За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

Паническо разстройство, Генерализирана тревожност, Вегетативно соматоформна дистония


ПСИХОТЕРАПИЯ И САМОПОМОЩ ПРИ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО (ПАНИЧЕСКИ АТАКИ)
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)








Тревожността е добре дошло и обичано гориво, храна за медитацията ти! Обикни я, прегърни я приятелски с тишината на любящата медитация! Дори не е нужно да го правиш – то просто се случва! Блажената тишина прониква още по-навътре в ума и тялото ти. Стига до волята, до стомаха, до директното преживяване. Продължавай да поддържаш ума си тих и спокоен и наблюдавай как слязлото от главата през сърцето състояние на проникващо блаженство слиза до половите ти органи и завибрирва, превръщайки тревожността в базисна дълбинна сигурност и все по-растяща непринудена самоувереност! Просто приемай – с разтворения си ум, сърце и тяло. Нека тялото ти изрази това приемане през релаксацията на всяка клетка и атомче. Нека умът ти изрази настройката на приемане чрез свободното вътрешно пространство, което непринудено приема и разтваря мислите и ги превръща в полета на тихото светло и спокойно интуиране. Тогава емоциите, каквито и да са те – гнева на битката, страха от страха, страха от провала и падането, страха от мнението на другите и отхвърлянето им, страха от смъртта, просто се разтварят и превръщат в радостен мир. Извлича се силата им, която послужва за храна на радостта. 


 Самопомощ при генерализирана тревожност

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Самото преживяване на симптомите вече говори нещо - подсказва уроците, които е добре да бъдат научени. Замайване, загуба на контрол, дереализация, натрапчиво мислено предъвкване, свръхконтрол, песимизъм, едно огромно ТРЯБВА, емоционално самопотискане и критика, фиксиране в двумерната плоска лявохемисферна логика и отхвърляне на дяснохемисферната сърдечност, интуиране, спонтаност, творчество и полет на духа... Такива симптоми просто викат: "Човече, моля те научи се да правиш грешки и го приеми за нормално! Научи се да се проваляш понякога, отпусни се малко и се забавлявай повече! Загуби контрола на егото си, за да се роди щастливата и светла смелост на духа ти! Моля те, научи се да живееш от сърце и през сърцето и тялото си повечко, там дълбоко в същността си, откъдето извира Любовта и Щастието! Моля те, довери се - на Природата си отвътре, на Живота, на Човека в теб! Моля те, виж и се довери повечко на дълбинно доброто в Живота и хората, зад външните роли и привидности! Моля те, отпусни тялото и малкия си логичен ум, за да се роди в теб онзи сърдечен Разум, който преживелищно те свързва и слива със самата тъкан на Живота, С Любовта. Сърдечният разум, от позицията на който с всяка клетка от тялото и квант на душата си знаеш, че няма как да бъдеш изоставен и сам, че всичко случващо се в живота ти е точно на мястото си и ти помага да си спомниш кой си и накъде си тръгнал в това пътешествие-Живот! Моля те, човеко, отвори се за Силата и Светлината на Безкрая си, за да можеш да прегърнеш и успокоиш собствените си емоции в подсъзнанието си, това малко уплашено дете в теб, ти самия! Моля те, позволи си да свалиш тази защитна броня от перфекционизъм, напрегната свръхбдителност и нащрек, песимизъм и контрол - захвърли я и прегърни страха си, заплавай в него с Любовта на душата си! Моля те, приятелю, научи се да оцялостяваш съществото си, да летиш в необятните земи на свръхсъзнанието си и с придобития Мир и Светла Обич да се спускаш в корените на подсъзнанието си - нежно и с мекота! Обичай се, приятелю, приеми се, отпусни се в нещата такива, каквито са! Само когато се приемеш, можеш и да се промениш!..."


 Сърфиране по вълната на паниката

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

  Когато почувстваш силата, отделяща се от парадоксалното пожелаване, гмуркане във вълната на страха, започваш да се наслаждаваш на процеса, придобиваш майсторство във владеенето му. Тогава се научаваш...да караш сърф! Сърф от любящо смирено приемане! Сърфираш върху собствените вътрешни вълни от адреналин. Стресът става мощен източник на радост - ставаш негов добър мениджър, който лекичко го насочва и преобразува. Обичаш го! Смирено го прегръщаш и приемаш с обич и доверие в него самия, себе си и живота си! Сякаш си стъпил на дъската за сърфиране и се носиш по вълната на страха си! Постигнал си третата от горните стъпки - влюбил си се в страха си! С едно пълно с мир (смирение) релаксирано приемане си го прегърнал и така преобразувал в източник на енергия. Осъзнал си, че той е част от сянката, от подсъзнанието ти, че е глупаво да се дисоциираш, борейки се или бягайки от него, но можеш да приемеш дара на силата му, която да те носи на крилете на волята ти!  Ако дълго време морето на чувствата ти е тихо, сърфирането дори ти липсва! Защото парадоксът е, че когато обикнеш страха си, той се разтапя, преобразува до мотивирана и пълна с радостно вдъхновение смелост! Тогава сам създаваш житейските си вълни. Повишената ти смела мотивация те тласка към бизнес развитие, социален просперитет, творчески подем и преливане от съзидателност! Тогава живееш силно, истински и с удоволствие от всеки миг от живота си! 



 Три стъпки за трансформиране на страха в смело щастие

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

1) Безпристрастно наблюдение на проявите на страха в тялото и емоциите, от позицията на зрител. Плаване в чувството и телесните му проявления като във вода - релаксирано, наблюдавайки го от позицията на вътрешния зрител отвъд мисловните обозначавания. Всякакви мисловни обозначавания и категоризации се оставят да протекат и се разтворят в това спокойно плаващо наблюдение.

2) Парадоксално намерение - искам още, харесва ми! Страх, дай ми още от себе си! Искам още сърцебиене, още изпотяване, още замайване, още стягания и задъхване, искам още чувство на страх, харесва ми! Това заявяване е не толкова вербално на ум, колкото със силата на намерението.

3) Смирено любящо приемане, от позицията на вътрешния спокоен зрител.


Добър стрес?!
(Кликни за целия текст)

Тревожността (стресът, страхът, паниката) вредни? Нищо подобно. Толкова е вярно, колкото е вярно, че кока кола с промотирания от нея дядо мраз има нещо общо с бъдни вечер... Оказва се, че не тревожността, а вярването, че е вредна, е което я прави такава. Когато човек е убеден в това от ноцебо ефекта (ятрогения), изпълнен с катастрофизирани вярвания, внушени от виждащи не по-далеч от носа си соматични механици (т.н. лекари) и сляпа наука, тогава кръвоносните съдове действително контрахират, а обикновеният адреналин бързо прераства в ужаса на кортизола...





 Дишане при паническо разстройство и генерализирана тревожност
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

 За пристъпите на задушаване, с които така ожесточено се бориш, когато имаш покачена тревожност или паническа атака. Ментално – емоционалният принцип, с който е добре да подходиш към тях, е описаният по-горе. Можеш да си помогнеш чрез тренировка на дишането Кевали (кевала, кайваля…). Кевали е дишането, което естествено се случва, когато човек практикува медитация. Принципите на справяне със страха в собственото подсъзнание, за които говоря по-горе, също идват от практиката на съзерцание (mindfulness). Обучението по психология и психотерапия в случая единствено ми служат за по-добро осъзнаване на процеса по справяне и обличането му в подходящи думички, но принципите идват от личния опит със собствената ми тревожност и практика на медитация. Когато медитативното смирено любящо приемане залее адреналина в тялото ти, той автоматично се трансформира до мотивирано и радостно спокойствие. Някъде бях писал, че собствената психична промяна във възприятието води директно до ендокринна и биохимнична промяна в биологичния процес при преживяване на тревожността! Така вместо да се превърне в ужас, тревожността се преобразува до любящо, заредено със сила и вдъхновение спокойствие! Адреналинът (страх), вместо да тласка продукцията на кортизол (ужас), води до отделяне на норадреналин, допамин (наситена с удоволствие мотивация), серотонин (спокойствие) и ендогенни опиати – ендорфини и енкефалини (радост).



 Обичам своята малка Пани - паническа атака
(Кликни на линка за целия текст)


...Пишете за Пани - намерете играчка, която винаги да можете да носите със себе си и която ви харесва много. Нека тя е Пани - вашата п.а. Носете я най-добре до сърцето си и редовно я гушкайте, обичайте, галете, целувайте. Тя е вашата п.а., а всъщност представлява една мъничка вие, вашето вътрешно детенце, което сега, благодарение на случващото се, има чудесния шанс да се учи на здрава характерова промяна, на смелост, обич, самостойна стабилност, дълбоко доверие в Себе си, в Бога, в тялото и мъдростта на живота. Редовно сядайте в медитация, като в ръцете ви е Пани, релаксирайте и се върнете към мъничката вас от детството ви...


(Кликни на линка за прочитане на целия текст)


...Според мен, страхът от самота се лекува, като не оставаш сама. За целта е нужно да бъдеш максимално лоша компания на самата себе си, да си отрязала всяка връзка отвътре с любовта, с вселената, с Бога - това следователно са нужни предпоставки за лечението. След това - прилагат се прийоми като "висване на врата", натрапливо изискване на внимание, настойчиво звънене, пращане не по-малко от 354 смс-а в рамките на три часа, заляти обилно с дресинг от whatsap и viber писания и прозвънявания. Не е добре да се забравя и фейсбук месинджъра, както и добрият стар скайп...






 Здравната тревожност като път към Себе си
(кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)

Имаш здравна тревожност – невротичен страх от болести, безпомощност и смърт?! А разбираш ли се? Съзнаваш ли, че случващото се с теб е неслучайно, че гордо раздутото ти и свръхконтролиращо его, вкопчило се в черупката на тялото, може да се излекува само чрез смирено доверие? Доверие в онази мъдрост и единство на живота, връзката с която си прекъснал тщеславно? Докато вярваш на страха си, ти губиш вярата в себе си като вечна същност, като част от вселената, свързана с любящата благост на битието. Докато си в плен на ирационалния и напълно субективен страх от болести, бягаш от решаването на реалния си вътрепсихичен конфликт между свръхнапрегнатата си битка от контрол над страха си от провал, несправедливост, нараняване, безлюбна изоставеност и самота... Само когато със смирена благодарност прегърнеш страховете си, те се преобразуват до самоуверена сила! Но, егото ти не може да приеме и прегърне – то няма истински капацитет за това. То може единствено да се смири, да си позволи да притихне и загуби илюзорния си контрол, за да се роди себевладеенето на присъствието на духа ти. Благодари на хипохондрията си, тази чудесна учителка, настойник водещ те към събуждане на изначалната ти мъдрост! Докато се плашиш от страха си, си сънуваща сянка, малко откъснато от ствола на дървото на живота листенце, подмятано беззащитно от бурите на тревожните илюзии. Спиш и сънуваш, че си беззащитен, сам и ако не се напрегнеш в така добре познатото ти състояние на свръх-нащрек, наситено с болезнено контролиращо мислене, ще изчезнеш, безследно смачкан и анихилиран от бездушната неопределеност на жестокия живот... Като удавник в океана на живота си, вкопчен в сламката на жалкия си его-контрол. Всъщност никога не си бил истински отделен от великото дърво на живота – само сънуваш, че си, дълбоко потопен в съня на страхливо и гордо раздутото си, уж защитаващо те его.



 Моята приятелка паническата атака
(Кликни на заглавието за целия текст)

Някои откъси от книгата на Ванеса Виденова "Моята приятелка паническата атака" (препоръчвам я горещо на хора с тревожни състояния и не само...)


...Дишай сега... Ти ще се научиш да ги цениш, да заобичаш тези състояния. Те искат конфронтацията, те искат емоционалната ти реакция, искат да виждат как се бориш с тях и те изкарват извън релси, за да си позволиш да виждаш кристално чисто. Искат да те карат да се чувстваш безпомощна и уязвима. Най-лесният начин да се справиш с атаките е да ги заобичаш. Да чакаш с нетърпение появата им в живота си, както би чакала някой специален човек. Ще те научат на толкова много...

...Успокой се. Дишай дълбоко, бавно и цялостно. И не забравяй – всичко ще отмине...

...Не спирай, а трансформирай негативното мислене...

... Използвай готови фрази, които да ти помогнат да се справиш. 
„Ако се успокоя, тя ще премине до три минути.“
„Това е просто адреналин, скоро ще се изчерпи.“

„Справял съм се с това преди, значи мога и сега.“...
...
„Радвам се, че си тук. Искам да дадеш всичко от себе си и да се влошиш максимално!“...


(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Единственият лек за теб си ТИ самият. 

Научих се да живея отново, като приех паническото разстройство за част от Живота си. Нямах вълшебна гумичка, за да го изтрия и единственото, което ми оставаше, бе да променя отношението си към него.Промяната в нагласата ми донесе дългоочакваното огромно облекчение и ме освободи от ужасните пристъпи на паника. Радостта, която изпитвам е безгранична и точно това ме убеди в необходимостта да споделя историята си с вас. Използвам съкращения за паническо разстройство /пр/ и паник атака /па/, но ги изписвам умишлено с малки букви и не ги обособявам в кавички. Не използвам думи с отрицателен заряд от типа на „проблем”. Старайте се и вие да подбирате внимателно думите, които използвате в речта си! Изписвам Живот с главна буква, защото се научих да го обичам и зачитам. След появата на пр започнах да ценя всяка частица от т.нар. „нормален Живот”. Аз искам да обичам, да плача, да правя любов, да крещя от удоволствие, да прегръщам силно детето си, да слушам музика, да усещам лъчите на слънцето по лицето си и всичко онова, което ни кара да се чувстваме ЖИВИ. Когато осъзнах какъв дар е всъщност Животът – колко неповторим и шарен може да бъде той - бях готова да приема пр като част от него.


 Паническото разстройство - проклятие или благословия
(Кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)

Когато човек промени възприятието за себе си от жертва в творец на живота си, знае че онази безлюбна празнота, тъжна изоставена самотност в подсъзнанието му, от която експлоадира паническият страх, няма нужда да се изолира с опити за компенсация и бягство от нея чрез свръхконтрол, безкрайно интелектуализиращо мислене и състояние на напрегнато бягство. Вместо това човек знае, че никога не е бил жертва. Точно обратното - започва да разбира, че е благословен с преживяванията си на паника, че има уникалната възможност сам да избира реакцията си на ставащото в него и живота му, че не съществува такова житейско случване като "жертва на обстоятелствата", а че всичко е точно на мястото си, най-подходящо за него, в точния момент и по най-добрия за израстването му начин!...


(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)


 На какво ме научи страха?
       Емоциите ни са цяла Вселена от съществото ни...толкова дълбоки и неизчерпаеми...
       Страхът ме научи,че и той е част от тази Вселена.

       Благодаря му!...
Ж.











 Отличничка

(Кликни за целия текст)Има мащабни научни проучвания, които сочат, че отличниците общо взето, не просперират в живота. Не успяват на високо ниво, не умеят да разчупят границите на системата, на "важния" друг, не умеят да са предприемачи и най-често се реализират на ниско и под средно ниво, като изпълнители, максимум до мениджъри на най-ниско, под средно ниво. Защото твърде зависят от одобрението и вместването в системата, от мнението на "значимите" зомбита наоколо...



Психотерапия и духовност
(Kликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Има много упорити случаи на генерализирана тревожност, паническо р-во, много натрапчива хипохондрия, обсесивно компулсивно р-во и т.н., при които и анализата и когнитивно-поведенческите и психотелесните методи стигат до някъде, но състоянието персистира. Ако тук се приеме чисто материалистичен подход, то се явява болестно, нежелано, а терапията метод за премахването му. Това обаче е много слаба гледна точка, сама по себе си пораждаща неразбиращо отричане и изтласкване на напиращите отвътре наличности, преодоляването на които е възможно само с помощта на една по-обемна позиция на осъзнаване. От такава позиция неврозата се явява просто добър и целесъобразен, адекватен повик от същностната ни природа за израстване, а симптомите биват разбирани единствено като нужна аларма, подтик към себеразбиране. Това себеразбиране включва осъзнаване на случващата се психодинамика, защитни механизми и когнитивни изкривявания, съзнателното реструктуриране на генерираните автоматични когниции и базисни схеми, предизвикването им през ролеви игри, поведенчески експерименти и психотелесни опити. Но, както казах, в много от клиничните случаи, ако се спре дотук, неврозата упорито се завръща, дори и да се постигне известно, но недостатъчно подобрение.


Непоискано добро или на си ти куклите, дай си ми парцалките
(кликни на линка за целия текст)


 Л:  с психотерапия може да се помогне на човек с ПР свързано със страхове,но при нарушен химичен баланс в мозъка,недостиг на серотонин,вегетативна дисфункция,така не става.


Аз: По наблюденията ми, при 95% от случаите психиката е водеща. Съществува и науката епигенетика, която твърди, че психиката въздейства освен на всички телесни системи и на гените ни – директно. При останалите по-малко от пет % е възможен биохимичен дисбаланс - това показва опитът ми. Но да се "вкарват" 95-тте % в петте, това са удобни за вторични ползи извинения, при които физическите закони отстъпват на тези на дядо ни фройд. 



(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

 „Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!... Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!... Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!...“  част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет...


 Паническото разстройство и сателитните нему състояния - път към целостта
(За прочитане на целия текст, кликни на заглавието)


    Какво те кара да мислиш, че искаш да се промениш?
- Какво в теб задържа промяната ти? Какво ти носи поддържането на такъв начин на мислене и живеене?
-          Поемаш ли отговорност за собствения си живот и промяна като свободен творец на битието си или удобно за част от теб (вторична печалба) изнасяш отговорността в лошия живот и другите, а себе си приемаш като нещастна жертва?
- Как тази част от теб, която приема, че настоящият начин на възприятие, мислене и чувстване носи ползи, може да получи нуждата си от сигурност и защита по адаптивни емоционално и социално начини?
- Какво би станало, ако продължиш още много години да живееш по същия страхливо отбягващ начин?
-          Какво би станало, ако не се промениш?
-          Какво би станало, ако утре се събудиш променен и разполагаш с неограничени ресурси?
-          Какво не би станало, ако не се промениш?
- Какво, кой, кога би те накарало да се промениш?
- Колко силно от 0 до 10 искаш да се промениш (10 е максимум на желанието)?
- Ако сега искаш да се промениш, след седмица или месец още ли ще го искаш?
- Какви пречки би имал в промяната на мислите, чувствата и поведението си? Би ли се спрял, ако е трудно? А би ли продължил, въпреки това, следвайки неотклонно мотивацията си? Имаш ли такава, как мислиш, или просто практикуваш фарса на интелектоида?
- Искаш ли да останеш голямо дете, което ужасно го е страх от този живот, бяга в невротични механизми, но е човек лишен от стабилен вътрешен център?
-          Познаваш ли Себе си или живееш по правилата на към другия, за да избягаш от страха си от отхвърляне и самота,но точно затова живеейки изоставил себе си, в самота с робията на страховете си?
-          А би ли тръгнал към промяната си решително? Готов ли си да платиш цената - да нагазиш в непознати води, загърбвайки познатия, но много тесен остров на илюзиите на комплексите си, да навлезеш от статуквото, невротичната зона на илюзорен комфорт, в свободната зона на възможностите? Ценно ли ти е да го направиш или ти е по-ценна инерцията?
-          Би ли чел подходящата литература, както и упражнявал нужната физическа активност?
-          Какви стъпки би направил в хода на промяната си? Опиши ги качествено, но и конкретно, пипнимо, количествено измеримо и ясно!  

-          А сега разбий горните стъпки на още по-малки подстъпки!
- Как се виждаш променен, свободен, смел, стабилен, щастлив - опиши тялото си, усещанията си, чувствата си, съзнанието си, действията си тогава! Още веднъж, какво би правил, как би живял тогава?! 



 От оплакване към справяне
   (кликни на заглавието за целия текст)

Срещите между хора, преживяващи общи страдания, са полезни, разбира се. Получава се добра социална среда. Полезни са обаче само когато основната цел е действеното и резултатно учене, в резонанс с подаваните от мъдростта на Живота уроци, вложени в състоянието. Казвам, че ако са само срещи, се превръщат в приятелска група - което е хубаво. Но не и в активен процес по справяне. А ако се продължи само на приятелски начала, взаимно оплакване и съвети за легализирано дрогиране, без съответната ключова, психотерапевтична работа и фокус в стратегически устойчиви решения, процесът се променя, както съм писал в аналогията по-горе – ако липсва фокус в справянето, групата дори може да спомогне хронифицирането на невротичността...




"...Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го питайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката именно очертва образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ше бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване?!" Беинса Дуно, Лъчи на живота, РБ, 1937г.


Идва при мен човек с панически атаки, обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, агорафобия, социофобия, хипохондрия, хистерия, житейски трудности в една или друга област... Страх го е от полудяване, болести, смърт, от излагането пред хората и отвхърлянето им, от самотата и безлюбието, от безпомощността и слабостта. Казва "Искам да съм като преди, пак да си бъда същия, не искам тази мъка, не я заслужавам, трябва да я махна от живота си!"... А, ще имаш ли живот, ако се лишиш от трудностите и страданията, които самият Живот ти е дал, за да преобразува въглена на недостатъците ти, до диаманта на зрялото хармониране с мъдролюбието ти?!

 Учителят Беинса Дуно - не се бори...
(Кликни на линка за целия текст)

"Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си." (Беинса Дуно) Мисъл за деня от http://beinsadouno.com ...




(кликни на заглавието за целия текст)

 "Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, мож





                                                                                     
     Дереализация - към Себе си

     (Кликни на заглавието за целия текст)
        Всичко се върти, ще падна!!! Помощ! Полудявам, защото всичко е размазано!
Когато се появят такива мисли в главата ви, си припомнете детството, толкова ли е било трудно, да паднете, да се понесете по течението, да се засмеете докато сте долу и после отново да се изправите. Нима толкова голяма важност ви придават годините, на който сте, че не можете да го направите, отново?
Щом не можете! Щом ви е трудно! Тогава може да разберете, колкото голямо и излишно значение отдавате на другите и вашето Его. Его, което толкова дълго е избягвало провала, че сега дори не знае, какво е успехът. Дереализацията е дошла да си позволите, да падате, да ставате, тя е дошла за да ви подтикне,да излезете от черупката си.






14 коментара:

  1. Много ценна информация. Благодаря ви от сърце.

    ОтговорИзтриване
  2. Много ценна информация. Благодаря ви от сърце.

    ОтговорИзтриване
  3. samata informasiya e le4ebna,blagodarya vi g-n Baev

    ОтговорИзтриване
  4. Какво като паднеш и се потопиш в океана ? А ако полетиш ?
    Е, аз успях.Даже не паднах,не полетях, но се чувствах през повечето време добре.Дори ина 8 бала вълнение,когато бяха спрени асансьорите и веселието по баровете ,а навсякъде имаше торбички за повръщане.Чувствам се свободна и ти благодоря, Орлине!
    Желая ти успех и обич ! Ваня

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, мила Ваня! Най-искрени прегръдки с много обич и пожелания за радостни случвания в живота ти!

      Орлин :)

      Изтриване
  5. Здравейте!Искам да попитам защо си представям/визуализирам/лоши неща-смърт на близъкрболест.... и си мисля, че няма да мога да живея без него

    ОтговорИзтриване
  6. Такива представи идват именно защото сте привързана, обичате, но и ви е страх. Комбинацията от привързаност към близките плюс страха, идващ от зависимостта ви от тях, пораждат тези мисли. Хубаво е да знаете, че те са нормален еволюционен механизъм - целят две неща. Първо, стремят се да ви провокират във вас защитно поведение, да предпазите себе си и близките си, така че да продължите да бъдете заедно! Второ, целят да ви насочат към себепознание, самостойност, доверие в себе си и животта, дори към известна мъдрост!

    ОтговорИзтриване
  7. Здравейте, на 25 години съм преди два месеца за пръв път получих пристъп на паника ,след две седмици се повтори отново, изписаха ми Атаракс които пих в продължение на 2 седмици и се чувствах много зле.След това друг лекар ми изписа магнезий и Валевит като ми каза ,че най-вероятно съм преуморена . Известно време нямах проблем ,но преди четири дни отново се появи.Не мога да преценя дали е паник атака,защото на мен първо ми става лошо и след това идва страха. Симптомите са ми световъртеж,сърцебиене и изпотчване на ръцете,имам чувството ,че ще припадна или по лошо- ще полудея. Отидох веднага на невролог които след доста изследвания ми каза ,че имам вегетативен дисбалан на нервната система. Работя от няколко месеца по 12 часа и имах доста нови и стресови ситуации. Сега подредих живота си чудесно и се появи това нещо... В момента пия Стрезам и Акутил (хранителна добавка). Вече закусвам, гледам да поемам повече витамини ,опитвам се да се движа повече , пия чайове от лайка ,но не мога да спра да си мисля ,че отново ще ми стане лошо и ще полудея.Симптомите и състочнията са доста драматични ..

    ОтговорИзтриване
  8. Намаляването на натоварването (гоненето на Михаля... :) ), приемът на добри билки, хранителни добавки, спортът са важни. Основното обаче е да видите, че п.а. и тревожната ви симптоматика идва закономерно, като неслучаен подтик, подтиващ ви към известна промяна в мисленето, световъзприятието, отношението към себе си, другите, света и реализацията така, че да резонират със закономерностите на Живота! Точно в каква посока имате да работите, това бързо ще видите с помощта на психотерапевт. Прочетете всички статии от този блог, от бутона за п.а., генерализирана тревожност и вегетативна дистония (горе в хедъра е), след което се насочете към психотерапевт, на когото прецените, че може да се доверите! Успехи!

    ОтговорИзтриване
  9. Здравейте Г-н Баев
    Аз съм момче на 20 години. Моята история е дълга както при всеки човек но в момента положението при мен е сходно като на по горните участници в разговора. Преди 3 месеца получих първата си паник атака която беше следствие от припомени от живота пробшеми които си мислех че съм променил след едно лято работа на морето. В ученическите си години не бях много добър ученик, но за сметка на това винаги весел. Стремих се да намеря любов у някое момиче но нещата така и не потръгваха. Въпреки това успявах да бъда адски забавен и да привличам цялото внимание около себе си на хора и от двата пола. Успявах бях най-големия поне така се описвах и се радвах на живота гребях, но явно с продупчена лажица. Когато завърших усетих голяма празнота и падение и така мина и 1 година в университета година в която рядко се чувстах наистина щастлив и свободен. След това отидох да работя на моретояърнах се в моя град и си мислех супер съм, нови дрехи телефони.. Друг човек. Да ама не.. С един мои близак приятел започнахме да си говорим за миналото той каза че с другите са си споделяли моите грешки и в тоЗи момент имах чувството че ме върна в първи клас. Толкова исках да забравя всичко и той ми го припомни. Тогава беше първият ми пристъп на паническо разтройство. Началото беше ужасяващо. Вече минаха 3 месеца ходя на терапевт, но тревожността си я има прекъснах ученето прибрах се вкъщи започнах да спортувам, но ефекта е незначителен. Сега сънувам странни сънища агресивен съм към родителите си понякога дори ме е страх да заспа. Трудно ми е да показвам чувстата си и да ги изразявам. Почти постояно усещам напрежение в главата защото не спирам да водя размисли. Понякога ме е яд че в толкова ранна възраст мисля за подобни неща вместо да си живея спокоино и да обичам. Надявам се да можете да ми отговорите въпреки че не може всичко да бъде обяснено тук.
    С уважение: Атанас

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не можеш да забравиш, нужно е да преработиш страховете си, които пробваш да прикриваш с привличане на вниманието, харесване на другите. Тези компенсаторни поведения ще имат мястото си, ще бъдат част от харизмата ти, когато преработиш страховете си. Засега се явяват бягство от тях. Нужно е да видиш много ясно страховете си (интроектите, когнитивните си схеми, програми), да спреш бягането от тях, да си ги признаеш, да се научиш да ги преработваш ментално с логика, емоционално с любов и приемане, визуално в работа в транс да постигнеш нова настройка на доверие в тези страхове, сприятеляване с тях. Това отношение ги превръща в смелост, мъжественост, сила. Но вече дълбока мъжественост и сила, идващи от приемането на провала, слабостта, усещането за собствена незначимост... Това приемане се превръща в основа и за силата, значимостта, успеха ти. Защото така работят нещата в този двоичен свят - нужно е да се смириш дълбоко и приемеш истински провала, за да си готов истински за успеха! Успехи!

      Изтриване
  10. Здравей може ли да ми препоръчате психотерапевт от Благоевград

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Росица Вакъвчиева е от Благоевград. Поздравете я от мен, за да ви приеме!

      Изтриване

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.