Трансперсонална психология. Свещена Сексуалност

Орлин Баев

 

СВЕЩЕНА СЕКСУАЛНОСТ

 

ТРАНСПЕРСОНАЛНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХОТЕРАПИЯ

 

сборник статии по трансперсонална психология

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Увод

-          Въведение от Мадлен Алгафари, психолог и психотерапевт

-          Въведение от Илина Абаджиева, Д-р по теология, сравнителна религия и философия, Бостън Колидж; магистър по теология, Харвард

 

Disclaimer (забележка)

 

ТРАНСПЕРСОНАЛНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХОТЕРАПИЯ (ТПП)

-          Емпирията в ТПП

-          Прдмет на експерименталните проучвания на ТПП

-          Психическа картография

-          Двоичност (бинарност) и единство

-          Трансперсонална психотерапия. Медитация. Дихателни практики Вътрешната енергия

-          Конкретни приложения на медитацията в психотерапията

 

СУБЛИМАЦИЯ. ХОЛОТРОПНА СЕКСУАЛНОСТ

-          Физическата техника за сексуална сублимация – кратко описание

-          Какво значение има сексът?

-          Каква е връзката между състоянието на съзнанието и секса?

-          Сексът като енергия

-          Сексът като емоция

-          Сексът и висшите когнитивни способности

-          Хормони и хармония. Нервна система, енергийни канали, хормони и невротрансмитери – някои аналогии

-          Биохимия на ординарния секс

-          Адиктивно действие на „нормалния” оргазъм

-          Зависимостта като психосоциален проблем. Модел на една клиника за зависимости

-          Биохимия на Coitus Sublimatus ( свещен, холотропен сексуален съюз)

-          Психологични процеси при Coitus Sublimatus

-          Психоенергетика на Coitus Sublimatus

-          Хилотропен подход

-          Противоречия. Животът на един моряк

-          Противоречия, борба, разцепване на съзнанието. Разделяй и владей

 

ПСИХОТЕРАПИЯ. АФЕКТИВНО РЕСТРУКТУРИРАНЕ

-          Теоретична база

-          Селф идентификация. Вътрешният център. Махамудра

-          Афективно реструктуриране – присаждане на висшата човешка когниция върху дивата подложка на проблема. Deep Diving (дълбоко гмуркане), обяздване на дракона

-          Бета графтинг. Бета махамудра. Асертивен тренинг. Мотивация, цел, действие

 

КОНСТРУКЦИЯ НА МЕТОДА „АФЕКТИВНО РЕСТРУКТУРИРАНЕ”

-          Когнитивен мониторинг и реструктуриране на заложените в системните отношения когнитивни схеми

-          Когнитивен мониторинг и реструктуриране на гравираните през жизнения цикъл, ранните детски години, пренаталния период и в генограмата когнитивни и афективни психоемоционални матрици

-          Себеактуализация. Воля и мотивация за постижения. Емоционална интелигентност

 

ТРАНСПЕРСОНАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ НА „БЯЛОТО БРАТСТВО” И УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО В ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИЯ МЕТОД „АФЕКТИВНО РЕСТРУКТУРИРАНЕ”

-          Работа със светлината. Пост. Дихателни похвати. Молитви, формули и утвърждения. Паневритмия

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕТОДА „КОГНИТИВНО РЕСТРУКТУРИРАНЕ” ПРИ КОНКРЕТНИ НЕВРОТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

-          Депресия

-          Тревожни р-ва

-          Зависимости

 

СЕКС И НАСИЛИЕ

-          Либидо и Мортидо

-          Сексът и биохимичната основа, тласкаща насилието

 

СЕКС И МОНОГАМИЕ

-          Кулидж ефект

-          Coitus Sublimatus и моногамието

 

СТЕПЕНИ НА ПРЕЖИВЯВАНЕ НА СЕКСА

-          Първите две степени

-          Целомъдрие

 

СЕКСУАЛНОСТТА И СЕБЕАКТУАЛИЗАЦИЯТА. СЕКСУАЛНОСТТА И СЕБЕРЕАЛИЗАЦИЯТА

 

ХОЛОТРОПНАТА СЕКСУАЛНОСТ ПРИ ДВАТА ПОЛА

 

СБОРНИК СТАТИИ ПО ТРАНСПЕРСОНАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

-          Старостта и смъртта според интегралната и трансперсоналната психология

-          Дълголетието. Фактори и проблеми. Компоненти на успешното стареене

-          Медитацията като средство за подмладяване

-          Една интегрална визия за човека и обществото: човекът в общетвото; обществото в човека; обществото като драма; размисли за свободата

-          Свободната воля

-          Емоционалната и социалната интелигентност и зрялост и отношението на обществото към хората с увреждания

-          Психология, монотеизъм, политеизъм и пътят на човека

-          Една ключова тема в интегралната психология: пренаталният процес

-          Психология на ревността

-          Практическа трансперсонална психология: център „ИДЕАЛ”, Канада. Животът в „ИДЕАЛ”

 

БИБЛИОГРАФИЯ

 

Визитка на автора

 

 

                                                                   ПРЕДГОВОР

 

Скъпи читателю, в ръцете си държиш една „широко скроена” книга. Толкова широка, че се простира от атома и клетката до Вселената, от времето на Атлантида до днес. За някои търсещи тази книга ще е поредното потвърждение, че са на Пътя, за други – студенти по психология, например – ще е много полезно помагало, защото поднася в достъпен и обобщен вариант огромно количество информация, необходимо за формирането на един психолог днес. За трети, за които пътят към осъзнаването тепърва започва, ще е предизвикателство, защото ще ги запознае с една пораснала, съвременна психология, гледаща с трогателно умиление на своята предшественичка от преди само няколко десетилетия. Това е предизвикателството, стоящо пред всяка една днешна наука – да признае частния си характер и факта, че се опитва да погледне на Истината през своето малко прозорче. Интегралната, трансперсоналната психология съзнават необходимостта от обединяването на тези прозорчета и превръщането им в единен хоризонт към светлината.

Тази книга е предизвикателство, което опитва да събере само в 150 страници толкова много и разностранни понятия като: истина, свобода, избор, медитация, сублимация, сексуалност, хормони, зависимости, депресии, биполярни разстройства, когнитивно и афективно реструктуриране, себеактуализация, емоционална и социална интелигентност, дъновизъм, даоизъм, тантризъм, будизъм, монотеизъм, политеизъм, молитви, старост, смърт, свободна воля, човек и общество, хора с увреждания, ревност, пренатална и перинатална психология, просветленост, единство, смисъл на живота...

Тази книга е предизвикателство и за самия автор, който няма претенции за иновативност, но смело и открито приема катеренето по най-древните и същевременно най-новите върхове в науката психология, събудила се след дълъг псевдонаучен сън. Рационалното и ирационалното са сдобрени в този на пръв поглед разнороден, но всъщност единен текст, както и в душата на пишещия, излагащ както гледните точки на утвърдени имена в психологията, така и своята лична, към всички гореизброени понятия и същности.

 

На добър път в това поднесено с много любов, споделен личен опит и разоръжаваща откровеност предизвикателство, търсещ читателю!

                                                                      

                                                    Мадлен Алгафари, психолог и психотерапевт

 

……………………………………………………………………………………..

Настоящата книга «Свещена Сексуалност» навлиза умело, увлекателно и с внушителна доза научно и практическо познание в сферата на човешката психика и на дълбоките процеси които обуславят динамичното развитие на индивидуалното съзнание. Като илюстрира сложните механизми и взаимовръзки между когнитивните – ментални, енергиините – емоционални и биoхимичните и физиологично-материални компоненти които съставляват човешкото съзнание, Баев рисува една много обширна психологична и духовна картография на човешките взаимоотношения и преживявания. Основен фокус на работата му е най-съзидателната и най-мощната движеща сила в човешкия живот, а именно сексуалният заряд, или както авторът я нарича: «спойката, силата, която задвижва процесите в микро космоса (човешко същество) и в макро космоса (oколен свят и среда на неговото съществуване)». Баев разглежда човека и неговата физическа, ментална, духовна и емоционална структура като пряко отражение или причинно-следствен корелат на макрокосмоса – природа, планета, космос и физически закони, които го регулират и управляват. Като използува приомите на съвременния научен език и подход, които той нарича Трансперсонална Психология (TПП), Баев прави достъпен за съвременния читател не само света на научно-медицинските обяснения и постижения в областта на сексологията, когнитивната и поведенческа психология и психотерапия, но и съумява да ни въведе в богатата палитра от световни духовни учния, течения и практики; философски, теологични и теософски школи и системи, разкриващи неподозирани ресурси от теоретични и практически знания и умения за само-познание и само-развитие, които идват при нас от древни времена, култури, текстове и контекст.

В тази връзка с оглед на една семантична прецизност, а и с повишена чувствителност към по-осведомения читател, трябва да отбелжим две неща: 1. Орлин Баев тенденциозно включва и обединява под термина «трансперсонална психология» много от горепосочените духoвни науки и практики, които в основата си са философско-eкзистенциални и етично-религиозни символни системи на човешкото познание, както и нарича техните автори или основоположници с нарицателното в неговия жаргон «трансперсонални психолози». Разбира се, в това именно се състои и новаторството на неговия интегрален подход към материята на ментално-духовния живот на човека и на принципите които го ръководят и регулират на психо-физично ниво. Баев разсъждава от позицията на един силно ерудиран интелект и като добър психолог се е занимал лично и сериозно, и e изпитал върху себе си и на ментално и на психо-емоционално, и на физическо ниво стъпките, пътя и резултатите от горе-споменатите методи и практики. От тази позиция «велики Мирови Учители» като Петър Дънов, Сидхарта Гаутама Буддха, езотерични автори-мислители като Елена Блаватска, духовни водачи като Михаил Иванов, Даоистки йоги и учители като Мантак Чия и световни Източни Индииски философи като Aуробиндо са обединени под един общ показател и биват разглеждани като най-гениалните и проницателни представители на трансперсоналната психология. Разбира се, тези еволюирали умове-хуманисти и просветители на световната духовна сцена имат за изключителен обект на изследване човека и неговата същност, душа, ум и съзнание, а техните постижения, издържали проверката на времето, навлизат в съвременната наука едва сега като неоценими ресурси за нейното развитие, както в областта на психологията така и в новите тенденции и изследвания на квантовата физика, механика, в традиционната Западна медицина и пр. При все това трябва да се има в предвид, че източниците на тази новосъзряваща наука или нов научен подход, представляват сами по себе си цялостни завършени системи на духовно-морално и психично израстване и водят корените си от океана или «Акаша» на човешкото Духовно Знание или Самосъзнание. 2. От изключителна важност и значение са забележките на автора по оношение на предупреждението, че изложените в книгата практически упражнения и методики трябва да бъдат винаги неминуемо наблюдавани и контролирани от вещ терапевт, който трябва да бъде запознат и иницииран теоретически и практически в гореспоменатите техники, тъй като те (особено описаните техники за сексуална сублимация и трансформация на Даоистката йога) са придружени от био-химични и енергетични помени, отделяне на вещества в мозъка и в организма които предизвикват различни психогенни реакции и отделянето на огромно количество енергия, която въздейства върху реакциите, емоционалното и ментално състояние на човека, на неговото поведение и когнитивно развитие.

Книгата на Баев има изключително високо познавателно значение и практическо приложение от гледна точка на конкретния анализ на социално дегентегриращи явления като наркоманията и различните форми на болестни зависимости, свързани не само с непознаването и употребата на вредни за мозъка стимуланти, опиати и други вещества, които водят до неестествени реакции, преразход на енергия и неадекватно поведение, но и до  неконтролирана зависимост свързана с неправомерното използуване на сексуалната енергия – двигател на цялостния вътрешен мир и външна изява на човека в общeството. Баев обяснява по един достъпен и разбираем начин принципите на протичане на биохимичните процеси в мозъка по време на и в следствие на физическата и биоенергиина стимулация при т.нар. «нормален» или несъзнателен секс, протичащ на ниво инстинкти, и показва качеството на негoвия резултативен оргазъм от гледна точка на последващите психо-емоционални усещания като една биохимично генерирана зависимост. Тази зависимост е много подобна като психо-физическо явление и психо-емоционален процес на развиването на зависимост от наркотици (като под това число се включват и редица фармакологични стимуланти, опиати и др. със същите или подобни действия).

Предложената от Баев интегрална картина на човешката «сексуалност», която кулминира в т. нар. от него: «Сливане в сублимция», включва в себе си не само биологични, но и това което Духовните науки биха нарекли «трансценндентални» компоненти на душевното преживяване. Разглеждането и като основен творчески духовен потенциал и двигател на цялостното човешко развитие през призмата на ТПП предлага една много обширна платформа за изследване на «homo sapiens» не само от гледна точка на психологията но и обръща погледa на съвременната наука към една Нова епоха на цялостното човешко познание, занимаващо се с по-дълбокия смисъл на човешкия живот, а именно - постигането на пълен синхрон, баланс, хармония и блаженство -идентификация между външната изява на малкия, субективния «аз» (атман) и вътрешния, големия «Аз» (Атман) - божественото начало или искра заложена във всички живи същества, във всеки eдин от нас.   

Илина Ажаджиева, Д-р по теология, философия и сравнителна религия, Бостън Колидж; Магистър по теология, Харвард.

 

 .......

Disclaimer (Забележка): Описаните в тази книга биохимични процеси са в процес на изучаване от съвременната мултидисциплинарна наука. Поради деликатността на изучавания предмет – сексуалността, доскоро бяха провеждани експерименти предимно с животни. Понастоящем в цял свят назрява готовността за провеждане на биохимични експерименти при един или друг вид сексуални практики. Така доказуемите и ясно проследими методи на съвременната рационална наука ще имат възможността да проникнат в отдавна доказаните емпирично методики на древните познавателни системи и в частност, науката за „брачните покои”. Авторът на книгата няма претенции за неоспоримостта на изложените биохимични процеси и предлага те да бъдат приемани по-скоро като хипотези, обект на предстоящо експериментално потвърждаване. Настоящата книга е завършена през лятото на 2007 г. и отразява когнитивните процеси в автора през този период от живота му. Авторът си запазва правото на актуализация и развитие на изложените по-долу концепции и идеи. В този труд авторът си позволява да си спести цитирането в самия текст, каквото би било изисквано при научен труд, защото целта му е да го представи във вида на научно – популярна литераура, достъпна за широк кръг от читатели. 

 

Трансперсонална Психология и психотерапия

            Трансперсоналната психология (ТПП) е четвъртият, най-авангарден, всеобхващащ и интегрален клон на съвременната психология, най-пълно отговаряща на постоянно разширяващите се граници на познанието за същността на човека и вселената. Тя интегрира в парадигмата си първия клон на психологията – психоанализата (психодинамичната психология), използва успешно приомите на втория – бихевиоризма и неговото отроче когнитивизма, смело стъпва върху различната перспектива на третия клон – хуманистичната психология и внася неизмеримо богатство в "дървото" на съвременната психология чрез научния си подход към древната мъдрост на световните духовни системи.

 

            Терминът „трансперсонален” означава надличностен. Надличностен не в смисъл на загуба на идентичността, но осъзнаване на Аза (Селф, цялостна личност) отвъд ролевите рамки на персоните, чрез които се преживяваме в социалното и интраперсоналното си функциониране. Тези персони могат да представляват идентификация с физиологичния носител на съзнанието, със социалните роли, с психичните матрици на функциониране – характеровите схеми, емоционалните и когнитивните убеждения, модели, разбирания и патерни, които приемаме за наша същност – а те не са такава. Както се твърди в будистката психология, те са единствено „скандхи” – променящи се „струпвания”, параметри, през които се проявява чистата човешка съзнателност. В процеса на разширение на съзнанието Азът не се губи, но разширява границите на познанието си.

 

            Пионери в съвременната трансперсоналната школа са такива значими в психологията фигури като Карл Густав Юнг, Уилям Джеймс, Абрахам Маслоу, Ауробиндо Гош, Роберто Асаджоли, Станислав Гроф, Кен Уилбър, Робърт Антон Уилсън...

 

            Трансперсоналната психология изследва човешката психика в нейната цялостност – тя обема сложните нюанси на душевността във всичките им аспекти – от чистата биохимия и неврология, през всички психологически школи, до свръхсъзнателните потенции на непроявените ни възможности.

 

            За да бъде човек трансперсонален психолог, той трябва обстойно да познава всички клонове на голямото психологическо дърво - биологичната и когнитивната психология, аналитичните и хуманистичните направления, невронауките, психиатрията и психопатологията, върху които научно да надгради вълнуващите познания за човека и космоса, преподавани от световните езотерични школи.

 

            Но, освен познание и интелигентност, трансперсоналният психолог трябва да има и личен опит в преживяването и изследването както на собственото подсъзнание, така и на свръхсъзнанието си. Опитният трансперсонален терапевт непрекъснато анализира собствените си психични движения, осъзнава различните си психични компоненти, синтезира и интегрира в единна функционалност както мрачните бездни на сянката си, така и най-светлите полети на свръхсъзнанието си. Трансперсоналният психотерапевт преживява обективността на живота от позицията на Аза, безмълвният наблюдател, който води процеса на собствената му индивидуация до един хармоничен интегрален Селф – цялостна индивидуалност, която му дава правото и възможностите за психотерапевтична помощ.

 

   ТПП отразява навлизането на науката в една безкрайно по-широка парадигма за човешкото съзнание, същност и живота като цяло!

 

            Конвенционалната психология, развивана в западното общество през последните 150 години, може да бъде сравнена с едва прохождащата средновековна наука. Както тази наука е била инфантилно геоцентрична, така и прохождащите психологически школи от началото на 20-ти век, под чието влияние все още се намира академичната психология, са твърде детински егоцентрични. А центърът на такова его е невежеството по отношение космическия живот, степените на съзнание, реалността и привидностите.

 

                                                          Емпирията в ТПП

 

            ТПП е чисто емпирична и рационална дисциплина. Въпреки че най-висшите състояния на трансперсонално съзнание са отвъд рационалното възприятие, трансперсоналната психология стъпва здраво на базата на рационалния анализ, който обогатява неизмеримо човешкото познание – поне в пределите на обхвата си. Надличностната психология просто твърди, че съществуват и други, далеч по-мощни и бързи психологически инструменти за познание на реалността: интуицията, ясното знание на директното осъзнаване, които са същността на медитацията и съзерцанието.

 

            Въпросът за емпирията в ТПП е особено актуален. Бидейки клон в съвременната психология, мнозина учени поставят въпроса за научната емпиричност и доказуемост на изследваните трансперсонални състояния на съзнанието. Емпирията в ТПП е толкова важна, колкото във всяка друга научна дисциплина. Хиляди и хиляди учени – изследователи на съзнанието през хилядолетията, са стигали до идентични фактически обективни резултати в хода на експериментите си. Доколкото тази обективност обаче принадлежи на измерения на съзнателността и реалност отвъд привидностите, твърде различни от ежедневните, то отразяването и картографирането на експерименталните резултати е възможно единствено в символна форма.

 

            Моето лично и никого неангажиращо мнение е, че експерименталността в съвременната конвенционална психология като цяло е твърде субективна, що се отнася до инструменти например като тестовете – главните помощни средства в експерименталната психология. Валидността им се влияе силно от субективните критерии на съставителя на конкретния тест по отношение на изследваните конструкти, от моментното състояния на попълващите теста, техните разбирания, честност, ниво на интелект и адекватна себепреценка.

 

            Що се отнася до експериментите на когнитивната наука – реторичният ми въпрос е – какво изследват те – психиката per se или просто биологичните ѝ функции и корелати? Ако възприятието, паметта, вниманието и ученето, които са обект на изследване на когнитивната психология, се разглеждат единствено в тяхната най-груба, свързана с прагматичните привидности на битието светлина, резултатите от подобни експерименти ще са валидни, разбира се. Но, както експериментално са доказали трансперсоналните изследователи в течение на безброй милениуми, възприятието съвсем не се ограничава до биологичната сетивност, познанието не се случва единствено в  тесния вибрационен спектър на „обективната” (от гледна точка на ТПП е по-скоро субективна) външна реалност, а вниманието и свързаната с него памет могат да функционират в субатомните реалности на една по-изначална битийност! Един огромен минус на когнитивната наука/ психология засега си остава експериментирането на принципа стимул-реакция, като психиката се явява черна кутия, непозната сфера, за която се съди единствено по външните реакции при експериментите. Такава опосредственост е добра база за изследване на възприятието, но що се отнася до реалните психични движения, понастоящем когнитивната наука не може да проследи хода на една единствена мисъл или чувство, интуитивно прозрение или творчески процес. Когнитивната наука, каквато е понастоящем, отрича изследователския потенциал на интроспекцията, с което маргинализира съзнанието като страничен продукт от невронните процеси... В такава крайна форма, когнитивната наука се явява просто следствие от тясната скроеност на визията на изследователите си и прекъснатата връзка с глъбинно човешкото в психичния им живот.

 

            Както и всяка друга наука, психологията е строго емпирична и разполага с богат инструментариум за осъществяване на експериментите си. Без да отричам мястото и ролята на психологическите тестове, паметовите и възприятийни експерименти и възможността за статистическата обработка на резултатите от такива експерименти, твърдя, че ако изследванията на човешкото съзнание разчитат само на такива твърде плитки по отношение на безграничната ни душевност методи, опасността от груб редукционизъм е голяма.

 

            Емпирията в ТПП разчита на директното преживяване на личния опит на изследователя. Обективната валидност на такава опитност се потвърждава при сравнителното проучване на данните от експерименталните изследвания на практиците в областта.

 

 

                         Предмет на Експерименталните проучвания на ТПП

 

            Предмет на изследване на ТПП е широкият спектър на съзнанието: опитно директно навлизане в подсъзнанието и свръхсъзнанието – един процес, навигиран от самосъзнанието, което интегрира цялостната психика в единна стабилно функционираща психика – т.н. от К.Г. Юнг път на героя.

 

            В хода на този път инструментите на транспероналния психолог са неговата постоянно развиващата се интуиция, творческата креативност на съзнанието му, усъвършенстваната и хармонизирана либидна енергия, активното съзидателно въображение, концентрация и медитация, емоционалната интелигентност, дихателните, енергетично - либидни и физически упражнения (пряко свързани с промени в съзнанието), работата със сънищата – анализ, както и съзнателно навлизане на аза в полето на сънищата – инструментариумът на този най-авангарден и проникновен клон на съвременната научна психология е безпределен, тъй като изследваният конструкт – съзнанието, е безпределен. Инструментите на трансперсоналния психолог са безкрайни, като интелектуално центрираният анализ на човешкото психе е само един от тях.

 

            Надличностно центрираният подход в психологията настоява не само за интелектуалното разбиране на психичното функциониране и ключовите моменти в етиопатогенезата, но за директното осъзнаване и преживяване на психичните съставки и процеси от един силен и устойчив „Аз”, който постоянно разширява границите и спектъра на обхват на самосъзнанието си.

 

            В ТПП съзнанието, личното и колективно несъзнавано, Анима и Анимус, азът и Азът, сянката, Цялостната личност, пътят на героя (индивидуацията), подсъзнанието и свръхсъзнанието са не просто терминология за обозначаване на мозъчни процеси. За разлика от други течения в психологията, които приемат човешката душевност като странично следствие на централната нервна система, според ТПП психическите компоненти и процеси се осъществяват в самостоятелно съществуващи субатомни полета на обективна проява на съзнателността ни и са дори по-реални и веществено – обективни от състоянието на будно съществуване, което наричаме живот. В парадигмата на ТПП се приема, че психическите наличности и действия се проявяват чрез тяхната биологична база – невронни мрежи и мозъчни структури, реципрочно взаимозависими са с тях, но в никакъв случай не са идентични.

 

            В процеса на експерименталните изследвания на трансперсоналната психология изпъква огромната важност на пренаталните и перинаталните състояния и процеса на раждането за качеството на психичното функциониране на бъдещия човек.

            Преживява се емпирично пряката свързаност, психическа взаимозависимост и единство не само между отделните представители на човешкия род, но и между всички живи и съзнателни същества. Според преките наблюдения на ТПП такива са дори представителите на животинския свят, растенията, планетните тела, слънцата и самата тъкан на космоса и неговите обитатели от различна степен на проява на съзнателността.

 

            В ТПП човекът се разглежда като сложен процес на все по-пълно проявление на реалния Аз - героят, Буда, който изучава уроците на времево-пространствения тренажор, обогатява се с опит, мъдрост, любов и свободна воля, за да встъпи в изначалното си предназначение на космически жител.

 

                                                  Психическа Картография

 

            В ортодоксалната психология психическата карторафия е или крайно непълна и незадоволително отразяваща безграничните възможности и сфери на душевността, или е напълно липсваща.

            Трансперсоналната психология, за разлика от конвенционалната, предлага цялостна, прецизна и богата психическа картография, която притежава като резултат от хилядолетните проучвания на трансперсоналните пионери изследователи. Ето някои примери:

 

-          Аналитичната психология на Карл Юнг добавя към общото понятие „несъзнавано” и „колективното несъзнавано”, което е населено от т.нар. архетипи.

Архетипите могат лесно да бъдат разбрани, ако направим аналог с понятията от езотеричната психология – егрегор и мислеформа.

Карл Юнг въвежда понятието за контрасексуалните психични комплекси: Анима и Анимус. Съвременните последователи на аналитичната психология приемат, че двата пола притежават и двата комплекса, а това точно отговаря на разбирането за дихотомията на човешката психика на ТПП.

Сянка – точно съответстваща на фройдисткото понятие „ТО”. Нежеланите и неприемани от аза качества, желания, стремежи, мисли, нагласи.

Карл Юнг класифицира простото понятие „емоции” в: усещания, чувства и интуиция, като поставя интуицията на най-вътрешно психичен план. За Юнг човешката психика е реално съществуващо фино поле, което не само че не представлява просто и единствено следствие от мозъчната активност, но дори по-скоро обратното.

Персона – според Юнг персоната, тоест личността, маската, представлява ролята, която човек играе в обществото и с която често се отъждествява. Всеки от нас има множество персони – субличности, които проявява в различен контекст.

Селф – висшият Аз на човека, който интегрира и обхваща всички психични съставки в хармонично цяло.

 

-          Психосинтезът на Роберто Асаджоли обогатява съвременната психология (или по-точно й припомня) с диференциране на понятието несъзнавано в две категории: Подсъзнание и Свръхсъзнание.

Асаджоли различава т.нар. малко аз, тоест маската, социалната роля на индивида, от голямото човешко Аз  - реалната му индивидуалност, която функционира в свръхсъзнанието и има тенденцията да интегрира цялостната психика (Азът е аналогичен на понятието на Юнг – Селф).

 

-          Кен Уилбър, един съвременен трансперсонален изследовател представя зашеметяващо богата картография на човешката когниция, основана на сравнителното изследване както на мистичните духовни системи, така и на съвременните психологически автори. Предложеният от Уилбър модел на развиващото се съзнание включва впечатляващо обемащ брой психологически и езотерични автори и школи и може да бъде намерен в книгите му.

 

 Основните етапи на психичното развитие и съотносително основни структури в индивидуалното и колективно съзнание според Уилбър са:

 

• Сензомоторно ниво
• Фантазно емоционално ниво
• Конкретно операционална логика
• Формални операции – абстрактна логика
• Постформална логика, която се разделя на:

-          визия логика

-          психична визия

-          проницателна (архетипна) визия

-          каузална 1) формена (рупа) и 2) безформена (арупа) визия

-          недуалистична визия

 

Аз развитие:

 

• Материален Аз
• Телесно его
• Персона (личност, роля)
• Его
• Кентавър (интегриран Аз, тяло и психика)
• Душа
• Дух

 

Развитието на светогледа според Уилбър:

 

• Архаичен
• Магичен
• Митичен
• Рационален
• Плуралистичен релативизъм (динамични системи)
• Холистичен интегрализъм (крос парадигмалност)
• Психичен (единство със световния процес)
• Проницателен (архетипен – единство с фината реалност)
• Каузален
• Недуалистичен

 

Нравствени етапи според Уилбър:

 

• Аутизъм
• Егоизъм
• Магически нарцисизъм
• Хедонизъм
• Власт
• Конформизъм (на ниво семейство, племе, държава, нация)
• Рационална рефлективност
• Глобален – всички човешки същества
• Всички земни създания
• Всички чувстващи същества без изключение
• Цялата проявена и непроявена реалност

 

Развитие на афекта според Уилбър (емоционални етапи):

 

• Усещания и физиологични състояния
• Удоволствие и болка
• Протоемоции – напрежение, страх-гняв, удоволствие
• Базисни емоции – тревожност, желание, харесване, безопасност
• Радост, обич, депресия, омраза, принадлежност
• Алтруизъм, състрадание, глобална справедливост, всечовешка любов
• Благоговение, възторг, любов към всички същества, светоцентричен алтруизъм
• Ананда (блаженство), екстаз, свята отдаденост, освобождаване
• Божествено състрадание

 

-          Теософията – една твърде научна езотерична психологична дисциплина, синтезира моделите на съзнанието на световните мистични психологични школи и предлага следния модел:

• Физически носител на съзнанието
• Етерен носител (енергия)
• Емоционален носител
• Ментален носител – според теософията менталността представлява демаркационна линия между същностните, реални психически компоненти и техните проявени отражения.

 

• Причинен носител, Манас (абстрактен разум)
• Будичен носител (Любов)
• Атмичен носител (Воля)

 

Последните три психически нива и полета на проява на съзнателния Аз са конструктите на реалната човешка същност.

 

            Горните примери са само отделни извадки от богатата гама школи в ТПП, които картографират човешкото съзнание. При направените сравнителни проучвания от изследователи като Елена Блаватска, Ани Безант, Кен Уилбър, Станислав Гроф, се получава стройна картина, като често зад различната терминология се крият аналогични или взаимодопълващи се психокомпоненти.

 

   Трансперсоналната психология е единственото и поради това уникално направление в психологията, което обхваща целия спектър на съзнанието. Това разширява полето на нейните изследвания до актуалната безграничност на човешките възможности!

 

                                                  Двоичност (бинарност) и Единство

 

            Трансперсоналните изследователи на съзнанието са установили, че основните психични конструкти на човешката съзнателност: сексуалният драйв, емоционалността и когницията, функционират на бинарен принцип:

 

1)      Бинарност и единство на психичната енергия и емоционалността на човека – енергията по принцип е електро – магнетична, емисивно – рецептивна. В човешката психика тази двоичност се проявява като основната нагонна бинарност: страст и омраза. В психодинамичната (фройдистка) психология тази двойка противоположности се нарича: либидо и мортидо (ерос и танатос) или нагон към живота и нагон към смъртта.

 

            Колкото по-примитивно е съзнанието на дадена личност, толкова по-поляризирана и противоречива е проявата на двата нагона. Либидото се преживява като похот, а мортидото като актуално насилие. С развитието на съзнателността, страстта евоюлира до безкористна любов, а агресията – до съзидателност, като двете се сливат в единно неделимо цяло.

 

       2)  Бинарност и единство на човешката когниция – стандартната когниция, основана на логическото мислене, е строго бинарна. Обектът е там, аз съм тук. Това съм аз, а онова е мое. Интелектът е превъзходен, макар и опосредствен инструмент за изследване на света, когато е използван единствено в качеството си на инструмент. Бинарният, логическият интелект обаче се превръща в затвор за съзнанието, което се отъждествява с него. В процеса на разширение на съзнанието, нуждата от опосредствено индиректно възприятие на света, което неминуемо влече след себе си съответната груба инфантилна емоционалност – постепенно се заменя със способността за пряко познание на обекта на изследване, при което експериментално се осъзнава единството между познавател и познаваемо, наблюдател и наблюдаемо. Тази способност, разбира се, пряко комуникира с преживяване на афективните и либидни пълнежи в тяхната висша форма на градивност и безкористна любов като принцип.

 

                                                    Трансперсонална Психотерапия  

 

            Необятността на парадигмата в ТПП определя и богатството на прилаганите методи за психотерапия. Основни психотерапевтични направления в ТПП са психосинтезът на Роберто Асаджоли, холотропното и ребъртинг дишане на Станислав Гроф и Ленард Ор, аналитичната психотерапия на Карл Юнг, както и безкрайното разнообразие на медитативни, дихателни и телесно ориентирани похвати на световните духовни традиции. Ето някои предложения за трансперсонални психотерапевтични прийоми, различни от методите на конвенционалната психотерапия:

 

                               

                                                                   Медитация

 

            Медитацията е метод за свързване на аза с Аза – за овладяване на когнитивните, афективни и поведенчески аспекти на ежедневния ни живот. Медитацията ни свързва със свободата, знанието и силата в нас.

 

            В световните школи медитацията се предлага по два начина – отдолу нагоре (Bottom –up) и отгоре надолу (Top – down). В отделната школа се акцентира на единият от тях, но на дадено ниво от практиката двата метода се сливат в един.

 

                                                     Top – down медитация

 

            Това е най-естественият и практикуван правилно – безопасен метод за развитие на съзнателността и психическия интегритет на индивида. По същество представлява установяване властта на същинския човек в психичните му проявления.

 

            В конвенционалната психология бинарната логика на интелекта се приема за крайна и най-висша проява на човешката когниция. Трансперсоналната психология обаче започва оттам, откъдето конвенционалната свършва. Като използва интелекта до крайните предели на възможностите му в процеса на психическия анализ, трансперсоналната психотерапия продължава процеса на психическо овладяване, като от интелектуален психически анализ преминава в цялостен психически синтез. Такъв синтез не може да бъде извършен единствено с помощта на интелекта – той е нужен, за да разкопае основите на сянката („То”) – да осъществи разбиране относно съществуващата психическа дезинтеграция и неосъзнати проблемни наличности. Чисто аналитичните подходи в психотерапията приключват дотук. За осъществяване на цялостен психичен интегритет (психосинтез), е нужен по-мощен и тотален подход. Такъв подход е медитацията.

 

            Медитацията представлява освобождаване на его пространство, което същностната ни природа асимилира и адаптира към функционирането на:

-          една по-висша недуална когниция, която надхвърля двойнствената логика и я превръща в недуалното познание на Мъдростта.

-          спокойната радост, радииращата Обич и интуицията на директното чувствознание, които заменят бинарната емоционалност (страст - омраза, либидо - мортидо, ерос - танатос)

-          ясното осъзнаване на енергийната същност на живота, което впряга сексуалната сила в работата на една радостна единна Воля, която носи Свобода.

 

            Горните три психически компоненти на човешкия Аз:

 

–        Мъдростта на директното познание

–        Интуицията и чувствознанието на Обичта

–        Свободната Воля, носеща свобода от привидностите

 

в източните психологически системи се назовават Сат, Чит, Ананда;   Брама, Вишну, Шива или Атман, Буддхи, Манас. В християнската терминология символично са представени от триединството на Божеството. В школата на българския мъдрец и превъзходен трансперсонален психолог Петър Дънов, трите компонента на същностната ни природа се наричат Любов, Мъдрост, Истина. Тези трите са сравнявани с трите качества на огъня: топлина, светлина и сила...

  

            Дихотомията на полярната логика и емоционалност, която разделя реалността на субект и обект, на добро и зло, се трансформира в недуалната визия на ясното осъзнаване – визия и интуиране, при което разликата между наблюдател и наблюдавано  изчезва, а изследователят експериментално преживява единството на целокупния живот. В такова състояние времето и пространството изчезват  - остава единствено ясната светлина на директното чисто узнаване. Обърканият човешки ум, вечно лутащ се между доброто и злото, светлината и сянката, се установява в широтата на визията, която обхваща и двете. Това води до когнитивен баланс и покой. Ако стандартното мислене на ортодоксалната наука възрази, че при такова състояние познанието е невъзможно, ще отговоря, че именно тогава се открива възможността за едно далеч по-обемащо познание, при което разделението между познавател и познаваемо, характерни за индиректното учене на логиката – изчезват, заменени от проникване в самата същност на изследвания обект. Съществуват безброй описания на тази способност при личности, напреднали в медитацията. На такъв учен не са му нужни външни инструменти. Единственият инструмент е собственото му съзнание. Само при един поглед върху даден обект – човек или ситуация – такъв учен узнава цялата същност, психохарактеристики, темперамент, характерови заложби, здраве, болестни диспозиции и пр. на обекта на наблюдението си. Свободата на волята разширява пределите си, при което човек се превръща от кукла марионетка в свободен ковач на съдбата си.

 

            По същество медитацията е събуждане на Аза, на героя в нас, който до тогава е спял и се е отъждествявал със сънищата на интелектуално афективната природа и социалните роли на биологическия носител (тялото).

 

            Когато човек е в началото на усвояване на процеса на това събуждане, разбира се, е по-добре да прави опитите си в тишина – външна, емоционална и ментална. Човек разбира, че биологията, емоциите и мислите му са различни от Него самия. Колкото по-буден и силен е Азът, толкова по-лесно контролируеми са те. С течение на времето интуицията, волята и обичта на Аза проникват и в самото ежедневие на индивида, а обичайната когниция остава само в качеството си на средство. Въпросният процес на овладяване на привичния афективно – когнитивен живот на малкия ни аз представлява най-глъбинната и пълна психоинтеграция и психотерапия, позната на човечеството! 

 

                                                  Bottom – up Медитация

 

            Докато горният метод е воден от самия човек в истинския смисъл на думата – от космическото му Аз, от вътрешния му Учител, то медитацията от долу на горе се изпълнява до голяма степен от нормалната човешка когниция и афективност. Този подход включва богат набор от техники и похвати, които варират за всяка школа за психологическо развитие. За изпълнението им е нужно ръководството на опитен инструктор. Ще маркирам накратко само някои от мириадите похвати:

 

-          Сексуална сублимация (coitus sublimatus, холотропна сексуалност) – включва овладяването на либидната психическа енергия – основната и единствена сила, която участва във всички психични процеси – емоционални и когнитивни. Всъщност и тук, на ниво базисни нагони, отново присъства характерната за конвенционалната ни психическа структура дихотомия. В случая сексуалният нагон – либидо (ерос), се допълва психически контралатерално от нагона към разрушение (агресия, деструдо, мортидо, танатос). В началото на 20-ти век тази велика личност в съвременната психология – Зигмунд Фройд – осъзнава изключителното значение на либидната сила за здравото или патологично психическо функциониране. С изключителната прозорливост на невероятно острия си интелект той анализира патологичните процеси, които протичат при потискане на либидния нагон. През времето, когато Фройд е развивал тезите си, моралната цензура на индивида, наложена от социалните и религиозни норми действително е била причина за въпросната либидна репресия и следващите от това невротични и психотични патологии или перверзии.

 

            Понастоящем обаче картината е точно обратната – от сексуално потискане, човечеството се е впуснало в инфантилна сексуална ексесивност, разврат и промискуитет. Ако основната полярна психическа сила – либидо/мортидо (секс/агресия) – се потиска или разпилява, резултатът винаги е психически и физиологичен дисбаланс. Резултатът се вижда в съвременния социум, продукт на подобно невежо отношение към психическата енергия: огромна агресия и насилие, нарастваща невротичност и регрес. Според трансперсоналната психология най-доброто е третото, средното решение.

 

            В древните психологически системи на изтока огромната роля на сексуалността по отношение на психичното здраве е известна отдавна. В даоската и тантрична йога и тантрическия будизъм са посочени подходящи методи за сублимиране и канализиране на нагонната сила  -  в полов акт или целомъдрено. Либидото се канализира във вътрешната енергетична мрежа, примитивният „естествен” оргазъм се превръща в безкрайно по-продължителния и наситен долинен оргазъм. Емоциите се трансформират от груба страст във фина любов. В такъв акт изпълнителите емпирично преживяват т.н. в ТПП състояние на недуално единство. При това състояние бинарната логика бива пометена от светлината на ясното осъзнаване, емоционалното блаженство и директното преживяване на вътрешната сила. Такъв медитативен акт потапя двойката в трансперсонални състояния на съзнанието, които продължават часове след приключването му. Ендокринният дистрес, причиняван от конвенционалния оргазъм е заменен от фин хормонален баланс и насищане на синапсната медиация и кръвната плазма с хормоналния корелат на най-висшата и безкористна любов – окситоцина, както и с ендорфини и енкефалини – биологичните корелати на радостта. Краткият наркотичен взрив на допамин в ядрата на септума, последван от „злия си братовчед” – динорфина и резкия срив във веригата на удоволственото възнаграждение, водещ до депресивност, тревожност, дистимия (понижено настроение) – следствие на стандартния примитивен оргазъм – се заменят от стабилното плавно ниво на допаминова секреция и възможност за насищане на кръвната плазма с ендогенни опиати – хормоните на щастието.     Психологически такъв акт се превръща в емпирично преживяване на трансперсонално психично състояние, като трите основни базисни компонента на човешкото психе: либидо, емоции и когниция, се сублимират в техните по-висши еквиваленти: воля, чиста обич и ясна светла адуална когниция.

 

Забележка: методът се преподава и супервизира индиректно от терапевт.

 

-          Дихателни практики – дишането е пряко свързано с трите базисни психически компонента: сексуалния, емоционалния и когнитивния. Моят опит показва, че ако сексуалната сублимация е качествено усвоена и прилагана, дихателните похвати могат да бъдат тласкащ механизъм за постигането на променено състояние на съзнанието, което има лечебен психотерапевтичен ефект. Ако сексуалната сила е пропиляна по стандартния път, дихателните практики в най-добрия случай са неефективни, а при използването на мощни техники, например бхастрика – дори вредни, тъй като стабилността и устойчивостта на аза е понижена, а допирът с променено състояние на съзнанието в такъв случай става опасен. По-долу съвсем бегло ще се спра на основните психотерапевтични стойности на контролираното дишане:

 

• Задържане на дъха без въздух – при пълно дишане или след бхастрика, дъхът се изпуска напълно и се задържа в рамките на допустимия за конкретната личност дискомфорт. Тук целта е именно преживяването на тревожността, базисния страх, дълбоко заложен във всеки от нас, който с пълна сила се отключва по време на задържането на дъха без въздух. Само за броени секунди от най-дълбоките бездни на подсъзнанието ни изплува най-дълбокият страх, заложен в нас – страхът от смъртта. Красотата на този прост и ефективен способ е, че процесът е съзнателно контролиран, винаги може да бъде преустановен, а в същото време за няколко мига бива извършено такова „разкопаване” на подсъзнанието, за каквото се изискват години стандартен психоанализ. Дори и неукрепналият аз на силно невротизиран човек може да се справи с този метод, защото силата на отключените подсъзнателни страхове зависи от продължителността на задържането, което от своя страна е под негов контрол. За препоръчване са повече, но по-кратки задържания. В собствената си практика съм установил, че по време на задържането азът изпитва именно досег със смъртта и чувството, че се губи, умира, на което той с всички сили се противопоставя. Това пряко води до укрепване на стабилността и устойчивостта му. По време на въпросното преживяване се случва контролирано осъзнаване на най-дълбоките подсъзнателни наличности, дотогава криещи се в трудно достъпните за каквато и да е терапия сенки на несъзнаваното. А именно в тези сенки се коренят причините за огромна част от психичните разстройства. Когато се случва въпросното преживяване на досег с най-дълбоките ни страхове, азът има нужда да се „хване” за нещо, подобно на удавник в буря. Такъв спасителен пояс може да бъде подходящо избрано в контекста на съответния проблем кратко утвърждение. Една – три позитивни себеутвърждаващи думи, за които азът жадно се вкопчва и които в такива моменти имат лечебната сила да променят конкретното терапевтирано състояние. Между задържанията се практикува нормално или пълно дишане.

 

• Бхастрика, задържане с пълни дробове и тройно заключване – има много дихателни упражнения, но бхастрика е уникална. Бхастрика буквално означава ковашки мях. При този тип дихателна техника тялото се насища с енергия, чието осезание става ясно доловимо. Човек започва да се чувства като преливащ съд, излъчвател на прана. Когато след няколко минути изпълнение на бхастрика човек задържи въздуха, заедно с т.н. тройно заключване (бандха трая, трите помпи), енергията насища мозъка. При това ежедневното полярно съзнание изчезва. Остава единствено усещането за Аз. За известно време – може би минута – човек забравя напълно ролите на персоната си. Остава единствено чувството за „тук и сега”. Умът, подобно болезнена тежест - изчезва. Мога да сравня това преживяване на ясно съзнание с блаженството, което се изпитва след премахването на остра болка. Остава ясно чисто пространство, свободно от обичайната полярна когниция и емоции. Остава единствено осъзнаването за Аз и усещането на енергията. Чува се известен съскащ шум в ушите и тялото започва да вибрира. Всичко трае не повече от минута. Ако концентрацията не е достатъчно стабилна, възможно е да се получи припадък. Дишането бхастрика е основа за т.н. холотропно (насочено към цялото – гр.) дишане на Станислав Гроф. При модификацията, преподавана от Гроф, то се изпълнява легнал ( с което според мен се отнема голяма част от първоначалната му стойност), без бандхи (енергийни заключвания) и задържане на дишането. Според хилядите изпълнители на тази модификация, резултатите са изумителни – навлизане в т.нар. четири базисни перинатални матрици, видения и лечебни трансперсонални състояния. Лично аз нямам опит с отключване на визии, а единствено с описаните по-горе състояния, предизвикани от класическото бхастрика изпълнение. Психотерапевтичната стойност на това дихателно упражнение, което отключва вътрешната енергетика и директно стимулира преживяването на недуално психическо състояние, са очевидни. Подобно на тежководолаз, задушаващ се от тежките психични компоненти на ежедневния ум, при бхастрика нашата истинска същност изплува на повърхността на съзнанието ни и от пасивен свидетел се превръща в действен интегративен център за цялата психика. Веднъж изпитал подобно състояние, човек никога няма да се задоволи единствено с полуспящото и обсебено от ежедневните страсти и мисли малко съзнание. А това малко съзнание винаги е главният причинител и корен на невротичните състояния поради невъзможността си да бъде повече от това, което е – единствено отражение на реалния ни Аз. Такова отражение само по себе си е обречено на тесен кръг от възприятия, при което по-голямата част от спектъра на съзнанието остава terra incognita. Както казва Зигмунд Фройд – ''ТО'' трябва да стане аз''. Подобно нему, великият източен психолог Гаутама Буда твърди, че основа на човешките страдания е невежеството...

 

• Интуитивно пълно дишане – в препоръките за дихателни упражнения често се дават указания за различни дихателни ритми, които би трябвало да се основават на космическите ритми и т.н. Моят опит говори, че ако човек се концентрира в броенето на секундите или сърдечните си пулсации, то пропуска най-важното в дихателните упражнения, а именно: медитативното преминаване в по-висш тип когниция и сензитивност и ясното преживяване на вътрешната енергия. При броенето се губи творческото изпълнение, човек остава фиксиран към ежедневния ум (за който броенето е любима дейност), адаптивността към конкретните изисквания на тялото и съзнанието е невъзможна.

               Това, което имам предвид под „интуитивно пълно дишане” е изпълнението на цялостно (пълно) вдишване и издишване – долно, средно и горно – в плавен ритъм, с интуитивно регулирана продължителност на вдишването, задържането с въздух, издишването и задържането без въздух. При това критерий за правилното изпълнение е усещането за лека свежест при вдишване, за освобождаване на енергията на въздуха по време на задържане, което се преживява като чувство за радост и оптимизъм, естественото плавно издишване и задържане без въздух в рамките на комфорта. Ритъмът и темпото варират според вътрешното чувство  и нуждата на организма от кислород. Концентрацията е върху състоянието на съзнанието: ясно съзнание, радост и чиста енергия.

 

 

 

Забележка: методите се изпълняват в рамките на терапевтичните сесии, под ръководството на терапевт.

 

 

-          Вътрешната енергия – според парадигмата на трансперсоналната психология, психичната сила съвсем не е абстрактен конструкт, а конкретна наличност. Силата може да бъде акумулирана или загубена, да бъде трансформирана в по-фино и духовно естество или конкретизирана до по-груби прояви. Според трансперсоналните изследователи освен физически организъм, човек притежава и енергетично тяло, с енергийни центрове и канали. Според различните школи те се различават незначително, но разликата е привидна и произлиза от акцентирането върху някои и пренебрегване на други в отделните системи. Психичната енергия или либидото, е силата, която ако е в достатъчно количество и качествено балансирана, осигурява базата за здравата психична работа на по-високите етажи от психическите проявления: емоции и когниция.

 

            В даоската и индуската йога, в практиките на будистките школи – работата с вътрешната енергия, нейното акумулиране и проследяването на течението и през вътрешната мрежа от канали, е широко застъпена. Съществуват специални методи за сублимация (трансформация) на силата до нейните по-фини прояви, така че да бъде натрупвана и използвана за духовни и хуманни цели.

 

            Практиката по енергийна (либидна) циркулация може да се изпълнява статично, с или без дихателни упражнения, както и динамично – тай чи, паневритмия, дори при джогинг или обикновена разходка.

                                           

Някои Конкретни Приложения на Медитацията в Психотерапията

 

            Трансперсоналната психотерапия е адаптивна и интегрална система, която обема в подходите си методите на останалите школи. Например психосинтезът на Роберто Асаджоли включва анализ, но не спира до там, а продължава със синтеза на психокомпонентите около ядрото на Аза.

 

            Медитацията, която проявява висшата човешка воля, мъдрост и любов, е мощен психотерапевтичен инструмент! Емоционалният баланс и равновесие, които настъпват при подходящите занимания с медитация, изхождащи от преодоляването на биполярната емоционалност, са надежден инструмент при терапевтиране на афективните (емоционални) разстройства, такива като биполярното разстройство (мания – депресия), циклотимията (променливо настроение), рекурентното депресивно разстройство и дистимията (понижено настроение).

 

            При работа с фобийните тревожни разстройства, освен аналитичната работа върху проблема, при медитацията човек се учи да застане директно срещу страха си, да го погледне очи в очи и да го разтвори в светлината на спокойствието и силата, които произтичат от връзката с висшата му същност.

 

            При обсесивно – компулсивните разстройства (натрапчива невроза) човек мислено или поведенчески натрапчиво изпълнява ритуали, състоящи се от болезнени повторения, които несъзнавано го предпазват от страха от преживян психотравмен конфликт. Медитацията първо премахва натрапчивите мисли и образи на когнитивно ниво, което само по себе си е облекчение. Второ, при задълбочаващата се медитация, човек достига до пряко преживяване и неутрализиране на страха, който тласка натрапчивостите му.

 

            В недалечно минало в психологичните и психиатрични среди са били възприети като диагностични категории неврастенията и психастенията. Буквално те означават съответно нервна и психична слабост (гр.). Това са две синтетични категории, които според съвременните класификации включват широк кръг от невротични разстройства. Основната характеристика на неврастенията е лесната уморяемост и раздразнителност, неспособността за продължителна концентрация, социалното избягване и дистимията (понижено настроение). Психастенията се описва като крайна неувереност, плахост и нерешителност. При редовни медитативни сесии интегративният център на самосъзнанието се обособява надеждно, концентрацията се повишава, а емоционалната лабилност се заменя с асертивност.

 

            Основен компонент в етиологията на невротичните разстройства често е сексуалният дисбаланс. Излишествата или потискането на либидото неизбежно водят до дълбоко невротизиране. Трансперсоналната психология предлага практически методи за сублимация на либидните пълнежи – така че те да подхранват емоционалната хармония и мисловната сила.

 

                                                            Заключение

 

            Съвременната психология с нейния букет от психоаналитични, когнитивни и хуманистични направления успешно навлиза в дебрите на най-великата мистерия на човешкото същество – съзнанието. Във всички научни клонове понастоящем все по-пълно се отбелязва нуждата от интегрално и интердисциплинарно познание – както в рамките на различните направления в отделната научна дисциплина, така и между самите основни научни потоци: биология, химия, физика, математика, философия, психология и т.н. и т.н.

            Такава тенденция за синтез, релативизъм и пространна интегрална визия се наблюдава и в модерната психология. Трансперсоналното направление в съвременната научна психология обхваща в парадигмата и практиката си цялата тоталност на човешкото същество и интегрира в теорията и терапията си не само всички психологически школи, но и значителна част от основните научни клонове. Трансперсоналната психология доказва теоретично и емпирично единството на познанието и живота, цялостната общност на отделните елементи от единната тъкан на мъдростта. В парадигмата на ТПП са втъкани най-авангардните постижения на субатомната (квантова) физика, сравнителната религия, богатството на световната философия, биологичните основи на психологията и когницията, както и разбира се, същността на останалите психологическите школи.

 

            Бидейки многоспектърен, смел и авангарден лидер в съвременната психология, най-краткото определение за нея е това, дадено от хуманистичния психолог Абрахам Маслоу: „Това е психологията на бъдещето!”

 

 

                                                              СУБЛИМАЦИЯ 

 

                                  

                                                           Холотропна сексуалност

 

            Холотропен означава „насочен към цялото”. В този смисъл „Холотропна сексуалност” означава свързването на първичните ни нагонни импулси с висшата ни когниция.

            В средата на деветдесетте години в България се появиха всякакви книги на окултна тематика, в това число и такива, включващи сексуална сублимация. Либидото е мощна сила. По същество, тя е единствената сила, с която разполагаме. Сексуалната сила в нас се проявява количествено и качествено през филтъра на нашите мисли и чувства и оттам се материализира в  постъпките ни. Сексуалната сила е енергията в човека – живецът в него. Тя е тази вибрация която дава сила и желание за живот и творчество. Тя кара мъжът да се влюби в жената, а жената да се стреми към мъжа, тя движи и вдъхновява перото на писателя и четката на художника. Тя прави ума бистър, ясен и проницателен, а интуицията силна и дълбока. Тази сила дава живот и младост на всеки който я притежава. Наличието й означава младост и радост, липсата й – старост и болест. Мъдрите казват че всеки човек с раждането си получава определено количество рождена сила, която определя дължината и просперитета на живота му. Казват че има личности, които успяват да поддържат и развиват тази сила така че процесът на стареене да бъде избегнат. Това е вътрешна алхимия. Щастлив е човекът, който съумее и в старините си да опази достатъчно от тази сила, за да поддържа съзнанието, интелекта и чувствата си здрави и работоспособни! В основата на всички човешки добродетели, които носят щастие и хармония на отделния човек и обществото като цяло стои психичната сила. Зад Любовта, Търпението, Смирението, Радостта, Спокойствието, Увереността, Смелостта, Добрината и Хуманизма, Безкористието и Свободата на духа, зад Братолюбието и Милосърдието, зад всички интелектуални постижения и светлината на човешката Мъдрост стои Вътрешната Сила. Ако човекът или обществото загубят част от тази сила или принизят качеството й, неминуемият резултат е загуба на всички качества, които определят човека като човек, и на първо и най-важно място – Радостта. Радостта от Живота. Понеже Природата не търпи празнота, когато човек унижи вътрешната си сила като следствие от дисхармония в начина си на живот, чувства и мисли, в него зейва пропаст, която бързо се запълва с противоположни по характер качества, чувства и мисли. Явен пример за това е обществото, в което живеем, изпълнено със страх, омраза, агресия и жестокост, алчност и егоизъм, отчаяние и депресия, тревога, тясно ограничено съзнание и невежество. Как човек да направи така, че да обуздае поривите на нагоните си и култивира сексуалната си сила така, че тя да му служи като гориво за напредък и развитие на душевните му сили? Обикновено човек е изцяло под властта на нагоните си – веднага щом изпита дразнене, той бърза да го задоволи и да се освободи от напрежението. Но, точно това напрежение е, което би могло да го преведе през реката на забравата, да го накара да разчупи черупката на невежото сляпо ограничено съществуване, за да се роди отново като Истински човек и гражданин на Вселената. Говоря колкото метафорично, толкова и буквално. Любовта и Волята, които на осъзнато човешко ниво са единни, тук се проявяват като полярностите на похотта и омразата, като либидо и  мортидо, сексуален и агресивен нагон, както се наричат в психологията.

 

            Психолозите добре знаят, че либидната сила е в основата на всички човешки проявления, от най-низш до най-висш порядък. Потискането на тази сила води до прогресивно развиващи се ментални отклонения: психопатии, перверзии, неврози и психози. Отдаването на волята на либидните нагони, от своя страна, също води директно до снижаване качеството на емоционалния и когнитивен живот на човека, на способността му да обича, мисли и интуира, да изпитва радост и светлина в съзнанието си, до оскотяване и психическа слабост (психастения)! Как тогава да бъде овладяна половата сила – ако както потискането, така и отдаването на импулсите й води до разруха, как да реагира едно съзнателно човешко същество, което се стреми към себепознание, към развитие на когнитивните си възможности, творчески импулси и обич? От личния си болезнен опит по отдаване в двете крайности, мога да кажа, че нито репресията и отричането на тази сила, нито пълното следване на импулсите й представлява оптималното отношение спрямо нея. Процесът, който успява да канализира и впрегне тази сила така, че да служи за развитието и прогреса на душите ни, се нарича Сублимация. Сублимацията е термин, познат от химията и физиката, където дадено вещество преминава от твърдо в газообразно състояние, под натиска на силно налягане и температура. Терминът е въведен в съвременната психология от Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, като той, както и много други техни термини понастоящем са семантично проникнали във всеки земен език. Синоними на сублимацията са:

Трансформация

Духовна присадка - Графтинг (Учителят Беинса Дуно и Учителят Михаил Иванов)

Рефрейминг (термин от Невро Лингвистичното Програмиране)

Преображение (религиозен термин)

Преобразуване

Трансмутация

Метаморфоза

            Последните два термина: Трансмутация и Метаморфоза, са висши еквиваленти на една напреднала сублимация, която води до процеси, познати в трансперсоналната психология като самадхи, събуждане ...

 

            Преди десетина години, след като прочетох книгите по даоска йога на американеца от китайски произход Мантак Чиа, както и някои тантрични методи, започнах усилено да изпробвам и практикувам похватите, описани в книгите: микро и макро орбита, вътрешна усмивка, костно и кожно дишане, сливане на петте елемента, семенно - яйчниково кунг фу, образуване на вътрешната перла и формирането й в тяло от светлина... Не мога да кажа, че през тези десет години напреднах много в тези методи – но, не спирам да опитвам. Чисто китайският подход на твърде конкретно, прекалено детайлно описание и картографиране на стъпките на алхимичния процес представлява практически ключ, който може да бъде използван в системите на всяка една от школите за вътрешно развитие. Така както Кабала, и по-точно дървото на живота е универсален ключ, който може да отключи вратите на разбирането към всяка езотерична школа, така и практиките на даоската и индуската йога са един практически шперц към дверите на вътрешното себепознание, което е целта на всички трансперсонални психологически системи. В началото практиките съответстват на едва разпъпилото се съзнание на упражняващия ги и представляват психо – физически похвати. По-късно, когато тези похвати биват овладени и автоматизирани, практиките се издигат до едно по-висше, психо – духовно ниво, където голяма роля играе интуицията, способностите за молитва, визуализация, концентрация, медитация и съзерцание.

 

                                    Физическата техника за сексуална сублимация

 

            Физическата техника за сексуална сублимация (сексуален графтинг) се състои във волево овладяване на оргазма по време на полов акт и пренасочването му от долните центрове към мозъка, с последващо спускане отново до долните центрове. Тоест, практикува се споменатата по-горе сублимация и кондензация. Сублимация на силата на инстинктивния нагон до любов и светлина, с последващото им кондензиране и връщане към нагонната им основа, която така се овладява и култивира. На чисто физическо ниво процесът се състои в изтегляне на налягането от долните центрове към мозъка с помощта на известни мускулни контракции, дълбоко вдишване с горната част на дробовете, насочване на очите нагоре, към междувеждието и върха на главата, и фокусиране на вниманието нагоре. Предполага се, че човек, който опитва тези техники, има известен опит в теорията и практиката на вътрешните науки, умее да се концентрира, да чувства вътрешната си енергия, правил е дихателни практики и медитация. Основният инструмент за насочване на енергията на оргазма към върха на главата е вниманието, умът. След известно практикуване е достатъчно единствено съсредоточаване на вниманието към върха на главата, заедно с поглеждане нагоре  и леко вдишване, за да се пренасочи енергията. Когато човек няма опит обаче, от най-голяма важност за преустановяване на отделянето на семе и насочване енергията му навътре и нагоре, играят изпомпването на силата нагоре чрез мускулните съкращения и дълбокото вдишване. Мускулните заключвания са йога похват и се наричат бандхи, а в Дао йога – помпи. В индуската йога практика този похват се нарича бандха трая, тройното заключване, а в Дао практиките – тройната помпа.

 

Трите бандхи:

 

- Мула бандха – контракция на седалищните мускули и перинеума

- Удиана бандха – контракция или всмукване навътре на диафрагмата

- Жаландхара бандха – свиване на ларинкса заедно с мускулите на шията при прибрана      брадичка

 

Кратко описание на упражнението:

 

            Правим секс с любимата си (любимия си). Усещаме, че ако продължим още мъничко и оргазмът не може да бъде контролиран по никакъв начин. Спираме отделянето на семе чрез издърпването на силата, но изпитваме пълен оргазъм – това става при постигане на около 95-99% от ”нормалния” оргазъм. Спираме проникването и излизаме от любимата си. Усещаме, че въпреки че сме излезли, енергията продължава да напира надолу и ако не направим нещо, семето, тигле, както казват тибетците, ще изтече. Следващите елементи правим едновременно:

 

- Насочваме вниманието в пълната му сила към върха на главата. Това е най-важният елемент от техниката и с времето на автоматизацията на процеса остава единственото, което е нужно да направим, за да пренасочим налягането нагоре. Силата на оргазма неистово дърпа вниманието надолу и затова е важно концентрацията да бъде неотклонна, еднонасочена и силна!

- Насочваме очите нагоре към междувеждието, а вътрешния поглед към върха на главата – с времето на практиката се установява, че енергията следва ума, а очите са директна проява на ума. Насочването им в дадена посока води до потичане на енергия към нея.  

- Правим дълбоко гръдно еднократно вдишване със средната и горна част на гърдите. Обикновено в йога техниките се препоръчва дълбоко коремно дишане, но в тази практика се изисква бързо, сравнително дълбоко и насочващо енергията нагоре вдишване. Когато вдишаме и задържим въздуха, енергията автоматично се издига нагоре, тласната от процеса на вътрешно горене, подхранван от дишането. Като усетим задъхване, изпускаме въздуха и вдишваме отново, изпълнявайки едновременно с това останалата част от техниката, докато овладеем оргазма.

- Правим бандха трая, тройното заключване – то е особено важно в началните етапи на овладяване на техниката, както и винаги, когато сме попрекалили с близостта си до изливане на семето. Нека опишем подробно трите бандхи, които изпълняваме едновременно:

   * Мула бандха – свиваме силно мускулите на седалището и перинеума.  За справка, мускулите на перинеума са тези, чрез които отделянето на урина може да се задържи волево. Отпускаме и свиваме отново на около една - три секунди, едновременно с другите две бандхи. Получава се осезаемо изтласкване на налягането нагоре.

   * Удияна бандха – докато сме вдишали, насочили вниманието и очите си нагоре, заедно с мула бандха, ритмично и силно стягаме мускулите на коремната преса, все едно, че наистина правим коремни преси – силно и мощно. Разликата от коремната преса е, че упражнението се прави при вдишан въздух. Това е модификация на оригиналната удиана бандха, която се прави при издишан въздух с всмукване на диафрагмата навътре. Тук, както казахме, първо вдишваме бързо и дълбоко, след което изпълняваме бандхата не с всумкване на коремната стена навътре, а със стягането й. Пулсираме едновременно с мула бандха.

   * Жаландхара бандха – едновременно с вдишването, насочването на вниманието и погледа нагоре и изпълняването на другите две бандхи, прибираме брадичката навътре към гърлената ямка, преглъщаме и задържаме гълтача и ларинкса затворен, тоест фиксираме ги в положение на гълтане, без да отпускаме, и стягаме на пулсации, заедно с пулсациите на другите две бандхи, мускулите на гърлото и задната част на врата. Съкращението отново трябва да бъде енергично и силно.

 

            По време на изпълнението можем да изпитаме нужда да помогнем на процеса като заедно с бандхите, вдишването, вниманието и погледа, присвием и мускулите на краката, юмруците и челюстите.

            Докато вдишването, погледът и вниманието са неподвижно фиксирани – вдишването в разширено положение на гръдния кош, вниманието и погледа към върха на главата, бандха трая се изпълнява на силни, равномерни пулсации, които изтласкват енергията нагоре и навътре.

 

            Внимание : ако сме стигнали твърде близо до отделяне на тигле (семето), моментът на преминаване от задържане в едната пулсация към отпускане и следващата пулсация, може да бъде фатален за изливане на семето. Затова в такъв случай се прави едно мощно вдишване, неотклонно насочване на погледа и очите нагоре и еднократно и продължително, със силно напрежение, изпълняване на бандха трая без пулсации, за около десетина секунди, докато бъде овладян оргазмът. След това се нормализира дишането.

            Контролирането на еякулацията води до многократно засилване на радостта от акта, до изпитване на последователни многобройни оргазми, както и до задържане на един оргазъм по няколко минути.

   

                                                Какво значение има сексът?

 

            Сексът е мощен импулс в цялата вселена на всички нейни нива на съществуване. Така е и при микрокосмоса „човек”. Не  можем да се отречем от секса. Ако го направим, ще сме мъртви трупове. Не можем да го потиснем, това ще ни разболее. Единственото, което можем да направим с тази базисна сила, проникваща във всяка дума, жест, мисъл и чувство на човека, е да я възвисим. Да я сублимираме така, че да я доближим доколкото ни позволи волята и съдбата ни до първоизточника й. Вътрешният медитативен сексуален акт представлява една стъпка в процеса на сублимация на сексуалната енергия. Според мен, всеки сериозно тръгнал по пътя на познанието ученик на коя да е духовно-психологическа система, трябва да усвои похватите на сублимацията по време на полов акт, за да може някога да ги надхвърли и да премине на следващото стъпало. Ако сексуалният акт не е изживян осъзнато, ако не сме се научили да го превръщаме в молитва и медитация и се опитаме направо да го прескочим, в живота ни ще остане едно празно пространство, което ще се наложи да бъде запълнено. Това запълване може да стане, като сексуалните импулси се проявят във вида на психични отклонения от различен характер. Освен ако не сме Учители, разбира се, или много напреднали ученици, които в предишни въплъщения са отработили осъществяването на сексуалните си импулси на базисно ниво, и сега са готови за тяхна по-фина изява. Но колцина са такива? Показателни са фактите, които говорят за извращенията на монасите от всички духовни направления, както и за постоянните безплодни борби на искрените, но невъоръжени с правилния метод ученици от езотеричните школи.

            Когато мъжът или жената овладеят оргазма си, в тялото и психиката им протичат процеси, твърде различни от тези при обичайния акт. Сексуалният драйв всъщност е в основата на цялото ни биологично и психично функциониране. Същите импулси, които ни тласкат да се стремим към удоволствие и да избягваме болката, при сублимация се проявяват като безкористна Любов и алтруистична помощ. В трансперсоналната психология, такава каквато се преподава в школите по света, основна база за по-нататъшното развитие на Ученика в духовната школа, се явява целомъдрието, брахмачария. То обаче може да бъде пълно въздържане от полов контакт, както и овладян напълно и контролиран полов акт.

Това, което пиша, се явява преди всичко плод на личния ми опит и нямам никакви претенции да представям по никакъв начин която и да е школа. Книгите и школите, от които съм черпил вдъхновение, са различни, но те винаги са били само основа за личната ми вътрешна работа и процес на търсене, а подходът ми е по-скоро научен, като обхваща, анализира и синтезира всички учения и системи, до които съм се докоснал, за да стигне до Учението на собствената ми вродена пътечка, която ме води по пътя на личната ми емпирия към познание. Винаги съм бил привърженик на сравнителното изучаване на различните световни психологически, научни и религиозни системи, а не единствено на отделна школа или направление. Когато човек има глобална визия, той стига до извора на всички системи, които са различните потоци, водещи началото си от един и същ извор – Познанието. Ако споменавам различни учения, то се позовавам преди всичко на техните вътрешно имплицитни напътствия и смисъл, а не на външната им популярна страна.

 

                                    Каква е връзката между състоянието на съзнанието и секса?

 

Директна! Според развитието на съзнанието си, преживяваме и секса или като грубо животинско проявление, или като естествена проява на Любовта ни. Вярно е и обратното – един или друг начин на правене на секс може да ни огруби, разболее, да погуби блясъка в очите ни, а може и да послужи като трамплин за преживяване на прекрасни свръхсъзнателни опитности, както и да ни докосне до сфери на Любов и хармония, които да ни заредят и ни съпътстват дни след самия акт.

            Истината е, че ако човек овладее гореописаните сексуални техники, както и други окултни похвати, но няма нужната висота на съзнанието, същите техники, които при друг човек биха довели до приказни недуални висши състояния, при такъв човек ще послужат единствено за да задоволяват егоистичните му нужди и мотиви. В източните вътрешни психологически школи и досега, сексът е включван в цялостния процес на развитие на съзнанието едва след дълги години тежка дисциплина, овладяване на тяло, ум и дух при тежки изпитания и разцъфването на безкористната космическа Любов в душата на Ученика. Сексът е в ядрото на човешката същност. Той е основният елемент в него. Ако бъде преживяван на ниско ниво – той буквално изгаря нервната система, изпива силите, изчерпва цялостния психо – физически организъм, стеснява съзнанието и оставя любовниците в ограбено състояние. Състояние, в което кратките вулканични изригвания на грубата страст биват неизбежно последвани от техните противополюсни съответствия – омраза, раздразнение, слабост, страх, отчуждение, сивота и делничност! Сексът е мощно гориво. Единственото гориво, което имаме. От нас зависи как го използваме. Дали го използваме, за да го впрегнем в природната си психична, душевна и енергетична система, или да го излеем в огнището на страстта си, в което това гориво бурно, но краткотрайно ще ни стопли, за да ни остави в празнота и тъмнина, обгорени от пламъците му. В нас, на фино енергетично ниво, има сложна система от канали, които са част от структурата на финото ни енергийно тяло, тялото на светлината. Ако изпълняваме сексуалния акт по регулярния, общоприето безумен начин, горивото на сексуалната ни сила никога не достига тези канали, а бива използвано единствено в отправната му точка, в суров вид, в най-ниската си точка на проявление. Когато се научим да използваме единственото гориво в нас – либидото – така, че да подхранва енергетичното тяло в нас, като по този начин усилва жизнеността, радостта и светлината на ума ни, тогава получаваме възможността да преживеем секса, а оттам и целия си живот въобще, на едно още по-силно и радостно ниво, да издигнем съзнанието си до нови предели, тези на развиващата се когниция и обич.

 

            Когато човек има вътрешен устрем към Истината и чувства, че „нормалният” начин на преживяване на секса, в който е потънало зомбиподобното човечество, възпрепятства устрема му, тогава той полага усилия и изучава физическите похвати, които описах по-горе. Те са просто техника – просто похват, който не е нищо повече от инструмент. Този инструмент обаче е важен, защото без него, колкото и искрени да са поривите ни към светлината, те винаги ще бъдат пресичани от процеси от енергетично и биохимично естество. Техниките са подробно описани в много книги и не мисля да се спирам повече върху тях. Така, както ги описах по-горе, те спокойно могат да спестят тонове от литература, в които тези техники са забулени зад символични и иносказателни теории.

 

            Когато техниката е овладяна и двойката влюбени владее оргазмите си, енергията им бива насочвана от гениталиите през гръбнака към мозъка, който насища, към органите, които лекува и изпълва с радост. Вътрешните органи, според съвременната физиология, както и според древните йогийски системи, са свързани с определени емоции, позитивни или негативни. Те са като техни складове. Либидото, при случай на холотропен (насочен към цялото, медитативен) секс, не се губи, а балансира емоционалното състояние на влюбените, изчиства негативните емоции в органите, като ги заменя с позитивните им еквиваленти, на все по-фино ниво. Мозъкът се изпълва с живителна енергия, висшите когнитивни функции разцъфват и се развиват, нервната система балансира енергетичните си потоци. Страстта, която е била първоначална точка в пътешествието на мъжа и жената, се издига по един естествен и непринуден начин до все по-висша Любов. Енергетичният обмен в такава двойка придобива съвършено различен вид от този на ординарната двойка, оставаща на нивото на страстния секс. Енергиите на двамата се преплитат до степен, че стават едно цяло. Съзнанието преживява това енергетично единство като пълно сливане с другия, загуба на личните граници. Любовта към партньора става толкова наситена и фина, че телата, душите, съзнанията и духът на двамата стават ЕДНО. В Трансперсоналната Психология това се нарича състояние на Дуално Единство. Аз бих го нарекъл по-скоро обаче “Недуално Единство”, тъй като всяко чувство за отделност от партньора се губи в прегръдката на фината Любов. Това състояние може да бъде преживяно и при ординарна двойка, преди всичко в ранните етапи на връзката й, когато още не са стигнали до сексуалното общуване – при състоянието на влюбеност. Когато обаче се впуснат във вихрите на секса, при липсата на познание за истински човешкия начин за изпълнението му, въз основата на енергетични, хормонални и мозъчно трансмитерни промени в психофизичните им организми, това чувство се губи за броени седмици и дори дни!

 

            За разлика от примитивния начин на изпълнение на секса, сублимационният секс, или coitus sublimatus, хармонизира вътрешно енергетичните либидни движения, като ги доближава до източника им, до чистата висша Любов, която обхваща всичко и всички, Любов, която е състояние на съзнанието! След такъв акт на сублимация, вместо раздразнението и отдръпването, които следват след насочения “надолу” секс, Любовта се пренася в самия живот, в ежедневието на влюбените. Любов и красота, която те преживяват във всяко свое действие и сфера на изява.

 

            В по-напредналите степени на алхимичното изкуство, такъв любовен акт не само хармонизира емоционалния, когнитивен живот и здравето на телата на практикуващите го, но директно подхранва финото енергетично тяло в тях. Това тяло, което в школите на северния будизъм се нарича Нирманакая, тялото на дъгата, на светлината, на Бодхисатва. В християнските мистерии то се нарича тяло на славата – в което Йешуа (Исус-гр.) се явил на Учениците си след разпъването на кръста. В Даоската Алхимия този носител на съзнанието се нарича безсмъртно тяло, защото в него цикълът раждане – смърт, бива спрян, а нишката на съзнанието повече никога не прекъсва. Но, това е един по-висш етап, към който много от нас засега само се стремят..

 

 

                                                           Сексът като енергия

 

            Сексът е единствената енергия, с която човек разполага. Енергията винаги е сексуална, двуполюсна, проявявана през различен по качеството си носител на съзнанието. Сексуалната сила се нарича още нервна, психична, сила на волята, сила на ума, сила на обичта. На каквато и степен на съзнание да се проявява, силата винаги е сексуална в основата си. Всяка идея би останала безплодна ако не бъде задействана и тласкана от една напираща и подхранваща я сексуална сила. Всяко чувство деградира по качество и се превръща в антипода си, ако не бъде захранвано от живеца на бликащата сексуална енергия – Любовта се превръща в страст и омраза, радостта в страх и сива безнадеждност.

            По принцип всички земни тела – органични и неорганични, са сгъстена енергия, кондензирала слънчева светлина. Намаляването на силата в органичната система на човешкия организъм подкопава съществуването му из основи и води до болести, остаряване и смърт. Според трансперсоналната психология, физическото тяло на човека с неговата генетична програма е само един от възможните носители на съзнанието. Съществуват възможности за проява на човешката когниция много по-качествени и широкообхватни по границите си на перцепция, възможности за познание и реализация на същински човешкото в човека. Това са потенциални възможности за себереализация на човешката когниция в по-фини, енергетични проводници на съзнанието. Мъдрите експериментатори от трансперсоналните психологически школи по света ни казват, че тези проводници – тела и тяхното развитие и проява в хода на краткия ни живот, определят степента на здраве, продължителността на жизнения ни цикъл, силата на ума, качеството на емоционалния ни живот и силата на волята ни. Метафорично тези седем тела се уподобяват на руската кукла матрьошка, с нейните седем заложени едни в други компоненти. Тези носители на съзнанието са енергетични, като всяко следващо проявява енергията на по-висша октава и по-бърза вибрация.

 

                                                            Сексът като емоция

 

            Едно от основните понятия, които се свързват със секса, е либидото. В психологическите среди обикновено либидото е синоним на психическата енергия. Това е точно така, разбира се, но думата либидо има още едно значение. В буквален превод от латински език либидо означава желание, емоция. Етимологията на понятието либидо действително е свързана твърде удачно със семантичната наситеност на думата.

            Сексът и емоциите в нас са неотделими. Те са едно цяло. Качеството на сексуалния ни живот и качеството на емоционалния ни живот са преплетени дотолкова, че практически са едно цяло. Доколкото осъзнаваме и преживяваме секса по грубо животински път или в сублимиран вид, дотолкова емоционалният ни живот се проявява или като примитивна афективна нагонност и първичен нарцисизъм, или като емоционална интелигентност, хармония и щастие.

            На церебрално ниво, базисната емоционална дихотомия: страст  - агресия/страх, се задейства от същите структури, които ръководят сексуалния удоволствен нагон. Сексуалната страст и нейният продукт – стремежът към удоволствие, в мозъка корелира с веригата на удоволственото възнаграждение в ядрата на септума в лимбичната система. Тази верига е пряко свързана с амигдалата  - друга структура в лимбичната система, която ръководи първичната нагонна бинарност: борба (агресия) – бягство (страх). Когато, поради невежа сексуална злоупотреба във веригата на удоволствието, се задейства допаминов срив, амигдалата подава първичните си команди за агресия/страх. Когато допаминовата верига на удоволствието функционира в плавен режим, породен от качествено различно преживявания полов акт, импулсите на амигдалата се сублимират от страха и неговото друго лице – агресията, до съзидателно творчество. Споменатите структури са висшите регулаторни центрове на вегетативната и хормонална системи, като действието им променя качествено и количествено хормоналния баланс и наситеността на кръвната плазма. Биологичният корелат на емоциите в човека се явява именно вегетативната и хормонална система, старите мозъчни структури на подкорието и най-старият дял на кората – лимбичната система. По този начин качеството на преживявания сексуален живот директно определя и качеството на емоционалния живот на човека.

 

                                   Сексът и висшите когнитивни способности

 

            Личната експериментална емпирия на автора на тази книга, подкрепена от опита на хилядите трансперсонални изследователи на съзнанието, категорично доказва пряката връзка между висшите когнитивни способности на индивида и качеството на преживявания сексуален живот. Ще отбележа трите степени на преживяване на секса и тяхната връзка с когницията на личността.

 

1)      Ординарен полов акт с примитивен оргазъм.

 

При ординарния полов акт половата енергия се употребява в суров вид, а емоционалността бива поддържана в грубо зачатъчно състояние, при което интересите и целите на индивида качествено не се отличават от тези на кой да е животински вид. Любовта се принизява до похот, креативността до агресия, смелостта и щастието до страх и прозаичност.

      Когнитивните способности при този начин на преживяване на сексуалността винаги остават в рамките на баналността, на средно статистическата стадна маса от хора – марионетки на съдбата си. Редките пикове на когницията биват бързо заглушавани от биохимичните, емоционални и поведенчески патерни, предизвиквани от стандартния сексуален процес.

 

2)      Coitus Sublimatus (холотропна/свещена сексуалност)

 

Холотропната сексуалност дава възможност на процеса, наречен човек, да функционира в по-оптимален хормонален режим, който предпоставя възможността за развитието на хармонична емоционалност, на емоционална интелигентност, която да служи като стабилна база за устойчиво развиващата се когниция. Съзнанието на практикуващия холотропна сексуалност индивид естествено се изпълва със светлината на висшата когниция. Неразработените дремещи дотогава мозъчни зони започват да се събуждат, а самосъзнанието да разширява пределите си.

 

3)      Целомъдрие

 

Когато човек узрее по съзнание дотолкова, че успее да съчетава психичните си противополюси имплицитно, процесът на индивидуация (Юнг) напредва дотолкова, че индивидът постига нова степен в пътя на хармонията и себеразвитието. Той слива вътрешните си мъж и жена, Анима и Анимус, лява и дясна мозъчни хемисфери в хармонично единство, което издига съзнанието му на по-висша октава на функциониране. Когнитивните функции започват осезателно да развиват количествените и качествените си параметри. Работната памет (RAM еквивалента на изкуствения интелект) повишава мощността си. Дългосрочната памет става все по достъпна и отдавна забравени събития могат да бъдат припомнени от конструктивната памет. Запечатването на нови паметови следи става с пъти по-дълбоко и бързо. Аналоговите мисловни процеси на човешкия процесор – мозъка – протичат интензивно и бързо. Перцепцията на стимули подобрява качеството си и, съчетано с оптимизираната памет и мисъл, позволява моменталната обработка и на най-незначителните детайли на човешката невербална комуникация, както и на всички промени в контекста. Волята, висшите корови задръжни функции встъпват в предопределената им роля на главен психичен интегративен център!

     Въпросните когнитивни промени имплицитно се съпътстват с появата и амплифицирането на вътрешната светлина – светлината на съзнанието. Тази светлина е не абстрактен символ, а представлява реално присъствие във вътрешнопсихичния живот на индивида. Светлина, наситена с радост и жива сила.

  

                                                                   Хормони и хармония

Нервна система, енергийни канали, хормони и невротрансмитери

 

            В процеса на изучаване на древните системи за психологическо развитие и съвременната наука забелязах множество съответствия и аналогии между тези двете. Изучаването ми продължава и ще продължава, до последния ми дъх на този „грешен” свят. Но, ето някои аналогии, които изплуваха в полезрението на ума ми.

 

            Дървото на живота, Астрологичната мандала, Йогийската, Тантристка и Будистка  системи от центрове, канали, енергийни центрове – от една страна и от друга – съвременното описание на човешката анатомия и физиология. Знаем, че горните древни системи описват символично и схематично както целия Космос на едно ниво, Слънчевата ни система – на друго, като макрокосмос, а от друга страна човешкия микрокосмос – като тяхна пряка аналогия. И не само това. Въпросните древни системи обрисуват както микрокосмоса на човека, така и макрокосмоса на Вселената, на много различни по вибрациите си нива, които също са символизирани в мандалите и схемите на астрологията, дървото на живота и другите езотерични системи.

 

            Това, което ми направи впечатление обаче, бе пълната аналогия на съвременната физиология, с гореспоменатите схеми. Например: централният канал в езотеричните системи – сушумна, както и централният стълб в дървото на живота, е пряко съответствие на гръбначния мозък в човешкото тяло. Двата странични стълба в кабалистичното дърво на живота, както и двете нади – ида и пингала – пряко съответстват на гръбначно-мозъчните нерви, които са преплетени точно по същия начин, както в описанията на каналите, дадени в йога и тантра. Нещо повече – в будистките и в някои йогийски школи, страничните канали са обрисувани като прави, а не преплетени. В анатомичната структура на човешкото тяло, те могат да бъдат съпоставени с двата трункуса на симпатиковата система от двете страни на гръбнака... Мозъкът все по-пълно се изучава понастоящем. Все още обаче се знае малко за по-висшите му функции. Неслучайно например в символа „жезълът на Хермес” мозъкът е изобразен като две крила. Наистина, развитието на висшите ни мозъчни функции, които съвсем не се ограничават до конкретно-операционалното логическо мислене, ще дадат крила на човека. Крилата на духа му. Защото всички душевни и духовни преживявания, процеси, тела и сфери на функциониране и изява на живота, имат еквиваленти в биологичното ни тяло. Може би, диаграми като дървото на живота или езотеричните схеми и мандали, на едно ниво са изобразявали именно човешката физиология. По един доста грубо нахвърлян начин, без да имат претенциите на невероятната прецизност на съвременната наука, те са давали представа за вътрешното устройство на човека. Това, в което съвременната когнитивна наука и медицина ги надхвърлят, е детайлното картографиране и изучаване на всички телесни структури. Но – като цялостни схеми, които изразяват проявите на живота в целостта му, на всички нива на вибрация, както и връзката между вселенския макрокосмос и човешкия микрокосмос, древните учения и техните репрезентации засега са незаменими и ненадминати! Съвременната наука за съзнанието – психологията – за щастие, все повече се доближава до мъдростта на древните науки, като ги свързва с изключителните постижения на съвременните дисциплини.

 

            Сексуалната енергия е спойката, силата, която задвижва процесите в микро и макрокосмоса на всяко ниво от функционирането им. Тя е силата, която осъществява двуполюсните ядрени реакции на слънцата, която кара планетите да се привличат около звездите си, която тласка умовете и сърцата на хората, която дава живот и радост в сърцата им и светлина в умовете им. Тя винаги е дихотомна (двоична) – ин/ян, мъжко/женска, плюс/минусова... Овладяването на тази сила в човека е от фундаментална значимост за благоденствието и развитието му като съзнание, а оттам и като социално проявени процеси и колективна хармония.

 

            Преди време ми направи впечатление близостта на думите Хармония и Хормони. Запитах се – дали духовната, душевна, психическа, когнитивна, афективна и телесна хармония не е реципрочно свързана с действието на ендокринната му система? Всъщност, от гледната точка на медиците, хормоналният баланс и хармония са еквивалент на емоционалната, ментална и духовна хармония. Аз бих казал, че хормоналният баланс и психическият баланс са тясно свързани и взаимозависими, без да приравнявам единия от тях до процесите на другия. Според съвременната наука съзнанието е страничен продукт от биологичните процеси на тялото. Древната наука обаче ни казва, че по-скоро е обратното. Всъщност, тялото и духът са просто различни степени на вибрация на едно и също нещо – животът! А връзката помежду им е пряка. Когато променим менталната си настройка, веднага се променя и хормоналната продукция. Също така, когато се променят сложните функции на ендокринната ни система, мигновено се променя и емоционалното и когнитивното ни състояние. По отношение на секса, както казах, вариращото по широта и проникновение в мистериите на живота съзнание преживява секса на едно или друго ниво, като той може или да го въздигне, или да оскоти съзнанието му. Хормоналните и психическите процеси са толкова преплетени, че всяко тяхно разделяне е условно.

 

                                                    Биохимия на ординарния Секс

 

            Съвременната наука все по-смело крачи напред и постепенно излиза от инфантилното си високомерие. Малко по малко тя оценява мъдростта на мъдрия си родител – древната извечна езотерична наука. Нека видим какво се случва, когато мъжете и жените “правят любов” по широко приетия примитивен начин...

 

            Оргазмът силно прилича на хероинова инжекция. Задействат се идентични биохимични процеси. По време на оргазма нивото на допамина рязко се покачва, произвежда се окситоцин и ендорфини. На психическо ниво този процес отговаря на максимална страст(допамин), която се транслира в блаженството на окситоцина, ендорфините и енкефалините. По същество това е хормонална и психическа сублимация от страст към блаженство и любов. Тя обаче продължава за няколко кратки мига или минути. След тези минути, нивото на допамина (страстта), а заедно с него и ендогенните опиати (ендорфини и енкефалини) и окситоцинът (нежната чиста любов и радост) рязко спада, като се замества от отблъскване и дистанцираност от партньора, раздразнителност, депресивност, страх и слабост. Тези психични следствия от „нормалния” оргазъм се диктуват от следната хормонално- медиаторна верига, идентична с тази при наркотичната зависимост. Отделя се Cyclic adenosine monophosphate (cAMP), който активира CREB (cAMP response element binding) протеините, които са транслиращ фактор за динорфина – злият братовчед на ендорфините, както го наричат в медицинските среди, тъй като има противоположно на тях действие. Динорфинът рязко намалява нивото на допамин, окситоцин и ендорфини и потиска цикъла на удоволственото възнаграждение в дяла на лимбичната система, който осъществява на най-висше ниво емоционалната и хормонална регулация – ядрата на септума. Когато цикълът на възнаграждение бъде спрян от динорфина, амигдалата подава команда на хипоталамуса, който регулира хипофизата, а оттам хипофизата задейства всички останали ендокринни жлези в режим борба или бягство, задейства стресовия механизъм. В резултат на това надбъбречните жлези отделят адреналин и кортизол – стресовите хормони. Голямата страст и удоволствие на оргазма е последвана от рязък спад на хормоните, които отговарят за радостта (ендорфините и енкефалините), любовта от висш тип (окситоцин) и страстта (допамин). Това пряко рефлектира в един повече или по-малко съзнаван срив в настроението, който бива хормонално подсилван от динорфина и задействаните от него стресови хормони – адреналин и кортизол. Това се случва след обикновения оргазъм и при двата пола (при жената по-фино имплицитно и несъзнавано). При мъжа процесът се подсилва от загубата на тестостерон, която загуба също предизвиква и задейства отделянето на стресовите хормони, които задействат активиращ процес по възстановяването му. На емоционално ниво тестостероновата липса се преживява като раздразнителност, повишен страх, снижена воля, пречупена амбиция и инициативност. Разликата след преживяване на обичаен оргазъм при двата пола е, че при мъжа емоционалният спад, вследствие на хормоналните реакции, е по-рязък и дълбок. При жените медиаторните и хормонални процеси при оргазъм (оргазми) протичат по-плавно, спадът в настроението е по-поносим и по-малък и често се преживява повече на подсъзнателно ниво, откъдето действа като несъзнавани импулси в съзнанието на жената! Поради по-финия механизъм на действие на процеса, повечето жени рядко правят връзка между „нормалния” си оргазъм и импулсите, които по необяснима за тях причина ги правят раздразнителни, заядливи и депресивни. Мъжете в средна възраст обаче, колкото и да не искат, обикновено успяват, повече или по-малко съзнателно, да прозрат директната връзка между психичната слабост, пониженото си настроение, страха и загубата на тонус - и секса. Успяват, защото тази връзка става все по-очевидна с напредването на годините, намаляването на енергийните резерви на организма и снижаването на хормоналната му наситеност...

  

                                   Адиктивно Действие на „Нормалния” Оргазъм

 

            Едновременно с отделянето на динорфин, се продуцира друг транслиращ фактор, Delta FosB, който причинява обсесивна жажда за действието или веществото (секс, наркотик, храна, власт и т.н.), което е предизвикало удоволствените преживявания на покачването на допамина, ендорфините и окситоцина. Действието на Delta FosB, тоест компулсивната жажда по субстанцията или акта, предизвикал удоволствието, продължава седмици и месеци след затихване действието на динорфина и осъществения акт. Процесът е идентичен на наркотичната зависимост. И при двете лимбичната церебрална система регистрира оргазмено удоволствено преживяване от върхов тип.

            Като резултат от тази обсесивна жажда, човек търси още и още сексуални стимули, които му носят моментно облекчение, последвано от продължителен хормонален и емоционален дисбаланс. Процесът води до развитието на сексуална зависимост. Поради общата физиологична и хормонална база в процеса на развитието и поддържането на зависимостите от всякакъв род, тази сексуална зависимост лесно поражда други зависимости, прелива се в тях, тъй като те са само външен израз на един и същ мозъчен биохимичен механизъм – имат общ соматичен корен! По този начин човекът изпаднал в сексуална зависимост лесно развива хранително и алкохолно пристрастяване и е предразположен към злоупотреба с психоактивни вещества. Странно е как човек толкова малко се замисля над тези отдавна известни на древната мъдрост факти.

 

            От гореказаното следва, че самият процес на оргазмено преживяване, изпитвано по начина, определен от телесната ни природа, предпоставя силна тенденциозност към развиване на една или друга зависимост. Когато мъжът еякулира по „нормалния” начин или жената изпита „естествените” си оргазми, в зависимост от съзнателността им, психологическата реакция, която настъпва няколко часа след това е повече или по-малко осъзнавано раздразнение, гнетяща и тласкаща нужда от ново удоволствие с цената на всичко, повишаване нивото на тревожността и невротичността, нерешителността и снижаване чувството на увереност в себе си.

 

            Успоредно с отделянето на Delta FosB, рязко се повишава количеството на отделяния пролактин. Пролактинът има много функции, като някои тепърва се разучават. Изглежда, че една от функциите на пролактина е да регулира сексуалното желание. Според научните изследвания (Kruger, 2003), след рязкото спускане на нивата на допамина след полов акт с обичаен оргазъм – и при мъжете и при жените рязко се покачва равнището на пролактина. При изследванията с плъхове – до две седмици след копулацията равнището на пролактина е завишено (Polston, 2001). Пролактинът има обратното на допамина действие, като въздейства депресиращо и потискащо. Повишеното ниво на пролактин корелира с чувството за отчаяние, безрадостност, безнадеждност, сексуална импотенция, депресивност и липса на мотивация. При злоупотреба със сексуалната функция екстремното завишаване на този медиатор и хормон води до тежки разстройства в настроението. При по-умерена употреба на „нормалния” сексуален оргазъм, психическото преживяване отговарящо на наситеността с пролактин е чувството за сива делничност, досада и загуба на онази приказност на живота, характерна за човек с качествено различен хормонален баланс. Доказателства за горните твърдения намираме в експериментите на  (Suleman, 2001) – веднага след затварянето на клетки на диви маймуни, докато те се опитват активно да избягат, в тях се повишава нивото на кортизола. Когато обаче след няколко дни се предадат и откажат от опитите си, в тях се повишава пролактинът, а настроението им се променя в тиха безнадеждност и депресия. Изследванията сочат (Heaton, 2003), че състоянията, които се свързват с повишаването на равнището на пролактина, са загуба на либидо, променливо настроение и депресивност, враждебност, тревожност, главоболие, безплодие, натрупване на килограми.

 

            Лошата новина е, че за да заглуши негативните емоционални реакции, човек се хвърля отново към моментните преживявания на секса с върхов оргазъм. Докато го върши, емоционалният дисбаланс стихва, но само няколко десетки минути след приключване на акта, хормоналният дисбаланс се задълбочава. Допаминът спада още по-ниско, пролактинът се покачва още повече, а жаждата, причинена от Delta FosB се усилва до болка. Емоционално процесът се преживява като силен спад на настроението, депресия, тревожност и агресивност. Жаждата за удоволствено преживяване и спиране на негативните емоционални състояния става непреодолима, а цялостното психично състояние незавидно. За да компенсира причинената дисбаланс, човек започва да изпитва нужда от други дроги, които временно тушират дискорда в него: алкохол, сладки и други висококалорични храни, дрогата на агресивното поведение и насилието и т.н.

 

            Оказва се, че обикновеният върхов оргазъм има мощно въздействие върху настроението ни и не е по-различен от който и да е друг химически наркотик. Ординарният оргазъм, както всяка друга дрога, представлява временно облекчение, което само усилва порочния кръг от емоционални и хормонални пикове и сривове. Лимбичната верига на удоволственото (оргазмено) възнаграждение, която контролира сексуалния нагон, е тази, която ръководи и всички останали пристрастявания. По този начин неправилната употреба на сексуалната ни функция може пряко да ни тласне към развитието на наркотична, алкохолна или хранителна зависимост. Експериментите показват, че хамстерите след копулация са много по-податливи на амфетамини от все още девствените хамстери (Bradley, 2001). При полово активните тийнейджъри се наблюдава по-високо ниво на употреба на наркотици отколкото при сексуално неактивните (Columbia University, 2004).

 

 

            Животинските импулси в древната част от мозъчната кора – лимбичната система – които командват голяма част от биохимията и емоционалния живот на съвременния човек, са програмирани така, че да служат на оцеляването на човешките гени, като поставят благосъстоянието на индивида на заден план. Древните импулси, тласкащи човека към сексуален акт, целят прокреирането на рода. Те осигуряват предаването на гените, без значение конкретното състояние на индивида. Но – дали в съвременните условия на пренаселена планета имаме толкова голяма нужда от „плодете се и се множете” линия на действие? Въпросът е реторичен... За да прояви и развие човешкото в себе си, човекът трябва да осъзнае процесите на взаимовръзка между него самия, тоест висшите чисто човешки познавателни структури и първичните нагонни и афективни импулси на подкорието си. Да ги осъзнае, да впрегне силите на животинското в себе си така, че то да служи на човешкото в него, а не обратното!

 

                                               Зависимостта като Психосоциален Проблем

 

            Зависимостта в човешкия организъм се диктува от процеса на възнаграждение в лимбичната система, в зоната, пораждаща примитивните емоции, такива като страх, страст, удоволствие, сексуално привличане и нагон, хранителния нагон и т.н. В еоните на развитие на човешкото тяло, еволюцията е имала нужда от сигурен механизъм, който да осигури продължаването на съществуването на вида ни. Човек има вродени импулси, които го тласкат към удоволствието от храната, секса, към власт в социалните процеси, карат го да се стреми към удовлетворяване на удоволствието и да бяга от болката. Химическите вещества на наркотиците засягат именно този най-интимен механизъм. Приемането на дозата стимулант се идентифицира от амигдалата в мозъка на човека като действие, водещо до по-пълно задоволяване на прокреиращите либидно-сексуални функции, както и като действие, задоволяващо хранителния глад или получаване на внимание и власт в социума. Действието на дрогите е аналогично на това на храненето, секса, получаването на удоволствие, които мозъкът ни регистрира като позитивни за продължаването на рода. И точно тук древният механизъм на старите ни мозъчни структури, предназначен да предпази и увековечи рода ни, изиграва лоша шега на човека, дръзнал да посегне към дрогата. Човек започва да приема дрога съзнателно или по подражание, често поради невежество относно действието и, а нерядко поради определени особености на възпитанието в ранните си години. Но, каквато и да е причината, ако продължи, в него на биохимично, хормонално, медиаторно и психично ниво протичат процеси, които водят до жестока химическа и емоционално-когнитивна зависимост. Когато приеме дозата, в мозъка на човека се покачва драстично трансмитерът допамин. Това се преживява подобно на сексуален оргазъм, който обаче трае по-продължително и е по-мощен. Както и при сексуалния акт, приемането на храна или удоволствието от обществената значимост и получаването на внимание, се отделят ендорфини и енкефалини, носещи радост и еуфория. Но това не трае дълго. Скоро се отделя Cyclic adenosine monophosphate(cAMP), който активира протеина CREB (cAMP response element binding), явяващ се транслиращ фактор за медиатора динорфин, който спира отделянето на допамин и инхибира цикъла на удоволственото възнаграждение. На емоционално когнитивно ниво този процес се преживява като депресия, анхедония (потиснато настроение), отчаяние, липса на енергия, безсъние и т.н. При продължителната употреба на веществото или извършване на действието, което предизвиква този процес, спирането на стимуланта води до абстиненция.

 

            Едновременно с отделянето на динорфин, се задейства отделянето на друг транслиращ фактор – Delta FosB, който причинява болезнена „жажда”, компулсивен стремеж към веществото или действието, предизвикало оргазмените (като такива са идентифицирани от лимбичната система) преживявания. Това обсесивно желание продължава седмици и месеци, дълго след като действието на инхибиращия ефект на динорфина е затихнал. С времето на приемане на дрогата, количеството й трябва да се увеличава, поради увеличаването на толерантността на организма към нея. Това е порочен кръг, който може да бъде прекъснат само с много смелост, решителност от страна на пациента, с помощта на опитен и отдаден на работата си терапевт и биохимичната подкрепа на метадоновото действие. Хората, попаднали в този порочен кръг, противно на разпространеното мнение, не са слабоволеви или глупави. Не – просто действието на гореописания психо – биологичен процес е толкова мощно, че всеки позволил си да развие зависимост, неизбежно преживява силни когнитивни и афективни промени, въздействащи и на социалното му поведение. Жаждата за дрогата на емоционално ниво, причинена от телесната биохимия, е толкова силна, че зависимият е готов на всичко, за да си набави средствата, с които да се снабди с поредната доза.

 

 

            Ето какво споделя със зашеметяваща проникновеност мой познат, успешно преминал през ада на зависимостта:

 

“Това за физическата зависимост от първата доза е една от най-опасните заблуди! Особено ако е поднесена от авторитетен източник – родител, учител, лекар.В действителност няма нищо такова. Първите 7-8-10 дози, дори взети в последователни дни, без почивка, НЕ СЪЗДАВАТ НИТО ФИЗИЧЕСКА, НИТО ПСИХИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ. Напротив - липсват каквито и да е неприятни последици. И това е едно от коварните неща на опиатите. Обикновено пробващият за първи път има някакъв опит с алкохола и последвалия препиването махмурлук и очаква подобен ефект и след първата дрога. Инжектира си хероин, става му топло, приятно и отпуснато и го държи 3-4 часа. След това заспива. Ако не го дозира правилно, повръща 10-15 минути след инжекцията, но това не му разваля удоволствието. Аз лично при първия си опит си вкарах около 3 пъти повече дрога от необходимото и след това повръщах цяла нощ, 17-18 пъти. Но ми беше едно хуууубаво и леко да си повръщам...

На следващия ден се събуждаш след 9-10 часа сън и ти е бодро и свежо, като че ли се връщаш от отпуска на Хаваите. Липсват каквито и да е неприятни усещания. Е, ако си предозирал, може леко да ти се върти главата и да ти е приятно замаяно, но след няколко часа и това минава. И точно в този момент, ако си чувал дивотиите за физическата зависимост след първата доза, започваш леко да се съмняваш. Пробваш втори път, трети, правиш си почивка от седмица-две-месец-два, пак вземаш... А страшната и унищожителна абстиненция никаква я няма... Замисляш се – да не би ти да си някакво изключение ? Но гледаш и околните – пробват заедно с тебе, спират с тебе и на тях също им е добре. На края решаваш, че това са глупости, които възрастните разправят, за да те държат далече от дрогата. И се подкарваш смело и безотговорно...

Правиш си всяка вечер по 1/3 или половин пакет, всичко е супер, няма проблеми... Само че към края на първата седмица започваш да се събуждаш малко по-рано сутрин, не чак толкова бодър... И ей така, в периферията на съзнанието ти започва да се върти мисълта - а защо да не се убодеш още веднъж, да не чакаш до вечерта? Речено - сторено. Започваш по два пъти на ден. След няколко дни обаче въпросният 1/3 или половин пакет започва нещо да не те хваща както в началото. Започваш да правиш по 2/3 или цял пакет... Постепено минаваш на по 2-3-4-5 пакета наведнъж... Започваш да се правиш по 3 пъти на ден, по 4, по колкото има... Ставаш неспособен да заспиш, без да си издрусал всичката налична дрога...

Но в началото си пробвал да спираш след няколко дози, успявал си без проблеми и си твърдо убеден, че абстиненцията е митологично животно, което не се въди по нашите земи! И все още можеш да спреш когато си поискаш. Просто нямаш причина да го правиш точно днес...

            За да се разбере психиката на зависимия, трбва човек да знае първо как и защо действа дрогата. Като под дрога разбирам опиати - морфин и неговите производни, както и синтетичните им аналози - хероин, лидол, еукодал, демерол, омнопон, фентанил, кодеин и т.н. Кокаина, амфетамините, халюциногените и леките дроги (трева, хашиш) са съвсем друга тема, нямаща НИЩО ОБЩО с опиатите.

            И така - реално погледнато, животът е нелечимо смъртоносно заболяване. Всеки ден телата ни започват да функционират мъъъъничко по-зле от предишния и на края процесът завършва с бавна и мъчителна загуба на почти всички способности и смърт. Ако човешкият мозък възприема действителността такава, каквато е, всеки от нас ще се чувства като осъден на смърт няколко дни преди екзекуцията. За да продължим да живеем, да се размножаваме и да се усмихваме, мозъкът ни произвежда естествени опиати - ендорфини и енкефалини, които, свързвайки се с определени рецептори в мозъка, създават усещане за радост, щастие и благополучие. Този механизъм е възникнал еволюционно, за да осигури оцеляването на вида, за това и най-силно усещане за удоволствие създават дейностите, свързани с оцеляването, адаптирането и възпроизвеждането.

            Опиатите представляват аналози на ендорфините и енкефалините, които се свързват със същите рецептори и предизвикват същите усещания. Но употребяващият ги няма нужда да извърви целия път по самоусъвършенстване и полагане на усилия, за да извърши дейност, която предизвиква отделянето на ендорфини и да се почувства на края добре. Вместо това той затваря веригата „на късо”, вкарвайки директно опиат в кръвта и от там – в мозъка.

            От тук следва основното правило за оценяване на риска - колкото повече проблеми има човек, колкото по-зле е адаптиран, колкото по-ниска е самооценката му - толкова по-лесно развива зависимост. И обратното – колкото по-добре живее, с колкото повече положителни емоции е изпълнено ежедневието му, толкова по-слабо му действа дрогата.

            Типичен пример е една моя позната ветеринарна лекарка, преуспяваща и със собствен бизнес. Заедно с няколко приятели създадоха верига ветеринарни кабинети и магазини в цялата страна, бизнесът им върви, тя работи основно по специалността си, спортува и като цяло живее пълноценно и без особени проблеми. Пийва съвсем умерено и не пуши. Реши да пробва хероин – просто така, от любопитство, за да разбере какво е усещането. След първата доза стоя, стоя, гледа ме учудено и накрая попита: „А кога ще ме хване?. Аз се изумих. Кик-ът (най-силният приятен „удар” на дрогата) се появява преди да е вкарано цялото съдържание на спринцовката! Попитах я нищо ли не усеща. Каза, че и е сравнително добре и отпуснато, но нищо особено. След няколко минути взе да се съмнява, че дозата е била малка. Предупредих я, че ако си вкара още ще повръща, но тя реши да рискува. Направи си още половинка, пак стоя учудена известно време. След малко повърна. Но така и не разбра какво му е хубавото на хероина. Повече не е опитвала.

            И тя не е единствен пример. Познавам няколко човека (39, ако трябва да бъдем точни), на възраст над 20 години, които са пробвали хероин или морфин венозно от любопитство, след като им обясних как стоят нещата и не успях да ги разубедя. Почти всички се ограничиха в рамките на един опит. Останалите взеха по още 2-3 пъти. До момента нито един не е развил зависимост. Но всички бяха възрастни хора, с образование и професия, които си имаха работа, доходи и пълноценен собствен живот.

А това какъв ще е животът на човека зависи до огромна степен от сценариите и моделите на поведение на родителите му. Едно дете, което получава грижи, внимание и обич (да не се бърка с глезене), което бива поощрявано и наказвано адекватно, а не според настроението на родителите си, израства с дълбокото вътрешно убеждение, че то е ценно и заслужава уважение. А светът е познаваем, поддава се на контрол и от детето зависи да постигне това, което желае. Когато порасне, то полага необходимите усилия и постига целите и мечтите си. И обратното – липсата на родителски грижи, внимание и разбиране, прекалената строгост или пълната незаинтересованост създават несигурност и неувереност у детето. То опитва различни начини да спечели благосклонно отношение от родителите си и ако никога не успява (или получава внимание на случаен принцип, независимо от постъпките си), в него остава вътрешната нагласа, че светът и животът са нещо хаотично, което не се поддава на управление. Детето остава убедено, че не заслужава нищо добро и не може да направи нищо, за да промени положението. Като правило се отпуска по течението и следва пътя на най-малкото съпротивление. Това са базови сценарии, които се формират до 7-8 годишна възраст, шлифоват се приблизително до края на пубертета и след това се променят много трудно. Ако някой се интересува повече от тази тема, да чете Ерих Берн.

Да се върнем към младия наркоман. Той се боде вече няколко седмици редовно, качил е няколко пъти дозата, но все още е убеден, че може да спре. Човекшият мозък биологично е създаден така, че да бяга от неприятните факти към приятните лъжи с помощта на химични вещества – споменатите ендорфини. Опиатите прекрасно изпълняват тази роля. Наркоманът става все по-склонен да се самозаблуждава и да избягва констатирането на неприятните факти от реалността около него. А те стават все повече. В началото един пакет от 3 лв. му стига за 2-3 дни. Дрогата му излиза по-евтино от почерпване с алкохол. Сега има нужда от 7-8-10 пакета на ден, които струват около 25-30 лв. Парите свършват. Започва да взема заеми, да продава вещи от дома си... Дрехите и външният вид загубват значението си, а и за тях не остават нито пари, нито време. Приятелите му започват да го избягват, защото винаги им иска пари на заем, а и дрогата постепено е заела централно място в съзнанието му. Вече не му се дискутират абстрактни теми по цяла нощ, не му се ходи на купони и танци, не го интересуват дори гаджета... Единствено когато си направи поредната доза за малко става отново предишният човек. След няколко месеца приятното усещане вече продължава само няколко минути след инжекцията, а в следващите няколко часа се чувстваш просто нормално.

Но рано или късно идва момент, в който се налага да спреш. Поне за няколко дни. Свършил си парите, проблеми с родителите, полицейска хайка срещу пласьорите... Тогава разбираш какво в действителност представлява абстиненцията. Започва 8-12 часа след последната доза като лек грип. Болки в ставите, главоболие, обща отпадналост. В следващите часове болката се засилва. В края на първия ден вече е непоносима. Болят те костите, ставите, мускулите. Както и да легнеш, както и да се свиеш – боли. Имаш чувството, че месото ти тежи по костите и от това те боли. Не можеш да спиш, не ти се яде, повръщаш, разстройство... Потиш се и те тресе. Нещо като тежък грип, умножено по десет. На пристъпи, но дори и между тях не можеш да подремнеш повече от час-два. Ако нямаш късмет – от време на време и халюцинации. Неприятни. Змии, паяци, кървави чаршафи, летящи срещу тебе отвсякъде... Кой от каквото го е страх... Не се срещат много често, но и не се забравят, след като ги изпиташ веднъж.

В такова състояние наркоманът е готов на всичко, само и само болката да спре. А лекарството е известно – една доза. В момента, в който си я вкараш, болката изчезва. Всичко става чудесно и розово. Остава само споменът за абстиненцията. И твърдото намерение никога вече да не оставаш без дрога, за да не се повтори тя. Първият цикъл е завършен. Вече си зависим и го знаеш. От първия ти опит са минали между няколко месеца и година-две.

След това нещата тръгват по спирала. Търсене, друсане, търсене, друсане... Проблеми с близките, приятелите, полицията. Здравето се влошава. Спиш все по-малко, хронично си преуморен, а целият ти ден минава в търсене на следващата доза. Защото абстиненцията винаги е на няколко часа от тебе. Момчетата започват да крадат, момичетата – и да проституират. Дистанцираш се от тялото си – то става просто инструмент за снабдяване на мозъка с наркотика. Рано или късно започваш да препродаваш дрога, за да си заделяш по малко от всеки пакет. И за да не се забележи липсата го допълваш с каквото имаш под ръка - фарингосепт на прах, какао, дори счукани тухли. А дрогата минава през няколко ръце и всеки си заделя... Вените ти започват да калцират, при опит да се убодеш се пукат и не можеш да вкараш материала, за който си търчал цял ден. Организмът обеднява на калций и започва да го тегли от костите. Зъбите ти започват да се трошат, ноктите да се чупят, косата оредява... Далеч невинаги разполагаш със стерилна спринцовка, за дестилирана вода и спирт и дума не може да става...

            Един ден поради някаква причина решаваш да спреш окончателно. Рядко заради себе си – вече си прекалено изтощен, за да ти пука. Обикновено заради някой близък – гадже, родител... Някой, който все още държи на тебе. По някакъв начин изкарваш физическата абстиненция. Аз спрях от раз, на чисто, т.е. без намаляващи дози и без заместваща метадонова терапия. Продължи около седмица. Изкарах я някак. Момичето, заради което спрях, не се отдели от мене за повече от час през това време. Има и варианти в психиатрия, с невролептици. Замайват те така, че да не усещаш толкова силно болката. Но за сметка на това се гърчиш 2-3 седмици и след това си като парцал още толкова.

            Както и да е - събуждаш се един прекрасен ден и чак се изненадваш от липсата на болка. Толкова си свикнал с нея в последните дни, че ти се струва необичайно нормалното усещане на тялото. Ставите те наболявт, но не е като преди. Ходиш, ядеш, спиш... И тогава започва психическата абстиненция. Мозъкът е лишен от опиати, а през времето, докато си друсал е отвикнал сам да си изработва ендорфини и енкефалини. И светът ти се струва кошмарно място. Завиждаш на обикновените хора, които ей така си щъкат по улиците и се усмихват. Направо не можеш да ги разбереш на какво се радват толкова. А на тебе ти е гадно, тъпо, отчаяно и безнадеждно... Всяка вечер сънуваш как се бодеш. И всичко, което ти трябва, е една съвсем мъъъъничка доза. Не да те издруса, само да се почувстваш нормален човек за малко. Но знаеш, че след първата доза абстиненцията започва от началото. Със всичките болки отново.

Липсва ти и компания. Не искаш да виждаш старите наркомани, защото знаеш, че няма да издържиш и пак ще започнеш покрай тях. А всички останали те избягват. За тях си „дрога”, на повечето дължиш пари, от някои си взел на заем неща, които после си продал и издрусал. Те са заети, имат си свой живот и ги вълнуват неща, които ти си пропуснал в последно време... Колкото по-късно си започнал и колкото повече умения си усвоил преди да започнеш дрогата, толкова по-големи са шансовете ти да спреш. Защото имаш нещо, към което да се върнеш и което да те сближи с някакъв социален кръг. При мене бяха компютрите и екстремните спортове. Като напук, непрекъснато срещаш познати наркомани. И докато когато си бил закъсал никога са нямали, спреш ли, за проклетия всеки те черпи. На кой баба му умряла от рак и останали няколко ампули морфин, кой спечелил от някъде някой лев и иска да се почерпите заедно... Законът за всеобщата гадост в действие...

Психическата абстиненция продължава между 6 месеца и три години. Над 95% от наркоманите не успяват да я изкарат до края и започват отново. Или минават на промишлени количества алкохол и се пропиват. Което все пак е компромисно решение – наркоманите живеят средно по 8-9 години след закачането си, а алкохоликът може и 20-30 да изкара.

Ако издържиш около 2-3 години след последната доза, организмът се възстановява. В смисъл, ако след този период вземеш една доза, не изпадаш във физическа абстиненция. Толерансът намалява до първоначалния, т.е. нормалната доза за начинаеш ти действа като на начинаещ. При правилна диета и необходимите витамини и микроелементи костната плътност се възстановява до нормалните си стойности, черният дроб спада (ако не си се заразил с хепатит от обща спринцовка), зъбите престават да се рушат и могат да бъдат пломбирани и изградени. Остават единствено промените в личността. Вече си значително по-циничен и трудно нещо може да те разтревожи или извади от равновесие. Покрай периодичните погребения на приятели си притръпнал дори и към смъртта им и тя не те трогва особено. И си лишен завинаги от способността да вярваш на красиви лъжи и илюзии...”

 

И друг случай:

 

            ''Когато върху теб се стовари психическата абстиненция, се чувстваш като смазан от валяк. Имаш отчаяна нужда от помощ и подкрепа. Сам е трудно, почти невъзможно...

            Тогава един приятел каза, че чул за клиника за зависимости. Даде ми телефон – обадих се, после се срещнах с главния психотерапевт в клиниката. Тъй като чувствах, че съм на ръба и всеки миг мога да тръгна да търся дрога, минах на метадонова терапия. По-късно постепенно намалихме метадона, докато не го спрях напълно. Включих се и в групите на клиниката – едната беше когнитивна и по-практически насочена, другата психоаналитична. Научих толкова за себе си и за човешката психика въобще, колкото не бих могъл да науча за три живота. Всяко сенчесто несъзнавано кътче на душичката ми бе разучено щателно и осветено, анализирано и впрегнато в съзнателна работа. Намерих и приятели твърдо решени да вземат живота в ръцете си.

            Терапевтите от клиниката обаче станаха най-добрите ми приятели. Никой дотогава не се беше интересувал така от живота и бъдещето ми! И с тяхна помощ – успях! Преминах трите години и ето ме сега – жив и здрав, с една много силна и ценна опитност. Както казва Ницше: ”Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен!”. 

 

            Първият случай е пример за човек, който сам, без помощта на заместваща метадонова терапия, без психотерапия, е успял да преодолее наркотичната си зависимост. Но, както той самият казва, над 95% от зависимите не успяват сами да се справят със силата на желанието, тласкащо ги към следващата доза! Затова и съзнателното търсене на помощ и подкрепа, е решаващо!

 

                                                  Модел на една клиника за зависимости

            Нуждата от професионална подкрепа в процеса на лечение на зависимостите

 

            Клиника “Канчелов” се намира в столицата на България – София. Разположена е в самия център на града, в зона, защитена от градската шумотевица и автомобилни задръствания. Помещението, ползвано от клиниката, всъщност представлява двустаен приземен апартамент, в който двете основни помещения се използват за провеждане на психотерапия, събрания на управителния съвет на клиниката, терапевтите и медицинските лица. В третото помещение, малко килерче, се осъществява предоставянето на метадона на наркотично зависимите.

            Обслужваните лица, въз основа на почти символична месечна такса, биват поставяни под грижите на медицински лица – лекар и медицински сестри, психолози и психотерапевти и социален работник.

            Лекарят осъществява постоянна супервизия върху физическото състояние на наркотично зависимите лица.

            Медицинските сестри изпълняват подобна роля, служат за връзка между лекуваните и лекаря и регулират процеса на контролирано приемане на метадоновия заместител. Основно звено в клиниката са психолозите. Един от тях е Case manager, като ролята му е да следи за връзката между психичните процеси на пациентите и социалната им дейност във връзка с процеса на лечение. Той е междинно звено между ролята на психотерапевтите и социалния работник. Дейността на Case manager-a може да се характеризира като осъществяване на краткосрочни решение–ориентирани (solution oriented) интервенции и контакти с пациентите, в духа на краткосрочните проблем – решение ориентирани психологически терапии. Case manager-ът си служи и с психологически инструменти от типа на структурирано интервю и психологически тестове.

  

            Социалният работник се грижи пациентите на клиниката да получат социална подкрепа, съдейства им в трудоустрояването, социалната адаптация и интеграция.

            Безспорно, сърцето на клиниката са психотерапевтите. Клиниката осигурява терапевти, обучени в различни психологически парадигми, такива като: системна, психодинамична, когнитивно – поведенческа, юнгианска арт школа и други. Осъществяваните психотерапии обхващат целия интрапсихичен, междуличностен и социален живот на пациентите, като по този начин са от ключова роля в процеса на лечение.

 

            Мога съвсем чистосърдечно да кажа, че успехът на клиниката, който е може би водещ в интернационален мащаб, се дължи освен на многоспектърната терапевтична интервенция, основно на личностната харизма, безкористност, психичен интегритет и сила, професионализъм и всеотдайност на психотерапевтите. Бидейки професионалисти от световна класа, те буквално творят чудеса – при това го правят с изумителната скромност, присъща на всички наистина стойностни личности.

 

                                          Комплексност на Прилаганите Подходи 

 

            Клиника “Канчелов” се занимава основно с преодоляване на хероиновата адикция. В клиниката към пациента се подхожда многостранно. Третира се както неговата биохимия, така и вътрешнопсихичният му живот. Обхващат се семейните му отношения и социалните му интеракции. Ето кои са прилаганите терапевтични интервенции:

 

-          Метадонова програма

-          Индивидуална психотерапия

-          Групова психотерапия – психодинамична, когнитивно – поведенческа и арт терапия

-          Системна терапия – консултации, обхващащи процесите в семейната, професионална и приятелска среда

-          Solution oriented интервенции, осъществявани от case manager-a

-          Социална подкрепа – осъществява се от социалния работник

 

Кратко описание на извършваната дейност при всеки от подходите:

 

-          Метадонова програма – Метадонът е вещество с действие, подобно на това на хероина и също води до адикция. Прилага се при пациенти, при които спирането на приема на наркотичното вещество води до тежка абстиненция. Приемането на метадон по биохимичен път неутрализира абстиненцията и, за разлика от хероина, се разтваря бавно и действа многократно по-продължително, на което се дължи и терапевтичният му ефект. Тенденцията е с течение на времето дозите на приемания метадон постепенно да намаляват, при което индивидът да се освободи изцяло от зависимостта си. Поради спецификата си на действие, метадонът понастоящем се прилага като основно лекарствено средство в терапията на зависимостите в цял свят.

-          Индивидуална психотерапия – в клиника “Канчелов” индивидуалната психотерапия се прилага при работа с ексесивно тревожни пациенти, за които груповият процес е непоносим и води до силна фрустрация. Тенденцията на клиниката е в процеса на индивидуална работа пациентът постепенно да бъде подготвен за групова терапия, което води до постепенното му социализиране и спомага социалната му интеграция

-          Групова психотерапия – груповата психотерапия от гореспоменатите три вида представлява сърцето на психотерапевтичния процес в клиниката. Психотерапиите в клиниката работят върху всички модалности – когниция, чувства и поведение. Водени от изключително опитни и умели терапевти, преминали през много години обучение и оставили зад гърба си множество разрешени случаи в личната си практика, груповите терапии действително са ядрото на терапията на хероиновата зависимост.

-          Системна терапия – този подход включва в терапията си и семейството на пациента, обсъжда се родословието му, социалните му и служебни отношения, като се смята, че психичните процеси в пациента са пряко свързани с гореспоменатите системи и процесите в тях.

-          Solution oriented approaches – намесата в смисъла на „проблем – решението му” се осъществява от case manager-a, който насочва пациентите в хода на решаването на ежедневните, свързани с цялостната терапия на адикцията му проблеми

-          Социална подкрепа – осъществява се от социален работник, който съдейства на пациентите при социалната им адаптация, намирането на работа, взаимоотношенията им с работодателите и обществото и т.н.

 

Колкото и изненадващо да звучи, клиника “Канчелов” е една от водещите организации в международен мащаб, която осъществява успешна терапия на хора, страдащи от зависимости. Терапевтите на клиниката участват в най-важните конференции и семинари, свързани с терапията на зависимостите, провеждани в Съединените Щати и западна Европа, взаимодействат с най-реномирани клиники в тази насока от цял свят и осъществяват непрекъсната обмяна на опит. Клиниката се заема с дейности в сфера, която мнозина терапевти и организации от цял свят избягват, поради ниската степен на успеваемост на терапевтичната и медикаментозна намеса в тази област. Но изключителната харизма на отбора на клиниката, цялостната му съгласуваност и екипна работа, пълната, до жертвеност отдаденост на терапевтите на процеса на помощ на пациентите – творят чудеса. Дори лица с дългогодишно тежко пристрастяване успяват, с помощта на специалистите от клиника “Канчелов”, да постигнат независимост от дрогата и да положат живота си на нови основи! Погледнато статистически, в глобален формат – резултатите са впечатляващи!

 

                                         

                                                             Биохимия на Coitus Sublimatus

 

            Какви биохимични процеси протичат обаче, когато човекът, заслужил названието си Sapiens (Разумен), осъзнае мощното въздействие на сексуалния акт, правен така, както е тласкан от природата на животното в него, и го насочи към по-висшите еквиваленти на тази природа, към първоизточника му?

            Допаминът отново се покачва, започват да се отделят окситоцин и ендорфини, т.е. енергията на страстта в нас бива сублимирана до състояние на радост и блаженство. Но – този процес не бива грубо прекъснат от оргазма, а бива задълбочаван и продължаван. Отделянето на окситоцин и ендорфини продължава, което постепенно предизвиква настъпването на състояния на все по-фино и мощно блаженство, любов, радост и хармония, на единство и центрираност.

 

            Тестостеронът и допаминът не биват освобождавани и губени при постигане на върхов оргазъм, за да бъдат заменени от стресови хормони, а биват използвани като гориво, което тласка производството на окситоцин, енкефалини и ендорфини. След време тестостеронът и тласканият от него допамин намаляват плавно, като се заменят от окситоцин и ендогенни опиати. Тези медиатори и хормони на безкористната любов, щастието, чувството за приказност и красота, продължават да циркулират в организма дни след такъв акт. През това време човек се чувства балансиран, спокоен, уравновесен, пребивава “тук и сега”, естествено се наслаждава на мига. Тестостеронът, подобно на допамина, също намалява по време на акта. Ако мъжът еякулира след, да кажем двучасов такъв акт, течността ще бъде малко, рядка и безцветна. Секретите на тестисите и простатата са преминали в кръвотока, трансформирали са се в други вещества и елементи. В източната алхимия този процес се нарича изпаряване на семето. Резкият спад на допамина и тестостерона – медиаторът и хормонът на страстта, жизнеността и енергичността, на младостта и силата – бива избягнат и се превръща в постепенна сублимация в хормоните и трансмитерите на щастието.

 

            Според изследванията на трансперсоналните психолози, привеждането на телесната биохимия до подобен баланс от практици от източните и западни езотерични школи, е подобрявало  здравето, имунитета, психическото благоденствие и визия, както и драстично е увеличавало продължителността на живота.

 

            Тези мои разсъждения се основават на скромния ми опит в това поле на действие, знание за процеса, така, както е представян от трансперсоналните психологични школи на изтока и запада, както и на съвременната биохимия и неврофизиология. Засега пълноценни психологични и медицински експерименти в тази сфера липсват и предстои да бъдат проведени. Такива експерименти трябва да бъдат проведени съвместно с психолог и лекар, с директно измерване на телесната биохимия в двойки, владеещи акта на сублимацията и в други, които изпълняват обикновен секс. Идеите за такива експерименти назряват по цял свят и ще узреят в практическото научно доказване на тези извечни истини.

 

                                                    Психологични Процеси при Coitus Sublimatus

 

Чувството, което се преживява в този процес, е следното: страстта е добре дошла. Страстта е нужно и задължително гориво. Повече страст (либидо) – повече възможности за издигане в каузалните, недуални сфери на съзнанието и битието. При сублимацията страстта не се изразходва по конвенционалния начин, а се впряга на работа. Партньорката/партньорът става единственото нещо на света, единственият обект в полезрението на съзнанието.    Концентрацията в него/нея, водена от страстта, става толкова пълна, че ставате едно. При тази динамична Бхакти Йога, възлюбеният се превръща в нашата вселена. Това е концентрация, водена от сърцето. Няма насилствени скучни упражнения, а тласкан от душата процес на идентификация и цялостност. Хормоналната нагнетеност, количествената концентрация на страстта достигат предела си и преминават на качествено нова плоскост – тази на чистата любов, блаженото съзерцание, пълната еднонасоченост на съзнанието към един обект, тук и сега. Жената/мъжът, с която/когото се сливаме, се превръща в свещена богиня/бог, в единствен обект на ума и сърцето ни. Силата на страстта се канализира в по-фините състояния на съзнанието, в преживяването на чиста безкористна Любов. Любовта изпълва двамата до предела на съществата им, прелива и се излъчва от тях. Те стават едно цяло същество. Тази любовна слятост е реално преживяване в свръхсъзнанието им, в което се осъществява. Съзнанието се разширява и обхваща свръхсъзнанието. След такова преживяване, дори да се случи само веднъж в живота на човека, той ще знае, че светът и собствената му душевност съвсем не се ограничават до пределите, които му предоставят ортодоксалните разбирания. Когато човек се стреми към разширяване на съзнанието си, тази практика на любовно единство става прекрасен инструмент, който катапултира преживяванията до висините на вътрешнния му небосвод. С времето на практикуване на медитация и любовно сливане те двете стават едно. Медитацията става любовен процес, а любовният акт става медитация. Тогава, ако човек сметне за нужно, може да изостави секса. Но, може и да продължи с него. Зависи от индивида. Строгите правила са за масите. Дори и в езотеричните учения. С времето на практиката, състоянията, достигнати по време на акта, стават спътник по време на ежедневието, като фон на всички дейности. Човек не става съвършен. Не знам какво е съвършенството и дали и Господ е съвършен… Характеровите особености и поведение се запазват, но зад действията, чувствата и мислите все по-силно започва да прозира едно тихо безмълвно състояние на сърдечна връзка с нещата, на нежност и красота. Това състояние с времето на стремеж и търсене се засилва, а когницията, чувствата и поведението стават все по-прозрачни и овладяни от този тих вътрешен свидетел. Свидетел толкова нежен и фин – като далечен звезден шепот, който обаче става най-близкият ни приятел и любим.

 

Когато страстта се издигне до любов и сърцето се отвори, умът утихва в прегръдката на светлото спокойствие на интуитивната мъдрост и прозрение. Карл Юнг би казал, че при такава сублимация човек постепенно се издига до все по-висши нива на контраперсоналния си комплекс: Анима/Анимус. Изтласканите репресирани пълнежи на сянката (или “ТО”, по Фройд  /психоанализата специализира в проявленията на сянката, но не стига по-далеч от нея/ ), отхвърлени при борбата на аза с нежеланите и неприемани от него желания, сега биват осъзнати и интегрирани, извисени до техни по-висши еквиваленти. Тук се крие и огромната психотерапевтична стойност на медитацията на свещения секс. Примитивният човек обикновено е много здрав психически, защото никога не се бори с импулсите си. Няма угризения, няма морал, който да му поставя цивилизованото общество, няма съжаления за постъпките си. Но той е дивак. Разумът му е застинал на предоперационален митичен стадий. Цивилизованият човек, поставен в рамките на определени изисквания на обществото си, както и на собствените си стремежи и морал, изтласква желанията, стремежите и потребностите, които не приема, бори се с тях, при което те преминават в подсъзнанието му. Озовали се в несъзнаваната му сянка, в “ТО”, тези импулси се проявяват във вид на неврози, психози или в по-леки случаи, като променливи настроения. Свещеният полов акт в частност и медитацията като цяло, действат другояче. Страстите, омразата и гнева, алчността и похотта не биват презирани. Човек не се бори с тях. Той знае, че те са неразделна част от животното в него, от старите му мозъчни структури, от сянката му. Човек просто ги осъзнава със събудената в него светлина на разширеното си съзнание и ги сублимира. Сублимира страстта и похотта в любов, омразата в съзидателен устрем към творчество. Ключът е осъзнаването и пренасочването, а не потискането.

 

                                               Психоенергетика на  Coitus Sublimatus

 

            Ако пожелаем да се вместим в рамките на разбиранията на съвременната материалистична наука, ще трябва да представим необятността на океана чрез калта на блатото... Тъй като не съм съгласен с редукционисткия подход на съвременната наука и не успявам да се огранича дотолкова, че да се вместя в кошмарно тесните й рамки, позволявам си да включа, разширя и конкретизирам в описанието си на coitus sublimatus понятието за психичната енергия.

            Всеки, който осъзнава психичните си процеси и състояния, осъзнава огромната важност на психичната енергия, огъня в него! Енергията ни дава здравословна амбиция, която задвижва живота ни, тя стои и зад страстта, и зад любовта, тя задвижва когнитивните процеси на мозъка и менталността ни и захранва знанието и мъдростта. С остаряването енергията в нас си отива бавно, но сигурно. Някои специалисти по боравене с вътрешната енергия съумяват да спрат процеса на загуба и да развият духа в себе си. Но дори да не успеем да достигнем до такъв висш контрол над тялото и съзнанието си, хармонизирането на психичната енергия в нас със сигурност води до положителни промени. Енергията е директно свързана със съзнанието и когато успеем да я нагнетим, да движим равномерно потока и, да я рафинираме, тогава качеството на съзнанието ни става различно. Емоционалното и енергийното състояние са преплетени в единна верига. Ако силата намалее или ако се подпуши поради психическо потискане, неприемане на определени емоции, настроението ни веднага се променя, телесната биохимия превключва на друг режим, когницията се замъглява, погледът се навежда надолу, походката и езикът на тялото стават съответни, настъпват депресивни и агресивни състояния, а любовта и здравословният стремеж се заменят от страх и раздразнителност. Човек започва да избягва социалния живот, невротизира се и страни от обществените интеракции. Основни причини за загубата на сила и неправилното и протичане, са следните:

      -     Липса на връзка с извора на живота, с духа, с трансперсоналните, каузални и недуални сфери на битието и съзнанието

-          Неправилно мислене, погрешни концепции, тясно съзнание

-          Песимизъм, негативна емоционална нагласа

-          Енерго – разхищаващо поведение – животински „нормален” секс, прекалено количество некачествена храна, обездвижване

-          Некачествен социален обмен – липса на такъв; прекалено отдаване; енергиен вампиризъм

 

Свещената сексуалност е свързана с всички тези сфери и взаимоотношенията помежду им. В идеалният случай е добре, преди човек да пристъпи към акта на сексуална сублимация, няколко години да е спазвал въздържание, да е устремявал съзнанието си към източника и да е установил вече съзнателни връзки с този източник, така че да може да „прикачи” и сексуалността си към тях, да я насочи по вече установените канали към извора на Любовта. Така се практикува в езотеричните школи. Ако няма вече донякъде отворено съзнание и връзка с дебрите на собствената душевност, има опасност актът да бъде опошлен и страничният ефект от времевото му удължаване да бъде използван единствено за раздухване на страстта и удовлетворяване на егоистичните стремежи към удоволствие. И резултатът от така преживявания на хоризонтално ниво акт ще е психическа и хормонална адикция и физическа злоупотреба и изтощение. Разбира се, не можем да очакваме, че когато човек пристъпи към свещената сексуалност, той ще е овладял напълно съзнанието си, ще е постигнал самадхи на едно или друго ниво... Но, за да може половият акт да бъде качествено преживяван различно и да тласка към висшите сфери, е нужно вече да има едно донякъде отворено съзнание и известна връзка с тези висши сфери, постигната чрез молитва, медитация, чист и дисциплиниран живот. Тогава енергията, отключена при алхимичния процес на взаимообмен, естествено ще се влее в устрема ни към Истината. Енергията на половия акт се превръща в силен приток към реката на сърдечния ни стремеж към Любовта и след приключването му, вместо печалното чувство на ограбване, характерно за общоприетия секс, се чувстваме тотално различно. В нас се събуждат слоеве на съзнанието, с които сме загубили досег още през детските си години. В нас заживява отново радостната приказност на живота и умът ни се научава отново да преживява настоящия миг с искрена благодарност и отдаденост. И, за да не оставя някой профройдистки настроен психолог с погрешното впечатление, че процесите, които описвам, представляват „Регрес на либидото и фиксиране в инфантилен стадий от развитието му...”, ще добавя следното: подобни преживявания, при пълно осъзнаване и присъствие на Аза (Селф), който разширява границите си, са ярък пример не за регрес, а за прогрес на либидото и свързаните с него психични компоненти на егото, супер-егото (предсъзнаваното), “ТО”, тяхното пълно осъзнаване  и включване в границите на аза. Тоест, извършваният процес е практическо изпълняване на препоръката на хер Фройд: „‘То’ трябва да стане Аз!” Импулсите на подсъзнанието биват разкривани и осветлявани от съзнанието, дотолкова, доколкото то (съзнанието) получава светлината си от проникването си в пределите на свръхсъзанието.

            Както виждаме, процесите на медитативната сексуалност далеч не се ограничават с компонентите на психичната картография, така, както са представени от класическата съвременна психология. За свръхсъзнанието, до което емпирично достига изследователят на съзнанието си, говори интегралната психология на Карл Густав Юнг, Кен Уилбър, както и трансперсоналната психология на Станислав Гроф, Роберто Асаджоли и др.

 

            По време на свещената интимност, в двойката влюбени протича обмен на всички нива от съществата им.

            На физическо ниво, мъжът и жената овладяват силата на оргазма си, с което създават предпоставка и база за по-нататъшна работа. Хормоналната секреция и мозъчната медиация превключва от режим на загуба, хормонален срив, водещ до стресовата реакция борба или бягство, с последващо бавно и мъчително възстановяване и емоционален дисбаланс, в режим на прогресиращ хормонален синтез, хармонизиране и баланс.

            На фино физическо, енергийно, или етерно ниво, либидният пълнеж бива съхраняван и канализиран във вътрешно телесната енергийна мрежа, където протича през нейните канали. Тези канали са прекрасно обяснени в огромен обем литература, затова тук ще посоча само личните си преживявания.

            В първите месеци и години от опита да се почувства, визуализира и насочва енергията, човек е склонен да полага прекалено големи умствени усилия, с което всъщност блокира хода и ясното й възприятие. Но това е нужен етап, за да се установи ментален праксис, навик за положението на каналите, методите за работа и концентрация. В зависимост от школата, която човек следва, има разлика в акцента на работа с различните канали, като тези, с които не се работи съзнателно, участват индиректно и автоматично. В тантрическите школи движението на енергията е само по гръбнака, в даоските – в задния, мъжки, възходящ канал, и през предния, женски, низходящ канал. Винаги при вдишване енергията се насочва нагоре, към мозъка, а при издишване, надолу. Добре е за известно време вниманието на практикуващия да бъде насочено предимно върху движението на енергията през торса и главата, а след примерно година или повече практика, да бъде осъзнато нейното движение и през ръцете и краката. След това започва осъзнаването й дори извън тялото.

            Упражненията за осъзнаване на енергийното движение могат да се изпълняват навсякъде и по всяко време. На опашка в магазина, в автобуса, както и в специално отделени за това сесии, у дома, в спокойна атмосфера.

            На анатомично ниво, движението нагоре през централния канал, отговаря на лемнисковия сензомоторен път през задната част на гръбначно-мозъчните рога, през ствола и междинния мозък, към мозъчната кора. Движението на енергията надолу, физиологично погледнато, отговаря на пирамидалните пътища от мозъчните структури, през предната част на гръбначно-мозъчните рога, към моторна активация на цялото тяло. Пирамидният път е свързан и с вегетативната нервна система, с нейните плексуси в предната част на торса, което, мислейки по аналогия между енергийната система и телесната физиология, заличава разликите между гореспоменатите даоски и тантрични системи за протичане на енергията.

            С времето човек разбира, че прекаленото концентриране върху отделен канал или център само спира възприятията му за потока на енергията като цяло. Вместо да използва ума си, за да се опита силово да придвижи енергията тук или там, човек започва да осъзнава естествения й теч. Участието на умствената концентрация става по-фино и нежно. За да се насочи енергията някъде, е достатъчно единствено да се насочи умът натам, естествено, леко и непринудено, спокойно и без насилие. Основната работа се прехвърля от концентрацията в определени центрове и канали, в цялостно осъзнаване, в чувстване и преживяване на потока на силата в цялото тяло, дори и извън него. Единственото волево концентриране през цялото време си остава усилието на ума за пренасочване на енергията по време на половия акт нагоре. Ако следва естествения ход, заложен от природата, при този акт силата има склонност да изтича надолу и навън, през половите органи, както и да материализира съзнанието, да го впримчва в прегръдките на страстта, да го насочва към външния обективен свят, да го огрубява. Като насочим ума и съответно енергията към мозъчните центрове, ние обръщаме потока на силата нагоре, към фината енергетична мрежа в тялото, както и обръщаме посоката на съзнанието навътре, към висшите сфери на медитативната когниция, към чувството за красота и хармония, накратко, към Любовта, Мъдростта и Истината в нас.

 

            Обмяната между партньорите става на всяко ниво от физическото и енергийното тяло, както и на емоционално, ментално и каузално равнище. Половият акт е пълен обмен и оставя незаличим отпечатък върху енерго – информационното поле на двамата. Затова безразборният секс винаги води до морален и духовен упадък. С всеки човек, с когото правим любов, ние се свързваме енергетично с невидими, но здрави съдбовни нишки.

 

            Често се случва по време на акта жената да симулира възбуда и оргазъм. За да се случи динамичният процес на взаимен обмен, за да станат двамата динамо – трансформатор, който излъчва енергията си към свръхсъзнателните региони на битието, за това съществена предпоставка е и двамата партньори да бъдат в оргазмено състояние. Състояние, което медитативно вливат в разширяване на съзнанието си!

 

Енергията се прелива между двамата любовници, през всяка част от телата им. Когато оргазмът се овладее, енергията потича по енергийната система и като следствие от това, чувствителността на цялото тяло драстично се увеличава. Цялото тяло става един полов орган. Двамата дават енергията си един на друг, като колкото повече дават, толкова повече получават от партньора си. Дават енергия, Любов и Светлина. Двамата стават едно цяло. И не само символично, а буквално преживявано състояние на цялостност – на енергетично, емоционално и ментално ниво. Сливат силата на Любовта и Светлината си. Сливат вътрешния си огън в един общ, по-силен и мощен, единен пламък. Мъжът чувства енергията на жената като мека и влажна. Жената чувства силата на мъжа като гореща и огнена. Магнитно – електричните полета на двамата могат да се сравнят с турбина, която произвежда електромагнитен поток – електричество, което се насочва в посоката, определена от съзнанията на влюбените.

 

            При обикновения акт съзнанието е концентрирано в гениталиите, респективно съзнанието се свива до грубото преживяване на тежка животинска страст и преследване на максимално удоволствие. В Coitus Sublimatus, удоволствието се сублимира в чиста Космична Любов, в необятно звездно съзнание! Или поне се отварят дверите на възможността за такава насока и цялостният процес работи за развитието на човешкото в човека. Енергията потича по гръбнака, като буквално окъпва мозъка в блажен водопад от мощни заряди. При овладян оргазъм, всичко, което е нужно, е да се наблюдава процеса. При наближаване до оргазма, половите жлези започват да пулсират, като изстрелват канализираната енергия по енергетичната мрежа, по цялото тяло, в мозъка. Вътрешните органи, които са хранилища на определени емоции, се хармонизират. Както казват китайците, протича сливане на елементите им – тоест хармоничното им здраво взаимодействие, проектиращо се в чувство за баланс и благосъстояние. Енергията, както и съзнанието, на което тя е носител, се разпростира и през енергетичната мрежа на партньора ни. При това обменът е така пълен, че чувството за отделност изчезва. Балансът на Ин/Ян в тялото се установява. Това води до психично състояние на центрираност, блаженство, преживяване на настоящия миг – „тук и сега”.

            Енергията е жива и наситена със съзнание вибрация. Енергията е носител на информация – при сакралния полов акт партньорите взаимообменят енергията си в сублимиран вид. Първоначалното усещане при проникването е за собствените енергетични движения, предизвикани от сексуалната възбуда. Постепенно собствената ни енергия обгръща тялото и аурата на партньора, разпростира се през неговата меридианна и аурична мрежа. Когницията ни преживява това енергетично взаимно обгръщане и преплитане като сливане на двете съзнания. Възприятието на енергията става по-реално от всякога. Тя е придружена от характерните за свещения сексуален акт чувства на космична обич и единство с живота и конкретно с партньорката (партньора). Както нашата собствена енергия прониква и обгръща тази на партньорката (за удобство ще говоря само от позицията на преживяване на единия пол), така и нейната навлиза в нас – усещаме я като влажна нежна обич, топлота и мокрота – проява на силата на любовта. Мъжката енергия от своя страна е възприемана от жената като гореща, суха и огнена – проява на силата на волята. Обединената сила на партньорите циркулира през телата и аурите им, създавайки онова приказно чувство на единство, цялостност, завършеност, пълнота, блаженство стигащо до неописуем екстаз, траещ десетки минути и часове – т.н. долинен оргазъм. Такъв акт тласка партньорите в дълбоко съзерцание отвъд ординарния когнитивен процес – съзерцание наситено със светлина, блажена радост и мощна сила. Центърът на самосъзнание автоматично се прехвърля в самия Селф – цялостната личност на индивида. Обичайната когниция на малкото его остава, но присъства само като малък незначителен елемент, част от една много по-обхватна и зряла, цялостна свръхсъзнателност.

            Човек осъзнава, че при вдишване, енергията – собствената и тази на партньорката му, се издига нагоре, а при издишване се спуска надолу.

            При издишване енергията преминава през телата и крайниците на двамата и се свързва със земните енергии. От позицията на психологическия процес, това спускане се преживява като слизане в дебрите на подсъзнанието, до дивата страст на нагонната ни природа.

            При вдишване слятата в едно сила на двамата се издига нагоре през телата и главите им и се свързва с необятността на вселената. Психологическото преживяване е за разширяване на съзнанието до сферите на свръхсъзнателността, до космическите структури на безграничните ни човешки потенции.

            Така човек емпирично разширява обхвата на съзнанието си както до свръхсъзнанието, така и до подсъзнанието, тоест практически осъществява процеса на „графтинг”, присаждане на нагонната си дива природа (подсъзнанието, старите мозъчни структури) към висшата постконвенционална когниция на свръхсъзнанието си (висшите церебрални дремещи дотогава мозъчни процеси). Разбира се, това не е абсолютно и крайно преживяване, но само начало на един безграничен път на необятни възможности. Преживяването в източните йога и тантрични системи се описва като Самадхи.

 

            Когато човек е неопитен, той има склонността да се опитва прекалено грубо да контролира движението на енергията и състоянието на съзнанието си, да влага прекалена авторитарност в процеса. Това обаче само блокира процеса както на енергетичен теч, така и на полет на съзнанието до неизследвани сфери на преживяване. Постепенно човек задълбочава чувствителността си за перцепция на енергията и разбира, че процесът протича спонтанно, като за амплифицирането му е нужно единствено известно леко осъзнато дишане, концентриране на вниманието и фокусиране на очите.

 

            Енергетичното тяло става по-чувствително и живо и човек започва да усеща енергията и извън физиката си. Енергията на другите хора, на мястото, където се намира, на земята, на космоса. Съзнанието се разширява и връзката с дълбокия вътрешен Аз (Селф) става по-силна и директна. Индивидуацията (Юнг), себеактуализацията (Маслоу), се превръщат от абстрактна цел в реално психично състояние. Символично погледнато: Любовта на жената се слива с Волята на мъжа, за да се роди детето на Мъдростта – разширяването на съзнанието на двамата. Това е колкото интерперсонален процес в двойката, толкова и интрапсихичен процес на сливане с вътрешния мъж или жена – Анима/Анимус. Религията реферира относно този процес като сливане с Божеството. Разбира се, това сливане е на много степени, а развитието е безгранично.

 

                                                              Хилотропен Подход 

 

            В огромна част от древните даоски текстове, посветени на изкуството на брачните покои, към секса се реферира като към война, а към партньора, като към враг. Този враг трябва да бъде победен, излъган и ограбен. Когато енергията му бъде изкуствено възбудена, знаещият метода, изсмуква максимална част от оргазмената му енергия, като се захранва и подмладява с нея. Такъв явен енергетичен вампиризъм се преподава, повече или по-малко замаскиран, в някои съвременни школи. Като се съди по сумите, които тези школи изискват за кратките си семинари, вампиризмът на преподаващите се е разпрострял и във финансовите им дела...

 

            Тъй като се водих по методи на такава школа (тази на Мантак Чиа), дълго време следвах подобни инструкции, опитвах се да дърпам силата на партньора, да я засмуквам колкото се може по-интензивно и повече, да не допускам собствената ми енергия да се влее в енергийните центрове на партньорката ми, а да стана един вид поле на вакуум, за да засмуча нейния живец... Докато се водих по методите на тази школа, аз ги приемах за чиста монета и не ги подлагах на съмнение. За радост, не станах кой знае какъв специалист във въпросното „издърпване” и така и не се научих да крада така, както се препоръчваше. Всъщност, понякога, когато се чувствах слаб и депресиран, когато енергийното ми поле бе слабо, тези техники сработваха мощно, като след акта се оказвах с възстановена енергетика, напомпан с жизнената есенция на партньорката си, а тя получаваше главоболие... Но – нека ми е простено – не осъзнавах какво върша.

 

            Гръцката дума „хилотропен” означава „насочен към частта”. Такъв подход наистина откъсва човек от целостта на живота, превръща го в егоистично раково образование, което черпи от всички ресурси около себе си с единствената цел да задоволи егоизма си. През цялото време, когато съзнателно се опитвах да следвам похватите за спиране на собственото отделяне на енергия и за всмукване на енергията на партньора, блокирах естествения ход на енергията. Съответно, като следствие от тази изкривена концепция, съзнанието на човек се изкривява право пропорционално на успеха в приложението й. Човек става лицемер, лъжец, отношението му към предполагаемия любим е единствено като към резервоар на енергия, която трябва да бъде открадната. Ако упорства в това, човек тръгва в съвсем различен път – път на себичност, безлюбие и тъмнина. Хилотропната посока на съзнанието постепенно се внедрява в целия живот на човека и се разпростира във всяко негово действие, чувство и мисъл. С опитите си да изсмуча силата на партньорката си, аз спирах напиращите в мен мощни трансперсонални преживявания на единство, сливане и дълбоко потапяне в съзерцание на единението и недуалността. Струваха ми се подозрителни... А, когато въпреки това се случваха, аз съзнателно ги блокирах и бягах от тях, като си мислех, че при тях губя енергия. Като малък прилеп, аз упорито, години наред прехвръквах в мрачните тунели на тесните концепции и погрешни насоки. А идеите имат по-голяма сила, отколкото си мислим. Те задействат релевантни на тях емоционални състояния и поведенчески модели. Това е един наистина тъмен път, път на лявата ръка, както символично се нарича на изток... Но, преживях много и то от лична опитност. Макар и погрешен, опитът си е опит. Слава Богу, наистина не бях така добър в „издърпването”, както ми се искаше и въпреки волята ми, често по време на акта потъвах в силни недуални състояния на съзнанието, воден от душата си, от вътрешния си водач, който стои зад воала на ума. Този водач ме и накара да продължа пътя си, но в съвсем друга посока – в противоположната. Всъщност, ученията на лявата ръка често се прикриват зад идеологията на десните пътища, така че промяната не беше драстична. Тъй като разпространените становища по въпроса за секса и отношението му към духовността, са меко казано противоречиви, трябваше да преживея всичко от личен опит. Осъществявах поврат, завой, като не знаех докъде ще ме отведе той.

               

       

                                         Противоречия. Моряшки Живот

 

            Преминах през няколко години жестоки противоречия. Тъй като не знаех какво да правя, изпаднах в другата крайност и се опитах да отрека секса. Никога не успях, но опитите ми причиниха жестоки вътрешни терзания, борби, кризи, безсъние, отчаяни стремежи, последвани от провал. За да бъда настрана от изкушенията на женската красота, започнах работа на кораб. Ето как изглеждаше опитът ми там.

 

            През 2000 година започнах работа в гръцката корабна компания „Фестивал Круизис” като ютилити. Ютилити означава помощник, но на практика става дума за чистач. Имах висше образование, но започнах работа като чистач. Никой не забелязва чистачите, те са невидими... Сякаш владеещи тибетска тайна практика, те са обвити в тънка непрозрачна завеса от неприкасаемост! Обути във високите си гумени ботуши, с ръкавици до лактите и дрешки вечно омазани от гряз, пропили се с боклука, с който се занимават, тези момчета са извънкастови елементи. Мислите че касти има само в Индия? Ами! Не е точно така! Попитайте себе си, когато минавате покрай българска гражданка от ромски произход, която почиства улиците на малкия ни щат – дали й изпращате едно добро чувство на благодарност, едно светло мисловно послание, пълно със заряд на радост и признание? Едва ли! Въпреки че без техния на практика самоотвержен труд, поради символичното заплащане, бихме газили до колене в найлонови торбички и опаковки от кроасани, ние просто не забелязваме тези хора. Ние сме над тях…

 

            Дори и да споделяме някакви морални ценности и духовни идеи, в нас е дълбоко заложено чувството за превъзходство и високомерие над такива „низши” твари. Когато подписах договора си за ютилити, си нямах идея за какво става дума всъщност, знаех 100-тина думи на английски в сегашно време и просто тръгнах. Когато пристигнах в Дубровник, Хърватско, където корабът щеше да акостира на следващия ден, за една нощ бяхме настанени в луксозен хотел… сигурно, за да е пълен крахът на следващия ден. Бяхме три момчета, българи. Представиха ни на супервайзера ни – румънец със силно невротично тревожен темперамент, постоянно подскачащ наоколо като пуканка и с нетърпение чакащ края на договора си, за да се прехвърли в по-добра компания: „Дисни Круизис”. Казваше се Мал Корнел. Когато пристигнахме на кораба, Мал ни заведе в „седалището ни” – каюта с размер два на два метра, с четири койки, две двойки от по на два етажа. Нямаше място за нищо. По средата на каютата имаше пространство от около един квадратен метър, на който стоварихме куфарите си. След 10 минути бяхме в лондри, пералнята, където шивачът ни даде служебни дрехи, минали през гърба на един Бог знае колко хора. Около 30 минути след стъпването ми на кораб „Мистрал” вече бях на работа. Мистър Корнел ме разпредели в централното миялно, Main Dishwash на ресторанта, трапезарията. Попаднах там точно вечер, по време на вечерята, с моите 100 английски думи, в екип от 6 души. Четири момчета от Индонезия и двама българи, аз и едно от момчетата, с които пътувахме. Понеже имаше липса на хора, диш уошът беше буквално затрупан и преливащ с хиляди чинии, купички от супа и десерт. Сервитьорите идваха и направо мятаха пълните си табли върху плота и тичаха за нова поръчка. После разбрах, че са длъжни да разпределят нещата от таблата, с което да улеснят момчетата от миялното, но в една гръцка фирма, редът е последното нещо, за което може да става дума. Гледах втрещен планината от чинии, шумът от поставянето им в машината беше над сто децибела. Никога до тогава не бях работил с чужденци, за Индонезия (Бали, Суматра, Калимантан, Ява, Борнео), родината на колегите ми, правех асоциации с Индия, но не знаех много за тяхната държава, нрави и обичаи. Казаха ми да редя купичките от една мивка пълна с гореща вода на касетки и да ги пускам през машина. Гръм и трясък ме заобикаляха, едва разбирах английския на момчетата, а и почти не ги чувах. Нямаше ръкавици… по принцип никога нямаше и всеки криеше ръкавиците си из разни дупки на кораба, но тази първа вечер бе сякаш специално приготвена от съдбата като тежък шамар за егото ми. Бърках с голи ръце в горещата вода пълна с химикали и тиня, не знаех къде се намирам, корабът се клатеше силно… Средиземно море е бурно – след време, когато пътувах в Тихия и Атлантическия океани, разбрах че е възможно да има цели месеци без почти никакво вълнение... Получих морска болест, гадеше ми се, индонезийците ми се струваха като извънземни, ръцете ми горяха от врялата вода, трясъкът на чиниите проникваше в сърцевината на съзнанието ми и сякаш ме режеше с нож. Порязах се на счупена купа. Но какво от това – няма време за превръзки, за спиране. Спреш ли, спира и ресторантът, сервитьорите нямат чисти съдове, чаши, клиентите чакат, бизнесът пропада. Станах мъничко зъбчато колелце от голямата машина за печелене и пране на пари. И понеже бях нищожно малко колелце, се въртях с бясна скорост. Пушинг, пушинг, нон стоп. На масата-плот се изсипваха тонове останки от лангусти (lobsters), които минаваха през мелачна машина и оттам се изхвърляха в морето. За гостите лангустите бяха деликатес, но за мен бяха само мъртви тела, с разтворени стомаси и висящи останки от меса. Индонезийците въобще не се притесняваха от гледката и миризмата, за тях това беше нещо обичайно. Понякога сервитьорите връщаха непокътнати порции и момчетата спокойно си хапваха над купищата от мизерия… След време, когато се опознахме, станахме добри приятели. Всъщност, заради тях и досега Индонезия ми вдъхва чудесни асоциации. Колегите ме приеха, разбираха, никога не ме обвиняваха за нищо, с дружелюбие и без всякаква корист се отнасяха към мен. Едно топло силно чувство на доверие и приятелство възникна между мен и тях! В компаниите, за които работих имаше хора от цял свят – работех с над 60 нации от различни точки от глобуса. Обаче първият ми сблъсък с чужденци беше именно с индонезийци. И попадението беше точно в центъра на мишената на сътрудничеството и душевната кооперация. С колегите си станах истински приятел, установи се тази неописуема мощна връзка между душите ни, по която директно тече информация и не е нужно дори да се познава детайлно общ език, комуникация не на вербално, но на чисто енергоинформационно, душевно ниво. Такава връзка с българите на кораба нямах. Имах я с неколцина индиеца, с едно или две черни момета, но никога с човек от западните нации.

 

            През първата си вечер на кораб „Мистрал” си казах: „Ако сега не умра, никога няма да умра!”. Но уви – оказа се, че смъртта и живота са по-тясно свързани, отколкото си мислех. След първата шокова вечер за няколко дни нещата се успокоиха. Работата не беше малко, но аз бях свикнал да работя здраво от България. Имаше си пик часове, а през останалото време беше по-спокойно. В първите дни на работата си на кораба веднага щом сложех главата си на възглавницата и заспивах като бебе. След около 10-на дни обаче една нощ не можах да заспя. Просто не можах. Това беше нещо ново за мен. Дори ми беше интересно. На следващия ден бях леко отнесен, но се справих. Беше ми се случвало и преди да не лягам по цяла нощ и после да работя. Но да не заспя поради фактори вътре в мен – никога. Мислех си, че това е инцидент и не се притеснявах. Но, всичко се повтори, потрети, хронифицира се и стана система. Дали се дължеше на стреса в работата? Не мисля. Стресът продължи точно ден – два. И преди това съм имал напрегната работа с много стрес, но никога такъв проблем. Тогава току що бях навършил 28 години – 4 по седем години, и влизах в нов жизнен цикъл. Когато тръгнах към новата си работа, освен парите, водещ мотив за мен бе желанието ми да се науча да преживявам сексуалността си на по-високо, целомъдрено равнище. Но – нямах метода. Нямах си представа какво психическо отношение трябва да имам по пътя на стремежа си към една по-висша когниция. И се борех – противопостявях либидните си страсти с волевите импулси на висшия си аз. Този тотално погрешен подход резултира в убийствено безсъние. По цели нощи не спях, изгарях в трескави копнежи, образи на женски тела изпълваха съзнанието ми. Мъчително желание изгаряше душата и тялото ми. В дните след такива безсънни нощи, а те бяха повечето, работех трудно и бавно. Всяко действие, всяка мисъл дори ми тежеше. Чувствах се като тежководолаз, който е притиснат под огромното налягане на материята, на който не му достига въздуха и с огромен труд поема малки глътки въздух и едва повдига тежките си оловни обувки. В първите месеци външно не ми личеше. Дори на работата си се справях, макар и с неимоверни мъки. Не можех да се откажа. Достойнството не ми позволяваше. Баща ми и чичо ми дълги години пътуваха по моретата, техният пример беше пред очите ми. Не можех да спра. Щеше да изглежда като предателство, като поражение… „Ха, знаех си че няма да издържиш!”, щеше да каже майка ми, а баща ми само щеше да поклати глава. Предпочитах да умра, но да продължа договора си. Когато човек страда от хронична инсомния, резултатът е, че всички най-тъмни кътчета на подсъзнанието биват отключвани и вадени наяве. Преживях от болезнен личен опит дълбоко гмуркане в бездните на ада. На собствения ад. Така обаче човек по един жесток директен начин разучава тъмната си природа и има възможността да работи с нея и я обуздава. Когато не спиш хронично, ти си жив, но си и мъртъв. Нито си в пълно съзнание, нито си в безсъзнание. Плуваш в мъглата на едно гранично състояние, душата ти плаче от болка, жадува да заспиш за да се изпълни с живителна енергия, но е заключена в оковите на тялото. Мозъкът не я пуска. Невроните са сключили твърда мрежа пред вопъла й за свободен полет и се гаврят с нея. Този първи договор, който продължи единадесет месеца, без почивен ден, беше най-тежък. През цялото време, ден и нощ, в съзнанието ми извираха диви желания за секс, бясна похот изпълваше съществото ми, работех и се мъчех полуспящ, но вътрешно чувствах и виждах само едно: секс, секс, секс! Преди да се кача на корабите, за мен сексът беше голяма част от живота ми. Работех лека работа, имах пари, имах страстна и вечно желаеща ме приятелка. Бях на 20 години и рядко минаваше ден без да го направим. Но не просто секс… От доста години се интересувах от езотеричното познание, търсех Истината. Изчетох книги за вътрешен секс, за работа с енергийното тяло, и практикувах с приятелката ми. Научих се на многобройни оргазми, които ме пронизваха от долу до горе, научих се да продължавам един оргазъм с минути и след кратко затишие да предизвиквам друг. Това беше блаженство. Теглех силата на оргазма към мозъка, връщах я обратно, преливах я в партньорката си, чувствах излъчванията ни. Но главно целях едно – щастие, пълнота и свобода от бремето на тежката материя на този свят, в която бе оковано съзнанието ми. Удоволствие, което да служи на духа, което се сублимира в блаженство и екстаз. Книжките казваха, че може. И аз пробвах. Визуализирах енергийното си тяло над главата, пробвах да прехвърля съзнанието си там. Е, постигнах само това че на няколко пъти губих съзнание и се събуждах без да знам къде съм, клатещ се и чуващ съскане в ушите си… За тези практики е нужен Учител. Но къде беше този Учител в България? Защо не го намерих? Може би не го заслужавах? Може би! Може би го нямаше. Мечтаех си за Индия, за Тибет, за Китай … Преди да започна задграничната си работа, в продължение на пет години бях практикувал такива практики. Търсех, борех се, преценявах, изследвах се. Как се чувствам преди това, как се чувствам след това, плюсове, минуси! Семенната сила, която е всичко за мъжа, е като водата. Може да се излее директно за няколко минути акт или да се изпари за по-дълго време, да се влее във вътрешните канали и облагороди тялото и съзнанието. Тогава посещавах теософското общество във Варна и следвах методите и цялостното излъчване на тази школа. А тя препоръчва борбата. И аз се борех. Опитвах се да бъда твърд и да побеждавам изкушенията, да бъда над тях. Нямах си представа с какъв враг съм се захванал и на каква губеща битка съм се обрекъл. Лидерите на теософското, а по-късно и на Рьорих- движението са същите тези същности, които стоят в ядрото на световното правителство. Говоря за истинските задкулисни лидери, за тези безсмъртни същества, за които знаем малко. Те са специалисти в управлението на съзнания. Не се наемам да твърдя кой е добър и кой лош, тъй като и двете са част от едно по-голямо цяло. Но факт е, че планетата ни бива ръководена изкусно от шепа адепти. Основен принцип в управлението на човешкото съзнание е: „Разделяй и владей!”. Този принцип не се свежда само до външното си проявление на създаване на два лагера, две държави, партии, организации, тяхното насъскване едни срещу други и по този начин контролиране и на двете страни, като им се предлага „спасително” решение, удобно на контрольора. Методът прониква и на ниво индивидуално съзнание и господарите на планетата ни го знаят от безброй милениуми. Когато съзнанието е объркано и разцепено на два воюващи лагера, то може да бъде насочено в посоката, в която пожелае специалистът, който създава предпоставките за процеса. Това е обширна тема.

 

            Аз се борех. Борех се против нагоните си, борех се против страстите и желанията си, опитвах се да ги потисна. В резултат те ме нападаха още по-силно от неуязвимата си позиция на подсъзнанието. Такава битка е обречена на провал от самото си начало. Но ето ме мен – малък човек, който беше решил да надрасне низшата си природа и преодолее земното притегляне на животинското си съзнание. Да успее да навлезе в науката на Посветените, да се устреми към Истината, да търси свобода от жалкото си съществуване в илюзията на ограничеността на играта, наречена живот. Противопоставях се с всичките нишки на волята, с която разполагах. И не успявах. Врагът беше безкрайно по-силен. Всъщност основният ми мотив да стана моряк беше фактът, че на корабите жените са малко и така ще успея да превъзмогна страстите си, да се установя стабилно в „Пътя” и променя съществото си. Но, уви – преживях ад, с който не всеки се е сблъсквал. Загубих съня си. Чувствах как мозъкът ми ще експлодира, как се късат влакънцата на невронната ми мрежа. Жадувах за сън, умирах за сън, но не можех да заспя. Ако заспях, беше за час – два, събуждах се и нищо не можеше да ме накара да потъна отново в блаженството на здравия сън.

 

            Обикновено в психологията инсомнията се свързва с депресията. Но аз нямах депресия. Имах неупотребено либидо, което тъй като не биваше задоволявано, се проявяваше като безсъние. А задоволяването му можеше да стане или по ординарния начин или по пътя на вливането му в каналите на сублимацията. Но аз не познавах метода. Ден и нощ, против волята ми, подсъзнанието ми бълваше секс – сцени, женски части, сексуални актове, гласове на жени в оргазъм, миризмата на жена, вкуса на жена, енергията на женската същност. Всяка жена за мен се превърна в богиня. Критериите ми падаха все по-ниско и ниско. А аз се борех. Отричах това което ставаше с мен. Отхвърлях импулсите на подсъзнанието си като нещо отделно от мен, нещо което не исках… желаех да бъда над тях. Борех се. Бях разцепен на две несъвместими части. Не знаех, че най-сигурният начин да подхраниш нещо, е да се бориш против него. В дългите нощи на безсънно взиране в самия себе си, се молех. Молех се на великите Махатми, на покровителите на теософското общество и по-специално на един от тях. Гледах портрета му, взирах се в големите му пронизващи очи и му се молех. Призовавах го да чуе молбата ми и ми помогне. Молех го да ме води с твърда ръка в пътя на Истината, дори пряко волята ми. Молех го и за сън, и за победа над низката ми същност.

 

            Мисля си, че всичко беше на мястото си. И работата на чистач, която смачкваше егото ми, и безсънието, което разбъркваше подсъзнанието ми и ме караше да се сблъскам със собствения си ад, и борбата със себе си! Човек се учи най-добре, когато изпита нещо на гърба си. Унижение, душевна болка, неправилен подход към съзнанието си – всичко това бяха превъзходни, но тежки уроци за мен. Не мога да кажа кое ми тежеше повече – безсънието и ужасните състояния в дните след това, или борбата и вечните провали и мъчителни изкачвания по склоновете на моралните ми устои. Отидох на лекар – той, както и всички други, ме пита за какво си мисля. Казах му че съм спокоен, че не ми липсват роднините, а само приятелката ми. Докторът ми препоръча да си намеря приятелка и да ходя на фитнес. Казах му, че като чистач, малцината жени на кораба не са в моите стадни правомощия и те биват поемани от самците от офицерския състав. Умишлено сравнявам човешкото и животинското стадо, защото приликите са далеч повече от разликите. Медицинската сестра, една румънка, хихикайки злобничко, ми каза, че знам какво трябва да правя в такъв случай. На фитнес ходех, в резултат на което направих една камара мускули. Това не помагаше на съня ми обаче. За „това, което знаех какво да правя”, както се изрази сестрата, понякога го правех и наистина след това спях. Но така само засилвах противоречията и моралните си борби, а и усещанията за спад в обхвата и нивото на съзнание не бяха единствено субективни. Докторът започна да ми дава таблетки, като каза да вземам по малко, защото са силни и водят към пристрастяване. Трябваше да вземам една четвърт от една таблетка. Тя беше разделена на 4 сектора с изтънявания за по-лесно чупене. Аз обаче вземах цяла, а по-късно и по две и по три таблетки. Започнах да влизам в лечебницата нощем, за да си набавя хапчета. Резултатът беше, че потъвах в силно замайване, но въпреки това не спях. Беше кошмар.

 

            По време на ваканцията ми в България се върнах към интензивен сексуален живот с приятелката си и сънят ми, като повикан с магическа пръчица, се върна. Блаженство! През втория договор получих промоция, минах на по-добра работа, спях по-добре. През третия си контракт смених компанията и работата си, условията на живот и работа в „Ройъл Карибиън” бяха съвсем различни от тези в гръцката компания. Аз съвсем зарязах борбата с нагонната си природа, дори поопознах мексиканките отблизо. Сънят ми се стабилизира.

 

            Душата ми обаче търсеше. Търсеше Истината и не се задоволяваше единствено с теоретичните постановки на книгите от различните школи, които бях прочел. Когато действително реших да тръгна по „пътеката” на личните опитности в езотеричната школа, се сблъсках със стената на собственото си подсъзнание! Разболях се от безсъние, което едва не ме уби. Имал съм нощи, и то не една и две, когато съм ходил на mooring deck-а, палубата с въжетата отзад на кораба. Там двигателят бумти с безброй децибели и не се чува нищо. За разлика от американската компания, за която после работих, на кораба на гръцката нямаше камери. Без да се притеснявам, че ще бъда сметнат за луд, отивах на палубата и виках. Виках колкото ми глас държи. Олекваше ми. Виках със злоба, с отчаяние, с болка, с мъка, с молба, с ярост, с вопъл за пощада. Останах цял, тоест не полудях, единствено благодарение на тежките усилия на съзнанието ми да оцелее.

 

            Безсънието първо невротизира, после психотизира, след което убива. Буквално убива физически. Може да ме разбере само този, който е преживял хронично безсъние в продължение на няколко години. Когато се връщах към привичния си живот и навици, спях нормално, но стремежите ми за прогрес в пътя на изследване на съзнанието и живота оставаха само в теоретичната плоскост!

 

            Години наред бях правил тантричен секс без еякулация, но нямах база за сравнение и затова се стремях да преживея и целомъдрието. Истинският човек в мен търсеше нещо повече. Но, подходът ми беше погрешен. Предстоеше ми да изуча един съвсем друг модел на овладяване на съзнанието, който да ми позволи да следвам жизнения си път! Методът на сублимирането, на трансформацията, на когнитивната присадка! Научих го в Канада. Съзнанието ми вече беше подготвено за него през годините на сблъсъци и противоречия, на обречена на загуба борба с низшата ми природа! До тогава бях обиколил повече от 30 държави, опознах нациите и начина на мислене на хората от цялата ни планета. А разлика в структурата на съзнанието на източния и западния, на северния и южен обитател на планетата ни, действително има!

 

            Ето така изглеждаше животът на един моряк през трите години, които той прекара на увеселителните туристически кораби по световните морета и океани!

 

 

                                               Противоречия, Борба, Разцепване на Съзнанието

Разделяй и Владей

 

Един много мощен похват за поддържане на невежеството в човека, за отстраняването му от Знанието и манипулирането му! Разделяне на два народа, противопоставяне на интересите им, насъскването им един срещу друг, подтикването им към война. Хвърлени във вихъра на войната, изтощени и разтърсени до дъното на съществата си, те са готови на всякакво решение, предложено им от трета сила, която винаги е същата тази, която е режисирала сблъсъка. Така сега тази същата сила им предлага спасение. Според интересите й, печели единият или другият народ, или се постига примирие, което обединява двата, или се извършват мащабни икономически и законови промени според желанията на кукловода, в ръцете на който се намират двете държави. Често двете страни не са отделни държави, но две групи от държави, сплотени в два съпернически лагера. Така се поддържа напрежението, пораждащо слепота, невежество и безумие, нужно на водачите на драмата, за да бъде човешкото стадо държано в подчинение и робство. Но тук навлязохме в сферата на политическата манипулация... Принципно същият похват, но на едно още по-дълбоко ниво се прокламира от всички екзотерични религии. Защото те са винаги оръжие в ръцете на управляващите, а те от своя страна са ръководени от същите задкулисни сили. Отново подчертавам, не използвам понятия от типа на добро и лошо, бяло и черно, само виждам причинно-следствени връзки и излагам визията си за ставащото в обсега на познавателната ми система. Вероятно, погледнато от по-висок план, ужасите на войните, както и трагедията на отделните съзнания, разкъсани от психологическо-манипулативните стратегии на управляващите, са оправдани в името на ползата и функционирането на цялото. Не мога да се наема да давам оценка, дори и мнение за процеси, които далеч надхвърлят позицията в която се намирам – позиция на затворник в тясна клетка с пет сетивни отвора и силно ограничен белтъчен проводник на съзнанието – мозък...

            Как действа екзотеричната страна на всяка религия, която служи като сито за тези, които не успяват да преминат отраженията на кривите й огледала, докато не изправят огледалата на собствения си ум, за да прозрат нишките на познанието, които се крият зад заблуждаващите й послания? Разделението, за което говорихме по-горе, бива прехвърляно на по-дълбоко равнище, на равнището на индивидуалното съзнание. Феномените на комплексното същество – човека – биват разделени на две части: Добро и Зло! Всички мисли, чувства и нагони, които имат животинска природа, а именно: страх, гняв и омраза, завист, ревност, алчност, лакомия, похот и т.н., биват обявени за „лоши”! Всички прояви на творчество, любовни нежни безкористни чувства, светли алтруистични висши мисли биват обявени за „добри”! „Е, и какво? - ще попита някой! – Какво толкова? Не е ли точно така? Не са ли поривите на животното, в което сме заключени, причина за всички наши нещастия? Не са ли всички възвишени мисли, чувства и дела това, което ни носи истинско щастие и ни определя като хора?” Да, така е! Точно така е! Това, което обаче е решаващо за нашия просперитет и развитие, е отношението и взаимодействието между двете, тъй като в нашия организъм те са неразривно свързани!

 

            Какво ни предлагат екзотеричните системи във всяка една психологическо-религиозна система? Те предлагат директното противопоставяне на двете същности в човека. Предлагат борба! Тези две същности могат да бъдат разделени на три, пет, седем, дванадесет, четиридесет и девет – но за удобство и опростяване на материала ги разделяме на две! Предлагащите метода на борбата знаят какво целят. Искрено търсещият човек започва да се стреми към чистота, към абсолютна чистота. Устройството на човешкия познавателен апарат работи така, че още щом мислите, чувствата и импулсите се устремят към фините сфери, на мига, право пропорционално на стремежа нагоре, се задействат противоположните импулси на проникване на енергия, желания и мисли в низшата природа. Това е факт, добре познат на всеки, който чистосърдечно се е устремявал към въпросната чистота, светлина и любов! Веднага щом съзнанието се устреми към свръхсъзнанието, към висшите региони, които му предстои да проучи, една друга част от съзнанието прониква надолу в подсъзнанието и разбунва в него равно по количество и противоположно по качество съдържание! Подобно на семенце, което прораства, съзнанието едновременно развива нежни листенца нагоре, към светлината, и едновременно пуска коренчета надолу, в мрака и влагата на земята, в противоположна посока. Търсачът пожелава Истината, тръгва към нея, но без да знае фактите за устройството на психиката си и начинът на функционирането й! Човек тръгва към Любовта, а не след дълго в него се събужда такава похот, каквато той никога не е изпитвал преди това. Устремява се към безкористието и алтруизма, а с ужас наблюдава в себе си завист и ревност каквито никога не е мислил, че може да изпита. Търсачът дръзва да потърси спокойствието и благодарността, а скоро в него закипяват животински бяс и омраза, деструктивност която потриса самия него! Той си казва: „Сигурно съм изключително нечист, необикновено зъл и порочен! Нищо, ще успея следващия път!” И той пробва, стреми се, моли се, медитира, чисти се. И колкото е по-настойчив и упорит в усилията си, толкова по-дълбоки и болезнени са паденията му и проявите на животното в него! Той не разбира – продължава да се стреми, бори се, опитва се да потисне поривите на събуденото си подсъзнание. Понякога успява и е доволен. Но не за дълго. Подобно на съд под налягане, похлупакът на волята му се изплъзва и всички нагнетени, потиснати пориви на животното експлодират. Той пада, съгрешава, върши точно обратното на това, към което се стреми най-искрено. Ако успее да потисне за по-дълго време либидото и свързаните с него чувства и мисли, той със сигурност ще развие или перверзия, или невроза, а може да стигне и до пълна психоза, тоест полудяване. При по-слаб стремеж, личностовото разстройство, тоест психопатията (характеропатията), са задължителни... През цялото време един искрен търсач се опитва от все сърце, с цялата си сила, ум и воля да следва повелите на висшите си пориви, думите на мъдреците, напътствията на учението, което е избрал да следва, но винаги пада, винаги! Това е битка, обречена на провал от самото начало. Колкото по-волеви и устремен е ученикът, колкото по-силно желае продвижението си по пътя на развитие на психиката си и проникване в законите на битието, толкова по-жестоки са паденията му и по-болезнени раните, които сам си нанася с тях и с угризенията след провалите си! Този болезнен процес може да продължи цял живот при някои, като в зависимост от степента на искреност и силата на усилията се развиват право пропорционални психични отклонения! Раздразненото и събудено животно, подсъзнанието, старите дялове на мозъка му отделят импулси, равни на търсенето на развитие на висшите неразработени дялове на мозъчната кора, на свръхсъзнанието. Стремящият се към духовен напредък ученик не приема страстите, които сега с преумножена сила го атакуват, страсти непознати на обикновения човек без стремеж към психическо развитие! Ученикът се бори, разкъсва се вътрешно, раздира се от противоречия! Всяка нежелана от него мисъл и чувство той потиска и изтласква в подсъзнанието си, откъдето те действат още по-силно и развиват умствени и дори физически заболявания в него! Мисли си, че е прекалено слаб волево и затова не успява. Всъщност, колкото по-силна воля има и я влага в този ужасен подход, толкова по-лошо пада и се саморанява! Ако такъв човек или група хора имат „духовен” водач, те могат да бъдат манипулирани по какъвто е угодно на водача им начин! Разкъсано на две несъвместими части, които обаче не могат да избягат една от друга, съзнанието на търсещия не може да избяга никъде, освен в прогресиращи по степента на задълбочаването си психични отклонения, както следва: психопатия (личностово разстройство), перверзии, невроза, психоза! Такова съзнание е готово да приеме всякакво външно решение от човека, комуто вярва. Готово е да приеме и най-абсурдните и жестоки предложения, които ще му дадат временен изход от вътрешната му трагедия и макар за миг отдих от безнадеждната борба! Такъв човек или група хора лесно биват превръщани в религиозни фанатици, готови да убият и майка си и баща си в името на болната кауза на ръководителя им! Разделяй и владей! Разкъсай човешкото съзнание отвътре чрез „висшите” идеи, които му втълпиш, и то ще е готово да изпълни всяка твоя команда, стига да не се осъзнае в каква клопка е попаднало! Но малцина се осъзнават. Доста прозорливост, информация и вътрешна интуиция се иска, за да може човекът, тръгнал със съвсем искрени намерения в един изглеждащ висш път, да се измъкне от капана на манипулацията, на средството за държане в слепота, подчинение и контрол! Най-безобидният изход от такъв стремеж, поддържан с наистина дяволския метод на борбата, разцепването, е отказване от усилията и връщане в „нормалния” живот на човешкото стадо! Живот, обречен на незнание и сляпо подчинение, стадна психика и пълно подчинение на посредствеността! И такова отказване се случва често. Всъщност то е по-желателно от прогресивно развитие на ментални отклонения с прогресираща сила. Много често търсещият се спира на един компромисен вариант, когато отчасти задоволява импулсите на подсъзнанието си и отчасти продължава да се стреми към някаква висша цел, да се стреми поне теоретично! Така поддържа един компромис, който го държи в степента на психопатия или невроза, без да стига до пълно умопобъркване! Такива са повечето религиозни фанатици, терористи, камикадзе изпълнители, садисти и убийци. Ето до какво води борбата с „низшата” природа, с корените в нас, с тази част от нас, която представлява неразделна съставка в цялостното ни същество и която трябва да се научим да укротяваме, използваме, да се сприятелим с нея. Някои от търсещите успяват да минат през ситото на погрешния, на пръв поглед правилен метод, който обаче ги обрича на провал и мъка. Тези малцина търсещи, с помощта на интуицията си, на базата на самоизследвания, подходяща литература и личен болезнен опит успяват да схванат правилния метод – този на сублимацията, на трансформацията, на психичната присадка, както се изразяват българските мъдреци Петър Дънов и неговият ученик Михаил Иванов! Може би действително болезнените, нараняващи и водещи единствено до кабинета на психотерапевта методи, преподавани от външната, екзотерична школа на религията, имат своето място като служат като сито за търсачите с добра интуиция, упоритост и ясен, способен на критично самоизследване разум. Може би нашата малка болка не значи много за съществата, които всъщност дирижират съдбите ни. Всичко би трябвало да има правдоподобно обяснение. Не смея да съдя, нямам и право. Просто разсъждавам и споделям безпристрастно преживявания и процеси, за които знам преди всичко от личен опит.

 

            Когато се бориш, когато отхвърляш част от себе си, порочният кръг на отчаяно изкачване и болезнено сгромолясване, не спира да се върти! Самата борба поддържа слабостите и нежеланите страни в характера, действия и импулси.

            Например, решаваш: „От днес ще спазвам целомъдрие – три месеца!”. Първите дни всичко тече гладко. Съзнанието е чисто и насочено към целта, каквато и да е тя. Постепенно обаче либидото се натрупва. Понеже не знаем как да го отработим психофизически, ние го отричаме. Еросът обаче продължава да нараства и се натрупва. Ние упорстваме и се борим срещу породените от него мисли и чувства. В резултат на това, те проникват в подсъзнанието, в „ТО”, в сянката ни. Оттам техните импулси стават много по-мощни и действат несъзнавано, неуловимо, а командите им са мощно обсесивно-компулсивни! Съзнанието започва да се чувства все по-малко и по-слабо под напора на неустоимо принуждаващите импулси на нагона. Както и да се опитва да се защити от тях, каквито и прегради да поставя, либидото е като мощна река, която не може да бъде спряна. Ако човек продължава да упорства, да се бори и дисоциира от сексуалната си сила и поражданите от нея страсти и мисли, както казах по-горе, възможните изходи са два. Или подчинение и изпълнение на нейните импулси, или продължаване на борбата и прогресиращо и усилващо се психично разболяване – невротизиране и полудяване.

 

            Има обаче и по-добър, трети изход от ситуацията – това е трансформацията, сублимацията, или както го наричат великите психолози Петър Дънов и неговият ученик Михаил Иванов – Духовна Присадка.

 

 

                                              Афективно Реструктуриране

 

                                                              Теоретична база     

 

            Човешкото съзнание е сложна система, съставена от многобройни слоеве, вълни и потоци, действащи или потенциални. За опростяване на изложението ми, тук ще сведа проявите на съзнанието до три основни сфери на проява: съзнавано, подсъзнавано и свръхсъзнавано. На езика на невронауките, тези три компонента на когнитивната архитектура биха се изразили така: съзнание и самосъзнание – висши корови функции; подсъзнание – подкоровите стари мозъчни структури, както и най-древният дял на кората – лимбичната система; свръхсъзнание – дремещите и области на когницията, асоциативните неразработени мозъчни зони и невронни мрежи.

 

            Подсъзнанието в нас обема характеристиките на всички нива на еволюцията преди човека – растения и животни. То е носител на инстинктивно-нагонните ни импулси, на най-първичните вродени механизми за оцеляване, хранене, секс и утвърждаване на личността. Една обособена сфера от подсъзнанието ни, която Фройд нарича „ТО”, а Юнг „Сянка”, е образно казано, ситуирана най-близо до съзнанието, като обхваща всички нежелани от индивида мисли, чувства и нагони, с които той се бори и се опитва да отстрани от сферата на съзнанието си. Анатомичен корелат на подсъзнанието в нас се явяват древните мозъчни структури на подкорието, както и най-старият дял на кората – лимбичната система.

 

            Свръхсъзнанието от друга страна, е неразвитият потенциал на човека, неговото бъдеще, мъдростта, космическото познание и любов, хармония и истина. Биологически погледнато, свръхсъзнанието корелира с неразработените мозъчни участъци, асоциативни зони, невронни връзки и процеси. Както знаем, мозъкът на съвременния човек функционира с едва 3-5% от потенциалния си капацитет. Свръхсъзнанието е висшият ни Аз (Self), Божествеността в нас, постконвенционалното и постформално съзнание, надлогическите операции на базата на интуицията, директното прозрение и недуалното разбиране. В когнитивната психология този вътрешен интегративен център се нарича „метакогниция”.

 

            Съзнанието в нас, с неговия център на самосъзнание (ego), е лидерът на сложните процеси в човешката менталност. Съзнанието е по-тясно или по-широко, в зависимост от еволюцията на индивида, от степента, до която той е успял да разшири проникването си в дебрите на подсъзнанието и висините на свръхсъзнанието, да ги обхване в периметъра на функционирането си. Самосъзнанието е както резултат от еволюционното развитие на подсъзнанието, така и инволюционна проекция на свръхсъзнанието. То е командният пулт на процеса, наречен човек.

  

            Моят личен опит, единодушно подкрепен от емпирията на мириади изследователи в областта на психичната структура през вековете, говори за следното: колкото по-силно се стремим към мъдростта и разширяваме кръга на съзнанието си в сферата на свръхсъзнателните опитности, толкова по-дълбоко навлизаме в бездната на подсъзнателния си ад. Едновременно. Според личните ми изследвания, колкото и скромни да са те, развитието е двупосочен процес. Чудесна илюстрация на този процес дава великият български психолог, философ и теолог Петър Дънов. Петър Дънов сравнява процеса на хармонично израстване на човешкото съзнание с развитието на едно растение. Добра метафора за подобна аналогия е лотосът. Първоначално семенцето на цветето стои затворено в черупката си. После постепенно прокарва стъбълце с листенца и коренче, но все още цялото растение е под земята, в мократа и плодородна, но тъмна пръст. Според мен, в такова състояние е по-голямата част от човечеството, все още заключена в двумерните си груби разбирания и визия. После, коренчетата проникват по-дълбоко в пръстта, а стъблото си пробива път през калта на тинята и навлиза във водата. Докато стъблото мощно се развива и неудържимо се стреми към светлината на слънцето над водата, корените на растението увеличават обема и дълбочината си, навлизайки все по-навътре в тъмнината на твърдата материя. Аналогично с това състояние е съзнанието на човек, който е надраснал грубата си двумерна материална перспектива и е дръзнал да навлезе в несъзнаваните региони от съзнанието си, в душевните свръхсъзнателни (трансперсонални, постконвенционални, проницателни /Кен Уилбър/) измерения и в мрачната, но наситена с ценна опитност тъмнина на подсъзнанието си. Като продължи да следва неспирния си стремеж към силата, светлината и топлината на слънцето, стъблото на растението достига до повърхността на водата, пробива си път през тънката завеса между течната и въздушна среда и се озовава в един много по-фин и светъл свят. През това време коренчетата на лотоса са проникнали мощно надолу в почвата, прегърнали са скалите по пътя си, поставили са здрава основа за развитието на цялото растение. Този етап кореспондира с проникването на съзнанието в каузалните и недуални състояния на възприятие, в сферите на освобождението и вечността.

 

            Петър Дънов преподава единствено в България, но неговият ученик Михаил Иванов разпространява парадигмите на неговата школа във Франция, Швейцария, Италия, Германия, САЩ, Канада, Русия, Африка и Латинска Америка. Михаил Иванов твърди, че човешкото съзнание, малкият аз, персоната, е проекция на един необятен и безсмъртен човек, на едно Аз (Self, Индивидуалност), което се проявява според степента от развитието на индивида или съответно, обществото. „Човек е гост в тялото на бозайник, но той самият е само наемател на това тяло, то не е неговата идентичност!”, казва Михаил Иванов. Ако се поддадем на импулсите на нагонната животинска природа, която обитаваме, плодовете на живота ни ще бъдат горчиви като плодовете на отровни тръни. Звярът в нас ще командва посоката на живота ни, а истински човешката ни същност ще му служи покорно и унизено. На практика такова е състоянието на съзнанието на огромна част от индивидите в съвременното социално човешко стадо. Както споменах, изходът от това робско състояние не е борбата. Тъй като сме неразривно свързани с животното в нас, с подсъзнанието си, със старите си мозъчни структури, с телесните физиологични, хормонални и биохимични процеси, ако се борим против тях, изходът ще е единствено физическо разболяване и психически регрес. Не можем да избягаме от сянката си. Тя винаги ще ни следва, навсякъде. Цели общности и народи живеят с пуританския морал на двойнственото съзнание – добро, зло; чисто, порочно; свято, безчестно... Вместо съвместяване на тези естествени дихотомии, хората са учени да ги противопоставят една на друга, да разцепват личностите си на несъвместими взаимноизключващи се части. Такова дисоциирано съзнание проектира борбите със слабостите си в другите и приписва собствените си грешки на хората около него. В резултат на това възникват безкрайни междуличностни и социални напрежения, като борбата се пренася на социален план, във вид на войни и разруха. Разруха, която се явява пряко отражение на вътрешнопсихичните поражения, получени в резултат на двойствеността и вътрепсихичните войни в индивида. Защо се насажда подобен зловещ похват, водещ до по-голяма част от нищетата в света ни, споменах по-горе.

 

            Не по-добро е противоположното решение – отдаването на „естествените” въжделения на животното в нас, изявени през апарата на формално-операционалното ни логическо съзнание. Такова поведение води единствено до скудоумие, регрес до анималистично състояние и примитивизъм, подкопава осъществяването на истинското предназначение на индивидуалността, отнема жизнеността на либидото и прилепва човека към баналното ежедневие. Пълното отдаване на животното в нас е чисто и просто впускане в другата крайност на двоичното махало, люшкащо се между грубите вибрации на полярностите похот (страст) и омраза (страх).

 

            За да не се случва подобно болезнено движение от едната в другата крайност, а да се установи хармоничен и действащ процес на устойчиво развитие и реализиране на предназначението на живота ни като Разумни Хора, е нужно звярът в нас да бъде не потискан, а впрегнат. Впрегнат с юздите на съзнателната ни човешка воля, насочван от погледа на мъдростта към приказно красивите области на свръхсъзнанието, които ни предстои да експлорираме и нежно управляван от всеприемащата обич на емоционалната ни интелигентност. Цялата сила, която имаме на разположение, е в същите тези първични импулси, които могат както да ни разрушат, така и да ни катапултират до Небесата.

  

            Символична репрезентация на процеса на сприятеляване с нагонната ни природа и канализирането й в руслото на реката на сублимацията, е присадката. Когато желае да отгледа здраво, силно овощно дръвче, което да принася изобилен плод, да живее дълго и радва всички с красотата и плодовитостта си, градинарят използва метода на присадката. Той свързва стъблото на благородно плодно дръвче с дивата подложка на некултивирано, но жилаво и здраво, струящо от сила дръвче.

            Ако дивото дръвче е оставено само на себе си, то ще даде дребни и стипчиви, негодни за нищо плодове. Ако засадим благородно дърво, то ще живее по-кратко, ще е податливо на болести и ще ражда макар и благороден, но оскъден плод.

            За да получи устойчиво, здраво, неподатливо на болести растение, което да дава изобилен и вкусен плод, градинарят свързва силната енергия на дивото дръвче с благородните качества на култивираната присадка на културното растение.

            Ние, в качеството си на безгранични благородни съзнания, поставени в животинската природа на телата си на бозайници, се намираме именно в условията на психо-физическа присадка.                                                                                                                 

 

            Психолозите от различните направления са установили, че зад мисловния, емоционален и поведенчески живот на човека стои един контролен интегративен център, вътрешен наблюдател, център на самосъзнание, около който конвергира целия живот на човека – физически и психически.

 

            В когнитивната и биологична психология към този център на самосъзнание се реферира като „висши корови задръжни функции”. Психоанализата го нарича „Селф”, като около това понятие се е сформирала цяла школа: „Селф психология”. Аналитичната психология на Карл Юнг го нарича също „Селф” или „Цялостна личност”. Психологията на религията назовава този изначален познавателен фокус в нас „Бог”, „Божество”, „Божественост”. Трансперсоналната психология описва тази изначалност в нас като „Свръхсъзнание”, „Истински човек”, „Висш Аз”, „Индивидуалност”, като качествата на този имплицитен интегративен познавателен център са Воля, Обич и Интуитивна мъдрост или Любов, Мъдрост, Истина; Сат, Чит Ананда ( Светла Радостна Съзнателност); трите качества на огъня – Светлина, Топлина и Сила...Когнитивната психология реферира към тази имплицитна съзнателност като към метакогниция.

 

            Този вътрешен извор на мъдро познание, радост и воля за живот не е отвлечена абстрактна конструкция, а най-близък до всеки човек източник на реално преживяема хармония, сила и имплицитно познание. От връзката на малката ни персона с този център и качеството на взаимоотношенията им зависи психофизическото ни здраве и просперитет. Селфът в нас е проява на една по-развита и изконна когниция, на която ежедневните познавателни функции се явяват единствено отражение-следствие.

 

            Методът за връзка с този естествен извор на смелост, сила, оптимизъм, увереност и воля, е осъзнаването. От самото начало на терапията човек е обучаван как да заздрави връзката със своя Селф, да погледне театъра на психоемоционалните и социалните си преживявания, драми и конфликти от неговата позиция и се идентифицира с него. Преживяването прилича на изкачването на висока планина и поглед отгоре на собствените социални грижи и проблеми, мисловни лабиринти и схеми и емоционални пертурбации. От тази позиция те изглеждат малки и незначителни. Това преживяване носи директно облекчение от натрупания афективен и когнитивен товар. Това е първата стъпка в психотерапията.

 

            Практическите стъпки на този етап от терапията са:

 

1) Селф идентификация – намиране на центъра на светла радостна воля.

А) Обяснение на психическата картография от терапевта

 

Б) Волеви утвърждения, съчетани с физически упражнения с оптимално усилие и визуализация:

- „Аз мога”, „Сила”, „Воля”, „Успех”, „Побеждавам”, „Увереност”... – с физически упражнения, изискващи волево усилие;

- „Обич”, „Радост”, „Блаженство”, „Доверие”, „Красота”... – с визуализация на природни картини, тишина и спокойствие, щастливи моменти;

- „Светлина”, „Интуиция”...- с визуализация на кристални цветове последователно и преливащи се един в друг.

 

В) Намиране на вътрешния център – молим пациента (пациентите) да сформират когнитивно-афективна сплав (образ-чувство) от трите компонента на висшия си Аз (Селф): Воля, Светлина, Радост, с помощта на утвърждението „Светла, радостна воля”, като съзнателно се фокусират върху преживяването от чувството за Радост, усещането за Воля и визуализацията на кристална ясна Светлина. Постепенно трите компонента – визуализацията на светлина, радостното чувство и усещането за волево намерение трябва да се слеят в единно преживяване, с което пациентът се идентифицира.

 

-          Помощен метод – водена визуализация – пациентът е поставен в релаксация (с отпускане на мускулните групи, постигане на емоционален комфорт и когнитивно спокойствие); предизвиква се представа за изкачване в планина – красив планински връх, пълен със зеленина и хармония, уют и аромати. Човекът стига върха, обляга се удобно на една скала и наблюдава всичко отгоре. Чувства колко малки и незначителни са нещата, колко са преходни и маловажни. Отпуска се в състояние на радост, волност, свобода и светлина – по този начин човек е воден над подсъзнателните и ежедневните си съзнателни психически преживявания, докато стигне върха на своя Селф и се идентифицира с него, като с твърда здрава непоклатима скала, на която може стабилно да се облегне и преживее естествените му качества на радост, светлина и свобода.

 

За да има успех техниката, важно е визуализацията да проникне до по-дълбоките слоеве на съзнанието – до алфа ниво (дори тета) на мозъчното функциониране. Такава визуализация притежава мощна лечебна сила.

  

 

Г) Махамудра (великият печат/санскр./, издигане над вътрешния диалог, афекти и преживявания) - Чисто осъзнаване на Селфа – Съзерцание.

След като се е концентрирал върху висшите когнитивни качества на Селфа, пациентът прехвърля изцяло когнитивния контрол в ръцете на самия Селф. Мислите и чувствата, заложените когнитивни схеми и социалните роли, репрезентирани имплицитно като когнитивни модели, биват оставени да протичат пред Нас, пред преживяването на светло, радостно и уверено осъзнаване на Селфа, на вътрешния свидетел в нас. Мислите протичат пред нас като река. Съзнателно и волево не се вкопчваме в тях, а им позволяваме да се стопят в пространството на ясната светлина на ума. Емоционалните състояния, пораждани от мислите, биват осъзнавани пряко и естествено се разтварят в радостта, която е същностна характеристика на Селфа.

            Техниката е реално постигната, когато пациентът успее да преживее осъзнато това състояние при прогресиращо забавяне на мозъчните вълни – до алфа и дори тета. Това не е сън, а осъзнато проникване в дълбоките пластове на съзнанието. Такова съзнателно навлизане в по-фините модалности на мозъчно функциониране крие силни възможности за съзнателна промяна на дълбоко заложените когнитивни схеми и патерни на мисловно, емоционално и поведенческо ниво.

 

 

    2) Афективно Реструктуриране – присаждане на висшата човешка когниция върху дивата подложка на проблема.

 

            Графтингът (присадка/англ./) е метафора за функционирането на човешкото съзнание, заимствана от ботаниката. Подобно на това както един градинар присажда благордно плодно дръвче върху диво и жилаво, но с горчиви и негодни плодове дърво, така и терапевтът насочва пациента към графтинга (присадката) на висшата когниция на Селфа с нейните атрибути: воля, радост и светлина  върху дивата подложка на съществуващия проблем, конфликт, невротично, хранително, сексуално, афективно и т.н. разстройство ...

 

            Съществуващият проблем е мощен източник на сила – в процесите на пораждането и симптомообразуването си той концентрира в себе си огромна част от либидните заряди на психичното функциониране на индивида.

 

            Неприемането и борбата с проблема единствено го засилва, утвърждава и подхранва. Съпротивата против конкретния конфликт задейства изтласкване на пораждащите го компоненти на подпрагово, несъзнавано ниво, откъдето той задейства проявената конкретна симптоматика на даденото невротично разстройство.

            Изходът е не в борбата, а в използване силата на проблема от висшата ни когниция, в тяхното свързване, при което проблемът се превръща в резервоар за жизнена сила. Проблемът, който досега е захранвал образуването на симптоматика, бива осъзнат и свързан с висшата когниция на ясното съзнание, воля и радост на Селфа, като по този начин той изчезва, а психическата система преминава в режим на хармонично здраво функциониране.

 

Ключов елемент в терапията е отношението към разстройството или проблема. Вместо борба и отхвърляне пациентът бива съветван да приеме напълно проблема си, да се сприятели с него. Това е решителна стъпка, която премахва създадения вътрешно психически конфликт, който всъщност поддържа и препоражда проявената симптоматика. Приемането на проблема позволява на Селфа на индивида да се свърже с натрупаните несъзнавани комплекси, да ги осъзнае и отработи.

 

            Практически методи на графтинг:

 

А) Deep Diving (гмуркане)

 

Този етап от графтинга символизира самото присаждане – свързването, привързването на благородното дръвче (Селфа) към дивата силна подложка (третирания проблем).

 

Необходимо условие преди изпълнението на тази техника е пациентът вече да е успял да постигне реално преживяване на известна връзка и идентификация с качествата на Селфа, да е съумял да погледне на проблема си от височината на вътрешния си център, да е установил до известна степен устойчиво ядро на интегрирано самосъзнание. Това умение, подобно приема на медикамент, му носи облекчение, но само докато премине въздействието от техниката. За да може преживяваният психичен интегритет, радост и увереност на Селфа да обхванат всички психически съставки, е нужно процесът на графтинг да бъде продължен.

 

Deep Diving:

 

I)                   Пациентът е въвеждан в релаксация и е молен да установи връзката с вътрешния си когнитивен център на самоувереност, радост, светлина и сила и да запази това присъствие на съзнанието си по време на цялата техника. Честотата на мозъчно функциониране за мощна промяна е желателно да бъде колкото се може по-дълбока. Разбира се, не всеки може да навлезе съзнателно в тета и делта мозъчна честота, но в алфа е по силите на всеки, колкото и неподготвен да е, с помощта на терапевта.

 

            Следва постепенно засилваща се визуализация на третирания проблем, фобия, депресия и т.н. Периодично визуализацията се заменя с преживяване на идентификация със Селфа. Следва все по-дълбоко „гмуркане” в бездната на проблема, в емоционалните пертурбации, като пациентът се учи да заменя отбягването на конфликта с откритото му посрещане, отвореното му изживяване „очи в очи” и постигане на все по-комфортна зона по време на преживяването му. В състояние на тета честота на мозъчно функциониране, такава водена визуализация се преживява като ярко осъзнато сънуване.

 

            Тънкостта на дайвинга е човек да се научи да разчита на естествените адаптивни способности на Селфа си, което му позволява да изостави опитите на малкото си его за контрол над ситуацията. Всъщност именно неефективните защитни механизми на егото, на малкото ни аз, са отговорни за пораждането на подпрагово (несъзнавано) психическо напрежение и сформирането на фобийни, тревожни и пр. разстройства.

 

            Връзката и идентификацията със Селфа позволяват на човек да се обърне лице в лице към проблема си. Вместо да отбягва симптоматиката му, той смело я преживява до дъно, но вече въоръжен с протекцията на цялостната си личност (Селф, висша когниция) – това смело съзнателно потапяне в проблема премахва самия скелет на пораждането и поддържането му (неприемане, съпротива, изтласкване в несъзнаваното и симптомопораждане).

            Така свързан с цялостната личност, с висшата когниция на Аза, проблемът изчезва, тъй като самото му естество – психичната му енергия, бива пренасочена към Селфа. Целият процес се изпълнява в алфа, а по възможност и в тета състояние на мозъчно функциониране. Удобство за терапевта тук би било наличието на обратна връзка по време на сесията – с реално измерване на  мозъчните честоти с ЕЕГ апаратура.

 

 

  3) Обяздване на дракона

 

            Това ниво от терапията е символизирано от процеса на всмукване на живителни сили на благородната присадка (Селфа) от дивата, но наситена с жизненост подложка (невротичното разстройство).

 

            В народния фолклор от цял свят, от всяка точка на земното кълбо, съществува преданието за смелия герой, който се изправя неустрашимо срещу огнедишащия могъщ дракон и го побеждава. Първата част от терапията: „Селф идентификация”, символизира началото на личностовото съзряване на героя, свързването му с вътрешния извор на смелост, сила, хармония и мъдрост. Второто ниво: „Афективно Реструктуриране”, символизира похода на героя към дракона, както и юначната битка с него.

 

            Третият етап от „Афективно Реструктуриране” терапията: „Обяздване на дракона” съответства на подчинението, обяздването на дракона от героя и впрягането му. Героят яхва дракона и използвайки силата на мощните му криле, полита към нови земи и победи. Героят в нас (Селфът), вече е подчинил дракона на проблема си и впряга силите му за прогресираща психическа и социална интеграция и себеактуализация, личностово развитие и полет към непознатите способности на когницията си. В метафората с ботаническата присадка този етап съответства на хармоничното взаимодействие между дивата подложка и присадката на благородното дръвче, като соковете на подложката потичат към присадката и мощно я захранват със силите си.

 

            Третото ниво директно впряга страха, тревожността, депресията, агресията, страстта и пр. на конкретното разстройство и използва енергията им като тласкащ механизъм за интеграцията и актуализацията на „цялостната личност” – Селф.

 

Забележка: Предварително условие за пристъпване към третия етап от терапията е преминаването през първите две нейни фази. Първата фаза: „Селф идентификация”, позволява установяването в естествения съзнателен център на радост, воля и мъдрост. Втората фаза: „Deep Diving”, позволява с помощта на протекцията на установения стабилен ендогенно психичен център, съзнателното проникване в бездната на проблема, неутрализирането на конфликта и смекчаване на негативните афекти.

 

Страх – дали е наричан именно страх или фобия (гр.) или тревожност, но това е една и съща емоция в различни модификации като продължителност или конкретност.

 

Сам по себе си страхът е нормална емоция, еволюционно обусловена и естествено спомагаща развитието на индивида. Страхът се превръща в патологичен, когато стане прекомерен, обсебващ, завладяващ личността. В такъв случай изходът е в свързването на ексесивния страх с вътрешния център на спокойствие – Селф. Резултатът при това е, че страхът бива овладян и от парализиращ ужас се превръща в стимулиращ тласкащ импулс. Само глупакът не се бои. Безстрашието е мит за наивници. Разликата между смелият и страхливеца е, че първият успява да впрегне страха в служба на висшите си когнитивни функции.

 

            Между трите компонента на когнитивната архитектура на човека – съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, респективно корови функции, подкорие и висша когниция – протича постоянен свързващ поток, естествена връзка. Когато Селфът (свръхсъзнанието) в ролята си на висш интегративен център се намеси активно в завишената дейност на подсъзнанието, последното се успокоява и възвръща здравата си функция на носител на жизнени импулси, акумулатор на енергия и слуга на висшата когниция. За човек, опитен в работата на съзнанието, страхът е нормална функция, която осигурява тласкаща жизненост за по-активна дейност на висшите му когнитивни способности. Той е силен приятел, животно, което само трябва да бъде добре обяздено, за да служи на господаря си – Селфа.

 

            Едва ли страхът може напълно да бъде сублимиран – човек не е компютър, но при осъществяване на стабилна връзка със Селфа, проявите му се свеждат до нормални граници, а извличаната от него енергия служи като гориво за човешкото в човека.

            Страхът е пасивна емоция и за да захрани висшата когниция е нужна смяна на полярността му в емисивност. Това става автоматично, но се усеща като известно затруднение в енергийния поток. Страхът е другото лице на гнева. За разлика от страха, гневът е емисивен и преливането му в съзидателност е по-лесно.

 

 

Гняв – там където има страх, гневът е частично париран и обратното. Тези груби емоции са двете страни на една и съща монета – нагонът към смъртта, мортидо и нагонът към живота, либидо (Фройд). Имплицитната процедура по впрягането на гнева в съзидателност е същата както при страха. Ключовият момент е, че е нужна не борба, опити за противопоставяне и потискане на гнева, а пренасочването му. Канализиране към социална активност и вътрешно психическо осъзнаване. Осъзнаване и вливане на силите му във висшето Аз, вечния наблюдател в нас – Селф.  

 

Директна работа със страха и гнева имаме при всички афективни, невротични, хранителни, сексуални и поведенчески разстройства.

 

Страст – на либидото, похотта, има посветен отделен специален раздел в тази книга. Най-общо тук мога да кажа, че страстта е мощен импулс, който ако бъде използван в груб суров вид, разрушава всичко човешко в човека. Затова е нужно да бъде присадена, свързана с висшата когниция на цялостната личност, сублимирана от похот в обич и радост. Така употребена, страстта служи на истински човешкото в индивида.

            Директна работа със страстта имаме при адикциите: наркотични, сексуални, хранителни и пр.

 

Конкретни методи на „обяздване и впрягане”:

 

А) Превръщане на страха, гнева и страстта в тласкаща сила

  

При добра свързаност със Селфа и идентификация с него, молим пациента умишлено да предизвика проблемното си състояние, пораждащо у него страх, гняв или обсесивна жажда (страст) – тоест преминаваме през първите два етапа от графтинг терапията.

            При успешен резултат от втория етап от терапията, човекът е развил известна устойчивост и повишена поносимост към проблема си, както и заздравена връзка с висшия си Аз.

            Третият етап от терапията – директното впрягане на негативните чувства – представлява продължение на втория етап. При втория етап негативните емоции са възбудени и това, което поддържа човека в ситуация различна от стандартните му кризи, е различната степен на осъзнатост, преживявана през призмата на Селфа, връзката със спокойствието на дълбоките нива на мозъчно функциониране (тета).

            При впрягането тежките страсти намаляват все повече, а светлата, радостна и волна когниция на цялостната личност се увеличават прогресивно.

 

Техники:

 

-          Прехвърляне – В състояние на тета ниво, във връзка с центъра на воля, радост и светлина, пациентът бива воден във визуализация на проблемното състояние. Вътрешната радост, спокойствие и сила се свързват с преживявания страх, депресия, болка, тревожност, компулсивната жажда на пристрастяването и т.н. Пациентът е молен да визуализира метафората на ботаническата присадка, където благородното дръвче символизира дълбоката радост, сила и светлина на Селфа, която се свързва със соковете на дивата подложка на проблемното емоционално или когнитивно състояние. Следва визуализация на образа на протичане на соковете на подложката (проблема) и свързването им с живеца на благородното дърво (друга подходяща визуализация е метафората на обяздване на дракон или трансформирането на буйните речни води на проблемния афект от водно-електрическата централа на Свръхсъзнателния когнитивен психичен център). Човек преживява осъзнато това имплицитно прехвърляне, преливане на силата на проблема в спокойствието и радостта на висшата си когниция. През цялото време се поддържа колкото се може по-дълбоко състояние на съзнанието, но в пълна съзнателна будност. Именно тази будност (осъзната бдителност) в състояние на забавени мозъчни вълни осигурява мощната лечебна сила на метода. В това състояние мозъкът третира командите на визуализациите като реални действия, а в съзнанието и тялото настъпват актуални терапевтични промени.

                  При прехвърлянето на болезнените импулси и трансформацията им в спокойна светла радост човек реално преживява лечебно облекчение и целителни промени.

 

-          Махамудра/ Дзогчен – тук преживяването на махамудра, чистото осъзнаване на висшата когниция е по-силно и цялостно, защото връзката между всички части на съзнанието е налична. Докато при изпълнението на махамудра в първата част има известна дисоциация от проблема, тук чистото осъзнаване го „всмуква”, прелива соковете му в себе си по най-естествен начин.

Пациентът е напътстван в изпълнението на практиката така, че ясното осъзнаване и идентификация с вътрешния център на волята просто да остане отворено към проблема. При това без никакво усилие негативните емоции или когнитивни схеми се стопяват в преживяването.

Махамудра е практика от тибетския будизъм, добре известна на изследователите на съзнанието.

 

4) Бета Графтинг

 

Продължението на терапията се състои в принципно същите като горните упражнения и методи, но преживявани в обичайното бета ниво на мозъчно функциониране – в рамките на терапевтичната ситуация, както и в реални житейски ситуации. Така преживените имплицитно успехи и лечебни терапевтични ефекти от графтинг техниката на тета ниво, се внедряват на ординарно, бета ниво на мозъчно функциониране, както и в социалните интеракции.

    

А) Селф идентификация –  3-7 последователна серии от дишането бхастрика (ковашки мях), последвано от задържане на дъха с въздух. По време на задържането вниманието и погледът се насочва нагоре – към кората на главния мозък, като се повтаря утвърждението: „Светла, радостна воля!” При задържането енергията естествено насища мозъка и естествено предизвиква чувство на радост, сила (воля) и светлина в съзнанието. След комфортно задържане на дъха, въздухът се изпуска плавно и след минута нормално дишане и релаксация се повтаря упражнението.

 

Б) Бета Махамудра – състои се в свързване с центъра на воля в състояние на ординарна бета честота на мозъчно функциониране. Състои се в релаксация и оттегляне от вътрешния мисловен диалог и емоционалност. Изпълнява се с отворени очи. Мислите, чувствата и действията протичат пред взора на актуализиращия се Селф. Преживяваното чувство е за мощно спокойствие, хармония, волност, светлина  мъдрост. Това упражнение развива интуицията  и предпоставя събуждането на дремещите висши когнитивни способности.

 

В) Асертивен тренинг – идентифицират се пречките в характера, като човек е учен да се концентрира в техните противоположни положителни качества. Уточняват се социалните ситуации и свързаните с тях дезадаптивни когнитивни модели. Заменят се с асертивни, утвърждаващи модели на когниция и поведение.

 

Определят се целите, вътрешната мотивация, която стои зад тях и начините за постигането им. Сформират се умения за по-качествен социален обмен, лидерски и реторични способности.

 

           Елементи от Невро Лингвистично Програмиране (НЛП)

 

                                                                     Цел

 

Всяка една цел може да бъде реализирана само ако бъде „свалена” от абстрактно мисловно ниво до реално, конкретно, приложимо равнище в актуален контекст.

            Формулирайте положително целта си; Поставете я в контекст; Изразете я с конкретни, сетивни термини; Изберете цел, която да можете да изпълните; Преценете честно какви ще са последиците от постигането на тази цел; Изберете си стойностна цел

 

                                                      Формулирайте положително целта си

 

            Мозъкът работи така, че когато формулирането на една цел е отрицателно, ефектът обикновено е тъкмо обратен. Не – „не искам бъда беден”, а „искам да бъда богат”. Не „не трябва да се страхувам повече”, а „ще бъда смел!”

            Онова, което занимава мислите ни, волно или неволно се превръща в поведение и реалност. За да разберете какво не искате, трябва да си го представите и да го почувствате. Умът приема тези образи и чувства за даденост и неизбежно ги осъществява. Ако кажете на някого да не мисли за левия си крак, той просто трябва да мисли за него, за да знае за какво да не мисли. Когато се страхувате от нещо и мислено не го желаете, го преживявате в реалния си живот. Това означава, че след като си отговорим ясно на въпроса „Какво не искам?”, трябва да се съсредоточим изцяло върху това „Какво искам?”.

 

                                                                           Какво искам?

 

            Да знаеш какво искаш е рядко срещано явление. Изберете ясна и конкретна цел, която действително желаете и на която сте готови да се отдадете и следвате със сърце, душа и тяло.

            Поставете я в контекст – приземете я в реални условия:

-          Кога, къде и с кого искате да получите този резултат?

-          Искате ли този резултат през цялото време или е само моментна приумица?

-          Колко време ви е нужно за да постигнете целта си?

-          Сигурен ли сте, че искате това?

      -     Какво ще стане когато постигнете резултат?

      -     С какво ще се промени животът ви, когато постигнете целта си?

„Претеглете” тежестта на изборите си! Какви достойнства и предимства има единият и какви другият вариант?

 

 

                                             Изразете целта си ясно, в конкретни сетивни образи

 

            Всичко създадено в света около нас, в началото е било само мисъл в нечие съзнание!

 

                                                              Изберете реално постижима цел

 

            Съобразете се с реалните си възможности, с реалната ситуация! Постигането на цели означава да постигаш своите цели!

  

                                                                         Запитайте се

 

- Какво ще правя, за да постигна тази цел?

- Може ли нещо да ми попречи да постигна тази цел?

- Мога ли да поема отговорностите и промените в ръцете си и да се справя?

- Как да постигна целта си?

- Как виждам себе си в процеса на постигане?

- Какви възможности имам, за да постигна целта си?

- Нужна ли ми е помощ?

- Каква част от постигането на целта е в моите ръце?

- Кога очаквам да постигна целта си?

- Кога започвам да работя по нейната реализация?

 

                                                                 Изберете си стойностна за вас цел

 

            Изберете си цел, която е важна и желана от вас самите, а не за другите. Свържете се с дълбоките стремежи на съществото си и дългосрочните си житейски цели. Използвайте интуицията си!

 

                                                                     Създайте си план на действие

 

            Представете си ясно стъпките, които трябва да направите, за да постигнете целта си! Напишете ги. Разбийте плана си на подпланове с последователни по-малки цели и модел за осъществяването им стъпка по стъпка, които да ви водят към главната цел!

 

                                                                            Мотивация

 

            Можете да постигнете значима цел единствено ако имате решителна воля, силна мотивация, непреклонен огнен стремеж към постигането и, постоянство, упоритост, последователност, мощен устрем, който да не се спира пред трудностите!

 

                                                                                  Действие

 

            Когато имате ясен план, ясно съзнание какво искате да постигнете, защо го искате и как да го направите, когато сте изпълнени със силна мотивация, решимост и огнен стремеж към постигане на целта си, тогава ви остава само едно: Действие! Действие, действие, действие! За да осъществите желаното на практика, трябва да въплътите целта си в реалност! Човек сам е творец на съдбата си!!!

 

 

                                                                               Общуване

 

 

                                                                       Уеднаквяване

 

            Склонни сме да харесваме хора, които приличат на нас. С тях се разбираме и общуваме по-добре. Те от своя страна също ни харесват. Ето областите на уеднаквяване (резониране) за изграждане на разбирателство:

 

1)      Пози и движения на тялото

2)      Глас – тон, скорост на речта, тембър, специфика на речта

3)      Език и начин на мислене

4)      Убеждения и ценности

5)      Преживявания – намиране на общи интереси и дейности

6)      Дишане – уеднаквяване на дишането – фин, но силен начин за резониране с другия

 

                                               Изравняване(спечелване на доверието) и повеждане

 

            Когато е постигнато разбирателство и хармония със събеседника, можем да поведем съзнанието му в желаната от нас посока (при терапия например). При повеждането вие постепенно променяте насоката на разговора и поведението си (същевременно поддържайки разбирателството), така че другият инстинктивно да започне да ви „следва”.

 

                                                       Изравняване с групи и повеждане

 

            Установете връзка с водачите на групата. Изравнете се с тях, спечелете доверието им. Останалите автоматично ще ги последват.

 

                                                                       Метафори

 

            Метафорите стимулират дясномозъчното, субективно мислене – несъзнаваните нива в нас. Те ни свързват с подсъзнанието и ресурсите му. Те действат като свързващо звено между съзнанието и несъзнаваното. Метафорите се използват за:

-          Опростяване

-          Деперсонализиране – позволява ви да останете извън проблема, дисоциира ви подобно на E-Prime метода

-          Стимулиране на творческото мислене, защото ни свързват с подсъзнанието ни

-          Привличане вниманието на слушателите. Неустоими са

-          Преодоляване на съпротивата – човек не може да се бори срещу метафората

-          Пораждане на емоции

-          Кратко и ясно определяне на проблемите

 

Ето някои метафори:

Пускам корени; обръщам нова страница; затъвам в калта; попътен вятър; полагам основите; каквото си посял, това ще пожънеш; много вода изтече оттогава; дърпам конците; по мед и масло; и вълкът сит, и агнето цяло; направи го на кайма; с неговите камъни по неговата глава; ясно – като бял ден; с главата напред; цепи стотинката на две, подряза му крилата; прът в колелото; държа здраво юздите; бита карта; светна му лампичката; издоявам; зад борда; очи в очи; рамо до рамо; бърка в кацата с меда; да си оплета кошницата; да си вържа гащите; превива врат; ахилесова пета; каквото ми е на сърцето, такова ми е на устата; глътнал си е езика; затварям си очите; подлива му вода; гарван гарвану око не вади; слагам си главата в торбата; хлътнал до уши; желязна ръка; опипвам почвата; правилата на играта; вкара си автогол; нож в гърба; още малко и ще литне; на изходни позиции; качи ти се на главата; пуши ми главата; нож с две остриета; игла в купа сено; мека китка; като кукличка…

 

Забележка: горните редове черпят вдъхновение от книгата „НЛП за 21 дни”, Хари Алдер и Берил Хедър.

 

                                                      

Г) Обяздване Дракона на Успеха или Гмуркане в Живота.

Следва поведенческото, практическо отработване на проблема в реални житейски ситуации.

 

            След като човек е придобил устойчива връзка със Селфа си и известен психически интегритет от менталното преживяване на менталния дайвинг, терапията преминава към актуално преживяване на проблемна за пациента ситуация в реални условия. На практика това са техниките по афективно реструктуриране, описани по-горе, но експериментирани поведенчески.

            Ако имаме дадена фобия, човек бива поставен в условия на реална ситуация, която обикновено би предизвикала паническото му разстройство. Ако пациентът заеква, бива насочван към интензивна ежедневна комуникация – физически и телефонни разговори. При натрапчивости е учен на реална конфронтация и графтинг на пораждащия натрапчивите ритуали страх и т.н. и т.н.

 

-          Помощни методи:

 

Дихателно упражнение, имитиращо преживяване на страхова ситуация (Паническо дишане) – бързо и повърхностно дишане, съпътствано с визуализация на проблемната ситуация;

 

Задържане на дъха без въздух след издишване, съпътствано с визуализация на болезнения конфликт, утвърждението: „светла, радостна воля” и връзка със Селфа.

 

Разчупване контрола на егото и социалната му зависимост и репресия (които са част от пораждащите невротизирането механизми) и прехвърлянето му (на контрола) в Селфа:

първичен вик, свободни освобождаващи движения и звуци, бебешка реч. Постигане на спонтанност, естествена проява на Селфа в ежедневието.

 

            Забележка: тъй като огромна част от невротичните разстройства имат не само ендогенно психическа етиология, но са и социално обусловени, въпросните упражнения е възможно да се изпълняват не само при индивидуална терапия пред терапевта, но и при групово консултиране, както и в реална житейска среда (разбира се, в по-смекчен вид). Например при социалната фобия една от несъзнаваните причини за съществуването и се явява страхът от социалната обратна връзка. В такъв случай като помощен метод би могло да се използва например маскиране в просешки дрехи и действително преживяване на ролевата социална ситуация на просяк, което представлява интензивна конфронтация с пораждащия социалната фобия страх. Терапевтът може да използва въображението си в зависимост от конкретното разстройство, личностовите характеристики и психическия капацитет за понасяне на директност и терапевтичен интензитет от пациента.

 

                                  Конструкция на метода „Афективно Реструктуриране”

 

            В горните редове описах ключовия подход, ядрото на терапията, което се прилага във всичките и последващи звена. Този подход е и първата част от цялостната терапия – нулевият модул. Реструктурирането, както е описано по-горе, работи предимно върху симптомите на третираното разстройство. Това е нужен и незаменим етап. Ако например при зъболекар дойде човек със силна болка, първата работа на лекаря ще е да обезболи възпалението, а чак след това да се заеме с изследването на причините за възникването му и начините за по-дълбокото му третиране. По същия начин при афективното реструктуриране първата стъпка е директната намеса и въздействие върху самата фобия, депресия, обсесивност и т.н.

 

Следващите терапевтични модули на психотерапията „афективно реструктуриране” са:

 

1)      Когнитивен мониторинг и реструктуриране на заложените в системните отношения когнитивни схеми.

 

Мониторингът тук включва изследване на семейните, професионални, приятелски и други социални системи. Използва се т.н. кръгово мислене, където между членовете на системата тече постоянна връзка, а симптомът в дадено звено (личност) от тази връзка, представлява само следствие от задоволяване на импулсите на цялата система. Изследват се субсистемите: родителска, на сиблингите (братя и сестри), йерархична и пр., установява се степента на ригидност или гъвкавост на правилата в системите. Терапевтът намира заложените дезадаптивни когнитивни схеми в пациента/ите и фасилитира техния графтинг. На ниво системни отношения голяма роля играят и реалните поведенчески действия и промени по отношение на субсистемите, правилата, йерархичността и задоволяващите кръговия симптомополагащ процес поведения.

 

2)      Когнитивен мониторинг и реструктуриране на гравираните през жизнения цикъл, ранните детски години, пренаталния период и родословното дърво когнитивни и афективни матрици.

 

Мониторингът на жизнения цикъл и ранните години, освен чрез директно събиране на информация от пациента и близките му, се основава на базата на неговите сънища, грешки в езика и поведението и регресивна визуализация. Изключително важна е генограмата (родословното дърво), тъй като в нея са заложени всички настоящи базисни предиспозиции на индивида. Мисловният, чувствен и поведенчески живот на предците ни е заложен в нас на генетично ниво, а ментално се проявява като несъзнавани когнитивни схеми, модели на поведение и емоционални реакции, предпочитания и други психически характеристики.

      От неимоверна важност за целия последващ живот на индивида е пренаталният процес - отношението и преживяванията на майката към него.

      След като бъдат анализирани и осъзнати, осветените от взора на съзнателността маладаптивни когнитивни схеми биват „присадени” към когницията на Цялостната Личност.

 

3)      Себеактуализация

 

Забележка: Към всеки следващ терапевтичен модул се преминава само при наличието на мотивация от страна на пациента.

 

Себеактуализацията е сформиране на устойчива, интегрирана вътрешнопсихически и социално личност, на индивид, живеещ в хармония със себе си и другите, щастлив, волеви и силен човек.

            Когато човек дълги години е носел даден проблем и в даден момент, с помощта на терапевта се е освободил от него, радостта от живота и необятните му възможности се завръща. Ако човек е бил угнетен от неврозата си в продължение на месеци, години, а понякога и десетилетия, нейното премахване разтваря пред него вратите на онази непринудена приказна радост, която той отдавна е забравил.

 

Практически методи:

 

А) Развитие на Волята и Мотивацията за постижения – развитието на една светла и радостна воля е задължителен атрибут в пътя на себеактуализацията.

 

Волята се калява в трудностите – но тя не е насилие. Волята е качествено развито съзнание, което издига базисната психична дихотомия страст-агресия на по-висше ниво на проява като обич-съзидателност.

 

Целомъдрие: практическо изпитание за утвърждаването на висшата човешка когниция в психофизиологичния ни организъм е целомъдрието. За целта на този етап от терапията „Афективно реструктуриране” пациентът е напътстван в контрола над психичните си процеси и нагнетяващата се сила на волята по време на периода на целомъдрие, предписан от терапевта. Продължителността на този период варира според целта и реалните способности на индивида за психо-сублимация.

 

Лечебен хранителен режим: колкото и тривиално да звучи, но дори 3 или 5 дни плодов режим задействат мощни пертурбации в психичния апарат на човека. Директната провокация на удоволственото възнаграждение, получавано при храненето, към което почти всеки човек има несъзнавана зависимост, изисква мощно включване на волята, емоционалната интелигентност и способността за емоционална сублимация (графтинг).

 

Б) Емоционална интелигентност

 

            Тренинг в осъзнаването, правилното насочване и отношение към собствените емоции.

 

В) Тренинг в „Свещена сексуалност”

 

            Либидото и начинът на неговата употреба е централен фактор за здравото или невротично психическо функциониране.

 

Г) Тренинг по памет и визуализация

 

            Паметта и свързаните с нея способности за концентрирано внимание и ярко въображение са нужни във всяка сфера от ежедневието ни.

  

 

ТРАНСПЕРСОНАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ НА „БЯЛОТО БРАТСТВО” И УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО В ПСИХОТЕРАПИЯТА „АФЕКТИВНО РЕСТРУКТУРИРАНЕ”

 

            Психотерапията „Афективно реструктуриране” представлява интегрален подход към човешката психика, като в нея имплицитно са включени когнитивната, когнитивно-поведенческата психотерапии, схема-фокусираната психотерапия, психодинамичните подходи, аналитичната психотерапия, системният подход, както и цялото разнообразие от методи на най-мощната и всеобемаща психотерапия: трансперсоналната. Подчертавам, че въпросното включване на разнообразието от психотерапевтични подходи е именно имплицитно, в смисъл на обемане на дълбинните им структурни процеси, а не толкова на техния израз във вида на конкретни методи, които могат да варират според конкретната школа, подшкола и персоналните характеристики на прилагащия ги терапевт.

 

            В ядрото на „афективното реструктуриране” стои методът на духовната присадка, даден от великия трансперсонален психолог (смея да го определя качествено именно като такъв) Петър Дънов (Беинса Дуно).

           

Различното в метода се състои във:

 

-          Връзката и идентификацията с висшето Аз на индивида, което изиграва ролята на водач и основен интегриращ и реконструиращ принцип в последващите етапи на терапията.

 

-          „Плътното” прихващане, сублимиране и трансформиране на болестната емоция под контрола на висшия Аз (свръхсъзнанието, метакогницията...)

 

   Учителят Беинса Дуно (Петър Дънов) преподава множество терапевтични методи, притежаващи мощно трансформиращо въздействие върху цялостната човешка психика. Държа да подчертая, че техниката „афективно реструктуриране” както в самото ядро на базисния си метод, така и в голяма част от спомагателните си методи, е вдъхновена именно от трансперсоналната психология, преподавана от Беинса Дуно, като част от методите му се включват директно, а други в транслиран на психологически език и подход вид.

 

 

Ето някои методи, дадени от Учителя Беинса Дуно, които „Афективното реструктуриране” внедрява директно в оригиналния им вид в полето на психотерапията:

 

1)      Работа със светлината – всеки цвят е носител на определена вибрация, дължина на вълната и има специфично въздействие върху човешкия психо-физически организъм. Червеният цвят е носител на жизненост и енергия; оранжевият на индивидуализиране и самостоятелност; жълтият на интелект, логическа аналогова когниция; зеленият е проводник на здраве и богатство; синият – на духовност и вяра във висшите идеали и космически порядък; виолетовото е цвят на чистата духовна мощ и воля.

Всеки цвят отговаря на определен енергиен център и телесни структури, а визуализацията му директно въздейства на тези структури.

Един необозримо мощен и комплексен метод за работа със светлината е „Заветът на цветните лъчи”, комбиниращ работа със светлината и подбрани от Беинса Дуно формули от библията, въздействащи върху дезадаптивните психични модели, символично казано като микроядрени взривове. „Заветът на цветните лъчи” може да бъде сравнен с ледоразбивач, разчупващ негативните психични комплекси с неимоверна сила – сила, въплътена в думите на формулите, идваща от недуалните сфери на битието.

 

2)      Пост – лечебният пост е древен и необичайно ефективен метод за психофизическо пречистване и хармонизиране. При практикуването му се лекува не само тялото, но психиката се центрира около ядрото на вътрешния си интегративен център, висшия си Аз, като „тежките” и болезнени психични комплекси, зависимости и невротични процеси естествено се откъсват и дезинтегрират, освобождавайки жива психична енергия.

 

3)  Психическо съответствие на телесните органи и системи и функционирането им –

Учителят Беинса Дуно говори много за Любовта, Мъдростта и Истината, трите качества на огъня: топлина, светлина и сила. Учителят разделя условно тялото на три зони: глава – Мъдрост, светлина; Сърце и бели дробове – Любов, радост, топлина; Стомах (от диафрагмата до половите органи) – Истина, Свобода, воля, сила, живот.

Учителят говори за психичните функции или дисфункции на всеки физически орган и система, които практически определят здравословното или болестното им състояние.

 

4)   Дихателни похвати – Учителят Беинса Дуно дава множество дихателни упражнения,           съобразени с психическата и физическа конструкция на европееца, като подчертава тясната връзка между когнитивния и афективен живот на индивида и дишането и огромния лечебен потенциал на съзнателно изпълняваните дихателни методи!

 

5.)    Молитви, формули, утвърждения – молитвата е извечен метод за връзка на човешката личност с целокупността на космическия живот, висшите сфери на битието, със собствения вътрешен център – висше Аз, Селф. Лечебната психотерапевтична стойност на искрената, съзнателна и качествено преживявана молитва е поразителен. Удивително е невежеството на съвременната наука, която с лека ръка отхвърля всичко, което не успява да обеме с примитивните си пособия и разбиране. В този контекст, скромното ми мнение е, че е време в полето на действената психотерапия да бъде въведен този универсален древен, съвременен и вечен метод. Виждането ми по въпроса е, че дадените молитви, формули и утвърждения трябва да бъдат оставени непроменени в настоящия им вид и използвани в такъв вид при работа с хора, споделящи изначалните им принципи. Доколкото обаче е нужно известно „приобщаване” на религиозния език и понятия към научната психология и психотерапия, запълване на процепа между съвременната психология и древната психология на религията, както и поради нуждата от приспособяването на словото в достъпен за широк кръг клиенти вид, смятам за удачно успоредно с използването на молитвите в оригиналния им вид и тяхното транслиране в психологически стил, концепти и терминология.

 

6.)    Паневритмия – танцът на космическия ритъм с бавните си отмерени ритми, танцуван сред природата, прилича донякъде на източната медитативна гимнастика Тай Чи. Също се практикува осъзнаване на психо-енергетичните движения в тялото, връзката със земята и небето. С напредването на упражненията, фокусът се прехвърля във висшето медитативно осъзнаване на единството на живота. За разлика от източната медитативна гимнастика тай чи, паневритмията се играе по двойки: мъж-жена в групов кръг, което увеличава заряда й многократно. Терапевтичната и психо-профилактична сила на паневритмията бива оценявана все по-силно. Понастоящем динамичната медитация на този свещен танц се практикува в повече от 30 държави по света.

 

Приложение на метода „Афективно реструктуриране” при конкретните невротични разстройства

     

                                    Рекурентно депресивно разстройство

 

            Продължителността на отделните депресивни епизоди е между три и дванадесет месеца. Когницията е потисната, настроението мрачно, болезнено песимистично и негативно. Изпитваната автоагресия често се проектира върху заобикалящите във вид на агресия. Социалните комуникации биват избягвани, настъпва желание за изолация и болестно свръхмерно интровертиране. Наред с медикаментозното лечение, предписано от специалист, психотерапията „Афективно реструктуриране” работи в две направления:

 

-          Третиране на хормоналния срив и оптимизирането на ендокринния процес и мозъчната медиация чрез тренинг в „Холотропна сексуалност”.

-          Афективно реструктуриране на депресивното афективно състояние

 

1)      Холотропната сексуалност като терапия на депресията

 

Обучението в лечебна холотропна сексуалност в случай на пациент с депресия оптимално се провежда с двамата партньори, тоест със самия пациент и неговия интимен партньор. По този начин се постига разбиране за важността на холотропния полов акт и решаващата роля, която той изиграва в терапията на депресивното състояние, тъй като работи директно върху самата физиологична база, която го предизвиква – на хормонално и невро-трансмитерно ниво.

      Въздействието на лечебната холотропна сексуалност върху депресивните епизоди е мощно, бързо, директно и надеждно. Допаминовото ниво в мозъка се оптимизира, без да се стига до върхови пикове и рефракторни сривове. Така се минимизира завишеното отделяне на динорфин – допамин блокиращия медиатор. Отделянето на пролактин също се минимизира от оптимално поддържаното допаминово равнище, тъй като пониженото ниво на допамин е главен фактор за продукцията и отделянето му. Както динорфинът, така и пролактинът са биохимични тригери за психологически преживяваните състояния на депресия и свързаните с нея състояния на раздразнителност, социална фобичност, липса на мотивация и тонус.

      Състоянието на депресия бива директно трансформирано в чувства на доверие, радост и обич, задействани от отделянето на окситоцин, вазопресин, ендорфини и енкефалини по време на овладения продължителен долинен оргазъм.

      Горните хормонално-медиаторни промени от своя страна повлияват нивото на серотонин, като депресивната безнадеждност се заменя с радостно хармонично спокойствие.

      Хармонизираното серотониново ниво на свой ред оптимизира мелатониновата продукция на хипофизата, което премахва разстройството на съня, характерно за депресията.

 

2)      „Афективно реструктуриране” на депресивното афективно състояние

 

Възможно е в някои случаи депресията да е причинявана от чисто хормонални механизми. Тогава най-работещото решение по отношение на третирането на състоянието, е медикаментозната намеса, както и упражняването на лечебна сексуалност.

Рядко обаче етиологията на депресията е единствено хормонално обусловена. Най-често психологичните и хормонални фактори са тясно свързани и преплетени в сложен възел. Причина за депресивното разстройство могат да бъдат системните отношения на пациента – служебни, семейни, социални...

Друга възможна причина са заложените в ранните години когнитивни и афективни схеми, маладаптивни имплицитни когнитивни матрици, основни убеждения и модели на отношение към стреса и житейските обстоятелства. Тези вътрешни карти на възприятие на света се залагат по време на първите месеци и години от живота на детето в резултат от възпитателния стил и семейни взаимоотношения, като впоследствие цялата информация бива филтрирана през тези Top-down процеси, протичащи на несъзнавано и предсъзнавано ниво на психическо функциониране.

Трета възможна причина за склонност към депресивни състояния би могло да бъде негативното пренатално възпитание, предадено на детето от майката по време на бременността. Пренаталната психология понастоящем навлиза в хода на развитието на научната психология с мощни сили. Огромната роля на пренаталния процес за бъдещото състояние на цялостния психичен живот на личността бива осъзнавана все по-цялостно.

Още по-дълбоки предиспозиции за депресивни състояния могат да бъдат заложени в генограмата (родословното дърво) на индивида. Когнитивното, афективно и поведенческо наследство на нашите предци е дълбоко гравирано в генетичната ни памет. Най-дълбоки и трудни за промяна са когнитивните матрици, заложени в генограмата ни. Втори по степен на трудност на промяна са схемите, заложени по време на пренаталния ни процес. Моделите, заложени по време на ранните години, са едва на трето място по тежестта си.

 

Психотерапията „Афективно реструктуриране” започва с когнитивен мониторинг – анализ на системните отношения на пациента (семейство, приятели, работна среда и отношения), на детството, генограмата му, както и на пренаталния процес (чрез извличане на информация от майката или регресивна визуализация).

След като маладаптивните когнитивни схеми, пораждащи депресивни емоционални състояния и поведение бъдат идентифицирани, пациента бива воден към тяхното осъзнаване и влиянието, което те оказват в живота му. Следва техният графтинг. Такива могат да бъдат следните маладаптивни схеми (парафразирани, по Джефри Йънг):

 

-          Емоционално лишение и потискане – убеждението, че на емоционалните нужди никога няма да бъде отговорено адекватно, чувството че никой не ни обича, не ни симпатизира, не го е грижа за нас и няма да ни помогне. Убеждението и чувството, че трябва да контролираме всяко наше действие, за да не бъдем отхвърлени от обществото

 

-          Чувството и убеждението за Отчуждение и самота, че всички ни изоставят – убеждението и очакването, че другите ще ни напуснат, че не можем да разчитаме на никой; очакване, че връзките, които завързваме ще се разпаднат неминуемо и че самотата е неизбежна. Чувството и убеждението за отчужденост и социална изолация

 

-           Недоверие и уязвимост – чувството и убеждението, че другите са манипулативни, жестоки, че ни използват и искат да ни наранят. Убеждението и чувството, че сме раними, че светът е опасно място и непременно ще ни се случи нещастие

 

-          Убеждение и чувство за малоценност и некомпетентност, за провал – вярата, че сме дефектни, непълноценни, негодни, че не заслужаваме ничия обич и че не можем да се справим с ежедневните си задачи

 

-          Песимизъм – чувството и убеждението, че негативните аспекти на живота преобладават пред позитивните

 

След като маладаптивната когнитивно - афективна схема бъде идентифицирана, а травматизиращите обстоятелства – свързани с нейното пораждане – изяснени, работният патерн по отношение на депресивното разстройство, е следният:

 

1)      Осъзнаване

 

А) Интелектуално – нужно е пациентът да достигне до разбиране на автоматичните мисли, несъзнавани и предсъзнавани ригидни правила на когниция, афективни реакции и стоящите зад тях дълбоко изтласкани когнитивни схеми и основни убеждения.

 

Б) Емоционално – пациентът трябва да осъзнае, почувства и осъзнато преживее действието на дълбоко заложените в психичната си система когнитивно-афективни схеми и породените от тях депресивни емоционални състояния и модели на поведение. Това осъзнаване, случващо се по време на когнитивния мониторинг-анализ (през терапевтичните сесии), поставя началото на по-нататъшното идентифициране на въпросните схеми, осъзнаването им и работата по трансформирането им в хода на ежедневните дейности.

 

2) Селф идентификация

 

Както е описано по-горе в тази книга, пациентът бива воден в състояние на прогресираща релаксация и чрез водена визуализация и медитативни техники е напътстван към установяване и засилване на връзката с центъра на метакогниция в него – висшето му Аз – Селф.

 

3)      Deep Diving

 

Когато връзката с вътрешния интегративен център, източник на светлина, радост и сила е установена, пациентът е воден внимателно, в състояние на дълбока релаксация, към епицентъра на състоянието си, към ядрото на емоционалното преживяване на депресията. Идентификацията с висшия Аз бива задържана през цялото време на „гмуркането”.

      В ядрото на невротичните разстройства стоят афективните промени и именно на тях трябва да се акцентира при терапевтичната интервенция.

      Целта на този етап от терапията е установяване на сравнително комфортно преживяване на депресията, поглеждането и експериментирането й през перцепцията и погледа на Селфа. Пациентът е воден през подходяща визуализация, която метафорично изразява процеса на съзнателно проникване в бездната на депресията му и постигане на комфорт в преживяването. Фундаменталната разлика при това осъзнато предизвикване и навлизане в най-дълбоките води на депресивното състояние е Селф идентификацията, която „въоръжава” индивида с „оръжията” на собственото му свръхсъзнание: светла интуитивна мъдрост, спокойна радост и действена жива сила.

      Подходящи метафори за депресията, използвани при визуализацията са: бездна, пропаст, океанска дълбочина, вулкан, тъмна страшна гора, мрачна буйна река, дракон, вълк, вампир, блато, черна дупка ... Пациентът е воден през визуализацията колкото може по-живо, с включване на всичките пет модалности: зрение, слух, допир... Най-същественият елемент при „гмуркането” е потапянето в реално интензивно емоционално преживяване на проблемното състояние.

 

4) Обяздване на дракона

 

На този етап от терапията „Афективно реструктуриране” чувството за свързаност и идентификация с радостта, светлината и силата на свръхсъзнанието, висшия Аз, който служи като вътрешен опорен център, обхваща преживяването на депресивни афекти така, че силата им се влива в силата на Аза (Селфа). Във всяко невротично разстройство, и в депресията в частност, психичната енергия на личността конвергира около емоционалните, когнитивни и поведенчески симптоми на разстройството, както и в самия психически процес на симптомопораждане. Тази заключена сила бива освобождавана в процеса на терапевтична интервенция – чрез осъзнаване на изтласканите в несъзнаваното когнитивно-афективни схеми, пораждащи симптоматиката, осъзнаване на съпротивите и психичните защитни механизми, поддържащи невротичното разстройство и чрез техния директен „графтинг”.

      На този етап от терапията ключов момент е придобиването на актуално умение в пациента да предизвиква, осъзнава, чувства и преживява свързването и канализирането на енергията на депресията си към силата на висшия си Аз. Както описахме по-горе, първият елемент на този процес е Селф идентификацията, вторият – „гмуркането” в бездната на проблема ни, но вече въоръжени със светлината, радостта и силата на вътрешния център на метакогниция. Третият етап, „обяздването на дракона”, се случва когато, потопени в самия център на торнадото на проблема си, в пълно присъствие на духа, прехвърлим контрола изцяло в свръхсъзнанието си – т.нар. Махамудра! Усещането е за всмукване на фиксираната в проблемното състояние енергия в центъра на висша когниция в нас.

      На този етап от терапията маладаптивните когнитивни схеми биват заменяни с позитивни. Пациентът е подготвян за осъзнаване на рецидивите на проявленията на тези схеми и тяхното трансформиране в позитивни в процеса на ежедневието си.

 

5) Бета графтинг

 

Процесът на Селф идентификация, съзнателно „гмуркане” в депресивното преживяване и „обяздване на дракона”, тоест присаждането му към висшата когниция, бива изпълняван в обичайно състояние на съзнанието – в бета мозъчна честота. 

 

                                       

                          Афективно Реструктуриране на Зависимостите

 

            Докато при всички други разстройства техниката на афективното реструктуриране, описана по-горе, работи успредно със стандартния метод на когнитивно реструктуриране, то при зависимостите афектите (емоциите) са основна отправна точка за работа.

            При зависимостите афектите са толкова силни, че рационалната когниция буквално бива пометена и слабият й глас е само безсилен фон на мощното желание. Поради това основният акцент при терапията на зависимостите е върху емоциите.

 

Стъпка 1) Осъзнаване и идентификация с метакогнитивния психичен център (Селф, Аз, Свидетелят отвътре)

 

С помощта н гореописаните техники – махамудра, водена медитация и визуализация, пациентът е воден в процеса на осъзнаване на вътрешното си психично ядро, центъра на съществото си. Този център е скалата, за която той ще се хване и изтегли от порочния кръг на зависимостта си.

 

Стъпка2) Дълбоко гмуркане (deep diving)

 

Вече здраво свързан с вътрешния си център, пациентът се „гмурка” смело в ада на зависимостта си. На практика при този етап се преживява физическата и психическа абстиненция, но при състояние на постоянна поддържана свързаност с „Аза”. Тази свързаност, изразена в молитвен и медитативен стремеж и устрем, пренасочва жаждата за дрогата или действието, причиняващи зависимостта в посоката на една разширена съзнателност.

 

Стъпка 3) Обяздване на дракона

 

С помощта на водена визуализация, молитва и медитация, обсесивното желание бива канализирано, присадено към висшата ни свръхсъзнателна когниция. По този начин цялата опитност на зависимост се оказва ценно гориво за разширяване на когнитивните ни възможности и разширяване на съзнанието (разбира се, далеч по-добре е това разширяване да бъде постигано по по-сигурен и здравословен начин).              

 

                                                                      Секс и Насилие

 

            Ще разгледам въпроса за връзката между секса и насилието от две позиции: психологична и биохимична.

 

                                                                 Либидо – Мортидо

 

            В основата на функционирането на целия ни познавателен апарат на съзнателни и мислещи същества стоят изначалните базисни нагони, които играят огромна роля във всички човешки дейности.

            Либидото, така както е разбирано в съвременната психология, е едното от лицата на психическата енергия – това на ероса, на страстта, на жаждата за живот и прокреация. В психоанализата се нарича още нагон към живота.

            Мортидо (деструкто, агресия) е противополюсът на либидото, другата страна на психическата енергия – нагонът към разрушение, смърт и агресия.

 

            Тези два нагона са базисна предиспозиция на цялостния ни психичен живот. Начинът, по който ги изживяваме, умението да ги сублимираме ни определя като съзнателни хора, а неумението за работа с тях регресира съзнанието ни до примитивно животинско състояние. Еросът и агресията са носителите на живеца, на психическата сила в нас. За добро или лошо, човек не е роботоподобен и силата на мотивацията му винаги носи емоционална окраска, която е неизменно двуполюсна. Както всяка друга енергия в Космоса е изградена на биполярен принцип, така и човешката сила е двуполюсна.

 

            Тази сила захранва емоционалния и когнитивен (мисловен) човешки живот директно в количествено и качествено отношение. Количеството й определя просперитета, младостта и потенциала ни. Качеството й обуславя възможността ни да проникнем в тайните на битието или ни приковава в сивото ежедневие.

  

            Според степента на съзнателност на индивида, употребата на силата става на различно ниво. Един интелигентен човек, който разбира неимоверната важност на единственото гориво с което разполага – психичната сила, съумява да я впрегне и канализира до нейните по-фини проявления на обич и стремеж към истината, които носят мъдростта на разширяващото се съзнание.

 

            Когато съзнанието на личността преживява жизнения си цикъл на ниско ниво на човечност, разбирания и обхват на съзнание, психическата сила бива бързо изразходвана количествено, което пък от своя страна води до все по-голямо качествено раздалечаване на полюсите й. Хармонията на естественото допълване на противоположностите любов и воля, слети в неделимо цяло при един съзнателен човек, бързо се поляризират до суровите си първоизточници – похот и агресия, страст и омраза, чувствена жажда и страх (агресията и страха са активното и пасивно проявление на един и същ нагон, тоест агресията е другото лице на страха).

            В такава модалност на сурова употреба на психичната сила, базисните нагони се преживяват в груб и първичен, чисто животински вид – като похот и насилие.

 

            Половият акт, извършван по обичайния начин – с неовладян оргазъм и еякулация – води до психоенергетичен срив, до емоционално огрубяване и дискорд.

 

            За да може психичната сила да послужи като породител на по-висши емоционални и когнитивни проявления, преди всичко е нужно да бъде налична в достатъчно количество. При ординарния полов акт мъжът губи огромни количества психична сила, което естествено поражда качествен срив в захранваните от нея по-висши етажи на психичния апарат – емоции и когниция. Няколко часа след обичайния оргазъм се появява раздразнение и агресия, примесени с болезнена емоционална жажда за нов удоволствен стимул, който да запълни зейналата пропаст на неудовлетворение, агресия и авто-агресия. Вътрешнопсихичните състояния на агресия и раздразнителност се проектират в ежедневния живот на индивида и продължават, според изследванията, до две седмици след „нормалните” оргазмени преживявания.

            При жената обикновеният/те оргазми имат по-слабо изразено, но качествено същото въздействие върху емоцииите и менталността.

 

                                               Сексът и Биохимичната Основа на Насилието

 

            Описаният по-горе в това изложение медиаторен процес води до задействане на веригата хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези.

Хормоналният резултат от хилотропния оргазъм (насочен към откъсване от цялото) е загуба на тестостерон и повишаване на нивото на кортизол и пролактин в кръвната плазма. Психически това се преживява като понижен тонус, неврастенични и психастенични симптоми на лесна уморяемост, раздразнителност, депресия, липса на концентрация и агресия, екплицитно проявявана като насилие. Отделяният в междуневронното синапсно пространство Delta FosB има адиктивно действие, което емоционално се преживява като мъчителна жажда и пристрастеност към удоволствения акт, в случая полов. За да бъде погасена тази мъчителна жажда, човек отново се впуска в хилотропен секс, което след краткото удовлетворение задълбочава порочния кръг на хормонален дисбаланс и го превръща в една все по-дълбоко слизаща в емоционалната и хормонална нищета спирала.

 

            Връзката между примитивния начин на преживяване на сексуалността и насилието са били винаги известни на човечеството, но едва малцина са успявали да канализират тази мощна сила. Както обясних по-горе, хормоналните и енергетични следствия от секса със стандартна еякулация (оргазъм) пораждат агресия и автоагресия.

 

            Обществото е съставено от своите единици – отделните индивиди. Когато всяка от тези единици преживява една от своите базисни и най-важни функции – сексуалната – по най-примитивно животински и варварски начин, глобалният резултат е цъфтеж на насилието и примитивизма във всяка една сфера на обществото.

 

                                                               Секс и моногамия

 

            При обичайния полов акт и задействаните от него хормонални процеси, в човек се задействат негативни емоционални състояния. В психологията е известен психическият механизъм проекция, при който всяко психично състояние се проектира върху хората, с които общуваме и обагря всяко действие през призмата си. Психическото състояние, в което се намираме, представлява един вид филтър, през който преминава интеракцията ни със средата.

 

            При мъжа по-явно, а в жените по-несъзнавано, след обикновения тип оргазъм се поражда раздразнение, тревожност, депресивност и дистимия (понижено настроение). Когато с течение на годините в двойката тези чувства продължават да бъдат изпитвани след половия акт, несъзнавано те се свързват с партньора ни. Човек несъзнавано започва да проектира собствените си негативни емоции в партньора, което е сигурно начало на семейните проблеми, скандали и сблъсъци и предвестник на емоционалния срив във връзката. Партньорът (партньорката) започват да ни се струват все по-сиви и делнични, дори отблъскващи. Първоначалната страст преминава в игото на задълженията. Никой обаче не се досеща, че зад емоционалния срив във връзката стоят конкретни хормонални промени, причинявани от невежата употреба на тази най-мощна и единствена сила в нас – секса.

 

            Въпросните хормонални промени са по-ясно изразени в мъжа. Като резултат, любовта му към партньорката бързо се стопява. Романтичната влюбеност и страстната отдаденост изчезват сякаш никога не са съществували.  Както се казва, мъжът започва да се оглежда наоколо – дори против волята си, да търси друга жена, с която отново да преживее чувството на страст и любов. Когато се впусне в нова любовна връзка, след първите седмици на страст, хормоналният дисбаланс отново поражда въпросните негативни чувства, мъжът за пореден път охладнява към партньорката си и започва да се стреми към ново завоевание, нова жена, която да го накара да се чувства щастлив – поне за известно време.

 

                                                              Кулидж ефект

 

            Преди време американският президент Кулидж бил на посещение в провинциална ферма. Президентът изостанал някъде назад и в това време фермерът гордо показал на г-жа Кулидж кокошкарника с петела, който „може да се чифтосва с кокошките постоянно, без прекъсване, всеки божи ден без почивка.” Президентшата с престорена сдържаност предложила на фермера да предаде това на г-н Кулидж, което той изпълнил без да се замисля. Когато получил съобщението, президентът се замислил за миг и попитал: „С една и съща кокошка ли?”. „О, не, господине!” – отговорил фермерът. „Тогава предай това на г-жа Кулидж!”.

 

            Кулидж ефектът се наблюдава при всички изследвани животни: ако в клетка с женски плъхове се пусне мъжки, той започва да покрива самките една след друга докато мине през всичките, след което се просва в някой ъгъл изтощен. Ако обаче в клетката се пусне нова женска, плъхът веднага намира нови сили и покрива и нея. Към останалите самки той вече не проявява никакъв интерес. Същото е поведението на повечето домашни животни.

            Кулидж ефектът представлява заложеният от природата нагон, който осигурява продължението на рода, без значение щастието на конкретния индивид или социалните отношения на човешкия бозайник. Кулидж ефектът, макар и в по-малка степен, се наблюдава и при женските индивиди – те с много по-голяма готовност флиртуват и се подлагат на новите мъжки, отколкото на вече познатите.

 

            В основата на подобно поведение стои хормоналният процес на удоволствено възнаграждение. Този процес служи добре на целите си по запазване на рода, но има твърде негативни последици върху настроението и емоционалния баланс на конкретния индивид, както и върху хармоничността, щастието и устойчивостта на любовните му връзки, а оттам и върху социалното функциониране като цяло.

 

            По всичко личи, че природата е създала човешкия вид като полигамен и че промискуитетът е биологично заложен във всеки от нас.

            Защо тогава човечеството винаги е поставяло моногамията на пиедестал и се е стремяло да промени първичните си нагони? Струва ли си въобще да се стремим към моногамия? Не е ли по-лесно и по-нормално да следваме природния си зов?

 

            Този зов е природен, но няма нищо общо с човешкото в нас. Той е чисто биологичен нагон на тялото на бозайник, в което пребиваваме. Сексуалният нагон и телесната биохимия зад него са нормални дотолкова, доколкото са подчинени на човешката когниция, мъдрост и съзнание. Ако нагонът ръководи, както често се случва, човешкото в човека се принизява, чувствата огрубяват, мислите конвергират около делничната посредственост, светлината на съзнанието намалява, силата на волята деградира.

 

            Именно овладяването на нагонно-емоционалната природа на тялото на бозайник, в което пребиваваме, е ключът към разкриване на истински човешкото в нас! Като естествен продукт от процеса на овладяване на нагонната ни природа се явява нуждата от моногамен живот. Когато човек обязди животното в него, той изпитва нужда от дълготрайна, пълноценна, задоволяваща не само тялото, но и душата му връзка.

 

                                                  Coitus Sublimatus и моногамията

 

            При холотропния медитативен любовен акт грубата страст се трансформира до нежна дълбока любов, която продължава не само по време на самия полов акт, но се разпростира в ежедневието на двойката. Между тях се установява нежност и влюбеност, която става естествено състояние на връзката им! Грубият материал на похотта е превърнат в чисто човешките чувства на радост от съвместното съжителство, възхищение и приказност, вдъхновение и постоянно учудване от красотата и качествата на партньора. Така впрегнат и сублимиран, нагонът не само че не пречи на вътрешния живот на индивида, на социалните му отношения и любовното му партньорство, но ги изпълва с живителната си сила и тласкащи импулси на здравословна амбиция и радост.

            В течение на годините вместо взаимно омръзване и отегчение, двамата все по-пълно сливат хармонията на съзнанията си, докато станат част от едно функционално цяло. Кому тогава е нужен промискуитета? За какво са му на човек постоянното създаване на нови връзки, повърхностни сексуални изживявания, последвани от крах, емоционален срив и раздяла?

            При съзнателния човек, който упражнява либидото си така, че да служи на висшата му когниция, чувството на любов и нежност към партньора само се увеличава с годините на съжителство, зад което стои стабилна биохимична и емоционална база. Така че, уважаеми читатели, ако желаете да бъдете щастливи вътрешно и да преживявате връзката с партньора си хармонично, радостно и красиво, научете се на coitus sublimatus.

 

                                                        Степени на преживяване на секса

 

            На първите две степени на преживяване на секса се спряхме по-горе.

 

Първата и най-разпространената степен, тази на обичайния животински акт, деградира мощно човешката биохимия, като психичните последствия са: болезнена жажда за нова страст, груба похот, раздразнение, гняв, агресия и насилие, безпокойство и тревожност, загуба на смелостта, заместена от страха, прикриван от агресията; понижена инициативност и социална активност, загуба на вътрешната връзка с другите човешки същества и живота въобще, изолиране в черупката на малкото себично его – егоцентричност; стесняване на когницията до най-елементарните битови дела, загуба на светлината на ума и радостта от живота, на чувството за красота и приказност, на бликащата жизненост, която осмисля всяко проявление в живота ни.

 

Втората степен – тази на холотропната сексуалност (насочена към цялото) издига преживяването на секса на едно стъпало по-високо. Задействаните хормонални и невротрансмитерни процеси смекчават гореописаните състояния, като превръщат половия акт в медитативен, свързват го с душата на човека, която той подхранва. Умората след акта и известно „слизане” в енергийното ниво присъстват, но са много по-плавни и преодолими. Между партньорите се осъществява дълбок енергиен обмен, като енергията им се чувства от другия – дни след самия акт. Силният животински нагон бива прихванат, а силата му използвана за висшата човечност в нас – за човешкото в човека! По време на такъв акт в продължение на часове, се преживяват божествени състояния на слятост с партньора, със самия живот, състояния на върховно блаженство и щастие, хармония и чувство за единство с вътрешната ни цялостност.

            И все пак, това ниво само по себе си е само едно от възможните стъпала от стълбицата на необятните възможности на Любовта. Защото сексът в нас е само проекция на Любовта. Индуската философска мисъл оприличава секса с течението на река Ганг. Чиста и бистра, пълна с живот и блясък в изворите си, реката все повече се смесва с наносите и замърсяванията по течението си. Така и Любовта, Мъдростта и Волята, представители на истинско човешкото в нас, в процеса на сливане с тялото на бозайник, чрез което се проявяваме, все повече се принизяват до неговите чисто нагонни страсти и инстинкти, пагубни за висшата човешка когниция, когато съзнанието ни си позволи да се отъждествява с тях.

            При холотропната сексуалност плюсовете са повече от минусите. Когато целта на човека е просто хармоничен живот, физическо и душевно здраве, холотропната сексуалност твърде добре задоволява тези цели. Ако обаче индивидът изпитва непреодолимото желание за развитие на познанието, волята и радостта си, за по-силно и уверено разширяване на когницията и съзнанието си, тогава сублимацията на сексуалното преживяване преминава на още по-висока степен.

 

Третата степен на сексуална сублимация е целомъдрието.

 

                                                                           Целомъдрие

 

            За целомъдрието има разпространена интересна представа. Хората си мислят, че целомъдрието е нещо болезнено, нещо трудно, състояние на лишение и нещастие, на жертва и скръб. Нищо не е по-далеч от реалността.  

 

            Целомъдрието е именно сексуалност, секс преживяван по-близо до източника му – до Любовта.

            Във всеки от нас има както мъж, така и жена. Всички притежаваме както лява мозъчна хемисфера, работеща на логичен, мъжки принцип, така и дясна, функционираща на образен, интуитивен женски принцип. Една от тях превалира в нас и това, заедно с половите разлики, ни определя като мъж или като жена. В хилядолетията експериментална мъдрост, с която трансперсоналната (езотерична) психология разполага, отдавна е доказан практическият начин за развитие на личността. Човек прехвърля сексуалността си на вътрешно равнище, като намира единството, иначе преживявано в кратките мигове на половия акт, в сливане с вътрешната си противополюсност. Религията нарича тази противополюсност Божество (Богиня, Бог), съвременната психология реферира към нея като към Анима/Анимус, езотеричната мъдрост на хиндуизма като Шива/Шакти, Вишну/Сарасвати, даоизма като Ин/Ян, астрологията като Слънце/Луна и т.н. и т.н. На хромозомно ниво спиралите на ДНК са двойно преплетени, всяка енергия е по съществото си емисивно – рецептивна, електро-магнетична...

 

            При целомъдрието сексуалността бива преживявана по фино имплицитен начин. Междуполовото сливане се прехвърля в сливане между лявата и дясна мозъчни хемисфери, между волята и интуицията, между логиката и чувствата, анима и анимус (душата и духа). Хармонията и радостта от съществуването стават постоянен фон на живота.

 

            Оргазмът при обикновения полов акт трае само секунди, като е последван от емоционален и хормонален колапс. При холотропния сексуален акт оргазмът (долинен оргазъм) продължава няколко десетки минути, час и повече, като се преживява на фино душевно медитативно ниво като концентрирана радост и мощно блаженство. Такъв акт е несравнимо по-качествен от гледна точка на човешката цялостност – но е само стъпало за още по-мощно и тотално преживяване на оргазма.

 

При целомъдрието, когато човек е готов за него психически, оргазмът се разпростира в самия живот на човека, във всяко едно действие, чувство, мисъл – като вътрешен екстаз, мощна радост, която съпътства индивида в житейските му прояви.

 

            Целомъдрието акумулира психическо спокойствие, емоционална стабилност, ведрост и оптимизъм, чувство за приказност и красота, възхищение от битието и учудване от „обикновените” делнични рутинности, които за един целомъдрен човек се оказват изпълнени с тайните на живота.

 

            Емоционалната стабилност и интелигентност, която целомъдрието предпоставя, служи за база за развиване на една по-мощна когниция: паметта става ясна и услужлива, човек лесно постига достъп до складовете на дългосрочната си памет. Краткосрочната, работна памет заработва много по-ефективно, като паметовите следи са дълбоки и продължителни. Концентрацията и вниманието стават еднонасочени и силни, нараства способността за паралелна работа по няколко сетивни канала или обектът на внимание и размисъл става реалност. Интелектът се избистря и засилва остротата и проникновението си. Подробности и малки детайли от ежедневието, които са убягвали, сега се долавят, например: елементите на невербалната комуникация и езика на тялото. Създават се предпоставки за разработване на дремещи асоциативни зони в мозъка, развиване на интелигентността и мъдростта.

            При занимания с медитативни приоми е възможно развиването на ясновидство и постигане на достъп до различни от обичайните нива на познание и опитност.

 

            Зад афективните и когнитивни промени стои промяна в биохимичните наличности. Мозъчното равнище на допамин е високо, нивото на тестостерона, окситоцина, ендорфините и енкефалините расте право пропорционално на времето на поддържаното целомъдрие. Ако при изкуственото външно инжектиране на хормонални или медиаторни препарати, рецепторите за тяхното възприемане и задействане постепенно блокират и намаляват броя си, то при естественото хормонално нагнетяване това не се случва. Организмът преминава на по-мощен, оптимизиран режим на действие и здраво функциониране. Базисната невротичност, която е масово достояние на съвременния урбанизиран човек, дължаща се на хормонални и емоционални разстройства, бива парирана. Емоционалната лабилност се превръща в емоционална стабилност.

 

            Около целомъдрието се е създала една неправомерно изкуствена и фалшива представа като за нещо ненужно и атавистично. Аз смея да твърдя, че на човечеството тепърва предстои научното изучаване и обосновка на този естествен метод за развиване на съзнанието и постигане на цветущо физическо и психическо здраве. Целомъдрието не само че не лишава от нищо практикуващия го, но му носи качествено нови и различни нива на преживяване на съществуването, радост и бликаща жизненост, изпълващи всеки нюанс от живота му. Целомъдрието е просто прехвърляне на сексуалното преживяване на по-висша и космически резонираща платформа.

 

            За да бъде практикувано целомъдрието безопасно, човек трябва да е готов за него. Ако бъде наложено насила, а индивидът няма нужната психологическа готовност и зрялост, то неминуемо ще доведе до невротизиране или развиване на перверзии. Както се казва: „Товарът на слона ще смачка магарето!”. При установяването на целомъдрено преживяване на секса, е нужно усилие, но не и насилие.

 

            Методът за психологическа подготовка, който подготвя мислите, чувствата и постъпките за целомъдрието, е сублимацията. Ето някои конкретни похвати за целомъдрена сублимация:

 

-          Социална активност

Социалната активност е както естествен резултат от практикуването на целомъдрие, така и средство за неговото поддържане. Когато сексуалната сила не бъде употребена по обичайния грубо-примитивен начин, тя търси канал за изхода си и първата посока, в която го намира, е именно социалната дейност. Ако при предните степени на преживяване на сексуалността социалната активност е била по-скоро задължение и рутинност, сега се превръща в радостна необходимост. Обичта към хората се ражда спонтанно отвътре. Целомъдреният човек е безкрайно по-търпелив, по-прощаващ и приемащ хората, отколкото личността, практикуваща ординарна сексуалност. Човек започва да чувства единството си с всички хора, преживява ги не само като братя, но като част от духа си. Колективният живот, грижата за другия, безкористието и алтруизмът естествено проникват в менталните нагласи на целомъдрения индивид.

 

-          Медитация

Когато човек почувства повик за развитие и направи опит за прехвърляне на сексуалното преживяване на имплицитно ниво във вид на целомъдрие, обикновено се сблъсква със силата на навика в себе си. Изграден е ментален праксис, процедурна памет, автоматичен подсъзнателен навик, който започва да изисква задоволяването си. Появяват се настойчиви мисли – образи на сексуален акт, съчетани с похот, които тласкат човек към извършване на ординарния акт. В началото са слаби и в рамките на нормалното за един млад човек. Но с времето на поддържане на псевдоцеломъдрие се засилват, като се превръщат в истинска натрапчивост. Тогава човек разбира доколко зависим от акта е всъщност. Както казах по-горе, за да се премине към целомъдрие е нужна психическа и духовна зрялост. Разбира се, тя идва с известни усилия. Тези усилия се прилагат в процеса на сублимация. Добре е да се помни обаче, че всяко развитие става бавно, стъпка по стъпка – когато повикът на нагона е прекалено силен, а каналите – отворени от медитацията (неразработените асоциативни мозъчни зони) са слабо утвърдени, тогава е нормално човек да се върне към холотропния (медитативен) любовен акт. Развитието е подобно на спирала и известно осъзнато спускане надолу осигурява последващото по-високо изкачване.

 

Конкретно медитацията при натрапчивите сексуални мисли и страстта се практикува така:

 

1)      Обожествяване – нужно е да се снеме всякаква следа от борба против мислите и насищането им с негативен отенък. Вместо това, сцените, които се разиграват пред вътрешния екран, се насищат с чувство за сакралност, божественост, като сексът бива виждан като сливане между двете душевни половини в нас – Анима и Анимус, Шива и Шакти, Ин и Ян ... За да бъдат трансформирани образите и страстите, е нужно да бъдат приети тотално, без никакво отхвърляне или съмнение.

Практическото прехвърляне на сексуалността в пост – конвенционалния целомъдрен процес на преживяването й се осъществява като въпросните мисли и чувства се насочат към енергийното тяло, тялото от светлина. За мъжа то е с негативен енергиен заряд, а за жената – с позитивен. Сексуалните импулси се пренасочват навътре, към техния източник, което води до прогресираща психична интеграция. Тънкостта в метода е буквално разтварянето на когнитивно-афективните компоненти в енергията на вътрешния ни противополюс – Анима/Анимус (според пола ни). Тоест естественото преливане на натрапчивите мисли и страсти в енергетичното осъзнаване на медитацията – Махамудра (виж по-долу).

 

2)      Дълбоко дишане с движение на енергията по гръбнака – т.н. спинално дишане. В различните трансперсонални (езотерични) школи движението на енергията варира по различни канали – възможно е да се изпълнява само по гръбнака или по задния канал (гръбнака) и предния. Може да се обхванат и ръцете и краката. В напредналите практики тялото е само пресечна точка, като движението на енергията циркулира от центъра на земята, през цялото тяло, до слънцето (звездите) и обратно.

Общият принцип е, че при вдишване енергията се издига нагоре, а при издишване – надолу.

Тези практики раздвижват либидната сила по цялото тяло, свързват я с тъканта на природата. Важно е да се знае, че освен пространственото раздвижване на енергията, практиката е свързана и с различните нива на съзнанието: при вдишване и задържане на въздуха с пълни дробове, центърът на самосъзнанието се свързва със свръхсъзнанието, а при издишването и задържането на въздуха с празни дробове, се осъществява връзка с подсъзнанието.

 

3)      Махамудра/ Дзогчен (взаимствам термина и подхода от тибетския будизъм) – медитацията на великия печат е най-мощният и естествен метод за сублимация, при който става естествено свързване и присаждане (П. Дънов, М. Иванов) на наситените със страст образи към директното преживяване на свръхсъзнанието. На практика процесът протича така:

 

Медитацията се изпълнява след горните две упражнения: Съзнателно сме обожествили сексуалните сцени и сме ги използвали за циркулация на силата. Тогава просто прехвърляме центъра на вниманието си в Селфа, висшето си Аз, заставаме встрани като страничен наблюдател. Мисле-страстите се опитват да ни вкопчат, понякога успяват, но ние отново нежно се отделяме и ги наблюдаваме непривързано отстрани, от позицията на безмълвния свидетел в нас. Постепенно свободното пространство на медитацията се увеличава, а силата на натрапчивите мисли намалява. Тогава се получава естествено „всмукване” на образите в ясното осъзнаване, като се разтварят до първоизточника си от чиста светлина. Едновременно с това болезнената силна страст също спонтанно се свързва с чистата радост на свръхсъзнанието и се превръща в нежна хармонична обич – любов без обект, като принцип. Извършва се именно сублимация на грубата страст до висша Любов. Вместо отричане и дисоциация, практикуващият използва страстта като сурово гориво, което подхранва ядрото на духа му!

 

      Важно е да се разбере, че именно липсата на борба дава възможност процесът да се осъществи естествено и плавно. Малкото ни его в случая не прави нищо – контролът е в ръцете на онзи наблюдател, Селф, Метакогниция в нас, който е източник на всички наши социални и когнитивни его-модели и личностови роли.

 

                                               Сексуалността и себеактуализацията

 

            Сексуалният драйв в нас е горивото, необходимата за всички афективни и когнитивни процеси енергия. Когато тази мощна ядрена енергия се употреби в суров и необработен вид, като груба страст, похот и примитивно удоволствие, процесът прилича на изригването на вулкан. Ако целта ви е да се стоплите и задоволите основната си потребност от радост и хармония по директен и примитивен начин, възможно е да ги получите – поне за малко... Но вулканичните изригвания на грубата сурова похот със сигурност не само ще порадват душата ви, но и ще изпепелят възможността за нейното качествено пребиваване в телесния й носител.

 

            Терминът „себеактуализация” е въведен в съвременната психология от Абрахам Маслоу и е използван в смисъл на постигане на вътрешнопсихичен интегритет и хармония, радост от съществуването, както и на социална реализация и пълноценно обществено включване.

 

            Всъщност, качествената социална реализация е само резултат от вътрешнопсихичната хармония, радост, воля,  здравословна мотивация за постижения и амбиция и ментална светлина, тоест развита когниция.

            Сублимационният сексуален акт осигурява сигурна хормонална, невротрансмитерна, емоционална и ментална база, въз основа на която индивидът гради себеактуализацията си. От личен опит съм установил, че в хода на осъзнаване важността и овладяване на секса, освен цялостен психичен интегритет, спонтанна радост и хармония, се ражда и нарастваща здравословна мотивация за постижения. Постижения както вътрешнопсихически, така и социални. Това е една здравословна амбиция, която тласка към активност, социална и професионална себеактуализация и успехи. За човек с преливаща радост и ясно отворено съзнание трудностите се превръщат в радостни стъпала, предназначени за приятна разходка по пътя към успеха. Този успех е вече постигнат вътрешно – във вида на смелост, асертивност, психически баланс, ментална сила, ясна когниция и остър интелект, развита интуиция и спонтанна естественост. Социалният успех се явява просто неизбежна проекция на тези вътрешни качества.

 

                                                           Сексът и себереализацията

 

            Ако себеактуализацията е приложение на вътрешнопсихичния интегритет в социален план, то себереализацията е разширение на самосъзнанието до друга по-обширна и цялостна, космическа степен на съзнанието.

 

            Стремежът към себереализация прилича на полета на космически кораб към далечна дестинация. На кораба му е нужно гориво – ако на един космически кораб му е нужна антиматерия като гориво (говоря условно, разбира се), то на търсещия разширение на съзнанието индивид му е нужна психическа (психическата енергия винаги е сексуална) енергия. Сексуалната енергия в човешкия психо-физически организъм е като антиматерията за космическия кораб. Тя идва от друг свят – от света на безсмъртно, блажено и мъдро съзнание. Сексуалната енергия е кондензат на Любовта – онази Любов, която гради светове, която придава смисъл на всичко съществуващо.

 

            Опитностите в процеса на разширение на съзнанието изискват силна психика, напоена с живеца на сексуалната (психическа) енергия. Изискват преливащо от живот, смелост и обич съзнание. Поради това заявявам, че овладяването на сексуалната сила е възлов момент в стремежите на индивида към себереализация и превръщането на конкретните стъпки по пътя на постигането й от абстрактна теория в актуална индивидуална емпирия.

 

                                                   Холотропната сексуалност при двата пола

 

            Бидейки представител на мъжкия пол, аз преживявам сексуалността през тялото на мъжки индивид. Всичко казано дотук за секса се отнася както към мъжете, така и към жените. Но има разлики при преживяването на секса при двата пола. При обикновения акт мъжът основно отдава сила, а жената я приема. Акцентът на мъжа е върху отделянето на сила, което му носи удоволствие, а на жената върху приемането на тази сила, което й носи удоволствие и сигурност – това са най-често несъзнавани процеси, разбира се. Жената получава в концентриран вид внимание, сила и радост, като отдава на мъжа своята топла, нежна обич и сила. Погледнато чисто икономически обаче, процентът на взаимообмен е около 70/30. Мъжът отдава 70% от своята експанзивна „огнена” сила, като получава едва 30% от меката нежна „водна” женска сила. Такъв е природният механизъм. Половият акт, така както го разбира природата, цели създаването на деца. По време на самия акт мъжът отделя несравнимо по-голямо количество енергия, с което създава възможност жената да зачене и на свой ред да се грижи девет месеца за бъдещото човешко същество.

            Ако целта на двойката е създаването на дете, ординарният полов акт е най-естественото и красиво творение на природата. Тъй като обаче актът далеч не се използва само за създаването на поколение, са нужни съзнателни усилия по неговото облагородяване и канализирането на енергиите му, така че да служи на цялостното развитие на съзнанието на двойката.

 

            Жената преживява секса по-скоро от позицията на чувствата, като естествено го свързва с Любовта. Обикновените оргазми влияят на жената по-незабележимо, но качествено по същия начин както при мъжа, тоест прекъсват любовния процес до незавършено състояние и предизвикват лабилни настроения. Обикновено жената не успява да направи връзката между променливите си настроения и „нормалните” си оргазми, тъй като при нея този процес протича по-меко и имплицитно. Когато овладее оргазма си, тя увеличава хилядократно силата на преживяването си по време на секса, интензифицира либидото си, оптимизира хормоналния си баланс, научава се да осъзнава, увеличава и овладява силата на нагона си, като го свърже с Любовта. Любовта, изпитвана по време на такъв овладян акт надхвърля и най-мощното влюбване, което е изпитвала някога.

 

            Мъжът като правило преживява секса от позицията на нагона, на силата. Холотропната сексуалност предизвиква хармоничен взаимообмен в двойката. Мъжът ограничава загубата си на сила чрез въздържането от еякулация, учи се на чувствителност към силата на партньорката и на един по-дълбок взаимообмен. Впрегнатата енергия кара съзнанието му да разцъфне в дълбоките трансперсонални преживявания на обич и единство.

  

            В двойката която практикува холотропна сексуалност енергийният обмен протича хармонично – 50%/50%. Овладеният оргазъм развива чувствителността и силата на двойката до непозната за тях висота.

 

 

 

 

     Сборник Статии

           по

       Трансперсонална Психология

 

 

Старостта и Смъртта според Интегралната и Трансперсонална Психология

 

            Спомням си, когато бях малко момченце и учех в предучилищната градина, когато вървяхме  по улицата, ни учеха групово да поздравяваме старите хора, покрай които минавахме. Учителката ни казваше, че те са мъдри и добри, че те са като скъпоценни камъни за обществото, защото са придобили мъдрост и опит в живота си. Тези нейни думи се запечатаха в мен завинаги. Животът течеше. Нравите се променяха. В малкия ни източноевропейски щат постепенно навлезе влиянието на западната цивилизация. А тя издигаше в култ младостта и грубата сила. Западът беше оставил някъде зад гърба си познанието за цялостния живот и процеси и живееше и мислеше като тийнейджър – ден за ден – икономически, морално и поведенчески. Интересното беше обаче, че въпреки наложеното сляпо поклонение пред инфантилната физическата красота и сила, хората продължаваха да остаряват. Хората се държаха така, сякаш смъртта не съществува, планираха бъдещето си така, сякаш то продължаваше до безкрайност. Трупаха съкровища, които „молец подяжда и ръжда разяжда...”. Когато смъртта дойдеше, хората реагираха странно – тя ги изненадваше. Те не знаеха как да постъпят, изпадаха в емоционален дистрес, плачеха и тъжаха за заминалите си близки, изпадаха в депресии и нерадост. По време на живота си хората се държаха така, сякаш смъртта никога няма да ги споходи. Отнасяха се към нея като към нещо, което не ги засяга. Старците прикриваха страха си зад фалшива ирония и се вкопчваха отчаяно за живота. Някои си правеха пластични операции и дори си присаждаха жлези и органи, с надеждата, че те ще върнат младостта и силата им. Но, уви – те се самозалъгваха и смъртта почукваше грубо на прага им – неканена, нежелана гостенка, която обаче никога не пропускаше да изпълни задълженията си. Подобно на педантичен чиновник, тя покосяваше прилежно всеки, дръзнал да се озове на пътя й. Смъртта ревнуваше сестра си – живота, и бързаше да отнеме всеки, който беше дръзнал да я прегърне. Всеки, който се беше осмелил да покани сестрата на смъртта, живота, за един кратък танц, беше безжалостно изтръгван от прегръдките й. Танцът се наричаше „жизнен цикъл”. Този танц беше буен и радостен, но имаше един огромен недостатък – беше кошмарно кратък. Едва родил се, човекът трябваше да се възпита, образова, реализира, да се прокреира – и смъртта се впиваше в крехката плът на тялото му. Но тя не бързаше. Смъртта бе добър инквизитор. Още около средата на краткия жизнен период на еднодневките, наречени хора, тя започваше да се приближава и отровната й сянка започваше все по-силно да изпива живеца от жалките двуноги еднодневки, мятащи се в тъмнината на борбите си. Смъртта се гавреше с подвластните си твари. Тя не прекъсваше притока на жизнени сили веднага, не ги смачкваше за миг безболезнено. О, не! Тя бе изтънчен садист, който обичаше да се наслаждава на страданието на жертвите си. Тя се хранеше с това страдание. Смъртта започваше да се приближава все повече и повече, още от средата на смешно краткия човешки живот, докато не се настанеше трайно в съзнанието и тялото на човека. Зловонният й дъх носеше болестите и слабостта, а кошмарният й поглед -умствена деградация  и регрес...

 

            Но толкова ли е черен дяволът? Толкова ли зла е същността на смъртта? Какво би станало, ако при сегашното примитивно състояние на съзнанието на болшинството от съвременното човечество, смъртта си отиде? Какво ще бъде ако станем безсмъртни? Истината е, че това ще бъде увековечаване и кошмарно задълбочаване на невежеството и глупостта на човека. Нека само се огледаме... Нима човечеството ни живее в пулса на Космоса? Нима е достигнало мъдростта, която би превърнала безсмъртието в естествена даденост и благо за планетата ни? Човечеството засега се намира в юношески период, в етап на груб дивашки егоцентризъм – на личностно, интерперсонално и социално ниво. Човечеството сляпо следва не твърде човешките инстинкти, нагони и импулси на старите си мозъчни структури, а използва човешките функции на неокортекса не, за да развива предопределеното си величие, а за да усилва и разпалва до извратени размери първичните си импулси. Докато хората не се научат да сублимират и използват нагоните на животното в себе си, да ги впрегнат в каляската на космичното си предназначение, да трансформират страстта в Любов и омразата в съзидателност, докато не се свържат с ритъма на Целокупния Живот – дотогава смъртта е повече от желателен лекар на безумието на човекоживотното! Какво по-страшно от едно вечно и безсмъртно безумие? Представете си един вечен Хитлер, психопат, педофил, нарцисист или садист. Представете си, че членовете на задкулисната върхушка, която управлява планетата ни икономически, живеят вечно... При положение, че тези хора са твърде далеч от каквото и да е понятие за човешко, превръщането на малкия ни земен дом в космически тумор ще е повече от сигурно... При едно различно ниво на съзнанието на човека, смъртта не би имала повече място в хода на развитието му. Но засега, тя е незаменим хирург, който дава възможност за обновяване и пречистване на глобалния човешки организъм. И въобще – какво е смъртта, какво е животът, какво е безсмъртието? В последните стотина години в „научните” среди властва тясно ограничено разбиране за човека като за биологичен механизъм. Понастоящем е твърде модерно човешките когнитивни процеси да се вербализират под формата на компютърния и програмистки жаргон. Човекът е сведен до мозъчен биопроцесор, в който съзнанието представлява страничен продукт от сложните мозъчни структури, дигитални процеси, изчислителни биовериги и невронни микрозвена. Според инфантилното разбиране на съвременната „наука”, всички истински човешки структури и полета на действие, всички трансперсонални сфери и системи на съществуване на холистичното битие, се редуцират тесногръдо и сляпо до чисто биологичните им корелати. Висшите психични и духовни процеси, които всъщност са самият човек, се свеждат до чисто сензомоторните им аналози, етапи на развитие и функции. Такъв подход е чудесен, ако представлява част от цялостното знание. Но, ако интуицията, любовта, мъдростта, волята, бъдат причислени към страничните продукти на биохимичните и химикоелектрични процеси на физиологичните системи на биологичния човешки организъм, това ще бъде просто гмуркане в блатото на невежеството и обявяване на това невежество за най-висше познание от последна инстанция... Постиженията на съвременното генно инженерство са вдъхновяващи, съвременната медицина успешно може да предизвика определени емоционални състояние чрез дразене на лимбичната система и хипоталамуса, видения при влияние върху окципиталния коров дял и т.н. и т.н. Серотонинът прекрасно може да бъде наречен биологичният субстрат на спокойствието, окситоцинът - веществото на любовта, допаминът и тестостеронът – медиатор и хормон на страстта и амбицията, а адреналинът и кортизолът – хормони на страха и стреса... Това е така. Тези изследвания са необикновено вълнуващи и изключително важни. Те ще продължават и ще се обогатяват – за щастие. Ако обаче когнитивните психически и спиритуални процеси се редуцират до биологичните им еквиваленти, самата реална същност, стояща зад семантиката на понятието човек, ще бъде унизена. Психичните и съзнателни процеси корелират с биологичните им аналози. Те могат донякъде да бъдат проследени със съвременната апаратура. Могат да бъдат измерени мозъчните вълни, да се наблюдават зоните на мозъчно действие чрез PET или FMRI – но това ще бъдат само корелати, а не самите психични процеси. Но, говорейки за психология на стареенето – подобно редукционистко становище имат само някои клонове на съвременната психология. Такива клонове са например психодинамичният подход на Фройд и неофройдизма, бихевиоризма и когнитивната психология, като последните две не са нищо друго освен бледи сенки на неврофизиологията и невропсихологията, някои течения от хуманистичното направление и т.н. Бидейки малки звена от голямата мозайка на науката за душата, те са важни нейни части. Сами по себе си обаче те превръщат човека в непълноценно подобие на своя по-съвършен и по-„умен” силиконов брат – компютъра! Донякъде се шегувам, разбира се... Но, все пак, тясното мислене на някои направления в съвременната психология е просто достойно за изумление! На различно становище по въпросите за същността на човешкото съзнание, живота и смъртта, са трансперсоналната и интегралната психология. И ако трансперсоналните психолози се съсредоточават предимно върху надличностните и свръхсъзнателни нива на развитие, то интегралните психолози обхващат цялата богата гама на Хомо Сапиенс – от сензомоторното възприятие, през репрезентативното, конкретно операционно мислене и формално логично мислене, към постформалното, архетипно и каузално свръхсъзнателно, до недуалистичния свръх разум, обемащ тоталността на живота.

            В контекста на интегралната психология, животът и смъртта представляват просто различни сфери на проявление на съзнанието. Според изследванията на Трансперсоналната Психология (ТПП) и Интегралната Психология (ИП), съзнанието е безсмъртно. Смъртта е нищо друго, освен преход на друг етап на негово проявление. Така че, ние сме безсмъртни същности. Според емпиричните изследвания на огромен брой изследователи от ТПП и ИП, от древността до съвремието, това, което наричаме смърт, е единствено прекъсването на нишката на съзнанието при преминаването на съществуването на човека от едно състояние на съзнание в друго. Прекъсването, или преминаването през Лета – „реката на забравата”, е правило за средностатическия съвременен човек. Това прекъсване на съзнанието, разбира се, няма нищо общо с понятието за смъртта, такова, каквото го натрапва съвременната едномерна наука. По този въпрос може да се говори много, като аргументите на ТПП и ИП и нейните водещи фигури, са много. Карл Густав Юнг, Ауробиндо Гош, Станислав Гроф, Кен Уилбър, Роберто Асаджоли, Маслоу, както и стотиците древни велики психолози, в пълно съгласие твърдят: „Смърт Няма. Възможностите за проявление на съзнанието са безгранични, а тези, които ние познаваме, са само неговите най-груби и зачатъчни етапи от развитието му!”

            Реферирайки към съвременната геронтология – какво предлага съвременната наука за стареенето и свързаните с него процеси, както и засега неизбежната т.нар. смърт? Предлага обреченост! Предлага единствено разбиране за смъртта като акт на пълна анихилация. Тъй като разбирането за живота и смъртта, за цялостната картография на микро и макрокосмоса, на съзнанието и процесите в него и живота във всичките му многомерни проявления, за извечните закони, заложени в самата първична тъкан на битието, бива редуцирано до най-грубите му следствия, а връзката с висшите принципи на живота при такъв подход е тотално загубена, какво му остава на горкия съвременен човек, повярвал в лудостта на такава окована в слепота хтонична визия? Ако законите се определят единствено от социалните институции и управляващите ги съмнително човечни човеци, ако такива същностни понятия като морал, единство, обич, състрадание, добро, хармония, мъдрост, воля, се свеждат единствено до грубите им сетивни, нагонни, хормонални, медиаторни и неврофизиологични корелати, като по този начин тотално се обезсмисля самото естество на предназначението на човека и посоката на развитието му остава единствено в хоризонталната плоскост, ако основният физичен и психичен закон за причинно-следствената връзка се обявява за ненаучен – тогава какво му остава на така манипулирания от подобни катастрофални разбирания човечец? Остава му единствено плоската и безвкусна линия на насока на съзнанието му в предписания от монопола на „науката” път на проявление. А за естеството на този път можем да се осведомим просто като се озърнем наоколо – липса на смисъл, празнота и посредственост, като най-висшата радост е тази, доставяна от максимално изстискания нагон и проявленията на животинската агресия в бизнес делата, трупането на зимни запаси в банковите ни сметки, спокойното прегризване гърлата на цели народи и континенти (Африка), тоест умишленото им икономическо подчинение и поддържането на глад и смърт... Ако не сме в допир с естествено заложените в нас висши морални ценности, тогава целта оправдава средствата. Средствата могат да бъдат и най-зверски, както виждаме от насилието по света. И повече от зверски, тъй като интелектът на човека, служещ на животното в него, вместо обратното, се оказва фатална комбинация. А целите са не по-различни от тези на индивидите в кое да е животинско стадо, с тази разлика, че са проявени през надстроения в човека кортекс и по-големите му възможности. Повече самки и налагането над другите самци, впечатляването на самките с големите мускули и подготвената бърлога, тоест стремежът към парите  и властта, към по-голямото и луксозно леговище (имоти), винаги задоволяват либидните импулси на човека качествено в същата сфера на проявление както при животните. Не можем да говорим за остаряването и смъртта, без да засегнем това, което всъщност ги причинява: животът! Животът, мислен, чувстван и живян по един твърде ограничен и изкривен начин.

            Възможно е бъдещите постижения на генетиката и медицината, съчетани с тези на роботиката, да надхитрят процеса на остаряване, да го удължат и забавят драстично. Но това ще бъде именно надхитряване, лъжа. Самият процес, според Трансперсоналната Психология, се предизвиква от загубата на енергия, от постепенното изтичане на енергията в човека. А това изтичане се дължи именно на ограничаването на обхвата на съзнанието. Дължи се на липсата на връзка с т.н. трансперсонални равнища на битието и психиката, откъдето именно се получава енергията и в тази реалност, която наричаме живот. Тъй като връзката е нарушена, човек се ражда с определен запас енергия, който изчерпва за съвсем кратко време – в рамките на максимум стотина обиколки на малкия ни земен дом около местното светило... И заспива, т.е. умира, за да се зареди отново с енергия...  „Ами! – ще каже някой – Всичко е генни заложби”. О, да, разбира се, но хромозомните записи в гените ни са просто заложени програми от когнитивния, афективен и поведенчески живот на предците ни – нито повече, нито по-малко. Аз оставям правото на науката генетика да се опитва да надлъже естествените природни процеси. Тъй като съм психолог и разсъждавам от позицията на науката за душата, аз твърдя, че именно психиката и свързаните с нея процеси са решаващи в процеса на стареене, удължаването на живота, подобряването на здравето и цялостното благоденствие на човека на интрапсихично ниво, а оттам и в сферата на междуличностното общуване и социалните процеси като цяло!

            Говорейки в светлината на Интегралната Психология, в духа на Кен Уилбър, Карл Юнг, Блаватска, Ани Безант и Ауробиндо Гош, мога да направя следната аналогия между древните религиозни и алхимични системи и съвременната когнитивна наука и неврология. Както знаем, в резултат на изследванията на гореспоменатите (а те са само примери от огромната плеяда практици в дебрите на интегралната психология) велики психолози, сърцевината на езотеричните (вътрешни, същностни) учения, около които конвергират всички религиозни системи, е чиста психология. Практически във всички езотерични религиозни психологии в една или друга степен е застъпена темата за старостта, здравето на психе и тяло и удължаването на младостта и силите. Символичната терминология, в която се обличат размислите в тази насока, са „безсмъртие”, „еликсир на живота”, „философски камък”, „магическа пръчица и пръстен”, „вътрешен огън”, „киноварни полета”, „Огън и вода” (Ин/Ян), „Енергийни канали и центрове” и т.н. Накратко: в целомъдрие или в сексуален акт, при пълно познаване на собствените психични процеси, практикуващият психолог (изучаващ душата) обяздва силата на либидото си, сублимира го до негови по-фини еквиваленти, издига дуалността либидо – мортидо, страст – омраза, до фина Любов и концентрирана съзидателност. Енергията на либидо – мортидо, ерос – танатос (Фройд), която е основна дихотомия във всяка езотерична психология, бива издигана до фино психично ниво, като в хода на процеса мозъкът разкрива допълнителни асоциативни зони, а целият взаимосвързан процес на работа на жлезите с вътрешна секреция и мозъчни трансмитери бива привеждан в своеобразен баланс, хармония, което води до промяна на хромозомно ниво и спиране процеса на стареене. Ето значението на термините, които споменах по-горе:

-          Безсмъртие – актуално физическо, както и създаването на фин носител на съзнанието от по-висш разред

-          Еликсир на живота (Амрита, Амброзия) – мъжкото семе, както и хормоналният и медиаторен баланс и при двата пола, който бива привеждан в състояние на перфектна хармония, отделяният при дълбоко съзерцание секрет от епифизата

-          Философски камък – мъжките тестиси/ женските яйчници, ендокринната система

-          Магическа пръчица и пръстен – половият член и гръбначният мозък/ женският полов орган

-          Вътрешен огън – психическата енергия

-          Киноварни полета – нива на извършване на вътрешния процес, свързани с психо- физиологическата функция на дадени органи и системи

-          Огън и вода – психическа енергия и съзнание

-          Енергийни канали и центрове – гръбначен мозък, гръбначно мозъчни нерви, симпатикова и парасимпатикова система, жлези и сплитове, мозъчни структури

 

            Удивително е човек да направи аналогия между съвременната анатомия и физиология и езотеричната психология. Съвременната медицина е, разбира се, много по-подробна, но мисля, че имаме какво да научим и от древните подходи, при положение че ги актуализираме и включим в схемата на интегралното познание!

 

            Без да засягам основно същността на самата наука, както и научния подход, ще отбележа, че именно на лична емпирия се дължи познанието на изследователите от Транс Персоналната и Интегрална Психология (ТПП и ИП). Това, че тази емпирия е от качествено различен вид, който трудно може да бъде „научно” доказан, поне според псевдоразбиранията на съвременната лимитирана в оковите си наука, е така. Но, как да бъде доказано наличието на светлината на езика на слепия? Той ще изпита светлината единствено чрез индиректното и влияние, чрез топлината, тъй като няма нужните инструменти, пособия, сетива, рецептори, за да долови светлината директно. По подобен начин стоят нещата със съвременната научна емпирична психология и емпиричността на ТПП и ИП. Изследователите на различните полета на съзнанието притежават вътрешни инструменти, много по-надеждни и естествени от механичните играчки на плоската съвременна „емпирична” психология. Плоска, защото функционира единствено в плоскостта на ограниченото съзнание. Как да бъдат доказани чрез съвременните технически пособия емпиричните опитности на един Транс Персонален Изследовател на съзнанието? Промяната на мозъчните вълни или синхронизацията на мозъчните хемисфери, локализацията на мозъчната активност в определена зона, може да се дължи еднакво успешно както на най-висше самадхи, така и на дълбок сън или дори на няколко чашки алкохолен стимулант. Как да обясниш на малката жабка, която никога не е излизала извън малкото си блатце (обсег на съзанието), че съществува цял океан. Тя просто ще отрече. Такава е и реакцията на инфантилната съвременна наука. С присъщото й, базирано на илюзии самочувствие на тийнейджър, тя отхвърля всичко, което е неизгодно на невежото ù нарцистично его.

            На сегашната степен на развитие на човешкото психе, остаряването и смъртта са неизбежна програма. Както видяхме, тя може да бъде променена при известна сублимация на качеството на съзнанието и овладяване на психичната енергия. Това се постига трудно, именно поради кондензиралите когнитивни и афективни  наслоявания, заложени в човечеството от многобройни предхождащи поколения, проявяващи се като геномен запис.

            Как да подобрим процеса на остаряване тогава, като го превърнем от кошмарна агония в естествен преход? Отговорът ми е: чрез знание! Чрез просвета, знание за многостепенната природа на човешката психика, многослойната реалност на Космоса, чрез запознаване с елементарните закони на живота, вградени в самата му вибрация. Съвременната наука постепенно израства. Вече няколко пъти я сравнявах с тийнейджър. Наистина е такъв, а реакциите й са аналогични на тези на всеки юноша: непримирима самомнителност, придружена с голяма доза блъскане на главата в стената на личните грешки и преоткриване на топлата вода въз основата на собствени страдания. Холистичната наука е търпелива с този научен тийнейджър, защото знае, че скоро той ще възмъжее и сам ще стигне до едно по-цялостно познание – надявам се.

            Защо да изпитваме ужас от смъртта, ако тя не е по-различна от по-дълъг сън, последван от събуждане за нов ден, нова опитност... Това, че хората са лишени от това обективно знание, им пречи да го превърнат и в собствено познание. Ако в средновековието другояче мислещите са били изгаряни, сега биват просто обявени за ненаучно мислещи... Е, все е някакъв напредък...

            Основен начин за поддържане на здравето, погледнато от хоризонтална перспектива, е способността за преодоляване на стреса. А стресът може да бъде „смлян” в психическия „стомах” само при наличието на силна, овладяна либидна енергия и умение за боравене с различните психически компоненти. Относно овладяването на либидната сила – скромната ми личност не е срещала по-работещ метод от т.нар. Тантричен метод за сексуална сублимация. Използвам думата Тантричен условно, със забележката, че влагам в нея не толкова отделна система, колкото интегрален цялостен подход към обяздването на психичната енергия. Без овладяването и хармонизирането на тази сила, дори и най-малкият стрес нарушава психичния баланс, а оттам и качеството на физиологичните процеси. Когато енергийно-психичният дисбаланс се хронифицира, резултатът е единствено остаряване и смърт. По въпроса за боравенето със собствената психика, което има пряка роля в поддържането на психосоматично здраве и благоденствие, не съм срещал по-добра теоретична рамка от тази на Карл Густав Юнг. Една интегрална психология – системата на „Аналитичната Психология” обхваща както дебрите на „ТО”, сянката, така и трансперсоналните нива на съзнанието. Когато човек наблюдава психичните си движения, просто не може да не се изуми на гения на психолози като Фройд, Юнг, Ауробиндо, Михаил Иванов, Станислав Гроф, Кен Уилбър, както и на всички велики сподвижници в това направление от езотеричните школи по света. Когато човек е силен и владее психичните си процеси, стресът единствено го стимулира и усилва психиката му!

            Много може да се пише по темата, но практическият извод е пределно ясен. Това, което ръководи процеса на остаряване, е невежеството! Невежеството на предците ни (геномът в нас), както и нашето собствено невежество! Откъснатостта от целокупния живот и непознаването на реалността на живота и собственото ни съзнание, в резултат на което ограничената ни енергия, получена при раждането ни, постепенно се изразходва, до последна капка – след което следва смъртта.

            Краткото послание на тази статия е: “Sapere Aude” – Осмели се да Бъдеш Мъдър!

 

......................................................

 

Използвани термини:

 

   Хтоничен – земен, подземен

   Холистичен – цялостен

   Трансперсонален – надличностен – използва се за състояния на съзнанието, надхвърлящи средното ниво на възприятие. Често се използва като синоним на духовен, духовно

   Сянка, “ТО” – психични съдържания, нежелани от егото и изтласкани в несъзнаваното чрез съпротивата, неприемането им, откъдето те влияят невротизиращо във вид на симптоматика и психосоматика

   Самадхи – недуално преживяване на обект – субект, пълен психичен интегритет. Състояние, водещо до емпирично познание на единството на живота и процесите в него

 

Дълголетието – фактори и проблеми. Компоненти на успешното стареене. Психопрофилактика в третата възраст.

 

 

            Съвременната наука все още търси хромозомите отговорни за дегенеративните процеси, които водят до остаряване и смърт. Докато тя ги търси, ние прогресивно остаряваме. Огледайте се около себе си. Всеки един от хората, които виждате наоколо, след сто години няма да съществува. Поне физически. Животът е толкова преходен... Като малка свещ в бездната на безкрая ние се раждаме, оцеляваме, социализираме се, приемаме законите на обществото за даденост, стремим се към цели, зададени ни от една или друга инстанция или медии, съзнаваме повече или по-малко, търсим нещо, по-стойностно или по-примитивно и ... угасваме ...  Всички остаряваме. Силата изтича, либидото се стопява, жизнеността не достига. Като следствие от това органите и физиологичните системи се разболяват и износват. Тъй като вече им липсва живецът, който в младостта ги е поддържал и регенерирал, всички телесни системи дегенерират, докато не колапсират напълно в това, което наричаме смърт!

            Ще спомена някои фактори, които, ако човек съблюдава в течение на целия си живот, подобряват здравето, устойчивостта на болести, удължават живота и благоденствието на индивида.

 

                                                   Компоненти на Дълголетието

 

                                                            Хранителен Режим

 

            Многобройни лонгитюдни изследвания, както и опитът на цялото човечество говорят, че начинът на хранене, количеството и качеството на приеманата храна въздействат пряко върху здравето и продължителността на живота. Написани са огромно количество книги за различни хранителни режими, тяхното физиологично въздействие и т.н. Тук ще се спра единствено на психологическата полза от коректния хранителен режим и периодичните лечебни постове.

 

                                                                Вегетарианство и Веганство

 

            Човек решава да бъде вегетарианец или веганец (консумират се само растителни продукти) под въздействието на имплицитни импулси, които отговарят на качеството на съзнанието му. Разликата между употребата на животинска плът и употребата на човешко месо, не е голяма. Същите примитивни разбирания за живота, същото, или почти същото ниво на съзнанието, застинало на дивашки стадий, водят както дивия канибал, така и „цивилизования” негов прототип. Съвременният канибал, също както и дивия си събрат, безжалостно впива зъби в плътта на живите същества. За разлика от своя събрат от миналото, „цивилизованият” дивак е организирал огромна жестока промишленост по убийството на подобните нему бозайници. Тези живи твари, които се различават от човека единствено по ограничената способност за формално-операционално мислене, дори биват наричани продукция, а техните телесни части и органи – продукти...

            Зад вегетарианството стои дълбока житейска визия, емоционална интелигентност, усет за живота в неговата целокупност. Вегетарианецът е не само по-мъдър, в истинския смисъл на думата, но и е по-сърдечно свързан с изначалните закони на живота. За да пристъпи човек естествено към вегетарианство, по вътрешен повик и разбирания, задължително условие е едно по-широко съзнание и мироглед.

            Чувството за красота и хармония, сърдечността, емоционалната интелигентност, развитата обич към живота и оптимизма, мъдростта и опознаването на собствените психични компоненти и движения, до които води вегетарианството и веганството, способстват за постигането на балансирано стабилно функциониране на психиката на вегетарианеца. Естествено се повишава чувството за благосъстояние, появява се спонтанна радост от живота, както и разбиране за природните закони и смисъла на смъртта, което води до загубата на страха от нея и приемането й като нормална част от живота. Разбира се, подобни психични промени се отразяват директно в качествено променен и хармонизиран хормонален баланс, което забавя процесите на стареене.

 

                                                            Лечебен Пост

 

            Безспорни са ползите от периодичното извършване на лечебно гладуване. В световната практика, безброй много емпирични проучвания са показали, че то буквално прави чудеса – лекува и най-тежките заболявания, просто като задейства естествените имунни процеси на организма и психиката. На по-фино физическо равнище, липсата на груба храна кара организма да превключи на по-фин тип хранене, като учи клетката да приема енергията директно от слънцето, водата и въздуха, без посредничеството на веществената храна, която обикновено се явява посредник на същата тази енергия. Този процес води буквално до подмладяване на тялото и регенериране на здравите функционални дейности на всички системи на организма.

            Успоредно с физиологичните и енергетични процеси, протичат и свързани с тях психологични процеси. В практикуващия лечебния пост, се задействат най-първичните нагони, инстинкти, страхове и животински импулси. Инстинктът за самосъхранение и свързаният с него нагон за храната се събуждат с невиждана сила. Подсъзнанието, областите на „ТО”, сянката в нас, излиза наяве, което е нелек, но лечебен процес. Всички изтласкани импулси, желания и страхове, успешно репресирани до този момент, изплуват на повърхността, тласкани от събудените първични нагони. Практикуващият поста осъзнава съществуващите в него наличности, което го освобождава от много психически товари, неспокойствия и невротичност. Чувството, което се преживява при тези процеси, е за „отлепване” от житейските тегоби, за освобождаване от тежестта на грижите и страховете. Целият процес съзнателно се ръководи от висшите когнитивни функции – от волята, която се напряга, заздравява устойчивостта на самосъзнанието, на съзнателния аз, повишава драстично силата му. Установява се баланс в движението на психичните процеси, осъзнаването и контрола на аза над психичните съставки и течения. Мисълта, волята, висшите човешки чувства се издигат до неподозирана дотогава висота, мозъкът заработва с неупотребявани, дремещи до момента зони, съзнанието разширява пределите си. Практикуващият лечебния пост практически осъзнава качествата, които го определят като Homo Sapiens. Овладяването на тези качества способства за „впрягането” на импулсите на подсъзнанието, на старите мозъчни структури в цялостния процес на житейска хуманна себеактуализация.

            Освен че въздейства пряко физиологически, целебният пост хармонизира психиката, при което мозъчните функции на кората, лимбичната система и хипоталамуса пряко променят секрецията на ендокринната система в посока хармоничен синтез и жизнеутвърждаваща хемостаза. По такъв начин регулярно провежданите сесии на лечебен пост въздействат подмладяващо и удължават живота.

 

                         Физическа Активност, Дихателни Упражнения, Общуване с Природата

 

            Човек е неразривно свързан с природата. Да се отдели от нея, означава да се откъсне от живота в себе си. Когато общуваме с природата, с растенията, птиците и животните, когато вдъхваме аромата на цветята  слушаме жуженето на пчелите, ние се свързваме с вибрацията на самия живот. Общуването с природата протича не само на сензомоторно ниво, но се осъществява фин енергетичен взаимообмен, емпатично вчувстване и връзка. Естествената природна хармония непринудено прониква в тялото и душата на човека, който я обича и общува често с нея.

            Дихателните упражнения зареждат с енергия – сила така нужна на застаряващия организъм. Освен това, задържането на дишането води до процеси, подобни на тези при лечебния пост, но в по-ускорен вид. Подсъзнателните импулси се събуждат и се осветяват от светлината на съзнанието, което ги интегрира в себе си. Самоконтролът и увереността нарастват, човек започва да експлорира непознати региони от съзнанието си. По този начин, дихателните практики могат да се явят незаменима част от психотерапията в напреднала възраст, при което ще спомогнат за подобряване на психичния интегритет, а оттам и за стабилизиране на психосоматичното здраве.

            Физическата активност, когато е с мярка, мобилизира всички телесни системи, събужда виталността, поддържа здравето. Физическите упражнения засилват волята, решителността, борбеността, жаждата за живот, самоувереността. Те даряват т.н. телесно индуцирана радост, защото нормализират биологичните функции и регулират хормоналния баланс. Психиката и тялото са практически едно цяло и всяка психотерапия, ако претендира за цялостна завършеност и интегрално комплексно въздействие с явни и мощни резултати, трябва да включва както типични ортодоксални психотерапевтични намеси, така и работа с тялото. Защото тялото е неотделима част от съзнанието!

 

                                                          Лечебна Сексуалност 

 

            Във всички психологични системи на изтока е известна лечебната, тонизираща, здравословна и психотерапевтична стойност на лечебната любов. Адептите на психологическите системи на изтока биват учени на процеса на сублимация на либидото, така, че то да служи на висшите им човешки функции и предназначението им като съзнателни хора. Чрез овладяване силите на оргазма, се осъществява промяна на действието на половите жлези – от екзокринни в ендокринни. При това либидната сила бива впрегната в това, което на изток се нарича вътрешно телесна енергийна мрежа, добре известна и утвърдена в западната наука чрез методите например на китайската медицина и индийската аюрведа. Осъзнатият контролиран любовен акт води до хормонален синтез и трансформация, баланс и хармония. При замяната на краткотрайните върхови оргазми с т.н. продължителен долинен оргазъм, мозъчната невромедиация се променя драстично. При конвенционалния акт тестостеронът тласка допаминовите върхове на страстта, следвани от динорфиновите сривове на депресивността и раздразнителността, водещи до задействането на стресовата реакция борба-бягство и секреция на адреналин и кортизол. Този процес при мъжа по-явно, а при жената по-фино и подсъзнателно, води до напредващ с възрастта хормонален дисбаланс, задействащ емоционални следствия като раздразнителност, агресия, променливост в настроенията, нерешителност и безрадостност. Порочната верига на хормонален дисбаланс – емоционално когнитивна промяна, които са реципрочно свързани, разбира се, постепенно, в течение на годините се отразява на цялостното психофизическо здраве. Емоционалното следствие от хормоналния срив в любовната двойка започва да се проецира върху партньора, което води до постепенно отчуждаване, ревност, изневяра и стои в основата на огромна част от семейните проблеми и разводи.

            При лечебната любов сривовете на допамина с последвалата го динорфинова, адреналинова и кортизолова секреция (траеща дни след акта), биват избягвани чрез овладяване на оргазма, който всъщност задейства тези процеси. При това цялостното усещане е за много по-силен и продъжителен оргазъм, локализиран в цялото тяло. Психологически това води до преживяване на мощна нестихваща любов и единство с партньора, до т.нар. в трансперсоналната психология състояния на идентификация и недуално единство, до изкачване по стълбицата на контрасексуалния комплекс Анима/Анимус и сливане с най-висшите му прояви. Хормонално, нестихващата страст на тласкания от тестостерона допамин постепенно се трансформира в насищането на кръвната плазма и мозъчната медиация с окситоцин, хормоналният еквивалент на най-фината и нежна любов, на която е способен човек. Също така, отделените ендорфини запазват действието си дни след приключване на акта, тъй като не се осъществява секреция на контрадействащи хормони. Психологически лечебната любов води до благоразположено радостно настроение, чувство за щастие и радост, центрираност и благоденствие. Тези чувства се проектират върху партньора, при което съвместното съжителство се превръща в никога неприключваща влюбеност и радост от присъствието на любимия човек.

            По този начин, психосоматичното действие на лечебната любов върху здравето и удължаването на жизнения цикъл, е голямо. Понастоящем в западните държави се инициират биохимични и психологически изследвания, които експериментално ще проучат тези отдавна известни и преживявани процеси.

 

                                                               Партньорство

 

            Самотата е безмилостен и ефикасен убиец. Затова пък, наблюденията от цял свят говорят, че партньорските взаимоотношения в третата възраст са важен фактор за психосоматичното здраве, мотивацията за живот и радостта от него. Ако в по-ранна възраст самотата е мъчителен инквизитор, то в третата възраст тя е сигурен предвестник на смъртта.

            Когнитивно – емоционалният и енергетичен взаимообмен между партньорите способства за поддържането на оптимизъм, дарява обич и чувство за цялостност, което стабилизира здравето на физическия и психически организъм и съответно удължава живота на застаряващия индивид.

 

                          Устойчива Психика и Способност за Справяне със Стреса

 

   Ако човек се храни правилно, пречиства тялото и душата си чрез лечебен пост, общува с природата, движи се оптимално, практикува лечебна любов, той придобива устойчива база, здраво тяло и психическа сила, върху които той изгражда психическа стабилност и интегритет. Такъв човек осъзнава психичните си движения, овладява и интегрира нагонната с висшата си когнитивна природа в хармонично цяло. Тогава, придобитата психическа сила и интегритет му позволяват спокойно да „смила” житейските предизвикателства и напрежения. Стресът се превръща от източник на мъка и непосилна тежест, в ценен жизнен опит и мъдрост!

            Знаем, че неспособността за справяне със стреса е в основата на психосоматиката на много заболявания, както и основната причина за преждевременното състаряване.

            В този контекст, развиването на психическа стабилност, спокойствие, овладяването и пренасочването на страха, гнева и страстта, са в пряка връзка със здравето и дълголетието.

 

                                                   Социална Активност

 

            Човешкият социум има утвърдени очаквания към хората от третата възраст. Според проучванията на психологията на жизнения цикъл, обществото очаква хората над 63 години постепенно да се оттеглят от активен социален живот. Същите тези проучвания показват, че с пенсионирането и спирането на социалната ангажираност, в състоянието на възрастните хора настъпват бързи негативни промени. Влошава се както физическото, така и психическото здраве. Качеството на живота се променя видимо, което е сигурен пътепоказател към дверите на смъртта.

            Освен една малка група старци, за които старостта е най-добрият период от живота им и им позволява най-пълноценно да се отдадат на вътрешния си живот и себепознание, за повечето хора оттеглянето от социална активност има съвсем други последствия. Социалният живот е важна мотивация и поле за действие и осъществяване на по-голяма част от целите[Milkana1]  им. Когато старият човек бъде лишен от обществената му активност, той губи смисъла на живота си и се демотивира. Тогава естествените дегенерационни процеси настъпват необезпокоявани от личната воля и желание за живот. Затова в интерес на застаряващия човек е да поддържа колкото се може по-интензивна социална дейност – професионална, хоби, помощ на близките, туризъм, земеделие и т.н.

 

                                                                  Знание

 

            В хода на хилядолетията, човек винаги е знаел естественото място на смъртта в цикъла на целокупния живот. Според извечната наука, човек е безсмъртен, а това, което остарява и умира, тялото му, е само дреха на вечната му същност. Съвременният човек, лишен от това холистично знание, поставен пред прага на смъртта, се отправя на непознато за него и затова плашещо пътешествие. Според емпиричната опитност на хиляди практици – психолози, смъртта е само един по-дълъг сън.

            Знанието на тези изконни истини прави процеса на остаряване и самата смърт естествен процес и отнема от него тежката сянка на обречеността и пустотата.

            Това са истини, които най-напредничавите клонове на съвременната психология, такива като интегралната психология на Кен Уилбър или трансперсоналната психология на Станислав Гроф, Роберто Асаджоли, Карл Густав Юнг и др., изучават.

 

                                                                   Уважение

 

            Старостта, ако протича в естествения си ход, генерира мъдрост, непостижима за младостта. Когато уважаваме мъдростта на старостта, ние влизаме в контакт със собственото си имплицитно познание. Да уважаваме старите хора. Имаме какво да научим от тях! Нека не се прехласваме единствено пред силата и красотата на младостта, а обемем в съзнанието си живота като цяло и отдадем нужното преклонение пред опита, визията и мъдростта на нашите предци. Ние им дължим толкова много! Така и ще помогнем на спокойното и респектабилно, уважавано протичане на старините им!   

 

 

                                             Психопрофилактика в Третата Възраст

 

            Основа на всяка психопрофилактика в третата възраст трябва да бъде комбинацията от гореописаните фактори за подмладяване, психично здраве и дълголетие: лек хранителен режим, редуван с лечебен пост, движение, дихателни упражнения и общуване с природата, социално включване и активност, интимно партньорство с противоположния пол(интимност може да означава емоционален обмен, а не единствено секс), получаване на уважение и емпатия, знание за живота и смъртта като единен процес, както и за вечността на човешкото в човека.

            Естествено е психотерапията в третата възраст да се съсредоточи предимно върху трансперсоналните състояния на съзнанието и живота! Някои стари хора имат склонността вместо да прогресират към пост – конвенционалната мъдрост, да регресират към инфантилно детско състояние на ума си. Към тях трябва да се отнасяме емпатично, но строго и придирчиво. При един естествен и природосъобразен живот, старецът трябва до последните си дни да бъде автономен и активен, със запазен здрав и бистър разум, като смъртта да се състои в леко и безболезнено преминаване от едно състояние в друго!

 

 

 Медитацията като средство за   Подмладяване

 

 

                                                                Незабравими Образи

 

                                                                        Дядо Кольо

 

            Имах за приятел един дядо - дядо Кольо от Варна. Бяхме наистина добри приятели - живеех под наем в една от неговите стаи в къщата му на улица „Емануил Манолов" във Варна. Той беше жив последовател на Учителя Беинса Дуно – всяка сутрин правеше визуализации, повтаряше утвърждения, правеше йогически упражнения и медитираше. Когато имаше време, четеше лекции от Учителя - с помощта на силни очила. Вечер преди лягане пак си четеше молитва. Имаше една радиоточка, която ловеше радио Варна – това му беше всичката съвременна техника. Переше се със студена вода и без сапун, но не беше мръсен. Готвеше си простички супички и ястия. Почти всеки ден ходеше на лозето си – овощна и гроздова градина - на спирка разклона между Варна и кв. Виница. Ходеше пеша – минаваше през пътечка през гората – напряко – около 10 километра. Бяхме приятели в периода от неговият живот, когато той беше между 85-90 години, а аз на 21-26. Разбирахме се прекрасно – с вътрешно чувство. Веднъж вадихме дървета от градината му – той ме научи – с кирка и брадва. С кирката се разкопава широк кръг около дървото, доста дълбок, а с брадвата се секат корените из основи! Дядо Кольо работеше редом с мен и размахваше кирката като младо момче. Е, по-отниско, по-лекичко, но в интерес на истината по-ефективно. Аз обичам този човек и никога няма да го забравя. Често, когато минаваше покрай прозореца на стаичката ми, оставяше чепка грозде, праскови, сливи или ябълки от градината си... Той казваше : „Аз съм вегетарианец и следвам пътя на Учителя! Връстниците ми, които ядоха месо, за да бъдат силни и здрави... отдавна ги няма! Един вегетарианец трябва да има градина и да се грижи за нея ! Тя също се грижи за него и му дава здраве!" Около дядо Кольо атмосферата беше винаги спокойна и хармонична и аз обичах да поседя с него на чаша топла вода. Разбира се, той нямаше пари да си купува чай... Той до края се справяше сам и се грижеше за себе си, без да товари никого. Едва в последния месец от живота си легна на легло и си отиде на 90 г. възраст. 

            В миналото в България старите хора са били уважавани много, винаги им се е двало път и респект. Във всички източни страни възрастните хора са на изключително висока почит! Ако човек не уважава старите хора по принцип и родителите си в частност, той пряко вреди на себе си – съкращава живота си и си подготвя бъдещи болести! Казва се в еврейската книга: „Почитайте майка си и баща си, за да бъдете здрави!" Има тясна енергийна връзка между родители и деца  и тяхната съдба директно, по невидим път влияе на нашата ! Старите хора са мъдростта, опита - и всеки един от нас ще остарее - и ще преживее през старините си това, което е мислил и правил по отношение на старите хора!

            Градинката на дядо Кольо винаги беше усмихната и си имаше характер – градинка с характер! Когато съседните лозя боледуваха от мана и други болести, когато овошките им бяха нападани от паразити, дръвчетата на дядо Кольо се усмихваха и бяха силни, с добро излъчване и здрави! Защото той им пееше, обичаше ги и се отнасяше към тях като към приятели. Не че беше голям певец или се молеше със заучени думи – не, тананикаше си мелодия от Учителя и молитвата му беше самото му излъчване, хармоничността на оптимизма му и състоянието на съзнанието му!

            Дядо Кольо имаше натрупана удивителна житейска мъдрост и разговорите с него бяха радост за душата ми.

 

 

                                                                      Ан Кап МакНамара

 

            Друга колоритна личност, която никога няма да забравя, е американката от британски произход Ан Кап МакНамара. Запознах се с нея по време на две годишния ми престой и работа в скалистите планини в провинция Бритиш Колумбия, Канада.

            Когато срещнах Ан Кап за пръв път, тя беше на 92 години. Обикновено хората в шестдесетте си години вече започват да проявяват признаците на дегенерационните процеси, които са осъдени да преживеят. Сякаш поставени в газовата камера на съдбата си на смъртни еднодневки, хората започват да се сбръчкват, износват се фатално... Сякаш въздухът от дробовете им постепенно се изсмуква и енергията им се изпива от могъщата им господарка – Смъртта. Интересното е, че дори в човешките ни съдилища има шанс за спасение и присъдата е различна... В съдилището на виртуалната реалност (живот), в която сме потопени обаче, присъдата е само една – „Осъден си на Смърт – без право на обжалване”.

            Ан Кап МакНамара обаче сякаш представляваше изключение от общото правило. Или поне ползваше отсрочка –на 92 години, тя тичаше на разходка с канадското си куче, с което два пъти на ден обикаляше из девствените борови гори около градчето. Тя беше напълно самостоятелна, изключително активна и дейна – физически и психически. До последните си дни тя работеше любимата си работа – превеждаше книги от френски на английски език. Ан започваше деня си с формули и позитивни утвърждения, с лека гимнастика, дишане на открито и посрещане на изгрева. Казваше, че слънцето я храни и я изпълва с младост и живот. Възможно е да е била права: известен е феноменът Хира Манек, както и немалко подобни нему случаи на хора, които не се хранят буквално с нищо друго, но само със ... Светлина! Хира Манек е под постоянното лекарско наблюдение от много години и единствените вещества, които приема, са вода или чай. Според него той просто скъсява хранителната верига с едно звено и приема нужната му енергия директно от основния енергиен източник на планетата ни – Слънцето!

            Ан нехаеше за годините си – казваше, че се чувства на 19 и с всяка изминала година става все по-силна и радостна. Невероятно асертивна жена, тя знаеше какво иска и как да го получи – макар и на 92 и въпреки бръчките, от нея струеше радостна жизненост и блясък в очите, присъщи на 20 годишно момиче.

 

 

                                                                      Старост и самота !?!

            Когато бях в ранните двадесет, си мечтаех да бъда старец. Общувах със стари, мъдри хора, уважавах ги. Всъщност, старостта е най-благодатното време, при положение че има запазен бодър дух. Тялото остарява - и какво от това? Тук-там някоя болест - и какво от това? В старостта можеш тотално да се отдадеш на работа по усъвършенстване на съзнанието си и сливане с природата и красотата на безкрая. Няма я суетата на обществените задължения, контакти, борбата за прехрана, страстите са утихнали. Старостта е най-чудното време от живота!!! 

            А защо да се чувстваш сам? Разбирам, да, мога да се поставя на мястото на друг тип психика ... Но, ако цветята са твои приятели, ако имаш малка градинка, за която да се грижиш, ако природните сили са ти другарчета, ако общуването с красотата на природата е ежедневие, тогава за какво ще са ти нужни хората и сивият им свят? Освен ако доброволно не продължаваш да им помагаш, разбира се. Има психолози, които до края на живота си, на 90 години, са работили активно!

Точно емоционалните въртопи на младостта са много по-тежки от старостта! Една мъдра, светла, радостна старост! Тялото е преходно! Съзнанието обаче е безсмъртно!

            Има една мъдрост в старостта. Животът те е накарал да разбереш, че си малък и в края на краищата нищо не знаеш и можеш! И те е смирил! И тогава изниква Мъдростта! Разбираш, че не си в контрол над тялото си – то си отива – смиряваш се. И тогава идва истинският контрол – над духа!

            Идва обаче, ако го викаш от млад! Ако съзнанието ти е като разпукващо се семенце, което се стреми да пробие почвата на ограничените знания.

 

 

                                                            Една различна позиция

 

            Със старостта губиш всичко, на което си държал преди. Губиш красотата на тялото си, губиш силата му. Губиш секса като основен начин за даряване на егото с чувство за радост и хармония, губиш удоволствието от храната – нямаш зъби и здраво храносмилане да й се радваш. Губиш простото удоволствие от това да си жив – тази свежест на напиращата енергия, характерна за младостта! Губиш любознателността си – трудно мислиш. Мозъкът деградира. Не смееш и да си емоционален – сърцето е слабо. Ставите болят, мускулите не държат, вените се разширяват, очите не виждат, ушите не чуват. Боли те – болен си. Просто те боли къде ли не. Тялото ръждясва, оксидира се отвътре – свободните радикали го изяждат! Ако си бил вегетарианец, притежаваш здрав ген и си живял без много излишества, имаш шанса да задържиш процеса на разложение, разруха, умиране – поне за малко. Въпреки това: по-бавно или по-бързо, но със сигурност умираш още от края на физическото си съзряване...

            Силата в теб, която е бликала като пълноводен извор, започва да намалява дебита си, прокапва все по-слабо, докато пресъхне напълно. Тогава изсъхваш като делфин на слънце - умираш жестоко и грозно!

            Толкова сме свикнали със смъртта, поне с чуждата, че не виждаме грозната й неестественост!

 

                                                                                И все пак...

 

            Докато сме такива каквито сме сега – несъвършени затворници в умираща плът, е по-добре да видим старостта положително и да се ползваме от добрите й страни. А смъртта – нека я приемем като естествена част от живота. Поне живота такъв, какъвто го познаваме! Вероятно не случайно остаряваме и имаме какво да научим от смъртта! В най-напредничавите психологически клонове се приема, че Животът е нещо повече от грубите представи, които човешките маси и редукционистката наука споделят. Ако не вярвате – попитайте субатомните физици ...

 

 

 

                                       Принц Сидхарта (Буда), Зависимостите и Невротрансмитерите...

 

 

            Когато Гаутама Буда за пръв път се сблъскал с несъвършенството в света, той се поразил от три неща – старост, болест и смърт! Три обречености, които убиват всеки! Принцът толкова се изумил от абсурда на такава съдба, че не спрял да търси отговорите на въпросите: Защо остаряваме, защо се разболяваме, защо умираме? И ги намерил – Открил емпирично, чрез лична опитност, че страстта и страданието са едно цяло, че причина за страданието е вкопчването в страстта, причинена от невежеството! Открил, че старостта и смъртта могат да бъдат победени чрез подходящ начин на живот, психическа дисциплина, самообладание и надлогичната мъдрост на медитацията, която води до Познанието.

 

            С думите на съвременната психология, откритията на принц Сидхарта могат да се транслират примерно така: Вкопчването, страстната привързаност към ексесивните удоволствени преживявания водят до зависимост, която причинява остаряването, болестите и смъртта. А началото на процеса се задейства от липсата на знание, невежеството по отношение на Реалността на Живота, на Същностната ни Природа и Цялостният Живот. Основна цел на малкия ни аз обаче е именно удоволствието. Разликата между дивака, търсещ удоволствието колкото се може по-директно и бързо и цивилизования индивид, който може да отлага процеса на получаване на удоволствие, се състои именно в способността на аза да контролира получаването на удовлетворение по начин, подходящ за тялото, психичното му здраве и социалното му функциониране. Удоволствието може да се получи в суров вид като грубо страстно задоволяване, с което либидният огън бързо угасва и оставя човека ограбен и изчерпан. Удоволствието обаче може да се получи и в сублимиран вид, така че да е от полза на психофизическото здраве на човека и обществения му живот. Тази способност да сублимираме първичните си нагони (базисната дихотомия) – страст и омраза – в по-висши техни еквиваленти, ни прави Хора!

            Всъщност механизмите на привързаността или страстната жажда ( Тришна - на санскрит), за които е говорил Гаутама Буда, много приличат на развиването на каква да е зависимост – наркотична, хранителна, алкохолна, социална, сексуална, идейна и т.н. Зад всяка зависимост стои конкретен биохимичен, невротрансмитерен и хормонален механизъм, който деградира здравото състояние на организма и съзнанието и постепенно ги води до болест и смърт. Зависимостта може да бъде не само лекарствена, но и емоционална, социална и идейна – зависимост от ограничени разбирания и емоционална неинтелигентност, които водят психофизическия ни организъм към смърт, породена от натрапеното невежество на тесните концепции, както и съответстващите им афективен живот и поведенчески модели.

 

            Чрез подходящ начин на живот, емоционална интелигентност, разумна осъзнатост, подчинена на хармонията на цялото, продължителността на живота на тялото може да бъде увеличена в известна степен. С помощта и на съвременните научни постижения в областта на геронтопсихологията и медицината, в близко бъдеще човешкият живот ще бъде продължен до над сто години! Това са добри новини, особено ако не само добавяме години към живота, а и живот към годините! 

 

                                                                            Медитацията

 

            По света са известни личности, които живеят далеч по-дълго от средно статистическите 80-100 години. Те не се афишират и рекламират и предават знанията си само на достойни индивиди.

            Основен метод, ползван от такива личности, чрез който овладяват психофизичната си система, е медитацията. Това е твърде широко понятие. Най-общо - известни са два основни подхода – условно се наричат от горе на долу (Up – down) и от долу на горе (Bottom – up), като двата най-често се практикуват и съчетават едновременно в една школа.

 

                                                                    Bottom up Медитация

 

            При подхода от долу на горе, първата задача на практикуващия е да овладее енергията си, либидните си импулси с помощта на активното участие на ума. Веднъж впрегнато либидото във вътрешен градеж, се акцентира върху сублимацията на емоциите. Студентът е учен да осъзнава емоциите си. Вместо да се бори с тях и ги потиска, му е предлаган методът на сублимацията. Емоциите се осъзнават и канализират в посока на това, което в трансперсоналните и интегрални психологически школи се нарича Свръхсъзнание. Тези школи подразделят човешкото несъзнавано на две топични системи (най-общо казано): подсъзнание и свръхсъзнание. Те ги сравняват с корените (подсъзнанието) и клоните и цветовете (свръхсъзнанието) на едно дърво. Когато ученикът се е научил да владее половата си сила, която е изворът на младостта в него, да я насочва така, че да служи на един нагнетен и хармоничен хормонален обмен, той бива учен на споменатия вече метод на емоционална сублимация. Способността за такава сублимация е и основен компонент на емоционалната интелигентност. След това ученикът е обучаван на когнитивен контрол и овладяване. Тук е началото на другия подход.

 

                                                                       Up down Медитация

 

            При този метод още от началото на обучението по медитация студентът започва с овладяването на ума – той е обучаван да се дистанцира от мислите си, така че да ги осъзнава и наблюдава от позицията на страничен наблюдател. Този наблюдател е и същинският Аз в него. Азът, който ръководи всички други психични компоненти и течения. Човек се научава да дисоциира себе си от мисловния си процес, от емоциите и телесните си импулси. Състоянието е известно като „Директно Осъзнаване” и води до разкриване на неизползвания мозъчен потенциал. След като постигне това състояние, студентът по медитация установява, че медитацията му „слиза” до нивото на чувствата, на сърцето. Чувствата биват естествено сублимирани и впрягани в състоянието на чисто съзнание и директно виждане на нещата без патерицата на логическия ум. След овладяване на емоционалната природа, нивото на медитация се разпростира още по-дълбоко и „слиза” до енергията, т.н. на изток център хара, до либидото на човека. С помощта на чистото съзнание и емоционалното спокойствие, постигнато като резултат от канализираните към свръхсъзнанието чувства, либидните пълнежи вече не предизвикват страстни брожения и когнитивен дисбаланс, както обикновено, но естествено и видимо повишават цялостното енергетично състояние на практикуващия, служат за възстановяване на пропиляната преди това енергия до състояние на 16 годишен младеж (според даоските йоги). Либидото бива впрегнато в процеса на възстановяване на медиаторния и хормонален баланс, в процеса на регенерация на телесните системи, като настъпва реално подмладяване на психофизическия организъм.

 

            Обикновено в различните системи за медитация – в Индия, Китай, Непал, Тибет, Япония и т.н., се акцентира върху единия от двата подхода. На определено равнище на практиката обаче те се сливат и преплитат. Искам да подчертая, че медитацията в никакъв случай не е умозрителна фикция. Зад всеки етап от напредъка по пътя на медитацията се задействат конкретни церебрални структури, променя се синапсната медиация и хормоналният синтез, действието на вегетативната система променя качествено и количествено процесите си.

 

 

                                              Медитацията, Церебралните Процеси и Корелати

 

            Когато се говори за овладяване на процеса на медитация „Отдолу – нагоре”, се има предвид следното:

Кортексните асоциативни зони активно задействат не само логичния мисловен процес, но преди всичко вниманието, концентрацията. Концентрацията е върху психичната енергия, либидния пълнеж. Либидото, за разлика от конвенционалните западни психологически школи, не се възприема като абстрактно понятие, а като реална наличност, която се преживява обективно и впряга в действието на обширна система от вътрешно психични енергетични канали. Този процес с течение на времето се автоматизира, подобно шофирането на автомобил и вече е нужно само наблюдение на психичните му движения без съзнателен контрол. Като соматична проекция, либидото се отнася до половите органи, а церебрално – към старите структури на мозъчния ствол и малкия мозък. Там то се складира и натрупва. Когато се постигне известна вещина в процесите на натрупване и направляване на либидната сила, ученикът бива учен на процеса на емоционална сублимация. Телесно емоциите корелират с областта на сърцето. Там се и възприемат от всеки съзнателен човек. Церебрално емоциите се отнасят към междинния мозък – таламус и хипоталамус, както и към най-стария дял на кортекса – лимбичната система, амигдалата, септума и т.н. Когато студентът се научи да впряга емоциите си, каквито и да са те, в посока към свръхсъзнанието си, в него се получава един непрекъснат естествен поток между психичните му компоненти – между подсъзнанието и свръхсъзнанието. Биологично лимбичната система и междинният мозък са висшите представителства и контрольори на вегетативната нервна система, като съзнателното овладяване на афективните компоненти променя, оптимизира и хармонизира качествено и количествено цялата хормонална верига, като по този начин спира или поне забавя процеса на стареене. На изток дори са известни много случаи на явно подмладяване - не хипотетично, а реално наблюдаемо емпирично подмладяване.

            Когато студентът по медитация е овладял либидните си движения и се е научил да сублимира емоциите си, той бива учен на когнитивен контрол и висша медитация, която води до ясно осъзнаване. На това ниво соматично корелират асоциативните корови представителства. Тук този подход се прелива в другия. Прието е да се смята, че този метод, при който първо се започва работа с либидната сила, е по-труден и опасен и задължително изисква опитен наставник. За разлика от него, вторият подход, „от горе на долу”, е считан за по-естествен и безопасен и подходящ за практикуване от всеки, дори без преподавател.

  

            Медитацията „Отгоре надолу” във връзка с биологичните си корелати, които задейства, протича така:

            При този подход човек се уповава на директната връзка с висшия си Аз, с безмълвния зрител на всички психически и биологични процеси, които протичат в живота му. Практикуващият се установява в състояние на мисловна тишина, като въпреки липсата на мисловен поток самосъзнанието е максимално будно. Телесният корелат на това състояние е прекратяване на конвенционалната биполярна логическа формално операционална дейност в мозъчната кора и преминаване в режим на свръхсъзнание, на интуиране и директно проникване в същността на нещата. Това състояние се „спуска” до емоционалната област – лимбичната система и междинният мозък, респективно сърцето, като по един напълно естествен начин протича процес на емоционална сублимация. Докато в предния подход сублимацията е била водена от конвенционалния ум, сега афективните състояния, каквито и да са те – гняв, страст, ревност и пр., биват „всмуквани” в състоянието на свръхсъзнание, сякаш привлечени във вакуум. На изток състоянието на медитация се асоциира с пустотата, именно поради подобни субективни усещания. Всъщност пустотата е празна само от позицията на конвенционалността, тъй като свръхсъзнанието не може да се схване от логиката, а може само да бъде интуирано и преживяно. Така свръхсъзнанието интегрира обичайната мисловна дейност и емоционалност, като ги превръща в светлината на интуитивната мъдрост, директното познание без посредничеството на интелекта, а афектите в спокойна радост и хармония. След това въпросното „слизане” обхваща и либидото. Санскритсият семантичен еквивалент на западното понятие либидо е Кундалини. Китайският е Дзин Ци – половата сила. Биологично това преживяване корелира с областта на половите органи и стомаха, а в мозъка, както вече споменах – със старите мозъчни структури на ствола и малкия мозък.

 

            На практика никога не можем да разделим двата подхода. Но – какъвто и метод или система да следваме, единствено важно е постигнатото самообладание и интеграцията на подсъзнателните компоненти със свръхсъзнателните, водена от едно разширяващо обхвата си самосъзнание. Тоест, т.нар. от Юнг индивидуация. Медитацията засяга целия биологичен организъм на човека чрез прякото си съзнателно въздействие върху афективните, енергетични (поведенчески, инстинктивни, праксисни) и когнитивни церебрални структури, които от своя страна ръководят хормоналната секреция и вегетацията на цялата телесна система. Това е и причината, поради която дългогодишните практици в областта на медитацията имат голям шанс да стимулират положително продължителността и качеството на живота си, като запазят ясна когниция до самия му край! Нагледен пример лично за мен са горните два примера на възрастни хора, мои незабравими приятели, както и безброй много други старци, занимаващи се в областта на развитие на съзнанието си. Разликата между тях и връстниците им е изненадващо значителна – ако изобщо имат живи връстници...! Оптимизмът и ведростта, които излъчват са поразителни, а мъдростта им е като дълбок неизчерпаем кладенец!

 

 

                     Една интегрална визия за човека и обществото

 

                                Човекът в Обществото

 

          Според социолога Питър Бъргър („Покана за социология”) обществото е подобно на затвор, индивидите са принудително подчинени на правилата на този затвор, диктувани от институциите и техните лидери, както и от личности в сянка на върха на пирамидата на общественото стадо. Защо стадо? Защото разликата между стадо и общество се състои в това, че стадото има за членове животни без самосъзнание, а обществото – мислещи, осъзнаващи себе си и света същества, тоест хора. За съжаление съвременното ниво на съзнание на масата индивиди е толкова ниско, че човешкият социум експлицитно-иронично бива наричан понякога стадо…

         Бъргър използва пет характеристики, с които обяснява връзката човек-общество:

1)      Себеразполагане в обществото

2)      Механизми за социален контрол

3)      Обществени Слоеве(класи)

4)      „Дефиниция на Ситуацията”

5)      Институции

 

         - Себеразполагане в обществото: като деца ние биваме възпитавани от родителите си, училището, ние им вярваме безрезервно и по този начин обществото ни натрапва точно какво можем да правим или не, дори какво е желателно да мислим или не, какво да очакваме от живота, какви цели да имаме, какви критерии да имаме за щастие и успех. Свързването на новия индивид (детето) с обществото бива налагано чрез множество правила и норми, които трябва да бъдат спазвани. Подчиняването на тези правила става чрез средствата за социален контрол.

 

-          Механизми за Социален Контрол – Социалният Контрол бива поддържан чрез разнообразни механизми, които да „вкарат в пътя” непокорните членове на стадото.

1)      Насилие – Физическо насилие и заплаха

2)      Икономически контрол – поддържането на ниво на бедност на членове от обществото или цели групи, държави, континенти – осигурява контролирането им чрез максимално ограничената им възможност за финансова мобилност в един свят, ръководен от парите. Още – страх от уволнение или неприемане на работа. Страх, че ако не се спазват наложените схеми и рамки на развитие – образование, дипломи, човек ще бъде изхвърлен в периферията на социума.

3)      Ментален и вербален натиск –

·         Убеждение – Ментално убеждение – подчинение на общественото мнение, на „какво ще кажат хората”. Вербално убеждение – склоняване в смисъла на подчинението.

·         Клюки, порицания, насмешка, слухове, клевети – основателни или не, те въздействат на различния индивид като засягат стадното му чувство, тоест подсъзнателното му единство с колектива.

·         Заплаха от отлъчване от групата – това е една по-силна форма на въздействие на колективното съзнание на човека.

·         Лъжа и измама – човек може да бъде убеден да поддържа даден модел на поведение като бъде лъган. Цели държави, ако не и цялата ни планета е под контрола и ръководството именно на измамите на върхушка, за която обикновеният гражданин, дори и професор и политик, знае малко...

 4) Морал, традиция, обичаи – тези средства, особено силни, поради това, че действат     отвътре, от позицията на съзнанието на човека, са налагани през вековете с цел обуздаване животинската страна на човешкото поведение.

  5) Професионални норми на поведение

                  6) Семейство – в обществото има създаден имидж на проспериращия индивид, който  освен определен финансов статус и професионална реализация, задължително е създал семейство и деца – ако индивидът не се вмества в тези рамки, той бива дискредитиран от общественото мнение. Индивидът прави всичко възможно да избегне това дискредитиране.

 

- Обществена Стратификация, Класи – В миналото стратификацията на обществените слоеве е била определяна според „божествеността” на човека. Резултат от това е по-скорошната Аристократична класа, която все още бива поддържана в някои държави. Един типичен пример за класово общество дълго време е била Индия с нейните пет класи: Брамани (духовници), Кшатрии (Воини и Управници), Вайшии (търговци, занаятчии), шудрии (земеделци, работници) и неприкасаеми (вършещи най-тежката и непривлекателна работа). В днешно време класите се определят главно по финансовото състояние на принадлежащите си, независимо от начина на придобиване на средствата. Делят се основно на висша, средна и низша (работническа, парии).

-          Институции – те регулират и канализират човешките действия, дават илюзията че техните императиви са единствената възможност и реалност, маркират в хронологическа и поведенческа последователност човешките действия. Институциите трасират желаната посока на развитие на средния индивид, смятат за нежелателно правото му да мисли свободно и да търси отговори на въпроси, осигуряват модел на съществуване, например желанието за създаване на семейство и деца, образование, за притежания, за професионална реализация. Институциите създават обществен модел за подражание – представа за желания тип човек.

 

 

              Накратко: ние сформираме самосъзнанието си във връзка със социалната си позиция, положението си в обществото. Това положение бива поддържано от механизмите на социалния контрол. Материалното ни съществуване в рамките на обществото на определена класа предопределя очакванията ни от живота и бъдещето ни, както и целите и начините, по които да ги постигнем. Всяка класа поддържа различна визия за света и живота и по-горните класи доминират низшестоящите. Управляващите от високо ниво и институциите, които те създават и променят, както и техните закони поставят живота на човека в тесни коловози, добре отъпкани от предците ни и поради това смятани от хората за нещо естествено.

 

 

                                 Обществото в Човека

 

            Сякаш четвъртата глава за човека в обществото не е достатъчно депресираща, в главата „Обществото в Човека”, авторът задълбочава поразяващите за непросветения ум  разкрития! Бъргър пита: „Ако обществото е като затвор, тогава защо повечето хора толкова лесно и охотно понасят бремето му?” Отговорът му е че обществото контролира човека не само отвън, но и че е ВЪТРЕ в него и човек представлява своего  рода марионетка на конци, с илюзорна свобода и мнение: „Обществото не само определя какво правим, действията ни, но и какво сме, същността и съзнанието ни.” С други думи, социумът определя ИДЕНТИЧНОСТТА ни, самосъзнанието ни. Защо се подчиняваме на този неумолим контрол на обществото, отвън и отвътре?  Защото най-често ние самите искаме точно това което обществото очаква от нас. Ние ИСКАМЕ да се подчиняваме на правилата. Те ни дават усещането за сигурност и ни предпазват от бремето да мислим и осъзнаваме света и живота какъвто е. Ние искаме да бъдем послушни пионки на обществения механизъм. Положението ни в обществото определя кои сме и какво правим през живота си. За да обясни как се случва това, Бъргър използва три основни концепции:

1)      Ролева теория

2)      Социология на Знанието

3)      Теория на средовата принадлежност

 

Така, в края на краищата, Бъргър казва, че не само сме затворници във физическия затвор на социума и роби на правилата му, но и сме ментални затворници на социалния контрол и неговите структури, които стават неразделна част от нашето „аз”, от идентичността ни, тъй като ги интроецираме в себе си.

 

I) Ролева теория  –  Ролята представлява очаквани и желателни отговори и реакции на определени очаквания и параметри, рамки, норми. Ролята осигурява на личността модел, според който да се държи в определена ситуация. Ролите контролират не само поведението на човека, но с течение на времето и мислите и чувствата му, защото личността на човека се превръща в ролята която изпълнява. Хората стават ролите, които изпълняват. Ролите които изпълняваме се превръщат в наша идентичност – в нашата социална идентичност. С раждането си в определено семейство, среда, с възпитанието и образованието, което човек получава благодарение на тази си среда, на него му бива преподавана и ролята, която най-вероятно ще го движи през целия му живот. Например, възможно е циганче което рови из кофите за смет, да има коефициент на интелигентност 170 – едва ли някой някога си е направил труда да изследва природната му интелигентност, но ролята която получава, липсата на образование, начинът на препитание, езиковата и хигиенна култура, формирането на определени обществени навици и стандарти, запечатвани в него през детството му, предопределят бъдещето му в обществената стратификация! Така заучената роля бива поддържана чрез постоянно потвърждаване от другите членове на обществото – както и от заобикалящите човека с подобна роля, така и от тези, които имат друга роля с тяхното дистанциране или стремеж към нея (според желаността й). Възможно е човек да премине от една роля в друга – Бъргър нарича процеса трансформиране. Преминаването към по-желани роли е труден процес, изискващ всички сили на индивида, докато обратният процес на преминаване в ролята на по-ниска социална позиция е бърз и нежелан. Етимологията на думата личност от латински в производните му езици е следната:  Persona = Mask = Person! Следователно, според Бъргър, с когото, надявам се, сме съгласни, Личността е маска, репертоар от роли, процес на изпълнение, отъждествяване и потвърждаване в очите на хората последователност от адекватни, очаквани от тях (от обществената структура) отговори и действия. По този начин, голяма част от така наречената честност и искреност представляват просто част от ролята на демонстриращия ги.

            Социалните структури подбират онези индивиди, които са подходящи за тяхното функциониране и по един или друг начин елиминират онези, които не отговарят на очакванията им.

 

II) Социология на Знанието – Според Бъргър: „Идеите, също както и човека, произлизат от определена обществена среда”. Даден човек мисли през схемата на възприятие, дадена му от средата, в която е възпитаван и в която живее. Така дадена мисъл може да бъде проследена от мислителя към социалната му среда. Визията на мислителя зависи от средата му, от идеите и разбиранията, предадени му от родителите, връстниците, училището, медиите. Това, че даден факт се възприема по определен начин от достатъчно количество уважавани от човека членове на социума, го кара да го възприема по същия начин, като подсъзнателно приема груповата визия за вярна.

III) Теория на средовата принадлежност – като член на обществото човек винаги е формален или неформален член на различни групи, които формират, поддържат и ограничават мирогледа му. Понякога човек се стреми към друго обкръжение. Групите, средата, в която човек действа, му дават модел, по който той непрекъснато се сравнява. Визията за света се променя с промяната на обществената среда, на групата от хора, които го заобикалят: „С избора си на определена компания, група, среда, човек избира цял един особен и различен свят, в който да живее!”

            В заключение, мога да кажа, че визията на Бъргър е потресаващо реална. И все пак, нуждата от общество е явна. Човек не може да съществува отделно от обществото – то се явява един вид групов човек, с неговите органи-институции. Ако едно човешко дете бъде отгледано от обществото на вълча глутница, което се е случвало, дори и да има всички човешки заложби, след няколко години сред животинското общество, процесът на примитивизация и превръщане в животно става неизбежен и необратим. Обществото не задължително се състои само от несъзнателни марионетки и не е задължително затвор – защо да не го сравним с училище? Обществото е задължително необходима структура и социализацията на човека е нещо естествено. Друг е въпросът дали обществото, в което живеем е най-добрият образец на такова и дали е в хармония с Природните, с Космическите закони. Казват че същите лидери на човешкото общество в цялостта му – тези които управляват държавните лидери чрез икономически манипулации – същите тези единици от индивиди предизвикват войните, решават кой да спечели или не, определят световната политика, размера и богатството на отделните държави, просперитета или нищетата им… Не мога да кажа, че тези личности са водени от етични и безкористни мотиви! Българската поговорка гласи : „Рибата се разваля откъм главата”. Ако начело на Глобалното Село стоят въпросните подобия на хора, които предопределят, поддържат и решават бъдещето на човешките общества, тогава реалността на съвременното абсурдно общество – в и извън човека става ясна.

 

 

                                                   Обществото като Драма

 

След като обрисува една доста безрадостна картина на човешката единица в обществената схема, Бъргър ни описва как същото това общество с неговият вътрешен и външен контрол може и трябва да бъде трамплин за вътрешна свобода и дори екстаз на всеки стремящ се към тях индивид. Лайтмотивът е, че животът е „сцена”, на която ние играем ролите си също като актьори, но можем да изпълняваме репертоара си, без да биваме погълнати и обсебени от него, а вместо това да бъдем в постоянен контакт с Истинското си Глъбинно Аз. Питър Бъргър подчертава че манипулативността на социума е не само желателно, но и задължително  преодолима от Съзнателния индивид, който заслужава именуването си Човек. Как да постигнем Свободата и щастието?

 

                                                            Свободата като Право на Избор

 

            Свободата не е свързана с живот извън обществото и не предполага липсата му, а е по-скоро една постоянна връзка със Себе си, с това Аз, което е играчът на поредната житейска и социална роля. Единствената реална свобода, която имаме, е правото ни на избор, във всеки един момент от живота ни. Макар че обществото се стреми да отнеме и ограничи дори това наше рождено право, възможността за вътрешен избор на посока на мисълта и състояние на съзнанието винаги е налице. Обществото се състои от индивиди и колкото ние зависим от него, толкова и то зависи от нас.

 

                                                           Илюзия за Свобода

  

            Често бягство на човека от обществото, се явява общественото неподчинение, саботаж в по-малък или по-голям мащаб и форма – например, като се почне от революциите, мине се през престъпността и се стигне до ежедневно прескачане на прости социални правила и културни норми. Такива форми на протест дават на практикуващите ги чувството за свобода.

 

                                                           Вътрешният Свидетел

 

            Друга, доказано приложима и адекватна от позицията на интегралния живот форма на постигането на чувство за свобода в рамките на обществената структура, е вътрешното оттегляне (detachment). Човек живее в социума, изпълнява ролите и задълженията си, но ги прави точно като роля, играе ги, докато вътрешно остава привързан към центъра на съзнанието си, към Свободата на вътрешната си безграничност. Това обаче съвсем не е лесно постижимо – човек трябва да притежава високо ниво на вътрешна енергия, за да може да се дистанцира от ролята си, да остане във вътрешния си център като запази спокойствието и радостта си при всички житейски обстоятелства, без да бъде погълнат и обсебен (съзнанието му) от тях. По този начин човек престава да бъде марионетка на конци, и дори може да манипулира обществените структури, защото придобива ясна визия за ставащото във всеки един момент и за системата като цяло.

 

                                                             Екстаз

 

            Екстазът, погледнат от позицията на ежедневието, представлява именно това умение да се дистанцираме от ролята си, да я видим в ясна светлина, да не бъдем погълнати от нея, да разберем, че тя не е нещо меродавно и строго задължително, че има много начини за изпълнението и промяната й. Трябва да се дисоциираме от „злокачествената вяра”, тоест от пълното разчитане на нормите, правилата и формалностите на обществените структури и институции, и да се освободим от вътрешната си зависимост от тях.

 

                                                               Извод

 

            В заключение: обществото е необходима и практически задължителна структура на взаимно съществуване на човешките индивиди. Това, което прави тази структура толкова депресираща и, както казва Зигмунд Фройд, превръща всеки човек повече или по-малко в невротик, е липсата на мъдрост и знание в тези, които стоят на върха на пирамидата на това общество, които насочват, по-точно манипулират човечеството по пътища и начини, далеч не в хармония с тези на Космическия Пулс и законите на битието в по-широк мащаб. Както се казва в българската поговорка, която като българи имаме честта да знаем: „Рибата се вмирисва откъм главата!”. Някои социолози и психолози, такива като Конфуций и Буда, твърдят, че причина за всяко човешко страдание, е невежеството – преди всичко за самия себе си, както и за света в който живеем. За да бъде човешкото общество радостна и естествена структура, а не затвор, както правилно е забелязал Питър Бъргър, и за да бъде човек съзнателно творческо същество, каквото му е предопределено да бъде, вместо кукла на вериги, каквато представлява сега, съвременното общество трябва да се свърже с космическото. Но при положение че засега хората не могат дори да заживеят в хармония едни с други и продължават да се обособяват в племенните си структури, наречени държави, как може  да се очаква да станат част от един по-всеобхватен и мащабен социум – та те дори не приемат съществуването му и не знаят за него. Нека си представим че сме на няколко светлинни години от родната ни красива планета – нима тогава ще се определяме като американци, англичани, българи или японци? По-скоро като земляни, не мислите ли?

 

Забележка: Статиите „Човекът в обществото”, „Обществото в човека” и „Обществото като драма” черпят вдъхновението си от книгата „Покана за социология” на Питър Бъргър

 

Размисли за Свободата

Какво е свобода? Свободата е неограниченост! На какво – на различните нива от сложното същество, наречено човек. Свобода на Духа, на волята; свобода на мислите; свобода на чувствата; свобода на действията. Нека започнем с този вид свобода, с който повечето хора свързват понятието – със свободата в действията.

Както видяхме от вече изучения материал за живота на човека в обществото, съществуването на индивида според някои автори прилича на живот в затвор – един затвор, поддържан от самите нас и постоянно пресъздаван от средствата за обществен контрол. Според мен, битието на човешкият индивид в социума може по-скоро да се сравни с това в училището. Защото целта на човешкият живот е да се учи – от грешките си, от мъдростта на по-мъдрите от него, от болките и трудностите, именно от ограниченията, възприемани от нас като отнемане на свободата ни. Мисля че животът в съвременното общество за съжаление напомня повече или по-малко на поправително училище, в което параметрите на съществуване са строго зададени, правилата и нормите на съществуване са точно определени, законите са жестоки и неумолими. Защо – поради липсата на съзнателност и дивашкият нарцисизъм и невежество на човека. Тук възниква въпросът как могат да се променят нещата? Първият отговор, по-тривиален и приемлив за ума на лаика в социологията би бил: проявите на неподчинение на различно ниво – от дребните хулиганства до революциите. Но дали резултатът от такива действия е свобода или свободия, това е реторичен въпрос. Друго едно решение – изолацията – всъщност не представлява решение на въпроса за свободата, но по-скоро бягство. Дори и в изолация от сковаващите го изисквания на човешките норми, човек, въпреки всичко, ще остане вътрешно окован в тежките възли на емоционалните и мисловните си обособености. Такива прояви само прехвърлят проблема от една хоризонтална плоскост в друга, но не го разрешават в дълбочина.

Вторият и по-смислен отговор гласи: ако обществото, в което живеем, беше не поправително училище, а просто нормално училище, в което спазването на правилата и нормите е резултат на съзнателността и външната и вътрешна принуда при спазването на рамките на обществено поведение е много по-малка, за сметка на ясната съзнателност за необходимостта им. Тук също трябва да добавим, че при това положение самите правови закони ще са различни, ще отпадне нуждата от армия и полиция, съдилища и психиатрии. Насилието, войните, алчността, завистта, невежеството, дори да не липсват, тъй като са неразделна част от старите ни мозъчни структури, ще бъдат поставени под контрол от човешкото в човека. В такъв случай свободата се свежда до радостта от съвместното сътрудничество, до творчеството и колективното развитие. Утопия? Зависи от гледната точка, визията за света и живота и интуицията. А как биха стояли нещата, ако сравним обществената структура с Университет, в който присъствието е напълно доброволно, основава се на личното желание и стремеж за развитие? Но тук изложението ни се сблъсква с нива на съзнателност, хуманност и лична отговорност, на естествена нравственост и хармония с Цялото, които за ума на средно статистическия зомбиподобен индивид, са в сферата на чистата отвлеченост. Дали е така? Според мен не. Визията на един средно статистически член на обществената ни структура се ограничава в рамките на разбирания, наложени му от семейното и училищното възпитание, от менталната полиция на средствата за обществен контрол, главен закон, за който е, че свободното мислене е, ако не табу, то най-малкото нещо странно и непостижимо. Социалните рамки са нужни за функционирането на системата на обществото. Както клетките на един организъм служат на плана на функциониране на цялата биологична система, така и индивидът се ограничава в рамките на нормите на социума в името на функционирането на цялото. Но, да се върнем към контекста на темата. Какво представлява свободата на другите нива на комплексното човешко същество? Какво представлява един емоционално свободен човек или общество? За да разберем това, трябва да видим какво ни прави емоционално зависими, привързани и ограничени. Това са проявите на една голяма част от нашия мозък, който е в по-голямата си част мозък на животно и включва в себе си всички по-низши структури, характерни за по-низшите животни, от амебата, през рептилиите, до висшите бозайници. Продукт на тези древни мозъчни структури в нас са цялата гама от животински страсти, нагони и страхове. Във всеки човек, без изключение, има дълбоко заложен един базисен страх – една постоянно тревожеща ни несигурност, която ни кара постоянно да се стремим към сигурност, да надникваме иззад храстите и да се ослушваме, за да не се превърнем в плячка на по-силния член на хранителната верига. Животинските нагони в нас ни терзаят до смъртта ни с техните производни – изгарящите ни страсти. Те ни карат да се стремим към колкото се може повече самки, да се конкурираме бясно за тяхното спечелване, пренасяйки конкуренцията в различните човешки дейности, такива като политика и бизнес. Ревността, едно типично животинско чувство, ни мъчи в желязната си хватка на съмнението и недоверието, алчността ни кара да трупаме колкото се може повече запаси за зимните месеци (размер на банковата ни сметка), да живеем в по-големи бърлоги (имоти), завистта ни заставя да премахваме или поне се противопоставяме на всеки различен от нас. Всичко това, в комбинация с човешката интелигентност, създава една фатална комбинация – обществото в което живеем, такова каквото го познаваме. Ако направим аналогия между структурите на човешкото общество и животинските, ще видим, че в качествено отношение разликата не е голяма и че това, което ни отличава, е способността ни за логическо мислене и още нещо – самосъзнанието, безкористната Любов, на която сме способни и интуицията ни. Проблемът на обществото и на неговата съставна единица – човекът, е именно това животинско наследство, потискащо човешкото в човека. Всички гореспоменати емоционални състояния са естествени за животното, и по закона на еволюцията присъстват и в човека, но за да бъдат присъстващи в рамките на нормалното и да не представляват основни параметри в двуногото животно, което би трябвало да се нарича човек, той трябва да може да ги контролира, да ги неутрализира и управлява. Как трябва да стане това? Човек, тоест самосъзнанието ни, трябва да бъде способен да ги сублимира в техните по-фини еквиваленти, които са част от истинската човешка същност. Похватите за това сублимиране представляват интерес за психологията и затова стоят извън полезрението на настоящото есе.

 

                                       Свободата на ментално ниво

 

            Определението за човешка личност, дадено от древните гласи: Homo Sapiens – Разумен Човек. Част от тази разумност представлява и човешката разсъдъчна способност. В една голяма част от човечеството способността, както и желанието за свободно мислене, присъстват в слаба степен в сравнение с огромния превес на емоциите над тях и те се намират под контрола на инстинктивните си желания и нужди, такива като секс, хранене, кучешката радост от празноглави забавления, и т. н., както споменахме по-горе. Тази неголяма част от човечеството, която се опитва и успява в процеса на контролиране и трансформиране на животинските си заложби, стига до функцията, характерна за Homo Sapiens – мисълта. Дотогава тя е присъствала само в робско, подчинено, полуспящо състояние. Човечеството и неговият прогрес се движат от малцината свободни, излизащи извън рамките и определенията на своите подобни на биороботи събратя личности. Мисълта на човека е свободна, когато може смело да се впусне в безбрежните хоризонти на необятната шир на непознатото, да се превърне в смел изследовател на закони и първопричини, недостъпни за мъничките живеещи в калъпа на наложените им стандарти човеци. Такава мисъл свободно се пита за всичко, не признава авторитети, рее се като орел над сивите прашни облаци на малките мисли на хората.

 

                                       Свободата като Воля и Интуиция

 

            Има част от човека, респективно от обществото, тоест от колективното несъзнавано, която можем да именуваме воля. За да функционира свободно човешката воля и интуиция, човек трябва вече да е овладял другите две свои функции – чувствата и мислите. Волята, един вид, затваря кръга и се връща отново на нивото на ежедневните действия, проявява се в бита на човешката социалност. Силна и свободна воля всред съвременното общество имат малцина – по-малко и от свободно мислещите индивиди. Ако предните можехме да наречем таланти, то последните са гении.

 

            В заключение само желая да обобщя: Свободата е преди всичко вътрешно понятие. Човек може да бъде окован в най-мрачната килия с най-тежките вериги, но да бъде вътрешно по-свободен от масата свои събратя, плаващи по течението на житейския поток, по пътя на най-малкото съпротивление. Разбира се, това е един твърде краен пример. Моето становище е, че за да стане свободата обществено достояние, първо трябва да бъде спечелена вътрешно във всеки от индивидите на това общество. Разбира се, при едно по-човешко и осъзнато ръководство на това общество, този процес би могъл да бъде индуциран и старателно управляван. За съжаление, обществената върхушка и малцината зад нея дърпащи конците й, се стараят да поддържат в човечеството състояние точно обратно на свободата.

 

 

Свободната Воля

 

                                                              Какво е Воля?

 

            Волята. Какво е тя? Да се ядосаш и наложиш над нежеланите чувства, мисли и ситуации? Да се гневиш и да насилиш чувствата в себе си или някой друг, като изпълниш его мотивите си? Дали е това? Доколко такава воля е успешна, същинска и стойностна?

            Темите за волята и свободата са тясно свързани. Толкова сме свободни, колкото воля имаме. Волята е волност, свободност. Всъщност са синоними.

 

            Когнитивната воля е свобода в мисловния поток, мисъл, неподвластна на времето и пространството, на дребните ограничения и илюзии. В по-висш аспект, тя е волята на духа.

 

            Емоционалната воля е основен компонент и същевременно резултат на емоционалната интелигентност. Тя е способност да осъзнаваш и управляваш емоциите си, да ги насочваш в подходящо русло, да ги удовлетворяваш по най-добрия за тях и теб начин. Това умение във възходящ поток е сублимацията, а в низходящ – конкретизацията. Те двете непрестанно протичат в нас – нужно е само да ги наблюдаваме и леко насочваме съзнателно.

 

            Свободната воля на човек е минимална при слабо развитото съзнание, но расте в процеса на разширението му, като нейната роля става решаваща в процесите на постигане на психически интегритет и себеактуализация при един високо развит индивид.

 

         

                                                    Биполярност на Волята. Анима и Анимус.

                                                       Степени на Проява на Волята

 

 

                                                                   Либидо – Мортидо

                                                                  (страст – агресия)

 

            Когато живеем живота си автоматично, така както сме съветвани да го правим, чувствата и мислите, мъжката и женската страна в нас все повече се поляризират и отдалечават една от друга. Toва е добре познат факт в трансперсоналната (езотерична) психология и всеки човек, отдал се на грубата воля на страстите си, го е преживявал, най често неосъзнато, разбира се. Във вътрешнопсихичен план поляризирането се изразява в огрубяване и дистанциране на двата основни жизнени потока в нас – мъжкия и женския, Ин и Ян. Ние сме двуполюсни същества, както телесно, така и душевно. Имаме две мозъчни хемисфери, както и две душевни половини, Анима и Анимус, които се проявяват според развитието на съзнанието ни. В най-грубата си поляризация Анима в нас се изявява като грубо либидо, страстна похот, а Анимус – като агресията на омразата, като разрушителния нагон за разрушение – мортидо (танатос). На това ниво волята е принизена до нагонни импулси, които при човека, разбира се, се проявяват през разширените му когнитивни способности на интелекта. Волята е напълно обсебена от животинския нагон. Човек е сляп и глух за човешкото в себе си. Когницията и висшата му човешка чувствителност са изцяло подвластни на звяра в него. Всички житейски дела, интелектът и социалните взаимодействия на такъв човек са подчинени на нарцистичните животински нагонни импулси. Всеки от нас понякога изпада в такова състояние, но за една немалка част от хората, то е постоянен психичен статус. Това не означава задължително глупост. Такъв човек може да бъде президент или собственик на верига от банки, но целите му в живота ще бъдат пренос на животинските инстинкти и процеси в човешкото общество – нищо повече. Тъй като върхушката на човешкото общество е на това ниво, цялата ни обществена организация, цели и процеси страдат и са твърде далеч от естествената хармония. На това ниво човек не може да бъде щастлив. Поляризацията поддържа в него постоянен вътрешнопсихичен конфликт и недоволство, които се проектират и в социалния му живот. Финансовото положение в случая няма значение, защото говоря за психично състояние, което може да бъде поддържано от всички обществени класи.

 

 

                                                                          Емпатия  - Логика

 

            Когато човек разшири съзнанието си в по-голяма степен, Анима се проявява като умение за емпатично вчувстване и съпреживяване на живота и позицията на другите, а Анимус – като по-развит логически интелект и съзидателност. Границите на аза се разширяват до семейството, нацията, обичаните хора, появява се съвестта и моралът, които, ако са в чист вид, са връзка с природно заложените в самия живот закони. Това е нормалното състояние на човешкото общество или поне е желателно да бъде такова. Тук волята започва да играе важна роля. Макар и все още често погрешно прилагана и бъркана с насилие, човек започва да осъзнава същностното в него. Двойката противоположности, жената и мъжа в нас, започват да съжителстват по-хармонично, макар че често се получават вътрешни конфликти и противоречия, вследствие от непознаването на цялостната психика и функционирането й. След известни борби и падания, човек започва да разбира, че начинът за успех в живота му, както в ролята си на психологичен похват, така и в социалните интеракции, не е борбата, противопоставянето и дисоциирането, а сублимацията, интеграцията, разбирането и приемането, включването и овладяването. Качеството на живота става по-хармонично, а смисълът му – по-ясен.

 

 

                                                                       Чиста Любов – Висш Разум

 

            На едно още по-същностно ниво на развитие на съзнанието, Анима в човека се проявява като всемирна любов и постоянна радост от съществуването, а Анимус – като чиста съзидателна воля, проницателна визия за живота в целостта му и директно прозрение чрез висшия ни разум. Човек прониква в по-фините региони на битието, устремява се към недуалното познание и освобождението. На това ниво Анима и Анимус, Ин и Ян, Шакти и Шива, се сливат в неделимо единство. Човек става космически жител, мъдрец и сидха, който встъпва в ролята си на истински разумна същност.

 

 

                                                                        Волята като Сила

 

  

            За да имаме каквато и да е проява на воля, трябва да имаме достатъчно количество либиден пълнеж, който захранва дейностите ни. И зад когнитивната и зад емоционалната ни воля стои една и съща двуполюсна либидна сила: Ерос – Танатос, Либидо – Мортидо. Тази сила се насочва в русло, определено от мислите и чувствата ни, от душата и духа ни. Притежаваме толкова свобода на волята, колкото сила имаме. За да запазим и развиваме силата си, е нужно да се грижим за нея, да я свържем с източника и, с фините региони, от които тя се влива в нас – чрез постоянна осъзнатост, молитва, медитация, подходящо хранене, сън и сексуален живот. Чудесни методи за усъвършенстване на вътрешната сила са източните йога системи, чрез които директно се осъзнава състоянието на енергията, движението й през фините канали и сублимацията й. Телата, през които се проявява изначалната ни същност, се анимират от една и съща двуполюсна сила, която единствено променя скоростта на трептенията си. Но, силата е нищо без контрол.

 

 

                                                                    Потоци на Развитие на Волята

 

                                                                   Когнитивната Воля

 

            Когнитивната воля е свързана с Анимус, мъжкото начало в нас. Според степента на проява на Анимус и съгласуваността му с Анима, женската, емоционална страна в нас, се определя и количеството и качеството на свободната ни воля. Волята е самата есенция на човешкото в нас. Когато нагоните ни ръководят, тя е в унизено положение. Когато разумът се развие, пред човек се появява възможността за съзнателно контролиране на живота му. Появява се възможността за избор.

            Изборът е същината на свободната воля на човека. Във всеки един момент от живота си човек взема решение. Решение по кой път да поеме. Избор винаги има. Тази свобода е колкото дар, толкова и товар за неразвитото съзнание. Човек често се лута, взема погрешни за него решения, върви по чужди пътища, преповтаря изборите на някой друг... Често в живота ни от един малък избор в определен преходен момент зависи цялостното развитие на съдбата ни за в бъдеще. Затова човек е добре да знае какво действително иска. Това познание, основано на проникновен самоанализ и синтез, интуиция и емоционална интелигентност, които са инструменти за връзка с програмата – план, определена за настоящия ни живот, ни дава картата, насоката и дестинацията, която имаме да следваме. Тази насока е лично наша и колкото по-целеустремено я следваме, толкова повече помощ получаваме. Помощ във вид на „случайни” стечения на обстоятелствата, срещи и възможности – така наречената от Карл Юнг Синхроничност. В момент на избор ние сме като на кръстопът. Можем да поемем нагоре към планината и разширим визията си, можем и да тръгнем надолу към блатата на тесните разбирания, емоционалната посредственост, конвенционалност и прашния сив живот на спящите съзнания. Ако тръгнем надолу, което е по-лесно, визията ни ще се стесни, блатните изпарения на тежките страсти ще замъглят когницията ни и възможността за правилен избор за в бъдеще ще е все по-малка. Колкото по-надолу по наклона на егоизма си слизаме, слушайки гласа на низшата си природа и обръщайки гръб на висшата, толкова повече ще ограничаваме възможностите на свободната си воля, докато тя не изчезне, удавена в слепотата на дивата страст, невежеството на крайната себичност и пустотата на скованата двумерна логика.

            Свободната воля в нас е рожба на най-висшата ни изначална природа и като такава има нужда от връзка с нея. Ако слушаме тихия глас на интуицията си и тръгнем по стръмния склон на себеусъвършенстването, конвенционалната тясна логика се превръща в логика – визия, както се изразява Кен Уилбър, в пост-конвенционална логика, която обхваща в полезрението си пропорционален на развитието на съзнанието ни мащаб. Тази визия – логика все по-тясно се свързва с интуицията и при един по-висш етап се превръща в директно проницателно знание. Разширеното съзнание води до по-тясна връзка с рождената ни мисия и поради това умножените възможности за избор вече не са бреме, а просто вариации на личната свободна воля.

            Всеки от нас прави избор ежесекундно. Решаваме в кой университет и в коя специалност да учим, което предопределя до голяма степен хода на живота ни, избираме една или друга реализация и начин на изява, като избираме между гласа на душата си или този на плоския разум, избираме дали да натиснем спусъка на пистолета или не, да полагаме усилия или да се валяме в тинята на нагоните си...

 

                                                               Упоритост, Гъвкавост, Ригидност

 

            Когато изберем дадено направление в когнитивната, афективна и поведенческа сфера, остава ни да действаме, за да постигнем целта си. Тя може да бъде конкретно физическа или ендогенно психическа, но за постигането й са нужни усилия и стремеж. Усилията за постигане на целта ни са едно постоянно пре-потвърждаване на направения избор. В пътя на постигане на една дългосрочна цел е нужна и изкусна емоционална интелигентност, която да поддържа и вдъхновява когнитивните решения в пътя на постигането на целта им. Отношението между ролите на емоционалната и когнитивната интелигентност във вътрешния ни живот е аналогично на ролите на жената и мъжа в семейната структура.

            Доброволните усилия са динамична проява на свободната ни воля. Те са вид психологично планинарството. Ако човек обикне движението нагоре по стръмните, но красиви склонове на стремежа към развитие и познание, усилието по изкачването им ще му носи напрежение, но и радост. По пътя на изпълнение на обсебващите импулси на нагонната си природа човек полага огромни усилия и жертви. Ако индивидът осъществява правилен по отношение на интегралната си природа избор и прилага същите по количество усилия в посока задоволяване нуждите на комплексното си същество, резултатите ще бъдат оптимални както за подсъзнателната природа на животинския бозайник, в който гостува, така и за истинската му същност.

            Упоритостта е атрибут на постигането.  Най-твърдата скала поддава под упоритата капка вода. Интелигентно прилаганата упоритост е синоним на успеха. Когато едно растение расте, то не спира да дели клетките си, докато от невзрачна тревичка се превърне в могъщо дърво. Разликата при човека е, че той има право на избор. Човек може да реши дали да се свърже с хармонията на предназначението си и да израства по съзнание или да деградира в разложението на безволието. Потенциалът на свободната воля на човека му дава възможност или да бъде господар на живота си, или да избере кривите пътища на посредствеността, които неминуемо унищожават самия смисъл на съществуването му.

            По пътя на постигането на една цел обаче контекстът често се мени и затова в рамките на този контекст човек трябва гъвкаво да варира. Иначе твърдостта и упоритостта се превръщат в неефективна ригидност. Гъвкавият ствол на младото дръвче се огъва под атаките на бурята, но оцелява и продължава да расте и се развива след спирането й. Старото и ригидно дърво обаче лесно бива поваляно от вятъра. Нека, независимо от възрастта на телата си, винаги бъдем млади по съзнание и гъвкави в изборите си. 

 

 

                                                           Емоционалната Воля и Интелигентност

 

            Емоционалната интелигентност, според съвременната психология, е осъзнаването и мениджмънта на емоционалния живот така, че да служи на благосъстоянието на психичния живот на човека, както и на социалните му интеракции. Това е правилно, но двумерно определение. За да дадем комплексно определение на тази психична функция, трябва да я погледнем през призмата на цялостната човешка психика.

            Емоционалната интелигентност е умението да осъзнаваш емоционалната си природа, нейните движения в психическия организъм и умело да я направляваш. От една страна, емоционалната интелигентност представлява изкуството на психичната сублимация, а от друга, на психичната конкретизация. Сублимацията е майсторството съзнателно да впрегнеш страстно-разрушителната си нагонна природа в колесницата на съзнанието, като юздите на свободната воля я направляват в посока на прогресиращо себепознание. Конкретизацията е процес на проявяване и приложение на достигнатите свръхсъзнателни опитности в ежедневния живот, с което, както се казва, змията захапва опашката си. В ядрото и на двата процеса стои волята. Сама по себе си волята не е нито когнитивна, нито емоционална, а по-скоро пълен синтез на тези двете. Волята е самата същност на човека, Логосът в него.

 

                                    Емоционалната Интелигентност като Процес на Сублимация

 

            Изкуството да познаваш себе си е велико и безгранично – защото човекът е безграничен. Да осъзнаеш смело най-грубите прояви на животинската си природа и вместо да се бориш с тях, което убива и теб, и тази природа, да съумееш да използваш силите й, за да те тласнат в трансперсоналните състояния на съзнанието ти. Сублимацията е процес на разширение на съзнанието, при който емоционалната интелигентност се изявява именно като осъзнаване на подсъзнателните наличности и канализирането им в посока свръхсъзнанието. В този процес борба и противопоставяне няма. Има усилие, което е проява на динамичната ни свободна воля. Но то е радостно усилие, защото първоначалните подсъзнателни импулси на агресия и похот биват рафинирани и задоволявани много по-качествено и цялостно на по-високите равнища на трансперсоналните преживявания. Получава се свободен непрекъснат поток на психичната либидна енергия – от подсъзнание към свръхсъзнание, като процесът е ръководен от волята на самосъзнанието, съзнателният Аз. Разбирането и усвояването на този процес е ключ към разбирането и експерименталното постигане на истините, учени от дълбинната психология на всички езотерични школи. Сублимацията е шперц към вратите на познанието, хармонията и любовта. Силната воля, емоционалната и когнитивна интелигентност са психологическите инструменти на сублимацията.

            Великите български психолози, философи и мъдреци Петър Дънов и Михаил Иванов сравняват процеса на сублимация с ботаническа присадка, при която културно плодно дръвче се присажда върху силна дива подложка, което осигурява дълги плодоносни години на цялото дърво, както и богат запас от жизнени сили, предпазващи растението от болести. Метафората е твърде уместна, тъй като, аналогично на ботаническата присадка, истинската природа на човека е само гост в този свят и трябва да се научи да взаимодейства с него.

            Превръщането на сексуалната страст в чиста безкористна любов, страха в творческа сила, а гнева в тласкаща съзидателност, е незаменима необходимост в пътя на човешкото съзнание.

 

 

                     Конкретизацията в Психичните Движения на Емоционалната Интелигентност

 

            Психичната конкретизация представлява обратният на сублимацията процес, при който трансперсоналните състояния на разширена визия и психичен интегритет биват „сваляни” и приземявани до практическо приложение и психична индивидуация (Юнг), себеактуализация (Маслоу) в ежедневието. Ако човек не кондензира и приложи знанията си, ако с помощта на свободната си воля не ги материализира до нивото на ежедневното разбиране, логика и действия, между него и обществото се появява непреодолима пропаст. В най-добрия случай такъв човек ще бъде просто аутсайдер, а в най-лошия ще бъде обявен за психотичен, тъй като няма да бъде разбиран. Според тесните рамки на разбиранията на съвременната наука, всичко, което излиза извън обхвата на тези рамки, е обявявано или за несъществуващо, или за фантазия... Затова, за да бъде полезен и на себе си и на обществото, с което е свързан, човек трябва да се научи да спуска познанията и преживяванията си на формално логическо операционално ниво, както и да интегрира трансперсоналните си емоционални състояния в ежедневния обществен живот. Нещо повече – ако човек единствено сублимира подсъзнателните си импулси в свръхсъзнателни трансперсонални опитности, но не желае или не умее да ги кондензира до по-конкретно приложимо ниво, той самият няма да може да достигне индивидуация (цялостност, себереализация). Ще бъде като дърво, което захранва клоните и листата си със земни елементи, приема все по-силна и чиста слънчева светлина, но не я спуска до корените си. Половината от цялостния процес няма да функционира, което ще изроди или унищожи растението.

  

            Процесите на психична сублимация и конкретизация протичат едновременно и реципрочно противоположно. Веднага щом една част от съзнанието се устреми към светлината на висшите опитности, друга негова част слиза право пропорционално, но обратно насочено до подсъзнанието и го осветява. Този естествен ход на движенията на психичните пълнежи минимизира възможността за едностранчивост на процеса. Такава едностранчивост е възможна само при погрешен избор на волята, водена от изкривена връзка с източника си. В единия случай, ако човек се стреми само към висшите духовни сфери, а отрича конкретните проявления на живота, той се превръща в дърво без корен, в същност, която се стреми да избяга от живота. В другия и по-разпространен случай, ако индивидът се уповава единствено на грубо осезаемите проявления на живота и психиката си, той се уподобява на растение, което няма достъп до светлината, не желае да пробие грубата почва на невежеството и скоро умира в тъмата на разложението, на което само се е подложило. Такъв е подходът на материализма, който е основната религия в днешния свят.

 

...................................................................

 

 

                                             

Използвани термини:

 

Анимус и Анима – контрасексуални комплекси (по Юнг).

Либидо-Мортидо (Ерос-Танатос) /по Фройд/ – базисното двоично проявление на психичната сила

Емпатия – вчувстване

Когнитивен – познавателен

Сублимация – трансформация на нагонната природа в по-висша

Конкретизация – приложение на постигнатата чрез сублимацията разширена когниция

 

 

 

Емоционалната и Социална Интелигентност и Зрялост и Отношението на Обществото към      Хората с увреждания

 

  

            Вчера по “случайност” попаднах на статия в интернет страницата:  http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=352950, отразяваща интервю с г-жа Ирина Папанчева, зам. кмет в Столична община по въпросите на интеграция на хората с увреждания. Замислих се над споделените от г-жа Папанчева въпроси:

 

·         Маргинализираното положение на хората с увреждания в страната ни, обуславяно от дискриминиращия ги манталитет на българина, отразен и на социално – административно ниво.

·         Липсата на социална и професионална интеграция за тези хора.

·         Отсъствието в държавата ни на елементарен закон за назначаване на асистенти на хората с трайни увреждания.

·         Подигравателно неадекватно ниските заплати на социалните работници в сферата на уврежданията.

·         Стигматичното отношение към заекващите в България и тоталното непознаване същността и проблемите на хората с тази речева специфика.

 

 

                        Корелати между Конкретния Индивид и „Социалната Индивидуалност”

 

• Човешката психика е сложна многомерна система от взаимно комуникиращи психични структури и инстанции, намиращи се във взаимозависимост и свързаност. Човешкият социум, подобно на индивидуалната човешка психика, е изграден от сложна плетеница от социални структури, институции и взаимнозависими системи.

 

• Общественият механизъм на практика е отражение от сбора на индивидуалните съзнания на индивидите на този социум и е подвластен на същите психични механизми, които ръководят индивидуалното съзнание, проектирани в социалната сфера. Може символично да се каже, че дадена социална общност – в локален, държавен или планетарен мащаб, представлява един вид групов човек, с неговите органи«институции, психоенергетика«икономически процеси и психически ръководни структури и техните движения«политическата и юридическа структури и процеси. Ако продължа това сравнение, комуникативните умения на личността биха били аналогични на журналистиката и медийните функции в социален план, храносмилателната система би отговаряла на земеделието и животновъдството и т.н. и т.н. Всяка функция на индивидуалния човешки организъм има точна аналогия в социалния организъм на т.н. от нас Групов или Социален Човек – Обществото.

 

• Това, което ни интересува в конкретния случай на разглеждания от нас въпрос, са психичните структури на индивида и аналогичните им социални еквиваленти. Ако асоциативните зони на церебралната система корелират с висшите правителствени и правни обществени структури, а старите мозъчни структури на подкорието – с висшите чиновници в механизмите на Обществения Човек, то вегетативната нервна система би била отражение на индивидуалната психика на обикновения член на социума. Разбира се, корелати от подобен род могат да бъдат детайлно прецизирани и разширени, но това е извън целта на тази статия. С тези твърдения единствено онагледявам твърдението си, че обществените структури на човешката социалност са съзнавана или несъзнавана проекция, метафорично отражение на сумата от индивидуалните психофизични структури и процеси на личностите, съставящи това общество.

 

 

                                                        Невротичността на Съвременното Общество

                                                                                                 и  

                                                           Отношението към Хората с Увреждания     

 

• Съвременната психология е изключително богат в ранообразието си букет от школи, много от които предлагат собствен топичен и процесен модел на психичното функциониране. За целта на този материал ще използвам единствено най-опростения модел на психодинамичната школа и някои елементи от Аналитичната Психология. Горните школи разглеждат човешката психика като постоянен взаимообмен между т.н. психични структури на съзнаваното и несъзнаваното. Самосъзнанието, или „азът”, е основна характеристика на съзнаваното, а несъзнаваното, или „То”,  е психична инстанция, която включва в себе си целия минал човешки опит във вид на инстинкти, нагони, както и все още неексплорираните потенциални възможности на човешката когниция.

 

• Когато даден индивид не успява или не желае да интегрира съзнателно даден стресиращ го факт, конфликт или процес, заедно със заложените в него афективни (емоционални) компоненти, неинтегрираната от аза психична енергия на съдържанието на конкретния конфликт бива изтласкван в несъзнаваното, в „То” (Фройд), в „Сянката” (Юнг). Използвам двете психични инстанции: „То” и „Сянка” еднозначно, тъй като по мнението на мнозина авторитети в психологията, те са семантично идентични. На ниво личностно функциониране подобно изтласкване е резултат на моралната цензура, разбиранията, неумелия и некачествено проявен стремеж за контрол или неумението за психоинтеграция на аза. Такава липса на съзнателност е характерна за личности, склонни към невротичност.

 

• По същия начин, когато дадена обществена структура не може или не желае да интегрира дадена нежелана обществена прослойка в следствие на народо-манталитета си, кривите си разбирания и моралните си комплекси за превъзходство, тази прослойка бива маргинализирана в периферията на обществото, лишена от нормална икономическа адекватност, социален обмен и професионална реализация. В случая визирам хората с увреждания, но същият социален процес протича и в случая с малцинствата например... Такова обществено „изтласкване” (по аналогия с идентичния психичен процес на индивидуално ниво на функциониране) в резултат на народния манталитет, действащ и на правителствено, административно и законово ниво, на практика е проява на специфична експлицитно проявена комплексирана психика на конкретния народ. Такава народопсихология и манталитет са характерни за слабо развитите държави. В тази връзка искам да пожелая на обитателите на този европейски щат – България, който официално направи решителна стъпка в пътя към прогреса и икономическото си израстване с присъединяването си към Европейския съюз, да положат усилия и към израстване на интеграционните способности на народопсихологията и манталитета си във всяко едно отношение и конкретно спрямо хората с увреждания.

 

• На интрапсихично ниво неумението за психоинтеграция на нежеланите факти и конфликти и тяхното отхвърляне в несъзнаваното води до постепенното невротизиране на индивида. Повишеното ниво на невротизъм с времето на действието си  нанася на личността тежък ущърб и има склонността да амплифицира проявите си. Постепенно леките и безобидни  симптоми и странности се усилват, душевният дискомфорт на личността расте и цялостното функциониране на човека бива повлияно във всяка една област от живота му, докато не се стигне до развиване на симптоматика на конкретна невроза. В психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд, неврозата е дезадаптивна несъзнавана стратегия на психичния механизъм за справяне с травмиращи изтласкани афективни преживявания от миналото, конкретно проявяващи се в хода на развитие на специфичната невроза чрез симптомите й.

 

• За обяснението на същия процес на социално ниво ще си послужа с понятието „Колективно Несъзнавано” на Карл Густав Юнг. При описания по-горе процес на маргинализиране и неприемане на дадени обществени звена, такива като хората с увреждания или малцинствата, в колективното несъзнавано на социума се натрупва непроявено афективно напрежение, което симптоматично се проявява в повишаване на общото ниво на невротичност на цялото общество – невротизиране, което може да ескалира във видимото повишаване на „неврозите” на социалната агресия и престъпност, нарцисизъм, социална генерализирана тревожност, междуличностно дисоциативно отчуждаване, хистерична етична парализа, дезадаптивност, неврастения и психастения ...

 

 

• С настоящите редове не твърдя, че въпросното отношение към хората с увреждания е единственият фактор за въпросното социално невротизиране и психотизиране, което явно се наблюдава в съвременното ни общество. Твърдя само, че е един важен и основен елемент в процеса на симптомополагането на социалната психопатия в държави от третия свят като България (надявам се скоро държавата ни да заслужи друго, по-радостно класифициране). Други важни елементи са преобърнатата ценностна система, сугестивно втълпяваното насилие, егоцентризъм и пошлост от съвременните медии и умишлено поддържаното в социума невежество, относно целокупния живот и мястото ни в него, като тези и много други фактори правят обществото играчка в ръцете на манипулациите на финансовата върхушка на планетата ни...

 

 

                                    Емоционалната и Социалната Интелигентност и Зрялост    

                                                                                        и

                                               Отношението към Хората с Увреждания

 

• В основата на описаните по-горе процеси на подсъзнателна съпротива срещу съществуването на хората с увреждания, неприемането им и изтласкването им в периферията на обществото стои липсата на емоционална и социална интелигентност на членовете на обществото по отношение на собствените им интрапсихични слабости, която липса води до споменатата личностова дезадаптивност, психическа дезинтеграция и невротичност. Въпросните продукти на емоционалната и социална неинтелигентност биват проектирани несъзнавано и автоматично на колективно ниво по отношение на слабостите на обществото – хората с увреждания. А това, както беше описано, води до тяхната икономическа, социална и професионална репресия и маргинализацията им.

 

• Емоционалната интелигентност (ЕИ) и нейното следствие – социалната интелигентност (СИ), според съвременната психология представляват осъзнаването и мениджмънта на емоционалния живот така, че да служи на благосъстоянието на психичния живот на човека, както и на социалните му интеракции. Това е правилно, но двумерно определение. За да дадем комплексно определение на тази психична функция, трябва да я погледнем през призмата на цялостната човешка психика.

 

 

• Емоционалната интелигентност е умението да осъзнаваш емоционалната си природа, нейните движения в психическия организъм и умело да я направляваш. От една страна, емоционалната интелигентност представлява изкуството на психичната сублимация, а от друга, на психичната конкретизация. Сублимацията е майсторството съзнателно да впрегнеш страстно - разрушителната си нагонна природа (Ерос – Танатос, Либидо – Мортидо) в колесницата на съзнанието, като юздите на свободната воля я направляват в посока на прогресиращо себепознание. Конкретизацията е процес на проявяване и приложение на достигнатата психическа интеграция в хода на ежедневния живот, с което, както се казва, змията захапва опашката си. В ядрото и на двата процеса стои съзнателната воля.

 

• В този респект, ЕИ и СИ, проявени в социално – колективен план представляват умението на лидерите на обществото да свържат силите на всички обществени звена в процеса на усъвършенстване на социалното взаимодействие, постигането на единен хармоничен междуличностен взаимообмен, насочен към една по-широка интеграция на обществото във връзка с постигането на социална себеактуализация (Маслоу). Този процес на социална трансформация, интеграция и актуализация трябва да бъде поставен в структурните рамки на адекватна на изначалния живот ценностна система и воден не само от знаещи, но преди всичко от мъдри управници. Когато самите управници са крайно егоцентрични и неинтелигентни емоционално и социално, резултатът е хаос както в индивидуалното човешко съзнание, така и в социалните, държавни и международни дела. Ако индивидуалният избор на волята стои в центъра на самосъзнанието на отделната личност, то по отношение на обществото изборът на волята бива представляван от политическата и икономическа системи на държавно ниво...

 

• Ако не променим отношението си към хората с увреждания като към неспособни и неадекватни, ако не успеем да ги включим в социално-икономическите процеси и не премахнем стигмата, тегнеща над тях – стигма, наложена от психичната и социалната ни незрялост, никога няма да успеем да направим следващата крачка в пътя си на морално и икономически развиваща се държава!

 

        Психология, монотеизъм, политеизъм и пътят на човека

 

 

            Започнах да пиша статия във връзка с отговор на въпроса: „Откъде идва думата Амин, която се произнася в края на всяка християнска молитва?”, когато екранът в който пишех, изчезна и всичко се изтри. Не вярвам в случайностите. За разлика от съвременната наука, приемам, че всичко е резултат от причинно-следствена връзка. Сега пиша в Word и надявам се, ще успея да развия мисълта си без написаното да се стопи в нищото...

            Около 1400 – 1350 година преди новата ера в Египет се възцарил фараон Аменхотеп, приел името Кху-н-атен, а днес е известен като Енхатон. Аменхотеп премахнал култа към многобожието и идолите и установил култ към слънцето и единния бог. Според изследователите на сравнителна религия и историците, това е първият ни известен опит за въвеждане на еднобожието(монотеизма). В ранния Египет имало култ както към божествата от свръхчовешки, вероятно извънземен произход, астронавти от по-напреднали цивилизации, един от които бил Амон или Амен, или към слънцето – Ра. По-късно двете понятия се слели в едно: Амон-Ра. По време на царуването на Фараон Аменхотеп IV в Египет важен пост заемал държавникът Мойсей(Моше, Мосе). Човек със силна харизма, воден от братството, това братство, което винаги е управлявало задкулисно планетата ни, Моше организирал и извел еврейския народ и го повел към съдбата му.

            Като отклонение от основната идея, която движи перото ми  и като продължение на отговора на въпроса, който ме подтикна да се замисля над подобни въпроси от глобално значение, ще вметна следното: в Египет е било обичайна практика в края на молитвените призиви да се произнася името на почитаното божество Амон(Амен). Бидейки приемник на египетската традиция и религия, а вероятно и египтянин, Моше предал на еврейския народ практиката да се поставя името на божеството в края на молитвената фраза. През юдеизма, думата преминала и в християнството, като в зависимост от лингвистичното изопачаване се произнасяла като Амин, Амен, Омен, Еймен... Тук е уместно да направя връзка между звученето на египетското словосъчетание Амон-Ра и индийското Ом-Рам. Както и Ра, Рам е слънчев бог, а едно от значенията на омкара-Ом възможно е името на реална божествена фигура. Подобна е и етимологията на прабългарското Танг-Ра. Аналогиите са безброй и едни и същи фигури са почитани в различни отдалечени култури под еднакви, подобни или различни имена. Много ли християни знаят, че като произнасят Амен в края на молитвата си, се молят на персонажа на астронавт, представител на по-развита цивилизация, който спрямо дивако-човеците се явявал бог ... ?

            В процеса на развитие и оформяне на човека до съвременното му състояние, преминало през няколко раси в течение на еони години, винаги са участвали различни по степента си на развитие същества от космически порядък. В създаването на тялото, умът и емоциите, духовния потенциал и енергия на човека са участвали и участват космически йерархии. Човек никога не е бил сам, земята никога не е била изолирана от Космоса на нито един план от съществуването му. Просто знанието и връзките с космическата структура и живот временно са забравени и са били достъпни само за единици Посветени от човеците. В по-ранните човешки раси е съществувал отворен достъп до знанието и пътят към него е бил достъпен и отворен за всички. По-късно, в настоящата пета раса, може би по причина разрушителността на човечеството и неумението му да овладее животинската си агресия и егоизъм, а може би и с цел умишлено и целенасочено поддържане на слепотата и откъсване от космическия организъм, предразполагащо манипулирането и използването на човешкото стадо от не дотам добронамерени същности, ЗНАНИЕТО за Вселената, Човека и мястото му в пулса на универсалния организъм е било прикривано, забулвано и пряко изопачавано. Дори и с напредъка на съвременната наука в различни посоки, човекът все още се приема за вид биоробот. Всъщност ние сме безсмъртни вечни същности, ограничени от мимолетното съществуване на физическата структура, служеща ни за проводник на съзнанието в условията на бавната и тежка вибрация – протоплазменото тяло с неговите системи и мозък. Въпреки че науката преоткрива някои природни закони, въпреки че генното инженерство прави чудеса, човек все още не знае какво се случва дори на съседните планети от собствената му слънчева система, не знае нищо за обитателите им и е много далеч от познанието за живота в мириадите слънца и планети, а още по-малко знае за съществуването на съзнанието на други нива на вибрация... И не само че не знае, но не иска да знае – като истински зомби, съвременното човечество послушно изпълнява командите на Господарите си, команди за максимално подчинение на животинската природа на тялото на бозайник, в което човек съществува, команди за живот и цели в него, принципно идентични с тези на всеки животински индивид и стадо...команди, разпространявани чрез съвременните технически средства, медии, средства за масова информация, поддържани икономически чрез финансов енергиен контрол (парите са енергия) над държавите и техните политици. В последно време раздухването на импулсите на животинската природа, на подсъзнанието се извършва по един откровено директен начин чрез медиите, заливащи света с насилие, агресия, похот (сексът е основна творческа сила на всяко ниво в Космоса, но правилното и използване е цяло изкуство) и лъжа.

            В недалечно минало, а дори и сега, над една голяма част от човечеството е било въздействано чрез това, което се нарича „Религия”. Етимологията на думата произлиза от латинския термин религаре, който означава „свързвам отново”, reconnection. Преди време не е имало нужда човечеството да се свързва отново с универсалното познание, връзката е била жива и постоянно налична. По-късно, когато интелектът на хората се е развил за сметка на директното виждане и познание на структурата на нещата, се е появила нуждата от връзка със загубеното познание. Тази връзка по същество е научна и в нея няма място за никаква мистика, фанатизъм, сляпа вяра и мъглявост. Такава е била тази връзка в началото от нуждата от стимулиране на съществуването й през втората половина на атлантската раса, но впоследствие се е изопачила поради човешкия животински егоизъм, както и под прякото ръководство на външни сили на цивилизация много по-напреднала от човешката на тогавашния й етап от развитието и. За Атлантида са написани много книги, като аз лично препоръчвам теософските източници, такива като книгите на Елена Блаватска, Ани Безант, Чарлз Ледбитър и пр. Ситуацията знание – изопачаване – невежество, се повторила и на следващото стъпало от еволюцията на бедното изтерзано човечество – през петата раса. В началото на съществуването си, в земите на древна Шумерия, долините на Нил и Инд, земите на Америка, както и по цялата планета, знанието за нещата било отворено и достъпно за всички, връзката с информацията от космически порядък, информация, която можело да бъде директно преживяна от всеки желаещ да положи усилия за развитието си. Впоследствие, отново под влиянието на известни сили, заинтересовани от човешката слепота и невежество, служещи си с манипулация върху низшата природа на човека, за да го държат в контрол, познанието отново било прикрито, достъпът до него бил оставен за малцина Посветени, а пътят към него бил трасиран през системи от последователни стъпки, наречени религия. В началото тази религия била чиста и незасегната от вмешателствата на усилията за манипулация и контрол над човешкото съзнание. Впоследствие обаче станала техен надежден инструмент...

            Малка девиация и уточнение  - никъде в тази кратка статия не давам оценка на фактите, нито дори мнение. Единствено излагам безпристрастния си поглед, анализ и синтез на информацията, до която имам достъп чрез книги, както и чрез собствената си интуиция и чувствознание.

            В глъбинен структурен план на Битието, съществува цялостност между взаимодействието на структурите и системите в „Живота”, колкото и илюзорен и проекция на един РЕАЛЕН живот да се явява той – един живот на различни степени на дължина на вълната, с различна честота на трептене и близост до Източника! Основната хармонична структура на Битието, която служи на целите на проявлението му винаги е била наричана: Братството! Братството е йерархично, според степента на съзнание на носителите на индивидуален живот на различно ниво от проявление на Космоса. Тези прости истини са част от езотеричното, съкровено познание. В проявата си, животът, битието са двоични, дуални, като степента на слятост или разкъсаност между двата полюса на живота: плюс – минус, привличане – отблъскване, мъж – жена, ин – ян е пропорционална на близостта (ако въобще можем да си служим с пространствено времеви термини за процеси и наличности, стоящи извън законите на времето и пространството...) или отдалечеността от извора на Живота. Братството е едно, но проявленията му в условията на грубата материя са две – Братство на Светлината и Братство на Тъмнината...  Изначалното братство си служи с методите и проявленията и на двете! В една по-хармонична Вселена двойките противоположности биха се проявявали само като двете части на Цялото, по същия начин, по който мъжът и жената представляват двете половинки на Човекът. Как, защо и кога положението на естествена дихотомност се е променило и се е превърнало в осъзнато зло и борещото се с него добро, ние не знаем. Имаме представена алегорията за падението на Архангелът Луцифер. Доколко това е факт или просто приказка със скрит смисъл, ние не знаем. Знаят Посветените! Разликата между естествената биполярност и осъзнатото противопоставяне между двата полюса на единното проявление е фина, но съществена. Това е дълбок въпрос, който изисква много повече качествени, а не толкова количествени познания, с каквито аз не разполагам. Изглежда сякаш виртуалното пространство на Вселената е било заразено с трудно лечим и упорит вирус... Но, да се върнем към по-конкретните измерения на нашата малка планета и нейното триизмерно пространство, в което функционират нашите вечни съзнания, силно ограничени от физическите им носители!

            В историята на развитието на религиите, някои от тях, и по-специално монотеистичните, претендират за известно превъзходство над техните „езически” сестри – политеистичните. Дали са прави или претенциите им се дължат на детинско незнание и гордост? Както споменахме по-горе, първият ни известен опит за поставяне на начало на монотеизъм през петата раса, това е слънчевият култ, въздигнат от Аменхотеп IV, несъмнено Посветен. Просъществувал само по време на живота на основателя си, култът изчезнал от земите на появата си след кончината на Фараона. Култът към единобожието обаче намерил корени в съзнанието на друг велик Посветен, съвременник на Аменхотеп – Моше(Мойсей). Пренесен в Юдея, той се закрепил устойчиво в новосъздадената религия, а по-късно се разклонил в двете нейни разклонения: Християнството и Ислямът, с основатели Посветените Исус и Мохамед.

            Да си последовател на едно всевишно божество, което дори не може да бъде изобразено, което е толкова могъщо, че нищо в творението му не представлява проблем за него, защото то самото е творецът, несъмнено има предимства. Това преди всичко концентрира съзнанието в една единствена точка на концентрация, което улеснява „Пътя” към тази божественост. То, божеството, винаги е с последователя си, всичко е в неговите ръце и от следващия се иска малко – не повече от вяра... Интересно защо обаче в края на всеки молитвен призив християните славословят името на астронавта Амен, който, макар и безкрайно по-напред в еволюцията си, няма нищо общо с Абсолюта, за който християните говорят?!?!

            Разбирани в дълбочината им, и двете системи – монотеизмът и политеизмът, представляват една и съща система, с единствената разлика на гледната точка при всяка една от тях. Ако човек си направи труда да се запознае в достатъчна степен с основните световни религиозно-философско-психологически системи, евентуално служещи за развитие на потенциала в човека, изследователят ще се учуди как зад привидно различни наименования и понятия, различни психологически подходи за работа със съзнанието според наклонностите на един или друг народ, употребяващ системата, се крият едни и същи факти за структурата на човека, Космоса и процесите на взаимодействие между различните части на топиката на индивидуалния познавателен апарат, както и на съответстващите на нивото на проявата му сфери на Битието. За едни и същи космически йерархии, започващи от минералното царство, преминаващи през растителното и животинското, човешкото и цяла поредица от по-фини по проявата и полето си на действие йерархии, винаги завършващи с една божествена двойка, сътворяваща битието, подобно на дете, като заедно стават троица, за един и същ непознаваем Абсолют, стоящ над тях, ни говорят както юдеизмът, така и християнството и ислямът, така и хиндуизмът и джайнизмът, будизмът и шинтоизмът, зороастризмът, веданта и санкхя, йога и даоизмът, теософията, както и редица други по-местни религиозно познавателни системи с африкански и американски произход.

            В т.н. монотеистични религии изначалният фокус е върху върховната троица и непроявеното непознаваемо величие, Абсолютът, Айн Соф Аур, за който може да се говори само с ... мълчание. В политеистичните системи основният акцент и фокус на съзнанието на търсещия се насочва към Пътя за постепенно прогресиране към по-фините структури на съзнанието и битието, преминаващ през все по-фините Йерархии на Космическото Братство, за да се достигне евентуално състоянието на висшия непознаваем Абсолют, Парабраман и Мулапракрити, Тао, Истината и т.н. За един безпристрастен изследовател разлика между монотеизма и политеизма няма. Разлика има за неразвитата познавателна способност на неподготвеното и безчувствено самосъзнание с тесен кръгозор, който му позволява да види само едната страна на монетата. Както при притчата за слепците, които докосвали различните части на един и същ слон, но твърдели че това е нещо съвсем различно от докоснатото от другия, така и късогледството на предубедения наблюдател пречи на цялостната му визия за практическата идентичност не само на различните психологическо-религиозно-познавателни системи, но и на знанието като цяло. А знанието винаги е научно! Това, което прави религиите ненаучни, фанатични и догматични, е липсата на здрав разум в последователите им, а това, което превръща науката в закостеняла суха система без душа, е безсърдечността на упражняващите я! Едно глъбинно развитие в науката винаги се слива с Истините, отдавна известни на религията, както и едно научно продвижение по кой да е религиозен път, основано на здрав разум и горещо сърце, винаги се основава на факти и феномени с чисто научна стойност и същност. Винаги съм се поразявал от тесногръдието и слепотата на хората – както като визия, така и като допир до тези прости Истини, които естествено вибрират в пространството и са достояние на всеки жител в житейската схема, от всякакво ниво на нейното проявление. Истини универсални по Природата си, които чувствителното сърце долавя, ясният разум осветлява, а хармоничната воля преживява!

            Всеки, който търси знанието, силата и любовта, знае, че пътят към тях е два вида – както се казва в „Гласът на Безмълвието” и в „Два Пътя”: Път на окото и Път на сърцето. Екзотеричен път и Езотеричен път. Знание и повели за масите, които по съществото си са заблуждаващи, и знание и път за търсещите, които са готови да направят драстични промени в начина си на живот, да трансформират чувствата и осветят мислите си!

            Съкровеният път на сърцето е по същността си идентичен, без значение външната форма на проявата му в различните части на малката ни планета! Подобни са и различните системи на екзотеричния път по света... В този последният, дълбоките Истини се представят под иносказателна, алегорична форма, с притчи. Тези притчи не могат да бъдат разбрани в същината им, докато човек не събере кураж, потенциал и стремеж към познание, които да го накарат да тръгне по вътрешния път. Нещо повече, той умишлено е държан настрани от вътрешния път, докато не докаже, че е готов за него с мисъл, думи, чувства и дела. Ето два интересни похвата, използвани от Братството, това Братство, което ръководи планетата ни. Умишлено не го деля на добро и лошо, черно и бяло, защото и двете в края на краищата се ръководят от третото, Космическото Братство, което управлява и двете.

  

                                                             

                                                 Небесният Баща и Божията Майка

 

            Един интересен похват на екзотеричната религия, който поддържа следващия го в инфантилна регресия на поривите му, е култът към небесния баща и божията майка. По време на израстването си, беззащитното дете все още няма психичен филтър, способен да преобразува постъпващите трудности, болка, неприятни импулси от околната среда. Това предопределя изключителната важност преди всичко на бременността, а след това и на първите седем години от живота на детето. Всичко, което то преживява в този период оставя неизгладим отпечатък върху по-нататъшния му живот. Основни фигури в живота на инфанта са майката и бащата. Неоспорим върховен авторитет пред развиващото се съзнание, техните характери, поведение, както и просто самото им присъствие остава като дълбок матричен отпечатък в съзнанието на детето. Този отпечатък на влиянието на родителския авторитет от първите години на живота впоследствие бива изтласкван на границата между съзнаваното и несъзнаваното, в една гранична област на съзнанието, която Фройд нарича предсъзнавано, а по-късно, може би не съвсем подходящо от езотерична, но напълно задоволително от негова гледна точка, той нарича – свръх аз. Ще наричам тази психична институция предсъзнавано, за да имам честта да запазя понятието свръхсъзнание, което толкова си прилича на пръв поглед със свръх аза, за висшите структури на съзнанието, които тепърва предстои да бъдат разкрити. Предсъзнаваното съдържа всичките ни отношения към авторитетите, такива каквито те ще бъдат през целия ни живот, така както са се сформирали в детските години. Съдържа и нуждата ни от авторитет. Фройд ситуира в тази психична институция също така и съвестта, с което аз, въпреки цялата си незначителност, си позволявам да не се съгласявам, а се доверявам на нейните сигнали, които според мнението на скромната ми личност идват от свръхсъзнанието, така, както го разбира езотеричната психология... Човек, макар и вече възрастен и отдавна отделил се от родителите си, продължава да има нужда от наличието на авторитети, пред които той да се чувства като малко дете, да им се доверява и да разчита на техните решения и действия. Това е масов факт. На практика това е масов инфантилизъм. Когато човек си направи труда да си направи самоанализ, той осъзнава областта на предсъзнаваното, разбира отношенията и психичните пълнежи, които са се фиксирали при процеса на възпитанието му към родителите му, и които сега, във възрастно състояние, се проявяват в него като нуждата от преклонение пред авторитет и следването му. Такъв човек се отърсва от тази вътрешна зависимост и поема живота си в свои ръце, тоест насочва импулсите на вярване в авторитет и нужда от такъв към собствената си психика. Ако е духовен търсещ, такъв човек не спира до там, но продължава да разкрива тайните на психиката си и разчитайки преди всичко на себе си, продължава да прониква в слънчевите и сенчестите и региони!

            Когато в коя да е религия се говори за небесния баща или за божията майка, всъщност става дума за психологически трик, твърде добре известен на основателите му. Ако някой възрази, че под тези понятия имаме предвид Творецът, ние ще отговорим, че за Него единственото понятие от настоящата ни гледна точка може да бъде само безмълвен устрем към все по-фините региони на творението Му, и така към Него самия! А Бащата и Майката, за които се говори в екзотеричните религии, не представляват нищо друго, освен изтласканите в предсъзнаваното ни схеми на нуждата ни и отношението ни към авторитети! В езотеричната традиция това се знае и усилието на съзнанието се насочва към развитие на собствените вътрешни сили, енергийно тяло, характер и изкуство за работа с емоциите. Но, дори и в някои от езотеричните школи, особено на запад, се запазва поклонението пред “Небесния Баща и Божията Майка”. То може и да служи за потребностите на реалното вътрешно развитие, ако има разбиране за същността му и центърът на импулсите, насочвани към тези понятия се прехвърли от предсъзнаваното в свръхсъзнанието! Дали тези изкусни психологически прийоми, отдавна налагани на човешкото общество, са добри или лоши? Не са нито едното, нито другото. Просто са изпитания, ребуси, които трябва да бъдат разбулени от желаещия да върви по „Пътя”! А вероятно има защо такива прийоми да бъдат прилагани на дивото човечество – диваците правят пожари с огъня, за който не са готови!

            Не мисля, че вече има място за старите подходи – човечеството, или поне една немалка част от него, е достатъчно зряла, за да получи достъп до Знанието, да се приобщи към живота на Космоса и влезе в пълноправната си предопределена роля на Космически жител!

 

 

Една Ключова тема в Интегралната Психология - Пренаталният процес

 

            Пренаталната и Перинаталната психология изучава психологическите ефекти и следствия от най-ранния опит на индивида – преди раждането (пренатален) и веднага след раждането (перинатален опит). Въпреки че теоретичните и терапевтични подходи варират по отношение на тази тема, свързващата нишка е фундаменталната важност на пре и перинаталния опит в оформянето на психологическото развитие на личността. Парадигмата на пренаталната психология тепърва се развива и си пробива път през скептицизма на конвенционалната лимитирана психология, поради твърдението и, че инфантът все още няма памет. Конвенционалната психология обаче пропуска да забележи, че паметта е свързана не само с мозъка, но с целия организъм, както и със съзнанието, което при плода е изцяло в сферата на „ТО”, несъзнаваното. Трябва да се отбележи, че по-голямата част от клиничните психолози не са имали лични директни опитности на терапевтичните модалности на съзнанието, които изследват тези феномени, при което емпирично биха установили тяхната валидност.

 

                                                                     Историческо Развитие

 

            Значимостта на родовото преживяване е била дискутирана от най-ранните дни на модерната психология. Зигмунд Фройд отхвърля този казус след известни колебания. Неговият ученик Ото Ранк обаче изследва връзката между родовата травма и тревожните разстройства. Ранк развива психоаналитичен метод, базиран на родовото преживяване, а през 1924г. издава авторската си творба „Родовата Травма”. Типично за авторитарния стил на Фройд, Ото Ранк получава несъгласието на учителя си и те разделят пътищата си. По-късно, през 1949г. темата отново е разглеждана от Нандор Фодор, който в добавка на родовата травма, подчертава значимостта на пренаталните преживявания и травми на плода.

            Развитието на темата продължава през петдесетте години на двадесети век, когато акцентът се променя към нетравматичните, позитивни (Доналд Уиникът) и духовни (Литърт Пиърболт) аспекти на пренаталния и перинатален опит. Горните автори подчертават значението на най-ранните периоди на бременността, дори на момента на зачеването (Пиърболит). Тези изследвания по-късно биват продължени от Франк Лейк, Майкъл Ървинг, Грахъм Фарънт, Станислав Гроф, Кен Уилбър и други. Масово разпространените в обществото изрази, свързани с пренаталната психология  „страдащ плод”, „отровна плацента”, играят фундаментална роля в теорията на „Психоисторията”, развита от Лойд дьо Мос (Lioyd de Mause). Пренаталната и перинаталната психология играят важна роля в методите на Първичната Терапия и Първичната Интеграция (Primal Therapy and Primal Integration).

            През 60-те години на 20 век сподвижниците на възникналия и бързо утвърдил се клон на Трансперсоналната Психология, провеждат мащабни богати изследвания по въпроса. Франк Лейк, Атанасиос Кафкалидес, Станислав Гроф и Кен Уилбър създават обширна теоретична парадигма на трансперсоналната психология – този най-прогресивен клон на модерната психология. Станислав Гроф формулира внушителна теоретична рамка с анализи на пре- и перинаталните опитности, конвергираща около четирите конструкта, които той нарича Базисни Перинатални Матрици. Холотропната Терапия на Станислав Гроф, както и Ребъртинг Терапията на Ленард Ор въвеждат пациента в повторно преживяване и освобождаване от родовата травма.

            Общественото внимание е привлечено към важността на пренаталния опит с книгата на Томас Верни: „Тайният Живот на Нероденото дете” (1981). Томас Верни създава Асоциацията за пре и перинатална психология и здраве APPPAH. Президентът на фондацията (от 1991 до 1999) Дейвид Чембърлейн публикува популярната си книга „Бебетата Помнят Раждането” (1988), като представя експерименталните си изследвания, доказващи съществуването на пренатална памет. В книгата си „Трайните Ефекти на Пренаталния Опит” (1997), Людвиг Янус аргументира тезата си за изключителната важност на пренаталното влияние на майката върху плода чрез експериментално доказани резултати.

            През 1975-та френският акушер Др. Фредерик Лебойер издава книга под заглавие: „Раждане без Насилие”. Той популяризира метода за раждане във водна среда, наподобяваща амниотичната течност около плода. Следвайки примера на Лебойер, друг френски акушер – Мишел Одон развива практиката на естественото раждане с малка намеса, като усъвършенства метода на „Банята на Лебойер” в раждане в басейн с топла вода.

            В началото на третото хилядолетие, в Санта Барбара е създаден университет, който предлага магистърска и докторска програма по пренатална психология. Доктор Уенди Ан Маккарти (Wendy Anne McCarty), съосновател на програмата, издава книгата си „Welcoming Consciousness” (2004), в която разкрива 30 годишния си опит и клинични изследвания в областта на пренаталната, перинатална психология и съществуващите главни модели на ранното развитие. Доктор Маккарти въвежда интегративен модел на ранното развитие, който представлява отражение на клиничните открития в сферата на пренаталната и перинатална психология. Сърцевината на нейния модел са трансперсоналните и духовни аспекти на съзнанието и паметта, документирани в развитието на плода от самото му зачеване!

 

            Нероденото дете е уязвимо в много отношения, което често не се осъзнава или се недооценява. Повечето хора погрешно предполагат, че плодът няма никакво съзнание и рядко гледат на него като на човешко същество. Ако попитате някое бременно момиче, седящо в опушена, шумна и пълна с насилие дискотека, дали не се притеснява за бъдещото си дете, тя ще ви отговори най-вероятно: „Разбира се, че не! То още няма достатъчно разум и способност да осъзнава.” Нищо не може да бъде по-далеч от истината от такава представа! Теоретичните и практически изследвания в последните 50 години са доказали, че пренаталният опит се съхранява в паметта и се отразява на целия последващ съзнателен живот.

 

                                                                 Взаимодействаща Травма

 

            Терминът „взаимодействаща травма” означава, че ефектът от пренаталната травма се проявява при взаимодействие с други, подобни нему следродови травми. Тоест – залага се предразположеност. Например: малко вероятно е, че асфикцията при раждането ще доведе до развиване на клаустофобия в зряла възраст. Много вероятно е обаче да се появи клаустофобия, ако се случат сходни травми. Например, ако едно дете, родено с асфикция, бъде душено при игра или оставяно на тъмно като наказание, има голяма вероятност да развие клаустофобия. Пренаталната травматизация, така да се каже, придава окраска на последващия жизнен опит. Животът се възприема през призмата на предшестващите неразрешени травми. Ако е имало задушаване по време на раждането, в живота си индивидът често ще се възприема като безпомощна жертва или несъзнателно ще избира или направлява жизнените си ситуации така, че да бъде в положението на жертва. Този процес се нарича рекапитулация (кратко повторение). Преживяването на подобни на предродовите и перинаталните травми води до проява на патологични хронически симптоми. В горния случай наслагващите се подобни на родовата травма стресогени водят до развитието на хроническа клаустофобия.

 

                                                                           Дородов Опит

 

            На проведения през 1995 година в Сан Франциско конгрес на APPPAH (Асоциация по Пренатална и Перинатална Психология и Здраве), Дейвид Чембърлейн разказва случай, който демонстрира наличието на съзнание у плода. Със сонда с прикрепена към нея камера била взета околоплодна течност за проба. Видеозаписът показал, че когато сондата била въведена в утробата, детето се обърнало към нея и я отблъснало с ръчички. Лекарите си помислили, че се е получило някакво изкривяване в образа и повторили въвеждането на сондата. Детето отново я отблъснало. Майката също усещала движението на детето. Такива директни експерименти показват, че детето съзнателно възприема ставащото около него, особено това, което лично го засяга. А го засяга всяко настроение и мисъл на майката, в следствие на външни или вътрешни стимули. По биохимичен път те пряко се предават в кръвотока на детето. В книгата си „От Ембрион до Младенец”, Пионтели се позовава на случаи, свидетелствуващи за съзнателността на плода. Той описва случай с двойка близнаци на четири месеца, които твърде добре се възприемали един друг и се намирали в доминантно – подчинена взаимовръзка. Единият от близнаците бил доминантен, буен и агресивен, а другият пасивен и отстъпчив. Всеки път, когато доминиращият близнак започвал да бута и блъска другия, той се свивал, отдръпвал се и притискал главичката си в плацентата, криейки се. В живота си близнаците запазили същите отношения. Всеки път, когато се карали за нещо, отстъпчивият близнак бягал в стаята си и се криел под възглавницата. Той дори си носил възглавницата и я използвал като защитен екран всеки път, когато доминиращият близнак ставал агресивен. Според маса подобни изследвания, например описаните в книгата на Дейвид Чембърлейн „Децата Помнят Раждането”, става очевидно, че детето в утробата е осъзнаващ субект и че поведението, което бива сформирано в утробата, вероятно ще бъде пренесено в целия живот на индивида.

 

 

                                     Пренаталните Събития се Помнят

 

            Дълго време учените не бяха наясно как е възможно пренаталните събития да се помнят, ако нервната система още не е достатъчно развита, не е миелинизирана и оформена. Разказите на хора, подложени на регресивна хипноза обаче говорят, че спомени има дори от момента на зачеването, а толкова повече от самата бременност. През 1970г. австралийският лекар Грейхъм Фарънт започнал да изследва пренаталната памет, записвана според него на клетъчно ниво. Той бил поразен от факта, че пренаталните спомени, до които достигнал, били не на тъканно или скелетно – мускулно ниво, а именно на клетъчно. Той нарекъл спомените си „Клетъчна Памет”! До същите изводи стига и английският психиатър Франк Лейк, който изследва психотравмите на майката по време на бременността и залагането им в зародиша като клетъчна памет.

            В последните пет години клетъчните биолози от цял свят проведоха значителен брой качествено нови изследвания, които убедително потвърждават теорията, че паметта може да се закодира в клетките. Тук е уместно да споменем за отчета на доктор Брус Липтън, представен на конгреса на APPPAH в 1995г., който потвърждава изводите на Фарънт и Лейк.

 

 

                Пренаталните Спомени Оказват Огромно Влияние на Цялото Бъдещо Развитие

 

            В книгата си „Факти от Живота”, Р.Д. Лоинг пише: „От самото начало на живота ми всичко, ставащо около мен се регистрира. Това, което се случва с първите зародишни клетки, се отразява на процеса на деление на всички следващи родителски клетки.” Лейк се съгласява с това твърдение и смята, че най-съществената програма за цялото развитие на живота ни се залага от момента на зачеването до раждането и особено в първите три месеца на бременнността. В Съединените Щати Лойд дьо Мос също пише за социалното, политическо и културно отношение към дородовия опит и докладва за откритията си на конгреса на “APPPAH” през 1995г.

 

 

                            Плодът е Следствие на Психичните Преживявания на Родителите си

 

Ето какво твърди по въпроса за предродовата психология Уилиям Р. Емерсън:

„Франк Лейк достигнал до извода, че преживяванията на майката се предават на плода чрез пъпната връв. Психо – физическият опит на майката по време на бременността – всички нейни мисловни, емоционални и органични състояния се предават по биохимичен път на нероденото дете.

            Емоциите, мислите и поведението на майката директно програмират бъдещето на нероденото дете. Изследванията показват, че всичко, което преживява майката, също така се преживява и от детето. Ето един пример. Скоро след зачеването на детето, бащата починал. През всичките девет месеца на бременността, майката тъжила и прекарвала дните си в дълбока депресия. Ако, както твърдим, детето преживява идентични с тези на майката състояния, то през цялото време на бременността би трябвало да бъде под смазващия натиск на депресията, на чувството за загуба и отчаяние, предадени му биохимически. Тези състояния би трябвало да се очаква да се проявят по-късно в зряла възраст. Така и станало. В детството си детето периодически изпадало в депресивни състояния, като лекарите не могли да открият никаква физиологическа или психологическа причина. По време на депресиите си, детето рисувало пещера с умиращ в нея мъж (в пренаталната психология пещерата е символ на утробата). След рисунката малчуганът се оправял за известно време, но после пак изпадал в същото състояние. То не знаело, тоест никой не му бил казвал за смъртта на баща му.

            В друг случай, по време на бременността, майката и бащата живеели в условията на напрежение и неразбирателство, имали постоянни свади и побоища. Когато в зряла възраст зрелият вече индивид бил подложен на регресивна хипноза, той разказал как по време на кавгите се е свивал и изпитвал ужас. В осмата седмица от бременността мъжът внезапно се изнесъл и отишъл при друга жена. Майката била потресена от случилото се. Понеже нямала достатъчно средства, за да издържа себе си и детето, тя многократно правила опити да предизвика помятане като вкарвала различни предмети в матката си.  Пренаталният опит може да има драматични последствия. Още в ранните си години детето проявило склонност към садо - мазохизъм и разрушение. То гасяло цигари в тялото си и се ранявало с остри предмети. В юношеските му години момчето било арестувано 30 пъти за нападение. Атаките му били точно копие на опитите на майка му да го премахне. Обикновено момчето нападало жертвите си докато спят, удряйки ги с продълговат предмет. По време на предродовото развитие в детето били заложени силните негативни чувства на майка му – отчаянието от изоставилия я мъж, емоционалните рани от скандалите, собственият и нарцисизъм. За нея детето било нежелано бреме и тя по всякакъв начин се опитала да го премахне, като по този начин заложила в него силна невротичност, базисна неувереност, крайна агресия и антихуманност.”

 

  

                                                                    Заключение

 

            Пренаталният опит винаги е бил приеман за изключително важен в народопсихологията от цял свят. В хода на световните промени – глобализация, индустриализация, тесен лимитиран научен поглед, наложен като отправна гледна точка на обществото – мъдростта на отдавна известните истини е позабравена. Съвременната интердисциплинарна интегрална наука започва все по-уверено да експлорира значението на огромната роля на пренаталните процеси.

            Държа да отбележа приноса на българските философи, психолози и преподаватели Петър Дънов и Михаил Иванов относно значението на предродовото развитие като най-мощен фактор в сформирането на фундаменталните предиспозиции, наклонности и психоемоционални характеристики на индивида.

            Според тях, именно промяната в отношението към пренаталния процес е решаващия фактор в развитието на човешкото общество в качествено отношение.

 

                          Психология на Ревността

 

            Спомням си, преди време майка ми се възхищаваше на кученцето ни пуделче и казваше: „Ето, виж го, то е съвсем като човек, само не може да говори!” Кученцето „обичаше”, тоест имаше силна привързаност и „плачеше”, когато нямаше никой в къщи, ревнуваше когато някой прегръщаше стопанката му, защитаваше територията си когато се хранеше както хората защитават територията си във вид на приятел/ка, бизнес и т.н. Тогава аз се замислих: кой на кого прилича всъщност? Дали животното на човека или по-скоро обратното? Дали чувства като ревността, завистта, привързаността, приемане за любов, агресията в поведението, териториалният инстинкт, инстинктът за самосъхранение, сексуалното чувство и пр., са чисто човешки чувства и въобще човешки ли са? Дали знаем кое е човешкото в нас?

            Според парадигмата на интегралната психология, ние като хора, сме сглобени от две части: човек в развитие, поставен в тяло на бозайник. А това тяло на свой ред носи всички по-долни вълни на проява на живота в себе си – като мозъчни структури и емоционални подтици и нагони. Ние сме принудително свързани с животното – поставени сме на гости вътре в него – това са телата ни!

           

                                        Ревността като Обсесивно Компулсивно Разстройство

            Понякога на човек му се случва да стане свидетел на пристъпи на силна неконтролирана ревност, която стига до там, че се превръща в агресия, както към изпитващия тази емоция, така и към ревнувания и третия обект, от който той е ревнуван – бил той реален или напълно хипотетичен... Агресия, която няма нищо общо с Любовта (висшата), дори и с любовта (човешката). Това е едно силно потискащо и угнетяващо всички чувство, буквално обсебващо изпитващия го и опитващо се да обсеби ревнувания обект също така. По естеството си то представлява чисто и директно енергетично нападение към ревнувания обект и който е по-сензитивен, го усеща, дори и през разстояние.

            Снощи си мислех за ревността и я сравних с обсесивно компулсивното разстройство (натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран в по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс, така изтласкан, придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство – защита на собствената територия – и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения, тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки от нас животното живее и има своето място и роля. Това, което е важно, е да умеем да поставим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си, към истински човешкото в нас!

 

                                                            Ревността и Свободата

            На всеки му е приятно да бъде ревнуван до известна степен – това е проява на внимание, грижа, присъствие на другия с мисъл и тяло...но само до известна степен. Когато ревността се превърне в неконтролирана, болезнено компулсивна страст и агресия, присъстваща като постоянна характеристика на партньора ни, тогава обсебващата й сила и депресиращото й потисничество стават очевидни. Тогава тя се превръща повече или в по-малка степен в болестно състояние. Поначало присъща на всички ни и играеща определено добра роля в приятелските и семейни отношения, поддържаща морала и единството в двойката, ако е в нормални граници, надхвърлила ги, тя се превръща в опасно бреме и тежък товар и за двамата.

            Човек не може да затвори партньора си в килия без прозорци или на върха на някоя кула (макар че често се е случвало в човешката история), не може да му забрани да общува и комуникира, да се развива професионално, да поддържа приятелски взаимоотношения с хората...

Решението според мен е именно сублимирането на ревността. Когато човек е вътрешно центриран, нещата коренно се променят. Тогава, когато сме развили вярата в живота, тоест в самите Себе си, когато сме се доближили поне мъничко до този вътрешен център, тогава ние автоматично проектираме тази вяра и към партньота си. Как да вярваме на партньора си? Като повярваме в Себе си! Колкото повече се опитваме да ограничим някой, толкова повече той ще се стреми да се освободи от контрола ни ! За да сме в добри взаимоотношения с някого, трябва да го оставим свободен, да му вярваме безпрекословно – тогава той ще ни обича от все сърце, ще ни бъде верен и искрен с нас!!! Ако една птичка стои при теб, защото е в клетка, тя вярна ли ти е? Пусни я на воля! Ако се върне, значи наистина си принадлежите един на друг! Ако ли не – значи тя никога не е имала тази вътрешна нишка на обич и доверие, която да ви свързва.

 

                                                                       Една История

 

            Изгарял съм от ревност  и е имало защо... Преди време исках само да спя с жената и щом го получавах, не ме интересуваше много много ако го прави и с друг. Така де, и аз самият го правех. После с времето започнах да се променям и да държа на физическата вярност. Бях със същата жена, имах дълга многогодишна връзка с нея. Когато поисках от нея да си бъдем верни, това което тя направи беше, че външно се съгласи и не ми даваше никакви поводи за ревност, но зад гърба ми изневеряваше, когато и се отдадеше възможност. Точно възможност – за спорта – за да не изтърве случая...! Но, в интерес на истината, и на мен ми се случваше понякога. Най-неприятното за мен беше криенето. Не обичам да крия и да бъда лъган, предпочитам Истината, каквато и да е тя. Но хората не разбират това! По-късно, известно време работих на кораби. Там жените бяха по-малко. За пръв път тогава промених отношението си към жените. До преди това имах изключително високо мнение за жената по принцип - след три години на корабите и контакта с тези жени, мнението ми се промени към противоположното. Идват на кораба – нито хубави, нито умни – но само след месец, вследствие на огромното внимание към тях, носа им се вдига до тавана. Започват да избират – естествено, предпочитат офицерите! А аз не бях такъв – имах вопиюща нужда от нежност, която понеже не получавах, се преобърна в ненавист... Беше ми голям урок. Оттогава отношението ми към жените е много по-реално и адекватно – виждам ги в реалната им светлина, без воала на богини, който им бях поставил преди!

            После живях за около две години на духовно място, където се уважаваше целомъдрието – беше ми много тежко, но разбирах ценността на такъв живот и не се отказвах. Там завързах връзка с едно момиче, което ми беше на гости, за две седмици. Влюбих се в нея като ученичка – хлътнах с двата крака. Като си отиде, поддържахме телефонна връзка, и-мейл, всеки ден, дълги любовни писма. След втория месец обаче, писмата намаляха... Тя ходеше на салса дансинг  и танцуваше с черните момчета. Казваше ми да не я ревнувам, защото няма защо – само се забавлява, просто е щастлива, да се радвам за нея... Една нощ не спах въобще, чувствах я ясно, усещах я там долу, буквално физически и енергийно, мъчеше ме жестока ревност, разкъсвах се на части и се самобичувах, че не мога да прекося границата и да ида при нея, планувах да го направя нелегално, през нощта, през планините. Добре че се отказах – не си струваше. На следващият ден й се обадих и я питах как е, какво е правила предната вечер? Тя каза:  „А, нищо, имах гости – едно момче от Аризона – специално дойде да се видим. Запознахме се на салсата... е, направихме го, голяма работа, какво толкова... той беше един такъв стегнатичък, и интелигентен.” Тя ми говори, аз се преструвам че нищо не е станало... После дни наред се мъчих като в адски огън, ходех в гората да викам и ритам борчетата. После това при нея се повтори с този същия, после с втори, с трети... аз горях ли горях, защото я обичах лудо, въпреки всичко. Трябваха ми месеци, за да се оправя – но това беше на мястото си – за да надживееш нещо, трябва да го изпиеш до дъно! Имунизирах се сериозно и оттогава реших: никога повече! Не искам да ревнувам повече, каквото и да става - човек е свободен, не е наш роб! Аз лично ревнувам, само когато е намесена сексуалност – действие или дори само чувство. Ако съумеем да преживяваме сексуалността качествено различно, на по-силно и фино ниво, като Любов, ако тя бъде трансформирана в Любов към цялото, Любов като принцип, тогава ревността повече не съществува – ти си над нея! Няма смисъл да обвиняваме никого – преди всичко причината за ревността е в нас

            От сега нататък в своя живот съм решил да не изневерявам, да бъда Истинен на всяко ниво – и тъй като водя такъв живот, очаквам да ми бъде отвърнато със същото!!!

 

Генетиката и възпитанието в залагането на предразположеност към ревност

 

Има цели народи, за които се знае, че са ревниви и отмъстителни. Култивирани поколение след поколение, тези качества стават част от генома на нацията! Ревността най-често се предава по семейна връзка, с едиповото отношение, тоест чрез възпитанието на децата, но най-вече директно, чрез т.н. в психологията интернализация! Когато родителите – единият или още по-лошо – двамата, се ревнуват силно, имат скандали, излъчват тази гадост в пространството, децата директно попиват всичко, дори и да не чуват физически! Всичко чувстват на фин план! Това им създава една емоционална матрица на поведение, която несъзнателно прилагат през живота си – стремят се да преповтарят действията, чувствата и жизнените ситуации на родителите, прародителите и дори още по-назад. Дори нещо повече – мислите и емоциите на родителите се материализират и уплътняват при децата, усилват се!!! Ако са светли, стават по-светли, ако са тежки и низши – още по-грязни и на едно ниво слизат до тялото, соматизират се и се превръщат в болест при децата. Мислите на родителите се превръщат в действия и физически дадености при децата! Защото децата са техни плодове! Ревността, между другото върви ръка за ръка с изневярата – самият ревнуващ бива каран от ревността си да изневерява – като отмъщение. Както и подтиква ревнувания от него към изневяра – така ревността процъфтява и се подхранва! Ревността директно разболява ако е силна и продължителна. Най-често самият ревнуващ се разболява, а ако е по-силен, болестта се прехвърля върху ревнувания обект,  защото тя е директна агресия и енергийна атака срещу Любовта – любовта между двамата и Любовта по принцип. Ревността, сама по себе си, е натрапчива невроза. При по-силна форма на ревност, въображението се превръща в психотични халюцинации и разликата между тях и реалността в съзнанието на ревнуващия се размива! Освен това, ревността може директно да „удари” сърцето или бъбреците, или черния дроб, или жлъчката – зависи къде е слабото място на ревнуващия или обекта му – ако той поеме удара енергийно!

   Ревността наистина няма нищо общо с Любовта и е добра само в хомеопатични дози – по един милиграм – колкото да знаем, че сме и животни. Но дали в живота става точно така?!?!?!

 

                                    Ревността като следствие от неувереността в себе си

 

Нима човек трябва да се постави в клетка и да не общува? Нима не трябва да работи? Нима трябва да общува само с хора от своя си пол? Ревността, ако е в малки дози, е нормална –

тя е част от животното, в което живеем. Но, ако е прекомерна – това значи, че това животно язди човека, а не обратното!

Много често ревността съществува предимно благодарение на предразположеността на притежателя си към нея! По този начин тя само трови живота и на ревнуващия, и на ревнувания! И го подтиква към изневяра, тъй като това чувство се проявява амбивалентно, едновременно изисквайки вярност, и едновременно тлаксайки към изневяра – чисто енергийно и мисловно! Това е един вид магия – изпращаш на някого много мощна, подплатена със силни страсти (ревност) мисъл! Ти си представяш как той/тя ти изневерява, виждаш го в съзнанието си! И съответно тази мисъл се стоварва върху адресанта си и го подтиква несъзнателно към внушаваното действие, излъчвано от съзнанието ти!

Ревността е признак за така наречената в психологията „несигурна привързаност” или „емоционална недиференцираност”. Такъв човек през детските си години най-вероятно не е получавал достатъчно обич и безрезервна вяра в силите си. Ревността е признак за слабост, зависимост и неувереност. Привлечи другия със силата и спокойствието си, с вътрешния си баланс и увереност. Само това ще задържи човека до теб. Ако ревнуваш, ако постоянно търсиш грешките му, ти проектираш в него собствената си неувереност и дисбаланс. Колкото и да те обича човекът до теб, все някога ще му омръзне и ще избяга, или поне ще се отдръпне емоционално!

 

 

                             Практическа Трансперсонална Психология

 

                            ИДЕАЛ - братски център в Канада

 

Идеал е акроним от „Институт за развитие на образованието, изкуството и културата” (Ideal)!

Пристигнах в Център Идеал на 30 август 2003г. Бях се обадил веднъж от България. На телефона беше брат Пиер. Той се опита да ме свърже с ръководителката на центъра, сестра Наташа, но така и не успя. Така че на практика кацнах в Ideal Ranch като парашутист, от небето. Летях до Ванкувър, Бритиш Колумбия, откъдето взех автобус и след 18 часа преход през Скалистите Планини се озовах в селището Джефри, където се намира Идеал. Точно това лято в канадските Rockies имаше невероятни пожари, поради силната жега и докато пътувах през нощта се движех всред огън и жупел. Природата пострада доста, но за мен това беше добър знак. Целият ми багаж се състоеше от една туристическа раница, купена от варненското „Метро”, с малко бельо, пуловери и книги. За наша радост книгите вече стават електронни и вече не е нужно да мъкнем тонове хартия със себе си. За мен това винаги е било проблем, тъй като обичам добрите книги, а те са много! Слязох в село Jaffrey, питах хората за ранчото и един човек веднага ме качи на пикапа си и ме откара там. Канадците са невероятно любезни и услужливи хора, особено тези от планинските градчета и села. Използвам думата село само поради еквивалента на английската дума „village” с българската „село”. Канадското село обаче е една въплътена мечта, за която гражданин от държава от третия свят може само да сънува. Да сънува, защото наяве едва ли ще има смелостта да отпусне юздите на въображението си дотолкова…

Първата личност, която срещнах в Идеал-център бе брат Жак, финансовия директор на института. Беше около 10 часа сутринта и току що беше приключила сутрешната конференция. Сестра Наташа ме посрещна в кабинета си в Киамет – централната сграда, обучителна и конферентна зала. Появявах се от нищото, практически без предупреждение, резервация или покана. Влязох и седнах в кабинета. Говорихме на руски език. Аз казах на сестра Наташа, че съм там, защото съм последвал вътрешния си порив. Разказах й за живота си, за професиите които съм работил, за духовните учения, които съм следвал, за книгите, които съм чел и разбиранията които имам. Казах й, че съм започнал духовното си пътешествие от Учителя Беинса Дуно, но после съм преминал през индийската и китайска йога, Кастанеда, Тибетски Будизъм и пр. и пр. и че от шест години съм член на варненското теософско общество (Рьорих център). Тя ми каза че Учителят Беинса Дуно през всички тези години ме е пратил на училище да изследвам пътищата към Истината – такива, каквито са по света и, че сега се връщам при него, обогатен с по-пълно разбиране за Учението му. Обикновено по време на сутрешните събирания в храма се гледа или слуша лекция от Учителя Михаил Иванов, но тази сутрин по изключение бяха четени извадки от писмата на Елена Рьорих относно отношението на ученика към духовния му Учител.

Останах в центъра четири седмици, като присъствах на лекциите и работех в градината или в кухнята. Наблюдавах хората, попивах вибрацията и атмосферата на това свято място.

 

Идеал център е създаден през 1993 година от неколцина съмишленици, последователи на Всемирното Бяло Братство, начело с г-жа Наталия Колесар. Наталия Колесар е живяла в Украйна, Чехия, Франция, Швейцария, САЩ, Канада. Има майка чехкиня и баща украинец. Завършва магистърска степен по философия в Прага, след което става Доктор по Философия на най-престижния френски университет Сорбоната. Говори перфектно Английски, Френски, Руски и Чешки езици. В младежките си години сестра Наташа често има пророчески сънища с Великите Учители на човечеството: Учителите, които стоят зад теософското движение, а по-късно и с Учителя Беинса Дуно. Както тя казва, в този живот е преминала на едно стъпало по-високо и съответно на различен Учител. Подобно на ученика от мирското училище, духовният ученик преминава през различни класове и Учители през съществуванията си. Сестра Наташа е изключителна личност с невероятно самообладание и магнетизъм. Силните й добри очи виждат до дъното на душата на човека. Казват, че както и в Рила, около центъра Идеал, в Скалистите Планини има вход към Агарта. Често се наблюдава северно сияние, а през нощта не са рядкост странни светлинни явления, сменящи рязко курса и посоката си. Казват, че това са виманите на Шамбала.

Идеал Център е разположен на 480 акра площ (един акър е колкото приблизително един футболен стадион). На надморска височина около 1000 метра, в полите на Канадските Скалисти Планини, през територията му минават две реки, има едно езеро и прекрасни девствени борови гори, поляни и хълмове. На територията на ашрама са построени около 15 – тина къщи, чудесно спретнати в типичен канадски стил дървени постройки с характерната за тази северна страна солидна изолация и борови материали. Постоянно живеещи там са 70-на братя и сестри, а в летните месеци, когато младежите се освободят от учебните си занятия и работа, пребиваващите са над 100 души. Централната постройка е храмът Киамет. Сграда на два етажа, долната част от кято представлява кухня и канцеларии, а вторият етаж – зала за срещи, лекции и молитва. Храмът е най-колоритната сграда в Идеал. Сградата е дванадесетоъгълник, като във всяка една от дванадесетте секции е скрито дълбоко послание и символизъм. Изобразена е кабалистичната представа за битието със съответните символи и понятия.

 

Прекарах четири седмици в ашрама, след което в продължение на три месеца работих в малко градче на север с индианското име Накасп. Поради факта, че съм бил в над тридесет държави, смея да твърдя, че Канада е държава, която по всички показатели е водеща в развитието, организацията и културата си. Много богата на ресурси, с прекрасна икономическа структура, с най-висок среден доход на глава от населението, една силно социална държава, в която животът наистина се доближава до този, който изначално е определен за човека. Живот, в който оцеляването и осигуряването на най-нужните за физическо съществуване средства не стои на дневен план, живот който може да бъде отдаден на творчество и пълноценна изява на човешкото в човека. В Канада медицинската помощ е безплатна. Служителите на държавна работа ползват безплатно и услугите на зъболекар. Цените на дрехите и обувките е по-ниска от тази в България, телефонът е около 10 пъти по-евтин, а горивото – 3 пъти. При положение, че минималното заплащане за един час труд е осем долара, но канадец не работи за по-малко от петнадесет, а заплащането на завършилия висше образование започва от 25-30 долара на час, можем да сравним тези факти с положението на държави от третия свят като България. Разликата е огромна. Когато човек веднъж има по-широк поглед върху планетата ни като цяло, когато може да сравни ситуациите в различните държави и вижда механизмите, които предпоставят икономическата и морална нищета, изкуствено предизвиквани в огромната част от глобуса ни, не може да не се ужаси от геноцида, на който са подложени цели народи и дори континенти. Геноцид, умишлено предизвикван и поддържан от сили в сянка.

 

В Канада хората не се интересуват колко гориво изразходват автомобилите им. Разходите за гориво са нищожна част от месечната заработка. Отоплението през суровите зимни месеци не е проблем. Електричеството е на символична цена, поради евтината електроенергия, произвеждана от многобройните ВЕЦ-ове и атомни електроцентрали. Но повечето от канадските жители предпочитат отоплението с дърва, поради специфичната жива топлина, аромата и уюта на огъня, който тази суровина два в дома. А сухите дърва в горите на Канада са повече от достатъчно за всички, така че са безплатни. Всичко, от което се нуждае човек е бензинова резачка и track(пикап). Аз лично не видях семейство без тези атрибути…Телефонните разговори са на базата на договори: месечен абонамент с различни условия, но повечето хора ползват следната схема – за сумата от двадесет долара месечно получават неограничени телефонни разговори с Канада и Щатите, напълно безплатни разговори в рамките на града и символична такса за международни разговори. Същото е положението и с мобилните оператори. Ако сравним с цените на комуникационните услуги в държавите от третия свят като нашата, ще имаме възможността да погледнем абсурда в очите и да се учудим искрено на безочието на компаниите, предлагащи подобни услуги у нас. В Канада истинска безработица няма, но някои хора избират да не работят, а да живеят от социални помощи. Последните, между другото, са съвсем достатъчни за поддържане на нормален живот.

 

В края на третия месец от пребиваването ми в градчето Накасп все повече и повече започнах да чувствам вътрешен повик, желание, което ме накара да се върна в „Идеал”. Казах си – винаги можеш да работиш за пари, но сега си благословен с възможността да пребиваваш в духовно средище и свършиш известна вътрешна работа. И се върнах в „Идеал”.

В Канада бях общо две години, а в „Идеал” – 1,5 г. Най-важната сфера, сърцевината на това средище е съзнанието на жителите му! Първо, в Идеал правила няма. Но това не значи свободия и лентяйство. Съвсем не. Правилата съществуват, за да дават посока на неразвитите съзнания. А нивото на съзнание в „Идеал” е на хималайска висота. Дисциплината не е външно наложена, но е вътрешно достояние на всеки. Трудът се уважава, но никога не чух никой да се оплаква от някого или да говори против някой, да обвинява брата си в мързел. Всеки намира сферата, в която да приложи усилията си. Моя милост, например, работеше като градинар през летните месеци около 8 месеца годишно, и като преводач през зимните месеци! Резултатите от преводите ми могат да бъдат намерени в сайта spiralata.net: „Любов и сексуалност” част I и II и „Хармония”! А резултатите от работата ми като градинар могат да бъдат намерени в градината на душата ми, която старателно плевих и обработвах по време на престоя си в това място на силата! В центъра се развиват разнообразни занаяти като рисуване, скулптура, грънчарство. На изключителна почит е музиката. Всеки в „Идеал” пее прекрасно, повечето свирят на инструменти. В центъра се обработват няколко декара зеленчукова градина, отделно има около сто декара овощна градина с огромни ябълки, круши, череши, сливи. Разбира се, продукцията е изцяло екологична. И не само екологична… Работи се с любов, с радост, с вдъхновение и песен на уста. Практикува се методът в градините по време на работа да се пуска музика от Учителя Беинса Дуно или класическа музика. Отношението към растенията не е механично, но като допир с живата Природа, като общуване с четирите природни елемента, връзка с по-фините слоеве на битието и самия човек. Всеки намира призванието си, без каквото и да е насилие. Редът е пълен, но се дължи не на принуда, а на ясното съзнание на обитателите. Образува се мощен егрегор, една слънчева аура около центъра, която се чувства веднага щом се влезе там. Психическата атмосфера е изключително наситена и бързовибрираща. Всеки е добре дошъл в ашрама, но факт е че не всеки издържа висотата на вибрацията. Тази бързочестотна вибрация сформирана от присъстващите там е прекрасно поле за работа на търсещото съзнание, което е готово за нея, но е невъзможно изпитание за неготовата психика. В ашрама всеки е свободен – напълно свободен. Свободата обаче е непосилно бреме за много хора, нежелана тежест за слабите съзнания. Хората обикновено говорят за свободата, но си нямат представа, че тя е отговорност. Отговорност за собствените действия, чувства и мисли. Не всеки е готов да бъде свободен. Масата от земните жители предпочитат да бъдат водени. Така е по-лесно. Така не се иска сила, не е нужна ясна мисъл и емоционален контрол, не е нужен порив към Истината и мъдростта на умелото боравене със собственото съзнание. Хората предпочитат да изпълняват заповеди. Макар и да твърдят обратното, живота на тълпите, следващи сляпо командите на господарите си в сянка говори точно за това. Хората не обичат да мислят, не желаят да бъдат свободни, не могат да устоят на вибрацията на свободата. Тя ги ужасява.

В „Идеал” ранч няма привърженици на догми и религии, на тесни доктрини и малки постановки. Визията за света, за живота е всеобхватна и цялостна. Без никоя религия или научна школа да бъде отричана, основната котва на съзнанието на обитателите на тази свята обител е науката на Посветените. А тя включва и от нея изхождат всички разклонения на науката, всички религиозни системи, цялата мъдрост, дадена на човечеството ни през еоните. Аурата на центъра е огнена и изгаря всеки, който не може да понесе любовта, силата и светлината на вибрацията му. Една година в такова свято място се равнява на цял живот в прашните миазми на прокажените човешки градове. Наричам „Идеал” ашрам, защото точно отговаря на смисъла на думата, тоест средище за цялостно развитие и израстване на съзнанието. Тук обаче няма място за никаква отвлеченост и въздушни кули. Главата – в небето, но краката –

стабилно на земята. Центърът е изцяло отворен за всички, тайни няма, цели се пълна кооперация и интеграция в обществото на страната и селището, в което се намира. Много от жителите на центъра работят като инструктори и преподаватели в съседните градове, изнасят се концерти, преподават се уроци по езици, организират се летни лагери за децата на жителите на околните градове. Институтът за развитие на образованието, изкуството и културата (Ideal) стана член на ООН с консултативен статус през лятото на 2005-та година.

 

Една голяма част от песните, които се разучават и изпълняват в „идеал” са песните, дадени от Учителя Беинса Дуно. Пеят се на български. На български език се казва преди хранене: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот!” – три пъти. Български имена носят постройките в центъра: Пролет, Изгрев, Виделина, Рила, Привет. Много от братята и сестрите имат български имена. Например двете дъщери на Наталия Колесар се казват Любка и Славка. Дори двете кучета, любимци на всички, се казват Радка и Сила… Изненадващо е българин да чуе песни и молитви отправени на български език на друг континент!

Когато човек поживее известно време в това чисто място, пропито с красота и чистота, в него протича дълбок вътрешен процес на изчистване и цялостна трансмутация на психиката му. Това е нелек процес. Чистата вибрация и живот, водени в ашрама тласкат човек далеч напред в еволюцията му, но именно този тласък в същото време отключва всички дълбоко дремещи животински чувства и страсти, тежки мисли и скрити импулси. Това е неминуем процес по пътя на духовното израстване. Колкото повече се издигаме в светлината на свръхсъзнанието си, толкова по-дълбоко се спускаме в бездната на подсъзнанието. Това е езотерична закономерност, добре позната на изследователите в тази област. Още Блаватска е говорила за това. Ауробиндо описва процеса чудесно в книгите си. Засилената светлина на разширяващото се съзнание прониква в блатото на подсъзнанието, разбунва обитателите му, впряга силите му в своя служба и го превръща в част от себе си! Но, когато ученикът е добре запознат с този процес, познава действието му, той не се плаши, а смело върви по пътя си. Ученикът на Учителя Беинса Дуно – Омраам Михаил Иванов, който е патрон на ашрама по един изумително проникновен начин обяснява в книгите си подходите за работа със съзнанието си. Говори за процесите на борба и трансформация. Отначало ученикът е склонен да се бори против низшите си импулси. Това е добро и полезно упражнение, но е предварително обречено на провал. Още Назарейският Мъдрец е казал: „Не се борете със злото!” По-късно, когато след много огнени устреми и тежки провали, ученикът разбира че методът за обуздаване на низшата природа, на подсъзнанието е единствено трансформацията (сублимацията)! Той се учи как да впрегне нагоните и животинските си импулси така, че да теглят колесницата на съзнанието му в желаната от него посока! Лично за мен възприемането, осъзнаването и прилагането на този важен принцип представляваше крайъгълен камък в живота ми, който ми даде ключовете към портала на едно различно и пълно със светлина бъдеще!

 

Когато човек живее заедно със съмишленици, с хора търсачи на Истината, хора придобивали Мъдрост в не един и два живота, в него се разпалва пламъкът на вътрешния зов –

 зовът за знание, за изследване на същината на нещата, на съкровените истини, забулени зад покрова на илюзията! В центърът „Идеал” има невероятни примери на напреднали души – млади братя и сестри, носещи заложбите на древна Мъдрост!

 

Както и в цяла Канада, територията на ашрама е природен резерват. Кътче от рая! Канада е най-богатата на сладководни води държава на планетата. В безбройните реки през месец Септември прииждат неизчислими ята от риба сьомга. Това, което тук можем да видим само по Discovery channel, в Канада е нормална реалност. В реките и потоците просто няма сантиметър празно пространство. Всичко искри, светлините се отразяват в червените перки на сьомгата. Ежедневие е да се видят мечки. Аз лично съм се разминавал на два метра с мечка в горатаq без никакво нападение от нейна страна. Опасни сме ние, хората, а не дивите зверове. По същия начин, както в България има бездомни кучета, които запълват екологичната ниша, в Канада човек е заобиколен от стада сърни. Дори на броени метри от тях стоят, те не бягат. Няма защо. Хората имат съзнание. Ловуват само през определените за това месеци – а те са само два, и то на определени места. Често се виждат лосове, елени, муфлони, диви котки, койоти, чакали, лисици, скунксове … Докато в България през целия си живот аз бях виждал скалисти орли веднъж през живота си, кат малко момче, в Канада белоглавите и скалистите орли са обичайна гледка. Слушали ли сте песента на орлите? Те си говорят! Красиво е! Точно във високите дървета над хижата ми имаше двойка, която често слушах как обсъжда семейните си „проблеми”! Има нещо много силно в гласа и песента на орлите, в самите птици въобще! Един Бог знае защо, но в Канада лятото е пълно и с … колибри! Хората масово им слагат специални хранилки с разтворен сироп, които окачват на прозорците си, за да се радват на малките птички пчелички! Ние, българите имаме високо мнение за природните дадености на географското пространство, което заема държавата ни. Ако обаче сравня богатството и разнообразието на флората и фауната на Канада с тази на България, определено водеща по точки ще бъде Канада!

 

Основните цели и глобалната мисия на „Института за развитие на образованието, изкуството и културата” (Ideal) са:

 

- Да създава визия за човечеството като едно единно семейство;

- Да създава морални, социални и естетически стойности с помощта на образователни програми, изкуство и културни дейности;

- Да създава местни, регионални, национални и интернационални пренатални и перинатални образователни програми, центрове за родилки и младежки центрове;

- Да организира семинари, културни мероприятия и нов тип образование, съобразено със законите на Космоса;

- Да промотира начин на живот, който е в хармония със законите на природата и уважава земята като жив организъм.

 

Селището „Идеал” е една миниатюра на планетарното ни бъдеще, такова каквото ще го видим след примерно няколко столетия!

 

                       Животът В „Идеал”

 

            След нощите, често пълни с борба, мисъл, сблъсъци със собствената психика, страсти и копнежи, ставах и движейки се в утринното зарево, заскърцвах по хриптящия сняг към Евера, офиса на центъра, за да се измия! Евера, освен офис, представлява и интернет зала за жителите на „Идеал”, както и място за уроци по цигулка, пиано, пеене ... В едната от двете стаи на Евера нощем спи брат Жил, един от директорите на центъра, дясна ръка на сестра Наташа – човек безкрайно безкористен, фино балансиран, с изключително тънко и светло съзнание! През деня той композира, урежда делата на Идеал и води уроци по музика, а стаята му се използва за други цели.

            Студът в зимните утрини е смразяващо пронизващ – минус петдесетте градуса карат всяка фибра на тялото да закипи в усилията си да оцелее и поддържа дейността си. За щастие електричеството в Канада е на символична цена, бойлерите горят постоянно, електрическите печки не спират, дървата, събрани от паднали стволове от горите наоколо са в преизобилие и отоплението не е проблем. Можем ли ние, българите, живеещи в условията на системен целенасочен геноцид, да си представим място на планетата, където основните средства, нужни за поддържането на основните в живота потребности, са или безплатни, или на смешно ниска цена, стоките са или на същата като в нашата държава цени, или дори по-евтини, здравеопазването е безплатно, цената на една година висше образование е колкото една месечна заплата, а заработката за един ден е равна на едномесечна българска заплата ? Вероятно за човек, който не е бил на такова място на глобуса, това ще е само сън наяве...

            След като обличах дебелата канадска риза и шуба и обувах зимните си ботуши със специална двойна изолация, тръгвах към „Киамет”, храма, за да участвам в приготвянето на закуската. Мое задължение беше да приготвям чая и кафето, както и да подреждам масите за сутрешното събрание. За съжаление кафето винаги се получаваше силно и доста сладко, по източен маниер – кафе а ла Булгар! Звездното небе осветяваше пътя ми, а понякога, според сезона, сутрешната Аврора озаряваше душата ми!

            Влизах в храма, закачах канадката си и сменях ботушите си с чехли, подходящи за храма. Посрещаше ме брат Сами: „Hey, Orlin, how are you, my friend?” Лицето му неизменно излъчваше кипящата в него позитивна енергия, която той имаше в излишък. Докато режехме хляба или прецеждахме кафето, говорехме за какво ли не, обикновено за неща, които едва ли биха заинтригували много хора – за тайните общества, за Агарта и Шамбала, за богове и религии, психология и познание, за „Пътя” и ученика, за жените и секса, за Кабала, Йога и т.н. Идеал център е пълен с колоритни личности. Има всякакви характери, но специфичното за повечето е умението за работа със собствената психика, умение, придобито в дълги години тежки изпитания. Основна черта на обитателите на селището е равновесието, хармонията. Спокойствие и сила, блясък струи от очите на тези магесници, жителите на това свято място! Жените в Идеал са невероятно чаровни, дори  възрастните сестри еманират свежест и вътрешна красота, които променят дори физическите им тела. Ако в душните миазми на градовете една жена на 60 години се приема за стара, в Идеал такава жена има свежестта на 30 годишна. Въпреки бръчките и посребрялата коса, владеенето на трите инструмента на магията – Добре насочена от Мъдростта Воля, Правилно използвано и управлявано Либидо, тоест вътрешна сила и добре отглежданите, осъзнавани и сублимирани Емоции, изграждат и поддържат силен вътрешен център, който неминуемо се проявява като външен чар и обаяние. Никакви козметични средства не могат да го създадат! Само работата по развитие на вътрешните качества – сила, чувства и въображение – само тази работа подхранва енергийното тяло, аурата, която дарява свежестта и на физическото и поддържа младостта му! Братята в Идеал, от своя страна, излъчват типичните за един развит и изфинен мъжки принцип, проявяващ се през физическо тяло качества: Спокойствие, Сила и Достойнство, Решителност и Воля. Мъжете в Идеал се учат да осъзнават решаващата важност на сексуалната си сила, да я обуздават и насочват към развитие на висшите нива в съществото си. Това са нелеки уроци и за усвояването им понякога един живот не стига..

            С брат Сами резонирахме енергийно добре – затова и бяхме приятели и споделяхме сутрешните си задължения. Сами, мъж на 30-35 години, беше дошъл в Идеал център преди 10 години. Живял 8 години в малка къщурка, при много аскетични условия, медитирал с часове, гладувал с месеци, спазвал строго целомъдрие... Нещо, в което аз никога не съм успявал ... Когато се запознахме обаче, Сами беше в различен етап от развитието си. Беше разбрал, че аскетизмът е залитане в едната крайност и води до „кривата круша”, също както и материализмът и отдаването на сетивни наслади. Беше разбрал, че „Пътят” към Истината не е в крайностите. Докато бях в центъра, той се сближи със сестра Алмира, една много дълбока душевно и талантлива писателка, а след време и се ожени за нея! Започна да се занимава с бизнес, да търси начини за финансови постъпления... Аз от своя страна доста години се бях занимавал със сексуални практики и бях залитнал в другата крайност. А Истината, както винаги, е по средата. И двамата имахме какво да научим един от друг.

            След като приключех със закуската, се присъединявах към останалите братя и сестри, които се събираха във фоайето на храма, за да се качим в централната лекционна, молитвена и конферентна зала. Там всяка сутрин и вечер се събират членовете на центъра, за да създадат общо енергийно поле, да изпратят добрите си послания към планетата, да завибрират в ритъма на космичния пулс и обменят енергии по време на хоровото пеене на песните на Учителя. Винаги се наслаждавах на гласовете на сестрите! Както казва Михаил Иванов, по време на хорово пеене се получава фин енергиен взаимообмен, който синхронизира противоположните полове, участващи в него!

            Ето я сестра Софи: дребничка женичка, която, погледната с критичното око на мъж, не беше изключителна красавица... Какви чудеса правеше с нея учението обаче. От нея струеше чар – силен магнетизъм, излъчван вследствие годините вътрешна работа, който караше всеки мъж около нея да я възприема като изключително привлекателна жена. Такива импулси струяха от повечето сестри – от 18 до 118 годишни. Дори да не видя повече Идеал център и Канада, никога няма да забравя сестра Марион – момиче на 25 години, от нея се излъчваше такава мекота и чистота, такава доброта и сърдечност, каквито подобават само на истинска проява на божествения женски принцип, въплътен на земята! А сестра Ан Кап Макнамара – 94 годишна – с невероятно самочувствие, грижеща се сама за себе си, вървяща спокойно и сигурно в лед и сняг, със свеж ум и непокътната памет. Сестра Ан се занимаваше с преводи на книгите на Учителя от френски на английски език – казваше, шегувайки се, че затова Учителят още я държи жива ... 

            След конференциите, които приключват около десет часа, има кратка оперативка в антрето на храма, където се обявяват задачите за деня и всеки се включва според преценката си там, където пожелае. Няма външен ред, няма графици. Работата обаче винаги се свършва. Съзнанието е на изключителна висота.

            През лятото аз се занимавах в градината. Бях поел под моя грижа една оранжерия, за която се грижех само аз, а когато приключех там, се грижех за растенията в откритата градина. Правих го два летни сезона. От средата на април до края на октомври бях градинар. Обикнах растенията, обикнах земята. Разбрах, че пръстта и калта не са мръсни, а са просто тялото на майката земя, благодарение на която имаме телата си. Привързах се към растенията, които отглеждах – започнах да ги чувствам, а и те да чувстват мен – станахме приятели. Говорех им. И те ми говореха, по техния си начин, махаха ми с клонките си, усмихваха ми се с вейките си, полюшваха нежно мустачките си. Между нас течеше постоянен етерен обмен. Аз се грижех за тях, те ми даряваха нежната си жизненост и хармония! В пръстта под нозете ми бягаха буболечици, ларви изживяваха жизнения си цикъл, за да се преродят в друго същество. Разбирах, че не само ние, човеците, сме жители на тази планета, че всички сме взаимосвързани и взаимозависими, че сме едно цяло, че едно цяло е не само животът на тази планета, но и в целия Космос въобще, на всяко ниво и вибрация от съществуването си! През студените месеци чувството за контакт с Природата изчезваше и на следващата пролет ми беше нужен един месец, за да се създаде отново този тънък енергиен взаимообмен, и около два, за да се установи напълно. Много от Великите Учители на човечеството си служат с примери от процесите в растителното царство, за да обяснят закономерностите в живота на Космоса и твърдят, че всички те имат аналози в тези процеси. Велико изкуство е да бъдеш градинар първо на своята душа, а след това и на душите на човеците! Връзката с Природата, която изградих по време на работата си като градинар ми помогна да направя връзка и със себе си – да свържа низшата природа, която населявам, тази на животинското тяло на бозайник в което обитавам, с Истинската си Природа, тази на Човека.

            В центъра живеят около 100 души и всички те са забележителни и твърде различни от средно статистическия индивид на обществената сива безлична маса, изцяло ръководена и манипулирана в посока откъсване от Живота на Вселената. Всички там се стремят към себепознание, не се боят да предизвикат себе си, тоест низшата си природа, да я впрегнат и обяздят, докато им стане послушен слуга и приятел. В социума на човешкото стадо обикновено битува убеждението, че хората стремящи се към нещо различно от тясно ограничените материалистични интереси, са луди или поне неадекватни. За съжаление това твърдение твърде често е вярно. В Идеал обаче всеки е здраво стъпил на краката си, няма никаква изолираност от заобикалящия свят, никаква откъснатост от обичайния материален живот, а по-скоро издигането му и вместването му в една по-обширна схема на цялостен живот, който обхваща както земните обществени закони и порядки, така и Космическите.

   Една интересна личност в Идеал е брат Ян. Ян е момче на 21 години, който е в центъра от 18 годишен. Подобаващо на възрастта си, той кипи от енергия, не е свободен от страсти и малки слабости... Но, трудно е да се намери човек, особено на такава възраст, който така добре да управлява психиката си, да умее едновременно чистосърдечно да се стреми към висшите цели на духовната опитност и канализира либидото и емоциите си в по-висши импулси, както и да бъде напълно адекватен член на обществото, дипломат и оратор, актьор и певец, вечно усмихнат, спокоен като дзен медитатор и отличен работник. Ян участва в градинската работа, както и се грижи за животните в центъра – за кравичката Маргарита, която дои два пъти на ден и за кокошките, даряващи яйцата си на хората. Добичето, което осигуряваше мляко и масло на 100 души, не можеше да бъде доближено от никой друг, но само в присъствието на спокойната силна аура на брат Ян утихваше и се успокояваше. Това се нарича магия на ежедневието...

            През четирите зимни месеца, когато времето не позволяваше активност на открито, се занимавах с преводи: за два зимни сезона, тоест за 8 месеца, преведох три от разтърсващо директните и променящи книги на Михаил Иванов. Авторът е ученик на българския мъдрец Беинса Дуно. Неслучайно Учителят го е изпратил да разпространява учението на Братството по света. Михаил Иванов довежда учението на Учителя си едно ниво по-близо до съзнанието на слушателя, конкретизира го така, че да бъде практически приложимо и осъществимо в реалния житейски път. В характерния си изпъстрен с хумор и живот стил той предава една цялостна визия за структурата на Битието, човека и ролята му в Творението, мястото му в кръговрата на живота и важната роля която трябва да изпълнява в този кръговрат и от която се е отклонил. Книгите на Михаил Иванов не са били писани от него, а са запис на словата му по време на конференциите, които е давал пред учениците си. Книгите са на различни теми: Кабала, Джнана Йога, Астрология, Медитация, Хранене, Практически методи за вътрешна работа и т.н. Във всички книги на Михаил Иванов е отделено място на ключовата тема за общуването между половете, Любовта и секса. Както твърди авторът, овладяването и трансформирането на психическата - полова енергия е от решаващо значение в „Пътя”, тоест в процеса на когнитивно развитие на човека!

            Аз лично имах големи трудности със сублимацията. Целомъдрието беше малко повече, отколкото можех да преработя. Но урокът беше добър. Колко ли йоги и монаси са минали през подобни вътрешни опитности?!? До престоя си в Идеал бях чувал за трансформацията, дори в даоските практики се говореше за нея, но на едно по-физическо-механично ниво. Липсваше ми ключът за метода, а той е изцяло психо-духовен!

            След като преведох първата книга: „Любов и сексуалност” и прочетох няколко от книгите на Михаил Иванов, във всяка от които той задължително отделя специално внимание на метода на психотрансформацията, сублимацията, ми бяха нужни около шест месеца, докато прочетеното проникна дълбоко в мен и бе усвоено от глъбинните структури на съществото ми! Сякаш с преводите и попиването на идеите от тези скъпоценни книги бях посял семенце в душата си, което покълна в съзнанието ми, започна да се разлиства нагоре към свръхсъзнанието, както и да пуска коренчета надолу в подсъзнанието ми! Това семенце бе Мъдростта на Учителя, която възприех с цялото си сърце. Човек може да чете най-добрите книги, но когато го прави единствено с интелекта си, без да разтвори лотоса на сърцето си и без да положи волеви усилия в правилна посока, за да приложи прочетеното, резултатът ще е само сухо повърхностно знание, но не и мъдрост. Докато правех преводите, в мен се установяваше молитвено състояние, сякаш чувствах духа на Учителя, сякаш Той работеше през мен, коригираше ме, насочваше мисълта ми така, че да предам сърцевината и духа на учението му! Понякога цели страници мистериозно се изтриваха, защото компютърът блокираше. С това Учителят само ми казваше, че не съм си свършил добре работата. И наистина, когато ги превеждах повторно, виждах, че не съм избрал подходящия стил и думи, точните поговорки и тънки нюанси. Чувствах се пълен, цялостен, тънкият свят работеше през мен, даряваше ми благата на нежните си вибрации, светлите си прозрения, красотата на смисъла на битието и хармонията на съществуването. Потъвах в медитация, сливах се с потока на мисълта на Учителя, разбирах думите му не само с разума, но с духа и най-финото, безсмъртно същество в мен! Една вътрешна светлина ме озаряваше, която караше всичко около мен да изглежда красиво и поетично, всяко потрепване на клонките на боровете, които виждах през прозореца, всяка усмивка на слънцето, която проблясваше във вечерния залез ме изпълваше с неизмеримо блаженство, възторг и преклонение пред симфонията на творението! Тези чувства и визии в мен възникваха не благодарение на външни условия, но на едно тониране към духа на Учителя, към тънките вибрации на ефирния свят и същностите, които го обитават! Около мен животът течеше – хора влизаха и излизаха, говореха помежду си, провеждаха телефонни разговори, младежите от центъра слушаха хард мюзик на съседния компютър или гледаха поредния екшън... На компютъра пред мен работеше брат Мартин – на Майа Анлимитед и Илюстрейтър израбоваше уеб сайта на Идеал, както и други компютърни разработки.

            Как протичаше животът на другите в това място на силата? Ето например брат Мартин: специалист по компютърна анимация, той не се отделяше от компютъра. Често съм се изумявал как успява да бъде постоянно в супер добро настроение, да се смее от сърце толкова много, да има силата да ободрява и развеселява всички наоколо, да дава живот с присъствието си! Цяло благословение беше за мен да работя до него, на съседния компютър. Общуването не е само вербално, но преди всичко е енергиен обмен между аурите. Аз знаех преди всичко английски и съвсем малко френски, а Мартин обратното, но това не беше проблем за разбирателството ни! Един месец преди да се озова в Идеал, Мартин бе преживял тежка трагедия. Той, приятелката му и брат Ив ла Форе отишли на екскурзия в планината. Ив е бил един от най-добрите канадски алпинисти, покорил Еверест, професионален екстремен спортист, обичал е да живее на ръба на бръснача и да оцелява. Но този път съдбата постановила друго. Докато пресичали с лодка буен планински поток, те се обърнали. Мартин успял да се хване в корени и с нечовешки усилия да се изтегли на брега. Под краката му и пред очите му проплавали приятелката му и Ив. Мартин оцелял, три дни търсел хора и селище, ял боровинки... Приятелката му и Ив обаче не намерил никой, въпреки спасителните екипи и усилията. На брат Мартин му бил даден втори живот. От тогава нещо, станало с него – след като преминал кризата на скръбта по приятелката си, изненадващо дори за себе си, той се променил до неузнаваемост. Станал най-прощаващ и великодушен, спокоен и оптимист. Разбрал, че животът трябва да се живее пълноценно и че няма място за празни грижи и тревоги. Трудно може да се срещне по-засмян и радостен човек от брат Мартин. Радост, която не прилича на подскачането на плитък бързей, но радост, зад която стои цяла бездна от болезнени уроци и житейска мъдрост!

            Ашрамът е обширен. Когато имах време, скитах из околните гори... Когато наесен прииждаше сьомгата, влизах навътре в гората, далеч от всякакви шумове, и сядах покрай реката. Гледах милионите червени риби, които идваха чак от Тихия Океан, от повече от 1500 км. разстояние. Те бяха плували срещу течението, бяха преодолявали водопади и бързеи, мнозина от ятото бе станало жертва на мечки и орли. Но оцелелите бяха безброй. Мислех си – колко ли живот трябва да има в тези 30-40 сантиметрови телца, за да преминат цялото това разстояние? И какво ги кара да го правят? Когато поеме по пътя си нагоре по реките, сьомгата спира да се храни. А пътешествието продължава повече от месец...

            Често се разхождахме из поляните около Идеал с брат Ралф. Родом от Хаити, семейството му се преселило в Щатите, където прекарали няколко години, преди да се заселят окончателно в Канада. Брат Ралф е единственият цветнокож в Идеал. Изключително интелигентен, с него беше удоволствие да се говори за Великите Учители, за бъдещето на човека, за развитието на идеите, за които се работи в Идеал. Ралф притежаваше изключително спокойствие. Балансът, който излъчваше, беше просто заразителен... Той и прекрасната му съпруга Ахимса имаха две деца.

            На около километър от храма Киамет има възвишение, малко плато, отчасти покрито с борове – според плановете на Идеал, за в бъдеще там ще има астрономическа обсерватория. Когато исках да съм сам, да погледна отвисоко на нещата и забравя за дребните си грижи, отивах там, на този хълм, и сядах под един бор. Нападалите иглички образуваха естествена възглавничка, на която се разполагах удобно и мислех... Животът ми в Идеал не беше никак лесен, преживях много силни вътрешни уроци, научих много, поработих върху себе си с помощта на тънкия свят, Учителя и братята и сестрите.

            Но, уроците продължават, мъдростта на познанието ни зове, Любовта очаква да се настроим добре, за да бъдем способни да понесем една по-висока вибрация от проявата й, за да ни изпълни със сила и безсмъртие! Нека бодро вървим в Пътя на познанието, хармонията и волята!

 

 

Библиография

 

Станислав Гроф:

• Realms Of The Human Unconscious: Observations From LSD Research (1975)
• The Human Encounter With Death (1977) with Joan Halifax
• Beyond Death: The Gates Of Consciousness (1981) with Christina Grof
• Ancient Wisdom And Modern Science (1984) Edited by Stanislav Grof
• Beyond the Brain: Birth, Death And Transcendence In Psychotherapy (1985)
• Human Survival And Consciousness Evolution (1988) Edited with Marjorie L. Valier
• The Adventure Of Self-Discovery: Dimensions of Consciousness And New Perspectives In Psychotherapy (1988)
• Spiritual Emergency: When Personal Transformation Becomes A Crisis (1989) Edited with Christina Grof
• The Stormy Search For The Self: A Guide To Personal Growth Through Transformative Crisis (1990) with Christina Grof
• The Holotropic Mind: The Three levels Of Human Consciousness And How They Shape Our Lives (1992) with Hal Zina Bennet
• Books Of The Dead: Manuals For Living And Dying (1993)
• The Thirst For Wholeness: Attachment, Addiction And The Spiritual Path (1994) by Christina Grof
• The Transpersonal Vision (1998) book and audio
• The Cosmic Game: Explorations Of The Frontiers Of Human Consciousness (1998)
• The Consciousness Revolution: A Transatlantic Dialogue (1999) with Peter Russell and Ervin Laszlo. Foreword by Ken Wilber
• Psychology Of The Future: Lessons From Modern Consciousness Research (2000)
• Caterpillar Dreams (2004) with Melody Sullivan
• When The Impossible Happens: Adventures In Non-Ordinary Reality (2006)
• The Ultimate Journey: Consciousness And The Mystery Of Death (2006)

Кен Уилбър:

• The Spectrum of Consciousness, 1977, anniv. ed. 1993: ISBN 0-8356-0695-3
• The Atman Project: A Transpersonal View of Human Development, 1980, 2nd ed. ISBN 0-8356-0730-5
• Transformations of Consciousness: Conventional and Contemplative Perspectives on Development (co-authors: Jack Engler, Daniel Brown), 1986, ISBN 0-394-74202-8
• Spiritual Choices: The Problem of Recognizing Authentic Paths to Inner Transformation (co-authors: Dick Anthony, Bruce Ecker), 1987, ISBN 0-913729-19-1
• Grace and Grit: Spirituality and Healing in the Life of Treya Killam Wilber, 1991, 2nd ed. 2001: ISBN 1-57062-742-8
• Sex, Ecology, Spirituality: The Spirit of Evolution, 1st ed. 1995, 2nd rev. ed. 2001: ISBN 1-57062-744-4
• A Brief History of Everything, 1st ed. 1996, 2nd ed. 2001: ISBN 1-57062-740-1
• The Eye of Spirit: An Integral Vision for a World Gone Slightly Mad, 1997, 3rd ed. 2001: ISBN 1-57062-871-8
• The Essential Ken Wilber: An Introductory Reader, 1998, ISBN 1-57062-379-1
• The Marriage of Sense and Soul: Integrating Science and Religion, 1998, reprint ed. 1999: ISBN 0-7679-0343-9
• One Taste: The Journals of Ken Wilber, 1999, rev. ed. 2000: ISBN 1-57062-547-6
• Integral Psychology: Consciousness, Spirit, Psychology, Therapy, 2000, ISBN 1-57062-554-9
• A Theory of Everything: An Integral Vision for Business, Politics, Science and Spirituality, 2000, paperback ed.: ISBN 1-57062-855-6
• Speaking of Everything (2 hour audio interview on CD), 2001

Мантак Чиа:

• 1983 - Awaken Healing Energy of the Tao
• 1984 - Taoist Secrets of Love: Cultivating Male Sexual Energy co-authored with Michael Winn
• 1985 - Taoist Ways to Transform Stress into Vitality
• 1986 - Chi Self-Massage: the Tao of Rejuvenation
• 1986 - Iron Shirt Chi Kung I
• 1986 - Healing Love Through the Tao: Cultivating Female Sexual Energy
• 1989 - Bone Marrow Nei Kung
• 1990 - Fusion of the Five Elements I
• 1990 - Chi Nei Tsang: Internal Organ Chi Massage
• 1993 - Awaken Healing Light of the Tao
• 1996 - The Inner Structure of Tai Chi co-authored with Juan Li
• 1996 - Multi-Orgasmic Man co-authored with Douglas Abrams - published by HarperCollins
• 1999 - Tao Yin
• 2000 - Chi Nei Tsang II
• 2000 - Multi-Orgasmic Couple co-authored with Douglas Abrams - published by HarperCollins
• 2001 - Cosmic Healing I
• 2001 - Cosmic Healing II co-authored with Dirk Oellibrandt
• 2001 - Door of all Wonders co-authored with Tao Haung
• 2002 - Sexsual Reflexology co-authored with W.U. Wei
• 2002 - Elixir Chi Kung
• 2002 - Tan Tien Chi Kung
• 2003 - Cosmic Fusion
• 2003 - Karsai Nei Kung

Зигмунд Фройд:

 

·  The Interpretation of Dreams (Die Traumdeutung, 1899 [1900])

·  The Psychopathology of Everyday Life (Zur Psychopathologie des Alltagslebens, 1901)

·  Three Essays on the Theory of Sexuality (Drei Abhandlungen zur Sexualtheorie, 1905)

·  Jokes and their Relation to the Unconscious (Der Witz und seine Beziehung zum Unbewußten, 1905)

·  Totem and Taboo (Totem und Tabu, 1913)

·  On Narcissism (Zur Einführung des Narzißmus, 1914)

·  Beyond the Pleasure Principle (Jenseits des Lustprinzips, 1920)

·  The Ego and the Id (Das Ich und das Es, 1923)

·  The Future of an Illusion (Die Zukunft einer Illusion, 1927)

·  Civilization and Its Discontents (Das Unbehagen in der Kultur, 1930)

·  Moses and Monotheism (Der Mann Moses und die monotheistische Religion, 1939)

 

Карл Густав Юнг:

 

·  Jung, C. G. (1907–1958). The Psychogenesis of Mental Disease. 1991 ed. London: Routledge. (Collected Works Vol. 3)

·  Jung, C. G., & Hinkle, B. M. (1912). Psychology of the Unconscious : a study of the transformations and symbolisms of the libido, a contribution to the history of the evolution of thought. London: Kegan Paul Trench Trubner. (revised in 1952 as Symbols of Transformation, Collected Works Vol.5 ISBN 0-691-01815-4)

·  Jung, C. G., & Baynes, H. G. (1921). Psychological Types, or, The Psychology of Individuation. London: Kegan Paul Trench Trubner. (Collected Works Vol.6 ISBN 0-691-01813-8)

·  Jung, C. G., & Shamdasani, S. (1932). The Psychology of Kundalini Yoga: notes of a seminar by C.G. Jung. 1996 ed. Princeton, N.J.: Princeton University Press.

·  Jung, C. G. (1933). Modern Man in Search of a Soul. London: Kegan Paul Trench Trubner, (1955 ed. Harvest Books ISBN 0-15-661206-2)

·  Jung, C. G. (1938). Psychology and Religion The Terry Lectures. New Haven: Yale University Press. (contained in Psychology and Religion: West and East Collected Works Vol. 11 ISBN 0-691-09772-0).

·  Jung, C. G. (1944). Psychology and Alchemy (2nd ed. 1968 Collected Works Vol. 12 ISBN 0-691-01831-6). London: Routledge.

 

 

Петър Дънов:

·         Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов. Учителя. ИК Бяло Братство, София, 2005

·         Георги Радев. Учителят говори. ИК Алфадар, София, 1998

·         Учителят Беинса Дуно. Заветът на цветните лъчи на Светлината. ИК Бяло Братство, София, 2004

·         Учителят Беинса Дуно. Паневритмия. ИК Бяло Братство, София, 2005

·         Учителят Петър Дънов. Изворът на Доброто. ИК Роял 77, Варна, 1992

·         Учителят Беинса Дуно. Разговори при Седемте рилски езера. Кралица Маб, София, 1993

·         Учителят Беинса Дуно. Акордиране на човешката душа, том I, II и III. ИК Бяло Братство, София, 2002

·         Учителят Беинса Дуно. Великата майка. ИК Бяло Братство и Роял 77, Варна, 1998

·         Учителят във Варна. Документална хроника, ИК Бяло Братство, София, 1999

·         Учителят Петър Дънов. Той иде. ИК Бяло Братство, София, 2004

·         Учителят Петър Дънов. Разумното сърце. Поредица Българска класика, том 59. ИК Захарий Стоянов, София, 2003

·         Милка Кралева. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. ИК Кибеа, София, 2001

Михаил Иванов:

• The Second Birth - Love, Wisdom, Truth
• Spiritual Alchemy
• Les deux arbres du paradis
• Le grain de sénevé
• Life Force
• Harmony
• The Mysteries of Yesod - Study of purity
• Le langage symbolique, langage de la nature
• "Au commencement était le Verbe..."
• The Splendours of Tipharet - Surya-yoga or yoga of the sun
• The Key to resolve the Problems of Existence
• Cosmic Moral Laws - As ye sow, so shall ye reap
• A New Earth (Methods, Exercises, Formulas, Prayers)
• Love and Sexuality (Part 1)
• Love and Sexuality (Part 2)
• Hrani yoga - Le yoga de la nutrition - Le sens alchimique et magique de la nutrition
• "Know Thyself" - Jnana yoga (Part 1)
• "Know Thyself" - Jnana yoga (Part 2)
• A New Dawn (Society and Politics in the Light of Initiatic Science)
• Aquarius, Herald of the Golden Age
• La pédagogie initiatique (Part 1)
• La pédagogie initiatique (Part 2)
• On the Art of Teaching (Part 3)
• Life and Work in an Initiatic School (Part 1)
• Vie et travail à l'école divine (Part 2)
• The Fruits of the Tree of Life (The Kabbalistic Tradition)

 

-          „НЛП за 21 дни”, Хари Алдер, Берил Хедър; ISBN - 954-771-100-8, издателство кръгозор

-          „Покана за социология”, Питър Бъргър, издателство ЛИК

Интернет източници:

http://www.reuniting.info/science , spiralata.net , bialobratstvo.org ,

http://en.wikipedia.org/wiki/Pre-_and_perinatal_psychology

http://www.sbgi.edu/html/ppn1.html

http://www.akusherstvo.ru/index.php?cid=7&type=33

http://psymama.ru/articles/hanter1.html   и др.

 

 

 

 

                                         Визитка на автора

Орлин Баев е психолог и психотерапевт с интереси в науките за човешкото познание: психология, психотерапия, когнитивна наука, познавателните системи на световните религии, индуска и даоска йога, философия и себепознание.

Телефони за връзка с автора: 0887114646