Интервю за пловдивския вестник Марица

   Интервюиращ: Десислава Дамянова

........................................................................

1.) Сега е сезонът на депресиите. Ще се радвам да поговорим по тази тема, тъй като Вие сте най-добрият и известен психолог в България.

Първо, благодаря за номинацията. Аз не се смятам за най. Малък човек съм – нито се рекламирам, нито бия фанфари, нито прекалявам с медийните изяви. Каквото хубаво се случва през мен, не съм аз, Бог е, величието на Живота е, преминаващо дори през грешността ми.

За депресиите – няма такъв сезон. Това е жълтопресен мит. За 13 години в психотерапията, съм имал едва десетина случая на клинична, ендогенна депресия. Тоест, на състояние, отговарящо на критериите за депресия. Останалото е описателно, поп фолк говорене – есенна депресия, пролетна депресия, лятна и зимна депресия, всесезонна депресия… Когато от някоя телевизия ме поканят да говоря за някоя такава „депресия“, просто отказвам. То е като досадата при сменянето на зимните с летните гуми на колата – същият двигател,  същата суета, около различни гуми. Само че в масовото популистко говорене за депресиите, единствено се сменя сезонът, а странно как, все сме в „депресия“.

Всъщност, при 95+% от случаите, говорим не за депресия, а за известно депресиране, резултат от нерешена тревожност. Още може да се нарече прегаряне или хронична умора, но източникът му е не само и не толкова във външните средови професионални, партньорски и т.н. фактори, а по-скоро във възприятието им, във виждането на живота, пречупван през криви вътрешни филтри, дисонантни на ритъма на любовта, мъдростта и свободата да живееш като съзнателен творец на битието си. Биологията ни има защитен механизъм. Когато тревожността е дълго време поддържана, а уроците ѝ не са извличани, тялото защитно превключва на депресивен режим – за да защити от високото напрежение на страха. В потиснатостта преживяваме тъга  и печал, но и „налягането“ е по-слабо…

Та, в огромния процент от случаи, депресирането изчезва, когато се стопи подлежащата го тревожност, когато се преобразуват маладаптивните, дисонантни с пулса на смисъла вярвания за себе си, света и другите.

Какво ни кара да се страхуваме? Отклонението от пътя, от посоката, която сме се „разписали“ да следваме още там „горе“. Като цяло, лесният живот е проклятие – не слизаме в земната школа ,за да се разплуем , задоволявайки всяка его прищевка, а за да се учим от позицията на духа си. И все пак, лесно е, светло е, вдъхновено и любящо ни е, когато живеем по Бога. Отвътре се появява лекота и блаженство, докато преминаваме през неминуемите и закономерни външни трудности и социални „баири“. Когато съумеем да живеем диалектично, през призмата на любомъдрието, смирено заявявайки творческия поток на Богочовещината – тогава смисълът прелива, а животът е песен. Тогава всички „въглища“ на тегавинките ни, се влагат в горнилото на огъня. Огънят на духа. Да, има такъв огън – по-пипним и истински е от ръба на масата или от единиците и нулите на джобния ти компютър-телефон.

Тревожни сме и страдаме прекалено, когато искаме да ни е само хубавичко, когато се вкопчим за щастийцето и с всички сили отбягваме нежелания растеж. Тогава в самите себе си потискаме и не виждаме сенки, които стоварваме в болезненото си възприятие за света и другите. Този вътрепсихичен, а оттам и психосоциален процес започва от кривата ни, инфантилна, черно бяла панорама за света, в която се вкопчваме в добрите чувства,а отричаме другите. Визия, в която един добър Бог едва-едва удържа битката срещу един лош гявол… Това бебешко разцепване на добър и лош обект първоначално сформира его себевъзприятието ни и колкото е по-изразено, по-невротизиран и характеропатиен е човекът. Но, това са дълбоки, широки и цялостни теми, които тук само загатвам в разбираем изказ…

Нещастни и тревожни сме, когато се откъснем от брата си,когато се затворим в илюзорната си отделеност от ближния, в твърде относителната сигурност,а всъщност несигурност на малките ни усилия по независима подсигуреност, но сърдечна раздраност от съседа си…

Смислено удовлетворени и спокойни сме, когато умеем да живеем задружно. Когато разтопим това илюзорно разцепване между мен и другия вътре в себе си, а оттам и в социалния си живот. Тогава с душите си познаваме единството си с организма на безкрая, а в човешкия социум живеем през призмата на едно его, охотно смиряващо се така, че поддържайки здравите си граници, радостно отстъпва „аз и мое“ на „ние и наше“, „аз имам“, на „смирено съм, творя и част от цялото съм“…

Понастоящем западът масирано губи изконни ценности, подменя ги с тотално болни, представяни за норма, обявяваща гниещия си регрес за прогрес. Живеем на райска планета, която уверено превръщаме в адска с алчния си егоцентризъм… Но и това е привидност – част от по-голям процес е, в който опошляващата разруха е временен инструмент на една мащабна, разумна Воля.

   2.)    Защо избрахте тази професия ?

Тя ме избра. Не аз тръгнах към психологията, а тя към мен. Винаги съм искал да уча сравнително богословие, а интересът ми към вътрешните науки на световните психодуховни системи, е основен в живота ми от 16 годишен насам… Към психологията ме насочиха приятели, с презумцията, че е по-приложна и реализируема социално.

Когато започвах, не беше нито модерна, нито търсена специалност. Просто скочих в насоката, в която потокът на живота ме насочи. Истината е, че когато решенията ни са мотивирани от смисъла, а не от откъснатото от безкрая его, цялата вселена стои зад реализацията им.

   3.)    Каква е превенцията срещу депресия и тревожност ?

Любовта е превенцията.  Когато има любов, няма страх. Депресирането представлява „опашката“ на тревожността, а тя се лекува с любов. Към себе си, света ,другите. Любовта е майчина ,безусловна, както и бащина, поставяща здрави граници. Обичайки, ние планираме целите си адекватно, от позицията на целостта си – следваме това, за което сме дошли, изпълняваме житейския си план свързано с консенсуса за социална реалност, но и с онази по-мащабна реалност на любовта. Провеждайки любовта, сме харизматични и чаровни, но вече не само от его позиция, а през потенциала си като вечни души.

Говорейки за любовта, тук е мястото да кажа, че тя не е наша, на малкия човек. Не -на Бога, на безпредела е. Когато любовта е поставяна в центъра като най-важна ,първа и най-значима реалност, всичко идва на мястото си. Тогава човекът живее през съзнанието на ученик в земното училище. Любовта е нещо много повече от чувство и емоция – състояние на съзнанието, жива сила, принцип е. Божествена е любовта. Никак не е само розова, а обхваща и доброто и опозицията му ,поравно. Мъдра и освобождаваща Богочовешкото естество е любовта.

Когато започнем да я поставяме на второ място, на преден план излизат малките човешки разбирания, праведен моралец и стремеж към непременно добричкото и хубавичкото. Това е невротичното съзнание, изтласкало несъзнаваните съдържания на страховете и тайните си желания, които през формиране на реакция проективно се виждат като външни дразнители. Неврозата е близо до любовта ,а психотерапията се занимава главно с лечението на неврози. Неврозата е кръстопът. За да се спаси от невротичната тревожност, човекът може да се върне обратно, да израсне до любовта, или изцяло да прекъсне връзката си с нея, един вид отказвайки се от всичко, което реално го прави Човек, от душичката си.

Този последният вариант в съвремието ни е масирано възпитаван, сугестиран, рекламиран като печеливш. Ведно със стапянето на невротичната тревожност, индивидът се разцепва от любовта, смисъла, същината си. Това е механизмът на психопатизиране, на сформирането на характеропатии. Само загатвам…

4.)    Имате ли известни клиенти? Естествено, не искам да ги споменавате.

Защо питате? Заради интереса на стадното мислене към чичко паричко или поредната медийна пионка-„звезда“? Случвало ми се е да ми се обажда някой: „Видях ви по телевизията – значи сте много добър! Искам да си запиша час при вас!“ На такива винаги отказвам. Подобно заключение говори за много ниско ниво на здрава критичност,  IQ далеч под средното, стадна внушаемост, сбъркани житейски цели… Да си „в телевизора“ или да имаш пари е неутрален факт, по никакъв начин не свързан пряко с високи лични и професионални качества, или не.

Да, имам клиенти, собственици на крупни предприятия, на фирми със стотици и хиляди служители. Помагал съм и помагам на т.н. публични личности, медийни звезди и т.н. Но, това са деления за пред тълпата – за мен е важен Човекът, не имиджът или парите му. За Бога в човека работя, нежели за его прищевките на някого. Държа дошлият при мен да се учи от състоянието си, да извлича вече вложените в преживяваното уроци качествено, да израства и намира акорда си с Бога. Не жаля клиентите си – обичам ги. Обичам любовта в тях и им помагам да си помогнат в процеса на премахване на спиращите я невротични „бентове“. Някои колеги се наричат психотерапевти, докато целевата група с която работят, е основно хора с добро финансово положение, ходещи на такава „терапия“ не за да се учат и израстват обаче, а за един вид его „масаж“… При мен такива не се задържат. Твърде за малко съм на тази земя, за да се превръщам в част от проблема, вместо от решението, водещо към здравето на целостта.

Работя за Бога, не за илюзиите на малкия човек.

5.)    Кое е мотото, което следвате в живота?

Да бъде волята Божия в живота ми. Слава Тебе, Боже  - с всяко дихание да те славя, Господи! Слава Богу за все – и за скорбь, и за радость! Нека преодолея пороците си, за да ти служа и протичаш през смирението ми пълноводно, Боже!... Благодаря, благодаря, благодаря ти, Господи!

6.)    Понеже Вие участвате в рубрика „Психотерапевтични насоки онлайн“ в „Порталът към съзнателен живот“, моля да ми разкажете как Ви е хрумнала идеята да я създадете и безплатно да консултирате хора в нужда!

В портала за съзнателен живот участвам от 2005-та година. Изигра значителна роля в живота ми. По много теми, се водеха ежедневни, наситени дискусии с изключително интелигентни люде. Това силно ми помогна да развия качествен изказ и стил на разсъждение.

През 2008-ма година, заедно с психиатъра-психотерапевт Тодор Първанов като на шега решихме да отворим рубрика, в която да отговаряме на хора с дадени невротични казуси. Речено – сторено. Направихме го – оттогава вече 11 години го правим. Не знам колко още, но определено досега сме свършили немалко.

Какво ни тласна да отговаряме и насочваме безплатно? Творческият напор, нуждата да даваме, чийто дебит създава вътрешно налягане… Не е добре да се задържа този напор – не е наш, на Бога е… Това ни накара!

7.)    Каква е причината все повече българи да страдат от психологични проблеми?

Липсата на заедност в българина, загубата на задружността, на комшулука и духа на взаимопомощ, братско единство и сътрудничество. В същността си е това. Не са парите, не е икономическото положение. Отдалечаването от любовта е причината. Защото само тя дава способността да почувстваш другия близък, част от себе си. Без тази близост, си сам, безумно сам – колкото и пари, сгради, имоти и средства да притежаваш, с колкото и високи огради да се оградиш, от несигурността в себе си не можеш да се оградиш. Така тя расте!  По-горе споменах съзнателността на ученика, невротика и психопата – слизането по тази стълбица на обезлюбяващото обезчовечаване и обезценяване на същински важното, при въздигане в култ сурогатите на малкото човешко щастийце, властта и крайния индивидуализъм. Това са причините, в няколко думи!

8.)    Аз четох ваши книги и много ми помогнаха, ще се радвам да представите някои от тях, които прецените да разкажете как Ви е хрумнала идеята и с каква цел сте ги създал?

Просто пиша, когато  искам и мога. Колкото по-малко планирам и колкото писането ми е по-на мига и спонтанно, по-красиво и силно, вдъхновено, от сърце и душа се излива. Върл антифен съм на хамериканското планиране, сядане насила и писане от ТРЯБВА на его планирането. Има един автор – Дейл Карнеги… По отношение на говоренето пред хора, казва нещо от сорта на (перифразирам по памет): напиши речта си ,прочети я многократно, практически я наизусти, оттренирай жестомимиките, упражнявай я многократно… Това е подходът на биорбота на въглеродна основа, лишен от способността за спонтанна импровизация и присъствие на онзи поток, който не иска зубрене, а доверяване на неслучайната му различност във всеки един от житейските мигове!

По същия начин пиша – когато мога и искам. То е като сърфирането – важно е да хванеш вълната. После е трамбоване, нежели творчество. Като полетът, уловил въздушното течение е – висок и красив е, а течението не е твое, на Твореца е. Пиша сутрините – максимум до 3-4 следобед.  После водеща става главата. А дотогава – от душа, като умът е само слуга. Затова го правя уикендите, когато не работя. Казвам, когато не работя, защото никога не съм приемал писането като работа. Когато е творческо, не е – провеждане на красотата е.

Преди известно време се понатрупаха материали и издадох две книги: Психология на смелостта и Трансперсонална психология. С изчерпан тираж са и не смятам да ги преиздавам. След това се насъбраха много нови текстове – възможно е да ги оформя в тематични поредици. Не искам да го правя изцедено, насила –ако им е писано на такива книги да излязат, да бъде.

Цел на писането? Провеждане на творческия поток. А хората казват, че материалите ми са полезни и помагат…

9.)    Какво е нужно, за да е щастлив човек ?

Щастието, казват мъдрите, е слаба цел. При него винаги съществува онова его разцепване, правещо човека нещастен – захващането за приятното и отбягването на неприятното. Гонейки щастието, сме като бебета, търсещи добрата майчина гърда, но дисоцииращи в самите себе си лошата, "справяйки се" с дистреса си. Извън аналитичните сложности, простичко казано – колкото повече въздигаме щастието или позитивното като цел, толкова повече ни преследва нещастието и негативното.

Вместо да гоним Михаля на щастието, по-добра идея е да търсим целостта, обхващаща и хубавичкото и лошичкото, в единството на смисъла, извиращ от блаженството на живота по Бога. Блаженството е дериват на любовта, духовна категория, цялост е.

10.) Какви интереси и хобита имате извън психологията ?

Тя сама по себе си е толкова широка, че е навсякъде… Интересни са ми хората – душите им. Душевността, виждана отвъд определението за когницията като неврален страничен продукт на еволюционно оцеляване. Душевността като първична същност, която само за малко се проявява през носителя на биологията – тази душевност.

Интересно ми е да чета книгата на живата природа – да се вчуствам в съзнанието на птичката, животинчето, растението. Чувствам ги и умея директно да ги съпреживявам. Това ми носи много радост, но в съвремието на варварско отношение към природата и много болка, която ми се налага да поемам приемащо.

Иска ми се да си позволявам да чета книги извън психологията и психотерапията. Например фентъзи или автори-вещи в краткия разказ. Фентъзи, защото разчупват границите на познатото, а живото ми въображение с лекота ги следва. Кратки разкази, защото са майсторски – в една централна сюжетна линия, авторът предава през ключови преживявания цялата картина. Всеки може да „разтяга“ новели, но краткият разказ, когато е добър, изисква брилянтна визия и изказ. Това е само мое мнение. Ще ми се аз също да пиша отвъд психотерапевтичните теми за в бъдеще.

От няколко месеца се върнах към спорта – Кудо. Това е смесено бойно изкуство, акцентиращо върху духа на воина. Кой знае какъв боец не съм и няма да бъда – тренирам именно заради духа, волята, дисциплината, мъжествеността, които бойният спорт калява!

От 16 годишен, се интересувам живо от молитвата, медитацията и йога/ сливането със същността, към която те водят.

11.) Ще се радвам, ако ми разкажете за Ваши бъдещи и настоящи проекти!

Още от началото на психотерапевтичната си практика, през 2007-ма година, работех в огромна степен през собствен терапевтичен стил. Имам хиляди и хиляди часове обучения, но каквито и модалности да ползвам, ги пречупвам през теоретичните и прагматични принципи и алгоритми на Естествената психотерапия – терапевтичната модалност ,чийто автор се явявам. Ако е волята Божия, възнамерявам да я преподавам и разпространявам. Защото работи!

12.) Много ще се радвам, ако ми дадете някаква нетипична информация за Вас.

Много имам да се уча, пълен съм с грешки, пороци, слабости… Иска ми се да надмогна по-централните, за да укрепна в стабилността си и бъда по-добър проводник на безкрая…

.........................

Орлин Баев, естествен психотерапевт