Психотерапевтични красотки

-          Какво е един терапевт?

-          Един терапевт е 1000 гигапевта! 😊

Когато си вкопчен в успеха, в теб се вкопчва неуспехът. Вместо да ти пука за резултата, което спуква резултата ти, приемайки провала, живееш успеха си!

Когато следваш "нямам право да греша!", грешно се самооковаваш в статуквото на страха си. Когато грешката е допустима като част от обратната връзка и учене на успеха, живееш истински!

Как общуваме с подсъзнанието? С формална, рационално-компютърна, математическа логика? Единствено до подстъпа между съзнанието и началото му. С образи, символи, звуци, чувства, аромати, сензорика, метафори общуваме с подсъзнанието!

Аматьорът се опитва да живее живота си добре. Мъдрият живее блажения смисъл сега, защото знае, че обичайки всяка стъпка от пътеката, целта вече е постигната!

Да воюваш срещу войната, води до още война. Да убиваш за мир, също е убийство. Да се бориш срещу тревожността, носи още повече тревожност!

Най-добрите лъвски скоци в живота са малките, упорити, целенасочени стъпки на костенурката!

Малките промени са по-стабилни и винаги водят до големи промени!

Поддържай максимално ефективната простота!

Прави по-малко от това, което не върши работа. Прави повече от това, което върши работа!

Да бъдеш лудо-гениален, отвъд скованата, сива нормираност на статуквото. Овладяно, контролирано "луд", тоест свободен от натрапваните ограничения на системата. Отвъд невротичната, контролирана "нормалност" на хомо невротикус (не)нормалис - овладяно луд, тоест свободно нормален, умеещ във всеки един миг да променяш възприятието на съзнателността си, проникнала дълбоко в първичния процес на колективното несъзнавано. Защото разликата между лудия и гениалния, е единствено в овладяността. Геният е съзнателно, контролирано лудичък. навлязал в забранените за средния човек морета на потенциала - осъзнато. Съзнанието там е като малка лодка в океана. Изискват се опитни мореплавателски умения, придобити в интроспективно-медитативен и нелек житейски процес.

Какво дете беше, преди да те обсеби светът? Детето в теб е само на крачка от гения ти, докато вече блаженства във вълшебството на смисъла - има огромна разлика между това приказно, детско възприятие и инфантилността. Първото дава всичко истинско в живота, а второто е просто невротичен регрес. Само живеейки през ядрото на детето в теб, си живо истински!

…

Направи целта си социална! Обяви я пред колеги, приятели, общество... Така печелиш яка критика, както и яки поддръжници! Защо толкова различно от българската максима: "Преди да направиш нещо, си мълчи, за да не го развалиш, като дърпаш дявола за опашката!"... ? Защото "дяволът" е част от целостта на Бога и е нужно да бъде дърпан за "опашката", когато целта е вдъхновена. Създава се диалектично динамо, което в синтеза от критика и одобрение разтваря прозореца на постигането.

Дали няма да ни откраднат идеята? Понякога се случва - ако е обаче много оригинална, рядко е разбирана и често е виждана като глупост от тълпата отначало, включително от имащите ресурса да я реализират, но с липсващ капацитет да осъзнаят стойността ѝ. Така че...

А ако въпреки, че не я разбират поради оригиналността ѝ, изпреварваща времето си – ако въпреки това се доверят на усета ти и я реализират зад гърба ти? Ами, нека я реализират. Въпрос на гледна точка е. Кой задържа и иска единствено той самият да реализира и се възползва, освен болното его, откъснато от целостта? Така учи западът. А една по-широка визия казва: Нека вземат, нека реализират. Ако идеята е добра, нека правят света по-добро място. Ако пък не е, какъв е смисълът от нея, освен в жалката лична изгода, която само пречи на истинското в света... Така че, ако идеята е добра и полезна и някой поне се досеща за това, нека взема, нека реализира! Когато ти е важна идеята и реализацията ѝ за благото на света, нежели личността, голяма разлика няма…

А няма ли да се обезсърчим от неградивната, неминуема и болна критика? Когато сме силни и имаме достатъчно ресурс, единствено ще ни захрани с още мотивация. Когато обаче не сме и докато ставаме такива, важи правилото за неогласяване!

А ако зависи от „големия“ друг и той слага спирачки? Тогава огласяването, което изисква и силата да се понесе и хубавото и другото около него, единствено създава противоречив поток, разрешаването на който се превръща в обществен, а не само личен процес. Когато целта е интензивно силна, самото огласяване вече допринася и за реализирането не въпреки, а именно благодарение на породеното противоречие!

…

Орлин