Световен ден на логопедията - с благодарност към Маргарита Станкова
(Кликни на заглавието за целия текст)
За мен, като пе-пелтек, срещата ми с Маргарита Станкова - лекар, психолог, логопед, бе повратна точка в живота ми. Имах не повече от 5 лични срещи и две три групови с нея. Но, не броят, а качеството на живата ѝ сърдечност, човечността ѝ, ме накараха да почувствам ползата от логопедичните техники и да ги практикувам. Продължих с наситена, много интензивна поведенческа работа по себепредизвикване, в комбинация с опитността ми в медитацията...
(Клик за текста)
Понякога, вече като възрастен и поел съзнателно по пътя си човек, Оги си представяше какво ли би било, ако образователната система бе различна. Без уравниловка, а с лично отношение, обръщане внимание и развиване силните страни и мисленето, вместо наливането на информация, персонално отношение към различните деца и сърцато приемане различието им, което би им позволило сами да се приемат и изградят стабилна база. Още докато се питаше, в Огнян се пораждаше едно такова светло чувство на лекота и радост… Още по-хубавото беше, че такива училища вече имаше и ставаха все повече. Средища, възпитаващи култура, красиви ценности, при индивидуално отношение и стимулиране на творческия потенциал.
Авто психоанализа на заекването
Самоприемането, самохаресването е слънцето, което разтапя айсберга на речевата невроза и води до трансформирането му в нормална здрава психика и реч! Има един неписан но добре познат на мъдрите закон че околните ни приемат по начиная по който ние самите приемаме себе си… По моя преценка, както и при предните етапи, съзнателната вътрешна работа може да отнеме няколко месеца или година. Но какво е една година в сравнение с годините на подчинение под железните лапи на страха?
Един реален напредък по трансформацията на страха от говорене(причината за съществуването на заекването) и съответно на самите речеви блокове може да бъде постигнат при съзнателен преднамерен стремеж към речеви изяви, тоест на волево провокиране на страха, което води до ускореното му осъзнаване, изваждане на светлината на съзнанието(азът) от сенчестата страна на подсъзнанието(несъзнаваното, То). Такава съзнателна провокация обаче е един по-екстремен „спорт” за любителите на силни усещания и заекващият сам може да определи степента на страх(стрес, натоварване), които може да понесе и трансформира в самоприемане и радост! ...
https://www.youtube.com/watch?v=nCxqHDLYf1A - Едно много добро мое видео, посветено на справянето със заекването!
Един реален напредък по трансформацията на страха от говорене(причината за съществуването на заекването) и съответно на самите речеви блокове може да бъде постигнат при съзнателен преднамерен стремеж към речеви изяви, тоест на волево провокиране на страха, което води до ускореното му осъзнаване, изваждане на светлината на съзнанието(азът) от сенчестата страна на подсъзнанието(несъзнаваното, То). Такава съзнателна провокация обаче е един по-екстремен „спорт” за любителите на силни усещания и заекващият сам може да определи степента на страх(стрес, натоварване), които може да понесе и трансформира в самоприемане и радост! ...
https://www.youtube.com/watch?v=nCxqHDLYf1A - Едно много добро мое видео, посветено на справянето със заекването!
Една недостатъчно проучена сфера в психологията на развитието представлява въздействието на различните психически и соматични заболявания, синдроми, невротични разстройства върху ранното развитие на детето и сформирането на психичната му матрица. Моето скромно мнение е, че всяко едно заболяване представлява уникален и мощно въздействащ ингредиент, аналогичен по сила и значение на гореспоменатите авторитетни фигури.
Заекването обикновено се появява във възрастта между 2-5 години. Речта в човешкия живот притежава неимоверна важност във всяка една сфера от социалния човешки бит. Блокирането и през ранните години от заекването се преживява от детето несъзнавано като резултат от присъствието на мощен авторитет, реална същност – говорния му дефект. Този авторитет е винаги в него – той е жестоко неумолим, безсърдечно нараняващ го всекидневно и ежечасно, жестоко играещ си с личността на малкия човек. Този авторитет е непредвидим – появява се и изчезва ненадейно, не може да му се има доверие, не може да се разчита на приятелството му – той е неумолимо коравосърдечен. Присъствието на заекването в ранните години на детето създава в развиващия се индивид един немалък кластър от дълбоко гравирани несъзнавани психо – емоционални (когнитивно – афективни) схеми – ментални несъзнавани модели, матрици, които подпрагово дирижират съдбата на заекващата личност...
Когнитивно поведенческа терапия при заекване
Несъзнаваната дезадаптивна когнитивна схема на заекващия, през която той филтрира изкривено средовите въздействия, директно поражда автоматичните мисли на съзнавано ниво: „Този живот е ужасен! Нещо лошо ще се случи отново! Пак се провалям и губя! Той/ тя/ те/ животът ме нараняват/ злоупотребяват с мен отново! Най-добре да избягам от ситуацията!...”. Емоционалната репрезентация на тези автоматични мисли е едно завишено ниво на генерализирана тревожност, редуваща се с депресивни епизоди!
Заекващият компенсира жилото на маладаптивните си несъзнавани убеждения чрез амбивалентния (двойнствен) си личностов стил на свръхперфекционизъм, максимализъм, който когато неизбежно не бъде удовлетворен, води до депресивно – отбягващи нагласи („защото се провалих в очите на хората и в собствената си самооценка”).
Емоционалният израз на това предсъзнавано ниво (правила, допускания, личностов стил, характер) сасадистичното раздразнение и критика спрямо себе си, другите и ситуацията и мазохистичните вина, тъга и потискане.
Телесният израз на горните когнитивни процеси се изразява в поддържането на мускулни „брони”, блокажи в областта на диафрагмата, слънчевия сплит, повърхностно плитко дишане, стягания в областта на раменете и врата – защитно несъзнавано приповдигане на раменете, мускулна напрегнатост в бедрата и ръцете, учестени позиви за уриниране и дефекация.
В заекващия, както и във всеки друг човек има едно базово психично нагонно ниво (старите подкорови и древни корови мозъчни структури, „ТО”), което активно изпраща към съзнанието импулси за задоволяване на нагоните за щастие, здрава агресия и т.н. При заекващия това задоволяване става не спонтанно и естествено, директно и непринудено, но преминава през гореописания когнитивен процес. Заекващият си позволява да изпита щастие само след редките си успехи в опитите си за самоконтрол или от капчиците мазохистично удоволствие на вината и тъгата, които по един опосредствен начин му дават чувство за значимост – защото „когато ни боли, сме важни в собствените си очи” (Мадлен Алгафари, „Вяра имам”). Здравата и нужна нагонна агресия преминала през когнитивния филтър на моралната цензура се превръща в садистично мазохистичните елементи в характера на заекващия...
Майндфулнес (съзерцание) базирна психотерапия при заекване
В случай на заекване практиката на хипнотичен глас въздейства едновременно върху физиологията и върху когнитивните фактори при речевата обработка. Мелодичният релаксиран и леко забавен хипнотичен говор позволява на мозъчната кора да проведе речевите сигнали дори през невралните малфункции. Когато речта е правилно обработвана от кората на мозъка, подаваните към подкорието сигнали са ‘чисти”, еднозначни, което позволява нормалното производство на реч без пренапрягане на подкорието. Въпросното пренапрягане (хиперфункция) на свой ред е свързано освен с производството на неплавна реч, но и със завишената тревожност и обща невротичност при заекващите. Базисна психична невротичност, която корелира пряко с хиперфункцията на подкорието, с неговото свръхнапрягане в опитите си да произведе реч – отделя се многократно повече допамин, за да се поддържа невронната „буря” на неуспяващия да компенсира речевото производство мозък на заекващия. Мелодичният леко забавен, телесно и психично релаксиран говор предотвратява въпросното пренапрягане на подкорието и му позволява да работи в нормален спокоен режим. Това автоматично отнема свързаните с речта чисто неврални компоненти на тревожността на заекващия и позволява производството на по-плавна реч.
В същото време практикуването на мелодичен глас изисква психична и телесна релаксация, контекст на относително спокойствие. Постигането на това релаксирано спокойствие по време на ползването на хипнотичния глас само по себе си представлява идентификация с желания нов аз-образ, с новата роля на спокоен и уверен човек. Тоест, практиката на хипнотичен глас представлява част от психотерапевтичната промяна на заекващия! Спокойствието по време практикуване на мелодичен глас е относително. Метафорично погледнато, то прилича на „окото на урагана” – спокойното пространство в центъра на тайфуна. Около това спокойствие тревожността съществува. Практикува се отношение на пълно и безусловно приемане, присъствие в тази тревожност. Тогава енергията на тревожността се влива в спокойствието и го разширява! Отношението на приемане се учи както разумно, чрез методите на психотерапията, така и чрез нейните най-авангардни прийоми: медитацията, майндфулнес, съзерцанието. Съзерцанието представлява напълно безусловно разтворено отношение на недуалистично приемане...
В същото време практикуването на мелодичен глас изисква психична и телесна релаксация, контекст на относително спокойствие. Постигането на това релаксирано спокойствие по време на ползването на хипнотичния глас само по себе си представлява идентификация с желания нов аз-образ, с новата роля на спокоен и уверен човек. Тоест, практиката на хипнотичен глас представлява част от психотерапевтичната промяна на заекващия! Спокойствието по време практикуване на мелодичен глас е относително. Метафорично погледнато, то прилича на „окото на урагана” – спокойното пространство в центъра на тайфуна. Около това спокойствие тревожността съществува. Практикува се отношение на пълно и безусловно приемане, присъствие в тази тревожност. Тогава енергията на тревожността се влива в спокойствието и го разширява! Отношението на приемане се учи както разумно, чрез методите на психотерапията, така и чрез нейните най-авангардни прийоми: медитацията, майндфулнес, съзерцанието. Съзерцанието представлява напълно безусловно разтворено отношение на недуалистично приемане...
Дори при наличието на системни изследвания в областта на речевата патология, причините за съществуването на заекването и начините за премахването му са неизвестни на съвременната наука. Животът на заекващите често е тежкият трънлив път на голгота – път вървян в самота, тотално неразбиране и пренебрежение. В развитите страни – тези, към които и нашата малка държава е тръгнала – заекването отдавна е в списъка на уврежданията, а носителите на тази речева патология се ползват от предимства в комуникациите, трудоустрояването и образованието. Общественото мнение по проблема в тези държави отдавна е достигнало адекватната позиция на толеранс и уважение към хората със заекване. Разликата в отношението към хората с увреждания в развитите държави и България е огромна. Използвам думата “отношение” както в ролята и на психологичен конструкт: емоционално – ментална нагласа, така и на актуалната житейска ситуация на нищета, на която хората с увреждания в България са подложени...
Смятам, че основен признак за развитието на един народ е интеграцията и социалното включване на хората с увреждания. Лайт мотивът на филма е именно социалната интеграция на хората със заекване...
Основни световно утвърдени терапии на заекването
Плавно Заекване (Подходи към модификация на заекването)
Този подход към заекването е разработен от Чарлз Ван Рипър, американски речеви терапевт, бивш заекващ. Методът акцентира върху психологическото отношение към заекването, цели да накара заекващия да приеме речевата си специфика спокойно и на тази база да започне да подобрява плавността на речта си. Чарлз Ван Рипър счита че чувствата и отношението на заекващия към проблема му имат пряко отношение към премахването му или към постоянното му пораждане и задълбочаване. Затова методът на плавното заекване и модификация на речта включва работа по промяна на отношението към проблема и трансформиране на емоциите скрити зад конфликта. Той предлага пет етапа на работа:
1)Осъзнаване: на това какво прави заекващия преди да има блок, по време на блока и след това.
*Осъзнаване на физическите спазми – на ларинкса, диафрагмата, напрягането на мускулатурата, лицевите мимики съпровождащи заекването, дихателната дисфункция която го съпровожда.
*Осъзнаване на чувствата които възникват преди спазъма, по време на него и след него, а именно: страх, срам, паника, тревога, плашливост, вина, фрустрация, малоценност, агресия, депресия…
2) Десензификация: превръщане на страха и тревожността пораждащи и поддържащи речевата невроза в спокойно силно положително отношение на приемане, оптимизъм, решителност и психическа стабилност.
3) Вариация: експериментиране, търсене на различни стимули които провокират проблема и разрешават на заекващия да отработва причините за неговото съществуване.
4) Модификация: когато заекващият е намерил сили да извади наяве страховете, фрустрациите и тревогите които пораждат речевата му невроза, да ги осъзнае и превърне в положителните им еквиваленти, тогава причината за съществуване на лого фобията му са изтръгнати и всичко което остава е един навик. Този навик се променя чрез самонаблюдение, контрол и усилено внимание върху речевата специфика. На това ниво блоковете вече са плитки и лесно преодолими, тъй като нямат корен и с леко усилие могат да бъдат контролирани. Тук вече има роля техниката на удължаване на гласните, леко забавяне и плавна реч.
5) Стабилизация: Поддържане на направените промени и стабилизирането им.
Tерапия за намаляване на отбягването на речеви ситуации:
Подход разработен от Джозеф Шийхан, американски речеви терапевт, бивш заекващ.
Шийхан вярва че заекването бива поддържано от опитите на човек да НЕ заеква. Според Шийхан човек ще си остане заекващ докато продължава да се преструва че не е, докато се опитва да го крие и да не го приема като част от това което е. Колкото по-силно човек се опитва да НЕ заеква, толкова по-силно заеква.
Терапията по преодоляване на избягването се състои от последователни стъпки които целят да променят отношението на човек към заекването му, да осъзнае а си като реално съществуващ, да се приеме с него и да има смелостта да го извади на бял свят пред всички. Заекващият е учен умишлено да търси речеви ситуации вместо да ги избягва. Това изисква кураж и развитие на качествата на характера на цялостната личност на заекващия, такива като оптимизъм, спокойствие, смелост, чувство за собствено достойнство. Цялостната визия на Шийхан е че осъзнаването и преодоляването на страха от заекването води до естествено преодоляване на самото заекване. Тази терапия по същество е част от предната и също може да се включи в числото на психологическите подходи...
Този подход към заекването е разработен от Чарлз Ван Рипър, американски речеви терапевт, бивш заекващ. Методът акцентира върху психологическото отношение към заекването, цели да накара заекващия да приеме речевата си специфика спокойно и на тази база да започне да подобрява плавността на речта си. Чарлз Ван Рипър счита че чувствата и отношението на заекващия към проблема му имат пряко отношение към премахването му или към постоянното му пораждане и задълбочаване. Затова методът на плавното заекване и модификация на речта включва работа по промяна на отношението към проблема и трансформиране на емоциите скрити зад конфликта. Той предлага пет етапа на работа:
1)Осъзнаване: на това какво прави заекващия преди да има блок, по време на блока и след това.
*Осъзнаване на физическите спазми – на ларинкса, диафрагмата, напрягането на мускулатурата, лицевите мимики съпровождащи заекването, дихателната дисфункция която го съпровожда.
*Осъзнаване на чувствата които възникват преди спазъма, по време на него и след него, а именно: страх, срам, паника, тревога, плашливост, вина, фрустрация, малоценност, агресия, депресия…
2) Десензификация: превръщане на страха и тревожността пораждащи и поддържащи речевата невроза в спокойно силно положително отношение на приемане, оптимизъм, решителност и психическа стабилност.
3) Вариация: експериментиране, търсене на различни стимули които провокират проблема и разрешават на заекващия да отработва причините за неговото съществуване.
4) Модификация: когато заекващият е намерил сили да извади наяве страховете, фрустрациите и тревогите които пораждат речевата му невроза, да ги осъзнае и превърне в положителните им еквиваленти, тогава причината за съществуване на лого фобията му са изтръгнати и всичко което остава е един навик. Този навик се променя чрез самонаблюдение, контрол и усилено внимание върху речевата специфика. На това ниво блоковете вече са плитки и лесно преодолими, тъй като нямат корен и с леко усилие могат да бъдат контролирани. Тук вече има роля техниката на удължаване на гласните, леко забавяне и плавна реч.
5) Стабилизация: Поддържане на направените промени и стабилизирането им.
Tерапия за намаляване на отбягването на речеви ситуации:
Подход разработен от Джозеф Шийхан, американски речеви терапевт, бивш заекващ.
Шийхан вярва че заекването бива поддържано от опитите на човек да НЕ заеква. Според Шийхан човек ще си остане заекващ докато продължава да се преструва че не е, докато се опитва да го крие и да не го приема като част от това което е. Колкото по-силно човек се опитва да НЕ заеква, толкова по-силно заеква.
Терапията по преодоляване на избягването се състои от последователни стъпки които целят да променят отношението на човек към заекването му, да осъзнае а си като реално съществуващ, да се приеме с него и да има смелостта да го извади на бял свят пред всички. Заекващият е учен умишлено да търси речеви ситуации вместо да ги избягва. Това изисква кураж и развитие на качествата на характера на цялостната личност на заекващия, такива като оптимизъм, спокойствие, смелост, чувство за собствено достойнство. Цялостната визия на Шийхан е че осъзнаването и преодоляването на страха от заекването води до естествено преодоляване на самото заекване. Тази терапия по същество е част от предната и също може да се включи в числото на психологическите подходи...
НАРОВИТЕ СЕМЕНА - вълшебна приказка, посветена на трансформацията и извличане уроците от заекването
От време на време и горският магьосник подучува тези слухове. Той всеки път се подсмихва, защото си казва, че Найден бил първият човек, който не послушал съвета му и въпреки това не сгрешил. Понякога старецът се улавя, че мечтае той пак да го помоли за помощ. Потрива ръце и се оставя да крои планове за новите чудеса, които ще му подари. Разбира се, тези мисли го спохождат, не за друго, а понеже скучае и открай време си е малко вдетинен...
Историята на един загубеняк
(Клик за текста)
(Клик за текста)
Репликата му се състоеше от няколко думички: „Косе босе, дай ми яйчицата!“. На представлението, пред родителите, другите деца и учителките, като му дойде редът, не можа да каже нищо. Седеше и се пънеше, а думичките не излизаха. Родителите не знаеха защо – само се подсмихваха ехидно на това тъпо дете… А в душичката на Страхил се забиваха ножовете на униженото отхвърляне.
Това се повтаряше по време на цялото даскало. Затова седеше настрани и мълчеше, мълчеше, мълчеше. Бягаше- не толкова от реалното отхвърляне, провал и унижение, колкото от … сянката си. А тя беше тежка, огромна, заплашително надвесила се над живота му, изпиваща смисъла, силичките и всяка капчица радост. Веднъж в училище, след единия седмично час по английски, в който отново бе смотолевил нещо с огромно напрежение и зверски стрес, леещ се от него като водопадът Виктория на черния континент на страховете му, едно момиче каза нещо, което се вряза в ума му.
Момичето се сдърпа с някого и в миг на ярост, му изкрещя: „Пожелавам ти да станеш като Страхил!“… Животът му си кюташе някакси… По някое време реши вместо да бяга, да промени тактиката – започна да се бори със страховете си. Започна да тренира бойни изкуства, а вътрешно реши да е силен, по-силен от страховете си. Отричаше ги, зверски не ги искаше, противеше им се. Не се приемаше като пелтек, а живееше във фантазна себепредстава за „Аз съм този, смелият, говорещият нормално, решителният!“ Не беше.
(кликни на линка за прочитане на целия текст)
- ...Чести скандали между родителите.
- Твърде авторитарен, деспотичен, свръхизискващ, непредсказуем или амбивалентен родителски стил на възпитание.
- Директно нетолериране на речевите блокове на детето и вменяване на вина.
С родителите се провежда консултация, а ако е необходимо и колкото са нужни на брой терапевтични сесии, в които се анализира, но и работи фокусирано върху взаимоотношенията им и начина им на общуване с детето. Конкретно се настоява за забавяне на речевия темп и скорост на говорене както с детето, така и помежду им. Детето автоматично копира родителската реч и забавянето на говора им, съчетано с адекватно възпитание и отношение към заекването му, влияе силно положително върху говора му...
Справяне със заекването - клип с основние речеви похвати, психомеханизми и техники за преодоляване на заекването:
Справяне със заекването - клип с основние речеви похвати, психомеханизми и техники за преодоляване на заекването:
- Youtube плейлист с видеа, касаещи справянето със заекването. ( https://www.youtube.com/playlist?list=PL4Thvm2bZPcHdW93tPgoCb5OqqwKc7DNd )
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!