(кликни на горния линк за прочитане на целия текст)
Националност: Българин
Гражданство: Българско
Отзиви
Отзиви за работата ми
Интервю за пловдивския вестник Марица
(Клик за текста)
(Клик за текста)
Интервю за "Един от нас споделя"
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Г-н Баев, вие се занимавате професионално с лечение на човешката душевност. Как в този забързан и толкова изискващ свят по-чувствителните хора могат да успеят?
Красив е пътят на Човека, когато съзнава целостта си! От друга страна, отговорен е този път. Още повече лекуването на души. Съзнавам колко много имам да работя и се чистя още. Бях предупреден за конкретно случване в живота ми и отработването му и че, ако там успявам, имам бъдеще, ако ли не, е вероятно да си замина раншко от този бял свят...
Добричко мекичко психо нещо си - не, благодаря!
(Кликни за целия текст)
Някой някакси ме поставя в образа на задължително благия психолог - не съм такъв нито в личния си живот, нито в работата си. Урсус съм, чепат съм, често направо проклет съм. И именно защото си позволявам и прегръщам сенките си, мога да обичам истински. Та, ако някой ме слага в образа на мекичкия пси нещо си, моля да си оттегли проекциите - нямам намерение да се идентифицирам с тях. Ако исках да поддържам бляскав, за пред стадото PR имидж, щях да си направя предаване по ТВ 3 - не, искам да бъда Себе си, цялостен. Та, ако изтрия коментар или махна някого от списъка с абонати (приятели е нереално казано) - заявявам, че си позволявам да го направя спокойно.
"Трансперсонална психология - свещена сексуалност" - книга, автор, Орлин Баев
"Психология на смелостта" - книга. Автор, Орлин Баев
Интервю за "Един от нас споделя"
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
...Никак не съм съвършен и имам много да уча. Често падам, но
не преставам да ставам. Правя каквото мога, за да се науча по-стабилно да ходя
на „нозете“ на волята си и възнамерявам все по-често да разтварям крилете на
духа си...
В БТВ, с Неделя Щонова, Александър Кадиев и Десислава Стоянова, в "Духът на здравето - преди обед"
БТВ, "Духът на здравето", водещ Неделя Щонова. Аз и Ванеса Виденова говорим за паническите атаки. - от 15-та, до 25-та мин. на видеото.
В БТВ, с Неделя Щонова, Александър Кадиев и Десислава Стоянова, в "Духът на здравето - преди обед"
БТВ, "Духът на здравето", водещ Неделя Щонова. Аз и Ванеса Виденова говорим за паническите атаки. - от 15-та, до 25-та мин. на видеото.
(кликни на линка за прочитане на целия текст)
Г-н Баев, вие се занимавате професионално с лечение на човешката душевност. Как в този забързан и толкова изискващ свят по-чувствителните хора могат да успеят?
Има хора без ръце и крака, които водят мотивационни тренинги, има катерачи без крака, има парализирани гениални учени! Казват, че привидните трудности катализират креативност, която при цветущи условия би била дремеща. Така и тревожните и депресивни проблеми идват не за да смачкат, а за да направят човека още по-смел, решителен, истински силен и успешен.
Интервю с мен за сайта на Марин, предприемач
(Кликни за целия текст)
Говорим с Орлин Баев за тревожността и страховете. Трудно ми е да представя Орлин като психотерапевт, хипнотерапевт, духовен човек, защото е ограничаващо. Орлин е човек, имащ смелостта да се спусне в дълбокото на човешката душа, да намери човещината, любовта, смирението. От години Орлин помага на клиентите си да разградят невротичните страхове и да вдишват отново с пълни дробове от магията на живота.
Интервю с мен за сайта на Марин, предприемач
(Кликни за целия текст)
Говорим с Орлин Баев за тревожността и страховете. Трудно ми е да представя Орлин като психотерапевт, хипнотерапевт, духовен човек, защото е ограничаващо. Орлин е човек, имащ смелостта да се спусне в дълбокото на човешката душа, да намери човещината, любовта, смирението. От години Орлин помага на клиентите си да разградят невротичните страхове и да вдишват отново с пълни дробове от магията на живота.
(кликни на горния линк за прочитане на целия текст)
Здравей, Орли, моля те, кажи ми как избра своя път на
терапевт и как започна?
Всъщност той ме избра. Аз самият си нямах ясна представа
накъде съм тръгнал, а само посоката. Бях в Канада, където живях две години в
център (ашрам) на бялото братство. Питах се какво да правя в живота си занапред
и не знаех. Или по-скоро знаех, но не си вярвах. Още от 18 годишен имах силна
тяга към духовността, но не си вярвах, че … ставам за това. Защото заеквах, при
това силно, дотам, че малкото си име не можех да кажа… Смених много дейности –
въоръжена охрана, сладкар, масажист, писмен преводач, строител, изолатор на
къщи, градинар. Работих на туристически кораби като чистач, супервайзър, рум
сервиз. В Британска Колумбия, в центъра на братството, потопен в огъня на
мощната енергия и свързаност с безкрая, свърших и доста вътрешна работа. Но,
относно професионалната си реализация, се лутах. Влечеше ме духовността, но се
смеех иронично дори на идеята, че може да ме бъде в тази посока
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
.........................................................
- Непреработените емоции ни разболяват - нали така? Как да ги преработим, така че да не се стига до болести?
- Първо като умеем да се наблюдаваме отстрани, психиката си и собствените си реакции. Това можем да направим. Второ - да съумяваме да променяме мисленето си и мисловните ни реакции, така че да резонират със законите на живота за любовта, мъдростта, истината. Оттам се казва в психотерапията - чувстваш това, което мислиш. Като имаш здраво мислене, което резонира и с външната реалност, и с жертвената духовна реалност, тогава и емоциите са адекватни. Когато имаме качествени емоции, наситени със спокойствие, радост, хармония и вътрешен мир, тогава и тялото вече е относително здраво.
- Първо като умеем да се наблюдаваме отстрани, психиката си и собствените си реакции. Това можем да направим. Второ - да съумяваме да променяме мисленето си и мисловните ни реакции, така че да резонират със законите на живота за любовта, мъдростта, истината. Оттам се казва в психотерапията - чувстваш това, което мислиш. Като имаш здраво мислене, което резонира и с външната реалност, и с жертвената духовна реалност, тогава и емоциите са адекватни. Когато имаме качествени емоции, наситени със спокойствие, радост, хармония и вътрешен мир, тогава и тялото вече е относително здраво.
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Там, в онова различно пространство всичко беше толкова красиво и чисто, естествено наситено с обич и сила. Смътно си спомням, че общувах със същества, които в будно състояние бих нарекъл ангели… Не исках да се връщам обратно в малкото тяло – материален затвор за мен самия, душата. Но, както ми бе обяснено от светлите същности, осъзнах че имам още много работа за вършене на земята и не ми е дошло времето. Разбрах и че телесното дълголетие въобще не е никаква привилегия, а че важно е доколко качествено, наситено и резониращо с Бога живееш, а не колко години се мъкнеш в някакво безлично или пък диаболично съществуване.
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
След години лутане и бягане от сянката си, след смяна на много, много професии и дейности, всяка от които ме задоволяваше само частично, макар и носейки ми много уроци, попаднах в ашрам - духовен център в Скалистите планини, Канада. Там поставих началото на промяната си. Изключително високото съзнание, наситената огнена вибрация събудиха всички вътрешни противоречия, извадиха ги мощно навън, но и започнах да ги неутрализирам - чрез самоанализ, медитация и възнамеряване. Този самоанализ започнах from scratch, от нулата... Започнах да се самоопознавам. Осъзнах, че тоновете духовна литература съдържат чудесни истини, но на по-високо ниво и нямат силата да променят директно катаклизмите в душата ми.
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
В „Идеал” ранч няма привърженици на догми и религии, на тесни доктрини и малки постановки. Визията за света, за живота е всеобхватна и цялостна. Без никоя религия или научна школа да бъде отричана, основната котва на съзнанието на обитателите на тази свята обител е науката на Посветените. А тя включва и от нея изхождат всички разклонения на науката, всички религиозни системи, цялата мъдрост дадена на човечеството ни през еоните. Аурата на центъра е огнена и изгаря всеки който не може да понесе любовта, силата и светлината на вибрацията му. Една година в такова свято място се равнява на цял живот в прашните миазми на прокажените човешки градове. Наричам „Идеал” ашрам, защото точно отговаря на смисъла на думата, тоест средище за цялостно развитие и израстване на съзнанието. Тук обаче няма място за никаква отвлеченост и въздушни кули. Главата в небето, но краката стабилно на земята. Центърът е изцяло отворен за всички, тайни няма, цели се пълна кооперация и интеграция в обществото на страната и селището в което се намира. Много от жителите на центъра работят като инструктори и преподаватели в съседните градове, изнасят се концерти, преподават се уроци по езици, организират се летни лагери за децата на жителите на околните градове. Институтът за развитие на образованието, изкуството и културата (Ideal) стана член на ООН с консултативен статус през лятото на 2005-та година.
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Докато правех преводите, в мен се установяваше молитвено състояние, сякаш чувствах духа на Учителя, сякаш Той работеше през мен, коригираше ме, насочваше мисълта ми така, че да предам сърцевината и духа на учението му! Понякога цели страници мистериозно се изтриваха, защото компютърът блокираше. С това Учителят само ми казваше, че не съм си свършил добре работата. И наистина, когато ги превеждах повторно, виждах, че не съм избрал подходящия стил и думи, точните поговорки и тънки нюанси. Чувствах се пълен, цялостен, тънкият свят работеше през мен, даряваше ми благата на нежните си вибрации, светлите си прозрения, красотата на смисъла на битието и хармонията на съществуването. Потъвах в медитация, сливах се с потока на мисълта на Учителя, разбирах думите му не само с разума, но с духа и най-финото, безсмъртно същество в мен! Една вътрешна светлина ме озаряваше, която караше всичко около мен да изглежда красиво и поетично, всяко потрепване на клонките на боровете, които виждах през прозореца, всяка усмивка на слънцето, която проблясваше във вечерния залез ме изпълваше с неизмеримо блаженство, възторг и преклонение пред симфонията на творението! Тези чувства и визии в мен възникваха не благодарение на външни условия, но на едно тониране към духа на Учителя, към тънките вибрации на ефирния свят и същностите, които го обитават!
(кликни на заглавието за прочит на целия текст)
Красив е пътят на Човека, когато съзнава целостта си! От друга страна, отговорен е този път. Още повече лекуването на души. Съзнавам колко много имам да работя и се чистя още. Бях предупреден за конкретно случване в живота ми и отработването му и че, ако там успявам, имам бъдеще, ако ли не, е вероятно да си замина раншко от този бял свят...
(Клик за целия текст)
(Кликни за целия текст)
Някой някакси ме поставя в образа на задължително благия психолог - не съм такъв нито в личния си живот, нито в работата си. Урсус съм, чепат съм, често направо проклет съм. И именно защото си позволявам и прегръщам сенките си, мога да обичам истински. Та, ако някой ме слага в образа на мекичкия пси нещо си, моля да си оттегли проекциите - нямам намерение да се идентифицирам с тях. Ако исках да поддържам бляскав, за пред стадото PR имидж, щях да си направя предаване по ТВ 3 - не, искам да бъда Себе си, цялостен. Та, ако изтрия коментар или махна някого от списъка с абонати (приятели е нереално казано) - заявявам, че си позволявам да го направя спокойно.
"Трансперсонална психология - свещена сексуалност" - книга, автор, Орлин Баев
"Психология на смелостта" - книга. Автор, Орлин Баев
Здравейте! Искам да работя върху себе си, тъй като усещам, че имам много спирачки и липса на смелост. Комулирам желание за промяна, за случване на нови неща и се усещам като в затвор. Опитвам сама, но виждам, че имам нужда от помощ. Не знам от къде и с какво да започна? Лична среща с психотерапевт ли, участие в група, семейна констелация или нещо друго? Моля за напътствие.
ОтговорИзтриванеРаботи тази система: почва се с лична терапия. Постепенно се включва и групова, като част от нея са и констелациите. С времето личната става все по-нарядко, а акцентът се прехвърля върху групите. Ходи се и на периодичните неколкодневни работилници, организирани от избрания от Вас терапевт. Нужно е колегата, на когото се спрете, да поддържа цялата тази система. Защото е част от една цялостна преработка и действително работи!
Изтриване