Reduction and Independence of psychology. A rapprochement

Personal research on the subject of reduction and independence of cognitive psychology

Performer: Orlin Baev, F32250, New Bulgarian University
Professor: Lilia Gurova, Ph.D.

Reduction and
Independence of
Higher-level Sciences
A Rapprochement

Can psychology be reduced to neuroscience? Let us imagine that neuroscience has progressed immensely and each mental state, phenomena and process has its direct neurological explanation. Than really the independence of psychology would be highly threatened – but how? It would be threatened as an explanation. For example, someone is now thinking about the love and its role in life, its manifestations on cognitive, thought level, as harmonized with the society and ones own personality logical process. If we suppose that at that very moment neuroscience has dived deep enough into the brain mechanisms, it will track exactly the zones involved and the consequences of their change, the biochemical composition in different neural networks, so on. But this very neuroscience, even though quite advanced at the imagined moment, would not be able to say a word about the exact cognitive content of the explored thinking process. So far the cognitive neuroscience, neurology and biochemistry are able to grasp to large extent the perceptual and emotional life in various cognitive biological systems, including the human cognition. Neuroscience might guess indirectly about which exact emotion is triggered at the moment, on the base of its knowledge about the connection between specific subcortical zones, neurotransmitters and certain emotional states. This is enormous achievement and it deepens every year with the advancement of neuroimaging and biochemical research. We certainly already know about our neural and chemical substrates of love, affection, anger, fear, aggression, mood’s ups and downs etc. And if cognition was bounded only on perceptual and emotional levels, neuroscience definitely would replace every so far existing psychological theory as already needless. But this lucubration is pure fiction, of course. If it was so, you, the reader of these rows would see on the screen only some unknown symbols. You would not even know these letters are symbols, but would see them in a way cat see them. If emotions were the peak of our cognitive abilities, no science would exist and no philosophical discussion will be pursued. Who knows, may be somewhere in the huge space there are different lines of evolution, not always obligatory involved in logical thinking… But we can not judge about that solely on imaginary premise. In the domain of cognition, we as a sapient race are too savage and cut off from the immense possibilities of cognitive evolution in the huge space. We can draw conclusions only from our own experience and objective knowledge as sensible human race. Such sane conclusion says that the top of our cognitive abilities is the attentive process plus working memory involved in logical verbal and serial or more intuitive, massive and parallel pictorial information processing – i.e. THINKING. Is neuroscience as it is now able of capturing one single thought? One single verbal, pictorial or mixed thought? How about series of thoughts, as they usually flow naturally? Even though neural imaging techniques might be capable of capturing the activity of prefrontal cortex spatially or temporaly, it is not good enough up to now for both. It will develop, of course and this disadvantage will be resolved and the preciseness for sure will become much greater, the devices much more useful and convenient. But even then, perhaps in at least 10 years from now on, will neuroimaging be so evolved to capture not only the neural correlates of thought, but thought itself? It might be possible, but it most sure requires qualitative brake through that so far is within science fiction. What we can say about memory – one of the main subjects of psychological research? Neuroscience advances and this is great. We already know a lot about hippocampus and its role, about the eventual main location of procedural memory – the cerebellum, the emotional memory – limbic system. Not much, but it is exiting continuous and very promising research. Regarding episodic and semantic memory things are more complicated, namely because it is involved in higher order cognitive process – thinking. Is neuroscience developed enough to research the cognitive content of memory – not only its hardware but its software, all stored episodes and their semantic sense? No, it is not and most likely will not be in the next few decades. Neuroscience can explore the spiking rates of the neurons, the exact kind and quantity of neural mediators acting in certain higher level cognitive process. But neuroscience is completely impotent in grasping even one single thought, mental image, or the way they emerge from neural and biochemical reactions. This emergence so far, from the viewpoint of the contemporary scientific knowledge is pretty much inexplicable and even mystic process. So far. What actually represents our thoughts and memories? May be our subjective reality, i.e. thoughts, memory, so on is solely computation based on the input sensory channels through lifespan. When an infant learns, it gradually enriches its internal representations of the objective outward reality, forms memories and slowly gains cognitive abilities such as analogy based associations of induction and deduction. We can say that brain, using visual, auditory and other sensory inputs and their storage (memories) in form of neural nets connections strengths just transforms them into subjective reality, implicitly perceived as a whole inner world of abstract ideas, rules, norms and understandings - believes. As I mentioned, cognitive science and neuroscience is not very clear about the exact way of transformation and thought emergence. It lacks the bridge links and processes. Of course, neuroscience is everything but stagnant – perhaps it will reveal these bridge processes soon. At least we can hypothesize so. Will this be the death of the psychological independence as a science on its own level with its own methods and terms? No! Why do I think so? Although Bechtel (whose book inspires me write this text) obviously is not enthusiastic supporter of the “Multiple realizability” hypothesis (as I am not very enthusiastic about mechanistic reduction), my opinion differs on that matter. Multiple realizability uses the term “realizer” to designate the mechanism underlying and producing some mental phenomena. It states that one and the same cognitive product can be realized by different, sometimes extremely different realizers. For example the cognitive phenomena pain (Bechtel’s example). In the various organisms such as mammals, reptiles, mollusks, etc. the pain can be produced by very different “realizer”, different neural/ brain mechanisms. Reptiles for instance do not have cortex and mollusks have only limited neural realizers – ganglia. But pain, the final product of these different realizers is still produced in each of these species. Numerous examples can be given. The very first time when I read about “multiple realizibility” I “misunderstood” the concept. I grasped it in reversed way – that one and the same neural/ brain zone or neural network can produce multiple mental phenomena, realizations. Now, having second thought on the subject I am continuing to believe it is important part of the “multiple realizability” conversation and its contributive role for the psychological independence. For example, the very same “realizer”, the amygdale can produce at least two opposite cognitive states: fear and anger. It might be involved in the pleasure and affection states as well. But such example is too crude. Let me go on higher cognitive level to defense my viewpoint. We can have one and the same underlying neural network with exactly the same biochemical reactions – but this same network can realize thousands of different cognitive products: thoughts. Of course, this is just general conclusion, because in each of the different thoughts we will still have small differences in the neurotransmitters and neural connections, hard to measure with the contemporary scientific means.
The “multiple realisability” thought direction in the scientific discourse is used to establish the independence of the higher level sciences, in our case – psychology. If many realizers can produce the same cognitive product than reduction and replacement of psychology by neuroscience is just “tunnel vision” of the eliminative reductionist scientists. Following this reasoning direction, we can say that each of the scientific fields has its own level and has to deal with the processes on that certain level. Neuroscience has its own terminology, research methods as well as psychology does. But this reasoning line has drawbacks – we miss 1) the bridge processes between higher and lower level and 2) the interdependence of both. My view point on “multiple realizability” enriches a bit the philosophical discourse. If we not only have many possible realizers (the classic view), but we assume that one and the same realizer can produce numerous cognitive realizations, this point strengthens psychological independence even more. How can we reduce psychology to neuroscience if we miss the huge variety of cognitive phenomena?

Regarding interdependence between lower and higher cognitive levels, we can consider neurological properties and formations such as brain and the processes within these formations as “low cognitive level”. “High cognitive level” then would be the subjective phenomenological experiences such as feelings, affections and of course, thoughts – pictorial and verbal ones. Considering high cognitive level we can not skip the unconscious, subliminal informational processing. But, just for the sake of convenience, let me focus for the moment on the conscious, traceable processes. How human cognition is interdependently interwoven with its neural correlates? Obviously these two are the very same – just parts of one whole system, operating on different levels. The one influences the other and likewise. Changes within our brain systems – neurotransmitters, brain parts so on have direct impact on the cognition. Likewise, conscious or unconscious changes in cognition triggered by the decision making process, metacognitive intention propelled by subliminal parallel cognitive work or by the environmental context – all of these cognitive “movements” on higher level have direct influence on their biological “hardware”, the brain, nervous system and biological correlates processing them. One successful comparison here is the computer metaphor. If one changes the parameters of hardware, software also changes its functioning – the speed of processing, memory storage, so on. Likewise, the software can have enormous impact on the hardware. Imagine you open your e-mail box and click on some interestingly looking message. If it contains worm or virus, it can damage or disable your hardware parts. Analogically in humans, if some maladaptive subliminal program (cognitive scheme) has infiltrated ones cognitive system (as a result of the early years experience, educational parenting style or other reasons), it can cause not only psychological mood changes or cognitive distortions, but even purely physical malady conditions such as headache, phantom pains, conversive disorder with bodily paralyses, psychosomatic diseases as asthma, gastric ulcer, diabetes and even cancer. As I said, these two cognitive levels: the low neurological and higher cognitive are intrinsically interconnected. None of them is more important than the other.

About the bridge connections between these two levels. One brave hypothesis might be that the bridge is realized on the subliminal, unconscious level, where cognition and its biological processor – the brain neural activities have a close rendezvous. In order this hypothesis to be developed, neither eliminative reductionism of theory reduction nor the more holistic and higher level approach of psychology need to be viewed on their own, but as different levels of functioning of one whole! This is my modest opinion.
But let us hear briefly what the traditional theory reduction perspective says.

Traditional theory reduction perspective

According to the theorists of the theory reduction perspective, it consists of:
Lower-level laws (in the basic, reducing science)
Bridge principles
Boundary conditions
Higher-level laws (in the secondary, reduced science).

Imagine we have complete advanced and definite explanation stemming from the extensive low level neuroscience research and we are fully capable of explanation of every and each cognitive higher level phenomenon in the terms of neuroscience. If it would be possible, higher level science such as psychology will at least loose its independence or even could be expendable. Of course, this speculation is far of the reality as it is. First of all, scientific approach does not have sufficient means to explore the bridge interlevel principles (so far). Secondly, even if we had them, the explanation would look like depicting some interesting story on the computer screen in some very basic computer language as assembler or in 1 and 0 –os. Even the programmers would need appropriate high level translation. And, as I mentioned above, even then we will have equal two way influence and interdependence of both levels. So, please, take a deep breath and slack – there is no way psychology to be deprived of its own level language, laws and independence as science. In my opinion, the low level science, the bridge principles, boundary conditions and high level science model is just perfect, solely the final stage: “Higher-level laws (in the secondary, reduced science).” has to be replaced with “higher level laws in the high level science”. This changes the whole understanding and transforms the reductionist model in reductionist-holistic, without the need one of them to renounce the other. And please, do not be scared of the word holistic. I am using it just to designate the two-way interdependence between low and high level cognition. In the chapter on which I am reasoning, Bechtel mentions that even if low level brain research reaches much of the actual bridge principles and boundary conditions, even then high level psychological approach would be needed as a heuristic for further low level neuroscience research and as a shorthand in the explanation.
Interesting and very valuable suggestion is given by McCauley:

As we see on the graphic above, McCauley suggests that theory evolution in some domain happens horizontally and vertically interdependently. When older theory on lower or higher level is being replaced, it happens with another theory on its own level – low or high. If older neuroscience theory is replaced, it will be with new one neural theory. If older one psychological theory is replaced, it will be from new one psychological theory. On whatever horizontal level change happens: low or high one, this change has direct vertical impact on other level theory and results in change as well. If psychological research reaches some new theory, it will give important clues for the lower level neuroscience research and will result in neural theory change as well. And likewise, if neuroscience achieves new theory, it will inevitably propel psychological theory change too. The levels and their development are interdependent, but each level has its own means and independent research: “the upper-level theory lays out regularities about a subset of the phenomena that the lower-level theory encompasses but for which it has neither the resources nor the motivation to highlight. That is the price of the lower-level theory’s generality and finer grain (McCauley, 1996, p. 31).”

REFOCUSING THE REDUCTION - INDEPENDENCE
DEBATE IN MECHANIST TERMS

Bechtel begins his mechanistic perspective introduction with the pure and clear stating his preferences of this viewpoint. Afterwards he clarifies the notion of levels. Firstly, are levels defined by the notion of size? No, they are not. Although it seems intuitively proper understanding, as a matter of fact size has nothing to do with levels. If all entities of same size form a level then snowman and a person would be at one level, or the society in some town had to be at the same level with field with rocks with the same size as a town. The size is inappropriate for levels differentiation also because if only the same size entities could form a level, different size entities couldn’t interact. But obviously they can. Elephant can interact with the grass and the louses can interact not only with the elephant skin, but with his mind too. So, which one is of bigger size – the mind or the louses? Apparently, the size is not the best criterion foe level or strata.
“Another proposal involves bringing together two different notions of level in construing phenomena, and considering how this maps onto disciplinary divisions (Abrahamsen, 1987). The mereological notion of level is subordinated to a different notion of levels in which phenomena are grouped in a way that generally corresponds to common academic divisions: ordinary physical phenomena (physical sciences), phenomena of life (biological sciences), behavioral/mental phenomena (behavioral sciences), and phenomena involving products of human behavior/thought (humanities and social sciences). Only within each of these four levels do mereological levels come into play: each has its own part–whole hierarchy that is unlike those at other levels.” This is really interesting proposal and in my own opinion, the closest one to the actual picture of reality that we are trying to represent philosophically. Bechtel infers that “each higher domain is generated from the lower one; entities and processes in the lower domain tend towards increasing complexity, and organized systems emerge for which specialized concepts and explanations appear necessary.” I can say that this is partial view point. If the lower domain entities generate and influence the higher ones, the higher domain entities influence the lower ones reciprocally. Let we have one example: the citizen’s society. If the separate entities/ persons of this society get sick from some pandemy, the whole society will be influenced on higher level, as social organism. Likewise, if the whole social organism on higher level, represented by, let say, the president, take inappropriate decision, the many single entities/ persons will be influenced. Anyway. “The mechanistic account offers no way to evaluate whether the components of a mechanism are at the same level as entities outside the mechanism. For those seeking a global account of levels, this may seem to be a serious limitation. Yet, as I just noted, that view of levels is problematic. Local identification of levels is sufficient for understanding levels in a mechanism and for capturing how mechanistic explanation is reductionist.” Yes, mechanistic account helps, perhaps namely because of its over simplification. It allows the scientists to perform their research having sufficiently good theoretical frame. Not the exact one, but useful one. Bechtel cites two views on emergenism that deserve our attention and conscientious critics: “Damn near everything we know about the world suggests that unimaginably complicated to-ings and fro-ings of bits and pieces at the extreme microlevel manage somehow to converge on stable macrolevel properties. On the other hand, the ‘‘somehow” really is entirely mysterious … (Fodor, 1997, pp. 160–161).”
And
“The bigger mystery is why this seems at all mysterious. Task analysis of two significantly
different realizations of the kind corkscrew will reveal how it is that each realization is able to remove corks. Once one understands the principles by which waiter’s corkscrews remove corks, and the principles by which double-level corkscrews remove corks, what is so puzzling about how two causally distinct devices
can “do the same thing”? (Shapiro, 2004, pp. 161–162)”

The subject of emergence is bounded with that one of reduction – independence, because of bottom up interlevel causality of emergence. How exactly the mechanistic parts form all these purposeful functioning wholes? If we have for example the machines, programmed by men, the question who gave certain aim assembling the parts is clear. Regarding biological cognitive systems we have only very vague theories such as Darwinian one, often obviously questionable. But is is hazardous that supporters of mechanistic view have taken for example exactly the mechanisms? No, it is not. The mechanistic account is so far very limited, narrow and does not take into account the whole picture in the nature as it is, on any level, between levels and out of certain mechanism and its context influence. That’s why Shapiro gives for example corkscrews, but not human conscious high level cognitive processes. But, to answer to my own critics, the AI research has some role in this discussion: the artificial neural networks exercise completely new behavior and even can learn independently, i.e. new one higher level processes emerge from lower level ones. In reality, the cognitive levels are many. Mechanistic approach sees them as two. Mechanistic reduction links bottom up and top down reactions without causal explanations involved, but just mechanistic reactions. Well, convenient view point, but limited and reflecting the limited understanding of its supporters. Mechanistic point of view does not take into account the multiple realizability fact as well. Namely because it is mechanistic and by definition extremely cut off the whole picture point of view.

My conclusion is as follows. Neither theory reduction perspective, nor mechanistic one represent the things as they are. Perhaps one realistic perspective, wider and encompassing the whole picture is needed to come into the stage! For now, the most appropriate view in my opinion is that one:

Lower-level laws (in the basic, reducing science)
Bridge principles
Boundary conditions
Higher-level laws (in the secondary, high level / instead of low level science as stated originally/ science).

Note: My thoughts are based on the chapter four “ Reduction and Independence of Higher-level Sciences-A Rapprochement “ of William Bechtel’s book “Mental Mechanisms: philosophical perspectives on cognitive neuroscience”.

Orlin Baev,
cognitive psychologist and cognitive psychotherapist

Folk Psychology and Cognitive Science

Personal Research




Folk Psychology and Cognitive Science




Chapter two of the book:
Models and Cognition
Prediction and Explanation in Everyday Life and in Science
Jonathan A. Waskan

Researcher: Orlin Baev, F32250
Professor examiner: D-r Lilia Gurova
New Bulgarian University
Department of Cognitive Science
Sofia, Bulgaria


What Folk Psychology is?

Waskan starts his thoughts about folk psychology citing Paul Churchland, who suggests complete discard of folk psychology due to its inability for correct explanation and prediction of human’s behavior. At least he claims so. Churchland’s filtering the information via his own mind focuses on the fact that folk psychology is unable to explain such phenomena as sleep, mental illnesses, memory, intelligent differences, so on. His critics state it is false even regarding everyday daily behavior. Churchland astonishingly for serious scientist suggests complete elimination of folk psychology from scientific discourse. Is he right? As Waskan says, the role of folk psychology (FP) actually has nothing to do with the above mentioned phenomena. It deals with the desires and believes and is included into the main stream cognitive science in wonderful scientific way.

The second gauntlet thrown in the face of FP is the radical simulation theory, stating that one needs not any desires and believes in order to explain others behavior but does the prediction internally simulating others action. Thus if we do not have hidden underpinnings of behavior such desires and believes, the FP theory is being discarded. Of course, this is just another radical eliminative proposal. According to Waskan the theory of radical simulation is just as much a threat to realism with regard to the folk-psychological ontology. The FP includes so called theory theory (TT) according to which our proficiency at predicting and explaining the behavior of our fellow humans stems from our mastery of a body of laws which specify the relationships between, among other things, particular beliefs, particular desires, and particular behaviors. As Waskan latter claims, the truth is somewhere between these two theories.

Interesting direction of thought is raised by Waskan, as follows:

“Amazingly, even if cognitive science did embrace folk psychology and its ontology, this, in and of itself, would not justify realism with regard to the folk-psychological ontology. After all, as Dennett (1991) points out, we still have the option of various shades of irrealism, including instrumentalism.
Beliefs and desires might, for instance, turn out to be like centers of gravity. As one version of the argument goes, although there are no such things as centers of gravity—after all, they take up no space and engage in no causal interactions we gain a great deal of inferential leverage by acting as if there were. Perhaps a similar set of claims can be supported with regard to the folk-psychological ontology.”
What is real as a matter of fact? Does impossibility of measuring centers of gravity makes them unreal? Is everything as hard and limited as it is in the minds of some so called scientists? I do not thing so. Of course, science needs stable measurable base to proceed forward, but often because of this fact cognitive science attracts researchers denying the enormous human potential bringing it to their own projections of limited understanding. But anyway…let me continue as a modest student and keep thinking within the cognitive railings.

Waskan mentions that there has been argued that contents of mental states have no legitimate role to play in any of the sciences of the underpinning human behavior. If I understand properly, this argument supposes that the sciences about the human knowledge have nothing to do with the states of mind and their content. If this is so, I could argue that such science misses the most important subject, which is presumably obliged to explore. Every unprejudiced observer would immediately see one excessive eliminative materialism in cognitive science. If one honestly track the roots of this hard materialism, it is clearly seen it lays no elsewhere but in the very mind of the scientists. It is observable how these scientists purposely take into account just those authors and approaches that match their own unconscious basic believes – no more, no less. Have you ever met cognitive researcher mentioning Shankaraacharya or Nagardjuna? I have not! Cognitive science claims that philosophy is within its scope and is its base. But which philosophy and authors? Only those satisfying the basic believes of the scientists – the narrow materialism. For me even raising the point about the importance of the contents of states of mind within the cognitive research is preposterous. These contents have to be the goal of every cognitive exploration. I will use metaphor to visualize my viewpoint. Sometimes cognitive scientists and psychologists resemble very much termites quoting just other termites and building their own castles of knowledge that does not take into account any other system of knowledge having broader approach. Introspection might not be the proper method for investigation of inner processes for the average person, but it might has enormous potential in case of specially trained individuals, passing through decades of training. The very fact that cognitive science excludes the eastern philosophical wisdom, intricately interwoven with the eastern religious systems is very demonstrative by itself… But as we see further, Waskan just tosses the opinions on the FP subject and later explains its central role within the cognitive science.

There are two distinctive theories about content fixation in FP – internalist and externalist. There are, on the one hand, internalist theories of content fixation according to which what is inside of an individual’s head fixes the contents of their mental states. There are, on the other hand, externalist theories according to which facts about what is going on, or has gone on, outside of an individual’s head determine what their thoughts are about. The arguments against the scientific legitimacy of contents (and, thereby, of folk psychology) are often directed at specific versions of one or the other of these theories of how contents are fixed. Both theories have opponents. For example Stich (1989) and Fodor (1994), say roughly as follows: “The primary goal of cognitive science—or any science, for that matter—is to formulate laws. Since doxastic surrounding varies from individual to individual, mental contents vary from individual to individual. There can thus be no laws that quantify over mental contents, and so cognitive science must eschew mental contents.” Waskan replies that cognitive research is not necessarily aimed in reaching general laws. I could reply that yes, cognitive science should be focused in reaching general laws stemming as natural conclusions by the research results. But I would disagree that if mental contents and states are hard to be measured and tracked by the so far existing scientific means, it does not mean they have to be eschewed. Here we reach one very basic point of misunderstanding widely accepted in cognitive science: the introspection. In some eastern systems of cognitive exploration introspection is the main contrivance of research. Its degree of reliability can reach complete certainty. The mind itself becomes the researcher, the experimental ground and the experimental means and conditions. This surely sounds strange for some reductive materialistically oriented scientist, but denying it would be simply protective mechanism (denial, dissociation) and tunnel vision. Anyway, it is too broad discussion to start it here… live and let live.

And more “arguments” against the mental states and their contents in FP: “Folk psychology individuates mental states on the basis of their contents. However, contents can differ even while the causes of behavior remain unchanged, so contents do not track the causes of behavior. There is, then, no place for mental
contents in cognitive science. This poses a threat to folk psychology because folk psychology adverts to properties that have no legitimate role to play in cognitive science.” – What an “arguments”, wow… Behavior is the final result, but do we return back to the behaviorism? I hope not! Does not cognition by itself worth the effort of exploration?

Further on, Waskan tries to explain one general mistake (mistake in his view point) of the philosophical wisdom about the relation between cognitive science and FP. He says that philosophers expect cognitive science to make high level generalizations coming out of its research. Generalizations much similar to those typical for the FP approach. According to Waskan philosophers are mistaken. He affirms that the goal of cognitive science is the research itself and the research explananda. He says that cognitive science does not need to resemble FP approach at all, but just uses FP implicitly within its frame.
My own modest opinion on that matter is that Waskan is not completely right. Making high level generalizations stemming from the research would be natural conclusion, just following the natural inductive properties of the thought. The generalizations on their turn would serve as deductive laws, stable stakes for further research. Call it categorization and learning process if you want. If the goal of cognitive research is not reaching general conclusions (laws), but the research itself, it would be break down in the normal cognitive process of human thinking.

Waskan discusses another pillar of the FP: planning. In FP it is described in intuitive manner, as process of adjusting our desires and believes to new ones as they actually become such behaviorally. As it stands, this model is highly schematic. It supplies only a very broad functional breakdown of the underpinnings for certain human behaviors. It entails no commitments regarding the structure of beliefs or desires. It has, however, long since been adopted, refined, and vindicated by cognitive science. Decision making and planning is well studied and included within cognitive research long ago.

Waskan suggests just for a moment to suppose that the mainstream cognitive science is mistaken. If it is so and it requires abandonment of FP, this would strike at its very foundation and necessitate a revolution that spans several disciplines. It would, for instance, require that we give up on the encoding specificity hypothesis, on the idea that short-term memory is the locus of inference, on the proposal that the hippocampus consolidates declarative memories, and on the Wernicke-Geschwind model of language comprehension and production. What the eliminativist advocates, in other words, is the abandonment of decades of fruitful interdisciplinary research on the bare promise that something better is around the bend. The instrumentalist simply overlooks this research.

Further on Waskan comes back to the role of contents in cognitive science and FP as inclusive part of it. The arguments against the FP internalism are clearly premised on the aforementioned misconceptions regarding the predictive and explanatory practices of cognitive science. The first such argument is clearly premised on the mistaken assumption that cognitive science is primarily interested in formulating laws—specifically, laws that specify the relationships among particular stimuli, particular internal states, and particular behaviors. As we have seen, the search for such laws is no part of the ongoing activities of cognitive science. Cognitive science does not deal with the personal differences in the believe systems, but focuses on the underlying cognitive structures. The fact that individuals have different belief networks does not belie the claim that they share mechanisms of belief formation, memory, inference, language production and comprehension, and so on.
The second argument against internalism is that cognitive science is
committed to the computational theory of mind. Well it is not. The computational theory is just one of the streams, no more, no less.

I want to hold my attention on these words of Waskan:

“Kuhn took a step back and caught sight of a process of theory change that was not as cold and rational as it was commonly believed to be. What he saw, instead, were large groups of people unified by their endorsement of broad theoretical frameworks and by their commitment to a distinctive set of research activities. Theory change, as Kuhn saw it, was driven more by the old dying off than it was by any special mode of reasoning employed by scientists. Thus, these broad theories and their concomitant research techniques looked as though they merely afforded different ways of seeing and going about things, where no one way could be said to be preferable to any other.22 Kuhn’s proposals convinced many that science itself is just one of countless, equally viable ways of dealing with the world—that, in other words, there is nothing about scientific thinking that makes it more rational than any other mode of thought, nor anything about scientific theories that makes them better justified than theories of any other sort. This, of course, is a bunch of hooey—reducing, as it does, everything that has transpired in the sciences since the start of the Enlightenment to a series of intellectual fads—but it does force us to ask what it is about science that makes it so special.”
Well, “bunch of hoe” – are these fear words of unprejudiced scientist? Kuhn has his viewpoint and it is as valuable as any other. It really diminishes the enormous role of scientific development, but nevertheless it is interesting view point.
What is so distinctive about the scientific approach? It is the objective logic, the provable results that can be traced and repeated. It is simultaneously advantage and disadvantage. Advantage because the scientific progress is very reliable, stable and gradual. Disadvantage, because the existing scientific means limit up to enormous degree the free thought and very limited scope of hypotheses can be researched and justified through these extremely limited scientific contrivances. Especially in the field of human cognition. Thus the rigid cognitive research often, very often lays insurmountable barrier before the free creative thinking process. Anyway, Waskan is right that the position of Kuhn sets the science among the many other approaches of knowledge grasping and thus belittles its main importance within the human knowledge development. Waskan even claims that certain degree of dogmatism is necessary for stable scientific development. It is may be so. I would like just to mention that this “certain degree of dogmatism” often is too certain and presents an extremely narrow thinking range for the creative thinker. But he is right generally. Otherwise the scientific research would be as uncertain as the heavenly clouds above our heads… Further on Waskan proves that folk inspired cognitive science is not just one of the many cognitive directions of research, but the main one.



Orlin Baev, cognitive psychologist and cognitive psychotherapist

Его, Суперего, То

Реферат върху първите три глави от книгата „Аз и То” на Зигмунд Фройд



В присъщия си поразяващо прецизно – умозрителен стил, този гений на психологията от първата половина на 20-ти век – Фройд, се спира на собствените си психодинамични концепции за съзнавано, несъзнавано и предсъзнавано, като ги обогатява с топичните компоненти на Его, То и Суперего.

Съзнание и несъзнавано

В първата глава на труда си „Аз и то” Зигмунд Фройд обобщава накратко резултатите от 25 годишната си психоаналитична работа (материалът е издаден през 1923г.) по отношение на използваните дотогава от него понятия.
Егото (в българския превод на книгата „Отвъд принципа на удоволствието” са използвани понятията Аз и Свръхаз, но аз ще използвам термините Его и Суперего, като по-точно отговарящи на семантичната наситеност на материала) според Фройд е центърът на съзнанието, на съзнателния живот на човека. За разлика от господстващата дотогава философска мисъл, той не надценява неговите възможности и място в цялостния психически живот на човека. Авторът твърде подходящо използва древната метафора за коня (несъзнаваното/То) и ездача (съзнанието/Его), за да илюстрира взаимоотношението между двете. Съзнанието е само една малка част от несъзнаваното, образувана от него под въздействието на принципа на реалността. Малка част, намираща се във взаимодействие както с външната реалност чрез петте сетивни канала на възприятието, така и подложена на въздействието на несъзнаваното, функциониращо на принципа на удоволствието (впоследствие бива добавен и нагонът към смъртта). Според доктор Фройд съзнанието няма своя собствена психична енергия, но заема сили за съществуването си от несъзнаваното.
Фройд споделя, че наличието на несъзнаваното не подлежи на съмнение за всеки, занимавал се с психоанализа, хипноза или въобще психотерапия. В хода на изследването на сънищата и психопатологиите терапевтът просто е принуден да приеме такова виждане, налагащо се с очебийното си присъствие. Според Фройд несъзнаваното бива латентно несъзнавано или предсъзнавано и несъзнавано, до което може да се достигне само след премахване на съпротивите, породили изтласкване на психични съдържания.
Латентното несъзнавано или предсъзнаваното, транслирано на езика на съвременната когнитивна наука, би било дългосрочната памет – епизодична и семантична, до чиито паметови следи работната памет с помощта на вниманието (а двете образуват това, което наричаме съзнание) достига сравнително безпрепятствено с помощта на свързващи асоциации или податки (cues). Психичното или същностното несъзнавано освен въпросните изтласкани психични компоненти, съдържа и всички базисни нагони и се явява склад за либидния пълнеж на индивида. Частта от несъзнаваното, наситена с изтласкани от съпротивата психични катексиси на езика на когнитивната наука би се нарекла капсулирана дългосрочна памет.


Аз и Tо

Четейки втората глава от „Аз и то”, където Фройд започва изложението си с опити за вникване в паметовата познавателна система, начините за извличане на паметови следи, превръщането на съзнаваното възприятие, тоест на работната памет, в латентно несъзнавано – предсъзнавано – човек неволно се пита какъв ли би бил подходът на този гениален ум днес? При съвременните постижения на когнитивната наука и невронауките вече са направени хиляди експерименти по въпросите, над които Хер Фройд брилянтно, но единствено на базата на собствената си субективна емпирия спекулира. Каква ли би била терминологията, която Фройд би използвал ако твореше днес? Какъв ли би бил психотерапевтичният метод на този мощен пионер на съвременна психотерапия, ако разполагаше с данните на съвременната наука и повече от сто години опитност в световен мащаб в полето на психотерапията? Не би ли бил предложеният от него метод по-структуриран, по-кратък, по-функционален и практически действен, по-научно доказуем и обосновим? Човек не може да не се за замисли как такива съвременни психоаналитици като Уилма Бучи, Джефри Йънг, Арън Бек поставят психоанализата на нова мощно действаща основа, обличат парадигмата и в подходяща научна терминология, оптимизират и конкретизират работните и методи до времево, финансово и методически адекватни параметри.
Фройд твърди, че словесната памет е свързана със слуховите възприятия. Действително, съвременната наука потвърждава, че декодирането на речта се осъществява в темпоралния лоб, непосредствено до слуховата зона, в т.н. зона на Вернике. Брилянтният учен, баща на съвременната психотерапия разсъждава върху визуалната памет – предмет, който понастоящем се изучава емпирично от когнитивната наука в многобройни експерименти и за който сега се знае много. Фройд твърди, че мисленето на базата на визуални образи, за разлика от мисленето, облечено в символите на думите, е възможно, представлява прототип на вербалното разсъждение и го предхожда онтологично и филогенетично, бидейки връзка с предсъзнаваното и несъзнаваното и по-близо до него топично.
Една от основните хипотези, издигнати от автора, е тази за икономическия компонент на психическия апарат в лицето на психическата енергия. Тази теза по-късно е многократно отхвърляна от психоаналитиците от различни направления или е недооценявана стойностно. Според моето скромно мнение с тази си теза великият учен поставя фундамента за бъдещи научни изследвания върху действието на когнитивния апарат. Изследвания, до които засега научната мисъл не е стигнала поради липсата на подходяща методология и апаратура, която обективно да фиксира и проследи движенията и количествените стойности на психичната енергия. Но, както обикновено се случва, гениалната мисъл изпреварва времето си с поне две столетия. Аз съм сигурен, че не е далеч времето, когато научният напредък ще даде възможност за емпирични изследвания в областта на психичната енергия. Според автора, чието мнение споделям напълно, психичната енергия е актуална наличност и съществуването и трябва да бъде приемано буквално, а не единствено в ролята на алегорична теоретична постановка.
След разглеждане на психичните движения между Егото и несъзнаваното „друго” в контекста на перцепцията от външната среда и натиска на това „друго” отвътре, Фройд решава да го нарече „То”, заимствайки от книгата на Г. Гродек: „Книга за То”. Фройд отново се спира на концепцията си за изначалната всеобхватност на „То”, от която се оформя „Егото” под влиянието на външната реалност.
Егото функционира на принципа на външната реалност, принципа на реалността, а То на принципа на удоволствието и е вместилище на страстите и нагонните пълнежи, както и на изтласканите паметови следи. В следващата страница от главата Хер Фройд разсъждава за връзката между Егото, То и психофизиологията. В светлината на съвременната наука точно тези разсъждения на автора не биха могли да впечатлят учен от началото на 21 век. Но – да не забравяме, че превъзходният интелект на този лекар е сътворил трите разисквани глави преди 86 години, когато когнитивната наука още не е съществувала. Според психоаналитичката Уилма Бучи, Фройд с неговата теория всъщност полага една добра база, която дава условията за бъдещото появяване и развитие на когнитивната наука. Предложеният от Фройд психодинамичен и топичен модел на психично функциониране спокойно могат да бъдат разглеждани като символичен когнитивен модел, част от науката за когнитивното моделиране. Според У. Бучи бъдещето на психоанализата – понастоящем неприемана сериозно от науката (твърдението е на У. Бучи), е в еволюиране както на парадигмата, така и на психотерапевтичните и методи и поставянето им в научна светлина. Според Уилма Бучи терапевтичните сесии от друга страна представляват незаменима среда за когнитивни експерименти, въвеждащи когнитивната наука в реален контекст.
На фона на заченатите от Фройд предположения относно мястото на То и Егото в контекста на реалното мозъчно и психофизическо функциониране, възприятие и памет, мога само бегло да загатна огромния напредък осъществен от неврологията и когнитивната наука по тези въпроси. Фронталният лоб, както по всичко личи от изследванията при мозъчна визуализация с ядрено магнитен резонанс е централният процесор, съзнателният център, ядрото на човешкото Его. Старите мозъчни структури на подкорието и лимбичната система успешно могат да бъдат аналогизирани с тази част от „То”, която произвежда нагонните импулси, предизвиква базисната дихотомия на нагона към живота и нагона към смъртта. Първият очевидно се предизвиква в ядрата на септума с неговата допаминова верига на оргазмено възнаграждение, а вторият в амигдалата с двойствените си импулси на агресия или страх, борба или бягство. Последното между другото доказва физиологически добре известната теза, че агресията е само другото лице на страха. Разбира се, „То”, доколкото има отношение към изтласканите паметови следи, според съвременните разбирания би се разпростряло в комплексната паметова корова дейност: вербална, визуална, словесна, сензорна, аудиторна, офлакторна и т.н. дейност на мозъчните дялове на кората, както и в имплицитния работен процес на асоциативните церебрални зони.


Азът и свръхазът (азовият идеал)

В третата глава на „Аз и то” авторът изследва формирането на характера на детето във връзка с психосексуалното му развитие и взаимоотношенията с родителите и по-конкретно ролята на едиповия комплекс, неговото успешно или не изтласкване и сформирането на психичната инстанция, която Фройд нарича Суперего или Его – идеал.
Присъствието на съзнавано и несъзнавано, последното описвано като подсъзнание, свръхсъзнание и т.н., са психични феномени, известни на човешката мисъл не от вчера. Тези въпроси се разискват в индийските Веди, а по-късно Упанишади – текстове, датиращи на повече от 10 000 години. В народопсихологията в глобален мащаб винаги е присъствало известно познание относно ролята на родителския характер, стил на възпитание и взаимодействие с децата във връзка с формирането на характера на растящия човек. Това знание обаче винаги е било фрагментирано, откъслечно и несистематизирано.
С въвеждането на психичната инстанция Суперего, по мое мнение австрийският психиатър прави фундаментално важна крачка в цялостното познание за душевните процеси на индивида. Както ще видим, тази ключова психическа структура играе роля във всички вътрешно психични и социални човешки процеси. Тя представлява его – идеалът на човешката съзнателност.
В процеса на интроекция на родителското поведение и идентификацията с единия или другия родител, с неговия характер, изисквания и същност, детето сформира своят его – идеал. Той е предсъзнаван исе проявява като предсъзнавани правила, идеали, норми на психиен и поведенчески живот. Норми, често прекалено високи за постигане, но служещи като цели, винаги стоящи пред съзнанието на индивида.
Фройд спекулира върху ролята на едиповия комплекс, желаната идентификация с бащата при момчето и с майката при момичето при разрешаване, изтласкване на комплекса. Разсъжденията протичат през усложняващото обстоятелство на конституционната бисексуалност на всяка личност, което прави въпросните идентификации амбивалентни и противоречиви. Бащата на психотерапията Фройд с помощта на кристално ясната си и проникновена мисъл проследява ролята на първите детски обектни фиксации и последващото изоставяне на техните пълнежи, което отпечатва в дотогава двоичната психика на детето (Его и То) един трети компонент, който оставя незаличими следи за цял живот – Суперегото. Действието на Суперегото се преживява като морална цензура, съвест, стремеж към дадени идеали, етични норми и чувство за вина при неуспешното изпълнение на техните изисквания.
Зигмунд Фройд твърди, че при изоставяне на обектните либидни обекти, протича процес на интроекция и идентификация с тези обекти, което оказва силно влияние върху развитието и оформянето на характера на съзнателното Его. Това влияние е най-силно в ранните детски години, когато залаганите модели в Суперегото биват гравирани за цял живот. Авторът говори за наличието на индивидуална скала на устойчивост при възрастните индивиди спрямо влиянието на еротичните обектни избори и отбелязва интригуващия факт, че в чертите на характера на жените с богат сексуален опит лесно се забелязват следите от обектните пълнежи от различните им връзки. Последният факт е изключително колоритно представен в народопсихологията с метафоричното сравнение на подобни жени с битовите предмети за почистване на повърхности ... Изказана е хипотеза за хомосексуалността, при което се твърди, че такава се развива при опит за преодоляване на кастрационния комплекс, като враждебното отношение към бащата се заменя с любовно в опит за омилостивяването му.
По-нататък в изложението е представена кратка, но твърде интересна представа за психичната сублимация. При нея Егото изоставя обектни отношения, за да насочи либидото към интрапсихичните отношения между него и То, като обектните избори се заменят с известен вторичен нарцисизъм, прехвърлящ нагонните импулси на вътрешно психично ниво. Егото сякаш се предлага на То, твърди Фройд. Аз бих добавил, че Егото също така един вид се влюбва в То, както и че процесът на сублимация е много възможно да бъде направляван от Суперегото, от азовия идеал. Ако тук си позволим да съчетаем тази хипотеза с контрасексуалните психични конструкти на Карл Юнг: Анимус и Анима и тяхната централна роля в сексуалната сублимация, картината на процеса ще бъде обогатена почти до завършеност, поне теоретично. Практическото усвояване на изкуството на сублимацията, този истински ефективен защитен механизъм, е нелека задача, която обаче определя качеството на психичния и социален живот на Homo Sapiens.
Въвеждането на Суперегото обяснява с потресаваща откровеност механизма на съществуването на това, което наричаме религия. Един съвършен Небесен Баща или Божия Майка, изискващи от нас идеални ценности и морални стандарти, коит ое почти невъзможно да бъдат задоволени, което на свой ред създава автоагресията на вината. Небесни родители, които представляват проекция на заложените в Суперегото когнитивни модели, съвест и цензура. Религиозният модел, какт ознаем, представлява прекрасен механизъм за манипулация, тъй като работи директно върху вътрешно психическата структура на Суперегото, а външните суеверни предписания, задоволяващи нечии интереси за контрол, кореспондират директно с вътрешните ограничаващи функции на азовия идеал.
Според Зигмунд Фройд религията такава, каквато я познаваме в масовия и вид, може да се разглежда като натрапчива невроза (обсесивно – компулсивно разстройство) и притежава същия механизъм на действие като това невротично разстройство.

Орлин Баев, психолог

The Psychotherapy as an applied field in Cognitive Psychology

Applied Cognitive Psychology

The Psychotherapy as an applied field in Cognitive Psychology



Psychology is interdisciplinary field by presumption. Each subdivision in the broad psychological field is normal up to the degree to provide advancement in certain area of interest. Every psychological domain is just a branch in the bigger tree of the all encompassing knowledge about the human knowledge, intelligence. Cognitive psychology, neuro – psychology, clinical psychology, humanistic psychology, transpersonal psychology, psychodynamic psychology, social psychology, so on, are only different approaches toward the human psyche. The important point here is that if each branch is viewed as separate and detached from the others independent field – then it would represent merely immensely incomplete, partial, narrowed and crippled point of view regarding the man’s cognition.
In order to have the whole picture, we need the entire knowledge of each and everyone approaches and psychological branches. All of the psychological subdivisions originally stem from the same cognitive system, they are being studied by the same cognitive system (metacognition) using different methods according to the concrete approach and this very cognitive system depicts the studied subject – the human cognition, according to the contrivances employed by every distinctive psychological branch.

As a matter of fact – nowadays scholars from very different fields of science more and more realize the impossibility to continue their researches without interconnection and integration with the others scientific areas – because each scientific domain: physics, chemistry, mathematics, biology, psychology, artificial intelligence, astronomy, quantum physics, so on, so forth – represents solely a small particle of the interdependently functioning indivisible whole. The only division is within the imperfect human mind, unable to encompass the whole knowledge – but all changes, all evolves. The human mind develops its cognitive abilities in a degree unknown before – and realizes the need of integration between the scientific fields. Of course, each scholar has his specific interests in one or several scientific areas – but the novel here is that more and more the scientists manage to expand ones mind up to the degree to grasp the main discoveries of every scientific branch and thus to observe the whole picture of the human knowledge. And of course, this viewpoint widening starts with the expanding ones knowledge within the scientific field of primal interest.

Regarding contemporary psychology: It is still very young science – I can compare all the psychological branches with bunch of adolescents, barely entering upon the new stage of puberty. Just like every teenager, every branch claims confidently he has best understanding of the human mind, denies the achievements and the immense wisdom of the millenniums old psychology of the ancients, even denies the existence of this ancient psychology and rediscovers the wheel through its own stumbling.

One very promising field in the modern psychology is the “Cognitive psychology”. It paces confidently to the secrets of human knowledge abilities, grounding its advancement on the stable experimental ground. Cognitive psychology is extremely wide field, working with the core processes and capbilities such as memory, attention, perception, learning, knowledge presentation – modeling, etc. Cognitive psychology is open minded discipline, attracting inventive, brave and free thinking researchers with different interests in many directions. Highly scientific by nature, cognitive psychology does not neglect the other psychological approaches, such as clinical, social, behavioral, humanistic, psychodynamic, etc, but puts them on scientific base and raises their findings and paradigmatic theories on higher degree of representational models, terminology and understanding.


Psychotherapy as an applied Cognitive Psychology

Psychotherapy is by itself extremely broad field and consists of about 300 psychotherapeutic approaches, originating from various areas: behaviorism, clinical psychology, psychodynamic psychology, religion and different holistic systems, eastern philosophy, developmental psychology, neurosciences, linguistics, art – theatre, drawing, dance, sociology and social psychology (systems interactions), evolutionary psychology etc.
The psychotherapist could derive from wide area of academic education, preferably, but not mandatory from humanistic sciences. Further on, the prerequisite for being psychotherapist is passing long (4-10 years), demanding (financially and as a personal development) post graduate study in one of the psychotherapeutic approaches, each of them closely connected and stemming from one of the scientific areas or psychological schools mentioned above.

One of the most successful, rapid and scientifically based psychotherapeutic approaches is the “Cognitive psychotherapy”. It uses the cognitive paradigm and represents the mental processes and disorders in the language of the cognitive science / psychology.

Cognitive Therapy is a type of psychotherapy developed by psychiatrist Aaron T. Beck in the 1960s. Becoming disillusioned with long-term psychodynamic approaches based on gaining insight into unconscious emotions and drives, Beck came to the conclusion that the way in which his clients perceived and interpreted and attributed meaning — a process known scientifically as cognition — in their daily lives was a key to therapy. Albert Ellis was working on similar ideas from a different perspective, in developing his rational emotive behavior therapy. Beck initially focused on depression and developed a list of "errors" in thinking that he proposed could cause or maintain depression, including arbitrary inference, selective abstraction, over-generalization, and magnification (of negatives) and minimization (of positives). Cognitive therapy seeks to identify and change "distorted" or "unrealistic" ways of thinking, and therefore to influence emotion and behavior.
Beck outlined his approach in Depression: Causes and Treatment in 1967. He later expanded his focus to include anxiety disorders, in Cognitive Therapy and the Emotional Disorders in 1976, and other disorders and problems. He also introduced a focus on the underlying "schema" — the fundamental underlying ways in which people process information — whether about the self, the world or the future. Treatment is based on collaboration between client and therapist and on testing beliefs.
The new cognitive approach came into conflict with the behaviorism ascendant at the time, which denied that talk of mental causes was scientific or meaningful, rather than simply assessing stimuli and behavioral responses. However, the 1970s saw a general "cognitive revolution" in psychology. Behavioral modification techniques and cognitive therapy techniques became joined together, giving rise to cognitive behavioral therapy. The term is sometimes used interchangeably with cognitive therapy, since cognitive therapy has always included some behavioral components, but advocates of Beck's particular approach seek to maintain and establish its integrity as a distinct clearly-standardized kind of cognitive behavioral therapy.

Further on the “Schema focused approach” was developed by the former psychoanalyst and A. Beck’s pupil Jeffrey Young in his “Schema focused cognitive therapy”, emphasizing on the early years engraved cognitive schemas and the cognitive reconstruction:

Early Maladaptive Schemas
and
Schema Domains


DISCONNECTION & REJECTION

(Expectation that one's needs for security, safety, stability, nurturance, empathy, sharing of feelings, acceptance, and respect will not be met in a predictable manner. Typical family origin is detached, cold, rejecting, withholding, lonely, explosive, unpredictable, or abusive.)

1. ABANDONMENT / INSTABILITY (AB)

The perceived instability or unreliability of those available for support and connection.
Involves the sense that significant others will not be able to continue providing emotional support, connection, strength, or practical protection because they are emotionally unstable and unpredictable (e.g., angry outbursts), unreliable, or erratically present; because they will die imminently; or because they will abandon the patient in favor of someone better.

2. MISTRUST / ABUSE (MA)

The expectation that others will hurt, abuse, humiliate, cheat, lie, manipulate, or take advantage. Usually involves the perception that the harm is intentional or the result of unjustified and extreme negligence. May include the sense that one always ends up being cheated relative to others or "getting the short end of the stick."

3. EMOTIONAL DEPRIVATION (ED)

Expectation that one's desire for a normal degree of emotional support will not be adequately met by others. The three major forms of deprivation are:
A. Deprivation of Nurturance: Absence of attention, affection, warmth, or companionship.
B. Deprivation of Empathy: Absence of understanding, listening, self-disclosure, or mutual sharing of feelings from others.
C. Deprivation of Protection: Absence of strength, direction, or guidance from others.

4. DEFECTIVENESS / SHAME (DS)

The feeling that one is defective, bad, unwanted, inferior, or invalid in important respects; or that one would be unlovable to significant others if exposed. May involve hypersensitivity to criticism, rejection, and blame; self-consciousness, comparisons, and insecurity around others; or a sense of shame regarding one's perceived flaws. These flaws may be private (e.g., selfishness, angry impulses, unacceptable sexual desires) or public (e.g., undesirable physical appearance, social awkwardness).

5. SOCIAL ISOLATION / ALIENATION (SI)

The feeling that one is isolated from the rest of the world, different from other people, and/or not part of any group or community.

IMPAIRED AUTONOMY & PERFORMANCE

(Expectations about oneself and the environment that interfere with one's perceived ability to separate, survive, function independently, or perform successfully. Typical family origin is enmeshed, undermining of child's confidence, overprotective, or failing to reinforce child for performing competently outside the family.)

6. DEPENDENCE / INCOMPETENCE (DI)

Belief that one is unable to handle one's everyday responsibilities in a competent manner, without considerable help from others (e.g., take care of oneself, solve daily problems, exercise good judgment, tackle new tasks, make good decisions). Often presents as helplessness.

7. VULNERABILITY TO HARM OR ILLNESS (VH)

Exaggerated fear that imminent catastrophe will strike at any time and that one will be unable to prevent it. Fears focus on one or more of the following: (A) Medical Catastrophes: e.g., heart attacks, AIDS; (B) Emotional Catastrophes: e.g., going crazy; (C): External Catastrophes: e.g., elevators collapsing, victimized by criminals, airplane crashes, earthquakes.

8. ENMESHMENT / UNDEVELOPED SELF (EM)

Excessive emotional involvement and closeness with one or more significant others (often parents), at the expense of full individuation or normal social development. Often involves the belief that at least one of the enmeshed individuals cannot survive or be happy without the constant support of the other. May also include feelings of being smothered by, or fused with, others OR insufficient individual identity. Often experienced as a feeling of emptiness and floundering, having no direction, or in extreme cases questioning one's existence.

9. FAILURE (FA)

The belief that one has failed, will inevitably fail, or is fundamentally inadequate relative to one's peers, in areas of achievement (school, career, sports, etc.). Often involves beliefs that one is stupid, inept, untalented, ignorant, lower in status, less successful than others, etc.

IMPAIRED LIMITS

(Deficiency in internal limits, responsibility to others, or long-term goal-orientation. Leads to difficulty respecting the rights of others, cooperating with others, making commitments, or setting and meeting realistic personal goals. Typical family origin is characterized by permissiveness, overindulgence, lack of direction, or a sense of superiority -- rather than appropriate confrontation, discipline, and limits in relation to taking responsibility, cooperating in a reciprocal manner, and setting goals. In some cases, child may not have been pushed to tolerate normal levels of discomfort, or may not have been given adequate supervision, direction, or guidance.)

10. ENTITLEMENT / GRANDIOSITY (ET)

The belief that one is superior to other people; entitled to special rights and privileges; or not bound by the rules of reciprocity that guide normal social interaction. Often involves insistence that one should be able to do or have whatever one wants, regardless of what is realistic, what others consider reasonable, or the cost to others; OR an exaggerated focus on superiority (e.g., being among the most successful, famous, wealthy) -- in order to achieve power or control (not primarily for attention or approval). Sometimes includes excessive competitiveness toward, or domination of, others: asserting one's power, forcing one's point of view, or controlling the behavior of others in line with one's own desires---without empathy or concern for others' needs or feelings.

11. INSUFFICIENT SELF-CONTROL / SELF-DISCIPLINE (IS)

Pervasive difficulty or refusal to exercise sufficient self-control and frustration tolerance to achieve one's personal goals, or to restrain the excessive expression of one's emotions and impulses. In its milder form, patient presents with an exaggerated emphasis on discomfort-avoidance: avoiding pain, conflict, confrontation, responsibility, or overexertion---at the expense of personal fulfillment, commitment, or integrity.

OTHER-DIRECTEDNESS

(An excessive focus on the desires, feelings, and responses of others, at the expense of one's own needs -- in order to gain love and approval, maintain one's sense of connection, or avoid retaliation. Usually involves suppression and lack of awareness regarding one's own anger and natural inclinations. Typical family origin is based on conditional acceptance: children must suppress important aspects of themselves in order to gain love, attention, and approval. In many such families, the parents' emotional needs and desires -- or social acceptance and status -- are valued more than the unique needs and feelings of each child.)

12. SUBJUGATION (SB)

Excessive surrendering of control to others because one feels coerced - - usually to avoid anger, retaliation, or abandonment. The two major forms of subjugation are:
A. Subjugation of Needs: Suppression of one's preferences, decisions, and desires.
B. Subjugation of Emotions: Suppression of emotional expression, especially anger.
Usually involves the perception that one's own desires, opinions, and feelings are not valid or important to others. Frequently presents as excessive compliance, combined with hypersensitivity to feeling trapped. Generally leads to a build up of anger, manifested in maladaptive symptoms (e.g., passive-aggressive behavior, uncontrolled outbursts of temper, psychosomatic symptoms, withdrawal of affection, "acting out", substance abuse).

13. SELF-SACRIFICE (SS)

Excessive focus on voluntarily meeting the needs of others in daily situations, at the expense of one's own gratification. The most common reasons are: to prevent causing pain to others; to avoid guilt from feeling selfish; or to maintain the connection with others perceived as needy . Often results from an acute sensitivity to the pain of others. Sometimes leads to a sense that one's own needs are not being adequately met and to resentment of those who are taken care of. (Overlaps with concept of codependency.)

14. APPROVAL-SEEKING / RECOGNITION-SEEKING (AS)

Excessive emphasis on gaining approval, recognition, or attention from other people, or fitting in, at the expense of developing a secure and true sense of self. One's sense of esteem is dependent primarily on the reactions of others rather than on one's own natural inclinations. Sometimes includes an overemphasis on status, appearance, social acceptance, money, or achievement -- as means of gaining approval, admiration, or attention (not primarily for power or control). Frequently results in major life decisions that are inauthentic or unsatisfying; or in hypersensitivity to rejection.

OVERVIGILANCE & INHIBITION

(Excessive emphasis on suppressing one's spontaneous feelings, impulses, and choices OR on meeting rigid, internalized rules and expectations about performance and ethical behavior -- often at the expense of happiness, self-expression, relaxation, close relationships, or health. Typical family origin is grim, demanding, and sometimes punitive: performance, duty, perfectionism, following rules, hiding emotions, and avoiding mistakes predominate over pleasure, joy, and relaxation. There is usually an undercurrent of pessimism and worry---that things could fall apart if one fails to be vigilant and careful at all times.)

15. NEGATIVITY / PESSIMISM (NP)

A pervasive, lifelong focus on the negative aspects of life (pain, death, loss, disappointment, conflict, guilt, resentment, unsolved problems, potential mistakes, betrayal, things that could go wrong, etc.) while minimizing or neglecting the positive or optimistic aspects. Usually includes an exaggerated expectation-- in a wide range of work, financial, or interpersonal situations -- that things will eventually go seriously wrong, or that aspects of one's life that seem to be going well will ultimately fall apart. Usually involves an inordinate fear of making mistakes that might lead to: financial collapse, loss, humiliation, or being trapped in a bad situation. Because potential negative outcomes are exaggerated, these patients are frequently characterized by chronic worry, vigilance, complaining, or indecision.

16. EMOTIONAL INHIBITION (EI)

The excessive inhibition of spontaneous action, feeling, or communication -- usually to avoid disapproval by others, feelings of shame, or losing control of one's impulses. The most common areas of inhibition involve: (a) inhibition of anger & aggression; (b) inhibition of positive impulses (e.g., joy, affection, sexual excitement, play); (c) difficulty expressing vulnerability or communicating freely about one's feelings, needs, etc.; or (d) excessive emphasis on rationality while disregarding emotions.

17. UNRELENTING STANDARDS / HYPERCRITICALNESS (US)

The underlying belief that one must strive to meet very high internalized standards of behavior and performance, usually to avoid criticism. Typically results in feelings of pressure or difficulty slowing down; and in hypercriticalness toward oneself and others. Must involve significant impairment in: pleasure, relaxation, health, self-esteem, sense of accomplishment, or satisfying relationships.
Unrelenting standards typically present as: (a) perfectionism, inordinate attention to detail, or an underestimate of how good one's own performance is relative to the norm; (b) rigid rules and “shoulds” in many areas of life, including unrealistically high moral, ethical, cultural, or religious precepts; or (c) preoccupation with time and efficiency, so that more can be accomplished.

18. PUNITIVENESS (PU)

The belief that people should be harshly punished for making mistakes. Involves the tendency to be angry, intolerant, punitive, and impatient with those people (including oneself) who do not meet one's expectations or standards. Usually includes difficulty forgiving mistakes in oneself or others, because of a reluctance to consider extenuating circumstances, allow for human imperfection, or empathize with feelings.


Of course, here we can not present the entire therapeutic approach, but we can have a glimpse on its basic key positions:

What is the origin of early maladaptive schemas?
The three basic origins are:
1. Early childhood experiences.
2. The innate temperament of the child.
3. Cultural influences.
It is believed that the combination of these three lead to early maladaptive schemas.

What type of early childhood experiences lead to the acquisition of schemas?
The child who does not get his/her core needs met. The child needed affection, empathy and guidance but didn’t get it etc (neglecting parenting style).
The child who is traumatised or victimised by a very domineering, abusive, or highly critical parents (authoritarian parenting style).
The child who learns primarily by internalising the parent’s voice. Every child internalises or identifies with both parents and absorbs certain characteristics of both parents, so when the child internalizes the punitive punishing voice of the parent and absorbs the characteristics they become schemas.
The child who receives too much of a good thing. The child who is overprotected, overindulged or given an excessive degree of freedom and autonomy without any limits being set. (Overprotective, overindulgent parenting style)
Therefore Early Maladaptive Schemas began with something that was done to us by our families or by other children, which damaged us in some way. We might have been abandoned, criticized, overprotected, emotionally or physically abused, excluded or deprived and, consequently, the schema becomes part of us. Schemata are essentially valid representations of early childhood experiences, and serve as templates (frames, scripts) for processing and defining later behaviors, thoughts, feelings and relationships with others. Early maladaptive schemas include entrenched patterns of distorted thinking, disruptive emotions and dysfunctional behaviors. These schemata become fixed when they are reinforced and/or modeled by parents.
Long after we leave the home we grew up in, we continue to create situations in which we are mistreated, ignored, put down or controlled and in which we fail to reach our desired goals.
Schemata are perpetuated throughout one’s lifetime and become activated under conditions relevant to that particular schema.
It is important to realize that schemas can be functional or dysfunctional and are core cognitive constructs in what is typically referred to as our personality style. For example, someone may have a schema of personal incompetence, from which his or her actions are consistently interpreted as “not good enough". Someone else may have a schema of mistrust, from which all interpersonal actions by others are seen as suspicious. A third person may have a dependency schema and feel unable to function alone without help. Even when presented with evidence that disproves the schema, individuals distort data to maintain its validity.
Some schemas are developed in the preverbal period and therefore the most central core early maladaptive schemas are the ones developed in the preverbal stage. It is these preverbal schemas that tend to be entrenched and absolute, whilst the later ones tend to be conditional.
Early maladaptive schemas are typically unconditional themes (entrenched beliefs and feelings) held by individuals, which are often linked to the individual’s self-concept and that of the environment. Because of this concept, together with the fact that schemata begin so early in life, people feel secure in knowing who they are and what their world is like. This sense of secureness and predictability is comfortable and familiar, making it difficult to change without therapy.

How are schemas maintained?
Once a childhood pattern is established we tend to repeat it over and over. Freud called this ’repetition compulsion'. It refers to the universal tendency of individuals to repeat in their lives distressing or even painful situations without realizing they are doing so, or even understanding they are bringing about the recurrence and repeating in their current situations the worst times from the past. Somehow people manage to create, in adult life, conditions remarkably similar to those that were so destructive in childhood. An example is a woman who took emotional care (self-sacrifice or subjugation) of her father who was emotionally depriving. Later in life the tendency could be to go after a man who in one way was unavailable or emotionally unstable, unaware of the similarity with her father. A schema is all the ways in which we recreate these patterns.
The above example explains why individuals are likely to be drawn to partners where there is a high degree of chemistry, as this triggers their schemas, even when they are not objectively healthy for them. People with (EMS) tend to be drawn to partners who trigger their core schemas and that maladaptive partner selection is another strong mechanism through which schemas are maintained.
There are three broad coping styles, which ultimately reinforce the schemata through avoiding experiencing painful emotions associated with schema activation. These coping styles are processes that overlap with the psychoanalytical concepts of resistance and defense mechanisms:
Schema surrender – everything the person does to keep the schema going, by remaining in the situation and doing things to keep the schema going, e.g. if someone has a defectiveness schema and they stay in a relationship with someone who has criticized them, they are surrendering to the schema, they are staying in the situation but allowing themselves to be criticized thus enhancing the schema.
Schema avoidance is avoiding the schema either by avoiding situations that trigger the schema or by psychologically removing yourself from the situation so you don’t have to feel the schema. An example of avoidance might be the person with a mistrust schema who avoids making friendships because of the fear of being hurt or taken advantage of. This action only tends to reinforce the belief when others pick up the coolness and distance themselves.
Schema overcompensation is an excessive attempt to fight the schema by trying to do the opposite of what the schema would tell you to do. So if someone has a subjugation schema, they might rebel against the people who are subjugating them. If the overcompensation is too extreme it ultimately backfires and reinforces the schema. A form of overcompensation is externalizing the schema, by blaming others and becoming aggressive. Another way can be achieving at a very high level, whereby, a person who feels defective works 80 hours a week to overcompensate.
The Schema-Focused model of treatment is designed to help people break these maladaptive coping styles which perpetuate negative patterns of thinking, feeling and behaving, so that individuals can get their core needs met.
Cognitive Research into Trauma
The EMDR (Eye Movement Desensitisation and Reprocessing – Rapid eye movement technique, used to unlock the encapsulated repressed traumatic long term memories) processing of traumatic events is supported by the latest Cognitive Neuroscience Model. According to Dual Representation Theory (DRT), proposed by Professor Chris Brewin, (University College London), the situationally accessible memory system (SAM), which is located in the emotional part of the brain called the amygdala, interferes with hippocampal function, disrupting encoding in Verbally Accessible Memory (VAM). It is this impairment in VAM that accounts for increased intrusions. EMDR plays a critical role in transferring information from the non-hippocampally (amygdala) dependent SAM memory store to the hippocampally-based VAM and completing the processing of the trauma.
In terms of DRT, dissociation can be thought of as impairing the formation of a normal autobiographical narrative. This phenomenon can be witnessed in minor traumas such as panic attacks, whereby, the client misinterprets the physical sensations of panic in a catastrophic fashion, without checking out checking out the negative interpretation, which maintains the panic. EMDR can often be used to process early negative memories, and help weaken early maladaptive beliefs which appear resistant to change.

Cognitive Distortions:
All-or-nothing thinking: Seeing things in black-or-white categories that exist on a continuum.
Mental Filter: Dwelling on a single negative detail, instead of seeing the whole picture.
Over-generalization: Seeing one negative event as a never-ending pattern of 'always', or 'never'.
Jumping to conclusions: Interpreting things negatively when there is no evidence to support it.
- Mind reading: Guessing the content of someone else's thoughts, without checking it out.
- Fortune-telling: Predicting the future in a negative way, without any supporting evidence.
Discounting the positive: Positive experiences are dismissed, as 'not counting'.
Magnification: Magnifying ones problems and shortcomings, or minimizing one's positive qualities.
Imperative statements: Rigid, absolute demands about oneself, others or the world taking the form of should, must, ought, have to, or awfulising, catastrophising, leading to "' I can't stand it".
Emotional reasoning: Assuming negative emotional thinking reflects reality. i.e. '"I feel it".
Labelling: Attaching a negative label to an action i.e. I'm a failure, instead of, I made a mistake.
Personalisation: Holding oneself responsible for an event outside one's control.
Tunnel vision: Seeing only the negative aspects of a situation.
Research has shown that specific patterns of thinking are associated with a wide range of emotional and psychological problems. These negative or extreme thought patterns have frequently become so habitual that they are experienced as automatic and go unnoticed by the individual.
Cognitive Restructuring
Cognitive Therapy treats emotional problems by changing or restructuring maladaptive patterns of thought. Clients are taught how to uncover and re-examine these negative beliefs, and replace them with more adaptive ways of viewing life events. Through this process, clients learn self-help techniques that can produce rapid symptom shifts, solve current life problems, and improve self-esteem. These negative patterns of thought are called negative automatic thoughts and can be thought of as automatic representations of deeper cognitive structures - schemas.

Decision making in psychotherapy
Cognitive psychotherapy is the most scientific and empirically studied psychotherapeutic method. It utilizes the already existing knowledge of the other methods, but heightens up their approaches and terminology up to more structural degree of presentation. Moreover, cognitive psychotherapy introduces numerous paradigmatic and practical innovations distinguishing it from all the rest of therapies.
Cognitive schemas – cognitive schemas are concept of the symbolic cognitive modeling. In the topic view of the mentality, as it is seen in the psychodynamic psychology, cognitive schemas would represent the concept of “ID”. These schemas subliminally take part in all human choices and decisions. They are like unconscious cognitive filter through which we take our decisions. One can take adequate and appropriate decision up to the degree he has realized and worked through his cognitive schemas so that he can see the circumstances via clear “eye glasses”.
Automatic rules and thoughts – in cognitive science automatic thoughts represent procedural declarative long term memory. In psychodynamic psychology automatic ruled and thoughts correlate to the topic construct of super – ego (pre – consciousness) – censure resulting from the early years – product of the cognitive schemas.

Metacognition – it is the ability to observe one’s own cognition, affects and behavior.
In psychoanalyses this ability is attributed to the Self – feeling of oneself, the integrative cognitive principle, the leader of the mental processes. In the analytical psychology (C. Jung) it is also called Self. In transpersonal psychology metacognition is named inner Self, inner observer, the witness within, the controller. What is of paramount importance here is the ability of the metacognition to observe consciously, change and guide the cognitive processes, which is of huge importance regarding all mental abilities distinguishing us as an intelligent creatures. Metacognition plays enormous role in the course of psychotherapy, providing stable inner integrative pillar, converging all the rest of the cognitive abilities around itself and thus forming healthy strong mental structure.
Metacognition is the core cognitive construct in the process of decision making. It is the Decision Maker itself.


Bibliography:

1. Fear and the Human Amygdala. Ralph Adolphs,’ Daniel Tranel,’ Hanna Damasio1s2 and Antonio R. Damasio1’2
‘Department of Neurology, Division of Cognitive Neuroscience, University of Iowa College of Medicine, Iowa City,
Iowa and ‘The Salk Institute for Biological Studies, La Jolla, California
2. Age of Onset in Different Phobias. Lars-Goran Ost
Psychiatric Research Center, University of Uppsala, Sweden
3. A Contemporary Learning Theory Perspective on the
Etiology of Anxiety Disorders. It’s Not What You Thought It Was. Susan Mineka Northwestern University
Richard Zinbarg Northwestern University and The Family Institute at Northwestern University
4. THE CONDITIONING THEORY OF FEARACQUISITION: A CRITICAL EXAMINATION.
S. RACHMAN. Psychology Department, Institute of Psychiatry, De Crespigny Park. London
SE5 8AF, England
5. http://www.schematherapy.com/ ; http://www.beckinstitute.org/Library/InfoManage/Guide.asp?FolderID=198&SessionID={86173AE3-77EA-447E-A43E-F79DE94DBC64}








Author: Orlin Baev

Когнитивно градинарство

Да отгледаш вярата в Себе си - когнитивно градинарство

Да си вярваш! В Себе си! Да отгледаш крехката потулена в сянката на страх фиданка на Вярата си - в Себе си! рядко достига до нея слънце - едва се промъква през бурените- ригиден характер, засенчили листата и. Бледа и крехка е тази фиданка - вярата в Себе си! Пълзят в корените и ларвите на комплексите на личността, кълват я птиците на "важното" обществено мнение, наранява я вятъра на всяко по-отговорно житейско събитие. ..

Как да я отгледаме тази крехка божествена фиданка, да я свържем със Светлината на Себе си? Самата тя е сгъстена светлина! Нужно е да приложим малко когнитивно психологическо градинарство. Как?

1) Свързвам се със специалист градинар - наричат ги още психотерапевти
2) Разрешавам на градинаря да извърши щателен оглед на психичната ми градина, да прегледа многото завързани и преплетени коренища - комплекси от ранните ми години, от които с все сила се извръщам, макар че са увили жилките си около гушата ми. Помагам му в огледа и спирам да извръщам поглед от слабостите си - взирам се в тях спокойно. Осъзнавам. Продължавам да осъзнавам. Разбирам реалната си ситуация. Но и започвам да поглеждам към слънцето.
3) Градинарят продължава да ме тормози като нарушава навика ми да страдам и ми връчва градинарски инструменти - лопата за самоанализ и проследяване връзките между средата и комплексите ми - преобръщам всичко и вадя страховете си на бял свят. Разбягват се ларвите на страха и вината, червените буби на срама, чудя се да рева ли или да викам. Често правя и двете. Градинарят се смилява и продължаваме копаенето само заедно с него, а за самостоятелна домашна работа ми дава по-удобна и лека мотичка, за по-плитко копаене на себе си. По-скоро за рязане на на комплексите - бурени и листата им ригиден характер. Мотичката разум ми прави рани на ръцете на волята, но с времето става все по-лека, а и някак си ми става все по-светло. Стъблата комплекси и листата им характерови навици оредяват все повече. Слънцето почва да ме напича. Тоя градинар казва, че то е добро и да му се доверя, защото то било висшият ми Аз всъщност - ама си пече яко и ми загаря врата на вниманието и така ми се приисква да се свра в стария уютен отбягващо пасивен характер или да се защитя с безсилния си гняв. Нали съм свикнал с тях - а и са доста сенчести.
4) Ако не съм избягал от слънцето, загарям, хващам тен - запас от сигурност и някакси започва да ми харесва да съм на светлото. Появяват се нови възможности - виждам надалече, дишам по-леко. Този градинар обаче и пари иска за копането си - ама че гадина. Казва, че ако не си платя, нямало да имам никаква мотивация да продължа да обработвам градината си и ще се свра бързо в някоя дупка комплекс дори без да се усетя - и ще избягам в поредния депресивен епизод.
5) Градинарят ми дава някакви семена и разправя пак да хващам мотиката и да копам, да ги сеем. Щели да заложат спокойствие, базова сигурност и да изникнат красиви цветя. Кара ме да повтарям по сто пъти на ден тези семенни убеждения, за да ги поливам и да се утвърдят на мястото на старите бурени! Абе тоя луд ли е бе? Писна ми да копам! Тайничко я ги прочитам само веднъж два пъти на ден, я не - но те се оказват силни и се хващат, та чак хубаво ми става от тях. Стават част от мен тези нови вярвания за градината ми, за околните градини и за света въобще.
6) Някакси главното дърво - самоувереност в средата на градината ми е станало едно такова по-голямо, удебелило се е - разтворило е сочни зелени листа към слънцето! Хмм - това аз ли съм наистина? То бил хубав този живот wink.gif .
7) Вече плевя от време на време само - то дървото на вярата ми вече е доста голямо и не му пречат бурените. Просто за красота поддържам базовите си залагания и един радостен характер.
8) Тоя градинар продължава да досажда и вика, че дошло време за по-висок етап от градинарството му: да съм бил приемел всичко каквото е. тоя какво иска да каже - защо плевих досега и редих тези камъчета чудни мисли около дървото на Себеувереността си? Казва, че да не съм се притеснявал, той животът щял сам да нареди нещата, аз да съм му повярвал. Ма как така? Аз така си свикнах да си плевя... Те бурените били част от живота, казва той и да съм се оставел малко повечко "по течението". Абе тоя какви ги плещи пак, не го разбирам.
9) Да съм се доверял на светлината, тя щала да нареди нещата. Да спра да контролирам, да се свържа със светлината и тя да ръководи всичко в мен. А аз просто да се радвам и да раста нагоре към нея - все по-нагоре. Ама то като погледна, бая съм порасъл вече, отидоха ми навиците, характерът...къде останах аз? Градинарят вика да съм се доверял на висшето си Аз -светлината. Да съм осъзнавал всеки един миг без да копая повече ами да оставя мислите - бурени сами да се разтварят в този нов хербицид - светлината на медитацията.
10) То ми хареса - даже вече не копам, ами само си летя из тази светлина на щастието и гледам на нещата отвисоко.
Вярвам си!!!

Когнитивно поведенческа терапия при психози - майндфулнес (медитация при психози)

Етимологията на думата психоза е гръцка и в буквален превод означава абнормално съзнание. Тук може би е мястото да се запитаме какво е нормално и дали съвременната психология, психиатрия и когнитивна психопатология са тотален критерий за валидизиране на понятието за нормалност. До известна степен разбира се, те са критерий.

Психотичните разстройства са: Шизорфрения, биполярно разстройство, психотична депресия, шизоафективно разстройство, шизофреноформно р-во, породена от дроги психоза и др.

Според психоаналитичното понятие за психоза, болният няма его или има прекалено нестабилно такова, като се смята, че психотерапията е практически безсилна при психози. Може би – но коя психотерапия? И дали разбирането за психотично болния като твърде различен от „нормалния” индивид не произлиза или не е затвърдено именно от подобни сугестии?

Една хипотеза, издигната от когнитивната наука гласи, че психозата е възможно да се явява автоматична компенсация в процесирането на информация при наличие на дефицити в работната памет и вниманието. Работната памет плюс вниманието обаче са равни на съзнанието, а то е друг израз на понятието его или персона (личност). Тоест имаме различен изказ за един и същ феномен – психоаналитичен и когнитивен. Въпросът е до каква степен е засегнато съзнанието, до каква степен присъства въпросният дефицит в работната памет. При различните пациенти разбира се, дефицитът е различен и далеч не при всеки човек с налудни мисли или слухови/ зрителни халюцинации личността е дотам дезорганизирана, че да предполага пълен срив в социалното функциониране и професионално развитие. Дори напротив, процентът на хората с психотични симптоми, които имат добре запазена личностова структура е далеч по-голям от тези с дисфункционална такава. Смея да твърдя това далеч не само опирайки се на проучванията, но преди всичко на собствения си терапевтичен опит.

Стигмата

Разговорният термин за психоза е лудост. Средният човек асоциира лудостта с пълна психична дезорганизация, обърканост и странност. При известен неголям процент от хората, живеещи с психоза, такава представа отговаря на действителността. Но далеч повече са хората със сравнително устойчива личност/ его, функциониращо в контекста на налудни мисли, слухови и/ или зрителни халюцинации. Широко разпространената стигматизация, идваща от диагнозата буквално проваля социалния и професионален живот на болния. А всъщност той просто е различен и в никакъв случай ненормален/ абнормален. Специално що се отнася до параноичните налудности, моите изводи, резултат от опита ми в работата с психотични пациенти говорят, че налудностите са от същия качествен спектър като натрапчивите мисли при обсесивно компулсивното р-во (и автоматичните мисли при тревожните р-ва въобще), хипохондрията и др. Разликата е по-скоро количествена, като сила на инвестиция на тревожност и оттам ирационална ескалация на убеждението във вярността на мислите. И къде въобще е точната граница между нормалността, невротичността и психотичността при съвременния Хомо Невротикус? А има ли такава точна и ясно определима граница? Едва ли! Дори критерият за „проверка на реалността”, който се смята за нарушен при психозите, далеч не винаги е „изрядно” функциониращ при т.н. норма на когнитивно функциониране. Защото реалността винаги е субективно преживяема, през призмата на собствените базисни когнитивни схеми, правила и характер и съвсем не винаги логичните и „желязно” рационални автоматични мисли – тяхно следствие!

По отношение на слуховите и зрителни халюцинации, човешката история познава и друго отношение. В шаманизма например, халюцинациите са смятани за връзка с друга реалност и населяващите я свръхестествени същности. Повечето пророци и светци са имали твърде различни мисловни модели през които са пречупвали социалната си и житейска визия. Нерядко са имали и зрителни и слухови халюцинации. Когато обаче социалните авторитети са смятали за приемливо, такива хора са били обявявани за визионери и пророци, а когато разбиранията им се различвали твърде радикално или заплашвали социалния авторитет, били обявявани за аутсайдери и луди. Немалко видни учени, политици и хора на изкуството са имали психотични симптоми, което не им е пречело да оставят незаличима следа в социално – културната история на човечеството. В западна Европа има верига от национални асоциации обединяващи интересите на хората с аудиални и др. халюцинации, като стремежът на подобни асоциации е да предстви алтернативна визия за личността на преживяващите тези феномени и да се противопостави на стигматизацията. Тази прекомерна и масово залегнала до степен на предразсъдък стигматизация до голяма степен е пораждана и поддържана от свръхгенерализирания болестно ориентиран подход на съвременната психиатрия, която с удивителен садистичен жар и лека ръка я причинява. В резултат на тази стигматизация голяма част от хората с напълно здрав разум, но преживяващи слухови или други халюцинации са лишени от възможността за свободен разговор относно преживяваното от тях. Защото отношението на съвременното общество не се различава особено от това на средновековното.

Къде всъщност е границата между лудостта и гениалността и какво определя тази граница? Дали винаги нормалното е равно на средно статистическото и дали посредствеността е еквивалент на здрав разум? А нима здравият разум няма градация в проявата си? Може би т.н. интуиция, така характерна за творческите натури не винаги е отклонение от логиката, но просто нейното сублиминално паралелно масирано процесиране. Интересно е да се отбележи, че при психотиците, както и при творческите натури доминиращата мозъчна хемисфера е дясната. Според някои учени психозите представляват цената на специализацията на лявата ни хемисфера в езиковата обработка и свързаната с нея серийна вербална/ символна логика.

Разсъждавайки в такъв дух, краткото ми послание е: ТОЛЕРАНТНОСТ към различните от нас и едно по-мъдро РАЗБИРАНЕ и ПРИЕМАНЕ. Приемане като отношение, но и като социален статус и професионална и личностова реализация. Защото огромната част от страдащите от психоза са личности. Личности с характер, предпочитания, изпитват същите страхове и имат същата като нашата нужда от обич, съпричастност и щастие. А тези нужди се задоволяват в социалното функциониране, в процеса на взаимното ни общуване.

Толкова ли са различни от нас хората с психози?

Практиката в когнитивната терапия показва, че един преобладаващ процент от лицата с психотична симптоматика имат достатъчно запазена азова цялост, достатъчно високо ниво на внимание и връзка с реалността и че твърденията за тоталната им неадекватност често са пресилени и произтичат по-скоро от предубежденията и стигматизацията им, съществуваща дори в психологичните и психиатрични среди. В когнитивната терапия се приема, че психотичните налудности са от същия качествен вид както невротичните когнитивни изкривявания на реалността например при тревожните или конверзионните разстройства, но с по-голям количествен заряд психична енергия от инвестирана тревожност. Такъв терапевтичен подход дестигматизира психотичните пациенти. За това изключително спомага и равнопоставеният партньорски подход в когнитивната терапия, при която пациент и терапевт се явяват просто сътрудници с обща цел.

Когнитивна терапия при психози

Психозите са най-тежките психични разстройства, погледнати през призмата на нормалността. Нормалността е винаги условна и просто удобна социална конвенция – но разбира се, нужна такава.

Важно правило при когнитивната терапия на психозите е отношението към пациента. А то е като към всеки друг „нормален” пациент/ клиент с невротична симптоматика - отношение на равнопоставено партньорство и сътрудничество. Когнитивният терапевт приема, че налудностите и халюцинациите на пациента имат същата психогенна база, както при невротичните разстройства, но в по-силна, прераснала до психотичност степен.

Целта при терапията е повишаване чувството на благополучие без значение намаляването или не на симптомите. Разбира се, редукцията им е желателна. Но не е ултиматна цел на терапията.

Стандартни методи

Желателно е терапията при психози да започне със стандартните когнитивни методи: анализ/ сократов диалог, установяване на АБС модела на индивида, тоест на връзката между реалността и нейното интерпретиране през когнитивните му схеми, правила и убеждения (характер) и тяхното следствие – автоматичните мисли. Дисфункционалните автоматични мисли се проявяват като когнитивни изкривявания, отклонения и логически сривове. Както споменах по-горе, повечето индивиди с психотична симптоматика имат достатъчно съхранена личностова структура и връзка с реалността, за да следват терапевтичния процес. Разликата тук се състои в силата на преживяване на когнитивни и афективни изкривявания - налудности, което обуславя и многократно по-голямото „вплитане”, въвличане на цялостното съзнание на индивида в случването им. Тоест, вярата в тях е многократно по-голяма. Както и при обсесиите, автоматичните мисли при тревожните разстройства като цяло, хипохондрията и въобще психичните разстройства на ниво невроза, една част от съзнанието на индивида е способно да разбере нелогичността и нереалността на слуващото се. Разубеждаването, тоест така нареченото когнитивно реструктуриране при психозите е почти невъзможно да изиграе същата огромна роля, каквато има при третирането на неврозите. Елементите на когнитивното реструктуриране: осъзнаването – проследяването на връзката между активиращите събития и собствените задействани когнитивни елементи, рационалният отговор/ неутрализиране и оптимизма в случая по-скоро изиграват роля на опорни методи, чрез които пациентът усилва устойчивостта на егото си, тренира вниманието и концентрацията си. Едно сполучливо сравнение за когнитивната терапия при психози може да бъде източната метафора за работата на съзнанието: стрелбата с лък. Стандартните когнитивни методи представляват опъването/ концентрацията на умствените тетива в противоположна на целта посока. Вниманието - стрела се насочва в целта – подобряването на психоемоционалния живот, но за момента се отдалечава в обратна посока. На практика прилагането на стандартните терапевтични практики дори повишава напрежението, защото засилва борбата между здравата част от съзнанието и дисфункционалната такава. Но това е нужна част от цялостната терапевтична стратегия, за да може тетивата на ума да се отпусне приемащо спряла противопоставянето и битката, а стрелата на вниманието да полети свободно и достигне целта – повишаване на афективното и когнитивно преживяване за благополучие и по-стабилно функциониране в обективната реалност. Тук стигаме до големия пробив в терапевтирането на психозите: медитацията (майндфулнес)!

Рационалното реструктуриране при работата с психози

Понастоящем конвенционалните подходи за психотерапия на психотични състояния се фиксират основно към подобряване връзката с реалността, работа с проблема зад симптомите, тоест с когнитивните схеми, допускания и автоматични мисли, тренинг за социални умения и асертивен тренинг, семейна терапия и др. Тези подходи са чудесно, нужно и незаменимо начало на терапията, но практиката и статистиката показват, че са недостатъчно ефективни при психози сами по себе си или дори комбинирани едни с други.

При стандартните психотерапевтични когнитивни методи винаги присъства елемент на борба, противопоставяне между здравия разум, когнитивните младаптивни схеми и техните следствия – когнитивните изкривявания на реалността. Вниманието и работната памет „застават” срещу осъзнатите задействани дезадаптивни убеждения и автоматични мисли и с помощта на разума се стремят да ги парират, разбият. Дори този процес на когнитивно реструктуриране да бъде облечен в по-мека вербална форма, например неутрализиране, актът на противопоставяне между работната памет и автоматичните когнитивни компоненти присъства. Логиката винаги анализира, раздробява, откъсва, разделя, разцепва. Винаги застава извън мисления обект, в случая психичната реалност. Защото е просто инструмент за познание, а не самият познаващ изследвания обект. Рационалното реструктуриране безспорно притежава силен терапевтичен потенциал – това е доказано в безброй изследвания. Моят скромен личен опит в психотерапията показва, че то е чудесен инструмент при депресия, конверзионно разстройство, личностови и семейни проблеми, хранителни и сексуални разстройства, в известна степен при генерализирана тревожност, посттравматично р-во и фобии. Когато обаче когнитивното рационално реструктуриране бива предложено при по-тежки форми на обсесивно компулсивно разстройство и хипохондрия, разумът просто няма силата да неутрализира дълбоко наситената със страх и вкопчване вяра в натрапчивите когнитивните изкривявания. Още по-наситени с вяра са тези изкривявания при налудните мисли, още повече ако са поддържани не само от врзъзката между обективната реалност и когнитивните схеми, но и от задействането на тези схеми от субективната реалност на слуховите и зрителни халюцинации. Въпреки основателното ми твърдение, че повечето от страдащите от психотична симптоматика имат достатъчно запазена личностова структура, въпросните изкривявания и емоционални насищания с негативни емоции са далеч по-мощни от силата на здравия разум. С това не твърдя, че при психози когнитивното рационално реструктуриране е излишно – напротив, нужно е като поддържаща техника през целия процес на терапевтично взаимодействие. При уводния етап борбата и напрежението, породени от реструктурирането резонират с борбата, която пациентът така или иначе води и служат като инструмент за подобряване на концентрацията и вниманието. В заключителния етап, когато той се е научил да разтваря напрежението в приемането на майндфулнес, здравият разум играе решаваща роля при тренинга в социални умения и ресоциализиране. А по време на основната част от терапията поддържа връзката между субективната и обективна реалност при пациента.

Пълносъзнателността (майндфулнес) и връзката и с хипнозата – прилики и разлики

Във всеки конвенционален труд по психотерапия изрично се заявява едно „Табу” за работа с променено състояние на съзнанието при психози. Аргументът се свежда до евентуалната загуба на силно нарушената азова цялост при променено състояние на съзнанието. Традиционно се приема, че при работа с шизоидни пациенти умишлено се избягва прилагането на хипно/ медитативни състояния и водена визуализация. Последните три имат общ корен – както воденото въображение, така и хипнозата и медитацията водят до променена мозъчна активност, до насочване на вниманието към вътрешнопсихичната субективност при телесна релаксация и съноподобно състояние. Съществена разлика между медитацията и хипнозата е, че при дълбоката хипноза вниманието се приспива. При медитацията обаче се изисква неговата пълна будност. Тази разлика съществува единствено между дълбоката хипноза и медитацията, докато леката и средна хипноза до голяма степен се преплита на практика с медитативното състояние. Медитацията, както и хипнозата може да бъде водена или да се изпълнява самостоятелно, да включва визуализация или не и води до същите мозъчни и когнитивни промени. Една съществена разлика между хипнозата и медитацията е акцентът в самостоятелната практика и степента на осъзнатост при майндфулнес. При хипнозата често се развива зависимост от индукцията и ръководството на терапевта и се приема, че автохипнозата няма същата сила както водената от терапевт хипноза. Обратното, при майндфулнес терапевтът се приема само като ориентир, гайд за постоянната самостоятелна практика. На пациента се предлага метод, който той изпълнява в ролята на поведенчески експерименти в ежедневието си. С времето на практикуване пълносъзнателността се разпростира във всеки момент от живота на практикуващия, далеч извън конвенционалните седящи медитативни сесии.

Майндфулнес при психози

Ако използваме метафората на лъка и стрелата при работата на когницията, медитацията представлява отпускане стрелата на вниманието от натегнатата тетива на здравия разум и полетът и в противоположна посока. Полет към оцялостяване на Себе си, на различните когнитивни нива и процеси в цялостната личност на индивида.

Вниманието е изцяло будно и фокусирано, но в емоционалния контекст на отворено приемане. Приемане на всеки момент такъв какъвто е, без рационално анализиране, характерови и поведенчески реакции и автоматични когниции. Пълносъзнателното състояние променя отношението ни към преживяваната реалност чрез промяна на базисните ни когнитивни схеми и убеждения. Когато активиращите стимули на събитията от реалността взаимодействат с тях, майндфулнес прекъсва автоматично задействаните характерови защити и автоматични мисли. Вниманието остава фокусирано директно в процеса на взаимодействие между реалността и основните ни убеждения/ комплекси, без намерение за промяна, без анализ и логическа рационализация - бягство от ставащото. Така базовите когнитивни схеми постепенно се десензитизират, а възприятието на реалността става все по-хармонично и резониращо с нея такава каквато е. Когнитивните схеми се „препрограмират” до резонанс със структурата на цялостната ни хармонична личност.

Майндфулнес представлява тотално противоположна на конвенционалния терапевтичен процес посока. При стандартните терапевтични методи пациентът е учен дистанцирано, с помощта на здравия разум да наблюдава, осъзнава и променя когнитивните си процеси. Дистанцирано и отстранено. Майндфулнес представлява безусловно отворено, доверяващо се и приемащо гмуркане в ... самия Себе си! Наблюдението отново е безпристрастно и отстранено, но е променено отношението и гледната точка. Отношението е вместо на борба между различни психоналичности - на приемане. Гледната точка се променя от бягаща ограждаща защита с помощта на разума и изтласкващото дисоцииране на съпротивата – в гмуркане в самия център на проблема/ психичния феномен.

Основен фактор при пораждане и поддържане на психозите са прекалено силните и дълго време поддъражи негативни емоции – страх, вина, отричане, борба и бягство със/ от самия себе си. Медитацията засяга именно това най-централно емоционално наситено когнитивно ядро. Чрез промяната на отношението към ставащото и прекратяването на бягането в анализа на рационализацията, майндфулнес състоянието директно подобрява емоционалното благосъстояние и намалява силата на психотичните налудности и халюцинации.

Използването на пълносъзнателността при психотерапията на психозите е наистина изключителен пробив в науката и практиката за менталното здраве!

...................................................................................................

Забележка: настоящата статия е вдъхновена от 8-мата конференция по когнитивно поведенческа психотерапия в България, където главни теми бяха медитацията (майндфулнес), психозите, психотерапия при психози и по-специално майндфулнес приложение при психози.

Бисери

Бисери 1

1. Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад. Аристотел

2. Чудото е събитие, описано от хора, които са го чули от онези, които не са го видели. Харбърд

3. Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина. Катон

4. Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането! Хермес Трисмегист

5. Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада. Махариши Махеш Йога

6. Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден. Бернард Шоу

7. Няма нищо по-страшно от активната глупост. Гьоте

8. Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото. Монтен

9. Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда; съдих и ме съдиха; минах през раждане и смърт, радост и мъка, рай и ад; и накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен. Ажрат Инайат Хан

10. Пусни на свобода това, което най-много обичаш. Ако се върне при теб - твое е за цял живот.

11. Всеки човек умира, но не всеки човек наистина живее.

12. Обикнете мисленето в самота, когато искрите разбиране плетат венеца на познанието. Агни Йога, Озарение

13. Уединеният улавя вестта по-добре, отколкото блъскащите се тълпи. Агни Йога, Озарение

14. Явленията на живота убеждават там, където думите са безсилни. Агни йога, Зов.

15. Не намалявайте значението на това, което не познавате. Агни Йога, Зов.

16. Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно.

17. Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно". Е. Блаватска Тайната Доктрина, т.III, стр.401

18. Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири. Да се учиш - значи да се променяш. Линията на просветлението е Средният път - линията между противоположните крайности. Буда

19. Който побеждава другите е силен; победилият себе си е могъщ. Лао Дзъ

20. Знаещият другите е умен, знаещият себе си е просветлен. Лао Дзъ

21. Вярно и значимо е това, което е приложимо и към човека и към цялото човечество. Закон на Куросава

22. Не вървете след никого, вървете само след себе си. Буда

23. Мисълта е тази, която прави нещата такива. Шекспир

24. Само преживените неща са истински разбрани.

25. Свободата е абсолютната липса на страх.

26. Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно щях да знам. Тома Аквински

27. Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече. Сенека

28. Ако мечтаеш грамотно, можеш да станеш и Бог.

29. Колкото повече изучаваш себе си, толкова по-малко презираш другите. Нодие

30. Знанието на истината, но неприлагането й в живота, се счита за невежество. Агни Йога

31. Четенето за ума е същото, което са физическите упражнения за тялото. Адисон

32. От едно и също цвете змията прави отрова, а пчелата - мед. Арменска поговорка.

33.Ако раят не е в тебе самият, то ти никога не ще влезеш в него. Силезиус

34. Истинската вяра означава любов към всичко живо. Кордовский

35. Човешката раса е подобрила почти всичко освен себе си. Спиноза

36. Спрете злото, докато не съществува, задръжте болестта преди да се появи. Лао Дзъ

37. Нещастието е пробен камък за характера. Балзак

38. Да мислиш значи да спориш със себе си. Индийска мъдрост

39. Ако си направил добро - скрий, ако са ти направили добро - разкажи. Арабска поговорка

40. Човек вижда толкова, колкото знае. Гьоте

41. Човек никога не е тъй щастлив, нито тъй нещастен както си въобразява. Ларошфуко

42. Човек е това, което мисли. Притчи 27:3

43. Моли се така, сякаш всичко зависи от Бог, но работи така, сякаш всичко зависи от теб. Едгар Кейси

44. Никой не е толкова мъдър, че да няма какво да научи от природата. Едгар Кейси

45. Обичай и прави каквото си искаш, но трябва да си убеден, че здраво си закрепен за любовта.

46. Сееш мисъл и жънеш действие; сееш действие и жънеш навик; сееш навик и жънеш характер; сееш характер и жънеш съдба. Текери

47. Език кости няма, но кости троши. Бълг. поговорка

48. Пътищата към Бог са многобройни като душите на синовете човешки. Арабска поговорка

49. Често човек е най-злият враг на самия себе си. Цицерон

50. Когато не можем да имаме нещата, които харесваме, остава да харесваме това, което имаме.

51. Господи, избави ни от всичко, което ни откъсва от Тебе.

52. Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого. Шекспир

53. Любов е да раздаваш винаги без жал и мигом да забравяш кому какво си дал. Н. Захариева

54. Щастието е като здравето - ако не го забелязваш, значи го имаш. Тургенев

55. Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица - някаква награда - пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия. Л. Толстой

56. Ако можеш да отговориш на въпроса за причината на твоето съществуване, ще откриеш и смисъла на живота си. Ден Миндао

57. Духовност, която не е проверявана чрез огорчение и не се е сблъскала с дилемата на противоречивия опит, не би могла да стане нито честна, нито силна, нито истинска. Ден Миндао

58. Знанията се намират в другите глави, а мъдростта - в собствената.

59. Най-важното е да разбереш в какво се състои твоя дълг. Да го изпълниш е далеч по-лесно. Английска пословица

60. Книгата е като огледало. И ако в него гледа маймуна, от там не може да се види лик на апостол. Лихтенберг

61. Болката е най-добрият учител.

62. Нашите най-големи врагове са нашите най-добри учители.

63. Крайната фаза на вълната на любовта се нарича мъдрост, т.е. любовта е прераснала в тотален критерий на отношение, но без пристрастие. С. Мавров

64. Мъдрецът престава да бъде мъдрец и справедливият - справедлив, ако любовта към добродетелта, която проповядват е прекалена. Хораций

65. Не губи безценни мигове от настоящата реалност, опитвайки се да разгадаваш тайните на живота. Има причина тайните да бъдат тайни.

66. За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо. Лао Дзъ

67. Не е важно кой е прав, а какво е правилно. Томас Хексли

68. Престани да се чувстваш абсолютно отговорен за абсолютно всичко през цялото време. Това все пак е моя работа. Бог

69.Пътя: От логика - към интуиция; от разбиране - към озарение; от разсъждение - към постижения.

70. Дао не насилва, нито се меси в нещата, а ги оставя да се развиват сами така че да доведат до резултати по естествен път. Тогава каквото е трябвало да се направи, бива направено. Б. Хоф

71. Ако разберете границите на своите възможности, ще можете да действате в съгласие с тях, вместо да ги оставяте да работят против вас и да ви се пречкат, което впрочем те правят винаги, когато ги пренебрегвате, независимо дали го съзнавате или не. И едва тогава ще установите, че ограничените ви възможности могат да се окажат вашата сила. Б.Хоф

72. Знанието и Опитът не говорят непременно на един и същ език. Б. Хоф

73. Човек трябва да иска малко, за да може да плати цената. Ванга

74. Да си зависим или да копнееш за повече отколкото имаш, означава само тъга и неудовлетвореност.

75. Когато съдбата почука на вратата, не се прави че те няма в къщи.

76. Човек трябва да се оценява по върховите му постижения.

77. Само свободното съзнание може да създаде от труда празник. Агни Йога

78. За пробуденото съзнание няма прекъсване на живота. Агни Йога

79. Вярата в лекарствата ги прави целебни. Тамилска поговорка

80. Лакомствата са хиляди, но здравето е едно. Индийска поговорка

81. През деня - мисли, през нощта - сънувай. Китайска поговорка

82. Интуицията е шепот на духа. Петър Димков

83. Пази храма си чист. Тибетска мъдрост

84. Доброто, направено тайно, се възнаграждава явно. Японска мъдрост

85. Няма ненаказано добро.

86. Само когато всички около теб са различни, тогава ще бъдеш на мястото си.

87. Едно от най-големите бедствия на цивилизацията е ученият глупак. Чапек

88. По-лошото от това да бъдеш сам е да бъдеш сам с някого.

89. Никой няма достатъчно добра памет, за да бъде преуспяващ лъжец. Абрахам Линкълн

90. Повечето от нас си мислят, че имаме нужда от много повече неща, отколкото наистина се нуждаем. Едгар Кейси

91. Една верига не е по-силна от най-слабото си звено и ако дори само един от екипа не може да се справи, всички останали страдат. Дайън Форчън

92. Всяко излишество е порок. Сенека

93. Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползуват.

94. Един младеж потропал на вратата на един мъдрец и като го видял, попитал:

- Вярно ли е, че можеш да четеш в душите на хората?

- Само в ония, в които пише нещо. - отвърнал мъдрецът.

95. Възмутена госпожа се скарала на един мъдрец:

- Защо дадохте милостиня на онзи просяк! Джобовете му са пълни с пари!

- Мила госпожо, нищо не сте разбрали! Аз дадох милостиня не на него, а на себе си!

96. Това, което не може да ме убие, ще ме направи по-силен. Ницше

97. Самите Богове не могат да се преборят с глупостта на хората. Айзък Азимов

98. Животът е като детска дрешка - къс и наакан.

99. Мащабът на духовното усъвършенстване не е за хора, слушащи единствено гласа на стомаха.

100. Повечето хора използват първите години от живота си, за да съсипят последните. Жан де ла Брюйер
....................................................................

Бисери 2

1. Това, че животът е неповторим, го прави така сладък. Емили Дикинсън

2. Нищо не е по-ценно от днешния ден. Гьоте

3. По-малко е повече. Робърт Браунинг (1812-1889)

4. Мъдрецът сочи луната, а глупакът гледа в пръста му.

5. Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, т.к. те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен. Джонатан Свифт

6. Уча се да отказвам неща, които биха довели до успех, ако условието е да заплатя с вътрешното си спокойствие. Шърли Маклейн

7. Всеки живее в отделна действителност. Шърли Маклейн

8. Там, където няма съпротивление, няма и вреда. Шърли Маклейн

9. Прозрението, идващо в едно мигновение, често струва колкото опита, придобит за един живот. Шърли Маклейн

10. Приятелството е като една душа в две тела. Аристотел

11. Братът може да не ти е приятел, но приятелят ти е винаги брат. Франклин

12. Всяка крайност е родна сестра на ограничеността. В. Г. Белински

13. Който търси приятел без недостатък, ще остане сам. Каракалпакска поговорка

14. Спокойно можеш да се наслаждаваш само на това, което можеш да загубиш без огорчение. Жан Жак Русо

15. Чувствата не мамят. Мамят само съставените по тях съждения. Гьоте

16. Бъдете внимателни и хладнокръвни. Да имаш студена глава е също така необходимо, както и да имаш горещо сърце. Дж. Лебок

17. Всяка крайност е родна сестра на ограничеността. В. Г. Белински

18. Сърцето има доводи, които разумът не познава. Паскал

19. Преди просветлението цепиш дърва, носиш дърва. След просветлението цепиш дърва, носиш вода. Дзенбудистка поговорка (дзенбудизмът набляга върху постигане на просветление с възможно най-обикновени средства)

20. Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно. Дейв Тайсън Джентри

21. Когато има толкова случайности, търси закономерност.

22. Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно. Уолтър Липман

23. Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие! Ричард Бах ("Едно")

24. Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят. Паулу Коелю ("Петата планина")

25. Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден. Сенека

26. Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш.

27. Никога не спорете с глупака. Хората може да не разберат разликата.

28. Преди да поискаш, помисли какво си дал.

29. Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш. Майка Тереза

30. Ако прекалено натегнеш струната, тя ще се скъса. Ако я оставиш прекалено хлабава, тя няма да свири. Сидхарта

31. Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.

32. Има две житейски правила: Правило 1 - Не се тревожи за дреболии. Правило 2 - Всички неща са дреболии. Фридрих Ницше

33. Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, е завинаги твой. Ако не се върне, значи никога не е бил.

34. Мъдрост - това е способността да вършиш добре претеглени глупости.

35. Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят. Бъртранд Ръсел

36. Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно. Секст Емпирик

37. Когато Бог отнеме нещо от твоята хватка, той не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро.

38. Основните елементи на щастието са: нещо да правиш, нещо да обичаш и нещо, за което да се надяваш. Алън Чалмърс

39. Работи, сякаш не ти трябват пари! Танцувай, сякаш никой не те гледа! Обичай, сякаш никога не си бил нараняван.

40. Да имаш кураж не значи да не се страхуваш - това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш.

41. Ако искаш да се почувстваш богат, просто преброй всичките свои неща, които не си купил с пари.

42. Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи. Джон Максуел

43. Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... те се усещат в сърцето. Хелън Келър

44. Понякога дори да живееш се изисква кураж. Сенека

45. Това, което откриваш сам, е винаги по-вълнуващо от това, което някой друг ти показва - това е като разликата между истинската любов и нагласената сватба. Терънс Рафърт

46. Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел. Албер Камю

47. Човек е истински мъдър тогава, когато знае, че не знае нищо. Сократ

48. Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно. Дейв Тайсън Джентри

49. Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе. Виктор Юго

50. Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват. Виктор Грейсън

51. Най-същественото е невидимо за очите.

52. Трябва да има нещо повече в живота, от това да имаш всичко. Маурис Сендак

53. Във Вселената има само един закон, който никога не се променя, а именно, че всичко се променя и че всички неща са преходни.

54. Пътуването от хиляда мили започва с една стъпка. Лао Дзъ

55. Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо." Алберт Айнщайн

56. Ключът на съвършенството може да бъде намерен в забравянето на себе си. Хазрат Инайят Хан

57. Мъдреците казват, че три източника имат влеченията на човека: душата, разума и тялото. Влечението на душата поражда приятелството. Влечението на ума поражда уважението. Влечението на тялото поражда желанието. Съединяването на трите влечения ражда любовта.

58. Случайността е скрита форма на необходимост.

59. "Случайност" е псевдоним на Бога, когато той не иска да се подпише с името си!

60. Изключителната любов се среща по-често от съвършеното приятелство. Лабрюйер

61. Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите. Китайска поговорка

62. Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител е по-важно и от цели три години учене. Китайска поговорка

63. Дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина. Китайска поговорка

64. Недей да береш яд, само не забравяй. Китайска поговорка

67. Изкарал три дни на пост и вече си мисли, че е за рая. Китайска поговорка

68. Провалиш ли се сам, сам се изправяй. Китайска поговорка

69. Ако искаш да светиш на другите, трябва сам да гориш.

70. Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа. К. Паустовски

71. Време. Единствената жертва, която след гибелта си отмъщава на своя убиец. А. Кулевич

72. Не е добър този, който живее като по книга, а този, който като сгреши намери сили у себе си да преодолее грешката и да я изправи. Д. Амиров

73. По-добре е десет пъти да бъдеш излъган, отколкото един път да загубиш вярата си в хората. Хайнрих Шоке

74. Мъдростта на един ум не се измерва по струпаните от него знания, а по способността му да открива нови истини. И. Иванов

75. Човешкият поглед е прозорче, през което се виждат мислите, които се въртят в главата му. Виктор Юго

76. Горделивецът прилича на препариран орел, който никога не може да хвръкне. П. Недев

77. По-лесно е понякога да признаеш, че си виновен, отколкото да докажеш, че си прав.

78. Чрез опита си, ние откриваме краткия път след дълги скитания. Роджър Етъм

79. Умът е градина, в която волята е господар. Декарт

80. Човек живее 75% със своята фантазия и само 25% с фактите - в това е неговата сила и неговата слабост. Ремарк

81. Нищо не е толкова поучително, колкото летописът на нашите заблуждения. Питагор

82. Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш. Конфуций

83. Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме. Шилер

84. Който зад гърба ме клевети, той се бои от мене, а който в очите ме хвали, той ме презира. Китайска мъдрост

85. Който не умее да владее себе си, той е роб, па ако ще да е владетел на целия свят. Епиктет

86. Който не цени живота, не го заслужава. Леонардо да Винчи

87. Уединението с книгите е по-добро, отколкото обществото на глупците. П. Буаст

88. За странника, поел на път, най-скъп товар е мъдростта. Один

89. Който следва пътя на Истината, той винаги е свободен.
Който следва пътя на Доброто, той винаги е добър.

90. Не гаси "свещите" на сърцето си, когато Слънцето изгрява.
Помни, че си роден, за да бъдеш разумен. Не давай място на безумието.

91. Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътищата на залязващото се различават.
Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любящия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника също се различават.

92. Не очаквай много от огъня, който всичко изгаря.
Не очаквай много от богатството, където всичко се изгубва.
Не очаквай много от деня, когато Слънцето залязва.
Не съжалявай за това, което помниш.
Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя.
Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе.
Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия, а си пратен да живееш. Ако научиш това, ти ще придобиеш много, а ако не научиш това, още много има да учиш.

93. Ако видиш, че грешникът греши, за тебе е дошло време да станеш праведен.
Ако видиш светия човек и не разбереш неговата святост, има опасност да "паднеш".

94. Бъди доволен в недоволството си.
Бъди радостен в скръбта си.
Бъди весел в непостижението си. Постижението за едного е непостижение за другиго, а непостижението за другиго е постижение за тебе.

95. Мисли само за това, което носи живот в себе си.
Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.
Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за Светлината.
Ако искаш да не се спъваш, бъди вътрешно винаги доволен, без да има защо.

106. Носи запалената свещ пред себе си и пътят ти ще бъде осветен.

96. Пътят на живота за невежия е труден.
Пътят на живота за разумния е лек.
Разбраното противоречие на едни носи радост, а на други - скръб.
Ако скърбиш за това, което си разбрал, не си познал живота.
Ако се радваш на това, което си разбрал, си схванал светлите му страни.

97. Пази неопетнена свещената връзка с Този, който те е родил. Само тогава ще придобиеш онова, за което копнееш: сила, красота, доброта и разумност.

98. Нашето знание е ограничено, а нашето незнание - безгранично.

99. Най-вредна е мисълта, че сте отдали всичко без награда. Агни Йога, & 332

100. Леността е повече в духа, отколкото в тялото. Ларошфуко
.............................................................................

Бисери 3

1. Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират. Карл Юнг.

2. Любовта е като огън. Но дали ще стопли сърцето ви или ще изгори до основи къщата ви, е трудно да се каже. Джоун Крофорд, актриса (1908-1977)

3. Всяка любов, която не е основана на приятелство, е като къща, построена върху пясък. Ела Уийлтър Уилкокс, писателка (1850-1919)

4. Ако умееш да летиш, не казвай на никого, защото не можеш се отърва от учители! Николай Курдюмов

5. Това, което е добро за Буда, може да не е добро за вас.

6. Добротата трябва да бъде премерена и адресирана.

7. Обстоятелствата не правят човека, те само го разкриват.

8. Болестта е разногласие между душата и съзнанието.

9. Който е извървял по-голяма част от Пътя, носи по-голяма отговорност. Тибетецът

10. Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.

11. Нямам какво да правя с приятел, който не ме познава и настоява за обяснения.

12. Всяка подла, предателска постъпка не е случайна и значи лекува душата на онзи, когото предават.

13. Единствената истинска болка е да нараниш някого, когото обичаш.

14. Има много начини човек да бъде прав.

15. Щастието се състои в доброто здраве и в късата памет.

16. Глупости правят умните хора. За останалите е ежедневие. Оскар Уайлд

17. Тайната на музиката е че тя започва там, където думите свършват.

18. Духът работи добре в България. Петър Дънов

19. Познанието се добива лесно за разлика от мъдростта. Аристотел

20. Ако Бог не съществува, животът би бил абсурден. Той не би имал нито смисъл, нито ценност, нито цел. У. Крейг

21. Интелигентност - означава как се справяш с живота.

22.

" ... но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

животът да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш."

Петя Дубарова

23. "Любовта не познава свойта глъбина, додето не настъпи мигът на разлъка." Джубран Халил Джубран

24.

Нямам нужда от много приятели,

стигат ми двама, трима.

Ала само такива, които в сърцата си

рани от моите болки да имат.

25. "Добрите хора имат ключ към душите на хората."

26. "Хубаво е човек да има някого, който да го оцени с нещата, които има."

27. "Истина и добро пораждат любов."

28. "Не употребявай голяма дума за малки събития."

29. "Остави на времето да уреди нещата, които искаш."

30. "Обичай и не се страхувай. Има взаимност."

31. "Истинската любов е грижовност и отдаване, хармония и мъдрост."

32. "Любовта е в този, който обича."

33. "В една любов трябва първо да има приятелство, после е любовта."

34. "Никога не е късно човек да срещне някого."

35. "Щастието на човека е в малките събития."

36. "Истинското приятелство не се страхува от паузите."

37. "Сънят променя решенията."

38. "Любовта става омраза, омразата не става любов"

39. "Съвършените неща не са красиви, те са мъдри."

40. "В превратностите на света остава силната любов."

41. "За учения, който е живял с вярата си в силата на разума, историята завършва като лош сън. Той е изкачил планини от невежество, вече всеки миг ще покори най-високия връх и когато изкатерва и последната скала, бива приветстван от цяла група теолози, които си седят там от векове." Робърт Джастроу директор на Института за космически изследвания към НАСА

42. Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето с един крак или гледането с едно око. Питър Сендж

43. Най-сладките неща в живота са най-тихи... Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието. Цицерон

44. Дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием. Ралф Емърсън

45. Да живееш без някои от нещата, които искаш е неразривна част от щастието. Бъртранд Ръсъл

46. Само часовете, в които умът е погълнат от красотата, са времето, в което сме истински живи. Ричард Джефрис

47. Голямо щастие е да не искаш нищо, да не бъдеш нещо, да не отиваш никъде. Дж. Кришнамурти

48. Ако успееш да прекараш един съвършено безцелен следобед, по съвършено безцелен начин, значи си се научил да живееш. Лин Ютанг

49. Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове. Фр. Ницше

50. Тишината е по-мелодична от всяка песен. Кристина Росети

51. Който се смее вместо да беснее е винаги по-силният. Японска поговорка

52. На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието - всеки го знае и все пак никой не се съобразява с това. Лао Дзъ

53. Начинът да живееш е да не правиш нищо, действайки, а да правиш всичко, бидейки. Лао Дзъ

54. Ако искаш да си щастлив, бъди! Лев Толстой

55. Съблазънта на далечното и недостижимото е измамна. Най-блестящата възможност е край теб. Джон Бърорс

56. Парите не правят човека по-богат, само по-зает.

57. Щастливият човек е здрав физически и психически, любящ и любим; успешен, самодостатъчен и живеещ пълноценен живот.

58. Най-голямото щастие - да си полезен на другите.

Най-неприятният недостатък - лошото настроение.

Най-красивият подарък - прошката.

Най-добрата защита - усмивката.

Най-доброто лекарство - оптимизма.

Най-мощната сила на света - вярата.

Майка Тереза

59. Цялостен човек не е онзи, който никога не е бил нараняван, а онзи, който се е излекувал.

60. Може ли да бъде любов онова, което поглъща другия, както сюнгерът водата? Уилям Блейк

61. Задачата на духовното развитие не е в това да се постигне нещо, което да се демонстрира пред хората.

62. Единствената красота, която познавам е здравето. Хайнрих Хайне

63. Книгата, която не сте прочели, няма да ви помогне.

64. Да се запази здравето е морално и религиозно задължение, тъй като здравето е основа на всички социални достойнства. Ние не можем вече да сме така полезни, когато не сме добре. Д-р Самюел Джонсън

65. Когато продавате книга на някого, вие не ми давате просто хартия, мастило и лепило - вие го дарявате с цял един свят!

66. Истинската книга съдържа всичко от живота. Действителната й цел е да насочи ума към самостоятелно мислене. Кристофър Морли

67. Когато здравето липсва, мъдростта не може да се изяви, уменията не могат да се покажат, силата не може да се прояви, богатството е безполезно, а разумът е безсилен. Херофилий, 300 г. пр. Хр.

68. Мечтайте нашироко, мислете дълбоко, но се радвайте на малките чудеса в обикновения живот.

69. Убедена съм, че прахосването на живота е заложено в любовта, която не сме дали, в силите, които не сме използвали. Мери Чамли

70. Никога не е твърде късно да се опитаме да бъдем такива, каквито искаме да сме!

71. Природата, времето и търпението са тримата най-велики лекари. Ирландска поговорка

72. Вие сте това, което ядете, пиете, дишате, мислите и правите! Патриша Брег

73. Желанието да сте здрави е част от самото здраве. Сенека

74. Доброто здраве и здравият разум са две от най-великите благословии на живота. Публий Сир, 42 г. пр. Хр.

75. Странно е, че много хора ядат и пият всичко, което се слага пред тях, но проверяват много внимателно маслото, което се слага в колата им.

76. Този, който разбира Природата, живее в хармония с Бога. Едгар Кейси

77. Старостта не е период от живота. Тя е състояние на тялото. Не времето състарява тялото, прави го злоупотребата с него! Хърбърт Шелтън

78. Никой не може да нарушава законите на Майката Природа и да избегне нейните наказания. Джулиан Джонсън

79. Отделете малко време да вършите това, което ви прави щастливи.

80. Даряването и споделянето правят живота по-приятен и осмислен!

81. Висшата проява на майсторство е мъдростта.

82. Там, където егоизмът е напълно преодолян, няма повече нито съжаления, нито разочарования, нито разкаяния.

83. Вселената няма любимци и всеки получава според заслугите си.

84. Мъдрият човек винаги се стреми да се учи, а не да учи.

85. Този, който мисли, говори и действа искрено е обкръжен с искрени приятели, неискреният човек е обкръжен с неискрени приятели.

86. Влиянието на човека върху света се определя от степента на неговия самоконтрол.

87. В този живот не можем да направим големи неща. Можем само да направим малки неща с много любов. майка Тереза

88. Не съвършеното, а несъвършеното е това, което се нуждае от любовта ни. Оскар Уайлд

89. Сърцата са за това - да бъдат разбивани. Оскар Уайлд

90. Голяма част от духовният живот, може би и целият е благосклонност към себе си. Джек Корнфийлд "Път със сърце"

91. Духът и тялото носят различен товар и изискват различно внимание. Твърде често слагаме самар на Иисус и пускаме магарето да тича на воля из пасището. Джек Корнфийлд "Път със сърце"

92. Демонът на гордостта се промъква само когато сме надвили другите демони. Джек Корнфийлд "Път със сърце".

93. Когато ти се роди, всички се смееха, а то плачеше. Направи така, че когато умреш, всички да плачат, а ти да се смееш. Китайска мъдрост

94. Духовно развитие - това е тогава, когато сменяте една заблуда с друга и при това си мислите, че много сте помъдрели.

95. Не бутай реката - тя си тече сама.

96. И животът като баснята се цени не по дължината си, а по съдържанието. Сенека

97. Няма значение колко бързо тичаш щом не тичаш в правилната посока. Рихард Вагнер

98. Мълчанието е най-сигурният отговор за всички противоречия, предизвикани от дързост, грубост и завист. Цимерман

99. Съвършената свобода се състои в това да не се нуждаем от нищо, а най-близката до нея степен е да се нуждаем от малко. Петър Димков

100. За да обичаме хората истински, трябва да се отучим да мислим как да се обличаме, да се храним, да се наредим, така както забравяме да се грижим за другите. Лев Толстой
...................................................................

Бисери 4

1. В многото говорене грехът е неизбежен (Притчи 10:18)
2. Също като вълната нито една емоция не може да задържи първоначалния си облик. Хенри Уорд Бийчър
3. Мисълта привежда енергията в движение. Вергилий
4. Ограниченият ум води винаги към нетърпимост. Х. Марион
5. Качествата на ума често се развиват за сметка качествата на сърцето. П. Буаст
6. Всичко е във всичко. Джордано Бруно
7. Животът е трагедия за този, който чувства, и комедия за този, който мисли. Лабрюер
8. Книгите изменят хората, а това е дълъг и незабележим процес. И. Еренбург
9. Животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов...
Халил Джубран
10. Единственият начин да имаш приятел е да бъдеш приятел.
11. Как можеш да накараш капката да не пресъхне? ... като я хвърлиш в морето.
12. Не е далеч денят, в който човечеството ще разбере, че биологически има само избора между самоубийство и боготворене. Пиер Теяр дьо Шарден
13. Ако животът те е затрупал с минуси, положи ги един върху друг, че да станат плюсове.
14. Моят жизнен опит ме е убедил, че хора, нямащи недостатъци, имат малко достойнства. Линкълн
15. Мислим с общи понятия, но живеем с подробности. Уайтхед
16. Онези, които искат най-малко, са най-близо до боговете. Сократ.
17. Неоформените хора се възхищават от яркото и новото. Завършените личности се наслаждават на обикновеното. Дзен поговорка
18. Нищо не е така нежно и така кораво, както сърцето. Лихтенберг
19. Живей така, че да не те е срам да продадеш домашния си папагал на най-голямата клюкарка в града. Роджърс
20. Заблудите на високия дух са по-поучителни от непогрешимостта на посредствеността. Бьорне
21. Природата никога не греши, ако тя е създала глупака, значи за нещо й трябва. Хенри Шоу
22. Основните елементи на щастието са: нещо да правиш, нещо да обичаш и нещо, за което да се надяваш. Алън Чалмърс
23. Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш. Майка Тереза
24. Виждаме нещата не според това, каквито са те, а според това, какви сме ние.
25. Да обичаш е по-лесно, отколкото да докажеш любовта си. Омир
26. Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш. Волтер
27. Никой не е перфектен докато не се влюбиш в него.
28. Едни от най-важните крачки в живота се правят поради липса на изход.
29. Любовта носи риск да не бъде споделена. Надеждата носи риск от разочарование. Но трябва да се рискува, защото най-големият риск в живота е да не рискуваме нищо. Който не рискува не прави нищо, не вижда нищо, не притежава нищо и е нищо. Той не може да разбира, да усеща, да се променя, да расте, да обича и да живее.
30. Ние се търсим в любовта не за да намерим съвършения човек, а за да се начуим да виждаме несъвършения като съвършен.
31. Слабостта на всеки човек е именно това, което той не е способен да жертва.
32. По-голямата част от енергията се приема чрез езика. Пийте водата на глътки. Петър Дънов
33. В мисловния свят еднородното притегля еднородното и по този начин силната и настойчива мисъл ще п ривлече сила от същото естество.
34. Привикни повече да слушаш отколкото да говориш, не дава мнение ако не се допитат до тебе... Петър Дънов
35. Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчмо умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи. Джон Максуел
36. Когато сте намерили себе си, вие можете да притежавате знание. Дотогава ще имате само мнение. Мненията се основават от навика и върху онова, което вие възприемате като подходящо за себе си. Тарикави
37. Злото е резултат от привързаността към доброто. С. Лазарев
38. За да усетиш любовта, трябва първоначално да се отблъснеш от злото, а след това да се откажеш от доброто. С. Лазарев
39. Истинската любов не е заради нещо, а въпреки нещо.
40. Противоречивостта не позволява на формата да застине и да дава еднозначно тълкуване на някакво събитие.
41. Няма значение колко бързо тичаш, щом не тичаш в правилната посока. Рихард Вагнер
42. Само гениите и идиотите са интелектуално независими. Станислав Лем
43. Някой от нас трябва да поеме Злото в себе си и да го спре... Да наказваме злото означава да увеличаваме по този начин властта му. Владимир Зарев
44. Щастието най-силно подтиква към предателство. Владимир Зарев
45. Когато искаш нещо, което не си имал, трябва да направиш нещо, което никога не си правил!
46. Трябва да им е трудно на тези, които вземат авторитета за истина вместо истината за авторитет.
47. Божествени Господарю, дай ми не толкова утеха, колкото да утешавам; не толкова да търся разбиране, колкото да разбирам; не толкова да търся обич, колкото да обичам. св. Франциск от Асизи
48. Нещата се повтарят, защото ние не се променяме.
49. Търпение и смирение - това са двата корена на дървото на живота. Всеки е дошъл на земята с нещо хубаво и с друго, което да изправи. Ванга
50. Седем плана, седем подплана, седем субплана, а всеки субплан може да бъде разделен на още седем ноти и тогава ще се получи октава. Всеки план е 49 октави, преминаващи една в друга. Целият Свят е една голяма октава, която на свой ред преминава във висша. Идеята на Логоса, спускайки се на земята, върви по различните ноти в различните октави - получава се музикална тема, а историята на Света е симфония. И когато божествената музика зазвучи без фалш на всички нива - на земята ще се установи Царството Божие. Тибетеца
51. Доброто, което струвам на ближните си, струвам го на Бога. Христо Ботев, из речта на кораба Радецки
52. Словото е само намек за истината Дзен поговорка
53. Въображението е по-важно от знанието Анщайн
54. Безизходно положение няма! Това е пауза между две хрумвания.
55. Всичко, до което се докосваш е място, където можеш да практикуваш Пътя. - от филма "Самсара"
56. Има неща, които трябва да опознаем, за да можем да се откажем след това от тях. - от филма "Самсара"
57. Важно е какво прилагаш, а не какво знаеш. Може всичко да знаеш, но ако в ситуациите действаш като най-големия глупак, значи нищо не знаеш. Вл. Стоилов - Oxus.5
8. И разваленият часовник показва вярно часа два пъти дневно.
59. Ако се влюбиш, не се заричай, че няма да полудееш. Защото ще полудееш. Приказки от 1001 нощ
60. Ако искаш твоите думи да бъдат чути - говори силно.
Ако искаш твоите думи да бъдат слушани - говори смислено.
Ако искаш твоите думи да бъдат разбрани - говори просто.
Ако искаш твоите думи да бъдат уважавани - говори честно.
Ако искаш твоите думи да не се забравят - говори умно.
Ако искаш всичко това наведнъж - говори смешно.
61. Много хора ще влизат и излизат от живота ти. Но само истинските приятели ще оставят следи в сърцето ти.
62. За да се справиш със себе си, използвай главата си. За да се справиш с другите, използвай сърцето си.
63. Само една стъпка дели ярост от опасност.
64. Ако някой те измами един път - това е негова грешка. Ако някой те измами два пъти - това е твоя грешка.
65. Великите умове обсъждат идеи. Средните умове обсъждат събития. Дребните умове обсъждат хората.
66. Този, който губи пари, губи много. Този, който губи приятел губи много повече. Този, който губи вяра, губи всичко.
67. Учи се от грешките на другите. Не можеш да живееш достатъчно дълго, за да ги направиш всичките твои.
68. Вчера е история. Утре е мистерия. Днес е подарък.
69. Щастието е посока, а не крайна спирка. Джон Мейсън
70. Щстието винаги се движи отвътре навън. Джон Мейсън
71. Хората щяха да се тревожат по-малко за това какво другите мислят за тях, ако можеха само да си представят колко рядко другите мислят за тях. Джон Мейсън
72. Най-добрият начин да нагласиш на фокус живота си е никога да не поставяш въпросителна там, където Бог е поставил точка. Джон Мейсън
73. Създателят не е направил ушите ни така, че да се затварят... за разлика от устата. Помислете над това! Джон Мейсън
74. Сидхите (свръхнормалните способности) могат да се окажат препятствия. Духовно освобождение се постига чрез непривързаност дори и към тях. Патанджали
75. Учи се от всички - това е Мъдростта. Имай власт над себе си - това е Силата. Искай това, което имаш - това е Богатството. Рави Шапиро
76. Афоризмите са може би най-добрата форма за излагане на философски съждения. Лев Толстой
77. Природата никога не греши. Ако е създала глупака, значи за нещо й трябва. Хенри Шоу
78. Светът е комедия за онези, които мислят, и трагедия за онези, които чувстват. Уолпол
79. Моят жизнен опит ме е убедил, че хора, нямащи недостатъци, имат малко достойнства. Линкълн
80. Случайни открития правят само подготвените умове. Паскал
81. Мъдрият гледа на живота и смъртта като на сутрин и вечер. Ши-хоей
82. Човек трябва да се цени не според способностите му, а според това как знае да си служи с тях. Ларошфуко
83. Не може да се смята за разумен човек, който не умее да бъде луд, когато е нужно. Х. Бийчър
84. Мислим с общи понятия, но живеем с подробности. Уайтхед
Онези, които искат най-малко, са най-близко до боговете. Сократ
85. Неоформените хора се възхищават от яркото и новото. Завършените личности се наслаждават на обикновеното. Дзен поговорка
86. Три пътя има човек, за да постъпва разумно: първият, най-благородният, е размишлението, вторият, най-лесният, е подражанието, третият, най-горчивият, е опитът. Конфуций
87. Заблудите на високия дух са по-поучителни от непогрешимостта на посредствеността. Бьорне
...........................................................
Мислите са систематизирани от spiralata.net

Модел на Успеха

Стойностни Елементи от Невро - Лингвистичното Програмиране

Модел на Успеха

1) Решете какво искате
2) Действайте
3) Забележете какво се случва
4) Сменяйте тактиката, докато получите желания резултат

Цел

Конкретна
Измерима
Постижима
Реалистична
Навременна

Формулирайте положително целта си; Поставете я в контекст; Изразете я с конкретни, сетивни термини; Изберете цел, която да можете да изпълните; Преценете честно какви ще са последиците от постигането на тази цел; Изберете си стойностна цел

Формулирайте положително целта си

Мозъкът работи така, че когато формулирането на една цел е отрицателно, ефектът обикновено е тъкмо обратен. Не – „не искам бъда беден”, а „искам да бъда богат”. Не „не трябва да се страхувам повече”, а „ще бъда смел!”

Онова, което занимава мислите ни, волно или неволно се превръща в поведение и реалност. За да разберете какво не искате, трябва да си го представите и да го почувствате. Умът използва тези образи и чувства за даденост и неизбежно ги осъществява. Ако кажете на някого да не мисли за левия си крак, той просто трябва да мисли за него, за да знае за какво да не мисли. Когато се страхувате от нещо и мислено не го желаете, го преживявате в реалния си живот.

Какво искам?

Да знаеш какво искаш е рядко срещано явление. Изберете ясна и конкретна цел, която действително желаете и на която сте готови да се отдадете и следвате със сърце, душа и тяло.

Поставете я в контекст – приземете я в реални условия:
- Кога, къде и с кого искате да получите този резултат?
- Искате ли този резултат през цялото време или е само моментна приумица?
- Колко време ви е нужно за да постигнете целта си?
- Сигурен ли съм че искам това?
- Какво ще стане когато постигна резултат?
- Какво всъщност искам?
- С какво ще се промени животът ми, когато постигна целта си?

Изразете целта си ясно, в конкретни сетивни образи

Всичко създадено в света около нас, в началото е било само мисъл в нечие съзнание!

Изберете реално постижима цел

Съобразете се с реалните си възможности, с реалната ситуация! Постигането на цели означава да постигаш своите цели!

Запитайте се

- Какво ще правя, за да постигна тази цел?
- Може ли нещо да ми попречи да постигна тази цел?
- Мога ли да поема отговорностите и промените в ръцете си и да се справя?
- Как да постигна целта си?
- Как виждам себе си в процеса на постигане?
- Какви възможности имам, за да постигна целта си?
- Нужна ли ми е помощ?
- Каква част от постигането на целта е в моите ръце?
- Кога очаквам да постигна целта си?
- Кога започвам да работя по нейната реализация?

Изберете си стойностна за вас цел

Изберете си цел, която е важна и желана от вас самите, а не за другите. Свържете се с дълбоките стремежи на съществото си и дългосрочните си житейски цели. Използвайте интуицията си!

Създайте си план на действие

Представете си ясно стъпките които трябва да направите, за да постигнете целта си! Напишете ги. Разбийте плана си на подпланове с последователни по-малки цели и модел за осъществяването им стъпка по стъпка, които да ви водят към главната цел!

Мотивация

Можете да постигнете значима цел единствено ако имате решителна воля, силна мотивация, непреклонен огнен стремеж към постигането и, постоянство, упоритост, последователност, мощен устрем, който да не се спира пред трудностите!

Действие

Когато имате ясен план, ясно съзнание какво искате да постигнете, защо го искате и как да го направите, когато сте изпълнени със силна мотивация, решимост и огнен стремеж към постигане на целта си, тогава ви остава само едно: Действие! Действие, действие, действие! За да осъществите желаното на практика, трябва да въплътите целта си в реалност!

Човек сам е творец на съдбата си!!!
………………………………………………………………………………………………

Общуване

Уеднаквяване

Склонни сме да харесваме хора, които приличат на нас. С тях се разбираме и общуваме по-добре. Те от своя страна също ни харесват. Ето областите на уеднаквяване(резониране) за изграждане на разбирателство:

1) Пози и движения на тялото
2) Глас – тон, скорост на речта, тембър, специфика на речта
3) Език и начин на мислене
4) Убеждения и ценности
5) Преживявания – намиране на общи интереси и дейности
6) Дишане – уеднаквяване на дишането – фин, но силен начин за резониране с другия

Изравняване (спечелване на доверието) и повеждане

Когато е постигнато разбирателство и хармония със събеседника, можем да поведем съзнанието му в желаната от нас посока (при терапия например). При повеждането вие постепенно променяте насоката на разговора и поведението си (същевременно поддържайки разбирателството), така че другият инстинктивно да започне да ви „следва”.

Изравняване с групи и повеждане

Установете връзка с водачите на групата. Изравнете се с тях, спечелете доверието им. Останалите автоматично ще ги последват.
…………………………………………………………………………………………………

Силата на езика

Е-Prime

Същността на метода Е-Prime е разработен от Дейвид Буърланд, лингвист, възпитаник на Харвард. По същество се състои в редуциране използването на глагола „съм” . Макар че е твърде често използван, този глагол води до стесняване на значението, неяснота и неточност. Съм в различните си форми: е, сме, са, си, бях, бяха, бъда, бидейки – превръща твърденията ни в крайни – или в черни, или в бели! Тя поставя етикети на нещата. Глаголът не оставя никакво място за компромис – въпросното нещо или е, или не е. Например: „Иван е глупав!”, „Мария е противна!”, „Това портмоне е зелено!”, „Петя е медицинска сестра!”. Този тип изразяване се нарича още асоциативно говорене, а замяната на глагола „съм”: дисоциативно. Второто се използва от всички добри оратори, политици, юристи и лидери. Например ето как могат да бъдат заменени горните твърдения: „ Действията на Иван в дадени ситуации изразяват неподходящи решения!”, „В определени моменти Мария създава конфликтни ситуации!”, „Във вечерния сумрак това портмоне изглежда зеленикаво, но може би е кафяво!”, „Петя работи като медицинска сестра четири пъти седмично, а в останалото време се грижи за децата и съпруга си и спортува!”.

Mетафори

Метафорите стимулират дясномозъчното, субективно мислене – несъзнаваните нива в нас. Те ни свързват с подсъзнанието и ресурсите му. Те действат като свързващо звено между съзнанието и несъзнаваното. Метафорите се използват за:

- Опростяване
- Деперсонализиране – позволява ви да останете извън проблема, дисоциира ви подобно на E-Prime метода
- Стимулиране на творческото мислене, защото ни свързват с подсъзнанието ни
- Привличане вниманието на слушателите. Неустоими са
- Преодоляване на съпротивата – човек не може да се бори срещу метафората
- Пораждане на емоции
- Кратко и ясно определяне на проблемите

Ето някои метафори:
Пускам корени; обръщам нова страница; затъвам в калта; попътен вятър; полагам основите; каквото си посял, това ще пожънеш; много вода изтече оттогава; дърпам конците; по мед и масло; и вълкът сит, и агнето цяло; направи го на кайма; с неговите камъни по неговата глава; ясно като бял ден; с главата напред; цепи стотинката на две, подряза му крилата; прът в колелото; държа здраво юздите; бита карта; светна му лампичката; издоявам; зад борда; очи в очи; рамо до рамо; бърка в кацата с меда; да си оплета кошницата; да си вържа гащите; превива врат; ахилесова пета; каквото ми е на сърцето, такова ми е на устата; глътнал си е езика; затварям си очите; подлива му вода; гарван гарвану око не вади; слагам си главата в торбата; хлътнал до уши; желязна ръка; опипвам почвата; правилата на играта; вкара си автогол; нож в гърба; още малко и ще литне; на изходни позиции; качи ти се на главата; пуши ми главата; нож с две остриета; игла в купа сено; мека китка; като кукличка…
……………………………………………………………………………………………………

Смяна на рамката

Значението на всяко събитие зависи от психичната рамка, в която го възприемаме. Рамката на възприятието означава гледната точка, позицията, ъгълът на поглеждане през които се вижда дадена ситуация. Смяната на рамката води до мигновена промяна на качеството на ставащото. Трудно може да промените нечие поведение или дори своето, но винаги можете да промените начина по който мислите или гледате на нещата. Смяната на рамката променя начина по който се чувствате, а оттам и поведението ви. Смяната на рамката се контролира от вас самите и не зависи от външните обстоятелства. Всъщност, рамката е вътрешният модел на възприятие, през който се прокарва случващото се. Изборът този модел да бъде един или друг е изцяло ваш. Винаги можете да смените рамката, тоест отношението си към ставащото. Изборът да мислите другояче е изцяло ваш. Отсега нататък, с помощта на техниката за промяна на рамката (на гледната точка, на мисловно-емоционалната схема, през която прекарваме външните импулси) съзнателно ще можете да избирате състоянието на духа си! Важно е да се научим да превръщаме негативните рамки в положителни, вдъхновяващи и полезни за нас. Понякога когато сменим рамката на един проблем, той просто изчезва. Това е изкуството на превръщане на проблемите в положителна опитност. Хармонизирането към рамката на събеседника е основната част от процеса на изравняване, при което прикачаме нашата собствена рамка към неговата, за да можем да го поведем и я променим според намеренията си.

Котви

Котвите представляват ментални образи, думи, фрази или физически действия които задействат влизането в дадена рамка. Например при напрежение за котва могат да ни послужат няколко дълбоки вдишвания или думи като „спокойствие”, „радост”, „сила”, „баланс”, молитва… Когато това е правено достатъчно дълго време, пресъздаването на котвата автоматично отключва в съзнанието ни съответната рамка – на спокойствие, решителност, устрем, чар и т.н. Будистите например имат цял пантеон от многоръки буди, които във всяка ръка държат символ, атрибут, който изразява определено психично качество. Например визуализирането на Буда Авалокитешвара, който държи в едната си ръка камбанка - символ на радост, във втората раковина – вътрешна сила, в третата ваджра – диамантена воля, в четвъртата – скиптър – духовни сили, в петатамеч – решителност, в шестата лотус – чистота – събужда в будиста съответната сплав от горепосочените състояния. За нас образът може да бъде природна гледка, бряг на море, различни по цвят светлина, образът на Учител, кратка фраза – формула, утвърждение или молитва. Когато след време повторението на връзката котва – състояние се автоматизира, за да постигнем желаната смяна на рамката ще ни е нужно само да задействаме съответната котва.

Промяна на проблемни състояния (терапевтична намеса)

Първа стъпка -
Анализ: Въпроси:

1) Защо това е проблем за теб?
2) Какво те кара да смяташ че това е проблем?
3) Кога започна проблемът?
4) Кога проблемът се прояви за последно?
5) Разкажи ми за семейството си – за съпругата си, за децата си …
6) Разкажи ми за работата си, за отношенията с приятелите си…
7) За родителите си, за братята и сестрите си (търсим връзка между проблема и създаването на предпоставките за настоящето му възникване)
8 Молим пациента да състави колкото се може по-пълно родословно дърво поне до четвърто поколение(генограма) – поведението, характерите и преживяванията на предците ни живеят в нас като психо-емоционална-генна заложба.
9) Питаме пациента: „Как мислиш – „Ако този проблем имаше някаква цел в твоя полза, каква щеше да е тя?”
10) Кога реши да създадеш проблема. С каква цел го създаде? – така подчертаваме че причината за ситуацията е породена от самия човек и може да бъде премахната само от него.
11) Искаш ли да разбереш скритото послание на проблема, посланието и урокът който той ти носи?
12) Решен ли си както на съзнателно, така и на несъзнателно ниво днес да изчистиш проблема и да знаеш че когато приключим разговора, ще имаш решението?

Промяна:

1) Идентифицирайте отрицателното състояние, извлечете го, закответе пациента в него.
2) Задръжте отрицателната котва и помолете човека мислено да се върне към състояния когато е преживявал подобни ситуации. Продължете, докато успеете да стигнете до последното състояние за което той успее да се сети.
3) Ръководете човека в промяната на рамката. Създайте заедно с него нова котва и го закответе в новата мисловна рамка. Следете реакциите му.
4) Помолете го да си представи, че преживява проблемни ситуации и заменя отрицателната рамка с положителна. Закответе още веднъж новото състояние.

Орлин Баев, психолог - психотерапевт

...

В материала е резюмирана книгата “НЛП за 21 дни”

Основни световно утвърдени терапии на заекването

Терапии на Заекването Ориентирани Психологически

Плавно Заекване (Подходи към модификация на заекването)

Този подход към заекването е разработен от Чарлз Ван Рипър, американски речеви терапевт, бивш заекващ. Методът акцентира върху психологическото отношение към заекването, цели да накара заекващия да приеме речевата си специфика спокойно и на тази база да започне да подобрява плавността на речта си. Чарлз Ван Рипър счита че чувствата и отношението на заекващия към проблема му имат пряко отношение към премахването му или към постоянното му пораждане и задълбочаване. Затова методът на плавното заекване и модификация на речта включва работа по промяна на отношението към проблема и трансформиране на емоциите скрити зад конфликта. Той предлага пет етапа на работа:

1)Осъзнаване: на това какво прави заекващия преди да има блок, по време на блока и след това.

*Осъзнаване на физическите спазми – на ларинкса, диафрагмата, напрягането на мускулатурата, лицевите мимики съпровождащи заекването, дихателната дисфункция която го съпровожда.

*Осъзнаване на чувствата които възникват преди спазъма, по време на него и след него, а именно: страх, срам, паника, тревога, плашливост, вина, фрустрация, малоценност, агресия, депресия…

2) Десензификация: превръщане на страха и тревожността пораждащи и поддържащи речевата невроза в спокойно силно положително отношение на приемане, оптимизъм, решителност и психическа стабилност.

3) Вариация: експериментиране, търсене на различни стимули които провокират проблема и разрешават на заекващия да отработва причините за неговото съществуване.

4) Модификация: когато заекващият е намерил сили да извади наяве страховете, фрустрациите и тревогите които пораждат речевата му невроза, да ги осъзнае и превърне в положителните им еквиваленти, тогава причината за съществуване на лого фобията му са изтръгнати и всичко което остава е един навик. Този навик се променя чрез самонаблюдение, контрол и усилено внимание върху речевата специфика. На това ниво блоковете вече са плитки и лесно преодолими, тъй като нямат корен и с леко усилие могат да бъдат контролирани. Тук вече има роля техниката на удължаване на гласните, леко забавяне и плавна реч.

5) Стабилизация: Поддържане на направените промени и стабилизирането им.

Tерапия за намаляване на отбягването на речеви ситуации:

Подход разработен от Джозеф Шийхан, американски речеви терапевт, бивш заекващ.

Шийхан вярва че заекването бива поддържано от опитите на човек да НЕ заеква. Според Шийхан човек ще си остане заекващ докато продължава да се преструва че не е, докато се опитва да го крие и да не го приема като част от това което е. Колкото по-силно човек се опитва да НЕ заеква, толкова по-силно заеква.

Терапията по преодоляване на избягването се състои от последователни стъпки които целят да променят отношението на човек към заекването му, да осъзнае а си като реално съществуващ, да се приеме с него и да има смелостта да го извади на бял свят пред всички. Заекващият е учен умишлено да търси речеви ситуации вместо да ги избягва. Това изисква кураж и развитие на качествата на характера на цялостната личност на заекващия, такива като оптимизъм, спокойствие, смелост, чувство за собствено достойнство. Цялостната визия на Шийхан е че осъзнаването и преодоляването на страха от заекването води до естествено преодоляване на самото заекване. Тази терапия по същество е част от предната и също може да се включи в числото на психологическите подходи.

Терапии на заекването ориентирани директно към речта

Забавена реч

Учените логопеди твърдят че при забавяне на речта на заекващия, степента на флуентност се повишава. Тази терапия предлага следните подходи:

- Забавяне темпото на речта чрез удължаване на гласните и преди всичко на ударената гласна;

- Паузи между изреченията и отделните фрази, които както подчертават смисъла на говореното, така и дават време на говорещия да си поеме въздух и релаксира;

- Свързване на думите]

- Изработването на артикулация която изисква понижено напрежение от това което заекващият обикновено влага в речта си]

- Диафрагмено дишане в паузите между фразите и изреченията]

Доказано е че методът на забавена реч сам по себе си може да има дори отрицателен ефект, тъй като целта при него е именно да НЕ се заеква. Така става автоматично задействане на механизма на създаване и поддържане на заекването. Тази терапия може да бъде единствено добро допълнение и част от крайните етапи на психологическите подходи.

Акцентиране върху ударената гласна

Този подход изисква от заекващият да усвои маниер на говорене при който върху ударената гласна вместо забавяне се поставя засилен акцент, което при някои случаи би трябвало да доведе до повишаване нивото на флуентност.

В горните подходи насочени пряко към речта усилието е насочено към създаване на нов речеви праксис(навик), който евентуално заменя стария. Но, тъй като се работи само със следствията на проблема, а не с причините му, успешността на подобни техники е неголяма. Те обаче имат ролята си в комплексната терапия на заекването и служат за подобряване на речта в крайните фази от терапията. Самостоятелно те могат да бъдат успешни само при деца, които все още не са хронифицирали проблема си, не са го натоварили емоционално и не осъзнават твърде ясно наличието на заекване в тях, както и при възрастни с много леко заекване.

В заключение мога да кажа, че случайности няма и ако заекващите имат заекване – това не е случайно. Тук не искам да се впускам в езотерични закони и разсъждения, но просто желая да спомена че заекването е наш приятел, наш учител, който с желязна ръка ни тласка към развитие на качества на характера, които в противен случай не бихме били способни да придобием и за столетия. То е един вид катализатор на процесите в нашето съзнание.

Следователно: Да заекваш е рядка и изключително ценна привилегия !!!

Авто психоанализа на заекването

Психичната сила е енергията в човека – живецът в него. Тя е тази вибрация която дава сила и желание за живот и творчество. Тя кара мъжът да се влюби в жената, а жената да се стреми към мъжа, тя движи и вдъхновява перото на писателя и четката на художника. Тя прави ума бистър, ясен и проницателен, а интуицията силна и дълбока. Тази сила дава живот и младост на всеки който я притежава. Наличието и означава младост и радост, липсата и старост и болест. Мъдрите казват че всеки човек с раждането си получава определено количество рождена сила която определя дължината и просперитета на живота му. Казват че има личности които успяват да поддържат и развиват тази сила така че процесът на стареене да бъде избегнат, но това е извън темата ни на разговор. Щастлив е човекът който съумее и в старините си да опази достатъчно от тази сила, за да поддържа съзнанието, интелекта и чувствата си здрави и работоспособни! В основата на всички човешки добродетели, които носят щастие и хармония на отделния човек и обществото като цяло стои психичната сила. Зад Любовта, Търпението, Смирението, Радостта, Спокойствието, Увереността, Смелостта, Добрината и Хуманизма, Безкористието и Свободата на духа, зад Братолюбието и Милосърдието, зад всички интелектуални постижения и светлината на човешката Мъдрост стои Вътрешната Сила. Ако човекът или обществото загубят част от тази сила или принизят качеството и, неминуемият резултат е загуба на всички качества които определят човека като човек, и на първо и най-важно място, Радостта. Радостта от Живота. Понеже Природата не търпи празнота, когато човек унижи вътрешната си сила като следствие от дисхармония в начина си на живот, чувства и мисли, в него зейва пропаст, която бързо се запълва с противоположни по характер качества, чувства и мисли. Явен пример за това е обществото в което живеем, изпълнено със страх, омраза, агресия и жестокост, алчност и егоизъм, отчаяние и депресия, тревога, тясно ограничено съзнание и невежество.
Каква е връзката на всичко това със заекването? Пряка! „В началото бе Словото!” Речта е пряка проява на мисълта и основна определяща характеристика на Homo Sapiens. Интелигентността и словото, в което тя се облича, за да се изрази, е всичко което ни дели от животните. Речевата функция на човека е творческа проява, магически инструмент, който е от изключителна важност във всички сфери на обществото и е незаменим инструмент за себереализацията на индивида в социума. Всеки заекващ знае от личен опит какви са последствията от доминирането на говорния му проблем – неуспех във всички ключови моменти от протичането на живота му. Неуспех или слаба изява в училищните години, силни вътрешни конфликти по време на пубертета поради трудности в общуването с противоположния пол, липса на инициативност по време на обучението във висшето учебно заведение, постоянен стрес и трудности в работата и професионалното развитие. Всичко това е съпътствано с постоянно силно вътрешно напрежение породено от стремежа за изява и реализация и сблъсъка му с речевия страх. Животът на заекващия е низ от стресове, тежки вътрешни борби, жестоко вътрешно напрежение и неудовлетвореност. Заекването е проблем с който се сблъсква едва 1% от човешката популация и точно поради ограничените размери на разпространението му той винаги е бил и е пренебрегван. Има десетки теории за етиологията на заекването, например: повреда в речевите центрове в лявата мозъчна хемисфера – центровете на Брока и Вернике, прехвърляне на част от говорните функции в дясната хемисфера и съпътстващ го дисбаланс в комуникацията между двете полукълба, увеличено ниво на мозъчния медиатор допамин, което води до претоварване в предаването на нервните импулси и превръщането им в реч, един вид „късо съединение”, генни заложби и наследство – от родители, пра или прапрародители, праксис, тоест навик, изграден по време на детството и т.н. и т.н. … Всички тези теории са добри предположения и са на прав път, въпреки че засега си остават просто недоказани хипотези. Човек е продукт на предците си – всички мисловно емоционални и поведенчески наклонности и способности на прадедите ни се проявяват в нас. Това не значи че трябва да бъдем безропотни изпълнители на кодираните в генния ни материал програми, но да ги осъзнаем ясно и по този начин да можем да ги използваме в посока в която ние самите решим. В случая със заекването можем да имаме някой от следните възможни сценарии: Когато жената е бременна с бъдещото си дете, всяка нейна мисъл, чувство, страх, положителна или отрицателна емоция се предават и записват директно в плода във вид на заложби за чертите, характера и качеството на бъдещата личност. Ролята на бременността, на съзнанието и чувствата на майката по време на деветте месеца на развитие на детето в утробата и е огромна за сформирането на диспозициите на детето, житейската му реализация и поведение. Всяко чувство и мисъл, всеки стрес, който майката не е успяла да преживее адекватно и трансформира в позитивна опитност, на практика формират , моделират житейската схема на детето. Да речем че бременната жена има властен мъж, който я потиска всячески. Тя иска да се изрази, да се защити вербално, но мъжът и най-брутално я спира чрез страха, с който я манипулира. Подобна ситуация която би могла да е причина за възникване на заекване в детето може да имаме на работното място на жената или в ситуация в автобуса или на пазара и т.н. Тя иска да каже нещо, да се защити, да обясни какво чувства, но страхът и от началника и или от мъжа и или от наглата продавачка я блокира и тя замълчава с цената на огромно вътрешно вълнение и потиснатост. Между другото, забелязали ли сте, че точно когато трябва да се защитите, да се изразите ясно и добре пред някой, който ви напада вербално, тогава говорните блокове са най-дълбоки и тежки? Друга причина за възникване на предразположеност за заекване в дадено семейство може да бъде добре пазената тайна. Тайна която с цената на каквито и да е усилия не трябва да бъде изказвана. Тайна свързана със събитие, породило силен страх, срам и психична травма. Често това е изнасилване или изневяра, а ако го преживява мъж – побой или унижение. Тайната представлява вътрешен подтик, който се стреми да бъде изразен, изказан, но моралът и обществените норми цензурира този импулс и го изтласква дълбоко в подсъзнанието. От тази позиция обаче изтласканият импулс не само че не бива неутрализиран, но се проявява много по-жестоко във вид на болестни симптоми – в самия човек или в близките му. В близките, защото членовете на едно семейство са свързани не само с генетичния си фонд, но и с невидими, но твърде здрави и реални психо-енергетични нишки, по които постоянно тече информация. Така преживяното от един от членовете на семейството се отразява на всички останали, дори да са зад девет земи в десета. Споменах ролята на майката за бъдещия успех или неудача на детето защото тази връзка: майка –дете е изключително силен ярък пример за предаването на психичните състояния, преживявания и стресове от един индивид на друг, но в тази схема влиза и бащата на бъдещото дете, както и всички близки родственици, приятели и неприятели(За справка по въпроса – книгите на руския лечител Сергей Лазарев). Възможно е преживяната травма, която се явява причина за бъдещото заекване, да се прояви директно в преживелия я, възможно е той да съумее да запази здравето си, без обаче да е разрешил проблема и нейните последствия да се проявят в поколението на преживелият травмата или дори тези последствия постепенно да зреят в продължение на няколко поколения и да се проявяват все по-явно във всяко следващо. В първия случай човекът който не е успял да трансформира успешно психичния шок, ще започне да заеква известно време след този шок. Това обаче се случва рядко, защото веднъж изградена, речевата функция функционира що годе стабилно. Тогава проблемът бива предаден в следващите поколения. Най-лесно и директно това предаване става в случая на бременна майка – дете, защото бременността е възлово и уязвимо състояние от ключово значение за човешкото развитие. Зад физическите проявления винаги стои психична причина. В конкретния случай на пишещия тези редове, предаването на проблема със заекването започва преди четири поколения. По времето когато североизточна България е била част от Румъния някой от семейството е преживял силна травма свързана с речевата способност – тоест човекът, ако е бил мъж, отчаяно е искал да се защити вербално, но е бил унижен, предаден, наранен физически и емоционално, с него е било злоупотребено. Или в случай на жена най-вероятно е имало изнасилване, силен срам и страх. Това са само предположения, защото никой от рода не знае точно подробностите. Нали все пак става дума за тайна – а тя не се разкрива лесно, дори и на най-близките. За сметка на това обаче нейните последствия, резултатите от преживения психичен шок, са явни. Бабата в това семейство има съвсем лека форма на заекване, която се изразява в леки запъвания и напрегнатост по време на говор, нейната дъщеря, тоест майката на пишещия, вече има тежко заекване, а той самият, още по-силно и тежко. На нивото на линията от родословното дърво където е бабата, заекващият е само един – само тя. На следващата линия имаме две заекващи жени – майка и леля. В четвъртото поколение след породената причина вече имаме около десет заекващи – аз самия и много от моите първи и втори братовчеди – мъже. Забелязано е че най-силно проблемът се предава от жените на техните синове, както отбелязахме, по време на бременността. А и след това, по подражание, тъй като най-вече майката е тази която възпитава детето и общува регулярно с него. Познавам обаче семейства в които предаването върви по мъжка линия. Нали все пак генетичният материал се разпределя поравно от двата родителя. Възможно е в рода ви да няма друг заекващ и вие да сте единственият и първият случай. Можете да бъдете сигурни обаче че предпоставките за проблема ви са заложени във вас от родителите или от прародителите ви. Ако имаме сто деца поставени в стресова ситуация и от тях развиват заекване само две, това са децата които имат предразположеност именно към такъв тип проблем. Това че причините за възникване на заекването лежат в предците на заекващия не трябва да го кара стоварва цялата вина върху им и да ги обвинява за проблемите си. Всеки получава точно каквото заслужава и ако даден човек е роден именно в семейство което предпоставя развитието в него на заекване, това не е случайно и точно това заекване трябва да бъде инструментът за развитие на човека. Заекването ни е дадено за да ни научи на търпение, приемане на себе си и другите, да смекчи критичността и самокритичността ни. Заекващият с времето се превръща в изключително издръжлив психически човек и в ситуации в които друг би рухнал, той ще се справи с психичното напрежение и стреса, поради простата причина че заекването му го е държало в постоянен стрес и напрежение през целия му живот. Така че, трябва да благодарим на родителите си че имаме възможността да живеем и да се учим на тежки уроци, които ни дават много повече от приятното съществуване на дърдоркото. И, още веднъж ще повторя, най-дълбоката причина за заекването не е в семействата ни, а в нас самите. Настоящето ни семейство просто служи като най-добра основа за отработване на създадените от самите нас причини, отговорност за които носим единствено ние.
Някой може да каже: „Е, добре, но какво ме ползва мен това че знам какво са правили и преживявали родителите ми, бабите и дядовците ми? Аз съм си аз – какво общо имам с тях?” Истината е че ако човек си направи труда да състави генеалогичното си дърво и да се запознае с характерите, професиите, живота на своите предци, ще открие нещо изключително интересно. Ще открие че той самият представлява продукт от техните стремежи, емоции, мисловни нагласи и физически характеристики. Много интересно е да се установи как човек несъзнателно следва моделите на поведение и мислене унаследен от дедите му. Изследването на родословното ни дърво е метод чрез който можем да разберем самите себе си, собствените си импулси, съзнание и заложби. Това е психоаналитичен метод използван от всички добри психолози, психиатри и лекари. Чрез този метод човек може да стигне до причината на проблемните симптоми, които го измъчват. Когато е намерена причината на проблема, той е наполовина разрешен. Да се намери причината на проблема означава не само интелектуално търсене и размишление, но по-скоро ОСЪЗНАВАНЕ. Осъзнаване на този проблем, стигане до корена му, който е дълбоко забит в подсъзнанието. Това осъзнаване е придружено с емоционално съпреживяване, което изважда на светлината на съзнанието несъзнаваните дотогава деструктивни причини. Втората половина от процеса на промяна е трансформация на вече осъзнатите импулси и процеси в желаната от нас посока.
Какво става в съзнанието на един заекващ? Ето – той иска да каже нещо – да се изяви, да разкаже случка в компанията си, да блесне с интересна забележка казана на място, с подходяща интонация, темпо на говор и дикция поднесен виц или шега, да обори опонента си в службата си, да овладее техника на говора, благодарение на която да съумява да „влезе под кожата” на бизнес партньорите или клиентите си, да бъде способен да води поверените му хора и да се справя с професионалните си задачи, за което се изисква високо ниво на владеене на ума и речта му. Изследванията показват че заекващите обикновено са с по-висок коефициент на интелигентност от средно статистическия, което обаче работи срещу тях, защото ги кара още по-болезнено да преживяват и приемат недостатъка си. Каква е директната непосредствена причина която кара заекващият да заеква? СТРАХЪТ! Спазмите и блокиранията на речта се предизвикват от един дълбоко заложен в заекващите говорен страх. Есенцията на говорните запъвания, това което стои зад външната проява във вид на думи, е страхът. Един твърде специфичен страх, предаден ни по наследство от едно – три поколения преди нас. А ако ние сме първите в рода си заекващи, имаме две възможности: или предпоставките за това са ни предадени от родителите ни, тоест от първа линия в родословното дърво преди нас, или травмиращо събитие в собствения ни живот го е отключило. В последния случай все пак можем да допуснем че има известна предразположеност към възникването на точно такъв тип проблем, което отново предполага генеалогична наследственост. В последните два случая все пак коренът на говорния дефицит е много по-плитък и съответно отстраняването му по-лесно. И така – осъзнали сме причината за заекването си – негово величество страхът! Изследвали сме родословното си дърво, разучили сме дали в него присъстват други заекващи или не, като по този начин сме си направили извод за дълбочината на проблема си. Оттук нататък следва да осъзнаем този страх, да се потопим в него с ясно съзнание, да съумеем да го погледнем право в очите и да променим тактиката си спрямо него. Обикновено ние се стремим да потиснем страха, да го отречем, да не му обръщаме внимание, да се престорим че сме по-силни от него, че сме смелчаци, които могат да си позволят да бъдат над него и са недосегаеми за него. Дали сме такива обаче? И дали това въобще е правилният подход към страха? Чувството на страх е дълбоко имплантирано във всеки човек по простата причина че това, което наричаме човек е само надстройка на животното в нас. Животинските структури на мозъка ни, макар че процентно заемат по-малко пространство в черепната ни кутия, са изключително доминиращи в поведението на човека. Нагоните за секс, глад и задоволяването му, териториалните инстинкти за усвояване и налагане на територия, нагонът към оцеляване на всяка цена, ревността, завистта, алчността, егоизмът, преследването на удоволствия от всякакъв род, една голяма част от социално-икономическите ни структури и взаимоотношения се дължат на прякото ръководство на тези стари мозъчни структури. Единственото което ни отличава от по-малките ни братя животните е логическото и абстрактно мислене, способността ни за безкористна Любов, радост и чувство за красота и стремеж към знание и развитие. Последните обаче в повечето индивиди или напълно липсват, или са поставени в сянката на животинските импулси, които в комбинация с конкретното логическо мислене и животинска себичност сформират едно същество, което надали може справедливо да бъде наречено Сапиенс, тоест разумно.
И така – ние заекваме – страхът парализира усилията на волята ни, блокира речта ни, кара коленете ни да се подкосяват, студена пот да избива на челата ни, дишането и диафрагмите ни се сгърчват сякаш над нас е прилагано физическо насилие(което може и да е първопричина за възникването на проблема едно-три поколения преди нас). Мисълта ни се губи в конвулсиите на усилията ни да кажем конкретното изречение или дори дума. Накратко, силата на страха е такава, че превишава силата на съзнателното ни същество и го репресира болезнено. Някой може да каже: „Мен не ме е страх, съвсем спокоен съм, но въпреки това и дума не мога да кажа! Дори и когато говоря с най-близките си приятели заеквам силно!” На това аз ще отговоря така. Сигурен ли си че наистина си спокоен. Може би приятелските отношения с тези хора кара една повърхностна част от съществото ти да е спокойна, но целият дълбоко заложен страх само да чака момент да се прояви и да покаже суровите си пипала, с които да те „хване за гушата”. Ако в дадени моменти на спокойствие човек заеква въпреки липсата на страх в него, това се дължи на праксиса, навика сформиран в него през дългите години подчиняване на страха. Но веднага щом човек се почувства застрашен, дори и сред приятели, а още повече на работното си място, на публични изяви и т.н., страхът се появява на сцената в една от своите разновидности – като чувство за вина, срам, тревога и притеснение, ниско самочувствие, депресия и прочее. Обикновено заекващият се предава и старателно избягва всяка ситуация свързана с говорене, като оставя заекването буквално да ръководи живота му. В училище не взема участие, никога не вдига ръка за отговор на въпрос, който много често знае, при изпит смотолевя нещо, като оставя впечатление в преподавателя че не знае урока си(а най-често го знае по-добре от останалите). В пубертета мечтае за момичето на своите мечти, но страхът, същият този говорен страх го принуждава да стои настрана от мечтаното присъствие. Ниските резултати в училище много често принуждават заекващия да учи в университет и специалност много далеч от тези които действително желае. По-нататък, в следствие от вече натрупаните причини, както и на същия този говорен страх, работи професия, която не отговаря на умствения му капацитет и на сърдечните му импулси. Демонът на заекването преследва такъв човек до смъртта му…
Във втория случай заекващият е по-силен психически и активно се противопоставя на страха, бори се с него и въпреки него успява да напредва в социалното и професионалното поприще. Този втори етап е необходим и въпреки че заекването продължава да съществува и възпрепятства притежаващия го, създава в него един силен вътрешен център – център на самоувереност, решителност, воля, известно спокойствие и самоприемане, все още придружавани от самобичуване и срам, от противопоставяне на съществуващата реална ситуация с желаната чиста и гладка реч, лееща се свободно, силно и естествено, без никакво притеснение и страх.
В третия случай заекващият вече е преминал през предишните два периода – имал е известен повече или по-малко продължителен период в който се е предавал пред силата на страха и отчаянието от неумолимостта на безмилостния контрол на заекването си. След време е събрал сили и смелост и е започнал да търси начини да се бори с проблема – евентуално е потърсил логопедична помощ, започнал е по-малко да крие недостатъка си и да говори повече – въпреки заекването си. Ако заекващият продължи да се стреми към развитие и да се опитва да намери начин да намали въздействието на проблема върху себе си, след период на самонаблюдение и анализ с или без помощта на психоаналитик, той стига до корена на речевите блокове, на лицевите мимики, мускулни и дихателни спазми, предизвикани от заекването. А той е Страхът – един панически страх, дори ужас, който заекващият възпроизвежда всеки път когато трябва да говори. На изток има мъдрост която гласи че всеки страх се корени в страха от смъртта. И наистина – ако заекващият се осмели да се вгледа в себе си непредубедено по време на заекване и осъзнато да наблюдава и преживее психо-емоционалното си и физическо състояние, той с учудване ще осъзнае следното. Физическата му реакция, емоционалният шок и менталният срив който преживява удивително наподобяват преживяванията на човек подложен на физическа опасност, особено на душене. Опитайте се да се хванете за гърлото, направете го колкото се може по-живо, като в реална ситуация, представете си образно нападателят, преживейте страха от атаката му и шока в този момент и ще видите че по време на заекване практически повтаряте такава ситуация. Разбира се, на практика причината заложена някъде в рода преди вас може да бъде просто вербална заплаха, която е блокирала правото ви на свободна реч и изказ или пазена ужасна тайна… Това няма голямо значение, защото мозъкът ни възприема социалните опасности с такава сила, както и физическите. Центровете на страха, разположени в малкия и продълговатия мозък третират всяка опасност като заплаха за оцеляването.
И така, осъзнали сме корена на проблема си. Добрата новина е че дотук сме решили 50% от проблема. За да стигнем дотук вероятно са ни били нужни година или две борба и решителност, отчаяно търсене на решение, което можем да намерим единствено ние самите, защото съвременната наука не разполага с такова. Съвременната класическа логопедия – поне такава каквато се преподава в България се фокусира в симптомите на проблема, без да се интересува от причините и дълбочинните нива в съзнанието ни, отговорни за съществуването му. Всяка болест по принцип и в нашия конкретен случай заекването, може да бъде сравнена с айсберг, който показва една малка видима част над повърхността на океана(съзнанието), а под повърхността (в подсъзнанието) се крие огромна маса, която представлява ядрото на показващите се над повърхността симптоми. Логопедията предлага елементарни дихателни похвати, срички, забавен говор с леко разтягане на ударената гласна – всички тези похвати са чудесни и имат своето място. Ако обаче възрастен заекващ със силна генна предразположеност разчита единствено на тях, резултатът ще е нищожен! Такъв подход може да има реална стойност единствено при деца и то при положение че заекването им не се дължи на генна обремененост. Дори и в присъствието на логотерапевта да се наблюдава подобрение, веднага щом заекващият се окаже в реална ситуация извън доброжелателния контрол на волята на терапевта, заекването ще се върне с предишната си сила! Заекването е 90% психологичен проблем и едва 10% речеви!
Как да подходим оттук нататък? Осъзнаваме сривовете в речта, кратката загуба на нишката на мисълта, физическите спазми причинени от говорния страх. По време на втория етап на борба описан по-горе сме успели да изградим едно стабилно ядро на самосъзнание, което да застане встрани от проблема и да наблюдава ставащото с безпристрастна критичност. Сега вече започва истинската работа. Уморен от борбата, търсещият подобрение в речта си разбира че колкото повече се противопоставя на говорните спазми, колкото повече се бори против проблема и не успява да приеме себе си такъв какъвто е, толкова повече силата на същите тези блокове се проявява. Тоест, въпреки че сме тръгнали в правилна посока и смело сме решили да подобрим ситуацията, силата на заекването ни се оказва право пропорционална на степента на борбата ни против него. Както и при всички неврози, така и при логоневрозата(латинското наименование на неврозата заекване), причина за възникването и поддържането и се явяват изтласкани цензурирани, неприемани от съзнанието (азът) ни неразрешени проблеми. В случая на конкретната разглеждана невроза, човекът не приема травмиращия го страх, срам, ужас, смущение, притеснение, предизвикани от психологическа травма, изтласква тези катексиси в несъзнаваното (или То/Фройд/), откъдето те впоследствие се проявяват във вид на симптоми в самия него или в поколението му, както обяснихме по-горе. Когато дете получи наследствена предразположеност за заекване по такъв начин, всяка стресова ситуация, която при други деца ще бъде лесно преодоляна, ще отключи в него логоневроза. Детето, а по-късно възрастният заекващ повтарят механизма на неприемане на заекването си, срамът, страхът, вината че са различни ги карат да изтласкат проблема в подсъзнанието си, откъдето той с още по-голяма сила се проявява в усилени симптоми(заекване). И така до безкрай – това е порочен кръг който може да бъде разкъсан единствено с осъзнаване и самоприемане. Когато заекващият осъзнае механизма на ставащото, той разбира, или по-скоро чувства че продължаването на битката със заекването му единствено спомага за неговото подхранване. Оттук нататък единствената и най-важна задача на заекващият по отношение на логоневрозата му е самоприемане. Самоприемане и самохаресване. Харесване на себе си такъв какъвто е! С цялото заекване, колкото и силно и да е. Самохаресване! Това е ключова дума. Едно емоционално самообикване, прекъсване на самообвинението и самобичуването и превръщането им в любов към самия себе си, пълно приемане на ставащото, радост от факта че заекването съществува и толкова години го е учило на такива безценни уроци и е калило характера и волята му, оформило е от него силна и волева личност, пълна с тежък ценен опит, преминала през безброй вътрешни трудности, непознати за лекия безгрижен и приятен живот на човек притежаващ обикновена реч! ХАРЕСВАНЕ, харесване на себе си такъв какъвто е – това е шперцът към вратата на бъдещето на болния от заекване човек. Когато заекващият спре борбата, която е била нужна на втория етап от справянето му със проблема, в него постепенно се установява вътрешен мир, спокойствие и радост. Радост от света и нещата, от общуването и присъствието му в живота – една радост, която един притежаващ тежко наследствено заложено заекване отдавна е забравил докато се е намирал в първата фаза на предаване, която е започнал да долавя във втория етап на борба и която си е възвърнал в етап на приемане и харесване. Третата фаза по пътя на справяне със заекването може да се нарече още ТРАНСФОРМАЦИЯ! Ето как нагледно изглежда това: по време на говорене човек заеква. Следвайки схемата на навика, в него възниква чувство на срам, страх от ставащото, вина, желание да избяга от ситуацията и замълчи. Вместо да се бори с тези чувства или да им се подчини замълчавайки и бягайки от речеви ситуации, човек спокойно ги приема и продължава да говори – дори и да заеква силно, като се старае да превърне страха в спокойна радост. Именно да го превърне, да го трансформира, да прихване енергията му и я впрегне в ново чувство създадено съзнателно от него самия – приемане на ставащото. Степента на намаляване на заекването зависи от степента на успеха в тази трансформация! Началото както винаги е най-трудно. Заекването е силно, а навикът на превръщане на страха в радост и харесване тепърва се установява. Но това е начинът! Това е единственият механизъм който може да разкъса порочния кръг на проблема и постепенно да го накара да намалее и се стопи до нула. Този процес отнема време. Самоприемането, самохаресването е слънцето, което разтапя айсберга на речевата невроза и води до трансформирането му в нормална здрава психика и реч! Има един неписан но добре познат на мъдрите закон че околните ни приемат по начиная по който ние самите приемаме себе си… По моя преценка, както и при предните етапи, съзнателната вътрешна работа може да отнеме няколко месеца или година. Но какво е една година в сравнение с годините на подчинение под железните лапи на страха?
Един реален напредък по трансформацията на страха от говорене(причината за съществуването на заекването) и съответно на самите речеви блокове може да бъде постигнат при съзнателен преднамерен стремеж към речеви изяви, тоест на волево провокиране на страха, което води до ускореното му осъзнаване, изваждане на светлината на съзнанието(азът) от сенчестата страна на подсъзнанието(несъзнаваното, То). Такава съзнателна провокация обаче е един по-екстремен „спорт” за любителите на силни усещания и заекващият сам може да определи степента на страх(стрес, натоварване), които може да понесе и трансформира в самоприемане и радост! Целият процес от втора степен на справяне (нивото на борбата) и до края се съпровожда с ортодоксалната логопедична работа, тоест стремеж към осъзнаване и контрол над мскулните и дихателни спазми, лицевата експресия и речевия процес. Психоаналитичният и психотрансформационен подход не отричат класическия логопедичен метод, но двата подхода взаимно се допълват и подпомагат ефективността си!
Къде е мястото и ролята на психичната сила в процеса на осъзнаването на причината, борбата и трансформирането на логоневрозата? Освен в началния етап на пълно предаване и подчиненост на заекването, психичната енергия е решаваща в хода на терапията! Когато заекващият най-сетне събере сили да осъзнае окаяното си положение и съзре състоянието в което се намира, на него му трябва смелост за да се изправи против силата на страха си. Смел може да бъде само силният. В процеса на натрупване на психична сила, която обуславя степента на смелост на търсещия изход от ситуацията, се увеличава борбеността и активното противопоставяне срещу контрола на говорния страх над живота на притежаващия логоневроза индивид. Психичната сила е тази която движи човека и предопределя съдбата му. Силата на индивида предопределя успеха му във всяка житейска област – социална, професионална, комуникативна… Нивото на жизнена енергия на човека определя степента му на магнетичност, силата която го определя като овца от човешкото стадо или като лидер на слепите маси. Психична сила е нужна за борбата с проблема, но още по-голяма сила е нужна за самоприемането, самохаресването и съзнателното превръщане, трансформиране на негативните чувства в позитивни. В случай на загуба на психична енергия по време на самостоятелната или провеждана под контрола на специалист терапия, следва неминуемо връщане към по-ранните етапи от работата по решаване на проблема – връщане пропорционално на количеството загуба на сила. Това връщане може да стигне дотам че човек да се озове в първоначалния стадий на пълна подчиненост на проблема. Разбира се, това ще бъде само временно, защото когато веднъж имаме осъществен напредък, при възвръщането на силата човек ще се върне до достигнатото вече положение на осъзнаване и справяне със заекването.
Психичната сила е тази която определя наличието на сила на характера, воля, решителност, готовност за риск и умение за „смилане” на стресови ситуации, тя е която движи амбицията, стремежа към напредък, знание и постижения. Психичната енергия е основа на радостта от живота. Невъзможно е да се справим с какъвто и да било проблем при слаба и нестабилна психична енергия. Всички видни личности в човешкото общество, всички водачи и победители в играта на живота са носители на силна психична енергия.
Какви са факторите които спомагат за сформирането на устойчива силна психична енергия, която да бъде проявена като волева сила и решителност в процеса на лечение на заекването? В комплексната структура на човешкото същество има три фактора, които предопределят психичната сила: мисли, чувства и постъпки. Ще започна разяснението си от нивото на постъпките. Важен лост при поддържането на високо ниво на психична енергия е правилното отношение към секса, което важи с пълна сила за мъжката половина от човечеството. Тъй като заекващите са предимно мъже, познаването на половата си функция и подходящата и употреба е от решаващо значение за желаещият да се освободи от логоневрозата мъж. Сексът е естествен взаимообмен, но злоупотребата с него с течение на времето води до цялостен срив на психичната сила на мъжа. Накратко, древните науки за развитието на психичната сила и човешкото съзнание твърдят че мъжът трябва да отделя семенната си субстанция по-умерено, което му позволява да поддържа едно по-високо равнище на физическо и ментално здраве и психична енергия. Това по никакъв начин не ограничава честотата на половите актове и радостта от тях – по-скоро обратното. Системите които поддържат това становище са индийската и тибетската Тантра, както и китайската Дао йога. Хилядолетията личен опит на практикуващите тези системи са доказали правотата им. Горещо препоръчвам на интересуващите се книгите на Мантак Чиа, които са издадени на български език. Друг немаловажен фактор в поддържането на добро енергийно равнище е вегетарианският режим на хранене, който освен моралните причини за съществуването си води и до подобряване на физическото здраве и психофизическата издръжливост.
На емоционален план основна причина за загубата на психична сила са негативните емоции: страх, срам, притеснителност, плахост, вина, гняв, омраза, похот, алчност, ревност, себичност, песимизъм, депресия … Като знаем че страхът в неговите разновидности е доминираща сила и причина за наличието на заекването, можем да си представим каква огромна част от психичната сила на заекващия е постоянно ангажирана за подхранване на това чувство. Решението на проблема е осъзнаването на присъствието на тези отрицателни чувства и цялостната им трансформация в положителни по гореописаната методика за работа със страха. Не борба, но приемане и трансформиране.
На ментален план основна причина за ограничаване и блокиране на психичната енергия се явяват тесните ограничени мисли и концепции, идеите съобразяващи се с малкото съзнание на човешкото стадо. Човек трябва да има смелостта да бъде свободен мислител разчупващ оковите на човешкия консерватизъм, който свободно може да извиси новаторската си мисъл над прашните сиви идеи на тълпата.


В заключение искам да кажа че пишещият тези редове е само скромен търсещ свобода от гнета на страха, който стои в основата на говорната му специфика и процесът на освобождаване от този гнет у него е в развитие. Моля да му бъде простено невежеството и липсата на по-богат опит в осъществяването на мечтаната от всеки заекващ цел: спокойно и силно сърце и ясен свободен изказ!


Бъдете здрави: Орлин Баев, 12. 04. 2006 год. , София, България

CREATIVITY

Essay written for the course of Margaret Boden: “Creativity” during the “Summer school of cognitive science”, Sofia, Bulgaria, 2008.

Evaluation by Margaret Boden: B+

Creativity

English is extremely rich language. It is perfect for technical descriptions, cognitive and computer sciences. Though, as regards art, poetry, creativity, it is the least appropriate language. In these domains French or Slavic languages have far better expressive means.

I was thinking which English word should be used for the Slavic word “Tvorchestvo”: creative work, art work … Well, fine, but they are expressing attributes of the word “tvorchestvo”, but not the word itself. They are beating around the bush. So, further on, for the sake of brevity I will use the word creativity.

What creativity is? Do we need it? Why? What happens when our creativity dries out? Could creativity be stimulated and learned? Is the creativity conscious, explicit process or it is subconscious, implicit process? Is it driven by the logic only? Which are the ingredients of the creative act?

I will try to answer to these questions below.

According to my own experience, perfectly matching to the conclusions of the integral psychology, the creativity has at least three main levels of expression in the human being.

Libido

Libido is psychological construct, meaning mental energy/ motivational force. Being a biological organism, man needs energy for each and every cognitive, affective or behavioral act. Having strong libido means having youth, strength, joy and health. Lacking it leads to aging, disease, sorrow and death.

Libido is connected intimately to sexuality and its direct expression is the sexual drive. But its manifestations go far beyond that point and encompass the emotional and cognitive life of the individual. I dare to say that libido is the fundamental propelling creativity mechanism.

The libido is a psychic energy that literally breathes life in the creativity. It is natural drive that is a synonym to the creativity. The libido is creative energy that is known subjectively as propelling to creativity impulse. Of course, the libido is only basic energy, raw creative impulse that needs one developed affective - cognitive apparatus in order to be expressed intrapersonally, socially and culturally.

Emotions. The creativity as an emotional intelligence.

The second "bus stop" of the creativity within us are the emotions. As was said, if they are saturated quantativately with enough libido, they inevitably begin to search way for expression of their activity in kind of verbal, social or subjective creativity. In dependence from the emotional intelligence or its lack, the emotions can be manifested in harsh type as anger, fear, of striving for pleasure or in sublimed form as a harmonic creativity, tranquil joy and self - confidence. The emotional intelligence is extremely interesting and important subject, but I have been talking on it in other essays already.The human cognition looks like a small sea boat in a gigantic ocean from libido and emotions. The libido is context for the emotions and they are context to the cognition. Expressed in the tongue of neuropsychology it means that the old brain structures of the brain stem (libido) and limbic system (emotions) are inseparable part of the human's cognitive apparatus and their actions and functions have enormous engagement in all cognitive processes as their background.

Creativity on a cognitive level

What creativity is? In my opinion "Creativity is producing of something new, surprising, beautiful and applicable!". New, because the creative man by definition is able to overshoot the existing social, cultural, affective and cognitive frameworks and limits. The newness can be historical and psychological. We have historical newness when the discovered thing is present for the first time in historical plan. We have psychological creativity when the new thing is new for the discoverer only. Surprising, because the product must be not only new, but principally different from the existing so far . Beautiful, for it even to be new, surprising and applicable, the lack of beauty stultifies existing of the product. The beauty is a harmonic combination between the details and when lacking, the creation of emotional, cognitive, mechanical, belletristic and scientific monsters entails only graduate degeneration of the artist and the people in touch with his creations. The creation as well has to be applicable; otherwise the lack of concretization in practical aspects leads to the building of sand castles.

The creativity is the highest extent of the human cognition and demands the entire cognitive faculties capacity. The artist parallelly considers the observed issue logically with his left brain hemisphere, in spatial pattern in images (the right brain hemisphere), but parallely within him goes implicit unconscious process of analogous thinking. The last mentioned process, propelled by the libido - affective impulses, can be named intuition, motivation or inspiration.

My personal modest creative experience says that the creative process flows properly when the following ingredients are present:

- Sufficient quantity of libido that can be channeled in creative process.

- Emotional intelligence, ability for proper guiding (not suppressing) our emotional life, so to be kept state of serenity, optimism and tranquil joy.

- Knowledge - In order qualitative creative process to be performed, good knowledge in the field of the concrete creative attempts is needed.

- Outranging the accessed facts, conclusions, rules, norms. Bold penetration in the waters of free thinking (logical, step by step and spatial, whole encompassing thinking), intuition (as described above) and inspiration. This is the decisive ingredient in the process, whereas the previous were only background, context conditions. Anyway, we have to know that the context is as important as the central process itself.

Levels of Creativity

According to Margaret Boden three levels of creativeness exist: combinational, explorative and transformational.

1) Combinational creativity

Combinational creativity requires as much informational data base as possible, so one can combine the different possibilities into creative way and choose among them the most original ones. Combinational creativity is the first, the most common and mundane level of the creative process.

2) Explorative creativity

If we compare metaphorically combinational creativity with plain, the exploratory creativity would be a mountain. It requires the cognitive processes to overcome the boundaries of the settled rules and to go on different platform.

3) Transformational creativity

Transformational creativity requires different dimension into the ordinary process. One example: if we have six sticks given and the task is four triangles to be created by them, after a some time of creative cognitive process, the cognition overpasses the limitations of the two dimensional thinking and goes in the three dimensional space – we build three sided pyramid. If the explorative creativity is a mountain, then in the case of the transformational one we have reached the peak of the mountain and we have went further – flying!

Computers and creativity

Computers have already more than 50 years of development. The attempts of the cognitive and computer scientists in the domain of AI already begin to approximate in some extent the human intelligence.

For the contemporary intelligent computational systems at least the first two levels of the creative act are possible: the combinational and explorative creativity. The computer program based on artificial neural networks can produce innumerable combinations. The painting program AARON can successfully imitate the great painters and draw in new exploratory styles of paintings. The musical program EMMY plays music successfully in the styles of the best composers and creates its own peaces of musical art. The cognitive models for analogy, deduction and induction perform tasks unthinkable 20 years ago.

So, is the creativity solely human hallmark or it is feasible from the AI as well? The answer is: yes, the computers can be creative and they will become even more creative in the forthcoming years.

As a bottom line of this short essay I would like to say that the creativity could be viewed as the purpose of the human life!

Bibliography:

1. Anderson J. R. (1995). Cognitive psychology and its implications. New York: W. H. Freeman and Company
2. Gilhooly, K. (1988). Thinking: Directed, Undirected, Creative. London: Academic Press
3. Margaret Boden – lectures and presentations

Orlin Baev, cognitive psychologist, cognitive behavioral psychotherapist

Sofia, Bulgaria

Context Dependent Memory

ENVIRONMENTAL CONTEXT DEPENDENT MEMORY

“One of the most commonly noted examples of such dramatic long-term reinstatement effects is the flood of memories one experiences when returning to a former residence after a long absence.”

Examples of environmental context (EC)-dependent memory: One comes back home to his native town or goes back to the university he has spent five years and suddenly torrent of memories overwhelm him. These memories are sharp, clear, emotionally saturated and vivid - they are contextually evoked.

Another context memory interference is when one fails to recognize some familiar person, when meets him at a different place. For example, one may greet the door keeper in front of his office building twice a day. But if this same person meets this door keeper out of the habitual context, for example, in the city mall, he will probably not recognize him.

Another short term memory context dependence is observed in the daily situation when in the daily fuss we forget why we are heading somewhere – when we comeback to the place where we took the decision to head for somewhere and do something, we immediately recollect our decision.

Vacations and environmental and context memory – the reason why people desire vacation far of the usual environment is to change the memorized context.

EXPERIMENTAL STUDIES

“The laboratory studies of physical reinstatement effects demonstrate that although EC reinstatement has been found to aid memory in a variety of studies by numerous investigators, reported failures

to find EC effects are also numerous. Considering the likelihood that many failures to find an EC effect have not been reported, the unpredictability of the effect appears to be one of the most important considerations of EC-dependent memory.”

Encoding environmental context

“In fact, Eich (1985) and Baddeley (1982) have independently proposed that EC-dependent memory may occur only when contextual and target information are integrated in memory.”

Context interferes in the remembering when during the memorizing it is integrated (consciously or not) with the memorized objects.

Environmental Imagery

“That is, subjects can image a previously experienced EC and use the internally generated image as a memory cue even if that EC is not physically present.”

This is useful technique for recall of events and recognizing people and objects. Our memory works always in context, I tis the natural way of memorizing and thus it is the best way for recall the desired situation or objects.

Classroom studies

The results of these studies are contradictory: some experiments prove environment dependent memory, some disclaim it. The hypothesis in such researches is that the children would have higher test scores if perform the test in their habitual class room conditions and if test is hold at another place, experimenters hypothesize worse results. However, different researches have opposite results…

Environmental context as an organizational cue

“Another commonly found EC-dependent memory effect is the reduction of interference which occurs when different lists of learning materials are presented in different ECs (Table 2.4). The results of such studies are quite consistent, showing reduced proactive interference (Dallett and Wilcox, 1968; Coggins and Kanak, 1985) and retroactive interference (Bilodeau and Schlosberg, 1951; Eckert, Kanak and tevens, 1984; Greenspoon and Ranyard, 1957; Coggins and Kanak, 1985; Strand, 1970). Such studies indicate that associated EC information can act as an organizational cue, decreasing interference among sets of learned materials with different contextual referents.”

These are very interesting results, stemming (in my opinion) from the induced need of additional efforts exertion and context ignoring in order the given materials to be memorized successfully in the conditions of changing environmental context.

Individual differences in environmental context memory dependency

“A reasonable candidate for such a personality factor is field dependence/independence (e.g. Goodenough, 1976). Field dependence is considered to be one aspect of a more general personality factor defined by

a holistic (field-dependent) vs an analytical (field-independent) orientation to the world. Field-dependent subjects are less able than field-independent ones to avoid contextual influences in making perceptual judgements; that

is, they are more affected by perceptual contexts. It may also be the case that field-dependent subjects are more affected by learning and memory contexts than field-independent subjects. There are some data supportive

of this hypothesis found by Smith and Rothkopf (1984), Smith (1985a), and Kanak and Stevens (1985), who found that field-dependent subjects had more context-dependent memories than field-independent ones.”

Field dependency/independency is extremely interesting psychological construct, comprising every approach and cognitive process of the person. The field (context) dependent person is more sociable, emphatic, intuitive, talkative, socially adaptive and active – but also field (context) dependent, in our case context memory dependent.

The field independent person is as a rule of thumb rational, logic, more critical, distant and cognitively centered. He is also field (context) independent, which in our case stands for environmental context independency.

Another factors for individual differences is the ability to image, spatial memory and visualization and age.

Different context views

Internal vs external context

External is the environmental context. Internal context is the bodily state, the mood state, thinking and emotional processes.

Meaningful vs incidental context

Meaningful context is the context that has something to do with the memorized material – directly or indirectly.

Incidental context is the context incidentally present within the attention during the memorization task. It might be neutral, distracting or supporting memorization.

Orlin Baev, psychologist and psychotherapist