събота, 6 февруари 2021 г.

Психичната енергия в естествената психотерапия

Автор на картината: Николай Рьорих

Био-енергетика или цялостна, духовно-психо-телесна енергетика?

Започнах заглавието с понятието „биоенергетика“, но в същия миг осъзнах, че тази енергия е едновременно биологична, сексуално емоционална, психична и психодуховна (по-долу в статията за удобство ще я наричам просто „психична енергия“). Една и съща сила, проявявана през различните ‚етажи“ на човешкия процес.

 

Когнитивната наука, количественият редукциониращ операционализъм, качествената психология и психотерапия, и психичната енергия


Когнитивната наука и психология, тази най-респектабилна система за познание, която силно ценя, изцяло приемам и върху научната база на която стъпвам, откровено и с насмешка отхвърля понятието телесна енергия, с лекота приравнявайки всичко в тази посока до  т.н. витализъм.

Уважавам когнитивната наука в ролята ѝ на чудесна научна база за изкуството на психотерапевтичния процес. Фундамент – не и повече. Психотерапията е изкуство, което макар и да стъпва на научната основа, е цялостен творчески процес. Изкуство, спускащо основанията си в научно-количествените подземни „корени“, за да бъде нещо много повече от тях. В ядрото си психотерапията е качествен процес. Когнитивната наука, такава каквато е понастоящем, разчита главно на операционализирането на вътрешно психичното качество до редукционирани количествено измерими, обективни телесни и поведенчески корелати, опосредствено свързани с качествените си психични субекти. Валиден и ценен процес, който обаче дори и при съвременното мощно невронаучно развитие, никак не може да докосне дори интроспективно-феноменологичното богато психично качество не само поради развитийната си недостатъчност в изразяването му, но главно поради принципната си невъзможност за достъп до актуалния психичен домейн извън поведенческо-телесните му изразители. Неспособност, произлизаща от идейния краен материализъм и съответстващата му методология. Материализъм, който представлява чудесна тухличка от по-голямата психична сграда, когато е виждан редукционирано „хоризонтално“ само като малка нейна част, но представян за цялото когнитивно/ психично познание сам по себе си, сляп когнитивен уклон, изкривяване и буквална възприятийна слепота, що се отнася до психодуховния „вертикал“. Повече за това можеш да прочетеш в статията ми „Качествени методи в психологията“.


Защо тази статия?

Защо след като официалният стожер в психичното познание, когнитивната наука, се отнася маргинализиращо и дори пренебрежително към понятието „психична енергия“, а аз самият съм в началото на въвеждането и утвърждаването на психотерапевтичната модалност „Естествена психотерапия“, въпреки това начевам този текст?

Защото:

-        Както писах и по-горе, въпреки че изцяло приемам и стъпвам върху базата на когнитивната наука, тя сама по себе си изразява една много малка част от изкуството на творческия психотерапевтичен процес като цяло и от мен самия в частност.

-        От 16 годишна възраст се интересувам от системите за психодуховно развитие, неизменно понятийно-преживелищна част от които е темата за жизнената енергия: ци, чи, ки, прана, манна небесна и т.н.

-        Чудесният психотерапевт от 20-ти век Карл Юнг, когото уважавам и приемам за един от психологичните ми учители, разширява понятието либидо от сексуална, до психична енергия (отново сексуално наситена, разбира се), както и живо се интересува от и коментира древните психодуховни системи йога (кундалини, прана), даоизъм (чи енергия) и т.н.

-        Друг мой вдъхновител, психологът и интегрален психотерапевт Кен Уилбър, в аналогиите си между различните световни системи, подчертва важността на психичната енергия във всяка от тях.

-        Повлиян съм от психотелесните школи в психотерапията (Райх, Лоуен, Бернаскони...), в които понятието за био/ оргонна енергия и психотелесната работа с нея, е ключово. Иска ми се да споделя осъзнаването си, че позоваването на авторитет само по себе си, е логическа грешка (виж статията „Когнитивни изкривявания, уклони, паметови заблуди, социални и паметови отклонения, логически грешки“). Когато обаче е правено единствено като изразител на присъединяване към лична опитност, резултат на феноменологичен, качествен собствен процес, цитирането на авторитет е просто сравнение резултатите на качествено достигнати данни.

-        Личният ми опит в практиката ми на естествена психотерапия ми показва, че когато количеството на психичната ми енергия е високо, а качеството ѝ красиво, самото ми присъствие в психотерапевтичния процес се превръща в лечебно. Когато психичната ми енергия е количествено и качествено по-ниска и изкривена, присъствието ми става по-слабо трансформиращо, механично и слабо. Разбира се, количеството и качеството на личната сила могат да се обяснят чисто неврокогнитивно научно чрез количествените ѝ хормонално биохимични корелати. Това обаче не променя факта на качественото ѝ присъствие на самостоятелно ниво в стратификацията на човешкия процес, нито пък поставя телесните корелати в позицията на нещо друго, освен на такива.

-        В момента на писане на тези думи, се занимавам с психология и изключително наситено с психотерапия, от 16 години. В хода на годините отдадена практика, установих чисто прагматично, че какъвто и подход да ползвам в рамките на естествената психотерапия, когато вещо и ненатрапливо адресирам „потока“ от психична енергия, подлежащ работените когниция, афект и телесните им изрази (телесна клетъчна памет, мускулни брони, дихателен процес), ефективността осезаемо се повишава. По-често и директно това адресиране ползвам през практиката на естествената хипно и психотелесна психотерапия, но чрез общата ми либидно-енергетична наситеност и качество, и при естествения аналитичен, когнитивен, поведенчески, психотеатрален, фокусиран в решения и възможности и др. подходи, през които интегрално-холистичната сплав на естествената психотерапия се проявява.

По-долу ще се спра на общия психоенергиен фон, споменатото психо-енергийно адресиране и психотелесните биоенергетични опити.


 

Автор: Николай Рьорих
Общият психоенергиен фон на психотерапевта в естествената психотерапия

Както споменах и по-горе, от дълги години през опита си наблюдавам централната важност на високата енергия. Високо енергийно ниво, при едно смислено-любящо качество. Когато преливам от енергия, добро настроение, сърцата обич и ведрост, се чувствам стабилен, уравновесен, с лекота удържам и най-тежките негативни трансфери и на най-трудните клиенти и ги връщам преработени по смислено-подходящ начин, така че да фасилитират процеса на трансформация. Когато енергията ми е по-ниска, всичко се променя. Дори тогава, когато с клиента вече има присъстващ дълбок синхрон, доверие и сърцата общност, терапевтичният процес се случва достатъчно ефективно. И все пак, не е същото... – започвам по-често да се разсейвам, да усещам че въздействието ми е налично, но не толкова проникновено и наситено харизматично, както съм свикнал. В такива дни на мен самия започва да ми липсва онова светещо присъствие в мен, излъчващо се навсякъде наоколо ми. Присъствие на вътрешна благодат, доволство, благодарна радост, устойчива истинност.  Когато в такъв момент се случи да приема примерно човек с тежко личностово р-во, който интензивно проективно „бърше“ собствени несъзнаваности в ти-обекта, девалюира, силно параноидно пречупва реалността, вижда любовта като заплашителна интрузия и т.н., тогава се чувствам „пропукан“, а за да присъствам качествено в процеса, ми отнема стабилна доза съзнателно смирение. Такива моменти поне при мен, отминават бързо, а на следващия ден усмихнатата благодат се завръща.

 

Как да бъде поддържана висока оргонна (Жизнена енергия, В. Райх) наситеност?

-        Чрез трансформация на базисните характерови травми, извличаща здравите характерови варианти, синхронични с пулса на Живота.

-        Чрез преобразуването на страхово наситените вярвания в дългосрочната ни памет в адаптивни такива.

-        Чрез освобождаването от зловредните зависимости (навици, пороци) – към вещества, храна, към подриващи жизнеността ни поведения. Обратното на зависимостта не е независимост, а здрава свързаност с любящия смисъл. Оказва се, че страховете и зависимостите ни черпят огромна част от ресурса ни, а трансформацията им води до достатъчно свободна енергия, вливана в силен, по Дхарма живот.

-        Успоредно на гореспоменатата работа по освобождаване автентичността от оковите на невежеството, постоянен устрем към любомъдрия смисъл. Едно молитвено, благодарно и благодатно поставяне любовта първично в центъра и ядрото на психодуховната „сграда“.

-        Постепенно като следствие от горното, превръщане на целия живот в молитвено-медитативна проява на любящия смисъл.

-        Свещена сексуалност – завръщане на сексуалността в лоното на любовта.

-        Творчество. Писане, рисуване, театър (актьорска игра въобще...), музика. Пасивно оценяване и активно собствено съзидание. Колкото повече даваш светлината на творческия си огън, повече огън лумва, повече пламък ти се дава.

-        Следване здрави, резонантни с любовта цели, идващи от душичката. Когато така благотворим и любящо целепостигаме, ставаме проводници на смисъла. Съответно, отпускат ни се повече енергийни кредити.

-        Достатъчно продължителен и качествен сън. За някои стигат едва няколко часа, но за масите това са 6-7 и дори повече часа.

-        Малко по количество и с добро качество храна. Тук мнения много, според нивото на съзнание. Аз лично от 92-ра година следвам системата на Емил Златев. Българин, смея да кажа много по-ценен от разни световно нашумели „величия“.

-        Пиене на много вода на гладно, евентуално с лимон/ оцет – тоест оптимално алкализиране на организма.

-        Ежедневна здрава двигателна активност. Спорт, ходене пеша, босоходство. Почивки от менталните ангажименти чрез физическа активност, съчетана с медитативна, свещена простота, тласкана от здравото усилие.

-        Редовно общуване с природата, преходи. Не механично, но през едно медитативно свързване с мъдростта ѝ, при „четене живата ѝ  книга“. Природата като „място на силата“.

-        Дихателни практики.

-        Закаляване. Редовно, с лично темпо нарастващо, но постоянно поддържано водно и въздушно моржуване – с радост и весела усмивка.

-        Здраво социално включване. Добри няколко, но истински приятели. Достатъчен и оптимален спрямо темперамента и характеровата ни интро или екстравертна насоченост кръг от качествени люде.

 

Автор: Николай Рьорих
Психо-енергийно адресиране

Работейки особено изискващата психотерапевтична професия доста години, практикът неспирно емпатийно резонира с всеки клиент година след година, месец след месец, ден след ден, час след час, минута след минута, миг след миг – постоянно.

В хода на този емпатиен процес, съ-вибриращ с емоциите, чуствата, менталните нагласи и процеси, с настроенията, радостите и скърбите на всеки човек, постепенно в клинициста се появява съ-чувствена и съ-усещаща сензитивност, долавяща и най-малките нюанси, щрихи и краски на психичния живот на човека. Усещане за свързаност и любящо-смислено единство, през което психотерапевтът постепенно започва да регистрира интуитивно подлежащата мисли, чувства, емоции и усещания жизнена енергия. Не говоря за някаква свръх сензитивност, а за едно чисто човешко интуиращо усещане, долавяне на подлежащия всички когнитивни нива психоенергиен пълнеж и потоци на общуваните същества. Въпросното усещане се оказва, че присъства не само към клиентите и дори не само към хората, но към животните, растенията, природата, към чувстващите същества и живите потоци на Живота, преминаващ през тях.

Оргонно (психоенергийно) регистриране както спрямо чувстващите същества, така и към самия преживяващ го. Лично при мен такова интуиращо усещане не е било умишлено търсено, но естествено се прояви не само през годините психотерапевтична практика, но и чрез опита ми в медитативните индийски, даоски, братски и т.н. системи, където понятията прана, чи, жизнена енергия и т.н. се утилизират не теоретично, а практически във вътреенергийни практики (ней гун, чи гун, паневритмия, дихателни, енергийно меридианни практики и т.н.).

Както казах и по-горе, самата психотерапевтична работа, се явява такава ежедневна практика по постоянно вчустване, съпреживяване и „с корема“ долавяне. Макар и „с корема“ да слагам в кавички, всъщност подлежащото регистриране на този либиден (либидо = психична енергия, К. Юнг) поток и съдържание, се усеща преживелищно именно с т.н. коремен мозък, с червата. Това с корема оргонно/ психоенергийно съ-усещане не е разделено от останалите психични нива, но просто ги подлежи. Естествено заедно се преживява със сърдечното съ-чувстване и ментално интуитивното разбиране, при което интелектът само облича в подходящ изказ вече наличната разбираща интуиция. Разделянето тук е единствено описателно интелектуално, докато практически емпатийното съпреживяване се случва едновременно на всички тези нива. Така понятието емпатия се разширява от чувствознателен взаимообмен и сърдечно единство,  до обхващане и на интуитивния, и на психоенергийно осезаемия процеси, едновременно реализиращи се възприятийно от позицията на цялостната личност (Селф, Юнг).

Въпросното психоенергийно адресиране – с течение на годините практика, предимно при ползване на хипнотерапия самостоятелно или едновременно с психотелесни похвати, забелязах че дланите ми сякаш сами започват леко да се движат. Надолу за потъване в транс, наляво за освобождаване на блокажи, надясно за енергизиране, нагоре за достъп до ресурс... Движения непланирани, но идващи от интуитивен драйв. Може би читателят е гледал някой и друг епизод от сериала „Монк“. В него главният герой при разсъждение си помага с движения на ръцете... Нещо подобно се случва в психотерапията – спонтанно и сякаш помагащо достъпа до потенциала, до трансовите мозъчни вълни, изчистващо и зареждащо. Понякога в ума ми дори възниква в синестезия даден цвят, звук, усещане, аромат...

Споменавайки въпросното психоенергийно адресиране, не говоря за някакво махане с ръце – съвсем леки, символични движения, ненатрапвани на клиента, който през това време най-често е със затворени очи. Леки дори не толкова движения на дланите, а понякога дори само на пръстите. Споделих по-горе интуицията си какво фасилитират. А защо се появява импулсът за реализацията им, единствено мога да предполагам. Възможно е да са свързани с хомункулус – с това преобърнато „човече“ в мозъка, имащо огромно неврално представителство на дланите. През същия този мозък мислим, възприемаме, интуираме – може би движенията на ръцете са имплицитно свързани с тези процеси така, както лекото беззвучно мърдане на устните, с вътрешния диалог. Устните между другото също имат голямо представителство в мозъчния хомункулус. Някои говорят за магнитните земни линии и т.н. Без да отхвърлям тези предположения, се спирам предимно на неврологичните факти.


 

Автор: Николай Рьорих

Психотелесни биоенергийни опити

Практиката ми на естествена психотерапия е повлияна от богат спектър от парадигми – от аналитичната, през когнитивно научната, хуманистичната, до трансперсоналната.

Един от възгледите за отелесено психично функциониране, който споделям и от който извличам естествена психотерапевтична полезност, е този на отелесеността на човешката психика (embodiment). Възглед, през който психиката се репрезентира приземено в тялото, като психичните травми, страхове и процеси контрахират или не биоенергийния/ оргонния (В. Райх) поток в дадени телесни зони, пряко свързани с характеровата психосоматична таксономия.

Когато психотерапевтичният процес бъде подпомогнат чрез психотелесно въздействие върху задържания оргонен поток, енергията протича свободно, а възстановяването на ментално-емоционалното, а оттам и на психосоциалното функциониране в норма, се реализира далеч по-ефективно, ускорено и красиво.

Въздействие чрез позиции на тялото, дихателни практики, терапевтичен допир, психотелесни опити. В естествената психотерапия често психотелесните похвати комбинираме с хипнотични, което допълнително задълбочава и катализира лечебния процес.

Настоящият текст не цели детайлно описание, а единствено засяга „червената нишка“ на важността на работата с психичната енергия в ефективната психотерапия. 

 

Орлин Баев, естествен психотерапевт