понеделник, 29 юни 2015 г.

Хипнотерапевтични случаи

 Tерапевтични случаи с активно ползване на хипнотерапия

Забележка: по-долу описвам терапевтични случаи, като структурирам представянето в два поддомейна: оценка, формулировка и терапевтична промяна/ реструктуриране. Оценката и формулировката могат да бъдат видени като психотерапевтични аналози на медицинските анамнеза и епикриза, а когнитивното реструктуриране, на терапевтичните интервенции. В статията ползвам термините хипноза и хипнотерапия в две понятийни модалности. В първата, визирам по-класическия подход към хипнозата: „Затвори очи, отпусни се…“, докато във втората, имплицитно дефинирам хипнозата като основна „червена нишка“ в хода на което и да е терапевтично взаимодействие – т.н. разговорна, индиректна и недирективна хипноза. В работата си ползвам и двата вида. Имената, които споменавам в статията, са променени, с цел конфиденциалност. Основната ми терапевтична насоченост в ежедневната ми работа са тревожно – депресивните, соматоформни и афективни разстройства. В долния текст умишлено излагам три различни, по-модерирани като тежест, но по-богати като творчество и артистизъм случаи.

Марния

Оценка и формулировка:

 Току що навършила 18г. Никога не е приемала психофармацевтични медикаменти. Не се е обръщала към колега психиатър, но е ходила неуспешно (с незадоволителни резултати) на психотерапия. В езика на тялото и се наблюдава фина ажитираност, невписваща се в невротични диагнози, но по-скоро в телесен темперамент, свързан с фина чувствителност. Терапевтичната заявка на Марния е трансформиране на повишената и фонова тревожност, както и желанието и за себепознание. Има един сиблинг – брат по-малък от нея с две години. Като дете е ревнувала, когато майчините грижи са се отклонявали от нея към брат и. Съзнава, че и понастоящем е склонна към преувеличена ревност, пречупвана през базисните и вярвания за отхвърляне, непредсказуемост и нараняване, които вижда и търси начини да преработи. Майка и е дистанцирано студена. Взаимоотношенията с баща ѝ и брат ѝ се характеризират с взаимна раздразнителност. Родителите са в постоянен дребнав скандал „откакто се помня“, твърди тя. Марния пренася интернализираните в нея родителски взаимоотношения и интроекти в обектните си социални отношения. Към жените е доста студена и предпочита компанията на момчета и мъже, макар и често да има противоречия с тях. Девствена е. Интелигентността и надхвърля средната с десетки и десетки единици. Характеровото ми сканиране стига до интересни резултати – чрез директни въпроси и наблюдения, както и чрез проследяване на автобиографичната памет. Върху една „подложка“ от домейн разделение и непредсказуемост (по Джефри Йънг) или творческа дълбочина/ шизоидност (Райх, Лоуен, Бернаскони) – върху тази базисна „подложка“ се наблюдава изумително богатство от характерови динамики, сложност на психичните движения, преплетеност която креативно променя формата и структурата си във всеки един съзидателен акт и миг. Имам чувството, че в общуването си с нея съзерцавам един метафоричен характеров кристал, който невероятно пластично, почти до гениалност прелива формата и структурата на кристалната си решетка динамично, като във всяко мигновение създава уникални и неповторими съчетания от когниции, фина прецизност и бързина на логиката, зад която се простира безбрежно небе от съзидателно вдъхновение. Марния е от хората, с които като терапевт за мен е истинска привилегия да общувам. Да следваш такъв ум и креативен потенциал е предизвикателство. Девойката е пробвала да ходи на психотерапия, но по обективната и преценка, колегите не са успявали да следват и разбират мисълта и цветността на душевността и. Споделя това искрено, отвъд невротичните рационализации над евентуални несъзнавани вторични печалби. Марния рисува, пише, смята да продължи висшето си образование извън България в тази посока. Не се вписва в коя да е диагностична рамка на синдром или разстройство. Има стабилна връзка с реалността. Извън чисто биологичната перспектива, в нея сякаш се пресичат два силно наситени с потенциал потоци. От една страна, мощният ѝ творчески потенциал, озадачаващ и разчупващ сивата норма, но при добра свързаност с консенсуса за социална реалност. А не е ли именно такава психичната конституция на всеки талантлив и носещ силно изявен творчески гений човек?! Следването на когнитивния и поток може буквално да бъде пособие по директно проследяване на архетипни метафори и образи от личното ѝ, но и от колективното несъзнавано, до което тя очевидно има свободен достъп. Мисленето и е едновременно абстрактно и серийно, като на ювелирен майстор на мисълта мигновено проникновено, в прецизна детайлност логическо, така и изумително ярко образно и паралелно интуитивно. На фона на такава достойна за възхищение гениалност, присъства и другият когнитивен поток – заложените в хода на възпитанието и израстването и базисни сценарии за нараняване, отхвърляне и непредсказуема несигурност. Марния сама е прочела много от аналитичните, хуманистични и когнитивни автори, както и собствените ми статии. Чете книга за часове, както и ясно, визуално и семантично си спомня наученото. Умее да анализира и синтезира огромни количества информация. От тези рядко посещаващи кабинета на психотерапевта пациенти е, които когато бъдат подпомогнати в разбирането на това защо и какво се случва в тях, дори не питат как да го променят, тъй като сами намират подходящите начини чрез богатството на гения си. Марния балансира естествената си творческа интравертираност с качествена екстравертност в социална среда.

Терапевтична промяна

Когато терапевтът преживява радостта да работи с човек с високо ниво на съзнателност, малките теоретични и приложни терапевтични определения и практики придобиват различно измерение – надхвърлят себе си. Така и хипнозата от техника и червена нишка, ползвана в резултатната психотерапия, в случая се превърна в разширено състояние на съзнанието. Състояние на повишена осъзнатост, при което дали като фон на терапевтичния разговор или в интенционално интравертно водена работа с транс, както в пациентката, така и в мен самия се индуцираше единно поле на променено творческо състояние. При това в случая хипнотерапията винаги бе диалогична. Пациентката умееше да вербализира преживяванията си, да поддържа връзката с мен и околната реалност, докато бе в дълбок транс. Колко типично за дълбокото творческото състояние!

Докато изследвахме автобиографичната и, епизодична и семантично – емоционално наситена дългосрочна памет, тя влизаше в дълбоко трансово състояние, в което детайлно преживяваше и описваше елементи от миналото си. Стигнахме дори до утробата на мама, в което преживяване Марния преживя противоречиви усещания от спокойствие, майчините си страхове, стигащи до нежелание да продължи бременността, депресивността и, честите липси и изневери на баща ѝ и болезнената реакция и страхове от отхвърляне на майка и при тези случвания. В последваща хипнотерапевтична сесия с индуциран дълбок транс, Марния съвсем естествено се пренесе в Бардо, в състоянието отвъд физическите животи. Срещна духовния си водач, сродната си група от резониращи с нея души. Въпреки опита ми да я тласна до по-високи нива, това не и бе разрешено, а посланието на водача и бе, че на този етап това знание е достатъчно за присъствието и в земния живот, докато съзнателния допир до по-висшите сфери и йерархии дори биха попречили, поради контраста между тежестта на земното съществуване и съзнанието там (условно казано „там“, тъй като говорим за състояние на съзнанието). 

Марния получи потвърждение за насоката си в областта на изкуството и уверение, че много творчески капацитет очаква да се прояви през нея. Лекотата, с която проникваше в дълбок транс, при запазена съзнателност за физическата реалност, бе поразителна. В този по-фин свят, тя виждаше поредицата от физическите животи, през които бе минала. Някои по-смътно, други по-ярко и открито. Бе и позволено да преживее основните събития, тоналност и опитности от предното си земно съществуване, напреженията и кармичните взаимовръзки, които понастоящем имаше да преработва с близките си (не ми е разрешено да опиша по-подробно). Тези и преживявания и дадоха една висока и цялостна гледна точка на смислена неслучайност на всяко от житейските ѝ събития сега, както и на характеровите ѝ вярвания и страхове, които вече метаморфозираше в мъдрост.

Иска ми се да поясня. Заложбите на човека, потърсил психотерапия, могат да бъдат видени изцяло в настоящето, по характеровите му наличности и психични движения сега. Когато обаче експлицираните характерови убеждения бъдат проследени до възпитателните родителски модели и автобиографични преживявания, контекстът на разбиране става по-цялостен. Регресията в минал живот, както и свръхсъзнателните преживявания във финия свят, разширяват този познавателно – смислов контекст и насищат терапевтичния процес с мъдрата сила на една особена и любяща светлина – виделината на познанието на Себе си като вечна Същност. С помощта на такова себепознание стандартните терапевтични техники, когнитивно поведенчески, нлп и хипнотични прийоми, психотелесни опити и ролеви игри, стават истински резултатни.

С помощта на когнитивна работа с вътрешния диалог и проследяване на автоматизираните когниции до източника им, базисните характерови вярвания, дали в пряка работа с транс или в процеса на разговорно воден и емпатийно наситен взаимообмен, Марния започна да дезавтоматизира възприятието и реакциите си, промени отношението си към близките си, прости, превърна го в благодарно и смислено доверие. Довери се преди всичко на Себе си, на смисъла на пребиваването си в земното училище и на призванието, напиращо през нея с огромен дебит. Последните от общо 12-тте сесии приключихме с нлп и хипнотична работа с транс, целяща затвърждаване на самоувереността и. Тревожността се превърна в тласкащата и мотивираща я сила на потенциала и!

Петър

Оценка и формулировка:

Петър е джентълмен в късните тридесет години. Притежава международен многомилионен бизнес. Ходил е с години на психоанализа, научил е много за себе си, научил се е да проследява и осъзнава умствените си движения. Както сам казва обаче: "Седем години анализа - разбирам доста неща, но съм си същия!...". Заявката му е работа с хипноза върху вътрешните му противоречия. Преработен до позитивните му потенциали шизоиден характер, с богата обща култура и висока интелигентност. Семеен, с две деца. Основният заявен проблем е повтарящият се патерн: нужда от влюбване à преживяване на красива интимност à когато взаимоотношенията преминат от неангажиращото и красиво влюбване в дълбока и изискваща себеразкриване и характерова оголеност интимност, в него се появява нарастващо чувство на „изстиване“ à отхвърля любовния обект à поява на нов любовен обект и повторяемост на патерна. На съзнателно ниво Петър отдавна не желае такава, типична за по-ранна възраст повторяемост, но въпреки това я повтаря, воден от несъзнавани и зад привидната му успеваемост, измъчващи го мотиви. Този модел се отразява и в семейните му взаимоотношения. От една страна, му е трудно да постигне истински дълбока близост и емоционално доверие със съпругата си, от друга въпросният модел периодично създава в него желание за отхвърляне и развод или поне разделяне, а от трета страна, съпругата му не се чувства удовлетворена сърдечно, както и, досещайки се за похожденията му, преживява страха си от изоставяне, но автоагресивно изтърпява всичко…

При проследяване на преживяванията през ранните му години, осветлихме причините. Баща, отделил се от него, брат му и майка му след първите няколко години съжителство. Без да има официален развод, бащата навестявал семейството и децата си, но живеел в съседно село, като имал любовници. Типичен пример за повтаряне на семеен модел на поведенческо ниво. В същото време като малък, Петър е съпреживявал дълбоко майчините чувства на отхвърленост и е проявявал към нея поведение на спасител и закрилник. Настоящият резултат се изразява в това, че най-често се явява спасител и закрилник на всяка следваща изгора. В същото време обаче, при въпросното сближаване, преживява страха си от отхвърляне и сам отхвърля, уж за да не бъде отхвърлен. Докато отхвърля обаче, изпитва съчувствие към любовния си обект. Въпреки това обаче, страхът надделява и отхвърлянето се случва. На съзнавано ниво Петър рационализираше това си поведение със стремежа си към естетическото преживяване и поезията на влюбеността. Същинската причина обаче бе в автоматичната повторяемост на бащиния модел и майчиния страх от отхвърляне, интернализирани като несъзнавани когнитивни схеми.

Терапевтична промяна:

Хипнотичните сесии с Петър протичаха интензивно и дълбоко преживелищно. Бидейки човек с богато въображение и способност за метакогнитивна самосъзнателност, Петър всеки път потъваше от сомнолентен, до сомнабуличен средно дълбок, до дълбок хипнотичен транс. В началото на сесиите ползвах и дихателни методи (бхастрика, огнено, нади содхана, коремно дишания…), като част от индуцирането на транса.

Психотерапията далеч не е механичен процес. Това, което някои наричат хипнотичен синхрон и водене, а други просто дълбока и сърдечна междучовешка, емпатична връзка, създава терапевтично пространство, на фона на което ползваните хипнотични, нлп, когнитивно поведенчески, трансперсонални и психотелесни похвати придобиват истинска проникновеност и сила на въздействие. Отвъд хипнотичния рапорт, в самата основа на всяка успешна психотерапия, по наблюденията ми стои именно този дълбок емпатиен резонанс между пациент и терапевт. Той е който създава доверието, през което по-външният телесен и интелектуален синхрон (разбиране), както и ползваните техники, преминават границата на механиката, но се въздигат до преобразуващата сила на любовта. Да, любовта. В психотерапията я наричаме емпатия, но това е само друга дума за същия принцип и състояние на приемащо и прегръщащо, сърдечно съзнание, с което терапевтът обгръща пациента си, както и индуцира същото в него. Говоря за непривързаната и безусловна, истински човешка и дори божествена обич, определящи човека като такъв. Понастоящем зад гърба си имам над 6000 обучителни часа в доста терапевтични модалности. Ползвам похвати практически от всички съществуващи пси парадигми и от десетки конкретни терапевтични направления, разбира се, в холистична, преминала през личностовата ми опитност и цялост интегралност, не и през примитивна еклектичност.

През годините научих, че това което прави и най-посредствения метод истински ефективен, е именно емпатичното, резониращо със самата сърцевина на човека терапевтично взаимодействие. То превръща и разговорната и класическата клинична хипнотерапия, когнитивните и трансперсонални методи в приложно трансформиращи. Липсва ли любовта, липсва ли това сърдечно и емпатично приемане, дори и най-добрият метод губи силата си. Затова класическите научни, двойно слепи експерименти с експериментална и контролна групи, уж тестващи дадена методика, в областта на психотерапията, са нерелевантен способ за изследване на терапевтичните процеси. Защото не методът, а терапевтът прави който и да е метод и самата психотерапия успешни!

Петър бързо и преживелищно осъзна отхвърлящия негативен пренос, който правеше в партньорките си. В течение на 10-на сесии, с помощта предимно на дълбок транс през Ериксонова хопнотерапия (НЛП Милтън модел), това което повече от седем години психоанализа не бе дори докоснало, бе променено качествено. Взаимоотношенията със съпругата му се подобриха драстично. Дискутираният модел бе преустановен при раздялата с последната любовница, а нуждата от нови такива бе сведена до нормалните, чисто нагонни импулси и сведена до минимум.

Любомира и Христо

Оценка и формулировка:

Съпружеска двойка в късните двадесет. Заявени проблеми: еректилна дисфункция и преждевременна еякулация. В двойката се виждаше известно размиване и преобръщане на половите роли, дължащо се на възпитателни модели и интроекти. Христо имаше по-пасивно и фемининно поведение, докато Люба, по-агресивно и маскулинно. Причините – при Христо, доминираща майка и пасивен баща, чийто модел той бе интернализирал. При Любомира – възпитавана от майка от типа „амазонка“, без присъствието на мъжка фигура. Макар и в такива преобърнати полови роли, двамата се допълваха чудесно.

Терапевтична промяна:

В ролеви игри, събуждащи здравото себезаявяване при Христо и смиреното доверие и женствена, нормална пасивност при Любомира, както и в семейна хипнотерапия, в двамата бе индуцирана нова психоемоционална и поведенческа посока. Направени бяха осем сесии, като три от тях с двамата партньори, а останалите, само с Христо. Еректилната дисфункция бе изцяло психогенна, дължаща се на конфликта между силното желание за добро представяне и страха от провал зад него, причиняващо симпатикотонична импотентност. В серия от хипнотерапевтични сесии, както и с помощта на подкрепящото и приемащо отношение на партньорката, този конфликт бе разрешен, чрез допускане на провала, на принципа на парадоксалното намерение. Дисфункцията изчезна. 

Остана обаче преждевременната еякулация. Тя на свой ред бе отработена до нормални сексуални възможности чрез даоските и тантрични техники за циркулация на биоенергията при задържане и сублимация на еякулацията и развиване на способността за многобройни оргазми, чрез практиката на водена медитация и хипнотерапевтично залагане на нови ментални установки по отношение на секса и оргазма. Психотерапията приключи чудесно, с думите на Любомира: „Благодаря ти, нови хора сме!“.


Орлин Баев

понеделник, 25 май 2015 г.

Власт

Photographer Cristina Guggeri























"Всички сме хора. Една уста и един задник имаме - колко ще изяде и колко ще дефекира човек?" Вангелия Гущерова (Ванга)

Всички сме хора. Раждаме се, умираме и никой не е нито по-горе, нито по-долу, освен в нечии илюзии. Външно сме различно умни, работим различни професии, имаме различен социален и финансов статус. Който прекалено се впечатлява от пари и власт обаче, му липсва вътрешното познание за сърдечното ни единство и равенство. Външно различие, вътрешно единство!

Властта и силата носят отговорност и "Тежка е Иванко, царската корона!". А властовата позиция е упражнявана в синхрон с принципите и законите на Битието само когато присъства смирено познание за вътрешното единство. Когато това познание отсъства поради властова характеропатия, тогава "Рибата се вмирисва откъм главата!"... 

Когато човек живее съзнателно, когато е дълбоко свързан със законите на Битието, с любовта, мъдростта и истинния хуманизъм, тогава властта представлява огромна и нелека отговорност. При такова ниво на съзнание властовите обществени позиции далеч не биха били така желани. Защото житейските цели и радости, при присъстваща човещина и сърдечност, идват от вътрешното единство с Бога, а външните финанси, вещи, контрол, статус, са виждани като тежест, която е нужно да бъде ръководена правилно и качествено, в полза на доброто в света.

Защо обаче повечето съвременни властови фигури и хора, целящи власт на всяка цена, така жадно се стремят към нея? Защото тя подсигурява илюзорна характеропатийна компенсация на гравирани дълбоко страхове от слабост, провал и нищожност, на безлюбната откъснатост от източника на любовта и светлината. В такава властова социопатия алчната нужда от подсигуряване с още и още власт, ресурси,  манипулативен социален контрол не стихва и задоволяване няма. Защото как може рисунката на вода да утоли жаждата, когато потокът на любящото человеколюбие е запушен?! Как може рибата на душата да се чувства добре в пустинята на властта, когато е извън океана на сърдечното познание?! В колкото и скъп имот да е поставяна, в каквито и психопатно изсмуквани пот и кръв, извлечени от социалния контрол да е омазвана, тя е извън морето от съчувствена обич, което единствено дарява непреходно шастие! … 

На фона на тези ми само загатващи разсъждения и нравствената деградация в световното общество, тласкана от въпросните държавни глави и икономически сили зад тях, аз не смятам за нужни повече обяснения за състоянието на човечеството и планетата ни…

Иска ми се само да кажа, че Слава Богу, все повече светли хора и съзнания наблюдавам, които в разрухата на старото посяват семената на доброто, които закономерно проникват и носят полъха на един различен, братолюбен свят!

 Няма бариери, няма различия за любовта. Тя обединява, свързва, слива, провежда единството, което винаги сме били, сме и ще бъдем като чувстващи и съзнателни същества. Слушайки и чувайки законите и, вече сме жители на Вселената. Откъсвайки се от нея, вече сме в тъмницата на невежеството!


Орлин Баев

google7046c01166eafda6.html

Норма и творчески процес

 "Всяко действително израстване е революционен акт  на лична революция. Това означава да се освободиш от хората, които искат да управляват живота ти!"
Ерих Фром

Ако Юнг или Адлер бяха чакали Фройд да ги одобри, ако поведенческите психолози и терапевти бяха чакали психоанализата да ги приеме, ако хуманистичните терапевти бяха чакали когнитивистите да се съгласят с тях, ако Никола Тесла сервилно бе тръпнал в очакване Едисън да приеме гения му, ако науката бе спряла хода си, когато религията я е анатемосала, ако Винсент ван Гог беше се отрекъл от таланта си поради неоценяващите го социално - пазарни тенденции на епохата му, ако Йешуа Машия (Исус Христос) се беше съобразил с характеропатията на книжниците фарисеи ... Ако всяка творческа личност в човешката история бе самопотъпкала мазохистично потенциала си, съобразявайки се със застиналото статукво на нечия властова невроза, извиняваща посредствеността си със сива нормираност, ако всеки гений се бе отрекъл от изявата на творчеството си, в името на сковано нормативния канон. всичко което сега бихме имали, би било едно огромно АКО ... 

Във фройдисткото разбиране за детското психосексуално развитие, в т.н. анална фаза (на „аза“, според други автори), когато се случва тоалетният тренинг и се залагат норми в детето, учи се да чува "не", поставят му се граници. Когато в този период, а и като цяло възпитанието е твърде строго, в дългосрочната памет се залагат когнитивни схеми, свързани с болно, мазохистично подчинение, прекомерно търсене на одобрение, нездраво и сервилно жертване на собствения потенциал в името на търсената положителна оценка от значимия друг. 

Обсъжданият мазохизъм може да бъде наблюдаван обаче и при всеки друг характер. Интравертираният (шизоиден, мечтател, стратег) би се самопотъпкал мазохистично, за да не бъде отхвърлен, тъй като неодобрението бива преживявано от него като дълбоко нараняване, зачеркване на цялата му личност, като ирационален страх от смъртта. Зависимият характер (орален) автоагресира, тъй като му се струва, че ако се заяви, ще бъде изоставен от любовта на другия. Лидерският характер (психопатен) често трупа пасивна, мазохистична агресия, в манипулативните си опити да даде на другия това, което иска, за да получи каквото той иска. Скованият (ригиден) характер пък се тревожи, че ако не се съобрази мазохистично с важния друг, ще отпадне от статуквото и нормите на така важната за него система, за която се е вкопчил страхливо. Тоест, въпросната мазохистична динамика може да бъде наблюдавана в широк характеров спектър. Виж повече за характерите и когнитивните схеми, присъстващи в тях в статията ми „Психотерапевтични паралели“.

Когато обаче, при адекватно планиране, тласкано от творческия плам, потенциалът на човека напира отвътре, при присъстваща здрава проверка на реалността, на твореца му се налага да се довери на способностите си и да се заяви здраво. Когато дебитът на въпросния творчески талант е модерирано присъстващ, обикновено изявата му се случва в рамките на вече съществуващата структура на дадена система. Когато обаче вътрешният гений е особено проникновен, вдъхновената визия на твореца трансформира малките рамки на повечето от съществуващите парадигмални систематизации и ги интегрира до ново структурно познание, което холистично и качествено надхвърля старото. Виж повече за нивата на творческия процес според когнитивната наука в статията ми: „Холистичност в психотерапията“.

Ако творецът прекъсне изявата на потенциала си поради разискваното мазохистично себепотискане пред мнението на „значимия“ друг или система от познания, зарядът в него се превръща от мощен поток, в невротично подпушено блато, при което човекът се превръща в каторжник не толкова на системата или мненията, с които автоагресивно се свръх съобразява, а по-скоро в роб на собствената си неспособност да се довери на творческия си заряд и смело да го заяви. Защото случващото се в социалния живот, на принципа на „самоизпълняващото се пророчество“ (несъзнавано тласканото ни самовъвличане в дейности, водещи до изпълняване на сугестирано в нас или самовнушено вярване), е само проекция на вътрепсихичната динамика.

Когато творецът се заяви, течащият през него потенциал се излива във вид на съзидателност. Ако процесът се случва на ниво трансформативно и инспиративно творчество,  смело биват надхвърляни наличните правила, норми, установени рамки, били те научни, религиозни или артистични. Трансформативният и инспиративен творец е пионер, прокарващ пътища там, където човешки крак не е стъпвал или през хилядолетната си история е забравил, че е стъпвал („Новото е добре забравено старо…“).

Между гениалния творец и психотика определено има привидни подобия. И при двата случая имаме разчупване на рамките на нормата. При психотика обаче имаме разпад на азовата цялост, при загуба на връзката с консенсуса за социална реалност. Гениалният разширява съзнателността на аза си, при устойчива връзка с консенсуса за социална реалност и присъстващ здрав разум. 

Пожелавам ти сърцато, но и прагматично помагащо и реалистично конкретизирано до бита творчество, добри ми читателю!

 Орлин Баев

сряда, 20 май 2015 г.

Пътят на сърцето - учене

 "Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. (Беинса Дуно)"

При огромна част от психичните разстройства имаме един базов механизъм, с който продължавам да се сблъсквам и да се учудвам от детерминираната му болестна универсалност. Това е едно свръх желание за контрол, ред, чистота, справяне, максимализъм и перфекционизъм. Едно голямо ТРЯБВА. Всичко ТРЯБВА да бъде както "аз си мисля, че ТРЯБВА да бъде". Ако не е такова, веднага се задейства помитаща болезнена тревожност, която при някои прераства в паника. Една невъзможност за приемане на нещата и живота, на самия себе си несъвършени. Или по-скоро неспособност да се види съвършенството в несъвършенството, как всичко си е на мястото, но погледнато по-отвисоко.

Този характеров перфекционизъм, ригидно свръхнапрягане на мисълта (болезнено напрегнато анализиране, често прерастващо в натрапчиво мислене), емоциите и тялото в едно постоянно състояние на "НАЩРЕК" всъщност се пораждат от по-дълбоки и трудно видими от самия човек когниции. От една базова прекомерна ранимост, страх, вина и когнитивни убеждения от сорта на "Този живот е по презумпция ужасно място, а хората са зли по природа!", "Ако съм щастлив/а и спокойна, ще се проваля на всяка цена!", "Не ти вярвам, защото ще ме нараниш!", "Не си вярвам - не вярвам на тялото си - то непременно ще ме подведе и ще се разболее от смъртоносна болест!", "Не вярвам на чувствата си - те са проява на слабост и са лъжливи винаги!", "Не вярвам на душата си и духа си!", "Не мога да си позволя да обичам - нито себе си, нито другите. Ако обичам, задължително ще бъда излъгана и наранена жестоко!" и т.н. и т.н. и т.н. и т.н.

Ригидна компонента - независимо дали като основна характерова структура или на по-външно ниво, като маска, свръхнапрегнато усилие за контрол над емоциите, тялото си, над другите, тоест перфекционизъм, садо-мазо емоционалността, която винаги го следва, са само невротична ЗАЩИТА, защитни механизми в характера на човека от горните и подобни на тях базови когнитивни убеждения и емоционалност. При такъв психичен механизъм човек се центрира изцяло ментално, в главата - аналитичната му мисъл се развива силно, но се губи връзката между мозъка и тялото, между мозъка и емоциите, между когницията и дълбоката душевност, Любовта и спонтанността, ДОВЕРИЕТО в мъдростта на живота и СЕБЕ си.

Горният механизъм е буквално ключ - в самата сърцевина на широк кръг от психопатологии е. Има го при всички тревожни разстройства: обсесивно компулсивното, паническото р-во, фобиите, при генерализираната тревожност. Има го при хранителните и психогенните сексуални разстройства. Има го при конверзионните (хистерия) и соматоформните разстройства (хипохондрията). Има го и при депресията, но там е в още по-задълбочен вид, като жилото на агресията вече е обърнато към себе си като автоагресия, мазохистична вина и пасивно бягащо отчаяние.

Огромният страх от провал кара човека да си забрани възможността за провал и грешки. Последствието е, че той се свръхнапряга при поемане на риск и отговорност. Защото го е страх, че няма да се справи. Затова се престарава, държи се свръхотговорно и авторитарно контролиращо. Или въобще бяга от поемането на риск и трудност, на отговорност - за да не се провали, от което силно го е страх. 

В психотерапевтичния процес, през ролеви игри, промяна на мисленето, поведенчески експерименти, предизвикващи загуба на невротичния контрол дихателни практики и т.н., човек е учен да сваля уж защитния, свръхконтролиращ перфекционизъм и преобразува тревожните вярвания зад него. Специално място в тази работа има медитацията - по фин и естествен начин, базисните програми биват заливани с присъствието на духа, неутрализирани и преобразувани до спокойна мъдрост! 

В този дух, мисълта на Учителя е тотално психотерапевтична, защото засяга именно този ключов когнитивен механизъм и дава насоки за неутрализирането му!

Орлин Баев


Да впрегнеш огъня на "лошите" мисли в работа

 "Та казвам: човек какво трябва да направи? Вие с никакви закони не можете да ограничите човешката мисъл. Един човек, който има очи, как ще го ограничиш, как ще му кажеш да не гледа? Ще гледа той. Злото и доброто са неща външни. Човек е онова, което съзнава, в дадения случай, че е зло и добро. Човек показва, че е добър, като поддържа доброто, показва, че е лош, като поддържа злото, но самият човек не е нито в доброто, нито в злото. Доброто и злото са само пътища, които показват пътищата на човека, за да добие той съзнание, че е човек и че може да прави една разлика между добро и зло. Най-първо, трябва да разглеждате вашите мисли.

Вие някой път ще се уплашите от мислите си. Дошла някоя лоша мисъл и в дадения случай вие почнете да се безпокоите, но в дадения случай тая мисъл у вас е само като кибритена клечка. В тая кибритената клечка седи една възможност да запалиш огън, да направиш едно добро. С тая клечка, която имаш, можеш да направиш едно зло. Това зло можеш да го направиш съзнателно, а можеш да го направиш и несъзнателно. Ти можеш с нея да запалиш една плевня и да запалиш и да изгориш цяла къща. А пък с този огън можеш да направиш хиляди добрини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще употребиш клечката. Следователно в човешкия ум и човешкото сърце всякога има възможности. И там е човекът. Човек е онзи, който разбира възможностите. В дадения случай човек е онзи, който знае как да употребява клечката.

Той трябва да знае, че с нея клечка в едно направление може да направи зло, а в друго направление – добро. Може някой да се спре върху философията: "Не може ли по друг начин?" Може, но в дадения случай в този път какво трябва да се прави?"

18 лекция на Общия окултен клас 22 януари 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта, София, Изгрев

...................
Учителят в тази си мисъл дава отговори, които отдавна ме занимават! Споменава няколко пъти за това кой е Човекът! Човекът - онзи съзнаващ мислите, чувствата, тялото, съзнаващият самото съзнаване. Тихият зрител. Онзи метакогнитивен наблюдател, който заживява все по-интензивно в ежедневието след години практика на молитва и съзерцание, подходящ начин на живот. Онази Божественост, за която дори свръхсъзнанието се явява само поле за проява. Учителят след това споменава 'добрите" и "лошите' мисли и относителността на семантичната наситеност на тези понятия. Споменава базисната дихотомия на този свят.

Есенцията на това изказване, което грабна вниманието ми, е въпросът за "лошите" мисли и работата с тях! Като помощник на човешките души ежедневно се сблъсквам с проблеми като натрапчиво мислене за остри предмети и насилие, тревожни мисли, наситени със страх от смъртта, от полудяване, нараняване, болести и т.н. Ето ги "лошите" мисли. Популярните автори, пропагандиращи позитивното мислене, съветват нежеланите мисли просто да бъдат гонени, а вниманието да бъде фокусирано изключително върху позитивните. Звучи резонно - каквото подхранваш, това и расте, каквото посееш, това и жънеш... Но, не е толкова просто. Понякога "лошите" мисли са изключително интрузивни, силни и нахални. Ето, Учителят казва, че от избора на свободната воля на човека зависи как да употреби пламъка на дошлите мисли. Казва и че не можем да ги ограничим насила - и е прав. Последното е психичен факт - колкото повече се бориш и изтласкваш дадени нежелани когниции, толкова повече те се нагнетяват в несъзнаваното и се връщат през перверзии, невротична симптоматика или психосоматгика. Пропагандаторите на позитивното мислене обаче масово не са психолози и през невежеството си свръхопростяват нещата, като така нанасят много повече вреда, отколкото полза. Понякога се шегувам, че трябва да плащам процент от печалбата си на създателите на филма и книгата "тайната" или на западния гуру Кехоу, защото прочитането на такива книги довежда хората при мен за терапия... Не че са лоши - има истини в тях, но има и неразбиране именно на цялостната работа на ума. 

Освен съзнание, имаме и свръхсъзнание, неразработен мозъчен потенциал. Имаме и подсъзнание, стари мозъчни структури, които имат поддържаща и защитна роля. Когато моралът започне неразбиращо да отхвърля нормалната работа на подсъзнанието (суперегото да се бори с "то"), неминуемо се поражда невротично напрежение. Еволюционната парадигма твърди, че старите мозъчни структури, когато са провокирани от тревожност, проектират в съзнанието на човека именно това, от което той изпитва страх. Тревожността, комбинирана с нагона за самосъхранение или с обичта към близък човек раждат нормални защитни мисли. Примерно майка, обичаща детето си, вижда как го хвърля от балкона. Или любяща съпруга вижда как намушква обичания си мъж и т.н. Това са абсолютно нормални мисли дотогава, докато моралът не започне битката си срещу тях, в несъзнаваното се натрупа напрежение и се породи натрапчивото им завръщане. (за разликата между невротичните обсесивни мисли, психопатията и психотичността, виж по-подробно в тази статия) Наивният и невеж позитивизъм може да послужи като отправна точка на невротизиране, защото разбиранията му се интернализират от морала (суперегото), който започва отчаяна борба срещу сянката си (подсъзнанието, процесирането на старите мозъчни структури, "то"). Нека пак видим случая с жената с натрапчивите мисли за остри предмети и насилие към мъжа си. Тя обича мъжа си. Но дълбоко в нея присъства неувереност. Неувереност, която компенсира с твърдия си борбен морал (употребявам тази дума в широк смисъл). Когато по някаква причина тревожността в нея е покачена, любовта към мъжа и, комбинирана със собствената и неувереност в себе си и нормалната защитна функция на подсъзнанието, ражда споменатите мисли. Дотук те са нормални от позицията на цялостната ни психика. Стават обсесивни едва когато моралът на жената (евентуално подкрепен от книги с наивен позитивизъм) започне да ги отхвърля. Същият е механизмът при споменатия пример за майката с мисълта за хвърляне на бебето от балкона. Тя го обича - силно и отдадено! Но в момент на повишена тревожност подсъзнанието и проектира на екрана на съзнанието нормална защитна мисъл - това, от което майката изпитва страх - за живота на детето. Дотук добре - както казва народът ни "Да не се случва каквото ти мисли майка ти, а каквото ти мисли любовницата ти!"... Огънят на "клечката-мисъл" е припламнал, както казва Учителят. От човека зависи как ще го употреби. Ако майката осъзнае нормалността на идващата 'лоша' мисъл и си позволи да приеме цялостната работа на психиката си, смекчавайки морала си, тревожността пораждаща мисълта, ще се стопи! Още повече с помощта на едно цялостно вглеждане и реструктуриране, което прави психотерапията! Учителят добре е онагледил процеса: 

"Ти можеш с нея да запалиш една плевня и да запалиш и да изгориш цяла къща. А пък с този огън можеш да направиш хиляди добрини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще употребиш клечката. Следователно в човешкия ум и човешкото сърце всякога има възможности. И там е човекът. Човек е онзи, който разбира възможностите. В дадения случай човек е онзи, който знае как да употребява клечката." 

Ако знаеш как да употребиш огъня на "клечката" на "лошата" мисъл, можеш да впрегнеш естествената работа на подсъзнанието си така, че с неговата сила да добруваш в живота си! А можеш и да запалиш "плевнята" на собствената си и на околните психики с невротизирането си при неправилната употреба на огъня на мисълта! 

Орлин Баев

понеделник, 18 май 2015 г.

Когнитивно научни, психотерапевтични принципи в словото на Учителя Беинса Дуно

 „В окултната наука се изискват от учениците няколко условия, сили. Най-първо ученикът трябва да има не само силна воля, но и благородна, устойчива и разумна воля. Защо му е такава воля? – Няма ли такава воля, той не ще може правилно да прояви силите, с които действа; има ли тази воля, всяка сила, която ще прояви той, ще представлява един чук, употребен разумно на своето място и време. А вие знаете, че всеки чук може да произведе своя ефект само в една разумна и силна ръка. Иначе някой може да вземе този чук от ръката ти и с него да ти разбие главата. Чукът или каква да е сила в ръката на слабия човек е в негов ущърб. Ние виждаме това и в съвременната култура. Мнозина хора, на които умовете не са приготвени, като добият малко знания, не могат да ги използват и това знание вече е в техен ущърб. Ето защо вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си – да бъде силна, устойчива и разумна. Имате ли такава воля, вие ще я прилагате за изправяне на своите минали погрешки. Всички имате погрешки, лични и наследствени, които трябва да изправите. Някои от тия погрешки се виждат, някои не се виждат; някои се знаят, някои не се знаят. Вие трябва постоянно да работите върху себе си с волята си, както един скулптор постоянно работи върху своята статуя, защото от тази работа зависи благото на вашия живот. За да прекарате един разумен живот на Земята, за да бъдете по възможност щастливи, трябва да имате силна воля. Силна воля пък е разумната воля.

Ще ме питате: „Как можем да уякчим волята си?“ Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Например страх ви е от мечка. За да се калите, не трябва да отидете в гората, да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума и дума, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава.

После, направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Прави такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх.

Трети опит. Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След като сте учили днес два-три часа и сте се уморили, ще иждивите двадесет минути или половин час най-много за такова едно упражнение. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. С тия маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тия случаи в живота ви, ще знаете как да постъпвате.

Четвърти опит. Да кажем, че ви е страх от змия. Как ще премахнете този страх? – Ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка. Ще я подържите малко, ще я погладите, докато свикнете с нея. След това ще се опитате да уловите някоя жива змия. По този начин ще добиете известна опитност.

Въпрос: Ами ако ни ухапе?

Вие ще вземете един чатал, ще я натиснете с него по главата, ще я погладите по тялото и после ще я пуснете. Ще Ă кажете: „Аз съм малко страхлива, искам да се каля в страха, затова правя този опит.“ Тъй ще каже ученичката, която иска да се калява, но същото ще каже и ученикът – и той ще признае, че е страхлив. Този опит ще направите първо умствено, защото когато човек дойде до положителните опити, трябва да бъде много внимателен, за да не пострада. Змиите са много пъргави, затова и човек трябва да бъде много сръчен, за да се запази от тях. Змиите са хитри, но не дотолкова, колкото вие си мислите.

Тия упражнения, които ви давам, действат благотворно върху човека и служат за каляване на мисълта. Някои от вас се плашите от паяк, други – от мишка, трети – от жаба, и т.н. Правете тия маневри, за да надвиете страха. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, правете тия упражнения.

Казвам: вие трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, т.е. вашето Аз. В естеството на човека има много неорганизирана материя, т.е. много сили, управлението на които не зависи от вас. Има някои прояви, които са волеви и зависят от вас; има обаче някои действия във вашия организъм, които не са волеви и не зависят от вас. Как се наричат тия действия?

Отговор: Автономни.

Например биенето на сърцето не е волеви акт. Та когато кажем, че можем да направим някои неща, подразбираме, че те са волеви действия, а когато кажем за някои неща, че не можем да ги направим, подразбираме действия, които не са волеви. Например, ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго или да прехвръкнете от Земята на Месечината, тия неща са невъзможни за вас. Но в даден случай има неща, възможни за вас. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни – значи те са волеви движения. Но има и един външен кръг на действия, които засега са условни и не зависят от нас – те не са волеви движения. Тъй щото, когато говорим за волеви действия, разбираме тия, които са под контрола на нашата воля. А тия, които не са волеви действия, те са под контрола на чужда воля, под контрола на чужди същества, които седят по-високо от нас – и те от своя страна се подчиняват на други същества. Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на животинското царство. Един ангел не може да направи една коза например. Туй изкуство владеят архангелите. Тъй щото, всички същества имат свой район на действие според своята разумност и възможност. Разбира се, дейността на ангелите във връзка с тази на човека е по-обширна, но в сравнение с тази на по-висши от тях Същества е ограничена. Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг. В окултната наука съществуват ред разумни методи за проява на волевата сила у човека.
Направление на енергиите, МОК, 4 януари 1925 г. "

Съвременната когнитивна наука рядко ползва думата воля. Най-близкият еквивалент е мотивацията. А един по-разговорен термин – намерението, също резонира силно със смисловия заряд на понятието воля.  Ще ги употребявам равнозначно, въпреки че волята е по-всеобхватно понятие. В масовата представа, волята е равна на някакво жестоко напъване. Дори при представата за воля, човек неволно притаява дъха си, незабележимо пристяга корема и врата си, сякаш готов да тегли ярем. Воля обаче означава свобода. А свобода не може да има там, където няма любов и мъдрост.  Учителят говори в тази посока – за да прояви воля, а не его инат, в здравото усилие е нужно да присъства мъдро разбиране и блага обич към промяната. Именно към промяната, тъй като в живота застиналостта бързо се превръща в заблатяването на деградацията, а развитието изисква постоянно следване на здраво волево усилие. Да, има усилие, но идващо от посоката на сърдечната мъдрост и благословено от присъствието на любящия смисъл! Това именно усилие е основното, което води психотерапевтичния процес към следване и научаване житейските и характерови уроци, вложени в невротичното състояние, върху което се работи. Мотивация! Липсва ли устойчиво присъстваща вътрешна мотивация, идваща от решителното намерение за промяна, никакво реално случване на терапевтичен резултат не е възможно в стратегически устойчиви времеви параметри. Външната мотивация и вдъхновение, придавани и възпламенявани от терапевта служат единствено за разгаряне на самостойната вътрешна мотивация, воля за растеж и промяна в пациента. Тази същата вътрешно локализирана мотивация, е тази, която при присъствие на познание за учения урок и подходяща посока и смирено обикване на преживяваната трудност, е силата, която придвижва зависимостта, тревожното, афективно или соматоформно разстройство до здраво психосоматично функциониране!

Следващите цитати от Учителя могат пряко да бъдат съотнесени към принципите на психотерапията. Въображаемият  постепенен или директно имплозивен сблъсък с най-страхуваните ситуации в когнитивната наука се наричат съответно систематична десензитизация и излагане на стимули с превенция на отговор (наводняване). Ползва се принципът на парадоксалното намерение, добре описан в различни школи на психотерапията - например в логотерапията на Франкъл, както и в краткосрочните терапии и поведенческата терапия. В началото се практикува въображаемо, във водена визуализация (хипнотерапия, нлп), след което ин виво, в ролеви игри, психотеатър и поведенчески експерименти в реална среда. Извън главните похвати, Учителят говори и за промяна на отношението от бягство (avoidance behavior), в смирено, любящо приемане на страхуваното. Принципът и следващите от него многобройни хипнотични, медитативни, когнитивно поведенчески, психотелесни и т.н. многобройни техники, са приложими както при работа с монофобии, така и при тревожни разстройства, зависимости, гняв. При тревожните р-ва, след структуриран анализ на характеровите, автобиографични заложености, се установява, че зад външните маладаптивно компенсаторни защитни механизми, лежи тревожността на характерови базисни вярвания. Във водена визуализация/ транс, а впоследствие и в ролеви игри и поведенчески експерименти, тези вярвания се адресират чрез подходящо насочена работа по досег с тях и преобразуването им до адаптивни вярвания и афективна самоувереност.

При зависимостите винаги присъства т.н. орална компонента, характерово прилепване, идващо от базисни вярвания за липса на автономност и липса на самостоятелно справяне и самостойност. Тези вярвания продуцират тревожност, която често се облича с тъга и още по-външен афективен слой от псевдо защитен гняв. В основата отново лежи страха и основните когнитивни принципи за преработката му, към които и Учителя и съвременната наука водят, важат с пълна сила, макар и работата да е много по-изискваща и от двете страни (терапевт и пациент), дълбока и по-продължителна от тази при тревожните състояния.

Учителят споменава и справянето с маладаптивния гняв. Както споменах, външният гняв често прикрива тъга, а на още по-дълбоко психично ниво, страх! Работата с него започва чрез осъзнаване на тревожно наситените програми/ убеждения зад него, когнитивната им, а в последствие визуална и актуално поведенческа преработка!


 Колко преки аналогии между съвременната, резултатна психотерапия и думите на Учителя могат да бъдат намерени в словото му! А ги е казал още в зората на съвременната психотерапия, при това не като резултат от обучение в психотерапия, а на базата личен опит и жива, извираща от допира му до безкрая мъдрост!

Приказка за буцата, влагата и прашинките

 Приказка за буцата, влагата и прашинките

Имало една буца. лежала си тази буца в подножието на един хълм, дълбоко заровена в сплъстената му пръст. Около нея имало други подобни буци. Прокрадвали се обаче и разни други скалисти съединения, порьозна и наситена с въздух пръст. Носели се легенди за някаква огромна планина. А някои непослушни камъчета дори смеели да кажат, че чрез проникващия рядко въздух усещали, че има един много по-голям свят. Циркулиращата влага пък им шепнела приказки как всички те са малки частички от едно много по-голямо цяло, което е част от друго цяло - за планината, която била изградена от същите като тях камъчета, но стигала чак до покрива на света. Буцата и нейните съмишленици гледали скептично. Какъв свят, какви хълмове и планини - това са недоказани твърдения, инфантилни анимирани проекции и метаудоволствена, фантазна сублимация – бягство от обективната, недвусмислена реалност.

 Влагата обаче продължавала да шепне за лъчите на слънцето, за топлината, снега и цъфтящите храсти, с които тя също била добър приятел. Някои камъчета слушали и се смеели, потраквайки едно в друго. Други поклащали каменните си извивки и се дивели, но бързо забравяли, унесени в мрака на важните си ежетъмни грижи. Влагата и въздухът им казали, че и те могат да видят този по-голям свят и дори да се издигнат до слънцето и звездите във вечната циркулация на живота. Заговорили им за път, за развитие на съзнанието, в който просто се искало да осъзнаеш, че си част от цялостен поток на живота. Буците слушали и потръпвали нервно. Когато обаче въздухът заговорил, че постоянно влиза в дробовете и телата на същества, много по-различни от почвените микроорганизми, буците се разгневили силно. Старшата буца - професор създала организация - психотерапевтична система, която да определя кое е правилно и кое не, кое е норма и кое патология. Дълбоко в тъмнината на хълма буците се слепили, твърдо решени да не допускат никакъв въздух и влага. Създали конгломерат от сплъстено невежество, според тях връх в научно - аналитичното познание за собствения им произход, път и смисъл на живота. Завлекли и много колебливи камъчета и съединения в тъмнината на спечеността си. Това била сигурна спеченост, част от нормативната база на правоверните буцести разбирания.

 Когато някоя прашинка чувала песента на въздуха и музиката на влагата и се опитвала да ги дискутира със сплъстено-слепналата тъмнина на буцата - професор и конгломерата наоколо и, веднага бивала обявявана за отронил се от правоверните виждания бунтар, заплашващ тъмното статукво на залепналата неподвижност, отричаща всякакво развитие и другост...


Някои по-малки камъчета обаче упорито продължавали да твърдят, че молекулите им силно резонират с посланията на влагата. Затова били анатемосани и отхвърлени от тъмния конгломерат на невежеството. Извън скованата му неподвижност обаче прониквала много повече влага и въздух, а тихият шепот се превърнал в симфония. Колкото повече тези малки камъчета слушали симфонията, вибрацията и отронвала по малко от вкаменелостта на его застиналостта им. Докато се превърнали в кристални, почти невидими прашинки. Тогава влагата нежно ги подела и започнала да ги придвижва по пътя на себепознанието. 

Когато излезли на повърхността, ги поел вятърът. Те самите преминали през дробовете и съзнанията на различни същества, понесли се нагоре и надолу. Някои от тях, оставайки частици, се превърнали в светлинна енергия и полетели към слънцето и звездите. Други, водени от дълбоко състрадание, решили да не напускат този свят, докато не спомогнат всяко невежество да се разтвори в чистата обич на един по-зрял и цялостен живот.  Влезли във влагата и въздуха и се спуснали в недрата на конгломератите от спечено невежество, където започнали да разказват приказки, как всички те са частички от едно много по-голямо цяло… 

Орлин

неделя, 17 май 2015 г.

Когнитивни и рационално емотивни принципи в учението на Бялото Братство

"Не се страхувайте от състоянията, в които изпадате. Дойде ли във вас известно съмнение, запитайте се: „Защо се съмнявам? Защо не вярвам?“ Разглеждайте съмнението научно – като един елемент с неговите свойства и с условията, при които се явява, и т.н. Понякога казвате: „Това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Запитайте се защо не можете да направите тия неща? Обезсърчите се нещо. Разгледайте обезсърчението научно, като друг елемент с неговите свойства: как се е породило, причините за произхода му, колко време ще трае, и т.н. Мислете върху всички тия въпроси и си давайте правилни отговори. Вие не мислите върху тях, но дойде ли едно от тия състояния у вас, като не можете да си отговорите, казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не, Волята Божия е ти да растеш, да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, да вършиш това, което е добро, истинно и красиво – в това седи Любовта. Казвам: като работите така върху себе си, вие ще можете по този начин да си помагате взаимно един на друг. Мисли ли всеки от вас правилно, ще може да си помагате взаимно. От вашата мисъл зависи дали вие ще си помагате взаимно, или ще си противодействате. Това е с всички ученици от един и същи клас. Насочвате ли мисълта си правилно, пътят, по който вървите, ще се оправя и пътуването ви ще се улесни." Беинса Дуно

Има съвременна школа в психотерапията, при това една от най-научно обоснованите и уважавани школи, рационално-емотивна психотерапия. Авторът и, Албърт Елис твърди, че емоционалните невротични преживявания се дължат на липса на здрава логична връзка с твърдата реалност. В психотерапията се работи за възстановяване на тази връзка чрез осъзнаване и промяна на вътрешния диалог така, че да съдържа здрава логика. Премахват се когнитивните изкривявания, осъзнават се и се променят дотогава несъзнавано случващите се защитни механизми. Подобно, в невро лингвистичното програмиране съществува т.н. мета модел, който по същество представлява премахване на когнитивните грешки, вторична печалба и т.н., примерно чрез сократови въпроси/ диалог. Виждаме, че тези методи съществуват от римско и елинско време в западния свят. На изток в индуизма и будизма има изключително силен акцент върху логиката в пътя на обучение. Докато ученикът не докаже силна способност за следване на логически връзки, високо ниво на интелект и визия, не се допуска до медитативните стъпала на духовната си линия. Виждам пряка и пълна аналогия между думите на Учителя и съвременните психологични методи! 

Бялото братство - езотерично християнство или универсално учение

 Днес е разпети петък, 2015-та година. Затова ми се иска да отправя пожеланието си:

Нека умеем съзнателно да разпваме малките си човешки страсти на кръста на ученето си, за да възкресяваме духа си. Нека имаме силата да живеем сърцато, така че бинарните уроци на земното разпятие да преминат в живота на вечните ни същности! Това е смисълът на земния живот - да превърнеш кръста на осъзнатото страдание в пътя на обуздаването на материята, във възкресение в тялото на любовта! Месията го направи за три дни. Нека на нас този живот ни е достатъчен!

Преди време имаше дискусии дали словото на Мъдреца представлява езотерично християнство, или е над всякакви човешки религиозни системи - чист извор, източник и изразител на законите на Битието. По скромното ми мнение, двете позиции не си противоречат, но погледнати през една цялостна (холистична) и висока визия, са част от една по-голяма перспектива. В когнитивната наука се ползват понятията отдолу - нагоре (bottom up) и отгоре - надолу (top - down), като обозначаващи процесите за естествено появяване на нови форми, познавателни структури и процеси, на принципа на естественото съчетаване на по-прости елементи (отдолу-нагоре, индукция), водещо до образуването на новост, надхвърляща по качеството си количествената сума от съставляващите я елементи (гещалт принцип) и на принципа на главни понятийни аксиоми и факти, служещи като основа за по-прости конкретни изводи и действия (отгоре-надолу, дедукция). 

Когато учението на Учителя е погледнато отгоре-надолу, то наистина е над което и да е чисто човешко учение и система. Защото източникът му е мирогледът на божествения свят, от който в този физически чертог слизат известни повече или по-малко синхрониращи нему познания. Иска ми се да вметна, че битуващото разделение между науката, религията и изкуството, между съзнателното его - възприятие на реалността и несъзнаваната бездна от непознатост, произлизат единствено от разцепеното, откъснато от корена си западно мислене и култура. Такова изкуствено деление не съществува на изток, нито пък в автентичната природа на световъзприятието, такова каквото е! Неслучайно споменавам това. Когато учението на братството бъде погледнато отгоре-надолу (не само в границите на чисто научното, но тесничко разбиране на този процес), човек осъзнава, че познанието, съдържащо се в източника на посланията му, е в основата на всички човешки познавателни домейни и системи: наука, религия, изкуство, култура, социални и правови норми... Доколко е качествено проведено и доколко изкривено през несъвършените човешки визии, това е друг въпрос. В такъв дух на разсъждения, великото учение на любовта, мъдростта и истината съдържа в семенен вид цялото ни човешко познание, включва в себе си и е източник на всички религиозни системи и научни познания. Защото, надявам се, никой не се заблуждава, че с какъвто и да е метод, бил той научен, религиозен или изкуствоведски, някой открива нещо - не, просто "сваля" вече съществуващо и винаги съществувало познание. Учението на Любовта може да бъде наречено християнско, будистко, ведантиско, научно, социологично, културологично и т.н., но не по буквата на определенията на тези човешки познавателни домейни, а по същината на първоизточника в разбирането им. 

Когато учението на великия Учител Беинса Дуно (1) бъде погледнато отдолу-нагоре, то спокойно може да се нарече езотерично християнско. Петър Дънов е бил протестантски богослов, баща му е бил ортодоксален свещеник, в словото му основният източник на цитати е не Бхагавад Гита, Ведите, Упанишадите, будистките сутри или джайнистките проповеди на Махавира, а именно библията! Основен символ, обозначаващ семантично разумната основа на Битието, е Христос. Учителят ползва както основни понятия, аксиоми, принципи, така и методи и техники от изтока, от теософията, от йога - но все пак основната идейна и практическа локализация на принципите и методологията му се базират основно на христовите слова. Тук ми се иска да отбележа една главна демаркационна линия - Учителят Беинса Дуно ползва словата на библията, но прави ясно разграничение между църковността и истинната духовност. Така, погледнато през когнитивения принцип отдолу-нагоре, учението на братството може да бъде наречено езотерично християнско. Това обаче по никакъв начин не го свързва с институционализираните църковни деноминации. Свързва го с ядрено - същинския дух на Христовото учение!

По такъв начин размишлявайки, двете гледни точки образуват трета, холистична перспектива. Учението на братството може да бъде наречено езотерично - християнско, но не в догматично - институционализиран и църковен, а в изначалния смисъл на христовото слово дух. Този същият дух присъства в основата на съзерцателното сливане с Браман на хиндуиста толкова, колкото и в молитвено - сърдечния устрем на бого-преживяването на християнина или суфиста или в медитативното преживяване на шунята на будиста. Присъства и в творческия, чисто медитативен пробив в познанието на учен на високо ниво.Твърдя го! 

Орлин