За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

Последователи

вторник, 12 август 2014 г.

Да бъдеш Човек или какво и липсва на социалната ни система - коментар от Бони Стоянова

"Да бъдеш Човек или какво липсва в съвременната социална система?!"
Автор: Бони Стоянова

„Открадвам“ заглавието на Орлин Баев и ще си позволя да споделя някои мои мисли по темата.
Нямам дълбочината на неговия поглед и изказ, нито претендирам за способност на направя анализ или дам отговор, но темата ме вълнува  и често се случва да я обсъждам.
Социалната система, в която живеем е болна, защото сме болни ние.  Какво е болест ли – ами хайде да пробваме чрез отрицание – липса на здраве...и още малко по-нататък...загуба на естественото състояние...загуба на искреност...загуба на Човечност.
Това му е на обществото според мен. Загубихме (постепенно разбира се) връзката с най-дълбоко присъщите ни ценности, т.е. загубихме корените си  и започнахме да се „храним“ със заместители.

Колкото по-добър заместител измислиш, толкова по-известен ставаш и трупаш благосъстояние.
И наред с тази загуба на автентичност, станахме все по-невежи и все по-безотговорни.
Не е само у нас така – всеобщи болки са.

Парадоксално е, че сега когато имаме много по-голям достъп до информация сме много по-невежи от преди . Защо да четем, да се развиваме, да помним когато имаме толкова улеснения, когато с едно докосване на екрана на „заслужената си придобивка“ – „смарт“ телефон можем да питаме „чичко Гугъл“ ? Прехвърляме отговорността за всичко на неща, които кръщаваме „смарт“.
И...станахме емоционални тъпаци.

Гугъл няма да ни каже какво е щастие, какво значи уважение, какво е обич, какво е благодарност.
Да бъдем човеци може да ни научи само Човек.
А тук иде реч за една много по-дълбока нравственост, която се възпитава. Не, не бъркайте това с морал.  Морал е да спазваш определени норми или хайде още по-простичко казано...с пример.
Всички си спомняме как като сме били деца са ни казвали „И какво трябва да кажеш сега?“ и чакат да измърморим  „благоля“ или нещо подобно, за да ахнат и плеснат с ръце „Браво! Добро дете!“. Ето това е морал.

А дълбоката нравственост се възпитава когато обясняваш на детето какво е благодарност и да...да... „Защо?“ трябва да се благодари . Точно онова вечно „защо“ на малките деца, които се учат да го разгадаят този свят. И тогава когато възпитаваме децата си така, че да ценят усилията, вниманието, помощта на другите, да бъдат благодарни за дареното време, за съществуването на радост, за съществуването на приятели, дом, семейство... тогава тези деца ще започнат да пълнят думичките с истинско съдържание. Тогава ще казват искрено и от сърце „Благодаря!“.

Аз не харесвам западните общества – да може да поспорим, те са социални, уредени, по-дисциплинирани, по-морални, но не и по-човечни. Често го наричам онзи „пластмасов свят“.

И пак се сещам за един виц
– Какво се чува край немски строеж?
-          „шойн, шойн...шойн..шойн...“
-          Ама какво е това?
-          Работниците си подават тухли – „Бите шойн“, „Данке шойн“..... „шойн...шойн“...

И си казвате колко възпитани хора. Да, възпитани....ама смисъл никакъв...това е като американското „Здравей! Как си?“ . Ама да не вземете да си помислите, че се интересуват – просто така се поздравява вече – навик.

Ама кой ни създава тези навици, кой гради морал върху липсваща основа?
И защо всички отказваме да поемем отговорност за това, че ние възпитаваме тези поколения? Защо се оплакваме че „днешните деца са такива, днешните младежи онакива...“?
Мисля, че всеки един от нас, който се замисля по темата „Какво му е нашето общество" и къде изчезна Човекът, може да направи не малко, за да възвърнем радостта в живота на всички.
Аз лично не съм се отказала да обяснявам смисъла на всяка думичка на децата край мен,  доколкото мога да показвам значението на това да живееш с отворено сърце и съзнание, да поемаш отговорност и да живееш , за да даваш.

Дали боли да си добър Човек? Не...не боли от това... Да си добър  и човечен е щастие!
Боли от поведението и отношението на заболелите членове на обществото ни...но и това боли, докато не се научиш да се справяш с тези рани.

Та си мисля, има шанс за света. Всички тези усилия на психолози, терапевти, ментори, коучове...всички възродили се школи, които ни учат да се обръщаме към себе си и към най-доброто вътре в нас, за да го проявим навън, не са случайни.  Аз съм убедена, че  ефектът на пеперудата ще се прояви...

Затова колкото повече хора изказват мнение по темата за Човечността и Човеколюбието, за проява на най-доброто Аз, за намиране на призванието и мисията, за работа в полза на другите, за осъзнаване на това, че всички трябва да произвеждаме стойност преди да искаме да ни се даде нещо....толкова по-близо сме до намиране на лек за болните си души.

След като сме сбъркали посоката, летейки на крилете на фантастиката към други планети, с приятели роботи и търсейки измислени фентъзи същества и форми на разум, нека се обърнем към единственото, което имаме – тук и сега, този свят и себе си и...тогава постиженията ни и напредъкът ни няма да ни убиват!

Бони Стоянова

неделя, 10 август 2014 г.

Да бъдеш Човек или какво липсва в съвременната социална система?!

 Рисунката добре илюстрира социалната и икономико-политическа система, движеща обществото! ...

Управляващите банкери - на върха на пирамидата на социалната, невежа психопатия. Под тях подчинените им, надзираващи правителства. А роб-отникът, слугата (служителят) - ти!

Живеем в странен свят. Като риби на сухо сме. Пробваме да подменим водата на любовта, съчувствието, съпричастното единство, толерантността, благото търпение, дълбинната ни свързаност един с друг и с всяко чувстващо същество, на ние и наше, тоест на всичко, което определя щастието ни, с жалки сурогати: крайният индивидуализъм на аз и мое, власт, финансови ресурси и стремеж да имам, вместо да съм, позволяващи още власт, лъжа, манипулация, безлюбен секс, имоти и предмети, алчен стремеж към производствени и капиталови ресурси, с които уж да се защитим от… безумната жажда за любов в душите си. Като няма обич, заживява страх и омраза. На мястото на естественото единство, се настанява психопатният нарцисизъм и социопатната нужда от надмощие над другите – за да сме по-големите, по-защитените, по-контролиращите… безумния си страх от откъснатостта си от цялото. Колкото и да се опитваме да компенсираме страха си с гневно насилие над брата си, единственото, което можем да почувстваме, е отражението на собствения си ужас в очите му. 
Избиваме другите видове, чувстващи братя, смачкваме природата и планетата, забравили, че не е наша собственост, а само гостуваме… Въобще, знаем ли кои сме, какво търсим тук, познаваме ли живота в дълбочината и висотата му? Или, нагодили науката към незнанието си, си мислим, че нещо знаем и можем, толкова жалки в невежеството си. Развиваме технологията си – но за да лъжем и убиваме по-масово и качествено, за да бягаме все повече в свят на технологична илюзия, несмеейки да се допрем до кошмара на бездушието в ума си.

Живеем в свят, управляван от парите, вместо от човечността. Наричаме го пазарна икономика. Бягайки от робията на ума на материалистичния комунизъм, скачаме към илюзията за свобода на обсебения от бездушна робия на парата капитализъм. В комунизма има общност, заедност, човешки идеали, сътрудничество, безкористно живеене в името на идеал, системата му се движи не от парите, а от способностите на членовете на обществото му. Но, имаме и ограничение на словото и свободната мисъл, плосък материализъм, тоталитарна злоупотреба с властта… При капитализма имаме свобода на словото, добър предприемачески дух, свободна изява на качества и таланти. Но имаме и нечовешка робия на финансова система, превърнала се в цербер, в глобално раково образувание, смучещо още и още… човещина. Защото това, което определя човека като такъв, се поставя в калта, в името на властта на парите. Власт, която невротично, но неефективно компенсира кошмара в ума на 1% от населението – власт-имащите, психопатни господари на икономическата, болна система. И тъй като „рибата се вмирисва откъм главата“, по механизма на проективната идентификация*, стремежът към властта на парите, придобивани на всяка цена, с погазване братолюбието, единството с живота на планетата и Живота въобще, се проектира като сугестирана цел в обществото. А масата хора, по качеството на съзнанието си, дремят, дори спят, нямайки си и представа какво дирят на тази планета, в краткото си, обусловено съществуване. /* Проективна идентификация – психичен механизъм, при който даден индивид или група индивиди проектират собствени очаквания, конфликти и психични съдържания в други, които се идентифицират и действат спрямо тях./

Нека за малко си представим, че сме способни да вземем най-доброто и от капитализма и от комунизма. Какво се получава? Едно общество, в което се цени общността, сътрудничеството, човешкият фактор и потенциал, следва се общочовешки идеал, а в същото време имаме свобода на словото, цени се свободното предприемачество и се стимулира нормалното различие, въз основа на развитието на личните таланти и качества. В интерес на истината, някои съвременни държави, такива като Канада, Скандинавските държави, Германия и др., донякъде съчетават най-доброто от тези социални системи. Донякъде. Защото колкото и висок икономически стандарт и добра социална политика да се поддържа, нещо продължава да липсва. В самата структура на финансовата система, така както се случва глобално, лесно прозира култът към Мамона, в основата на който стоят чисто животинските нагони: власт, секс, агресия, стадни и териториални мотиви, на които механичната логика служи. Финансовата система тук се явява само слуга на тази механична и водена от животинските нагони логика. В името на контрола над другите, се извършват чудовищни дела, финансово - политически манипулации, в които човекът и въобще животът, е само статистическа бройка, обслужваща нечия диаболична алчност, цели континенти се държат в мизерия, убийството и изтезанието на по-слабите и малки братя, животните, бива приемано за нормално (приема се, че високо интелигентни и чувстващи същества могат да бъдат наричани продукция и бъдат насилствено зачевани, кошмарно отглеждани и насилствено убивани, като животът им бива наричан месна или кожна промишленост…). В споменатите държави обаче, макар и да се поддържа добра социална политика, моралните, нравствени и етически стойности все повече липсват и се превръщат във функция на прекомерния, краен индивидуализъм. 

Тези ми размисли ме навеждат към заключението, че дори и в най-добър вид, нито комунизмът, нито капитализмът или най-доброто им съчетание, са актуално решение на съвременната социална и нравствена криза.

Какво липсва в пъзела на съвременното глобално човечество? Какво кара хората автоматично да робуват на невротичните комплекси и психопатни проекции на власт имащите, които през финансовата система, манипулират политическите си слуги, а оттам и индивидуалните съзнания? Казано с прости думи, не забравихме ли да бъде хора, да общуваме, да се разбираме, да си прощаваме, да състрадаваме и емпатийно съчувствайки си, да се обичаме и дружим сърдечно, споделяйки и болките и мъките, но и радостите и добруването си?!  Без да отговарям, отговорих – ако имаш очи да видиш и уши да чуеш, мили читателю!


Орлин, човек

Ученето на психология и психотерапия - мода или призвание

 Сега е модерно да се учи психология и психотерапия. Както преди време беше модерно да се учи инженерство или друга техническа специалност... Мода. Ако обаче несъзнаваната мотивация за учене на психотерапия идва предимно от такива социални сугестии, тя би била твърде крехка и лесно разпадаща се. Самото учене на психология плюс школи в психотерапията отнема едно десетина години, много разходи, упоритост, търпение, способност за бързо учене, много добра памет и силен ум. Но това е само началото. Самата практика на психотерапия, след първите две-три години на АХ-ване, изисква преди всичко огромна състрадателност, сърдечност, човечност, милосърдна съпричастност и ... смирение пред често нелеките казуси и огромната болка, с която се работи всеки ден. Та, извън социалните модни течения за професионална реализация, особено в тази професия, ако отвътре липсва призванието, всичко бързо се разпада на пух и прах.

Макар че, има и различна мотивация. Някои отделят цялото време за учене, но се насочват към професията на университетския преподавател и/или на предприемача в психотерапевтичната област. В която и терапевтична школа да преподават и супервизират, в които и университети да преп(р)одават знанията на някой друг, но основната им работа далеч не е толкова и основно с пациенти. А титлите определено нямат много общо с лечението на души. В този случай, макар и да се водят терапевти, такива хора са предимно университетски кадри, организатори и водещи обучения в дадена терапевтична модалност на психолози и др., но реалният им капацитет за терапевтична помощ, въпреки дипломите, често е несъответен. Тук мотивацията е сигурността, финансовата обезпеченост и т.н. Аз продължавам да твърдя, че има голяма разлика между това да преподаваш психотерапия, но да я работиш от дъжд на вятър с много ограничен брой пациенти и психотерапията като основна дейност. Тъй като, за да бъде постигната висока ефективност, психотерапията изисква пълно отдаване. Защото преди да бъде професия, е призвание! С тези редове в никакъв случай не говоря за стойността на хората, избрали университетска кариера, нито пък за тези с предприемаческа мотивация в психотерапията. Само казвам, че за да бъдеш резултатен, е нужно да се занимаваш с психотерапията като основна дейност, в пряк допир с пациента, като в течение на години и години, ежедневно трупаш опит и се учиш - не само от постоянните си обучения и самоподготовка, а от самата работа и от ... взаимодействието с пациентите си! Няма как такава изключително изискваща качества, опит и преживелищни познания дейност, да бъде практикувана между другото, не и с устойчиво високи и качествени резултати при поне 70-80% от случаите!  

Ако човек започне работа с пациенти и мотивацията му е предимно финансова, скоро вижда, че парите нито са твърде много, нито пък е твърде успешен. Защото истинската, издържаща проверките на времето и всички трудности мотивация тук е обичта към човека, към целокупния живот в човека! Нямаш ли тази мотивация, можеш да се превърнеш в бизнесмен в тази област, в преподавател, в организатор, супервизор и т.н., но дипломите ти ще бъдат единствено хартия! 


Орлин Баев, човек

вторник, 22 юли 2014 г.

Въпроси и отговори

   Преди няколко дни журналистка ме попита следващите по-долу въпроси. Тъй като обаче в интервюто за медията имало ограничен обем и съответно, отговорите ми бяха орязани, ги публикувам тук в блога си. Ето и орязаната версия.

1.  Днес е много модерно да се говори за стрес. Той е в основата на всичките ни беди. Но не става ли дума тук за дистрес – като че ли това понятие е по-коректно?

Стресът е нормален, дори нужен. Ако напълно сме лишени от стрес, от трудности, животът ни би бил твърде скучен, вял, лишен от стимули за растеж, преодоляване, развитие. Умереният стрес е нужен – мобилизира ни, активизира ресурсите на ума, емоциите и тялото ни. Когато обаче стресът прерасне в дистрес, психиката и тялото са неспособни да се справят, което травмира и блокира естествения и плавен житейски ход и просперитет. Ако стресът е бензин, който наливан внимателно, захранва огъня, то дистресът е разрушителна експлозия. Както казах, никак не съм съгласен, че стресът е в основата на човешките трудности – той е нормална част от битието ни. Но да, дистресът надхвърля индивидуалните възможности за адаптация към стимулите от средата, което резултира в маладаптивни психични и телесни симптоми и поведения.

2.      Като че ли живеем в епохата на депресиите, тревожността и неврозите. Как си обяснявате това?

Поне за западния свят, за съжаление, това твърдение е вярно. Едва ли някога в човешката история човекът е бил толкова далеч от смисъла и предназначението на пребиваването си на тази земя. Живеем в социален свят с тотално преобърната ценностна система. На върха на ценностната пирамида се кипрят властта, секса и парите, докато някъде в прахта на невежеството дълбоко са забравени съчувствието, познанието за любящо единство с брата и всяко чувстващо същество. Неврозата, която наистина експлодира все по-масово в съвременния обездушено – бездуховен свят, се явява… лечение. Да, лечение на загубилите се човешки души, повик за синхрон и акордиране с любовта и мъдростта, с потока на онзи Живот, от който единствено произтича сигурността, призванието, смисъла и радостта, която малките социални пертурбации не само не могат да загасят, но са предназначени да подхранват. Психоанализата предлага напълно резонни хипотези за етиологията на невротичността, кореняща се в автобиографичните преживелищности, в ранните детски години и заложените в процеса на възпитание характерови черти и програми., в съвремието ни се добавя и друг фактор. Цялата планета ускорява ритъма на вибрацията си. При хората, които следват този процес, се случва естествено разширение на съзнанието до сърдечна свързаност, състрадание и обич. Тревожните разстройства тук се явяват не някакво зло, а благ и добър повик за дълбоко преосмисляне на собствения живот, цели, ценности и посоки, за себевглеждане и себепознание, фокусирани в съзнателни усилия по промяна на ума, чувствата и социалното поведение в резониращи със законите на целокупния Живот. На изток, както и в удивително всеобхватното учение на българския мъдрец Петър Дънов, тези закони се наричат Дхарма. Много може да се каже в тази посока…

3.      Един много глупав въпрос, който обаче почти всеки човек си задава под една или друга форма: какво е щастието?

Щастието идва, когато съвкупността от системи и процеси в развитие, която наричаме човек, е в хармония с пулса на живота. Психодуховните системи, чрез стъпките си, трениращи последователите си в специфични етични принципи, начин на живот, работа с ума и преоткриване на по-високите нива на съзнателна когниция, в крайна сметка целят постигане именно на щастие. Но автентично, цялостно и стабилно щастие, при което преживяващият го знае с всяка клетка от тялото си и субатомна частица на душата си, че е само малка част от един разумен организъм. Само докато човек живее от позицията на себе-осъзнаване като част от цялото, може да бъде истински щастлив. Това обаче с думи не може да се опише, макар и опосредствено да може да се насочи и мотивира. Може да се преживее истински в медитация и съзерцание. А когато медитацията проникне в ежедневния живот и целият живот се превърне в медитация, щастието присъства като тих и устойчив фон на бита ни. В хуманистичната психология и психотерапия, тенденцията към акордиране на човешкия живот с потенциала му от възможности, се нарича себеактуализация.

4.      Смятате ли, че природната медицина може да има сериозно място в лечението и превенцията на някои психически състояния, временни неразположения или дори – заболявания?

Именно синхронът с природата е това, което лекува както душата, така и тялото. Що се отнася обаче до психичните разстройства на ниво невроза и по-специално тревожните разстройства, имам предвид вътрешната, същностна природа, която определя човека като такъв. Под природна медицина аз разбирам допира до мъдростта и здравето, скрити в онази божествена сила, която протича през всичко живо. Индусите я наричат прана, китайците чи. Дали през дълбоко дишане и визуализация, през приема на някои природни вещества и извлеци, но преди всичко през един природен начин на живот на дълбоко преклонение пред величието на живата природа.

5.      Останали ли сте с впечатлението, че съществува тенденция да се прибързва с тежките традиционни медикаменти срещу някои съвсем „естествени” психически неразположения?

Да, прибързва се. Много от колегите, занимаващи се и с психично здраве, а именно психиатрите и невролозите, изписват антидепресанти и транквиланти на третата минута от стъпването в кабинета им. Психофармацията има своето достойно място в третирането на психичните проблеми на ниво психоза. Що се отнася до неврозите обаче, употребата на психофармацевтични лекарства в световен мащаб е тенденциозно и излишно свръх – завишена, което обслужва в много по-голяма степен бизнес, отколкото здравни интереси. Майсторите в психотерапията по целия глобус твърдят най-общо следното по отношение взаимовръзката психотерапия – медикаментозна терапия:
-          Ако човекът заявява първоначално проблема си и специалистът прецени, че в основата на етиопатогенезата се корени психичното функциониране, най-добрият вариант е да се процедира с психотерапия. Истината е, че 99% от трудностите на ниво невроза се дължат на невротична психодинамика, която не само че няма как трайно да бъде разрешена в стратегически план чрез химия, но тук лекарствата се явяват част от психичните защитни механизми потискане, изтласкване, отричане на тревожно наситените психични съдържания и процеси, вторична печалба от поддържане на невротичната симптоматика и т.н., което прави свръхмерната употреба на психофармация не част от решението, а от проблема.  
-          Когато човек, който вече приема психофармацевтични медикаменти, има съзнателността да се обърне за помощ към психотерапевт и клиницистът прецени, че в корена на състоянието му се крият неразрешени психични конфликти, а не неврални и биохимични дефицити, се пристъпва към постепенно спиране на медикаментите по подходяща схема и пристъпване към актуалното, психотерапевтично лечение, което единствено осигурява качествена и сигурна промяна в дългосрочен план. По моите наблюдения, ако психотерапията се осъществява на фона на психофармация, самата психотерапия се явява единствено поддържаща, тъй като сублиминално мозъкът на пациента се „опира“ на ефекта от приеманата химия, а не на собствените съзнателни усилия, изисквани в хода на психотерапията. В такъв случай, когато замазващото действие на химията се прекрати, психотерапията е нужно да се поднови и да продължи още толкова време, тъй като симптоматиката се завръща отново с пълна сила, че и с лихвите… По тази причина ефективните психотерапевти, уважаващи пациентите си и целящи резултатна и дългосрочна промяна в живота и добруването им, предпочитат да започват психотерапевтичния процес „на чисто“.

6.      От няколко години насам, 5-хидрокситриптофанът намира широко приложение сред привържениците на неконвенционалната медицина. Казват, че той е супер ефективно средство срещу депресии и тревожност. Вие на какво мнение сте?

Препоръчвам го. Но чак суперефективно средство, не мисля. Действието му, по наблюденията ми, е полезно, но слабичко, когато става дума за сериозни състояния като продължаващи от години панически атаки, тежка генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно р-во, тежка социална тревожност и т.н.

7.      Пасифлората е едно много интересно растение. Доста се използва, включително и от традиционната медицина срещу безпокойство, безсъние, напрегнатост и др. В пасифлора е открит естественият химикал серотонин. В кои случаи препоръчвате прием на природен продукт със съдържание на пасифлора?

Това, което споменах по-горе за пет хидрокси триптофана, се отнася със същата сила и към всички познати нам билки минерали, вещества и витамини, явяващи се спомагателни при лечението на тревожни разстройства: пасифлора, маточина, мащерка, хвощ, жълт кантарион, магнезий, цинк, витамини от Б групата, мелатонин и др. Тези и много други вещества са полезни, но по опита ми в работата с невротични разстройства, доста слаби, за да могат да бъдат нещо повече от помощни „патерички“ на реалната психотерапевтична промяна. Това е така не толкова защото активните вещества тук са недостатъчно силни, но предимно поради факта, че причините за повечето тревожни състояния са предимно психични. Природните вещества могат да създадат известен подходящ фон за случването на качествен психотерапевтичен процес, но нищо повече.

8.      Какви промени в начина на живот трябва да предприемем и какво е най-доброто лечение срещу безсъние?

Когато е изключена възможността за органична етиология, безсънието най-често е само върхът на айсберга, един от симптомите на тревожността. А тя се дължи на непреработени базисни вярвания, програми, скрити в несъзнаваното. Когато тези програми бъдат умишлено осъзнавани, предизвиквани и преобразувани, симптоматичното безсъние също се стапя. В някои редки случаи безсънието е упорито. Тук приспивателните медикаменти могат да бъдат само временно и епизодично решение. Ако се разчита само на тях обаче, колкото повече се приемат, толкова по-слабо действат, нужно е дозата им да се увеличава, а когато се премахнат, инсомнията експлодира с още по-голяма сила. Така че, медикаментите тук не са стратегически добра насока. В известна степен безсънието се повлиява от всички изброени по-горе билки и вещества и по-специално, от пет хидрокси триптофана, мелатонина, магнезия… Особено силна роля тук изиграва поведенческата терапия. Ето някои правила, които силно нормализират циркадния ритъм и повлияват положително безсънието:

-          Ляга се само когато се усети нужда от сън.
-          Сутрин се става в точен час, независимо от качеството и количеството на съня. Само за няколко дни тези простички правила силно спомагат за нормализирането на съня.
-          Прекратява се приемът на възбуждащи вещества: кофеин, енергийни напитки и др.
-          Когато през нощта човек се събуди и сънят не идва, се ползва принципът на парадоксалното намерение. Той се състои в това, че човекът вместо да иска да заспи, възнамерява да не заспи. Така се премахва съзнателната намеса, състоянието на напрегнат контрол и нащрек от процеса на заспиване, които често са причина за поддържане на будното състояние.
-          Когато безсънието се дължи на усилено ментално предъвкване, силен помощник се явява умението за спиране на ума, тоест практиката на медитация.
-          Понякога безсънието е упорито и дори при липсващо ментално предъвкване или вегетативна психомоторна, симпатикова възбуда или дори без наличието на особени характерови конфликти, то персистира. В този случай изключително полезна се явява практиката на медитация и дишане с помощта на невро – фийдбек апаратура. Чрез измерване на кожната температура, съпротивление, на мозъчните вълни (ЕЕГ) и т.н., свързани с подходящ софтуер/ игри, човек се учи да намали активизацията на симпатиковата автономна нервна система, отговорна за възбудата и да засили действието на парасимпатикуса, който лежи в основата на невро-психичната релаксация.

9.      Какво е мнението ви за този продукт?

Както споменах и по-горе, ако тревожността е слаба, валерианата, шлемникът, хмелът и пасифлората, които се съдържат в този продукт, могат да изиграят добра роля в облекчаването на напрежението. Ако обаче тревожността се дължи на дълбоки характерови наличности, през които човекът пречупва възприятието си за света свръх страхово, билките могат да играят добра, но единствено опосредствена роля. Казвам това въз основа на вече осем годишния си опит в психотерапията, с огромно уважение към народната медицина и по-специално, към фитотерапията. 

10.  Как според вас, влияят негативните емоции върху цялостното ни психо-емоционално, а защо не и физическо здраве?

Негативните емоции – страхът, агресията, тъгата, са нормална част от духотомната емоционалност, едната страна от „монетата“ на двойнствената емоционалност. Другият полюс са положителните емоции. И едните и другите обаче са нормална част от света, в който живеем. В такъв дух на разсъждения, негативните емоции вредят единствено ако са преживявани прекалено силно и продължително. Тогава те действително не само, че невротизират и депресират, но могат и да се соматизират до физиологични заболявания. Защото психиката пряко влияе на нервната система, тя на свой ред на ендокринната, тя пък на имунната и всички останали телесни системи…

11.  Как се става „положителен човек”?

Според мен подходящата дума е не положителен, а цялостен. Защото крайното и отричащо противоположността си позитивно мислене може да бъде също толкова инвалидизиращо, колкото и крайно негативното. Говоря за това в тази си статия: „Позитивното мислене и принципът разделяй и владей“. Та, как се става цялостен? Започва се от едно щателно поглеждане в интрасубективния свят, анализ и интроспекция. После се продължава в посока неутрализиране на откритите маладаптивни наличности – чрез логика, връзка с реалността, чрез всички методи на психотерапията и личностното развитие. В даден момент човек осъзнава себе си като духовно същество – тук се намесват молитвата и медитацията. В този процес осъзнаването се издига над двойката противоположности – няма противопоставяне, а обединение, сливане. Човек се ресвързва със… Себе си. Тогава смисълът и щастието преливат!


Орлин Баев, душевед

вторник, 15 юли 2014 г.

Бодхичита - Благородна Мъдрост

Бодхичита - Благородна Мъдрост


 Благородният човек е странна смес...
Малко прилича на децата,
малко прилича на индианците,
малко прилича на ангелите,
а малко прилича и на хората...
(Кристина Кендисейс)

Благородният човек не учи благородството си от учебници. Чете го в мъдростта на Живота, в законите на вечността си. Стъпил здраво на земята, сърцето му любопитно прегръща въздуха и цветята, като малко детенце. Докато адекватно живее в този консенсус за реалност, душата му танцува а ангелската Любов. Съзнава, че е гостенин в този свят, че само малка част от целостта му, за много малко е тук. Като мост между световете е - с присъствието си смъква хармонията тук, но и вълшебно преобразува битието, знаейки, че е част от магията на един по-голям Живот. От извора на тази божествена, благородна мъдрост произтичат смисълът, посоката и истинните цели, които когато следваш, се чувстваш целият пропит от величието на Бога.

Някога изпадаш в тупик. Въртиш, сучеш, изход ни се вижда, ни се намира, ни се отваря, въпреки огромните ти усилия. Не е случайно. Може би това, което си решил да постигаш, не е твоето нещо, а е социално внушение, което си приел за твое, но всъщност е далеч от душата ти. Защото, когато дадена посока идва от душата ти, цялата Вселена застава зад теб! Пак има трудности, но са благословени и ти го чувстваш във всяка своя стъпка! Следвайки посоката на душата си, на Същността си, целият ти живот се превръща в непреривно общение с Бога, в жива молитва.

 В съвременния материалистичен свят цари едно доста криво разбиране за молитвата. Някой си мисли, че тя е да искаш, да просиш... "Господи, нека Иван ме хареса и го омая!..., Господи, дай ми пари, Господи, дай ми власт, Господи, дай ми победа над противниците ми..." Това обаче не е молитва, а езическо невежество на съзнание, откъснато от източника си. Защото молитвата е любовен акт на благодарене, на изразяване възторга от творението, на смиреномъдро приемане неслучайността на всяко случване и прегръщащо възхищение. Ако човек вербално иска това или онова, се стреми да нагоди великото начало към малките си егоистични мотиви, да вмести океана на Живота в блатото на неразбирането си. Молитвата е най-естественият процес, когато човек живее в някаква степен свързано с Бога. През думите, намерението, чувствата и поведението се изразява свещеният трепет на душата по сливане с духа, по акордиране и единство с Твореца. Молитвата от сърце, воля, светъл ум и чист живот, е част от онзи синхрон със силата на вдъхновението, която единствена дава истинен смисъл и мощен подтик за добруване, за живот в хармония с Дхарма, законите на Битието. Когато молитвата стане част от ежедневното съзнание, се превръща в медитативно, вибриращо в унисон с принципите на Бога съзнание. Защото медитацията е молитва отвъд думите, в самия живот, отвъд седящите сесии. То е като полетът на птица. Отначало е нужно движение на крилете, но колкото по-умел и висок е полетът, толкова повече използва въздушните течения, със спокойно разперени криле. По същия начин, молитвата с думи изисква определено познание за психичните механизми и преобразуването им, за структурата, целта и посоката на психичния стремеж. Когато обаче Дхарма пронизва цялото същество, умът може само да застине в смирено преклонение пред величието на Живота! Тогава, съзнавайки интимната си свързаност и единство с цялото, познаваш милосърдната добротата на Логоса, на смисъла, пронизал всеки твой дъх със знанието за синхронична неслучайност на всеки от житейските ти мигове.

"Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях."

Беинса Дуно, Единица мярка

Да си добър! С онова добро, което сянка не хвърля. С доброто, което обединява противоположностите и примирява противоречията. В това добро се крие всичкото богатство на света, всичката радост и смисъл. Днес човек е толкова заслепен от малките светлинки на социалните внушения за просперитет, че забравя извора на живота си! Само докато този поток тече през човека, животът се насища със смисъл, обич и ясно познание! А не са ли това качествата на Бога?!

"Знаете ли вие какво значи да имате едно преживяване, да почувстваш Бога в тежината на живота си, когато си оскърбен, да почувстваш туй велико същество, което е създало цялото битие? 
Знаете ли какъв свещен трепет ще обхване душата ви, само когато той се докосне?
Имали ли сте вие такова преживяване? 
То е едно велико преживяване! И тогава, в такъв момент, ако сте го изпитвали, да си гладен и жаден, знаете ли с каква красота ще се изпълни душата ви? 

Туй са изпитвали някои светии и някои велики хора, някои мъченици, те изведнъж разбират смисъла на цялото битие и казват: "Разбираме какъв е смисълът на живота." 
Такова преживяване могат да имат и стари, и млади. 
Някои казват: "Само старите могат да го имат." 
Не, и младите могат. 
Защо да го няма младият? 
Я онази мома, която е оставена от нейния възлюблен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувствува едно облекчение и каже: "Аз ще посветя живота си на Бога." 
Този възлюблен е Христос, а не онзи. Това е велико преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се отмахне вашата опитност. 

И ние се нуждаем от едно силно преживяване на реалността и от допирането на този божествен пръст на любовта. 
А сега ще идеш в църква, ще запалиш една свещ или кандилото, но едно такова живо преживяване, едно такова допиране на този божествен пръст на любовта, от хиляди проповеди струва повече. 
Аз бих желал да слушате всички велики проповедници, но след като ги слушате, най-после искам Господ да допре със своя пръст ума и душата им, та и техните мисли да станат по-ясни. 

Та казвам, аз желая на вас едно добро, един лъч, и то жив лъч, да докосне вашата душа, че всичко това, което е заложено в душата ви, да се оживотвори, да се превърне, животът ви да мине от едно състояние в друго или, както Христос казва, "Ще минат от смърт в живот."

Гладуват и жадуват
(Беинса Дуно, Неделни Беседи, 25.06.1922 10:00 Неделя, София)

Месая (арамейски) или Христос (гръцки) означава помазан. А Исус (Йешуа) - спасител. Спасително помазване... Езотеричното разбиране тук произтича не от изсмукани от пръсти катехизиси, нямащи нищо общо с Бога, а от личното преживяване. Когато преживяваш Бога, чувството е за много фина и ароматна субстанция, пълна с Живот, Мъдрост, Светлина, Сила. Субстанция, която зад всякакви думи, сякаш помазва душата ти. Спасителна, много фина и тиха, любяща радост, в преживяването на която знаеш, че си част от цялото, а всичко в битието ти е точно на мястото си и най-подходящото за теб във всеки момент. Вярваш, защото знаеш. Но не с его ума си или с малката си социална персона. Тя упорито продължава да носи своите навици, склонности, вкусове, характер. Сега обаче, в присъствието на Бога, поне за малко и понякога и все по-често, малкото аз успява да притихне, да се смири. Тогава дори и то, поне в някаква степен, в процеса на психотерапия или себепознание, успява да пренастрои съдържанията си до адаптивни и хармониращи с безкрая потенциали. Тогава вярваш в Бога. Защото го живееш. Или по-скоро, Божествеността живее през апарата на психофизиологията ти, която само я проявява. Защото нима си нещо друго, освен този течащ поток от божествено съзнание?!

"Някои казват, че не вярват в съществуването на Бога. Значи, вярват в несъществуването Му, т. е. те вярват в отричането на нещо. Каква вяра е тази?
Каква философия има в отхвърлянето на Бога или в отричането Му? 
Да отхвърлите Бога, това значи, да отхвърлите Великия или Тихия океан от земята. 
Можете ли да го отхвърлите? Не можете. На кое място на земята ще го поставите? 

Следователно, Бог е такава величина, която никой не може нито да премести, нито да отхвърли. 
Ние живеем в Него, потопени сме в Него и, каквото и да правим, не можем да излезем вън от сферите на Неговото влияние. 

Смешно е, когато слушате някой да философства, какво представя Бог. 
Това е все едно, малкото дете да разисква върху въпроса, какво представя неговата майка и какво нещо е любовта й. Вижда ли детето любовта на майка си? То не вижда любовта, а вижда само проявите й."
Доведете ми го тук (Беинса Дуно, Неделни Беседи, 27.04.1930 Неделя, София)


Да говориш за Бога е като да обясняваш с думи медитацията. Можеш да ползваш метафори, да правиш аналогии, да поетизираш. Можеш да мотивираш някого да я прави - но не можеш да я обясниш. Можеш да я преживееш обаче. Идва някой и те пита - "как да медитирам?". То е като свиренето на пиано. Започваш с някои ориентири, отнема ти едно петнадесетина годинки, докато не ти свириш, а музиката тече през разкрития гений. Същото е с медитацията - а тя е директният път към онази неописуема любяща мъдрост, която някои наричат Бог, други Дао, трети Буда природа... Отвъд лингвистичната семиотика, важна е преживелищността. Сядане, фокусиране, релаксация, визуализация... С времето всички тези проходилки стават ненужни - защото богопознанието не е техника, била тя психофизична или психодуховна. Състояние на преживелищно сливане и единство е, състояние на съзнанието, през смирението на което вибрира Божествената субстанция. Когато си позволиш да не го знаеш с ума си, го познаваш с вечността си. Само когато малкият ум затихне смирено, живата вода на Бога, познаването законите на Дхарма протичат през освободеното пространство. Велико е!

"Когато чувстваш, че имаш Сила, то е защото много Същества се обединяват с тебе вътрешно. Но ако мислиш, че Силата е твоя, че ти сам правиш това, тогава тези Същества не ти възразяват, но се отдалечават, ти оставаш сам и виждаш, че сам си слаб." (Беинса Дуно)

Само когато приемеш, че всичко, което наричаш себе е малък проводник и нищо повече и си позволиш смирено да оставиш егото си да замлъкне и се подчини на безкрая, само тогава имаш сила, знание, обич. Не са твои, на Бога са. Колкото повече се занимавам с душепомагане и отразявам собственото си себепознание в този процес, толкова повече осъзнавам, че нищо не знам и нищо не мога. Затова пък потокът на Живота, когато протича през смиреномъдрието, може. Да бъде волята Божия!

Орлин, човек








неделя, 29 юни 2014 г.

Планиране преобразуването на социофобията до социална самоувереност – психотерапия на петте движения

Планиране преобразуването на социофобията до социална самоувереност – психотерапия на петте движения

В един от психотелесните психотерапевтични методи, „терапия на петте движения“, се използва понятието „кръг на опита“. Кръг от пет „движения“, всяко от което представлява комуникативен акт, част от по-глобалния процес на цялостна комуникация – както на самия индивид със самия себе си, така и с ти обекта, света и другите. Петте движения са: планиране à доверие à себезаявяване à привличане à проверка на реалността. Някои добавят и още две – духовност и заземяване, които няма да разглеждам в тази си статия, поне не и експлицитно. Ето ги въпросните движения, изразени по един от възможните начини:

Петте движения – общо описание

Планиране

Нека видим как протича един акт на общуване. Първо, в ума се появява идея за предстоящото случване – как ще говоря, какво ще кажа, как ще се усмихна, как ще се чувства тялото ми и преминава дъхът ми, колко ще правя това или онова… Разбира се, това движение се случва като комбинация от съзнателно планиране и навик, тоест от работна и процедурна памет. Планирането присъства във всяко поведение на общуване. Разгледано философски, всяко целенасочено действие на психофизиологичния организъм е комуникация! Дори един елементарен акт, като вземане на чаша с вода и отпиване, е вид комуникация с околния свят. Целият човешки живот може да бъде разгледан като двупосочна комуникация между психиката, телесната биология и обкръжаващата среда. Петте движения, постулирани от професор Валдо Бернаскони представляват едно много точно и качествено описание на комуникативния акт. Разбира се, поради специфичния тематичен контекст, в тази статия фокусът ми е предимно в междуличностовото общуване.

Ще ми се да спомена – планирането, освен чисто рационален акт, може да бъде и интуитивен процес, а захранващата вземането на решения информация да идва както от обективната, социална реалност, така и от пространството на варианти, от вътрешната феноменологична реалност. Само когато човекът осъзнае себе си като кръстопът на тези два познавателни потока, живее цялостно. 

Проверката на реалността (препланиране) е движението, което се задейства след всяко от останалите. Когато дадено действие е съзнателно или като комбинация от съзнателност и праксис (автоматизиран навик, процедурна памет) планирано, следва проверка на реалността, „сверяване на часовника“ на идеационната представа и поведенчески импулс с реалността – в случая, след планирането, се задейства едно ментално „опипване на почвата“ и евентуално препланиране. Но все още реален поведенчески акт отсъства – планирането и проверката на реалността тук са чисто ментален акт. Примерно, възнамеряваш да се включиш в интересен за теб разговор на компания на парти, но от интересуващата те тема изведнъж той се прехвърля в досадна политика или глуповат футбол – съответно препланираш и насочваш вниманието си към съседната група от хора, резониращи с твоите интереси или евентуално към промяна темата в същата група.

Ключова методология за психотерапевтична и автотерапевтична работа на ниво планиране и проверка на реалността:
-       -   Планиране: психоанализа и себе – анализа; нлп, хипнотични и медитативни визуализации; целеполагане; мотивиране и самомотивиране.
-       -   Проверка на реалността: когнитивно реструктуриране; падаща стрела и реструктуриране на базисни вярвания; нлп мета модел; интроспективна работа с вътрешния диалог.

Забележка: тук само маркирам методологията. Ще се спра на нея обхватно след  общото разискване на петте движения, на които е посветена тази статия.

Доверие

В психоанализата на Валдо Бернаскони това движение е наречено подчинение, аналогично на действието от животинския свят. В това има резон – Човек живее в тяло на бозайник, подвластно на същите закономерности като тези в животинския свят и стадо, а за се подчиниш на друг индивид или група, е нужно първо да се подчиниш на собствената си потребност от принадлежност, общност и съпричастност. Бернаскони обаче не стига по-далеч от животинския свят. Някакси съвсем пропуска да забележи, че тялото на човека е само изразител на същината му, която далеч го надхвърля и се явява първична… Въпреки този му особено ограничаващ разбирането за Човека пропуск, съм благодарен за идейната му насока – петте движения. В холистичен контекст на разсъждения, според мен по-удачно е това движение да бъде именувано доверие, смирение или приемане, смирено любящо приемане… Ще ползвам тези особено наситени с безкраен смислов заряд термини равнопоставено.

Иска ми се да спомена, че макар и да ползвам някои понятия и методи от различни терапевтични модалности (когнитивно-поведенческа, психотелесна, нлп, хипноза, MBCBT и т.н.), интегрирам семантичните им послания и прагматична, преобразуваща функционална целесъобразност по холистичен, произлизащ от собствената ми същност и резониращ със законите на битието (Дхарма) начин.  

Когато един комуникативен акт е планиран, следващото, което е необходимо, за да се случи, вече е поведенческият акт на реално общуване. Да се довериш, тук означава да приемеш както успеха, така и неуспеха, както резултатността при постигане на конкретната комуникативна цел, така и неслучването и. Да приемеш, че не знаеш и не можеш да контролираш всеки вариант, развитие и изход от процеса на общуване. Да приемеш непознатото. Да се довериш не само на силните си качества, но и на мъдростта, скрита в страха ти. Да, на онези интроекти (вярвания, програми), в които живее страхът от чуване на отказ и отхвърляне, изоставяне, унижение, излагане, предателство и провал… Не само да опитваш да подсигуриш успеха си, но и да приемеш експлоадиращите от евентуалния неуспех страхове, срам, вина, тъга и гняв. С това искам да кажа, че процесът на доверяване изисква преди всичко посрещане на собствените вътрешни характерови лимити и произтичащите от тях страхове. Защото каквото повикало, такова се и обадило. Ако в теб живее страх от отхвърляне, на принципа на субективното потвърждение и самоизпълняващото се пророчество (вид когнитивни изкривявания), ще виждаш как другите те отхвърлят, дори това съвсем да не е така и ще се държиш като отхвърлен, което ще кара хората наистина да те отхвърлят. Докато страхът ти не бъде осъзнаван и преработен, ще пречупва визията ти и ще те кара да се държиш според кривите му ментални огледала. Когато бъде осъзнат ясно и се научиш да се раз-идентифицираш и го виждаш от позицията на спокоен зрител, разбираш, че да, той е в теб, но ти не си своя страх. Тогава, след методите за проверка на реалността (работа с вътрешния диалог и логика), основният и най-ядрен начин за преработка на страха, се явява именно смиреното доверие. Да приемеш страха си, да го видиш като добър приятел, който само привидно е поставил плашеща те маска, докато всъщност те учи на спокойна себеувереност. Когато в теб живее дълбоко смирение, само тогава Ти, Човекът, се проявяваш през утихналите его-механизми. Имаш си доверие! Но не някакво напъване, а естествено, дълбоко автентично себе-доверие, извиращо от духа ти! Без него всяко себезаявяване и стремеж към лична сила и харизматично присъствие представляват единствено компенсаторни опити за бягство от тревожни програми. Не мисля, че смиреното доверие, за което говоря, може адекватно и цялостно да бъде изразено единствено през физиологичното представителство на човека. Когато, в процеса на смирение, в медитация или в самия живот, умът замлъкне, а емоциите и чувствата се допрат до силата на любовта, вместо до любовта към силата – се ражда доверието. То е не толкова и не само чувство или телесна емоция, но преди всичко фино душевно познание, доверие в … Бога, неслучайните закономерности на Живота и самия Себе си като неразделна част от тъканта на Битието.

Накратко, когато един комуникативен акт е планиран, за да пристъпи към реализирането му, човекът е нужно да се подчини на потребностите си, да се довери на импулсите както на биологичната си, така и на същностната си природа, проявяваща се през телесността. Защото, ако тялото се нуждае от емоционално приемане, духът добре познава съпричастността и единството си с другия.

Ключова методология за психотерапевтична и автотерапевтична работа на ниво доверие: съзерцание (медитация, mindfulness в статичен и динамичен вариант); психотерапевтична, конкретно дизайнирана молитва; поведенчески експерименти, целящи умишлено провокиране на страховите програми, наводняване и десензитизацията им; психотелесни опити и ролеви игри, активиращи недоверието – съзнателното му „прегръщане“ и промяна в смирено приемане, водещо до доверие.

NB: Забележка: при трите динамични движения (доверие, себезаявяване и привличане) първостепенна роля придобива ежеседмичната работа в групи, кулминирана в ежесезонни (четири пъти годишно) интензивни дву-три или повече дневни уъркшопи (тренинги, пси-работилници). Тази групова работа, както става ясно, е предхождана от индивидуалните терапевтични сесии, които постепенно се разреждат, за да преминат основно в трансформацията на груповата динамика и периодични контролни и поддържащи лични сесии.

Себезаявяване

Себезаявяването в съвременния свят често е разбирано като его-налагане, незачитаща другите и потъпкваща ги болна агресия. Авторът на „Терапия на петте движения“, Валдо Бернаскони, нарича себезаявяването агресия. Но има предвид здравата агресия, еквивалент на високата мотивация за постижения и тласкащата към развитие амбиция. В това утвърждаване присъства егоизъм, но не болен, а добър, здрав егоизъм. Защото, за да даваш на другите, е нужно първо да дадеш на себе си. Не можеш да обичаш другите, ако първо не обичаш себе си.

Нещо повече. Себезаявяването, ако бъде видяно през цялостнатата човешка природа, е неразривно свързано с предходното движение, смиреното доверие. Когато то присъства, себезаявяването се явява естествено конкретизиране на това доверие в социалната реалност, с пълната убеденост в легитимността на това заявяване. Защото то не е толкова его-налагане, колкото проява на същностната, изначална Човешка природа, на Бога в света и социалния ти живот. Тоест, отново стигаме до заключението, че човешкият организъм се явява кръстопът на два потока – биологично нагонната природа на бозайник и същностната, Буда природа на духовната му реалност. Интелектът тук е транслатор и на двете. Ако обаче се довери единствено на животинската природа и отрече безкрая си, деградацията в нравствените, етични и естетични стойности е силно вероятна. Това наблюдаваме в съвремието наоколо ни.

Една прекрасна илюстрация и разяснение на себезаявяването като обич към себе си, е направил прочутият комедиен актьор Чарлз Спенсър Чаплин, в речта си, написана от него за 70-ия му рожден ден, 6.04.1959 година: 

 "Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че емоционалната болка и мъката са само сигнал да не живея против личната си истина. Днес знам: това се нарича да бъдеш себе си. Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко обидно може да е за някого да опитвам да му наложа свои желания дори да знам, че не им е дошло времето и човекът още не е готов, и дори този човек да съм самият аз. Днес наричам това уважение. Когато започнах да обичам себе си, престанах да жадувам друг живот и проумях, че всичко около мен ме приканва да израствам. Днес наричам това зрелост. Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на точното място, в точното време и всичко се случва в най-точния момент. Затова мога да бъда спокоен. Днес наричам това вяра в себе си. Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и спрях да сътворявам велики проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и оживява сърцето ми, и го правя по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това простота. Когато започнах да обичам себе си, се отказах от всичко, което вреди на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации - и всичко, което ме теглеше надолу и далеч от самия мен. Отначало го нарекох "здравословен егоизъм", но днес го наричам любов към самия себе си. Когато започнах да обичам себе си, спрях да искам да съм винаги прав и оттогава по-малко греша. Сега разбрах, че това е скромност. Когато започнах да обичам себе си, отказах да живея още в миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в мига, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден, ден след ден, за самия него и наричам това удовлетворение. Когато започнах да обичам себе си, аз осъзнах, че умът ми може да ми пречи, дори и да ме разболее. Но щом го свързах с душата, разумът ми стана ценен съюзник. Днес наричам тази свързаност мъдрост на душата. Не трябва вече да се плашим от спорове, сблъсъци и всякакви проблеми със себе си или с околните, щом даже и звезди понякога се сблъскват и тъй се раждат нови светове. Днес знам - това е живот!"

Ключова методология: асертивен тренинг; психотелесни опити, психотеатър и ролеви игри, фокусирани в себеотстояване и здрава агресия; поведенчески експерименти с дизайн, за разлика от тези при движение доверие (където целта е различна), насочен вече към стабилно и здраво социално присъствие; тренировка на водене на дебат и презентационни умения; групова психотерапия и периодични пси-работилници;

Привличане

Магнетичното привличане е свързано с присъствието на висока енергия в човека, чар и харизма. Бернаскони, отново по аналогия с животинския свят, нарича това движение съблазняване. Самият термин обаче поражда автоматични съпротиви и психични защитни механизми, алюзии за манипулация и т.н. Всъщност, става дума за природните и естествени привличане, магнетизъм, харизма. При животните най-силният самец привлича най-много женски. Най-красивият и напорист паун има най-големи шансове за задържане на женската. Тази хормонална и психоенергийна наситеност при животните често се проявява и като любовен танц, ухажващ ритуал, омайващо съблазняване. Когато човекът има дълбока свързаност с тялото си и се доверява на нормалната си животинска нагонност, съблазняването е напълно естествено. Освен в междуполовите отношения, то се проявява във вид на харизматично присъствие и във всяко социално взаимодействие: в бизнеса, търговията и продажбените умения.
  За човека с висока харизма казваме, че когато влезе в стаята, дори преди да е заговорил, изпълва пространството със себе си. Гласът на харизматичният човек е изпълнен с енергия, силен и хипнотизиращ. Енергията свети през пронизващия и нагнетен с много заряд, приковаващо обайващ поглед. 

Харизматично привличащият човек е естествен лидер, водач на хората, притежаващи по-слаба енергия, поради характеровите си блокировки (маладаптивни интроекти/ когнитивни схеми/ програми, проявяващи се в т.н. мускулни/ телесни брони, спиращи и отнемащи потока от биоенергия).

Ако обаче човек остане с разбирането за привличането единствено като продукт на биологичната природа, разстоянието между него и манипулацията, действително е само една стъпка. Защото над телесността на бозайника, се появява интелект, който, ако бъде захранван единствено с ценностите на нагона и подвластното му общество, много лесно оправдава постигането на чисто нарцистични цели, на цената на каквито и да е средства. Постигане, тласкано от зейналата празнина, липса на смисъл, истинна обич, мъдрост и съчувствие, идващи от Същината на Човека, от законите на Живота – Дхарма! Закони, които ако човек не вижда и живее, лишава себе си от … Себе си.

В горния контекст на разсъждения, Бернаскони привежда пример с племена, живеещи в природата. Според него, спокойната им автентичност и осезаемо щастие, се дължат на здравото подчинение, изразяване и реализация на нагонната им, биологична природа. Дали обаче, поради когнитивните си лимити, Бернаскони не пропуска факта, че самите тези хора споделят богат набор от религиозни и магични вярвания, архетипни обекти на преклонение, служещи им за идентификация с вложения в тях смисъл и мъдрост?! Дали тези вярвания са единствено проекция на несъзнавани очаквания за защита и инфантилно все-анимиране, както твърди когнитивната наука на религията, това е ключов и многоаспектен въпрос, на който настоящите научни средства нямат нито методологията, нито проникновеността качествено да отговорят. Ако при упоменатите от Бернаскони амазонски племена присъства архаично и спрямо настоящото когнитивно развитие на човечеството, ретроградно магическо мислене, то дали при всяка система от психодуховни вярвания (будизъм, адвейта, санкхя, джайнизъм, бяло братство, теософия, исихия (мистично православие), суфизъм и т.н. и т.н.), мисленето е пожелателно, магично?! Или достига до визия – логика, проницателна и недуална когниция, която не само, че не се явява регрес, но надхвърля съвременното ниво на възприятие на реалността?! По-долу съвсем бегло и маркиращо споменавам някои етапи в проявата на човешката разумност, според интегралния и холистичен психолог и психотерапевт Кен Уилбър.

Основните етапи на психичното развитие и съотносително основните структури в индивидуалното и колективно съзнание, според Кен Уилбър са:

  • Сензомоторно ниво
  • Фантазно емоционално ниво
  • Конкретно операционална логика
  • Формални операции – абстрактна логика (този и предходният етап са обосновани от Жан Пиаже)
  • Постформална логика, която се разделя на:
-          визия логика
-          психична визия
-          проницателна (архетипна) визия
-          каузална 1) формена (рупа) и 2) безформена (арупа) визия
-          недуалистична визия

Развитието на светогледа според Кен Уилбър:

  • Архаичен
  • Магичен
  • Митичен
  • Рационален
  • Плуралистичен релативизъм (динамични системи)
  • Холистичен интегрализъм (крос парадигмалност)
  • Психичен (единство със световния процес)
  • Проницателен (архетипен – единство с фината реалност)
  • Каузален
  • Недуалистичен 
Нравствени етапи според Уилбър:

  • Аутизъм
  • Егоизъм
  • Магически нарцисизъм
  • Хедонизъм
  • Власт
  • Конформизъм (на ниво семейство, племе, държава, нация)
  • Рационална рефлективност
  • Глобален – всички човешки същества
  • Всички земни създания
  • Всички чувстващи същества без изключение
  • Цялата проявена и непроявена реалност 
Когато връзката с Дхарма съществува, човек знае, че през смиреното доверие, резултиращо в здраво себезаявяване и изява на истински човечното в Човека, привличането придобива различен смисъл. Превръща се в чаровния магнетизъм, харизмата на Любовта, в светлината на Мъдростта, в творческа проява на силата на безкрая в този консенсус за реалност. Човек свети, но със свещената светлина на финото себепознание, в синхрон със законите на Битието.
В горните редове с благодарност използвам идеята на Валдо Бернаскони за комуникативния акт, като съставен от серия „движения“. С пълното им приемане и признателност за това идеационно трасиране, им придавам по-глобално и синхрониращо с безкрая на Човещината значение!

Ключова методология: нлп синхрон и водене – в тяло, невербална комуникация, дишане, глас, езикова модалност...; хипнотична лингвистика (Ериксън, Бандлър…); отразяващо разбиране – просто, двойно, обратно; психотелесни опити, включващи чаровен танц, движение и поглед, умения за убеждаване; биоенергийни практики за осъзнаване и акумулиране на жизнена енергия; работа с биоенергията (прана, оргонна енергия, чи);

Опитът ми показва, че следвайки горната методология постъпателно и неотклонно, постигането на все по-добри и силни резултати е неминуемо. Социалната тревожност постепенно, но сигурно се превръща в социална самоувереност. Но, следването на тези пет стъпки не се отнася единствено до социофобиците. На каквото и ниво в комуникативните си умения да се намира човек, такава последователна и стриктно следвана методология води до развиване на майсторство в общуването. А не е ли самият живот акт на комуникация?!

Цялата настояща статия е посветена на движението планиране. В случая планиране на цялостно преработване на социофобията до социо-увереност. В следващи текстове ще се спра последователно на ключовите методологии (които тук са само загатнати), при всяко едно движение.

Орлин Баев