неделя, 27 септември 2020 г.

Здрави характери - воин

Прабългарски воин

„Скрййншот“ от аз-идеалното (суперегото) на ригидния:

ТРЯБВА, това е начинът, длъжен съм, длъжен си, всичко се прави както хората, нещата ТРЯБВА да са идеални, перфектни, по тези релси и коловози точно така се върви и действа, няма друг начин. ТРЯБВА да е идеално чисто, идеално подредено, идеално всичко да е на мястото си, по конец. Ако сгреша, ТРЯБВА жестоко да се самонакажа. Ако сгрешиш, заслужаваш суропво наказание. Дисциплина, дисциплина, дисциплина, норма, норма, норма, сковано вдървена воля и още невротично изтласкваща собствената автентичност, себе и другост наказваща и пренебрегваща различието воля. Перфекционизъм, морализъм и идеализъм освен в битовата подреденост, в отношенията. Ако не покриеш свръхвисокия ми невротично идеалистичен морал, те обезценявам, критикувам и отхвърлям. Идеалистично следване перфекционистичен идеал, свръхвисоката летва на който изтласква собствените сенки на развратния похотливец, глупака, лошия, несправедливия, съблазняващия, фриволния. Сенки отричани в самия себе си и затова през формиране на реакция, проективно виждани и нападателно критикувани в другите…

„Идеалът – това е пръчка, която Ви позволява да биете, да подигравате и тормозите себе си и другите.“ Фриц Пърлз, създател на психотерапевтична модалност

...

Трансформация във воин

Когато в нелеки житейски несгоди или през напрежението на невротично тревожно-депресивно състояние, на ригидника му се наложи да осъзнае и преживее подлежащите цялата му характерова структура тревожни вярвания за несправедливост, неправилност, нередност, неконтролиран провал, загуба в хаоса, болезнено нарушаване малкия му "праведен" моралец и невротичен, отричащо разцепващ идеализъм, има избора да се заинати още повече в песимистичния си, скован негативизъм, или да порасне. Да задълбочи изтласкването на сенките си, или да ги види, осъзнае, да се сприятели с тях, с което да извлече и интегрира потенциала им в целоста си.

Самото тревожно състояние или неслучайно повтарящите и разклоняващите се житейски трудности и сътресения, водят ригидника към приемане загубата на скования невротичен контрол и свързване със „заметените“ дотогава под „килима“ на съзнанието сенки. Осъзнаването им вече започва да прояснява проективния механизъм в раздразненото формиране на реакция. Когато в човека присъства мотивирана способност за промяна, той започва да вижда, че глупакът, мързеливецът, фриволникът, развратникът, престъпно нарушаващият правилата, несериозникът, пройдохата, проваленякът и бродягата са били дълбоко изолирани в него самия. Общувайки с тях в себе си, базисните тревожни вярвания се погасяват,а сенките се интегрират. Ригидникът се трансформира във воин.

Воинът запазва най-доброто от ригидния, но вече в спокойната, блага светлина на смиреното прегръщане на себе си в цялост. Оттам и визията за живота се променя, като различният, вулгарният, злият са преживявани като част от неделимото житейско цяло дотолкова, доколкото в самия себе си воинът е успял да приеме същите съдържания. Да приемеш не означава непременно да си съгласен. Означава,че вижданите в света зли факти и „несправедливи“ процеси вече не предизвикват по същия начин жестока болка и безсилно дразнене, а случването им е приемано спокойно. Воинът запазва желязната си дисциплина, но вече умее да почива, да се отдава докрай на дистенцията, да се отпуска, да преживява нормален оргазъм, да помързелува невинно понякога, да се повесели и живее повече от сърдечна спонтанност и по-малко от нормиран дълг. Воинът приема различието и дори умишлено се сблъсква с него, допреработвайки тревожните си програми, парирайки критиката си с любящото приемане, през едно непрестанно учене, доживот.

Воинът може да се смее от сърце, да се взема на несериозно, да обича и да се отвори за обичта. Елмазната му воля и способността му да следва цел дългосрочно и много търпеливо, го водят далеч. Воинът приема болката, но вече допуска и разтварянето си в удоволствието. Волята му не му позволява да развие зависимост, а дори да залитне към такава, с помощта на естествената си способност да полага твърдо усилие и поставя здрави граници, лесно я преодолява. Съумяайки да прегърне сенките си, се научава да танцува със смъртта и затова сърдечно и смело да лети в творческия процес в живота си.

Сърцето на воина е отворено за любовта и затова мощно постъпателното му вървене към идващи от душата цели, се превръща в ходене по път със сърце. Сърдечен смисъл, с който той насища всичко, което прави, извътре си! Воинът е доволен и истински щастлив, защото докато безжалостно следва и постига целите си, се наслаждава на всяка стъпка от пътеката, водяща към тях.  

...

Орлин Баев, естествен психотерапевт