За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

събота, 21 януари 2017 г.

Мъж – Жена, взаимоотношения

Как да бъда с качествен партньор?

       Като бъда добър партньор, добра компания на самия себе си.
       Като се познавам, преодолял съм страховете и комплексите си. Сянка.
       Мъж и жена, отвън и отвътре. Анимус и анима.
       Мъж и жена – естествени полови различия и роли.
       Синхроничност – отвътре и отвън.


Какво всъщност искам от партньора? Някои незрели и несъзнавани очаквания

       Предимно и само разтоварване и задоволяване на нагона? 

       Желана мечта? – проекция
       Менторска връзка.
       Двоен сляп опит, сляпата неделя…
       Избавление и повторение, от трън та на глог.
       Власт, ред, контрол…
       Бий ме, обичам те…

С такова партньорище не искам да бъда!

       Липса на себеуважение, срамежлив, свит и плах, автоагресивна зависимост от чуждото мнение, вкопчен за полата/ виснала за врата, фантазьор и дървен философ.
       Дребнав, скръндза, стиснат, скован, по релси…
       Егоцентричен самовлюбен нарцисист, свръх-властен, садистично контролиращ, ревнивец, приема те за собственост.
       Липса на хигиена, мързел, пасивност, неамбициозност, липса на цели и развитие, пошлост, грубост, примитивност, отсъстващо чувство за хумор…

Харизмата е уханието на душата 


       Самоувереност, обич към себе си, просто защото дишам, висока мотивация, ясни цели, присъствие на вътрешен смисъл, нравствени ориентири и щастие, ревност в хомеопатични дози, безусловна вяра и подкрепа на партньора, не половинки, а две цялости в обща посока, спонтанност, интуитивност, творчески дух, здрав егоизъм, граници и здрава агресия, щедрост, хигиена, уникална автентичност, хумор, сексуалност, постоянно учене и растеж, оригиналност, емпатия, жива етика отвътре, автономно самоопределяне, призвание…

 Качествена връзка. Конкретно! Какво иска жената от мъжа – идеалният мъж в близката далечина…

Някои противоречащи си, противоположни и взаимоизключващи се женски желания към мъжа, примирими само през диалектичния синтез на цялостното му себепознание. Извод: самото естество на жената подтиква мъжа към развитие - вътрешно и външно!

-          Успешен, кариера, състоятелен
-          Да позволява независимост
-          Да е силен и мъжествен
-          Да е добър бизнес ловец
-          Да е стабилен в изборите и решенията си
-          Да е алфа мъжкар
-          Да се чувствам сигурна с неговата мъжка сила
-          Да ми е опора материална, социална, ментална
-          Да е амбициозен, борбен победител
-          Да е смел авантюрист
-          Да е мъжествен лидер в работата и социума – статус
-          Да е високо тестостеронов, сексуален и завладяващ
       - Да е харесван и желан от жените
       - Да има много свободно време за мен
-          Да обгрижва
-          Да си говорим много и  да ме разбира
-          Да помага с домакинството и децата
-          Да ме слуша
-          Да ми е верен
-          Да е романтичен стихотворец
-          Да ме обича и отгатва какво искам
-          Да е чувствителен и нежен
-          Да е опитомен домошар
-          Да изостави тези приятели пройдохи и да прекарваме много време заедно и с приятелките ми
-          Да пазаруваме заедно и да знае какви подаръци искам
-          Аз да съм му единствената







Какво иска мъжът от жената?

       Да е емоционално топла, подкрепяща и мотивираща към мен. Да ме накара да се почувствам силен, умен, способен.
       Да е сексуално приемаща и стимулираща енергията ми с любовта и възхищението си към мен.
       Да ме обича, чувствено да ме вдъхновява  и стои зад начинанията ми приемащо.
       Да захранва конкретната ми мисъл и решения с интуицията си.
       Да е красива за мен, да събужда естетичното ми чувство, за да служа на красотата ѝ.
       Да е хранителка на домашното огнище и грижовна майка.
       Да ми е вярна и лоялна към мен.
       Да е жена, силна през женствеността си, вместо объркана мъжкарано феминистка.

Някои посоки:

       „Уважавай родителите си, за да бъдеш щастлив и живееш дълго!“ – Библията
       Имай ясни договорености във връзката си – картите на масата. Развий лекситимия!
       Отвъд четенето на мисли – изрази се директно.
       Реши проблемите си, за да не ги „бършеш“ в партньора, или за съществуването на странното явление психотерапия и животното психотерапевт, което не хапе.
       Познавай невербалния език.
       Нива на комуникация  - казване зад думите.
       Искреност отвъд тайните.
       Лично време и общи дейности – баланс.
       Ясни граници, роли и взаимопомощ!
       Разтвори се за духовните принципи и съзнание – приземено!
       Мръсен секс, чиста любов.
       Отвъд ролите – сърдечното приятелство, което остава над всичко!


Още tips за добри взаимоотношения

       Добри и качествени приятели.
       Обич и уважение към другия пол.
       Комплименти – на себе си.
       Искрени, любящи комплименти и поощрение на партньора.
       Спокоен отказ, със себеуважение и обич към партньора.
       Сваляне на модели – отработи в себе си качествата на хората, на които се възхищаваш.
       Хлопай и ще ти се отвори – не задължително вратата, на която хлопаш, но със сигурност. Отвъд „Искам точно този/ тази!“ Нека е лесно, защото ключът пасва на ключалката лесно.
       Прави, смени гъвкаво правенето, опитай, провери, смени посоката. Ходи по път, който води където искаш. А знаеш ли какво е то?
       Огледалце, я кажи – възхищавай се на себе си, безусловно.
       За бившия – или добро, или нищо.
       Работи професия, която те вдъхновява и зарежда.


Да се уважаваш

       Чужд партньор? Не, благодаря!
       Ако си сам, какво правиш, за да не бъдеш? Вътрешна работа и активни външни действия!
       Ти и той/тя – пробваш да променяш мрънкайки или променяйки себе си, другият те следва или отпада?
       Да правиш каквото казваш и изискваш – не на двойните стандарти.
       Поддържаш ли се? Спорт, дрехи, грация, чар…





Чаровно съблазняване или благо вадене на душичката с памук

       Рапорт/ синхрон
-          Интуитивно вчувстване, емпатия
-          Разбиране и ментално отразяване
-          Отразяване на езика на тялото
-          Синхрон в езика, лексиката, темпоритмиката, ползвания жаргон…
-          Дрехи, походка, поглед, жестове
-          Отново: харизма, чар, идващи от автентична самоувереност!

Закотвяне в самоувереността 

       Трениране на самоувереността: нлп/ хипноза сесии
       Предизвикващо поведение
       Работа с мисленето
       Пренаписване на спомените
       Визуални, телесни, звукови котви за самоувереност.



Кой избира и решава при флирта? 

       Жената избира измежду избралите я мъже
       За да избере жената, е нужно мъжът вече да я е харесал и избрал съзнателно или несъзнавано
       Жената има последната дума при избора, но въз основа на мъжкото харесване
       Ако мъжът не харесва жената, кауза пердута е тя да го преследва
       Ако обаче той я харесва, упоритостта му може да повлияе на избора ѝ


Още синхрон и водене (естествено съблазняване) Жена – Мъж

       Мрънкаш и триеш сол на главата му и очакваш промяна? Надали!
       Вместо това: обичай го безусловно, подкрепяй малкото момченце в него с пълно доверие в него, давай му искрени подкрепящи комплименти, изтъквай силата, ума и качествата му пред хората. Тогава леко вмъкни посоката. Ако си мъдра жена, той с готовност ще я подеме, мислейки си, че сам я е избрал или дори знаейки, че ти си му я дала!





Мъж – Жена

       Викаш, блъскаш, обиждаш и очакваш да се промени? В арабския свят може и да се подчини, но в свободния свят, надали!
       Вместо това: дай ѝ сигурност материална, финансова, социален статус, бъди емоционално стабилен, така че тя да има опора в теб, давай ѝ комплименти с възхищение, хвали я пред хората искрено, опознай жената в себе си (душата си), а тогава разбирай и жената до себе си. Тогава тя с любов и радост ще те обича и подхранва общите ви посоки!

Граници и достъпност

       Бъди приятелски достъпна/ ен, усмихнат/а, но когато не желаеш прекрачване на
определена граница, постави я ясно и категорично.
       Докосване в партньорските отношения – сетивен глад.
       Прегръщай повече и от сърце.
       Интимността не е само секс – милувка, ласка, галене, масаж…









БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАТЕЛНОТО ПРОЧИТАНЕ И КРАСИВИЯ ЖИВОТ, КОЙТО ЖИВЕЕШ!













Орлин Баев


Творчески постижения в зоната на възможностите

Г-н Баев, вие се занимавате професионално с лечение на човешката душевност. Какво подтиква хората да поставят рекорди?

Има два типа мотивация: дефицитарна и битийна. При първата човек се стреми към постижения, понеже в него има липса, има страх. Зад него е сопата на страха, а пред него морковът на постижението. Каквото и колкото и да се постигне така, истинско удовлетворение няма, понеже самото постигане се явява социално и поведенческо следствие от психичния механизъм на изтласкване и така увековечаване на страховете.

При битийната мотивация, нещата стоят различно. При нея, главната движеща сила е не страхът, а творческият напор, любовта, която напира и не може да не се прояви. При битийната мотивация самият процес на творене вече възнаграждава, през всеки миг от провеждането на творчеството, тъй като човек се превръща в поток, в проводник на вдъхновение, идващо от огромен потенциал. Превръща се в жица, през която тече благодатното напрежение на въодушевлението, на зарядите на любовта, мъдростта и свободата да бъдеш сътворец на Твореца. Самият процес, пътеката, а не толкова целта става важната, а наградата е огромна. Когато фокусът е в процеса и външните, социални резултати са далеч по-големи и естествено постигани, като обаче акцентът е вместо в търсене на компенсаторна оценка, налагане и блясване над другите, както при дефицитарната мотивация, в неимоверната радост от творческия акт, във всеки миг, във всяка пулсация на творящото, обичащо сърце.

Рекордът представлява напускане зоната на комфорт и навлизане в зоната на възможностите. Само в нея човек живее, разширява се, достига до непознатото, осмелявайки се да покори непознаваемото с ординарния, плосък ум, но постижимо с разума на същността.

-Какви емоции поражда поставянето на рекорди в хората?

За мен само мотивацията, тласкана от творческия дебит, е реалното творчество, водещо до естествени рекорди, до разширяване на познанието и социалната себеактуализация, на фона на вътрешно себепознание – така че, за този вид мотивация ще говоря!

Когато човек твори, малката личност смирено притихва, а огромна енергия преминава през него. Това е енергията на любовта. А любовта е всичко. Тя носи смисъл, радост, познание за призванието и посоката, дълбоко удовлетворение, благодарност, оценяване на всеки най-малък миг в живота, виждан като чудо, възторг и преклонена възхита пред красотата и мъдростта на битието.

Думичката рекорд е поредната привнесена в българския чуждица. Преведена, означава постигане. Истинското постигане е реципрочно и цялостно, холистично. Доколкото отвътре имаш достъп, доколкото и докъдето си постигнал потенциала си, дотолкова и външно постигаш пробиви. Доколкото отвътре разкриваш гения си, дотолкова и външно го проявяваш в областта, в която твориш, била тя наука, изкуство, религия, култура или дори спорт. Защото и спортът може да бъде път (До, Дао) към потенциала, към целостта. Практически целият живот е такъв път и само живян в творческата зона на възможностите, довежда до рекордите, до постиженията на потенциала.

Иначе говорим за рекорди, достигани от дефицитарната, страхова мотивация, при която едно его се конкурира ожесточено с друго его в танца на сенките на невежеството. Оставям някой друг колега да зарови главата си в пясъка и поговори за такъв тип постигане.
Аз само ще кажа, че при битийната мотивация и постижения имаме сътрудничество, взаимопомощ и радване на успехите на другите, нежели конкуренция!

-Има ли някаква възрастова граница за поставяне на рекорди?

Когато кажем рекорди, в представата ни обикновено изниква гласът на някой спортен коментатор, екзалтирано обявяващ как някое момченце или момиченце до тридесет години е напрегнало телцето си и е постигнало някое „величайшо“ телесно помръдване… Какво пародийно клише…

Достойните за възхищение върхови постижения обаче неизменно са резултат от човешкия дух, проявен в сферите на религията, изкуството, науката, културата. В тези домейни опитът и годините са единствено огромен плюс, докато когнитивният апарат, проявяващ творческия процес, работи добре. А при талантливите и гениални творци, достигащи до такива постижения, умът остава свеж и млад до последното житейско мигновение. Няма възрастова граница за творческото вдъхновение. Когато целият живот е бил посветен на Твореца и творчеството, той до края си е живян в постоянно разширяване предела на възможностите, водещо до естествено продуциране на вътрешни и външно социални постижения (рекорди), резултат от вървенето по пътеката на любовта.

- Какви хора постигат повече? Има ли полова разлика при жените и мъжете?

Статистическите изследвания показват, че жените като цяло са по-средно статистически като популация. А мъжете варират в широк спектър, от посредственост, до гениалност. Но, това се отнася до външните постижения. Ако приемем, че най-великото постижение е способността да обичаш, то жените определено водят по точки.

В живота двата типа мотивация, които споменах, се преливат. Често, когато над човека се струпат болести, нещастия, несполуки, нещата са на живот или смърт. Тогава му се налага да преосмисли живота си, да се смири и акордира с ритъма на Битието. Тогава в него потича реката на творческия потенциал и съответно постиженията, рекордите, не закъсняват. Но, както казах, мотивацията която се ражда от такова акордиране, в твърде различна от сенчестите илюзии на его гордостта, амбициозно налагаща се над друга его илюзия.

-Защо децата, които поставят рекорди са по-малко от възрастните. Има ли нещо в детската психика, която ги кара да не се стремят към такива постижения?

Децата нямат нужда да поставят рекорди. Защото всички върхови постижения в крайна сметка стигат до извора си, до любовта. А тя винаги е щастлива, игрива, светла, каквито са децата. Те вече са там, накъдето гениалните са се устремили.

Илюзия е да се мисли, че човек открива нещо ново. Каквото и познание да е: научно, артистично, културно и т.н., то винаги е било тук, в света на възможностите, в по-големия, целокупен живот, от който нашето световъзприятие долавя милиардна част…

-С каква нагласа трябва да е човек, за да постигне рекорд или да подобри такъв?

Трябва да прелива от творческа мотивация, да вярва на живота, съдбата и позицията си, да обича сферата в която се занимава, да е изключително търпелив, постъпателен и целенасочен. Защото върховите постижения не са някакъв моментен взрив, а са резултат на години и десетилетия упорита, вдъхновена работа, на която се явяват само видимия връх.

-Как се отразява постигането на такива на същността им?

Когато човек направи пробив в областта си, неминуемо осъзнава еквивалентната си позиция с всеки друг талант или гений. Затвърждава се една способност за самостоятелно мислене и решения, посоки и изводи на високо ниво, независеща от зомби клишетата на тълпата. Истинският творец обаче няма да се дуе, а винаги ще каже: „Не съм аз, Бог е (потенциалът, Дао), който преминава през мен. Просто се научих да му позволявам да тече през смирението ми!“

-Оценяван ли е българинът, когато постигне нещо подобно или по-скоро преобладават завистта и злобата?

За българския казан, на който пазачи не му трябват и за „на Вуте да му е зле, не на мен да ми е добре“, знаем добре. Българинът обаче умее да се възхити и признае постиженията на брата си, но едва когато са наистина на високо ниво. Голям чуждопоклонник е българинът – бизнес гурута от запада, духовни от изтока, а все що е българско се неглижира, поради проекцията на собствената ниска самооценка в него. Масово в България и българите се загуби любовта, нравствеността, принципите, идеалите, здравото национално достойнство и самооценка. А без тези принципи и качества никакво истинско постигане не е възможно. Но, има много талантливи и гениални българи, а България ще я има, оптимист съм!

- Има ли някакво упражнение за ума, което засилва волята и кара хората да вървят нагоре?

Визуализация, медитация, молитва, дихателни практики, чист и силен живот, устрем към Бога, преработка на отнемащите от потенциала страхове чрез осъзнаването им и промяна на мисленето и мирогледа, живот от любов и смисъл, мнемоника и в крайна сметка, над всичко, както е казано: „Познай себе си и ще познаеш вселената и боговете!“…

-Какъв личен рекорд сте постигнал вие самият?

Истинските рекорди са в ежедневието. Постигам рекорд всеки път, когато се възхитя на снега или дръвчето, на кученцето или се усмихна на случаен минувач, докато отивам на работа. Постигам върхов рекорд, когато обичам съпругата си и живея в мир. Поставям рекорди всеки ден и с всеки пациент, защото за да се случи промяната, е нужна пълна, до последна капка предано-отдаденост на ума, сърцето и волята ми.

Поставям светъл житейски рекорд, когато осъзная неслучайността на всяка ситуация, свържа я с вътрешните си уроци, благодаря и ги уча спокойно и с доверие в мъдрата синхроничност в бита ми.

Най-великите рекорди не са за пред хората, а за пред Бога!

...............................
(Горният материал представлява интервю за вестник)




Орлин Баев, психотерапевт 

сряда, 18 януари 2017 г.

Диалектичен свят

Единство или борба на противоположностите? Зависи от преживяващото ги съзнание!
"Тъжната истина е в това, че реалният живот е пълен с неумолимо действащи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със смъртта, щастието – с мъка, а доброто – със зло. И ние дори не може да бъдем сигурни в победата на едното над другото. Животът е поле на тази битка. Винаги е било така и така ще бъде. Ако не е – животът свършва. Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота." Карл Юнг
Не виждам защо да е тъжна, но е истина. Опитът ми в житейската пътека ме навежда на извода, че противополюсите са в битка, когато животът е живян откъснат от принципите на Битието, Дхарма. Когато любовта, мъдростта, свободата на творчеството, наситено с вдъхновение присъстват, противоположностите не са в борба, а в любящо единение. Атомният разпад се превръща в ядрен синтез. Доброто престава да препоражда злото в отричането му, както злото отхвърля доброто, докато всъщност се нуждае от него, както сянката от светлината си. Доброто става по-меко и фино, по-истинско и зряло, когато прегърне противоположността си. А злото престава да е зло, а се преобразува в естествена градивна, витална енергия, подхранваща целостта. Мъжът люби жената, а тя го обича! А животът едва тогава истински започва, превърнал се от поле на битка, в изява на смисъла!
Орлин Баев

неделя, 15 януари 2017 г.

Евангелие от Матей 7

Художник: Венета Дочева
“1. Не съдете, за да не бъдете съдени;
2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.”

Не съди, за да не бъдеш съден, казва мъдрецът. Многопластово послание. В този свят сме, за да се учим, за да трупаме нетленни съкровища във вечността си, взаимодействайки с преходността. Противоположно на съденето е обичането. То приема, синтезира, обединява, включва, обема, слива, вместява, съвместява, сдобрява, кооперира в ритъма на заедността. Не съди, за да не бъдеш съден, каквото посееш, това ще пожънеш, който нож вади, от нож умира, създай причината на хлопането, за да се случи следствието на отварянето… Причинно следственият закон, карма. Нещо повече – карма, която адекватно живяна, по законите на вечността, води до Дхарма, до божествения свят, до същността.

За да съди ли е тук човек или за да се учи? Когато съдиш, автоматично проектираш невидимата си подсъзнателна греда зад сляпото петно на себенепознаването си в сламката на ближния си. А това е поведението на незрящия за смисъла двуног. Да, масово е. Да, всеки от нас го прави. Въпросът е да се научим да го осъзнаваме все по-бързо, да проследяваме автоматизираните мисли, водещи ни към базисните изкривени програми в подсъзнанието зад тях. Осъзнаване, фон на благодарна, фокусирана в преобразуване на мисленето в синхрон с Бога молитва и реструктуриране на психичния процес във връзка с реалността. Реалност социална, но и божествена, от която първата се явява малка част.

Всяко рационално мислене всъщност е съдене, съждение. Логиката винаги съди, нормален когнитивен процес е. Нормален е обаче, когато се осъществява на фона на диалектичния синтез, на любовта на духа. Един прочул се с гения си евреин от 20-ти век (Айнщайн) е казал, перифразирам: „Рационалният ум е създаден, за да бъде слуга на интуитивното вдъхновение. Съвременното човечество е разменило ролите на господаря и слугата в жалка пародия.“…

С каквато мяра съдиш, с такава съдбата ти отсъжда. Кой каквото прави, на себе си го прави. Понякога нарушаващият закономерностите на любовта бере горчивите плодове от посетите от него тръни със закъснение или в следващия си живот. Това е привидно обаче. В мига на породената причина, всички свързани невидимо с него хора вече се повлияват. Родът започва да се изражда, децата да боледуват, появяват се болести, нещастия и житейски катастрофи. Закономерни и правдиви сигнали са за виждащия ги – защото целят не злощастна мъка, а указване на връщане в пътя на любовта. 

В съвремието ни вибрацията на малкото обиталище на земния ни глобус постоянно се покачва, а ако в миналото, за да преминат породените причини в следствия, са били нужни цели животи или поне няколко десетилетия, понастоящем често са нужни едва няколко години, дни, часове или мигове. В работата си нерядко терапевтирам близки и роднини на известни и червиво богати, но силно отклонили се от законите на Битието и любовта хора. Ако кармата не се стовари върху самия невеж двуног, то неизменно започват да страдат, да се разболяват, измират и преживяват катаклизми най-близките в семейството, поколението, родителите, партньорите, заобикалящите, свързаните с тях по всякакъв начин човеци. 

Единствено любовта спасява душата, дава истинско и нетленно богатство, снабдява живота с изконен смисъл, ясни праведни цели и щастие. 

Любовта е всичко. От нея произлиза естествената интуитивна мъдрост и свободата на творческия потенциал, смисълът, призванието, знанието за това кой си, какво правиш в този свят, как да живееш, накъде си се запътил. Защото любовта е вечна. В основата ти си любов, част от мащабния космически организъм, от разумен живот, от който биологично човешкото световъзприятие се явява само една от първите степени на проявата на съзнателността.

Карма и Дхарма. Причинна следственост и абсолютна трансцедентна първичност, иманентно проникваща и задвижваща всичко в бинарната материалност. Да изучиш законите на Дхарма, бидейки подвластен на автоматичните кармични взаимовръзки. Да спуснеш царството божие на тази грешна земя, вадейки гредите от психичните си очи, за да можеш да помагаш и на ближния си да извади своите сламки, когато е поискано да помогнеш. А когато не е, самото ти присъствие, провеждащо безкрая, вече лекува и облагородява малките мигове в ежедневието ти, толкова важни, колкото експлозията на всяка свръхнова.

Когато логичният ум е подчинен субординарно на интуитивния разум, заключенията му са налице, но вече в ролята единствено на инструмент и нищо повече. Знаеш, че си много повече от съжденията на логиката си. Дори компютърът е далеч по-логичен, без да притежава духовната същност и потенциал, определящи всъщност човека като такъв. Когато познаваш Себе си като любов, съденето на малкия его ум, се подчинява на благодарното учене от земните противоречия, синтезирани в диалектичното единство на любовта. Защото любовта обема и удоволствие и болка, успех и провал, радост и скръб в целостта си.

Когато основната цел и смисъл на живота ти е любовта/ Бог, тогава осъзнаваш, че всяка трудна ситуация и враг, всяко дразнене, подтикващо те към осъждане, са подлежани от собствени неотработени „греди в ретината“ на подсъзнанието. Така разбираш, че външният свят отразява синхронично вътрешния ти. Картата на територията в ума ти не е територията, но с перцепцията през нея определя виждането на света, хората и теб самия, както и на принципа на самоизпълняващата прогноза те кара така да се държиш, че записите в тази ментална карта да станат реалност. Извън чисто когнитивното обяснение, съществуват фини психо – енергийни процеси на синхрон между вътрешното ти състояние и външния свят. Битието влияе на съзнанието, но съзнателността, когато е слята с любовта, определя битието пряко, вълшебно.

Когато любовта е основното в живота ти, с лекота осъзнаваш споменатите психични греди в теб, разкрити от неслучайно появилата се външна ситуация или човек. Осъзнаваш и с благодарната си молитва и динамична, в самия живот медитация, приветстваш тези греди-комплекси така, че през прегръдката на любовта, да изградят устойчивата ти психична къща, градена на скалата на духа ти. Психична сграда, основана в законите на любовта, мъдростта и истината. Тогава ползваш рационалното съждение като стабилна връзка със социалната условна реалност, но на фона на благодарното учене през „лещите“ на обичта си. Не съдиш не само за да не бъдеш съден от закона на карма, а защото познаваш вкуса на любовта, на следването на божествените закони, Дхарма. Обичаш, понеже ти самият си тази разумна, светла, вечна обич. А всяка ситуация е влагана в градежа на стабилността ти. Няма случайности!

7. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
8. защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
9. Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък,
10. и кога поиска риба, да му даде змия?
11. И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?
12. Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.

Искаш, създаваш нужната ментална установка, подходяща за постигането на намерението, резонантно с целта, произлизаща от любовта, адекватно планираш посоката, съобразяваш ресурсите, помощниците, начините за преодоляване на неизбежните пречки, действаш с нетклонно поддържана, висока вътрешна мотивация и малки, дисциплинирано търпеливи и упорити, постъпателни крачки, гъвкаво, смирено и решително.

Забележи – цел, но изхождаща от любовта, от Бога. Тогава егото е само инструмент, а цялата Вселена стои зад теб, насочва те, подкрепя и ти съдейства в постигането на целта ти. Когато смирено провеждаш любовта и активно и решително я заявяваш в този свят, хлопаш и ти се отваря.

Всяка друга цел, идваща от егоизъм, инстинкт, властов и либиден нагон, ако е откъсната от Бога, е заблуда, сенчеста игра на илюзии, опитваща се да запълни безлюбното безмъдрие в зейналата бездна от липса и страх.

Отново закономерностите на карма: пораждаш причини, водещи до последствия.
В думите си Йешуа включва цялото ординарно планиране, риск мениджмънт, активни действия, но ги надхвърля. Когато целевата ти посока синхронира с пулса на любовта, „…вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат…“ – случва се уникалното вълшебство на любомъдрия живот, познаваемо и преживяемо от сподвижниците, от свързаните с Бога люде. Както се казва в православието, молитвата на такива хора се чува. Тоест, когато центърът на себеидентификация е в любовта, човек преживелищно познава единството си с целокупния живот, с един мащабен свят на синхроничност, но и на дело живее съдействието и подкрепата му в живота си. Не че няма трудности и мъки. Когато е нужно напомняне при липса на съзнателност и загуба на любящата посока, те са нужен коректив. Но и смисленото щастие е неописуемо красиво, когато живееш от ядрото на смисъла си, закрилящ събитията в живота ти, в степента, в която си единен с Него. Казано приземено и шеговито, имаш връзки. Връзки, но ангелски, архангелски, божествени закрилници „повдигат ногата ти“, когато е нужно да не паднеш. А когато провалът е част от ученето ти, имаш високата перспектива да го приемеш за естествена част от пътя на подвига да живееш от душа, дух и живо, мъдро сърце!

Тогава се държиш с другите, с хората, животните, растенията, с чувстващите същества, както искаш с теб да се отнасят. Не защото от ума си следваш правилно кармичния закон, а защото в сливането с Бога в себе си, познаваш единството си с Бога в брата си. Познаваш го отвъд думи, над логика, но сърдечно  недуално живееш и съ-чувстваш преливащото единство, относителността на аза си земен или Аза си божествен. Случвайки живота си в двойнствеността на карма, вътрешно го преживяваш от високата недуална позиция на Дхарма, на любовта. Само любов, която освобождава потенциала на духа, е любов!


От любовта следва естествена мъдрост, нравственост. От нравствеността произтичат социалните, човешки закони и следването им от индивида. Когато любовта не е средоточие на живота, нравствеността деградира до нарцистично мотивирано знание, до суха логика, подлежана и тласкана единствено от животинските, властово сексуални инстинкти. Целта тогава оправдава всякакви, дори най-диаболичните и адски средства за достигането си. Човекът се превръща в жив дявол. Откъснал се от любовта извътре, индивидът губи естественото свързване с природата, с чувстващите същества, с ближния си. Колкото и да огражда безлюбието си с властово финансови стени, манипулации и социален контрол, ужасът отвътре не спира да крещи, а нормалната животинска агресия (когато е прихваната от любовта, е просто здрава, витална мотивация) слиза до кошмара на психопатното насилие. Сянката (подсъзнанието), лишена от интеграцията на любящото прегръщане и присъствие на мъдрата виделина на духа/ свръхсъзнанието, един вид поглъща, изяжда всякаква морална цензура, настанява се на мястото на божествената нравственост, а центърът на живота се поставя в биологичното, социално его, способно да изтезава милиарди и унищожи планетата, в името на собственото си фалшиво благополучие. Фалшиво, тъй като сянката се състезава в мрака на невежеството със суетата на незнанието… 

Любовта е всичко! Само божията любов е любов! 

Орлин Баев