За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 19 февруари 2018 г.

Вяра в Знанието, Знание във Вярата - Верознание

"А Исус му рече: Ако можеш, повярвай! Всичко е възможно за този, който вярва!" Еванагелие от Марк, 9:23

"Не ми вярвайте, проверете сами истинността на думите и пътя, към който ви насочвам!" Буда

Йога е ключова систематизация на човешкия устрем към потенциала. При това богат, цялостен подход, имплицитно аналогичен с дълбочината на всяка друга система за психодуховно развитие, отвъд външните теологични схоластики. Има будистка йога, има даоска йога, има и християнска йога - не толкова и само теоретично, колкото сублиминално ядрено, на принципно-преживелищно ниво.

Принципите на вярата и знанието, както знаем, корелират пряко с религиозния (духовния) и научния подходи. Твърдя, че един без друг са като жената без мъжа и обратното. Вярата без знанието, е много възможно да се превърне във фанатизъм и фантазъм, а знанието без принципите на безкрая, идващи от духовната вяра, се превръща в слуга на властовата психопатия.

Принципът на вярата корелира с бхакти йога, докато този на знанието, с джнана йога. Християнството в основата си, е пътека на бхакти йога. Бхакти, йога на преданоотдаденото, смирено служене и вярата (бхакти и карма, йога на делата, са неразделни).

Джнана йога казва: "Съмнявай се, мисли скептично, употреби ума до предела на възможностите му и го надхвърли!" - точно както ученът на високо ниво, достигайки до лимита на научната логика, преминава в сферата на интуитивните прозрения.

Мъжът прониква в жената, а жената черпи стабилност от мъжа. Джнана и Бхакти, мъж и жена, наука и духовност, ян и ин, единица и нула.

Орлин Баев, психолог-психотерапевт

неделя, 11 февруари 2018 г.

Работилница "Изкуството да обичам!" - февруари, 2018-та, Троян

Любовта свързва, създава заедност, дава познанието за съпричастност с организма на Живота, единство с хората, животните, чувстващите същества, живата природа, синархичната верига на съзнателността. Любовта създава общност, изхождаща от автентичността. Общност, даряваща закрила, сигурност, принадлежност. Любовта е есенцията на себереализацията в същностната ни, духовна природа. Любовта носи със себе си жива мъдрост, която освобождава. Когато обичаш, си едно с Бога и живееш по Бога. От любовта низхожда естествена нравственост, без която властта, социалният контрол и материалното осигуряване не струват нищо. Любовта придава пълнота от удовлетвореност на всяко действие и факт в ежедневието ни. Без нея животът е безсмислен. Любовта прегръща страховете и ги разтваря. Има ли любов, няма страх Няма ли любов, има страх, вина, тъга, гняв, тъмна неудовлетвореност. Няма ли любов, има прилепнала зависимост. Защото любовта е безусловна и освобождава. Сила, принцип, чувство и особена виделина е любовта. Тя си Ти - Човекът. През интуитивната свързаност на любовта директно чувстваш другия като част от себе си - задружен си, обичаш през мъдрото си сърце. Имаш ли любов, в рая си. Нямаш ли, в ада си. Не някога - сега. Любовта е есенцията, лепилото на живота - Бог е любовта. Когато обичаш истински, си в позицията на Себе си, Богочовека. Тогава психотерапевтичните методи работят и само от такава висока перспектива промяната на характеровите вярвания е възможна в дълбочина. Без любовта и най-добрият метод е куха механика, лишена от задвижващ заряд и опорна точка за лоста на възнамеряването в посока акордиране с Бога. Само от позицията на любовта живееш. Без любовта човек е празна черупка, жив труп, бездушна кукла. Когато любовта е средоточие на живота ти, тогава всичко идва на мястото си!

С Дорето (Дора Прангаджийска) водим съвместни работилници от 2014-та год. Запознах се с нея 2012-та, на едно от обученията ми по психотерапия. Веднага ми направи впечатление бързината на ума ѝ, способността ѝ за многоканално, паралелно мислене едновременно, смелостта ѝ да „се хвърля“ в преживяването, емпатията ѝ. Харесах си я и започнахме да водим заедно семинари, групи, бизнес обучения… Като разбирания разлики имаме, но еднаквостта на травмите ни, дълбочината на изстрадания и качествено смлян опит, създава един плътен синхрон във воденето ни, което го прави проникновено и цялостно трансформиращо.

По-долу са някои от отзивите на четиридесетината участници в три дневната ни работилница „Изкуството да обичам!“. Не искам да пиша повече - оставям думите на преживелите вълшебството на любовта да говорят сами:


………………………

„Когато идвах, си мислех, че ще е хубаво. Когато си тръгвах, осъзнах, че е много повече – цялостно е. Изпитах неща, които никога не бях изпитвала. За пръв път усетих енергията на другите, както и своята толкова силно и ясно. Осъзнах много за себе си и преживях любовта с всяка своя фибра.
Благодаря за това преживяване. Благодаря, че дадохте всичко от себе си за нас!
Уникални сте!“
………………………………
„За мен беше едно мнооого дълбоко потапяне и приемане на себе си. Повечето опити ме извадиха от зоната на комфорт и ме  хвърлиха в зоната на възможностите. Нещо, което наистина ще запомня ,е че не бях пускал сълзи пред другите от малко дете…“
………………………………….
„За мен тази работилница беше едно преживяване, което не мога да опиша с думи. На моменти си мислех, че ще умра, но любовта на хората около мен беше толкова силна, че ми даваше енергия да посрещна лимитите си и продължа отвъд тях. Изпитах вулкан от емоции, осъзнах неща, които ще ми помагат и занапред. Абеее…, каквото и да напиша, няма да е достатъчно, а и напоследък пробвам да съм добра не само с думите, а да чувствам. Чувствах и чувствам любов!
Вие сте прекрасни! Благодаря Ви за всичко, което предизвикахте в мен. Благодаря ви за отношението, любовта и подкрепата, която получих. Обичам ви, Орлин и Дора!“
……………………………………….
"В тази работилница влязох с емоцията си на уплашено дете, непозволяващо си да покаже емоция и се разкрие пред когото и да е. Донесох "демоните" на страховете си, но прекрачих прага на залата с устрем да се освободя - не заради някой друг, а заради себе си. Тези три дни осъществиха процеп в черупката ми, разчупиха ме. Защото не е важно колко време ще практикуваш дадена практика или метод, а ползвайки ги, да погледнеш страховете си смело и да видиш, че не са толкова страшни всъщност. Да си простиш и да простиш, за да видиш, че всичко което е било, те прави това, което си сега. Защото без работата със страховете ми вероятно щях не да живея, а да живуркам и съществувам. А сега чувствам тази свобода и любов. Благодаря искрено на всички ви. Обичам ви!"
....................................................

„Сега на третия ден плача от щастие, а не от болка и тъга. Полезно е всичко, което научих. Видях, разбрах за себе си, за другите, за цялата Вселена, чрез любовта, която всички заедно създадохме. Това усетих – свързване. Свързването идва през смирението, през благодарността – това почувствах преживелищно. Прошката също. Обикнах всеки в залата, себе си и хората въобще. Усещането да свалиш защитите, да се разкриеш изцяло и с любовта да прегърнеш „слабостите“ си, е не сила, а свръхсила, единствената истинска сила. Вече много по-лесно мога да стигам до този момент – да се обичаме, вместо защитавайки се, да се нараняваме.
Благодаря Ви, Орлин и Дора! Няма думи, с които да мога да го изразя с такъв интензитет. Скочих смело и силно и не ме е страх от пътя, пред който съм се изправила.
Аз обичам!“
………………………………………………………….
„Скъпи Орлине, скъпа Дора,
Нищо не очаквах, а получих толкова много. Срещнах Себе си отново. Щастлива съм, че дойдох, че преживях вълнуващи, докосващи дълбините ми опити заедно с толкова много автентични души. Беше ме страх, но се възродих като Жар птица от пепелта на тревожността си и познах себе си още по-добре. Усетих и преживях Бог, Любовта.
Благодаря Ви от сърце и душа, Орлине и Дора!“
………………………………………………………………………………………..
„Изключително съм благодарна, че имах шанса и възможността да присъствам на тази работилница. Срещнах се с прекрасни хора, които ми позволиха да се разтворя и потъна в душите им. Енергията на любов и благодарност, която се завихри тук, ще си я взема като олимпийски огън и ще си я пренеса в живота! Прекрасни сте, Доре и Орлине!“
……………………………………….
„Отново се срещнах с големия си страх – самотата. Усетих го много по-малък, по-малко плашещ и стягащ. Преживях много силно потока на любовта, женствеността си и силата си да раждам. Не с главата и думите, а през тялото усетих колко съм се уморила да съм силен воин и колко ми се иска да си позволя да бъда жена. Уморих се от битки – стига. Това, което ми дадохте тук, е безценно – благодаря! „
…………………………………………….
„Хора, вие сте уникални! Минах през най-тъмните си страхове, а сега чувствам светлината в себе си! За пръв път дишам спокойно, не мразя, не изпитвам огорчение, обичам наистина живота и хората! Не съм вярвала, че мога да погледна на всичко под друг ъгъл – вие ме научихте на това. Щастлива съм, че се срещнах с толкова готини хора, готови да открият и променят себе си. Всеки миг все повече осъзнавам, че този убийствен мой стремеж към контрола, властта, силата, налагането, не са ми позволявали истински да живея. БЛАГОДАРЯ ВИ! Продължавайте да помагате на хората, защото това не ви е само професия – призвание ви е! Обичам ви!“
………………………………………….
„Сърдечни благодарности за възможността да се потопя в това невероятно преживяване. Отново показахте изключителен професионализъм, симбиоза и синхрон – сякаш докато водехте, бяхте един човек от две части – мъжка и женска. Работихте от сърце и душа и се раздадохте до дупка, без да се щадите. Благодаря ви!“
………………….
„След тези три дни размазващ уъркшоп, единственото чувство в мен е ЛЮБОВ. В този момент дори не ми се иска да мисля, а само искам да кажа, че се радвам, че Ви има. Благодаря. Обичам Ви!“
…………………………………………
„Преживях едно емоционално и ментално прочистване. Почувствах се добре, изпълнен с оптимизъм и сила да вървя по-уверено напред. Благодаря ви, Орлине и Дора. Страхотни сте – отдавате се напълно и самите вие живеете това, което показвате!“
……………………………………………….
„Беше много истинско и изключително разтърсващо. Аз лично нямам някакви кой знае какви паники или тревожности – бях тук като придружител, но почувствах много искрена обич и отворена сърдечност от всички. Беше ми като огромна глътка въздух от целия свят навънка, който е супер затворен и враждебен. А всъщност би трябвало да е такъв истински, човечен и обичащ, както тук!“
………………………………………
„За мен този уъркшоп беше дълбоко преживяване в ядрото на себепознанието. Открих, че всеки човек съдържа любовта, че аз също я имам в себе си и мога да я откривам дори в дребните неща. Изключително съм впечатлена от енергията на водещите и силата на опитите. Всичко беше структурирано перфектно. Прекрасни сте! Продължавайте да бъдете така невероятни и да помагате на хората! Обичам ви!“
…………………………..
„Този уъркшоп направо ме помете… Преобърна ме емоционално. Тръгвам си оттук с вяра в себе си и със знанието, че има добри хора на този свят. Тръгвам си заредена с любов, радост и благодарност, с надежда за още по-добър живот. От цялото си сърце и душа благодаря на Орлин и Дора за всичко, което ни дадохте, за това че сте тези вълшебници. Обичам ви!“
………………………….
„Такава съпричастност… Почувствах всички вас като много по-добри приятели от много мои в живота ми… Благодаря, че ви има!“
………………………………………
„Огромно благодаря!
Хареса ми много, че работим холистично, с различни техники/ практики, а не само с един метод. Вторият ден ми дойде доста натоварващ – може работилницата примерно да е 4 дневна… Прекрасни сте! Грижехте се за всеки и всичко и то в такава голяма група. Възхищавам ви се и много ви обичам!
П.п: Май семинарът беше успешен, щом така обичам…! J
……………………………………
„Благодаря ви, че докоснахте душата ми. Позволих си да чувствам и плача – родих се! Обичам и ви обичам!“
………………………………………………………
„…Останах супер доволен. Изпитах едни от най-силните емоции и чувства в целия си живот и видях, че има и други, по-добри начини да живея. Благодаря Ви много (Орлин, Дора) и на всички участници – истински хора сте!“
……………………………………
„Мили Орлин и Дора,
Благодаря Ви, че ме накарахте да чувствам и усещам! Любовта е смисълът, а чрез този семинар ми показахте, че тя е в мен – във вените ми, в същината ми. Беше невероятно, емоционално, красиво и най-вече, ИСТИНСКО усещане. Бъдете благословени, благодаря!“
…………………………………………….
„Припомних си какво е да чувстваш истински, отвъд преструвките. С малко ваша помощ и много любов от всички ви, открих отдавна изгубеното си Аз! Благодаря!“
…………………………………
„…Пуснах се в преживяването – помогнахте ми да го направя. Беше чудесно, зареждащо, изпълващо, вдъхновяващо. Наистина вие двамата, Орлин и Дора, сте силна комбинация. Вложихте много емпатия и съпричастно сърце в работата си. Благодаря ви!“
……………………………………………..
„Благодаря за уникалния семинар, който ми даде много разбиране и любов към себе си и участниците. Орлине, Дора – такава разбираща близост и съпричастност показвахте към всеки един от нас, уникално… Изпитването на любов е бе на приказки, а преживелищно! Благодаря Ви!“
……………..
„Взех си осъзнаване, прераждане, преодоляване на детска травма, смирение. Накрая имах усещането за духовен оргазъм и за пристигнала в къщи! Сега съм няколко крачки по-близо и в мир със себе си.“
…………………………………..
„Силно, разтърсващо, през болката и радостта едновременно любящо психотелесно-преживелищно, освобождаващо, неочаквано за мен отключващо сърдечността… Ценно!“


……………………………………..
………………………………..
…………………….

Благодаря сърдечно на всеки един от включилите се в тази работилница! Доре, благодаря за воденето ни! Обичам ви, хора. Има широко място за вас в сърцето ми!

Орлин


сряда, 24 януари 2018 г.

Наивен позитивизъм, позитивен ко(у)чинг


Горният клип: Позитивен Ко(у)чинг 1 (29 мин.продължителност) Клипът е изцяло любителски, заснет с малка стара камера, непринудено-импровизирано. 

Пародиен скеч, описващ илюзиите на наивния позитивизъм, съчетан с манипулативна алчност. Нарцистична алчност, представяни като самоувереност и себеуважение, но реално бидейки сребролюбиво дуене над личностова незрялост. Има и зрял позитивизъм - но той е не толкова и не само позитивно, а по-скоро цялостно, холистично мислене и перспектива. Всъщност, точно цялост означава positum на латински - едно изгубено в превода значение. Превод, преминаващ през плитчините на неспособността за обхващане на цялата картина. Защото наивният позитивизъм разболява - твърдя го. Наблюдавам този факт в практиката си директно. Разболява, тъй като "поставя лъскави коронки над гангренясали зъбни или психични канали...", тоест потиска и подхранва несъзнавани маладаптивни наличности. А това гарантира постъпателното, все по-силно невротизиране! Зрелият позитивизъм е способност за работа и с дълбините - смелото почистване и на психчното "мазе". Тогава оптимизмът вече не е изкривен уклон (bias), а автентично, холистично отношение към себе си, хората и живота!


Коментари и отговори от социална мрежа по видеото:

Я: Щеше да е приятно и весело за гледане, ако не е печалната истина, от която по-скоро ми се плаче

Орлин: Нееее - нахрани белия вълк, само позитивно мислене, това е начинът, елементарно е, просто се напрегни и се фокусирай в позитивното, избутай всичко друго. Вселената чува, законът на привличането, а парите са най-важни в нашия коучинг ! Мисли позитивно! :)

Л: Направо ми дожаля за горката жертва на позитивния кУчинг. ;) Горкият ѝ здрав разум, учещ се дори от гангренясал зъб...

Орлин: Не, ти не разбираш! Ние коучърите не сме социопатно нагли и мегаломанно нарцистични в плиткостта си. Ние просто сме по-специални и затова можем да прескочим 20 години обучение и да бъркаме в човешките душици с гребло на багер!

П: Благодаря, че не спестявате нищо от факта, че царят е гол! Благодаря!
........................................................................................................................


Размисли и коментари, породени от статията "Позитивното мислене като съвременна болест"

Добра статия за пузитивнуту мислини и неговия братчед от долния етаж, треньорството. Ко(у)чинг ли е, овчедушие ли е, не знам, но затова вдигаме ръчички, рипаме в духа на "кой не скача, е... (ако си спомняш...) !" и яко избутваме пси акита до пълен невротичен запек, в гонене на Михаля на успеха... Но, както в "Хлапето" - докато Чарли Чаплин мъкне джама и маджуна, лапето търчи пред него и троши прозорците - а той слага новите. Така и пузитивнуту кочване - след като редовно надъха чрез продажба на празна емоция и 0.5 см. дълбоки "пет стъпки за...", набутващи неосъзнати и нежелани съдържания още по-дълбоко, не след дълго блеещият овчо-кочо последовател разпъпва една красива невроза и разцъфтява на психотерапевтичното диванче, за да преработи дивното диване в себе си, все още преживящо кочо ярмата, представяна му за живото спасяващ еликсир...

Хубаво нещо е коучингът - 6 години психология - скип. 10 години психотерапия обучение - скип. Яко, бате ! Десетина уикенда интензиф въркшоп - инаф, брадър.

Кво требе да си як коуч? Длъжен си да не знаеш много, но да продаваш трохичките си знание опаковани в увереността, че предлагаш скъпоценности. Защото колкото повече знаеш, все по-уверен си, че все по-малко знаеш - а така губиш абсолютно нужната за успешния коуч социопатна наглост - злеее, нее, нее, не! Затова никакво четене, освен евентуално за копи пейст от някой мъни гуру, да не се пренапрегнеш евентуално Щото от личната креативност на високо ниво боли, пък и не продава, а само проправя познавателни пъртини - кел файда...

Та, гранд мерси на пузитивнити кочове - благодарение на тех, без трабахо нема да останем душелечителите... Мууучо трабахооооо ...


( Заб(ел)ежка - все пак, има и добри коуч обучения, предимно насочени към бизнес и спортни среди и практики. Пак плитки, но там те тва се сака, да се не объркат ората... :) ) Може би нейде по планетата има и нормални бакалавър, магистър и докторски коуч програми (надявам се!), както и цялостни, задълбочени следдипломни коуч обучения - ама в Булгаристан, хмм... Голямо ХММ, поне що се отнася до по-цялостна работа с психика. Относно бизнес и спортния коучинг, да - чудесно.

Има и ценни коучи, естествени таланти, правещи добро въпреки елементарното ко(у)ч обучение. Но, на фона на многото плява, в страната ни са единични, преброими на пръстите на двете ръце зрънца.)

................................................................................................................................

Коментари от социална медия по статията от линка и думите ми към нея:

И: Орлине, много хора са го минавали този процес...надеждата..позитивното мислене да им промени живота...и виждат че не е точно така...но има и неоспорими истини, които съм разбрал от такива книги ....че нещата над които се фокусираш ментално...и мисълта ти е заета с тях..НО и предприемаш действия в тази посока...се случват...друг въпрос дали това попада под понятието "позитивно мислене"

Орлин: Има истини, заедно с полуистини и безспорни неразбирания и неистини в такива книги и коучъри. А в една каца мед, шепа катран развалят всичко. Много клиенти са ми довели авторите на позитивно мислене книги и коучъри - тоест, индуцирали са невроза. Масов процес е.

И: Както си го казвал....важно е човек да си изкара страховете...и реалните проблеми...и чак тогава тези "техники" за силата на мисълта вършат работа.

Орлин: Да - иначе закопават и водят до един вид психично "гниене" - невроза...

Д: Ами то в един момент ти обясняват как ще станеш успешен за седмици, как живота на всички се променя, а ти грешния ходиш по курсове, обучения, уоркшопи 10 години+ а все още не караш Бентли???

Орлин: Мдам, зле... Това да работиш от сърце и душа, за Бога в човека, наистина не е много финансово доходно. Затова пък душичката пее...

Ц: Време беше някой да нарече нещата с истинското им име! Браво!

М: Идеята, че "трябва" да мислиш позитивно и само позитивно може да е много вредна и понякога е прикрита форма на автоагресия/мазохизъм. Лично съм го виждала, идвали са при мен хора, развили натрапливости и тревожни състояния в опита си да мислят само позитивно. Генерират серия от интензивни емоции - Вина, че не могат да мислят само позитивно; Страх и безпокойство - че ако не мислят само позитивно, нещо лошо ще се случи; Срам - ето, провалям се, не струвам, щом не мога да мисля само позитивно; понякога Омраза - ненавиждам се, защото ако можех да контролирам мислите си, щях да съм щастлив като другите, но ето - не мога и не се получава. И всичко това трябва да се потисне допълнително, не бива да се мисли за него, защото.. само позитивно трябва да се мисли. При много хора това беше довело до огромна тревожност или депресивност, при някои безсъние. Във всички състояния личеше едно силно отхвърляне на себе си.

*Допълнение: Описаното е болно позитивно мислене. Има обаче и здраво позитивно мислене - да виждаш и приемаш нещата такива, каквито са, в тяхната цялост. Да приемаш и тяхната негативност, но да избираш да видиш и положителното в тях, дори да е само потенциал. Здравото позитивно мислене не отхвърля негативното, а го приема и вижда като потенциал на нещо положително. Калта, от която се ражда лотосът.

Орлин: Именно - такива коучи и книгите им създават масирани г.т. и окр състояния, а после ние им берем гайлето!

М: Да, а е толкова популярно. Във всяка книжарница на рафт "Приложна психология" поне 40-50% от книгите не са никаква психология, а пропаганда как да мислиш положително. Хората започнаха да вярват, че с това се изчерпва едва ли не науката психология, даже психотерапия.

Орлин, благодаря ти, че говориш на тези теми!

А: Мда, напоследък ни продават щастие за доста пари. Отдадени са на тази търговия.

И: Винаги съм се замислял...че от тези курсове...най често богат става "коучера"

С.Г.: Бях в една организация, където позитивното мислене беше издигнато в култ. Тези хора живееха в собствен свят, откъснати от реалността. Взаимно подхранваха егото си и се величаеха. Самонавиваха се и не признаваха, че е налице проблем, като ли да допуснат грешка. Приличаха ми на зомбирани.

Г: Тъй де,тъй..дай го малко по-позитивно де..еее хаха

Орлин: Да, права си. Виж това розово слонче как размахва ушички!

М: Повечето не различават positum от ..... positivum

К: Нашата култура набляга на нереалистично положителните очаквания- бъди по-добър,по-щастлив, по-здрав, бъди от най-добрите, най-мотивираните....Бъди най-продуктивен,успешен,известен,нека ти завиждат ,нека ти се възхищават. Този перфекционизъм е най-злокачествената форма ,която ни налага позитивното мислене, за нашето психично здраве. Целият този сладникъв позитивизъм и врели некипели за самопомщ,наблягат най-вече на това, което ни липсва. Насочват вниманието ни върху личните ни недостатъци и неудачи , а после ни го натриват в носа. Рекламите за това, как да изкарате повече пари да отидете после на Карибите ви създават усещането за пълен неудачник, ако не можете да ги изкарате. После ще ви предложат книги за успешни стратегии как да станете богати. Предлагат ви глупави мисловни материализации, как да си повтаряте пред огледалото колко сте красиви и ви втълпяват, че сте абсолютни грозници. По ирония на съдбата тази фиксация върху позитивното ни напомня само за липсите ,че не отговаряме на критериите ,че сме нещастни и това ни разяжда отвътре.Защото желанието да натрупаме повече позитивни житейски преживявания е само по себе си негативно преживяване. И колкото и парадоксално да звучи приемането на негативното само по себе си е вече позитивно. Това е нешо,което философът Алън Уотс нарича"Закон за обратното действие"-идеята, че колкото повече се опитвате постоянно да се чувствате добре ,толкова по-зле ви става. Защото самото преследване подсилва усещането за липса. Никога няма да сме щастливи,ако търсим щастието, беше казал Албер Камю.Всичко ценно в живота се печели с неговото приемане и преодоляване . Но хората искат бързи решения, искат да избегнат болката, отговорността и страданието.

Р: Шапка ти свалям за коментара по статията. Време е вече хора като теб да говорят. Защото преди тези "пузитивнити" снизходително ги пропускахме, считайки, че няма кой да се върже на тези глупости. Поради това те си повярваха и се самозабравиха.

Орлин: Някои от тях имат харизма - привличат народ. В това лошо няма. Тъпото е, че причат за неща, от които хал хабер си нямат, копирайки от някой подобен на тях, имал късмета да се роди и изявява в страна, даваща шансове за по-широка популярност, което въобще не прави нито копирания, нито копиращия истински знаещи това, което не знаят нито от опит, нито от образование, изискващо десетилетия. И ако за едно бизнес или спортно развитие могат да уцелят с папагалщината си и заредят с харизмата си, то по отношение на психиката, често вредят, нямайки си представа от комплексността и многопластовата ѝ динамика. Именно плиткостта им, въпреки вредата, привлича много народ. Защото колцина имат смелостта и желанието за цялостна характерова хармонизация с любовта? Малцина доброволно, а доста водени доброзорно от неврозите си. А масите... Когато аз правя уъркшоп, то е за хора преминали през градацията от лична и групова терапия, което подготвя за черешката на тортата - работилниците с потапяне в трансформираща и разтърсваща работа с дни, от сутрин до вечер. Аз умишлено не каня външни хора - защото нито са готови за такава дълбинно преобразуваща работа, нито са способни, когато не са преминали през въпросната терапевтична градация. А какво правят коучърите - самите те не са минали цялостна лична работа и продават малкото си знание през многото си нарцистична наглост за велики, докато са максимално повърхностни, а и често частични, изкривени, некачествени... Парадоксът е, че именно тази плитчина привлича масите - само това могат да поемат, това и им се дава. Когато много учиш, действително знаеш доста, все повече знаеш, че знанието ти е нищожно спрямо безкрая от непознато, допирът с което става все по-голям. Съответно инфантилната наглост, продаваща стъклени мъниста с идеята за съкровища, се изпарява - Дънинг - Крюгер ефект. Често ме питат защо не се рекламирам, защо не организирам по-масови събития? "Знаеш ли колко много хора те познават, колко искат да се свържат с теб, да идват на твои работилници - ако се рекламираш, ще събираш пълни огромни зали!"... Бих могъл, по-добре от мнозина. Но не искам - това не съм аз. По-дълбок, висок, по-цялостен съм. Съзнавам, че мисията ми е не да правя пари, а да помагам на хората с неврози и характеропатии в цялостното им характерово трансформиране - а това е много майсторска и изискваща дейност и процес, изискващ на първо място огромно сърце и изстрадала, преминала през много мъка любов. Дълбинен, обхващащ най-тъмните, но и най-високите психични кътчета процес, нямащ нищо общо с коуч плитчините. Наградата в този процес идва именно от любовта, от горе, а парите не са много, на фона на изисквания и влаган огромен потенциал и енергия. Фокусът не е в парите - в любовта е. А тя преминава само през смирението, нежели през социопатната нарцистична гордост и алчно сребролюбие, така препоръчвани имплицитно и обявявани за самоуважение в псевдосистемите.

А: Ориентирани все към външното, търсейки моментното удоволствие пред дългосрочното удовлетворение... Всичко външно се разпада, дори най-голямото, няма бъде осъзнато, разбрано, интегрирано, ако няма къде да се закрепи отвътре.
И с този начин на живот ориентиран все към външното, може да се окаже, че отвътре няма нищо, което да си струва. И тогава как ще обичам себе си? И.. това е като кошмарите.. Какво се случва в кошмара? Искаш да излезеш от него, искаш да свърши бързо. И от динамиката към външното, влизаш в динамиката на бързото. И на пазара ти предлагат - просветления за една минута и какво ли още не. И бягаш да се спасиш по бързо от кошмара.

Орлин: Уникално казано – благодаря!

А: Право в десетката! Докато не погледнеш истината в очите, може да си пееш позитивни песнички до края на живота и това, което ще имаш накрая е една голяма черна маса негативност, красиво опакована в цветни положителни приказки. Казвайки истината за себе си и на себе си (в контекст на отговорност), погребаните неистини ще бъдат изтласкани на повърхността за проверка.Щом несъзнателните неща се събудят, разсъдъка се сблъсква с факта, че не може да бъде прав. И това обикновено е масивен сблъсък...

.......................................................................


Позитивен Ко(у)чинг 2: 7 минути продължителност

Ний сми пузитивни кочинг кунсултанти, убучени от хамерикански бизнис гуру и сми мноу дубри. Зъпиши съ на убученииту - тва 10-на години учене психология или медицина, айде няма нужда. Не е нужну да си пси или док и пост академично да се поозориш за още 10-на лета психотерапевтични обучения - просту ила и ставъш коуч. Е, било неква пародия на основите на организационната и бизнес психология, която се учела 6 години... Айде сега - знайш ли нашийъ финансув гуру къф е пич, ъ? Ся шти продаде сичку ей тъй, щрак и сичку знайш вечик!

....................................................



Орлин Баев, психолог-психотерапевт



вторник, 16 януари 2018 г.

Трансферното удържане в ефективната психотерапия

Donald Winnicott, обектни отношения психоанализа
 Трансферното удържане в ефективната психотерапия

Забележка: Дискусията по-долу е от социална мрежа. Пламен Димитров, председател на дружеството на психолозите в България, повдига една наистина ключова в психотерапията тема – способността на терапевта да осъзнава и удържа трансферните проекции на клиента. Способност, която ведно с искрената емпатия и високо ниво на терапевтични годности, предопределя психотерапевтичния процес като ефективен в максимално възможна степен.

Пламен Димитров: "Вероятно най-недоразбрания технически принцип на Фройд, свързан имплицитно, но много силно с темата за автентичността в психоаналитичната ситуация, е правилото за въздържанието. Това правило директно касае връзката на пациента с неговото страдание. Пациентите очакват анализата да облекчи страданията им, но скоро разбират, че самата психотерапия носи особен вид емоционално страдание (екзистенциалната тревожност), с което те трябва да се научат да се справят, ако искат да имат полза от нея. От терапията боли!

Позицията на Фройд тук е съвсем недвусмислена: „Лечението следва да се провежда с въздържание… [дотолкова], че потребностите и желанията на пациента да му позволяват да продължава терапията и да служат в подкрепа на готовността му да работи и осъществява нужните промени” (Freud, 1915, p. 165). Неразбирането на този принцип, за съжаление, е довело с развитието на психоанализата до крайности в практиката, които нямат нищо общо с имплицитния му замисъл, предаден още от Фройд – психоанализата не е всесилна и не бива да се ангажира с неавтентични терапевтични обещания. Някои от представителите на т.нар. съвременна „класическа психоанализа” се придържат към стереотипи, които налагат на аналитика една крайно неавтентична интерпретация на този технически принцип – те не предлагат на пациента под никаква форма окуражаване, съпреживяване и подкрепа; разглеждат психоаналитичната ситуация като своеобразна камера за депривация, създадена за емоционален дискомфорт на участниците в нея. Фройд не е имал това впредвид, изтъквайки значението на принципа на въздържание в психоаналитичния процес. Той е общувал освободено и ангажирано с пациентите си, поддържал е социални контакти с тях – нещо, което по стандартите на т.нар. „класическа школа” днес би изглеждало недопустимо. Всъщност, той просто е подчертавал, че аналитичния процес е сам по себе си едно болезнено начинание и поради действието на трансферентните сили пациентите формират очаквания аналитика да им осигури благополучие, любов, приемане, спасение – а заедно и с това да не им налага да осъзнаят, че резултатът от лечението зависи в крайна сметка от собствената им автентична работа с проблемите им и неизбежните страдания в живота им.

Правилото на въздържанието, според Фройд, е напомняне за нуждата от автентичност на аналитика в тази наситена с трансферентна динамика интерсубективна система – личността на аналитика има роля в психоаналитичната ситуация, но тя трябва да се разбира не така както пациента я възприема. Това правило напомня на аналитика да е автентичен в опитите си да помогне на пациента, но без да става част от трансферентните му очаквания и фантазии. А това изисква от аналитика да е интрапсихично, поведенчески и интерактивно автентичен, да се освободи от илюзиите, че психоанализата е панацея и че работи независимо от автентичното ангажиране на пациента с намирането на собствени решения на проблемите му. Всъщност, от гледната точка на екзистенциално-психодинамичния подход принципът на въздържанието е начин, по който Фройд говори за автентичността в психоаналитичната ситуация по пределно ясен начин – същността на отношенията „аналитик-анализиран (пациент)” в контекста на темата за толерантността на пациента към страданията му. Въздържащият се аналитик не сътрудничи на защитните самозаблуди и проекции на пациентите, които избират неавтентичността, вместо с помощта на аналитичния процес да се изправят лице в лице с реалността.

Автентичността има пряко отношение към наблюденията на Фройд, потвърдени по-късно и от екзистенциалните аналитици, че хората имат тенденция да изтласкват своите автентични преживявания и автентичното си Аз, за да си осигурят социални награди, одобрение, самоуважение и снижаване на екзистенциалната тревожност, свързана с избора на автентичното поведение и автентичните отношения в средата си. А това, означава, че автентичността е мислима и постижима в психоаналитичната ситуация като конфронтация с ежедневността на социалния конформизъм, което безспорно е болезнено, провокира тревожност и поставя въпроса за капацитета на участниците в аналитичния процес да се справят с темата за екзистенциалното страдание. В психоанализата, както и в екзистенциално-психодинамичната терапия, укрепването и засилването на капацитета на личността да се справя със страданието и тревожността на това да е себе си, да е автентична в преживяванията, поведението и отношенията си с другите уникална индивидуалност, е централна тема и конкретна задача на психотерапевтичния процес." 

(стр.223-224)
© Димитров, П., (2018, под редакция),
Как (да) живеем? Екзистенциално-психодинамични практики в консултирането и живота. София – Сборник от 10 книги,
ISBN 978-954-91472-9-2.



Орлин Баев: Тук под въздържание дали не се има предвид по-скоро удържане (ограничаване, containment)? Удържане на автентичността на аналитика под трансферната проекция на анализирания, вместо идентификация с нея.

Пламен Димитров: Орлин,имам предвид т.нар. класическо правило на въздържанието ("rule of abstinence") - https://en.wikipedia.org/wiki/Abstinence_(psychoanalysis)

Орлин Баев: Да, същия психотерапевтичен принцип/правило съм срещал под термина containment. Уиникът го нарича holding, to hold. Както и ти казваш, съвременното разбиране и практика са по-емпатично топли, интерперсонално процесни, а въпросното удържане/ въздържане, се изразява в способността на терапевта да осъзнава и удържа фрустрацията си и при негативния, и при позитивния трансфер. Така вместо да се идентифицира с проекцията на клиента, ставайки част от житейския му сценарий и схеми, спомага осъзнаването и промяната на когнитивните му скриптове. Вместо да бъде част от проблема, става част от превръщането му във възможности и решения. Познавам това удържане/ въздържане/containment отвъд думите, през клетките си и го преживявам ежедневно. Определено е свързано с известна фрустрация и издържането и през личностова зрялост и стабилност.

А по отношение на клиента - когато терапевтът има зрелостта да удържа проекциите, без да се идентифицира с тях, на фона на много и качествена човещина, автентична емпатия и искрена заинтересованост от добруването на клиента, на последния също му се налага да издържи фрустрацията от "счупването" на инфантилно преносните очаквания, че терапевтът като омнипотентен татко и мама ще свърши работата по промяната вместо него. Такава личностова интегрираност на терапевта предпоставя надрасването на невротичния регрес и схеми на пациента и поемането от него на здрава отговорност - мотивира го за актуално придвижване към психично израстване. Здрава отговорност за промяната на невротичните доскоро сценарии в зряло адаптивни, смели и смислени. Като се замисля, именно тази способност за удържане на психотерапевта, на фона на емпатичната му автентичност и сърдечно интензивна включеност в психичния процес на клиента, прави терапията и терапевта ядрено ефективни, без значение през коя психотерапевтична модалност формално е практикувано. Благодаря за добрите насоки на мисълта!

Орлин Баев, психотерапевт

неделя, 17 декември 2017 г.

Натрапливи/ обсесивни когниции - механизъм на пораждане. Генерални насоки за преодоляване.

Текстът по-долу е мой отговор на млад господин с обсесивни мисли на тема самоубийство (противоположни по смислово вложение и мотивационно съдържание на актуалните суицидни идеации и намерения) от рубрика "психотерапия онлайн", форум beinsadouno.com , от тази тема.

...........................................................................................................

...Имаш съзнание, имаш и подсъзнание. Съзнанието ти знае нещата рационално, има си неговите механизми. Подсъзнанието съдържа спомени, както и древни механизми, целящи оцеляването. Един такъв еволюционно обусловен механизъм, е защитното обратно пораждане на мисли, образи и представи, целящо здраве, живот, оцеляване, продължаване на живота. В миналото, преди милиони години, когато в ума на човека се е зараждала мисъл, че ще го изяде големият звяр, ще го нападне врагът от съседното племе, ще го помете природната стихия, ще падне в пропастта, ще го завлече реката, изпапка акулата и т.н., човекът е вземал мерки, бягал е, спасявал се е, отдръпвал се е от пропастта, защитавал се е.

Същият механизъм работи и сега в нас хората - но мозъчната ни кора, тоест съзнателното ни мислене, се опитва в много по-голяма степен да контролира нещата, отколкото тогава. Този факт, в комбинация с известна страхливост, неразбираща погрешна интерпретация на поначало нормалните и добри, защитни мисли и невротичният свръхконтрол и нащрек, пораждат натрапливостите. 

Как? Ето, човек прочита или гледа как някой се е самоубил. Този в началото неутрален стимул, се свързва с описвания древен подсъзнателен защитен механизъм. От него в съзнанието резултира абсолютно нормална, целяща живот, оцеляване и смислено съществуване мисъл: "Самоубийство!". Така работи умът при всеки нормален човек - когато ни мине такава мисъл, автоматично насочваме усилията си към справяне с житейските си трудности и просперитета си. Защитната мисъл може да е към нас самите или към обичани хора - защото е комбинация от любов и защита, изказана през еволюционния механизъм. Може да пресичаме улицата и виждайки приближаваща засилена кола, да проблесне мисълта: "Сега ще умра!". Или чакайки метрото, да изскочи мисълта: "Скачам под влакчето!". Ходейки на планината или пушейки облегнат на терасата, на всеки нормален човек понякога просветва мисълта: "Падам!'. Мисъл, наситена с онова сякаш дръпване надолу, представата за падане и ужасът от това. Съответно, смелият и разбиращ себе си, здрав човек, просто засилва темпото, за да премине колата, дръпва се назад по-далеч от влакчето, обляга се по безопасен начин на терасата и внимава в планинското си ходене така, че да оцелее. 

По същия начин еволюционно обусловеният защитен механизъм на обратно пораждане, се проявява и към хора и същества, които обичаме. На всяка нормална майка ѝ минава през ума как детето ѝ са го убили, как го е сгазила кола, как е паднал някъде и т.н. - само за да започне да се обажда, да го търси и вика, да защитава, да спре тръгналото към оживената улица бебе и т.н. Ако човек обича силно кучето си, а то тръгне да търчи нанякъде, е нормално в ума да прескочи мисълта: "Ще го захапе и удуши някое голямо куче!", "Ще го сгази кола!", "Изгубва се и умира!" и пр. Тогава човекът вика Шаро и го държи близо до себе си, за да го защитава. Защото именно защита цели този механизъм и от любов и за оцеляване идват тези първоначално чудесни и абсолютно нормални мисли.

Самоувереният човек живее в позиция на смелост, от която спокойно приема естествените защитни мисли, като автоматично насочва вниманието си към силен и смислен живот.
Не така действа обаче невротичният ум. Такъв ум е страхлив, неуверен е в себе си, в живота, в съдбата, невротично е откъснат от онази любов, през която протича познанието, че "...и космите са ви преброени" и всичко е на мястото си. Страхливият ум се съмнява в...себе си. Да, има здрава, научна скептика, практикувана на фона на самоувереност. Невротичното съмнение обаче има общо с нея, колкото трупането на пари и потребителството с живота от сърце и душа.

Невротично съмняващият се ум не вярва на собственото си подсъзнание. Ето, сега обяснявам и предлагам качествено различна интерпретация на изначално чудесния еволюционно обусловен защитен механизъм и мисли. Ти ще прочетеш - за малко може и "да хване декиш". Не след дълго обаче на фона на нормалната защитна мисъл, целяща силен и смислен живот, се появяват безброй "ами ако", "ами дали", "ако тогава", "не съм сигурен, че", "трябва да контролирам", "не знам, а трябва да знам", "несигурен съм и трябва да съм постоянно нащрек, за да контролирам невротично страха - ужас, нараства до кошмар и трябва още повече да предъвлвам и контролирам все по-постоянно", "не си вярвам и трябва да мисля постоянно и да се стегна все повече, за да не се самоубия!"... Всъщност самият механизъм на преживяване на натрапливост вече изключва каквато и да е възможност за случване на обсесивните мисли. Защото поначало са били и в основата си са защитни, нормални, идващи от любов към себе си и обектите си, през напълно естествен механизъм. Нормални мисли, превърнати в натрапливи от страхливеца, неуверен в себе си, невярващ си и неразбиращ се човек, който през ригидната си морална цензура е започнал и поддържа безсмислена борба със собственото си подсъзнание. Борба със самия себе си, тъй като не си вярва, не се разбира, но и е несигурен в себе си, липсва му както цялостно себепознание, така и дълбока самоувереност.

Ето го страхливеца: бие се със собствената си сянка.Плаши се от сянката си. Бяга презглава от естествеността ѝ и се бори с предъвкващото си ментално преживяне, потиска и пробва да се успокои чрез изолиращо изтласкване, дисоциация на страха и мислите си. Колкото повече така "се успокоява", тоест бяга от сянката си и се бори със себе си, страхът расте, което през нормалния подсъзнателен, еволюционно обусловен защитен механизъм, поражда още и още мисли. Неувереният страхливец чрез съмнението си започва още повече да се бори с тях, което още повече засилва страха и обсесиите. 

Справянето започва с едно качествено претълкуване и нормализиране на разбирането за естествеността на еволюционния механизъм и поражданите от него автоматични мисли. Пътеката продължава с все по-смелата игра с тези мисли, шегуване с тях, претръпване/ десензитизация и погасяване на страховата реакция при преднамерено пребиваване в тях, вече с променено чрез подходяща интерпретация отношение на спокойно приемане. На по-високо ниво в процеса на справяне значителна роля играе усвояването на състоянието на транс, визуално-хипнотичната работа. Всичко това е подготовка - защото при окр същинското справяне идва чрез способността за медитативно/ майндфул осъзнаване и безпристрастно, непривързано пропускане на мислите. Подготовката обаче е толкова важна, колкото и същината - без нея опитите за медитативна непривързаност са отново борба/ бягство под прикритие... 

Когато човекът е интелигентен и възнамерява съзнателно и мотивирано промяната си от страхливец до пълен с кураж, дори само няколко сесии при психотерапевт, знаещ какво прави, вършат чудеса! 

Орлин Баев

четвъртък, 7 декември 2017 г.

Здрави граници

Току що работех с транс, а на вратата се чука. Не отговорих, водех човека в промяната му. Чукането продължи, а след малко човекът нахълта.
- Изчакайте, моля!

- Няма проблем.
Утилизация, включване, рапорт, повеждане и ползване, чудесно. Човекът си тръгна, а с господина на вратата проведохме следния разговор.
- Не си отговаряте на телефона - с обвинителен тон, поглед и език на тялото, казва джентълменът.

- Кажете, за какво става дума? - запитах.

- Искам да запиша познат и понеже не си вдигате телефона, затова съм тук.

- Съжалявам, но държа на личната мотивация и не записвам през втори човек, а освен това графикът ми е пепълнен и няма къде да го запиша. Да заповяда на групата ми в сряда от 19, за да се видим и уточним.

- Той иска за лична терапия!

- О'к, нека прочете съответните текстове, да дойде на групата - така тествам мотивацията. 

- Е, дошъл съм чак до тук, няма ли да го запишете? Поне да бяхте отговорил на обажданията ми или да си бяхте сложил в сайта,че не приемате нови хора! - с раздразнена критика, ръсеща се в пространството, словоизлия господинът. 

- Господине, казах ви, че през втори човек не записвам - нека заповяда в сряда вечер. Прав сте за сайта - пропуснал съм да отбележа. А телефона - получавам по над 100 обаждания на ден - умишлено не отговарям, не мога да приема всички, съжалявам. 

- Като имате сайт и сте сложил телефон, сте длъжен да отговаряте!

- Длъжен да покрия очакванията да стане по вашето, за да не се задействат страховете ви? 

- Наистина не очаквах такова отношение! - наранено агресира човекът. 

- Ами, длъжен съм да обичам - правя го, работя от сърце и душа. А част от обичта ми е да си поставя здрави граници!

Човекът си тръгна, а в мен остана остатъчно неприятно чувство. Стопи се обаче бързо - наистина нито мога, нито е нужно да се харесам на всички, да приема и работя с всички. Шива да беше, нямаше да успее. Затова избирам да се уважавам и обичам - тогава любовта тече и към ближния и света свободно!

Орлин Баев

Отличен тройкаджия

Поговорка:
"Учете се добре за да имате хубава работа, но давайте и на слабите да преписват, за ви вземат на работа после".
Мой коментар:
За отличника, ако е от типа зубър, му е много важна оценката на "големия" друг - родители, шеф, система. Съответно се нагажда по системата - става добър служител на заплата, а максимум ръководител ниско или средно ниво, но отново с някого над него, определящ стратегическите му приоритети.Такова отличие си е негласна диагноза.
А тройкаджията, от малък е свикнал да не му пука за оценката на "гоуемия" друг. Съответно, ако има известни качества като мотивация, пробивност, гъвкавост, далеч по-лесно се насочва към създаване на своя система, в която след време съученикът му отличник наистина може да се впише като служител...
Житейско наблюдение е, но и са правени мащабни проучвания, в които се доказва, че предприемачите, които прогресират мащабно, са училищните тройкаджии. Не всички - амбициозните само.
Както и не всички отличници са зубрачи, нагаждащи се към системата - един малък процент са просто умни. Когато такъв умник отличник притежава качествата на амбициозния тройкаджия, стига далеч по-високо от него!

Орлин Баев

Добричко - мекичкият психо нещо си? Не, благодаря!

Нейде из лицевокнижната медия (фейсбук):

Мараба!
Напоследък качвам текстове на Лазарев с мои коментари, та ми се ще да уточня. Правя го не защото съм мъдър или морален или кой знае колко умен, а защото е ценен. Защото без да влиза в сложна терминология или заплетена и идваща от ума философия, припомня основните принципи на човечността, смисъла, щастието и здравето - затова. Не го правя, защото съм умник - мърда ми китарата, ама има къде къде повече. Още по-малко поради фалшив морал - нищо такова, малък грешник съм. Мъдрост - минал съм покрай нея с каручката, теглена от магаренцето на слабостите ми...
Та, не пиша за Лазарев или за Учителя Дънов и т.н., за да се правя на нещо, а защото цепят мрака. Пиша, когато намеря време - сутрините по час, неделите. Това ми изяжда свободното време, тъй като приемам по 35+ човека на седмица и няма кога. Но го правя от сърце и душа. Не за пари - ако ми бяха ултиматна цел, бих вложил ума си в далеч по-печеливши и лесни предприятия от психотерапията. Затова, би ми се искало, като сложа нещо, ако имаш какво да кажеш смислено, давай - наистина се кефя на коментари, които дори и коренно противоположни да са на моето мнение, са изразени интелигентно, сбито, аргументирано и с уважение. Такива дискусии раждат готини сблъсъци на гледни точки, от които се оформят трети, синтезиращи двете позиции - а това е яко. Обаче нещо недолюбвам кифленските коментари, свързани с разбиране колкото баба ми разбира ракетното инженерство.
Някой някакси ме поставя в образа на задължително благия психолог - не съм такъв нито в личния си живот, нито в работата си. Урсус съм, чепат съм, често направо проклет съм. И именно защото си позволявам и прегръщам сенките си, мога да обичам истински. Та, ако някой ме слага в образа на мекичкия пси нещо си, моля да си оттегли проекциите - нямам намерение да се идентифицирам с тях. Ако исках да поддържам бляскав, за пред стадото PR имидж, щях да си направя предаване по ТВ 3 - не, искам да бъда Себе си, цялостен. Та, ако изтрия коментар или махна някого от списъка с абонати (приятели е нереално казано) - заявявам, че си позволявам да го направя спокойно.
С добро сърце, Орлин

Как да стана психотерапевт?

От тази тема:

"Здравейте, 

искам да попитам един въпрос, който до голяма степен е свързан с приятелката ми. 
Така ние сме двама млади хора, аз съм на 29, тя на 25 и сега е 2курс в СУ Социални дейности.
Имаме планове и дете да имаме, а тя страшно много мечтае да стане психотерапевт. Просто това е най-голямата и силна мечта и е готова да се бори за нея.

За съжаление установявам, че това е едно така да се каже доста елитарно занимание - тоест трябват много кинти.
Доколкото разбирам за психотерапевт трябва да запише магистратура психология, след като завърши социалните дейности.

После пък има някакви школи, които са около 4 години и по 1200 лв на година.
С две думи след 3 години бакалавър и 1800 лв, 2 години магистър и 3000 лв и 4 години школа и 4800 лв, тоест общо след 9 години и 10000 лв тя е възможно да има диплома за психотерапевт. И след това я има работа, я не.

А това е мечтата на живота й. В същото време аз имам хубава работа, но смятаме и дете да имаме и реално нещата стават сложни.

Искам да попитам има ли начини, при които ако си много желаещ/даровит/упорит/талантлив да станеш психотерапевт, без да е нужно да си Рокфелер.

Поздрави и мерси за помощта предварително."

Аз:

Има много школи, а 1200 на година е оптимистично. Бил съм в школи, при които с личната терапия, семинарите и т.н., идва 3000-5000 лв. годишно. 4 години - казва се 4, но реално са 6 и повече, поради многото платени часове супервизия. А повечето психотерапевти преминаваме не през една, а през няколко школи. Питаш за съкратени варианти - има, примерно хипнотерапията засега е с 250-на часа общо в срок от 1.5 год. и обща сума малко над 1000 лева. А при завършена магистратура по психология, гарантира право за практика на психотерапия, тъй като е една от модалностите ѝ. Пиша това в качеството си на преподавател по хипнотерапия в БАХХ и международен секретар. 

Ще споделя опит: аз минах през доста обучения. Като се обърна назад, виждам че отвсякъде съм взел зрънца, но повечето ми познание идва от самостоятелно прочетените книги, личния ми житейски опит и самата ми практика на психотерапия. Ако сега, с тези си знания тръгвах, не бих преминавал през всички тези школи, а само през една. Защото това, което прави терапевта успешен, не е плащането на много места и тапиите, а личната му добре смляна прежвелищност, любовта му към хората, упоритостта, структурираността, смелостта му... Та, не плащането прави терапевта такъв и никоя школа не може да гарантира успешността - собствените му качества могат! 

Питащ:

"Мерси много господин Баев.

Така - моята приятелка познава няколко психотерапевти, плюс в социални дейности и преподават психология. Всички те твърдят, че за да започне работа някъде като психотерапевт, тоест да има лиценз, тя задължително трябва да завърши школа за 4 години, защото такива са изискванията. Или по-скоро такъв закон ще се приеме съвсем скоро. Отделно всички те са преминали такива дълги школи.

Разбира се, че най-важно е непрестанно да учиш, да имаш хъс, да четеш книги.
Но ние като млади хора без много средства и познания за психологията се интересуваме как да почнем, а и как да си подредим финансите. За това се опитваме да направим план.
Ако тази школа е задължителна за да започнеш да практикуваш е много вероятно и да се откаже от тази професия.

Освен това тя не иска да е психотерапевт с хипноза, а обикновен стандартен психотерапевт тип Фройд.

Ние нямаме нищо против да се обучаваме, а и обучението цял живот е най-важно, но нека ви дадем конкретни практически ситуации:

Вариант 1 - тя завършва магистратура психология и закона й дава да започне някаква работа като психотерапевт, то тогаз тези школи можем да ги насрочим така във времето, че да ги съобразим с доходите си.
Вариант 2 - ако магистратурата по психология не дава правото да си истински психотерапевт (или няма да дава според новия закон, за който ни каза тази професорка), то ние сме поставени пред задължението да намерим 5-6 000 лева и да отделим още 4 години след нейния бакалавър, преди тя изобщо да може да практикува като психотерапевт. А това е доста различно от вариант 1.

Желанието за развитие го имаме, но искаме и да знаем реалните условия, за да си преценим възможностите и капацитета."

Аз:

Закон вероятно ще има, а регламентацията за хилядите обучителни часове я има и сега, но неприета законово. И въпреки това, в държавите в които има такъв приет закон, съществуват и т.н. краткосрочни подходи, които незнайно как привличат терапевти с описаните по-горе качества и затова често са десетки пъти по-ефективни. 

Тоест и да се приеме закон, вратички има винаги. Говоря го от позицията на терапевт с много хиляди обучителни часове зад гърба си - въпреки тях, твърдя, че не те правят психотерапевта ефективен, а личният му тежък и качествено преодолян житейски път, любовта му, огромната му мотивация, упоритост, емпатия и разбира се, познанията. А, както писах и по-горе, от прочитането на десет добри книги, реално се получава колкото от десет години ходене по психотерапевтични пирамиди. Балансът е важен - в разбирането, познанието, практиката. Има защо да има доста часове обучение, лична терапия, супервизия, ако действително вършат работа, вместо да са проформа, прикриваща алчността на водещите. 

За фройдистките желания на приятелката: повечето тръгваме от подобна позиция. Включително моя милост. И това е добър старт - анализата дава дълбочина и широта на познанията, неизменно полезни в работата. В нея обаче, когато след доста сесии отговаряне на въпроса ЗАЩО, човекът попита КАК да разреши казусите си и КАКВО да прави като малки стъпчици, терапевтът представа си няма как да реагира ефикасно, така че да бъде не част от проблема, а от решението му. В психотерапията, ако човек не владее хипноза, нлп, фокусираните в решения подходи, задоволява фантазност собствена, вероятно през стадното мислене, на обучителна система, нямаща общо с реално действеното помагане, а единствено с поддържане на самата себе си структурно и финансово... 

Както казах, анализата е прекрасен старт, но остане ли терапевтът там, е такъв само на хартия. Просто разяснявам през вече 12 годишния си опит в актуално действената и ефективна психотерапевтичната практика. 

В резюме - приятелката е добре да си изясни: "Искам да бъда ефективен и резултатен психотерапевт, разчитащ на уменията и познанията си или искам като малко дете, на всяка цена да се нагодя към "големия друг"

Балансът е по средата. Желая ѝ смислена мотивация. Пречки ще има - времеви, финансови, неуспехи, всякакви. Ако мотивацията и идва от целостта ѝ, вместо от социално обусловена и временна его прищевка, ще премине през всичко, за да пратикува тази благородна професия. 

Защото е нещо повече - призвание е!

Орлин Баев