За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

Последователи

понеделник, 21 април 2014 г.

САМОУВЕРЕНОСТ - МЕДИТАТИВЕН ТЕКСТ


 Да се отпуснеш в смирено доверие… Звучи така лесно. Пробвай! Цял куп идентификации започват да се ослушват тревожно, страхувайки се от допира до смъртта си. Прилепналостта към тялото, социалния статус, менталните модели и спомени за себе си, разбиранията и вярванията ти… Когато си позволиш реката на ума ти да се успокои, тялото ти натежава приятно, вниманието се отдръпва навътре, към светлината на духа ти. Сега, когато умствените ти вълни и телесни усещания са се успокоили, можеш да я съзреш. Сякаш спокойно плаваш по течението на потока на онзи живот, който дълбоко в себе си винаги си жадувал и търсил в сенките на илюзиите на всичките си житейски стремежи. Уви, само за миг си го зървал, но винаги губил – такава е природата на грубата материална черупка и свят, през които живееш. Сега обаче това усещане за радост е с теб постоянно! Можеш да му се насладиш! То те води към сливане с … теб самия. Осъзнаваш, че там, през процепа между обичайното и това разширено съзнание, живее един цял огромен свят от сила и обич. Можеш да престъпиш през прага на ума си, прегърнал пазителя му – страховете си. Само тогава той отстъпва, научил те на смело вдъхновение! Да, там в този вътрешен безкрай сега си като малко дете. Спокойно можеш да посрещнеш мъдростта си. Когато наклониш глава към сърцето си, когато умът смирено спре вечното си бръщолевене, отново стигаш до сърдечния си разум. Когато преживяваш това самадхи, знаеш, че винаги имаш избор. Знаеш, че виждайки земния си живот от позицията на духа си, перипетиите, през които минаваш и ще минаваш, са нужни склонове, носещи на душата ти бисерите на опита. Когато в ежедневието си живееш от тази силна позиция на центъра си, психичната ти къща вече е построена на стабилната скала на доверието в Живота и Себе си!

 Когато се осмелиш да навлезеш навътре в съзнанието си, тръгваш на магичното пътешествие към Себе си. Странно, несъзнаваното ти няма много общо с логичния подреден ум. То е приказно, магично. Всеки образ в него е символ, интимно свързан с цялото. Когато срещнеш страховете си, можеш да се почувстваш като малка мишка, която обаче в следващия миг да се превърне в тигъра на смелостта ти. Тогава можеш смело да погъделичкаш и се шегуваш с чудовищата на страха, само за да осъзнаеш, че винаги са ти били приятели. Прегърнеш ли ги със силата на смиреното любящо приемане, те се трансформират до мощни източници на творческа енергия. Кой по-добре владее изкуството на вътрешната трансформация от човек, посветил се на сливане с божественото, на овладяването на вътрешната си природа и резониране с безкрая? Монахът в теб! Тогава осъзнаваш, че да си монах няма нищо общо с членуване в някаква формална общност или живот зад манастирски стени. Какви по-подходящи и наситени с мощни уроци условия от ежедневния ти живот?! Живот, в който ти, посветилия се на висшия си Разум – Манас, живееш от позицията на осъзнатата си божественост! Ето, монахът в теб познава умели методи, насочени към разтваряне на автентичното присъствие на самоуверената си вътрешна природа. Методи, проходилки, необходими докато се научиш да ходиш на краката на любовта и свободната си воля. Виж как обичащ те човек те възприема, как те обича ведно с всичките ти плюсове и минуси, безусловно – пренеси това отношение в собственото си себеобикване. Тогава можеш с лекота да забележиш как преливащите от сила, смелост, обич и светлина хора живеят, чувстват, как се възприемат, как вземат решенията си, как се чувстват в кожата и битието си – пренеси и насложи техните енергийни, ментални, емоционални и поведенчески матрици върху собствените си модели, върху картата си на света. Тя се променя в решителна, разумна, но и вдъхновено творческа, спонтанно радостна – живот от сърце. В този момент вече знаеш, че всякакви помощни патерици на методи и техники са излишни, когато онази автентична увереност, естествено протичаща от сърцевината ти, залива съществото ти. Всеки миг се превръща в чудо, за което сърдечно благодариш. Няма лимит за творческия ти потенциал, който красиво напира и желае да се изяви в живота ти! Няма нужда да се убеждаваш в стойността си. Няма нужда да доказваш нищо на никого, защото отдавна си се доказал на себе си. Просто си вярваш!

 Там, навътре в пулсацията на разширеното ти съзнание, те чака способността ти да комуникираш с гените си. Да, точно така, ти си господарят на хромозомните извивки на ДНК. А какво е тя, ако не паметта на предците ти? Целият огромен, многомилионен опит на умовете, чувствата, волята, поведението и телата на прародителите ти лежи в родовата ти, генетична памет сега. Докато точно в този момент четеш това, опитът на милиони преживени животи чака да почерпиш от него, кондензиран в мъдростта на генома, в подсъзнанието ти! Да благодариш на предците си! Каква мощна енергия  блика от този допир, хармонично смлян до усещане за центрираност и вяра в себе си. Вяра, която някакси странно се нагнетява до перлата от самоувереност в корема ти. Едно спокойно усещане за дълбока заземеност, тежест и доверие в присъствието си в този свят. Този енергиен диамант в корема ти кондензира в себе си половата ти енергия, грижливо събирана и култивирана от теб до чиста сила на духа. Имаш силата на самообладанието, господар си в живота на ума си. Затова сега смело можеш да скочиш в подсъзнанието си, там където виталността прелива. То също е дом на някои твои стари и ненужни вече програми, комплекси. Осъзнавайки ги ясно, виждаш как те се стремят да те защитят, но по автоматичен, тревожен начин. Сега можеш да погалиш приемащо тези програми, наситени със страх. Когато ги съзнаеш и любящо прегърнеш, знаеш, че защитата ти вече седи в съзнателната и смела обич. Чувстваш се сигурен, спокоен си. Тялото ти знае, че „и космите на главата са ти преброени“ и няма случване, подвластно на някаква сляпа случайност, но само на удивителната хармония на мъдростта, по най-добрия за духа ти начин, във всяко мигновение. Като алхимик си, който съзнателно приветства оловото на тежките емоции, за да ги превърне в златото на божествената ти сила. Сила, която естествено живее в теб в делника ти като чаровна харизма. Сила, която те води нагоре към света на вечността ти. Да, там е красиво, просто ти е добре – блаженстваш. Ако на земята си бил като риба в безлюбна пустиня, там свободно плуваш във водите на любовта. Близо си до извора, до Бога. В допир си с натрупаните през стотици и хиляди животи опитности на духа си. Почувствай призванието си, мисията си в този, поредния малък живот. Усети я с клетките на душата си, чуй я с гласа на сърцето си. Спокойно познавайки се, възнамери „Ще живея като душа във всеки миг от живота си!“.

 Да се довериш на релаксираните клетки на тялото си дотам, че да си позволиш радостта да се преживяваш като чисто съзнание. Осъзнатост, която сега оттегля каналите си на информация от външната ограничена сетивност навътре, към вътрешната безграничност. Да заспиш като бебе, съзнателно и блажено, в океана на създателя, в люлката на Бога. Там съзнаваш целостта си. Както лотосът тръгва от калта и черпи сили от нея, така и ти слизаш до нагонната природа на подсъзнанието си и овладявайки страха, тъгата, страстта и гнева, ползваш опита на биологичната си природа, на тялото на бозайник, в което гостуваш. В същото време обаче, както лотосът протяга цвета си нагоре към слънцето, така и ти литваш към светлината на същностната си природа, към радостта на дома си. Тази светла радост те предопределя като господар в психобиологичната система, през която се проявяваш. Тя е и източника на онази сила, която нито се ражда, нито умира, не намалява, но свети постоянно, като слънцето, дори и понякога да пребиваваш в сянката на обусловеното си съзнание. Тази сила е първоизточникът и на нагонната витална и на емоционалната и ментална енергия в теб. Когато дъхът ти се успокои до медитативно, почти спряло дишане, долавяш тихия, но вечен пулс на тази могъща сила извътре си. Там, зад биологичното тежко тяло, живее друго – фино, лъчезарно, тяло от светлина. Когато то е наситено с вибрацията на здравето, физическото ти тяло също е здраво. Когато то е в дискорд и липса, биологичния ти носител развива патология. Дълбоко свързани са. Ето, всеки орган има и психични функции. Когато черният дроб добрува и благува, си спокоен и здрав. Когато бъбреците смирено и нежно преливат комуникацията си с Бога, общуваш здраво с другите. Ако добре смилаш житейските перипетии и извличаш мъдростта от тях, стомахът и червата ще работят добре. Ако ползваш сексуалността и половите си органи като част от любовта и в посока хармонията с Бога, ще преливаш от жизнена сила… В даден миг някакси с цялото си същество знаеш, че всички функции на всяка система, орган, енергия, са само разновидности на любовта. Блага любов, нежна любов, мъдра любов, вибрантна любов… Сърцето знае. Една гореща, блажена топлина се излива от него, когато съзреш светлината на Бога с очите на душата си. Докато живееш обусловения си биологичен живот, вътрешната ти сила е свързана с външните източници на подходящата храна, слънчевата прана, водата, идваща от недрата на майката земя. Сякаш си бил сляп, а сега проглеждаш и виждаш чудото на света от чиста енергия. Зад всяка сила от какъвто и да е порядък духът ти живее онази вечност, силата на която не бледнее и не чезне. Силата на любовта, мъдростта, истината – триединството на изначалната ти божествена природа. Виждайки живота си от тази позиция, мислиш това, което интуираш, чувстваш това, което мислиш, а постъпваш така, както чувстваш. Хармонираш с безкрая си. Когато чувствата са фини, те имат свойството да пропускат през себе си красотата на живота ти. Не малкото его, а духът ти владее всичко – ароматът на нищото. Нищо за ума, но всичко за божествената ти същност – съзерцание!

 Преживявайки пътуването към Себе си, вложено в тези медитативни слова, все повече и все по-пълно живееш силата на духа си. Когато култивираш енергията на тялото и ума си, когато ползваш сексуалността и живееш в хармония с Бога, силата на вдъхновението е винаги с теб! Тогава си естествено самоуверен, притежавайки когниция, пропита от светлината на духа ти.
Да се завърнеш към Себе си, премахвайки пластовете от илюзорни воали, прикриващи чистата, изначална Буда природа. Воали от примитивен материализъм, обусловени ментални състояния, програмирани от социалната система и нейните „програмисти“ – родители, възпитатели, „значимите“ други. Когато, запазвайки здравата си житейска логика, дълбоко в себе си можеш да видиш света през очите на дете, всичко се променя. Вече няма нужда да вярваш или не в магията, защото всяко най-малко житейско преживяване се превръща в чудо. Всеки поглед и звук, действие и взаимоотношение заживяват в ярките, наситени багри на учудването и възхищението, на възхитата пред твореца и творението. Това дете е само на крачка от Будата в теб. Осъзнаването на света през погледа му е необходимо условие за разкриването на широкото осъзнаване на безкрая ти. Когато постигнеш сливане с Буда съзнанието, виждаш света и хората от една различна, недуална позиция, изпълнена с истинно съчувствие. Съзнание за емпатийна обич и любящо единство с всяко чувстващо същество. Само когато диамантът на тази Буда природа заблести в делника ти и през него осъзнаваш миговете си, в теб заживява неподправена самоувереност!

 Когато осъзнаеш самото пространство и тъкан на съзнанието си, зад менталните вълни, вече наблюдаваш от позицията на духа си. Като че ли особена енергия посипва съществото ти със златните прашинки на любовта. Светла, мъдра обич, която надхвърля ума. Пространство на безгранично съзнание, в чиято природа тежките емоции естествено се преобразуват до духовните им еквиваленти. В този миг си в позицията на шаман, умеещ да се възкачва до горната земя и със силата и да се спуска в долната и преобразува наличностите и. Облякъл мъдрата и светла дреха на любовта, се гмуркаш дълбоко в подсъзнанието си, извличайки бисерите на опита. Огънят на любовта те пази от акулите на гнева, скатовете на тъгата, раците на вината, планктона на тревожността. Нещо повече, светлината ти ги метаморфозира до още и още любяща светлина. Осъзнаваш, че чувстваш както мислиш и че само с една промяна на мисълта си, мигновено и с лекота се променят и емоциите ти. Когато го осъзнаеш, самите страхове се превръщат в илюзорни и незначителни. Тогава можеш спокойно да се отпуснеш в тях, с приемаща обич да ги прегърнеш и заплаваш в тях, да им се насладиш, сърфирайки по вълната на тревожността си. Тогава тя вече е нещо различно – чиста сила, тласкаща радостната ти мотивация за живот и творчество. Зад психичната промяна стои и телесна, биохимична – вместо адреналинът на тревожността да задейства паническия ужас на кортизола, сега се превръща в спусък за отделяне на мозъчните невромедиатори допамин и норепинефрин – радостна мотивация и заредена жизненост. Съзерцанието, това директно преживяване на Бога, е основният пилон, винаги в теб, за който най-сигурно се залавяш при преодоляване на зависимостите и вредните си навици. Само любовта на Бога има силата да те накара да издържиш и трансформираш тревожния абстинентен копнеж в устрем към безкрая на потенциала си! Но, каква полза от медитацията, ако не я живееш с всеки дъх, във всеки миг и стъпка, с ежедневните си, конкретни житейски дела?! Защото тя не е позиция на тялото или техника, а ниво на осъзнаване на себе си и живота! Само тогава, когато това вродено присъствие на божественото проникне и насити живота ти, идва истинната, естествена и самоуверена смелост. Самоувереност, произтичаща не от компенсация на страхове, а от светлината на сърцевината ти!

 Когато осъзнаеш, че външният свят се отразява във вътрешния ти живот, както и ума ти в света наоколо ти, разбираш, че колкото светът ти влияе, толкова и ти влияеш на него. Тогава фокусът на осъзнаването ти се преобръща до познанието, че доколкото ти влияеш на света, дотолкова и той на теб. Узнаваш, че си творец на реалността си и сътворец на житейската събитийност. Ако посланието на ума и сърцето ти резонира с мъдростта, то става част от волята на Бога, като писмо до безкрая. Има чудни мигове, има и трудни опитности. Когато приемаш както приятното, така и нелесното еднакво, можеш истински да благодариш, виждайки живота си от сърцевината на Бога в теб. Да, трудностите те въздигат. Те провокират дълго време носените в несъзнаваното ти комплекси, които така изплуват на „белия свят“ на съзнанието ти. Наместо да бягаш от тях или ги потискаш, както обикновено си правил досега, би могъл да ги погледнеш смело и благодариш, да възлюбиш слабостта си. Тогава тя се превръща в спокойна сила. Ето, трудните хора в живота ти. Те са чудесен инструмент за осъзнаване и трансформация на дълбоки страхови комплекси. Вместо празно вайкане, сега радостно посрещаш всяко житейско предизвикателство като подарък и благословия! Сега, виждайки радостна възможност във всяка трудност, животът се превръща в низ от уроци, подаръци от силата на духа ти!
Когато човек живее и спи и спи, живеейки, приема, че е жертва на това или онова. Будното сърце знае, че пречупването на реалността през характера определя възприятието, действията и съдбата ти! Кой да промени кривите пътечки в невро – когнитивните ти характеровите ти дебри, ако не ти самият?! Там дълбоко вътре в теб съществува приказната, но по-релана и от най-твърдата реалност страна на любовта и човечността. Намирайки това място на силата в себе си, можеш да измениш характеровата си реакция, невропластично да промениш невро-мозъчните си и познанийни пътечки на протичане на информацията така, че самоувереното доверие в неслучайната мъдрост на случващото се в битието ти да те съпътства във всеки миг, сега. Сексуалността ти може да ти помогне в този път на силата, ако е част от любовта ти, а може и да те съсипе, ако я преживяваш единствено като част от обсебената си прилепналост към удоволствената гратификация. Но, въздигни я до любовта и това, което преди е било огромна стена пред теб, сега се превръща в малко стъпало на пътя ти нагоре, към висините на мощта, на свободната ти воля. Просто си вярваш. Но, не с някакви фалшиви напъни, а отвътре, ей така, защото тази вяра идва от автентичността на вътрешната ти същина. Чувстваш ли силовите линии на самоувереността си. Странно, ум, чувства и сила, вътре и вън се сливат до единно състояние на спокойно знание за себевладеене и силно присъствие в живота ти. Умът от лош господар се превръща в добър слуга, а самият Ти присъстваш и в най-малките ежедневности – самадхи като състояние на съзнанието.

 Когато се смееш от сърце, вниманието ти се прехвърля върху естествения ритъм на житейския ход, отвъд сивите параметри на главата. Можеш да потънеш в спокойна релаксация, само ако се вземеш по-малко на сериозно, радостно кикотейки се със смеха на детска искреност. Когато слушаш тихия глас на безмълвието, съзнанието ти може да се разшири до всеобемащото вътрешно пространство от непредубедена сила или естествено да се слее с извора на самоувереността ти. Просто възнамери целостта си и остави сърцето ти да те води по пътеката на свободата ти. Когато се докоснеш до състоянието на вибрантна самоувереност, знаеш че то е нормалното ти състояние на съществуване, което с учудваща спонтанност се пренася във възприятието на миговете от живота ти сега и във всяко следващо сега, завинаги!  Чувстваш го, нали? Няма нужда да си мислиш, че го познаваш, тъй като безкраят в теб вече го живее. Докато умът се оплита в собствените си преплетени лабиринти, сърдечният ти разум разтваря вратата към любящата самоувереност в теб. Просто така, защото това е състоянието, през което душата ти най-истински може да преживее живота ти. Да, сега, в мига в който оставяш потока на живата вода на радостта да тече през всяка клетка и квант от теб.

 Само дълбоко в сърцето си, когато социалният ум спре, можеш да доловиш гласа на Бога. Когато потънеш навътре в пълносъзнателността, образи и преживявания се преливат в една различна от обичайното будно състояние феерия, подвластна на законите на несъзнаваното. Една различна реалност. Бидейки в акорд с Бога, любовта му те залива. Единствено за това присъствие можеш да се хванеш, когато скочиш в страха си. При този скок нито хората, нито логиката, нито нещо познато може истински и цялостно да преобразува страха ти, освен любовта. А тя е самата божественост. Доверието в безкрая ти залива страха и го преобразува до смела и мотивирана сила. Силата на разумното ти сърце! Логиката на социалната ти личност е там, в стабилна връзка с консенсуса за реалност. Действията ти са социално и поведенчески адекватни. Но, сега си се научил да скачаш в потенциала на несъзнаваното си, който естествено превръща тревожността ти в сила. Силата на смелостта да бъдеш Себе си. Богът на съня, Хипнос, сега ти помага да пренасочиш невралните си мозъчни пътечки и промениш биохимията си в посока вдъхновена решителност. Решителност, която идва от дълбокото познание, че живееш в синхрон с потока на Духа на Живота. Мъдър живот, който прегръща житейските ти неслучайни случвания с любящия воал на доверието – в Себе си!

 Ето една малка гъсеничка. Катери се, хрупа листа, вижда едва на няколко сантиметра пред малкото си носленце. Ето и човек в оковите на невежеството на страха ти. Катери се по социалната и кариерна стълбица, храни се с грубата емоционална храна на страха, който се опитва да компенсира с илюзорни претенции за власт и контрол над живота си, кръгозорът на съзнанието му обхваща нищожна част от спектъра на цялото. Както гъсеничката се оттегля навътре в сън в какавидата си, така и човек може да се отпусне спокойно и потъне в дълбока медитация. Когато се събуди, гъсеничката се е превърнала в пеперуда така, както окованият човек в свободен, смел творец. Гъсеничката не знае точно как всички нужни за метаморфозата и процеси протичат. Но те се случват. Води ги подсъзнанието и. Когато ти се отпуснеш приятно сега, не знаеш именно как се случва залагането в теб на мощна програма за радостна и стабилна самоувереност. Но това вече се случва. Несъзнаваното знае как. Така, както метаболизира, движи сърцето и органите ти, без съзнателно да знаеш как, така сега то преобразува грубата енергия на страха в мощта на самоувереността ти. Можеш да се възхитиш на нарастването на това удивително усещане на сила и възторжен плам или да позволиш на радостта му да го направи естествено. Самоувереност – във всяко дихание в дните ти!
Чети тези магични думи с онова детско чувство на сърдечност, което вибрира в пулса на игривостта. Целият потенциал, всички ингредиенти на самоувереността ти са вече в теб. Просто разреши на „готвача“ на несъзнаваното да свърши работата си, да приготви възхитителното ястие на силата ти! Вече се случва, нали?!

 Изворът на вярата произтича от синхрона със същностната ти природа. Поглеждайки се от тази позиция, вече виждаш личностовите си проблеми отвисоко, като от върха на планината на спокойното си познание. Тогава, за да въплътиш и спуснеш качествата на духа си в ежедневието на социалността си, можеш умело да използваш научените от теб психотерапевтични методи. Чувствайки нарастващата сила на самоувереността си, в даден момент или сега ще усетиш как тя отново се въздига до източника си, състоянието на свободно присъствие на духа в секундите на битието ти!
Единият от източниците на самоувереността ти е безкраят на състоянието ти като вечна душа. Наречи го безсмъртна същност, свръхсъзнание, Христова или Буда природа, но когато живееш от тази позиция, спокойната самоувереност наистина прелива. Дадени са много пътища за разкриване диаманта на автентичността ти – будизъм, йога, адвейта веданта, езотерично християнство, учение на бялото братство…
Другият източник на мощна самоувереност е в генетичната ти памет, в подсъзнанието ти. Колко хиляди и милиони поколения извлечен и изкристализирал опит са кодирани в генома ти. Колко предци през безброй години са изживели живота си по най-качествения за тях начин, оцелели са, за да те има теб сега. Целият този опит е наситен с мъдростта на едно вродено достойнство, което присъства дълбоко в родовата ти памет, зад всички програми от съществуването на тялото ти в този живот.

Когато медитирайки или четейки сега си в състояние на лечебен транс, се докосваш до свръхсъзнанието и подсъзнанието си, постепенно, бързо или със скоростта на мига сега се изпълваш както със светлината на безкрая си, така и с наситения опит на гените си. Знаеш, че всичко е точно на мястото си! Вярваш си така, както само синтезът на сърцето ти знае да вярва! Докато четейки тези медитативни редове, вече си в състояние на медитация, или медитирайки, четеш словата на безкрая си, с доверие в това мъдро сърце, спокойствието вече е с теб!

 Познаваш ли съюзника на силата си? Някой го нарича ангел хранител, друг същество на любовта. Когато навлезеш в дебрите на медитативния транс, законите на плитката логика се размиват. Тогава потенциалът ти разкрива истинния си облик на мъдър помощник, свързващ те с тъканта на живата мъдрост на битието. Подсъзнанието ти, трупало опит през милениумите ползвани тела на предците ти, сега можеш да видиш като архетипно животно на силата или просто да почувстваш свързването с дълбокия опит на гените си. Сякаш съзнанието, около което автоматично се фокусира енергията ти, сега се превръща в странник между звездите на душевната ти реалност. В даден миг или след малко сега, когато се потопиш в медитатацията си, преживяваш с всеки квант от енергията си магичното сливане  на подсъзнание и свръхсъзнание, телесна памет и душевно познание. Сливане в единството на всеобемащо, любомъдро съзнание. Сякаш ставаш част от огромния организъм, от тялото на Бога. Тогава имаш силата и познанието как да укротиш и обяздиш дракона на нагоните, на ментално – емоционалните модели, навици и патерни на възприятие на света, които пречат на виделината свободно да протича през целостта ти. В този момент разбираш, че всички прекомерни стремежи, копнежи и усилия са смешни, видени през блесналите очите на онова чудесно дете в теб, за което животът никога не е преставал да бъде приказен и изпълнен с великолепни чудеса. За него няма чудеса, защото всяко дихание на живота е чудо. Колкото повече преминаваш през кривите, но весели огледалата на ума си, толкова повече осъзнаваш реалията на духа си – автентична самоувереност! Ето, с теб е, точно сега и във всяко сега, в живота ти!

 Виждал ли си картина на Николай Рьорих? Ако да, познаваш неописуемата магия, вложена в 7000-те рисунки на автора. В България, в галерията за чуждестранно изкуство, има постоянна експозиция с около 200 произведения на големия майстор Рьорих. Ако не си, отдели два часа, за да отидеш до галерията или разгледай в интернет някои изображения на този гениален майстор на четката и перото. Например погледни хималайския цикъл. Стръмни склонове надвисват над взора и сякаш изпълват самоувереността ти със силата си, величави гиганти и герои дремят, преливащи се в собствения ти психичен заряд. Цветовете са особени, на границата между земните и онези на тънките светове, от които в теб се влива сила, обич и мъдра вяра. Едно свещено и фино възторжено чувство на заредено вдъхновение протича през аурата ти. Гледайки картините, сякаш те започват да гледат теб. Силата на хималаите вече вибрира в теб, а твоята във вътрешната ти планина от могъща вяра в Себе си. В картините са вплетени множество алегорични послания, които съзнателно можеш да видиш или не, но несъзнаваното винаги познава и залага в себе си.

 Да си вярваш! Можеш да се стремиш към самоувереността или да оставиш ума си да стихне, така позволявайки доверието в Бога и в теб като част от Него да стане твоя собствена самоувереност! Когато така наведеш глава към сърцето си, доверието на цялото, с което си безусловно свързан, прераства в знанието за величието на Бога, проявяващ се през законите на Любовта, Мъдростта, Истината, братолюбието и благодарността от това да бъдеш Човек. Тогава смирено знаеш, че дори трудностите, болките и грубостта, които срещаш, са част от един по-мащабен план, който неизменно е наситен с блага Мъдрост. Вярваш! Вярваш си! Когато това светло доверие, идващо от приемането на трудностите с отворено сърце и спокойна непривързаност към удоволствията, живее в теб, тогава можеш истински и спокойно да се заявиш. Да бъдеш! Просто да си. Да присъстваш в този свят със спокойната увереност, че заслужаваш. Защото безкраят на доброто тече през теб и иска да се прояви. Просто си длъжен да го пуснеш през творческото си, смело присъствие в този магичен свят. Да, ти заслужаваш, ти струваш, ти можеш – защото творческият потенциал на Битието е част от теб и ти от Него! Постепенно смиреното себезаявяване се превръща в неделима част от теб, става част от клетките на тялото ти, от вдъхването на силата ти и преобразуващото освобождаване на силата, скрита в страха ти. Да, страхът е добре дошъл. Когато го прегърнеш с усмихнатото си сърце, той действително се явява прекрасно гориво за опита на силата ти! Тогава животът ти се изпълва с онази фина виделина, която никой банков трезор не може нито да обхване, нито да задържи – защото е благославящата усмивка на Бога, най-великото богатство в този и всеки свят! Ставаш притегателен център – светиш с лъчите на благочестието. Да, точно така. Когато гордите страсти и бесове в ума ти притихнат и заживееш смирено, си вярваш и стъпваш решително по тази красива земя. Тогава ставаш съсъд на чар и харизма, които протичат през теб, но не са твои, а на Всемира, на целокупния живот. Провеждаш го, колкото е Волята Му. Живееш живота си. Същият е. Но сега смисълът изпълва бита ти така, че всяко малко действие метаморфозира в свещенодействие. Живееш тихо, смирено и силно. Здраво си стъпил на нозете на логиката, но когницията ти лети в простора на свободата ти. Просто си!


 Да отидеш на разходка в линейното време, по времевата линия на опита си. Можеш за малко просто да се пошляеш, ей така, несериозно. Защото колкото по-малко се вземаш насериозно, толкова повече възможности се отварят пред взора на онзи зрител, който винаги е бил отвъд времето. Зрителят на духа, който си ти. Реалният Ти! Когато не търсиш, намираш…Себе си. Незнаейки, знаеш. Забравяйки, си спомняш. Защото умът иска да знае, но не знае и не може да знае. Само когато смирено притихне, си спомняш…кой си ти всъщност. Не можеш да го изразиш с думи, макар и да пробваш понякога през притчи и метафори. Но, можеш да се преживееш. Не с ума си, а с тялото и душата си, да бъдеш духа си. От тази позиция можеш да осъзнаеш спомените в дългосрочната си памет безпристрастно и отстранено – както радостите, така и мъките, като естествената бинарност на този свят на сенки и отражения. Нито се вкопчваш в удоволствието, нито бягаш от болката. Намираш баланса си или се оставяш той да намери теб. Удоволствието се въздига до възхищение, а трудността до свободна воля. Но, ти знаеш, че и това са само думи. Скачайки отвъд обозначенията, стигаш до обетованата земя на Същността си. Когато видиш преживяванията си от тази позиция, всичко се променя. Не, не самите те. Променя се емоционалната ти памет. Нараняванията зарастват, напълнени с нежния балсам на прошката, част от Любовта, сега протичаща през теб. Житейската ти история се пренаписва, придобива нов, сродил се с безкрая смисъл. В този момент осъзнаваш благословията да живееш, да си – благодариш. Тази смирена благодарност изпълва съществото ти с доверие, каращо те да присъстваш в живота си пълносъзнателно, решително и смело. Една все по-самоуверена твоя версия. Самоувереност, която не толкова градиш, колкото разкриваш в осъзнаването си. Защото тя никога не те е напускала – просто илюзиите на егото са я засенчвали. Танцуваш и се смееш – живееш от душа, с пеещо сърце, наситило ритъма на ежедневните ти стъпки! 

Орлин Баев, хипнотерапевт и невро лингвистичен програмист




събота, 19 април 2014 г.

Холистичност в психотерапията

Холистичност в психотерапията

Творчество

Според една от най-уважаваните съвременни учени в областта на творчеството, когнитивистката (1) Маргарет Боден, творческият процес може условно да се раздели на три степени:  комбиниране, изследване, трансформиране (http://orlinbaev.blogspot.com/2009/03/creativity.html ).

 Комбинативното творчество е свързано с наличие на обемна и разнородна база данни, от която човек прагматично (2) черпи според случая. Прагматична, но и хаотична, безразборна и често лишена от цялостен смисъл стъкмистика. Комбинативността е творческият процес, присъстващ в еклектизма.

 Изследователският творчески процес е присъщ на интегралното аналогично мислене, намиращо дълбинни сходства, зад външните различния, противоречия и дори противоположности. Изследователската съзидателност синтезира различните факти, процеси и системи в единно и смислено,  хармонично работещо цяло. На този етап съпоставяните факти, процеси и системи, в които са откривани базисни подобия, все още запазват първоначалната си независимост и относителна отделност едни от други.

 Трансформативното творчество . Според когнитивната наука, то се явява най-висшият творчески етап.  Погледнато отдолу нагоре (bottom up) (3), комбинираните и аналогизирано преобразувани до различна, по-мащабна и хармонично работеща платформа процеси (в изследователския етап) сформират цяло, което качествено надхвърля сумата от съставляващите го части (принцип на гещалт психологията)(4). Количественото натрупване, когато е филтрирано през творческия изследователски ум, води до трансформативни качествени промени. Сформира се новост, която е твърде различна от сумата от елементарните съставляващи я. Тоест, изследователят открива, изобретява качествено/ принципно различен нов и полезен продукт. Трансформативното творчество смело надхвърля наличните правила, норми, установени рамки, били те научни или артистични. Трансформативният творец е пионер, прокарващ пътища там, където човешки крак не е стъпвал или през хилядолетната си история е забравил, че е стъпвал („Новото е добре забравено старо…“). Изследователското и трансформативно творчество са присъщи на интегративността.  

 Инспиративно творчество. Съществува обаче и по-високо творческо ниво, което е имплицитно включено в и мотивиращо по-ниските съзидателни етапи – инспиративното творчество. Ако комбинативното и изследователско творчество са присъщи на високо мотивираните и интелигентни творци, а трансформативното на талантливите, то инспиративната съзидателност е преживявана от гениалните. Тя включва в себе си останалите, но и ги надхвърля качествено. За да създаде творбата си, геният е нужно да познава добре изследвания обект, да комбинира и извлече ядрените съответствия, така сформирайки нова различност. Но, в геният присъства елемент, който твърдата наука засега не успява да улови - вдъхновението. Тук, надскачайки ординарната мозъчна химия и неврални връзки, които единствено корелират, но не обясняват вдъхновението, навлизаме в сферата на трансперсоналната психология. Проникваме например в когницията на мъдреците медитатори, автори на ведите, в които се излагат факти, понастоящем описвани със средствата на съвременната астрономия и субядрена физика. Или в ума на гении като Николас Тесла и Алберт Айнщайн, които с помощта на един молив надскачат времето си с хилядолетия. Такива люде един вид „свалят“ познание, което вече съществува на различна възприятийна модалност (Top down information process) (5). С добрите си познания и ординарни творчески способности те просто се явяват подходящи проводници за такава креативност. Постулирайки инспиративното творчество, умственият ни взор се спира и на логичния факт, че допускайки съществуването му, приемаме дедуктивното заключение, че в Битието съществуват закони, правила, норми и познание, определени от смислената му цялост. Закони и познание, вписани в самата тъкан на Живота.

 Еклектика

В съвременната психотерапия често се говори за синкретизъм/ еклектика. Някои колеги я критикуват, други я приемат с отворени обятия. Истината е, че повечето от ефективните терапевти ползват повече от една теоретична парадигма, както и методи от различни, често взаимопротиворечащи си теоретично школи. Такъв подход работи единствено, ако самата личност на терапевта притежава достатъчна зрялост. В противен случай, еклектиката се превръща в „манджа с грозде“. Тоест, ако отсъства способността на ползващия я да обхваща цялата картина, практиката на такъв терапевт (а и специалист в коя да е област) се превръща в некачествен „миш маш“, микс от откраднати оттук оттам, но „несмлени“ през дълбинно разбиране обърканости. Смес от похвати, принципи, парадигми и недоразбирания, отразяващи липсата на интеграция и неразборията в когницията на самия клиницист (6). По тази причина, без да отхвърлям еклектизма, твърдя че сам по себе си той е само старт за по-мащабни и качествени психични процеси и факти.

 Интегралност

Какви са тези по-дълбинни и цялостни психични процеси, които позволяват елементарната еклектична обърканост да прерасне до смислено структурираната цялостност на интегралността? За целта на изложението си ще си послужа с най-основни процеси в човешкия познавателен процес, известни от древността. А именно – индукция, дедукция, аналогия и творчество.

Ако еклектизмът представлява произволно и несистематизирано, лишено от цялостна логика и смисъл извличане на идейни и методологични извадки от дадени парадигми, то в способността за интегриране присъства цялостен и смислен когнитивен процес. Ще говоря конкретно за интеграцията на психотерапевтични парадигми и приложни методи в когницията на способния да я осъществи лечител на души.

Индукция и дедукция

Индукцията представлява емпирично събиране на данни и синтезирането им до относително верни, отнасящи се към изследваните извадки от факти и процеси изводи. Дедукцията представлява редукционистичен анализ на изследвани обекти въз основа на генерално правило. Ако индукцията е процес отдолу нагоре (bottom up), то дедукцията е отгоре надолу (top down) процес.  В актуалния мисловен акт двата процеса се взаимопреплитат.

Аналогия

Съществува обаче трети процес, който твърдя, че лежи в основата и на двата предходни. Това е аналогията.  Аналогията представлява свързване между дълбинни, корови структури, не и между повърхностни характеристики или поне не само между такива характеристики. Тоест, разликата между аналогията и буквалното подобие е континиум, а не дихотомия. Аналогията е свързване на познание между един домейн (база) с друг домейн (цел). Това означава, че системата от връзки, налична в базата, присъства също и в целевия обект.

 Аналогията е механизмът, който подлежи категоризацията и следователно, цялата основана на логиката когниция. Аналогията е извън йерархичен  процес, в смисъл че реализирането и на категоризации се осъществява извън бинарностите долу/ горе, висше/ нисше, извисеност/ принизеност и т.н. Ако дедукцията и индукцията са два основни играча в полето на човешката когниция, то аналогията е самият стадион, на който те се срещат – процес, присъстващ и в двата.

В психотерапията съществува множество от главни идейни и практически направления и още повече отделни методи и школи. В контекста на горните разсъждения, безразборният еклектизъм прераства в хармонична интегралност, когато клиницистът притежава качествената способност за реализиране на дълбинни, корови аналогии между терапевтичните направления и методи. Например, един терапевт би работил еклектично, ако в даден момент от терапията прилага теория и техники от анализата, поведенческата терапия, хипнозата и т.н. безразборно, без особена кохерентност както в приложението, така и в разбирането и дълбокото единство на терапевтичните методи, произхождащо от базисни когнитивни наличности както в създателите на различните методи, така и в потърсилия помощ човек. Единство, осъзнавано и преживявано обаче от терапевта, работещ интегрално! Едно от изискванията за случване на резултатна психотерапия е достатъчно качественият интелект на терапевта. В случая споменах способността за осъществяване на дълбинни аналогии. Когато я има, дори привидно теоретично отричащи се направления като краткосрочната терапия и психоанализата, могат да бъдат ползвани в контекста на терапевтичната промяна интегрално. Давам пример. Обикновено се приема, че когнитивната терапия и хипнозата работят по-плитко, докато анализата дълбинно. Това обаче е заблуда. Това, което анализата нарича интроекти или комплекси (според школата), когнитивната терапия именува базисни вярвания и когнитивни схеми, а хипнозата програми. Анализата заявява „дълбинна“ работа с несъзнаваното през фокус в ранните години. Съвременните терапии също се спират на ранните години, но далеч по-структурирано, а основно работят с паметовите съдържания на клиента тук и сега. Защото минало не съществува, а единствено конструиране на паметови следи (при това изключително неточно) в процеса на припомняне в терапевтичния процес. С това давам бегъл пример как повърхностно различаващата се, но имаща минимална роля в реалната терапевтична промяна теория, може практически да бъде прагматично сведена до базисни когнитивни факти и процеси, което пряко аналогизира ядрени идентичности между външно уж противоречащи си системи за когнитивна промяна.

 Холистичност в психотерапията

Думата холистичност е гърцизъм, означаващ цялостност. Ако при интегралността, чрез индукцията, дедукцията и аналогията, в един творчески процес на комбиниране на системи и понятия, откриване на общност и съзидание на фукционална и практично приложима новост, се ползват вече налични терапевтични системи, то холистичността обхваща, но и надхвърля този процес. Говорейки за изследвания в случая субект, човешката психика, цялостната визия върху терапевтирания може да бъде осъществена в степента, в която самият терапевт я притежава по отношение на собствената си когниция. Тук интелектът и теорията се надхвърлят от личната опитност. Да, терапевтът е нужно да притежава добър ум. Но, това не е достатъчно. Ако той самият не е преминал през нелеки житейски опитности, скърби, провали, тревожност и страсти и сам не е успял да преработи възприятието и психичната си структура до по-хармонично и резониращо със законите на Битието цяло, няма как резултатно да повлияе психичните движения и на клиента си. Богата и качествено „смляна“ житейска опитност, да. Опитност, която е научила терапевта на широка и висока визия, дълбоко смирение пред гравираните в тъканта на живота извечни закони, на разумна решителност, обич и гъвкавост. Холистичност в психотерапията можем да имаме, когато терапевтът притежава силно развита метакогниция, самосъзнание. Самосъзнание, през което когнитивно самоопределя, афективно самоотнася, а поведенчески саморегулира менталността, емоционалността и делата си от позицията на една трансперсонална визия. Само от такава надхвърляща обичайната иманентна, вплетена в обекта на изучаване (ума) себепредстава, терапевтът може да работи холистично. Както пише на входа на храма в Делфи, „Nosce te ipsum”, „Опознай себе си…“. 

Холистичността в психотерапията корелира с инспиративния творчески процес (Top down), с досега до познание, което терапевтът не толкова и не само създава, а по-скоро „сваля“, конкретизира през формално операционната си менталност (Пиаже) (7).

В такъв дух на разсъждения, мнозина терапевти се заявяват като холистици, но просто задоволяват пожелателното си мислене (wishful thinking) (8). Мнозина създават собствени терапевтични методи, но на ниво комбинативен еклектизъм или изследователски, интегративен плурализъм. Лошо няма – времето е най-добрият пресяващ стойността фактор.

Единици са създателите на истински ефективни, парадигматично креативни, качествено различни, вдъхновено иновативни терапевтични системи, които не отричат, а включват, но и далеч надхвърлят предхождащите ги терапевтични модалности!

Китайците казват, че едно изображение замества хиляди думи. Затова, ще илюстрирам току що описаната си теоретична визия за холистичността в психологията и психотерапията с конкретна, практична метафора. Още от древността, растителният свят служи за символична репрезентация на човешкото познание.
















Дървото на холистичната психотерапия

Корените на дървото символизират аналитичните направления в психотерапията. Фокусът по правило е в миналото, стремежът е да се работи с несъзнаваното, в случая подсъзнанието. Психоанализата е достигнала до основни психични динамики и факти, които по мое мнение са чудесен контекст и основа за коя да е терапевтична модалност. Да, в психоанализата съществуват твърде много илюзии, неефективност и откровени изкривявания. Но въпреки това, пълното и отричане би било изхвърляне на бебето заедно с мръсната вода... Отхвърляйки психоанализата, както това се прави в някои модалности, се отсичат самите корени на холистичното терапевтично "дърво". Но, в тази статия умишлено не желая да се спирам на тесногръдите и невиждащи по-далеч от носа си противоречия между отделните парадигми, а ми се иска да погледна на цялостната картина. Ствола на това символично дърво се явява поведенческата психология и психотерапия. Всичко е проследимо, последователно, ясно, видимо, но и някакси доста грубовато. Груба, но изключително нужна и основна част от цялостния терапевтичен процес. Клоните пък - когнитивната психология и психотерапия. Вече се появяват вътрепсихични процеси, но отново изследвани индиректно, през поведението. Но, вече се работи с мисленето, поведението, а оттам и с афекта, емоциите. Малките клонки - разклонения на дървото, са краткосрочните терапии. При тях работата отново е изключително фокусирана в цел, прагматична резултатност, с фокус основно тук и сега, без особен интерес към личната история на клиента. Краткосрочните терапии обаче са изключително ефективна и нужна част от цялостната психотерапия. Листата символизират хуманистичната психология и психотерапия. Те вече представляват качествено различна система - захранват се както от земните сокове, през корените, стъблото и клонките, но и директно от слънчевата светлина. Визията за човека е твърде различна от тази, характерна за предходните парадигми. За психоанализата човекът в основата си е едно нагонно и доста примитивно същество. За поведенческата психология човекът е просто стояща на два крака маймуна, която може да бъде персонално и социално обуславяна и разобуславяна и нищо повече. Когнитивната наука добавя и вътрешен психичен процес на тази маймуна, но принципно не променя визията си. Краткосрочните терапии на свой ред, като цяло въобще не се и интересуват от естеството на човека, а единствено от прагматичните резултати. Хуманистичната психология и психотерапия обаче вижда човека като изначално добър, слънчев, самосъзнателен и разумен, способен със свободната си воля, наситена с любовта, да благува и добротвори неограничено. Цветовете и плодовете на психотерапевтичното дърво представляват трансперсоналната и базираната на световните психо-духовни системи психология и психотерапия.  Тук визията за човека е като изцяло духовно съшество, което единствено ползва "скафандъра" на тялото, за да премине през поредния житейски урок в земното училище. Соковете на дървото, пронизващи го във всяка негова част, са съответно психотелесните и базираните на медитация направления в психотерапията. Ако първите са екстравертно насочени, то вторите са фокусирани навътре, към Същността. Работата през тялото и поведението, както и с променено състояние на съзнанието, действително има ключова роля в терапевтичната промяна. Описал съм това тук: "За психоанализата и други митични животни".

Интегралната психотерапия обхваща цялото терапевтично "дърво", докато холистичната освен това се явява и негов метакогнитивен зрител. Ако дървото символизира психотерапевтичната интегралност, то слънцето тук се явява метафора за холистичния вътрешен наблюдател

Речник на ползваните термини:

1)      Когнитивна наука: Интердисциплинарна наука за човешките познавателни процеси, включваща психология, невронауки, лингвистика, компютърни науки, антропология, философия и др. Възниква в средата на двадесети век, но като подход може да бъде проследена още от древна Гърция. Изследва познавателните процеси внимание, възприятие, памет, съзнание, метакогниция, учене, изкуствен интелект и др.
2)      Прагматизъм: философско направление от края на 19-ти век, което твърди, че главната функция на мисълта е не да описва и отразява реалността, а да решава конкретни проблеми. Характеризира се с фокус в приложността, практичността и реално постижимите резултати.
3)      Bottom up (отдолу нагоре информационен процес): индуктивен процес на генерализиращо събиране на данни, от което възникват (emergence) нови познания и относително валидни категоризации.
4)      Гещалт (цялост) психология: психологично направление от началото на двадесети век. Цялото надхвърля съставляващите го части и не може да се опише само чрез тях. Закони за центрация, прецентрираност, прегнантност, затваряне на гещалта и т.н.
5)      Top down (отгоре надолу информационен процес): познавателен дедуктивен процес, който разчита на първоначално аксиоматично понятийно знание, от което аналитично се редукционират подлежащи когнитивни домейни.
6)      Клиницист: специалист по човешко здраве – телесно или ментално.
7)      Жан Пиаже: Швейцарски биолог, психолог, философ и логик. Създава теория за стадиите на детското развитие: сензомоторен интелект, предоперационен интелект, конкретни операции и формални (абстрактни) операции/ интелект.
8)      Wishful thinking (пожелателно мислене): магическо мислене. Щом ми се иска да е така, следователно е така. Свързано е с илюзорната корелация, фалшивите интуиции, суеверията, инфантилното все анимиране и т.н.

Автор: Орлин Баев


понеделник, 14 април 2014 г.

На какво ме научи паниката ми?!

 На какво ме научи паниката ми



        Страхът ме научи на безстрашие. На това ,че не той е страшен,а отношението ми към него. Също така и объркването ми,обидата от неочаквано връхлетялата ме паника,неразбирането,неприемането и.

       Разбрах,че много по-страшни са безверието,безволието,бездействието!

       В живота ми нещата ми се получаваха лесно-често неосъзнати и не заработени,понякога с чар и харизма,понякога с минимални усилия.
       Научих  се, че човек трябва да прави своите крачки сам. Може да са бавни и малки,но да са последователни и неотклонни. Дори да тръгне в грешна посока,да се върне и да продължи натам, накъдето го води духът му.     
   
       Научих се да си"вярвам безусловно",да се "приемам безусловно",да се "заявявам решително и смело",да "казвам Не,когато е нужно"; научих се,че "имам право на здрав егоизъм","на здрава наглост",на здрава агресия". И не на последно място се научих да "прегръщам страха се с любящо смирение".
       Цитати,цитати...Цитати,които дори не искам да променя...защото станаха част от мен.Мисли,които записах на диктофона на телефона си и си ги пускам  вечер след работа на път за дома или в задръстванията по софийските улици след работния ден,запътила се към поредния час по йога.

       И за последно научих,че скромността Не краси човека.Ограбва го ,ощетява го, дискредитира го. Разбрах,че трябва да променя страха от нескромността. Обичам се и така е било от както се помня.Защо тогава да не мога да кажа : ето ме,тук съм,това съм аз?!

       На какво ме научи страха?
       Емоциите ни са цяла Вселена от съществото ни...толкова дълбоки и неизчерпаеми...
       Страхът ме научи,че и той е част от тази Вселена.

       Благодаря му!

       Благодаря ти, Орлине!



С обич: 
Ж.

понеделник, 24 март 2014 г.

ОТИДЕ, ДОЙДЕ, ОТИДЕ, ДОЙДЕ ...

Представи си, че си на прага на смъртта си! Какво би казал за живота си? За какво би съжалявал? На какво би се радвал? Пренасяйки знанието за преходността и помнейки, че животът е наистина много кратък, как би го живял сега и във всяко следващо сега до прехода на смъртта си?

Съзнаваш ли Себе си, точно в този и всеки следващ миг!? Отива си старият миг, идва новият. Отиде, дойде, отиде дойде, се пее в брилянтната песен на българския вълшебник Беинса Дуно... Преходност и Вечност, малкост и голямост, величие пред хората и Величие пред лицето на Вселената... Богатство от банкови импулси, имащи социалната стойност на едно подивяващо човечество или богатството на спечеленото доверие в погледа на едно коте, свързващо те с Безкрайното богатство на Любовта... Цитираме мъдростите на някой си - няма лошо... А собствената ни дълбинна мъдрост будим ли я? Пожелавам на мен и теб едно все по-събудено любомъдро сърце през всяко сега от живота ни! 

Пожелавам на себе си и теб с все по-отворено сърце да възлюбим страха си! Неговите лица са много... Тогава от него пониква дървото на мъдростта! Расте и става все по-високо и силно! Растежът му няма предел, а почвата на страха му помага да се въздигне до Небесата на Любовта ни! Да бъде!



понеделник, 10 март 2014 г.

Психотерапия и духовност

 Психотерапия и духовност


Написах долния текст по повод  думите на психотерапевта Роберто Асаджиоли, създател на метода „психосинтез“, за взаимовръзката между, най-общо казано, душевните болести и духовността. Ето линк към неговия поглед над нещата: http://orlinbaev.blogspot.com/2014/03/blog-post_8.html

 Нерядко невротичността се случва и без човекът да има какъвто и да е досег до каквито и да е съзнателни духовни интереси и стремежи, независимо дали ще ги наречем израстване или напъване... През опита ми знам, че независимо как ще бъде наречено, именно разширяването на осъзнаването е това, което решава алгоритъма на неврозата. В някои случаи са достатъчни аналитичните, когнитивни, поведенчески, хипнотични и т.н. методи в психотерапията. Дори и тогава обаче се наблюдават промени в цялостната психична структура на индивида - развива се толерантност, доверие в тялото, живота, другите, себе си. Човекът става по-благ и мек, притъпяват се "зъбите" на гордостта. Или пък, когато е нужно, се научава да бъде по-твърд и себезаявяващ се, но отново на фона на благото себедоверие. Забелязал съм, че в хода на ефективната психотерапия се развиват характерови нагласи, които могат да се нарекат както хармонични, така и ... духовни. Зависи от гледната точка и разбиранията.

Обаче има и много упорити случаи на генерализирана тревожност, паническо р-во, много натрапчива хипохондрия, обсесивно компулсивно р-во и т.н., при които и анализата и когнитивно-поведенческите и психотелесните методи стигат до някъде, но състоянието персистира. Ако тук се приеме чисто материалистичен подход, то се явява болестно, нежелано, а терапията метод за премахването му. Това обаче е много слаба гледна точка, сама по себе си пораждаща неразбиращо отричане и изтласкване на напиращите отвътре наличности, преодоляването на които е възможно само с помощта на една по-обемна позиция на осъзнаване. От такава позиция неврозата се явява просто добър и целесъобразен, адекватен повик от същностната ни природа за израстване, а симптомите биват разбирани единствено като нужна аларма, подтик към себеразбиране. Това себеразбиране включва осъзнаване на случващата се психодинамика, защитни механизми и когнитивни изкривявания, съзнателното реструктуриране на генерираните автоматични когниции и базисни схеми, предизвикването им през ролеви игри, поведенчески експерименти и психотелесни опити. Но, както казах, в много от клиничните случаи, ако се спре дотук, неврозата упорито се завръща, дори и да се постигне известно, но недостатъчно подобрение.

Такива случаи в практиката не са никак малко. В моята практика те са поне 70% от всички (в България обикновено човек отива на психотерапия след доста време носене на състоянието си, след пробване на врачки, билки, психиатрични лекарства, докато най-сетне осъзнае нуждата от съзнателна работа). В последните пет от вече  осмата ми година практика на психотерапия (към момента на писане на тази статия: март, 2014-та год.) работя с приблизително константен брой пациенти - средно 40 "поети" случая. С едни приключвам, идват други. Това прави 28 случая, при които ако се работи единствено конвенционално, подобрението е минимално, а неврозата настойчиво се завръща (съответно 12 по-леки случая, при които работата е piece of cake - тоест ординарните методи, през един добър харизматичен рапорт и умишлено фасилитиран от терапевта подходящ трансфер, работят добре). При останалите, преобладаващи случаи обаче, тревожността, натрапливите мисли за болести, остри предмети, паниката, депресията сякаш само за миг биват изместени, но не и разрешени. Получава се нещо като ходене в кръг. Или по-скоро като битка за изход, когато си потънал в блатото. Повече се бориш, повече потъваш. Колкото повече анализираш, реструктурираш, толкова по-болезнено става състоянието. Не че тези методи нямат мястото си - напротив. Те са началото на едно по-цялостно себепознание, разширение на съзнанието през плоскостта на интелекта. Но, това не стига. Нужна е преживелищност. Тук една стъпка по-напред достигат психотелесните и поведенческите методи. Говорил съм за дългия и къс, когнитивен, през мисълта и прекогнитивен, на подкорово ниво пътища на процесиране на информацията. Дългият: страхов стимул - таламус - мозъчна кора - лимбчина система, през съзнателното мислене. Директният път: стимул - таламус - лимбичен мозък. Краткият път е многократно по-бърз. Когато в психотерапията пробваме да работим единствено аналитично или когнитивно, се опитваме да въздействаме върху състоянието през опосредствения, дълъг път. Да, но директното протичане на сигналите мощно подрива опитите ни за промяна и никак не се поддава на усилието на работната памет (съзнателната логичност) да извлече „верните" паметови следи от дългосрочната (нсъзнаваното, прекогнитивният път) и да ги реструктурира... Тук е подходяща метафората за скока с бънджи, която вече съм давал. Човек, който няма опит с височините и има нормален страх от тях, застава на ръба на моста, с добре прикрепено за него и абсолютно сигурно ластично въже. Колкото и да се убеждава рационално в безопасността си обаче, страхът, процесиран по директния неврален път в огромна степен срива всеки логичен опит за самоубеждаване... Отвъд метафората, аналогични процеси се случват и при тревожно - депресивните състояния. Затова, както казах, тук на ход идва преживелищността - през психотелесните и поведенчески методи. Вживяване и усещане през тялото с помощта на ролеви игри, опити, дишане, разговорна хипноза, поведенчески експерименти. Тук успеваемостта в психотерапията драстично се повишава. Към споменатите 30%, при които работата се върши с лекота, се добавят още около 30-на процента. Тоест, от посещаващите терапевта 100 човека, истинска полза вече имат шестдесет! Не е малко! Както твърдя по-горе в този текст, дори да не се споменава каквато и да е духовност експлицитно, актуално се разтварят и сформират духовни качества - по-висока интуитивност и ниво на самосъзнателност, себедоверие, а оттам и доверие в света и другите, смело себезаявяване на базата на тази спокойна самоувереност, вече свързана с дълбочината на интуитивната ни природа. Развива се, или по-скоро се отключва и магнетичен чар и харизма, привличащи качествени хора, случвания и съответности, резониращи с ингредиентите на този чар... Остават обаче въпросните 40% неразрешени случаи...

Да не можеш да помогнеш на 4 от 10 души, потърсили облекчаващата ти грижа, не е малко... Поради личните си интереси и разбирания, още от началото на практиката си работех с водени молитва, медитация, работа с транс (хипноза, водена медитация), дихателни методи от йога и тантра. Работех и през призмата на личния си дългогодишен опит в току що споменатите практики, както и през познавателния контекст на философските и духовни системи на теософията, будизма, бялото братство, санкхя, адвейта веданта, езотеричното христянство. А философията, а още повече езотериката (ако въобще може да се направи някакво твърдо разграничение) предлагат на търсача на себепознание глобални принципи, които приложени имплицитно и локално към прагматичния процес на психотерапевтична промяна, създават устойчив идеационен контекст, въз основа на който работейки, в душевността на терапевта присъстват стабилни аксиомни устои - още повече, ако са многократно потвърждавани през собствената му житейска битийност. Наричам ги именно аксиоми, поради липсата на възможност за пряка доказателственост през методите на твърдата наука. Съществуват обаче и методите на една различна, вътрешна наука, която може да бъде преживяна и от позицията на която човек отлично знае, че съвременната когнитивна наука едва прохожда по отношение на изследването на човешката душевност. Засега тя не може да проследи и една единствена мисъл... Макар, че може със средствата на съвременното сканиране да проследи кои мозъчни зони се активират при определени когнитивни процеси, това са наблюдения , чрез които само индиректно може да се съди за изследваните актуални когниции, както глухият се опитва по доловените през тялото си вибрации да отгатне и усети музикалната симфония. То е като да изследваш една книга през измерването на теглото на мастилото, вида шрифт, дебелината на отложеното вещество, вида хартия, типа корица, издателството... Така обаче и представа си нямаш за вложения феноменологичен смисъл, витиевидност и качество на творческия потенциал, майсторство на словото и въобще, света на идеи, интуиции, прозрения и вписани в самата тъкан на съзнателната вселена принципи. Научният подход все пак, макар и през подобна много плоско-двумерна призма, може да оправдае ползването на методи като медитацията. Има вече направени многобройни изследвания с ЕЕГ, fMRI и др. съвременни технологии, чрез които обстойно е проучена мозъчната дейност и психотерапевтична стойност при различни видове медитация и съзерцанието (mindfulness). Аз твърдя, че древен метод като молитвата също има дълбоко психотерапевтична роля - писал съм за това в тази си статия: http://orlinbaev.blogspot.com/2010/11/blog-post_29.html . С това заявявам, че дори да приемем такива ядрени методи като молитвената вяра и медитативното присъствие на недуалната когниция единствено през призмата на съвременната когнитивна невронаука, имаме пълното основание за ползването им! Молитвената вяра примерно се превръща в удивително трансформиращ способ при когнитивното реструктуриране, в който е добавен елементът на онази съзнателна отвореност за законите на битието и доверие в тях, наричана простичко... Бог. В практиката си осъзнах, че там, където всички съвременни психотерапевтични методи завършват, там започва ... съзерцанието. В съвременната научна психотерапия (MBCBT - mindfulness based cognitive behavioral therapy) с него се работи през призмата на привнесената от будизма практика на пълносъзнателност (mindfulness). Медитацията обаче стои в самото ядро на световните религии и системи за психодуховно развитие: будизма, индуизма, йога, даоизма, суфизма, съзерцателното православие (Исихия) и езотеричното християнство, шаманизма, толтекския път и т.н. Колкото и различни теоретична догматика да имат изредените системи, ядрената ползвана практика е именно медитацията. Пълносъзнателността съвсем не отрича предхождащите я психотерапевтични методики. Не, тя просто ги надхвърля, служи като един съвсем различен етап, ниво от съзнателната промяна. Там където, без грам преувеличение, повечето психотерапевтични похвати буквално търпят крах, когато е практикувана упорито и сърдечно интелигентно, тя успява да ресвърже човек с потенциала му, да даде различна визия и гледна точка, да "залее" вече умишлено лишеното от оценка и категоризации познание на напрягащата емоция с любящата мъдрост на безкрая. Съответно, да превърне невротичното състояние в "стълба към израстване" на съзнанието. Тази "стълба", разбира се, също е само метафора не толкова за растеж, колкото за разкриване на винаги налични, но прикрити от обусловеността на интроецираните социални условности вътрешни потенциали. Повечето ми статии, касаещи тревожните разстройства, са писани въз основа на опита ми в медитацията. Базисните принципи и отношения, които споменавам в тях, идват от това любомъдро пространство на спокойна интуиция... Но то не е мое. То просто Е! Практиката на медитация не предопределя различност в практикуващия – тя е най-обикновеното нещо. Просто се променя гледната точка.  Когато в психотерапията работя по този цялостен, по-всеобхватен начин, чрез водена медитация, към въпросните 60% успеваемост, се добавят още 20-на. Така, от десет човека, потърсили помощ, реално може да се помогне на 7-8. При останалите двадесет процента обикновено присъстват следните причини, осуетяващи придвижването към спокойствието на ясното съзнание: вторични печалби от поддържане на проблематиката; недостатъчна мотивация и инертност; липса на достатъчен когнитивен капацитет; свързаната с предходно споменатия факт липса на способност за самосъзнателна, метакогнитивна нагласа за наблюдение; наличие на личностово разстройство (характеропатия), с почти винаги силно флуктуираща и нестабилна личностова структура; прикрита или започваща психотична продукция... Но, както казваше дядо ми Сашо: "Берекет вересин - правим каквото можем, пък да става каквото ще!..." J

 Иска ми се малко по-описателно, приземено и преживелищно, не толкова през теорията, а през практиката и личния ми опит, да се спра на връзката между някои невротични състояния и симптоми и повика на безкрая към синхрон с една по-цялостна, да я наречем духовна визия, начин на живот, разбиране и съзнателност. Например, паническите атаки, дереализацията, деперсонализацията, "стягането" в гърдите и т.н. и т.н… Преди време преживявах силна социална тревожност, дълбоко свързана с говорната ми специфика - заеквах почти до невъзможност за говорене. Всеки път, когато ми се наложеше да кажа дори и дума пред някого, тялото ми мощно се сковаваше. Коремът ставаше "на топка", дишането плитко гръдно и учестено, в гърлото сякаш засядаше буца, налягането мощно се покачваше към главата. Почти неизменно, заедно с всички други симптоми, получавах силна дереализация и деперсонализация. Сякаш всичко ставаше като в мъгла, като насън, виждах хората пред мен като през тунел, а всичко наоколо бе размазано. Чувах заекващия си, силно накъсан глас, борещ се с всяка фонема, сякаш от метри разстояние - отстрани. Опитвах се да кажа една - две думи, докато сякаш не бях в тялото си. Да, можех да мръдна частите му, но усещането е сякаш си настрани, отгоре и извън него. Понякога се получаваше и едно усещане, сякаш твърдата реалност се размива, стените се накланят и ... сякаш всеки миг щях да падна и се изложа. Това падане никога не се случваше, но субективното усещане бе за едно вътрешно люлеене, разминаване между възприятията и консенсуса за реалност. Съответно гърдите притискаха, като че трудно си поемах въздух. Нерядко тревожността ми, особено когато трябваше да застана пред повече от един човек, стигаше до ситуативна паническа атака. Имал съм хиляди такива през тридесетте си години на пелтечещо съществуване. Докато получавах тези п.а., в тялото започваше вътрешен тремор. По-скоро вибрация, отколкото външно треперене. Пресичаха ме мощни вълни, преживявани като насочено движение на енергия отдолу нагоре. Понякога в ушите се появяваше специфично съскане, а в тялото освен фината вибрация и едно усещане за клатене - напред назад или покрай оста на гръбнака, наляво - надясно. Това клатене дори ставаше видимо, ако се вгледаше човек. Разбира се, на никого, освен на мен самия, не му пукаше за това и не го забелязваше...

Самите физически симптоми мен самия никога не са ме плашели. Защото през практиката си на дишане, оттегляне на сетивата във вътрепсихичната феноменалност (пратяхара), дхарана (фокусиране), съзерцание (дхияна), хиляди пъти съм предизвиквал същите телесни случвания. Същото оттегляне на сетивата навътре, еднонасочена фокусираност, промяна в зрителното възприятие, вибрации (парестезии), дереализация и деперонализация, съскане в ушите, люшкане, промяна на перцепцията за реалност (транс), спиране на ума и т.н. Всички тези преживявания някои наричат "кундалини синдром" - когато са видяни през призмата на преживяване на тревожно състояние... При йога методологията обаче, тези случвания са желани, търсени и преживявани с благодарната умствена настройка на разширяване спектъра на съзнанието. Тук някои ги именуват не синдром, а "Кундалини ефект"! Тоест, реакция на задвижването на психодуховната, основна либидна енергия: кундалини шакти. В йога се твърди, че тази базисна сила, виря, се преобразува до духовна, оджас, благодарение на усилията по трансформация, свързани с психодховното разширяване на съзнанието. В даоската йога същата сила се нарича дзин, а в трансформиран, духовен вид, шън...

Горните разсъждения естествено ме водят до заключението, че събудените през неврозата преживявания биха могли да бъдат видени и като повик за разширяване на съзнанието! Събуденият "Кундалини синдром" се преформулира като "Кундалини ефект" (виря, дзин) а оттам идва и назрялата необходимост от съзнателно "догонване" на този ефект от страна на цялостното разбиране и личност и метаморфозирането му до духовна опитност (оджас, шън)! 

Горното заключение по никакъв начин не оспорва невронаучните, когнитивно - поведенческите и аналитични факти и хипотези. Просто ги допълва, надхвърля, надстроява и обогатява с една различна, по-цялостна позиция на разбиране! 

След две и половина десетилетия преживяване на вътрешни катаклизми, реших да променя нещата. Имах дълъг опит в медитацията, но когато ми се наложеше да имам социална и речева изява, тревожността експлоадираше като озъбен рев на хищник... Започнах да се анализирам, да работя с мисленето си, Но, преди всичко, да се предизвиквам поведенчески. Правех всичко най-вече интуитивно, сам, без външна терапевтична помощ, далеч по-слабо структурирано в сравнение с начините, по които се води през коя да е психотерапевтична модалност. За сметка на това обаче имах огромна мотивация, неотклонно намерение, търпелива последователност. Всеки път, когато се поставях в предизвикваща ме ситуация, подсъзнанието ми буквално се сблъскваше със смъртта. Реално не умирах, да. Но се сблъсквах с ужаса от смъртта. Защото старите мозъчни структури, продуциращи страха, не правеха разлика между социалната ситуация и реалната заплаха. Съзнателно се само - поставях в предизвикващи ме ситуации почти ежедневно и ежедневно... "умирах". След всяка подобна ситуация, буквално приемана от мен за излагане, но и действаща през научно проучения механизъм на излагане на стимули и превенция на отговор (exposure and response prevention), попадах за няколко дни в "черната нощ на душата", депресирах се жестоко. Но и все по-бързо излизах, с помощта и на анализа, но преди всичко на допира до духа си, който имах от опита си в медитацията. Постепенно ситуацията се промени - поведенческите методи систематична десензитизация и наводняване се оказаха най-важни! Важни, но практикувани на фона на една дълбока вътрешна стабилност, криеща се зад външната социална уязвимост. Стабилност, разкрита в годините опит в съзерцанието. На практика, поведенческото ми предизвикване, подкрепено от анализ, служеше само като стимул за съединяване на тази дълбока вътрешна опитност, със социалната ми персона и характерова, социално обусловена структура... Отне ми няколко години, но тези години промениха живота ми. Отключиха се потенциал, творчество и фина радост, които извираха и извират от дълбочината на вътрешната ми свобода.

Имаме пряка и двустранно зависима, двупосочно действаща корелация. От една страна, предизвиканите чрез психотелесни (йога и др.) практики преживявания, отключват непреработени маладаптивни когниции (комплекси, базисни схеми, програми) и невротизират. От друга страна, самите дезадаптивни, невротични базисни схеми/програми провокират телесни симптоми, аналогични на преживяванията при психофизиологичните практики на системите за разгръщане на човешкия потенциал. Такава корелация се наблюдава само когато системите за работа с потенциала работят на принципа отдолу - нагоре, bottom up. За bottom up и top down (отгоре - надолу) принципите на работа при практика на медитация говоря в тази си статия (в средата и): http://orlinbaev.blogspot.com/2008/04/blog-post_5873.html
 Ще разгледам корелацията и от двете и страни. Когато психофизиологичните практики извадят "на бял свят" комплекси, то преработката им чрез методите на психотерапията разрешава стремежите на търсача вече да бъдат прехвърлени на друга плоскост. Правените практики се превръщат единствено в катализатор на разгръщането на духа. С времето по-ниските, форсиращи и катализиращи нива на практиката стават излишни, като тя се превръща в top down, отгоре надолу случване. Потенциалът, безкраят сам разгръща себе си в носителите си: интуиция, ум, чувства, тяло, енергия и действия. В такъв случай, събудените чрез практиките тревожни програми всъщност стимулират вървящия по пътя (на дело няма път и вървене, а състояние на съзнанието, но метафората е такава) да преобразува събудените трудности освен чрез методите на ума (стандартната психотерапия) и чрез пълносъзнателното присъствие на безкрая си (т.н. медитация, съзерцание), тоест в хода на това преобразуване, да намери Себе си!

 Когато маладаптивните базисни вярвания събудят когнитивен дисонанс и причинят тревожност, водеща до физиологични симптоми, тогава се случва следното. Ако разбудените комплекси са слаби, човекът сам или с помощта на специалист по ментално здраве ги преработва чрез средствата на ортодоксалната психотерапия или чрез методи за самопомощ. Самите усилия да го направи, както вече споменах, събуждат в него духовни качества, независимо дали самият човек го разбира и съзнателно ги нарича такива. Когато обаче дезадаптивната психодинамика, травми и въобще, невротичност, имат по-дълбоки и силни характерови "корени", тогава не само, че личните усилия по самопомощ, но и конвенционалните психотерапевтични методи, прилагани от специалист, се провалят в опитите за помощ. Тогава идват на ход две възможности. Или цял живот прием на психофармация, която замазва, но не разрешава "подводните" характерови проблеми (а често дори и въпросното замазване не успява да постигне), или цялостна характерова преработка и личностов растеж (пак казано само като метафора) чрез методи, надхвърлящи плоскостта, от която проблемите са създавани. Такава различна плоскост, е погледът от позицията на метакогнитивния зрител, осъществяван в практиката на пълносъзнателно присъствие, тоест, най-грубо казано, т.н. медитация. В този случай от разискваната корелация, отново адаптивният вариант, е разкриването на същностната природа, на духовността.

Ето защо твърдя, че и при единия и при другия случай, невротичността се явява само тласкащ стимул за себепознание от позицията на безкрая!


Горните ми заключения са имплицитно вложени в предходните ми написани материали, както и в целия ми метод на психотерапевтична работа и личност. Чудесно е да знаеш, че страхът ти не е плод на злощастна случайност, нито си някаква илюзорна жертва, а неслучайно преживяваш най-нужното за разгръщането на духа си!

Орлин Баев