Авто психоанализа на заекването

Психичната сила е енергията в човека – живецът в него. Тя е тази вибрация която дава сила и желание за живот и творчество. Тя кара мъжът да се влюби в жената, а жената да се стреми към мъжа, тя движи и вдъхновява перото на писателя и четката на художника. Тя прави ума бистър, ясен и проницателен, а интуицията силна и дълбока. Тази сила дава живот и младост на всеки който я притежава. Наличието и означава младост и радост, липсата и старост и болест. Мъдрите казват че всеки човек с раждането си получава определено количество рождена сила която определя дължината и просперитета на живота му. Казват че има личности които успяват да поддържат и развиват тази сила така че процесът на стареене да бъде избегнат, но това е извън темата ни на разговор. Щастлив е човекът който съумее и в старините си да опази достатъчно от тази сила, за да поддържа съзнанието, интелекта и чувствата си здрави и работоспособни! В основата на всички човешки добродетели, които носят щастие и хармония на отделния човек и обществото като цяло стои психичната сила. Зад Любовта, Търпението, Смирението, Радостта, Спокойствието, Увереността, Смелостта, Добрината и Хуманизма, Безкористието и Свободата на духа, зад Братолюбието и Милосърдието, зад всички интелектуални постижения и светлината на човешката Мъдрост стои Вътрешната Сила. Ако човекът или обществото загубят част от тази сила или принизят качеството и, неминуемият резултат е загуба на всички качества които определят човека като човек, и на първо и най-важно място, Радостта. Радостта от Живота. Понеже Природата не търпи празнота, когато човек унижи вътрешната си сила като следствие от дисхармония в начина си на живот, чувства и мисли, в него зейва пропаст, която бързо се запълва с противоположни по характер качества, чувства и мисли. Явен пример за това е обществото в което живеем, изпълнено със страх, омраза, агресия и жестокост, алчност и егоизъм, отчаяние и депресия, тревога, тясно ограничено съзнание и невежество.
Каква е връзката на всичко това със заекването? Пряка! „В началото бе Словото!” Речта е пряка проява на мисълта и основна определяща характеристика на Homo Sapiens. Интелигентността и словото, в което тя се облича, за да се изрази, е всичко което ни дели от животните. Речевата функция на човека е творческа проява, магически инструмент, който е от изключителна важност във всички сфери на обществото и е незаменим инструмент за себереализацията на индивида в социума. Всеки заекващ знае от личен опит какви са последствията от доминирането на говорния му проблем – неуспех във всички ключови моменти от протичането на живота му. Неуспех или слаба изява в училищните години, силни вътрешни конфликти по време на пубертета поради трудности в общуването с противоположния пол, липса на инициативност по време на обучението във висшето учебно заведение, постоянен стрес и трудности в работата и професионалното развитие. Всичко това е съпътствано с постоянно силно вътрешно напрежение породено от стремежа за изява и реализация и сблъсъка му с речевия страх. Животът на заекващия е низ от стресове, тежки вътрешни борби, жестоко вътрешно напрежение и неудовлетвореност. Заекването е проблем с който се сблъсква едва 1% от човешката популация и точно поради ограничените размери на разпространението му той винаги е бил и е пренебрегван. Има десетки теории за етиологията на заекването, например: повреда в речевите центрове в лявата мозъчна хемисфера – центровете на Брока и Вернике, прехвърляне на част от говорните функции в дясната хемисфера и съпътстващ го дисбаланс в комуникацията между двете полукълба, увеличено ниво на мозъчния медиатор допамин, което води до претоварване в предаването на нервните импулси и превръщането им в реч, един вид „късо съединение”, генни заложби и наследство – от родители, пра или прапрародители, праксис, тоест навик, изграден по време на детството и т.н. и т.н. … Всички тези теории са добри предположения и са на прав път, въпреки че засега си остават просто недоказани хипотези. Човек е продукт на предците си – всички мисловно емоционални и поведенчески наклонности и способности на прадедите ни се проявяват в нас. Това не значи че трябва да бъдем безропотни изпълнители на кодираните в генния ни материал програми, но да ги осъзнаем ясно и по този начин да можем да ги използваме в посока в която ние самите решим. В случая със заекването можем да имаме някой от следните възможни сценарии: Когато жената е бременна с бъдещото си дете, всяка нейна мисъл, чувство, страх, положителна или отрицателна емоция се предават и записват директно в плода във вид на заложби за чертите, характера и качеството на бъдещата личност. Ролята на бременността, на съзнанието и чувствата на майката по време на деветте месеца на развитие на детето в утробата и е огромна за сформирането на диспозициите на детето, житейската му реализация и поведение. Всяко чувство и мисъл, всеки стрес, който майката не е успяла да преживее адекватно и трансформира в позитивна опитност, на практика формират , моделират житейската схема на детето. Да речем че бременната жена има властен мъж, който я потиска всячески. Тя иска да се изрази, да се защити вербално, но мъжът и най-брутално я спира чрез страха, с който я манипулира. Подобна ситуация която би могла да е причина за възникване на заекване в детето може да имаме на работното място на жената или в ситуация в автобуса или на пазара и т.н. Тя иска да каже нещо, да се защити, да обясни какво чувства, но страхът и от началника и или от мъжа и или от наглата продавачка я блокира и тя замълчава с цената на огромно вътрешно вълнение и потиснатост. Между другото, забелязали ли сте, че точно когато трябва да се защитите, да се изразите ясно и добре пред някой, който ви напада вербално, тогава говорните блокове са най-дълбоки и тежки? Друга причина за възникване на предразположеност за заекване в дадено семейство може да бъде добре пазената тайна. Тайна която с цената на каквито и да е усилия не трябва да бъде изказвана. Тайна свързана със събитие, породило силен страх, срам и психична травма. Често това е изнасилване или изневяра, а ако го преживява мъж – побой или унижение. Тайната представлява вътрешен подтик, който се стреми да бъде изразен, изказан, но моралът и обществените норми цензурира този импулс и го изтласква дълбоко в подсъзнанието. От тази позиция обаче изтласканият импулс не само че не бива неутрализиран, но се проявява много по-жестоко във вид на болестни симптоми – в самия човек или в близките му. В близките, защото членовете на едно семейство са свързани не само с генетичния си фонд, но и с невидими, но твърде здрави и реални психо-енергетични нишки, по които постоянно тече информация. Така преживяното от един от членовете на семейството се отразява на всички останали, дори да са зад девет земи в десета. Споменах ролята на майката за бъдещия успех или неудача на детето защото тази връзка: майка –дете е изключително силен ярък пример за предаването на психичните състояния, преживявания и стресове от един индивид на друг, но в тази схема влиза и бащата на бъдещото дете, както и всички близки родственици, приятели и неприятели(За справка по въпроса – книгите на руския лечител Сергей Лазарев). Възможно е преживяната травма, която се явява причина за бъдещото заекване, да се прояви директно в преживелия я, възможно е той да съумее да запази здравето си, без обаче да е разрешил проблема и нейните последствия да се проявят в поколението на преживелият травмата или дори тези последствия постепенно да зреят в продължение на няколко поколения и да се проявяват все по-явно във всяко следващо. В първия случай човекът който не е успял да трансформира успешно психичния шок, ще започне да заеква известно време след този шок. Това обаче се случва рядко, защото веднъж изградена, речевата функция функционира що годе стабилно. Тогава проблемът бива предаден в следващите поколения. Най-лесно и директно това предаване става в случая на бременна майка – дете, защото бременността е възлово и уязвимо състояние от ключово значение за човешкото развитие. Зад физическите проявления винаги стои психична причина. В конкретния случай на пишещия тези редове, предаването на проблема със заекването започва преди четири поколения. По времето когато североизточна България е била част от Румъния някой от семейството е преживял силна травма свързана с речевата способност – тоест човекът, ако е бил мъж, отчаяно е искал да се защити вербално, но е бил унижен, предаден, наранен физически и емоционално, с него е било злоупотребено. Или в случай на жена най-вероятно е имало изнасилване, силен срам и страх. Това са само предположения, защото никой от рода не знае точно подробностите. Нали все пак става дума за тайна – а тя не се разкрива лесно, дори и на най-близките. За сметка на това обаче нейните последствия, резултатите от преживения психичен шок, са явни. Бабата в това семейство има съвсем лека форма на заекване, която се изразява в леки запъвания и напрегнатост по време на говор, нейната дъщеря, тоест майката на пишещия, вече има тежко заекване, а той самият, още по-силно и тежко. На нивото на линията от родословното дърво където е бабата, заекващият е само един – само тя. На следващата линия имаме две заекващи жени – майка и леля. В четвъртото поколение след породената причина вече имаме около десет заекващи – аз самия и много от моите първи и втори братовчеди – мъже. Забелязано е че най-силно проблемът се предава от жените на техните синове, както отбелязахме, по време на бременността. А и след това, по подражание, тъй като най-вече майката е тази която възпитава детето и общува регулярно с него. Познавам обаче семейства в които предаването върви по мъжка линия. Нали все пак генетичният материал се разпределя поравно от двата родителя. Възможно е в рода ви да няма друг заекващ и вие да сте единственият и първият случай. Можете да бъдете сигурни обаче че предпоставките за проблема ви са заложени във вас от родителите или от прародителите ви. Ако имаме сто деца поставени в стресова ситуация и от тях развиват заекване само две, това са децата които имат предразположеност именно към такъв тип проблем. Това че причините за възникване на заекването лежат в предците на заекващия не трябва да го кара стоварва цялата вина върху им и да ги обвинява за проблемите си. Всеки получава точно каквото заслужава и ако даден човек е роден именно в семейство което предпоставя развитието в него на заекване, това не е случайно и точно това заекване трябва да бъде инструментът за развитие на човека. Заекването ни е дадено за да ни научи на търпение, приемане на себе си и другите, да смекчи критичността и самокритичността ни. Заекващият с времето се превръща в изключително издръжлив психически човек и в ситуации в които друг би рухнал, той ще се справи с психичното напрежение и стреса, поради простата причина че заекването му го е държало в постоянен стрес и напрежение през целия му живот. Така че, трябва да благодарим на родителите си че имаме възможността да живеем и да се учим на тежки уроци, които ни дават много повече от приятното съществуване на дърдоркото. И, още веднъж ще повторя, най-дълбоката причина за заекването не е в семействата ни, а в нас самите. Настоящето ни семейство просто служи като най-добра основа за отработване на създадените от самите нас причини, отговорност за които носим единствено ние.
Някой може да каже: „Е, добре, но какво ме ползва мен това че знам какво са правили и преживявали родителите ми, бабите и дядовците ми? Аз съм си аз – какво общо имам с тях?” Истината е че ако човек си направи труда да състави генеалогичното си дърво и да се запознае с характерите, професиите, живота на своите предци, ще открие нещо изключително интересно. Ще открие че той самият представлява продукт от техните стремежи, емоции, мисловни нагласи и физически характеристики. Много интересно е да се установи как човек несъзнателно следва моделите на поведение и мислене унаследен от дедите му. Изследването на родословното ни дърво е метод чрез който можем да разберем самите себе си, собствените си импулси, съзнание и заложби. Това е психоаналитичен метод използван от всички добри психолози, психиатри и лекари. Чрез този метод човек може да стигне до причината на проблемните симптоми, които го измъчват. Когато е намерена причината на проблема, той е наполовина разрешен. Да се намери причината на проблема означава не само интелектуално търсене и размишление, но по-скоро ОСЪЗНАВАНЕ. Осъзнаване на този проблем, стигане до корена му, който е дълбоко забит в подсъзнанието. Това осъзнаване е придружено с емоционално съпреживяване, което изважда на светлината на съзнанието несъзнаваните дотогава деструктивни причини. Втората половина от процеса на промяна е трансформация на вече осъзнатите импулси и процеси в желаната от нас посока.
Какво става в съзнанието на един заекващ? Ето – той иска да каже нещо – да се изяви, да разкаже случка в компанията си, да блесне с интересна забележка казана на място, с подходяща интонация, темпо на говор и дикция поднесен виц или шега, да обори опонента си в службата си, да овладее техника на говора, благодарение на която да съумява да „влезе под кожата” на бизнес партньорите или клиентите си, да бъде способен да води поверените му хора и да се справя с професионалните си задачи, за което се изисква високо ниво на владеене на ума и речта му. Изследванията показват че заекващите обикновено са с по-висок коефициент на интелигентност от средно статистическия, което обаче работи срещу тях, защото ги кара още по-болезнено да преживяват и приемат недостатъка си. Каква е директната непосредствена причина която кара заекващият да заеква? СТРАХЪТ! Спазмите и блокиранията на речта се предизвикват от един дълбоко заложен в заекващите говорен страх. Есенцията на говорните запъвания, това което стои зад външната проява във вид на думи, е страхът. Един твърде специфичен страх, предаден ни по наследство от едно – три поколения преди нас. А ако ние сме първите в рода си заекващи, имаме две възможности: или предпоставките за това са ни предадени от родителите ни, тоест от първа линия в родословното дърво преди нас, или травмиращо събитие в собствения ни живот го е отключило. В последния случай все пак можем да допуснем че има известна предразположеност към възникването на точно такъв тип проблем, което отново предполага генеалогична наследственост. В последните два случая все пак коренът на говорния дефицит е много по-плитък и съответно отстраняването му по-лесно. И така – осъзнали сме причината за заекването си – негово величество страхът! Изследвали сме родословното си дърво, разучили сме дали в него присъстват други заекващи или не, като по този начин сме си направили извод за дълбочината на проблема си. Оттук нататък следва да осъзнаем този страх, да се потопим в него с ясно съзнание, да съумеем да го погледнем право в очите и да променим тактиката си спрямо него. Обикновено ние се стремим да потиснем страха, да го отречем, да не му обръщаме внимание, да се престорим че сме по-силни от него, че сме смелчаци, които могат да си позволят да бъдат над него и са недосегаеми за него. Дали сме такива обаче? И дали това въобще е правилният подход към страха? Чувството на страх е дълбоко имплантирано във всеки човек по простата причина че това, което наричаме човек е само надстройка на животното в нас. Животинските структури на мозъка ни, макар че процентно заемат по-малко пространство в черепната ни кутия, са изключително доминиращи в поведението на човека. Нагоните за секс, глад и задоволяването му, териториалните инстинкти за усвояване и налагане на територия, нагонът към оцеляване на всяка цена, ревността, завистта, алчността, егоизмът, преследването на удоволствия от всякакъв род, една голяма част от социално-икономическите ни структури и взаимоотношения се дължат на прякото ръководство на тези стари мозъчни структури. Единственото което ни отличава от по-малките ни братя животните е логическото и абстрактно мислене, способността ни за безкористна Любов, радост и чувство за красота и стремеж към знание и развитие. Последните обаче в повечето индивиди или напълно липсват, или са поставени в сянката на животинските импулси, които в комбинация с конкретното логическо мислене и животинска себичност сформират едно същество, което надали може справедливо да бъде наречено Сапиенс, тоест разумно.
И така – ние заекваме – страхът парализира усилията на волята ни, блокира речта ни, кара коленете ни да се подкосяват, студена пот да избива на челата ни, дишането и диафрагмите ни се сгърчват сякаш над нас е прилагано физическо насилие(което може и да е първопричина за възникването на проблема едно-три поколения преди нас). Мисълта ни се губи в конвулсиите на усилията ни да кажем конкретното изречение или дори дума. Накратко, силата на страха е такава, че превишава силата на съзнателното ни същество и го репресира болезнено. Някой може да каже: „Мен не ме е страх, съвсем спокоен съм, но въпреки това и дума не мога да кажа! Дори и когато говоря с най-близките си приятели заеквам силно!” На това аз ще отговоря така. Сигурен ли си че наистина си спокоен. Може би приятелските отношения с тези хора кара една повърхностна част от съществото ти да е спокойна, но целият дълбоко заложен страх само да чака момент да се прояви и да покаже суровите си пипала, с които да те „хване за гушата”. Ако в дадени моменти на спокойствие човек заеква въпреки липсата на страх в него, това се дължи на праксиса, навика сформиран в него през дългите години подчиняване на страха. Но веднага щом човек се почувства застрашен, дори и сред приятели, а още повече на работното си място, на публични изяви и т.н., страхът се появява на сцената в една от своите разновидности – като чувство за вина, срам, тревога и притеснение, ниско самочувствие, депресия и прочее. Обикновено заекващият се предава и старателно избягва всяка ситуация свързана с говорене, като оставя заекването буквално да ръководи живота му. В училище не взема участие, никога не вдига ръка за отговор на въпрос, който много често знае, при изпит смотолевя нещо, като оставя впечатление в преподавателя че не знае урока си(а най-често го знае по-добре от останалите). В пубертета мечтае за момичето на своите мечти, но страхът, същият този говорен страх го принуждава да стои настрана от мечтаното присъствие. Ниските резултати в училище много често принуждават заекващия да учи в университет и специалност много далеч от тези които действително желае. По-нататък, в следствие от вече натрупаните причини, както и на същия този говорен страх, работи професия, която не отговаря на умствения му капацитет и на сърдечните му импулси. Демонът на заекването преследва такъв човек до смъртта му…
Във втория случай заекващият е по-силен психически и активно се противопоставя на страха, бори се с него и въпреки него успява да напредва в социалното и професионалното поприще. Този втори етап е необходим и въпреки че заекването продължава да съществува и възпрепятства притежаващия го, създава в него един силен вътрешен център – център на самоувереност, решителност, воля, известно спокойствие и самоприемане, все още придружавани от самобичуване и срам, от противопоставяне на съществуващата реална ситуация с желаната чиста и гладка реч, лееща се свободно, силно и естествено, без никакво притеснение и страх.
В третия случай заекващият вече е преминал през предишните два периода – имал е известен повече или по-малко продължителен период в който се е предавал пред силата на страха и отчаянието от неумолимостта на безмилостния контрол на заекването си. След време е събрал сили и смелост и е започнал да търси начини да се бори с проблема – евентуално е потърсил логопедична помощ, започнал е по-малко да крие недостатъка си и да говори повече – въпреки заекването си. Ако заекващият продължи да се стреми към развитие и да се опитва да намери начин да намали въздействието на проблема върху себе си, след период на самонаблюдение и анализ с или без помощта на психоаналитик, той стига до корена на речевите блокове, на лицевите мимики, мускулни и дихателни спазми, предизвикани от заекването. А той е Страхът – един панически страх, дори ужас, който заекващият възпроизвежда всеки път когато трябва да говори. На изток има мъдрост която гласи че всеки страх се корени в страха от смъртта. И наистина – ако заекващият се осмели да се вгледа в себе си непредубедено по време на заекване и осъзнато да наблюдава и преживее психо-емоционалното си и физическо състояние, той с учудване ще осъзнае следното. Физическата му реакция, емоционалният шок и менталният срив който преживява удивително наподобяват преживяванията на човек подложен на физическа опасност, особено на душене. Опитайте се да се хванете за гърлото, направете го колкото се може по-живо, като в реална ситуация, представете си образно нападателят, преживейте страха от атаката му и шока в този момент и ще видите че по време на заекване практически повтаряте такава ситуация. Разбира се, на практика причината заложена някъде в рода преди вас може да бъде просто вербална заплаха, която е блокирала правото ви на свободна реч и изказ или пазена ужасна тайна… Това няма голямо значение, защото мозъкът ни възприема социалните опасности с такава сила, както и физическите. Центровете на страха, разположени в малкия и продълговатия мозък третират всяка опасност като заплаха за оцеляването.
И така, осъзнали сме корена на проблема си. Добрата новина е че дотук сме решили 50% от проблема. За да стигнем дотук вероятно са ни били нужни година или две борба и решителност, отчаяно търсене на решение, което можем да намерим единствено ние самите, защото съвременната наука не разполага с такова. Съвременната класическа логопедия – поне такава каквато се преподава в България се фокусира в симптомите на проблема, без да се интересува от причините и дълбочинните нива в съзнанието ни, отговорни за съществуването му. Всяка болест по принцип и в нашия конкретен случай заекването, може да бъде сравнена с айсберг, който показва една малка видима част над повърхността на океана(съзнанието), а под повърхността (в подсъзнанието) се крие огромна маса, която представлява ядрото на показващите се над повърхността симптоми. Логопедията предлага елементарни дихателни похвати, срички, забавен говор с леко разтягане на ударената гласна – всички тези похвати са чудесни и имат своето място. Ако обаче възрастен заекващ със силна генна предразположеност разчита единствено на тях, резултатът ще е нищожен! Такъв подход може да има реална стойност единствено при деца и то при положение че заекването им не се дължи на генна обремененост. Дори и в присъствието на логотерапевта да се наблюдава подобрение, веднага щом заекващият се окаже в реална ситуация извън доброжелателния контрол на волята на терапевта, заекването ще се върне с предишната си сила! Заекването е 90% психологичен проблем и едва 10% речеви!
Как да подходим оттук нататък? Осъзнаваме сривовете в речта, кратката загуба на нишката на мисълта, физическите спазми причинени от говорния страх. По време на втория етап на борба описан по-горе сме успели да изградим едно стабилно ядро на самосъзнание, което да застане встрани от проблема и да наблюдава ставащото с безпристрастна критичност. Сега вече започва истинската работа. Уморен от борбата, търсещият подобрение в речта си разбира че колкото повече се противопоставя на говорните спазми, колкото повече се бори против проблема и не успява да приеме себе си такъв какъвто е, толкова повече силата на същите тези блокове се проявява. Тоест, въпреки че сме тръгнали в правилна посока и смело сме решили да подобрим ситуацията, силата на заекването ни се оказва право пропорционална на степента на борбата ни против него. Както и при всички неврози, така и при логоневрозата(латинското наименование на неврозата заекване), причина за възникването и поддържането и се явяват изтласкани цензурирани, неприемани от съзнанието (азът) ни неразрешени проблеми. В случая на конкретната разглеждана невроза, човекът не приема травмиращия го страх, срам, ужас, смущение, притеснение, предизвикани от психологическа травма, изтласква тези катексиси в несъзнаваното (или То/Фройд/), откъдето те впоследствие се проявяват във вид на симптоми в самия него или в поколението му, както обяснихме по-горе. Когато дете получи наследствена предразположеност за заекване по такъв начин, всяка стресова ситуация, която при други деца ще бъде лесно преодоляна, ще отключи в него логоневроза. Детето, а по-късно възрастният заекващ повтарят механизма на неприемане на заекването си, срамът, страхът, вината че са различни ги карат да изтласкат проблема в подсъзнанието си, откъдето той с още по-голяма сила се проявява в усилени симптоми(заекване). И така до безкрай – това е порочен кръг който може да бъде разкъсан единствено с осъзнаване и самоприемане. Когато заекващият осъзнае механизма на ставащото, той разбира, или по-скоро чувства че продължаването на битката със заекването му единствено спомага за неговото подхранване. Оттук нататък единствената и най-важна задача на заекващият по отношение на логоневрозата му е самоприемане. Самоприемане и самохаресване. Харесване на себе си такъв какъвто е! С цялото заекване, колкото и силно и да е. Самохаресване! Това е ключова дума. Едно емоционално самообикване, прекъсване на самообвинението и самобичуването и превръщането им в любов към самия себе си, пълно приемане на ставащото, радост от факта че заекването съществува и толкова години го е учило на такива безценни уроци и е калило характера и волята му, оформило е от него силна и волева личност, пълна с тежък ценен опит, преминала през безброй вътрешни трудности, непознати за лекия безгрижен и приятен живот на човек притежаващ обикновена реч! ХАРЕСВАНЕ, харесване на себе си такъв какъвто е – това е шперцът към вратата на бъдещето на болния от заекване човек. Когато заекващият спре борбата, която е била нужна на втория етап от справянето му със проблема, в него постепенно се установява вътрешен мир, спокойствие и радост. Радост от света и нещата, от общуването и присъствието му в живота – една радост, която един притежаващ тежко наследствено заложено заекване отдавна е забравил докато се е намирал в първата фаза на предаване, която е започнал да долавя във втория етап на борба и която си е възвърнал в етап на приемане и харесване. Третата фаза по пътя на справяне със заекването може да се нарече още ТРАНСФОРМАЦИЯ! Ето как нагледно изглежда това: по време на говорене човек заеква. Следвайки схемата на навика, в него възниква чувство на срам, страх от ставащото, вина, желание да избяга от ситуацията и замълчи. Вместо да се бори с тези чувства или да им се подчини замълчавайки и бягайки от речеви ситуации, човек спокойно ги приема и продължава да говори – дори и да заеква силно, като се старае да превърне страха в спокойна радост. Именно да го превърне, да го трансформира, да прихване енергията му и я впрегне в ново чувство създадено съзнателно от него самия – приемане на ставащото. Степента на намаляване на заекването зависи от степента на успеха в тази трансформация! Началото както винаги е най-трудно. Заекването е силно, а навикът на превръщане на страха в радост и харесване тепърва се установява. Но това е начинът! Това е единственият механизъм който може да разкъса порочния кръг на проблема и постепенно да го накара да намалее и се стопи до нула. Този процес отнема време. Самоприемането, самохаресването е слънцето, което разтапя айсберга на речевата невроза и води до трансформирането му в нормална здрава психика и реч! Има един неписан но добре познат на мъдрите закон че околните ни приемат по начиная по който ние самите приемаме себе си… По моя преценка, както и при предните етапи, съзнателната вътрешна работа може да отнеме няколко месеца или година. Но какво е една година в сравнение с годините на подчинение под железните лапи на страха?
Един реален напредък по трансформацията на страха от говорене(причината за съществуването на заекването) и съответно на самите речеви блокове може да бъде постигнат при съзнателен преднамерен стремеж към речеви изяви, тоест на волево провокиране на страха, което води до ускореното му осъзнаване, изваждане на светлината на съзнанието(азът) от сенчестата страна на подсъзнанието(несъзнаваното, То). Такава съзнателна провокация обаче е един по-екстремен „спорт” за любителите на силни усещания и заекващият сам може да определи степента на страх(стрес, натоварване), които може да понесе и трансформира в самоприемане и радост! Целият процес от втора степен на справяне (нивото на борбата) и до края се съпровожда с ортодоксалната логопедична работа, тоест стремеж към осъзнаване и контрол над мскулните и дихателни спазми, лицевата експресия и речевия процес. Психоаналитичният и психотрансформационен подход не отричат класическия логопедичен метод, но двата подхода взаимно се допълват и подпомагат ефективността си!
Къде е мястото и ролята на психичната сила в процеса на осъзнаването на причината, борбата и трансформирането на логоневрозата? Освен в началния етап на пълно предаване и подчиненост на заекването, психичната енергия е решаваща в хода на терапията! Когато заекващият най-сетне събере сили да осъзнае окаяното си положение и съзре състоянието в което се намира, на него му трябва смелост за да се изправи против силата на страха си. Смел може да бъде само силният. В процеса на натрупване на психична сила, която обуславя степента на смелост на търсещия изход от ситуацията, се увеличава борбеността и активното противопоставяне срещу контрола на говорния страх над живота на притежаващия логоневроза индивид. Психичната сила е тази която движи човека и предопределя съдбата му. Силата на индивида предопределя успеха му във всяка житейска област – социална, професионална, комуникативна… Нивото на жизнена енергия на човека определя степента му на магнетичност, силата която го определя като овца от човешкото стадо или като лидер на слепите маси. Психична сила е нужна за борбата с проблема, но още по-голяма сила е нужна за самоприемането, самохаресването и съзнателното превръщане, трансформиране на негативните чувства в позитивни. В случай на загуба на психична енергия по време на самостоятелната или провеждана под контрола на специалист терапия, следва неминуемо връщане към по-ранните етапи от работата по решаване на проблема – връщане пропорционално на количеството загуба на сила. Това връщане може да стигне дотам че човек да се озове в първоначалния стадий на пълна подчиненост на проблема. Разбира се, това ще бъде само временно, защото когато веднъж имаме осъществен напредък, при възвръщането на силата човек ще се върне до достигнатото вече положение на осъзнаване и справяне със заекването.
Психичната сила е тази която определя наличието на сила на характера, воля, решителност, готовност за риск и умение за „смилане” на стресови ситуации, тя е която движи амбицията, стремежа към напредък, знание и постижения. Психичната енергия е основа на радостта от живота. Невъзможно е да се справим с какъвто и да било проблем при слаба и нестабилна психична енергия. Всички видни личности в човешкото общество, всички водачи и победители в играта на живота са носители на силна психична енергия.
Какви са факторите които спомагат за сформирането на устойчива силна психична енергия, която да бъде проявена като волева сила и решителност в процеса на лечение на заекването? В комплексната структура на човешкото същество има три фактора, които предопределят психичната сила: мисли, чувства и постъпки. Ще започна разяснението си от нивото на постъпките. Важен лост при поддържането на високо ниво на психична енергия е правилното отношение към секса, което важи с пълна сила за мъжката половина от човечеството. Тъй като заекващите са предимно мъже, познаването на половата си функция и подходящата и употреба е от решаващо значение за желаещият да се освободи от логоневрозата мъж. Сексът е естествен взаимообмен, но злоупотребата с него с течение на времето води до цялостен срив на психичната сила на мъжа. Накратко, древните науки за развитието на психичната сила и човешкото съзнание твърдят че мъжът трябва да отделя семенната си субстанция по-умерено, което му позволява да поддържа едно по-високо равнище на физическо и ментално здраве и психична енергия. Това по никакъв начин не ограничава честотата на половите актове и радостта от тях – по-скоро обратното. Системите които поддържат това становище са индийската и тибетската Тантра, както и китайската Дао йога. Хилядолетията личен опит на практикуващите тези системи са доказали правотата им. Горещо препоръчвам на интересуващите се книгите на Мантак Чиа, които са издадени на български език. Друг немаловажен фактор в поддържането на добро енергийно равнище е вегетарианският режим на хранене, който освен моралните причини за съществуването си води и до подобряване на физическото здраве и психофизическата издръжливост.
На емоционален план основна причина за загубата на психична сила са негативните емоции: страх, срам, притеснителност, плахост, вина, гняв, омраза, похот, алчност, ревност, себичност, песимизъм, депресия … Като знаем че страхът в неговите разновидности е доминираща сила и причина за наличието на заекването, можем да си представим каква огромна част от психичната сила на заекващия е постоянно ангажирана за подхранване на това чувство. Решението на проблема е осъзнаването на присъствието на тези отрицателни чувства и цялостната им трансформация в положителни по гореописаната методика за работа със страха. Не борба, но приемане и трансформиране.
На ментален план основна причина за ограничаване и блокиране на психичната енергия се явяват тесните ограничени мисли и концепции, идеите съобразяващи се с малкото съзнание на човешкото стадо. Човек трябва да има смелостта да бъде свободен мислител разчупващ оковите на човешкия консерватизъм, който свободно може да извиси новаторската си мисъл над прашните сиви идеи на тълпата.


В заключение искам да кажа че пишещият тези редове е само скромен търсещ свобода от гнета на страха, който стои в основата на говорната му специфика и процесът на освобождаване от този гнет у него е в развитие. Моля да му бъде простено невежеството и липсата на по-богат опит в осъществяването на мечтаната от всеки заекващ цел: спокойно и силно сърце и ясен свободен изказ!


Бъдете здрави: Орлин Баев, 12. 04. 2006 год. , София, България