Вършинно и окрилено творчество

"Като стигнеш върха на планината, продължи нагоре!" Зен коан

.............................

„Възможно ли е обединяването на религиите? Да започнем отдалеч, от законите на физиката. Да вземем бял кръг и да нанесем в него седемте цвята на дъгата. Вие сигурно вече се досещате за какво говоря - при бързото въртене на кръга цветовете на дъгата ще се слеят в бяло. При това, нивото на енергията трябва да бъде по-високо.

Същото става и с религиите. Повърхностното, физическото смесване на обичаите, на дрехите и на мисленето мотат да образуват само боклук. Ако разгледаме същността на която и да е религия, ще открием в нея единното начало, хармонията, която лежи в основата й, и тогава ще видим, че юдаизма, християнството, мюсюлманството или будизма са само различни форми на Божествената проява. И като приемаме и допускаме тези различни форми, ние преди всичко ще се ориентираме към Божествената същност, която ги обединява.“

Сергей Николаевич Лазарев

www.lazarevsn.bg

...........................................

Обединяването като прост комбинативно-еклектичен сбор, създава произволното бит-пазарно скупчване... Като експлоративно съчетаване на единици, трансформира до нов гещалт, надхвърлящ сумата от частите си до различна и полезна новост. Това са творчески нива. Току що описаното е това на таланта. Когато към това добавим вдъхновението, виждащо единството на цялото в различията отвисоко, говорим за гениалност... Творческият процес е валиден в коя да е сфера. Диалектичен е. На ниско ниво привидните противоположности се борят, всяка отрича другата, което всъщност захранва и двете. Една невроза дори може да бъде обяснена като такава дисоциация и отричане между съзнание и несъзнавано ... 

При по-високите трансформативно-интегрален и инспиративен, талантлив и холистично-гениален творчески процеси, бинарностите вече не се борят, а се синтезират в хармоничното напрежение на целостта, от която произлизат. Зимата не се бори с лятото, нито някакъв едва удържащ фронта Бог се бори с лошото си светлоносно (Луцифер) синче, както ѝ се струва на ниската визия - част от единството на живота на целостта са... А тя винаги е любяща в спиралата на развиващото се съзнание... А любовта синтезира, включва и надхвърля бинарните противополюси. Не е емоция, нито чувство, макар и да протича и през тях. Висока съзнателност е, прегръщаща и доброто и злото, през нейната панорама виждани вече просто като (+) и (-) полюси в захранващото я динамо на живота, какъвто е. 

Така и при религиите - от малката маймуно-човешка перспектива, се борят, отричайки се взаимно. А от перспективата на Човека, са част от едно цяло. И не само религиите сами по себе си... Същата дебилна фехтовка тече между религията и науката, съзнавани и правени от плоскоглаво-мунданна перспектива. Между количествения-експлицитен и интроспективния, феноменологично-качествен познавателни методи .. А от панорамата на целостта, са единни така, както денят и нощта или мъжът и жената...

Не само религиите, но религията и науката, изкуството и културата, изхождат от единен източник. За да осъзнаваш това извън единия рационално-механичен интелект, но преживелищно-интуитивно, е нужно съзнателността ти да бъде единна с този потенциален източник, кинетично проявяван във функционални и полезни, творчески новости, развиващи и света наоколо ти. В тези интегративно талантливи и инспиративно гениални нива на творческия процес, практически се реализира директивата, някога дадена през метафората: „Да бъде волята Ти, както на Небето, така и на земята…“.

Малкият ум недовижда творческия процес по-далеч от собствената му липса е него самия. Когато такъв види полета на твореца, според него лети просто защото не може да ходи, или докато ходи по водата, е защото не може да плува…

Да, еклектизмът, както казва и Сергей Николаевич Лазарев, сформира само купчина боклук. Така е! Обаче експлоративните и трансформативно-интегративни, а още повече инспиративно-холистичните нива на творческия процес – през тях не само се правят талантливи научни, религиозни, изкуствоведски и културални пробиви (интегративен вектор отдолу-нагоре), но по-скоро се спуска винаги съществувало познание, за което даденият творец вдъхновено и смирено успява да разтвори съзнателността си (вектор отгоре-надолу). При това формалните семиотични обозначения в такъв висок творчески процес, биват надхвърляни. Устремът на гениалния учен спокойно може да бъде назован толкова молитвено-медитативен, колкото този на религиозния мистик, или на правещия високо изкуство. Защото в същността на високите си и ядрени нива, творческият процес е винаги молитвено-медитативен!

..................

Орлин Баев, естествен психотерапевт