Страници

понеделник, 16 март 2009 г.

Основни световно утвърдени терапии на заекването

Терапии на Заекването Ориентирани Психологически

Плавно Заекване (Подходи към модификация на заекването)

Този подход към заекването е разработен от Чарлз Ван Рипър, американски речеви терапевт, бивш заекващ. Методът акцентира върху психологическото отношение към заекването, цели да накара заекващия да приеме речевата си специфика спокойно и на тази база да започне да подобрява плавността на речта си. Чарлз Ван Рипър счита че чувствата и отношението на заекващия към проблема му имат пряко отношение към премахването му или към постоянното му пораждане и задълбочаване. Затова методът на плавното заекване и модификация на речта включва работа по промяна на отношението към проблема и трансформиране на емоциите скрити зад конфликта. Той предлага пет етапа на работа:

1)Осъзнаване: на това какво прави заекващия преди да има блок, по време на блока и след това.

*Осъзнаване на физическите спазми – на ларинкса, диафрагмата, напрягането на мускулатурата, лицевите мимики съпровождащи заекването, дихателната дисфункция която го съпровожда.

*Осъзнаване на чувствата които възникват преди спазъма, по време на него и след него, а именно: страх, срам, паника, тревога, плашливост, вина, фрустрация, малоценност, агресия, депресия…

2) Десензификация: превръщане на страха и тревожността пораждащи и поддържащи речевата невроза в спокойно силно положително отношение на приемане, оптимизъм, решителност и психическа стабилност.

3) Вариация: експериментиране, търсене на различни стимули които провокират проблема и разрешават на заекващия да отработва причините за неговото съществуване.

4) Модификация: когато заекващият е намерил сили да извади наяве страховете, фрустрациите и тревогите които пораждат речевата му невроза, да ги осъзнае и превърне в положителните им еквиваленти, тогава причината за съществуване на лого фобията му са изтръгнати и всичко което остава е един навик. Този навик се променя чрез самонаблюдение, контрол и усилено внимание върху речевата специфика. На това ниво блоковете вече са плитки и лесно преодолими, тъй като нямат корен и с леко усилие могат да бъдат контролирани. Тук вече има роля техниката на удължаване на гласните, леко забавяне и плавна реч.

5) Стабилизация: Поддържане на направените промени и стабилизирането им.

Tерапия за намаляване на отбягването на речеви ситуации:

Подход разработен от Джозеф Шийхан, американски речеви терапевт, бивш заекващ.

Шийхан вярва че заекването бива поддържано от опитите на човек да НЕ заеква. Според Шийхан човек ще си остане заекващ докато продължава да се преструва че не е, докато се опитва да го крие и да не го приема като част от това което е. Колкото по-силно човек се опитва да НЕ заеква, толкова по-силно заеква.

Терапията по преодоляване на избягването се състои от последователни стъпки които целят да променят отношението на човек към заекването му, да осъзнае а си като реално съществуващ, да се приеме с него и да има смелостта да го извади на бял свят пред всички. Заекващият е учен умишлено да търси речеви ситуации вместо да ги избягва. Това изисква кураж и развитие на качествата на характера на цялостната личност на заекващия, такива като оптимизъм, спокойствие, смелост, чувство за собствено достойнство. Цялостната визия на Шийхан е че осъзнаването и преодоляването на страха от заекването води до естествено преодоляване на самото заекване. Тази терапия по същество е част от предната и също може да се включи в числото на психологическите подходи.

Терапии на заекването ориентирани директно към речта

Забавена реч

Учените логопеди твърдят че при забавяне на речта на заекващия, степента на флуентност се повишава. Тази терапия предлага следните подходи:

- Забавяне темпото на речта чрез удължаване на гласните и преди всичко на ударената гласна;

- Паузи между изреченията и отделните фрази, които както подчертават смисъла на говореното, така и дават време на говорещия да си поеме въздух и релаксира;

- Свързване на думите]

- Изработването на артикулация която изисква понижено напрежение от това което заекващият обикновено влага в речта си]

- Диафрагмено дишане в паузите между фразите и изреченията]

Доказано е че методът на забавена реч сам по себе си може да има дори отрицателен ефект, тъй като целта при него е именно да НЕ се заеква. Така става автоматично задействане на механизма на създаване и поддържане на заекването. Тази терапия може да бъде единствено добро допълнение и част от крайните етапи на психологическите подходи.

Акцентиране върху ударената гласна

Този подход изисква от заекващият да усвои маниер на говорене при който върху ударената гласна вместо забавяне се поставя засилен акцент, което при някои случаи би трябвало да доведе до повишаване нивото на флуентност.

В горните подходи насочени пряко към речта усилието е насочено към създаване на нов речеви праксис(навик), който евентуално заменя стария. Но, тъй като се работи само със следствията на проблема, а не с причините му, успешността на подобни техники е неголяма. Те обаче имат ролята си в комплексната терапия на заекването и служат за подобряване на речта в крайните фази от терапията. Самостоятелно те могат да бъдат успешни само при деца, които все още не са хронифицирали проблема си, не са го натоварили емоционално и не осъзнават твърде ясно наличието на заекване в тях, както и при възрастни с много леко заекване.

В заключение мога да кажа, че случайности няма и ако заекващите имат заекване – това не е случайно. Тук не искам да се впускам в езотерични закони и разсъждения, но просто желая да спомена че заекването е наш приятел, наш учител, който с желязна ръка ни тласка към развитие на качества на характера, които в противен случай не бихме били способни да придобием и за столетия. То е един вид катализатор на процесите в нашето съзнание.

Следователно: Да заекваш е рядка и изключително ценна привилегия !!!

4 коментара:

  1. ХАРЕСВА МИ КОЛКО ТОЧНО И СБИТО Е ОФОРМЕНА СТАТИЯТА.ТРЯБВА ДА ОТБЕЛЕЖА, ЧЕ Е НАСОЧЕНА ПРЕДИМНО КЪМ ИМАЩИТЕ ПРОБЛЕМА ЗАЕКВАНЕ, А НЕ КЪМ СПЕЦИАЛИСТИ...БИ ИМ ПОМОГНАЛА МНОГО.
    П.ХРИСТЕВА

    ОтговорИзтриване
  2. В предишен постинг в блога по темата за казвате, че според учените заекването е резултат от проблем с мозъчната дейност и последващото чувство за малоценност е вторична реакция, а не първопричина, но следният цитат "заекващият е намерил сили да извади наяве страховете, фрустрациите и тревогите които пораждат речевата му невроза" не говори ли друго?
    Може ли да попитам защо така се получава, че старанията да не се заеква задълбочават проблема? Аз имах подобрение след посещенията при логопед.
    Необходимо ли е първопричинната тревожност да отмине, за да може заекването да бъде излекувано като остатъчен навик?

    ОтговорИзтриване
  3. В различните си статии за заекването си противореча по този въпрос, така е! Дали заекването е психосоматика, тоест е соматизация на защитен невротичен механизъм? Или е соматопсихика, тоест невралните сривове в производството на речта водят до лесно обясними психоемоционални и емоционални трудности? Тези двете становища могат да бъдат проследени и като исторически опити за обяснение на заекването в научните среди. Преди столетие се е приемала хипотезата за заекването като вид невроза, тоест психосоматика. Последните неврологични изследвания обаче отхвърлят тези хипотези и обективно доказват невралната етиология при хередитарно заекване. В моите собствени разбирания за проблема аз също минах по подобен път... Сега напълно споделям последните невронаучни изследвания! Опитът ми на заекващ и наблюденията ми над немалко заекващи показва, че невротизирането при заекване е вторично и се дължи на трудностите при упражняване на речевата функция в социален план. Но да, когато психичната част от "айсберга" на заекването бъде "изчистена", с неврланите дефицити се работи леко и успешно чрез логопедичните техники! :)

    ОтговорИзтриване

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!