Тук разсъждението достига до привиден парадокс. От една страна, „Историята на психотерапията е преди всичко история на желанието на отделните психотерапевти да създадат своя школа.“ ( (4) Сосланд А., 1999, с. 18). От друга страна, както казах, не е време за тази или онази школа, а за интегрална холистичност. Противоречието е привидно, тъй като дори и интегративните и холистични направления, се създават от личности.
Какво стои в ядрото на мотивацията, в желанието на създателя на нова психотерапевтична модалност, зависи от качеството на съзнанието му. По-натам в този текст ще конкретизирам. А сега, да видим какво твърдят по въпроса цитираният вече Сосланд, както и действително големият в психотерапията, Джей Хейли:
„Създателите на нови психотерапевтични школи днес са изкушени далеч не само от героични и алтруистични мотиви, но и от желанието да превърнат своя метод от локална психотерапевтична практика, в цялостна идеологична система, със задължителните атрибути на сертифицираното обучение и супервизията. В най-успешните случаи, се стига до създаването на транснационални психотерапевтични империи, което прави такова начинание много привлекателно и печелившо.“ (Сосланд. А., 1999, с.2)
„Психотерапията отдавна не е само описваното в старото клише: изкуство и призвание. Тя е бизнес. Тя е оръжие с много сила.“ ((5) Джей Хейли, 1998, с. 67)
(Click for the entire text)
Disclaimer: The aim of this short presentation is not the detailed description of the Genuine Psychotherapy itself (made in my book "Fundamentals of Genuine Psychotherapy"), but its transformative impact on the emotional pandemic that engulfed our small globe. In this regard, I will only mark some central focal points in the method, without dwelling on its complete description. Focal points that will serve as auxiliary levers in the GenPsy expression of the process of cognitive-affective transformation of anxiety horror into a loving meaning. Bulgarian language follows the English version.
Холистичност в естествената психотерапия - Какво представлява естествената психотерапия?!
(за целия текст - кликни на заглавието)
Думата холистичност е гърцизъм, означаващ цялостност. Ако при интегралността, чрез индукцията, дедукцията и аналогията, в един творчески процес на комбиниране на системи и понятия, откриване на общност и съзидание на фукционална и практично приложима новост, се ползват вече налични терапевтични системи, то холистичността обхваща, но и надхвърля този процес. Говорейки за изследвания в случая обект, човешката психика, цялостната визия върху терапевтирания може да бъде осъществена в степента, в която самият терапевт я притежава по отношение на собствената си когниция. Тук интелектът и теорията се надхвърлят от личната опитност. Количественият подход преминава в качествен. Да, терапевтът е нужно да притежава добър ум. Но, това не е достатъчно. Ако той самият не е преминал през нелеки житейски опитности, скърби, провали, тревожност и страсти и сам не е успял да преработи възприятието и психичната си структура до по-хармонично и резониращо със законите на Битието цяло, няма как резултатно да повлияе психичните движения и на клиента си. Богата и качествено „смляна“ житейска опитност, да. Опитност, която е научила терапевта на широка и висока визия, дълбоко смирение пред гравираните в тъканта на живота извечни закони, на разумна решителност, обич и гъвкавост. Холистичност в психотерапията можем да имаме, когато терапевтът притежава силно развита метакогниция, самосъзнание. Самосъзнание, през което когнитивно самоопределя, афективно самоотнася, а поведенчески саморегулира менталността, емоционалността и делата си от позицията на една трансперсонална визия...
(Кликни за целия текст)
Любовта, мъдростта и истината/ свободата, са основни принципи, върху които холистичният творец, теолог, философ, психолог и духовен учител Петър Дънов говори и полага като основа на преминаващото през него учение.
(Клик на заглавието за целия текст)
Свободата
В здрав вид:
Фаза на предизвикването: 3-6 години. Движение: привличане, чар и харизма. Здрава способност за водачество, привличане, биване на център, завихряне енергията на другите около смислена кауза. Умения за синхрон и водене в една харизматична, обайваща комуникация. Магнетизъм и гъвкава пробивност. Приземено разчупване стереотипите, смело собствено мнение и прокарването му. Характер: лидер.
В травмирано наранен вид:
Травми и маладаптивно поведение: предателство, слабост, безсилие и беззащитност. Страх от уязвимостта в любовта. Едипов/ Електрин комплекс. Невротична и характеропатнo-доминантна властност. Властова невроза и характеропатия. Нарцистично-социопатни и психопатно-хистрионни черти. Характер: психопатен.
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
В психотерапията научаваш, че никой не владее истината като последна инстанция и че това, което приемаме за реалност, е просто социален или научен консенсус за такава. Научаваш, че има колкото хора, толкова и модели на света, а всеки човек живее в собствената си, създавана във всеки миг от когницията му реалност. Тогава разбираш, че няма нужда от вина, защото във всеки момент правиш най-добрия възможен избор, който можеш да избереш в този миг. В същото време разбираш, че сам си творец на реалността си, имаш всички вътрешни ресурси за разрешаване на трудностите си и сътворяване на щастието си. Когато се научиш да бъдеш Себе си, да се сливаш с океана от възможности отвътре ти, тогава си в допир и с призванието си, което ако правиш, цялата Вселена стои зад теб! Защото ако не знаеш къде отиваш, попадаш в задънена улица, накъдето и да си тръгнал...
Естествена Психотерапия - Интегративни Психотерапевтични Паралели, Еволютивни Фази и Характерови Структури
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Забележка (disclaimer): В следващите редове целя през призмата на собствения си житейски опит и психотерапевтична визия, сравнителен поглед между неорайхианската аналитична с когнитивно поведенческата, невро лингвистично програмиране терапии, с мотивационното интервюиране, хипнотерапията, базираната на медитация и др. психотерапии. В статията си предлагам сравнение между схема фокусираната когнитивна терапия и неорайхианската терапия, ползвайки петте домейна и осемнадесет когнитивни схеми на Джефри Йънг (в мой превод) и съпоставяйки ги със собствено творческо описание на петте характера, коментирани от Валдо Бернаскони, Вилхелм Райх и Александър Лоуен. Предлагам иновативно описание и наименования на петте характера в хармонично преработен, здрав вид. В статията правя смислови аналогии между петте движения, предложени от Бернаскони и методологията на други терапевтични модалности, които без да се спират описателно структурирано на подобна таксономия, практически също преминават през тези „движения“. Разглеждам движенията в светлината на интра и интер психичната комуникация и си позволявам да ги назова и опиша по адекватен от позицията на интегралната човешка природа начин. Накратко интегрирам петте неорайхиански принципа до три, обособени през холистичен, отгоре-надолу (top down) поглед и смисъл. В текста ползвам имплицитно разсъжденията на колегите Ериксън и Юнг, докато описвам еволютивните фази от 7-12 год., 13-21 год. и 22 год. до края на жизнения цикъл стадии на психосексуалното, но и психодуховно развитие на човека - ползвайки познанието на колегите, през нивата на трансформативния и инспиративен творчески процес, достигам до собствени заключения . Разширявам интерпретацията на еволютивните периоди над 21 год. възраст, ползвайки разсъжденията на холистичните психолози Петър Дънов и Сергей Лазарев. Статията е подходящо четиво както за специалисти в областта на човешката когниция и лечението ѝ, така и за по-любознателни пациенти и въобще хора, търсещи себепознание.
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Забележка (disclaimer): В следващите редове целя през призмата на собствения си житейски опит и психотерапевтична визия, сравнителен поглед между неорайхианската аналитична с когнитивно поведенческата, невро лингвистично програмиране терапии, с мотивационното интервюиране, хипнотерапията, базираната на медитация и др. психотерапии. В статията си предлагам сравнение между схема фокусираната когнитивна терапия и неорайхианската терапия, ползвайки петте домейна и осемнадесет когнитивни схеми на Джефри Йънг (в мой превод) и съпоставяйки ги със собствено творческо описание на петте характера, коментирани от Валдо Бернаскони, Вилхелм Райх и Александър Лоуен. Предлагам иновативно описание и наименования на петте характера в хармонично преработен, здрав вид. В статията правя смислови аналогии между петте движения, предложени от Бернаскони и методологията на други терапевтични модалности, които без да се спират описателно структурирано на подобна таксономия, практически също преминават през тези „движения“. Разглеждам движенията в светлината на интра и интер психичната комуникация и си позволявам да ги назова и опиша по адекватен от позицията на интегралната човешка природа начин. Накратко интегрирам петте неорайхиански принципа до три, обособени през холистичен, отгоре-надолу (top down) поглед и смисъл. В текста ползвам имплицитно разсъжденията на колегите Ериксън и Юнг, докато описвам еволютивните фази от 7-12 год., 13-21 год. и 22 год. до края на жизнения цикъл стадии на психосексуалното, но и психодуховно развитие на човека - ползвайки познанието на колегите, през нивата на трансформативния и инспиративен творчески процес, достигам до собствени заключения . Разширявам интерпретацията на еволютивните периоди над 21 год. възраст, ползвайки разсъжденията на холистичните психолози Петър Дънов и Сергей Лазарев. Статията е подходящо четиво както за специалисти в областта на човешката когниция и лечението ѝ, така и за по-любознателни пациенти и въобще хора, търсещи себепознание.
(Клик за целия текст)
Трансформацията на шизоидната гъсеничка, оттеглила либидния си психичен заряд, свила се в интровертирания си, изолиран пашкул, в пеперудата съзерцаваща и радваща се на света, в естествената психотерапия представлява добре трасиран маршрут, хилядократно тестван в практическата си висока успеваемост.
В интегрално-холистичната естествена психотерапия (ЕП) следваме принципите на същинската човешка природа – любовта, мъдростта, истината. Принципи, пряко свързани идеационно както с еволютивните онтогенетични фази на индивидуалното развитие, със залаганите през даден етап травми и характерови структури, така и с приземената, практическа методология на ЕП.
(Клик за текста)
Ключовата насока при здравото задоволяване потребностите от любяща заедност, обичана сигурност и сърдечно единяващо приемане, е автономната самостойност. Автономният, относително самостоен интрапсихичен център, ядро от любяща свързаност със Себе си, а оттам и с ти и ние обекта.
Трансмутацията от орално невротичен, в здрав „емпатиен лечител“ характер, в естествената психотерапия се осъществява по пътя на смислово стройна поредица от методологична последователност, холистично интегрираща в себе си не само широк кръг от психотерапевтични системи, но резонираща преди всичко с естествената отелесеност на човешката когниция в духовно-психо-физиологичния човешки процес.
Здрави характери - алтруист
(Клик за целия текст)
Промяната е възможна. Понякога по-рядко, садо-мазохистът започва да осъзнава порочните си механизми и сам или с помощта на професионалист, възнамерява и осъществява здрава промяна. По-често обаче импулсът за работа по себе си, разширение на съзнанието и трансформация, идва през...мъката и болката. Болка идваща от тревожно-депресивно състояние, от социално-партньорски и професионални провали, а понякога и от психосоматизирана болест, също представляваща път към едно по-здраво себе.
(Клик за текста)
Когато поработи по себе си, съблазняващият се преобразува в здраво привличащ. Работа по осъзнаване и погалващо възлюбване на страховите вярвания за предадено нехаресване, необичане, изоставяне от вниманието, грижата и любовта, ако бъда...себе си. Научава се, че да бъде слаб, понякога неусмихнат и вглъбен, малък и просто себе си, го прави още по-цялостен, истински, автентичен, харесващ се и харесван, приемащ се и приеман, обичащ се и обичан. Способността за харизматично и обайващо очароване не само, че се запазва, а се въздига до по-силен вариант. Невротичното съблазняване се трансформира в здравото привличане на любящата мъдрост, която вече присъства в лидерския характер.
(Клик за текста)
Воинът може да се смее от сърце, да се взема на несериозно, да обича и да се отвори за обичта. Елмазната му воля и способността му да следва цел дългосрочно и много търпеливо, го водят далеч. Воинът приема болката, но вече допуска и разтварянето си в удоволствието. Волята му не му позволява да развие зависимост, а дори да залитне към такава, с помощта на естествената си способност да полага твърдо усилие и поставя здрави граници, лесно я преодолява. Съумяайки да прегърне сенките си, се научава да танцува със смъртта и затова сърдечно и смело да лети в творческия процес в живота си.
Сърцето на воина е отворено за любовта и затова мощно постъпателното му вървене към идващи от душата цели, се превръща в ходене по път със сърце. Сърдечен смисъл, с който той насища всичко, което прави, извътре си! Воинът е доволен и истински щастлив, защото докато безжалостно следва и постига целите си, се наслаждава на всяка стъпка от пътеката, водяща към тях.
(Клик за целия текст)
...Холистика! Но, това го можеш, ако го можеш! Ако имаш високата визия, която отгоре и над вижда тази и онази система и осъзнаваш, че са част от по-глобално цяло...
Трите качества на огъня: сила, топлина и светлина. Трите главни човешки способности: мисъл, чувство и воля, топично символизирани и условно локализирани в сомата като глава, сърце и корем. Трите примордиални божества в индуизма: Брама съзидателят, Вишну поддръжникът, Шива трансформиращият. Отецът, Синът и Светият дух/ Майката в светата християнска троица. Атман, Буддхи, Манас в някои индуски школи и теософията…
(Кликни на линка по-горе)
Не да бъдеш дъновист - самият Дънов ти казва да имаш една по-висока и широка перспектива за себе си и живота. Можеш да уважаваш силно и имаш дълбока вътрешна връзка с Учителя, но това не значи, че не можеш да черпиш от аромата и на други цветя. Защото мъдрецът не цели да те обсеби и зароби във властовото си присъствие, както прави бизнес гуру-то. Не, мъдрецът смирено се стреми да събуди собствения ти духовен пламък, собствената ти любов, мъдрост и свобода. Когато те вече са будни и горят, можеш да правиш мигновени дълбоки паралели между словата на един или друг светещ в мрака мъдрец и да се ползваш. Защото собствената ти любяща мъдрост вече е налична като коректив.
(Кликни за целия текст)
А психотерапията? Какво общо има психотерапията с диалектиката? Не е ли чисто и просто равнинен, плосък и двумерно механичен процес по реструктуриране на когнитивни изкривявания, маладаптивни защитни механизми, грешки в процесирането на информацията и дезадаптивни когнитивни уклони? Ами, не, не е! Основната целева група на психотерапията са неврозите. Търсещият психотерапевтична помощ невротик е вътрешно раздран, разкъсан е от вътрешната си битка между „добрите“ си усилия да се чувства спокоен и „злите“ невротични симптоми – телесни, емоционални и ментални. В процеса на психотерапия преживелищно се реализира самата същност на диалектиката.
Постепенно количествените натрупвания в работата по промяна на разбирането, осъзнаването на неслучайността на ставащото и превръщането на изтласкващото и увековечаващо симптомите мъчение в съзнателен труд и работа по учене и себевъзпитание в посока акордиране с потенциала си, постепенно тези количествени усилия прерастват в качествен скок в осъзнаването, във визия благодарно и с обич синтезираща и осъществяваща нужните характерови, в мисленето, възприятието и разбиранията промени, водещи до синхрон с Живота, с Бога.
(Клик на заглавието за прочитане на целия текст)
Структурирано накратко, през дидактичния вектор в началото развиваме (1) достатъчно добро метакогнитивно безоценъчно наблюдение, (2) реструктурираме невротичното маладаптивно желание за отбягване до учебно, (3) сприятеляваме се със симптомите, които вече виждаме като гласа на собствената си наранена емоция/ травма, (4) позволяваме им да ни заведат до травмата, лекуваме я чрез преживелищните, през тялото, транса, промененото поведение и майндфулнес подходи, характерни за дидактичния вектор, което ни позволява (5) да видим и задоволим вътрепсихично и социално базовите си характерови потребности.
Диалектичният и дидактичният вектори/ начини на работа постоянно се преливат един в друг, а ползването им е подобно на спирала – преплитат се аналогично на ДНК двойна спирала.
(Клик за целия текст)
Единство или борба на противоположностите? Зависи от преживяващото ги съзнание!
(Клик за целия текст)
Ще ни предават - пак и пак, докато не се научим да сме лоялни към себе си. Ще ни лъжат и ще сплетничат за нас, ще ни унижават и принизяват масирано, проективно ще бършат сенките си върху ни. Докато не се научим да сме верни на себе си, да се уважаваме и ценим, за да поставяме здравите си граници в един здравословен егоизъм, в който ценейки себе си, истински уважаваме и другите. Без обаче да ги оставяме да ни се качават на главата, с нужната дистанция. В най-дълбокото и раздиращо предателство, когато сме потопени в най-голямата си безпомощност и слабост, тогава се научаваме да сме лоялни на Себе си, на онова вътрешно слънце на духа, което никога не предава. Тогава не манипулираме другите властово, а ги ръководим с уважение, идващо от дълбоко себеуважение.
Приложно самообладание
(Клик за текста)
...При наличие на споменатото преживелищно себепознание, средовите стимули са свързвани с най-ядрените характерови травматични вярвания, които биват "погалени, обгрижени, помилвани и помазани" (всичко това е само вербален израз, предаващ задвербална преживелищност). С безусловното приемане и доверие, тихото любящо погалване, което ги успокоява и извлича потенциалите им в опита, за който сме се родили. В този процес на трансферно удържане, характеровите ни коалиции трансмутират до адаптивните им еквиваленти. Оралността се преобразува до здрава емпатия, шизоидността до творчески потенциал и висока стратегическа визия, садо-мазо до здрава асертивност и смислен алтруизъм, психопатността в лидерски, ръководни качества (вече обаче лидер първо на самия себе си...), а ригидността в спокоен и гъвкав воин, умеещ да следва цели с елмазна социална дисциплина, идваща от постоянно наличната, устойчива вътрешна мотивация...
Естетиката е чудесна тема разисквана в какъвто и да е контекст, още повече през случването и в когнитивната промяна, индуцирана при психологичното консултиране и психотерапия. Естетичният принцип обаче е неразделна част от двоичната опозиция между себе си и етичния принцип. Ако естетиката символизира, образно казано, качествата и принципите на сърцето, такива като красотата, сърдечността, паралелния когнитивен процес на интуицията, спонтанността, радостта, доверието, насладата и хедонизма, полета на любовта, приемането и обгръщането с топлината на безусловността, то етиката метафорично обозначава нормите и ограниченията на главата – дисциплина, контрол, власт, рамкиране и категоризация, воля и преодоляване, серийно последователно мислене, студения разсичащо анализиращ интелект… Ако естетиката включва сърдечното „искам“, то етиката маркира „трябва“ на главата. Условно може да се каже, че етиката е проява на мъжкия, а естетиката на женския принцип. Осъзнаването и размишлението относно тези два главни човешки когнитивни потоци се случва още в древността. В Европа основно в елинските философски школи, където те са обстоятелствено дискутирани. Тъй като научното мислене в случая само проследява вече съществуващи, присъщи на естествената когниция факти, наблюдателният ум на мислителите от целия глобус ги е проследявал и интерпретирал в една или друга степен. В индийските философски школи например се наричат ананда и тапас. Ананда е сърдечното непринудено блаженство, случващо се отвъд пределите на ума, в домейна на изначалната ни вътрешна природа. Ананда приема, обича, прегръща и смирено разтваря. Тапас е дисциплината, нормите, порядките, налагащата се воля, борба и усилие, потискащите пуритански „релси и коловози“. Тапас се стреми, на цената на постоянно усилие и битка, да следва тези евентуално „правилни“ коловози... Докато при тапас има постъпателно и бавно катерене, фокусирано в цел, ананда носи на крилете на свободния творчески полет, сега. Ако в йога практически се следва потокът на тапас – постоянни нелеки усилия и отричане, в тантра последователят безусилно лети по течението на ананда. Ако при тапас имаме битка и противопоставяне, при ананда потокът на любовта естествено сублимира и трансформира наличните елементи в психодинамиката ни.
Оказва се, че мистичната обител Шамбала се явява столица на Хадес. Преданията за Шамбала/ Агарта, идват от Калачакра системата, следвана като най-вътрешно разбиране и практики във ваджраяна тибетския будизъм. Шамбала е царство на божествена съзнателност, мир и любяща мъдрост, което за да бъде достигнато, е нужно да се мине през адските земи на невежеството, изпълнени със страсти, гняв, тъга и страх. В тибетските медитативни школи се почита т.н. пазител на линията, страховито гневно, кръвожадно, безпардонно същество, един вид охраняващо дадената мистична система. Подобна символика срещаме в индийския мистичен мироглед, както и в наситените с дълбока психологична символика митове от целия глобус за „пазача на прага“ на страната на хармонията и блаженството.
(Кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)
Естетиката е чудесна тема разисквана в какъвто и да е контекст, още повече през случването и в когнитивната промяна, индуцирана при психологичното консултиране и психотерапия. Естетичният принцип обаче е неразделна част от двоичната опозиция между себе си и етичния принцип. Ако естетиката символизира, образно казано, качествата и принципите на сърцето, такива като красотата, сърдечността, паралелния когнитивен процес на интуицията, спонтанността, радостта, доверието, насладата и хедонизма, полета на любовта, приемането и обгръщането с топлината на безусловността, то етиката метафорично обозначава нормите и ограниченията на главата – дисциплина, контрол, власт, рамкиране и категоризация, воля и преодоляване, серийно последователно мислене, студения разсичащо анализиращ интелект… Ако естетиката включва сърдечното „искам“, то етиката маркира „трябва“ на главата. Условно може да се каже, че етиката е проява на мъжкия, а естетиката на женския принцип. Осъзнаването и размишлението относно тези два главни човешки когнитивни потоци се случва още в древността. В Европа основно в елинските философски школи, където те са обстоятелствено дискутирани. Тъй като научното мислене в случая само проследява вече съществуващи, присъщи на естествената когниция факти, наблюдателният ум на мислителите от целия глобус ги е проследявал и интерпретирал в една или друга степен. В индийските философски школи например се наричат ананда и тапас. Ананда е сърдечното непринудено блаженство, случващо се отвъд пределите на ума, в домейна на изначалната ни вътрешна природа. Ананда приема, обича, прегръща и смирено разтваря. Тапас е дисциплината, нормите, порядките, налагащата се воля, борба и усилие, потискащите пуритански „релси и коловози“. Тапас се стреми, на цената на постоянно усилие и битка, да следва тези евентуално „правилни“ коловози... Докато при тапас има постъпателно и бавно катерене, фокусирано в цел, ананда носи на крилете на свободния творчески полет, сега. Ако в йога практически се следва потокът на тапас – постоянни нелеки усилия и отричане, в тантра последователят безусилно лети по течението на ананда. Ако при тапас имаме битка и противопоставяне, при ананда потокът на любовта естествено сублимира и трансформира наличните елементи в психодинамиката ни.
(Клик за текста)
Оказва се, че мистичната обител Шамбала се явява столица на Хадес. Преданията за Шамбала/ Агарта, идват от Калачакра системата, следвана като най-вътрешно разбиране и практики във ваджраяна тибетския будизъм. Шамбала е царство на божествена съзнателност, мир и любяща мъдрост, което за да бъде достигнато, е нужно да се мине през адските земи на невежеството, изпълнени със страсти, гняв, тъга и страх. В тибетските медитативни школи се почита т.н. пазител на линията, страховито гневно, кръвожадно, безпардонно същество, един вид охраняващо дадената мистична система. Подобна символика срещаме в индийския мистичен мироглед, както и в наситените с дълбока психологична символика митове от целия глобус за „пазача на прага“ на страната на хармонията и блаженството.
(кликни на заглавието за целия текст)
"Всяко действително израстване е революционен акт на лична революция. Това означава да се освободиш от хората, които искат да управляват живота ти!"
Ерих Фром
Ерих Фром
(Клик за текста)
В обичайното разбиране, алтруизмът представлява антонимна опозиция на егоизма. В естествената психотерапия такава гледна точка е приемана за фалшива дилема. Фалшива поради факта, че реалният алтруизъм включва здравия егоизъм и сам по себе си представлява най-качествено задоволяваният и естествен според природните закономерности егоизъм.
Така както в природния ред стоят нещата, за да получаваш, е нужно да даваш. Получаваш от цялото, за за да даваш на организма, от който представляваш неделима част, според възможностите си, свободно и естествено. Колкото повече даваш, повече и получаваш. Така изглеждат нещата в живота на любовта, мъдростта и истината. Това е здравото положение.
В света, в който живеем, поради отклонението и дори откъснатостта му от законите на Битието, се налага да се грижим и за получаването си, да. Докато социално го правим, дълбоката ни вътрешна мотивация е добре да бъде алтруистична. Защо ли? Защото така резонираме със здравите принципи на един здрав живот и го провеждаме, макар и външно живеейки в болен от безлюбна антимъдрост свят. Липсва ли такава алтруистична, битийна мотивация, се прввръщаме в поредната „ракова клетка“ в лишения от любов, психопатно гниещ организъм. Нека бъдем Човеци!
(Клик за целия текст)
...Да, същия психотерапевтичен принцип/правило съм срещал под термина containment. Уиникът го нарича holding, to hold. Както и ти казваш, съвременното разбиране и практика са по-емпатично топли, интерперсонално процесни, а въпросното удържане/ въздържане, се изразява в способността на терапевта да осъзнава и удържа фрустрацията си и при негативния, и при позитивния трансфер. Така вместо да се идентифицира с проекцията на клиента, ставайки част от житейския му сценарий и схеми, спомага осъзнаването и промяната на когнитивните му скриптове. Вместо да бъде част от проблема, става част от превръщането му във възможности и решения. Познавам това удържане/ въздържане/containment отвъд думите, през клетките си и го преживявам ежедневно. Определено е свързано с известна фрустрация и издържането и през личностова зрялост и стабилност...
(Клик за текста)
За да може обаче човек да бъде великодушен, е нужно да бъде минат път. Път по осъзнато свързване на нелеките житейски стимули с най-дълбоките собствени болки, травми, наранявания. Свързване, а не отричане и проективното им идентифициране в света и другостта при собствена неосъзната разцепеност. Свързване, при което се налага нелеко удържане и смирена преработка до дълбоко самообладание. Така става човек голямодушен - като мине през ада си осъзнато. Тогава има достъп и до светлината си. Само при такова великодушно добродушие човек може да вмести в голямостта си чуждото грешане, нападка, отрицание, обезценяване и принизяване - не го смачкват, а през самообаданото удържане или няма за какво да се заловят, или на мига се допреработват собствени травми, а реакцията е спокойна, обрана, самообладано премерена, любяща.
За психоанализата и други митични животни
(кликни на заглавието за отваряне на целия текст)
Твърдя, че дълбинността на психоанализата се случва само в субективните вярвания на аналитика и клиента му, но не и в обективната невро-психична реалност. Тук някой би възразил, че именно субективните вярвания за дълбинност в аналитика и анализирания са определящи за това, че дълбинността истински присъства в процеса, тъй като може би точно тези пожелателни убеждения водят терапията в посока себеразбиране. Зависи обаче за какво говорим. Ако целта ни е единствено отговор на въпроса ЗАЩО преживяваме дадено състояние, при това отговор пречупен през аналитичната, наситена с цял легион когнитивни изкривявания теоретична призма, може би. Имаме не толкова дълбочина, колкото основаваща се на аналитичните хипотези широта, създаване на ментални „котви“ за ума, за които едно в по-голяма степен феноменологично, психо-философско, но не и реално терапевтично себеразбиране да създаде интелектуална опора, за която да прикрепи. Въпросът е, че психоанализата създава такава фантазна интелектуална опора, вместо да достигне до базисни неврални, биохимични и когнитивни факти и процеси, които актуално да послужат за основа на стабилната промяна от невротичност до психична стабилност. Методът и прилича на усилията на барон Мюнхаузен да се изтегли от блатото, като се захване за собствената си коса. Подходът на психоанализата в най-добрият случай може да послужи за интелектуален „остров“, на който човек да избяга от проблемите си – не и да ги реши обаче. Или за преподаването и на обучаващи се, които след време да я преподават на други обучавани, но без истинска реална стойност за крайния потребител – човекът с невротична тревожност, депресия и т.н. Защото анализата не отговаря на въпроса КАК да се случи промяната и КАКВО именно е нужно да бъде предприето като конкретни ментални, емоционални и поведенчески малки стъпки, водещи до достатъчно големи, за да бъдат отчетливи, промени. Ако визираме човек с обсесивно компулсивно, паническо разстройство, социална тревожност, генерализирана тревожност, конверзионно р-во, здравна тревожност и т.н. и т.н., твърдя, че субективната вяра на аналитика и клиента в дълбинността на процеса няма да допринесат за резултатността на терапията. Просто методът е неподходящият за целта. То е като с каручка да искаш да прекосиш океана. Не е предназначена за това. Има обаче терапии кораби, терапии подводници и терапии самолети, които могат да го направят!
(Кликни за целия текст)
Самата презумпция, аргументираща такава пасивност, произлиза не от прагматика, а от нефункционална идейно-социална структура (психоанализата), доказала несъстоятелността си, но функционираща във финансово-пирамидална социална система, целяща поддържането си въпреки непрактичността си. Като в онова изказване: „От 20 години ходя на психоанализа. Започнах, защото не можех да летя със самолет. Оказа се, че имам още камара проблеми. Сега, след 20 години, погребах няколко анализирали ме терапевти, аз самата станах психоаналитик, но със самолет още не мога да летя!“… Хм, вероятно времето е недостатъчно… Може би още десетина години анализа, а след това още 20-на приключване на терапията и след това, вече започва житейският полет… Хм - а дано, но… надали…
(Клик за целия текст)
Как на практика се интерират сенките?
- Директният подход включва образно и цялостно вживяване в преждеотричаните, но вече осъзнавани сенки. Вживяване сетивно, като усещане, поведение, световъзприятие. Вживяване в или извън терапевтичния кабинет под формата на психотеатър, водена визуализация (хипнотерапия), вербален и невербален език и т.н.
- Още по-директният подход включва интенционално възнамеряване и умишлено постоянно общуване с хора, представляващи въплъщение на сенките ни. Хора груби, глупави, посредствени, вулгарни, примитивни, безскрупулни, използвачи, интересчии, лъжци, развратници, подлеци и т.н. В книгите на Кастанеда, описващи толтекския шаманизъм, такъв подход се нарича „Общуване с малък тиранин“. Изключително ценен процес, при който масирано се експлицират собствените сенки, тоест базисни, междинни вярвания и автоматични мисли. „Вадене на душичката“, при което ни се налага, ползвайки силния катализатор на външния „малък тиранин“, да осъзнаваме и преобразуваме вярванията си до здрави и адаптивни, да претръваме на дразненето и трансформираме подлежащия го страх до присъствие на духа.
(Клик за текста)
Да влезеш в резонанс с човека - до мозъка на костите му, до самото ядро на болката му. Само тогава си приет за дълбока помагаща част и можеш да помогнеш на човека да си помогне. Това е същността на емпатията. Е, да - плюс силна интуиция, интелект и разбиране както на човека, така и на самата структура на помагането и вектора на цялостната посока.
Приема се, че пациентът има вродена автономност, притежава проницателност и решения - свои собствени. Избягва се фиксирането в диагнози, етикетирането, вкарването в рамки - търси се собствената независимост и ресурс на самия човек. Терапевтът не е гуру, за да дава директивни решения. Пациентът в хода на терапията намира собствената си себе-ефикасност! Тя се индуцира в процеса на терапията като стимулиране на самостоятелно търсене на решения, предписване на поведенчески експерименти, домашни задания и т.н. Целта на терапията не е временно успокояване и постоянно връщане на пациента с години – както например се практикува в атавистични направления като класическата психоанализа. Целта не е даване на рибка, която нахранва чувствата на пациента със спокойствие за деня, а връчването му на въдица, с която сам да се научи да лови рибата на щастието си. Въдицата на разширената метакогниция (самосъзнание), способност за спокоен самоанализ, оптимизъм и диамантено намерение, извиращи от събудената свободна воля!...
Предиктори за успешна психотерапия
(Клик за текста)
...Изходът от терапията може да бъде предречен в първите няколко сесии. Когато в тях има обективно или дори субективно подобрение, на фона на дълбоко емпатиен терапевтичен съоз, прогнозата е много добра. Когато терапевтичната връзка е слаба или механична, а подобрение в първите няколко сесии, било то дори и субективно, липсва - прогнозата и за по-продължителната терапия, е слаба. Това, което аз виждам, е че ако още в първата сесия не се случи (фасилитирано в огромна степен от терапевта) емпатийно доверяване, рапорт и дълбоко сърдечен синхрон, кауза пердута е...
Ефективна комуникация в психотерапията
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Приема се, че пациентът има вродена автономност, притежава проницателност и решения - свои собствени. Избягва се фиксирането в диагнози, етикетирането, вкарването в рамки - търси се собствената независимост и ресурс на самия човек. Терапевтът не е гуру, за да дава директивни решения. Пациентът в хода на терапията намира собствената си себе-ефикасност! Тя се индуцира в процеса на терапията като стимулиране на самостоятелно търсене на решения, предписване на поведенчески експерименти, домашни задания и т.н. Целта на терапията не е временно успокояване и постоянно връщане на пациента с години – както например се практикува в атавистични направления като класическата психоанализа. Целта не е даване на рибка, която нахранва чувствата на пациента със спокойствие за деня, а връчването му на въдица, с която сам да се научи да лови рибата на щастието си. Въдицата на разширената метакогниция (самосъзнание), способност за спокоен самоанализ, оптимизъм и диамантено намерение, извиращи от събудената свободна воля!...
(Клик за текста)
...Изходът от терапията може да бъде предречен в първите няколко сесии. Когато в тях има обективно или дори субективно подобрение, на фона на дълбоко емпатиен терапевтичен съоз, прогнозата е много добра. Когато терапевтичната връзка е слаба или механична, а подобрение в първите няколко сесии, било то дори и субективно, липсва - прогнозата и за по-продължителната терапия, е слаба. Това, което аз виждам, е че ако още в първата сесия не се случи (фасилитирано в огромна степен от терапевта) емпатийно доверяване, рапорт и дълбоко сърдечен синхрон, кауза пердута е...
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Въпроси, които е добре да си зададеш в началото на пътя по преодоляване на тревожното си състояние и периодично и с мярка да се връщаш към тях с цел разширяване на самосъзнанието си. Това са въпроси, подходящи за първичното психотерапевтично интервю и първите психотерапевтични сесии. В тях, през интроектите (когнитивните схеми, базисни вярвания, програми и сценарии, комплекси), заложени в автобиографичната памет или през отношенията към себе си, другите и света сега, се разкрива характеровата психодинамика и наличности. Тази динамика и наличности и произвежданата при взаимодействието ѝ с контекста симптоматика дават насоки и за вектора на търсената промяна.
Смислови питанки
(Клик за статията)
Целева група на психотерапията
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
(Клик за статията)
Представи си, че животът ти е филм и го гледаш. Харесва ли ти?
- Ако знаеш, че ти си режисьорът на житейския си филм, какво би променил?
- Как Би живял, ако се събудиш и установиш, че имаш всички нужни ти ресурси, а проблемите ти са разрешени?
- Как би живял, ако знаеш, че всичко което преживяваш сега, вече ти дава всички ресурси, от които реално имаш нужда, а проблеми нямаш, а само най-подходящите за теб житейски казуси?
Целева група на психотерапията
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
...
С какви казуси се работи в психотерапията? Зависи от школите, през които терапевтът работи, от самата му личност, от преживяванията му, през какво е минал самият той. Мен примерно почти изцяло ме търсят хора с разстройства от спектъра на т.н. малка психиатрия, тоест с неврози. Не са болни - неврозата е път с много вложени в нея уроци за усвояване. Но това са и нелеки състояния: паническо р-во, агорафобия, генерализирана тревожност, тревожна депресия, обсесивно компусливно разстройство, социално тревожно р-во, здравна тревожност, сексуални дисфункции…
(Клик за целия текст)
Юнг говори за четири житейски фази, олицетворяващи различна степен на самосъзнание и зрелост, примерно от 16 год. възраст, до кончината на физиологичния носител: атлет, воин, декларация, дух. Ползвайки идейните насоки на колегата с уважение, ще ми се да нарека последните две фази по-резониращо с вложения в тях смисъл: жертва и цялостност. Тоест, ето ги 4-те фази: атлет, воин, жертва, цялостност.
Мандала 1
(Кликни за целия текст)
Когато живееш в смисъла на безусловната любов, си относително непривързан към човешката, обсебващата, искаща и вземаща любов, такава, каквато е разбирана и живяна масово от човешкото стадо. Когато преливаш от радостта на любовта като принцип и състояние на съзнанието си, харизмата и чарът ти са така пронизващи и изобилни, че желаещите да те обичат, са преизобилни. Да, желаещите тогава са много – когато те обичат, чудесно. Когато обаче, парейки се в огъня ти, се превръщат в част от нормалната сянка, която в бинарността правиш, това вече е приемливо за теб. Пак боли, да, нормално е – но, когато голямата любов на слънцето е с теб, не плачеш за топлината на 40 ватовата крушка… Да, обичаш, имаш партньори, семейство, колеги. Центърът на обичта обаче е извътре ти. Изворът му, началото на тази река от любов, е в духовното ти сърце.
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
Сърце
Това, което в хюмън дизайн системата се нарича Г център, в синхрон с психично наситените характеристики на тази зона от древни времена, наричам център на сърцето, на мястото на физическото и духовно сърце, по средата на гърдите (мъдреците казват, че физиологичното сърце в бъдеще ще последва духовното и ще бъде разположено симетрично по средата на гръдния кош).
Зона на принадлежност. Сърцето е зоната на смисъла, призванието, мисията, целта и посоката. Сърцето е център на идентичност, на „Знам кой съм, какво правя тук и накъде съм тръгнал!“ Сърцето е свързано с чувството на принадлежност към Аза, към Себе си, към Същността, която си, идваща от един по-цялостен свят и живот. Центърът на въплътената душа, Дживатма. Сърцето е нещо повече и по-различно от останалите центрове: пресечна и обединяваща точка между земно и Небесно, между материално и духовно, между бозайник и ангел, между висше и низше е то. Липсва ли сърцето и безусловната любов, която то провежда, всичко губи смисъла си. Духовното сърце провежда смисъла на Дхарма и корелира пряко с Дхармакая, тялото на истината, но обхващащо и материалния, телесен опит. Опит, добавян в „сърдечната чаша“, метафора за извличане на непреходност от рудата на преходната обусловеност. Единственият любомъдро истинен и творчески опит, който остава с вечната същност, с Аза, след телесното въплъщение.
(Клик за текста)
Бог е стабилна база – канара от любящо свързване, от принадлежност към прегърната обичаност, дълбоко мъдра сигурност в смисъла. Появи ли се това присъствие на Дхарма, на Бога в човека, с лекота се лекуват характеровите травми, пренаписва се и се насища с ведра благодарност и любящ опит житейската автобиография. Преживелищно Бог/ Дао е фин, но безгранично истинен потенциал. Дълбоко усещане и увереност в синхроничната и любомъдра неслучайност на всеки от житейските мигове, точно на мястото си и най-подходящ за теб, във всяко сега.
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Любовта на здравия човек не е искане, а даване, протичане отвътре навън, от вътрешния извор към обекта на любовта. Тоест, не е дефицитарна, а битийна. Както и целият им живот. Любовта на невротика е искаща. Тя е незапълнена дупка, която вечно тегли още и още енергия, внимание, грижа, разбиране, подкрепа, изисква, не спира да изисква още и още… Такова невротично взаимоотношение всъщност няма много общо с любовта, но по-скоро с търговията. Депозирам в теб еди си колко внимание, усилия, грижа, секс, време, но очаквам същото или повече. Любовта на зрелия, здрав човек е различна. Да, приятно е да бъдеш обичан, да ти се отвърне със същото. Но, ако не се случи, отвътре има цял океан от любов – ти самият си тази Любов. Тогава обичаш и даваш от любовта си, защото не можеш да не даваш – тя иска да тече, да се излива. Между впрочем, този напор на самостойната обич на зрелия индивид е друга подходяща метафора за постулираната от Маслоу „себеактуализираща тенденция“...
Себеактуализиращата тенденция - три от нейните качества
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
...Повечето хора са щастливи, когато живеят в умерено населени райони, в които условията на средата са предвидими, промените бавни, както и се чувстват щастливи при контактите с приятелите си. При една малка и непредставителна, но важна като достигнати изводи извадка, тези с по-висок IQ, са отчетени разлики в сравнение с основната популация. На хората с висок IQ и мотивация урбанизираната среда дори създава в тях предпоставки за щастие, а срещите с приятели са доста по-редки...
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
...Повечето хора са щастливи, когато живеят в умерено населени райони, в които условията на средата са предвидими, промените бавни, както и се чувстват щастливи при контактите с приятелите си. При една малка и непредставителна, но важна като достигнати изводи извадка, тези с по-висок IQ, са отчетени разлики в сравнение с основната популация. На хората с висок IQ и мотивация урбанизираната среда дори създава в тях предпоставки за щастие, а срещите с приятели са доста по-редки...
 |
| Добавете надпис |
(Кликни за целия текст)
Забележка: Текстът би представлявал интерес на колеги психотерапевти, психолози, психиатри, медици от различни специалности, социални работници, както и на по-любознателни люде. В статията разглеждам характеропатиите (личностовите р-ва), през призмата на психотерапевтичния си опит и пряко професионално взаимодействие с психичните им съдържания и динамика. Отдавам заслужен респект на нозологичните описания, като включвам и собствените си разсъждения и умозаключения. Постулирам т.н. от мен параноидно-нарцистична ос, съдържаща се в „гръбнака“ на характеропатиите. В текста съотнасям личностовите разстройства към трансперсонална градация на съзнателността. Изложението ползва специфичен психодинамичен изказ, насочен предимно към клиницисти в сферата на менталното здраве и няма претенции за широко ползване.
(Клик на линка за целия текст)
...Приемане на характеровата параноидност, стояща в основата на всички тези процеси. В основата, защото за да не бъде преживявана отвътре, през разцепване и отричане, е проективно идентифицирана навън в другостта, при нарцистична себеидеализация, ограбваща доброто от ти обектите, в опит за защита от собствения несъзнаван пъкъл (всъщност от него) чрез надутия си балон от егоцентрична гордост. Така възрастният индивид с патологична характерова организация преповтаря във вътрепсихичния си и интерперсонален живот провала в качественото случване на паранидно-шизоидната и преминаването в депресивната позиции. Провал в интернализирането на добрия частичен обект, при разцепване от лошия. Този онтогенетичен провал не дава шанс и за последващото им интегриране, което прави описваната в тази статия динамика на такъв възрастен параноидно-нарцистична, дълбоко счупена...
Кога по-малко е повече - за психотерапията при характеропатии и психози в ремисия
(Кликни за прочитане на целия текст)
Вкратце, психотерапията при характеропатии (личностови р-ва) и психози в ремисия, е нужно да бъде провеждана неинвазивно, обрано неутрално, основно вербално, динамично отразяващо, трансферно ориентирано, интернализиращо променящо интроектите и удържащо, умишлено бавно, с основен фокус в подкрепящото поддържане, социализиране, развитие на метакогницията, лекситимията, стабилната връзка с реалността, осъзнаване на его синтоничността и променянето ѝ в его дистоничност на преживяваното, до мотивирано желание за промяна. Колко бавно? Една година е малко – практически две и повече, като тук отсъства обещаване на задължителна резултатност. Последната зависи от много фактори: генетика, мозък, лична съдба, биохимия, случване на току що споменатите подготвителни фактори. Защото, едва когато са изпълнени, психотерапията влиза в ролята си на истински действен, фокусиран в решения, трансформиращ инструмент.
(Кликни за прочитане на целия текст)
Вкратце, психотерапията при характеропатии (личностови р-ва) и психози в ремисия, е нужно да бъде провеждана неинвазивно, обрано неутрално, основно вербално, динамично отразяващо, трансферно ориентирано, интернализиращо променящо интроектите и удържащо, умишлено бавно, с основен фокус в подкрепящото поддържане, социализиране, развитие на метакогницията, лекситимията, стабилната връзка с реалността, осъзнаване на его синтоничността и променянето ѝ в его дистоничност на преживяваното, до мотивирано желание за промяна. Колко бавно? Една година е малко – практически две и повече, като тук отсъства обещаване на задължителна резултатност. Последната зависи от много фактори: генетика, мозък, лична съдба, биохимия, случване на току що споменатите подготвителни фактори. Защото, едва когато са изпълнени, психотерапията влиза в ролята си на истински действен, фокусиран в решения, трансформиращ инструмент.
(Клик за текста)
Все така те мразя, но живея без да ме е страх от теб!
..................................
Забележка: текстът представлява психотерапевтично домашно задание, целящо експлицираща преработка на психични съдържания. Автор е жена в 40-тте, възпитавана от родител с нарцистично личностово р-во от грандоманен тип с параноидно-социопатна коморбидност. Имената са фиктивни.
(Клик за текста)
Е, бях болна, с болки, в болница и щастлива.
Това ме правеше специална – хората трябваше да се съобразяват с мен, да ме пазят, да се грижат, да ми мислят само доброто.
След като се прибрах у дома, нещата си станаха същите като преди, само след няколко дни. И тогава с всичка сила натисках операцията, писвах, че ме боли, нашите изпадаха в паника и отново наставаше мир и тишина.
Започнах трайно да свързвам миговете на грижа, спокойствие, добрина и покой с боледуването. Само две години по-късно, защото нямах резервни апандисити, започнаха болки в корема, подуване, гадене, повръщане, тежки болкови кризи. Заведоха ме в гастроентерологията и там ме приеха, защото с някакъв вътрешен нюх бях започнала да нарушавам куп естествени процеси на хранене и прием на течности и съответно изследванията ми показваха неясен проблем. Осъзнавах, че се пристрастявам към болниците, но ми беше така безгрижно и спокойно на душата! От време на време правех по някоя съвсем истинска болкова криза, колкото пак да включат системите и да не ме изписват.
(Клик за текста)
От това разцепване възниква егото. Забележи, първоначално го няма. Всъщност его няма - то е продукт на разцепването от любовта, при което субектът се впива в добрия и отричащо дисоциира лошия обект. Впива се, тоест интроективно се идентифицира с удоволствието и се разцепва отричащо от неудоволствието. Така възниква отделянето от първичността на инфантилната любов, образуващо егото. Егото винаги представлява такава разцепеност - само при диалектичното ѝ, психотерапевтично, молитвено и медитативно преодоляване, човек се завръща към любовта. Вече обаче пораснал, вече в една осъзната, алтруистична Богочовечност, интегрираща хубавичкото и лошичкото, бидейки над тях, в синтезиращата ги трета позиция на освобождаващото Богочовека любомъдрие.
(Кликни на заглавието за целия текст)
Какво казва за опитностите на Сведенборг, или Учителя Беинса Дуно, или Ванга и т.н. науката? Нищо! Защото извръща глава или по-скоро като щраус си я поставя в пясъка на невежеството си. Науката е чудесна - методологията ѝ обаче е така плитка и двумерна по отношение на човешката когниция и целокупния живот, че засега единствено може да замери някои корелати, да опипа в тъмното и нищо повече.
(Кликни за целия текст)
Бихевиоризмът не на шега принизява човека до разновидност на изчислителната машина или примата. Хуманистичните, интегралните и холистични психолози не отричаме, че на едно примитивно ниво, човешката психика е поведенчески обусловяема и детерминистична. Към това добавяме обаче и твърдението, че това ниво действително е механистично и животинско, а че същински човешкото в човека е едно различно психично равнище, в което решаваща е свободната воля. Свободната воля на възприятието, мисълта, свободния дух, през които въпреки споменатия кондицируем детерминизъм, човек може да бъде много повече от биоробот. Може да бъде творческо същество, сътворец на Твореца!
(Кликни на заглавието за целия текст)
„Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.“
Нещо повече. Не можеш ли да понесеш мрака и бягаш ли от него, нямаш и щастието. Отбягваш ли трудностите, страданията и ученето, не си готов и за светлината на възвишеното щастие, но само за пушеците на сетивното изстискване на отблясъците от светлината му. Когато обаче имаш високата визия и силата да разбереш страданието като чудесни стъпала, водещи те по пътя към целостта ти, откъдето виждаш и знаеш от позицията на все по-светла мъдрост, тогава си готов за също толкова светла, ангелска радост...
Психотерапия и Психофармакология
(Кликни за целия текст)
(Кликни за целия текст)
Когато неврозата е психогенна, мотивацията за справяне висока, а разбирането за преживяваното е адекватно, тогава успеваемостта с помощта на психотерапията, е около 80%. При останалите 2-ма от десет, както съм писал и в други свои материали, се наблюдава комбинация от вторична печалба от поддържане на състоянието, ниска реална мотивация за промяна, както и прекалено механичен, виждащ неврозата като нежелана и ненужна болест, мироглед. Като добавим към тези проценти и хората с ендогенни етиопатогенетични фактори, наблюдението ми показва, че психотерапията е ефективно, необходимо и достатъчно само по себе си условие за преобразуването на невротично състояние в здрав, творчески и любящо смислен живот, при 70-80, средно 75% от потърсилите помощта ѝ. А тя винаги е помощ на самопомощта, помагане на самопомагането.
Психотерапия и психофармакология 2
(Клик за целия текст)
...Изследванията обаче показват, че не толкова методът е важният, а личността на психотерапевта. Правени са мащабни изследвания, в които се вижда ясно, че терапевтични модалности с изцяло различна теоретична парадигма и практически подходи, имат средно статистически еднаква резултатност при работата си с едни и същи нозологични единици. Както и че при ползването на едни и същи методи, различните терапевти имат тотално различни резултати. Тук стандартизирането на психотерапевтичните изследвания удря на камък - оказва се, че методът е важен, но вторичен, а че това, което определя ефективността на коя да е психотерапевтична модалност и методи, са качествата на терапевта, на личността му. Донякъде и стратегиите му за мотивиране, но предимно харизмата, разбиранията, личностовото му, силно излъчване, мощната му вяра, емпатия, упоритост, пробивност, сърцата смелост, лечебно присъствие, автентичност и т.н. ...
Психотерапия и психофармакология 3
(Клик за целия текст)
Тази дълбоко психотерапевтична сигурна свързаност с преживяването на неслучайна мъдрост, закриляно и синхронично учене в една жива, разумна вселена, това блажено усещане за любов, смиряваща диалектично ежедневните противоречия – преживяват се се освен психично и чисто телесно, едновременно. Сякаш имаш дълбоко сигурен отправен център, дори на кръста на житейското разпъване да си, в каквато и пертурбация, социален въртоп и поведенческо телесен дистрес да си. Стабилна база, скала на която е построен домът на духа ти. Сигурен си посред която и да е битийна несигурност. Сигурност посред несигурността. Отвътре сигурност. Оттам всичко придобива цялостен смисъл, бива смилано в горнилото на огъня на духа като ценен опит – всичко. Свързан и едно си – сигурно свързан и в дълбоко доверие. С човешката разумност зад външно проявяваното невежество, но и с любящата разумност на всичко живо. А се оказва, че нежива природа няма. На дело, отвътре си мъдрознаеш законите на живота, че каквото правиш, на себе си го правиш. Обичаш, виждаш и оценяваш безпределно красотата. Имаш ориентир и компас. Блажено щастлив си, с едно сигурно щастие, което охотно приема трудностите и препятствията, както и спокойно черпи от радостите, без да залепва за тях...
(Клик за целия текст)
...Изследванията обаче показват, че не толкова методът е важният, а личността на психотерапевта. Правени са мащабни изследвания, в които се вижда ясно, че терапевтични модалности с изцяло различна теоретична парадигма и практически подходи, имат средно статистически еднаква резултатност при работата си с едни и същи нозологични единици. Както и че при ползването на едни и същи методи, различните терапевти имат тотално различни резултати. Тук стандартизирането на психотерапевтичните изследвания удря на камък - оказва се, че методът е важен, но вторичен, а че това, което определя ефективността на коя да е психотерапевтична модалност и методи, са качествата на терапевта, на личността му. Донякъде и стратегиите му за мотивиране, но предимно харизмата, разбиранията, личностовото му, силно излъчване, мощната му вяра, емпатия, упоритост, пробивност, сърцата смелост, лечебно присъствие, автентичност и т.н. ...
(Клик за целия текст)
Може да се описва много как този процес премахва механизма на изтласкване и неутрализира страха, но само преживелищното, през тялото случване, има значение. Когато тази загуба на малкия невротичен контролец е приета, парадоксът е, че човек не става безволево мекотело, не. Ражда се самообладание, но идващо от позицията на цялостната личност, на Човека. Преди време писах по темите ти в тази връзка, но бях тотално игнориран и съответно спрях да си правя труда. Ако приемем познатия ни съзнателен процес за видима, осветена наличност, а несъзнавания, за тъмна непознатост, метафората с книгата "Белите не умеят да скачат" надхвърля буквалния си расов контекст, за да аналогизира в психичния.... Не можеш да скачаш...
(Клик за текста)
- Youtube плейлист с видеа, касаещи естествената психотерапия. ( https://www.youtube.com/playlist?list=PL4Thvm2bZPcHrt2ahWcltoOELWNY3UyhM )
..........................................................................................................................
Други статии, касаещи естествената психотерапия:
(Клик на заглавието за целия текст)
Дълго време преди години си повтарях: "Какво е това страх, яде ли се, пие ли се?, аз съм силен, смел..." Отвътре обаче врях като тенджера от задържани страхове, неискани от самия мен, отричани, но експлоадиращи през тревожни симптоми и отбягващи поведения. После четях наивно позитивистични и "духовни" книжлета, акцентиращи на "позитивното", а всъщност изтласкващо, че и раазцепващо мислене, опитващо се да заключи в невежествената си частичност собствени наранености в несъзнавани тъмници, да ги окове и практически, измъчи още по-силно. Не може - воплите се чуват, усещат, а огромна част от потенциала остава блокиран...
(Клик)
"Говориш" езика на животните и растенията не защото зубриш по западному език на тялото, не. Превръщаш се в съществото. Вътрешната ти идентичност с душата на живота те пренася в него и си него, чувстваш като него, усещаш като него, изпитваш нуждите му, копнежите му, страховете и болките му. Невинната чистота на съществата се превръща в портал, който те запокитва към непознати вселени, през които пътуваш. А когато смълчано обезмълвиш взора си, Боготишието избистря погледа ти, за да осъзнаеш, че вече си в центъра си, в онзи сввщен свят-Дом, за който винаги си копнеел. Пристигаш, като осъзнаваш, че никога не си тръгвал!
(Клик за целия текст)
Йерархия
- Децата приемат родителите си каквито са, без да опитват да ги променят и налагат
искания към тях.
- Родителите дават както, колкото и каквото могат, а децата получават.
- Децата дават на своите си деца.
искания към тях.
- При грижата за възрастните родители, важно е децата да помнят, че са „малките“, а родителите „големите“, без да се държат с родителите си като с деца.
- Ако децата се чувстват по-големи от родителите си, прекъсват потока на любовта.
(Клик за текста)
В естестввената психотерапия се превръщаме в родители на себе си. На онези най-наранени свои „парчета“, които са се промъквали конвергирани през социални, психични, поведенчески невротичности и симптоми. А сега ясно осъзнаваме раните си и като се учим да сме родители на себе си, ги обгрижваме сърцато, вече усмихнато и търпеливо, с благодарното осъзнаване, че можем да претворим характера, а оттам съдбата и живота си в синхрон със свободната ни, любяща воля. Път има! Изчерпването и празнината по време на ходенето в този път изчезват, защото се премахва причинителят на разцепването, изискващ цялата налична енергия и психо-либиден ресурс.
Успехът (клик)
Но, какво е успехът? Пари? Не и като самоцел. Власт и контрол? Имаш ли ги, при положение че си загубил вътрешния любомъдър смисъл, ставаш нещастна чума колкото за себе си, толкова и за всеки и всичко наоколо си. Публична известност? Не. Ако е страничен факт, ок, но умишленото ѝ търсене вече говори за вътрешна бедност при загуба на същината си. Защото непременното задоволяване на тълпите по правило изисква тази загуба.
(клик за текста)
Тук се питам - дали психичните невротични "възли" от несъзнавани и полусъзнавани противоречия, даващи мощен дебит и напор в тчорческото пълноводие, не са плащаната цена на проявяваното талантливо творчество? Определено са и благодарение преживяваното психотелесно налягане на такива надхвърлящи сивата нормалност таланти и гении, човечеството се развива.
(Клик за текста)
За мое собствено добро искам да общувам с хора, които се стремят да открият какво би било да бъдат живи по такъв начин – а именно да не оставят неизказани неща и неразплетени възли; искам да бъда с хора, които са гладни за истината, които искат да прекарат времето си като учат и споделят наученото, вместо да отбраняват имиджа и репутацията си, … хора, чиято жажда за учене и споделяне е по-силна от страха да не се посрамят, …хора, на които им е дошло до гуша да се преструват и да се обвиняват, …хора които се интересуват от характера и пълноценността си повече, отколкото от морализма и нагаждането по определени роли.
Обективност в даването на обратна връзка
(Клик за текста)
Обективна е, доколкото даващият я, е преработил и познава себе си - тогава през тази си адекватна свързаност с вътрешната си, а оттам и с външната взаимоотношенческа реалност, когато е искрен, обратната връзка е обективна. Когато себепознанието е слабо, човекът дава обратна връзка през непознаваните си и нетрансформирани характерови сценарии - през тях пречупва и изкривява силно. Това пречупване е от идеализиращо възхваляващо, до обезценяващо принизяващо, като минава през блудкаво сиво безразлично, но отново отклонено от актуалната споделена личностова реалност на получаващия такъв фийдбек.
Благодаря, професор Бернаскони
(Клик на заглавието)
"Да бъда свободен,
докато и ти си свободен.
Да се виждам
и да те виждам.
Да бъда със,
не вътре в твоето Аз!"
Тук се питам - дали психичните невротични "възли" от несъзнавани и полусъзнавани противоречия, даващи мощен дебит и напор в тчорческото пълноводие, не са плащаната цена на проявяваното талантливо творчество? Определено са и благодарение преживяваното психотелесно налягане на такива надхвърлящи сивата нормалност таланти и гении, човечеството се развива. (Клик за текста)
За мое собствено добро искам да общувам с хора, които се стремят да открият какво би било да бъдат живи по такъв начин – а именно да не оставят неизказани неща и неразплетени възли; искам да бъда с хора, които са гладни за истината, които искат да прекарат времето си като учат и споделят наученото, вместо да отбраняват имиджа и репутацията си, … хора, чиято жажда за учене и споделяне е по-силна от страха да не се посрамят, …хора, на които им е дошло до гуша да се преструват и да се обвиняват, …хора които се интересуват от характера и пълноценността си повече, отколкото от морализма и нагаждането по определени роли.
(Клик за текста)
Обективна е, доколкото даващият я, е преработил и познава себе си - тогава през тази си адекватна свързаност с вътрешната си, а оттам и с външната взаимоотношенческа реалност, когато е искрен, обратната връзка е обективна. Когато себепознанието е слабо, човекът дава обратна връзка през непознаваните си и нетрансформирани характерови сценарии - през тях пречупва и изкривява силно. Това пречупване е от идеализиращо възхваляващо, до обезценяващо принизяващо, като минава през блудкаво сиво безразлично, но отново отклонено от актуалната споделена личностова реалност на получаващия такъв фийдбек.
(Клик на заглавието)
"Да бъда свободен,
докато и ти си свободен.
Да се виждам
и да те виждам.
Да бъда със,
не вътре в твоето Аз!"
(Клик за текста)
Текстът представлява мой шеговит (и всъщност отвъд хумора, наситен с уважение към анализата) отговор в портала за съзнателен живот, рубрика "психотерапия онлайн".
Религиозна вяра - Психоза - отношения
(Кликни за целия текст)
Резюме. Авторите разискват клинични наблюдения на пациенти, които, без да са били религиозни до заболяването, стават вярващи по време на психозата. Във връзка с това се обсъжда психологичната същност на вярата. Стига се до заключението, че у пациентите се образуват компенсаторни, реактивни образувания, подпомагащи човека да намери едно ново равновесие в разстроения от психозата вътрешен свят. От този извод се стига и до идеята, че вярата е един от най-сигурните защитни механизми на Аза и поради това тя би следвало да се причисли към списъка на тези механизми.
(Клик за целия текст)
Синхроничността, за която говори колегата Юнг, се проявява с пълна сила в практиката на психотерапевта. Колкото повече време работи, колкото повече разширява собственото си съзнание и интегрира елементи от личното си и колективно несъзнавано, толкова по-често и повече го търсят по-комплицирани, тежки, коморбидно букетни случаи от спектъра на личностовите разстройства и психозите. Търсят със заявката за справяне с невротично тревожно разстройство, което като връхна дреха, прикрива промъкваща се психоза или характеропатия. Синхроничност…
Или може би психотерапевтът, разширявайки осъзнатата си способност за прозиране, облечена в аналитично проследяване на несъзнавани съдържания и динамика, съзира това, което преди време, бидейки неофит в професията си, през първите примерно 7-10-на години, не е виждал или не е искал да види в амбициозния си опит за ускорено справяне. Или глобалното, все по-масово „изтрещяване“, идващо от отдалечаване от любящата нравственост на човещината и потенциала, ведно с повишаващата се вибрация и нуждата от следващата я по честотата си, разширяваща се, но всъщност буксуваща в тесен еготизъм съзнателност, действително водещи до бум в психичните разстройства, заедно със закономерната синхроничност, откликваща на повишената способност на дългогодишно практикуващия психотерапевт да съзира зад завесата на социалната маска, комплексно води този процес?! Процес на наплив от все по-тежки, психиатрични случаи, при което терапевтът носталгично си припомня простотата на работата си с едни тревожни разстройства, неподлежани от характеропатийна или психоттична формация…
(Кликни за целия текст)
"Духовно" заобикаляне на емоционални нерешености чрез психични защитни механизми, изолиращи нежелани собствени проблематики през интелектуализации, рационализации, формиране на реакция, отреагиращи емоционални изстъпления и др.. Аналитичните дезадаптивни защитни механизми имат силата точно да изразят на пси език разговорния израз духовен байпас. Докато при представяното за духовна практика и живот действат автоматично несъзнателно, тези психични механизми, накичени с думичката духовност, потискат, изтласкват, замитат под килима на съзнателността и така хронифицират и карат нерешеното да гние и се множи количествено разнообразно и качествено деградиращо.
(Клик за целия текст)
Тематични бележки по книгите "Опит в оцеляването" 1-6, на Сергей Николаевич Лазарев
(Клик за целия текст на заглавието)
„Човек, който се устремява към любовта, знае че ще постигне всичко. Той не се съмнява в мечтите и надеждите си. И вместо да търси виновни, търси нови пътища за постигането на целите си. Вместо да обвинява някого за неуспехите си, той осъзнава, че причината за проблемите му е в него самия, в собствения му мързел, страх, униние и неспособност да обича.“ Опит в оцеляването 6, стр. 11
(Клик за целия текст)
Юнг говори за четири житейски фази, олицетворяващи различна степен на самосъзнание и зрелост, примерно от 16 год. възраст, до кончината на физиологичния носител: атлет, воин, декларация, дух. Ползвайки идейните насоки на колегата с уважение, ще ми се да нарека последните две фази по-резониращо с вложения в тях смисъл: жертва и цялостност. Тоест, ето ги 4-те фази: атлет, воин, жертва, цялостност.
(Кликни за целия текст)
Всеки да има нужда от психотерапия - не мисля. Животът е за живеене, не за психотерапия. От 100-130-на години психотерапия? Опити за обективизиране, да. Но психотерапия е имало винаги, проявявана през системите за развитие на потенциала - още от шаманските и жречески мистерии, през религиозните учения и системите за разкриване на потенциала (като йога). Да, наложително е психологичното познание, в контекста на което се случва психотерапията, да стъпва на когнитивно научна база, а психотерапевтът да познава добре това постоянно развиващо се ноу хау.
Правенето на самата психотерапия обаче, ефективността ѝ, в много по-голяма степен е изкуство, творчески процес е.
(Кликни за целия текст)
"Ние сме същества на път към смъртта си. Ние не сме безсмъртни, обаче се държим като безсмъртни. Това е недостатък, които ни погубва като индивиди и един ден ще ни погуби като вид..."
Дон Хуан Матус, фиктивен персонаж на фентъзи писателя Карлос Кастанеда
Литературният герой на Карлос греши и е много прав в същото време. Безсмъртни сме като вечни същности. Този физически апарат, през който се проявяваме, за да се учим обаче, е жалко смъртен. Вместо да осъзнаваме Себе си, когато се идентифицираме с тленната биология и смешните социални консенсуси за реалност и цели на живота, тогава действително погубваме Себе си.
Психонавигатор
(Клик за цялата статия)
Гърцизмът психотерапевт? А защо не психонавигатор, пси фитер, когнитивен психонавт, ког гайд, пси капитан близко или далечно плаване, или простичко, душелечител...
(Клик за цялата статия)
Гърцизмът психотерапевт? А защо не психонавигатор, пси фитер, когнитивен психонавт, ког гайд, пси капитан близко или далечно плаване, или простичко, душелечител...
(Кликни на линка за целия текст)
Научната психология и когнитивна наука се опитват да измерят количествено психичните процеси, като корелират актуалните такива с външно измерими поведения. Истината обаче е, че такъв подход прилича на сляпото опипване на лишен от зрение, на съждение за светлината единствено по отделяната топлина, за разбирането за симфония, правено от глух, по сензорната вибрация... Количественото овеществяване на психичните движения е опит чрез количеството да измерим качеството. Доколко любовта, смисълът, мъдростта, свободата могат да бъдат количествено измерени, оставам на заключението на читателя!
Времевата продължителност на психотерапията обаче е качествен, а не количествен процес!
(Кликни на линка за целия текст)
Добра статия за пузитивнуту мислини и неговия братчед от долния етаж, треньорството. Ко(у)чинг ли е, овчедушие ли е, не знам, но затова вдигаме ръчички, рипаме в духа на "кой не скача, е... (ако си спомняш...) !" и яко избутваме пси акита до пълен невротичен запек, в гонене на Михаля на успеха... Но, както в "Хлапето" - докато Чарли Чаплин мъкне джама и маджуна, лапето търчи пред него и троши прозорците - а той слага новите. Така и пузитивнуту кочване - след като редовно надъха чрез продажба на празна емоция и 0.5 см. дълбоки "пет стъпки за...", набутващи неосъзнати и нежелани съдържания още по-дълбоко, не след дълго блеещият овчо-кочо последовател разпъпва една красива невроза и разцъфтява на психотерапевтичното диванче, за да преработи дивното диване в себе си, все още преживящо кочо ярмата, представяна му за живото спасяващ еликсир...
Хубаво нещо е коучингът - 6 години психология - скип. 10 години психотерапия обучение - скип. Яко, бате ! Десетина уикенда интензиф въркшоп - инаф, брадър.
Кво требе да си як коуч? Длъжен си да не знаеш много, но да продаваш трохичките си знание опаковани в увереността, че предлагаш скъпоценности. Защото колкото повече знаеш, все по-уверен си, че все по-малко знаеш - а така губиш абсолютно нужната за успешния коуч социопатна наглост - злеее, нее, нее, не! Затова никакво четене, освен евентуално за копи пейст от някой мъни гуру, да не се пренапрегнеш евентуално Щото от личната креативност на високо ниво боли, пък и не продава, а само проправя познавателни пъртини - кел файда...
(Кликни за целия текст)
Няма аз и Бог. Има Аз съм Бог. Тогава разчиташ на Себе си!
(Кликни за целия текст)
Добре е, че осъзнаваш рамките, натрапени ти отвън, от ранните години досега. Виждаш ги, това е чудесно. Започваш да се бунтуваш, това е велико! Исус е бил бунтар. Казвал е, че идва да продължи старото и да изпълни пророчествата, но никак не е успявал да се вмести във фарисейските норми. Ама никак. Преливал е отвсякъде, погромявал е самия смисъл на разбиране на законите, поставял е напълно нови възприятийни призми, променял е значенията, посоката, пренасял е схващанията на тотално различно ниво. Всъщност, за да живееш резонантно с Исус, е нужно да си бунтар. Нужно е да разчиташ на Божественото в Себе си и Него да слушаш, нежели зомби гласовете на системата. Да се водиш по слънцето в теб, докато малките бездушни лампички на света пробват да заслепят кръгозора ти. Нужно е да имаш смелостта да се заявиш здраво пред тези социални клишета, трапове и хлъзгави урви, държащи в капаните на невежеството, на робията на оковаността в псевдо християнството, но далеч от живото разбиране и живеене на Христос. Ако другите религиозни водачи са били хора с положение, то Исус е бил социално слаб бедняк, син на обикновен дърводелец. Сидхарта (Буда) е бил царско синче - принц. Махавира, основателят на Джайнизма, е бил цар. Соломон е бил цар... Йешу от Назарет е бил никой в социално отношение. Не се е ползвал от биографичното си и социално минало по никакъв начин. Въпреки това, е станал цар. Не само на юдеите, а на две трети от населението по планетата. Защото е провеждал Любовта. А нейната сила е неимоверна. При това е бил близо до хората. Буда е далечен, нечовешки спокоен е, сякаш не е от тази земя. трудно е да достигнеш Буда. Махавира още повече - норми, отричане, правила, дадени от висока перспектива. Все едно някой ти помага, но от покрива на сградата и се опитва да ти подаде ръка. Исус обаче е долу, в калта заедно с окаляните. Исус никога не е бил против секса, против живота, против света. Не, дошъл е да акордира света, секса, живота с божествения. Не от пиедестал, а рамо до рамо е говорел, гневял се е, обичал е божествено, но и по човешки. Цялото поставяне на Исус някъде, далече в историята и на пиедестал, го превръща в мъртва статуя. Но, светът има нужда от мъртва статуя, за да може да манипулира, да се лъже и фарисейски фанатично да продължава да почита буквата, задоволяваща нарцисизма му, вместо да общува с живия Исус сега, за да стигне до христовия дух. Исус е бил типичен бунтар. Силните на деня, добре окопали се във властовите си позиции, манипулиращи през мъртви закони, никак не са го харесвали. Разпънали са го - не чуждите, своите му са го убили. Защото именно са ненавиждали бунтарския му дух, говорещ любовта. Любовта е мека. Но може да бъде видяна и като огън всепояждащ, като бунтарски дух от разчитащите на статуквото на егоизма си. А Исус е говорел любовта. Не за любовта, а е говорел любовта. Това е Христос, това е помазването - любовта е!
(Кликни на линка за целия текст)
Твърдя, че спрямо актуалното познание на човешката психика, психиатрите са в твърде необлагодетелствано положение. Първо, пропускат ученето на шест години психология. Как тогава да работят с психика? Получава се оксиморон - дървено желязо или психиатричен непсихолог... Второ, малцина психиатри си дават труда да изучат много добре, но и да развият майсторство в поне няколко психотерапевтични метода. Още по-малко от тях практикуват реално действена психотерапия. А още по-малко, действително ефективна такава, при която разчитат изцяло на психотерапията си, нежели на психофармак, ставащ част от проблема, не и от решението му. Има изключения, разбира се. В тази статия изразявам пълното си уважение към колегите психиатри, осъзнаващи холистичната човешка природа. Основно обаче се спирам на някои абсурди, които са масово изповядвани от немалко колеги психиатри.
(Кликни за прочитане на целия текст)
Някои факти, споделени от психиатъра-психотерапевт Вълчо Йорданов (добавям и свои изводи и насоки за разсъждения).
(Кликни на заглавието, за целия текст)
"В зоната на несъзнаваното, шизофренния процес е един нормален психодинамичен процес. Това е т.н. „Първичен Психичен Процес”...
Целева група на психотерапията
(Кликни за целия текст)долните няколко непринудени и спонтанно написани редове са провокирани от статия на колежка, твърдяща че в психотерапията се работи основно с житейски казуси и лични проблематики. Моят опит показва друго. Да, психотерапевтичната помощ може да бъде от неимоверна помощ при такива случаи, но не по-малка такава могат да дадат добрите и съзнателни приятели. След 10 години практика (2016-та год.), опитът ми говори, че резултатната психотерапия има различна целева група. Текстът е изцяло неформален.
(Кликни за целия текст)
Обнулираност – нубес (летни облаци) – пасивно и частично участва в реалността
Сомнолентност – сънено състояние
Сопор – отсъстват голяма част от неврологичните рефлекси
Кома – отсъстват всички рефлекси и съзнателност
Психотични помрачения на съзнанието
Делир – остър психоорганичен синдром – по-подходящо лечение в реанимацията, не в психиатрията. Делирът е най-острата фаза на алкохолната (най-често) абстиненция. Халюцинации – често за дребни черни животинки, буболечки, редуващи се активни и пасивни състояния, тремор (делириум тременс). Цел при лечението – заспиване. Често се третира с диазепам.
Онейроид – подредена халюцинаторна продукция на фона на ясно съзнание. По-фини халюцинации от делира. Фантазоподобно халюциниране с двойна ориентация – има известна връзка както с външната, така и с вътрешната фантазна реалност...
Психиатрията, индустрия на смъртта? - коментар към едноименния филм
(Кликни за целия текст)
Психиатрията, индустрия на смъртта? - коментар към едноименния филм
(Кликни за целия текст)
Филмът започва с основателните твърдения, че психиатричните диагнози се поставят единствено въз основа думата на психиатъра. Един и същ човек, отишъл при пет различни психиатри, би могъл да бъде диагностициран с пет различни диагнози. Засега няма хематологичен тест или някаква биопсия, с които по научен начин да се диагностицира психично заболяване. Има допаминова хипотеза, но повишен допамин има и при дузина други състояния, при които не се наблюдава психотичност. Във филма не се споменава нищо за когнитивната невропсихиатрия, която обединява твърдо научния подход на когнитивната невронаука с психиатрията...
(Кликни за целия текст)
...Пациент означава буквално търпелив – човек, на когото му се налага търпеливо да приеме и усвои житейски задачи...
(Кликни за целия текст)
...Не го чети, да не вземеш да се отпуснеш и довериш вродената мъдрост на подсъзнанието си, сакън недей. Нали знаеш, че ако сега се отпуснеш и довериш, се срещаш челно с това усещане, с този импулс,който сякаш ти казва да ритнеш когата, камбаната, да гушнеш маргаритките... Е, ако го посрещнеш, би ти се наложило да се отпуснеш и да му се довериш, за да видиш само, че всеки страх си отива и остава само една смелост, радост и спокойно вдъхновение. Е, да ама то не е ли опасно? Тогава как ще теглиш внимание хистерично? Ще е нужно здраво да си го заработваш чрез стабилност, смисъл, щастие, приятелсска настройка на пълноценност и дълбока самоувереност... не знам струва ли си, не е ли по-добре да се страхуваш, толкова много носи, сякаш спасява, пък и имаш извинения за какво ли не да не направиш, пък и си специална сякаш така, сякаш всеки миг ще полетиш от прозореца и са ти длъжни да са ти наоколо... Еееххх, какви сладки ползи са това, потрило ръчички подсъзнанието...
(Кликни за целия текст)
Защо ми е да се сравнявам? Важното е с теб, характер мой, в какви взаимоотношения сме. Понякога ми се иска да си по-прям, понякога по-открит, и понякога да си замълчиш. Все ми е трудно да те управлявам. И пак понякога успявам, но рядко! Питам се защо не се разберем. Да се споразумеем. Та ние зависим един от друг. Може би можем да си сътрудничим. Може би ще помогне ако по-често си говорим. Ако можех да знам какво ти е нужно, за да се проявиш в пълния си блясък, така че да си бъдем полезни... Може би живота би поставил нещата така, че да можем да си сътрудничим... А може би знам, но ми е нужно мъничко само смелост!
(Кликни за целия текст)
"Как да практикувам продължително нещо, което би ми изградило дисциплината, след като именно самото практикуване на това нещо изисква дисциплина от моя страна"
Все едно питаш "Как да построя къща, когато я няма? Или "Как да направя торта, когато не е тук?". Има ги съставките обаче. Има ги тухличките и хоросана. Самото скачащо внимание е съставено от хиляди тухлички. Хоросанът е спокойното, с желание и обич усилие по слепване на тухличките в обща посока, в обща цел. без престараване. Когато веднъж вече са слепени известен брой, вече има промяна. Тогава става по-лесно.
10 години рубрика "Психотерапия онлайн"
(Клик за целия текст)
Десет години - не са малко... Почнахме като на шега, но постепенно да проверим "Психотерапия онлайн" и отговорим, се превърна в част от ежедневието ни. Защо го правим? Очевидно не за пари, нито за слава. Защото да помагаме, е част от призванието ни на тази земя - затова. Защото любовта, проявяваща се през нас и искаща да се влее в хората в нужда, го изисква. За Бога го правим - изцяло благосърдечно и алтруистично.
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Забележка (disclaimer): в редовете по-долу правя пряка връзка между учението на всемирното бяло братство, дадено през словото на Беинса Дуно и психотерапията. Твърдя, че хилядите му лекции, беседи и проповеди представляват богата „руда“, от която могат да бъдат извлечени тонове чисто злато от психотерапевтични принципи и конкретни методи, правещи психотерапевтичния процес синхрониращ със закономерностите на целокупния живот, а оттам и истински ефективен. В никакъв случай не заявявам изчерпателност – по-скоро само загатвам, като отново твърдя, че има за вършене работа по извличане на огромния психотерапевтичен потенциал, заложен в посланията на Учителя. Заявявам, че ако тази работа не бъде вършена, ние българите бихме заприличали на просяци, молещи се за коричка хляб, докато седим върху планини от чисто зърно, на жадни и морни пътници, недовиждащи богатството от потоци и извори, бликащи жива вода, през които минават. Или още по-зле, на кучета, стоящи върху слама, която нито ползват, нито дават на други да го направят… С тези думи заявявам, че запознаването с думите на Учителя е благословия, но и отговорност, която е нужно зряло да бъде поета.
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Още преди 2600 год. Сидхарта Гаутама - пробуденият, казва: "Колкото повече желание (за удоволствие), толкова повече страдание!..." . Какво означава това? Ако човек се стреми изключително към удоволствието, прилепва към него и автоматично бяга от естествените житейски страдания. Такава ментална нагласа обаче е гаранция именно за увековечаване на страданията. Защото е невежо лишена от присъствието на Човека! Светът е полярен - болка и удоволствие, мъж и жена, ден и нощ. плюс и минус, електричество и магнетизъм... Само когато човек се учи поравно както от трудностите, така и от насладите, като нито се привързва към удоволствието, нито бяга от житейските изпитания и страдания твърде усилено - само тогава е способен да погледне и двете от позицията на трета, диалектична перспектива, която обхваща и двете в напрежение и единство. Събужда се Човекът! А неговата основна цел при ученето му в този бинарен свят, не е удоволствието, а смисълът, Логосът!
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Но, обратната страна също си има обратна страна, както казват в дзен J . По време на обучението се случват няколко наистина силни и качествени тренинги, на които по цял ден, по 12-16 часа се работи изключително интензивно и наситено, разтърсващо и променящо. Преподавателите са силно харизматични личности, с богата обща култура и умения за общуване. При това, всеки от тях много различен като индивидуалност, което кара обучаваните да интернализират различни модели на обучителни и терапевтични стилове. Обучаваните специализанти, без изключение, са истински богати душевно и интелектуално люде. Методът е млад, жизнен, има много „хляб“ в него! Просто е нужно да се развива – както теоретично, така и практически и като структура на обучението!
(Клик за целия текст)
Олаф Трап е психотелесен психотерапевт, председател на немския клон на вдъхновения от работата на Александър Лоуен метод „Биоенергиен анализ“. Аз самият от началото на практиката си работя през тялото, поведенчески и преживелищно, както и формализирано познавам този подход от метода на Валдо Бернаскони, „Психотерапия на петте движения“.
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Има едно весело нещо, което се нарича връзка с реалността, осъществявана през здрав разум и логика. Това е основата на последващите етапи на работа по себедоверяване и себезаявяване, харизма и самоувереност в психотерапията. База е! Ако нямаш такава база, дори и като старт относително твърда, но все пак налична, това би означавало, че не се вписваш в понятието невроза, а в друго...
(Кликни на заглавието за целия текст)
Да строиш дом на скала! Здрави основи, да. В индуизма градацията е йога -> тантра. В будизма е сутра, тантра, дзогчен. Принципът е един и същ. Първо, здравата основа на дисциплината, нравствената чистота, стабилни принципи, резониращи с дхарма, известна целомъдреност и въздържание, ограничения в храната, много труд, воля... След време, когато дисциплината е автоматизирана като здрави психични и поведенчески граници, се получава въпросният качествен скок в осъзнаването. Практикът разбира, че наложената дисциплина е само старт, ограда, която подсигурява по-нататъшния път в спонтанната му автентичност. Разбира, че ако продължава да се фиксира само в дисциплината, от пръста, който сочи слънцето, не вижда слънцето.Но, дисциплината е нужна основа на психичната му сграда, къща строена не на пясък, а на скала.
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
В тази статия споменавам някои причини, които дават право на психотерапевта да даде отказ, да откаже работа с даден случай. В текстовете на описаните три случая са спестени всякакви лични подробности с цел конфиденциалност. След описанието на случаите, обобщавам причините, изложени в тях и разсъждавам върху още четири такива. Авторът запазва правото си да променя, обогатява или коригира изложението.
(Клик)
- Господине, казах ви, че през втори човек не записвам - нека заповяда в сряда вечер. Прав сте за сайта - пропуснал съм да отбележа. А телефона - получавам по над 100 обаждания на ден - умишлено не отговарям, не мога да приема всички, съжалявам.
- Като имате сайт и сте сложил телефон, сте длъжен да отговаряте!
- Длъжен да покрия очакванията да стане по вашето, за да не се задействат страховете ви?
(Кликни на заглавието за целия текст)
В текста, през самоирония към мен, подхода и разбиранията ми, иронизирам психичните динамики на редукционистичния, плоско двумерен материализъм.
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Когато терапевтът преживява радостта да работи с човек с високо ниво на съзнателност, малките теоретични и приложни терапевтични определения и практики придобиват различно измерение – надхвърлят себе си. Така и хипнозата от техника и червена нишка, ползвана в резултатната психотерапия, в случая се превърна в разширено състояние на съзнанието. Състояние на повишена осъзнатост, при което дали като фон на терапевтичния разговор или в интенционално интравертно водена работа с транс, както в пациентката, така и в мен самия се индуцираше единно поле на променено творческо състояние. При това в случая хипнотерапията винаги бе диалогична. Пациентката умееше да вербализира преживяванията си, да поддържа връзката с мен и околната реалност, докато бе в дълбок транс. Колко типично за дълбокото творческото състояние!...
(Кликни на линка за целия текст)
Да обобщим още веднъж накратко. До какво води свръх – либералното възпитание?
- Неуважение към добрия авторитет, към старостта и възрастните, към родителя и учителя.
- Дълбока вътрешна неувереност, прикривана от стимулирания чрез либералността нездрав нарцисизъм.
- Липса на здрави ценности и нужни граници, убеждение за всепозволеност.
- Слаби воля, дисциплина, фокусирано самоограничение в името на добра цел.
- Склонност към зависимости.
- Лесно невротизиране и характеропатийни компенсации при сблъсъка между нарцисизма и ралноста.
- Неспособност за истинско, дълбоко доверие в себе си и другите.
- Разпад на семейната структура.
- Самотни майки и липса на мъжки образ, което на свой ред води до предпоставки за инфлация на гей склонностите (защото една от причините е именно липсата на зрав мъжки модел за интернализиране), но и допълнителна липса на здрави граници като цяло.
- Сексуален разврат и деградация.
- Вандализъм.
(кликни за прочитане на целия текст на заглавието)
Автоагресията на вината представлява страх от непокриване летвата на едно огромно и гордо трябва, което винаги е внушено отвън, но прието за свое. Виновният не умее да се заяви здраво и отнема свободната воля, като манипулира другите чрез мрънкащо дразнене, подривни действия (acting out), с което ги кара да го атакуват, което на свой ред вменява вина в самите тях - тогава той получава правото да нападне садистично.
(Клик за текста)
Падението е корени. Въпросът е от земно гниене, да се превърне в свързано с безкрая, със ствола, клоните, листата, цветовете и плодовете на великото дърво на живота. Тогава всичко идва на мястото си, в целостта. Няма велик светец, който да не е бил велик грешник. А мъдрият е и над двете. Не съди, за да не бъдеш съден - нито знаеш миналото на светеца, нито бъдещето на грешника. А е казано: Бъди горещ или студен, нежели хладък. Хладкия нормиран сивушко и дяволът не го иска...
(Кликни на линка за целия текст)
"Това, против което човек въстава най-много, то ще му дойде до главата. Забележете това сега, то не е играчка. Туй, което не искаш, то ще ти дойде до главата. Ако ти искаш да изгониш туй малко зло, от което не си доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло."
Беинса Дуно, Двата природни метода, НБ...
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
За един безпристрастен изследовател разлика между монотеизма и политеизма няма. Разлика има за неразвитата познавателна способност на неподготвеното и безчувствено самосъзнание с тесен кръгозор, който му позволява да види само едната страна на монетата. Както при притчата за слепците, които докосвали различните части на един и същ слон, но твърдели че това е нещо съвсем различно от докоснатото от другия, така и късогледството на предубедения наблюдател пречи на цялостната му визия за практическата идентичност не само на различните психологическо-религиозно-познавателни системи, но и на знанието като цяло.
Психология на ревността
(Кликни за целия текст)
Ревността може да бъде видяна като обсесивно компулсивно разстройство (натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран в по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс, така изтласкан, придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство – защита на собствената територия – и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения, тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки от нас животното живее и има своето място и роля. Това, което е важно, е да умеем да поставим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си, към истински човешкото в нас!
(Кликни за целия текст)
Ревността може да бъде видяна като обсесивно компулсивно разстройство (натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран в по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс, така изтласкан, придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство – защита на собствената територия – и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения, тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки от нас животното живее и има своето място и роля. Това, което е важно, е да умеем да поставим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си, към истински човешкото в нас!
(кликни на линка за прочитане на целия текст)
"Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаб, тогава имате най-голямото Божие благоволение." Беинса Дуно
Положителни и отрицателни сили в природата - ООК, изд. Русе
Когато човек си мисли, че е силен, че може, че знае, че има власт над себе си и другите - тогава е най-слаб. Тогава с психичните движения на надута гордост, невротично затъмнява връката с душата си. Или психопатно я прекъсва и се превръща в ходеща черупка, бездушно зомби.
Когнитивно научни, психотерапевтични принципи в словото на Учителя Беинса Дуно
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
"...Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го питайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката именно очертва образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ше бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване?!" Беинса Дуно, Лъчи на живота, РБ, 1937г.
Идва при мен човек с панически атаки, обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, агорафобия, социофобия, хипохондрия, хистерия, житейски трудности в една или друга област... Страх го е от полудяване, болести, смърт, от излагането пред хората и отвхърлянето им, от самотата и безлюбието, от безпомощността и слабостта. Казва "Искам да съм като преди, пак да си бъда същия, не искам тази мъка, не я заслужавам, трябва да я махна от живота си!"... А, ще имаш ли живот, ако се лишиш от трудностите и страданията, които самият Живот ти е дал, за да преобразува въглена на недостатъците ти, до диаманта на зрялото хармониране с мъдролюбието ти?!
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
Следващите цитати от Учителя могат пряко да бъдат съотнесени към принципите на психотерапията. Въображаемият постепенен или директно имплозивен сблъсък с най-страхуваните ситуации в когнитивната наука се наричат съответно систематична десензитизация и излагане на стимули с превенция на отговор (наводняване). Ползва се принципът на парадоксалното намерение, добре описан в различни школи на психотерапията - например в логотерапията на Франкъл, както и в краткосрочните терапии и поведенческата терапия. В началото се практикува въображаемо, във водена визуализация (хипнотерапия, нлп), след което ин виво, в ролеви игри, психотеатър и поведенчески експерименти в реална среда. Извън главните похвати, Учителят говори и за промяна на отношението от бягство (avoidance behavior), в смирено, любящо приемане на страхуваното. Принципът и следващите от него многобройни хипнотични, медитативни, когнитивно поведенчески, психотелесни и т.н. многобройни техники, са приложими както при работа с монофобии, така и при тревожни разстройства, зависимости, гняв. При тревожните р-ва, след структуриран анализ на характеровите, автобиографични заложености, се установява, че зад външните маладаптивно компенсаторни защитни механизми, лежи тревожността на характерови базисни вярвания. Във водена визуализация/ транс, а впоследствие и в ролеви игри и поведенчески експерименти, тези вярвания се адресират чрез подходящо насочена работа по досег с тях и преобразуването им до адаптивни вярвания и афективна самоувереност.
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Избирам да виждам отварящите се врати на възможностите!
Какво са старите ръждясали вратички? Емоционални и поведенчески патерни, каращи ни социално да прилепваме към зловредни за нас хора, поведения, системи и неефективни избори. Прегради в ума, които разчупени, водят до възможности за надрастването им. Лесно е да се каже: "Виж възможностите, вместо да се вкопчваш като бебе в майчината цицка на старите си вратички - привички!"... За да го може човек обаче, е нужно да преработи страховете, които го карат да се вкопчва и спират визията му за безкрая от възможности! Когато затворя врата зад гърба си, паля огън зад себе си и дори не мисля да поглеждам назад. Защото някои привични "врати" всъщност са невежи трапове, а възможностите са наистина безброй, когато съзнанието на любяща и себепознаваща се самоувереност присъства!
(кликни на заглавието за целия текст)
"Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, мож
(кликни на линка, за да прочетеш целия текст)
...Добрият психотерапевт е различен с това, че обича пациентите си – сърдечно, непривързано, но чисто по човешки, умее да люби – искрено и сърцато, емпатично да обгърне човека пред себе си с енергията на любящото разбиране и съпричастно съчувствие. Умение да се вчувства в пациента си „плътно“, изцяло да „влезе в обувките и кожата му“, да резонира с душевността му така, сякаш се образува специално лечебно пространство – сфера на любяща сигурност. Терапевтично пространство, което в архетипно несъзнаваната дълбочина на изконната потребност от смислена и светла обич, синхронира с цялостната личност, със същината на човешкото в човека. Любов, която терапевтът в годините на житейски скърби, качествено преминати трудности и страдания, се е научил да провежда през смирението си. Когато обичаш човека, на когото помагаш да си помогне, приемаш лично случая му, сърдечно се ангажираш с позитивния развой и изход от преформулирането на проблематиката му в научаването на уроците, благо дарявани от житейската мъдрост...
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
Аз не си мисля: „Аз го познавам добре!“ Аз и не зная, че не го познавам. Който сред нас го познава наистина, той не знае, че не го познава.
Който не може да осмисли Брахман, той го осмисля. Който го осмисля, той не го познава. Неразбираем е за онези, които (си мислят, че) го разбират. Разбираем е за тези, които не го разбират.
(Кликни на линка за прочитане на текста)
Тази диалектична пътека е пряко свързана с интегриране на базисното разцепване, първоначално сформирало егото като първия частичен обект през първите месеци след раждането. Интегриране до любящо-мъдра цялостност, определяща човека като разумен. Липсата на стремеж към такова оцялостяване деградира разумния човек (homo sapiens) в психопатизиран психотик. Оказва се, че голяма част от съвременното човечество, следващо тотално преобърната, безбожна и все по-примитивна ценностна система, живее в масова психоза, приемана за норма… Но, тук само загатвам, а в отделна статия ще коментирам изначалната относителност на социалното его - анатман.
(Клик за текста)
Познаването на Бога е смисълът на човешкия живот. Без Бог живот няма, но единствено празни, лишени от същност илюзии. Упанишадата разкрива тайната: през вратата на смъртта бива познавано божественото. Смърт не телесна, а през смиреното, жертвено его притихване. Защото жертвата няма общо с ритуали и принасяне на курбани, а е акт на пълно посвещаване на Бога, при който его интелектът, страстите и целите биват поставяни на жертвения олтар на Богослужението. Блажена жертва е това, носеща дивидентите на същността, сливаща с величието на безпредела. Преданоотдаденото, смирено смълчаване, бхакти-джнана, е пътят.
Път на постоянно диалектично надхвърляне на напрежението от емоционалните и ментални конфликти и противоречия, създаващи динамиката на живота. Синтезиращо оксиморонните крайности до все по-висока, съзнателна позиция на обемащо ги единство, в постоянно издигане до все по-цялостни равнища от спиралата на развиващото се съзнание. Път, синтезиращ най-малкото и най-голямото, безтелесното и телесното, установеното в неустановено преходното, радването и нерадването, удоволствието и болката, в присъствието на трети, постоянен, всеобемащ елемент: Брахман. Брахман (Бог), носещ качествата на любовта, водеща към мъдростта, която освобождава от бинарния конфликт, в единението със Себе си, Богочовека.
Шветашватара упанишад - величието на йога
(Кликни за целия текст)
(Кликни за целия текст)
Напрежението на активираната кундалини енергия се наблюдава директно в психотерапевтичния процес като вегетативна, симпатикотонична активизация, насочваща към подлежащите я характерови маладаптивности. Когато бъдат осъзнати и акордирани с ритъма на Дхарма до адаптивни характерови потенциали, съзнанието на индивида догонва вече активизираната енергия (кундалини прана), а такава холистична психотерапия се явява ключова част от по-цялостния йога процес.
Няма по-съществена и ядрена цел в краткото житие на социално физическата личност от постигането на индивидуалността на Богочовека. Дотогава огънят на същинския живот липсва, заменен от тлеещия пушек на преходната илюзия, с примитивните ѝ разбирания и цели.
(Кликни за прочитане на текста)
Отделената от целостта себичност е невежество, откъсващо от любомъдрието. Невежество, пораждащо компенсаторни страсти, в основата на които стои страхът от безлюбна липса и смъртоносна анихилация. Страстите, подлежани от страха, причиняват страдание при незадоволяването си, в процеса на задоволяването си, траещо мимолетно и в ненаситната си нужда от ново задоволяване. При отпадането на страха, на мястото на страстните его желания протича любовта, водеща до мъдростта, излекуваща невежата илюзия за отделност и водеща до свободата.
(Кликни за целия текст)
В естествената психотерапия, при работата с невротични състояния, се вижда как конвенционалните психотерапевтични подходи са успешни при по-малко от половината от заявените случаи. Когато към тях се добави холистичната гледна панорама, обхващаща човека като духовна същност, неврозата е осъзнавана като неслучаен урок по характерова преработка, конвергираща човешкия процес около ядрото на Бога, в живот по любовта, мъдростта и свободата на същностната, божествена природа. При такова разбиране, отношение и подход, психотерапевтичната успеваемост рязко се повишава до максимално възможната. Така неврозата се явява тласък по акордиране с потока на Живота, с пулса на Бога, а психотерапията в ключов инструмент от духовната пътека.
(Кликни за текста)
Когато медитативното, пратяхара оттегляне навлезе в съня със сънища при запазена съзнателност, практиката естествено прониква в смълчаното безмълвие, във фокусирането и съзерцанието. Сънят може да се регулира и ползва като материал за съзнателно препрограмиране през нлп техники, но може и медитативно да бъде пропуснат. В такова състояние физическото тяло е силно притихнало, намира се в медитативна сензорна депривация, а медитативното съзнание се прехвърля в тялото от виделина (бодхисатва тяло на дъгата) спонтанно. Спонтанно, защото практиката на виделина е различна от подготвителните тантра крии, при които от позицията на ума се циркулира жизнената енергия през определени канали и центрове, с помощта на мускулни заключвания (бандхи) и дишане. При виделина практиката, в която спонтанно се навлиза при съзнателно присъствие в съня, вътрешното тяло естествено започва да се долавя и преживява. Когато будността се запази в дълбокия сън без сънища, тогава съзнанието изцяло се прехвърля в бодхисатва тялото, в Боготишието, включващо всички предходни етапи.
Интеграция на невротични, характеропатийни и психотични съдържания
(Кликни за целия текст)
"Така се установява, че в нас живеят мисли, чувства и афекти, каквито никога не сме смятали за възможни.Който изобщо не е наблюдавал това у себе си, за него, естествено, подобна възможност изглежда съвсем фантастична, защото "нормалният човек" знае какво мисли. Тази детинска наивност на "нормалния човек" е правило. Ето защо не можем да очакваме никой, който няма такъв опит, да разбере вярно същността на анимата и анимуса. С практическата реализация на тези съждения навлизаме в територията на непознати психични преживявания. Но онзи, който успее да ги изпита, със сигурност ще бъде поразен от всичко, което Азът не знае или по-точно не е знаел. В днешно време това познание все още е голяма рядкост и най-често е предварително заплатено с невроза, ако не и с нещо по лошо."
Карл Юнг, мислител, писател и психотерапевт
Само дълбоко в сърцето си, когато социалният ум спре, можеш да доловиш гласа на Бога. Когато потънеш навътре в пълносъзнателността, образи и преживявания се преливат в една различна от обичайното будно състояние феерия, подвластна на законите на несъзнаваното. Една различна реалност. Бидейки в акорд с Бога, любовта му те залива. Единствено за това присъствие можеш да се хванеш, когато скочиш в страха си. При този скок нито хората, нито логиката, нито нещо познато може истински и цялостно да преобразува страха ти, освен любовта. А тя е самата божественост. Доверието в безкрая ти залива страха и го преобразува до смела и мотивирана сила. Силата на разумното ти сърце! Логиката на социалната ти личност е там, в стабилна връзка с консенсуса за реалност. Действията ти са социално и поведенчески адекватни. Но, сега си се научил да скачаш в потенциала на несъзнаваното си, който естествено превръща тревожността ти в сила. Силата на смелостта да бъдеш Себе си. Богът на съня, Хипнос, сега ти помага да пренасочиш невралните си мозъчни пътечки и промениш биохимията си в посока вдъхновена решителност. Решителност, която идва от дълбокото познание, че живееш в синхрон с потока на Духа на Живота. Мъдър живот, който прегръща житейските ти неслучайни случвания с любящия воал на доверието – в Себе си!...
Резюме: В статията разсъждавам върху упражняването на професията психотерапия и свързаните с това финансови процеси. Засягам следните теми: народопсихологията на българина и заплащането в психотерапията – „за камилата, иглените уши, богатството и царството Божие"; Адекватна финансова стойност при качествена психоемоционална стойност и терапевтична промяна. Или „Кесаревото кесарю, Божието Богу“; Психотерапията и други професии – сравнение на социалния просперитет и статус; Психотерапия и щастие – изследване; Парите като съзнаван и несъзнаван мотиватор в психотерапията; Какво всъщност представляват парите – непременно нещо лошо ли са?; Психиката на психотерапевта – фокус в призванието или в парите и терапевтична ефективност; Заплащане на психотерапията от здравната каса; Практика на психотерапия като странична дейност, след основното професионално занимание – добра или не толкова идея; Продължителност на процеса при фокусирана в резултат интегративна терапия и при психоаналитична насоченост и свързаните с това финансови разходи за пациента – размисли.
Пари - духовност - психотерапия
(Кликни за целия текст)
...Не можах да се въздържа да коментирам, просто този въпрос със заплащането направо ме реже в сърцето. Целият свят се побърка да прави пари от духовното, стана такъв невероятен бизнес, че вече дори не ми се и четат книги на известни автори, които са постигнали спокойствието в себе си. Това да достигнеш до мира, яснотата и спокойствието в себе си е не само с услията на човека, а и с помоща на Бог. Когато имаш дарба, да много е трудно, но за мен е предварително избарно от самия човек още преди да дойде тук на Земята, трябва ли да забогатее с нея?? Петър Дънов, Ваклуш Толев - забогатели ли са? Седели ли са пред тях въпросите, да се заплащат ли услията им да помагат на хората? Трудът трябва да се заплаща да, за да се оцелява, но не и да се олива човек от това, че може да помага и е станал много добър. Психотерапевтите у нас се побъркаха да си вдигат цените до безумни цифри. Ами съжалявам, но когато искаш да помагаш от сърце на хората не виждам защо трябва да искаш от тях да ти платят твоя труд и твоите вложения , след като сам е избрал човек да помага и че това е неговото призвание, защо се извърта в това пазиента да заплати всичките вложения? Не го разбирам, ако това е призвание, сърцето води и там такива въпроси с пари не мисля, че седят. Седят само, когато се гонят определено ниво на съществуване. Има ли сърце в работата, парите сами текат към човека. Не го пиша Орлине това насочено към теб, защото ти си последният сигурно останал, който и без пари ще лекува. Но усещам как всички масово търсят оправдание в това, че труда им бил огромен, ами да огромен е и дар - за всички с болки, всичко се превръща все повече в матриализация на всичко. Съжалявам за това, защото за мен чистотата на сърцето може да има само с любов и дар. Цялото това модерно обръщане на духовното в човека, как всичко става понпозно напрлаво, егото ври почти във всички станали известни напоследък психотерапевти, хора, които сами са успели да се справят и всичко се изкривява. Може ли да не се самозабравяме, когато стигнем до етап, в който вече сме достатъчно напреднали, капаните и там излизат, но има ли кой да ги види, забележи?...
Nosce te Ipsum - Опознай Себе си
(Кликни на заглавието за прочитане на цялата статия)
Смирявайки гордостта, човек става мъдър. Когато с това мъдро смирение, човек приемащо обикне страха си, защитният му гняв се преобразува до целеустремена и спокойна мотивация. Когато с тази спокойна и целеустремена мотивация човек сублимира страстта си, става вдъхновен и преливащ от творчество. Трансформирайки алчността си, човек осъзнава, че е щастлив, сега и във всяко следващо сега в красотата на живота си!
(Кликни за целия текст)
...Не можах да се въздържа да коментирам, просто този въпрос със заплащането направо ме реже в сърцето. Целият свят се побърка да прави пари от духовното, стана такъв невероятен бизнес, че вече дори не ми се и четат книги на известни автори, които са постигнали спокойствието в себе си. Това да достигнеш до мира, яснотата и спокойствието в себе си е не само с услията на човека, а и с помоща на Бог. Когато имаш дарба, да много е трудно, но за мен е предварително избарно от самия човек още преди да дойде тук на Земята, трябва ли да забогатее с нея?? Петър Дънов, Ваклуш Толев - забогатели ли са? Седели ли са пред тях въпросите, да се заплащат ли услията им да помагат на хората? Трудът трябва да се заплаща да, за да се оцелява, но не и да се олива човек от това, че може да помага и е станал много добър. Психотерапевтите у нас се побъркаха да си вдигат цените до безумни цифри. Ами съжалявам, но когато искаш да помагаш от сърце на хората не виждам защо трябва да искаш от тях да ти платят твоя труд и твоите вложения , след като сам е избрал човек да помага и че това е неговото призвание, защо се извърта в това пазиента да заплати всичките вложения? Не го разбирам, ако това е призвание, сърцето води и там такива въпроси с пари не мисля, че седят. Седят само, когато се гонят определено ниво на съществуване. Има ли сърце в работата, парите сами текат към човека. Не го пиша Орлине това насочено към теб, защото ти си последният сигурно останал, който и без пари ще лекува. Но усещам как всички масово търсят оправдание в това, че труда им бил огромен, ами да огромен е и дар - за всички с болки, всичко се превръща все повече в матриализация на всичко. Съжалявам за това, защото за мен чистотата на сърцето може да има само с любов и дар. Цялото това модерно обръщане на духовното в човека, как всичко става понпозно напрлаво, егото ври почти във всички станали известни напоследък психотерапевти, хора, които сами са успели да се справят и всичко се изкривява. Може ли да не се самозабравяме, когато стигнем до етап, в който вече сме достатъчно напреднали, капаните и там излизат, но има ли кой да ги види, забележи?...
(Кликни на заглавието за прочитане на цялата статия)
Смирявайки гордостта, човек става мъдър. Когато с това мъдро смирение, човек приемащо обикне страха си, защитният му гняв се преобразува до целеустремена и спокойна мотивация. Когато с тази спокойна и целеустремена мотивация човек сублимира страстта си, става вдъхновен и преливащ от творчество. Трансформирайки алчността си, човек осъзнава, че е щастлив, сега и във всяко следващо сега в красотата на живота си!
(Клик за целия текст)
"Ние не възприемахме великите просторни равнини, красивите хълмисти възвишения и лъкатушните потоци като диви. Само за белия човек природата беше пустош и само за него земята гъмжеше от диви животни и свирепи хора. За нас тя беше питомна. Земята беше щедра и ние бяхме обградени от даровете на Великата Тайна. Едва когато косматият човек от Изтока дойде и с брутална ярост започна да обсипва с неправди нас и нашите любими семейства, за нас настъпи "дивотата". Когато самите животни от гората започнаха да бягат от неговия обсег, тогава започна Дивият Запад за нас." (Лутер - Стоящата Мечка)
Неорайхианска аналитична психотерапия – някои паралели с други терапевтични модалности
(кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)
В следващите редове целя единствено частичен и през призмата на собствения си опит сравнителен поглед на неорайхианската аналитична с когнитивно поведенческата, невро лингвистично програмиране терапии, с мотивационното интервюиране, хипнотерапията, базираната на медитация и др. психотерапии. В статията си предлагам сравнение между схема фокусираната когнитивна терапия и неорайхианската терапия, ползвайки петте домейна и осемнадесет когнитивни схеми на Джефри Йънг (в мой превод) и съпоставяйки ги със собствено творческо описание на петте характера, коментирани от Валдо Бернаскони, Вилхелм Райх и Александър Лоуен. Предлагам иновативно описание и наименования на петте характера в хармонично преработен, здрав вид. В статията правя смислови аналогии между петте движения, предложени от Бернаскони и методологията на други терапевтични модалности, които без да се спират описателно структурирано на подобна таксономия, практически също преминават през тези „движения“. Разглеждам движенията в светлината на интра и интер психичната комуникация и си позволявам да ги назова и опиша по адекватен от позицията на интегралната човешка природа начин. Статията е подходящо четиво както за специалисти в областта на човешката когниция и лечението и, така и за по-любознателни пациенти и въобще хора, търсещи себепознание.
За правото на психотерапевта да даде отказ
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Акцентирам върху правото на психотерапевта да откаже прием, когато осъзнава, че каквито и усилия и майсторство да приложи, през динамиката, хистерично желаеща продължаване случване на състоянието, те биха били загуба на време и усилия.
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Трансперсоналната психология изследва човешката психика в нейната цялостност – тя обема сложните нюанси на душевността във всичките им аспекти – от чистата биохимия и неврология, през всички психологически школи, до свръхсъзнателните потенции на непроявените ни възможности.
За да бъде човек трансперсонален психолог, той трябва обстойно да познава всички клонове на голямото психологическо дърво - биологичната и когнитивната психология, аналитичните и хуманистичните направления, психиатрията и психопатологията, върху които научно да надгради вълнуващите познания за човека и космоса, преподавани от световните езотерични школи...
ДОБРИЯТ ПСИХОТЕРАПЕВТ
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Нещо изключително важно за личността на психотерапевта: нужно е вече да е минал по пътеката, през която превежда пациентите си! Да се е сблъсквал със собствените си демони, страхове, вина, тъга, паника и ужас, гняв, страст, ревност и завист - и да е придобил известна изкусност в процеса на работата си с тях, с трансформирането им, впрягането им в хомота на цялостната си по-хармонична личност! Тази пътека никога не свършва, разбира се и винаги има още и още за себеопознаване и вътрешна работа. Психологическото и психотерапевтично познание е по-скоро една добра систематизация на тази вътрешна работа, както и подходящ начин за представянето и пред пациента. Но един терапевт е нужно далеч преди ученето си психология да е имал вече черти в личността си, които да му разрешат да се занимава именно с тази професия. Черти като любознателност, дълбинна стабилност - здраво ядро, което стои непоклатимо каквото и да става с външната му личност...
Мотивация при избора на професия психотерапевт
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Сърдечната нужда да даваш – състрадание и обич към всички чувстващи същества
Скоро ще бъде приет закон, който ще регламентира статуса на професията. Но - и със закон и без както е сега, отново пациентите са тези, които определят кой е реално ефективен терапевт и кой не! Те са реалните пишещи оценките и даващи дипломите! За даването и получаването - колкото повече даваш, повече и получаваш. Тук не говоря за пари, а за обич - повече я даваш на пациентите си, повече я получаваш - не от тях, а от дълбочината на цялостната си личност. Говоря за емпатична обич и съчувствие като състояние на съзнанието, самостойна и сърдечна! Емпатично съчувствие, в духа примерно на будистката съзерцателна традиция (mindful compassion, karuna).
По-лесно би било ако бяхме роботи на въглеродна основа, за каквито практически ни обявява когнитивната наука и препрограмирахме когнициите си с поялника, но засега обичта си остава главен лекуващ фактор, през който работи и самата структура на терапията и методите и. Наречи я емпатия, но ако я няма, и най-добрите методи просто не работят! Това са наблюденията ми!...
Ученето на психология и психотерапия - мода или призвание
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Сега е модерно да се учи психология и психотерапия. Както преди време беше модерно да се учи инженерство или друга техническа специалност... Мода. Ако обаче несъзнаваната мотивация за учене на психотерапия идва предимно от такива социални сугестии, тя би била твърде крехка и лесно разпадаща се. Самото учене на психология плюс школи в психотерапията отнема едно десетина години, много разходи, упоритост, търпение, способност за бързо учене, много добра памет и силен ум. Но това е само началото. Самата практика на психотерапия, след първите две-три години на АХ-ване, изисква преди всичко огромна състрадателност, сърдечност, човечност, милосърдна съпричастност и ... смирение пред често нелеките казуси и огромната болка, с която се работи всеки ден. Та, извън социалните модни течения за професионална реализация, особено в тази професия, ако отвътре липсва призванието, всичко бързо се разпада на пух и прах.
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Сега е модерно да се учи психология и психотерапия. Както преди време беше модерно да се учи инженерство или друга техническа специалност... Мода. Ако обаче несъзнаваната мотивация за учене на психотерапия идва предимно от такива социални сугестии, тя би била твърде крехка и лесно разпадаща се. Самото учене на психология плюс школи в психотерапията отнема едно десетина години, много разходи, упоритост, търпение, способност за бързо учене, много добра памет и силен ум. Но това е само началото. Самата практика на психотерапия, след първите две-три години на АХ-ване, изисква преди всичко огромна състрадателност, сърдечност, човечност, милосърдна съпричастност и ... смирение пред често нелеките казуси и огромната болка, с която се работи всеки ден. Та, извън социалните модни течения за професионална реализация, особено в тази професия, ако отвътре липсва призванието, всичко бързо се разпада на пух и прах.
Психосоматична (неорайхианска) аналитична психотерапия
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Граничната линия между различните характерови типове може да се определи според това в какъв момент опитът, насочен към дистенцията/удоволствие е бил прекъснат. (Фазите на опита или на всеки един поведенчески акт са следните: поява на потребност или нагон --- възбуда (потребността генерира енергия, която трябва да предизвика активност, насочена към задаволяването й) --- движение (действие) --- същинска фаза на опита --- край на опита, отпускане, дистенция (или консумиране на удоволствието от задоволяването на потребността)). Това, което определя разликата между характерите е именно как Аз-характерово си възпрепятства удоволствието и кога, в каква фаза преустановява опита, насочен към него. Казано с други думи – към коя фаза е фиксиран. Тази фиксация, която се конкретизира в момента на прекъсването прави поведението на всеки един характер да изглежда хронично, привидно без рационална мотивация.
Ето кога всеки един от петте типа характери, определени от Лоуен и заимствани от Бернаскони, прекъсват пътя си към удоволствието: Шизоидният характер прекъсва действието си към Ти-цел в момента, в който усети първичния нагон, подтикващ го към действие. Прекъсването на Оралния характер е в момента на усещането на възбудата, която предшества движението към Ти. Мазохистичният (садомазохистичен) характер се явява “фиксиран” в движението, (движение, което няма изход), докато Психопатният характер прекъсва своето изживявяне в пътя към удоволствието по време на опита (той остава извън реалността, над нея). Ригидният характер, макар и хармонично преминал пътя от първичния нагон (появата на потребността) до “опита”, се блокира в т.н. фаза на края на опита, т.е. преди да може да се отпусне и да изживее удоволствието.
След всичко казано до тук можем да твърдим, че до голяма степен нашата Съдба е тясно свързана с характера ни...
Щрихи за позитивната психотерапия
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Песешкиян създава един еклектичен и отворен за позитивна промяна и обогатяване подход в психотерапията. Той сам посочва, че методът му може да се ползва в чудесно съчетание с други модалности в психотерапията: аналитична, когнитивно поведенческа, нлп, системна, психодинамична, телесно ориентирана, фокус в решения, психодрама и др...
Мадлен Алгафари - психотерапията в България
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Нео – Райхианската психоретапевтична школа е балансирано съчетание между психоанализа, поведенческа терапия, психодрама, гещалт терапия, вегетотерапия и трансперсонална психотерапия. Тъй като трансперсоналните прийоми в терапията: такива като работа с биоенергията, мускулните брони и блокажи, биоенергиен масаж и прочее са твърде дълбинни и неразбираеми за редукционисткото мислене на ригидната научна общност, школата обикновено се посреща с недоверие. Това не пречи обаче на факта, че студентите в тази школа получават едно наистина компилативно обучение, което интегрира в действена сплав различни методи и прави подготвя терапевтите за реална и ефикасна помощ. Според Мадлен Алгафари всяка терапевтична школа е ценна с подхода си и „Няма по-добра или по-лоша школа! Има по-добри и не толкова добри терапевти!”. „Много психотерапевти правят грешката да спрат търсенето си до повода, конкретната травма за развитието на дадена невроза. Но причината конкретната ситуация да причини психотравмено преживяване се дължи на дълбинните психохарактеристики, емоционални модели и основни убеждения, заложени в детските години...” ...
Интервю за Е-списание "Посока"
(Кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)
Интервю за Е-списание "Посока"
(Кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)
„Смятате ли, че много голяма част от хората живеят под стрес и напрежение? Какво бихте препоръчали като специалист, за да се намали душевния дискомфорт?“
Бих препоръчал Любовта! Много е казано за любовта, но много малко е истински разбирана, чувствана, преживявана. Ако хората истински познавахме величието си, любовта естествено би струяла през мислите, чувствата и постъпките ни. Бихме знаели преживелищно, че наистина сме просто малки частички, част от единно, мъдро цяло. Будистката психология нарича тази вътрешна изначална реалност, от която извира съчувствие, обич и живо познание „буда природа“. Юнг я нарича Селф, цялостна личност. Когато човек така познава Себе си, любовта винаги присъства в живота му. А от нея произтичат радостта, смисъла, призванието, резониращите с цялостната ни същност цели, които носят истинно удовлетворение. Тогава няма нужда от непрестанно трупане на пари и вещи. Човек става истински брат и приятел на човека. Променя се обществото, променя се цялата психична атмосфера на човешкия социум.
Модел на Успеха
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Ето някои метафори:
Пускам корени; обръщам нова страница; затъвам в калта; попътен вятър; полагам основите; каквото си посял, това ще пожънеш; много вода изтече оттогава; дърпам конците; по мед и масло; и вълкът сит, и агнето цяло; направи го на кайма; с неговите камъни по неговата глава; ясно като бял ден; с главата напред; цепи стотинката на две, подряза му крилата; прът в колелото; държа здраво юздите; бита карта; светна му лампичката; издоявам; зад борда; очи в очи; рамо до рамо; бърка в кацата с меда; да си оплета кошницата; да си вържа гащите; превива врат; ахилесова пета; каквото ми е на сърцето, такова ми е на устата; глътнал си е езика; затварям си очите; подлива му вода; гарван гарвану око не вади; слагам си главата в торбата; хлътнал до уши; желязна ръка; опипвам почвата; правилата на играта; вкара си автогол; нож в гърба; още малко и ще литне; на изходни позиции; качи ти се на главата; пуши ми главата; нож с две остриета; игла в купа сено; мека китка; като кукличка…
Пускам корени; обръщам нова страница; затъвам в калта; попътен вятър; полагам основите; каквото си посял, това ще пожънеш; много вода изтече оттогава; дърпам конците; по мед и масло; и вълкът сит, и агнето цяло; направи го на кайма; с неговите камъни по неговата глава; ясно като бял ден; с главата напред; цепи стотинката на две, подряза му крилата; прът в колелото; държа здраво юздите; бита карта; светна му лампичката; издоявам; зад борда; очи в очи; рамо до рамо; бърка в кацата с меда; да си оплета кошницата; да си вържа гащите; превива врат; ахилесова пета; каквото ми е на сърцето, такова ми е на устата; глътнал си е езика; затварям си очите; подлива му вода; гарван гарвану око не вади; слагам си главата в торбата; хлътнал до уши; желязна ръка; опипвам почвата; правилата на играта; вкара си автогол; нож в гърба; още малко и ще литне; на изходни позиции; качи ти се на главата; пуши ми главата; нож с две остриета; игла в купа сено; мека китка; като кукличка…
НЛП техника за работа със страха - визуално кинестетична дисоциация
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
В книгите на Кехоу има много истини, но и прекалености. Определено има закон на привличането, но в много по-различен вид от описваното от подобен тип автори. А това синхронично случване на събития зависи и от цялостната психична структура и движенията в нея, което съвсем се пропуска от подобни автори за масите с добри банкови сметки. Ако законът за привличането беше толкова директен и магично автоматичен, както захарно бонбонено го описват, всеки хипохондрик със силни мисли и страхове от болести щеше да ги има тези болести много скоро. Или човекът с натрапчиви катастрофични мисли би привлякъл ситуация на злополука скоро и бързо. Да, но не. Хипохондрикът цял живот може да си носи страховете, да умре на 120 и да бъде по-здрав от много оптимисти. Човекът Х с натрапчиви мисли може да ги има постоянно и те практически никога не се случват. Защото Вселената не е толкова глупава, колкото я представя Кехоу. Вселената, тази външната и собствената ни вътрешна такава, си има механизми, които много ясно се виждат в психотерапията. Познай себе си и ще познаеш всичко останало, се казваше някъде в Елада...
Да си вярваш! В Себе си! Да отгледаш крехката потулена в сянката на страх фиданка на Вярата си - в Себе си! рядко достига до нея слънце - едва се промъква през бурените- ригиден характер, засенчили листата и. Бледа и крехка е тази фиданка - вярата в Себе си! Пълзят в корените и ларвите на комплексите на личността, кълват я птиците на "важното" обществено мнение, наранява я вятъра на всяко по-отговорно житейско събитие...
Силата е всичко - няма сила - няма и Любов, няма и Светлина. Силата, Животът са в основата на всичко. Когато едно бебе се роди, то няма познания, няма обич - но има живот - той е всичко което има, и той е зародишът на всичко останало - имаш ли живот - другото следва естествено. Любовта е велика сила - но ако я няма тази изначалната сила - просто силата, неутралната сила, там долу в стомаха и по-надолу- Любовта угасва и се заменя от чернотата. Тази сила изисква известни жертви - но те са радостни жертви - в огъня на радостта се хвърля горивото на глупостта и невежеството. Пътят е радостен - понякога е трудно - но следването му е единственото, което си струва в този така кратък и илюзорен, ако е живян откъснато от Познанието живот!
Его, Суперего, То
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Една от основните хипотези, издигнати от автора, е тази за икономическия компонент на психическия апарат в лицето на психическата енергия. Тази теза по-късно е многократно отхвърляна от психоаналитиците от различни направления или е недооценявана стойностно. Според моето скромно мнение с тази си теза великият учен поставя фундамента за бъдещи научни изследвания върху действието на когнитивния апарат...
Когнитивно поведенческа терапия при психози - майндфулнес (медитация при психози)
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Психозите са най-тежките психични разстройства, погледнати през призмата на нормалността. Нормалността е винаги условна и просто удобна социална конвенция – но разбира се, нужна такава.
Важно правило при когнитивната терапия на психозите е отношението към пациента. А то е като към всеки друг „нормален” пациент/ клиент с невротична симптоматика - отношение на равнопоставено партньорство и сътрудничество. Когнитивният терапевт приема, че налудностите и халюцинациите на пациента имат същата психогенна база, както при невротичните разстройства, но в по-силна, прераснала до психотичност степен.
Целта при терапията е повишаване чувството на благополучие без значение намаляването или не на симптомите. Разбира се, редукцията им е желателна. Но не е ултиматна цел на терапията...
Спомагателна психотерапия при онкологии и др. Психотерапевтичен метод "Тотална биология"
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Нека допуснем, че имаме пациент с рак на стомаха и видим как болестта му се явява отговор на заплаха за оцеляването му. Ако в природата животно (например куче) погълне прекалено голям несмилаем кокал, който блокира работата на стомаха му, оцеляването му става рисково. Ако кокалът не бъде смлян и отработен, скоро животното ще умре. Мозъкът прочита заплахата и незабавно стартира специална програма: „Стомашен рак”. Стомашният тумор е вид турбо орган специализиран в производството на 3 до 10 пъти по-силни храносмилателни ензими от тези на стомашните клетки, които смилат кокала колкото се може по-бързо и по-ефективно. Когато костта е смляна и изчистена, нуждата от туморна тъкан изчезва и тя естествено изчезва. Мозъкът превключва на лечителска програма, която възстановява органа в първоначалното му здраво състояние...
Невротични характери (Статията подлежи на обогатяване и преработка)
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Всеки човек е океан от напълно уникални комбинации от безкрая от душевни багри! Това е факт. Бях гледал предаване с водещи физици, които твърдяха, че физиката, в сравнение с психологията, е детска наука! Защото е далеч по-изчислима, детерминирана и логическа от неизчислимите и работещи не единствено на логичен принцип закони в човешкото психе! Горната статия определено е непълна - в нея се говори само за невротичността, без да се споменава огромната останала част от човешката безграничност. Но в статията никъде не се и твърди, че претендира да говори за нещо повече от невротичността, при това през една от многото възможни гледни точки! И никъде не се отрича бездната от позитивен човешки потенциал във всеки от нас! Всеки характер е само обща категория, която е по-скоро клише, даващо общи насоки, тенденции за познание и самопознание, нищо повече. Всеки човек е отделна Вселена - дори личният му невротизъм! Описаните характери дават параметри-категории, нищо повече. Изключително рядко невротизмът на някой се вписва само в един от тях. Далеч по-често обхваща параметри/ когниции от няколко характера. Забележете, че говоря само за невротичността в човека, не за самия Човек! Той е нещо далеч повече от нея! Невротичността все пак е част от малките ни его параметри, психодинамиките на личностите ни, които в цялата си многообразност от движения, все пак следват определени общи тенденции! Тях именно психологията на личността, а още по-директно психотерапията не може да не забележи! Но няма никакво вкарване в калъпи-етикети, а просто ориентири, при това гъвкави и индивидуални! Над невротичните характери персоната ни слага и маски/ начини за реагиране, които не винаги са адаптивни... Това са проследим процеси. Но пак казвам, жалоните ориентири не са коловози-релси! А човек е нещо повече от тревожността си! За да бъде статията по-цялостна, е нужно освен невротичните характери, да се проследят и маските на реагиране над тях, здравите характери, пътищата за превръщане на невротичността в хармонична стабилна психика, цялостната личност отвъд невротичността и т.н. Тези последните насоки обаче могат да бъдат описани в цяла книга :). Горната статия е кратка, частична и не претендира за нищо повече! ...
Юнгиански архетипи и характери: компоненти на архетипа на героя
- Мъченик – мазохизъм, но и здрава жертвеност в позитивен план.
- Роб – мазохистично подчинение на външни правила и авторитет.
- Воин – ригиден, но пасивно агресивно подчинен на господаря си.
- Скитник – повъхностно търсене на удоволствие, липса на граници, нарцисизъм, психопатия; отхвърляне на авторитети, манипулативност.
- Магьосник – в отрицателен вариант – шизоидни и психопатно манипулативни тенденции; в позитивен вариант – силно интегрирана и цялостна личност.
- Сирак – орално – психопатни тенденции.
- Невинен – оралност, инфантилен идеализъм, зависимост от грижещия се друг.
(Кликни на заглавието за целия текст)
Духовното развитие на човека е продължителен процес, пътешествие по чудесни страни, богато не само на удивителни събития, но и препятствия и опасности. То е свързано с процесите на дълбоко морално очистване, пълна трансформация, пробуждане на много не използвани по-рано способности, израстване на съзнанието до немислими преди висоти, разширението му до нови вътрешни пространства. Затова не е удивително, че толкова важни изменения преминават през различни критични стадии, които не рядко са съпроводени с нервни, емоционални и умствени разстройства. При обикновеното клинично наблюдение лесно могат да се сбъркат с разстройства, произтичащи от съвсем други причини. Тези разстройства, за които ние говорим имат съвсем особен смисъл, те изискват друга оценка и друго лечение. В наши дни тези разстройства, предизвикани от духовни причини, се срещат все по-често. Появяват се все повече хора, които съзнателно или несъзнателно изпитват вътрешно духовно напрежение. Освен това, за духовното развитие на съвременния човек е в сила голямо разнообразие, особено вследствие на съпротивлението, което оказва критичният ум, стават все по-трудни и все по-сложни вътрешните процеси, в сравнение с отминалите времена. Затова е целесъобразно да се направи обзор на нервните и психически разстройства, които могат да възникнат през различните етапи на духовното развитие и да се покажат най-действените методи за тяхното преодоляване...
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Тук, в блога си, публикувам отзиви от пациенти, за да освободя място в сайта си за нови.
Орлине,благодаря ти с цялото си сърце за това че ми помогна толкова много!
Благодаря ти за това,че ме накара да повярвам в себе си,благодаря ти от сърце,че ми помогна да преодолея страха си,които ме бе превърнал в затворник в собствената ми къща!Благодаря че те има, и че си толкова много всеотдаден в работата си.Благодаря ти,от името на всички хора,които са се докоснали до теб и твоята богата духовност!Благодаря ти и за това,че в този комерсиален свят си се запазил и съхранил и не си се превърнал в машина за правене на пари!Благодаря ти,че ми помогна да се справя с паническите кризи и те вече ги няма!Няма и ден на не си говорим за теб.Минах успешно колоноскопията.Звъняхме,но не вдигаш телефона.Ще се видим скоро.Хайде,че нали ме знаеш каква съм ревла.Много здраве и радости у вас.С голямо уважение,поздрави Ел. ...
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
„Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!... Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!... Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!...“ част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет...
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
...Кой знае, може би грешките, които правим, са част от пътя ни на учене и събиране на сърдечен опи?! Тогава, преди двадесет години отхвърлях „гласа“ на душата си и затова тръгнах по един различен и дълъг път към…Себе си. Ето в общи щрихи опита ми, довел ме до попрището на лекуване на души: носене на неврологично базирано заекване почти цял живот, което като малък тиранин не спираше да ме тормози. Сега като си давам сметка, именно то е което ме направи психотерапевт - затова сега мога да издържам по десет човека на ден, да понасям мъките им и да им помагам! Всички преживени и надживени раздирали душата ми с десетки години вътрешни конфликти, страхове и битки, изградиха в мен едно относително стабилно вътрешно ядро от цялостност. Като се върна сега назад, виждам, че психолог и психотерапевт са ме направили не формалните обучения по психология и психотерапия, а всички професии, през които съм минал...
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
...Да, разбира се, когато зелените идеи тихо хихикат, предавани от сигнала на кораба майка през регреса и фиксацията на либидото в аналната фаза от психосексуалното развитие, тогава, маймуната на Буда смело разкрива неконвенционалното си съответствие с растежа на стволовите клетки в тестисите на дракона. Тогава мигренозният дефицит, транскултурално екстраполиран в субкултурните проекции на сенчестата страна на базалните ганглии, води до главоломното насищане на синапсното пространство с ендогенните опиати на четвърти километър! Какво главоболие може да издържи на такова шаманско обайване?...
(Кликни на заглавието)
Уъркшоп "Мъж-Жена"
(Кликни за целия текст)
Как се става психотерапевт - отговор в тема
(Клик за целия текст)
Уъркшоп "Мъж-Жена"
(Кликни за целия текст)
(Клик за целия текст)
Има много школи, а 1200 на година е оптимистично. Бил съм в школи, при които с личната терапия, семинарите и т.н., идва 3000-5000 лв. годишно. 4 години - казва се 4, но реално са 6 и повече, поради многото платени часове супервизия. А повечето психотерапевти преминаваме не през една, а през няколко школи. Питаш за съкратени варианти - има, примерно хипнотерапията засега е с 250-на часа общо в срок от 1.5 год. и обща сума малко над 1000 лева. А при завършена магистратура по психология, гарантира право за практика на психотерапия, тъй като е една от модалностите ѝ. Пиша това в качеството си на преподавател по хипнотерапия в БАХХ и международен секретар.
Ще споделя опит: аз минах през доста обучения. Като се обърна назад, виждам че отвсякъде съм взел зрънца, но повечето ми познание идва от самостоятелно прочетените книги, личния ми житейски опит и самата ми практика на психотерапия. Ако сега, с тези си знания тръгвах, не бих преминавал през всички тези школи, а само през една. Защото това, което прави терапевта успешен, не е плащането на много места и тапиите, а личната му добре смляна прежвелищност, любовта му към хората, упоритостта, структурираността, смелостта му... Та, не плащането прави терапевта такъв и никоя школа не може да гарантира успешността - собствените му качества могат!
КОГНИТИВНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ, ЛОГИЧЕСКИ СРИВОВЕ, ОТКЛОНЕНИЯ И ЗАБЛУДИ (преводна статия)
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Когнитивните изкривявания и отклонения се проявяват като автоматични мисли в човека. Те винаги се дължат на заложени дълбоко когнитивни схеми (комплекси). По-голямата част от автоматичните мисли (проявяващи се в когнитивни отклонения и изкривявания) са дезадаптивни, тоест пречат на нормалното хармонично функциониране на човека. Някои автоматични мисли спомагат за психическото оцеляване на човека, но на цената на самозаблудата. Когнитивните изкривявания, уклони и логически сривове са аналогични на психоаналитичните защитни механизми. ...
Някои когнитивни изкривявания, логически отклонения, сривове и заблуди - авторска статия
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Когнитивните изкривявания присъстват до степен загуба връзката с консенсуса за обективна реалност при психозите. В по-долните примери ще се спра само на изкривяванията и логическите сривове на невротично ниво. Осъзнаването на сривовете в протичането на информацията в собственото съзнание е в основата на психичната промяна. Когато по-долните сривове протичат неосъзнато, те водят до емоционални напрежения и невротични проблеми. Или поне до неосъзнато, автоматично съществуване, при което личната свободна воля е силно пречупена или срината под давлението на въпросните когнитивни сривове. Както се твърди в психотерапията, чувстваш това, което мислиш! Когато мисленето е право, в резонанс със здравата научна логика, както и с логиката на безкрая, чувстването и поведението автоматично го следват! Краката здраво стъпили на земята на научната логика, а главата високо в небето на безпредела на душевния творчески полет! Осъзнаването и коригирането на когнитивните изкривявания в мисленето стои в основата на метода когнитивно реструктуриране от рационално емотивната и когнитивно поведенческата психотерапии!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!