За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 20 май 2018 г.

Форум или сурат-тефтер

Немалкото възможности на информационното общуване

През 2005-та година попаднах на форум http://beinsadouno.com – порталът към съзнателен живот. Хареса ми и започнах да пиша по теми, които ме интересуваха. Тогава бях силно заекващо човече, пълно със страхове. Не можех две думи да обеля не само вербално, но и писмено – изказът ми не беше развит. В продължение на около седем години участвах активно по вълнуващи ме теми. Имаше много посетители и се заформяха люти дискусии, дебати, наситени с контрамнения, аргументи и контрааргументи, доводи, доказателства на приеманата теза, отхвърлянето или модифицирането ѝ. В този форум пишеха все интелигентни хора, с много за казване и добър стил на изразяване. Често конфронтацията бе изключитено силна, но тонът винаги културен, при това с великодушно допускане на различието, учене и преобразуване на гледната точка, когато градивната критика към собственото разбиране бе резонна, а другата позиция аргументирано обоснована. Хубавото на форумите е, че темите продължават да съществуват дълго, след като дискусията е приключила – когато някой се интересува от даден въпрос и кликне в търсачката, излиза веднага и може много да послужи - изключително полезно.

С искрено сърце мога да кажа, че годините на активно писане в портала за съзнателен живот, ми дадоха много. От човек, на когото от една дума му се връзва езикът, общуването в този форум ме превърна в словоохотлив лектор, имащ какво да каже и знаещ как да го изрази въздействащо. Успоредно с участието ми в тази виртуално-културна общност, завърших психология, подхванах няколко успоредни обучения по психотерапия, нлп и др., предизвиквах и трансформирах страховете си ежедневно и ежечасно. В портала за съзнателен живот се научих на логическо мислене, аргументиране, издържане на здравата градивна критика и учене от нея, решително себезаявяващо оборване на необоснованата и нездрава критика. Логическо мислене, при това единствено като социален израз на когниция (менталност) от по-висок, над-механичен, трансперсонален порядък.

Първоначално между тази ми все по-узряваща способност за асертивно аргументиране и социалната ми личност, имаше огромна празнина. Процеп, съставен от страховете ми на пе-пе-пелтек. С много интензивна, бих казал безжалостна работа по себе си, това емоционално и социално-поведенческо „дере“ се запълни със самоуверена смелост, идваща от приложно себепознание. Заекването ми понамаля, а оформената в портала способност за прецизен писмен изказ, постепенно но сигурно, се прехвърли в ежедневието ми. Благодаря на всеки съпорталец за това!

Появи се сурат-тефтер медията (фейсбук). Слагане на снимки, селфита, две реплики, много на витрината и празно в склада. Колкото по-малко писане и повече визуалност, по-вървежно сред деградиращите мозъци на съвременния зяпащ човек. В същото време, порталът за съзнателен живот започна да поугасва. Все по-малко хора започнаха да пишат. Някъде около 2013-та г. направо замъждука. Реално активна остана единствено рубриката „Психотерапия онлайн“. По-бързото прехвърляне в сурат-тефтерната плиткост, се ускори и от форумното „изчезване“ на админите. Активното им участие в инициирания първоначално от самите тях портал, се загуби.

А фейсбук, инстаграм и социалните мрежи от такъв вид? Супер са за получаване на информация, за показване на снимките от Сейшелите и предогледалните селфита от тоалетната на клуба, добри са за споделяне на кратки мисли, за насочване към по-сериозни и ценни медии. Сурат-тефтерът се ползва за реклама, за организиране на виртуални групи по интереси, групи за взаимопомощ. В социалните мрежи човек може да общува с познати от целия глобус – много са добрите приложения.

Социалните мрежи от типа на сурат-папира обаче, не целят задълбочени дискусии, развиване на брилянтна мисъл, висока панорама, широк поглед, умения за дебатиране, явяващи се изнесена социална способност на умението за мислене. Напротив, социалните мрежи от такъв тип са предимно визуално насочени. Когато човешкият мозък постоянно зяпа, не му се налага да преобразува буквените графеми в картини, звук и т.н. информация, а приема стимулите мързеливо, което постепенно води до неврална деградация в способността за мислене. Защото е неизменно свързано с това мозъчно усилие и представлява вътрешно логическо словоизразяване, евентуално вдъхновено от интуиция и по-високи когнитивни нива. А съвсем практически, сурат-тефтерът е така направен, че качествените и задълбочени дискусии просто нямат място в него. Пробвал съм преди време – не си струва труда. Не след дълго разискваното изчезва безследно нейде си, за разлика от форумите, в които човек може да прочете ценен обмен на мнения отпреди десет и повече години и се обогати. И не само това изчезване. Сурат-тефтерната медия е съставена така, че прекомерното задълбочаване и целостта не са на мястото си в нея. Някой изтърси кривомакаронен, ни в клин ни в ръкав, или откровено злобничък, без истиснки логически backup коментар – отговориш качествено и с обич. Отговорът е: „Какво се задълбочаваш, това е фейсбук, сложи емотиконче, селфи, снимчица и се кефи на лайковете.“… И това е така – във фейса снимките и кратките клипчета, гарнирани с няколко думи, максимум изречение или две, са които са желани от съвременния с все по-огромен дефицит на вниманието, неспособност и нежелание за концентрирано мислене човек. Дефицит, формиран в контекста на срив в и преобръщане на ценностовата система, от самата ексесивна визуалност – стотици тв канали, милиони нет видеа и филми. С мярка – нищо лошо. Но когато човек вече не може да съсредоточи ума си дори за един час или тридесет минути на ден в книга или статия, „благодарение“ на това че мозъкът му е станал мега мързелив от прекалената визуалност, насочена не към устойчиво следване на посока, а към задоволяване на примитивните импулси? Тогава сурат-тефтерът, имплицитно съставен така, че да насочва именно към такава плиткост, се превръща в част от глобалното затъпяване и изпростяване не само ментално, но и културално. Ведно с много си добри страни, разбира се. Да, от всеки зависи за какво и колко ползва социалните медии – може да участва в групи за помощ на хора в нужда, да спасява животинки, да чете зен мъдрувания, да се свързва с добри хора от цял свят. Чудесно. Казвам само, че настройките му са такива, че като цяло подмолно съдействат на затъпяването и изпростяването. Не стимулират цялостното и задълбочено мислене, но за сметка на това пък хейтът и включването „ни в клин, ни в ръкав“ на база собствени изкривени призми на възприятие, процъфтяват. А как иначе, когато интелектът в такава медия е нестимулиран, а плиткостта поощрявана.

Като заключение: преди години, са пишели единици, а способността за качествено и високо мислене, е била достояние на малцина. Дискусиите бяха единствено с физическо присъствие. Глобалната мрежа даде възможност за проява и развитие на мисловната способност на човека в широк мащаб. Форумите действително са уникални платформи за тази цел. Социалните мрежи имат чудесни и добри приложения, но по отношение на стимулиране развитието на качествената мисъл, количествено прекомерното им ползване има по-скоро негативен ефект.

А като цяло: нека четем повече! Нека гледането ни на клипчета по дадена тема бъде само тийзър, насочващ към писаното слово. Защото, както и при филма по дадена книга, предаваните така послания са само маркиращи някои главни моменти, показващи съдържанието и кратки, макар и зрелищни елементи от написаното, но поради естеството си, неспособни да обхванат тънкото богатство от щрихи, витиеватост и цялостност на писмените послания. А писменият изказ е пряко свързан с мисловния, изразен на хартия или екран. Писането буквално е записана мисъл! Видеото въздейства върху базисната образна модалност на човешкия познавателен апарат – тя е първична, автохтонна (1) спрямо еволюционно филогенетично (2) по-късната способност за семиотика (3) – знаково, вербално мислене. Последната обаче е важна част от факторите, определящи съвременния човек като такъв!
……………………………………………………………………………………………………………………………………..
(1)    Автохтонна - първично присъстваща, първобитна.
(2)    Филогенезис - общо развитие.
(3)    Семиотика – наука за знаковото процесиране в човешката психика.

Орлин Баев

неделя, 13 май 2018 г.

Синьото или червеното хапче?


Матрицата на животчето... The choise - сами избираме кои да бъдем, сами се ситуираме, сратифицираме, надрастваме, осъзнаваме, биваме - отвътре навън, от съзнание към бит. При овчите маси е обратното - битът определя съзнанието... Чакаме ли някой да ни определя, казва кои сме и какво сме, това и се случва - някой ни определя. Не! Спим дълбоко, дремем плитко, полусъбуждаме се за Себе си понякога, познаваме се, биваме Себе си!

Живот преди смъртта


Клер - не след дълго оставя телцето поради муковисцидоза. И - какво от това? Някой беше причал: Не е важно дали има живот след смъртта, а дали има живот преди нея. А има ли въобще смърт, освен в тъпоумния, орязал целостта, двумерен материализъм? Очаква се според клишираните вярвания, знаейки че носителят ритва камбанката, да треперим от страх, затънали във вярванията си за злощастна прецаканост? Айде няма нужда! Не смъртта е страшна - мъртвият живот е страшен!

Яка, много яка е Клер! Свети в мрака! Ама, някакъв бозав наивен позитивизъм над потиснати страхови и тъжно отчаяни вярвания за себе си като злощастна жертва? Не! Истински позитивизъм, идващ от цялостност, прегърнала подобни вярвания и стопила ги до провеждане на творчеството на любовта.

Бях гледал за някакъв дюд, пукващ от рачец - всеки ден правеше по 1000 лицеви, движеше бизнеса си до последно. Като го питат защо, нали си отива след броени седмици, казва нещо от сорта: Да, но за мен тези седмици са колкото десетилетия за теб, затова живея всеки миг пълносъзнателно, напълно.

Не болестите са страшни - те са от Бога. Супер уроци са - ако оцелее телцето, докато се хармонизираме с любовта, хубаво. Ако не, рестарт, душата продължава. Когато си хванат за любовта, мъдрознаеш, че смърт няма, че си безпределен и вечен, че играеш малката ценна, но и весела игра на живота, учиш се на детската площадка, градина, училище, уни...

Ако живеем, да живеем!
................................................
Орлин Баев

неделя, 6 май 2018 г.

Велкоме у ВулгаристанЪ



Зад откровената вулгарност стои вулгарно откровена реалност. Вулгаристан - страната на битите пасивно агресивни песове, самовързани от собствените си мазохистични синджири към социопатните си садистични господари...

Мазохистът си иска садиста, възхищава му се, така се държи, че да си го намери, възпита и подхранва, за да задоволи пасивно жертвените си пси сценарии.

Нарцистичните социопати от парламенто, та през социостазно метастазиралата психопатия на всяко по-долно ниво, садистично убиващи татковината... Причина ли са или следствие от пасивно автоагресивния народ, с преклонена защото сабя не я сече главица, докато вече е самоотсечена...


вторник, 1 май 2018 г.

Работилница "Прошката" - х-л Ата, Вършец, април 2018-та

От работилницата: общо, пулсиращо цяло
Току що приключихме три дневното приключение на тема прошката. Разтърсващо силен, преживелищен, през тялото и клетките процес. Водихме работилницата за пореден път с Дора Пранагаджийска - в плътен синхрон, с допълващи се мъжка и женска енергия и наситено присъствие. Добър спа хотел, да... Но, това което прави работилниците ни уникални, са хората, които идват на тях. Хора съзнателно работещи по себе си в лична и групова психотерапия, като уъркшопът се явява "черешката на тортата", връхната точка в стратегически преобразуващия и хармонизиращ психотерапевтичен процес. Умишлено не рекламираме и не търсим финансова масовка, а качествено трансформиращ процес, изискващ сърдечна смелост, акордираща с любовта. Благодаря на всички искрено!
.........................................................................
Ето какво мислят някои от участниците за работилница "Прошката":

"Благодаря ви, Доре, Орли! Благодаря ви от сърце за възможността да бъда част от тази енергия. Да бъда сред толкова много Истински Хора , толкова много Голи Души и Топли Сърца. Благодаря ви, че ми помагате да търся себе си, че ми помагате да бъда силна в слабостта си. Емоцията за мен беше несравнима. Доре, Благодаря ти, че имах щастиета да усетя любовта ти, че ме зареди с чистата женска сила и увереност! Орли, Благодаря ти! Благодаря на Господ, че имам щастието да си част от живота ми! Обичайте все толкова силно! Бъдете!”

„От този семинар си дадох сметка колко е важно да обичаме себе си и че ключът за всичко е в нас самите. Беше ми много полезно да работя върху искането на прошка. Понякога се затруднявам в това. Беше интересно да се поставя на мястото на друг човек, който осъждам по някакъв начин и да се опитам да видя и неговата гледна точка.”

„До последно се чудех дали да се запиша на семинара, защото смятах, че нямам проблем с прошката, пък и ме беше страх, дали ще издържа толкова интензивна работа. В процеса разбрах, че основният ми проблем е, че не мога да простя на себе си. Беше много силно преживяване за мен! Благодаря ви, Орлин и Дора! Обичам ви!”

„Орлин, Дора, сърдечно благодаря за преживяването! Най-разтърсващото за мен преживяване е срещата с вътрешното дете. Дълго търсих думи, с които да поискам прошка от самата себе си. Изключителна емоция, в която се докоснах до малкото слабо момиченце, което съм затрупала дълбоко. Осъзнах, че родителите ми не са виновни, а толкова щедро ги обвинявах в началото на уъркшопа. Те са същите малки деца и толкова могат. Силата и намерението за промяна са вътре в мен, а не във всички останали. Благодаря! Обичам ви!”

„Благодаря за цялото преживяване и безрезервна любов! През тези три дни осъзнах, че най-важната прошка, която трябва да искаме е от самите нас, от малките деца, които живеят вътре в нас. Тук си позволих да бъда слаб и смирен. Благодаря ви, че сте проводници на любовта и ни я предавате. Учите ни да посеем семето й в нас и нашия живот. Благодаря ви!”

„Докосна ме! Докосна сърцето ми, ума ми, докосна ме!!! Интелигентната среда, освободеността... Отпуснах се, стегнах се, свих се, отпуснах се! Благодаря на всички и на вас!"

"Орлин и Дора! Взех си много и нещо не успях J. Пак ще дойда! Плаках доста – за другите, за себе си... Беше пречистващо! Усетих, че съм силна, но не защото трябва, а силна каквато съм. И за първи път слаба! Ще се уча да съм слаба! Хареса ми! Благодаря!"

„Благодаря! Беше много силно, а водещите се раздаваха с цялото си сърце. Беше ми едновременно трудно, вълнуваща и вдъхновяващо. Срещнах свои непознати страни, както и доста познати, които обаче видях в нова светлина. Чувствам се пълна, малко объркана, но много доволна от себе си!”

„Благодаря ви, Орлин и Дора! Благодаря на мъжа ми, че попаднах тук в тази група и да бъда част от това събитие. Прекрасно изливане отвътре, поглед отвън-навътре и отвътре –навън. Осъзнах колко много обичам хората и колко много искам да живея сред тях. Да се науча да прощавам на себе си, вече си го позволявам, да се науча да прощавам на родителите и на мъжа си – голямо предизвикателство и искам да работя в тази посока. Искам да съм с вас J. Благодаря ви, хора!”

„Благодаря ви, Орлин и Дора! Благодаря на съдбата, че ме срещна с вас! Оставям частица от своята енергия, която три дни беше се сляла с енергията на другите. Беше зареждащо, беше силно, беше вълнуващо! Беше вулкан от емоции. Бог да ви пази! Пътищата ни отново ще се срещнат! Обичам ви!”

„През тези три дни си позволих да изпитам многото болка, която винаги съм носела. Надявам се любовта, която ни дадохте да я пренеса в себе си. Благодаря ви, Дора и Орлин!"

„Благодаря ви за този прекрасен семинар! Благодаря ви за емоциите, чувствата и мислите, които успяхте да провокирате, извадите и лекувате. Благодаря за любовта, с която свършихте това и трансформирате част от мен по чудесен нов начин. Всеки има нужда от подкрепа и лечение, осмисляне и осъзнаване на травмите, които ни правят по-добри, по-търсещи, по-знаещи, по-можещи. Благодаря! Бъдете благословени!”

„Изключителната симбиоза помежду ви ме докара до състояние да ровя много надълбоко в себе си. Докоснахте струни, които издаваха силни звуци. Получи ви се не на 100, а на 1 000 процента. В очакване съм на следващото цунами, което ще предизвикате!”

„Чувствам се прекрасно! Преоткрих ПРОШКАТА като Благословение. Чувствам се преоткрита и обичаща себе си все повече и повече. Благодаря ви от сърце и душа J!”

„Разтърсващо и емоционално! Обърнахте душата ми с хастара навън. Благодаря за енергията и любовта и затова че ни помагате да видим това, което е скрито в нас пласт след пласт. Всеки път бъркате все по-дълбоко. Благодаря, че сте ни Учители и най-вече Приятели!”

„Дора и Орли, имате невероятна енергия като водещи. Получава ви се много естествено, като детска игра и в същото време е заземено от огромния ви професионализъм. Благодаря ви за забавлението, сополите, подкрепата и любовта! Обичам ви! P.S. И се стегнете малко J!”

„Не предполагах, че ще бъде толкова натоварващо физически. Не мислех, че отново ще рева толкова много. Явно външното усещане за себе си не е равно на това, което е вътре. Мислех, че само „ще премета” вътрешния си двор, но много чистих. Олекна ми. Доволна съм. И съм щастлива, че срещах директно вътрешното си дете. Благодаря ви!”

„Благодаря на Дора и Орлин, както и на всички участници в изживяването. Усетих вината към себе си, срама да погледна малкото дете в мен, заради всичкото пренебрежение и жестокост, които съм му причинила. Усетих и силата, мъдростта и безусловната обич от страна на това малко човече към мен – всъщност към малкото Его-смешниче. Повечето неща не мога да изразя с думи. Благодаря за обмена!”
„Благодаря ви, мили хора за преживяването! Благодаря за възможността да съм сред толкова много душевно богати хора, които със своята цветност и различност обогатиха душата ми! И макар да се чувствам изцедена в момента, знам, че това преживяване ще ми помогне в лекуването на травмите ми! Благодаря ви от сърце!”

..........................................................

С обич, Орлин

неделя, 22 април 2018 г.

10 години рубрика 'Психотерапия онлайн"

Беинса Дуно, Учителят
Преди 10 години колежка предложи да направим рубрика за насочващи отговори, отправяни към хора с тревожни и др. душевни трудности. Админите от портала за съзнателен живот http://www.beinsadouno.com оформиха визията и започнахме да отговаряме. Още в самото начало се включи психиатърът-психотерапевт Тодор Първанов, а дамата изчезна нанякъде. Ние двамата с Тодор продължихме. Така се роди рубриката "Психотерапия онлайн".

В течение на годините колеги психотерапевти се включваха за малко и се оттегляха, но ние продължавахме. След време се ангажираха психотерапевтите Диляна Колева, а по-късно и Георги Балджиев. Понастоящем от време на време пишат и Андрей Филипов, Лина Коцева, Василена Христова - надявам се да участват в дългосрочен план!

Десет години - не са малко... Почнахме като на шега, но постепенно, да проверим "Психотерапия онлайн" и отговорим, се превърна в част от ежедневието ни. Защо го правим? Очевидно не за пари, нито за слава. Защото да помагаме, е част от призванието ни на тази земя - затова. Защото любовта, проявяваща се през нас и искаща да се влее в хората в нужда, го изисква. За Бога го правим - изцяло благосърдечно и алтруистично. Понякога да се отговори на питане, отнема по час или повече да се прочете и осмисли казусът и още два пъти по толкова, за да се даде качествен отговор... Рубриката е наречена от админите "Психотерапия онлайн" не изцяло точно - отговорите ни са в консултативна и психотерапевтична посока, но реалната психотерапия далеч надхвърля тези ни трасиращи, словесни щрихи.


В българското нет пространство вероятно са се появявали и други подобни форумни платформи, но единствено тази се задържа устойчиво и продължава да се развива и помага качествено и неуморно. Вероятно защото сме искрени и го правим от сърце и душа, изцяло по вътрешен подтик и непринудено. Без в "Психотерапия онлайн" да правим актуална психотерапия, спазваме етичните принципи в духа на едно качествено психотерапевтично консултиране, като се стараем да бъдем максимално полезни и обективни, доколкото форматът на обмен на писма го позволява.

На снимките (anticlockwise): Тодор Първанов, моя милост, Георги Балджиев,, Василена Христова, Лина Коцева, Диляна Колева. Празнуваме десет годишнината на "Психотерапия онлайн" в италианския ресторант La Pastaria в Софарма бизнес кулите, София.

Желая на всеки един от нас смислени лични и професионални успехи, а рубриката :Психотерапия онлайн" - възнамеряваме да я има и върши чудесната си функция още дълго. Времето (с наша помощ), ще покаже! :)

.................................................

Орлин

събота, 21 април 2018 г.

Психотерапия на Човека


Разсъждавам върху думите на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), оформени под заглавието „Истинският човек“ от Боян Боев и Борис Николов. Целият текст може да бъде видян тук.
…………………………………………………………………………………………………………………..

Петър Дънов (Беинса Дуно) - Учителят
„Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество, е нещо велико.“

Велики думи. Само в няколко реда този холистичен душелечител, Петър Дънов, повдига завесата между световете, разбулва тайните на Изида. Според науката на посветените, консенсусът за реалност, който по недомислие наричаме обективност, се явява само отразена, метафорично казано, холографска проекция на Реалността. Отражение, включващо не само физичния, но и емоционалния (астралния) и мисловния (менталния) планове на Битието. Оказва се, че изживяваме илюзорно кратките си жизнени цикли в огледално отразен свят, при това често доста криво пречупван от несъвършенството на личните ни и колективно-социални ментални и чувствени огледала. Относително и дотолкова истинно отражение, доколкото предава точно първообразите на Реалността през качеството на менталните си, емоционални и физически пречупващо-рефлектиращи, възприятийни призми.

A Животът – далеч по-цялостно понятие е от придаваното му от квадратното двумерно мислене. Последното твърди, че всичко започва с раждането на биологичното тяло и завършва със смъртта му. Такова твърдение прилича на убедеността на затворник, родил се в тясна килия, която никога не е напускал, с пет малки прозорчета (сетивата), през които се виждат на няколко метра стените на невежството, обособяващи ограничеността на възприятийната му тъмница. Убеденост, че тези стени са началото и краят, алфата и омегата, а отвъд тях – нищо. Всъщност огромната част от реалния живот е именно отвъд стените на невежеството…  

Усилията на съвременната наука са насочени изцяло екстравертно навън, а помощният ѝ технологичен инструментариум, механичен. Науката изследва състава на далечни неутронни джуджета, изчислява скоростта на разширение на вселената, хипотезира тъмната материя и енергия, предполага относно свойствата и функцията на черните дупки, изследва както макро, така и микро света на субядрените процеси. Несъмнено, постигнала е доста. Твърдя обаче, че механично-редукционистичното естество на приетия от самата нея за единствено валиден научен метод, я поставя в позицията на началото на началото на подстъпите на познанието на света, а още по-малко на човека.

По отношение на човека, когнитивната наука се опитва да следва подхода на точните науки. Похвално начинание, орязващо обаче самия обект на изследване – душата, до количествено измерими корелати. Повече по темата в статията ми: качествени методи в психологията. Това, което науката на посветените като цяло, а в конкретния случай Петър Дънов казват е, че макрокосмосът на вселената и микрокосмосът на човека са единни във вътрепсихичното си устройство и функциониране. Имено психично, защото зад воала на видимата с физически очи или технически инструментариум материална вселена, съществуват психодуховни и психобожествени планове на живота, научната методология за изучаване на които е не машинно-механична, а интроспективно-качествена (в опозиция на сетивно екстравертната, количествена методология), феноменологично себепознавателна. Точно себепознавателна, тъй като доколкото изследователят познава микрокосмоса си, дотолкова аналогично познава и макрокосмоса, функциониращ през същите нива и порядък. Между другото, етимологията на думата Космос от древногръцки, означава именно порядък (тоест в понятието Космос е вложено идентично с думата Дхарма значение – закономерен, божествен порядък). Космосът никога не е бил някаква случайно струпана и незнайно защо разширяваща се маса от галактики. Не само, че няма нищо случайно, но по същността си е многомерно психичен, духовен и божествен, като видимата материалност е единствено външна черупка. Засега ортодоксалната наука само драска по повърхността на тази черупка, отричайки съдържанието и смисъла зад нея. Относно привидното разделение, но същностно единство между материя и духовност, другояче казано, психодуховната природа на вътрешния космос е също материална, но материя от различен порядък.  

Какво твърди науката на посветените по тези въпроси? Твърди, че Човек е гостенин, странник е в този свят, раждал се е неведнъж в различни тела, а между тези въплъщения е пребивавал във фините измерения на отразения свят – чувствените и менталните, за да „смели“ опитността от поредното си съществуване, докато уроците по извличане на смисъл, обич, мъдрост и свобода са научени и този цикъл на самсара във виртуалната игра на отразения живот бъде прекъснат. Тази вътрешна наука твърди, че едва след това събуждане за истинската природа на Човека, започва реалният живот. Някои го наричат божествен, други будичен – живот отвъд отраженията на самсара, но в породилата я реалност.

Източните психодуховни системи твърдят, че целта на човешкия живот е в събуждането за реалността – нирвана, мокша... Дори в красивия обект на бодхисатва, даван в тибетския будизъм, обещаващ ненапускане на самсара, докато и последното чувстващо същесттво не бъде освободено от нея, мотивът е отново напускането, прекъсването на отразената игра. Частично изключение прави тантра, в която животът, при осъзнаване на цялата му относителност, се приема за весела игра, която няма нужда да се взема прекалено насериозно, а по-добре да се живее от позицията на творческото, игрово наслаждение. В крайна сметка обаче, дори във великолепната тантра, целта е освобождението, напускането. 

Езотеричното християнство, поне в потенциала на вложения в него смисъл, стига по-далеч. Целта вече не е бягство, а акордиране на отразената реалност в съзвучна с божествената: „…както на Небето, така и на земята…“. Привеждането на земния живот в резонантно, качествено отражение на принципите на божествения: любовта, мъдростта, творческата истина. Акордиране от позицията на събуденост в божествената реалност и живот от името на Човека, при което се стига по-далеч. Вместо дисоциирано бягство, Богочовекът, бидейки в царството Божие, в реалността, която всъщност никога не е истински напускал, трансформира отражението на преходния свят до синхронно с излъчващата го реалност. Липсва ли лична преживелищност, това няма как да се разбере от позицията на механичния, бинарен ум…
Както казва Петър Дънов, велики са реалните човешка същност и живот!


„Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите колко велико нещо е той. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си състояние.

Велико е да виждаш истинския Човек в човека. Да, не е мисли, чувства, тяло и социално поведение – повече е. Божественост е истинският Човек – част от Бога е, дълбоко свързан и единен с Космоса е. А етимологично, думата Космос произлиза от порядък и смислово е идентична с Дхарма, великият божествен ред. Единен с порядъка на нещата, каквито са, е Човекът. В основата си този велик битиен ред произтича от любовта, мъдростта и истинността на Бога. Едно с Бога е Човекът.

Беинса Дуно - Учителят
Виждаш Богочовека в човека, доколкото го преживяваш в самия себе си – ни повече, ни по-малко.

„Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия,първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките.“

Тибетската маха мантра Ом Мани Падме Хум буквално означава брилянт в лотоса. Скъпоценността на Буда природата в лотоса на преходното човешко тяло. Богочовекът в тленните обвивки на физиологията, праната, емоцията, чувствата, мисленето конкретно и абстрактно… Вечното в преходното, безкрайното проявено през крайното.
Богочовекът, спуснал се в неговите преходни лотоси, опаковки, проводници, съдържащи го тела-кутии. Докато социално обусловеният двуног не съумее да се смири в молитвено-медитативния процес по ретрасиране на входно-изходния от и към Богочовека сигнал, да го последва, за да се случи едно качествено прехвърляне на самосъзнателния център в Богочовека, дотогава социалното его и персона дремят, мъждукат, живеят от позицията на натрапените им отвън, сугестирани цели и разбирания, нежели през Себе си.
Това е процесът на събуждане (йога самадхи), на намиране на Христовата/ Буда/ Дао/ Дхарма изначална същност.

„Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си.

Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения.“

Както казва юдейският строителен дърводелец: „Да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния, както себе си.“ Тук съвсем правилно се спекулира с това, че за да обикнеш брата си, е нужно първо да обичаш себе си. За да се обичаш, е нужно да се познаваш, да осъзнаеш Себе си отвъд преходните си носители. Или, по-смислово предадено, „Да възлюбиш Бога в себе си и Бога в ближния еднакво“. Юдеинът уточнява: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа, дух…“ Тоест, да се обикнеш няма общо с някакво тщеславно-нарцистично себелюбие-еголюбие, а с обикването на Бога в себе си. С опознаването и сливането със Себе си, с Богочовека. Доколкото така познаваш Себе си и си едно с Него, с Богочовека, с истинния Аз извътре ти, дотолкова го виждаш и познаваш в ближния си. Доколкото така се обичаш, дотолкова обичаш и брата си.

Лесно е да обичаш, когато има реципрочност в зрялата любов. По-трудно е, когато човекът, с когото общуваш,преживява тревожно-депресивни състояния. Когато обаче потокът ти на любовта е в голяма степен автономен, тече отвътре навън и напорът му е достатъчен, той бързо напоява невротичността, която в основата си е леко отклонение от законите на любовта и жажда за любов.

Нелек тест за безусловността на любовта, са характеропатиите (личностови р-ва, психопатии). Често са коморбидни, букетни, преливащи се от едно в друго. Ето ги  параноидното, нарцистичното и антисоциалното личностови р-ва. Ако динамиката е предимно параноидна, когато обичаш такъв човек и колкото по-силно го обичаш, толкова повече той автоматично приема любовта като заплаха за вторичните печалби на параноидното му статукво и мощно изкривява реалността, като възприема поведението, наситено с любов, за силно заплашително, подигравателно, предаващо го, нараняващо злонамерено. Изопачава и вербалната лингвистика – не само вложения комуникативен смисъл, но и паметово, фактологично казаното, преобразува в резониращо с параноидното му възприятие, при това с пълната увереност, че вложеният от самия него нараняващ смисъл или изцяло променени спомени, са верните. Съответно параноидният психопат закономерно преживява и съотнася комуникацията си с обичащ го човек, през мощен негативен пренос. Тоест, пренася в обекта на общуване собствените си параноидни вярвания, с пълната убеденост, че не той, а обектът на общуване ги случва спрямо него. Параноята тук се задейства, разбира се, от всякакъв вид общуване, тъй като е постоянна характерова диспозиция. Любовта обаче я провокира особено силно – защото индуцира посока на разкритост, искреност, сърцатост и човещина – все качества и годности, които на параноидния характеропат му липсват в огромна степен и именно от искрената разкритост по начало се защитава с параноидната си, съмняваща се злопаметност и болна агресия.

Говоря за параноидното личностово р-во, понеже същата параноидност присъства в основата на нарцистичната инфлация, в антисоциалната и  избягващата  характеропатии, а често като коморбидност и при шизоидното и шизотипното личностови р-ва. При граничното пък, когато обичаш сърдечно човека, в един момент идеализира и поставя на хипоманиен или маниен пиедесетал, а в следващия е параноидно разочарован и гневно депресиран, като цялото състояние се „върти“ около емоционална безсмислена и безлюбна празнина, която именно тласка  граничното махало от въздигаща идеализция, към параноидно гневно и депресивно разочарование (последното за по-дълги периоди).

При шизоидното личностово р-во, любовта ведно с либидото, са от дълбоко интровертирани, до сякаш липсващи. Наблюдава се тотална откъснатост, беземпатийност, незаинтересованост към социални контакти, близост, приятелства… Когато от позицията на истинския Човек обичаш параноидната личност, любовта в него бива пречупена през параноидното възприятие и виждана като подигравка, нараняване, заплаха. При шизоидията обаче, тя въобще не е отразявана. На шизоида му е безразлично дали е мразен или е възхваляван, дали е ненавиждан или сърдечно обичан. Безразличие, което няма общо с порасналата диалектична визия на съзнателния индивид, а е по-скоро емоционално кастрирана, безлюбна отдалеченост и безенергийна загасналост, нито способна на сърдечна общност, нито желаеща да я изпита. Обичайки човека с шизоидно личностово разстройство, е като да наливаш в черна дупка. Топлината просто изтича безрезултатно. Това не спира обичащия, разбира се – защото когато обичаш, не го правиш от его интерес, а като състояние на съзнанието си.

Когато обичаш човек с нарцистично личностово р-во, докато в комуникацията си синхронираш с убежденията му, любовта в него се пречупва и от позицията на мъдростта си, слиза до обикновена его инфлация, каквато никога не е била поначало, но в случая е принизявана до такава. Когато изразиш несъгласие, се задейства параноидното ядро, което именно стои в основата на нарцистичния, раздут балон.

При шизотипното личностово р-во пък, любовта е виждана като част от прилагана манипулативно-фантазна, конспиративна схема…

Никак не е лесна работата на старозаветно психопатно ниво на заспало съзнание, при което връзката с любовта на истинския Човек е от силно изкривена, до тотално прекъсната. Психопатът, подобно на жив мъртвец, прекъснал връзката с душата, със Себе си, е като ходещ труп, движен не от любов, мъдрост и истина, а единствено от нагонните заряди, механичния интелект, свързал се с интереса на социалното его и мотивите на биологията. Поначало биологията на бозайника в човешката система е предназначена единствено да съдържа, носи, да дава поле за изява на Човека, като се подчинява на целите и присъствието му. При психопатиите/ характеропатиите Човекът е от силно неактивен и непроявен, до изцяло  отсъстващ – останали са единствено страстите, страховете и гордостта на биологично обусловеното его и социална персона.

В психотерапията на личностови разстройства, за да усети клиентът любовта, са нужни години на постепенен и много плавен , предимно аналитичен и трансферно базиран процес. Но е възможно – за любовта всичко е възможно.

Нужна е дълбока личностова зрялост, за да обичаш човек с характеропатия константно, въпреки отношението и поведението му. Възможно е единствено, когато през тежък личен опит, психотерапия и стремеж към Бога, се е случило въпросното прехвърляне на самосъзнателния център в любовта, в истинския Човек, от чиято позиция живееш и твориш.

„С физическите си очи виждаш сенките на нещата. Вън от Любовта няма познаване, няма виждане. Вън от Любовта животът няма никакъв смисъл. Познаването идва само от Любовта. Само ако обичаш, можеш да познаеш.

Бог ни познава по закона на Любовта. Не мислете, че Той ни познава механически.

Обикни човека както трябва и ще видиш, че в душата, ума и сърцето му се крие нещо велико. Ако не обичаш както трябва, днес се очароваш от някого, а на следния ден се разочароваш. Ако обичаш някого, ще видиш в него много работи и то най-красиви.

Външният човек не е още истинския човек. Нещо красиво се крие дълбоко в човека, което може да познае само онзи, който люби.

Не можеш да познаеш човека, докато гледаш само неговата външност. С това се обяснява защо ти не обичаш някого, а други го обичат. Ти гледаш само външността му, а той го познава отвътре, вижда Божественото в него. Казваш: „Нищо особено не намирам в този човек.” Защо? Защото не го обичаш. Питай онзи, който го обича, какво вижда в него.“

Душелечението отразява в синтезиран вид основната посока на смисления живот. А именно, ползването на земните трудности и радости така, че да събудят и хранят Богочовека. В психотерапията човек идва объркан, изтерзан от душевната болка на тревожността, вината, тъгата, безсилния гняв, безсмислието, преследването на илюзии и страсти. Работи се когнитивно, възстановява се връзката с логиката и социалната реалност, анализират се и се проследяват корените на маладаптивните когниции, защитни механизми и психодинамиката им, променя се мисленето, страховете се предизвикват и погасяват поведенчески, човекът се учи на потъване в транс и ползване на потенциала си… 

При около 30-40% от случаите съвременните школи и подходи са достатъчно ефективни сами по себе си или ползвани в интегрална сплав, за да внесат качествена промяна в емоционалния живот на човека, така че да преобразува състоянието си до емоционално стабилно и щастливо. В психотерапията максимумът на успеваемост в работата с неврози, е приблизително 70-80%. От десет потърсили помощ, с помощта на силен в работата си психотерапевт, успяват стратегически да се справят осем. Останалите 20% неуспеваемост се дължат на недостатъчна мотивация и упорита постъпателност, вторични и първични изгоди от поддържане на невротичната динамика, ендогенност, отсъствие на вътрешни смислово-любящи ориентири и нежелание за намиране на такива…

При едни около 50% от случаите на невроза, при която психотерапията е главният инструмент за преобразуване на емоционалните дисбаланси в хармония, ортодоксалните терапевтични подходи и методологии „удрят на камък“. Оказват се необходимо, но недостатъчно условие за решаването на невротичното уравнение. Елементът, който драстично повишава психотерапевтичната успеваемост, е любомъдрият смисъл. Макар че включва по-широк и изпълнен с проникновена визия и цялостност мироглед и представа за Човека, света и Битието, е повече от това и практически се изразява в … присъствие.

Присъствието на психотерапевта. Особено присъствие, идващо от прехвърляне на самосъзнателната му идентификация от социалното его, в истинския Човек. В Богочовека, в Бога. Разбира се, поне донякъде и през неспирно самоусъвършенстване, все повече – постоянен процес е. Едно изкривено (не)разбиране, практикувано през екзотерично западен светоглед, би пречупило казаното като израз на мегаломанна инфлация. Нищо такова.  Въпросното прехвърляне в Богочовека е свързано с дълбоко его смирение, притихване, умиротворение и относително качествено подчинение на смисъла на Богочовека. А той е без изключение любящ, мъдър, творчески освобождаващ, свързващ с организма на целокупния живот, с нравствените принципи и закономерностти на живата, многомерна и многопластова проява на съзнателността. Изтокът винаги е познавал това тъждествено сливане с Бога, докато западът е разделял човека от Бога като нещо външно, по същия начин, по който разделя съзнание от несъзнавано и наука от религия… Не. Единен е Човекът с Бога, огън от пламъка Му е.

Доколкото психотерапевтът е тъждествен с истинския Човек, със същността си, дотолкова вижда Човека в клиента си, зад невротичните му съдържания и процес. Когато от позицията на любовта на Бога, терапевтът познава Бога в човека пред него, се сформира пространство от любящ смисъл – пробив на един по-цялостен свят, живот и съзнание в психотерапевтичната ситуация. Когато така психотерапевтът безусловно обича и вярва в Богочовека в клиента си, знае че той вече е в позицията на психично здраве, щастие и смисленост, а единственото, което е нужно да бъде свършено, е известна помощ в разчистване на невротичните пречки, което освобождава потока на смисъла, през който се проявява Човекът.

Доколкото психотерапевтът през собственото си себепознание и провеждане на любовта, умее да обича клиента си, дотолкова фасилитира мощни трансферни процеси по преобразуване на базисни интроекти – с помощта на плеядата от психотерапевтични методи, разбира се. Трансфер, който диалектично включва позитивния и негативния, синтезирайки и двата в преобразуващия пренос на смисъл.

Определено безусловната емпатия силно се фасилитира от наличието и на симпатия, но не винаги може да се разчита на последната. Защото любящата емпатия е повече – радее се с безусловността на любовта и често обича не поради, а въпреки.

Неврозите са главната извадка, с която се занимава психотерапията. Лесно е да се обича човекът с невроза. Защото отстои само на една крачка от любовта и къде съзнавано, къде несъзнавано, я иска, търси и зове. Когато психотерапевтът чрез любовта и методологията си катализира преобразуването на невротичните травми и конфликти, любящата сърцатост започва все по-силно да се проявява в клиента. Затова психотерапевтите сме благословени да работим с все по-събуждащата и проявяваща се човещина в хората, с които работим! Благодаря на житейската мъдрост за този факт! 


Орлин Баев, психолог - психотерапевт


неделя, 15 април 2018 г.

Отвъд сектантското програмиране


Забележка: разговорът по-долу представлява комуникация във форум http://beinsadouno.com , от тази тема.
......................................................................

Превъзмогване на мозъчната промивка
''Говореше ми какво бил направил Исус Христос в нейния живот, как сега нейният живот бил различен, как и нейните приятелки били дошли в тази църква и как си четели бибилята. И не че  не беше щастлива, напротив, беше много щастлива, спокойна, но предадена.''

Отначало подкрепата, заедността, получаването на цел и фокус, уж водещи към смисъл и любов, дава това усещане за намиране и сигурност. Докато се окаже, че предаването не е смирение на егото, а примиренчески мазохизъм, нагаждащ се към допусната поради собствена незрялост и несигурност чужда манипулативна система. А разликата между смирение и примирение е огромна. Смирението е стихване на егото, за да премине свещения трепет на Бога, даващ обаче вътрешна самоувереност, независимост, свободна воля не от его, а от на Духа си позиция. Дух, единен с Бога, дух който е собствената Христова/ Буда природа, не нещо привнесено външно.

Нищо лошо в това човек да се стреми към общност, съпричастност, взаимопомощ, сигурност идваща от дадено учение и личност. В будизма се говори за трите стълба на Буда, Дхарма и Сангха, тоест за водача, учението и общността, като за изключително важни. 

Привидно между зрялото следване на духовна пътека и сектанството нещата са подобни - привидно. Разликите всъщност са огромни. Адекватната духовна пътека води към лична зрялост, намиране на Аза, самоуверена вътрешна незаввисимост, допускане и дори стимулиране на себезаявяването като един от аспектите на проява на любовта, ведно със смиреното доверие. Доверие, но не сляпо, а първо на собствената вътрешна зрялост, любов, мъдрост и творческа свобода и истинност и след това, към всеки друг. Доверие, което никак не изключва здравия разум, но дори стимулира адекватната и резонна скептика. 

При сектантската пътека, манипулативно се стимулира зависимостта от системата, откъсване от пречещото на тази зависимост, подхранва се мазохистичното примирение спрямо подаваното, представящо се за смирение, докато всъщност е автоагресивен мазохизъм.

''Усещала съм това спокойствие, да то се наслагва с хилядите проповеди, молитви и четения на Библия и то е толкова приятно и силно като чувство, че човек започва да се стреми към него като нощна пеперуда към крушка. НО за мен това е  просто крушка, а не Слънцето. Затова всички тези християни са толкова настървени да четат, да слушат проповеди, защото това е така нареченият техен бутон, с това те се захранват.''

Крушка е, защото не води към слънцето на собствената любяща мъдрост, а е единствено поведенческо обуславяне (conditioning), хранещо зависимото нагаждане към външния авторитет, вместо намиране на своя собствен вътрешен такъв (на Бога, Аза, Селфа, Буда природата). Тоест, поддържане или развиване на детска зависимост от големия външен друг, вместо порастване към зрелостта на вътрешния авторитет. 

''Защо и как хората могат да бъдат манипулирани чрез една истина, която на външен вид и на пръв поглед си е самата истина, но всъщност ги ограбва? Защото това е целта на религията, тя дава сила на теб, но за да направи себе си по-силна, защото твоята единствена цел е да ѝ служиш - The God Virus.‘‘

Гяволъкът е в подробностите, както се казва. На пръв поглед в сектата получаваш общност, учение и ужбог (умишлено така го пиша, защото не е никакъв бог). Всъщност обаче наместо да бъде поощрявано реалното намиране на реалния вътрешен Бог (Селф, цялостна личност, Аз), биваш откъснат от Него чрез създаването на безлюбна, зависима инфантилност и автоагресивно нагаждане, защото така решава манипулативният значим друг, водещ блеещото стадо. В зависимостта са травмите от самота, изоставяне, залепналата празнина, тъгата, когато големият важен проповедник не одобри и затова, за да не се случи, влизането в конформистко психично "надупване", развиващо травма от унижение, представяно за смирение, но всъщност представляващо самонараняваща, виновна автоагресия. 

„Вероятно и по този начин се достига до Бога? Вероятно Той е избрал да има и такъв начин?“

Не, дават се илюзии за достигане, не и реално такова, поради бариерите от психичен регрес в инфантилни невротични травми, причинявани директно от сектата и присъединяващи се към собствените. Всъщност имаме отдалечаване. Защото Бог е любомъдра истина, докато манипулативните сектантски стратегии водят към зависимо смачкана лъжа. 

Има все пак два варианта, относително водещи сектанта до някакво приближаване към Бога... Първият, ако е много примитивен и манипулативните стратегии просто няма за какво да се заловят в ума му поради глупостта му, а дори има нужда от такива външни окови, поради собствената си неразвитост. Вторият когато човекът въвлякъл се в секта, въпреки нея има собствено актуално преживяване на Бога при донякъде характерово обусловено по-слабо влияние от вина и зависимост. Отново ще бъде сектант, пак ще бъде залепнал и нагодено виновен, но по-малко и преживяането на Бога все пак, въпреки всичко, може да се процеди, поне донякъде - въпреки. Но, жалка картинка са и двата... 

''Затова днес съм в този ред на мисли, личната преценка не може да отъства в работата ти с Бога!!!

Наложително е да присъства. Да, има вяра, но има и знание и те не си противоречат. Вярата без знанието се превръща във фанатизъм и фантазъм, а знанието без сърдечната вяра и обич, в слуга на властовата психопатия. 

„Т. казва: "Светият Дух е в мен." Майка ми казва: "Светият Дух е в мен. " Те всички говорят по един и същи начин и сякаш всички са го изпитали по един и същи начин. Спомням си на един ритрийт, на който трябваше да се раждаме отново, правихме толкова ритуали и упражнения, за да можем всички да преминаме през 'усещането' и да получим прераждането. Ама сякаш се работеше на конвеир. Всички трябваше да правим едни и същи неща и някои се вживяха и изпитваха разни работи, други се мъчеха да наваксат.“

Същото себеунижаващо, виновно нагаждане, поради страхливата зависимост от мнението на големия друг и изоставянето му.

„Абе доста си прилича на психологичексата работа по семинарите, само дето там всеки е добре дошъл да изпитва и да отработи това, за което е готов. В църквата нямаше такава алтернатива. Ако на чуеш от Бог , значи си все още в греха. Самобичуване, молитви и всякакви други приоми, за да отидеш 'там'.“

Една клиентка, ходеща на курсове по актьорско майсторство, даде пример за подходите на двама от преподавателите ѝ: "Единият ни учи да бъдем лоши негови копия, а другият да намерим собствения си творец, стил и подход." ... 

Не само ти е заприличало на пси работа. Има такава и при зрелите духовни подходи и при сектите. Първите водят към собствения вътрешен Творец, през индивидуалните особености и склонности към вяра (бхакти), разум и надхвърлянето му (джнана), медитативен транс (раджа), сетивност и действеност (карма) и комбинацията от тях.

Сектите не само създават лошо подобие на всъщност отсъстваща вяра, любов, мъдрост и истина, но на практика отглеждат фанатизъм, вкопченост, отхвърляне на собствената автентичност както характерова, така и вътрешно божествена, социална и психична неадекватност и срив в здравия разум. 

''Накрая проговаряш и 'езици' и всякакви неща, които не са ти ясни, in a state of delirium, и се питаш направих ли го, това ли беше. После получаваш това спокойствие, но то е там едно такова несигурно и ти не искаш да го загубиш. Не искаш да мислиш за нищо друго, за да не изчезне. Започваш да ограничаваш мисленето си, за да не ти пречи някоя твоя светска мисъл, или просто някоя ТВОЯ мисъл към това новопостигнато 'блаженство'.''

Нищо не проговаряш. Проста психотерапевтична техника е, която се ползва за намаляване на невротичния контрол, проявяващ се през умственото циклене през думите - невротичното вътрешно говорене. Просто се позволява на мозъка да компилира уж фрази, думи и изрази, приличащи на език. В евангелистките църкви обаче, тази проста техника се ползва не терапевтично, а мозъчно промиващо, като видите ли, присъствието на светия дух. Не за освобождаваща загуба на невротичния контрол, стапяне на страхове и намиране на автентичост, а за поробващо сугестиране в съгласяващо автоагресивно нагаждане към другите. Евангелистите ползват масирано и сценична "хипноза", като принципът е същият - събореният на земята човек или с часове сугестираният чрез религиозно-хипнотичен еизк слушател, просто се подчинява на правения театър, за да не загуби одобрението на пастора, както поради личната си незрялост. 

Несигурно е това сектантско уж спокойствие, защото никога не е било мир, а е невротична глътка въздух от поробването, представяно за освобождение.

„Започваш да не се интересуваш от светския живот, да избягваш всичко не-християнско, защото то те отдалечава от това 'спокойствие'. Колкото е по -далече източникът на непсокойствие, толкова по-спокоен си ти. И изведнъж изчезва светската суета, светът, семейството, старите приятели, всичко , което не е свързано с новооткритото си 'призвание'.“

Илюзия е, когато се говори за духовност, да се има предвид някаква фантазност, откъсване от живота, сексуалността, социалното включване и бизнеса, професионалните постижения... Това не е духовност, а бягство. Реалната духовност се проявява в света, кариерното развитие, партньорските отношения, като състояние на съзнанието, което прави живота божествен, но и приземява Небето в ежедневната рутина.

А механизмът на сектантска манипулация поощрява откъсването, давайки сурогат на спокойствие, докато всъщност отнема дълбоката вътрешна сигурност и истинско спокойствие.

 „Егото изчезва с израстването, но това се случва бавно и постепенно и по желание, а не като го отстраниш хирургически.“

Според мен въобще не изчезва, дори и при най-постигналия самадхи, просветление и Бога. От наскоро проведен разговор:

Въпрос: Интересно ще ми е да видя един Медитативно Ядосан Човек с Какво се Различава от Един Обикновенно Ядосал се Човек .Предполагам, че Медитивно ядосалият се човек не изразява гнева си навън нито го задържа в себе си а просто го неутрализира чрез Безпристрастното му своевременно ПриХващане и МироСъзнанийно Осветляване, докато гневът се превърне в нищо или в някоя позитивно зареждаща емоция,сила, драйв. Е Орли -  Самообяснението ми покрива ли се и доколко с твоето лично схващане по въпроса ? 

Отговор: Не мисля и не го чувствам така. Човекът си е човек. Ядосва се, яде му се, прави му се еди си какво си... Най-естественото нещо е да има Бог в човека и да живее през любовта - дали ще го наречем тиха молитва или медитация, все тая. Това е вътрешен център, средоточие на мисли, чувства и поведение. Образът обаче на някакъв свръхспокоен медитатор си е чиста проба розово бонбонен идеализъм, натрапен от романи и холивуд, - разбира се, това са мои заключения само.  

Ако примерно базисният темперамент на човека е холеричен или меланхоличен, дори и след известен психологически и сърдечен процес да осъзнае това присъствие на Бога/ Аза си и да го постави като ядро на живота си, темпераментът и базисните характерови импринти си остават такива, каквито са. Да, извличат се позитивните им потенциали - избухливият холерик влага темпера си в интуитивна готовност за мигновено вземане на добри решения, решителност и пробивност, меланхоликът прихваща тъгата си, а любящото присъствие на Бога я превръща в смирена мъдрост. Въпреки това обаче, избухливостта или известно потъване пак си ги има в споменатите примери, но просто човекът през сверяването с любовта много по-бързо прощава и извлича потенциалите от гнева и тъгата. Същото е с надлежащите характерови структури - не изчезват, но се вадят позитивните им потенциали.  

Накратко, социалната персона и егото са си до голяма степен същите, но част от егото умее да замлъква и провежда любовта. Магарето си остава магаре, но се появява ездач, знаещ накъде го води!

Има една хубава книга - Път със сърце над Джак Корнфийлд, който обяснява, че свързването с Бог може да бъде и в ежедневните дела и в обикновения живот, без да се отстраняваш от него, без да си в стъклен похлупак (както мен сума ти години), уж жив, а вътрешно мъртъв. Можеш да бъдеш 'включен' , но все пак да имаш собствени въжделения, собствени мечти, собствени надежди, различни от това колко добре служиш на Исус Христос и дали изпълняваш мисията си да „спасяваш други хора“.

Най-добре служиш на Христовата си природа, когато си социално включен, провеждаш присъсътвието си на Бога във всяка житейска сфера и превръщаш ежедневието си в постоянна молитва и богослужение. Не толкова с повтаряне на молитвени думички, а чрез мъдрото си, обичащо сърце, спускащо царството Божие в малката рутина. Да спасяваш можеш, когато си спасил първо себе си. Другите – ако е искано. А в сектите – нищо общо със спасяване и всичко общо с вербуване в лапите на организацията.

За книгата "Мъдро сърце" на Корнфийлд - чудесна е. Авторът далеч надхвърля южния будизъм, чийто учител се явява, но простичко и мъдро засяга въпросите за човещината, смисъла, пътят на живота.

 Осъзнах, че много хора като Т., които са плашливи и ги е страх да направят каквото и да е сами, е по-лесно да бъдат в група, да бъдат в общество, както тя сама каза, колко ѝ харесвало, че всички се подкрпяли, но виждам, и че е по лесно да те захранват наготово с голямата лъжица, да си ти го сдъвкали и да са ти го поднесли, но пречупено през тяхната призма, отколкото да минава през огъня на собствения си ад, докато се калиш и избавиш от собствените си стари стархова и окови.

Въпросът е, че каквото повикало, това и се обадило - самореализираща се прогноза, несъзнаваното самовъвличане в дейности, задоволяващи присъстващи в човека подсъзнателни вярвания. Когато в човека вече присъства страхливост и неувереност, се привлича към манипулатори, които да я експлоатират. В по-редки случаи, хора със склонност към манипулация също се привличат от сектите, защото им дават поле за изява. 

 Нямам доверие на себе си като основен източник на мъдрост от извора.

Именно до дълбоко доверие в Себе си води истинният път към любовта. Има го. 

........................................

Орлин Баев


петък, 13 април 2018 г.

Събуждане за потенциала или хъркаща съноза

Горско вълшебство, Венета Дочева

Какво е хипнозата? Пасивно дремане при изнасяне на личната отговорност навън в терапевта, както дете в родителя? Механично, лишено от съзнателност подлагане, както тялото при соматичния механик (лекар)? Не мисля. Зрялото разбиране за хипнотерапията включва не механична пасивност и приспиване на съзнанието, а активна лична ангажираност в ясно следвана цел и посока по здрава характерова промяна, при разширение на съзнанието към потенциала, чрез който маладаптивните подсъзнателни наличности могат да бъдат трансформирани успешно. Процес аналогичен на медитативното фокусиране, осъзнаване и присъствие на духа.

Забележи, именно медитация, а не съноза – разликата е в разширението или в приспиването на съзнанието. Без да изключвам хипнотичното приспиване, или просто редефинирайки го в медитативно, разширено събуждане, твърдя че последното дава в ръцете на човека „въдица, с която сам да лови рибата на смисъла си“, докато първото, малките хипно омайващи рибки на несъзнателността, водещи до бързо огладняване за нереализиран житейски смисъл и уроци. На същото мнение относно хипнозата, ползвана в психотерапията, е всеки зрял психотерапевт, привличащ стремящи се към реална работа по себе си клиенти.

-          Чрез хипноза не се ли освобождава човек от натрупано в него напрежение и в този смисъл да е метод за лечение?

Да, слага го в една чанта, хвърля го в една пропаст и готово, гайките са завинтени. Все едно си при доктор и ти дава хапче, което си действа, а от теб нищо не се иска. Не е нужна съзнателност, учене, просто се подлага човекът, а терапевтът му се надлага... J. И разбира се, че всичко, което току що написах, са илюзии. Казвам, че качественото разбиране за що е това хипноза и трансова работа, е за разширение на съзнанието и учене, нежели за хъркаща пасивност...

Майсторската хипноза, дали през ритуалното затваряне на очи, релаксиране и визуализация, или по-често в самия разговор, е заливащо с обичта си присъствие и състояние на съзнанието, спокойна и наситена с любящо приемане харизма, създаващи дълбоко взаимно доверие и сърдечно енергиен синхрон, особено, наситено с вибрантна приказност пространство на емпатийна съпричастност, разбиране, човещина. Хипнотерапевтът не толкова индуцира и внушава, колкото чрез собственото провеждане на любяща съзнателност, фасилитира събуждането, разкриването и извличането (eliciting) съзнателността на клиента. Сякаш един по-висок свят пропуква обичайното съзнание и вибрира в създаденото поле от транс. Поле от смисъл, обич, мъдро творческа свръхсъзнателност, смиряваща съзнателния его ум, лекувайки подсъзнателния. 

Притихнал, събуден сън, събуждащ от социостазната заспалост. Не индуцирана дрямка, а оцялостяващо пътуване към страната на чудесата, която съзнаваш че никога не си напускал, когато обичаш.

Майсторството тук включва клишето на затворените очи и отпуснатото тяло, превърнало се във водена самаяма (транс, визуализация, фокусиране, съзерцание, самадхи), но пренасящо ги в естествената комуникация - сахаджа. Именно личността на терапевта е ключовият фактор, съчетан със степента на активирания и все по-спускащ се потенциал на клиента.
………………………………………..

Орлин Баев, естествен психотерапевт