За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

вторник, 20 август 2019 г.

Здрава Емпатия


Емпатийността е особено нужна в терапията, но прекалената е действително съсипваща. Защото преживяващият я става като чувствителна, трепкаща струна - всяка радост и красота, човешката душевна дълбочина и регистриран смисъл, водят до екстаз. Но и преживяването на грубостта, насилието и престъпването на сърдечните закони наоколо също хвърлят директно в ада... Преживявал съм такава прекомерна емпатия с години. 

Прекрасно, задушевно, изключително хуманно качество е - но, с мярка. Тази мярка не идва обаче от някакво само ментално решение, а от баланса с нещо, което съкратено мога да нарека...самобладание или дух. То е като в партньорските отношения - съчетават се полюсите на мъжа и жената. А любовта е колкото всеприемаща и безусловна (женска, майчина), толкова и поставяща здрави граници и здраво твърда, себезаявяваща се (мъжка, бащина). 

По-дълбоко от когнитивното проследяване, решение и работа, в посока такъв баланс работи медитацията. Говоря от преболял опит. В смълчаното безмълвие на ума, метакогнитивният зрител самообладано стига директно до несъзнаваните травматични наличности, съдържащи се не в някакво метафизично пространство, а в дългосрочната памет на тялото (embodiment, отелесеност). 

Това самообладано разширяване на съзнанието в медитативния процес е от спектъра на тази бащина, поставяща външни граници, а вътрешно приемаща любов. Феноменологичното (интроспективно) преживяване е за един здраво твърд воински дух, който свързва стимулите от външната реалност директно метакогнитивно със собствените дълбоки когнитивни схеми в несъзнаваното - съответно ги преобразува до адаптивните им потенциали, като част от това трансформиране е разтварянето на прекомерната им емпатийна болезненост до оптимална, здрава емпатия. 

Воински дух! 

Получава се един вид медитативна падаща стрела (когнитивна техника) - но, много по-дълбока от първоначално рационалната, аналитична такава. 

...

Орлин Баев, естествен психотерапевт



понеделник, 19 август 2019 г.

За качествата на естествения психотерапевт

Цветя. Автор: Венета Дочева


В статията си "Обучение в Естествена Психотерапия - някои параметри", споделих основните характерови качества, необходими в обучението и практиката на Естествена Психотерапия: 

-          Емпатия, голямо сърце, способност за искрена обич и великодушие
-          Достатъчно силен, прецизен и остър интелект, качествена памет
-          Способност за извършване на ядрени аналогии между отдалечени домейни и синтезиращо съвместяване на привидни противоречия
-          Вътрешно първенство на духовността като източник на всичко смислено в приключението на живота
-          Здраво стъпване на научната логика
-          Вдъхновена любознателност
-          Автентична спонтанност (забележи - не импулсивност, а спонтанност)
-          Изстрадана, смирена мъдрост, идваща от богат и нелек личен опит в житейския път
-          Способност за трансферно удържане в терапевтичния процес, самообладание
-          Преживяване на психотерапията като призвание
-          Постоянно себеусъвършенстване, преживелищно учене и равитие
-          Следване на пронизващ цялото същество себеактуализиращ вътрешен заряд
-          Висока мотивираност
-          Здрава дисциплина
-          Любящо търпение при систематична и неотклонна упоритост
-          Преливащо творчество, проявявано индивидуално като писане, танц, рисуване, визуални изкуства и др.
-          Известен вкус към психотеатъра и актьорското майсторство

…………………………………………

Автор: Венета Дочева
Няколко думи за горните качества. Аз, който съм ги описал, ги притежавам само в звестна степен. Всичко е относително. Хора сме – малки, обикновени твари сме и нищо не бива да се абсолютизира. Така че, описваните характерови черти и качества, е нужно да бъдат преживявани в някаква степен. По-важното е желанието да бъдат развивани и искрените усилия в тази посока. Човек цял живот извлича опит, пада, става, расте дори през погрешките си, служещи за храна на духа му, когато съзнателно се учи.  

И все пак, както казах, за обучението и практиката на Естествена Психотерапия, необходимо условие е искреният стремеж към разкриването на качествените характерови потенциали.
...

Емпатия и остър интелект, способен да прозира зад привидните различия, зад завесата от външна противоположност, вътрешното единство. Емпатията, или любовта, е най-важната за Естествената Психотерапия способност. Да обичаш, да си речно русло, през което протича онази невидима и неописуема, но преживяема през тялото и душата субстанция, която единствена придава на живота реален смисъл, виделина, красота и хармония.

Остър ум, упражняван обаче на фона на дълбоко смирение. Надуем ли се като нарцистични балончета, топлийките и на най-малкото неприемане и несъгласие с нас, спукват този балон, активират ужасите от които сме бягали с надуванети му и задействат „ухаеща“ на нездравост агресия. Остър, но смирен ум, подчинен на любящото сърце, широкото великодушие, силния дух, на същинския вътрешен Човек.

...

Духовност и научен фундамент. В Естествената Психотерапия приемаме изцяло съвременната когнитивна наука и стъпваме на стабилната ѝ, неоспорима база. В същото време осъзнаваме централната важност на вътрешната, качествена наука на любовта, мъдростта и истината. Духовност, но приземена, прагматична, изразяваща се в характерова стабилност, хуманна сърцатост, взаимопомощ, виждане на вътрешното единство при приемане външните различия, осъзнаване разумността на живота отвъд привидните му противоречия.
...

Спонтанност и вкус към психотеатъра – спонтанността е умението да следваме автентичността на същината си, във всек ижитейски миг. В автентичността собственото ни мнение е важно не поради наглост, а защото умеем да смиряваме его наглостта, за да провеждаме смисъла. Доколкото го имаме в себе си, дотолкова го виждаме в другите и с него в тях общуваме. Когато получаваме градивна ритика, приемаме я благодарно. Когато обаче не е такава, поставяме спокойните си здрави граници.

В терапията често се вживяваме в тази динамична хипнотерапия, психотеатъра. Изразяваме субличности на клиента, изобразяваме и преработваме житейски събития от индивидуалната му история... Преживелищният психотеатър изисква характерова гъвкавост и умението да „скачаме“ в непознатото с доверие в Себе си, способност за импровизация и преливащ творчески заряд. Колкото в по-голяма степен сме преработили травмите, страховете, тъгите и вините си, толкова повече потенциалът протича през нас, а психотеатърът се превръща в истинско блаженство.

...

Търпение, дисциплина, мотивация, трансферно удържане. Търпеливо вдъхновени и мотивирани сме дотолова, доколкото умеем да обичаме. Обичаме доколкото сме премахнали маладаптивните си характерови бентове, за да минава през нас любовта. Ттрпението и вдъхновената мотивация с акачества на любовта. Без тях, търпението деградира до болезнен инат, а битийната творческа мотивация (по Маслоу), до болната дефицитарна амбиция, тласкана от страх.

Дисциплината е умението ни да си поставяме външни граници при следване на структура и добър ред. Здрави са, отново когато са мотивирани от вдъхновението на извиращата отвътре любов. Без нея дисциплината се превръща от смислено усилие, в садо-мазо насилие.

Трансферът е ключова тема в успешната психотерапия. Удържането и на позитивните идеализации, и на негативните девалюации на клиента, при осъзнаване и подходящо преобразуване на собствения контратрансфер, предствляват една стабилна „скала“, за която псиичният процес на клиента се залавя, докато преработва собствените дезадаптивни съдържания и процеси и интернализира въпросната характерова стабилност. Нелесна, но и изключително благословена е професията на психотерапевта!
...

Автор: Венета Дочева
Вдъхновена любознателност,  постоянно себеразвитие и учене, изстрадана мъдрост, психотерапията като призвание.

В душелечението сме ефективни с казуси, в противоречията на които самите ние сме се раздирали, понякога доста дълго време. Тегоби, които в достатъчна степен сме разрешили, за да водим потърсилите помощта ни дотам, докъдето самите ние сме стигнали. Този процес на постоянно вътрешно развитие и външно учене продължава докле сме живи – добре е да го знаем. 

Психотерапията е особено изискваща професия и в момента, в който спрем да реализираме това житейско учене и да „лежим на лаврите си“, животът започва да ни изплюва от потока на благоссловията на благодатта си.

Естествената Психотерапия е професия. Но и нещо повече – призвание е. Мнозина колеги в съвремието ни се подлъгват по модата да учат психология и психотерапия. Някакси е тренди и фенси...  

В реалността, работата е изключително изискваща, нелека, предполага пълна отдаденост, парите в сравнение с влаганите усилия са достатъчно, но далеч не толкова, колкото в други поприща при същите или по-малки усилия. С течение на времето отпадат фалшивите мотивации: модната, финансовата, имиджовата, социално натрапеният скалъпен образ за брилянтният холивудски терапевт... 

Остава нелекият процес на постоянно вплитане в човешката душевна болка, тегавина и скръб, който за да бъде издържан и преживяван като благословия, водеща динамиката до качествено терапевтично развитие при отделните казуси, е необходимо да бъде изпълнен с много и искрено човеколюбие. Человеколюбие, резултат отново от преизобилната любов, течаща през собствените ни души, превръщаща професията ни в призвание.

Такива са, казано най-общо, нужните качества, за да бъде практикувана Естествена Психотерапия. Разбира се, поне в зародиш, в развитие и в готовност за разкриването им по време на обучителния процес, личния терапевтичен, но и качествен, силен житейски опит.
...

Накратко, Естествената Психотерапия е нещо повече от професия – съдба е!


Орлин Баев, естествен психотерапевт



петък, 16 август 2019 г.

Жива Земя




Жива земя! Все още жива, все още неубита от безжизнеността в сърцето на плешивата маймуна.

Как така хомо сапиенс се превръща в и държи като хомо психопатикус ненормалис? Като загуби същината, която го прави Човек - като пререже с алчния си егоцентризъм връзката с любовта, с Бога. Губейки любовта отвътре, изчезва и онова естествено преживяване на свързаност и единство с Живота, с ближния, с флората и фауната, с планетата и космоса. Тогава малките човешки закони са врати в полето, а вътрешните отсъстват.

Някой почва да говори за политика и икономика... Те са следствие и фиксирайки се в следствието, не променяме причините, а преливайки пустословие в злободействие, създаваме нови.

В душичката на човека са причините. Има ли го там Човека, всичко е наред - законите на Живота са там, вътреприсъщи са, битието става жива радост, изпълва се със свещен смисъл, а планетата се превръща в царство на красотата и хармонията. Защото ги има отвътре.

Понастоящем, казано къде метафорично, къде не, адът изпълзява и се настанява в душите и поведението на народа - оттам планетата се превръща в овъглено жесток ад.

Когато отвътре в човека има Бог, приматът метаморфозира до Богочовек, а Небето слиза на земята - планетата се превръща в земен рай.

...

Орлин Баев, естествен психотерапевт

понеделник, 12 август 2019 г.

Вътрешният страх

Беинса Дуно - Учителят


" Страхът е причина за големи злини в живота. Има два вида страх: външен и вътрешен. 

Външно човек може да се страхува от хора, от животни, от тайнствени неща, но този страх не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вътрешният страх.

За пример, някой е богат, страхува се, че утре може да осиромашее. Някой е здрав, страхува се, че може да се разболее. Някой е добър, страхува се, че може да изгуби добрината си, да стане лош. Някой е учен, страхува се да не изгуби знанието си, да стане невежа. Този е неестественият страх, от който хората трябва да се освободят. Мнозина намират като основа на този страх – страхът от Бога. Човек не трябва да се страхува от Онзи, Който го е създал. Достатъчно е да свържете мисълта си с Божията, за да изчезне всякакъв страх от вас.

Според мене, като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му да се удоволствува в живота. Човек се страхува да не осиромашее и да няма, какво да яде и да пие. Той се страхува да не изгуби здравето си, да не може да използува живота с всички негови удоволствия. Той се страхува да не стане лош, за да не изгуби доброто мнение и разположение на хората."

Беинса Дуно "С человечески езици" 1935 г.

Учителят. Великият Учител на любящата мъдрост, Беинса Дуно. Поклон пред Учителя!

Има нормален страх и страхуване. Нормално е човек да го е страх от огъня, от височини, от външни фактори. С мярка, страхът е полезен – при нивото на съзнание, в което живее съвременният човек, страхът е нормален механизъм, спомен за болката е. Спомен, тлаксащ към оцеляване, развитие и промяна. 

Ще дойдат времена, когато човекът ще живее изцяло без страх. На негово място ще бъде любовта, духовният разум, мъдростта. Засега обаче, човекът е в забавачницата на живота – едва прохожда, пада, става, греши, напипва пътя си, невротизира се или като лошо дете, садистично и егоцентрично унищожава всичко по пътя си...

Ирационалният, невротичният вътрешен страх – когато човек дебилно бяга от уроците му, е злина, изпиваща силите, отнемаща огромна част от потенциала, смисъла и радостта му. Когато обаче се вслуша в посланията му по характерова хармонизация, вътрешният невротичен страх се трансформира от мъчител, в благодетел.

Благодетел, който чрез телесните си и психични симптоми пряко води към характеровите дисбаланси и преработката им до адаптивни, акордирани с ритъма на целокупния живот. Хипохондрикът се научава да се доверява на Бога, тялото, съдбата и Себе си. Социално тревожният усвоява здравото себезаявяване, като външно социална проява на вътрешното му, смирено прегръщане на страха му от отхвърляне. Обсесивно конпулсивният опознава работата на ума си, превръща се в себевладеещ се медитатор. Паникьорът обиква плачещата отвътре му самотна изоставеност, на мястото на която заживява самостойна обич, единна с тази на Живота. Генерализирано тревожният допуска загубата на невротичния си свръхконтрол, за да се понесе с приемащо доверие в потока на сърцатостта си, която вдъхновено заявява в живота си. На зависимия му се налага да се разбере, да ползва въображението и молитвено/ медитативно да се освободи сливайки свободната си воля с волята на Бога.

Такъв психотерапевтичен процес представлява целият човешки живот, в който най-добрият психотерапевт, синхроничната неслучайност на житейската мъдрост, постоянно се стреми да ни синхронира с пулса на любовта.

В защитената среда на психотерапевтичния кабинет, се ползват аналитични, когнитивни, поведенчески, психотелесни, психоенергийни, хипнотични и др. похвати. Необходимо, но недостатъчно условие са при 50-на процента от случаите. При едни около 30 други процента обаче, при всички взаимни старания, усилията „удрят на камък“, докато не се прибави невидимия, диалектичен елемент на по-високата, синтетична визия на любовта. А тя е другото име на Бога... Когато и при споменатите 50% имплицитно и ненатрапливо се добави този вълшебен елемент, към необходимите условия на терапевтичните годности, познания и умения, се присъединява магията на любящата благост, в чийто контекст ползваните прийоми сработват с пъти и пъти по-резултатно.

Както казва Учителят Беинса Дуно: „Достатъчно е да свържете мисълта си с Божията, за да изчезне всякакъв страх от вас.“.
...

Винаги съм се учудвал на призивите за страх от Бога. За мен това е странно, или в най-добрия случай, начало на началото на свързването и единението с великолепието на безкрая. Не страх, а любящо единство с Бога, е зрялата позиция на Човека, поел отговрност чрез свободната си воля, едно с тази на Бога. Защото човек без Бог е невеж и жесток примат, нежели същностното величие, което реално е.

...

Орлин Баев, естествен психотерапевт



неделя, 28 юли 2019 г.

Заедно в различието



(Картините в статията са на Венета Дочева)

Написах статия за вестник Марица (или тук в блога ми), в която твърдя, че ядреният проблем на българина е липсата на вътрешна задружност, проявявана като социално добросъседство. В коментари към статията в социална мрежа, споменаваме ключови факти за заедността и индивидуалността, за единството и различието. Психодуховни, а оттам и психосоциални факти, които спазвани, поддържат обществото здраво и проспериращо, а нарушавани, неизбежно, по-рано или по-скоро, водят до нравствена и социална деградация и разпад.

..............................................

Кратка социално мрежова дискусия

Д: Не приемаш преимуществата на модерността и възможностите, които дава за индивидуална свобода, за лично пространство, което " заедността" и "комшулука" задушават, да не кажа газят 😀 И в други твои постове съм го забелязала 😉. Те са остатък от еснафския бит и душевност. Всъщност исках да каза, че българското общество е ригидно като обществен организъм. Няма сила, която да ме убеди в противното.

Орлин: Не знам как задружността и сърцатото сътрудничество пречат на индивидуалната свобода. Ако погледнеш диалектично, ще видиш, че поставяш фалшива дилема. Заедността е като черният дроб да си върши работата, далакът своята, заедно в общия организъм, докато са силно индивидуализирани и различни. Липсва противоречие. Индивидуализъм без заедност, е рак...

Говоря през метафора, разбираш. Някои качества не са времеви - не са минало или бъдеще - вечни са. Такова качество е вътрешното единение на задружността при все приемане на външните различия. Защото тази вътрешна заедност идва от любовта, а от нея пък човещината. 

С готовност ще се поуча, ако видя резон в думите ти. Но засега не го намирам. С обич!

Д: Едното не бива да пречи на другото, разбира се. Но в реален български вариант въпросните заедност и комшулук са подчиняващи на груповите норми, нетолерантни към особености и различия.

Орлин: Ок, стигаме до общност в разбирането си, отвъд крайностите.
Да, заедност, която пренебрегва външните различия, е обезличаваша и няма общо с любовта, от която задружността всъщност произлиза. А природно закономерното положение, е: заедност в различието. Вътрешно единство, проявявано като социални човещина и взаимопомощ, при външни индивидуални и също толкова закономерни различия.

Но, продължавам да стоя на твърда позиция, че без тази вътрешна заедност, всичко се срива.

Д: Така да!

...............................



Заедност в различието

Психодинамиката в социодинамиката

Искайки всички да бъдем еднакви на външен план, кастрираме индивидуалните особености и утилизираме профанно естествените интелектуални и поведенчески различия. Така премахнем ли социалната индивидуалност, преобръщаме нещата „с хастара навън“. Така преобръщайки нещата, едновременно в името на една тоталитарна уравниловка, се потиска автентичното външно различие и индивидуалност, както и се губи духовното вътрешно единство. Колкото и да се тръби за браство и равенство, самата му вътрешна основа е кастрирана, докато на външно социален план се практикува страхово потискане на индивидуалната инициатива. А това е „бомба със закъснител“ – трупа се огромно социално и вътрепсихично, невротично напрежение. Това е крайният комунизъм.

Забравяйки за вътрешното дълбоко единство, от което произлиза всяка автентична проява на хуманност, се фиксираме твърде във външната индивидуалност. Когато обаче е лишена от вътрешния духовен ориентир на любящото единство, нормалната социална индивидуализация се превръща в краен, егоцентрично-психопатен индивидуализъм, отцепен от ближния в заграбващия стремеж към още и още ресурс, с несъзнаваната цел сурогатно запълване на липсата именно на любящата цялостност. А това е невъзможен казус пердута – никаква власт, пари и озъбено бездушие не могат да напълнят безлюбието. Напротив, увековечават го. Това е крайният капитализъм, в който понастоящем функционираме.

Социодинамиката в психодинамиката

Нито едното от горните положения не е здраво – и двете са обречени на социална деградация и крах. Някои държави успяват да взаимстват най-доброто и от двете системи, в един социален капитализъм, в който държавата е силна, подкрепяща и устойчива (като Канада например...). 

Кои са тези най-добри социални принципи и процеси (някои, само щрихирам)? При капитализма, това са личната инициатива, предприемачеството, свободата на словото, поощряването на здравия индивидуализъм. При комунизма, това са постоянно проповядваните принципи за братство, общност, взаимна подкрепа, много силната държава, безплатното здравеопазване и образование, сигурната работна ангажираност... Както казах, някои държави ги съчетават в един социален капитализъм.



Липсващата квинтесенция - здравата духовност

Дори при такова съчетаване, носещо външна сигурност, се оказва, че в душите на хората още повече зейва екзистенциален вакуум и липса на смисъл, даже повече от този в „банановите републики“. Оказва се, че дори при много силна и подкрепяща държава, „стояща зад“ гражданите, при активно присъстващи нрави на взаимопомощ, успоредно със силна икономика и поощрявано предприемачество – въпреки това нещо липсва. Нещо, което прави процентът на депресирани и самоубийци в такива държави оромен спрямо този в „назадналите и диви“ такива.

В съвремието ни социализмът практически е минало, като някои по-интелигентни управници и държави извличат от него единствено полезното. Ето го съвременния свят – пари, власт, трупане, вещи, потребителство, още имане и сравняване със съседа, диво ползване на природните ресурси до съсипията им (човечеството е унищожило 80% от биологичните видове по време на развитието си, като 60% от 70-тте години на 20-ти век насам). 

Какво е положението в по-„дивите“ държави, знаем – самите ние, българите, живеем в такава. Но, дори в тези външно социално уредените, стабилните икономически, нещо силно куца, нещо отсъства. Ето, расти, развивай се, учи, просперирай – държавата е зад теб. Или избери да си обикновен работник – има предостатъчно от всичко видимо. Дори ако решиш да си безработен – държавата отново е с теб... В наши дни ако искаш бъди мъж, жена или някой от N на брой джендърни прояви – индивидуалното различие се толерира. Но, нещо невидимо липсва.



Каква е тази невидима квинтесенция? В съвременния свят липсва Бог! Да, Бог. Не антропоморфната проекция на несигурност в небесния дядо, татко или мама, нито институционализирано църковната манипулативна власт, не. Липсва Бог като естествените закономерности на живата, мъдра природа. Бог като принципите на любовта, мъдростта, истината, правдата, добродетелта, свободата, човещината, благодарността, смисъла, творческия безпредел. Бог като благодатта, която помазвайки живота на човека с мирото на вдъхновението, прави и от най-малкия и „обикновен“ миг и делничност чудо и поставя нещата на мястото им. Този Бог, тъждествен с Дао, с Дхарма, с принципите на разумния, целокупен живот, обхващащ една по-мащабна, цялостна реалност.

Липсва му на съвремения човек духовността. Споменавайки понятието, държа да го разгранича от религиозните изсмукани от пръстите догми, канони и мрачни сгради. Живата, здрава духовност липсва в съвремието ни (в опозиция на псевдодуховността – клик за прочитане).

Колкото и да извличаме и търсим най-добрите комбинации в хоризонтала на материализма (както по-горе разисквах), липсва ли вертикалът на духа, се губи самият диалектичен смисъл на краткото пребиваване в земния скафандър, в това тяло, на тази планета и социум.

Защо Бог (Дхарма, Дао) и здрава духовност? Защото само от Богопознанието произтича вътрешното мъдрознание за задружното взаимно единство не само с другите хора, но и с животните, растенията, с всички чувстващи същества, планетата, космоса и йерархията на съзнателността, надхвърляща малките предели на квадратните разбирания на съвременното човечество. Взаимно единство.

Вътрешно единство, при нормално външно различие. Човещина като ядро на всяка мисъл, чувство и постъпка, а в социален план, силна индивидуалност. Само така клетката работи за организма.


Оптималният социален строй

Относно социалния строй/ режим. Оказва се, че оптимумът е в един духовно социален капитализъм. Тоест, силна и закриляща държава, при живот в условията на една качествена нравственост, идваща от любящия смисъл, протичащ от здравата духовност, караща примата да бъде Човек. Тогава и индивидуализираното предприемачество естествено се съобразява с тази автентична нравственост и се управлява така, че да прави света по-красиво и хуманно пространство не за оцеляване, а за творческо живеене, стъпило на канарата на Богочовешката природа.

Не, не е утопия – естествен живот е. Естество, качествено различно от дистопията, в която съществуваме, првърната в психопатна норма. Не е – отклонение е. Има друг живот – красив, силен, истински. Знам го с безкрая си.

....


С обич, Орлин Баев





Скок на костенурка, Полет на жар птица

Жар птица

Бавно, но упорито и постъпателно. За шест месеца става тиква. А огромният дъб - за повече. Бавно, мотивирано, целенасочено. Ако в семето на живота си имаш програма за вековен бук, няма нужда да се стремиш да си пъпеш, както тръбят маркетинг изсилванията на околните бостани.

Бързай бавно , скачай като костенурка и лети като жар птица. Там където повечето изгарят, ти само се трансформираш и продължаваш.

Направи усилието - сега. А в следващия миг, следващото. Мерейки с аршина на безкрая, си готов за безпредела в развитието си, във всеки настоящ миг - да, точно сега!

...............

Орлин Баев

събота, 27 юли 2019 г.

Бързай бавно, стигай бързо. Овладяване на гнева.


В текста по-долу коментирам статията „Закон на непреживяната емоция“ и провеждам разговор относно начина за постигане на стратегически устойчиви резилтати при повлияването на дадена емоция и когнитивно поведенчески патерн. Тук най-горе в текста скицирам някои техники за справяне с гнева, като в дискусията пояснявам, че са истински резултатни в контекста на по-цялостна работа по себе си.

................................

Забележка: техниките имат нива на усвояване и приложение. Умишлено не ги обяснявам подробно. Работят оптимално на фона на по-цялостно себепознание, в контекста на упорито вършена психотерапевтична лична и групова работа по характера си. По-долу в дискусията обяснявам това.



Някои техники за справяне с гнева:

1)      Дразня се на това, което не виждам в себе си.
-          Регистрирай.
-          Погледни в себе си зад сляпото петно и проективното формиране на раздразнена реакция – виж и осъзнай сянката, която потискаш.
-          Приеми, разтвори, превърни.

2)      Благодарствена акция
-          Осъзнай надигащия се над безпомощен страх гняв.
-          Благодаря на ситуацията, че сега се отпускам в и зад енергията на гнева и се спускам в пораждащото я страхливо безсилие – смело го осъзнавам.
-          Самообладано и релаксирано дишам и продължавам да благодаря, галейки корена на гнева – страха, с любов. Самообладание!

3)      Стълба към долната земя
-          Какво означава за мен това поведение/ ситуация à наранява ме, пренебрегва ме, несправедливо не предава и лъже и т.н. à и какво? à дълбоко зад външния гняв, се чувствам като безсилен загубеняк, никой, нищожество, скапаняк и т.н.
-          Автоматизирирам това смело себепоглеждане, това проследяващо слизане.
-          Практикувам молитвено, смирено прегръщане на осъзнаваните собствени дълбоки вярвания – превръщат се в смела, автентична сигурност. (гневът е признак на дълбока слабост)

4)      Влизане в обувките
-          Дразнеща ситуация и човек/ хора.
-          Аз също правя това понякога или поне ми се иска да го правя.
-          Приемам лошото момче/ момиче в сянката си и извличам силата му до здраво асертивно себеусещане и поведение.


5)      Енергия
-          Осъзнавам, че дразнещата ме ситуация провокира в самия мен собствени скрити в мен самия вярвания – виждам ги à произнасям ги, наричам ги и ги чувствам като тези напрегнати усещания в тялото ми.
-          Усещам енергията на страхогнева зад телесните усещания – цвят, мирис, звук, допир, вкус на енергията, пулсация, тежест, посока на движение...
-          Дишам плавно през енергията зад телесните стягания à завъртам в друга посока, поставям приятен за мен цвят, мирис, вкус, звук, допир, пулсация и усещане à свързвам тази енергийна работа с промяната на вярванията в самоуверено самообладани.



6)      Молитва
-          Осъзнавам задействаните собствени страхливи, тъжни, наранени, безсилни вярвания, провокирани от външно дразнещата ме ситуация или хора.
-          Свързвам осъзнатите вярвания с телесните напрежения, представляващи техен израз à дишам през тях.
-          Моля се върху и през тези телесни усещания, съдържащи вярванията:

Молитва вариант 1:

Благодаря за живота. Благодаря за годините, а още повече за оценените и видени мигове.

Благодаря за илюзията на смъртта и съзирането на непреходното отвъд преходното. Благодаря за виждането на празнотата на този свят, когато е лишен от есенцията на смисъла, на Бога.

Благодаря за осъзнаването, че прощавайки, ми е прощавано, че несъдейки, не съм съден.

Благодаря за разбирането на трудните за мен ситуации и хора като върховни учители и огромно богатство, неслучайно показващо слабите ми страни и водещи ме към лекуването им.

Благодаря за визията на любовта, в която има само една воля - тази на Бога. Благодаря за уроците на доброто толкова, колкото и на тези на злото - защото са дясната и лявата ръка на Бога.

Благодаря за благословията да разбирам, а не да търся разбиране, да любя, вместо да жадувам обич, да давам подкрепа, вместо да я диря - защото давайки, получавам отвътре, от Бога.

Благодаря на Бога за всичко - и за скръбта, и за радостта, еднакво! Благодаря за уникалния шанс да бъда ученик в земното училище.

Благодаря!
...

Молитва вариант 2:

„Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!... Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!... Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!...“ 
Част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет
...

Молитва вариант 3:

Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;
при омразата нека давам любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото резонирайки със Себе си, се раждаме за вечен живот.


Франциск Асизки

7)      Гасене на гневния огън с водата на самообладаната сила.
-          Кутия кибрит à отивам в банятаà пускам водата (течаща или сипана в съд).
-          Представям си или си спомням дразнещи ме ситуации à осъзнавам задействаните в мен страхливи, тъжни, безсилни, наранени и т.н. вярвания à свързвам ги с усещанията в тялото си.
-          В пика на спомнянето на дразненето и свързването с вярванията в тялото зад него, паля клечка и я гася във водата à дишам и свързвам гасенето с отпускане и погалване на усещанията зад вярванията в тялото à променям ги в самообладана сила, телесно и емоционално спокойствие.

8)      Водна мантра
-          Същото като горното, но ментално, като си представям студената успокояваща вода, заливаща усещанията на вярванията à добавям кратка мантра, която съм свързал дълбоко със спокойствие à ом мани падме хум, Господи Исусе Христе сине Божий, помилуй мя, Господи, да бъде волята Ти, Слава Богу за все – и за скорбь, и за радость...

9)      Дела
-          Осъзнавам автоагресията при задържането на гнева в тялото си.
-          Дишам през нея, стапяйки осъзнатите вярвания за мигове.
-          Отивам и си казвам, правя, действам, променям ситуацията (когато е възможно и удачно)




10) Медитация

- Практикувай ежедневно медитация сутрин и вечер по час, ходи веднъж или два пъти годишно на медитативни оттегляния --> няколко години (поне)
- Осъзнай ситуацията, пораждаща гняв --> пусни стимулите ѝ да те свържат с усещанията на базисните вярвания в тялото ти, които вече познаваш добре.
- Залей усещанията с медитативно самообладание (equanimity) --> наблюдавай как енергията зад усещанията се преобразува до още повече самообладание. Живей с мощно самообладание на духа!




..................


Разговор във фейс групата Естествена Психотерапия

Орлин: В кратката статия виждам частична истина. Посланието е, че когато се премахне отричането и потискането и емоцията се преживее, зарядът и изчезва. Дотук добре - така е. Ако обаче емоцията е просто изливана, разреждането е само за известно време, след което следва ново акумулиране на същия заряд. Така е със страстта, с гнева, с тъгата, със страха. Нужно е да се случи нещо различно, за да се канализира енергията на емоцията в друга посока. При скръбта, с която се дава пример в частичната статия, понякога (не винаги) е достатъчна известна социална активност, време, появата на нов обект. Понякога обаче външните фактори не са достатъчни и е наложителна промяна в разбиранията, отношението, възприятието... При другите емоции едното вентилиране, е необходим, но недостатъчен фактор за стратегическото им овладяване. Ако човек просто се гневи, ще се гневи пак и пак. Когато обаче прихване гнева си осъзнато, той се преобразува просто в спокойна мотивация за развитие. Ако човек просто си се страхува, е възможно да е страхлив и цял живот - когато обаче поработи със страха си осъзнато, той се превръща в решителна смелост. Ако човек просто излива страстта си, не след дълго зарядът и се акумулира пак и пак. Когато обаче я прихване с любовта си, мощта и се трансформира до наситено вдъхновение. Та така - позволяването на едното сурово изразяване на емоцията е само старт.В статията обаче това не се казва. Добра е, но частична ...

Д: Орли ,можеш ли да Споделиш един кратък конкретен пример за начин на превръщане на енергия на силен яд,гняв във положителна мотивация във конкретен контекст - да кажем в рамките на 30 минути три пъти ти отнемат предимството по време на шофиране.Благодаря ти предварително.

Орлин: То е като с музиката. Или като бойните изкуства. За да можеш да свириш симфонията в мига на концерта, ти е било нужно време да я научиш. Почнал си от нотите и детските мелодийки... За да можеш в момент на агресия да проявиш самообладание и на най-високо ниво (бойните изкуства имат вътрешна, психична страна), да не отвърнеш със същото, а да не приемеш обидата, да няма за какво в теб да се захване, си започнал от а-б на приемане на паданията, на болката и агресията спокойно, стоял си в собствените си страхове и безсилия с години, докато си ги превърнал в самообладание. Същото е в примерната ситуация. Нужно е да си виждал фалшивите си подсъзнателни ноти и да си ги превръщал в спокойната музика на силата си. А истинската е на слабостта... За това техники и методи много - учат се. Принципът обаче е този - за да реагираш на мига качествено, си работил със собствените си некачествености. Като няма за какво в теб нечия обида да се закачи, остава си негова към него си...

Д: Орли въпроса беше как вечеее сформиранта негативна емоция в мен да я канализирам във неагресивна форма ?

Орлин: Именно на въпроса ти отговарям, Димитър. При това обяснявам защо директната техника, била тя благодарност, когнитивна, молитва, тес, чиста медитация и т.н. , действа само ако ситуацията резонира по сила с вече свършена по-цялостна вътрешна работа по себепознание и себепреработка. Надявам се вдяваш.

Какъвто и директен метод да се ползва, работи само ако е свършена по-цялостната вътрешна работа, отвъд големите думи и тръбящи реклами...

Ето един директен метод. Дразнене от другия шофьор à благодаря ти за ваденето на страховете ми зад гнева от ... (Собствените - слабост, безсилие, унижение, малкост, злоупотреба, нараняване, несправедливост, пренебрегване...) à ползвам ситуацията за преобразуването им до спокойна смелост à с усмивка у благодарност присъствам в осъзнатия вече страх зад гнева à издържам го с любящо себеприемане à превръща се в самообладана сила.


Д: Сложно е Орлин .За съжаление не успях да вдяна нищичко но нищо всичко с времето си.Благодаря за отделеното внимание.

Орлин: Сложно е ако не си свършил работата си и очакваш повърхностното магично решение/ методче. При това нещо важно се появява на "сцената" на емоционалния живот. Рационалният интелект, колкото и да е висок, никак не е задължително да корелира с висока емоционална интелигентност, лекситимично себепознание и емоционална зрялост... Удивявал съм се на този факт многократно. Ще пиша повече за това след малко - благодаря също. ( Относно гнева - винаги зад него стои страх - най-често неосъзнат, невиждан и отрипан. А понякога, по-рядко, тъга, представляваща резултатът от виновен гняв, обърнат към себе си... Но, в основата на генезиса на тъгата отново е страхът).

Д:  ,,Нужно е да се случи нещо различно за да се канализира енергията на емоцията в друга посока,,това са твои думи Орли.Ее въпросът ми е какво точно трябва да се случи в конкретна ситуация за да се случи нещо различно което да канализира е енергията на емоцията в друга посока.

Орлин: Да си вече осъзнавал многократно какво стои зад гнева ти - какви страхове са отдолу. Да си ги съзнавал, преживелищно да си "ходил" при тях, като си "слизал" от гнева в тях и си се научил да ги разтваряш до самообладание, което пука и външния балон на гнева. Това е процес . Ползват се техники, или не. Но е процес. Тогава в ситуация, дадена техника работи. По-горе споменах една - благодарствена акция. Има други стотици - те са като марките коли. Не те са важни, а шофьорът. Та, схеми има и е добре че има. Работят, когато е разширено съзнанието до разтваряне на вече осъзнати наличности.

Д: Хайде да ни споделиш ако обичаш как конкретно като се хванеш във вече случил се,хванал те гняв можеш да трансформираш тази емоция в друга ?Поне една конкретна техника споделете, те може би са хиляди из нета ама аз нещо като конче с капаци не ми се 3 отдало досега да прочета дори една техника максимално бързодействаща.


М: Ако си във вихъра на емоцията е практически невъзможно да стане на момента. Иска се предварителна работа. Няма вълшебна техника ей така, само по себе си...или поне на мен не ми е известна. Всички техники, за да работят искат предварително проиграване. Приемам, че наистина търсиш работещ вариант, а не е чисто заяждане, нали?! :) Има сравнително лесен вариант - телесен отпечатък на емоцията. Работи се от спокойно и уравновесено състояние на двойки противоположни емоции. От неутрално състояние, първо в негативната, обратно в неутрално състояние, в позитивната и се връщаме в неутрално състояние. Използва се визуализация на ситуация за провокиране на съответната емоция и следим къде в тялото се заражда и какъв е пътят и. Постепенно я усилваме до границата на поносимост, през цялото време наблюдаваме как се развива в тялото. т.е. запаметяваме телесният отпечатък. След известно време работа е сравнително лесно да се разпознае емоцията още в зародиш и да се неутрализира с няколко дълбоки вдишвания и издишвания примерно... За трансформация вече се изисква по-дълбока работа- Орлин доста добре го е описал.

Д: Орли тези неща са ми ясни знаеш много добре.Говорим за случаи в които Бай Пенчо няма време за такива времеемки преработки а е яко в динамиката на живота и иска нещо което да работи бързо в ситуация за да не ги избие нещастниците по пътя дет редовно му вземат предимствого да речем.Има ли такива конкретни техники или не за такива случаи .Няма какво толкова да го Думо-сваме.

Орлин: Друг пример - техника на вътрешния диалог и базисните вярвания. Ако в продължение на известно време си се научил да осъзнаваш автоматичните мисли и базисни вярвания зад тях (има, техники за това), да ги регистрираш осъзнато и променяш изкривяванията в информационния им поток през една здрава връзка с реалността, имплозия, евентуално молитва и т.н., в мозъка ти са се образували нови невронни връзки. Продължил си да се тестваш чрез умишлено поведенческо излагане на стимули, които преди са те сривали ( предизвиквали са паника, ужас, или - коментирания в случая гняв и подлежащия го страх) - практикувал си работа с вътрешния диалог и базисните вярвания по един или друг начин, продължил си да се излагаш на все по-големи стимули поведенчески-социално. Оказва се, че работата с мисленето е създала различно емоционално отношение. Променил си базисните вярвания за себе си, света и другите в подобни преди дразнещи или плашещи те ситуации. А в мозъка си си създал нови пътечки, по които в същата ситуация сега протича информацията - вече наситена със спокойна реакция. Оказва се, че обидите на шофьора (примерно), няма за какво в теб да се закачат. Осъзнаваш, че с думите или поведението си не обижда теб, а себе си.
Но, за да работи СЕГА, е нужно да се поработи във всяко сега, докато работи в ситуацията СЕГА. Вече писах, но повторението е майка на... 

Та, за да не избие "нещастниците по пътя", Пенчо е нужно да види с помощта на една или друга техника, водеща го през процес на разширено осъзнаване, че нещастникът с неговите страхове седи в него самия. Виждайки го, пак с помощта на някои от хилядите техники, Пенчо се научава да преобразува вътрешния си нещастник, когото вече смело е видял, смело си го е признал, смело го е обичал, успокоявал когнитивно, хипнотизирал, молитвено, медитативно, поведенчески пак и пак. Тогава в ситуация, която преди го е карала да натиква навътре нещастника, докато го проектира навън в другарчето си съпътник, реагира през призмата на спокойствие - променил е базисните си вярвания, променил е нещастника в самия себе си, превърнал го е в щастливец. 

Искайки да реагира на мига различно без да е свършил тази вътрешна работа, най-много с позитивно мислене и малко дишане или само с повърхностно ползване на коя да е, колкото и добра да е техника или алгоритъм на действие - искайки това, най-много да потисне страхо-гнева си, който да измести после върху жена си, купето си и т н. 

Директната техника, без интензивен процес по вътрешна себепреработка, действа когато външният стимул е достатъчно малък или когато човекът вече е естествено до някаква степен изчистен от маладаптивни базисни вярвания. 

То е като свиренето на симфония - казва някой: " Искам да свиря прекрасно сега - кажи ми работещия алгоритъм " Ок, няма проблем, казвам го. За да го реализира обаче, е нужно малко работа, сформираща нови навици вътрешни и външни, нови неврални пътечки. Казваш - ясни са ми тези неща... Никак не съм сигурен, че са. Споменах за разликата между рационална интелигентност и преживелищна лекситимия. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто и пето е да го правиш, казва Хайтов, с малко мои добавки...

На по-високо ниво, се случва едно чисто емоционално-медитативно и на мига и на място заливане на старата реакция със самообладание иноеихвяшянето, канализирането и в тази на самообладание. За да работи това обаче, освен стабилен опит в медитацията, се изисква известно преминаване през подготвителния аналитичен, когнитивен, хипнотичен и поведенчески процес - колкото е нужно. При всеки е различно, според силата и качеството на наличностите му.

Д: И все пак кажи ми как да помогнем на Бай Пенчо от горния пример ?



Орлин: Казвам. Иска ли, ще му помогнем. Не иска ли, непоисканото добро е зло и всъщност питаме не за бай Пенчи, а за неосъзнатия му в самите нас еквивалент или за сенчестите си дерета, от чиито драки силно бягаме и с които гневно дерем другите.

Д: С една дума, заключението на включилите се в тази поддискусия е че няма ,,такава,, техника за Бай Пенчовците .Има техники, но само за хора които имат някаква минимална предварителна подготовка,тренировка,себепреработка. Благодаря ви за включванията .За мен си остава отворено Търсенето на супер скоростната техника чудо в стил Нлп.

Орлин:  Човек, мастър нлп практик съм и преподавам хипноза от години - техники много. Някои са по-добри, други по-малко, а какви са, ги определя ползвашият ги "шофьор". Минал съм по твоя път. Не говорим за примера с шофирането, а за настройката към живота въобще. 

Стремим ли се към супер великолепната и относително лесно действаща техника, всъщност отбягваме собствена вътрешна нелесна трудност, от която упорито извръщаме глава и затова преживяваме в живота си повторяемо ... 

Когато сме готови за един относително нелек, но затова пък водещ към силни резултати път, парадоксът е, че промяната и реалните резултати идват доста бързо. То е като при страховете, с които постоянно работя, бих казал, достатъчно успешно. Докато настройката е: искам това да се махне сега, не го искам, гарснцията че ще продължава, е сигурна. Когато отношението стане: "Готов съм да преживявам това ако е нужно още сто години и сто пъти по-силно, но ще се уча и ще растат, ще послушам скритите в преживяването уроци!" - тогава парадоксално закономерно, справянето е сигурно и в съвсем приемливи срокове.

Д: Орли просто днес не успяхме да се срещнем и това е .Но това си е за днес .Аз продължавам да те следвам защото много гледни точки,прозрения,знания съм си взел от твоите интернет споделености,публикации и знам че ще има още занапред какво да си вземам.

Орлин: Неразбирането не можахме да го превърнем в разбиране и угаждането на его илюзии да превърнем в посока цялостен смисъл, не можахме, да... Но, благодаря - настройката ти е типична и ще е полезно за мнозина.

.................

Орлин Баев