Естествена Психотерапия на Паническо разстройство, Генерализирана тревожност, Вегетативно соматоформна дистония

ПСИХОТЕРАПИЯ И САМОПОМОЩ ПРИ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО (ПАНИЧЕСКИ АТАКИ)
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Тревожността е добре дошло и обичано гориво, храна за медитацията ти! Обикни я, прегърни я приятелски с тишината на любящата медитация! Дори не е нужно да го правиш – то просто се случва! Блажената тишина прониква още по-навътре в ума и тялото ти. Стига до волята, до стомаха, до директното преживяване. Продължавай да поддържаш ума си тих и спокоен и наблюдавай как слязлото от главата през сърцето състояние на проникващо блаженство слиза до половите ти органи и завибрирва, превръщайки тревожността в базисна дълбинна сигурност и все по-растяща непринудена самоувереност! Просто приемай – с разтворения си ум, сърце и тяло. Нека тялото ти изрази това приемане през релаксацията на всяка клетка и атомче. Нека умът ти изрази настройката на приемане чрез свободното вътрешно пространство, което непринудено приема и разтваря мислите и ги превръща в полета на тихото светло и спокойно интуиране. Тогава емоциите, каквито и да са те – гнева на битката, страха от страха, страха от провала и падането, страха от мнението на другите и отхвърлянето им, страха от смъртта, просто се разтварят и превръщат в радостен мир. Извлича се силата им, която послужва за храна на радостта. 

Ани

(Клик на заглавието за текста)

Разказ за паническите атаки

  Разбери – паниката е прикрит благодетел. Външно се прави на страшна, за да те изпита. Когато се довериш и се оставиш, камуфлажът на злодея пада и виждаш, е паниката те води. С твърда ръка те води към любовта и самоуважението ти.

-        Ана се почеса по главата, изохка и се нацупи, докато нервно потропваше с крак. Погледна настрани през прозореца на терапевта, където дърветата спокойно се поклащаха.

Във вълшебната гора просветля, а от един слънчев лъч слезе магьосникът Вальо...

Как се прегръщат страховете?
(Клик за целия текст)

Като се премахва бариерата между съзнание и несъзнавано, поставяна от изтласкването например. Съзнанието пребивава в неврогенно, патологично отношение, сякаш преживява нещо външно, сякаш симптоматиката е болест, така дисоциирайки се от несъзнаваното. Постепенно това патогенно отношение "аз съм злощастна, случайна жертва", се реструктурира когнитивно до "с искрена благодарност се вглеждам в дълбочината на ума си, смирено идентифицирам страховите си програми и ги преобразувам до адаптивни".

 Самопомощ при генерализирана тревожност

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Самото преживяване на симптомите вече говори нещо - подсказва уроците, които е добре да бъдат научени. Замайване, загуба на контрол, дереализация, натрапчиво мислено предъвкване, свръхконтрол, песимизъм, едно огромно ТРЯБВА, емоционално самопотискане и критика, фиксиране в двумерната плоска лявохемисферна логика и отхвърляне на дяснохемисферната сърдечност, интуиране, спонтаност, творчество и полет на духа... Такива симптоми просто викат: "Човече, моля те научи се да правиш грешки и го приеми за нормално! Научи се да се проваляш понякога, отпусни се малко и се забавлявай повече! Загуби контрола на егото си, за да се роди щастливата и светла смелост на духа ти! Моля те, научи се да живееш от сърце и през сърцето и тялото си повечко, там дълбоко в същността си, откъдето извира Любовта и Щастието! Моля те, довери се - на Природата си отвътре, на Живота, на Човека в теб! Моля те, виж и се довери повечко на дълбинно доброто в Живота и хората, зад външните роли и привидности! Моля те, отпусни тялото и малкия си логичен ум, за да се роди в теб онзи сърдечен Разум, който преживелищно те свързва и слива със самата тъкан на Живота, С Любовта. Сърдечният разум, от позицията на който с всяка клетка от тялото и квант на душата си знаеш, че няма как да бъдеш изоставен и сам, че всичко случващо се в живота ти е точно на мястото си и ти помага да си спомниш кой си и накъде си тръгнал в това пътешествие-Живот! Моля те, човеко, отвори се за Силата и Светлината на Безкрая си, за да можеш да прегърнеш и успокоиш собствените си емоции в подсъзнанието си, това малко уплашено дете в теб, ти самия! Моля те, позволи си да свалиш тази защитна броня от перфекционизъм, напрегната свръхбдителност и нащрек, песимизъм и контрол - захвърли я и прегърни страха си, заплавай в него с Любовта на душата си! Моля те, приятелю, научи се да оцялостяваш съществото си, да летиш в необятните земи на свръхсъзнанието си и с придобития Мир и Светла Обич да се спускаш в корените на подсъзнанието си - нежно и с мекота! Обичай се, приятелю, приеми се, отпусни се в нещата такива, каквито са! Само когато се приемеш, можеш и да се промениш!..."

Извинения за трамбоване в зоната на комфорт - излизане

(Кликни за целия текст)

Като си подадеш главата над стадното блеене, ще бъдеш забелязан и под прицел - и още как. Със сигурност ще накърниш нечии болни интереси и отношения. Но ти се заявяваш асертивно, не нараняваш никого а просто разширяваш творческото си присъствие, готов си на кооперация и сътрудничество - а нечия комплексарска реакция не е твоя работа. Със сигурност се появяват много харесващи те, а още по-сигурно също толкова не можещи да те дишат. Но, това разделение не е твое, на света е - ти си консистентен в следването на целта си, идваща от пътя ти със сърце. С времето много от тези лаещите срещу ти, се оказва че са доста по-искрени, стойностни и способни на кооперация от възхваляващите те. Затова не се прехласвай пред похвалите!

Механичната, дисоциираща нагласа
(Клик за цялата статия)

Страхът от смъртта е само прикрит страх от живота. Това не означава липса на активен живот, цели, амбиции, външна смелост и успехи - често ги има предостатъчно. Означава, че дълбоко в несъзнаваното стоят страхове от загуба на контрола, безсилие, безлюбна безпомощност, дълбоко невиждана собствена несигурност, до които е добре да се ходи редовно психически, а през това дълбоко вътрешно прегръщане всеки ползван метод придобива съвсем различна, висока ефективност. Методите, които ползваш, терапевтичните похвати, които споменаваш, са чудесни. Моите поздравления! Но, те са само инструмент. За да бъде ползван качествено, е нужно по-цялостно разбиране, по-дълбоко себепознание, една различна нагласа надхвърляща квадратното мислене - такава на смиреното, включващо собствени дълбини и висоти учене. Тогава методите работят. 

Искам да подчертая, че пиша горното през искрено уважение и сърдечно пожелание за намиране на смисъла в ставащото! 

Не мога да оставам сама

(Клик за текста)

Та, самото състояние вече съдържа както това по което е нужно да се работи, така и посоката. Както върху какво, така и накъде. Ето, преживявате този регрес и фиксация в инфантилно страхуване от самота. С терапевта си евентуално вече многократно сте анализирали и стигали до ранно детските си травми от изоставяне, безлюбна самота, непрегърнато умиране, безпомощна липса. В зависимост от школата, която следва, терапевтът е облякал това познание в едни или други термини. Вие може би сте разсъждавала върху това, реструктурирала сте когнитивно... Но, страхът си е там и ужасява... Защото до него се стига прекогнитивно, не само през коровите висши когнитивни процеси, а следвайки директния му път таламус-лимбична система чрез методи, успяващи да повлияят на този директен неврален път. А именно, хипнотерапевтичните, медитативни, през тялото прийоми. Не и механично обаче.

 Сърфиране по вълната на паниката

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

  Когато почувстваш силата, отделяща се от парадоксалното пожелаване, гмуркане във вълната на страха, започваш да се наслаждаваш на процеса, придобиваш майсторство във владеенето му. Тогава се научаваш...да караш сърф! Сърф от любящо смирено приемане! Сърфираш върху собствените вътрешни вълни от адреналин. Стресът става мощен източник на радост - ставаш негов добър мениджър, който лекичко го насочва и преобразува. Обичаш го! Смирено го прегръщаш и приемаш с обич и доверие в него самия, себе си и живота си! Сякаш си стъпил на дъската за сърфиране и се носиш по вълната на страха си! Постигнал си третата от горните стъпки - влюбил си се в страха си! С едно пълно с мир (смирение) релаксирано приемане си го прегърнал и така преобразувал в източник на енергия. Осъзнал си, че той е част от сянката, от подсъзнанието ти, че е глупаво да се дисоциираш, борейки се или бягайки от него, но можеш да приемеш дара на силата му, която да те носи на крилете на волята ти!  Ако дълго време морето на чувствата ти е тихо, сърфирането дори ти липсва! Защото парадоксът е, че когато обикнеш страха си, той се разтапя, преобразува до мотивирана и пълна с радостно вдъхновение смелост! Тогава сам създаваш житейските си вълни. Повишената ти смела мотивация те тласка към бизнес развитие, социален просперитет, творчески подем и преливане от съзидателност! Тогава живееш силно, истински и с удоволствие от всеки миг от живота си! 

 Три стъпки за трансформиране на страха в смело щастие

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

1) Безпристрастно наблюдение на проявите на страха в тялото и емоциите, от позицията на зрител. Плаване в чувството и телесните му проявления като във вода - релаксирано, наблюдавайки го от позицията на вътрешния зрител отвъд мисловните обозначавания. Всякакви мисловни обозначавания и категоризации се оставят да протекат и се разтворят в това спокойно плаващо наблюдение.

2) Парадоксално намерение - искам още, харесва ми! Страх, дай ми още от себе си! Искам още сърцебиене, още изпотяване, още замайване, още стягания и задъхване, искам още чувство на страх, харесва ми! Това заявяване е не толкова вербално на ум, колкото със силата на намерението.

3) Смирено любящо приемане, от позицията на вътрешния спокоен зрител.


Добър стрес?!
(Кликни за целия текст)

Тревожността (стресът, страхът, паниката) вредни? Нищо подобно. Толкова е вярно, колкото е вярно, че кока кола с промотирания от нея дядо мраз има нещо общо с бъдни вечер... Оказва се, че не тревожността, а вярването, че е вредна, е което я прави такава. Когато човек е убеден в това от ноцебо ефекта (ятрогения), изпълнен с катастрофизирани вярвания, внушени от виждащи не по-далеч от носа си соматични механици (т.н. лекари) и сляпа наука, тогава кръвоносните съдове действително контрахират, а обикновеният адреналин бързо прераства в ужаса на кортизола...

 Дишане при паническо разстройство и генерализирана тревожност
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

 За пристъпите на задушаване, с които така ожесточено се бориш, когато имаш покачена тревожност или паническа атака. Ментално – емоционалният принцип, с който е добре да подходиш към тях, е описаният по-горе. Можеш да си помогнеш чрез тренировка на дишането Кевали (кевала, кайваля…). Кевали е дишането, което естествено се случва, когато човек практикува медитация. Принципите на справяне със страха в собственото подсъзнание, за които говоря по-горе, също идват от практиката на съзерцание (mindfulness). Обучението по психология и психотерапия в случая единствено ми служат за по-добро осъзнаване на процеса по справяне и обличането му в подходящи думички, но принципите идват от личния опит със собствената ми тревожност и практика на медитация. Когато медитативното смирено любящо приемане залее адреналина в тялото ти, той автоматично се трансформира до мотивирано и радостно спокойствие. Някъде бях писал, че собствената психична промяна във възприятието води директно до ендокринна и биохимнична промяна в биологичния процес при преживяване на тревожността! Така вместо да се превърне в ужас, тревожността се преобразува до любящо, заредено със сила и вдъхновение спокойствие! Адреналинът (страх), вместо да тласка продукцията на кортизол (ужас), води до отделяне на норадреналин, допамин (наситена с удоволствие мотивация), серотонин (спокойствие) и ендогенни опиати – ендорфини и енкефалини (радост).

Какво е това страх - яде ли се, пие ли се?!

(Клик на заглавието за целия текст)

Дълго време преди години си повтарях: "Какво е това страх, яде ли се, пие ли се?, аз съм силен, смел..." Отвътре обаче врях като тенджера от задържани страхове, неискани от самия мен, отричани, но експлоадиращи през тревожни симптоми и отбягващи поведения. После четях наивно позитивистични и "духовни" книжлета, акцентиращи на "позитивното", а всъщност изтласкващо, че и раазцепващо мислене, опитващо се да заключи в невежествената си частичност собствени наранености в несъзнавани тъмници, да ги окове и практически, измъчи още по-силно. Не може - воплите се чуват, усещат, а огромна част от потенциала остава блокиран...

Безсънието - път към Себе си
(Клик за целия текст)


Емпатът е като ходеща попивателна, като гъба. Дълбоко съпреживява и умее да излива и отдава както радостта, екстаза, възторга и вдъхновението, така и психопатния ужас на насилието, на откъснатия от Бога кошмар на съвременното психопатизирано човечество. Когато си емпат, имаш силата на любовта, но неминуемо съпреживяваш директно и пряко през умението си за сливане, дълбините на болката, вика на безнадеждността, вопъла на страданието. Да, любящото ти състрадание има потенциала да ги обеме и преобразува, но това не означава, че през съчувствието си не ги изпитваш, при това пряко, не сякаш, а всъщност съпреживявайки ги през всяка клетка.

Да се родиш от вода
(Клик за целия текст)

..Ето, при терапевта идва човек с генерализирано тревожно р-во. Възможно е да е мазохист, потискащ автентичността си, за да угоди на всяка цена на другите – каторжник в собствената си психика. Или властен характер, сам поставящ си забрани и спиращ стремежа си към проява, сякаш шофьор на автомобил едновременно дава газ и натиска спирачката. Понякога е човек, дълбоко жадуващ за даване и приемане на любов, но самооковал се в свръхпостигане, контрол…  Или е човек и отвътре и отвън, превърнал се в олицетворение на нормата, на редното, на „така трябва‘, воин на статуквото...

 Обичам своята малка Пани - паническа атака
(Кликни на линка за целия текст)


...Пишете за Пани - намерете играчка, която винаги да можете да носите със себе си и която ви харесва много. Нека тя е Пани - вашата п.а. Носете я най-добре до сърцето си и редовно я гушкайте, обичайте, галете, целувайте. Тя е вашата п.а., а всъщност представлява една мъничка вие, вашето вътрешно детенце, което сега, благодарение на случващото се, има чудесния шанс да се учи на здрава характерова промяна, на смелост, обич, самостойна стабилност, дълбоко доверие в Себе си, в Бога, в тялото и мъдростта на живота. Редовно сядайте в медитация, като в ръцете ви е Пани, релаксирайте и се върнете към мъничката вас от детството ви...

Поклон, Учителю Паника
(Клик за текста)

...Научиха ме на смирено търпение, постоянно търпение към всеки и всичко. Преди тях бях капризна, неуверена, нетърпелива. Сега - о, всяка изнервяща ситуация, всеки момент или човек, нищо не може да ме разколебае. Достигнах ново на търпение и приемане, е, може и още, но със сегашното си търпение, живея по-леко, по-спокойно, по-добре.

Научиха ме, че не всичко зависи от мен. Аз съм една малка прашинка за Вселената - колкото обича дървото в двора ми, толкова и мен.

Научиха ме, че собствената ми създадена от мен самата значимост, е смешна. Сега...сега се смея на пиедестала, на който съм стояла толкова години.

 Как се лекува страхът от самота и изоставяне?

(Кликни на линка за прочитане на целия текст)

...Според мен, страхът от самота се лекува, като не оставаш сама. За целта е нужно да бъдеш максимално лоша компания на самата себе си, да си отрязала всяка връзка отвътре с любовта, с вселената, с Бога - това следователно са нужни предпоставки за лечението. След това - прилагат се прийоми като "висване на врата", натрапливо изискване на внимание, настойчиво звънене, пращане не по-малко от 354 смс-а в рамките на три часа, заляти обилно с дресинг от whatsap и viber писания и прозвънявания. Не е добре да се забравя и фейсбук месинджъра, както и добрият стар скайп...

 Здравната тревожност като път към Себе си
(кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)

Имаш здравна тревожност – невротичен страх от болести, безпомощност и смърт?! А разбираш ли се? Съзнаваш ли, че случващото се с теб е неслучайно, че гордо раздутото ти и свръхконтролиращо его, вкопчило се в черупката на тялото, може да се излекува само чрез смирено доверие? Доверие в онази мъдрост и единство на живота, връзката с която си прекъснал тщеславно? Докато вярваш на страха си, ти губиш вярата в себе си като вечна същност, като част от вселената, свързана с любящата благост на битието. Докато си в плен на ирационалния и напълно субективен страх от болести, бягаш от решаването на реалния си вътрепсихичен конфликт между свръхнапрегнатата си битка от контрол над страха си от провал, несправедливост, нараняване, безлюбна изоставеност и самота... Само когато със смирена благодарност прегърнеш страховете си, те се преобразуват до самоуверена сила! Но, егото ти не може да приеме и прегърне – то няма истински капацитет за това. То може единствено да се смири, да си позволи да притихне и загуби илюзорния си контрол, за да се роди себевладеенето на присъствието на духа ти. Благодари на хипохондрията си, тази чудесна учителка, настойник водещ те към събуждане на изначалната ти мъдрост! Докато се плашиш от страха си, си сънуваща сянка, малко откъснато от ствола на дървото на живота листенце, подмятано беззащитно от бурите на тревожните илюзии. Спиш и сънуваш, че си беззащитен, сам и ако не се напрегнеш в така добре познатото ти състояние на свръх-нащрек, наситено с болезнено контролиращо мислене, ще изчезнеш, безследно смачкан и анихилиран от бездушната неопределеност на жестокия живот... Като удавник в океана на живота си, вкопчен в сламката на жалкия си его-контрол. Всъщност никога не си бил истински отделен от великото дърво на живота – само сънуваш, че си, дълбоко потопен в съня на страхливо и гордо раздутото си, уж защитаващо те его.

 Моята приятелка паническата атака
(Кликни на заглавието за целия текст)

Някои откъси от книгата на Ванеса Виденова "Моята приятелка паническата атака" (препоръчвам я горещо на хора с тревожни състояния и не само...)


...Дишай сега... Ти ще се научиш да ги цениш, да заобичаш тези състояния. Те искат конфронтацията, те искат емоционалната ти реакция, искат да виждат как се бориш с тях и те изкарват извън релси, за да си позволиш да виждаш кристално чисто. Искат да те карат да се чувстваш безпомощна и уязвима. Най-лесният начин да се справиш с атаките е да ги заобичаш. Да чакаш с нетърпение появата им в живота си, както би чакала някой специален човек. Ще те научат на толкова много...

...Успокой се. Дишай дълбоко, бавно и цялостно. И не забравяй – всичко ще отмине...

...Не спирай, а трансформирай негативното мислене...

... Използвай готови фрази, които да ти помогнат да се справиш. 
„Ако се успокоя, тя ще премине до три минути.“
„Това е просто адреналин, скоро ще се изчерпи.“
„Справял съм се с това преди, значи мога и сега.“...
...
„Радвам се, че си тук. Искам да дадеш всичко от себе си и да се влошиш максимално!“...

   Другото лице на паниката - откъси от книгата на Петя Петрова

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Единственият лек за теб си ТИ самият. 

Научих се да живея отново, като приех паническото разстройство за част от Живота си. Нямах вълшебна гумичка, за да го изтрия и единственото, което ми оставаше, бе да променя отношението си към него.Промяната в нагласата ми донесе дългоочакваното огромно облекчение и ме освободи от ужасните пристъпи на паника. Радостта, която изпитвам е безгранична и точно това ме убеди в необходимостта да споделя историята си с вас. Използвам съкращения за паническо разстройство /пр/ и паник атака /па/, но ги изписвам умишлено с малки букви и не ги обособявам в кавички. Не използвам думи с отрицателен заряд от типа на „проблем”. Старайте се и вие да подбирате внимателно думите, които използвате в речта си! Изписвам Живот с главна буква, защото се научих да го обичам и зачитам. След появата на пр започнах да ценя всяка частица от т.нар. „нормален Живот”. Аз искам да обичам, да плача, да правя любов, да крещя от удоволствие, да прегръщам силно детето си, да слушам музика, да усещам лъчите на слънцето по лицето си и всичко онова, което ни кара да се чувстваме ЖИВИ. Когато осъзнах какъв дар е всъщност Животът – колко неповторим и шарен може да бъде той - бях готова да приема пр като част от него.

 Паническото разстройство - проклятие или благословия
(Кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)

Когато човек промени възприятието за себе си от жертва в творец на живота си, знае че онази безлюбна празнота, тъжна изоставена самотност в подсъзнанието му, от която експлоадира паническият страх, няма нужда да се изолира с опити за компенсация и бягство от нея чрез свръхконтрол, безкрайно интелектуализиращо мислене и състояние на напрегнато бягство. Вместо това човек знае, че никога не е бил жертва. Точно обратното - започва да разбира, че е благословен с преживяванията си на паника, че има уникалната възможност сам да избира реакцията си на ставащото в него и живота му, че не съществува такова житейско случване като "жертва на обстоятелствата", а че всичко е точно на мястото си, най-подходящо за него, в точния момент и по най-добрия за израстването му начин!...

 На какво ме научи паниката ми

(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

 На какво ме научи страха?

       Емоциите ни са цяла Вселена от съществото ни...толкова дълбоки и неизчерпаеми...

       Страхът ме научи,че и той е част от тази Вселена.

       Благодаря му!...

Ж.

 Отличничка
(Кликни за целия текст)Има мащабни научни проучвания, които сочат, че отличниците общо взето, не просперират в живота. Не успяват на високо ниво, не умеят да разчупят границите на системата, на "важния" друг, не умеят да са предприемачи и най-често се реализират на ниско и под средно ниво, като изпълнители, максимум до мениджъри на най-ниско, под средно ниво. Защото твърде зависят от одобрението и вместването в системата, от мнението на "значимите" зомбита наоколо...

Психотерапия и духовност
(Kликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Има много упорити случаи на генерализирана тревожност, паническо р-во, много натрапчива хипохондрия, обсесивно компулсивно р-во и т.н., при които и анализата и когнитивно-поведенческите и психотелесните методи стигат до някъде, но състоянието персистира. Ако тук се приеме чисто материалистичен подход, то се явява болестно, нежелано, а терапията метод за премахването му. Това обаче е много слаба гледна точка, сама по себе си пораждаща неразбиращо отричане и изтласкване на напиращите отвътре наличности, преодоляването на които е възможно само с помощта на една по-обемна позиция на осъзнаване. От такава позиция неврозата се явява просто добър и целесъобразен, адекватен повик от същностната ни природа за израстване, а симптомите биват разбирани единствено като нужна аларма, подтик към себеразбиране. Това себеразбиране включва осъзнаване на случващата се психодинамика, защитни механизми и когнитивни изкривявания, съзнателното реструктуриране на генерираните автоматични когниции и базисни схеми, предизвикването им през ролеви игри, поведенчески експерименти и психотелесни опити. Но, както казах, в много от клиничните случаи, ако се спре дотук, неврозата упорито се завръща, дори и да се постигне известно, но недостатъчно подобрение.


Непоискано добро или на си ти куклите, дай си ми парцалките
(кликни на линка за целия текст)

 Л:  с психотерапия може да се помогне на човек с ПР свързано със страхове,но при нарушен химичен баланс в мозъка,недостиг на серотонин,вегетативна дисфункция,така не става.

Аз: По наблюденията ми, при 95% от случаите психиката е водеща. Съществува и науката епигенетика, която твърди, че психиката въздейства освен на всички телесни системи и на гените ни – директно. При останалите по-малко от пет % е възможен биохимичен дисбаланс - това показва опитът ми. Но да се "вкарват" 95-тте % в петте, това са удобни за вторични ползи извинения, при които физическите закони отстъпват на тези на дядо ни фройд. 

 Алгоритми на самоувереността – текстове с ключови медитативни последователности

(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

 „Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!... Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!... Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!...“  част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет...

 Паническото разстройство и сателитните нему състояния - път към целостта

(За прочитане на целия текст, кликни на заглавието)

    Какво те кара да мислиш, че искаш да се промениш?
- Какво в теб задържа промяната ти? Какво ти носи поддържането на такъв начин на мислене и живеене?

-          Поемаш ли отговорност за собствения си живот и промяна като свободен творец на битието си или удобно за част от теб (вторична печалба) изнасяш отговорността в лошия живот и другите, а себе си приемаш като нещастна жертва?
- Как тази част от теб, която приема, че настоящият начин на възприятие, мислене и чувстване носи ползи, може да получи нуждата си от сигурност и защита по адаптивни емоционално и социално начини?
- Какво би станало, ако продължиш още много години да живееш по същия страхливо отбягващ начин?

-          Какво би станало, ако не се промениш?

-          Какво би станало, ако утре се събудиш променен и разполагаш с неограничени ресурси?

-          Какво не би станало, ако не се промениш?
- Какво, кой, кога би те накарало да се промениш?
- Колко силно от 0 до 10 искаш да се промениш (10 е максимум на желанието)?
- Ако сега искаш да се промениш, след седмица или месец още ли ще го искаш?
- Какви пречки би имал в промяната на мислите, чувствата и поведението си? Би ли се спрял, ако е трудно? А би ли продължил, въпреки това, следвайки неотклонно мотивацията си? Имаш ли такава, как мислиш, или просто практикуваш фарса на интелектоида?
- Искаш ли да останеш голямо дете, което ужасно го е страх от този живот, бяга в невротични механизми, но е човек лишен от стабилен вътрешен център?

-          Познаваш ли Себе си или живееш по правилата на към другия, за да избягаш от страха си от отхвърляне и самота,но точно затова живеейки изоставил себе си, в самота с робията на страховете си?

-          А би ли тръгнал към промяната си решително? Готов ли си да платиш цената - да нагазиш в непознати води, загърбвайки познатия, но много тесен остров на илюзиите на комплексите си, да навлезеш от статуквото, невротичната зона на илюзорен комфорт, в свободната зона на възможностите? Ценно ли ти е да го направиш или ти е по-ценна инерцията?

-          Би ли чел подходящата литература, както и упражнявал нужната физическа активност?

-          Какви стъпки би направил в хода на промяната си? Опиши ги качествено, но и конкретно, пипнимо, количествено измеримо и ясно!  

-          А сега разбий горните стъпки на още по-малки подстъпки!
- Как се виждаш променен, свободен, смел, стабилен, щастлив - опиши тялото си, усещанията си, чувствата си, съзнанието си, действията си тогава! Още веднъж, какво би правил, как би живял тогава?! 

 От оплакване към справяне

   (кликни на заглавието за целия текст)

Срещите между хора, преживяващи общи страдания, са полезни, разбира се. Получава се добра социална среда. Полезни са обаче само когато основната цел е действеното и резултатно учене, в резонанс с подаваните от мъдростта на Живота уроци, вложени в състоянието. Казвам, че ако са само срещи, се превръщат в приятелска група - което е хубаво. Но не и в активен процес по справяне. А ако се продължи само на приятелски начала, взаимно оплакване и съвети за легализирано дрогиране, без съответната ключова, психотерапевтична работа и фокус в стратегически устойчиви решения, процесът се променя, както съм писал в аналогията по-горе – ако липсва фокус в справянето, групата дори може да спомогне хронифицирането на невротичността...

 Учителят Беинса Дуно - светлина, сянка, страдание и радване
(Кликни на заглавието за целия текст)

"...Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го питайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката именно очертва образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ше бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване?!" Беинса Дуно, Лъчи на живота, РБ, 1937г.

Идва при мен човек с панически атаки, обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, агорафобия, социофобия, хипохондрия, хистерия, житейски трудности в една или друга област... Страх го е от полудяване, болести, смърт, от излагането пред хората и отвхърлянето им, от самотата и безлюбието, от безпомощността и слабостта. Казва "Искам да съм като преди, пак да си бъда същия, не искам тази мъка, не я заслужавам, трябва да я махна от живота си!"... А, ще имаш ли живот, ако се лишиш от трудностите и страданията, които самият Живот ти е дал, за да преобразува въглена на недостатъците ти, до диаманта на зрялото хармониране с мъдролюбието ти?!

 Учителят Беинса Дуно - не се бори...
(Кликни на линка за целия текст)

"Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си." (Беинса Дуно) Мисъл за деня от http://beinsadouno.com ...

 Пътят на сърцето - учене

(кликни на заглавието за целия текст)

 "Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, мож

                                                                                     

     Дереализация - към Себе си

     (Кликни на заглавието за целия текст)

        Всичко се върти, ще падна!!! Помощ! Полудявам, защото всичко е размазано!

Когато се появят такива мисли в главата ви, си припомнете детството, толкова ли е било трудно, да паднете, да се понесете по течението, да се засмеете докато сте долу и после отново да се изправите. Нима толкова голяма важност ви придават годините, на който сте, че не можете да го направите, отново?

Щом не можете! Щом ви е трудно! Тогава може да разберете, колкото голямо и излишно значение отдавате на другите и вашето Его. Его, което толкова дълго е избягвало провала, че сега дори не знае, какво е успехът. Дереализацията е дошла да си позволите, да падате, да ставате, тя е дошла за да ви подтикне,да излезете от черупката си.

   За степента на споделяне при паническо разстройство и социофобия

    (Кликни за целия текст)

Не си спомням за социофобията да съм писал да се тръби: "Страх ме е какво ще кажеш за мен, страхливо потискам страха си и затова го проектирам в теб в злобничка проекция..."...  Писал съм за споделяне за заекването - то няма как и да се скрие и колкото повече се крие, е по-силно. Донякъде такава откровеност важи и за п.а. - колкото повече я криеш, я потискаш и пред себе си и другите и така я засилваш. Това обаче не означава хистерично тръбене, а просто искреност, докато се отработва смелостта. За социалното тревожно р-во наистина не си спомням да съм говорил такова нещо. Там пътеката е ясна - промяна в мисленето, връзка с реалността, хипнотерапия, много работа през тялото, поведенчески експерименти, групи, изяви, говорене и още и още промяна на мисленето, при вътрешно общуване със страха и преобразуването му. Ако за социофобия съм писал, че е нужно да се тръби, кажи къде, за да видя какво имаш предвид... А и дали винаги е социофобия, или по-изявени характерови акцентуации (личностови разстройства), това е работа на терапевта ти. Някои могат да се справят и сами, макар да е по-дълго. Ти обаче очевидно изкривяваш силно нещата, пречупваш, нагаждаш несвързано с подходящата терапевтична посока. Затова или имаш да се моташ още много години сам, или с терапевт да промениш нещата. Избори! 

...

Водени медитации, подходящи като помощно средство при справяне с паническо и генерализирано тревожни р-ва: 

- Плейлист САМОУВЕРЕНОСТ ( https://www.youtube.com/playlist?list=PL4Thvm2bZPcF3NcWcBrndGKrcyFWcV5AS )

- Плейлист "ПРИКАЗКОТЕРАПИЯ" ( https://www.youtube.com/playlist?list=PL4Thvm2bZPcETud_6HyNAnmMC4lgq8U9M )

- Плейлист "ВОДЕНИ МЕДИТАЦИИ" ( https://www.youtube.com/playlist?list=PL4Thvm2bZPcGDAYx0ADE2MH2P891-cN50 )

- Плейлист "МОЛИТВОСЛОВ" ( https://www.youtube.com/playlist?list=PL4Thvm2bZPcGn5lM55hQsPEHybuuK0Cef )

- Плейлист "Родови травми, характерова преработка" ( https://www.youtube.com/playlist?list=PL4Thvm2bZPcHq9zulvXtoGQjzS0Gsr4PI )

- Първи плейлист 108 сесии, втори плейлист 108 сесии, трети плейлист 108 сесии. 

- Плейлист Естествена Психотерапия - съдържа както видеа, насочени директно към справянето с п.а., така и отнасящи се към различни човешки стойности. ( https://www.youtube.com/playlist?list=PL4Thvm2bZPcHrt2ahWcltoOELWNY3UyhM )