Йога и здраве - илюзорна корелация. Автентична йога срещу хатха йога.

Bodhisattva trikaya

Резюме на статията:

- В автентичните йога системи мястото на телесните позиции и дихателните техники е скромно - не повече от ползването им в посока фасилитиране на самяма - съсредоточаване, медитация, Себереализиращ екстаз. 

- В автентичните и уважавани йога текстове, се споменават няколко основно седящи и преобърнати позиции на тялото, насочени изцяло в услуга на медитативния фокус в посока самадхи и праджня (себереализация и мъдрост). Съвременният гимнастически стречинг, представян за йога на западните dummies (приемайки такъв стречинг за йога, се самоквалифицират като такива), има общо с нея колкото авидя с видя, невежеството със знанието. 

- В автентичните йога системи: джнана, бхакти и карма, се ползва балансирано вегетарианско хранене. Да се приеме, че храненето е пряко свързано и идентично с йога, е непозволено логическо обръщане: "Всички цигани са индийци --> следователно всички индийци са цигани.". Аналогично, "Лекото хранене се препоръчва в йога --> следователно диетата е йога."... 

- Здравето и йога далеч не са пряко корелирани положително. Здравето зависи от способността за провеждане на любовта и нравствеността, от живота по законите на Дхарма, от генетични и епигенетични фактори, от качествените или не стратегии за отработване на стреса, от храната, двигателната активност, водата и въздуха, местоживеенето, средовите фактори. Зависи от кармичните заложености и качеството на отработването им, от степента на учене и извличане на мъдростта от нужните понякога болести, преживявани неслучайно, като естествени житейски пътеки по себеразвитие.

- Директното корелиране на йога непременно със здраве, е отклонение от целта на йога. Превръща я в его налагаща магия, нежели в път по единение със Себе си и Дхарма. Здравето е нещо чудесно и може да бъде страничен резултат от йога практиката или не, а факторите за това са много. 

- Дори оригиналната хатха йога в сравнение с автентичните йога системи, е относително нова - отстъпва на изначалните йога системи с хилядолетия. В родината ѝ на нея винаги се е гледало като на низша, практикувана от извънкастовите, неуважавана система. Имайки предвид, че в същината си оригиналната хатха е практически идентична с брилянтността на тантра-кундалини принципите и похватите, смея да твърдя, че такова стигматизиране е субективно и невалидно. 

- Това, което в съвремието се представя като хатха йога на запад, представлява профанизиран комерсиален продукт, нямащ общо нито с оригиналната хатха в частност, нито с йога като цяло. 

- Будизмът представлява една чудесно изчистена от примеси и фокусирана именно в същността на йога система, сплав от джнана и бхакти (особено тибетският ваджраяна будизъм, в който състраданието е основна червена нишка). 

- Християнството, отвъд официалната теология, но в ядреното му разбиране и практика, видяни през призмата на йога принципите, спокойно може да бъде наречено бхакти йога.

- Автентични йога подходи: джнана, карма, бхакти йога. Вероятно ще ги опиша в отделни статии. Сателитни подходи много - основните обаче са тези. В духа на тази статия, хатха в най-добрия случай е маргинален, скоровъзникнал сателитен подход, а инфлираното ѝ присъствие на запад има общо единствено със склонността му към сетивен, грубо веществен материализъм, при неспособност за качествена интроспекция.

..............................................................................

Речник на ползваните термини:

- Агни йога: огнена йога. Йога, диктувана на Елена Рьорих от махатма Мория. Част от теософската духовна традиция.

- Дхарана - съсредоточаване.

- Дхиана - медитация.

- Самадхи - Себереализация, екстазна абсорбция на егото в същностната природа на Богочовека.

- Самяма - трите стъпки на дхарана, дхиана, самадхи, практикувани заедно.

- Праджня - мъдрост.

- Бодхисатва - нирманакая, самбхогакая, дхармакая - трите същностни Буда тела на Човека, аналогични с принципите на непреходността: любовта, мъдростта и истината.

- Джнана йога - подход, фокусиран в медитативния транс, през практиката на самяма. Духовният фокус тук е имперсонален, насочен към личното познание на собствената божественост. Интелектът е активно ползван и не пренебрегван, а надхвърлян до по-висшите медитативно-когнитивни нива.

- Бхакти йога - йога на преданоотдаденото, сърдечно огнено служене. Йога на любовния екстаз. Сърдечната преданоотдаденост катализира прогреса по която и да е друга психодуховна пътека. Бхакти лесно преминава във фанатизъм, когато не е допълнена от джнана - затова разделението им е добре да е само условно, а практически, подходите им да бъдат взаимодопълващи се в конкретната духовна система и практикуващ.

- Карма йога - йога на делата. Въплъщение на медитативните (джнана) и бхакти подходи в ежедневната работна дейност, превърната в динамична, любяща медитация.

- Раджа йога - термин, въведен от ученика на Рамакришна, свами Вивекананда, едва преди стотина години. Популяризация на Вивекананда на осемстъпковата, ащанга йога. Както и да е, в западната си популяризация фокусът отново е основно в телесните позиции и дишането (включително в ащанга виняса на К. Патаби Джойс), при силно маргинализиране на актуалните самяма практики. Практически ащанга, както се преподава на запад, е аналогична с хатха. Раджа, поне на теория, би трябвало да е фокусирана в самяма, тоест в дхарана, дхиана и самадхи, тоест аналогична на джнана йога. На практика обаче, поне на запад, е профанизирано приравнена до хатха. Като цяло, оказва се, че Вивекананда е осъществил ненужно преименуване - защото джнана, която е същността на т.н. от него раджа йога, вече е съществувала от хилядолетия.

- Гупта видя - тайното познание.

- Карма - причинно-следственият закон.

- Дхарма - висшите, божествени закони на живота.

- Тантра - по-късни синтетични и фокусирани в прагматиката писания и методи, с основен принцип трансформацията, превръщаща всяка дейност в чиста и йогическа.

- Кундалини - силата на разширяващото се съзнание.

- Крия - техника, практика. Йога крия - похвати, насочени към работа с вътрешните канали (нади) и енергия (прана).

- Будизъм - събуждане. Системата на Сидхарта Гаутама, явяваща се една много точно систематизирана и качествена тантра и джнана йога в изчистен и действително ефективен вид. Въвежда понятието за анатман, липсата на индивидуален аз.

- Шаматха (Samatha, санскр.) - будисткият еквивалент на самяма, практиката на фокусиране, медитация и самадхи. В будистката йога, шаматха се ползва взаимозаменяемо със самадхи - практика на самадхи.

- Випассана (Vipassana, pali или Vipasyana/ Випашана, санскр.) -  медитативно прозиране, виждане през илюзията (Майа) на преходността (Анитя), лишена от субстанциалност (шунята) и собствена същност (анатман). Есенциална част от висшите махамудра/ дзогчен практики.

- Шунята - празнота, лишеност от ядрена субстанциалност.

- Анитя - преходност.

- Анатман - липса на собствена същност/ аз.

- Брахмачария - в тясно разбиране, целомъдрие. В по-широко, Богоотдаденост.

- Ваджраяна - тибетски тантра-джнана йога, медитативен будизъм.

- Бодхичита - любомъдър ум.

- Сахаджа - спонтанност, естественост.

................................................................................

Следва самата статия:

            Йога и здраве - илюзорна корелация. Автентична йога - хатха йога

Илюзорната корелация йога-здраве

Наблюдавам йоги, следващи индийска, будистка, даоска и т.н. йога системи от много време. Това със здравето и дълголетието е пожелателен мит. Ако някой от тях е по-здрав от обикновените хора, най-често се дължи на гена му и едва на не повече от няколко процента на дишането, физическата активност, енергийните практики. Обаче тези изключения на по-здрави йоги се рекламират силно, особено на запад, където за йога се приема нещо доста механично, все въртящо се около асани и дишкане, малко от всичко друго като релакс и толкова... Цялата профанизирана популяризация на йога на запад за западняците е в такъв псевдо вид и рекламното свързване на йога и здраве е част от тази пропаганда. Не съм забелязал обаче да е нещо повече от маркетингово нагаждане на нещата към по-добри продажбени сугестии - за да се връзват наивните през идеализма си, наситен между другото със сериозна доза неразбиране... 

Та, личните ми наблюдения върху йогите, както и статистиката по света и у нас  не показват кой знае каква връзка между практикуването ѝ и по-качественото здраве, освен в пожелателното им мислене. Масата йога гурувци трупясват на възраст или средностатистическа, или дори по-рано. В книгите на Агни йога се казва, перифразирам по памет: "Ако искаш само здраве, яж си пържолата, пий си червеното винце и си живей живота. Йога те прави свръхчувствителен за фините енергии, много сърцат и обичащ, но и много раним!" . 

Планинско, здраво дълголетие

В момента съм в едно родопско село, за последен ден, за съжаление... Масово тук живеят по над сто години. Продавачката в магазина на центъра ми разправя как дядо ѝ, починал на 112, като бил на 110, искал да се жени отново, пълен с енергия. Вчера, имаше събор на селото - поговорих си пак с баба Тяна - на 92, активна и пъргава повече от студентка от студентски град и положително поне триста пъти по-работлива. Всяка сутрин става рано, грижи се за животни, градинка, чете, учи се. Умът и бистър, свеж, чува и вижда добре. Викам ѝ, какъв ген имаш, бабо, какво нещо.... Отговаря, да сигурно има ген, ама и планината... На 62 започнала да се грижи за църквата и вече 30 години така - отваря я, затваря я, продава свещи, чисти, прави всичко. Викам си: ние си мислим, че на 60 вече сме за оня свят... А виж човека, на 62 започва нещо, поставя начало и го продължава 30 години. Седне ли обаче пред телевизорав бездействие, пиши го мъртъв...  Идва брат ѝ Георги, малкото и братче, само на 86 години. Миналата година ми прави дръжка на косата, като за целта се отдели от активната си работа като дюлгерин. Има вид на 59, а е близо 30 нагоре... Снощи ни дойде на гости бай Тошо - бил агроном на три села дълги десетилетия - стар семеен приятел. Питам го, бай Тошко, на колко години си бе, човек? Очаквам да ми каже 60-на, на толкова дава вид. Жизнен, повратлив, очите му светят и заглежда младите момичета, дошли на събора с онзи заряд, който не лъже... Казва, 80, подкарах 81-вата - и отпива от третата стограмка ракия, докато хапва от вратната пържола с кашкавал върху нея, приготвена от жената. Питам го, пазил ли си диети нещо, смее се. Какви диети бе момче - от работа кога да се занимавам с глупости? Дълъг, отруден, много стресов при това живот, но приеман нормално. Та, ген, идващ от планината - дава много. И не само въздухът и чистата вода, а самата енергия на планината - излъчва стабилност, сила, дълговечност, усеща се. А в града не е така... 

Опитът ми говори, че йога и здраве, това свързване е силно митологизирано и преувеличено. Не е това целта ѝ, а когато се практикува на по-високите ѝ, определящи я като ЙОГА стъпала, прави човека много отворен, вибрантен, което при живот в града, в съвременното безнравствено, свръхиндивидуализирано до невеж егоизъм служене на мамона и примитивността, мори силно като житейски контекст... Никога здравето не е било целта на йога - евентуално страничен ефект може да бъде, но зависещ от много фактори, извън връзването на рекламите на псевдойогата, представяна за йога на запад. Целта е сливане с любовта, мъдростта, свободата на реалността. 

Това, което на запад се представя за хатха и ащанга йога, масово се корелира и рекламира пожелателно с подобрено здраве и дълголетие. В единични случаи да, но не поради практиката на такава псевдойога, а поради генетични и средови фактори, хранителни, двигателни навици и качествени стратегии за справяне със стреса. Такива навици са нещо прекрасно и силно препоръчително, могат да се преподават през дадена йога или друга система, но не са йога. Ако избирателно се цитират единичните случаи на подобрено здраве обаче - първо, дължи се не на същинска йога, а на изброените фактори и второ, това е рекламно нагаждане на продажбено желателна хипотеза по маркетингови стандарти, нежели реалност. Защото масираният процент от люде, занимаващи се с йога от какъвто и да е вид, са нито по-здрави, нито по-болни, нито по-дълголетни, нито по-маловременно щъкащи по планетката, а са по-скоро средностатистическа за популацията си извадка. 

По-горе писах защо корелацията между здраве и йога далеч не е пряка и еднозначна. Първо, йога не се свежда до хатха, а хатха е малка странична част от йога, но сама по себе си, както на запад се представя, никак не изразява същността и целите на йога, поне не и практикувана самоцелно и като централна система. Второ, продвижението в самадхи и праджня (себереализацията и мъдростта) прави човека както единен със Себе си и Бога/ любовта, така и далеч по-чувствителен на градските, съвременни емоционални миазми, което никак не работи в посока здраве и дълголетие. Ако се проследи статистиката за живота на повечето йога практикуващи, продължителността му е средностатистическа, че и по-кратка. Носят се слухове за живели по 300 г., за други на по 700 или повече, но слухове се носят за всичко, а грузинците се представят за 160 годишни, ползващи документите на прадядовците си... 

Съгласен съм, че балансираната диета и физическа активност спомагат телесното здраве. Не го определят, защото на по-високо ниво здравето започва от единението с Бога, любовта и естествената нравственост. Но все пак, умереността в храненето и движението са силно препоръчителни, така е. Но не са йога.  Дори когато човек живее по Бога, смирено и нравствено, медитира и обича, храни се качествено и т.н., дори тогава нямаме гаранция за физическо здраве. Просто поставянето му като непременна цел вече е извращение от реалните йога принципи и същност. Може да има здраве, може да няма, може и да се поддържа хронична болест или да имаме преждевременна смърт. Нито едното, нито другото, не са пряко корелирани с практиката на физиологично насочена йога като хатха, а със сбор от духовни, психични, кармично-генетични, социално-поведенчески и средови фактори.

Писах и че един живот в планината, съчетан с добри родови гени на добри предци, хора също планинци, е много по-сериозен фактор, определящ дълголетие, отколкото йога практиката. Писах и че самото пряко свързване на йога непременно със здравето и дълголетието, вече е отклонение от йога. Защото болестите са уроци, неслучайно са преживявани. А ако душата може да научи повече от смъртта, за да изчисти нещо, смъртта също е нормална част от цялата житейска игра. Не че има смърт, но... Ако целта е непременно здраве, а средството е предимно телесно и физиологично (като хатха), откъснато от същността на йога и Живота въобще, първо вече не говорим за йога, а за изкривено подобие и второ, такава непременна цел спуска йога до някаква его налагаща магия, докато всъщност е процес на единение с вечната същност. Чудесно е да сме здрави. Казвам само, че на всяка цена фокусирането в здравето е като на всяка цена позитивното мислене. Нито е позитум (цялост), а е частично, нито е здраво, а по-скоро разболяващо, когато е виждано от позицията на целостта. По същия начин хатха, втренчила се предимно в здравето, откъсва себе си от същинските йога цели, като в крайна сметка не постига нито здравето, нито тези цели. 

................................

Християнството като бхакти, а будизмът като джнана йога

И нещо, вмъкващо светлинка и разширяващо евентуалната дискусия. През призмата на същинските йога и тантра системи, световните духовни учения спокойно могат да бъдат видяни като йога. Не официализирано, разбира се, а в принципната същност на подходите им. Християно-юдейските подходи в същината си са бхакти йога. Четейки за практиката на монасите от Света гора на сърдечната молитва и съзерцанието, все едно чета бхакти йога практици от изтока. Никаква разлика. Твърдя го през собствената си практика. Будизмът сам по себе си е основно джнана/ раджа йога система. Самите будисти, за разлика от християните, знаят това и дори наричат по-висшите си практики именно тантрични и йога такива. Аналогиите между даоските школи и йога също са преки.
..................................

Доколко хатха е оригиналната хатха и доколко е йога

Между другото, хатха никога не е била уважавана в родината си йога система, освен в западната модерна популяризация, хващаща се за пипнимата ѝ вещественост. Реалната бхакти, джнана/ раджа йога, включващи в себе си тантра кундалини криите, започва от оттеглянето на сетивата, продължава през съсредоточаването, преминаващо в медитация и самадхи, екстазна себереализация. В сутрите на Патанджали, като се говори за асана, се казва просто удобна и стабилна позиция, която може да се поддържа продължително време, за да се практикува шаматха/ самяма самадхи (обединителен на горните стъпки термин). Шаматха (Samatha, санскрит - ползва се в будизма. По същество е аналогична на самяма практиките, готвещи за праджня (мъдрост) випашана, в контекста на махамудра/ дзогчен/ сахаджа бодхисатва реализацията).

Оригиналната хатха е валидна система, включвана в джнана, раджа, тантра принципите, в бхакти и карма подходите. Обаче е малка и странична, несъществена част от същностните йога системи. На запад се популяризира именно хатха, поради веществеността ѝ, резонираща с материализма на западното мислене. Популяризира се така, че няма много общо нито с оригиналната индийска хатха, такава каквато идва от древността, нито с коя да е по-същностна йога система. Това обаче опошлява цялата йога. Темата е коментирана - далеч не съм първият. Но твърдя, че е така. И тук почват едни твърдения като: асаните не са обикновени позиции - в тях се активират енергетични центрове и канали, положенията се изпълняват с фокусиране, дишане, представляват динамична медитация... и т.н. Отговорът ми е, че тези центрове и канали могат да бъдат осъзнавани през всяка друга житейска дейност. Трансът, Фокусирането, медитацията, себереализацията и мъдростта (пратяхара, дхарана, дхияна, самадхи, праджня бодхичита) се реализират далеч по-целенасочено през практиката на същинските, споменати по-горе йога/ тантра системи. Не че хатха е невалидна. Невалиден е прекомерният акцент на западняците върху ѝ, при превеждането ѝ от маргинална в централна йога система, каквато никога не е била извън профанизацията на йога.

В съвремието масово се популират криви разбирания, раздуващи мъничкото място, което система като хатха има, в глобално и централно, което вече е сериозно отклонение от актуалната йога.

Има египтолози и теолози, твърдящи, че йога всъщност произлиза от Египет. Съдят по намирането на плочки и стенни изображения с хора в различни позиции. Да, но хората от цял свят заемат различни позиции и правят медитативни практики. Индианците също, както и ескимосите, шаманите и жреците от цял свят, азиатските, австралийски и т.н. народи. Та, да се каже, че йога е египетска, е като да се твърди, че слънцето е японско, защото изгрява от изток. Е, тя земята се върти, ама нечие съзнание застива и илюзията в такова заключение е достатъчно ясна.

Да се върнем на хинду йогата. В най-старите текстове, като се говори за йога, се имат предвид пътищата за единение със Себе си, фокусирани в транса, емоцията, ума, делата и комбинация от тях. Когато въобще се споменава асана, се има предвид удобно сядане, фасилитиращо практиката на сливане (което значи йога) и ...толкова. По отношение на асаните - толкова. Нищо общо със съвременното западно възприятие за хатха като чекнене, краката на главата, едният крак в едната, другият в другата стая, шпагат и гимнастически подвизи - нищо общо както с тантричната кундалини крия, която актуално изразява оригиналната хатха, а още по-малко с йога като цяло. 

Илюзия е да се мисли, че това което сега масово се приема за йога, а именно позициите на тялото, комбинирани оттук-оттам с дихателни упражнения и приятничка релаксация, е автентична традиция - съвременно насаден от едва столетие комерсиален мит е. Да, има хатха йога. Но, това което се споменава в писанията ѝ, са отново няколко позиции за сядане, плюс обърнати, с по-силен фокус в очистителните процедури, дишането и работата с енергийните канали, транса и медитацията. Такава е оригиналната хатха йога и извън наименованието, е в огромна степен идентична с тантра кундалини крия, нежели с това, което сега се представя за хатха. 

Съвременната уж хатха йога, представяна на запад, е разпространявана така, че да пасне на око да види, ръка да пипне плиткото възприятие на западняка. Така, че да се продава. Това обаче я прави толкова йога, колкото футболът е йога... 

Йога е действително древна традиция. Но, това което винаги се е разбирало под йога, са медитативните практики, с по-ментален, поведенчески или емоционален подход (джнана/ раджа, карма, бхакти йога) - а най-често в комбинация. Спрямо старата хатха (дори оригиналната хатха йога е нова по отношение на автентичните медитативни йога традиции), отношението и на индусите и на по-късно присъстващите в Индия английски колониалисти, е било винаги като към низша, паразитна, плебейска практика, ползвана от неприкасаемите (извънкастовите). Имайки предвид, че оригиналната хатха твърде много прилича на тантра кундалини, нямаща общо с настоящата "хатха" или ащанга популяризация, може да се смята, че такова мнение е било по-скоро субективно. Тоест, тук изразявам приемаща позиция към оригиналната хатха йога. Забележи, към оригиналната, не към "краката зад главата" съвременно извращение, автоматично приемано от подсъзнанието на западняка за йога. 

В оригинална йога система като джнана, дишането също се ползва, но му се отделя далеч по-малко внимание, отколкото в хатха. Фокусът е в практиката на фокусиране, медитация и самадхи. Споменавам джнана, а не раджа йога, тъй като наименованието джнана е автентично, докато раджа е относително съвременно и неприемано от по-сериозните йога изследователи за валидно. 

Как се е случило така, че гимнастическото чекнене е било сугестирано профанно в съзнанието на западняка като йога?

Индия дълго е била английска колония. През 19-ти, а още повече в началото на 20-ти век британските колонизатори решават да преобърнат социално политическия си курс спрямо индийските туземци, дотогава приемани за диваци. Започва се и се позволява мащабен ренесанс на индийската култура, творчество, религия и изкуства, като част от този англо иницииран подем, е и мащабното реинтегриране на йога. На коя йога обаче? Започват да се превеждат, изучават и коментират веди, упанишади, тантри, сутри, пурани, канони, трипитаки...  - но, бавно, много бавно. А през британското глобално влияние, през това време йога се представя на широката световна общественост основно като физически упражнения, повече приличащи на стречинг, фитнес и гимнастика, отколкото на сливане. В такъв мега извратен и опошлен вид се въвежда дори в армиите, в училищата като физарядка и т.н. 

Разни факири, гълтачи на саби и лежачи на пирони тръгват на циркаджийски турнета по света, заработвайки добри монети, представяйки фокусите си за йога. Тъй като такава гимнастика е най-близо до старата хатха, извънкастова и неуважавана система, такива телесно-дихателни гънения и пънения така и биват наречени Не че имат общо с хатха, но спестяайки стигмата около нея, за нароилите се гурувци-предприемачи, продаващи искрици задимено невежество, представяни за истинни слънца - за такива бизнесът тръгва добре. 

Защото на западняка да продаваш медитация, не е печелившо (понастоящем е малко по-различно), няма достатъчно целева извадка и търговията не върви. А и медитацията не се търгува, а смирено и сърдечно се усвоява безкористно и без особена материална изгода и за евентуалните предприемачи "йоги - гурувци". А чекненето е вървежно - купува се от плиткостта на западняка. Ето, наричаме телесните пози със санскритски имена, изфабрикуваме твърдението, че са древни и стоката избушва пазара. Древни са няколко седящи и преобърнати - останалите са на не повече от 100-150 години, пазарен продукт за бедното на душевност, но богато на финанси невежество на западняка. 

Та, това което сега се представя за хатха, нито е хатха, нито е йога!

..............................................................................................

Извадка от книгата "От пещерите и дебрите на Индустан", автор Елена Блаватска. Авторката описва диалог между нея самата, полковник Олкът, президент на теософското общество и Такур, велик махатма и адепт в тайните науки, в гупта видя. 

"...Американецът (полковник Олкът, бел. ред.) вдигна към него своите ясни, сини очи и като щипеше замислено брадата си, покорно забеляза:

   - Дойдохме в Индия от 10 000 мили, за да изучаваме психологията и всичко, касаещо духовния човек… и… по ваше повикване. Ние ви избрахме за наш гуру, а сега, когато открихме единствено във вас въплъщение на “тайната наука”,  вие ще се отвърнете от нас?

   В гласа на нашия президент зазвуча много тъжна нотка. Такур бързо го погледна и като помълча, отговори вече съвършено спокойно, дори ласкаво:

   - Действително съм посветен в това, което у вас наричат гупта–видя – тайни науки…

   - На вас ви са известни тези науки? Нима вие се решавате най-после да го признаете пред нас – вашите невежи, но предани с цялата си душа ученици?

   - Никога не съм го скривал и не бих могъл, дори и да исках… Аз съм Брамачария. Но под думите “брамачария” и “тайни науки” се подразбират понякога много неща и смисълът им е доста еластичен. От славните времена на Ришите са изминали хилядолетия. Индия падна и се изроди – печално добави той.-  Сега във всички големи градове ще намерите “брамачирии”, които заменят непозволената им от кастата жена с таен харем – зенана – и се занимават с лихварство; често се срещнат шарлатани, които от името на “тайните науки” правят и продават любовни билки! Нима ще започнете да тичате и след такива и да им оказвате почести само заради едното име?…

   - Какво представляват “тайните науки”? – продължаваше Такур. – За мен тези науки, както и за всеки, който им е посветил целия си живот, съдържат в себе си ключ към всички тайни на природата и световете - както видимия, така и  невидимия. Но този скъп ключ се придобива по-трудно, отколкото си мислите вие. Гупта–видя – е оръжие с две остриета и човек не бива да пристъпва към него, без предварително да е пожертвал живота, дори разума си, тъй като тя побеждава и убива всеки, който не е успял да надвие нея самата. Басните от древността не са основани само на фантазията. И в нашата допотопна Ариаварта ще се намери сфинкс, както в Египет, и на един Едип, в крайна сметка, се паднат хиляди жертви. Особено опасна е тя /гупта-видя/ за вас, европейците и белите. Ето защо се колебая пред вашето страстно, но…неразумно желание, да ви позволя дори да започнете периода на изпитанието…

   - Такур! Заради всичко, което ви е скъпо!.. - възкликна нашият президент с умоляващ глас. – Моля ви, в името на цялото наше Общество, в името на науката и човечеството!… Вие знаете, не съм страхливец. Не скъпя живота си и ако поне в края му не блесне лъча на истината, то колкото… по-скоро е този край… толкова по-добре!… Само веднъж ме поведете по пътя на истината и кълна се, никога няма да я предам…

   Такур не отговори веднага.

   - Добре – зарадва той изведнъж полковника. – Сега, когато утре, вие вероятно ще бъдете освободени от вашите двама англичани, аз мога да ви поканя в моето имение, в Д. До вашето пътуване при Суами Дайананд има още две седмици…Когато дойдете при мен, полковник, ще ви подложа на едно предварително и неголямо изпитание. Ако излезете победител – добре, тогава ще бъдете мой чела за седем години. Ако не, всичко ще си остане по старому. Съгласен ли сте?

   - С радост, с радост – се суетеше нашият развеселил се президент. – И вие, Такур, ще видите, че ще устоя на всякакви изпитания!..

   След приключването на разговора Такур ме помоли да отида при мис Б., за да разбера, как е тя. После тримата, тоест Гулаб–Синг, полковникът и Нараян се затвориха в палатката. Когато се върнах след около час и половина, полковникът целия сияеше.

   - Знаете ли – произнесе той с радостен шепот, още щом Нараян си тръгна – Такур ме допуска до “първото изкушение” …

   - Зная, нали той го обеща пред мен, ако мине успешно предварителното изпитание.

-                     Не, това е нещо съвсем друго… Той ми позволява да опитам Кхумбака и Пурака… когато и да пожелая!

 - Господи!… - плеснах с ръце ужасена. – Това означава, че вие ще висите надолу с главата, без да дишате по цели часове? Та вие непременно ще получите удар… С ума си ли сте?…

   - Защо пък непременно удар? Всичко зависи от силата на волята, а при мен тя никога не е била в недостиг – малко обиден ми отговори О.

   - Е, както искате… Само гледайте да не би да ви се подиграва… Той само иска да докаже, че европеецът е абсолютно неспособен за подвизите на индийския аскетизъм…

   За първи път от времето на нашето запознаване достойният американец едва не се скара с мен, заради тази забележка. Та той е дошъл да изучава “тайните науки” и ще ги изучи.

   - На какво сте се решили?… - се разсърдих аз най-накрая. – Искате да станете факир, изацапан с кравешка тор или радж–йога? Та вие или сте забравил, или не знаете, че първият познава истинската гупта– видя толкова, колкото и ние, а истинските радж–йоги, такива като Такур, не висят надолу с главата и нагоре с краката и не преобръщат мозъците си.

   Последният аргумент видимо го порази.

   - Какво? Нима Такур не е практикувал 86–те позиции, предписани от “Йогата” на Патанджали?…

  - Изглежда, че е така, защото той винаги говори с такова презрение за дивотиите на “хатха–йогите”, т.е. на онези, които,  следвайки мъртвата буква на учението на Патанджали, по цели дни стоят на главата си – отговорих аз, окончателно ядосана.

   - Но как тогава той позволява на мен?

   - Позволява, за да се отърве от вас, защото много му досаждате и той вероятно иска да ви даде урок… Не се сърдете, полковник, но къде сте срещали факир или даже обикновен байрага–госейн /странстващ монах/ с такова шкембе като вашето?

   О. отново се обиди, дори се огорчи.

   - Но аз мога да отслабна, искам само да му покажа силата на моята воля, да докажа, че не само индусите са достойни за посвещаване във висшите “тайни науки”.

  - Не с такива фокуси ще му докажете това! Аз го познавам по-добре от вас… Стига, не се залъгвайте с напразни надежди! Благодарете на съдбата за това, че дори и двамата да принадлежим към ненавистната и презирана от него “бяла раса”, той прави за нас такова нечувано изключение, вероятно защото  по-добре от всеки друг вижда нашата безусловна, гореща преданост към него, а може би, повече заради искрената ни симпатия към неговия народ и уважението към родината му. Не искайте от него това, което той не може, не смее да ни даде и бъдете доволен от трохите, хвърляни ни по пътя.

   - Но защо, – не преставаше да ми досажда полковникът – кажете защо! Та нали той има ученици?

   - Има, но не такива, каквито сме ние, деца на гнилата цивилизация, наследници на всички пороци на Запада."

....................................
................................
..........................

Орлин Баев