Естествената Духовно Ориентирана Психотерапия (Трансперсонална, Висинна) синтезира познанията на световните психодуховни системи, за да ги утилизира в качествения психотерапевтичен процес. Стъпвайки на основата на когнитивната наука, естествената психотерапия интегрира духовната мъдрост така, че практично да служи на ефективната психотерапия. Към раздела естествена трансперсонална психотерапия обособявам пет субдивизии:
.........
- Трансперсонална, интегрална и холистична психотерапия - принципни положения на утилизацията на духовността (забележи, не религиозността, а духовността) в ефективния психотерапевтичен процес.
- Братска Психотерапия - психотерапевтични закономерности, принципи и методи, извличани от учението на Всемирното Бяло Братство.
- Диалектична Психотерапия - надхвърлящият добро и зло синтез на любовта, мъдростта и истината, в спиралата на освобождаващото се съзнание.
- Християнска Психотерапия - психотерапевтичните принципи, втъкани в Божието слово. Отвъд църкви, догми, институционализирана религиозност и човешки канони - дълбоко душелечебните закономерности в учението на любовта.
- Медитативна (Йога) Психотерапия - любящият (бхакти) и мъдър (джнана) психотерапевтично медитативен процес, приведен до синхрон с духа на времето, през призмата на любовта, мъдростта и свободата.
За прегледност, отделям братска, християнска и медитативна дивизиите в отделни страници.
.........................................................................................................
Модул: Трансперсонална, интегрална и холистична психотерапия
.........................................................................................................
Модул: Трансперсонална, интегрална и холистична психотерапия
(Кликни на линка за целия текст)
Трансперсоналната психология (ТПП) е четвъртият, най-авангарден, всеобхващащ и интегрален клон на съвременната психология, най-пълно отговаряща на постоянно разширяващите се граници на познанието за същността на човека и вселената. Тя интегрира в парадигмата си първия клон на психологията – психоанализата (психодинамичната психология), използва успешно приомите на втория – бихевиоризма и неговото отроче когнитивизма, смело стъпва върху различната перспектива на третия клон – хуманистичната психология и внася неизмеримо богатство в "дървото" на съвременната психология чрез научния си подход към древната мъдрост на световните духовни системи.
Терминът „трансперсонален” означава надличностен. Надличностен не в смисъл на загуба на идентичността, но осъзнаване на Аза (Селф, цялостна личност) отвъд ролевите рамки на персоните, чрез които се преживяваме в социалното и интраперсоналното си функциониране. Тези персони могат да представляват идентификация с физиологичния носител на съзнанието, със социалните роли, с психичните матрици на функциониране – характеровите схеми, емоционалните и когнитивните убеждения, модели, разбирания и патерни, които приемаме за наша същност – а те не са такава. Както се твърди в будистката психология, те са единствено „скандхи” – променящи се „струпвания”, параметри, през които се проявява чистата човешка съзнателност. В процеса на разширение на съзнанието Азът не се губи, но разширява границите на познанието си.
Пионери в съвременната трансперсоналната школа са такива значими в психологията фигури като Карл Густав Юнг, Уилям Джеймс, Абрахам Маслоу, Ауробиндо Гош, Роберто Асаджоли, Станислав Гроф, Кен Уилбър, Робърт Антон Уилсън...
Трансперсоналната психология изследва човешката психика в нейната цялостност – тя обема сложните нюанси на душевността във всичките им аспекти – от чистата биохимия и неврология, през всички психологически школи, до свръхсъзнателните потенции на непроявените ни възможности.
Но, освен познание и интелигентност, трансперсоналният психолог трябва да има и личен опит в преживяването и изследването както на собственото подсъзнание, така и на свръхсъзнанието си. Опитният трансперсонален терапевт непрекъснато анализира собствените си психични движения, осъзнава различните си психични компоненти, синтезира и интегрира в единна функционалност както мрачните бездни на сянката си, така и най-светлите полети на свръхсъзнанието си. Трансперсоналният психотерапевт преживява обективността на живота от позицията на Аза, безмълвният наблюдател, който води процеса на собствената му индивидуация до един хармоничен интегрален Селф – цялостна индивидуалност, която му дава правото и възможностите за психотерапевтична помощ.
ТПП ОТРАЗЯВА НАВЛИЗАНЕТО НА НАУКАТА В ЕДНА БЕЗКРАЙНО ПО-ШИРОКА ПАРАДИГМА ЗА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ, СЪЩНОСТ И ЖИВОТА КАТО ЦЯЛО!
Конвенционалната психология, развивана в западното общество през последните 150 години, може да бъде сравнена с едва прохождащата средновековна наука. Както тази наука е била инфантилно геоцентрична, така и прохождащите психологически школи от началото на 20-ти век, под чието влияние все още се намира академичната психология, са твърде детински егоцентрични. А центърът на такова его е невежеството по отношение космическия живот, степените на съзнание, реалността и привидностите
Трансперсонална (духовно ориентирана) психотерапия
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Терминът „трансперсонален” означава надличностен. Надличностен не в смисъл загуба на идентичността, но осъзнаване на Аза отвъд ролевите рамки на персоните, чрез които се преживяваме в социалното и интраперсоналното си функциониране. Тези персони могат да представляват идентификация с физиологичния носител на съзнанието, със социалните роли, с психичните матрици на функциониране – характеровите схеми, емоционалните и когнитивните модели, разбирания и патерни, които приемаме за наша същност – а те не са такава. Както се твърди в будистката психология, те са единствено „скандхи” – променящи се „струпвания”, параметри през които се проявява чистата човешка съзнателност. В процеса на разширение на съзнанието азът не се губи, но разширява границите на познанието си...
(Кликни за целия текст)
"Духовно" заобикаляне на емоционални нерешености чрез психични защитни механизми, изолиращи нежелани собствени проблематики през интелектуализации, рационализации, формиране на реакция, отреагиращи емоционални изстъпления и др.. Аналитичните дезадаптивни защитни механизми имат силата точно да изразят на пси език разговорния израз духовен байпас. Докато при представяното за духовна практика и живот действат автоматично несъзнателно, тези психични механизми, накичени с думичката духовност, потискат, изтласкват, замитат под килима на съзнателността и така хронифицират и карат нерешеното да гние и се множи количествено разнообразно и качествено деградиращо.
Психотерапия и духовност
(Кликни на заглавието за целия текст)
В съвременната научна психотерапия (MBCBT - mindfulness based cognitive behavioral therapy) с него се работи през призмата на привнесената от будизма практика на пълносъзнателност (mindfulness). Медитацията обаче стои в самото ядро на световните религии и системи за психодуховно развитие: будизма, индуизма, йога, даоизма, суфизма, съзерцателното православие (Исихия) и езотеричното християнство, шаманизма, толтекския път и т.н. Колкото и различни теоретична догматика да имат изредените системи, ядрената ползвана практика е именно медитацията. Пълносъзнателността съвсем не отрича предхождащите я психотерапевтични методики. Не, тя просто ги надхвърля, служи като един съвсем различен етап, ниво от съзнателната промяна. Там където, без грам преувеличение, повечето психотерапевтични похвати буквално търпят крах, когато е практикувана упорито и сърдечно интелигентно, тя успява да ресвърже човек с потенциала му, да даде различна визия и гледна точка, да "залее" вече умишлено лишеното от оценка и категоризации познание на напрягащата емоция с любящата мъдрост на безкрая. Съответно, да превърне невротичното състояние в "стълба към израстване" на съзнанието. Тази "стълба", разбира се, също е само метафора не толкова за растеж, колкото за разкриване на винаги налични, но прикрити от обусловеността на интроецираните социални условности вътрешни потенциали. Повечето ми статии, касаещи тревожните разстройства, са писани въз основа на опита ми в медитацията. Базисните принципи и отношения, които споменавам в тях, идват от това любомъдро пространство на спокойна интуиция... Но то не е мое. То просто Е! Практиката на медитация не предопределя различност в практикуващия – тя е най-обикновеното нещо. Просто се променя гледната точка...
(Клик за текста)
Липсва му на съвремения човек духовността. Споменавайки понятието, държа да го разгранича от религиозните изсмукани от пръстите догми, канони и мрачни сгради. Живата, здрава духовност липсва в съвремието ни (в опозиция на псевдодуховността – клик за прочитане).
Колкото и да извличаме и търсим най-добрите комбинации в хоризонтала на материализма (както по-горе разисквах), липсва ли вертикалът на духа, се губи самият диалектичен смисъл на краткото пребиваване в земния скафандър, в това тяло, на тази планета и социум.
Какво е азът? Болна и здрава духовност.
(Клик з ацелия текст)
Относно собствените ми вярвания, мога да кажа само, че за мен важна е не теологичната религиозност, а естествената, приложна в най-малките ежедневности духовност, изразяваща се в сърцата взаимопомощ, човещина, дух на братство и съпричастност. По отношение на термини от рода на висш аз, душа, извечна същност – ползвам ги, прекрасно съзнавайки и научната позиция. Ползвам ги именно поради тази естествена минимална контраинтуитивност, пренасяща относително известното в неизвестно очакваното.
Какво е азът? Болна и здрава духовност.(Клик з ацелия текст)
Относно собствените ми вярвания, мога да кажа само, че за мен важна е не теологичната религиозност, а естествената, приложна в най-малките ежедневности духовност, изразяваща се в сърцата взаимопомощ, човещина, дух на братство и съпричастност. По отношение на термини от рода на висш аз, душа, извечна същност – ползвам ги, прекрасно съзнавайки и научната позиция. Ползвам ги именно поради тази естествена минимална контраинтуитивност, пренасяща относително известното в неизвестно очакваното.
(Клик за текста)
(Кликни за целия текст)
Любовта, мъдростта и истината/ свободата, са основни принципи, върху които холистичният творец, теолог, философ, психолог и духовен учител Петър Дънов говори и полага като основа на преминаващото през него учение.
Трите качества на огъня: сила, топлина и светлина. Трите главни човешки способности: мисъл, чувство и воля, топично символизирани и условно локализирани в сомата като глава, сърце и корем. Трите примордиални божества в индуизма: Брама съзидателят, Вишну поддръжникът, Шива трансформиращият. Отецът, Синът и Светият дух/ Майката в светата християнска троица. Атман, Буддхи, Манас в някои индуски школи и теософията…
(Клик за целия текст)
Йерархия
- Децата приемат родителите си каквито са, без да опитват да ги променят и налагат
искания към тях.
- Родителите дават както, колкото и каквото могат, а децата получават.
- Децата дават на своите си деца.
искания към тях.
- При грижата за възрастните родители, важно е децата да помнят, че са „малките“, а родителите „големите“, без да се държат с родителите си като с деца.
- Ако децата се чувстват по-големи от родителите си, прекъсват потока на любовта.
(Кликни за целия текст)
(Кликни з ацелия текст)
"А Исус му рече: Ако можеш, повярвай! Всичко е възможно за този, който вярва!" Еванагелие от Марк, 9:23
"Не ми вярвайте, проверете сами истинността на думите и пътя, към който ви насочвам!" Буда
(Кликни на заглавието за целия текст)
„Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.“
Нещо повече. Не можеш ли да понесеш мрака и бягаш ли от него, нямаш и щастието. Отбягваш ли трудностите, страданията и ученето, не си готов и за светлината на възвишеното щастие, но само за пушеците на сетивното изстискване на отблясъците от светлината му. Когато обаче имаш високата визия и силата да разбереш страданието като чудесни стъпала, водещи те по пътя към целостта ти, откъдето виждаш и знаеш от позицията на все по-светла мъдрост, тогава си готов за също толкова светла, ангелска радост...
(Кликни за целия текст)
Интересно как милионите люде практикуващи майндфулнес/ медитация спят по два три часа на денонощие, а през останалото време са творчески активни, при това в степен далеч по-мащабна и проникновена от спящите душички наоколо си?! Медитацията минимизира нуждата от сън, като при запазено самообладание, присъстваща, но разширена азова цялост и стабилна връзка със социалната реалност, превръща допира до обсъждания първичен психичен процес, пряко корелиращ с проникване в личното и колективно несъзнавано, в разкриване и черпене от творческия потенциал. Практически талантът, а още повече гениалността, представляват надхвърляне на установената норма, проникване отвъд границите на социалното его при разширяване на съзнанието. При психозата, както при гениалността, имаме проникване в ппп, в дълбините и висотите на личното (талант) и колективното (гениалност) несъзнавано. При психозата социалният аз се дезинтегрира, разпада се. При талантливия и при гения обаче, при въпросното разширение на съзнанието, азът се разширява и интегрира, конвергира около цялостната личност, селфа, като изцяло запазва връзката си с обичайната социална реалност. Няма как гениалният да не е странен в очите на нормирания, живеещ изцяло в статуквото на нормата, сивичък нормалник.
Свободна воля
(Клик за целия текст)
(Клик за целия текст)
Волята. Какво е тя? Да се ядосаш и наложиш над нежеланите чувства, мисли и ситуации? Да се гневиш и да насилиш чувствата в себе си или някой друг, като изпълниш его мотивите си? Дали е това? Доколко такава воля е успешна, същинска и стойностна?
Темите за волята и свободата са тясно свързани. Толкова сме свободни, колкото воля имаме. Волята е волност, свободност. Всъщност са синоними.
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
За един безпристрастен изследовател разлика между монотеизма и политеизма няма. Разлика има за неразвитата познавателна способност на неподготвеното и безчувствено самосъзнание с тесен кръгозор, който му позволява да види само едната страна на монетата. Както при притчата за слепците, които докосвали различните части на един и същ слон, но твърдели че това е нещо съвсем различно от докоснатото от другия, така и късогледството на предубедения наблюдател пречи на цялостната му визия за практическата идентичност не само на различните психологическо-религиозно-познавателни системи, но и на знанието като цяло.
(Клик за текста)
В психотерапията описваното пътуване в човешкия пъкъл, е ежедневие. Нужен е много личен опит в познаването и умението за обяздване собствените демони чрез виделината на любовта. Само тогава можем да бъдем истински полезни и опитни водачи в овладяването вътрешния ад на ужаса, безсилието, раздирането, дълбоката печал, кошмарът от дива агония в болката на несправедливото според егото предателство, унижение и отхвърляне.
(Клик за текста)
...В хода на този емпатиен процес, съ-вибриращ с емоциите, чуствата, менталните нагласи и процеси, с настроенията, радостите и скърбите на всеки човек, постепенно в клинициста се появява съ-чувствена и съ-усещаща сензитивност, долавяща и най-малките нюанси, щрихи и краски на психичния живот на човека. Усещане за свързаност и любящо-смислено единство, през което психотерапевтът постепенно започва да регистрира интуитивно подлежащата мисли, чувства, емоции и усещания жизнена енергия. Не говоря за някаква свръх сензитивност, а за едно чисто човешко интуиращо усещане, долавяне на подлежащия всички когнитивни нива психоенергиен пълнеж и потоци на общуваните същества. Въпросното усещане се оказва, че присъства не само към клиентите и дори не само към хората, но към животните, растенията, природата, към чувстващите същества и живите потоци на Живота, преминаващ през тях...
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
... Терминът „себеактуализация” е въведен в съвременната психология от Абрахам Маслоу и е използван в смисъл на постигане на вътрешнопсихичен интегритет и хармония, радост от съществуването, както и на социална реализация и пълноценно обществено включване...
(Кликни за целия текст)
Холотропен означава „насочен към цялото”. В този смисъл „Холотропна сексуалност” означава свързването на първичните ни нагонни импулси с висшата ни когниция.
Либидото е мощна сила. По същество, тя е единствената сила, с която разполагаме. Сексуалната сила в нас се проявява количествено и качествено през филтъра на нашите мисли и чувства и оттам се материализира в постъпките ни. Сексуалната сила е енергията в човека – живецът в него. Тя е тази вибрация която дава сила и желание за живот и творчество. Тя кара мъжът да се влюби в жената, а жената да се стреми към мъжа, тя движи и вдъхновява перото на писателя и четката на художника. Тя прави ума бистър, ясен и проницателен, а интуицията силна и дълбока.
(Клик за целия текст)
В дългосрочен план това любомъдро свързване, тази връзка с Бога е не толкова екстатична, а по-фина, по-мека и постоянна. Поддържа се с права мисъл, молитва, медитация, дисциплиниран живот, устрем към Бога и прилагане на този досег с любовта в живота, в общуването, работата, в семейството...
(Кликни на линка за целия текст)
Трансформираната до стратегическо многомерно мислене шизоидност обаче, плюс способността за надхвърляне на квадратните норми смело, винаги присъстват при гения. Това обаче вече не е нито шизоидия, нито психопатност, а творчески потенциал, изявен на дело - благословия! Ако някой през професионалния си филтър продължава да ги свързва, е все едно да кажеш, че ходещият по водата не плува, защото не го може или че летящият не ходи, тъй като не се справя с лазенето...
(Кликни за целия текст)
Дървото на холистичната психотерапия
Корените на дървото символизират аналитичните направления в психотерапията. Фокусът по правило е в миналото, стремежът е да се работи с несъзнаваното, в случая подсъзнанието. Психоанализата е достигнала до основни психични динамики и факти, които по мое мнение са чудесен контекст и основа за коя да е терапевтична модалност. Да, в психоанализата съществуват твърде много илюзии, неефективност и откровени изкривявания. Но въпреки това, пълното и отричане би било изхвърляне на бебето заедно с мръсната вода... Отхвърляйки психоанализата, както това се прави в някои модалности, се отсичат самите корени на холистичното терапевтично "дърво". Но, в тази статия умишлено не желая да се спирам на тесногръдите и невиждащи по-далеч от носа си противоречия между отделните парадигми, а ми се иска да погледна на цялостната картина. Ствола на това символично дърво се явява поведенческата психология и психотерапия. Всичко е проследимо, последователно, ясно, видимо, но и някакси доста грубовато. Груба, но изключително нужна и основна част от цялостния терапевтичен процес. Клоните пък - когнитивната психология и психотерапия. Вече се появяват вътрепсихични процеси, но отново изследвани индиректно, през поведението. Но, вече се работи с мисленето, поведението, а оттам и с афекта, емоциите. Малките клонки - разклонения на дървото, са краткосрочните терапии. При тях работата отново е изключително фокусирана в цел, прагматична резултатност, с фокус основно тук и сега, без особен интерес към личната история на клиента. Краткосрочните терапии обаче са изключително ефективна и нужна част от цялостната психотерапия. Листата символизират хуманистичната психология и психотерапия. Те вече представляват качествено различна система - захранват се както от земните сокове, през корените, стъблото и клонките, но и директно от слънчевата светлина. Визията за човека е твърде различна от тази, характерна за предходните парадигми. За психоанализата човекът в основата си е едно нагонно и доста примитивно същество. За поведенческата психология човекът е просто стояща на два крака маймуна, която може да бъде персонално и социално обуславяна и разобуславяна и нищо повече. Когнитивната наука добавя и вътрешен психичен процес на тази маймуна, но принципно не променя визията си. Краткосрочните терапии на свой ред, като цяло въобще не се и интересуват от естеството на човека, а единствено от прагматичните резултати. Хуманистичната психология и психотерапия обаче вижда човека като изначално добър, слънчев, самосъзнателен и разумен, способен със свободната си воля, наситена с любовта, да благува и добротвори неограничено. Цветовете и плодовете на психотерапевтичното дърво представляват трансперсоналната и базираната на световните психо-духовни системи психология и психотерапия. Тук визията за човека е като изцяло духовно съшество, което единствено ползва "скафандъра" на тялото, за да премине през поредния житейски урок в земното училище. Соковете на дървото, пронизващи го във всяка негова част, са съответно психотелесните и базираните на медитация направления в психотерапията. Ако първите са екстравертно насочени, то вторите са фокусирани навътре, към Същността. Работата през тялото и поведението, както и с променено състояние на съзнанието, действително има ключова роля в терапевтичната промяна. Описал съм това тук: "За психоанализата и други митични животни".
Интегралната психотерапия обхваща цялото терапевтично "дърво", докато холистичната освен това се явява и негов метакогнитивен зрител. Ако дървото символизира психотерапевтичната интегралност, то слънцето тук се явява метафора за холистичния вътрешен наблюдател
(кликни на заглавието за целия текст)
"Всяко действително израстване е революционен акт на лична революция. Това означава да се освободиш от хората, които искат да управляват живота ти!"
Ерих Фром
(Кликни за целия текст)
"Така се установява, че в нас живеят мисли, чувства и афекти, каквито никога не сме смятали за възможни.Който изобщо не е наблюдавал това у себе си, за него, естествено, подобна възможност изглежда съвсем фантастична, защото "нормалният човек" знае какво мисли. Тази детинска наивност на "нормалния човек" е правило. Ето защо не можем да очакваме никой, който няма такъв опит, да разбере вярно същността на анимата и анимуса. С практическата реализация на тези съждения навлизаме в територията на непознати психични преживявания. Но онзи, който успее да ги изпита, със сигурност ще бъде поразен от всичко, което Азът не знае или по-точно не е знаел. В днешно време това познание все още е голяма рядкост и най-често е предварително заплатено с невроза, ако не и с нещо по лошо."
Карл Юнг, мислител, писател и психотерапевт
Без дълбока емпатия, развита през осъзнаване, уравновесяване и интегриране на собствените вътрешни конфликти и противоречия, няма как сърдечно и неоценъчно да се вчустваме в преживяването на човека, с когото взаимодействаме. Ако човек не е преработил собствените си конфликти, автоматично ги пренася в обекта на комуникация, което изключва сърдечния, любящ поток, емпатичния процес на задушевно общуване. Емпатията е това, което прави всяко общуване истинско. А в психотерапията, емпатията е "живата вода", с която поливано, терапевтичното взаимоотношение се превръща в истински трансформиращо. Съ-преживелищното съчувствие кара който и метод да работи - аналитичен, когнитивно-поведенчески и психотелесен, сугестивен, хуманистичен или трансперсонален...
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Без дълбока емпатия, развита през осъзнаване, уравновесяване и интегриране на собствените вътрешни конфликти и противоречия, няма как сърдечно и неоценъчно да се вчустваме в преживяването на човека, с когото взаимодействаме. Ако човек не е преработил собствените си конфликти, автоматично ги пренася в обекта на комуникация, което изключва сърдечния, любящ поток, емпатичния процес на задушевно общуване. Емпатията е това, което прави всяко общуване истинско. А в психотерапията, емпатията е "живата вода", с която поливано, терапевтичното взаимоотношение се превръща в истински трансформиращо. Съ-преживелищното съчувствие кара който и метод да работи - аналитичен, когнитивно-поведенчески и психотелесен, сугестивен, хуманистичен или трансперсонален...
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)
Любовта на здравия човек не е искане, а даване, протичане отвътре навън, от вътрешния извор към обекта на любовта. Тоест, не е дефицитарна, а битийна. Както и целият им живот. Любовта на невротика е искаща. Тя е незапълнена дупка, която вечно тегли още и още енергия, внимание, грижа, разбиране, подкрепа, изисква, не спира да изисква още и още… Такова невротично взаимоотношение всъщност няма много общо с любовта, но по-скоро с търговията. Депозирам в теб еди си колко внимание, усилия, грижа, секс, време, но очаквам същото или повече. Любовта на зрелия, здрав човек е различна. Да, приятно е да бъдеш обичан, да ти се отвърне със същото. Но, ако не се случи, отвътре има цял океан от любов – ти самият си тази Любов. Тогава обичаш и даваш от любовта си, защото не можеш да не даваш – тя иска да тече, да се излива. Между впрочем, този напор на самостойната обич на зрелия индивид е друга подходяща метафора за постулираната от Маслоу „себеактуализираща тенденция“...
Себеактуализиращата тенденция - три от нейните качества
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
...Повечето хора са щастливи, когато живеят в умерено населени райони, в които условията на средата са предвидими, промените бавни, както и се чувстват щастливи при контактите с приятелите си. При една малка и непредставителна, но важна като достигнати изводи извадка, тези с по-висок IQ, са отчетени разлики в сравнение с основната популация. На хората с висок IQ и мотивация урбанизираната среда дори създава в тях предпоставки за щастие, а срещите с приятели са доста по-редки...
Себеактуализиращата тенденция - три от нейните качества(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
...Повечето хора са щастливи, когато живеят в умерено населени райони, в които условията на средата са предвидими, промените бавни, както и се чувстват щастливи при контактите с приятелите си. При една малка и непредставителна, но важна като достигнати изводи извадка, тези с по-висок IQ, са отчетени разлики в сравнение с основната популация. На хората с висок IQ и мотивация урбанизираната среда дори създава в тях предпоставки за щастие, а срещите с приятели са доста по-редки...
(кликни за прочитане на целия текст)
"Реалността не е известна, а това, което е известно, не е реалност."
Дж. Кришнамурти
Съвременната наука започва да преосмисля парадигмите си. Квантовата физика показа относителността на представите на Нютоновата механика, а оттам и представите ни за света, в който сме. Оказва се, че материята не е нещо твърдо установено, което съществува независимо от изучаващия я. Оказа се, че в същността на нещата твърда материя няма. Ако ядрото на атома е колкото тенис топка, то най-близкият до него електрон би бил на километри. А между тях е негово величество вакуумът...
(Кликни за целия текст)
Резюме. Авторите разискват клинични наблюдения на пациенти, които, без да са били религиозни до заболяването, стават вярващи по време на психозата. Във връзка с това се обсъжда психологичната същност на вярата. Стига се до заключението, че у пациентите се образуват компенсаторни, реактивни образувания, подпомагащи човека да намери едно ново равновесие в разстроения от психозата вътрешен свят. От този извод се стига и до идеята, че вярата е един от най-сигурните защитни механизми на Аза и поради това тя би следвало да се причисли към списъка на тези механизми.
(Кликни на заглавието за целия текст)
Духовното развитие на човека е продължителен процес, пътешествие по чудесни страни, богато не само на удивителни събития, но и препятствия и опасности. То е свързано с процесите на дълбоко морално очистване, пълна трансформация, пробуждане на много не използвани по-рано способности, израстване на съзнанието до немислими преди висоти, разширението му до нови вътрешни пространства. Затова не е удивително, че толкова важни изменения преминават през различни критични стадии, които не рядко са съпроводени с нервни, емоционални и умствени разстройства. При обикновеното клинично наблюдение лесно могат да се сбъркат с разстройства, произтичащи от съвсем други причини. Тези разстройства, за които ние говорим имат съвсем особен смисъл, те изискват друга оценка и друго лечение. В наши дни тези разстройства, предизвикани от духовни причини, се срещат все по-често. Появяват се все повече хора, които съзнателно или несъзнателно изпитват вътрешно духовно напрежение. Освен това, за духовното развитие на съвременния човек е в сила голямо разнообразие, особено вследствие на съпротивлението, което оказва критичният ум, стават все по-трудни и все по-сложни вътрешните процеси, в сравнение с отминалите времена. Затова е целесъобразно да се направи обзор на нервните и психически разстройства, които могат да възникнат през различните етапи на духовното развитие и да се покажат най-действените методи за тяхното преодоляване...
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
За един безпристрастен изследовател разлика между монотеизма и политеизма няма. Разлика има за неразвитата познавателна способност на неподготвеното и безчувствено самосъзнание с тесен кръгозор, който му позволява да види само едната страна на монетата. Както при притчата за слепците, които докосвали различните части на един и същ слон, но твърдели че това е нещо съвсем различно от докоснатото от другия, така и късогледството на предубедения наблюдател пречи на цялостната му визия за практическата идентичност не само на различните психологическо-религиозно-познавателни системи, но и на знанието като цяло.
(Кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)
Естетиката е чудесна тема разисквана в какъвто и да е контекст, още повече през случването и в когнитивната промяна, индуцирана при психологичното консултиране и психотерапия. Естетичният принцип обаче е неразделна част от двоичната опозиция между себе си и етичния принцип. Ако естетиката символизира, образно казано, качествата и принципите на сърцето, такива като красотата, сърдечността, паралелния когнитивен процес на интуицията, спонтанността, радостта, доверието, насладата и хедонизма, полета на любовта, приемането и обгръщането с топлината на безусловността, то етиката метафорично обозначава нормите и ограниченията на главата – дисциплина, контрол, власт, рамкиране и категоризация, воля и преодоляване, серийно последователно мислене, студения разсичащо анализиращ интелект… Ако естетиката включва сърдечното „искам“, то етиката маркира „трябва“ на главата. Условно може да се каже, че етиката е проява на мъжкия, а естетиката на женския принцип. Осъзнаването и размишлението относно тези два главни човешки когнитивни потоци се случва още в древността. В Европа основно в елинските философски школи, където те са обстоятелствено дискутирани. Тъй като научното мислене в случая само проследява вече съществуващи, присъщи на естествената когниция факти, наблюдателният ум на мислителите от целия глобус ги е проследявал и интерпретирал в една или друга степен. В индийските философски школи например се наричат ананда и тапас. Ананда е сърдечното непринудено блаженство, случващо се отвъд пределите на ума, в домейна на изначалната ни вътрешна природа. Ананда приема, обича, прегръща и смирено разтваря. Тапас е дисциплината, нормите, порядките, налагащата се воля, борба и усилие, потискащите пуритански „релси и коловози“. Тапас се стреми, на цената на постоянно усилие и битка, да следва тези евентуално „правилни“ коловози... Докато при тапас има постъпателно и бавно катерене, фокусирано в цел, ананда носи на крилете на свободния творчески полет, сега. Ако в йога практически се следва потокът на тапас – постоянни нелеки усилия и отричане, в тантра последователят безусилно лети по течението на ананда. Ако при тапас имаме битка и противопоставяне, при ананда потокът на любовта естествено сублимира и трансформира наличните елементи в психодинамиката ни.
Силата е всичко - няма сила - няма и Любов, няма и Светлина. Силата, Животът са в основата на всичко. Когато едно бебе се роди, то няма познания, няма обич - но има живот - той е всичко което има, и той е зародишът на всичко останало - имаш ли живот - другото следва естествено. Любовта е велика сила - но ако я няма тази изначалната сила - просто силата, неутралната сила, там долу в стомаха и по-надолу- Любовта угасва и се заменя от чернотата. Тази сила изисква известни жертви - но те са радостни жертви - в огъня на радостта се хвърля горивото на глупостта и невежеството. Пътят е радостен - понякога е трудно - но следването му е единственото, което си струва в този така кратък и илюзорен, ако е живян откъснато от Познанието живот!
То е особено чувство, усещане,но и мъдро, интуитивно, любящо познание за принадлежност, синхронична неслучайност. Вълшебство е. Фино е, в този откъснат свят често е наранявано от безлюбната му грубост - но веднъж там, знаеш, че няма по-голямо щастие, смисъл и радост от тази сърдечна свързаност. Здраво стъпила на земята е тази принадлежност, а мъдростта ѝ в безкрая, докато любовта обема целостта.
(Клик за целия текст)
То е особено чувство, усещане,но и мъдро, интуитивно, любящо познание за принадлежност, синхронична неслучайност. Вълшебство е. Фино е, в този откъснат свят често е наранявано от безлюбната му грубост - но веднъж там, знаеш, че няма по-голямо щастие, смисъл и радост от тази сърдечна свързаност. Здраво стъпила на земята е тази принадлежност, а мъдростта ѝ в безкрая, докато любовта обема целостта.
(Click for the whole text)
This article provides an overview of psychiatric and mental health research on religion.
First, conceptual models of religion and of mental health used throughout this literature
are described. Second, published empirical research in this fi eld is summarized,
including fi ndings from epidemiologic, clinical, and social and behavioral investigations.
Third, promising theoretical perspectives for understanding a putative religion–
mental health connection are elaborated. These are based on respective behavioral,
biological, psychodynamic, and transpersonal interpretations of existing research
fi ndings. Copyright © 2010 John Wiley & Sons, Ltd.
Key words: religion, spirituality, mental health, psychiatry, research
............................................
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Забележка (disclaimer): в редовете по-долу правя пряка връзка между учението на всемирното бяло братство, дадено през словото на Беинса Дуно и психотерапията. Твърдя, че хилядите му лекции, беседи и проповеди представляват богата „руда“, от която могат да бъдат извлечени тонове чисто злато от психотерапевтични принципи и конкретни методи, правещи психотерапевтичния процес синхрониращ със закономерностите на целокупния живот, а оттам и истински ефективен. В никакъв случай не заявявам изчерпателност – по-скоро само загатвам, като отново твърдя, че има за вършене работа по извличане на огромния психотерапевтичен потенциал, заложен в посланията на Учителя. Заявявам, че ако тази работа не бъде вършена, ние българите бихме заприличали на просяци, молещи се за коричка хляб, докато седим върху планини от чисто зърно, на жадни и морни пътници, недовиждащи богатството от потоци и извори, бликащи жива вода, през които минават. Или още по-зле, на кучета, стоящи върху слама, която нито ползват, нито дават на други да го направят… С тези думи заявявам, че запознаването с думите на Учителя е благословия, но и отговорност, която е нужно зряло да бъде поета.
Вътрешният страх
(Клик за текста)
(Клик за текста)
В защитената среда на психотерапевтичния кабинет, се ползват аналитични, когнитивни, поведенчески, психотелесни, психоенергийни, хипнотични и др. похвати. Необходимо, но недостатъчно условие са при 50-на процента от случаите. При едни около 30 други процента обаче, при всички взаимни старания, усилията „удрят на камък“, докато не се прибави невидимия, диалектичен елемент на по-високата, синтетична визия на любовта. А тя е другото име на Бога... Когато и при споменатите 50% имплицитно и ненатрапливо се добави този вълшебен елемент, към необходимите условия на терапевтичните годности, познания и умения, се присъединява магията на любящата благост, в чийто контекст ползваните прийоми сработват с пъти и пъти по-резултатно.
Както казва Учителят Беинса Дуно: „Достатъчно е да свържете мисълта си с Божията, за да изчезне всякакъв страх от вас.“.
(Кликни за целия текст)
Любовта, мъдростта и истината/ свободата, са основни принципи, върху които холистичният творец, теолог, философ, психолог и духовен учител Петър Дънов говори и полага като основа на преминаващото през него учение.
(Клик за текста)
Тревогите и смущенията на твоя живот са сенки, привидения, които нямат никаква реалност. Затова е много важно да овладеете изкуството да променяте своите мисли, от което ще се промени настроението. А щом умееш да преоценяваш настроението си, ще промениш и своята мисъл.
(Кликни на линка по-горе)
Не да бъдеш дъновист - самият Дънов ти казва да имаш една по-висока и широка перспектива за себе си и живота. Можеш да уважаваш силно и имаш дълбока вътрешна връзка с Учителя, но това не значи, че не можеш да черпиш от аромата и на други цветя. Защото мъдрецът не цели да те обсеби и зароби във властовото си присъствие, както прави бизнес гуру-то. Не, мъдрецът смирено се стреми да събуди собствения ти духовен пламък, собствената ти любов, мъдрост и свобода. Когато те вече са будни и горят, можеш да правиш мигновени дълбоки паралели между словата на един или друг светещ в мрака мъдрец и да се ползваш. Защото собствената ти любяща мъдрост вече е налична като коректив.
(кликни на линка за прочитане на целия текст)
"Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаб, тогава имате най-голямото Божие благоволение." Беинса Дуно
Положителни и отрицателни сили в природата - ООК, изд. Русе
Когато човек си мисли, че е силен, че може, че знае, че има власт над себе си и другите - тогава е най-слаб. Тогава с психичните движения на надута гордост, невротично затъмнява връката с душата си. Или психопатно я прекъсва и се превръща в ходеща черупка, бездушно зомби.
Да обичаш
(Клик за текста)
Учителят Беинса Дуно - светлина, сянка, страдание и радване
(Кликни на заглавието за целия текст)
(Клик за текста)
"Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот." Петър Дънов, Учителят
Прочитайки мисълта на Учителя, не се удивих - вече я знаех в душата си. Зарадвах се, че мъдрецът твърди същото, което сам осъзнах.
Преди няколко дни, накрая на сесията, казах на клиентка: "Имам усещането, че се познаваме отдавна - не от този живот, не през тези тела, но те познавам - с душата си..."
(Кликни на заглавието за целия текст)
"...Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го питайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката именно очертва образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ше бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване?!" Беинса Дуно, Лъчи на живота, РБ, 1937г.
Идва при мен човек с панически атаки, обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, агорафобия, социофобия, хипохондрия, хистерия, житейски трудности в една или друга област... Страх го е от полудяване, болести, смърт, от излагането пред хората и отвхърлянето им, от самотата и безлюбието, от безпомощността и слабостта. Казва "Искам да съм като преди, пак да си бъда същия, не искам тази мъка, не я заслужавам, трябва да я махна от живота си!"... А, ще имаш ли живот, ако се лишиш от трудностите и страданията, които самият Живот ти е дал, за да преобразува въглена на недостатъците ти, до диаманта на зрялото хармониране с мъдролюбието ти?!
Да възлюбиш врага си
(Клик за статията)
Това, което дразни в другите, сенчесто изтлаксано присъства в нас самите. Сенки страхови или искани, но морално самозабранявани. Обиквайки Бога във "врага" си, в събуждащия в нас агресия, разширяваме съзнанието си до собствените закопаности. Прегръщайки любящо собствените осъзнати благодарение на "врага" сенки, можем да възлюбим и неговата дълбочина, зад повърхностното му поведение. Обгръщайки сенките си любящо, не ставаме тях, а извличаме силата им.
(Клик за статията)
Това, което дразни в другите, сенчесто изтлаксано присъства в нас самите. Сенки страхови или искани, но морално самозабранявани. Обиквайки Бога във "врага" си, в събуждащия в нас агресия, разширяваме съзнанието си до собствените закопаности. Прегръщайки любящо собствените осъзнати благодарение на "врага" сенки, можем да възлюбим и неговата дълбочина, зад повърхностното му поведение. Обгръщайки сенките си любящо, не ставаме тях, а извличаме силата им.
(Кликни на линка за целия текст)
"Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си." (Беинса Дуно) Мисъл за деня от http://beinsadouno.com ...
Бялото братство - езотерично християнство или универсално учение?!
(кликни на линка за прочитане на целия текст)
Когато учението на Учителя е погледнато отгоре-надолу, то наистина е над което и да е чисто човешко учение и система. Защото източникът му е мирогледът на божествения свят, от който в този физически чертог слизат известни повече или по-малко синхрониращи нему познания. Иска ми се да вметна, че битуващото разделение между науката, религията и изкуството, между съзнателното его - възприятие на реалността и несъзнаваната бездна от непознатост, произлизат единствено от разцепеното, откъснато от корена си западно мислене и култура. Такова изкуствено деление не съществува на изток, нито пък в автентичната природа на световъзприятието, такова каквото е! Неслучайно споменавам това. Когато учението на братството бъде погледнато отгоре-надолу (не само в границите на чисто научното, но тесничко разбиране на този процес), човек осъзнава, че познанието, съдържащо се в източника на посланията му, е в основата на всички човешки познавателни домейни и системи: наука, религия, изкуство, култура, социални и правови норми... Доколко е качествено проведено и доколко изкривено през несъвършените човешки визии, това е друг въпрос. В такъв дух на разсъждения, великото учение на любовта, мъдростта и истината съдържа в семенен вид цялото ни човешко познание, включва в себе си и е източник на всички религиозни системи и научни познания. Защото, надявам се, никой не се заблуждава, че с какъвто и да е метод, бил той научен, религиозен или изкуствоведски, някой открива нещо - не, просто "сваля" вече съществуващо и винаги съществувало познание. Учението на Любовта може да бъде наречено християнско, будистко, ведантиско, научно, социологично, културологично и т.н., но не по буквата на определенията на тези човешки познавателни домейни, а по същината на първоизточника в разбирането им.
Когнитивно поведенчески и рационално емотивни принципи в учението на Бялото Братство
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
(кликни на линка за прочитане на целия текст)
Когато учението на Учителя е погледнато отгоре-надолу, то наистина е над което и да е чисто човешко учение и система. Защото източникът му е мирогледът на божествения свят, от който в този физически чертог слизат известни повече или по-малко синхрониращи нему познания. Иска ми се да вметна, че битуващото разделение между науката, религията и изкуството, между съзнателното его - възприятие на реалността и несъзнаваната бездна от непознатост, произлизат единствено от разцепеното, откъснато от корена си западно мислене и култура. Такова изкуствено деление не съществува на изток, нито пък в автентичната природа на световъзприятието, такова каквото е! Неслучайно споменавам това. Когато учението на братството бъде погледнато отгоре-надолу (не само в границите на чисто научното, но тесничко разбиране на този процес), човек осъзнава, че познанието, съдържащо се в източника на посланията му, е в основата на всички човешки познавателни домейни и системи: наука, религия, изкуство, култура, социални и правови норми... Доколко е качествено проведено и доколко изкривено през несъвършените човешки визии, това е друг въпрос. В такъв дух на разсъждения, великото учение на любовта, мъдростта и истината съдържа в семенен вид цялото ни човешко познание, включва в себе си и е източник на всички религиозни системи и научни познания. Защото, надявам се, никой не се заблуждава, че с какъвто и да е метод, бил той научен, религиозен или изкуствоведски, някой открива нещо - не, просто "сваля" вече съществуващо и винаги съществувало познание. Учението на Любовта може да бъде наречено християнско, будистко, ведантиско, научно, социологично, културологично и т.н., но не по буквата на определенията на тези човешки познавателни домейни, а по същината на първоизточника в разбирането им.
Когнитивно поведенчески и рационално емотивни принципи в учението на Бялото Братство
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
"Не се страхувайте от състоянията, в които изпадате. Дойде ли във вас известно съмнение, запитайте се: „Защо се съмнявам? Защо не вярвам?“ Разглеждайте съмнението научно – като един елемент с неговите свойства и с условията, при които се явява, и т.н. Понякога казвате: „Това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Запитайте се защо не можете да направите тия неща? Обезсърчите се нещо. Разгледайте обезсърчението научно, като друг елемент с неговите свойства: как се е породило, причините за произхода му, колко време ще трае, и т.н. Мислете върху всички тия въпроси и си давайте правилни отговори. Вие не мислите върху тях, но дойде ли едно от тия състояния у вас, като не можете да си отговорите, казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не, Волята Божия е ти да растеш, да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, да вършиш това, което е добро, истинно и красиво – в това седи Любовта. Казвам: като работите така върху себе си, вие ще можете по този начин да си помагате взаимно един на друг. Мисли ли всеки от вас правилно, ще може да си помагате взаимно. От вашата мисъл зависи дали вие ще си помагате взаимно, или ще си противодействате. Това е с всички ученици от един и същи клас. Насочвате ли мисълта си правилно, пътят, по който вървите, ще се оправя и пътуването ви ще се улесни." Беинса Дуно
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
Следващите цитати от Учителя могат пряко да бъдат съотнесени към принципите на психотерапията. Въображаемият постепенен или директно имплозивен сблъсък с най-страхуваните ситуации в когнитивната наука се наричат съответно систематична десензитизация и излагане на стимули с превенция на отговор (наводняване). Ползва се принципът на парадоксалното намерение, добре описан в различни школи на психотерапията - например в логотерапията на Франкъл, както и в краткосрочните терапии и поведенческата терапия. В началото се практикува въображаемо, във водена визуализация (хипнотерапия, нлп), след което ин виво, в ролеви игри, психотеатър и поведенчески експерименти в реална среда. Извън главните похвати, Учителят говори и за промяна на отношението от бягство (avoidance behavior), в смирено, любящо приемане на страхуваното. Принципът и следващите от него многобройни хипнотични, медитативни, когнитивно поведенчески, психотелесни и т.н. многобройни техники, са приложими както при работа с монофобии, така и при тревожни разстройства, зависимости, гняв. При тревожните р-ва, след структуриран анализ на характеровите, автобиографични заложености, се установява, че зад външните маладаптивно компенсаторни защитни механизми, лежи тревожността на характерови базисни вярвания. Във водена визуализация/ транс, а впоследствие и в ролеви игри и поведенчески експерименти, тези вярвания се адресират чрез подходящо насочена работа по досег с тях и преобразуването им до адаптивни вярвания и афективна самоувереност.
Психотерапия на Човека
(Клик за целия текст)
(Клик за целия текст)
„Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество, е нещо велико.“
Велики думи. Само в няколко реда този холистичен душелечител, Петър Дънов, повдига завесата между световете, разбулва тайните на Изида. Според науката на посветените, консенсусът за реалност, който по недомислие наричаме обективност, се явява само отразена, метафорично казано, холографска проекция на Реалността. Отражение, включващо не само физичния, но и емоционалния (астралния) и мисловния (менталния) планове на Битието. Оказва се, че изживяваме илюзорно кратките си жизнени цикли в огледално отразен свят, при това често доста криво пречупван от несъвършенството на личните ни и колективно-социални ментални и чувствени огледала. Относително и дотолкова истинно отражение, доколкото предава точно първообразите на Реалността през качеството на менталните си, емоционални и физически пречупващо-рефлектиращи, възприятийни призми.
Благодарността е дреха на любовта. Тя е най-красивият извор, от чиито води можеш да заситиш жаждата си за живот. Само човек, който благодари, може да живее.
Човек, който не благодари, няма нито бъдеще, нито настояще. Той е парче скала раздробена от играта на съдбата. Той е изсъхнал лист откъснат от дървото на безлюбието и понесен от ветровете на безверието. Той живее в сянката на радостта. Неблагодарността му е повей от грешките на миналото и безмислието на настоящето.
Какво да правиш с раздробените скали, изсъхналите листа и сенките на миналото, които те смущават? Остави ги в ръцете на благодарността, обгърни ги с мантията на обичта и те ще се превърнат в скъпоценни камъни и пътеводни знаци! Благодари!...
Отиде, дойде...
(Кликни на заглавието за целия текст)
Представи си, че си на прага на смъртта си! Какво би казал за живота си? За какво би съжалявал? На какво би се радвал? Пренасяйки знанието за преходността и помнейки, че животът е наистина много кратък, как би го живял сега и във всяко следващо сега до прехода на смъртта си?...
Благодарността е дреха на любовта. Тя е най-красивият извор, от чиито води можеш да заситиш жаждата си за живот. Само човек, който благодари, може да живее. Човек, който не благодари, няма нито бъдеще, нито настояще. Той е парче скала раздробена от играта на съдбата. Той е изсъхнал лист откъснат от дървото на безлюбието и понесен от ветровете на безверието. Той живее в сянката на радостта. Неблагодарността му е повей от грешките на миналото и безмислието на настоящето.
Какво да правиш с раздробените скали, изсъхналите листа и сенките на миналото, които те смущават? Остави ги в ръцете на благодарността, обгърни ги с мантията на обичта и те ще се превърнат в скъпоценни камъни и пътеводни знаци! Благодари!...
(Кликни на заглавието за целия текст)
Представи си, че си на прага на смъртта си! Какво би казал за живота си? За какво би съжалявал? На какво би се радвал? Пренасяйки знанието за преходността и помнейки, че животът е наистина много кратък, как би го живял сега и във всяко следващо сега до прехода на смъртта си?...
(Кликни на линка за целия текст)
Има и още нещо, извън горните ми разсъждения. Учителят казва, че сега са различни времена и методите могат да бъдат други. И е така. Цялата планета вибрира в по-бърза честота, енергията е далеч по-сгъстена, времето е някакси ускорено... В такъв дух на размисли, може би молитвата и медитацията, с модерирани и меки практики, както са дадени в учението на великия Учител Беинса Дуно, са напълно достатъчни. Особено ако са правени на фона на нравственост, духовен морал и чистота, братство и смирение, присъстващи във всяка дума на Учителя! Да, първите две степени в йога (Яма и Нияма) също би трябвало да са фокусирани в това, но някакси са подминавани. Докато в учението на Братството нравствената чистота е основен фокус! ...
Забележка: Текстът би представлявал интерес на колеги психотерапевти, психолози, психиатри, медици от различни специалности, социални работници, както и на по-любознателни люде. В статията разглеждам характеропатиите (личностовите р-ва), през призмата на психотерапевтичния си опит и пряко професионално взаимодействие с психичните им съдържания и динамика. Отдавам заслужен респект на нозологичните описания, като включвам и собствените си разсъждения и умозаключения. Постулирам т.н. от мен параноидно-нарцистична ос, съдържаща се в „гръбнака“ на характеропатиите. В текста съотнасям личностовите разстройства към трансперсонална градация на съзнателността. Изложението ползва специфичен психодинамичен изказ, насочен предимно към клиницисти в сферата на менталното здраве и няма претенции за широко ползване.
Десет години - не са малко... Почнахме като на шега, но постепенно да проверим "Психотерапия онлайн" и отговорим, се превърна в част от ежедневието ни. Защо го правим? Очевидно не за пари, нито за слава. Защото да помагаме, е част от призванието ни на тази земя - затова. Защото любовта, проявяваща се през нас и искаща да се влее в хората в нужда, го изисква. За Бога го правим - изцяло благосърдечно и алтруистично.
Тематични бележки по книгите "Опит в оцеляването" 1-6, на Сергей Николаевич Лазарев
(Клик за целия текст на заглавието)
„Човек, който се устремява към любовта, знае че ще постигне всичко. Той не се съмнява в мечтите и надеждите си. И вместо да търси виновни, търси нови пътища за постигането на целите си. Вместо да обвинява някого за неуспехите си, той осъзнава, че причината за проблемите му е в него самия, в собствения му мързел, страх, униние и неспособност да обича.“ Опит в оцеляването 6, стр. 11
 |
| Добавете надпис |
(Кликни за целия текст)
Забележка: Текстът би представлявал интерес на колеги психотерапевти, психолози, психиатри, медици от различни специалности, социални работници, както и на по-любознателни люде. В статията разглеждам характеропатиите (личностовите р-ва), през призмата на психотерапевтичния си опит и пряко професионално взаимодействие с психичните им съдържания и динамика. Отдавам заслужен респект на нозологичните описания, като включвам и собствените си разсъждения и умозаключения. Постулирам т.н. от мен параноидно-нарцистична ос, съдържаща се в „гръбнака“ на характеропатиите. В текста съотнасям личностовите разстройства към трансперсонална градация на съзнателността. Изложението ползва специфичен психодинамичен изказ, насочен предимно към клиницисти в сферата на менталното здраве и няма претенции за широко ползване.
(Клик за целия текст)
Десет години - не са малко... Почнахме като на шега, но постепенно да проверим "Психотерапия онлайн" и отговорим, се превърна в част от ежедневието ни. Защо го правим? Очевидно не за пари, нито за слава. Защото да помагаме, е част от призванието ни на тази земя - затова. Защото любовта, проявяваща се през нас и искаща да се влее в хората в нужда, го изисква. За Бога го правим - изцяло благосърдечно и алтруистично.
(Клик за целия текст)
Йога е сливане със Себе си. Сливане с Богочовека. Със същността, частично въплътила се в това временно тяло. От древността до сега се преподават три основни пътища, водещи пряко към това сливане. Три пътеки не измислени от някого, а резониращи с трите вродени домейна на ума, сърдечността и волята. Три единни пътеки не изобретени, а осъзнати и описвани от мъдреците от древността до наши дни. Трите пътя на съзерцанието, водещо към мъдростта, на преданоотдадената сърдечност, водеща към любовта и безкористното, освобождаващо действие. Джнана, Бхакти и Карма йога. Пътят на Джнана – Гяна марга, на Бхакти – Бхакти марга и Карма – Карма марга. Тримарга – тройният, триединен път, йога трая.
 |
| Любовта, Мъдростта и Истината - основните принципи, дадени от Учителя Беинса ДУно |
(Кликни на заглавието за целия текст)
Естествена Йога - Йога на Любовта, Мъдростта и Истината
Същински практики
/ 0) Подготвителни практики /
Любов
1) Оттегляне.
2) Благуване.
Мъдрост
3) Смълчаване.
4) Безмълвие.
5) Виделина.
Истина
6) Боготишие.
……………………….
7) Дхарма йога.
(Кликни за целия текст)
Аурата на центъра е огнена и изгаря всеки, който не може да понесе любовта, силата и светлината на вибрацията му. Една година в такова свято място се равнява на цял живот в прашните миазми на прокажените човешки градове. Наричам и.д.е.а.л. ашрам, защото точно отговаря на смисъла на думата, тоест средище за цялостно развитие и израстване на съзнанието.
Тук обаче няма място за никаква отвлеченост и въздушни кули. Главата в небето, но краката стабилно на земята. Центърът е изцяло отворен за всички, външни тайни няма (макар че, вътрешните се откриват само когато човек е готов...), цели се пълна кооперация и интеграция в обществото на държавата и селището, в което ашрамът се намира. Много от жителите на центъра работят като инструктори и преподаватели в съседните градове, изнасят се концерти, преподават се уроци по езици, организират се летни лагери за децата на жителите на околните градове. Водят се работилници по пренатално образование, училища за родители, обучават се музиканти. Практикува се лайф коучинг, енергийни практики, дула раждане, кинезиология... Консултират се хора с тревожни или здравни трудности, дошли от цяла Канада, щати, от целия глобус...
Институтът за развитие на образованието, изкуството и културата (I.d.e.a.l.) стана член на ООН с консултативен статут през лятото на 2005-та година.
(Кликни за целия текст)
Изглежда, че всичко вече е казано, с изключение на това: всеки човек притежава тази сила, за да еволюира с нея, за да достигне нови висоти. Мъжете и жените наистина не знаят какво е това, което ги притегля един към друг. Но те постоянно търсят това привличане, тъй като са открили, че един от най-големите източници на удоволствие лежи в задоволяването на сексуалния инстинкт. Дори ако повечето от техните опитности се провалят, те никога не допускат, че причината за тези неуспехи може да лежи в невярното им разбиране на любовта и сексуалността. Като че ли човешкият вид винаги е приемал факта, че любовта е фатална, че винаги започва като красива мечта на съвършено щастие, но винаги завършва с разочарования и разруха. Както и да е, те не грешат, когато продължават да се надяват, защото само любовта може да донесе истинско щастие. Разочарованието им се основава на незнанието им как да изживяват любовта си съобразно със съкровената наука.
(Клик за целия текст)
Никога не казвайте на сърцето си да спре да обича. Вие трябва непрекъснато да обичате. Обичайте всичко живо, цялото творение, и преди всичко Създателят. Само бъдете внимателни и се уверете че формата на любовта ви и направлението и са каквито трябва да бъдат. Само любовта има силата да ви вдъхнови и оживи – само тя! Любовта е велика благодетелка, любовта е самият Бог. Сега, разбира се, винаги е възможно другите да се опитат да се възползват от любовта ви, и тук трябва да се намеси разума. Когато срещнете хора които се опитват да се възползват от любовта ви и да злоупотребят с нея, трябва да я прикриете. Не я убивайте, просто я дръжте вътре в себе си и разрешете да си върши работата без да бъде виждана от хората. Никога не убивайте любовта си: ако го направите, убивате самите себе си!
(Клик за текста)
Наблюдавайте поведението на хората: те могат да гледат, докосват, вкусват каквото си искат, но винаги са недоволни. По времето на пътешествията ми аз срещнах десетки богати хора, които бяха нещастни, преситени и отегчени! Te бяха пробвали всичко, което можете да си помислите, за да премахнат отегчението и нищетата си, но без полза, защото бяха се приковали към толкова ограничени хоризонти. Аз винаги използвам примера за екстремно богатия съпруг, петролен или друг магнат, който засипва жена си със съкровища, скъпоценни камъни и палати, но тя е вечно недоволна. Защо? Защото дълбоко в нея, заровено под всичките тези богатства съществува нещо, което ние наричаме душа и Дух. Никой не си и помисля, че душата също има нужда да бъде подхранвана. Всичко се движи около физическото тяло: “ Ето яж, това е за теб!” Чувството ни на недоволство не идва от физическото тяло, но въпреки това точно него ние заливаме с храна и всякакви подаръци. То не се нуждае от всичко това. На практика то се нуждае от извънредно малко, наистина! Духа и душата ни са тези, които са вечно анемични и умиращи от глад! Но тъй като хората не осъзнават това ( всъщност, те дори не знаят, че имат душа и Дух), продължават да се опитват да заситят и осигурят само физическото си тяло и така никога не разрешават проблемите си. Хората никога няма да могат да премахнат недоволството си, докато не разберат, че всъщност душата и Духът им са тези, които трябва да бъдат задоволени.
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
Сърце
Това, което в хюмън дизайн системата се нарича Г център, в синхрон с психично наситените характеристики на тази зона от древни времена, наричам център на сърцето, на мястото на физическото и духовно сърце, по средата на гърдите (мъдреците казват, че физиологичното сърце в бъдеще ще последва духовното и ще бъде разположено симетрично по средата на гръдния кош).
Зона на принадлежност. Сърцето е зоната на смисъла, призванието, мисията, целта и посоката. Сърцето е център на идентичност, на „Знам кой съм, какво правя тук и накъде съм тръгнал!“ Сърцето е свързано с чувството на принадлежност към Аза, към Себе си, към Същността, която си, идваща от един по-цялостен свят и живот. Центърът на въплътената душа, Дживатма. Сърцето е нещо повече и по-различно от останалите центрове: пресечна и обединяваща точка между земно и Небесно, между материално и духовно, между бозайник и ангел, между висше и низше е то. Липсва ли сърцето и безусловната любов, която то провежда, всичко губи смисъла си. Духовното сърце провежда смисъла на Дхарма и корелира пряко с Дхармакая, тялото на истината, но обхващащо и материалния, телесен опит. Опит, добавян в „сърдечната чаша“, метафора за извличане на непреходност от рудата на преходната обусловеност. Единственият любомъдро истинен и творчески опит, който остава с вечната същност, с Аза, след телесното въплъщение.
(Клик за текста)
Помнете: Първата работа, която ви предстои, е да се освободите от хипнозата, в която сте изпаднали. От векове са ви хипнотизирвали. Мисълта, че сте наследили известни черти от баща си и майка си, от дядо си и баба си и не може да се освободите от тях, е хипнотично състояние. Можеш да се освободиш от лошото наследство на своите родители. Колко пъти хората вършат престъпления под чужда воля! Някой ти внуши мисълта, след няколко месеца да извършиш едно престъпление, или да отидеш в кръчмата да пиеш. Ти, като сомнамбул, се поддаваш на внушението и правиш това, което ти се казва. Откажи се от чуждото внушение. Кажи си: Никога не съм вършил престъпления, и сега няма да върша. Никога не съм пил вино, и сега няма да пия. Ще отида на планината, при някой чист планински извор и там ще пия вода, а не вино."
Откъс от „Както Бог мисли и прави“ – беседа от Учителя, държана на 2 май 1937 г.
Тайната на злото 1 Извадки от говорене на Елеазар Хараш
(Клик за текста)
Дяволът сам не може да помръдне и една сламка.
Доброто е явният Бог. Злото е скритият Бог.
Дяволът е реална нереалност. Бог е реална реалност.
Злото атакува скритата нечистота в хората.
Ако работите за Бога, злото ще работи за вас.
Който не разбира законите на злото, става на пепел.
Борбата със злото, го подхранва.
Чрез злото скрито се проявява Бог.
Тайната на злото 2 Извадки от говорене на Елеазар Хараш
(Клик за текста)
Злото в света и Вселената, е допуснато от Бога.
Злото е прикрита любов, вътре във великата воля на Бога.
Ако злото изчезне от този свят, истинското добро нямаше да може да се развие и разгърне.
Злото може да загуби реалността си само чрез силата на Бога.
Злото на дявола е прикрито благословено от Бога. Доброто на ангелите, е благословение за тях. Човешкото зло никога не е благословено от Бога.
Не се бори със злото, а търси начини да се съединиш с Бога.
В Бог злото губи своята власт.
Тайната на смъртта. Извадки от говорене на Елеазар Хараш
(Клик за текста)
За свързания с Бога човек, смърт няма.
- Пътешествие означава да тръгнеш от периферията и стигнеш до центъра си. Всичко друго са просто разходки.
- Пътешествие е да тръгнеш от обикновения човек в себе си и стигнеш до посветения.
- Смърт? Като изляза от къщата си, умирам ли? Това е илюзия.
- Който живее в Бога, не умира, а си заминава.
Потънкости в духовното учение. Извадки от говорене на Елеазар Хараш
(Клик за целия текст и видеоклипа)
Въпрос: Да смятаме ли, че няма дефинирана и безусловна съдба, план?
Потънкости в духовното учение. Извадки от говорене на Елеазар Хараш
(Клик за целия текст и видеоклипа)
Въпрос: Да смятаме ли, че няма дефинирана и безусловна съдба, план?
Отговор: Няма! На дълбоко ниво, човек може да видоизмени всичко. Ако в предния си живот си убил сто човека (просто краен пример, бел. ред.), в този можеш да измениш съдбата си, чрез мощно отдаване на Бога, без да очакваш резултати. Очакваш ли резултати, ще бъдеш разочарован.
Осъзната Любов - извадки от лекция на Елеазар Хараш
(Клик за текста)
В истинската любов Бог дарява на човека нещо от себе си.
Покоят на Бога е истинското лечение.
През истинската любов тече Бог.
Истинската любов носи мъдрост, разрушаваща илюзията на света.
В дълбокия смисъл, жената е любовта на Бога.
Смисълът се разкрива само на тези, които имат свещено отношение към нещата.
Без истинска любов нямаш път навътре – плитък си.
...............................................................................................
(Кликни за целия текст)
А психотерапията? Какво общо има психотерапията с диалектиката? Не е ли чисто и просто равнинен, плосък и двумерно механичен процес по реструктуриране на когнитивни изкривявания, маладаптивни защитни механизми, грешки в процесирането на информацията и дезадаптивни когнитивни уклони? Ами, не, не е! Основната целева група на психотерапията са неврозите. Търсещият психотерапевтична помощ невротик е вътрешно раздран, разкъсан е от вътрешната си битка между „добрите“ си усилия да се чувства спокоен и „злите“ невротични симптоми – телесни, емоционални и ментални. В процеса на психотерапия преживелищно се реализира самата същност на диалектиката.
Постепенно количествените натрупвания в работата по промяна на разбирането, осъзнаването на неслучайността на ставащото и превръщането на изтласкващото и увековечаващо симптомите мъчение в съзнателен труд и работа по учене и себевъзпитание в посока акордиране с потенциала си, постепенно тези количествени усилия прерастват в качествен скок в осъзнаването, във визия благодарно и с обич синтезираща и осъществяваща нужните характерови, в мисленето, възприятието и разбиранията промени, водещи до синхрон с Живота, с Бога.
Диалектичният и Дидактичен процеси в Естествената Психотерапия
(Кликни на заглавието за целия текст)
(Кликни на заглавието за целия текст)
Диалектиката е в основата на спиралата на развиващото се съзнание. Количествените натрупвания в борбата между тезата и антитезата, доброто и злото, плюса и минуса, прераства в качествената промяна на отричане на взаимното отрицание в синтеза на по-високата и обобщаваща двата противополюса визия, ползваща ги като генериращо заряд „динамо“ на съзнателния живот. Няма цялостна съзнателност и развитие в човешкия личностов и групов процес отвъд спиралата на ядрения диалектичния процес, ситуиран в главината на онто и филогенезата (индивидуалното и колективно развитие). Диалектиката на израстващото и разтварящото се за потенциалите си съзнание на индивида, е принципно феноменологично преживелищна трансформация, ползваща количествените сблъсъци на противоположностите единствено като гориво за пламъка на качеството си.
Вършинно и окрилено творчество
(Клик за текста)
Да, еклектизмът, както казва и Сергей Николаевич Лазарев, сформира само купчина боклук. Така е! Обаче експлоративните и трансформативно-интегративни, а още повече инспиративно-холистичните нива на творческия процес – през тях не само се правят талантливи научни, религиозни, изкуствоведски и културални пробиви (интегративен вектор отдолу-нагоре), но по-скоро се спуска винаги съществувало познание, за което даденият творец вдъхновено и смирено успява да разтвори съзнателността си (вектор отгоре-надолу). При това формалните семиотични обозначения в такъв висок творчески процес, биват надхвърляни. Устремът на гениалния учен спокойно може да бъде назован толкова молитвено-медитативен, колкото този на религиозния мистик, или на правещия високо изкуство. Защото в същността на високите си и ядрени нива, творческият процес е винаги молитвено-медитативен!
Погребални речи
(Клик за текста)
(Клик за текста)
Да, еклектизмът, както казва и Сергей Николаевич Лазарев, сформира само купчина боклук. Така е! Обаче експлоративните и трансформативно-интегративни, а още повече инспиративно-холистичните нива на творческия процес – през тях не само се правят талантливи научни, религиозни, изкуствоведски и културални пробиви (интегративен вектор отдолу-нагоре), но по-скоро се спуска винаги съществувало познание, за което даденият творец вдъхновено и смирено успява да разтвори съзнателността си (вектор отгоре-надолу). При това формалните семиотични обозначения в такъв висок творчески процес, биват надхвърляни. Устремът на гениалния учен спокойно може да бъде назован толкова молитвено-медитативен, колкото този на религиозния мистик, или на правещия високо изкуство. Защото в същността на високите си и ядрени нива, творческият процес е винаги молитвено-медитативен!
(Клик за текста)
Забележка: писани са около 2012-та, като пси опит от себеопознавателен психотренинг – в преувеличено пожелателен и преувеличено сенчест вариант, целящи осъзнаване и преработка на аз идеално и сенчести наличности, при установяване на центриран смисъл. Могат да се нарекат погребални речи, статии или житейски отзиви, но всъщност изразяват собствени наличности. За да се случи, особено сенчестият вариант, е нужно присъствието на смело себепознание, искреност и здрава себеирония.
(Кликни за целия текст)
Любовта, мъдростта и истината/ свободата, са основни принципи, върху които холистичният творец, теолог, философ, психолог и духовен учител Петър Дънов говори и полага като основа на преминаващото през него учение.
(Клик за целия текст)
Единство или борба на противоположностите? Зависи от преживяващото ги съзнание!
Тайната на злото 1
(Клик за текста)
Дяволът сам не може да помръдне и една сламка.
Доброто е явният Бог. Злото е скритият Бог.
Дяволът е реална нереалност. Бог е реална реалност.
Злото атакува скритата нечистота в хората.
Ако работите за Бога, злото ще работи за вас.
Който не разбира законите на злото, става на пепел.
Борбата със злото, го подхранва.
Чрез злото скрито се проявява Бог.
Тайната на злото 2
(Клик за текста)
Тайната на злото 2
(Клик за текста)
Злото в света и Вселената, е допуснато от Бога.
Злото е прикрита любов, вътре във великата воля на Бога.
Ако злото изчезне от този свят, истинското добро нямаше да може да се развие и разгърне.
Злото може да загуби реалността си само чрез силата на Бога.
Злото на дявола е прикрито благословено от Бога. Доброто на ангелите, е благословение за тях. Човешкото зло никога не е благословено от Бога.
Не се бори със злото, а търси начини да се съединиш с Бога.
В Бог злото губи своята власт.
(Кликни за прочитане на целия текст)
За сугестията и контрапреноса в терапията: при първата, на фона на вътрешна преработеност, фасилитираме собствените усилия на човека по промяна. При контрапреноса обаче пренасяме собствени нерешености, позиции, процеси в човека. Има разлика. Затова сугестивната терапия е както най-бързата и успешната, така и най-отговорната!
(Клик за текста)
От това разцепване възниква егото. Забележи, първоначално го няма. Всъщност его няма - то е продукт на разцепването от любовта, при което субектът се впива в добрия и отричащо дисоциира лошия обект. Впива се, тоест интроективно се идентифицира с удоволствието и се разцепва отричащо от неудоволствието. Така възниква отделянето от първичността на инфантилната любов, образуващо егото. Егото винаги представлява такава разцепеност - само при диалектичното ѝ, психотерапевтично, молитвено и медитативно преодоляване, човек се завръща към любовта. Вече обаче пораснал, вече в една осъзната, алтруистична Богочовечност, интегрираща хубавичкото и лошичкото, бидейки над тях, в синтезиращата ги трета позиция на освобождаващото Богочовека любомъдрие.
(Кликни за целия текст)
Самата презумпция, аргументираща такава пасивност, произлиза не от прагматика, а от нефункционална идейно-социална структура (психоанализата), доказала несъстоятелността си, но функционираща във финансово-пирамидална социална система, целяща поддържането си въпреки непрактичността си. Като в онова изказване: „От 20 години ходя на психоанализа. Започнах, защото не можех да летя със самолет. Оказа се, че имам още камара проблеми. Сега, след 20 години, погребах няколко анализирали ме терапевти, аз самата станах психоаналитик, но със самолет още не мога да летя!“… Хм, вероятно времето е недостатъчно… Може би още десетина години анализа, а след това още 20-на приключване на терапията и след това, вече започва житейският полет… Хм - а дано, но… надали…
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
На добрите хора много по-често, отколкото на другите им се случват беди и нещастия. Нима не е така?! Това е отдавна наблюдаван факт, присъстващ като познание в народната мъдрост, но и в законите на Живота. Светът е бинарен - единица и нула, мъж и жена, ден и нощ, доброто и неговата сянка, злото. Това е балансът на този свят. Когато се увеличи доброто в света, автоматично се увеличава и злото. Това звучи като парадокс, но е факт. Когато обаче и злото е много силно, точно толкова силно е и доброто...
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
„Едно е доброто, а съвсем друго - приятното. Те и двете привързват човека, но с различни цели. Който от двете приема доброто, успява. Който избира приятното, не постига целта.
И доброто, и приятното идват при човека. Мъдрият, като разсъди, ги различава. Мъдрият предпочита доброто пред приятното, а глупавият, от алчност и привързаност, избира приятното.“
(Клик за текста)
Познаването на Бога е смисълът на човешкия живот. Без Бог живот няма, но единствено празни, лишени от същност илюзии. Упанишадата разкрива тайната: през вратата на смъртта бива познавано божественото. Смърт не телесна, а през смиреното, жертвено его притихване. Защото жертвата няма общо с ритуали и принасяне на курбани, а е акт на пълно посвещаване на Бога, при който его интелектът, страстите и целите биват поставяни на жертвения олтар на Богослужението. Блажена жертва е това, носеща дивидентите на същността, сливаща с величието на безпредела. Преданоотдаденото, смирено смълчаване, бхакти-джнана, е пътят.
Път на постоянно диалектично надхвърляне на напрежението от емоционалните и ментални конфликти и противоречия, създаващи динамиката на живота. Синтезиращо оксиморонните крайности до все по-висока, съзнателна позиция на обемащо ги единство, в постоянно издигане до все по-цялостни равнища от спиралата на развиващото се съзнание. Път, синтезиращ най-малкото и най-голямото, безтелесното и телесното, установеното в неустановено преходното, радването и нерадването, удоволствието и болката, в присъствието на трети, постоянен, всеобемащ елемент: Брахман. Брахман (Бог), носещ качествата на любовта, водеща към мъдростта, която освобождава от бинарния конфликт, в единението със Себе си, Богочовека.
(Кликни за целия текст)
По-долу Тодор Първанов, психиатър-психотерапевт, един от най-добрите в работата с тревожните разстройства далеч не само в България, отговаря в "портала за съзнателен живот", в рубрика "психотерапия онлайн" на доволна жена. Някой ще каже "Е, как така в психотерапията си позволявате да намесвате религиозното преживяване?". Ами, без събудената богочовечност в душелечителя, психотерапията се превръща в част от имбецилния, груб материализъм, което твърдя, че я прави слабо ефикасна. Самото тревожно състояние се явява инструмент в ръцете на свободната воля, на вечната същност в човека - инструмент по акордиране с ритъма на потенциала, на Бога. В процеса на осъзнаване и реструктуриране на маладаптивните психодинамики, се случва естествено интегриране около вътрешната цялост.
(Кликни за целия текст)
Ако диалектиката се избира от позицията на едната плоска логика, то е като маймуна да имитира генерал... Диалектика е действително рядката способност да виждаш противоположностите от трета, надхвърляща ги позиция. Да си над доброто и злото, над тезата и антитезата, над морала и сянката си, погледнал ги през панорамата на метакогнитивния синтез на наблюдателя, през очите на развития потенциал на самосъзнанието. Затова диалектиката не може да се избира подобно избора на манджа на блок маса в хотела на живота, след дрямка на плажа - достига се след нелеки лични опитности, житейски катаклизми и себепознаващо разширяване на съзнанието. Диалектиката е холистична, недуална гледна точка, достояние на малцина, дръзнали да я постигнат. Според противоречащия си на всяка дума, звучащ като блед пубертет Ницше, диалектиката е лесно оборима, но изведнъж се превръща в безпощадно оръжие... Самото разсъждение на Ницше прекрасно онагледява разбирането на шимпанзе за висша математика...
Ницше звучи като бунтуващ се против авторитета на предците си пъпчив тийнейджър, промотиран от същия дух на инфантилната епоха, отричаща дълбоката древна мъдрост и подскачаща в екстаза на яре, убедено във величието на възможностите си ...
Простички неща
(Клик за текста)
Когато видим, че има огромна разлика между искане като малко хлапе, защото нямаме и между преливане от качествата, които сме искали, започваме да ги откриваме у себе си. Не толкова ги градим, колкото разкриваме. Те винаги са били там, просто са им пречели страхът, вината, унинието, обидчивостта...
(Клик за текста)
Когато видим, че има огромна разлика между искане като малко хлапе, защото нямаме и между преливане от качествата, които сме искали, започваме да ги откриваме у себе си. Не толкова ги градим, колкото разкриваме. Те винаги са били там, просто са им пречели страхът, вината, унинието, обидчивостта...
(Клик за целия текст)
Причината за страданието е невежеството, в основата на което стои зависимото вкопчване, желаенето на удоволствието, при отбягване на неприятното, на болката. В същността на отбягването на трудността и болката седи страхът. Страхът всъщност е спомен за болката и опит за отбягването ѝ. Това е разсъждение с ключово значение за разбиране не само на будизма, а на човешкия живот въобще.
Психотерапевтични красотки
(Клик за текста)
(Клик за текста)
Когато си вкопчен в успеха, в теб се вкопчва неуспехът. Вместо да ти пука за резултата, което спуква резултата ти, приемайки провала, живееш успеха си!
Когато следваш "нямам право да греша!", грешно се самооковаваш в статуквото на страха си. Когато грешката е допустима като част от обратната връзка и учене на успеха, живееш истински!
Как общуваме с подсъзнанието? С формална, рационално-компютърна, математическа логика? Единствено до подстъпа между съзнанието и началото му. С образи, символи, звуци, чувства, аромати, сензорика, метафори общуваме с подсъзнанието!
Аматьорът се опитва да живее живота си добре. Мъдрият живее блажения смисъл сега, защото знае, че обичайки всяка стъпка от пътеката, целта вече е постигната!
Да воюваш срещу войната, води до още война. Да убиваш за мир, също е убийство. Да се бориш срещу тревожността, носи още повече тревожност!
Най-добрите лъвски скоци в живота са малките, упорити, целенасочени стъпки на костенурката!
...........................................
Модул: Естествена Християнска Психотерапия
Държа да подчертая, че в "Естествена Християнска Психотерапия" отсъства каквото и да е асоцииране с дадени църкви, деноминации и институционализирани догматики. Има връзка с думите и духа на Христос, с Бога на любовта, проявяващ се през човещината и смирената сърдечност. Има общо с живеенето на Бога и по Бога в ежедневието, нежели с мрачни сгради и също толкова мрачни църковни канони, никога нямали общо с духа на Христос.
...............................................................................................................
Тематични бележки по книгите "Опит в оцеляването" 1-6, на Сергей Николаевич Лазарев
(Клик за целия текст на заглавието)
„Човек, който се устремява към любовта, знае че ще постигне всичко. Той не се съмнява в мечтите и надеждите си. И вместо да търси виновни, търси нови пътища за постигането на целите си. Вместо да обвинява някого за неуспехите си, той осъзнава, че причината за проблемите му е в него самия, в собствения му мързел, страх, униние и неспособност да обича.“ Опит в оцеляването 6, стр. 11
(Клик за целия текст)
В съвремието ни не е зле да си припомняме тези божествени препоръки: единобожие; не си прави кумири и изображения на Бога; не изговаряй напразно Божието име; помни съботния ден; почитай майка си и баща си, за да ти е добре и живееш дълго; не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжи; не завиждай (не пожелавай нещо на ближния).
(Клик за целия текст)
За да има човек нужда от външното даване на такива заповеди, означава че е деградирал, слязъл е по спиралата на съзнанието надолу, сгромолясал се е от ядрото на величието, в калта на сенките си.
Когато в човешкия процес водещ е Богочовекът, нужда от подобни външни препоръки отсъства. Любовта „движи парада“, а тя знае. Всичките житейски и човешки закони са изписани в скрижалите ѝ, тук под носа ни, през дверите на мъдрото сърце, в същината на Човека.
Когато водещ е вътрешният Человек, отпада нуждата от социалните институции на полицията, съдилищата, затворите, дори и на болничната/ здравна система – защото здравето изхожда от единението с Дхарма, от величието на чиято „тъкан“ е изтъкан Богочовекът.
Трите заповеди по един негативен начин са свързани с любовта, мъдростта и истината, с принципите на Богочовека. Не убивай, с любовта. Не кради, с мъдростта. Не лъжи, с истината.
Оздравяване на душата, Сергей Лазарев - кратки бележки
(Кликни за целия текст)
При сериозен риск за живота се оказва, че рационалният ум е като малка черупка в океана от лично и колективно подсъзнание и свръхсъзнание. В момент на опасност, механичната логика дори на най-утвърдения скептик се срива до едно базисно, дифолт когнитивно ниво на възприятие на света, в което всички сме религиозни. Религиозни не в институционализирания социален, а в невромозъчен и когнитивен смисъл. Когнитивната наука на религията говори за т.н. СДИ – свръхактивен детектор на интенционалност, автоматичният процес по одушевяване и придаване на съзнателен смисъл в случващото се. Дали е само инфантилен невропсихичен процес, или е естествено вродено познание за една жива и разумна вселена, това за мъдрото сърце е риторичен въпрос!
(Кликни за целия текст)
“8. Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,
9. и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
10. Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш".
11. Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.”
Дяволът е малкият его обусловен ум, откъснат от източника си. Каквито и метафизични и космогонични вярвания да има човек, това което действително му върши работа, е именно това разбиране. То поставя локализацията на контрола в самия него, а изборът на свободната воля се оказва от централна значимост.
(Кликни за целия текст)
Този качествен скок в съзнателността се осъществява в молитва и медитация, на фона на относително чист и дисциплиниран живот. Когато съзнанието за себе си се прехвърли от тялото, емоциите, рационалната когниция и социалната личност в Себе си, тогава си истински щастлив човек, тогава си реално богат на любов, смисъл, принадлежна свързаност с един далеч по-мащабен от малките човешки разбирания Живот. Само тогава си истински велик, голям човек. Дори социално да живееш в колиба, отвътре си огромен, махатма си, велика, широка душа си. Когато си принадлежен към по-голямата реалност, съзнаваш, че няма как да бъдеш отхвърлен, изоставен, предаден, унижен несправедливо и истински. Съзнаваш мъдрата разумност и неслучайност на миговете си. Свързан си, едно си с живата природа. Осъзнаваш прегърнатостта си от любовта, познаваш преживелищно разумността на Битието и законите му. Тогава и само тогава си истински велик. Но това е величието на смирението. Социално-биологичното его се е научило да притихва, да се прекланя пред Аза, пред Бога извътре.
(Кликни на линка за целия текст)
38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".
39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?“
Евангелие от Матей 4
(Кликни за целия текст)
Евангелие от Матей 4
(Кликни за целия текст)
„1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
5. И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.
6. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
8. прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.“
Евангелие от Матей 5 - Отче наш
(Кликни на линка за целия текст)
Евангелие от Матей 5 - Отче наш
(Кликни на линка за целия текст)
Същностна молитва
Възлюбена същност от света дом, от който дойдох. Възнамерявам да живея по законите на любовта, мъдростта и истината ти. Да дойде твоето любомъдрие, да бъде твоята воля, да се спусне любовта ти от свръхсъзнанието, в ежедневието ми.
И днес ми дай вдъхновеното, благодарно доволство, дай ми спокойната наситеност с творческия ти поток, о естествена природа в същността ми, Господи Боже мой.
Нека, Боже, докато твоята любяща прошка присъства като смирено състояние на съзнанието ми отвътре, когато е нужно външно, здраво да се заявявам и поставям граници на психичния си и социален живот. Защото доколкото през вътрешното си смирение провеждам любовта ти, мога и външно социално да те заявявам и прощавам истински.
Нека се науча, Боже, не да боря лукавия в страстното изкушение, а с помощта на любовта, мъдростта и истината ти, да обяздвам енергията му и я канализирам в посока безкрая ти от творчески потенциал.
Защото твое е царството на любовта, силата на свободата и мъдрата светлина на славата ти.
Амин, да бъде!
Евангелие от Матей 6 - първом търси царството божие
(Кликни на заглавието за отваряне на целия текст на статията)
Евангелие от Матей 6 - първом търси царството божие
(Кликни на заглавието за отваряне на целия текст на статията)
Нямаш ли любов, нищо нямаш. Имаш ли я, в теб заживява естествена нравственост, познаваща законите на Битието. Ориентирите са вътрешни. През теб протича творчество, мъдрост, смисъл. Мъдър смисъл, виделина осветяваща те отвътре. Светло ти е, топло и красиво ти е, обичаш, твориш, свободен си, а в същото време се чувстваш и чрез мъдростта си знаеш, че си част от всеобемащо цяло. Жител на космоса си, а визата ти за страната на щастието е разпечатана. В нея си!
Тогава целите ти в земния живот са различни. Съзнаваш, че дори тялото ти не е твое – на Живота е. Знаеш, че си тук, за да облагородяваш, за да превърнеш земния чертог в една приземена, коренна част от светлия, творчески, силен и любящ свят-дом, в който вече си вътрешно.
Магията на битието е с теб и всичко се подрежда по най-добрия за теб начин, така че да вървиш в посока на светлите си цели.
Евангелие от Матей 7
(Кликни за целия текст)
Евангелие от Матей 7
(Кликни за целия текст)
Любовта е всичко. От нея произлиза естествената интуитивна мъдрост и свободата на творческия потенциал, смисълът, призванието, знанието за това кой си, какво правиш в този свят, как да живееш, накъде си се запътил. Защото любовта е вечна. В основата ти си любов, част от мащабния космически организъм, от разумен живот, от който биологично човешкото световъзприятие се явява само една от първите степени на проявата на съзнателността.
Карма и Дхарма. Причинна следственост и абсолютна трансцедентна първичност, иманентно проникваща и задвижваща всичко в бинарната материалност. Да изучиш законите на Дхарма, бидейки подвластен на автоматичните кармични взаимовръзки. Да спуснеш царството божие на тази грешна земя, вадейки гредите от психичните си очи, за да можеш да помагаш и на ближния си да извади своите сламки, когато е поискано да помогнеш. А когато не е, самото ти присъствие, провеждащо безкрая, вече лекува и облагородява малките мигове в ежедневието ти, толкова важни, колкото експлозията на всяка свръхнова.
Матей 8 - Пътят
(Кликни за текста)
А нагорният път… В началото страдален, труден, но и пречистващ и подготвящ за светлината горе, не след дълго се превръщаше в спокойно и стабилно вървене по билото на сливането със Себе си, там където от позицията на любовта и скръбта и радостта се единяваха в единството на противоположностите. А, когато стигнех билото, сядах взрян в безкрая на непостижимото, там където невъзможното за малкия ум се превръщаше в реална същност и живян факт за мъдростта. Китайците казват: „Не спирай правещия невъзможното за
тълпата!“
Матей 9 - Следвай Ме
(Клик за целия текст)
Матей 8 - Пътят
(Кликни за текста)
А нагорният път… В началото страдален, труден, но и пречистващ и подготвящ за светлината горе, не след дълго се превръщаше в спокойно и стабилно вървене по билото на сливането със Себе си, там където от позицията на любовта и скръбта и радостта се единяваха в единството на противоположностите. А, когато стигнех билото, сядах взрян в безкрая на непостижимото, там където невъзможното за малкия ум се превръщаше в реална същност и живян факт за мъдростта. Китайците казват: „Не спирай правещия невъзможното за
тълпата!“
Матей 9 - Следвай Ме
(Клик за целия текст)
„21. Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
22. Но Иисус му рече: върви след Мене и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци!“
Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци – върви след мен! Мъртви, погребващи мъртви. Илюзията на т.н. смърт, присъстваща само в съзнанието на отцепения от вечния живот, заровен в илюзии и откъснал се психопатно от Бога двуног примат. Но, юдейският психотерапевт казва нещо още по-интересно. Не телата, полагани в земята, имат нещо общо със смъртта – в тези тела души няма, а същинският Човек, син Божий, смърт не познава. Душелечителят нарича мъртви тези другите, привидно живите и мърдащите, но прерязали връзката с душите си примати, живи мъртъвци, ходещи трупове.
..........................
Слава Богу за все - и за скорбь, и за радость
(Кликни за текста на молитвата)
Слава Богу за все!
..............................
Светогорски размисли
(Клик за текста)
В статията коментирам избрани мисли от светогорски старци. Засегнатите теми са свързани със смирението, така ключово в работата с тревожни разстройства, преодоляването на зависимостите, отношението вътрепсихично и социално-поведенческо към характеропатиите, житейското смислено целеполагане, преходността и вечостта, смъртта и естеството на живота, човешкото в човека, любовта, мъдростта и творческата свобода, хармонията в живота, красотата и същинско ценното, носещо непреходна радост…
..........................
Слава Богу за все - и за скорбь, и за радость
(Кликни за текста на молитвата)
Слава Богу за все!
..............................
Светогорски размисли
(Клик за текста)
В статията коментирам избрани мисли от светогорски старци. Засегнатите теми са свързани със смирението, така ключово в работата с тревожни разстройства, преодоляването на зависимостите, отношението вътрепсихично и социално-поведенческо към характеропатиите, житейското смислено целеполагане, преходността и вечостта, смъртта и естеството на живота, човешкото в човека, любовта, мъдростта и творческата свобода, хармонията в живота, красотата и същинско ценното, носещо непреходна радост…
(Кликни за целия текст)
Добре е, че осъзнаваш рамките, натрапени ти отвън, от ранните години досега. Виждаш ги, това е чудесно. Започваш да се бунтуваш, това е велико! Исус е бил бунтар. Казвал е, че идва да продължи старото и да изпълни пророчествата, но никак не е успявал да се вмести във фарисейските норми. Ама никак. Преливал е отвсякъде, погромявал е самия смисъл на разбиране на законите, поставял е напълно нови възприятийни призми, променял е значенията, посоката, пренасял е схващанията на тотално различно ниво. Всъщност, за да живееш резонантно с Исус, е нужно да си бунтар. Нужно е да разчиташ на Божественото в Себе си и Него да слушаш, нежели зомби гласовете на системата. Да се водиш по слънцето в теб, докато малките бездушни лампички на света пробват да заслепят кръгозора ти. Нужно е да имаш смелостта да се заявиш здраво пред тези социални клишета, трапове и хлъзгави урви, държащи в капаните на невежеството, на робията на оковаността в псевдо християнството, но далеч от живото разбиране и живеене на Христос. Ако другите религиозни водачи са били хора с положение, то Исус е бил социално слаб бедняк, син на обикновен дърводелец. Сидхарта (Буда) е бил царско синче - принц. Махавира, основателят на Джайнизма, е бил цар. Соломон е бил цар... Йешу от Назарет е бил никой в социално отношение. Не се е ползвал от биографичното си и социално минало по никакъв начин. Въпреки това, е станал цар. Не само на юдеите, а на две трети от населението по планетата. Защото е провеждал Любовта. А нейната сила е неимоверна. При това е бил близо до хората. Буда е далечен, нечовешки спокоен е, сякаш не е от тази земя. трудно е да достигнеш Буда. Махавира още повече - норми, отричане, правила, дадени от висока перспектива. Все едно някой ти помага, но от покрива на сградата и се опитва да ти подаде ръка. Исус обаче е долу, в калта заедно с окаляните. Исус никога не е бил против секса, против живота, против света. Не, дошъл е да акордира света, секса, живота с божествения. Не от пиедестал, а рамо до рамо е говорел, гневял се е, обичал е божествено, но и по човешки. Цялото поставяне на Исус някъде, далече в историята и на пиедестал, го превръща в мъртва статуя. Но, светът има нужда от мъртва статуя, за да може да манипулира, да се лъже и фарисейски фанатично да продължава да почита буквата, задоволяваща нарцисизма му, вместо да общува с живия Исус сега, за да стигне до христовия дух. Исус е бил типичен бунтар. Силните на деня, добре окопали се във властовите си позиции, манипулиращи през мъртви закони, никак не са го харесвали. Разпънали са го - не чуждите, своите му са го убили. Защото именно са ненавиждали бунтарския му дух, говорещ любовта. Любовта е мека. Но може да бъде видяна и като огън всепояждащ, като бунтарски дух от разчитащите на статуквото на егоизма си. А Исус е говорел любовта. Не за любовта, а е говорел любовта. Това е Христос, това е помазването - любовта е!
(Кликни на заглавието за целия текст)
Да строиш дом на скала! Здрави основи, да. В индуизма градацията е йога -> тантра. В будизма е сутра, тантра, дзогчен. Принципът е един и същ. Първо, здравата основа на дисциплината, нравствената чистота, стабилни принципи, резониращи с дхарма, известна целомъдреност и въздържание, ограничения в храната, много труд, воля... След време, когато дисциплината е автоматизирана като здрави психични и поведенчески граници, се получава въпросният качествен скок в осъзнаването. Практикът разбира, че наложената дисциплина е само старт, ограда, която подсигурява по-нататъшния път в спонтанната му автентичност. Разбира, че ако продължава да се фиксира само в дисциплината, от пръста, който сочи слънцето, не вижда слънцето.Но, дисциплината е нужна основа на психичната му сграда, къща строена не на пясък, а на скала.
Когнитивна наука на религията (Cognitive Science of Religion, CSR)
CSR е сравнително нова дисциплина – развива се едва от 20-на години. Понастоящен вече е обширно поле за провеждане на научни изследвания върху религията, с различни гледни точки и подполета. Ще се спра бегло само на някои от главните идеи на основателя на CSR, Barrett, които имат пряка връзка с тематиката на настоящата статия. Когнитивната наука на религията прави ясно разграничение между теологически и религиозни вярвания. Докато теологията се състои от разнообразни, комплицирани и често далеч от ординарната когниция презумпции и допускания (антиинтуитивност), то религиозните вярвания съществуват дори в децата и са продукт на естествената работа на когницията ни (минимална антиинтуитивност)! Етологията (наука за поведението на животните) стига още по-далеч и твърди, че подобни вярвания съществуват дори в животните. Звучи странно, но е факт. Според еволюционната парадигма в науката и по-специално според еволюционната психология, в далечно минало, във връзка с ефективното ни оцеляване като индивиди и като вид, в психофизиологията ни се е сформирала т.н. от когнитивните учени HADD (hyperactive agency detection device) – свръхактивен детектор за интенционалност (СДИ). Еволюционната психология обяснява появата на тази психична структура във връзка с оцеляването. При най-малките външни стимули, когнитивният апарат е проектирал в работната памет (съзнанието) на индивида образи и мисли за заплашващи агенти: агресивни животни, хора и природни стихии. Тази свръхчувствителна детекция и проекция на евентуална заплаха е била гаранция за оцеляването, въпреки че в огромния процент от задействането си е нямала връзка с реална заплаха. Чрез когнитивната структура СДИ ясно може да бъде проследено развитието както на религиозните вярвания, така и на психопатологията при тревожните разстройства...
(Клик за целия текст)
В дългосрочен план това любомъдро свързване, тази връзка с Бога е не толкова екстатична, а по-фина, по-мека и постоянна. Поддържа се с права мисъл, молитва, медитация, дисциплиниран живот, устрем към Бога и прилагане на този досег с любовта в живота, в общуването, работата, в семейството...
(Кликни на линка за целия текст)
Великден, в поп фолк традицията се свързва с боядисани яйца, евентуално палене на свещичка в някоя институционализирана сграда (църква), трапези и храна... Дали в това е същността му и само в пролетния ден ли се случва?!...
Николай се замонаши. Беше искрено вярващ! Дълго преди това се интересуваше от източна философия, йога, мистика и окултизъм. После обиколи повечето християнски църкви. Докато всичко изкристализира в православието! Прочете повечето от книжките, продавани в църквите – житията на светиите и писанията на патриарсите. Постепенно догмите на православието се превърнаха в част от собствената му психика. В него заживя онова боговдъхновено чувство на възторжена радост при допира с молитвите и писанията...
(Клик)
Имало едно време един велик Човек, който гмуркайки се в телесния си носител, се разцепил от Себе си и започнал да се мисли за незначителен и малък. Това го уплашило и се опитвал всячески да се защити от разцепената си откъснатост чрез власт, пари, его налагане...
Казвал се Прокопи. Бил заровен в смъртно тяло, ограничено от пет сетива. Тялото било като скафандър, свеждащ възможностите до минимум.
Преди да слезе, Богочовекът дълго търсил привилегията, молил се за възможността да се въплъти във временно тяло, за да може ползвайки свободната воля, да се учи от земната бинарност, надхвърляйки я... Получил шанса, но нещата се оказали по-различни от ангелската му представа. Спуснал се в тялото и започнал да забравя...Себе си...
(Кликни на линка за прочитане на цялата молитва)
Молитва
Идеята, че можем да мислим със сърцето си вече не е само метафора, но съвем реален феномен. Това личи от комбинираните резултати на няколко изследвания, които доказват, че сърцето представлява голям център на разумност у човека. Молекулярните биолози откриха, че сърцето е важна жлеза с вътрешна секреция в организма. Като откликва на нашите преживявания с външния свят, то произвежда хормона сърдечен предсърден фактор, който основно повлиява работата на лимбичните структури на мозъка, наречени “емоционалният мозък”. Това включва хипокампалната обаст, отговорна за паметта и обучението, а също и центровете, контролиращи цялата ендокринна система. А неврокардиолозите установяват,че всъщност 60 –65% от клетките на сърцето са нервни клетки, идентични с нервните клетки на мозъка, работещи по същия начин като мозъчните нервни клетки, със същия вид връзки и със същите невротрансмитери.*
С други думи, буквално сърцето притежава “мозък”, свързан с всеки голям орган на тялото, с цялата мускулна система, което позволява на човека по един уникален начин да изразява емоциите си. Приблизително половината от нервните клетки на сърцето осъществяват предаването на информацията, която постъпва до тях от цялото тяло, и по този начин поддържат хармоничната работа на тялото като единно цяло. А другата половина изграждат много дълги, не-опосредствувани невронни връзки с “емоционалния мозък” в главата, и провеждат 24 часов диалог между сърцето и мозъка, който ние дори не осъзнаваме.
Междувременно биофизиците са открили, че сърцето в същото време е много мощен електрически генератор. То образува електромагнитно поле, обгръщащо цялото тяло и излизащо 8-15 стъпки извън него. То е толкова мощно, че позволява да се направи ЕКГ запис на 3 стъпки навън от тялото. Това поле, създадено от сърцето е холографско, т.е. вие можете да получите информация за цялото поле от всяка точка на тялото, от всяка точка вътре в самото поле, независимо колко микроскопична е тя. Интересното тук е колко дълбоко това поле повлиява мозъка. Всички данни сочат, че то доставя целия спектър на радиовълни, от който мозъкът извлича материала, за да изгради нашето вътрешно преживяване на външния свят.
Може би най-важното, което знаем сега, е че този радио-спектър на сърцето е дълбоко зависим от нашия емоционален отговор към света. Емоционалният ни отговор променя сърдечния електромагнитен спектър, който на свой ред подхранва мозъка. Следователно всичко в живота ни зависи от нашия емоционален отговор на различни събития...
........................................................................................
Психотерапия и духовност
(Кликни на заглавието за целия текст)
В съвременната научна психотерапия (MBCBT - mindfulness based cognitive behavioral therapy) с него се работи през призмата на привнесената от будизма практика на пълносъзнателност (mindfulness). Медитацията обаче стои в самото ядро на световните религии и системи за психодуховно развитие: будизма, индуизма, йога, даоизма, суфизма, съзерцателното православие (Исихия) и езотеричното християнство, шаманизма, толтекския път и т.н. Колкото и различни теоретична догматика да имат изредените системи, ядрената ползвана практика е именно медитацията. Пълносъзнателността съвсем не отрича предхождащите я психотерапевтични методики. Не, тя просто ги надхвърля, служи като един съвсем различен етап, ниво от съзнателната промяна. Там където, без грам преувеличение, повечето психотерапевтични похвати буквално търпят крах, когато е практикувана упорито и сърдечно интелигентно, тя успява да ресвърже човек с потенциала му, да даде различна визия и гледна точка, да "залее" вече умишлено лишеното от оценка и категоризации познание на напрягащата емоция с любящата мъдрост на безкрая. Съответно, да превърне невротичното състояние в "стълба към израстване" на съзнанието. Тази "стълба", разбира се, също е само метафора не толкова за растеж, колкото за разкриване на винаги налични, но прикрити от обусловеността на интроецираните социални условности вътрешни потенциали. Повечето ми статии, касаещи тревожните разстройства, са писани въз основа на опита ми в медитацията. Базисните принципи и отношения, които споменавам в тях, идват от това любомъдро пространство на спокойна интуиция... Но то не е мое. То просто Е! Практиката на медитация не предопределя различност в практикуващия – тя е най-обикновеното нещо.
Просто се променя гледната точка...
(Клик за целия текст)
Йога е сливане със Себе си. Сливане с Богочовека. Със същността, частично въплътила се в това временно тяло. От древността до сега се преподават три основни пътища, водещи пряко към това сливане. Три пътеки не измислени от някого, а резониращи с трите вродени домейна на ума, сърдечността и волята. Три единни пътеки не изобретени, а осъзнати и описвани от мъдреците от древността до наши дни. Трите пътя на съзерцанието, водещо към мъдростта, на преданоотдадената сърдечност, водеща към любовта и безкористното, освобождаващо действие. Джнана, Бхакти и Карма йога. Пътят на Джнана – Гяна марга, на Бхакти – Бхакти марга и Карма – Карма марга. Тримарга – тройният, триединен път, йога трая.
За Естествената Йога - накратко
(Клик за целия текст)
В текста скицирам дзогчен и махамудра медитативните системи на тибетския будизъм. Имплицитно ги съотнасям с индийската джнана йога самяма и тантра, от които всъщност произлизат (основно) и изразяват ядрено. Изразявам мнение за разликата между социокултурните индоктринации и същностната духовност. В описанието на медитативните етапи, маркирам условното деление в будизма на сутраяна, махаяна и ваджраяна. Подчертавам уникалността на учението на всемирното бяло братство, езотеричен източник на световните психодуховни системи, изкуство и наука от древността, до наши дни. По-специално акцентирам на огромния потенциал в съвременното учение на братството, предадено от Петър Дънов (Беинса Дуно) – потенциал, който тепърва предстои да бъде разкриван. От мъдростта на древните психодуховни системи, върху фундамента на когнитивната невронаука, през потенциала на съвременната братска школа, извличам ядрените стъпки в естествения медитативен процес.
Снощи, докато сърфирах из десетки хилядите книги в нет библиотеката, щедро предоставени от широката руска душа, попаднах на три обемни тома: „Древни тантра и крия йога техники“ – издания на „Бихар йога школа“ от линията Шивананда-> Сатянанда-> Нранджананда (последният е съвременният гуру на школата). Изключително детайлно описание на главните крии (практики) в йога и тантра. Бързочетно прокарах през ума и опита си първата книга, около 500 стр. текст: познатите базисни хатха пречиствания, асани и пранаями, чието описание обаче е чудесно комбинирано с интелигентни размисли, правещи паралели между практиките, медицинската физиология и психодуховната такава. Базисни понятия и техники за релаксация, визуализация, медитация, съсредоточаване. Това, което ме грабна обаче, бе направеният пряк паралел между психотерапевтичната практика и целта на йога. Върху него ще се спра в по-долните редове.
Естественият порядък на Дао
(Клик за целия текст)
В естествената психотерапия, при работата с невротични състояния, се вижда как конвенционалните психотерапевтични подходи са успешни при по-малко от половината от заявените случаи. Когато към тях се добави холистичната гледна панорама, обхващаща човека като духовна същност, неврозата е осъзнавана като неслучаен урок по характерова преработка, конвергираща човешкия процес около ядрото на Бога, в живот по любовта, мъдростта и свободата на същностната, божествена природа. При такова разбиране, отношение и подход, психотерапевтичната успеваемост рязко се повишава до максимално възможната. Така неврозата се явява тласък по акордиране с потока на Живота, с пулса на Бога, а психотерапията в ключов инструмент от духовната пътека.
Когато медитативното, пратяхара оттегляне навлезе в съня със сънища при запазена съзнателност, практиката естествено прониква в смълчаното безмълвие, във фокусирането и съзерцанието. Сънят може да се регулира и ползва като материал за съзнателно препрограмиране през нлп техники, но може и медитативно да бъде пропуснат. В такова състояние физическото тяло е силно притихнало, намира се в медитативна сензорна депривация, а медитативното съзнание се прехвърля в тялото от виделина (бодхисатва тяло на дъгата) спонтанно. Спонтанно, защото практиката на виделина е различна от подготвителните тантра крии, при които от позицията на ума се циркулира жизнената енергия през определени канали и центрове, с помощта на мускулни заключвания (бандхи) и дишане. При виделина практиката, в която спонтанно се навлиза при съзнателно присъствие в съня, вътрешното тяло естествено започва да се долавя и преживява. Когато будността се запази в дълбокия сън без сънища, тогава съзнанието изцяло се прехвърля в бодхисатва тялото, в Боготишието, включващо всички предходни етапи.
...личните ми наблюдения върху йогите по света и у нас не показват кой знае каква връзка между практикуването ѝ и по-качественото здраве, освен в пожелателното им мислене. Масата йога гурувци трупясват на възраст или средностатистическа, или дори по-рано. В книгите на Агни йога се казва, перифразирам: "Ако искаш само здраве, яж си пържолата, пий си червеното винце и си живей живота. Йога те прави свръхчувствителен за фините енергии, много сърцат и обичащ, но и много раним!" .
Благородният човек не учи благородството си от учебници. Чете го в мъдростта на Живота, в законите на вечността си. Стъпил здраво на земята, сърцето му любопитно прегръща въздуха и цветята, като малко детенце. Докато адекватно живее в този консенсус за реалност, душата му танцува а ангелската Любов. Съзнава, че е гостенин в този свят, че само малка част от целостта му, за много малко е тук. Като мост между световете е - с присъствието си смъква хармонията тук, но и вълшебно преобразува битието, знаейки, че е част от магията на един по-голям Живот. От извора на тази божествена, благородна мъдрост произтичат смисълът, посоката и истинните цели, които когато следваш, се чувстваш целият пропит от величието на Бога.
(Клик за целия текст)
Естествената йога е интегративна и холистична йога система. Интегрира познанията и практиката ми от християнската (по съществото си, бхакти), индийската (бхакти, джнана, карма), китайската (даоска) и тибетската (будистка) йога. Цялостна (холистична) е, понеже отвъд интегративния вектор отдолу нагоре, в същността си представлява проява на духа на времето, на учението на всемирното братство такова, каквото понастоящем резонира с принципите и вибрацията на любовта, мъдростта и истината (вектор отгоре-надолу).
В естествената йога ползваме най-ценното от старите йога системи, но холистично прилагаме в съответствие с качествено различните съвременни условия и пулс на духа. Терминологията взаимства от християнската, санскритската, тибетската и даоската, но плавно се прелива в понятийния апарат, специфичен именно за естествената йога.
(Кликни на заглавието за целия текст)
Естествена Йога - Йога на Любовта, Мъдростта и Истината
Същински практики
/ 0) Подготвителни практики /
Любов
1) Оттегляне.
2) Благуване.
Мъдрост
3) Смълчаване.
4) Безмълвие.
5) Виделина.
Истина
6) Боготишие.
……………………….
7) Дхарма йога.
(Клик за целия текст)
В текста скицирам дзогчен и махамудра медитативните системи на тибетския будизъм. Имплицитно ги съотнасям с индийската джнана йога самяма и тантра, от които всъщност произлизат (основно) и изразяват ядрено. Изразявам мнение за разликата между социокултурните индоктринации и същностната духовност. В описанието на медитативните етапи, маркирам условното деление в будизма на сутраяна, махаяна и ваджраяна. Подчертавам уникалността на учението на всемирното бяло братство, езотеричен източник на световните психодуховни системи, изкуство и наука от древността, до наши дни. По-специално акцентирам на огромния потенциал в съвременното учение на братството, предадено от Петър Дънов (Беинса Дуно) – потенциал, който тепърва предстои да бъде разкриван. От мъдростта на древните психодуховни системи, върху фундамента на когнитивната невронаука, през потенциала на съвременната братска школа, извличам ядрените стъпки в естествения медитативен процес.
(Клик за целия текст)
Причината за страданието е невежеството, в основата на което стои зависимото вкопчване, желаенето на удоволствието, при отбягване на неприятното, на болката. В същността на отбягването на трудността и болката седи страхът. Страхът всъщност е спомен за болката и опит за отбягването ѝ. Това е разсъждение с ключово значение за разбиране не само на будизма, а на човешкия живот въобще.
(Клик за текста)
За трети път участвах в медитативен ритрийт. Този път като служещ. Какво е това? Мих чиниите, рязах лука, чистих пода, хвърлях боклука и медитирах. В кухнята служехме 7 човека, а още двама в хотелската част. Много искрени и отдадени хора, чисти и предани на идеята. А аз обичам да служа, да се отдам безкористно на кауза...
(Клик за текста)
Как се учи медитация? А как се учи свирене на пиано? Ако за едно пиано са нужни десетина години, за медитацията не са ли нужни постъпателни усилия?
Приземено, медитацията силно съдейства качеството на съня. Хармонизира кръвното налягане, хормоналните процеси. Фасилитира хипермнезия – ако си ходил на медитативни оттегляния, знаеш как след първите два-три дни, в които умът постепенно стихва, паметта става елмазно ярка, проницателна, бистра и прецизна. Изплуват спомени от целия живот (че и от предишни), дотогава дълбоко изтласквани – а това дава възможност за преработката им с помощта на естествена психотерапия, върхова част от която е самата медитативна, свръхсъзнателна тишина.
Редовната практика на естествена медитация, съчетана с естествена психотерапия, прави ума остър като острие на катана (самурайски меч). Самата тя е част от една ефективна психотерапия, но съчетана с по-прагматичните ѝ подходи, мощно трансформира страховете в смирена смелост. В този процес IQ нараства с няколко десетки и повече единици.
(кликни на линка за целия текст)
Как се учи медитация? А как се учи свирене на пиано? Ако за едно пиано са нужни десетина години, за медитацията не са ли нужни постъпателни усилия?
(Клик за целия текст)
Снощи, докато сърфирах из десетки хилядите книги в нет библиотеката, щедро предоставени от широката руска душа, попаднах на три обемни тома: „Древни тантра и крия йога техники“ – издания на „Бихар йога школа“ от линията Шивананда-> Сатянанда-> Нранджананда (последният е съвременният гуру на школата). Изключително детайлно описание на главните крии (практики) в йога и тантра. Бързочетно прокарах през ума и опита си първата книга, около 500 стр. текст: познатите базисни хатха пречиствания, асани и пранаями, чието описание обаче е чудесно комбинирано с интелигентни размисли, правещи паралели между практиките, медицинската физиология и психодуховната такава. Базисни понятия и техники за релаксация, визуализация, медитация, съсредоточаване. Това, което ме грабна обаче, бе направеният пряк паралел между психотерапевтичната практика и целта на йога. Върху него ще се спра в по-долните редове.
(Клик за целия текст)
Дао дъ Дзин, Книга за Пътя и Постигането: Стих 38, втора част:
故失道而後德,
失德而後仁，失仁而後義，失義而後禮。
夫禮者，忠信之薄，而亂之首。
前識者，道之華，而愚之始。
是以大丈夫處其厚，不居其薄；處其實，不居其華。
故去彼取此。
失德而後仁，失仁而後義，失義而後禮。
夫禮者，忠信之薄，而亂之首。
前識者，道之華，而愚之始。
是以大丈夫處其厚，不居其薄；處其實，不居其華。
故去彼取此。
Знам, знам, че не знам, знам, че знам, не знам, че не знам (Кена упанишад)
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
Аз не си мисля: „Аз го познавам добре!“ Аз и не зная, че не го познавам. Който сред нас го познава наистина, той не знае, че не го познава.
Който не може да осмисли Брахман, той го осмисля. Който го осмисля, той не го познава. Неразбираем е за онези, които (си мислят, че) го разбират. Разбираем е за тези, които не го разбират.
(Кликни на линка за прочитане на текста)
Тази диалектична пътека е пряко свързана с интегриране на базисното разцепване, първоначално сформирало егото като първия частичен обект през първите месеци след раждането. Интегриране до любящо-мъдра цялостност, определяща човека като разумен. Липсата на стремеж към такова оцялостяване деградира разумния човек (homo sapiens) в психопатизиран психотик. Оказва се, че голяма част от съвременното човечество, следващо тотално преобърната, безбожна и все по-примитивна ценностна система, живее в масова психоза, приемана за норма… Но, тук само загатвам, а в отделна статия ще коментирам изначалната относителност на социалното его - анатман.
(Клик за текста)
Познаването на Бога е смисълът на човешкия живот. Без Бог живот няма, но единствено празни, лишени от същност илюзии. Упанишадата разкрива тайната: през вратата на смъртта бива познавано божественото. Смърт не телесна, а през смиреното, жертвено его притихване. Защото жертвата няма общо с ритуали и принасяне на курбани, а е акт на пълно посвещаване на Бога, при който его интелектът, страстите и целите биват поставяни на жертвения олтар на Богослужението. Блажена жертва е това, носеща дивидентите на същността, сливаща с величието на безпредела. Преданоотдаденото, смирено смълчаване, бхакти-джнана, е пътят.
Път на постоянно диалектично надхвърляне на напрежението от емоционалните и ментални конфликти и противоречия, създаващи динамиката на живота. Синтезиращо оксиморонните крайности до все по-висока, съзнателна позиция на обемащо ги единство, в постоянно издигане до все по-цялостни равнища от спиралата на развиващото се съзнание. Път, синтезиращ най-малкото и най-голямото, безтелесното и телесното, установеното в неустановено преходното, радването и нерадването, удоволствието и болката, в присъствието на трети, постоянен, всеобемащ елемент: Брахман. Брахман (Бог), носещ качествата на любовта, водеща към мъдростта, която освобождава от бинарния конфликт, в единението със Себе си, Богочовека.
(Кликни за целия текст)
Напрежението на активираната кундалини енергия се наблюдава директно в психотерапевтичния процес като вегетативна, симпатикотонична активизация, насочваща към подлежащите я характерови маладаптивности. Когато бъдат осъзнати и акордирани с ритъма на Дхарма до адаптивни характерови потенциали, съзнанието на индивида догонва вече активизираната енергия (кундалини прана), а такава холистична психотерапия се явява ключова част от по-цялостния йога процес.
Няма по-съществена и ядрена цел в краткото житие на социално физическата личност от постигането на индивидуалността на Богочовека. Дотогава огънят на същинския живот липсва, заменен от тлеещия пушек на преходната илюзия, с примитивните ѝ разбирания и цели.
(Кликни за прочитане на текста)
Отделената от целостта себичност е невежество, откъсващо от любомъдрието. Невежество, пораждащо компенсаторни страсти, в основата на които стои страхът от безлюбна липса и смъртоносна анихилация. Страстите, подлежани от страха, причиняват страдание при незадоволяването си, в процеса на задоволяването си, траещо мимолетно и в ненаситната си нужда от ново задоволяване. При отпадането на страха, на мястото на страстните его желания протича любовта, водеща до мъдростта, излекуваща невежата илюзия за отделност и водеща до свободата.
(Кликни за целия текст)
В естествената психотерапия, при работата с невротични състояния, се вижда как конвенционалните психотерапевтични подходи са успешни при по-малко от половината от заявените случаи. Когато към тях се добави холистичната гледна панорама, обхващаща човека като духовна същност, неврозата е осъзнавана като неслучаен урок по характерова преработка, конвергираща човешкия процес около ядрото на Бога, в живот по любовта, мъдростта и свободата на същностната, божествена природа. При такова разбиране, отношение и подход, психотерапевтичната успеваемост рязко се повишава до максимално възможната. Така неврозата се явява тласък по акордиране с потока на Живота, с пулса на Бога, а психотерапията в ключов инструмент от духовната пътека.
(Кликни за текста)
Йога и здраве. Автентична йога и хатха йога
(Клик за целия текст)
...личните ми наблюдения върху йогите по света и у нас не показват кой знае каква връзка между практикуването ѝ и по-качественото здраве, освен в пожелателното им мислене. Масата йога гурувци трупясват на възраст или средностатистическа, или дори по-рано. В книгите на Агни йога се казва, перифразирам: "Ако искаш само здраве, яж си пържолата, пий си червеното винце и си живей живота. Йога те прави свръхчувствителен за фините енергии, много сърцат и обичащ, но и много раним!" .
(Кликни за целия текст)
Холотропен означава „насочен към цялото”. В този смисъл „Холотропна сексуалност” означава свързването на първичните ни нагонни импулси с висшата ни когниция.
Либидото е мощна сила. По същество, тя е единствената сила, с която разполагаме. Сексуалната сила в нас се проявява количествено и качествено през филтъра на нашите мисли и чувства и оттам се материализира в постъпките ни. Сексуалната сила е енергията в човека – живецът в него. Тя е тази вибрация която дава сила и желание за живот и творчество. Тя кара мъжът да се влюби в жената, а жената да се стреми към мъжа, тя движи и вдъхновява перото на писателя и четката на художника. Тя прави ума бистър, ясен и проницателен, а интуицията силна и дълбока.
Според когнитивната наука феноменът хипноза може да се определи като "влизане в роля чрез отговор на очакване". Тоест съзнателното, с вяра очаквано и желано приемане на ролята на хипнотизиран водят до хипнотизиране, до потъване в реален хипнотичен транс. Казано по друг начин, случването на хипноза се учи и за да стане това е нужно тя да бъде желана, очаквана, а към самия феномен на хипнозата и към личността на терапевта да има пълно доверие и приемане. Както се казва, всяка хипноза е автохипноза. Хипнотерапевтът само асистира процеса, като най-важното условие за ефективността му е твоето собствено доверие в Себе си, изразяващо се в доверие към терапевта и хипнозата, която той използва. Защото терапевтът и самата хипноза са просто едно отражение на желанието ти за промяна, щастие и спокойствие.
Терапевтът е само един квалифициран добър помощник в осъществяването на желанието ти за щастие и мир. Доверявайки се на добър квалифициран терапевт и на хипнотерапията, провеждана от него, ти се доверяваш на Себе си! Хипнотерапевтът е застанал пред теб, за да ти помогне! Помогни на тази помощ като кооперираш в процеса на случване на хипнозата, релаксацията, следването на визуализацията и медитацията. Искай да бъдеш в хипноза и с всяка следваща сесия по хипнотерапия все по-дълбоко, по-цялостно и по-бързо приемай ролята на хипнотизиран. Тя се учи така, както се учи плуването или шофирането.
Довери се на състоянието на транс. То е нещо много по-обикновено, реално, безобидно, приятно, простичко и естествено, отколкото си чувал, чел или гледал по телевизията. То е просто едно приятно и целебно състояние на отпускане на тялото и ума, при което именно ти си в пълен контрол над всичко ставащо. Твоите емоционални, ментални и поведенчески трудности, които са те довели в кабинета, сами по себе си представляват състояние на добре научена, затвърдена и послушно подхранвана от страха, вината и несъзнаваната ти вяра в тях хипноза...
Дзен - ум на начинаещ
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Когато любомъдрието на съзерцанието минава през теб, няма нужда да ходиш другаде - вече си там. Няма нужда да постигаш - ти съдържаш всичко. Тогава можеш да играеш живота си - като дете. Да бездействаш в действията си - да съзерцаваш живеейки. Докато не ти съзерцаваш, а съзерцанието съзерцава теб и живота ти и забравиш малката си личност - Анатман... Защото истината е точно там и точно сега, където си, а преживяванията ти са точно тези, които точно сега са най-подходящите за теб, за растежа и разширяването на осъзнаването ти! Ето защо начинаещ...
Мозъчни вълни, внимание и медитация
(Клик за целия текст)
Тишината
(Клик)
(Клик за целия текст)
Личният опит в осъзнатото творческо фокусиране и прозиране (медитация), преодолява противоречието чрез феноменологичен, интроспективен опит, свързващ научните податки с качественото, вътрешно познание. Получава се следното - докато мозъчните вълни в дълбока медитация се забавят, се случва буквално съзнателно проникване в сънуването (тета), както и блажено разтваряне на вътрешния диалог и образност, при едно обаче много будно съзнание - тета до делта, едновременно с гама вълни. Един вид, кръгът на познанието се разширява както "надолу", така и "нагоре", едновременно. При това медитативно разширение, алфа и бета вълните (разсеяното отпускане и вътрешният диалог) присъстват значително по-слабо в честотния спектър. Това казвам през опита си в медитацията, съединен с научните данни.
(Клик)
Свръхсъзнателните състояния не са някакво литване нанякъде, а са живо присъствие от любяща мъдрост, насищаща и най-малките делнични ангажименти. Смисъл, проникващ отвътре навън. Те са най-нормалните всъщност състояния на човещина и сърцатост - ненормалното е, че сме ги загубили и ги наричаме алтернативни.
За в бъдеще няма да има нужда от методи, религии, пътеки за връщане към тази изначална богочовещина - пътеки били те научни или мистични, джнана или бхакти. Няма да има нужда, понеже любовта, мъдростта, свободата на преливащото от единението с Бога/ Дао просто са факт в такъв Човек. Всъщност само тогава приматът е Човек.
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Благородният човек не учи благородството си от учебници. Чете го в мъдростта на Живота, в законите на вечността си. Стъпил здраво на земята, сърцето му любопитно прегръща въздуха и цветята, като малко детенце. Докато адекватно живее в този консенсус за реалност, душата му танцува а ангелската Любов. Съзнава, че е гостенин в този свят, че само малка част от целостта му, за много малко е тук. Като мост между световете е - с присъствието си смъква хармонията тук, но и вълшебно преобразува битието, знаейки, че е част от магията на един по-голям Живот. От извора на тази божествена, благородна мъдрост произтичат смисълът, посоката и истинните цели, които когато следваш, се чувстваш целият пропит от величието на Бога.
"Всички велики Учители и Посветените в тайните на духовността знаят, че са дошли на земята за да работят за осъществяването на Царството Божие. Затова духовните учения, които подтикват хората да напуснат земята под претекст, че тя е долина на сълзи и че истинската им родина е някъде другаде, не отговарят на Божиите планове. Според това което знаем и според това, на което са ни научили великите Посветени, желанието и планът на Бога е да се осъществи Божието Царство на земята. Човекът има за задача да работи върху материята и да я направи сетивна и фина, така че тя да завибрира в хармония с духовния свят."
Омраам Михаил Иванов
Житбитийни Въпротговори
(Клик за текста)
Омраам Михаил Иванов
(Клик за текста)
Има само едно валидно пътешествие. Това, за което сме се родили в предметното училище на земния свят – към Бога. Всички други пътувания, били те пространствени, научни, културални, изкуство съзидаващи, междуличностови, приятелски, ментално обогатяващи като четенето, са на мястото си, само докато са част от пътя със сърце.
За повечето хора пътуване означава физическо преместване. От морето на планината, от България в Мексико, Бали и Филипините, от тази локация в другата… Това са разходки. Могат да са полезни или не, но са просто разходки. Малко по-различен мирис, флора и фауна, но хората – същите нужди, същите основни движещи мотиви. Малки разлики във външното „облекло“ на религиите, но зад тях същото наличие или не на реална духовност. Защото мърдащите в манастирите в Тибет и Индия също са хора, а посланията и практиките, заложени и тепърва развивани в собствената традиция, кой знае, вероятно са дори по-адекватни на духа на времето…
Реалното пътуване, е само едно – пътят към духа!
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)
Пиша този текст, провокиран както от собствения ми опит в практиката на медитация при непреработени и неканализирани характерови и нагонни несъзнавани наличности, така и на база наблюденията ми върху хора, при които медитативната практика отключва невротични и дори психотични разстройства...
(Кликни на линка за целия текст)
Има и още нещо, извън горните ми разсъждения. Учителят казва, че сега са различни времена и методите могат да бъдат други. И е така. Цялата планета вибрира в по-бърза честота, енергията е далеч по-сгъстена, времето е някакси ускорено... В такъв дух на размисли, може би молитвата и медитацията, с модерирани и меки практики, както са дадени в учението на великия Учител Беинса Дуно, са напълно достатъчни. Особено ако са правени на фона на нравственост, духовен морал и чистота, братство и смирение, присъстващи във всяка дума на Учителя! Да, първите две степени в йога (Яма и Нияма) също би трябвало да са фокусирани в това, но някакси са подминавани. Докато в учението на Братството нравствената чистота е основен фокус! ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!