Никога не казвайте на сърцето си да спре да обича. Вие трябва непрекъснато да обичате. Обичайте всичко живо, цялото творение, и преди всичко Създателят. Само бъдете внимателни и се уверете че формата на любовта ви и направлението и са каквито трябва да бъдат. Само любовта има силата да ви вдъхнови и оживи – само тя! Любовта е велика благодетелка, любовта е самият Бог. Сега, разбира се, винаги е възможно другите да се опитат да се възползват от любовта ви, и тук трябва да се намеси разума. Когато срещнете хора които се опитват да се възползват от любовта ви и да злоупотребят с нея, трябва да я прикриете. Не я убивайте, просто я дръжте вътре в себе си и разрешете да си върши работата без да бъде виждана от хората. Никога не убивайте любовта си: ако го направите, убивате самите себе си!
(Клик за текста)
Наблюдавайте поведението на хората: те могат да гледат, докосват, вкусват каквото си искат, но винаги са недоволни. По времето на пътешествията ми аз срещнах десетки богати хора, които бяха нещастни, преситени и отегчени! Te бяха пробвали всичко, което можете да си помислите, за да премахнат отегчението и нищетата си, но без полза, защото бяха се приковали към толкова ограничени хоризонти. Аз винаги използвам примера за екстремно богатия съпруг, петролен или друг магнат, който засипва жена си със съкровища, скъпоценни камъни и палати, но тя е вечно недоволна. Защо? Защото дълбоко в нея, заровено под всичките тези богатства съществува нещо, което ние наричаме душа и Дух. Никой не си и помисля, че душата също има нужда да бъде подхранвана. Всичко се движи около физическото тяло: “ Ето яж, това е за теб!” Чувството ни на недоволство не идва от физическото тяло, но въпреки това точно него ние заливаме с храна и всякакви подаръци. То не се нуждае от всичко това. На практика то се нуждае от извънредно малко, наистина! Духа и душата ни са тези, които са вечно анемични и умиращи от глад! Но тъй като хората не осъзнават това ( всъщност, те дори не знаят, че имат душа и Дух), продължават да се опитват да заситят и осигурят само физическото си тяло и така никога не разрешават проблемите си. Хората никога няма да могат да премахнат недоволството си, докато не разберат, че всъщност душата и Духът им са тези, които трябва да бъдат задоволени.
(Клик за целия текст)
Бележки от семинара мъж-жена с водещ Росица Тончева
(Клик за текста)
Даване и получаване
(Клик за текста)
Хубаво е човек да може да дава - от сърце, искрено, без да очаква нещо даже, а самото даване да му бъде провеждане на благодат, която вече награждава. Хубаво е и да може да получава човек. Според мен, доколкото естествено може да дава великодушно и безусловно, дотолкова може и да получава. Тоест, когато са от любовта, всичко е наред.
Ревността може да бъде видяна като обсесивно компулсивно разстройство (натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран в по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс, така изтласкан, придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство – защита на собствената територия – и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения, тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки от нас животното живее и има своето място и роля. Това, което е важно, е да умеем да поставим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си, към истински човешкото в нас!
... Терминът „себеактуализация” е въведен в съвременната психология от Абрахам Маслоу и е използван в смисъл на постигане на вътрешнопсихичен интегритет и хармония, радост от съществуването, както и на социална реализация и пълноценно обществено включване...

(Клик за целия текст)
Слънцето свети точно над нея и цялото и поведение сякаш говори: "Иска ми се да владея живота си, да създавам правилата си, да надхвърлям нормите. Живее ми се, обича ми се. Моля те, прегърни онова малко несигурно момиченце в мен, което се прикрива зад външната игрива жена!"...
Невербална комуникация по време на пренаталния процес
В книгата си ''Факти от Живота'', Р.Д. Лоинг пише: ''От самото начало на живота ми всичко ставащо около мен се регистрира. Това, което се случва с първите зародишни клетки, се отразява на процеса на деление на всички следващи родителски клетки.'' Лейк се съгласява с това твърдение и смята, че най-съществената програма за цялото развитие на живота ни се залага от момента на зачеването до раждането и особено в първите три месеца на бременнността. В Съединените Щати Лойд дьо Мос също пише за социалното, политическо и културно отношение към дородовия опит и докладва за откритията си на конгреса на “APPPAH” през 1995г...
Отличен тройкаджия
(Клик за текста)
"Можем ли да говорим за любов там, където има зависимост? Материална, емоционална, каквато и да е? Едва ли, поне ще сме скептични относно чистотата й.
Според социолога Питър Бъргър („Покана за социология”) обществото е подобно на затвор, индивидите са принудително подчинени на правилата на този затвор, диктувани от институциите и техните лидери, както и от личности в сянка на върха на пирамидата на общественото стадо. Защо стадо? Защото разликата между стадо и общество се състои в това, че стадото има за членове животни без самосъзнание, а обществото – мислещи, осъзнаващи себе си и света същества, тоест хора. За съжаление съвременното ниво на съзнание на масата индивиди е толкова ниско, че човешкият социум експлицитно-иронично бива наричан понякога стадо…
Сякаш четвъртата глава за човека в обществото не е достатъчно депресираща, в главата „Обществото в Човека”, авторът задълбочава поразяващите за непросветения ум разкрития! Бъргър пита: „Ако обществото е като затвор, тогава защо повечето хора толкова лесно и охотно понасят бремето му?” Отговорът му е че обществото контролира човека не само отвън, но и че е ВЪТРЕ в него и човек представлява своего рода марионетка на конци, с илюзорна свобода и мнение: „Обществото не само определя какво правим, действията ни, но и какво сме, същността и съзнанието ни.” С други думи, социумът определя ИДЕНТИЧНОСТТА ни, самосъзнанието ни. Защо се подчиняваме на този неумолим контрол на обществото, отвън и отвътре? Защото най-често ние самите искаме точно това което обществото очаква от нас. Ние ИСКАМЕ да се подчиняваме на правилата. Те ни дават усещането за сигурност и ни предпазват от бремето да мислим и осъзнаваме света и живота какъвто е. Ние искаме да бъдем послушни пионки на обществения механизъм. Положението ни в обществото определя кои сме и какво правим през живота си.
След като обрисува една доста безрадостна картина на човешката единица в обществената схема, Бъргър ни описва как същото това общество с неговият вътрешен и външен контрол може и трябва да бъде трамплин за вътрешна свобода и дори екстаз на всеки стремящ се към тях индивид. Лайтмотивът е, че животът е „сцена”, на която ние играем ролите си също като актьори, но можем да изпълняваме репертоара си, без да биваме погълнати и обсебени от него, а вместо това да бъдем в постоянен контакт с Истинското си Глъбинно Аз. Питър Бъргър подчертава че манипулативността на социума е не само желателно, но и задължително преодолима от Съзнателния индивид, който заслужава именуването си Човек. Как да постигнем Свободата и щастието?
Каква е посоката ти на промяна? Поставяне на ясни граници, категорично себезаявяване, повечко твърдост и директност (отвъд вярването, че ти четат мислите и знаят какво искаш...). Когато така се учиш на себеаявяване, на асертивност, ти се налага в дълбочина да посрещнеш страха си от безлюбна самота и сама да го прегърнеш и разтопиш. Тогава в теб се ражда ядро от спокойна самоувереност, все по-висока самооценка, себеценене. Поставяш спокойно границите си, на фона на тази висока самооценка. Тогава в теб се ражда чар, заблестява харизма, появяват се умения за привличащо и магнетично съблазняване такива, че мъжете до теб си изпотрошават краката да искат да са наоколо, запленени от очарованието ти.
Мъж - жена, взаимоотношения
(Кликни за целия текст)
.................................
Някои статии от Олга Валяева, М. Луковникова, Росица Тончева:
(Клик за целия текст)
– Него по-добре изобщо да го нямаше, такъв баща…
– Какво искаш да кажеш?
– Той провали целия живот на майка, държи се като свиня… сега не работи…
– А към теб лично как се отнася баща ти?
– Ами, не се кара за двойките…
– … и това е всичко?
– Всичко, … какво от него?… дори парите за развлечения сам си изкарвам…
– А как ги изкарваш?
– Плета кошници…
– А кой те научи?
– Баща ми… той много неща ме е научил и риба мога да ловя… мога да карам кола… малко, из селото… ето, пролетта измазахме лодката с катран, с баща ми ще отидем на риболов.
– Как седиш в една лодка с човек, който е по-добре да го няма на този свят?
– … ами, с него имаме такива… интересни отношения… когато майка замине, на нас ни е хубаво…. тя не се разбира с него, а аз мога и с майка и с татко да се разбирам, когато не са заедно…
Обмен между мъжа и жената
(Кликни за целия текст)
Във Ведите се казва, че всеки човек има 7 най-активни енергийни центъра, които наричаме чакри. На практика те са много повече, но основните са 7. Ние сме устроени така, че при мъжете и жените в тези центрове енергията се движи по различен начин. В някои по посока на часовниковата стрелка, в някои – обратно. Какво ни дава активността или пасивността на чакрите и как се получава така, че да се допълваме взаимно.
Зад всеки велик мъж стои една велика жена...
(Кликни за целия текст)
Харесва ни дори твърдата му позиция: „Няма да ходиш там и точка!“ Вътрешно може и леко да се бунтуваме, но това е мъжествено. Чувстваме се защитени. Той е силен. Той е истински мъж...
Мъже, жени, сила и слабост (автор: Росица Тончева)
(Кликни за целия текст)
Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, защото в него тече потока на женската енергия и тя му придава мекота, благост, топлина. Ако видя шамаросващо ме мъжкарство аз знам, че този мъж е гладен и незрял. Но той няма да получи от жена, докато не победи и не се научи да получава първо от жената вътре в себе си, която е изначално по-силната. Също така, ако видя подкосяващо женствена жена, аз знам, че тя е незряла и не отдава на мъж. Но тя няма да може да отдаде, защото първо трябва да отдаде на вътрешния си мъж. Истинската жена може да си позволи да се държи и като мъж, ако поиска, и женското й присъствие няма да пострада от това. На нея не й е нужно да се прави на слаба и беззащитна, за да доказва на себе си и на мъжете, че е жена. Когато е налице вътрешното качество, външните проявления го показват ненатрапчиво и негротескно.
Мъжка и Женска Сила (автор: Росица Тончева)
(Клик за целия текст)
Винаги, когато една жена се дразни от мъжа до себе си, тя всъщност се дразни не от него, а от собственото си вътрешно състояние т.е. от отражението. И ако това отражение не показва визията на мъжкия принцип тя се чувства неестествено и неминуемо е недоволна. Когато една жена харесва и се възхищава на мъж, тя всъщност харесва себе си с този мъж, защото жената може да бъде наистина щастлива само, ако пребивава в естественото си състояние на жена. Затова мъжът трябва да се стреми във всеки един момент да разгръща максимума от своя потенциал и максимума от това, на което е способен. И това напълно изключва възможността той да пледира безпомощност или невежество. Подразбира се, че жената ще търси мъж, с когото да разгърне своя женски потенциал, към което състояние тя върви през годините. И съответно, движейки се към тази цел избира по пътя мъже, които съответстват на етапа, в който тя се намира в дадения момент. Този път може да бъде извървян и с един партньор, ако той също е убеден в ползата и необходимостта за себе си да разгърне напълно своя мъжки потенциал.
Мъж, Жена, Отвън и Отвътре. автор: Росица Тончева
(Клик за целия текст)
И ако четете това и сте жени в интимна връзка следва да знаете, че ако искате мъжът ви да научи нещо от вас трябва да му показвате състояния на емоции и чувства, а не да му изсипвате мислите си. Мъжът бива отблъснат от женския ум, така както положителния полюс от друг положителен полюс. Освен това мъжът очаква да му предоставите жената във вас, защото така изследва, изучава и управлява по-добре и собственото си вътрешно съдържимо, неговата вътрешна жена. Така, както вие очаквате от него не да стои безучастно потопен в емоциите и чувствата си, а да прави избори, да взема решения и да действа. Един мъж надали ще се грижи за вас като жена, ако не се грижи за собствената си вътрешна жена – тялото. И вие като жена, ако не овластите мъжа във вас и не полагате грижи за себе си като мъж за жена си, едва ли ще можете да делегирате права и да овластите външния си мъж. Или с други думи – мъжът трябва да направи силна жената си за да има сила и той като мъж, а жената трябва да даде властта на вътрешния си мъж, ако иска да цари ред и разумност във вътрешната и среда и така и външният и мъж ще бъде разумен и организиран. Жената е правилна за мъжа, ако е издигнала и се е доверила на вътрешния си мъж. Мъжът е правилен за жената, ако е уважил и се е погрижил за вътрешната си жена. Огледайте се и забележете колко много мъже днес са в състояние – СРЕДА и очакват жената да изпълнява ролята на организиращия принцип в живота им. И колко много жени участват в това, дори недосещайки се, че изневеряват на женското предназначение.
.........................................................
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/