Весели момчета

Текстът по-долу представлява мой шеговит (и всъщност отвъд хумора, наситен с уважение към анализата) отговор в портала за съзнателен живот, рубрика "психотерапия онлайн". 

...............................

Здравейте,

Имам нужда от Вашите съвети и коментари и предварително благодаря на тези, които ще ми отговорят какви са причините за това, което ме притеснява и как да се успокоя.

От известно време се срещам с един мъж, разбираме се, имаме много общи интереси. Представи ме на родителите си, знам, че има сериозни намерения към мен. Всичко беше много хубаво до деня, в който в потока на речта ми спомена за бившата си приятелка и по-точно за подробности от интимния им живот. Сподели, че тя пожелала анален секс и той опитал, но не се получило. Почувствах се много засегната и оттогава не се чувствам комфортно да спя на чаршафите, с които се е завивала онази жена, да спя на същото легло, да седя на мястото в колата, на което е била и тя. Той се опита да ме успокои, каза, че не е преценил, че това ще има такъв ефект върху мен и че съжалява, че го е споделил. 

Изпитвам по-скоро чувството, че съм омърсена. Пояснявам, че той не я е обичал, виждали са се отвреме навреме и не е имал сериозни намерения към нея. 

Моля за Вашето компетентно мнение по въпроса, какви са причините, за да се чувствам по този начин, това нормално ли е, как да се успокоя.

..........................

Здравей!

Има едни весели момчета и теории - аналитици и анализа. В наши дни са много. Преди само около стотина години веселбата тръгва от даскал Зигмунд, който между шмъркането на дози кокаин, способни да убият малко магаренце с големи ушички, си нямал друга работа, освен да прича по университетите, ами взел че свързал секса и психиката. 

Докато си замазвал абстиненцията от бялото с тютюн и опъвал лулата, орално замествайки липсващото му майчино цицково зърно с мундщука ѝ,  му светнала крушката, че психиката и сексът дори не са само свързани, ами са единни. Гениално, байъ дъ уейъ. Оттам създал кратерен смут в тогавашните пуритани, като взривил субатомната бомба, заредена с ядрените етапи на психосексуалното развитие. Свързал развитието на психиката със сексуалния нагон и нарекъл етапите орален, анален, фаличен, латентен (где го тоя?), генитален и прочее XXX психо-анално-лизирания. 

За аналната фаза проповядвал в университетското светилище, че била свързана с преживяването на удоволствието през ануса и дефекирането и че било важно мама да не е много строгичка, нито твърде позволяваща (горката мама, то като да уцелиш със стрела пръстен от 300 м.), докато детенце ѝ подарява топлите, ароматно-кафяви, лепкаво-омазващи подаръци, които колкото и да меси, не от всяко даже и полицай се получава... Нали бил от юдино коляно - обичал да си гледа кефа, та проектирал надлагащо тази си пси установка в лекционното си налагане над подложените му слушатели, на които от над сто години им се налага да се идентифицират с диарийната му презумпция, че основен мотив в живота е удоволствието.  Е, появили се и други, причащи, че е смисълът, ама Зигмундчо като в стереотипийно аутистичен транс се поклащал и твърдял своето си точно като онова магаренце, само че голямо, с малки ушички и още по-голяма доза кокаин, осигуряващ панацея за недодефекирано-колитните му теории. 

По-късните последователи на Зиги свързали аналния етап с актуализирането на егото и го нарекли фаза на аза - между 1-3 годинки, в които се залага или здрава самоувереност, себезаявяване, самоприемане и затова и другоприемане при познаване на многообразното единство в различието. Или себеотносни вярвания, свързани със себепотискаща пасивна агресия, мазохизъм, унижение, излагане, срам и вина, усещане за "мръсен и лош съм" пред значимите други и затова "трябва да се напъна, да си стегна сфинктера защитно и еди как си трябва да бъдат нещата..."... 

............

Извън психо-анал-итичните партита, вечеринки и екстазно-кокаинови словореди на дългобрадите споделящи ги, замислено чешещи се по его структурите си, когато като коза барабонки отделят терминологините си съдържания, става дума за това, че задействането по отношение на аналността води към психичните корелати на програмки за мръсно, унижено, лошо, неправилно, виновно, срамно, кодирани от възпитателните ни програмисти в най-ранна възраст - програмки активно невидимо присъстващи в характера ни и по-често или още по-често активиращи се от външни житейски стимулчета. 

Та, съвсем отвъд купона, но с очакване за партито на разширяващото се съзнание, назрял е моментът с колега психотерапевт да трасираш  пречещите програмки, да изчистиш бъговете в кода и препрограмираш дълбоки филтриращи живота, себе си и към другите отношения и възприятия. Няколко месечна работа, която за цял живот ще ти дава дивидентите на релаксираното, смислено щастие през виждане на света отвъд чисто-мръсно, добро-лошо, но в целостта на любовта! 

.............

Орлин