенционалност (СДИ) анимиращ проективно; връзката между по-високата рационална, емоционална и социална интелигентност и религиозността/ духовността; обществената защитеност като предиктор за по-нисък процент религиозност; общуването в малки групи от познати, големи групи от непознати и изолацията; базисната религиозност като basic mode в когнитивното функциониране, дори при най-твърдия на съзнателно ниво скептик; опасността като задействаща СДИ; нуждата от смисъл, като по-високо ниво в процеса на религиозно/ духовно вярване; религията като механизъм за социален контрол (разбира се); религиозното вярване като адаптивен механизъм за справяне с житейските стресори; социалната (не)желателност като стимул за споделяне или не на религиозния мироглед;
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
(Клик за текста)
Източникът на проблемите, поради които бихме потърсили помощта на терапевт, обикновено е дълбоко несъзнаван и заложен в сценариите в дългосрочната ни памет. Терапевтът ни асистира в тяхното намиране, осъзнаване и преобразуване!
(Кликни за целия текст на заглавието)
- Когнитивен мониторинг и реструктуриране - чрез серия от специфични въпроси в структуриран вид се достига до базовите несъзнавани когнитивни схеми, сублиминално пораждащи страховите преживявания. Пациентът е воден в осъзнаването и замяна на когнитивните схеми (комплекси) с адаптивни такива.
Работа с вътрешния диалог (когнитивно реструктуриране)
(Кликни на заглавието за целия текст)
1) Стресова ситуация --> автоматична мисъл (а.м.) --> страх (вина, срам, тъга), скалирана по сила от 0 до 10, като десет е максимумът --> телесни симптоми 0 до 10
2) Когнитивни изкривявания и невротични защитни механизми в а.м. - идентифицирането и описването им.
3) Реструктуриране чрез:
- логика и връзка със социалната реалност
- парадоксално намерение - наводняване с възприятиен рифрейминг от хумор и/ или смирено доверие/ приемане
- молитва - когнитивно реструктуриране плюс елементите вяра, любов, благодарност, прошка, готовност за учене - главните ингредиенти на молитвата.
- визуализации и работа с транс
- психотеатър и работа през тялото, включително дишане
- поведенчески експерименти
- съзерцание/ майндфулнес
4) Поставяне на адаптивна мисъл, на мястото на автоматичната --> скалиране намаляването силата на негативната емоция и телесни симптоми от 0 до 10.
5) Променено, активно предизвикващо страховете, смело действие.
Падаща стрела/ стълба към подсъзнанието
(Кликни на заглавието за целия текст)
Поведенческо - социални експерименти 1
(Кликни за целия текст)
...Поведенчески експерименти, целящи предизвикване на страха от авторитети, от "какво ще кажат хората", провокиращи мазохистичното себепотъпкващо поведение на замълчаване и "преглъщане", страховете от унижение, изоставяне и отхвърляне и преобразуването им. Тази поведенческа работа се подпомага от работата с вътрешния диалог и ежедневната автохипноза/ медитация. Дизайните, изпълнението на експериментите и менталната преработка на емоционалните реакции преди и след тях, се супервизират от опитен психотерапевт. Изпълняват се по подходящ начин, в социални пространства, където вероятността да бъдем разпознати не е голяма. Ако все пак се случи, е добре да имаме подходящо обяснение като: „Записах се на курс по актьорско майсторство в натфиз и за домашна работа и претръпване на сценичната треска ни препоръчаха да играем роли в реална среда!...“.
Поведенческо - социални експерименти 2
(Клик за целия текст)
Малцина терапевти се осмеляват да работят поведенчески в реална среда. Правенето на поведенчески експерименти е извън защитената среда на кабинета, а неизвестните в уравнението на социалните взаимодействия, случващи се наживо, са многобройни. Затова, поведенческите и социални експерименти изискват смелост както от терапевта, така и от изпълняващите ги. Една такава сесия обаче по степен на въздействие е равна на доста кабинетни терапевтични взаимодействия. Разбира се, дизайните на експериментите са лични, внимателно прецизирани към когнитивната динамика на конкретните случаи, както и към социалния контекст. Преди и след изпълнението, се практикува своего рода когнитивно реструктуриране, преработка на събудените базисни вярвания чрез модифициране на когнитивните изкривявания и маладаптивни защитни механизми, при залагане на здрави, асертивни убеждения. Когато такива социално-поведенчески експерименти се водят от вещ психотерапевт, преди и след изпълнението им, се практикува работа с транс/ хипнотерапия в реална среда. Преди, като вдъхване на кураж за предстоящото себепредизвикване, а след това, като трансформиране на изплувалите наличности в адаптивни.
Поведенческо - социални експерименти 3 - социалните експерименти като динамична хипнотерапия
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Забележка: описаните по-долу социално-поведенчески експерименти са само примерни. Подобни опити се правят единствено под супервизията на психотерапевт, при специфициран дизайн спрямо конкретната преследвана цел и характерова структура. Преди и след всеки експеримент се работи по преобразуване на експлицираните маладаптивни себеотносни вярвания и автоматични мисли, чрез ясно разграничение между недвусмислената реалност и ирационалността на събуденото, което погасява тревожната наситеност в когнитивните схеми. Така залагането на нови и адаптивни става естествено. Експериментите се изпълняват балансирано, така че фокусът да бъде във вътрешната преживелищност, човек като мъдро се придържа към едно спокойно и ненатрапливо присъствие в избраната социална ситуация, отвъд всякакви ексцесии. Принципът е, че когато съзнателно приеме провала, човек е готов и за успеха. Когато спокойно може да губи, е също толкова готов да печели. Приемайки смирено слабостта, през доверието протича автентичната сила на духа му. Защо част от експериментите са свързани с преживяване на социално маргинализиране? Защото когато са насочени непременно към затвърждаване на успеха, неизменно несъзнавано присъства изтласкан страх от неуспеха. Както поясних, само когато слабостта и провалът са смирено приети, човек е истински готов за силата и успеха. Доколкото в падението можем да присъстваме осъзнато, дотолкова в изкачването си по социалната стълбица сме в състояние да поемаме здрави и разумно управлявани рискове, водещи ни до успеха.
(Кликни на заглавието за целия текст)
Някои ситуации се повтарят, нали?! Сякаш все така се случва, че да се почувстваш изоставен или предаден, несправедливо излъган, гадничко отхвърлен или унижен. При някого с партньорите все нещо куца, при другиго в професията нещо все аха аха да се получи и винаги се срива… При трети, приятелите нараняват, а при друг той самият не може да спре да обижда и така да прогонва ценните за него хора…
Разходи се из тази или друга неприятна ситуация, в която сякаш се повтарят нещата. Спри се на чувството, на емоцията и усещането. Къде в тялото си чувстваш това усещане, колко и как усещаш това чувство – бъди в него спокойно преживявайки енергията му. Дишай спокойно и дълбоко през него, приемайки факта, че съществува в теб.
Спри се на типична, ярка ситуация, в която преживяваш отново същата емоция и неприятен социален факт.Защо това, което преживяваш и сега виждаш и чувстваш, е важно за теб? Ако действително ситуацията е част от много други такива, препъващи живота ти, е важна. Увери се, че имаш смелостта да работиш с такава! Ако не е, имай куража да проследиш спомените си до действително ограничаваща потенциала ти ситуация, част от по-глобална повторяемост в живота ти.
(Кликни за целия текст)
...Поведенчески експерименти, целящи предизвикване на страха от авторитети, от "какво ще кажат хората", провокиращи мазохистичното себепотъпкващо поведение на замълчаване и "преглъщане", страховете от унижение, изоставяне и отхвърляне и преобразуването им. Тази поведенческа работа се подпомага от работата с вътрешния диалог и ежедневната автохипноза/ медитация. Дизайните, изпълнението на експериментите и менталната преработка на емоционалните реакции преди и след тях, се супервизират от опитен психотерапевт. Изпълняват се по подходящ начин, в социални пространства, където вероятността да бъдем разпознати не е голяма. Ако все пак се случи, е добре да имаме подходящо обяснение като: „Записах се на курс по актьорско майсторство в натфиз и за домашна работа и претръпване на сценичната треска ни препоръчаха да играем роли в реална среда!...“.
(Клик за целия текст)
Малцина терапевти се осмеляват да работят поведенчески в реална среда. Правенето на поведенчески експерименти е извън защитената среда на кабинета, а неизвестните в уравнението на социалните взаимодействия, случващи се наживо, са многобройни. Затова, поведенческите и социални експерименти изискват смелост както от терапевта, така и от изпълняващите ги. Една такава сесия обаче по степен на въздействие е равна на доста кабинетни терапевтични взаимодействия. Разбира се, дизайните на експериментите са лични, внимателно прецизирани към когнитивната динамика на конкретните случаи, както и към социалния контекст. Преди и след изпълнението, се практикува своего рода когнитивно реструктуриране, преработка на събудените базисни вярвания чрез модифициране на когнитивните изкривявания и маладаптивни защитни механизми, при залагане на здрави, асертивни убеждения. Когато такива социално-поведенчески експерименти се водят от вещ психотерапевт, преди и след изпълнението им, се практикува работа с транс/ хипнотерапия в реална среда. Преди, като вдъхване на кураж за предстоящото себепредизвикване, а след това, като трансформиране на изплувалите наличности в адаптивни.
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Забележка: описаните по-долу социално-поведенчески експерименти са само примерни. Подобни опити се правят единствено под супервизията на психотерапевт, при специфициран дизайн спрямо конкретната преследвана цел и характерова структура. Преди и след всеки експеримент се работи по преобразуване на експлицираните маладаптивни себеотносни вярвания и автоматични мисли, чрез ясно разграничение между недвусмислената реалност и ирационалността на събуденото, което погасява тревожната наситеност в когнитивните схеми. Така залагането на нови и адаптивни става естествено. Експериментите се изпълняват балансирано, така че фокусът да бъде във вътрешната преживелищност, човек като мъдро се придържа към едно спокойно и ненатрапливо присъствие в избраната социална ситуация, отвъд всякакви ексцесии. Принципът е, че когато съзнателно приеме провала, човек е готов и за успеха. Когато спокойно може да губи, е също толкова готов да печели. Приемайки смирено слабостта, през доверието протича автентичната сила на духа му. Защо част от експериментите са свързани с преживяване на социално маргинализиране? Защото когато са насочени непременно към затвърждаване на успеха, неизменно несъзнавано присъства изтласкан страх от неуспеха. Както поясних, само когато слабостта и провалът са смирено приети, човек е истински готов за силата и успеха. Доколкото в падението можем да присъстваме осъзнато, дотолкова в изкачването си по социалната стълбица сме в състояние да поемаме здрави и разумно управлявани рискове, водещи ни до успеха.
(Клик за текста)
Според проучванията следните фактори имат решаваща роля за положителния изход от шизофренията:
- Продължителна и с висока честота когнитивно поведенческа психотерапия в комбинация с медикаментозно лечение
- Отключване на първоначалния епизод в по-късна възраст
- Доброто социално функциониране на личността преди това
- Женският пол има по-добра прогноза за възстановяване
- Съществуването предимно на позитивни симптоми по време на протичането на болестта
- Зрялото позитивно и спокойно приемащо отношение на социалния кръг на болния
Фанатизмът в есенция
Липса на постъпателно движение, разчитане на мъртвата буква, липса на развитие, жив труп, липса на връзка със себе си, вкопчване в правилата, законите и рамките; сляпо следване на авторитет вместо зачитането му, но със свободно мислене; отказ или невъзможност да се види и разбере друга гледна точка; тесногръда зависимост от парадигма, авторитет, рамки и установени коловози; тревожна невротична напрегнатост, постоянно състояние нащрек за отбраняване на идентификацията с авторитет и позиция, която замества автентичната връзка със собствената вътрешна цялостност; филтриране на информацията през собствения вътрешен фанатичен пристрастен познавателен филтър; скачане към заключения и свръхгенерализации, черно/ бяло инфантилно мислене от типа добро/ зло, приятел/ враг, мое/ чуждо, наши/ ваши, правилно/ неправилно...; дълбока вътрешна неувереност, компенсирана чрез вкопчването в дадена система, авторитет, правила, норми, парадигма...
CREATIVITY
Essay written for the course of Margaret Boden: “Creativity” during the “Summer school of cognitive science”, Sofia ,Bulgaria
Evaluation by Margaret Boden: B+
Levels of Creativity
According to Margaret Boden three levels of creativeness exist: combinational, explorative and transformational.
1) Combinational creativity
Combinational creativity requires as much informational data base as possible, so one can combine the different possibilities into creative way and choose among them the most original ones. Combinational creativity is the first, the most common and mundane level of the creative process.
2) Explorative creativity
If we compare metaphorically combinational creativity with plain, the exploratory creativity would be a mountain. It requires the cognitive processes to overcome the boundaries of the settled rules and to go on different platform.
3) Transformational creativity
Transformational creativity requires different dimension into the ordinary process. One example: if we have six sticks given and the task is four triangles to be created by them, after a some time of creative cognitive process, the cognition overpasses the limitations of the two dimensional thinking and goes in the three dimensional space – we build three sided pyramid. If the explorative creativity is a mountain, then in the case of the transformational one we have reached the peak of the mountain and we have went further – flying! ...
Норма, талант, гений - творчество
(кликни на заглавието за целия текст)
"Всяко действително израстване е революционен акт на лична революция. Това означава да се освободиш от хората, които искат да управляват живота ти!"
Ерих Фром
Памет и невротични разстройства
(Кликни на заглавието за целия текст)
Когато изпитваме повишена тревожност, подкорието действително черпи огромен неврален ресурс и блокира в голяма степен помненето, мисленето, вниманието. Наблюдавал съм го в самия себе си. Когато дълги години бях много тревожен, буквално бях тъпичък и като мислене и като помнене. Когато разреших тревожните си казуси и станах смел, мотивиран и щастлив, IQ-то ми скочи с десетки единици, а паметта ми за важните за мен неща стана достатъчно качествена. Наблюдавам същото в масата от пациенти. Хора интелигентни (защото на психотерапия ходят такива), но вплетени в невротични механизми, когнитивни изкривявания и динамики, пораждащи високо ниво на тревожност, комбинация от ситуативна и личностова. Когато тревожността бъде трансформирана в смело доверие в себе си, паметта отново става услужлива, но както е описано в точка (1). Страхът в твоя случай е породен от натрапливото ти желание за помнене. Колкото повече те е страх, че не помниш и се напъваш да помниш, толкова е по-висок той. Съответно и запаметяването бива повлияно. Когато си позволиш да бъдеш най-провалената и глупава, непомнеща нищо глупачка и се смириш в този си страх, приемеш го (защото е само страх, а битката ти с него битка с вятърни мелници), тогава той се стапя, преобразува се в пълна с вяра в себе си смелост и паметта става нормална. Така преобразуваш и дълбоките си характерови страхове зад външното, уж защитно "трябва" на перфекционизма.
Конструктивната памет в психотерапията
(Клик за текста)
На практика тази липса на точност в паметта влияе пряко върху разбирането за целта на терапевтичния процес при здрава връзка с паметовата реалност такава, каквато е. В началото на двадесети век е имало маса случаи на посещаващи психотерапия, които под внушението на разпространената тогава сексуална хипотеза за етиологиятана неврозите, са твърдели, че с тях е било злоупотребено сексуално по време на детството им. В 99% от случаите, такива твърдения се оказват конструирани – при това самият човек е възможно силно да вярва в така построените под давление на външния социален прайминг и интернализирани вярвания „спомени“.
Научната налудност
(Клик за целия текст)
Редовете на тази статия са вдъхновени от премахнатото (защо ли, кой се плаши от резонните и здрави размисли?) TED говорене на Рупърт Шелдрейк. В него ораторът – учен, градивно критикува десет презумпции на науката, автоматично приемани за верни, докато всъщност винаги са били нагаждане на механистична хипотеза към плосък, грубо материалистичен редукционизъм – и нищо повече. Тъй като аз, като автор на тази статия, се занимавам главно с психология и психотерапия, разсъжденията ми са пречупени през случващото се в тези области. Поради факта, че психиката е ключовото звено в която и да е човешка дейност, твърдя че разсъжденията ми са глобално валидни. Наричам статията „Научна налудност“ , както авторът на клипа го прави, споделяйки позициите му за определяне на долуспоменатите научни допускания като крайно несвързани с каквато и да е реалност, освен с предубедеността на споделящите ги.
Качествените методики в психологията
(Клик за целия текст)
(кликни на заглавието за целия текст)
"Всяко действително израстване е революционен акт на лична революция. Това означава да се освободиш от хората, които искат да управляват живота ти!"
Ерих Фром
Памет и невротични разстройства
(Кликни на заглавието за целия текст)
Когато изпитваме повишена тревожност, подкорието действително черпи огромен неврален ресурс и блокира в голяма степен помненето, мисленето, вниманието. Наблюдавал съм го в самия себе си. Когато дълги години бях много тревожен, буквално бях тъпичък и като мислене и като помнене. Когато разреших тревожните си казуси и станах смел, мотивиран и щастлив, IQ-то ми скочи с десетки единици, а паметта ми за важните за мен неща стана достатъчно качествена. Наблюдавам същото в масата от пациенти. Хора интелигентни (защото на психотерапия ходят такива), но вплетени в невротични механизми, когнитивни изкривявания и динамики, пораждащи високо ниво на тревожност, комбинация от ситуативна и личностова. Когато тревожността бъде трансформирана в смело доверие в себе си, паметта отново става услужлива, но както е описано в точка (1). Страхът в твоя случай е породен от натрапливото ти желание за помнене. Колкото повече те е страх, че не помниш и се напъваш да помниш, толкова е по-висок той. Съответно и запаметяването бива повлияно. Когато си позволиш да бъдеш най-провалената и глупава, непомнеща нищо глупачка и се смириш в този си страх, приемеш го (защото е само страх, а битката ти с него битка с вятърни мелници), тогава той се стапя, преобразува се в пълна с вяра в себе си смелост и паметта става нормална. Така преобразуваш и дълбоките си характерови страхове зад външното, уж защитно "трябва" на перфекционизма.
(Клик за текста)
На практика тази липса на точност в паметта влияе пряко върху разбирането за целта на терапевтичния процес при здрава връзка с паметовата реалност такава, каквато е. В началото на двадесети век е имало маса случаи на посещаващи психотерапия, които под внушението на разпространената тогава сексуална хипотеза за етиологиятана неврозите, са твърдели, че с тях е било злоупотребено сексуално по време на детството им. В 99% от случаите, такива твърдения се оказват конструирани – при това самият човек е възможно силно да вярва в така построените под давление на външния социален прайминг и интернализирани вярвания „спомени“.
Constructive memory
Memory illusions, psychoanalytic discoveries and hypnoses as proof for constructive properties of the memory
Most of the previously discussed properties of the constructive memory: blending, transformations, reductions, simplifications, abbreviations, rationalizations, etc. – as a matter of fact might be called memory illusions, because they represent the data distorted as the illusions do.
Psychoanalyses has made great research and reached the same conclusion as the cognitive science – the autobiographic memories are actually highly incorrect and mixed up with fantasies, blending, induced by suggestions memories and interferences (retroactive). Hypnosis could not resolve these problems, as many hoped. Induced through hypnosis memories were to big extent false and had the constructive properties mentioned above.
As we see, through many various experiments, different researches observe the constructive properties of our memory. Why our memory is in such pitiful undeveloped state? What makes as such imperfect creatures? So far no one can answer correctly to these questions, regardless his scientific titles and knowledge.
Конструктивната памет в хипнотичната регресия
(Кликни за целия текст)
Опитът ми показва, че достъп до реален минал живот имат малцина, а регресията в 99% от случаите, когато се ползва, работи през въпросното конструиране на смисъл и сформиране на ресурс за справяне чрез по-широка и висока позиция. Наистина на малцина се позволява реално отиване в минал живот - неслучайно съществува завеса между световете и мозъкът не помни. Нужно е човекът да е поработил доста, да е на причинно манастично (духовен разум) и будично (божествена любов) ниво – да е прехвърлил центъра си на самосъзнателност в безкрая на Богочовещината си. А това е рядкост - в останалите случаи на регресия се работи с паметовите механизми, придаване на смислен ресурс и донякъде, през симпатиите към една или друга нация и историческо време, с нагаждане на хипотезата, отново служеща.за добавяне на смислена стойност на сега преживяваното от една по-панорамна възприятийна перспектива.
(Кликни за целия текст)
Опитът ми показва, че достъп до реален минал живот имат малцина, а регресията в 99% от случаите, когато се ползва, работи през въпросното конструиране на смисъл и сформиране на ресурс за справяне чрез по-широка и висока позиция. Наистина на малцина се позволява реално отиване в минал живот - неслучайно съществува завеса между световете и мозъкът не помни. Нужно е човекът да е поработил доста, да е на причинно манастично (духовен разум) и будично (божествена любов) ниво – да е прехвърлил центъра си на самосъзнателност в безкрая на Богочовещината си. А това е рядкост - в останалите случаи на регресия се работи с паметовите механизми, придаване на смислен ресурс и донякъде, през симпатиите към една или друга нация и историческо време, с нагаждане на хипотезата, отново служеща.за добавяне на смислена стойност на сега преживяваното от една по-панорамна възприятийна перспектива.
Context Dependent Memory
ENVIRONMENTAL CONTEXT DEPENDENT MEMORY
“One of the most commonly noted examples of such dramatic long-term reinstatement effects is the flood of memories one experiences when returning to a former residence after a long absence.”
Examples of environmental context (EC)-dependent memory: One comes back home to his native town or goes back to the university he has spent five years and suddenly torrent of memories overwhelm him. These memories are sharp, clear, emotionally saturated and vivid - they are contextually evoked....
(Клик за целия текст)
Редовете на тази статия са вдъхновени от премахнатото (защо ли, кой се плаши от резонните и здрави размисли?) TED говорене на Рупърт Шелдрейк. В него ораторът – учен, градивно критикува десет презумпции на науката, автоматично приемани за верни, докато всъщност винаги са били нагаждане на механистична хипотеза към плосък, грубо материалистичен редукционизъм – и нищо повече. Тъй като аз, като автор на тази статия, се занимавам главно с психология и психотерапия, разсъжденията ми са пречупени през случващото се в тези области. Поради факта, че психиката е ключовото звено в която и да е човешка дейност, твърдя че разсъжденията ми са глобално валидни. Наричам статията „Научна налудност“ , както авторът на клипа го прави, споделяйки позициите му за определяне на долуспоменатите научни допускания като крайно несвързани с каквато и да е реалност, освен с предубедеността на споделящите ги.
(Клик за целия текст)
Тоест, за да бъдеш психо-лог, тоест душевед-душепознайник или когнитивен учен, тоест изследовател на ума, е необходимо преживелищно да познаваш собствената си душевност, собствения си ум. Такова познание се постига на фона на богат и нелек социално битов опит и преодолявани качествено трудности, следване на дисциплиниран и нравствен живот, отдаден на това себенамиране (самадхи, богопознание) в ежедневно следване на фокусирана съзерцателност, водеща до такава себереализация. Само тогава си психолог, на когото дипломата за доктор на науките и професор по психология, е връчена не от неадекватни по отношение на изследваното човешки институции, а от Живота.
Доколкото през описваната себереализация се познаваш, дотолкова можеш да познаваш психичните наличности в другите. Както и в процеса на психотерапия, да ги водиш не по-далеч от там, докъдето ти самият си стигнал. Това са древни и вечни истини, но на съвременната очевидно ненаучна от позицията на целокупния живот психо-наука, явно е нужно да бъдат припомняни.
Дискусия относно майндфулнес в психологията
(Клик за целия текст)
(Клик за целия текст)
Медитацията няма общо с пасивно изключване накогнитивните процеси, а с ползването им до предела и надхвърлянето им. Няма общо и с транса като спящ, а със съзнателния, буден такъв. В будизма, от който произлиза цитираната практика майндфулнес, съществуват аналитични медитации, предхождащи трансовите. В хинду йога се ползва процесът джнана, в който умствената логика стига до връхна точка, за да бъде надхвърлена от по-цялостни когнитивни процеси.В зен това надскачане е изразено в метафората: "като стигнеш върха на планината, продължи нагоре!".
Ако някой се съмнява дали когнитивните процеси са развивани от медитативните методи (които са сложни, многообразни, феноменологично прецизни не по-малко от поведенческото количествено измерване на психичното, както и най-често твърде непознати), не познава практиката на брилянтните логически дебати и в северния и в южния будизъм, както и тънкостта на логическото съждение, изисквано като подготвителен етап в йога (която няма много общо с популярната представа за стречинг, битуваща в западняка).
Бързай бавно, стигай бързо. Овладяване на гнева.
(Кликни за целия текст)
(Кликни за целия текст)
1) Дразня се на това, което не виждам в себе си.
- Регистрирай.
- Погледни в себе си зад сляпото петно и проективното формиране на раздразнена реакция – виж и осъзнай сянката, която потискаш.
- Приеми, разтвори, превърни.
2) Благодарствена акция
- Осъзнай надигащия се над безпомощен страх гняв.
- Благодаря на ситуацията, че сега се отпускам в и зад енергията на гнева и се спускам в пораждащото я страхливо безсилие – смело го осъзнавам.
- Самообладано и релаксирано дишам и продължавам да благодаря, галейки корена на гнева – страха, с любов. Самообладание!
3) Стълба към долната земя
- Какво означава за мен това поведение/ ситуация à наранява ме, пренебрегва ме, несправедливо не предава и лъже и т.н. àи какво? à дълбоко зад външния гняв, се чувствам като безсилен загубеняк, никой, нищожество, скапаняк и т.н.
- Автоматизирирам това смело себепоглеждане, това проследяващо слизане.
- Практикувам молитвено, смирено прегръщане на осъзнаваните собствени дълбоки вярвания – превръщат се в смела, автентична сигурност. (гневът е признак на дълбока слабост)
Reduction and Independence of psychology. A rapprochement
Can psychology be reduced to neuroscience? Let us imagine that neuroscience has progressed immensely and each mental state, phenomena and process has its direct neurological explanation. Than really the independence of psychology would be highly threatened – but how? It would be threatened as an explanation. For example, someone is now thinking about the love and its role in life, its manifestations on cognitive, thought level, as harmonized with the society and ones own personality logical process. If we suppose that at that very moment neuroscience has dived deep enough into the brain mechanisms, it will track exactly the zones involved and the consequences of their change, the biochemical composition in different neural networks, so on. But this very neuroscience, even though quite advanced at the imagined moment, would not be able to say a word about the exact cognitive content of the explored thinking process. So far the cognitive neuroscience, neurology and biochemistry are able to grasp to large extent the perceptual and emotional life in various cognitive biological systems, including the human cognition. Neuroscience might guess indirectly about which exact emotion is triggered at the moment, on the base of its knowledge about the connection between specific subcortical zones, neurotransmitters and certain emotional states. This is enormous achievement and it deepens every year with the advancement of neuroimaging and biochemical research. We certainly already know about our neural and chemical substrates of love, affection, anger, fear, aggression, mood’s ups and downs etc. And if cognition was bounded only on perceptual and emotional levels, neuroscience definitely would replace every so far existing psychological theory as already needless. But this lucubration is pure fiction, of course. If it was so, you, the reader of these rows would see on the screen only some unknown symbols. You would not even know these letters are symbols, but would see them in a way cat see them. If emotions were the peak of our cognitive abilities, no science would exist and no philosophical discussion will be pursued. Who knows, may be somewhere in the huge space there are different lines of evolution, not always obligatory involved in logical thinking… But we can not judge about that solely on imaginary premise. In the domain of cognition, we as a sapient race are too savage and cut off from the immense possibilities of cognitive evolution in the huge space. We can draw conclusions only from our own experience and objective knowledge as sensible human race. Such sane conclusion says that the top of our cognitive abilities is the attentive process plus working memory involved in logical verbal and serial or more intuitive, massive and parallel pictorial information processing – i.e. THINKING. Is neuroscience as it is now able of capturing one single thought? One single verbal, pictorial or mixed thought?...
Waskan starts his thoughts about folk psychology citing Paul Churchland, who suggests complete discard of folk psychology due to its inability for correct explanation and prediction of human’s behavior. At least he claims so. Churchland’s filtering the information via his own mind focuses on the fact that folk psychology is unable to explain such phenomena as sleep, mental illnesses, memory, intelligent differences, so on. His critics state it is false even regarding everyday daily behavior. Churchland astonishingly for serious scientist suggests complete elimination of folk psychology from scientific discourse. Is he right? As Waskan says, the role of folk psychology (FP) actually has nothing to do with the above mentioned phenomena. It deals with the desires and believes and is included into the main stream cognitive science in wonderful scientific way...
Psychotherapy is by itself extremely broad field and consists of about 300 psychotherapeutic approaches, originating from various areas: behaviorism, clinical psychology, psychodynamic psychology, religion and different holistic systems, eastern philosophy, developmental psychology, neurosciences, linguistics, art – theatre, drawing, dance, sociology and social psychology (systems interactions), evolutionary psychology etc.
The psychotherapist could derive from wide area of academic education, preferably, but not mandatory from humanistic sciences. Further on, the prerequisite for being psychotherapist is passing long (4-10 years), demanding (financially and as a personal development) post graduate study in one of the psychotherapeutic approaches, each of them closely connected and stemming from one of the scientific areas or psychological schools mentioned above.
One of the most successful, rapid and scientifically based psychotherapeutic approaches is the “Cognitive psychotherapy”. It uses the cognitive paradigm and represents the mental processes and disorders in the language of the cognitive science / psychology...
The psychotherapist could derive from wide area of academic education, preferably, but not mandatory from humanistic sciences. Further on, the prerequisite for being psychotherapist is passing long (4-10 years), demanding (financially and as a personal development) post graduate study in one of the psychotherapeutic approaches, each of them closely connected and stemming from one of the scientific areas or psychological schools mentioned above.
One of the most successful, rapid and scientifically based psychotherapeutic approaches is the “Cognitive psychotherapy”. It uses the cognitive paradigm and represents the mental processes and disorders in the language of the cognitive science / psychology...
My predictions are that brain stimulation methods will be greatly improved in the next decades – both invasive and non invasive ones. The stimulation is already done thru electro magnetic or thru biochemical stimulation. I am sure in the next years we are going to witness more and more applications of the brain stimulation: for healing purposes – for mental, affective and neurological disorders, for behavioral disorders in the case of psychopathic subjects. Another application would be two way brain/mind and machine interactions, where one will be able to control certain technological systems directly thru his mind/brain activity. With the development of the cognitive science work on brain information processing, encoding, memory storage, thinking, attention, states of mind – cognitive processes will be assisted and much improved by interaction with computerized micro chips, helping in the memory storage, attention and thinking activities.
Brain stimulation is double edged technology and undoubtedly could be used for cognitive, emotional and behavioral manipulation on personal or mass level. In the forthcoming years the technology will become more precise and the possibilities for abuse will arise. Such possibilities are widely discussed and I am not going to talk about them in this short essay, but will just say that every technology can be used for various purposes, depending on the ethics and moral values and the mind of its users. The knife can be used for fruits pealing or for killing – depends of its user. The technology alone is neither good nor bad. It is just a neutral result of the human knowledge advancement...
Brain stimulation is double edged technology and undoubtedly could be used for cognitive, emotional and behavioral manipulation on personal or mass level. In the forthcoming years the technology will become more precise and the possibilities for abuse will arise. Such possibilities are widely discussed and I am not going to talk about them in this short essay, but will just say that every technology can be used for various purposes, depending on the ethics and moral values and the mind of its users. The knife can be used for fruits pealing or for killing – depends of its user. The technology alone is neither good nor bad. It is just a neutral result of the human knowledge advancement...
In two preliminary experiments the influence of mood and strategic priming on performance
on the famous Raven matrices task was measured by using the thinking aloud methodology.
Although the results did not reach statistical significance, differential effects on the usage of
searching vs. exclusion strategy was observed in Experiment 1 and the extent to which
subjects relied on superficial features vs. relations in Experiment 2...
on the famous Raven matrices task was measured by using the thinking aloud methodology.
Although the results did not reach statistical significance, differential effects on the usage of
searching vs. exclusion strategy was observed in Experiment 1 and the extent to which
subjects relied on superficial features vs. relations in Experiment 2...
LISA (Learning and Inference with Schemas and Analogies)
The central motivation in this model is to integrate two major processes of analogy formation: memory access and structural mapping - while preserving both flexibility and sensitivity to structure.
Traditional symbolic systems maintain structure but are inflexible and the connectionist systems are just the reverse – they are very flexible, but work only at low level. Past hybrid models have lacked a natural interface between the two. The LISA model attempts to reconcile the two approaches and unify access and mapping with both structure sensitivity and flexibility...
Analogy making
If deduction and induction are two playing teams, analogy is the stadium itself! It is the deepest cognitive ability!
“Analogy is a mapping of knowledge from one domain (the base) into another (the target), which conveys that a system of relations that holds among the base objects also holds among the target objects”
Analogy is mapping between deep, core structures, but not between attributes or at least not only between attributes.
According to this analysis, the contrast between analogy and literal
similarity is a continuum, not a dichotomy” ...
Презумпции и философия на психологическата наука
Ако една теория или предположение могат да се фалшифицират, то тогава не могат да бъдат надлежно проучени от психологическата наука. Психолозите масово отхвърлят обяснения за поведение, които могат да бъдат подправени/ нагодени към нечия хипотеза. Голяма част от фройдистката психология е в тази категория, както и някои интерпретации на човешкото поведение, основани на еволюционната биология. Повечето от обясненията на психоанализата за психопатологията са интелектуално нагаждане към субективна хипотеза без каквито и да е емпирични данни. Въпреки резултатите от отделни случаи, психоаналитичните данни могат да бъдат нагодени чрез интелектуализиращи рационализации към хипотезите на теориите си и така интерпретациите представляват фалшива, псевдо наука. Също така много поведения могат да бъдат обяснени със съчиняване на история за натиска на еволюционния подбор...
(Кликни на линка за целия текст)
Преди време земята бе смятана за плосък център на вселената, поддържан от гигантски костенурки (слонове, великани и пр., според дадена митология)… Дори понастоящем мнозина учени не са убедени в способността на животните да чувстват (а немалко от тях дори и мислят и се самосъзнават, макар и в по-нисък порядък на тези способности), в това че в необятността на космоса има живот… Науката с малкия си, анатемосващ всеки друг подход метод дори не познава разумността и цялостната свързаност и единство на Живота. Науката е резонна в обхвата на собствените си постулати и разбирания – просто е малка.
(Click for the whole text)
...Phenomenology has been widely misunderstood since it transitioned from philosophy into
counseling. Phenomenology is the study of consciousness to achieve knowledge and insight
using Edmund Husserl’s phenomenological reduction. Transcendental aspects of this method
are better understood by comparisons to Asian mindfulness practices. The phenomenological
reduction should become a distinct counseling research methodology.
Keywords: phenomenology, research methods, mindfulness, Buddhism, yoga...
(Click for the whole text)
This article provides an overview of psychiatric and mental health research on religion.
First, conceptual models of religion and of mental health used throughout this literature
are described. Second, published empirical research in this fi eld is summarized,
including fi ndings from epidemiologic, clinical, and social and behavioral investigations.
Third, promising theoretical perspectives for understanding a putative religion–
mental health connection are elaborated. These are based on respective behavioral,
biological, psychodynamic, and transpersonal interpretations of existing research
fi ndings. Copyright © 2010 John Wiley & Sons, Ltd.
Key words: religion, spirituality, mental health, psychiatry, research
КОГНИТИВНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ, ЛОГИЧЕСКИ СРИВОВЕ, ОТКЛОНЕНИЯ И ЗАБЛУДИ (преводна статия)
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Когнитивните изкривявания и отклонения се проявяват като автоматични мисли в човека. Те винаги се дължат на заложени дълбоко когнитивни схеми (комплекси). По-голямата част от автоматичните мисли (проявяващи се в когнитивни отклонения и изкривявания) са дезадаптивни, тоест пречат на нормалното хармонично функциониране на човека. Някои автоматични мисли спомагат за психическото оцеляване на човека, но на цената на самозаблудата. Когнитивните изкривявания, уклони и логически сривове са аналогични на психоаналитичните защитни механизми. ...
Някои когнитивни изкривявания, логически отклонения, сривове и заблуди - авторска статия
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Когнитивните изкривявания присъстват до степен загуба връзката с консенсуса за обективна реалност при психозите. В по-долните примери ще се спра само на изкривяванията и логическите сривове на невротично ниво. Осъзнаването на сривовете в протичането на информацията в собственото съзнание е в основата на психичната промяна. Когато по-долните сривове протичат неосъзнато, те водят до емоционални напрежения и невротични проблеми. Или поне до неосъзнато, автоматично съществуване, при което личната свободна воля е силно пречупена или срината под давлението на въпросните когнитивни сривове. Както се твърди в психотерапията, чувстваш това, което мислиш! Когато мисленето е право, в резонанс със здравата научна логика, както и с логиката на безкрая, чувстването и поведението автоматично го следват! Краката здраво стъпили на земята на научната логика, а главата високо в небето на безпредела на душевния творчески полет! Осъзнаването и коригирането на когнитивните изкривявания в мисленето стои в основата на метода когнитивно реструктуриране от рационално емотивната и когнитивно поведенческата психотерапии!...
(Клик за статията)
Личният опит в осъзнатото творческо фокусиране и прозиране (медитация), преодолява противоречието чрез феноменологичен, интроспективен опит, свързващ научните податки с качественото, вътрешно познание. Получава се следното - докато мозъчните вълни в дълбока медитация се забавят, се случва буквално съзнателно проникване в сънуването (тета), както и блажено разтваряне на вътрешния диалог и образност, при едно обаче много будно съзнание - тета до делта, едновременно с гама вълни. Един вид, кръгът на познанието се разширява както "надолу", така и "нагоре", едновременно. При това медитативно разширение, алфа и бета вълните (разсеяното отпускане и вътрешният диалог) присъстват значително по-слабо в честотния спектър. Това казвам през опита си в медитацията, съединен с научните данни.
(Клик за текста)
Това, което учените откриват, е че единаците, били те едноклетъчни, растителни организми, бозайници или примати, не са случайни или отхвърлени елементи, а закономерно налична част от глобална организмична еволюционна стратегия, подсигуряваща различие, достъп до странични ресурси и стратегии за оцеляване, развитие на вида генетично, поведенчески и социално. Всички сме чували за вълците единаци, чели сме за експериментите с плъхове, винаги делящи се на групи от изпълнители, лидери и индивидуалисти. Всички познаваме хора, предпочитащи собствени стратегии и поведения, различни от тези на масите. Стратегии понякога странни, но при някои и талантливи и гениални.
(Клик за текста)
Академик Бехтерева за баба Ванга
(Клик за видеото)
Удоволствена гратификация и наука - бъдещето на човека
(Клик за текста)
Базисна стрес преработка и въздействие на антидепресантите
(Клик за целия текст)
Базисна стрес преработка и въздействие на антидепресантите
(Клик за целия текст)
Когнитивната дисинхибиция и креативността
(Клик за текста и статията)
Стабилна база
(Клик за текста)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!