Триединството на Йога - Бхакти, Джнана, Карма йога

Йога Триединство

Забележка: в статията загатвам бегло какво не е йога и описвам триединната йога, такава каквато идва от древността.Освен като древна и "изворна", я дефинирам като вродено базова, изхождаща от естествената функционална троичност на ума, чувствата и волята. Разсъждавам върху натрапената от Вивекананда раджа йога, сцепена от него от джнана, при неразбиращо описание на последната. В редовете на изложението възвръщам централната роля на джнана йога, при качественото ѝ описание. Обрисувам и бхакти и карма йога. Хипотезирам имплицитната свързаност между четирите функции на Карл Юнг (интуиция, мислене, чувстване, усещане) с четирите йога направления. Заключавам неправилността на разделянето на мислене от интуиция в две оси, при актуалното природно свойство на интуицията като не странична на, а надхвърляща интелекта. Така привеждам четирите функции на Юнг до три: ум (мислене и интуиция), чувстване и сетивност. Пряко корелирам принципите на любовта, мъдростта и истината, предложени от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), с бхакти, джнана и карма йога. Споменавам заслуженото място на страничните йога "клонове", такива като кундалини, лайа, хатха и тантра освен като методология, като принцип на приемането, обгръщането и трансформацията. Прагматично свързвам принципите на любовта, мъдростта и истината, ядрени в бхакти, джнана и карма йога, с теорията и практиката на естествената психотерапия. 

..............................................................................................................

Йога е величествена вътрешна наука, изкуство, култура на истината, вибрантно-жива и приложна житейска психология и начин на живот от позицията на Богочовека.

Псевдо йога. Какво не е йога?! Западната профанизация и опошляване на йога

Да, йога е велика. Успоредно с неотменната ѝ стойност, в съвремието се наблюдава масовото ѝ опошляване, търговско профанизиране и обезсмислящо духа ѝ нагаждане по примитивните критерии на западняка . Йога се свързва с шпагат, краката на главата, дихателно дуене, фокусиран стречинг… Роят се десетки системки, наричащи себе си йога, имащи общо с изначалния ѝ смисъл колкото отблясъкът от мъждукащата улична лампа във витрината на магазина, със светлината на слънцето. 

Витрини много, а още повече желаещи да търгуват малките си недосмислия под ореола на великата древна наука, докато по търговски съображения наричат стоката си йога.  Йога на висенето от въжета, йога на бизнес стречинга, йога на пъненето и дишкането, йога уж кундалини за западняци, имаща общо с кундалини колкото картинката на количка от дъвка за балончета, с реалния автомобил. Бизнес „йога“ гимнастика, йога на чекненето, йога на яденето на кебапчета и йога на чревното освобождаване… 

Подобни илюзии биха имали мястото си, ако първо, се представяха откровено: „Търгуваме калта на незнанието си, водени от пазарните принципи и собствената си алчност …“ и второ, ако насочваха към изначалната йога, към чистия извор. Уви, в масовата представа на милиарди, при споменаване на йога, възниква картината на изгърчено-изчекнати люде, с единия крак в едната, а другият в другата стая … Това се популяризира дори от йога асоциациите и федерациите, организиращи състезания по "йога" (WTF ?!...)изчекнатост, с което затвърждават профанизиращите илюзии в масовата представа... 

Ако фокусирането в повишената гъвкавост бе йога, всяка гимнастичка би била експерт по нирвикалпа самадхи. Ако задържането на дъха водеше до целта на йога, то тюлените и моржовете биха били най-великите маха йоги гурувци...  Ако телесното гънене имаше общо с йога, то преживяващите хипермобилен или на Елерс-Данлос синдром, щяха да преподават Мокша/ Нирвана. Хубаво е да поддържаме тялото, но първо, за западния човек далеч по-подходящи са динамичните спортни системи и второ, това поддържане само по себе си корелира с йога, колкото топчето, бутано от торния бръмбар, корелира с мъдростта. 

Ето жителите на едно родопско село, живеещи масово по над сто години – доста схванатички от възрастта, но работливи, чисти по душа, искрени и сърдечни… Дори със здравето и дълголетието кой знае каква взаимовръзка няма представяното на запад за йога, камо ли с духа на автентичната психодуховна система, водеща до себереализация. Повече по въпроса за западната „йога“ профанизация, виж в статията ми: Йога и здраве – илюзорна корелация. Автентична йога срещу хатха йога.

.......................................................................

А сега – какво тогава е йога?

Но, каква е реалната йога? Йога е сливане със Себе си. Сливане с Богочовека. Със същността, частично въплътила се в това временно тяло. От древността до сега се преподават три основни пътища, водещи пряко към това сливане. Три пътеки не измислени от някого, а резониращи с трите вродени домейна на ума, сърдечността и волята. Три единни пътеки не изобретени, а осъзнати и описвани от мъдреците от древността до наши дни. Трите пътя на съзерцанието, водещо към мъдростта, на преданоотдадената сърдечност, водеща към любовта и безкористното, освобождаващо действие. Джнана, Бхакти и Карма йога. Пътят на Джнана – Гяна марга, на Бхакти – Бхакти марга и Карма – Карма марга. Тримарга – тройният, триединен път, йога трая. 

Даден търсач естествено клони повече към единия или другия път, но неизменно обема и другите, поради вродената им вътреприсъщност. 

Четирите функции на Юнг – добавената четвърта раджа йога на Вивекананда – аналогии и когнитивни грешки

Психологът – теоретик Карл Юнг забелязва, че хората естествено клонят или към сетивна действеност, или към емоционална чувственост, или към скептично-научна разсъдъчност и творческа интуитивност. Разбира се, в доминантни екстра или интровертни акцентуации, противополюсно диаметрални на рецесивно несъзнаваните, противоположни им функции,  но винаги с акцент върху ума, чувствата или сетивната действеност. 

Юнг разделя рационалност от инуитивност в съседни (а не противоположни) домейни. Според мен такова разделяне е невалидно, тъй като интуитивността е не странична спрямо разсъдителността способност функция, а надхвърляща я трансперсонално, но по същата осова линия.

С благодарност към разсъжденията на колегата психиатър Карл Юнг и с уважение към системата му, с горното разсъждение я надраствам до собствени заключения.

Защо тук обсъждам системата на Юнг и редуцирам разсъжденията му относно четирите функции до три? Защото предположенията на колегата относно четирите психични функции пряко корелират с тези за четирите вида йога (джнана, /раджа/, бхакти и карма) и свеждането им до трите изначални йога направления, синхрониращи с естествената психична троичност: ум, чувства и воля.

Преди около век (настоящата статия е писана през м. август 2018-та г.) Вивекананда, един от учениците на великия мистик Рамакришна, въвежда или по-скоро натрапва четвърти йога „клон“: раджа йога. Възможно е Юнг, с интересите си към мистичния изток, директно да е взаимствал от това четворно псевдоразделение, преведено от него на езика на западната психо понятийност. Псевдо, защото в смисловата конотация, вложена от Вивекананда в раджа йога, присъства откровено неразбиране, регистрирано далеч не само от скромния автор на тези редове, а от сериозните изследователи на изтока, както и от самите индийски религиоведи, неприемащи такава натрапена добавка. 

Според Вивекананда, раджа йога е друго име за осморната/ ащанга йога, като фокусът е в самяма, в горните стъпки от този осморен път, а именно, в пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи – транс, фокусиране, съзерцание и себереализация. Дотук добре – джнана йога обаче така бива маргинализирана и описвана като някакъв предимно  разсъдителен път, като йога на запаметената паметова база и разсъждението върху ѝ. Всъщност джнана йога включва разсъдъка, ползва го до крайния му предел, но го надхвърля в чисто трансовите, медитативни нива, водещи до себереалзация. Тоест, тук виждаме как Вивекананда първо, че описва джнана тотално некачествено, като система фокусирана преобладаващо в разсъдъка и менталното познание, докато същността ѝ е именно в съзерцанието. Може да се каже, че джнана в същността си не е йога на менталното знание, а ядрено е йога на трансперсоналната мъдрост, постигана пряко чрез средствата на транса (пратяхара), съсредоточаването (дхарана), съзерцанието (дхяна) и самадхи.

Трансперсонална мъдрост, задължително подлежана и възможна само при основата на един прецизен интелект, но случваща се реално през интуитивното, съзерцателно присъствие на духа. Така Вивекананда, ведно с ролята си на световен популяризатор на йога, внася въпросното тотално некачествено разцепване между логическата разсъдъчност и интуитивната мъдрост.

Хипотезирам, че Карл Юнг е наследил собственото си споменато объркване и разделяне на разсъдъка от интуицията в различни оси от нашумелия в началото на 20-ти век Вивекананда, популяризиран между другото и от също мащабно модерната тогава теософия. Не, никога не са били нито два различни йога „клона“, нито отделни психични и вътреприсъщи домейни. Не – интуитивната, съзерцателна мъдрост в естествената когниция не е съседна на разсъдъчната способност, а е градиращо надхвърляща я. Единствено брилянтният, остър като бръснач ум, стигайки до предела на логиката си, е способен на смиреното притихване (подпомогнато от предаността на бхакти), преминаващо в интуитивната, съзерцателна мъдрост, политаща над интелекта.  Така разсъждавайки, обосновавам некачествеността на разделението между Джнана и раджа и излишността на последната. Излишна, защото мъдрото съзерцание, уж отличаващо раджа от Джнана, винаги е било в ядрото на тази йога на мъдростта, Гяна марга.

Така стигаме до триединството на йога на любовта, мъдростта и свободата от прилепване в делата – бхакти, джнана и карма йога. Разделението им винаги е условно, поради взаимодопълването им, определено от природната им съдържимост в психодуховната конституция на човешкия процес.

Любовта, Мъдростта, Истината и Бхакти, Джнана, Карма

В естествената психотерапия ползваме триединството на любовта, мъдростта и свободата. Като теоретична рамка, свързана с еволютивните фази в психологията на развитието, но и като прагматична методология, резонираща с приемането и себезаявяването на любовта, планирането и връзката с реалността на мъдростта и привличащата харизма на творческата свобода. 

Методология естествено когнитивна, поведенческа, хипнотична, медитативна, психотелесна, трансперсонална и холистична. Теоретичната рамка на трите основни принципа на любовта, мъдростта и истината, в естествената психотерапия свързваме както с току що споменатите психични движения, така и с извечните триединни принципи на Богочовека. Психодуховните учения от древността ги ползват като фундамент в системите си. Великият духовен Учител, душевед и душелечител Беинса Дуно (Петър Дънов) ги поставя като трегери в учението на бялото братство. Тук пряко свързвам и заявявам единството между любовта и бхакти, мъдростта и джнана, истината и дхарма. Дхарма, а не карма, тъй като същността на карма йога е именно провеждането на любомъдрата дхарма в ежедневните дела, което обезсилва причинно-следствеността.

Въпреки триединството им, ще ги опиша последователно, с напомнянето, че такова разделяне е условно и служи единствено за създаване на по-добра представа в читателя. Ще се въздържам от прекаленото ползване на източни понятия – българският език е прекрасно структуриран и не по-малко силен от санскритския.

Бхакти Йога

Бхакти е йога на любовта. Бхакти е мистичен път, стъпващ върху естествената емоционална преданоотдаденост, превръщайки я във фокусиран, изцяло и напълно посветен на Бога, молитвен живот.

Когато акцентът е предимно в бхакти марга, стремежът към божественото е най-често персонифициран, по детски антропоморфизиран и проективно-анимирано съдържащ очаквани и натрапени отвън качества на божествената персона. 

Когато йога на любовта е съчетавана балансирано с йога на мъдростта, медитативният джнана опит бързо разсейва персонифицирането до едно имперсонално и затова още по-всемогъщо божествено присъствие, а любящият устрем на бхакти амплифицира медитативния път, катализира и го ускорява многократно. Бхакти без джнана лесно се превръща във фанатизъм, а джнана без бхакти, в суха сивота.

Неестествено е разделението между бхакти и джнана, както между жената и мъжа, енергията и съзнанието, Шакти и Шива, ин и ян, деня и нощта… Нещо повече. Дори търсачът да практикува предимно един от тези двата пътя, при навлизане в дълбочина, те неизменно се сливат в единство.

Любящо-сърдечната бхакти молитва, преданоотдаденият плам карат ума да стихне и огненият мистичен устрем  към Бога прераства в тихо, безобектно съзерцание, при сливане с и осъзнаване на собствената божественост.

От друга страна, медитативният, сравнително по-технически и ментален джнана път, при актуално продвижение в безмълвието, неизменно води до извора на вътрешната, будична любов, заливаща с мъдрото си блаженство и ясна светлина.

Вътрешните, езотерични и мистични християнство и ислям,  такива като исихазма и суфизма, в есенцията си, са бхакти йога. 

Омраам Михаил Иванов

Школата на великото бяло братство е предимно път на любовта/ бхакти – поне понастоящем. Учителят Беинса Дуно (както и учениците от тази линия, превърнали се в Учители: Омраам Михаил Иванов, Елеазар Хараш и др.) е заложил семената на мъдростта/ джнана в посланията си  - семена, които тепърва предстои да бъдат поливани и отглеждани, развивани до по-нататъшната проява на учението в посока мъдростта и свободата.

Бхакти, йога на огнената любов, служи като прекрасна „подложка“ и захранващо гориво за актуалния джнана път. Защото само любовта поражда мъдростта, която освобождава. Опитите за познание без любов, го водят по кривите пътеки на его илюзиите.

Бхакти се съотнася към Джнана, както жената към мъжа. Една безусловно обичаща, предано-лоялна, вдъхновяваща и вярваща, любеща мъжа си жена, може да го направи велик. Когато бхакти гори стабилно, медитативният, централен джнана път, определящ йога като такава, е вървян леко, решително, естествено и красиво. Без любовта, съзерцанието се превръща в механично и сиво скучаене. Води ли решителното, пламенно вдъхновение на любовта, съзерцателният стремеж надхвърля ума и разтваря пространството на живата, божествена тишина, прехвърляща самосъзнателния център в Богочовека и Богосъзнанието. Без любовта и най-правилната и качествено изпълнявана медитативна техника (като дзогчен, махамудра, самяма и т.н.), е само задрямало, не надхвърлящо ума, а сънно потънало под него невежество.

Има гяна марга школи, такива като будизма, които твърде слабо акцентират върху бхакти – ключова грешка е това. Когато след примерно 60 години или цял живот медитация, садхакът (практикуващият) почувства любовта, която винаги е била под носа му, едва тогава техниката сработва – ако въобще това се случи… Затова, не са нужни десетилетия и животи – любовта е тук, точно там, където си, именно в този и всеки следващ миг - никога не е била другаде и по друго време. Изисква се просто известно подготвително преодоляване на невротични и характерови когнитивни схеми, които я спират – тогава протича. А веднъж почувстван вкусът ѝ, никога не е забравян. Няма по-велико преживяване от единението с любовта, превръщаща всяка малка битийност в богослужение.

Любовта е плодородната, влажна и богата на хранителни вещества почва, където семето на джнана се разпуква,покълва, прораства и разлиства до дървото на живота, до мъдростта. Липсва ли черноземът на бхакти, джнана също повяхва. Ако земята е песъчлива и суха, джнана е крива, мъничка, изтерзана и слаба, помитана от всяка житейска буря.

Бхакти е като женската утроба – ако е плодовита, семето на джнана прониква в яйцеклетката ѝ, закрепя се и нараства плодът на духа. Любовта е сърдечното въодушевление, мотиваращо духовният стремеж на джнана. Липсва ли сърдечността, пустотата (шунята) на джнана марга се превръща от божествено присъствие, надхвърлящо ума, в пустинно нищо, в суха безплодност.

Любовта не е чувство - проявява се през чувството, но е много повече. Не е емоция - проявява се през мотивиращата ѝ енергия, но я ползва само като проводящ носител. Не е дори състояние на съзнанието – съзнанието смирено притихва, настройва се за присъствието ѝ, но се явява единствено съсъд, речно корито, през което любовта протича. Принцип и жива сила е любовта – не от мира сего е. Трансцедентна е спрямо този свят, но същевременно иманентно го прониква и импрегнира, носи му живот, сила и радост. Любовта е Бог и само тя поражда освобождаващата мъдрост. Без бхакти, джнана погива подобно неполято цвете, неуспяващо да роди плодовете на свободата.

Само любовта създава условията за пораждане на смисъла, за издържане нужните трудности във великата школа на живота. Само любовта предпоставя неприлепналата непривързаност към сетивното и чувствено удоволствие, но преобразуването им до чисто блаженство, слято с нея самата.

Бхакти носи в себе си преживяване на свързаност, единство, братство, съпричастност към организма на целокупния живот, единение с йерархията на съзнателността. През бхакти йога съзнаваш братолюбно единството си с всяко животинче, растение, със земята, космоса, с живота, виждан вече не като механична случайност, а като закономерно съзнателен. През любовта, всеки малък житейски миг е чудото на Богоживеенето.

Бхакти сама по себе си води към джнана, към съзерцателната, преживелищна мъдрост на метаморфозата на човека в Богочовек. Когато двата пътя са следвани успоредно-единно, Богочовещината разцъфтява за броени години. Тялото на дъгата (виж ваджраяна будизма) от обич, мъдра светлина и смирена сила вече е реално, а любящата медитация се превръща в не(над)медитацията на карма йога, на естественото превръщане на делничната битийност в безкористно богослужение. Дхарма се проявява в карма подобно на бисер, неопетнен от калта.

Бхакти е път на любяща мотивация. Джнана е път на сурова дисциплина. Без горещата мотивация, дисциплината дава само механични и повърхностни резултати и бързо се спуска до насилие. Без дисциплината, мотивацията е силно флуктуираща, лесно губеща се и необградена от нужните житейски катаклизми, като лесно потъва до култ към порока.

Бхакти е сърце. Джнана е глава. Бхакти е жена. Джнана е мъж. Бхакти е любов. Джнана е мъдрост. Бхакти е въодушевлена поезия. Джнана е от вдъхновена проза,  до техническо описание. Бхакти е мистично изкуство. Джнана е систематизирана, феноменологично-качествено преживяема наука. Само когато мъжът и жената затанцуват в прегръдката на любомъдрието, се ражда плодът на свободата.

През метафорите на езотеричното християнство, джнана е небсният отец, бхакти е светата майка – единението им ражда детето на освобождението. Бхакти е светият дух, оплоден от божественото семе на мъдростта и раждащ освобождаващия Христос, творческата Богочовещина.  Странен семеен психо-архетипен изказ и метафори – но, такива ползва християнството, а през аналогиите в тях, прозират великите принципи на любовта, мъдростта, истината и пътищата за реализирането им …

Няма ли любов, няма живот, а само бледи пушеци и мрачни сенки. Липсва ли любовта, остава мъртвилото на диаболичната психопатия, завъртаща в кошмарното си, болезнено раздиране от Бога всичко наоколо си.

Велика основа е йога на любовта. Защото без основа, няма и стени. Учителят Беинса Дуно (Петър Дънов) казва: „Истината/ свободата общува със слънцата, мъдростта с планетите, а любовта слиза до най-малките проявления!...“ …

Сърдечната бхакти йога е ядрено средоточие, център, основавайки се на който възвишената джнана достига безкрая, а карма йога на ежедневието се превръща в присъствие на великата санатана Дхарма, на любящата нравственост и мъдрост в свободата, вътреприсъстваща във всяко обичайно житейско дело.

Джнана Йога

Ако бхакти е сърцето на йога, то джнана е върховната ѝ проява. „Като стигнеш върха на планината, продължи нагоре.“, насочва към преживелищност зен коанът. Връх, който садхакът (практикуващият) е призван да достигне и надхвърли, осъзнавайки не само, че същинският Той винаги е бил там, но и че полетът на духа му е вродено право.

Понятието произлиза от Индия и в този текст ще опиша този вършинен, йога и адвейта веданта път през съответните термини, с уточнението че будизмът (най-вече северният) и даоизмът, извън  народо-културалните и езикови различия, в основата си са джнана йога. Будистката джнана/ ати йога вероятно ще опиша в отделна статия.

Джнана буквално означава познание. Познание, започващо от слушане/ изучаване, преминаващо през логическо разсъждение, достигащо предела на ограниченията си и надхвърлящо себе си в медитативна съзерцателност, водеща до себереализация. Джнана започва от обичайното умствено познание и го ползва максимално, но в същността си е над-ментална, супрасъзнателна – знанието бива надраснато, за да се роди мъдростта. Защото джнана е не толкова йога на познанието, колкото на медитативно осъзнаваната мъдрост.

Джнана е научен себепознавателен път – когнитивна йога. Стъпва на същия принципно-методологичен фундамент както когнитивната наука, но качествено-феноменологично и интроспективно насочен към вътрешната, директно преживяема психодуховност. Същото настояване не за вяра, а за скептика и проверка през собствената емпирия, същата систематизирана методологичност с повторяема проверяемост и валидизиране на постигнатите резултати.

Уверено мога да кажа, че джнана йога не само в тясното си хинду значение или като същност на системи като будизма, но отвъд произхода на понятието, като път към мъдростта, представлява интроспективна когнитивна наука, качествен методологичен аналог на поведенчески и количествено ориентираната, официална когнитивна наука/ психология.

Относно лишената от актуална научна стойност позиция на официалната когнитивна психология, незряло отричаща феноменологичната интроспективност и съдеща за психичната реалност единствено опосредствено по поведението, бих загатнал следното. Няма разделение между количествено и качествено познание, екзотерика и езотерика, наука и религия, количествено измеримо и интроспективно феноменологично качествено, освен в мисленето на запада, откъснал съзнавано от несъзнавано и твърдящ, че подобно инфантилно разцепване и проективната му идентификация в света и научния метод е единствено възможният вариант. Разделяне може да има единствено привидно, а един цялостен подход обхваща и двете перспективи в единство.

Джнана йога е медитативен път на мъдростта. Интуитивен, езотерично когнитивен и изцяло експериментален, научен подход, изследващ вътрешния психодуховен космос постъпателно, с малки упорити и последователни стъпки. Стъпки, включващи подготовката и предпоставките на един нравствен живот, състрадателен и братолюбен мироглед, искрен стремеж към познанието и мъдростта, готовност за понасяне на нужните трудности. Подготовка, случваща се както през уводни практики, включващи дихателни похвати, осъзнаване на вътрешната енергетична мрежа и т.н., така и през дисциплинирания и чист живот, отдаден на мъдростта.

Същинската гяна марга започва от усвояването на медитативния транс, продължава през активна практика на фокусиране, прерастваща в обектно и безобектно съзерцание, до освобождаващо реализиране на собствената божествена непреходност – пратяхара, дхарана, дхяна, самадхи.

И тук, точно както в когнитивната наука, съществуват два подхода: отдолу-нагоре и отгоре-надолу (bottom-up and top-down). Препоръчваният за масата от следващи джнана пътя подход е отдолу-нагоре: силен акцент върху нравствените норми, подготвителните практики, начина на живот и едва след немалко години упорита отдаденост, постепенното презентиране на същинския медитативен процес, стъпка по стъпка.

Подходът отгоре-надолу бива позволяван и препоръчван единствено на по-талантливите аспиранти, а самостоятелното достигане до него изисква както висок интелект и способността за виждане на цялата картина през визия-логика (Кен Уилбър), така и известен имплицитен опит, усет за този подход, резонирането му с вътрешни…заслуги , качества, вече присъстващи донякъде заложености и таланти. Тук се започва директно с презентиране на безформеното съзерцание – когато е правено в контекста на споменатите вътреприсъщи заслуги, то автоматично повлича след себе си трансовото оттегляне на сетивата (пратяхара), спонтанната релаксирана еднонасоченост (дхарана), бива пренесено в ежедневието (карма йога) и постепенно или по-бързо, едва в рамките на няколко години, реализацията на Богочовека, осъзнаването на вечното тяло от виделина, биват постигнати.

Подходът отгоре-надолу е примамлив и някои гуру/ лами го разкриват пред широката аудитория. Истината е, че дори и при механичното му следване, ако липсва вътрешната човечност, смирение, брилянтно висок интелект, чистота, донякъде вече носена мъдрост, тоест кармични заслуги, позволяващи следване ритъма на Дхарма  – механичното му практикуване не прави пътя по-бърз, а напротив, осуетява го и го свежда до постоянно „буксуване“ и попадане в капана на илюзии. Не може да се излъже съдбата – ако човек е твърде страстен, развратен, зависим, гневлив, страхлив, алчен, горд, себичен, глуповат рационално и емоционално неинтелигентен, с непреработени подсъзнателни вярвания (самскари), величественият вкус на Бога бива автоматично заменян за люто-изпепеляващия вкус на страстите. Затова в масовия вариант е по-подходяща бавната, постепенна пътека отдолу-нагоре.

Учителят Беинса Дуно

Когато последователят на джнана има късмета да попадне на водач, който да умее през самия себе си да трансферира (шактипат, трансмисия) балансирано съчетание между медитативния подход и сърдечната бхакти, вървенето по пътеката към Себе си се превръща в блаженство (блаженството е духовна категория, включваща и приятното и трудното диалектично – да не се бърка с глуповатото, его желано, отцепено от целостта, розовичко щастийце), фокусът и съзерцанието стават естествено мощни и наситени, а Себереализацията постижима в рамките на години.

Трансовото, фокусирано притихване на ума (пратяхара и дхарана) може да се нарече още смирено доверяване на Бога – фокусирано доверяване, което естествено прераства в медитативното осъзнаване (дхяна), прозиране (випашяна) на собствената божествена природа. Величествено е да наблюдаваш опитите на ума отново и отново да низвергне ездача на духа, натрапливо захващайки се за всичко, дори за следваната техника, превръщаща се в пречка на даден етап от практиката, както пръстът, сочещ слънцето, е нужно да бъде изоставен, за да бъде виждано то самото.

Джнана медитативният процес не е сън, не е дрямка, нито почивка – напротив, нелека вътрешна работа по смирение на ума и разкриване лъчите на духа е. Мълчанието от външно, прераства във вътрешно, във все по-дълбока концентрация. Постепенно точката на съсредоточаване се оказва в центъра на все по-разширяващ се, медитативен кръг от мъдро безмълвие, прозиращо, светло осъзнаване, отвъд думите и образите, там където тишината на любомъдрието знае. Преданоотдадеността на любящата бхакти силно подхранва джнана прозрението. Както мъжът е готов да направи всичко за вдъхновяващата го жена, така садхакът (практикът) е готов в името на преливащата си любов към Бога, да усъвършенства транса, фокуса, медитацията, съзерцанието, докато стигне там, където винаги е бил – в същностната си природа - бодхисатва. 

Карма Йога

Карма йога – йога на делата. Карма йога изглежда като най-приземената и простичка йога – илюзорна привидност е такова разбиране. Всъщност е най-силната, изискваща овладяване и на бхакти и джнана, приложени вече динамично, в ежедневието, като постоянно присъствие на духа. В карма йога садхакът провежда величествената Дхарма в карма, в бита – като живак е, неопетняван от прахта на житие-битието. Действа, без да е привързан към резултатите, превърнал всяка делнична битийност в любяща медитация. В йога на делата йогинът прави без да прави, бездейства в действието – преведено, присъства медитативно и насища всяко дело и миг от професионалния си и социален бит с любомъдрието си.

Всеки може да се труди и работи и трудът сам по себе си облагородява и фокусира – както казваме ние българите: „За лудо работи, за лудо не стой!“. Но йога на делата надхвърля отрудено-фокусирания и дисциплиниран делник – включва го в себе си, но е повече. Ако карма йога беше просто съсредоточено трудово усилие, всеки лоялен и работлив човек би бил карма йогин – но не е. Повече е карма йога. Най-силната йога е, интегрирала сърдечно преданоотдадения и дълбоко медитативен процес в динамиката на делника. За да си истински карма/ дхарма йогин, е нужно джнана съзерцателният процес да е стигнал до степента не-медитация, в която не ти медитираш, а медитацията медитира теб и нуждата от формални съзерцателни сесии отпада, поради трансфера на самосъзнателния център в недуалността на духа, в бодхисатва съзнателността.

Отиде някой в индийски ашрам, върне се и каже: практикувахме карма йога по толкова и толкова часа на ден… Мхм… Разбира се, не само прекрасно, но задължително е човек да работи и вади хляба си с пот на челото. Йога на делата приветства работния устрем, но е повече от това. Йога на истината е карма йога – разчупване на кармичния,самсаричен цикъл е, спускане на дхармичното съзнание и пренасяне на недуалната (адвейта) когниция в ежедневието е.

Най-приземената, конкретизирала резултатите от джнана и бхакти е йога на делата. Реално случваща се е доколкото садхакът осъзнава, идентифицира се с и провежда любовта и мъдростта, бхакти и джнана. Без разтваряне за любящата мъдрост трудът се превръща в обикновено „бъхтене“ , а на мястото на липсващото любомъдрие се промъкват привичните страсти, похоти, страхове, гняв, неудовлетворености.

В карма йога преживяването от позицията на Богочовека на 10-12-те часа на ден професионална отдаденост е практика сама по себе си. Работните параметри и светът външно са същите. Различно е съзнанието. Съзнание, което тук е нужно да бъде пренесено в недуалността, в ядрото на Шунята/ Бога.

Всеобщото неразбиращо мнение за карма йога е като за маргинална, докато се оказва най-дълбоко силна и изискваща най-високите, приложни постижения на бхакти и джнана. Погледната през призмата на тибетските джнана йога системи дзогчен (ати йога) и махамудра, актуалното случване на йога на делата е реално, когато съзерцанието е безформено (арупа), в ядрото на един вкус и немедитация (най-високите нива) директно преживяване на събудената същност.

Когато самосъзнателният център е пренесен в любящо-мъдрата същност, собствените мисли, чувства и дела биват виждани и преживявани като външни обекти. Човек работи, общува, прегръща съпругата си, говори, смее се, твори, но идентификацията на присъствието му е в Бога, докато социалното его и персона са виждани като преходни актьори в житейската пиеса. Това в никакъв случай не означава някакво шизоидно отдръпване, не. Напротив, активно включен и силно сърцат е такъв  йогин на делата. Просто житейската му панорама е преживелищно различна – във вечността, в същността е.

………………………………………………………………

Триединна е йога. Всяко разделяне на трите е единствено поясняващо, но спрямо психодуховната конституция на човека, условно. Всеки човек живее през ум, сърце и воля, през джнана, бхакти и карма. Когато пречките пред осъзнаването на същността са премахнати, джнана, бхакти и карма йога провеждат манас, буддхи и атман – духовния разум, любов и дух. Оказва се, че не толкова нещо се постига, колкото се осъзнава, че Богочовекът вече е там, в любомъдрата свобода.

………………………………………………

А другите йога клончета?

Да, има и тантра, хатха (всъщност част от тантра в оригиналния си, не и в западно опорочен вид), кундалини, лайа и т.н. йога клончета от великото дърво на единението с Живота.

Кундалини тантра криите (методите) са включвани директно в подготвителните практики на джнана йога, както и като принцип на трансформацията. Елементи от хатха са радушно приемани и ползвани в триединната йога. Основни обаче са бхакти, джнана и карма. Карма е коренище, бхакти ядрото на ствола и цветовете, джнана клоните и листата, а всички заедно сформират плодовете на духа – бодхисатва триединството на нирманакая, самбхогакая, дхармакая, свързани с висшия разум (манас), божествената любов (буддхи) и същината на духа (атман).

……….

Оказва се, че йога такава, каквато е, всъщност е твърде различна от популярната представа за комбинация от шпагат, краката на главата стречинг, състезания по разтягане и усукване, малко дихателна гимнастика , посредствени елементи на съсредоточаване, дремеща релаксация, тантра свързвана само със секса и дупене на безработни по физкултурните салони…

Триединната йога в психотерапията

Храмът Киамет - ашрамът И.Д.Е.А.Л., скалисти планини, Канада

Йога е триединна, защото отразява троицата на Богочовека. А човек без Бог е само дим, лишен от огъня си. Троицата на Бого-човешкия разум (манас), Бого-човешката любов (буддхи, висшата душа) и Бого-човешкия дух (атман). Йога тримурти – сливането с трите лика на реалния Човек.

Психотерапията на невротични състояния цели не отърваване от „гадните“ симптоми, а през благодарното и смирено разбиране за неслучайността им, характерова хармонизация, случваща се през преобразуване на базисни вярвания, водеща до синхрон именно с любовта, мъдростта и свободата на Богочовека. Тогава и симптомите, подобно на насочващи сигнали към нужната и до някаква степен свършена работа по характерово култивиране, „изгасват“. Ако целта е изчезването на симптомите, слагаме „каруцата“ на его желания резултат пред „коня“ на невежеството. Когато обаче се доверим на изискваната от житейската мъдрост от нас работа по смирено доверие, обич, вяра, здраво себезаявяване, планиране, връзка с реалността социална и цялостна, силно социално присъствие , всичко идва на мястото си. Осъзнаем ли какви уроци по любов, мъдрост и свобода имаме да учим и усвояваме ли ги активно, страховите, тъжни и виновни програми се разтварят в любомъдрото вдъхновение и отдаването в „ръцете“ на законите на Битието – Дхарма.

Тревожните програми са липса на наситена със смирено доверие и активно себезаявяване любов. Когато бхакти молитвеното въодушевление залее тревожните програми, въпрос на осъзнаване и време е те да отстъпят пред огъня на любовта.

Вината се лекува с комбинация от джнана и бхакти процес. Осъзнава се динамиката на страха от непокриване на невротичното ТРЯБВА, въпросното се реструктурира оневиняващо, при процес на вземане на решение за ползване на регулатор здравия разум и любовта, като човек активно се учи на смирена прошка и обичащо „себепрегръщане“.

Депресивната тъга и униние също се реструктурират в джнана-когнитивен процес, но и се „засмукват“ в прозиращата интуитивност на медитативното присъствие, превръщащо ги в мъдрост, на фона на активно социално поведение, карма йога.

Гневът, когато е осъзнато прихванат от джнана процеса на разширяващо се съзнание, бива канализиран в активна мотивация, влагана в добри житейски цели (карма йога), при преобразуване на подлежащите го тревожни програми.

В психотерапията активно се ползва водената медитация – една тантрична, хипно йога нидра практика, част от великата джнана йога.

Красотата на молитвения, бхакти-джнана реструктуриращ и възнасящ в потока на любовта процес, е неизменна крия (инструмент) на интегралната, цялостна психотерапевтична пътека.

Често в психотерапията се препоръчва активен живот, спортна дейност, наситена карма йога заетост, прихващаща фокусирано страховите импулси и преобразуваща ги в елементите на вдъхновението.

Психотерапевтичният анализ пряко може да се аналогизира с началните джнана, аналитични медитации.

В психотерапевтичния процес се ползват психотелесните дихателни и през тялото, преживелищни похвати на тантричния път, неизменна част от йога трая (тройната йога).

……………

С обич и уважение: Орлин Баев