Страници

За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 11 ноември 2018 г.

Ловна Психопатия


Отговорът ми на реклама на онлайн ловен магазин, продаващ примамващи електронни хранилки, снайпери за убиване от километри и ловни камери:

Що не пуснете реклама и за продажба на органи от фермите си за деца и за ловните си дрони, дистанционно управлявани и елегантно изтезаващи и убиващи живите същества, докато потребителят е удобно седнал и наслаждаващ се на гаврата пред компютъра си? 

При положение, че 200 биологични вида, всеки от коиторазвивал се милиони години, изчезват всяко денонощие (клик за статията), понятието ловец и ловен бизнес уверено могат да бъдат свързани с природопатията, вариант на бездушната варварщина, или характеропатията на двуногото, забравило да бъде или никога не било човек...

Разговор по въпроса в социална мрежа:

Орлин: Където и да е, дори и в Канада, ловът понастоящем дисонира силно с всичко човешко. Преди е бил на мястото си. Сега не е. И не само по демографски фактори. На фона на масовото опошляване, се ражда в по-малки мащаби, но в сравнение с преди, също така взривна промяна в съзнанието. Писали сме и преди.... Относно лова, ясно. Който не разбира, не е до ум и аргументи, до сърдечна човещина е. До месоядството - ако е от свободно отглеждани говеда, като в Канада, едно е. Друго е положението при промишлената злоупотреба в абсолютно неприродни условия... А още по-глобално, не след дълго, до столетия, от месоядството ще остане само спомен. Аз самият бях над 20 години вег. Сега от няколко години не съм, но пак ще бъда. Не съдя никого, но нещата се променят и осмислянето или разумните доводи тук са само външност над една качествено променяща се съзнателност. Масовият регрес? Фон е на тази качествена промяна.

M: Орлине, разбирам ти гледната точка. Но всичките аргументи идват от емоционалното в нас, а не от практичното и реалното. Малко залягаме в сверата на духовното и игнориреме реалността.

Много малка част от хората на тая планета гледат на нещата от този ъгъл. И в това няма абсолютно нищо лошо. Въпрос на ценности и виждане за живота е.

Уважавам мнението на всеки, но не подкрепям насадането на "морал" и "човещина", най-вече, когато те са насаждани от хора с маргинално мнение от статистическа гледна точка.

За едни е човещина да не искаш да ядеш нещо, което е страдало. Ок, няма проблем с това, въпреки, че това са под 2% от населението на планетата.

Но за други, аз в това число, е човещина да се храниш качествено. За мен е човешко да ядеш месо. Поне 98% от планетата мислят така.

Да изпитваме емоция към храната си е някаква форма на невероятна психична перверзия. Не знам как се казва, но съм сигурен, че има подобно заболяване.

Това, което искам да кажа е да уважаваме мнението на другия. На мен не ми пречи, че не искате да ядете месо или да ходите на лов. Айде и вие да не заклеймявате тия от нас, които не са на вашето мнение. Не е редно.

А и сме мнозинство.


Орлин: Мнозинството е тълпа, а тълпата винаги е примитивна, водена от стадната си психология. Мнението може да е освен емоционално или рационално, съзнателно сърдечно. А това не е чувство - качествено различна разумност, определяща Човека е.

Защото уважавам мнението на другия, затова споделям и своето. Твърдя, че все по-масово се заражда любяща и мъдра съзнателност, въпреки или дори благодарение на още по-мащабната деградация. А любовта не е емоция, нито чувство - провежда се през тях, но е повече. А моралът - ако е до малкия човешки морал, нищо не е, а морализаторстването е формиране на реакция - собствени потиснати желания са осъждани в другите. Незрялост е. Което не изключва съществуването на нравственост, присъща на любовта. А както казах, тя е особена съзнателност, носеща в себе си принципи и закономерности от качествено различен порядък.

М: Впрегнем ли разума си в непрекомерен анализ на духовното, забравяме за тук и сега....забравяме, че храната е храна. Да наказваш себе си, да страдаш за това, че прасето Сашко е станало на луканка, си е чиста доза лудост.

Орлин: Да, от безсърдечно безчовечната позиция, определено. Не с ум се разбира духовното – с дух се живее, а умът можя единствено да изрази, да се опита да опише с метафори. Не е забравяне на реалността, но творенето и по Бога. Но как Бог и що е Бог за липсата му във визията, приемаща някого за храна или що за любов е, която изяжда ...


М: Яденето дали под формата на зеленчук, или под формата на месо си е убиване на нещо живо. Дай да не се храним тогаз хех.

Орлин: Съзнателността на зеленчука и на бозайника са тотално различни Дали е едно и също да изядеш приятеля си или маруля? Но, нека не разбирам за това - не съм в позиция. 

Иде реч за лова. Има два начина да изложа тезата си. Единият - приложната духовност. Приложна, защото не е отвлечена, а е преживяване на съпричастно единство, състрадание, емпатия, съчувствие, свързаност и цялост, идващи от любовта. Любов не като емоция, а като принцип, състояние на съзнанието, спойка на живота, даваща мъдра нравственост и познание на закономерности, различни от малкия човешки моралец, но присъщи на цялото, на Бога. Не някакъв църковно-религиозен бог, а Бог като духовна интелигентност, носеща естествено вътрешно познание от различен разред. Познание, надхвърлящо механичния интелект. През това вътрешно познание, съвременният лов директно е преживяван като бездушно, психопатно безумие, тотално откъснато от любовта, от Бога.

Когато обаче такава съзнателност липсва, остава разговорът да се води през единия механичен интелект, служещ на нагонно его, преобразувало териториални инстинкти в човешка (доколко човешка е въпрос) социализация и цели, на мъничка йота по-далеч от тези на кое да е животно.

Говоря с уважение, надперсонално и принципно. Та, когато любовта е на ниво "обичам да те застрелвам" или "кефя се на садистичното ти убийство, докато го осъществявам с ловния дрон, проследяващи устройства и съвременно оборудване", служещо на психопатия, приемана за норма - тогава комуникацията дори през единия плосък интелект рядко стига до разбиране - защото липсва човещината, която да бъде единствено облечена в разумни думи. Каквото и да се каже на такива, е чуто колкото камъкът на мястото на вкоравялото им сърце чува поезията на Руми (примерно)...

Слава Богу, в случая сме далеч от това и доводите поне на интелекта са чувани - в това съм сигурен.

Вулгаристански убиец
А доводите са много. Ето само някои от тях. Преди ловът е бил прехрана, а хората малко. Сега е спорт, а хората нарастващи количествено, но с все по-ниско като маса качество. Като бях дете, човечеството беше 4 милиарда, сега е 8. По времето на Буда, е било към 50 милиона по цялата планета. Сега на всяко десетилетие плешивият примат нараства с милиард. Дори само този факт променя всичко - двуногият маймун буквално изяжда, стъпква планетната екосистема с примитивната си неосъзнатост, подсилена от количеството му.

Понастоящем ловът няма общо с прехраната. Убийствен спорт е. При това, все по-кошмарно фасилитиран от техника и изкуствен интелект, задоволяващ природопатията му. Ловна техника и ловен бизнес (цели рекламни телевизии, медии, списания, масирана реклама, ангажираност), движени от алчност, подсигуряваща нуждата на безчовечния примат от убийства.

Да убива и изтезава обича разцепеното его (като аналитичен механизъм), проектиращо параноята, прикрита под нарцисизъм, в света наоколо си. Разцепване от любящата богочовещина, без която остава характеропатията на все по-технологизираната, но все по-оскотяваща тълпа. Убийството като бизнес. Убийството като спорт - красота, няма що...

Когато човечеството е в поносима популация, а ловът действително е лична прехрана, а не мащабен социопатен бизнес и легализирано убийствен спорт, би било различно. Било е различно - в хармония с природата. Ловецът се е свързвал с душата на животното, общувал е и е бил част от природата, а убийството му е било щадящо ресурса и, но и качествено различно - с респект към нея, дори с любов.


При настоящия демографски взрив и безвъзвратното унищожаване на около 200 биологични вида на денонощие, контекстът в който се ситуира ловът, се променя драстично. А това го поставя в графата на една от най-гадките човешки убийства - убийството не само на природата, а на любовта.


М: Аз логиката и гледната ти точка я разбирам напълно. Просто исках да кажа, че картината е по-голяма от колкото може да бъде описана от едностранната позиция на духовния поглед към темата, над която дискутираме.

Орлин: Той реалният духовен поглед не е в Хималаите или в книжките, а в ежедневната човещина, която обхваща и материалното, колкото и божественото - защото няма нещо, което да не е такова.

М: Аз съм на мнение, че духовния и материалния свят са две отделни неща. Да, тясно свързани са, но са различни, както са различни и мненията по темата. Аз просто не се съгласявам с това, че ми се натрапва духовния свят и духовното мислене като по-висшо от материалното. Това е единственото нещо, с което имам проблем аз в тоя конкретен случай.

Искаш да не ядеш месо и да не ловиш, няма проблем за мен. Но ако аз искам да ловя и да ям месо, е редно и моето мнение и решение да е уважено, а не да бъде заклеймявано.

Туй е. Аз съм за глобалното мислене, което вижда всички гледни точки. Не подкрепям крайностите. А набиването на концепцията "духовното над всичко" леко ми клони към точно това.

Орлин: Над и под? Къде това, освен в сцепеното от законите на Живота съзнание? Виж пак какво пиша! Разбира се, може да се уважи мнението на безсърдечния желаещ да убива и изяжда брата си. Друг е въпросът, че желанието на такъв братоубийството да бъде приемано за норма, е спорен от гледна точка на целокупния живот. 

Убийство от километри. Убийство с дронове, с капани, с дигитални примамки. О, Боже...


М: Така ми звучи, може да не съм стоплил правилно...

.....................................................................................................

Пиша нелично и глобално – отговарям на принципно разсъждение, не на персона.

Там, където с душата си знаеш, не са нужни много обяснения. Когато това знание отсъства обаче, човек идея си няма за що иде реч. Казваш му, че духовността не е отвлечена, а е приземена, не е емоция, повече е, едно любящо съзнание е. Но вдяване няма. Липсва лично преживяване. Казваш, поясняваш, но откъснатият от Бога двуног гледа празно и приема предлаганите му брилянти за камъчета – не стават за ядене, пък и мангизи не носят… Празни приказки са това за егото, отцепено от Бога…

 А духовността дори плаши. Някакси му се струва на примата, че заплашва интересите и целите му. Как така по-важни ще са някаква състрадателност, свързаност и единство? Та нали тогава способите за постигане на лелеяната власт, парички и бизнес развитие трябва да са по любовта, която не оправдава психопатните средства за достигане на откъснатите от нея целички…  

Та, остават лабиринтите на единия механичен интелект...

……………….


В съвремието, психопатна смрад е ловът. Дори и формално свързаният с уж легални ловни дружества. Легални за пред бездушието на деградиращия социум, но нелегални пред законите на Живота. Защото при изяждането на планетата, което наблюдаваме, всеки лов е бракониерство. При това все по-гадко, технологизирано не даващо никакъв шанс убийство.

Убийство... Да има нужда да се обяснява на механизираното, но подивяло човечество защо убийството е уродливо – дотам стигнахме…

Но, ведно с масовото психопатизиране, все повече приемано за норма, мощно избуява и съзнанието на любовта! 

..............................

Орлин Баев


сряда, 7 ноември 2018 г.

Как да станеш богат и успешен?

(Написано спонтанно след прочитане на реклама за семинар, обещаващ пълен успех във всичко...)

Как да станеш богат и успешен? 

В никакъв случай не знай много! Знаеш ли много, знаеш, че нищо не знаеш, което ражда смирение. Смирението провежда любов, но тя не продава, а дава.  

Знаеш ли почти нищо, го обличаш в гръмки думи, подплътяваш с психопатна наглост и наливаш пусто в празно. Смисъл, цялостност, отлепване от плиткоста на аз и мое, учене от сраданието, диалектика, любяща мъдрост - ха, това пари не носи, а целевата група, желаеща да го чуе и следва, е достатъчна, но определено смислена. 

Затова пък продажбата на празна емоция, опакована в "х стъпки за..." маркетингово целофанче, върви пред тълпата и паричките хранят нарцисизма. Юхууу... Вълците, облечени в овчите кожи на позитивничкия успехчец си намират стадото, а то пък с охота блее, докато е стригано след мащабния рекламен вой на сирените на суетата... 

С пожелание за здраве и смисъл! 

Орлин Баев

Защо чувствам обсесивните си мисли толкова истински?

Из рубрика Психотерапия онлайн, портал за съзнателен живот http://beinsadouno.com

............................................

Питащ:

Здравейте,
Няма да разказвам на дълго и на широко проблемите си сега. Имам само един въпрос, който ме мъчи от много време. Защо 
чувстваме обсесивните си мисли толкова истински? Аз зная, че те не са реалност и че това е начинът на мозъка ми да се опита да ме предпази от някаква несъществуваща заплаха. Понякога ми се получава да ги наблюдавам отстрани, знаейки, че не са истина. В повечето случаи обаче е много трудно. Мислите объркват и чувствата ми, на които винаги съм вярвала. Въпросът ми е как да разграничаваме реалността от обсесийте и защо продължават да имат такова голямо влияние върху мен, дори когато осъзнавам, че не са истина?

Отговор:

Повече от един въпрос:

  В 4.11.2018 г. at 17:38, yoanavd каза:
Защо чувстваме обсесивните си мисли толкова истински?

Защото това им е работата, а в началото въобще не са били обсесии, а просто защитни мисли, идващи от естествения механизъм на защитно обратно (огледално) пораждане на мисли, при комбинацията от страх и нагон за оцеляване/ любов, към себе си и околните. 

Представи си, че си се качила на висока планина. Застанала си на ръба на скалата и се наслаждаваш на изумителната гледка. Обаче, си на ръба на пропастта. За миг поглеждаш надолу и ... ужас. Сякаш те дръпва надолу. Сякаш цялото ти тяло се свлича по посока на бездната. Сякаш имаш импулс да го направиш - толкова е истинско. В ума за секунда проблесва как летиш безпомощно в неизбежната смърт, как се сгромолясваш долу върху ей онази скала и се размазваш в агония, изчезвайки в нищото... Всичко това става само за миг... Какво правиш тогава? Дърпаш се, защитаваш се, отстъпваш крачка назад, присядаш и се наслаждаваш на гледката вече безопасно. 

Всяка натраплива мисъл в началото е била просто защитна, подобно на горния пример. Когато обаче човек е по-страхлив, а над страха си по-цензуриращо ригиден, интерпретира погрешно нормалната в началото мисъл, започва да ѝ се съпротивлява, да я гони, да я избутва силово в несъзнаваното си.  Отначало се получава. Постепенно обаче, понеже зарядите ѝ се трупат, трябва да полага все повече усилия - докато това стягане и изтласкване престават да работят, а мислите интрузивно проникват пак и пак, вече угоени, уголемени, нагнетени с огромен заряд именно поради борбата с тях и съответно, много по-изразителни, цветни, ярки, проникващи. А в началото са били просто едни чудни, любящи - защитни мисли. 

  В 4.11.2018 г. at 17:38, yoanavd каза:
как да разграничаваме реалността от обсесийте

Някакъв мъничък старт е да се довериш на науката, която казва, че натрапливостите никога не се реализират, идват от любов и са израз на желание за добруване, живот, оцеляване, защитни са. Но е мъничък старт, понеже всичко в теб крещи от страх, въпреки че когнитивно променяш интерпретацията в синхрон с научното становище... 

Реално разграничаваш, когато в психотерапевтичен процес се осмелиш да "плаваш" в страха интензивно, да се "гмуркаш" в него презглава, което постепенно го десензитизира, превръщайки се в добър плувец в себепознанието  и смелоста си. В поведенческата хипнотерапия се научаваш да осъзнаваш, че това винаги са били просто мисли, при това добри, но идващи на език различен от този на съзнанието. В този процес ригидната ти цензура се смекчава, а самата работа с окр механизмите вече води до качествени характерови промени. Естествен процес е, когатое воден от психотерапевт, знаещ какво прави! 

Това, че се опитваш да пропускаш мислите медитативно, е качествено добър подход. За да работи обаче, се иска преживелищност в предхождащите медитацията подходи (спомехах ги по-горе), както и стабилен опит със самата нея. Та, имаш нужда от качествена психотерапия, както и от продължителен, практически доживот опит с медитацията. На по-високо ниво действително тя е, която истински променя нещата и върши работа при окр. 

  В 4.11.2018 г. at 17:38, yoanavd каза:
защо продължават да имат такова голямо влияние върху мен, дори когато осъзнавам, че не са истина?

Едно е да знаеш, друго е да чувстваш и знаеш с душата и всяка клетчица на тялото си, трето е да можеш.

...................

Орлин Баев

Сянка

"Аз съм част от теб,но ти не искаш да ме виждаш. Аз съм част от теб, но ти извръщаш поглед. Аз те моля, чуй ме и не ме съди.

Аз съм лъжата,която "виждаш" в другите. Аз съм "предателството", което изживя с близък човек наскоро. Аз съм онова, което показва твоето несъвършенство. Аз съм онази, която криеш, дори от себе си. Аз съм тази, която те прави цяла.

Чуй ме, не ме мрази. Наричаш ме лоша, грозна и в мен се крият всичките ти страхове.В мен има много твое и ти имаш нужда от мен.Разполовена си, без мен и все мен срещаш, именно за да ме видиш.

Липсва ти любов. И на мен. Липсва ти уважение. И на мен. Липсва ти някой. И на мен. Липсва ти признание и да бъдеш приета такава,каквато си с любов. И на мен. Но най-вече ти липсва свободата да бъдеш себе си. И на мен.Ти ми липсваш.

Как да бъда с теб,когато ме наричаш зла? Как да бъда твоя, когато бягаш от мен? Как да ти кажа,че съм отречена, сякаш съм ненужна? Усещаш ме навсякъде,чуваш ме все по-ясно... Но може би едва сега разбираш,че аз също ти липсвам.

Аз съм част от теб и ти си част от мен. Ние сме едно. Без мен няма смирение.Без мен няма истина. Без мен нямаш корени. Без мен не си цяла. Без мен си съвършенo нецяла половина, полетяла в илюзиите за спасение. Аз съм твоето несъвършенство, което те прави човек.

Аз съм твоята Сянка."

Диана Неделчева

събота, 13 октомври 2018 г.

Събуждаща Психотерапия

Жар птица - символ на възраждането от страха и болката



Наближава денят на будителите. А не е ли той ежедневие за всяка будно горяща душа, разгаряща другите с присъствиео и делата си?! По-долу отговарям на въпросите на журналиста Лияна Фероли:

...............................................................................



-Г-н Баев, идва Денят на будителите и в тази връзка можем да кажем, че истинският психотерапевт също е и будител, нали? Чрез неговото знание, словото му, примера му. Но, като че ли, най-вече чрез това да помага на хората да свързват индивидуалния си с космическия дух?

В работата си съм благословен постоянно да преживявам следния факт. Идва човекът тревожен, отчаян,тъжен, виновен и потиснат. Преживява панически атаки, постоянна фонова тревожност, страхува се от болести, от социална комуникация, бори се с натрапливите си мисли, ревнува, чувства се несправедливо унижен, предаден, изоставен, отхвърлен, наранен. 

В психотерапията виждаме ,че телесните, емоционални и ментални симптоми не са тук, за да мъчат, а за да насочат към подлежащите ги казуси, конфликти и маладаптивни програми, призоваващи човека към преобразуването им до здрави, пълни с обич и смисъл. Отношението към ставащото се променя от „аз съм болна жертва на гадната тревожност“, в „уча се с любяща благодарност“. Не след дълго невротичното налягане свършва работата си – човекът се научава да смирява его гордостта си, да заявява асертивно потока на любовта, все повече напиращ през него, да планира не само от малка себичност, но от позицията на целостта си. Напрежението на тревожността превръща въглена на гордостта, в диаманта на сърцато обичащия, творчески човек. 

Бягащият във фантазия, се оказва, че провежда неимоверен талант, влаган вече в майсторско творчество и стратегическа, мащабна визия. Прилепващият, се преобразува в емпатийно любещ, лекуващ дори само с присъствието си човек. Нагаждащият се издръжливец, от носещо товара на света магаренце, намира здравите си граници, само за да осъзнае, че най-здравият егоизъм е алтруизмът. Силният на всяка цена, от манипулиращ съблазнител и доминиращ насилник, се трансформира в прекрасен лидер, спокойно прегръщащ ужаса си от слабостта – смирена прегръдка, през която протича истинската сила на сърцатостта. Скованият в нормите на „така трябва“ намира великодушието, толерантността и гъвкавостта си, метаморфозирайки се в дисциплиниран радетел на човещината.
Да, качественият психотерапевт е будител - доколкото самият той е събуден за любовта, мъдростта и свободата на потенциала си, дотолкова може да индуцира събуждането им в потърсилия помощта му.




- Та нали този връх в развитието на съзнанието ни – будността, е възможен поради това, че и ние можем да израстваме заедно с нашия Творец. Как разбира  психологията творческата нагласа на човека, защо е така градивна?

Приматът се превръща в Човек, само когато добротвори. Тогава е част от Твореца, от Бога. В същността си човекът винаги е бил, е и ще бъде пламъче от великия огън на Бога. Основата, която движи психопатизирания социум, е страхът от липсата, от болката. Страхът се компенсира болно с егоцентрични страсти и желания, пораждащи страдание. Страдание, когато не са задоволявани желанията. Страдание в процеса на задоволяването им, представляващо бягане от страха. Страдание при задоволяването им, траещо илюзорно-мимолетно, последвано от нов взрив от страх, събуждащ още по-жадно, болезнено зависимо желание. Когато човек в будно себепознание осъзнае тази порочна верига, смело се изправя пред страха в основата ѝ.

 Когато на мястото на страха заживее любовта, се провежда творчески смисъл, изпълващ живота с освобождаващата мъдрост на преживяването на относителността на собствената индивидуалност като единна с великия организъм на Бога.

Основните принципи в естествената психотерапия са любовта, мъдростта и истината (свободата). Любещият човек няма нужда от външен, малък човешки закон. През вътрешното си единство със законите на Битието/ Дхарма, страховата липса е запълнена с осъзнаването на един по-цялостен, целокупен живот. Черната дупка на страстното, еготично желание, се превръща в слънцето на Богочовечноста. Такъв човек е извор, напояващ пустинния ад на безлюбието наоколо, създавайки оазисите на човещината и смисъла да живееш по Бога. Будител е! Само такъв будител може да бъде истински реализиращ целите на холистичната психотерапия, ефективен и трансформиращ с присъствието, разбиранията и методите си психотерапевт, служещ не на его илюзии, но на призванието си да направи света по-любящо място с живота си.

- На Изток смятат, че в творческите способности на човека е заложен огромен силов и енергиен потенциал, че те изцелявали чрез освобождение, чрез премахване на умствените прегради, чрез отварянето на подсъзнанието, където пазим всичките си тайни, чувства, емоции. Но пък, вероятно, като всичко друго в дуалния ни свят, то си има и обратната страна. Затова и творците, като че ли, повече боледуват от другите. Прекомерното им въображение ли е причината?

Талантливият творец вече е странен за разбиранията на тълпата. Гениалният пък е откровено извън сивата норма на посредствеността, приемана за определящ критерий. Между гениалния и лудия има много подобия… Гениалният разширява съзнанието си до безпредела на колективното несъзнавано, интегрирайки самосъзнателноста около цялостната си личност (Селф, Атман), докато запазва стабилна връзка с реалността на социалната относителност. Психотикът се разцепва, губи его конгруентността си, загубва се в несъзнавания океан, сривайки и качествената си връзка със социалната логика и реалност. Но, за невиждащия тези разлики, приликите са много… J

Обратната страна си има обратна страна – казват в зен. Колкото повече човек навлиза в светлината на свръхсъзнателността, толкова повече се разширява до тъмата на подсъзнанието. Колкото по-нагоре в любовта на „рая“, толкова по-надълбоко във виталността на „ада“. Това е естествено закономерен процес, виждан единствено от широката панорама на целостта.

-Не знам дали се занимавате и с лично творчество, но пък го правите по свой начин в своята професия, като отделяте много време за различни разработки в мрежата , за  много онлайн консултации...

Пиша психологични и психотерапевтични текстове. Предстои ми да сътворя и доста видео материали. Понякога пиша разкази. Иска ми се за в бъдеще да творя повече художествени произведения, кратки разкази. Имам какво да предам – ако е рекъл Господ, да бъде. Когато не отделям време за писане, творческият поток отвътре „заблатясва“, връзката с любовта се подпушва. Затова чисто и просто му давам ход.



В процес съм на създаване на психотерапевтична модалност, на школа в психотерапията. Естествена психотерапия. Една иновативна, прагматично ефективна, парадигмално креативна, трансформативно качествено различна, инспиративно творческа терапевтична система, която не отрича, а включва, но и далеч надхвърля предхождащите я терапевтични модалности!

От повече от десет години отговарям в рубрика „психотерапия онлайн“ в портала за съзнателен живот, посветен на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Не го приемам за работа. Правя го спонтанно, понеже не мога да не го правя. Работя призванието си, напорът за даване е силен и просто го пропускам в посока помагане. Разбира се, старая се да намеря баланса си – да си създавам време за спорт, почивка, личен живот. Поставям и здравите си времеви, поведенчески и социални граници.

-Психическата, душевната ни цялост, гаранция за доброто ни здраве, се постигала, когато външната ни вяра в Бога се върне при нейния езточник, според К.Г Юнг, т.е. в психиката. На това повторно свързване с нея /”религаре”/ религията не успя да ни научи, но психотерапията вече дава солидни заявки да го постигне. Да помогне на човека да освободи тази сурова енергия на същинското ни Аз и да избликне Изворът на психичната ни сила. Доколко успява към днешния момент?

Световните психодуховни учения в същността си представляват мащабни психотерапевтични системи, целящи случването на целта на човешкия живот – освобождаването на Богочовека от хватката на заспалата илюзия, събуждане от дрямката на невежеството. Същите качествени, но в по-скромни мащаби цели, си поставя съвременната холистична психотерапия, обхващаща мъдростта на духовността, но стъпила на логиката на  когнитивната наука. Освобождаване на потенциала на любовта, смисъла, творческия дебит, радостта от живота – извличането им от трансформиращата работа със страховете и страстите и базисните дезадаптивни вярвания в тях.  

Външното, екзотерично разбиране за Бога се връща там, където му е мястото, във вътрепсихичната и духовна, феноменологична реалност, когато разбирането Му е преживелищно езотерично. В процеса на разширяване на съзнанието се оказва, че всичко, приемано доскоро за „аз“ е временно, относително, преходно, следователно нереално – анатман. Себесъзнателният център се прехвърля в цялостната личност, в Атман – Богочовека. Оказва се, че няма никакъв път към себе си, а процес на събуждане за реалността на вътрешната ни божественост.

Аспирантът вижда как светът буквално живее в масовата психоза и психопатия на его разцепващата себеидентификация, нарцистично залавяща се за желаното хубавичко и отричащо „заравяща“ безлюбния си страх дълбоко навътре, затова виждан и продуциран в света наоколо. Стремящият се към Бога прозира как масата от хора дремят, сънувайки взаимния кошмар на „аз и мое“, диаболично откъсващ от целостта на любовта.

Доколко успяваме в ресвързването с любовта, мъдростта и истината? Доколкото го възнамерим. Идват различни времена. Съвременните малки схващания и психопатен начин на живот ще изгорят като вехти дрипи в огъня на настъпващата все по-бързо вибрираща и висока съзнателност.

-Но на тази наша вътрешна сила й е нужно осмеляване, воля за събуждане, за промяна. Кои хора днес, с помощ или без, успяват да си възвърнат своята свещеност. Дали пък това не са все още неразбраните, така наречените. в Библията „блажени нищи духом”? И „свещената простота” още не сме разбрали, дали ни предстои да преоткрием и нейната роля?

Успяват тези, които имат благословията да преживяват нелеки страдания – вътрешни и външни – и благодарение на тях да се самовъзпитават с настройката на благодарни студенти в школата на живота. Приемащите се за случайна жертва мрънкачи повтарят едни и същи уроци – така им е угодно, така е лесно – отговорността е изнесена навън, някой друг е виновен…




Пътят към мъдростта е труден в тактически, но благословен в стратегически план. Когато малката ни воля прави една стъпка към потенциала, той прави десет към нас. Успяват тези, които съзнават нищожеството и жалкостта на малката си преходност, имаща подходяща роля единствено когато се смири и наведе глава пред Бога, за да Го провежда в ежедневната си битийност.

-Традиционнато схващане за лечение  все още се движи в сферата на така инертното, пасивното „сигурно”, за да не се рискува с непознатото.Но резултатите не подкрепят особено правотата на тази теза? 

Да, съвременната медицина работи механично, на парче. При това все повече се превръща от хуманна дейност, в бизнес, а болниците от свещени лечебници, в акционерни дружества. А холистичната медицина свързва симптома с причината, вижда качествените взаимовръзки в целия организъм, разбира водещата роля на душевността и лекува целостта. Подобно е положението в психотерапията. Има школи единствено анализиращи (ентропия), но нямащи си представа как да синтезират (синтропия) осъзнатото в трансформативно качествена, здрава функционална цялост. Други пък механично поправят когнитивни грешки, приравняващи човека до биоробот…

В естествената, холистична психотерапия се проследява връзката между симптомите и подлежащите ги маладаптивни характерови вярвания, продуциращи тревожното състояние. Съответно, вместо да замазваме симптоми, хармонизираме характера, акордираме го с принципите на любовта, мъдростта и творческата свобода, разтваряме човека за присъствието на Бога.

-Прочетох много ваши разработки за възможностите на нашия ум, на душата ни, на духа ни, запознах се с постигнатите ви изключителни резултати, споделени от самите ви пациенти и стигнах до извода от споделеното, че максимално сме ограничили неограниченото, Божественото, в нас. И че знанието, информацията, осъзнаването, любовта са най-добрите начини да събудим вложеното в нас. Че те са най-добрите ни лекарства...

Живеем в информационна епоха – познание има много, всякакво. Въпросът е, че съществува вътрешна мъдрост, изхождаща от любовта и раждаща свободата, която не е битове информация, а естествено, винаги присъствало в същността ни познание. Информацията може да мотивира, да насочи към тази любяща мъдрост, но стигането до този същностен смисъл става в процес на чист, богоотдаден живот, молитва и медитация. Все повече хора следват такъв процес!

- Много надежда възлагате в лечението и на писаното слово, на мъдрите вдъхновяващи книги, защото  мотивирали, зареждали с енергия за промяна и личностно развитие. Защото довеждали до обмен, съпоставяне, до обогатяване, синхронизиране с различни гледни точки. Давате и препоръчителен списък с книги, които могат да доведат до обективни психоемоционални промени. Но защо понякога и прочетените „тонове” духовна литература не водят до промяна?

Защото тонове теория не се равняват на грам практика, затова. Не практика от вида на шпагат и краката на главата, която нечие невежество приема за йога, а преданоотдаден, молитвен стремеж към Бога и мъдро, медитативно ретрасиране и осъзнаване единството с Него.



-Казвахте някъде, че тишината прегръща нужните пертурбации, душевни вълнения, така както и радостите.Само в нея ли добиваме усетност за Беззвучния звук на Бога?

Когато умът притихне, през медитативното безмълвие започва да прозира същностната, божествена природа. Бог се проявява в смирената тишина.

-Говорите и за книги, думи, които разболяват - как обяснява това науката за душата?

В съвремието масово се популира наивният позитивизъм, който в тактически план дава известни розовички резултати, но в дългосрочен, разболява – самото на всяка цена позитивно мислене изтласква нерешени наличности, което с течение на времето ги умножава, храни и амплифицира.

Съществува и уж духовна литература, в която живее неразбиране за цялостните психични процеси. Литература, твърдяща че човек е нужно да мисли само добри, светли неща – всяващи ригиден абсолютизъм и отричащ идеализъм масовки, противоречащи на естествения подсъзнателен процес на огледално пораждане на защитни мисли, нямащи общо с буквалното си съдържание, но тласкащи към добруване. Обяснил съм процеса в статиите си за обсесивно компулсивно разстройство и хипохондрията. Много хора разболяват такива книги, след това сядащи на терапевтичната кушетка…

Съществуват книги, представящи за духовност бягството във фантазия и страхливата изолация от света, интелектуализираното многознайство, рационализацията, извиняваща грубост или бездействие с „духовност“ и т.н. В статията си „Псевдо духовен байпас“ подробно разглеждам здравата и псевдо духовността.

Не само книгите, но новините, сугестиращи насилие, филмите и дигиталните игри, възпитаващи бездушност, откъсната безсърдечност, алчност, порок и престъпност, вредят масирано. В съвремието човек не може да разчита на журналистическия избор, търсещ най-често жълтопресен рейтинг, а е нужно съзнателно да подбира информационната си храна. Има съзнание „да видя какво дават по телевизията…“, а има и такова, което само избира гледаното и четеното. 90+% от масовите телевизии са се превърнали в бълвоч на евтина вулгарност, изкривена информация и примитивност – не, не преувеличавам. Признак на интелигентност е човек да свърже телевизора си с интернет и съзнателно да селектира според интересите си.

-Дори намерих обяснения и съвети в даваните от вас за други хора консултации, отнасящи се и за някои мои състояния. Ето още един пример как за словото няма прегради, как то стига до своето местоназначение, дори и когато не си го очаквал. Как да си го обясним?

Хората сме достатъчно подобни в проблемите си, за да можем да почерпим ноу хау от добрия път на събратята си с близки на нашите тегоби и печали. Както и факт е синхроничността – животът резонира с вътрешното ни състояние и ни насочва към съответните случвания, хора и факти.

- Каква е ролята на мозъка в психолечението, след като ту избира къде да положи болковите симптоми, ту ги видоизменя, ту ги елиминира, ту изгражда защита срещу потиснати емоции, срещу нежелани емоции и чувства чрез различни заблявания...Той ли е диригентът?

Диригент, но и композитор, е Човекът. Мозъкът провежда, нищо повече. Да,невропластичен е,което позволява промяната на невралните му пътечки, корелат на дълбоко гравираните характерови вярвания, модели и навици. Мозъкът е пластичен доживот. А това означава, че никога не е късно за качествено себеразвитие!

-Д-р Сарно казва, че психиката е емоционална структура на ума и има многаспектна подредба под неговото равнище.Тогава само осъзнаването на болестния причинител до нивото на подсъзнанието ли го премахва?

Както в соматичната, така и в медицината на душата, психотерапията, осъзнаването на причината, е от централна важност. Но е само старт в лечебния процес. В психоанализата се смята, че когато основата на проблема е осъзната, той изчезва. Практиката ми показва, че това осъзнаване представлява едва десетина процента от цялата терапия. Основната ѝ част представляват фокусирани в справяне, малки но упорити стъпки, насочени към преобразуване на осъзнатите травми, конфликти, маладаптивни вярвания.

- Според принципите на древната „свещена терапия” са пращали отклонилите се от правия път в духовни лечебници /асклепиони/, но днес чуваме все повече, че терористите не се интегрират, а се избиват… Тогава се е знаело, заразлика от днес, че се изцеляваме  само чрез обичане, чрез безусловна любов... Че без нея се сриват всички душевни устои...

Ако кажа, че човечеството все повече озверява, ще обидя събратята животни, от които често имаме да се учим на …човещина, съпричастност и обич… На планетата ни тече мащабен процес по опошляващо диаболизиране – изсичаме клона, на който седим като побеснели от егоистична алчност маймуни… 

В същото време, по-малка, но по-качествена човешка популация следва мащабните вибрационни, на едно повишаващо съзнание промени с темп и в мащаб, невиждан досега. Време разделно е, а зърното се отделя от плявата.

Да, убийството само увеличава проблема и в огромния процент от случаи, е нежелателно. Престъпникът е нужно да се превъзпитава – а това става не с когнитивна теория, а с истинно человеколюбие, личен пример и човещина, при здраво поставени граници, разбира се. Скоро четох за свещеник, който само с присъствието си, превръщал престъпниците-психопати от затвора, в който работел, в човечни и състрадателни люде. Да, за любовта всичко е възможно!

Когато обаче психопатът-престъпник бива убит, не отива никъде, а кръжи наоколо, докато премине определеният му за живот в тяло срок. Стреми се да обсеби, да завладее слабите воли, да отмъсти и зловреди много по-ненаказано. Това са стари и извечни истини, надхвърлящи примитивността на грубия материализъм. А това прави такова познание дори по-ценно.

-Не е виц това, че по време на едномесечна стачка на лекарите в един руски град, смъртните случаи доста намалели. Може ли психологията и психотерапията да ни помогнат да въвърнем доверието си в медицината, след като днес повече хора умират от ятрогенни заболявания,  причинени от самата  медицинска система, сама по себе си?

Има лекари и лекари. Има прекрасни, отдадени на работата си специалисти – хора, за които помагането не е само професия, но мисия и призвание. Смея да твърдя, че в България такива са дори повече от на запад. Вероятно именно поради бедността и трудностите.

-Но да се върнем накрая пак при словото. Тъй като всичко е станало чрез Словото, както казва Библията, защото то е едно “поведение” на духовното битие - същността, “канавата” на материалното, вярвате ли, че пак всичко чрез него ще се поправи към по-добро? Или пък, виждайки какво се случва в Биг Брадар, май, надеждата ни за това бързо стихва? Къде виждате изхода?

Словото, Логосът, е не само думи, а смисълът, любовта. В смисъла, идващ от любовта, е изходът!

..............................................

Отговорил на въпросите: Орлин Баев, естествен психотерапевт


понеделник, 1 октомври 2018 г.

ПСИХОЗИ


В психологията, психиатрията и психотерапията съществува условно деление на психичните разтройства на неврози и психози. При неврозите имаме стабилна връзка с реалността, докато при психозите силата на когнитивните изкривявания е голяма, качествено различна и резултатът е налудни мисли, през които реалността е силно изкривявана. Друг специфичен симптом на психотичните разтройства, са халюцинациите - слухови, зрителни, тактилни, обонятелни, вкусови.

В съвременните психологични и психиатрични среди понастоящем протича процес на преосмисляне становището по отношение на психотичните пациенти и тяхното дестигматизиране. Съвременното мнение по въпроса е, че при преобладаващата част от пациентите с психотични симптоми има достатъчно запазена личностова структура и връзка с реалността, което с помощта на интензивна психотерапия и медикаментозно лечение им позволява нормално социално функциониране.

ВИДОВЕ ПСИХОТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА (някои главни)

ШИЗОФРЕНИЯ


Симптомите при шизофрения са:

-  позитивни: налудности, халюцинации, психомоторна ажитарност, несвързана реч, агресия и др.
- негативни: изравнена емоционална реакция, безразличие, невъзможност за преживяване на удоволствие, липса на мотивация и др.

Видове шизофрения:

- Параноидна: присъстват параноидни налудности и халюцинации.
- Хебефренна: дисорганизирана мисъл и изравнен афект.
- Кататонна: включва кататонен ступор (обездвижване), восъчна гъвкавост (запазва положението на тялото, в което е поставен от друг) или безсмислени ажитирани движения.
- Недиференцирана: присъстват психотични симптоми, но без да покриват критериите за горните три вида шизофрения.
- Проста шизофрения: прогресиращи негативни симптоми.

Причини за развитието на шизофрения

Смята се, че причините са комбинация от генетична предиспозиция, неврологични и когнитивни дефицити, плюс спомагателни психологически фактори.

Прогноза за възстановяване

Според проучванията следните фактори имат решаваща роля за положителния изход от шизофренията:

- Продължителна и с висока честота когнитивно поведенческа психотерапия в комбинация с медикаментозно лечение
- Отключване на първоначалния епизод в по-късна възраст
- Доброто социално функциониране на личността преди това
- Женският пол има по-добра прогноза за възстановяване
- Съществуването предимно на позитивни симптоми по време на протичането на болестта
- Зрялото позитивно и спокойно приемащо отношение на социалния кръг на болния





Биполярно разстройство

Биполярно р-во е сравнително ново наименование за циклофренията или манийно - депресивната психоза.

Характеризира се с редуване на манийни и депресивни епизоди. Манийните епизоди могат да включват еуфория или раздразнителна ярост, в зависимост от отключените биохимични процеси. Депресивните епизоди обикновено са по-продължителни. Възможно е и бързо циклично редуване на мания и депресия в рамките дори на един ден, както и смесена манийно депресивна симптоматика едновременно. В по-леката си форма разстройството се нарича циклотимия. При остри манийни и депресивни епизоди, се проявяват налудности и халюцинации.

Етиология

Както и при шизофренията, приема се че съществува комбинация от причини: генетика, предродови процеси, психологични процеси през ранните години, неврологични дисфункции. Засега не съществува кръвен тест за диагностициране на биполярното разстройство.

Терапия

Препоръчваната комбинация е медикаментозно лечение успоредно с психотерапия, фамилна терапия, тренинг за социална рехабилитация, умения и др. Прогнозите са по-добри от тези при шизофренията.





Шизоафективно разстройство

Шизоафективното разстройство включва шизофренни и афективни симптоми с широка вариация от пациент на пациент. Шизофренните симптоми включват налудни мисли и халюцинации, а афективните: депресия или мания, тревожно разстройство и др. Според автора на тези редове, шизоафективното разстройство е дори по-инвалидизиращо и тежко преживявано от страдащите от него от шизофренията - поради афективните симптоми.

Както и при другите подвидове психози, причината е неизвестна, но се търси в мултифакторното взаимодействие от генетична предиспозиция, неврологични и биохимични мозъчни изменения, травми по време на детството, проблемна бременност или злоупотреба с токсични вещества на майката по време на този важен период, тригерната употреба на психоактивни вещества по време на пубертета и др.

При по-голямата част от пациентите имаме достатъчно стабилна личностова структура и разпознаване на собствените налудности и халюцинации, за да бъде провеждана успешна психотерапия, редуцираща афективната реакция на симптомите. Задължителен е приемът на подходящи медикаменти успоредно с психотерапията. 




ПСИХОТЕРАПИЯ ПРИ ПСИХОЗИ

Психотерапията при психозите, за разлика от тази при неврозите, се отличава по:

- Продължителност: продължителността на терапията е минимум шест месеца, като задължително преминава в поддържаща терапия след този минимален срок.

- Честота: честотата на терапевтичните сесии е завишена спрямо тази при невроззите.

- Задължителен, контролиран прием на антипсихотични и тимостабилизиращи медикаменти, индивидуализирано предписани и редовно регулирани от психиатър. Ако терапията се провежда в извънклинични условия, контролът на медикаментозния прием се осъществява от роднините на болния, като с тях е нужно да се поддържа редовна връзка. 



Терапевтична прогноза

За разлика от неврозите, при психозите гаранцията за осезаемо положителен изход от психотерапията и медикаментозното лечение е по-малка. Резултатите от контролираните изследвания недвусмислено показват, че най-добрият план по отношение редуциране и контрол над психотичните симптоми и ресоциализацията на болните включва успоредното прилагане на психотерапия и антипсихотично медикаментозно лечение! 


Толкова ли са различни хората с психози?

Практиката в психотерапията показва, че един преобладаващ процент от лицата с психотична симптоматика имат достатъчно запазена азова цялост, достатъчно високо ниво на внимание и връзка с реалността (макар и силно изкривена) и че твърденията за тоталната им неадекватност често са пресилени и произтичат по-скоро от предубежденията и стигматизацията им, съществуваща дори в психологичните и психиатрични среди. В естествената психотерапия на психотичните пациенти се гледа като на не по-различни от всеки друг човек, просто със своите си уроци и съдба, също приемани с обич и човещина от психотерапевта. Такъв терапевтичен подход дестигматизира, сваля етикета и вижда в пациента друго човешко същество, такова каквото е. За това изключително спомага и равнопоставеният, партньорски и емпатиен подход в естествената терапия, при която терапевтичното отношение е топло-човешко, в духа на сътрудничество с обща цел.


Някои особености на психотерапията при психози

Психозите са най-тежките психични разстройства, погледнати през призмата на нормалността. Нормалността е винаги условна и просто удобна социална конвенция – но разбира се, нужна такава.

Важно правило при психотерапията на психозите, е отношението към пациента. А то е като към всеки друг „нормален” пациент/ клиент с невротична симптоматика - отношение на партньорство и искрена грижа.

Целта при терапията е повишаване чувството на благополучие без значение намаляването или не на симптомите. Разбира се, редукцията им е желателна. Но тук не е ултиматна цел на терапията. 

При работата с психозите, от значение е освен цялостната теоретична и лична психотерапевтична подготовка на психотерапевта, собственият му нелек и качествено „смлян“ опит и допир до първичния психичен процес, до колективното несъзнавано, през личната преживяна болка и дистрес, интегрирали психичното му ядро около центъра на любомъдрието му!

……………………..


Орлин Баев