На какво ме научи паниката ми?!

 На какво ме научи паниката ми

        Страхът ме научи на безстрашие. На това ,че не той е страшен,а отношението ми към него. Също така и объркването ми,обидата от неочаквано връхлетялата ме паника,неразбирането,неприемането и.

       Разбрах,че много по-страшни са безверието,безволието,бездействието!

       В живота ми нещата ми се получаваха лесно-често неосъзнати и не заработени,понякога с чар и харизма,понякога с минимални усилия.

       Научих  се, че човек трябва да прави своите крачки сам. Може да са бавни и малки,но да са последователни и неотклонни. Дори да тръгне в грешна посока,да се върне и да продължи натам, накъдето го води духът му.     

   

       Научих се да си"вярвам безусловно",да се "приемам безусловно",да се "заявявам решително и смело",да "казвам Не,когато е нужно"; научих се,че "имам право на здрав егоизъм","на здрава наглост",на здрава агресия". И не на последно място се научих да "прегръщам страха се с любящо смирение".

       Цитати,цитати...Цитати,които дори не искам да променя...защото станаха част от мен.Мисли,които записах на диктофона на телефона си и си ги пускам  вечер след работа на път за дома или в задръстванията по софийските улици след работния ден,запътила се към поредния час по йога.

       И за последно научих,че скромността Не краси човека.Ограбва го ,ощетява го, дискредитира го. Разбрах,че трябва да променя страха от нескромността. Обичам се и така е било от както се помня.Защо тогава да не мога да кажа : ето ме,тук съм,това съм аз?!

       На какво ме научи страха?

       Емоциите ни са цяла Вселена от съществото ни...толкова дълбоки и неизчерпаеми...

       Страхът ме научи,че и той е част от тази Вселена.

       Благодаря му!

       Благодаря ти, Орлине!

С обич: 

Ж.