За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

сряда, 11 февруари 2015 г.

Изток - запад - медитация

 Пиша този текст, провокиран както от собствения ми опит в практиката на медитация при непреработени и неканализирани характерови и нагонни несъзнавани наличности, така и на база наблюденията ми върху хора, при които медитативната практика отключва невротични и дори психотични разстройства. 

Качеството на медитацията зависи както от опита на водещия, така и от подготовката на водените. Принципно, медитация правена за релакс, в психичната атмосфера на суета и невежество в съвременните фитнес салони, както се прави масово на запад, е безумие. Всички мъдри хора предупреждават, че западнякът тръгва от различен психичен бекграунд, твърде его фиксиран е, твърде много егоизъм и дисонантни на потенциала му натрупвания (самскари - ментални впечатления, васани - отношения, тенденции, вритти - ментални шаблони, когнитивни схеми) има за директна работа. Иска се много по-бавна и по-отдалеч работа по изчистване на несъзнавани наличности. На запад често това се прави в процес на психотерапия. В будизма се случва в т.н. аналитична медитация (а на запад съществува и будистка психотерапия), която някакси съвсем се пропуска на запад.

На изток, за да се занимаваш с медитация, спазваш задължителни, с години следвани предварителни условия по чист живот, безкористен труд, преданоотдадено служене, живот според морални и етични принципи, чистота хранителна, телесна и емоционална. Изисква се предварително развита силна воля, резонираща с принципите на Дхарма.

Великият духовен Учител Беинса Дуно (Петър Дънов) предупреждава западния човек много внимателно да борави с методите на изтока и ако го прави, да ги адаптира към културата си.

Юнг пише директно за разликите между източната и западната менталност в "Психология на източната религия", "Психология на кундалини йога", "Тайната на златното цвете".
За много неща е прав - основно за споменатата вече изходна точка, от която тръгват източният и западният човек. Изтокът живее в много по-дълбока връзка с колективното несъзнавано, било то колективно свръхсъзнавано, божественост, или колективно подсъзнавано... Западният човек е силно индивидуалистичен, фиксиран в его съзнанието си, което е капка в океана на безкрая.

Юнг е прав принципно, но в разсъжденията си практически изключва славянина, който е като мост между изтока и запада и както може да бъде крайно индивидуалистичен, така има и дълбока свързаност с несъзнаваното си. Отклонение: това е една пряка причина славянските мъже да "не чувстват" западните жени като подходящи за тях - нямат дълбочината на славянската жена...

Юнг също така, правейки паралели между католицизма, протестанството и източните психодуховни системи, съвсем пропуска православието, което наистина е различно не по теологична, мъртва буква, но по дух, жива практика и сила на духовното преживяване, 
В православието има дълбочина, която католицизмът никак не успява да следва - просто западните хора, които го практикуват, имат различна психична конвергация на съзнателността си.

Ядрото на практическото православие е исихазмът, който може да се нарече своего рода християнска йога (съзнавам, че ограниченото недовиждане на катехизиса би анатемосало това твърдение директно) - включва и дишане и медитация и личен опит в директното съзерцаване на божественото, тоест прехвърляне на самосъзнателността от его идентичността в Азовата цялост. Същото се преживява в медитацията от коя да е школа, каквото и да твърдят малките умове, фиксирани в ограничените повърхностни различия на теоретичните теологии.
Това, което изтокът нарича кундалини, в православието има пряк аналог - огненият змей в корема и кръста... Пак казвам, говоря практически, отвъд грозно сляпата догма на катехизиса, не само не виждаща по-далеч от носа си, но безумно изкривяваща и спираща познанието на дело.

Тоест, за славянина, гърка, румънеца (защото освен езика, румънците нямат много общо със западен геном), тюрка и пр., вярването на Юнг за различието между източната и западната психика е валидно много относително и частично. Но, аз съм българин и говоря от тази позиция. Българинът е като мост между изтока и запада. Българинът еднакво успешно може да разбира и преживява не само с ума, но и с цялото си същество смисъла на упанишадите, адвейта веданта, будистките сутри или Дао де Дзин така, както е способен да следва откъснатата и от Бога и от делничната приложимост западна философия, мисъл и начин на живот.

Ако в западното мислене от 400 години наука и религия са разцепени и разделени така, както в западния човек рационалното его съзнание е разцепено от вътрешната му цялостност, то в българина, на имплицитно, несъзнавано ниво, това въобще не е така, каквото и да твърди който и да е, воден от настоящия култ към запада. В несъзнаваното на българина научният емпиричен подход съвсем естествено се слива с религиозното себепознание "от първа ръка", Защото тези две когнитивни течения никога не са били разделяни от Живота, а само от невежеството.

Когато типичният западен човек, свръхфиксиран в индивидуалността на его съзнанието и рационалността си, започне да медитира, първо са му нужни години, за да осъзнае, че медитацията не е техниките, които евентуално биха довели до нея. Не е позицията на тялото, наблюдението на дъха, усещанията, идеята, обекта на концентрация или дори опитите за безобектността и. Медитацията започва реално да се случва, когато проходилката на техниката стане ненужна, тъй като фиксацията в его-обусловения ум най-сетне се прехвърля в безкрая отвътре. Когато чрез постъпателните опити за преустановяване на менталните движения, на фона на чист и силен, братолюбен живот, при предварително преработени психични травми, конфликти, тревожни програми и наличности – в така успокоения ум нахлуват свръхсъзнателни съдържания и процеси. В началото архетипно обектни (рупа, санскрит) – според вярванията и културата на медитиращия, образи на божества и т.н.. Ако медитиращият е готов и продължи с практиката си, изоставя и тези фиксации, до чистата недуална и безформена (арупа, санскрит) от позицията на малкия ум медитация. Това е проверима вътрешна емпирия. От позицията на малкото его съзнание, въпросното прехвърляне на съзнателността в свръхсъзнанието, се преживява като "не-аз", като състояние на празнота, нищо. Така, в негативни термини е облечено преживяването в будизма (което в никакъв случай не го прави негативна система). Позитивно, като сливане с Бога, с Пуруша, с Дао и т.н., е изразено в повечето други психодуховни системи. Но не изказът, а преживяването, не пръстът, който сочи слънцето, а самото слънце е важното! 

Въпросът е, че колкото повече ученикът напредва в преживяването на описваната свръхсъзнателност, толкова прониква и в дълбините на колективното под-съзнавано, в психичния общочовешки „ад“ от страсти, гняв, вина, алчност, похот, болна садистична амбиция, гордост… Когато предварителната, подготвителна работа по трансформация на психичните травми и конфликти е свършена относително добре в процеса на психотерапевтичен силен живот, променено мислене, резониращо със законите на Живота, Дхарма (виж началните „стъпала“ в йога или първите от осемте стъпки в будизма, монашеското смирение и послушничество в християнството и цялостният, холистичен психотерапевтичен процес на запад), всичко е наред – светлината на свръхсъзнанието осветява тъмата на подсъзнанието, извлича от него виталните му потенциали, сублимира и канализира страстите, страховете и гнева до обич, смирена смелост и решителна мотивация. Когато обаче характеровите динамики са в дискорд с Дхарма, процесът на медитация става опасен. Събудената свръхсъзнателност едновременно разтваря и подсъзнателните наличности. Ако собствените, в личното подсъзнание наличности не са изчистени, те експлодират и многократно се засилват, синхронирайки с тези в колективното под-съзнавано. Събужда се невротичност, тревожно-депресивни, а в някои случаи и психотични състояния. В някои школи се говори директно за енергията кундалини, нейните процеси и нива (виря, прана, оджас; дзин, ци, шън..). В други се набляга на работата върху съзнанието, а енергията го следва естествено. Но тази енергия неизменно присъства. Когато собственото несъзнавано е непречистено в години упорита работа върху себе си, разширяваната когниция провокира и въпросната енергия. Когато човек е непречистен, тя разбужда заедно с разширената визия за света и живота и невротична (или психотична) симптоматика. Затова чистата медитация (дхияна, дзен, махамудра, дзогчен, сърдечно безмълвие, отвъд ума…, както се нарича в някои школи) не е нито безобидна, нито е безопасна. Така, както често е практикувана на запад, като средство за ментална релаксация, като продължение на телесната такава, е принципно неправилно, но безвредно, докато е правена немотивирано, вяло и между другото, от време на време. Проблемите възникват, когато медитацията е тенденциозно и упорито изпълнявана, на фона на неовладяна и не-трансформирана психика, не-впрегната в духовността сексуалност, живот изпълнен със страсти, болни амбиции, алчност, тщеславие и гордост…

Както писах по-горе, наистина има разлика в психичната его себеидентификация при източния и западния човек. Източният човек започва заниманията си с медитация на фона на колективистична култура и съзнание доста свободно преливащо се в несъзнаваното и дълбоко свързано с колективното несъзнавано. Затова, освен психичната работа, за която говоря по-горе, вършена чрез холистична психотерапия и чист, силен живот, при западния човек е необходим и предварителен процес по ментално и емоционално реструктуриране, водещ го в посока осъзнаване и сърдечно преживяване свързаността му с всички чувстващи същества, с целокупния Живот, в който мъртва материя няма. Източният човек тръгва от тази сърдечно познавателна позиция от самото начало на заниманията си по медитация. А западнякът има да се учи на това! Народите, които стоят между изтока и запад, включая и българите, носят в себе си тази свързаност и дори и да е частично осквернена от култа към егоцентричния западен модел, възстановяването на тази сърдечна свързаност е многократно по-лесно, отколкото при типичния западняк.

Посланието на този ми текст е следното. Занимавайте се усърдно и упорито с чиста медитация, само ако сте работили дълги години и продължавате да работите върху характеровия си баланс, върху психичния си синхрон с принципите на Живота, само при чист и силен живот, безкористно отдаден на Бога (Дао, Дхарма).  С това не казвам, че медитация може да се прави само в монашески общности или зад манастирски стени. Не. Имам предвид вътрешно пречистване, на фона на ежедневния живот и професионални задължения – живот, превърнат в служене на Бога и резониращ със законите на целокупния Живот. В противен случай, медитацията определено е опасна, игра с огън е! Ако човек няма мотивацията за такъв силен живот, по-добре да остави чистата медитация настрана или да се занимава с адаптирани и подходящи за западния човек методи. А именно – нлп, йога нидра, водено въображение (т.н. хипноза или автохипноза) – при това умерено и като част от пътя на вътрешната си характерова, психотерапевтична или авто-терапевтична работа по вътрешен баланс.


Орлин Баев

неделя, 11 януари 2015 г.

Парадоксално намерение* - наводняване с отношенческо прерамкиране от позитивна самоирония/ абсурдна пародия/ смирена мъдрост

 Парадоксално намерение* - наводняване с отношенческо прерамкиране от позитивна самоирония/ абсурдна пародия/ смирена мъдрост

 Ключов алгоритъм:

1) С отношение на смирена мъдрост, прочети: „Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!... Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!... Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!...“  част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет.  

2) Като оставиш посланието на молитвата да отпуска тялото ти в смирено доверие в мъдростта на съдбата и живота ти, спокойно разреши на ума да потъне в медитативното състояние на потенциала ти.  

3) Виж ситуациите, в които преживяваш ирационални, невротични страхове. Сега, вместо да "извръщаш глава", се виж в центъра на случването им. Преувеличи, смело отпусни въображението си, като си позволиш добронамерено, от позицията на смиреното учене на духа си, да се шегуваш със социалната си личност. Стигни до пародия, докато с цялото си същество осъзнаеш абсурдността на страховете си. Така застанал в центъра им, доверил се на безкрая си от потенциал, те се спукват като сапунен мехур, какъвто винаги са били. Ражда се смирено любомъдрие, доверие в Бога и смисъла на всяка неслучайност в живота ти. Почувствай, че само когато егото ти е така смирено, живееш истински и заявяваш Себе си, Духа си!   

4) Преживявайки през телесното си спокойствие емоционалната наситеност на смиреното себезаявяване, излъчи го напред в живота си като особена светлина - виделината на радостното приемане на трудностите като съюзници на силата ти. Хармоничната сила на духа ти! 
............................................................................................................................................................................................................................................ 
*Обяснение на техниката на наводняване с прерамкиране от хумор и смирение: запазвайки чувството си за страничен наблюдател, погледни директно "в очите" страхуваните ситуации и влез в центъра им. Нека, макар и вътре във филма на страховете ти, остане едно вътрешно спокойно ядро от светла и любяща тишина, ти самия, който можеш всичко - радостен омнипотентен творец на живота си! Сякаш, макар и вътре в този филм, си отстранен от него в това ядро - подобно на спокойствието в окото на урагана. Наводни ставащото - умишлено пожелай още и още от случващото се, запазвайки смирената, любяща смелост на наблюдение в самото ядро на менталния си филм. Раздуй страховете си до абсурд, до мега пародия, позволи си да умираш и се раждаш, да си мъртъв и жив, да се видиш като отхвърлен и изоставен, сам и провален и още и до ултра абсурд. Запазвайки позитивната си нагласа на доверие в мъдростта на живота, развихри въображението си. А сега постави емоционална рамка на възприятие на този вътрешен филм от смирено приемане, обич и благодарност на Бога, Живота и Вселената. Кажи си: "Да бъде твоята воля, Господи за моя живот!". Смири се, приеми, допусни, премахни всяка следа от битка и отричане! Усети как парадоксалното намерение на позитивния хумор и абсурд в наводняването просто стапя сраха и рамката на възприяте от смирение го превръща в смелост. Адреналинът тласка синтеза на допамина, вместо на кортизола! 

Синестезия

 Синестезия*

Ключов алгоритъм: 

1) След като съзнателно релаксираш и потънеш в медитация или пренесеш опита си от работата с транс в тялото, усещанията, емоциите, чувствата и ума си сега или след малко, в процеса на визуализация, се отпусни все по-дълбоко, в безкрая на потенциала си! 

2) Пренеси се в ситуация, в която си се чувствал спокоен и самоуверен. Ситуация, в която всичко в теб и около теб е било хармонично и радостно. После в друга, в трета и още и още... А сега се пренеси в ситуация, в която си се чувствал спокоен и самоуверен, въпреки външните трудности. После в друга, трета и още и още... Почувствай енергията на самоувереността, усещането за релаксирана смелост. 

3) Запазвайки усещането и енергията на релаксираната смелост, отново започни да преминаваш през ситуациите, в които всичко около теб е било хармонично и радостно. Докато ги преживяваш асоциирано, вживял се дълбоко в тях, сега забележи колко наситени и ярки, светли и цветни, красиви и някакси излъчващи са цветовете в образите. Преживявай всичко живо, в движение. Някакси, към цветовете се добавят и аромати и звуци. Твоите любими аромати, които проникват дълбоко и директно в чувството ти за вибрантна хармония, под акомпанимента на звуците, галещи усещането ти за спокойствие. Не знам дали искаш съзнателно да докоснеш и почувстваш погалващото доверие, идващо от допира ти до природата и любимите ти същества, или да позволиш на сърдечната взаимност, раждаща се от този допир, да те залее с чувството на вдъхновена взаимност. Чувстваш вкуса на радостта, нали?!  ... Запазвайки и сливайки и петте сетивни модалности в едно общо чувство на спокойствие, пораждащо всичките, забележи как едното сетиво поражда преживявания и в другите, едновременно и в петте синестезия. Радостната гледка събужда звученето на симфонията на доверието, ароматите на взаимността, вкуса на сигурността и докосването на любовта. Отново почувствай енергията на вдъхновеното спокойствие в центъра и на петте си сетивни канала. А сега я пренеси в преживяването на ситуациите, в които си самоуверено спокоен, въпреки външните трудности и противоречия. Когато енергията е достатъчно наситена, усещането я за обич към трудностите, виждането им вече не като проблеми,  като възможности за развитие. Отново премини през нелеките ситуации, но сега вече с това прекрасно преживяване на обич, сила, вдъхновение. Ако зарядът на енергията се изчерпи, върни се отново в ситуациите със спокойна, външна хармония, поиграй си със сетивните модалности и тогава отново пренеси чувството за вибрантна енергия в предизвикващите ситуации. Чувстваш промяната, нали?!  

4) Излъчи това наситено с нагнетена самоувереност и светла радост чувство напред в живота си. Виж как в бъдещи предизвикващи те моменти преминаваш със спокойно вдъхновение. Почувствай аромата на самоувереността си, чуй музиката на радостта си, докосни се до усещането си за сила, вкуси високото си самочувствие, виж се как ходиш, говориш, дишаш, държиш се самоуверено, спокойно и решително щастливо!
........................................................................................................................................................................................................................... 
*Синестезия: Синестезия (от гръцки syn„заедно“ и aishesisусещане) означава смесено възприятие. Това е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано. 
Хората със синестезия се наричат синестети. Един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или форми, или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни цветове. Цветовите асоциации са най-характерни, въпреки че има доста доказани случаи, в които се прави връзка със звук. Обичайно в съзнанието си синестетът вижда цифри, букви, но също и музика, емоции и хора в определен цвят или си ги представя по определен музикален начин.
Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Най-разпространена е проявата на това състояние в детството. Въпреки, че синестезията се предава генетично, тя не се смята за заболяване, а по-скоро за явление. Синестетите възприемат всичко напълно адекватно и нормално, но от друга страна са надарени с много силна памет.
През 1666 година със своите изследвания, откриването на спектъра на цветовете и с конструкцията на окръжността на цветовете Исак Нютон повлиява на нашето днешно разбиране за въприятието и теорията на цветовете. Той се приема за първият откривател на явлението. По-късно, в средата на XX век, учените и главно психолозите продължават по-задълбоченото изследване на синестезията. Източник:Уикипедия

Шаманска стълбица – пренареждане на матрицата

 Шаманска стълбица – пренареждане на матрицата

Ключов алгоритъм:

1) След като съзнателно забавиш мозъчните си вълни до алфа и тета и се отпуснеш, пренеси съзнанието си в разширеното, медитативно присъствие на свръхсъзнанието, гмурни се потенциала си. Това състояние е така наситено със светла обич, че смисълът и мъдрото щастие заливат всеки квант от съществото ти. Затова имаш и силата да промениш онези програми в подсъзнанието, които сега, вместо да те спъват, вече ще служат като гориво на израстването ти.

2) Виж се в трудна за теб ситуация, която генерира автоматични ирационални мисли, наситени с негативна емоционалност. Долавяйки основната "тоналност", патерн от мисли, чувства и действия, запитай се: "Какво значи за мен тази ситуация?". Въпросът е насочен не към плитката, равнинна логика, а към чувствата, към подсъзнанието ти. Усетил как ставащото те кара да се чувстваш, облечи в няколко прости слова събудените емоции и преживявания - какво означават те за теб. Облечи усещането, емоцията и чувството в когнитивен израз - с няколко простички, но точни думи. Когато дадеш отговор, отново се запитай: "Какво значи.. (отговорът) .. за мен?" и отговори. Повтори толкова, колкото е нужно. Ако продължиш твърде надълбоко, би преминал границите на личното и би навлязъл в колективното несъзнавано. Затова два - пет отговора най-често са достатъчни. Сякаш по една шаманска стълбица, слизаш от съзнанието до подсъзнанието си, от средната, до долната земя. Като обобщиш разкритото, оголваш и осъзнаваш базисни програми/ вярвания, през които автоматично досега си пречупвал живота си като през криво огледало. Сега можеш да поработиш с тях, да ги преобразуваш и заложиш нови. (виж примерите по-долу).

3) Отново се върни на стресовата за теб ситуация, от която тръгна. Идентифицирал основните вярвания, заложени в нея, като по едно въженце от спомени, се спусни надолу, до други подобни, типични и наситени със същите негативни вярвания сцени от живота ти. Още по-надолу, още по-назад във времето, във все по-начални паметови следи и сцени в дългосрочната памет, сега. Защото миналото е само спомен в теб, сега, а бъдещето е единствено следствие от мислите, чувствата и действията ти, сега. Спри се на ситуация, максимално дълбока и близо до корена на идентифицираните маладаптивни програми. От позицията на спокоен зрител, дисоциирано, разгледай себе си, възприятието, реакциите си, телесните си усещания, мислите и чувствата си, почувствай енергията на преживяването. Отново почувствай и идентифицирай заложената тогава програма/ вярване. 

4) Влез в спомена. Бавно, с много любов и сърдечност, се приближи до тогавашното си аз. Представи му се, кажи му, че си ти от бъдещето и си там, за да му помогнеш. Поговори му с пълна вяра във възможностите му, или пък просто му влей самоувереност, идваща от опита ти. Можеш да поканиш на помощ потенциала на свръхсъзнанието си, Ангела си хранител, духове помощници, шаманските си животни на силата, силата на предците, уважаван от теб духовен учител, представител на Небесните сили или просто... Бога. Чувството на спокойна защитеност и неслучайност на преживяваната трудност спокойно изпълва съществото ти със светлата си мъдрост. Тогава остави ситуацията да се разиграе още веднъж, като ти от бъдещето и извиканите помощници сте там, даряващи сила, обич и закрила, но присъстващи фино, осезаемо само от тогавашния ти аз. Осъзнай как възприятието за спомена се променя в далеч по-спокойно, а присъстващата висока визия те кара, преработвайки опитността през призмата на потенциала си, да заложиш програма/ вярване за самоуверена сигурност. Така осъзнал, преработил и заложил адаптивни вярвания, премини и през останалите, по-късни спомени, като променяш реакцията и вярванията/ програмите си.  

5) Виж се в подобни ситуации в бъдещето. Осъзнай как спокойно и сигурно, мъдро и светло реагираш сега!
.............................................................................................................................................................................................................
Забележка: в горната техника ползвам похвати от когнитивната терапия, "нлп" и "пренареждане на матрицата".
Във втора стъпка ползвам когнитивната техника за идентифициране на базисни убеждения - "падаща стрела" (стълба към подсъзнанието, към дългосрочната памет). Ето кратко нейно описание от моя статия: "Към стресовата ситуация или възникналата в нея автоматична мисъл се прилагат въпросите (В): “Какво ще стане ако (мисълта)?” или “Какво значи за мен (мисълта)?”. Въпросите се задават на подсъзнанието, на дълбокия ти емоционален живот. Когато тази техника бъде научена, за мигове стигаш до дълбоките програми в подсъзнанието си. Имайки достъп до тях, получаваш възможността да работиш с тях и да ги неутрализираш.
Примери:
Мисъл: “полудявам” -> В (въпроси) -> ще се изложа -> В -> хората ще ме погледнат лошо - > В -> отхвърлят ме -> В -> провалям се ->В -> оставам сама ->В -> глупава, слаба и излишна съм  - трябва да се напрегна максимално никой да не разбере, че имам паник атаки и да се впиша на всяка цена ...
Мисъл: получавам инфаркт -> В-> ще умра-> В-> не вярвам на живота си, не вярвам на тялото си, не си вярвам и трябва постоянно да съм нашрек и да контролирам всичко, за да се защитя...
Тази техника прилича на прекопаване на психичната ти градина. Падащата стрела се спуска в психичната ти почва и вади на бял свят вредните програми. Така те могат да бъдат неутрализирани с помощта на здравия разум, връзката с реалността, оптимизма..."

Мъдростта на Учителя – Гуру Йога

 Мъдростта на Учителя – Гуру Йога

Ключов алгоритъм: 

1) Намери своя начин за потъване в средно дълбок или още по-приятно дълбок транс. Някои хора предпочитат първо да отпуснат тялото, а след това ума, други да успокоят дишането, като и тялото и умът го следват и се отпускат във все по-спокойно състояние. Трети ползват кратка молитва - котва за релаксираното им, спокойно доверие, или пък пренасят съзнанието си в тяхното сигурно, защитено и уютно място на хармонията им, където все по-дълбоката релаксация залива с блаженството си. Четвърти се свързват с духовния си Учител, абсолютно доверявайки се в мъдрото му присъствие. Можеш да ползваш този или друг метод за бавно или все по-бързо потъване в радостна релаксация или пък, просто да си спомниш състоянието на дълбок транс, в което много пъти си бил и го пренесеш в тета вълните на невралната си активност сега.  

2) Почувствай енергията на духовния си Учител. От нея може да изкристализира образът на тялото, в което е или за последно е бил на тази земя. Усети колко реална е тази свързаност и живо е присъствието му. Аз не знам дали искаш да му се довериш изцяло или да разрешиш на вдъхновението, течащо сега през сърцето, да насити смисъла на битието ти. Когато смирено чуеш словата му, знаеш че той винаги е бил с теб. Да, редом с теб, духовният ти Учител - твоят най-добър приятел. Единствено облаците на илюзиите ти могат да те накарат да го забравиш. Но, дори и тогава, той е с теб, до теб. А, разсейвайки ги със слънцето на мъдростта, общението е така силно и взаимно, нали?! Сега знаеш, че случайности няма, не е имало и няма да има, а всяко случване, добро или друго, е най-подходящото за теб, във всеки миг от пребиваването ти в земния тренажор - училище. Така поглеждайки живота си като на длан, всичко се насища с особен, любящ смисъл, надхвърлящ обособената бинарност на земната преходност, до недуалното познание на духа ти. А кой си ти, ако не той?! 

3) Пренеси се в състояние на безсмъртна същност, душа, там в онази небесна стая, преди раждането си. Виж как избираш общите параметри на предстоящия ти живот. Да, този земен живот. Твоят Учител наблюдава и те напътства. Красиво е да погледнеш сцената на земния театър от такава любомъдра висота, нали?! Да, ти с помощта на Учителя си, сега избираш най-подходящата за теб партньорска двойка - родители, основните си житейски цели, посоки, главни случвания, призвание. На свободната ти воля и предстои да изкове детайлите на житейския ти път. Колкото по-синхронираща е тя с житейския ти план, толкова повече свобода имаш.  

4) Постоянно чувствайки присъствието на Учителя си, интуитивно бързо премини през целия си земен живот, сега насищайки го с прошка, благодарност, учене през призмата на духа си, което обединява житейските противоречия и противополюси до опита на сърдечната ти чаша. Премини с естествена лекота през деветте месеца в утробата на мама, раждането си, първите месеци и години... до настоящия момент от живота си. Спомените остават същите, но възприятието и чувството за всичко се променя до силата на любящата ти мъдрост. Някои моменти ще задържат повечко вниманието ти - насити ги с особеното присъствие на безкрая си. Няма зависимо привързване към удоволствието, нито мазохистично закачане за болката. Но няма и бягане от тях. Вместо това, виждайки битието през силата на любовта си, през смиреното притихване на социалните, его сугестии, всеки миг от житейската ти преживелищност се окрасява в багрите на естествената ти мъдрост.  

5) Излъчи напред в живота си виделината на постоянната молитва, на тази свързаност с Бога, която прави всяка мисъл, чувство и поведенчески акт в живота ти смислени. Почувствай Учителя си като жива връзка между земната ти преходност и Бога. Благодарейки на Учителя си от все сърце, нека присъствието ти в света носи благословията на Бога! 

Базирана на медитация работа с вътрешния диалог (mindfulness based cognitive restructuring)

 Базирана на медитация работа с вътрешния диалог (mindfulness based cognitive restructuring)

Ключов алгоритъм: 

1) Спомни си за медитативното състояние, в което си бил - в статичен, символичен акт на медитацията, която практикуваш ежедневно или пък в моментите на задълбочено четене на книга, монотонно шофиране или потъване в приказен филм. Пренеси психотелесния си спомен от тези случвания в състоянието си сега. Мислено се превърни в йогин, седнал на брега на особена река. Реката на ума. Реката на съзнанието тече и носи в себе си дървесни трупи, съчки и клонки - мисли. Тези клонки - мисли на свой ред завличат в прегръдките си всякакви преплетени въжета - емоции. Някои мисли - дървета са красиви, съответно около тях разцъфтяват чудесни цветчета - чувства. Други са прогнили или пък трънести и бодливи, а омотаните в тях емоции са груби, смолисти и тъмни. Трети са неутрални. Без да правиш разлика, просто наблюдавай и пропускай и тези и другите - непривързано.Няма битка с мислите, няма бягство от тях, нито пък вплитане в тях. Все пак, последното често се случва. Когато осъзнаеш, че известно време дадена мисъл те е "засмукала" в себе си и повлякла във въртопите си, спокойно и леко се отдръпни от нея, докъдето и да си стигнал в развоя и, колкото и тя да твърди, че е важна и трябва да я мислиш. Когато неприлепналостта ти към мислите, чувствата, емоциите и телесните усещания се установи, менталните съдържания постепенно намаляват и изчезват. а пластичността на съзнанието превръща менталната река в тихо и спокойно езеро, качествено отразяващо слънцето на духа ти. Сякаш си седнал по средата на това тихо и слънчево ментално езеро, върху малкото, красиво островче на вниманието ти. Колкото повече съзерцаваш тишината на мира си, започваш да осъзнаваш, че ти, слънцето на Духа, наблюдаваш как малкото умствено внимание наблюдава умиротвореното съзнание. Центърът на себеидентификация естествено се прехвърля в духа, цялостната ти личност, Аза ти.  

2) От позицията на себесъзнанието, до която си достигнал, наблюдавай как на повърхността на езерото на ума ти възникват малките мехурчета на автоматичните мисли. Те на свой ред идват от базисните схеми/ програми от дълбините на менталното ти езеро, от подсъзнанието ти. Виж себе си в напрегната за теб ситуация в живота си, която поражда ирационални мисли в теб. Забележи как автоматичната ирационална мисъл поражда негативна емоция, която на свой ред напряга тялото ти. Скалирай силата на емоцията, като си представиш ярка вертикална скала, в която нула е най-малката, а десет, най-голямата сила на емоцията. Наблюдавайки слугата на ума си от позицията на духа и интуицията си, забележи кои когнитивни изкривявания са активирани в автоматичната мисъл. Нежно, безусилно ги преобразувай във вътрешния си диалог, като възстановиш връзката както с консенсуса за социална реалност, така и с реалността на духа си. Нека логиката бъде изчистена, лека и фина, спонтанно раждаща се от интуицията ти, служеща на безкрая ти. Когато мисълта бъде изчистена от "бъговете" на изкривяванията и защитните механизми*, забележи как силата на емоцията по скалата намалява чувствително с доста единици, а в тялото се пораждат спокойни и радостни усещания. 

- Повтори горните две стъпки неколкократно - толкова, колкото интуицията ти подсказва, така че силата на вътрешния метакогнитивен зрител, както и способността за регистриране на автоматичните мисли нарасне значително. 

* Статии: "Когнитивни изкривявания и защитни механизми": авторска и преводна

Бънджи скок – пренос на отношение на смелост

 Бънджи скок – пренос на отношение на смелост

Ключов алгоритъм:  

1) Три пъти стегни и отпусни тялото си, като като задържиш мускулите си контрахирани при вдишано положение за няколко секунди, а после при издишването релаксираш. След третата поредица, отпусни всичко напълно. Дори и ума си. Когато идват вербални или визуални мисли, спокойно ги наблюдавай от позицията на безпристрастен зрител. Без да се привързваш към добрите, нито да гониш другите. Без да ги определяш или категоризираш, просто ги остави да протекат и изчезнат там, откъдето са възникнали - от самата природа на ума. Съзерцание. Когато умът ти потъне в дълбоко медитативно състояние, а мозъкът ти забави честотата си до алфа и тела вълни, обикновените мисли ще имат склонност да преминават в сънни, архетипни, работещи на принципа на съня мисли. Осъзнай тези сънни образи, поиграй си за малко с тях, като помниш, че това е само сън. Тогава остави и тази менталност да затихне, като разрешиш на съня да ражда представността си, но ти я наблюдаваш спокойно, от позицията на ядрото на духа си, на Себе си. Тогава умът отново стихва и потъва в съзерцание на чистата реалност, такава каквато е - вече на по-дълбоко когнитивно ниво. В това състояние осъзнаваш, че живееш в Любовта, дишаш Любовта, знаеш чрез Любовта, изпълваш се със смисъл, извиращ от Любовта, която сега насища всеки квант от съзнанието ти. Просто биваш Себе си - а какво си ти, ако не част от енергията на Любовта?!  

2) Представи си, че стоиш прав на парапета на моста "Витиня", с вързано бънджи въже за глезените ти. 150 метра са зейнали под теб. Знаеш рационално, че въжето е абсолютно сигурно, както и че мъжете от специализирания клуб за предоставяне на екстремни услуги познават добре работата си. Въпреки това подсъзнанието ти просто крещи в паника. Не можеш да се хванеш нито за приятелите си зад теб, нито за парапета, нито за собственото си мислене дори, пометено от вълната на страха. Можеш обаче да се довериш, със смирено любящо приемане да позволиш на Любовта да прегърне ужаса ти. За миг си спомни преживяването си на любящо единство от предната стъпка - съзерцание. Тогава, освободил всякакъв его - контрол, просто скочи... в сянката си. Политаш. Умът няма време да следва каквато и да е тромава логика - празен и свободен е. Единствено взривът от паника и съзерцателното сливане са там. Като проблясък на мълния, в теб нещо се случва - осъществява се качествена промяна. Светлината залива тъмнината. При смирен, изчезнал ум, свръхсъзнанието прегръща подсъзнанието. Почувствай това или просто му позволи да се случи. Страхът пак е там, но много по-малко и някакси различен. Сформира се смелостта ти!  
- Циркулирай между горните две стъпки неколкократно. 

3) След като неколкократно повториш горните две стъпки, потъни отново в съзерцание на Бога извътре ти. Тогава виж себе си дисоциирано, от позицията на спокоен наблюдател, във важни за теб житейски моменти на преживяване на тревожност: п.а., здравна тревожност, социална тревожност и т.н. От тази отстранена позиция, почувствай как ти, вътре в наблюдаваните сцени, сега реагираш различно - осмеляваш се да освободиш его - контрола си и "скочиш" в страха си. За малко остави ума си чист и свободен - нека за миг всичко се разтвори в съзерцателната обич. Тогава отново виж напрегнатата ситуация, но сега ти, бидейки самото любящо спокойствие, влез в нея и отново я преживей, асоциирано. Присъствието на Любовта залива жалкия его-контрол. Отпусни го, позволи му да се стопи в безкрая на светлината ти. Тогава тя залива страха и той метаморфозира до смирена смелост. 

4) Едно различно присъствие се ражда в живота ти. Виж себе си в различни социални ситуации, които сега преживяваш от позицията на любящата смелост. Забележи как се движиш различно, със самоуверена и релаксирана осанка и език на тялото, как говориш със спокоен, уверен и завладяващ тембър, как светят очите ти, преливащи от светлината на силата на любовта ти! Живей силно и решително! 

Дом

 Дом

Ключов алгоритъм: 

1) Сякаш си в един особен трамвай. Той е уютен, спокоен, седялката в която си седнал, е учудващо удобна и някакси те тегли в спокойствието си, а потракването на колелата те кара да се унасяш в различно състояние на съзнателно отпускане...доверие в себе си и живота...приятен транс. Ето, в тази разширена съзнателност, можеш спокойно да моделираш, лекуваш и програмираш живота си в резонанс със силата на Любовта. Изрази творческата си благодарност в сърдечна молитва. Излъчи Любовта, която тече през божественото ти смирение както към Бога, така и към проявата му в ежедневния ти живот. 

2) Странно, молитвата те отнася до един различен свят, до дома на душата, царството, което всеки квант от истината в теб живее. Свят на братска обич, хармония, светла мъдрост и съзнателност. В този свят няма нужда от полиция, съдилища, армии. Хората естествено резонират със законите на битието, вписани в природата на любомъдрието им. Можеш да се разходиш из тази райска земя, да поговориш с обитателите и, да оставиш морната си душа да почине в уханието на радостта му или в живите води на високата съзнателност на хората му - ангели.  

3) Сега, наситен с аромата на Любовта на Дома си, пренеси съзнанието си отново в делничния си, ежедневен живот. Можеш да почувстваш как, живеейки, си постоянно свързан с Дома си - виж, усети и докосни силовите линии на любящата самоувереност, свързващи те с този чуден свят. Ето, тези светли нишки, излизащи от корема, цялото ти тяло, всяко живо същество и цялата ни планета, директно проникват в онзи вълшебен мир. Почувствай миг, в който емоционалната ти вплетеност в земното училище замъгляват или временно прекъсват тази жива свързаност. Когато успокоиш ума си в тиха, сърдечна молитва и медитация, свързващите нишки, през които протича Любовта, се появяват отново! Красив е животът, когато така, във всяко свое земно действие осъзнаваш и благодарно служиш на Бога! 

Писмо до Вселената – благодарствена трансформация

 Писмо до Вселената – благодарствена трансформация

Ключов алгоритъм: 

1) Потъни в релаксация, докато дъхът стихне до медитативен, усещането за тялото почти се загуби, а вниманието се насочи навътре моноидеистично. Виж себе си, седнал на удобно писалище, как пишеш писмо - до Вселената. Буквите на това писмо са особени - всяка написана дума някакси попива в тази вълшебна хартия, преобразува се до чиста енергия, която се завихря наоколо ти и спираловидно, за миг стига до всяко кътче от целия мултивърс, едновременно, сега. Нека писмото е насочено не към искане, а към благодарност, прошка и сливане с волята на Безкрая. Можеш да почувстваш как всичко преживявано от теб - приятно или не, е част от нужните уроци в земното училище, живот.  

2) Виж реална ситуация от живота си, която повишава стреса и напрежението ти - на работа, на улицата, у дома... Сега, вместо да реагираш по обичайния си начин, насочи вниманието в дълбочината на подсъзнанието си, зад външното дразнене и напрягане. Виж, почувствай и осъзнай събудените емоции и програми, от които всъщност се пазиш във външното си раздразнение. Сега им се усмихни. Благодари на ситуацията и външния дразнител и със спокойна обич залей и прегърни собствените си базисни вярвания/ програми и произлизащите от тях емоции. Някои ги виждат визуално, като малко дете - ти самия като мъничък.  

3) Сега се виж в серия от трудни за теб житейски ситуации, като реагираш на тях с горещо прегръщане на събудените в теб самия страхове и програми. Всичко се променя, нали! Сега, когато си възлюбил трудностите, силата ти нараства неимоверно. Виж как с огнено сърце преминаваш през тях с вдъхновение! Преминал на съвсем различно ниво в играта на живота, ставаш творец на смисленото си щастие! 

Буда природа - Бодхисатва

 Буда природа  - Бодхисатва

Ключов алгоритъм: 

1) Намери своя начин за потъване в релаксация. Когато забележиш, че дишането ти навлиза в сънно, както когато спиш, но осъзнаваш съня си, можеш да го последваш и навлезеш в съня - осъзнато. Телесната сетивност заспива, тялото натежава и сякаш изчезва, а вниманието се фокусира във вътрепсихичната феноменалност. Безусилно и спокойно наблюдавайки естествената работа на съня, ще осъзнаеш как умът ти пренарежда матрицата на съзнанието ти, препрограмира и естествено лекува, извлича смисъл, освобождава потенциали. Житейските ти преживявания, сякаш под въздействието на магическата пръчица на Бога на съня - Хипнос, се преобразуват в приказни архетипи, наситени с дълбок смисъл. Разрешавайки на осъзнаването да премине в едно по-всеобхватно, сърдечно себепознание, последвай вълшебната приказка на съня си. Или я наблюдавай все по-спокойно и отстранено, знаейки че можеш да си едновременно участник, но и Божествен зрител.  

2) Прехвърли себеидентификацията си още по-пълно и цялостно в наблюдателя на играта на ума. Ще видиш и усетиш как образите и емоционалните им пълнежи стават все по-маловажни и незначителни. Осъзнаването ти се прехвърля в чистото, необусловено пространство на съзерцаването на безкрая, на Бога. Погледнато от позицията на малкия човешки ум, то е нищо, необяснимо е. Но всъщност е наситено с една различна и жива виделина, мъдрост, обич и сила. От позицията на спрелия малък ум и разтворения сърдечен Разум, възнамери: Искам да придобия чистотата на дете! (x 3) 

3) Виж живота си като на длан и го залей с присъствието на Божествената светлина. Като благодариш и за приятните и за трудните преживявания, изпълнен с прошка и смиреномъдрие, бързо се върни до най-ранните си години и месеци, до детето в теб. Почувствай неговото любопитно и пълно със светлина и приказна обич световъзприятие. Каквото и да изплува, залей с прошката и обичта, извиращи от сърцето ти. Вживей се изцяло в това магично, приказно детско светоусещане. 

4) Бидейки дете, седни на твоето специално детско място, където се чувстваш абсолютно спокоен и потъни в медитация. Сякаш ставаш все по-малък и по-малък, докато се превърнеш в зародиш в утробата на майката Вселена. Постепенно нещо в теб се ражда и ти се превръщаш в различно същество. Будистите го наричат Бодхисатва - изначалната ти Буда природа. От тази позиция благослови всяко чувстващо същество на Земята и почувствай потока на живота, свързващ те с всичко и всеки в неделимо единство. Излъчвайки тази висока съзнателност напред в живота си на земен човек, възнамери да живееш според принципите на Дхарма - Любов, Мъдрост, Истина! 

Мъдростта на предците

 Мъдростта на предците

 Ключов алгоритъм:

1) Използвай своя начин за постигане на релаксация. Когато почустваш, че тялото сякаш е изчезнало, дъхът е замрял, а мозъкът е забавил вълните си до алфа и тета, насочи вниманието към генограмата си. Усети и виж ДНК извивките си и ги свържи с родословното си дърво, Виж как паметта на дедите ти живее в теб като преживелищен, огромен опит. Някой чувства, усеща, а друг реално може да види лица и животи, преживени преди него. Каквото и да е, благодари. Заливай целия опит - и положителния и трудния, със смирена благодарност. Почувствай как цялата мъдрост на предците ти, десетки, стотици и хиляди генерации преди теб, пулсира в подсъзнанието ти.  

2) Осъзнавайки опита на предшествениците ти, можеш да доловиш как нещо странно красиво започва да се случва. Преживяванията им надхвърлят понятията добро и зло. Една фина, изстрадала, но много наситена и светла мъдрост започва да циркулира из теб, из гените и съзнанието ти. Освободил си потенциал. Сякаш всички спомени и възприятия се завъртат, стапят и оформят като множество светли нишки, които предат диаманта на опита, дълбоко в корема ти. От връзката с предците продължават да се изтеглят хиляди светли и вибрантни нишки, които се завъртат в корема ти. Постепенно всяка картина изчезва, а нишките формират енергийна сфера, диамант в коремно - поясната ти област, в хара центъра ти. Какво чувство на дълбока сигурност, самоувереност и заземена сила дава той - чувстваш го, нали!  

3) Фокусирай се върху нещо, което имаш да решаваш в живота си. Виж какво те спира в теб и около теб, почувствай собствените си колебания, терзания, илюзорната "полза" от поддържането на проблема. Свържи казуса си с опита на предците си, през енергийния диамант в корема си. Почувствай десетките възможни решения и различни начини за преминаване през трудността ти, идващи от опита на дедите ти. Ще намериш огромен склад от иновативност, съобразителност, схватлив и бърз ум, предприемчивост и спокойна сигурност, преминала през горнилото на хилядолетия и хилядолетия. Виждайки вариантите, излъчи мислено напред в живота си подходящите за теб. 

Единство

 Единство

 Ключов алгоритъм:

1) Спри ума! Наблюдавай как усилията ти постепенно утихват и от фокусиране преминават в релаксирано регистриране на възникващите мисли и поражданите от тях чувства. Възникване, но и непривързаното им пропускане. Нито борба с тях, нито бягство. Просто осъзнаването им, без разлика дали са образни, звукови, езикови, без разлика дали съдържанието им е "добро" или друго. Няма оценки, няма категоризации. Спокойно съзерцание. Забележи как и тялото започва да се отпуска, да изчезва и дъхът да става все по-фин, незабележим, медитативен, докато започнеш да осъзнаваш самата тъкан на ума, отвъд мислите, чувствата и тялото. 

2) Оставайки в тишината, осъзнай как нещо се случва. От свързано с мислите, чувствата и тялото си его, което се опитва да наблюдава себе си, ставаш наблюдател, част от една всеобемна, космическа реалност - случва се качествен скок. Ти осъзнаваш себе си като безкрая от божествен потенциал, който наблюдава малките човешки механизми. Тогава започва чудото. В православието го наричат съзерцание на таворската светлина. В йога - самадхи. В дзен - сатори... От позицията на това божествено съзнание, част от което сега си, осъзнаваш свързаността си с всичко живо, потока на живота, мъдростта, любовта и съзнателната закономерност на божествеността. Съзнаваш, че хорското съзнание, включително на т.н. наука, е спящо, малко, една от милионите възможни гледни точки. Знаеш със сърцето си... В необятността на вдъхновената, фина радост, си част от Твореца - не на думи, но живееш това познание преживелищно. Преживяваш извора на творческите си импулси, все още неконкретизирани, а като наситена, пълна с хармония енергия. 

3) С течение на времето не ти като малка личност медитираш, а Ти като осъзната част от безкрая, превръщаш целия си живот в част от медитацията, от потока на Бога. Тогава в живота си се превръщаш в творец, независимо в коя област се изявяваш. Съзираш идеи и възможности за случване на реализация там, където другите виждат само трудни невъзможности. Живееш силно, с предприемачески дух, хранещ се н еот его амбиции, а от потенциала ти от неограниченост! 

Забележка: горните редове, които излагам като ключови стъпки, понякога изискват месеци и дори години и десетилетия на упорита медитативна практика за случването си. Но, любящата свързаност с Бога е най-естественото и близко до всеки преживяване. Не то е трудно, а откъснатостта на съвременния човек от законите на Живота, на Дхарма, е голяма...