сряда, 22 април 2015 г.

Работа с деца със заекване

Работа с деца със заекване

Заекването в детска възраст е нормално състояние, когато е временно – т.н. развитийно заекване. То обикновено преминава за няколко месеца, когато речта бъде добре усвоена. За съжаление, съществуват и други видове заекване, които ми се иска да дискутирам основно в тези редове: т.н. хередитарно и неврогенно заекване. Първото е наследствено – когато някой от родителите или в генограмата се наблюдава присъствие на този синдром. За неврогенно се смята заекването, при което присъства мозъчна база, тоест промени и дефицити в пътищата на процесиране на лингвистичната обработка в мозъка. При хередитарното заекване се наблюдават мозъчни промени, но неврогенното заекване незадължително е хередитарно. Цялостната етиологична картина на този синдром засега не е известна, поне що се отнася до лимитите в разбиранията на т.н. твърда наука.

Семейна система

Една от психотерапевтичните насоки при работата с деца със заекване, е изследване на и повлияване на семейната система. Независимо от какъв вид е речевата неплавност, някои фактори във възпитанието на детето и родителските взаимоотношения, могат както силно да спомогнат на речевата плавност, така и да я влошат.

Кои са зловредните в случая психогенни фактори?

-          Чести скандали между родителите.
-          Твърде авторитарен, деспотичен, свръхизискващ, непредсказуем или амбивалентен родителски стил на възпитание.
-          Директно нетолериране на речевите блокове на детето и вменяване на вина.

С родителите се провежда консултация, а ако е необходимо и колкото са нужни на брой терапевтични сесии, в които се анализира, но и работи фокусирано върху взаимоотношенията им и начина им на общуване с детето. Конкретно се настоява за забавяне на речевия темп и скорост на говорене както с детето, така и помежду им. Детето автоматично копира родителската реч и забавянето на говора им, съчетано с адекватно възпитание и отношение към заекването му, влияе силно положително върху говора му.

Пряка работа с детето

Както и при други неврози в ранна възраст, с детето се работи през игри, рисунки, приказки, моделиране, през тялото. Каквото и да се прави в случая, е важно терапевтът да говори много бавно, ползвайки техниките на говора, които се ползват в логопедичната терапия – леко провлачване на ударената гласна, паузи между думите и др. Това прави гласа мелодичен, внушава сигурност и спокойствие и кара самия детски говор да се забави и подобри. Основната психотерапевтична работа е насочена към изграждане на доверие между двамата, което детето интернализира като доверие в самото себе си.

Хипнотерапия в работата с деца със заекване

Моят опит в работата с деца с различни невротични състояния ме води до заключението, че един прекрасен метод за повлияване на състоянието им, е хипнотерапията. Децата със заекване не са изключение. Хипнотерапията може да се ползва чрез недиректните внушения на приказките и метафорите на разговорната, Ериксонова хипноза, както и във вида на класическата хипноза. Колкото по-малко е детето (с хипнотерапия се работи при деца над 4-5 год.), толкова по-преки могат да бъдат внушенията. Освен метафори и аналогии (през приказки, измисляни от терапевта), в които се цели пренос на състояние, се ползват стандартните нлп и когнитивни хипнотерапевтични техники: десензитизация, пренос, сваляне на модел, обуславяне на нов речеви навик, замах, визуално сливане, претоварване на работната памет и директен достъп до дългосрочната памет/ несъзнаваното... Директната работа с речта се комбинира с по-цялостната работа върху изграждането на по-високата детска самооценка.

Наблюденията ми показват, че работата с детето със заекване е от изключителна важност за оформяне на плавната му реч. Липсата на такава работа е като пасивно отношение към горящ огън – може да загасне, но е твърде възможно и да причини пожар. Тоест, ако заекването персистира и родителите не вземат мерки, съществува висока вероятност то да се хронифицира, да се превърне в част от процедурната памет на детето. Самото заекване става повод за пораждане на социална тревожност. Тя на свой ред влошава речевата плавност – тоест, поражда се порочен кръг. Разбира се, излизането от него е възможно и в по-късна възраст, но с далеч по-големи усилия и за много по-продължителен период, чрез комбинация от психотерапия и речева терапия.


Орлин Баев

понеделник, 13 април 2015 г.

ДА ОБИЧАШ ЖЕНА

 Ако искаш да промениш света си, обичай жена!

Много жени искат да променят мъжете си. Но как? С мрънкане? Или с мазохистично примирение, подхранващо минусите му? С псевдо еманципирано, амазонско мъжкаранство или с кастриращо го (като невротичен защитен механизъм) безлюбие? Не мисля! Променя Любовта. Истинната, силна, благодарна, прощаваща, прегръщаща любов! Ако имаш Любов, имаш всичко. Нямаш ли я, нищо нямаш. Много недоразумения изникват при споменаването на любовта и нейното качество смирено приемане. Бъркат я с мазохистичното примирение, с инфантилната незрялост на искането от другия като зяпнало пред майка си гардже, с психопатното себеналагане, с ригидните норми, с романтичните фантазии... Но, любовта е самата същина на Човека и може да с енамери и преживее само отвътре навън, от извора на Бога в човека, а след това виждането и в партньора, другите и света наоколо ни. Имаш ли я, виждаш я навсякъде!

Горният коментар написах по повод размислите ми, събудени при прочитане на тази наистина красива и въздействаща статия! Ето огледалният и вариант, през призмата на мъжкия ми поглед, фокусиран в любовта към жената.

Ако искаш да промениш света си, обичай жена!

Ако искаш да промениш света, обичай жената. Защото жената е цял един свят, а обичаш ли я, вече променяш своя свят. Самата Любов е жена. Обичаш ли с такава безусловна и самостойна любов, жената пред теб се отразява в нея. Не че искаш да я променяш, но създаваш най-добрите условия за разтапяне на ледените късчета в очите и – за да събуди и тя своята безусловна обич. Приеми нежната и ръка и я насочи към слънчевия си сплит – там, където топлината и може да се отпусне в силата ти.
Взри се в очите и. Виж душата и, надълбоко, още по-надълбоко – зад външните и маски, роли, защити, зад думите и. Почувствай я, слей се с пулсиращото и сърце. Не се преструвай, защото ако тя е в допир с дълбините на женствеността си, ще почувства фалша ти.

Ако искаш да промениш света си, обичай жена!

Потъни, разтвори се в очите и и виж незримото. Там живее опита на майките, бабите, грижовниците, защитниците на домашното огнище, живеят хиляди и хиляди утроби, научили се в столетията, хилядолетията и милионите години да обгръщат, прегръщат, да претърпяват и преобразуват силата с мекотата си. Там, навътре в душата и, живеят всички мигове на любов майчина и съпружеска, но и всички раздиращи вечности на насилие и потискане, преживяно в този до скоро мъжки свят. Живее същество, сливащо любовта и сексуалността, но научено да ги дели изкуствено поради нечии фалшиви норми. Искаш секс с жената? Слей духа си с душата и, силата си с чувствата и, сърцето си с нейната жажда за обич, разбирането си с красивите пътечки на ума и, обсипани с цветята на красотата. Красота, напоена от живата вода на любовта, която кара семенцето в почвата да покълне, а семето ти в утробата и, да израсне в човек. Взри се в същината на женствената и енергия, чувства и нужди, изцяло приемащо, прегърни я безусловно със заряда на духа си.

Ако искаш да промениш света си, обичай жена!

Така женското и същество получава това, което винаги е търсило – сигурност. Позволи и да се довери на мощта в обичащия, идващ от дълбините на духа ти поглед. Не е нужно да отговаряш на всичките и външни щения. Те са само тест за устойчивостта на стабилността ти. Не слуга иска тя, а силен и любящ партньор. Мъж със здрава твърдост не само в уюта на нощите, но във вихъра на житейските бури. Твоята мъжка сигурност има силата да цери нейните дълбоки душевни рани, да ги залива целебно с елея на нужното и собствено израстване и трансформиране.

Застани пред нея, в цялото достойнство на волята си, с воинския дух на мъжката си, здрава агресия и твърдост, сега смирено разтворили се в сърцето на красотата и нектара на мекотата и. Почувствай, интуирай я – защото прекалено мислиш ли, убиваш същината и. Усети разтварянето и за теб – тогава пристъпи към нея, във взаимното разтваряне на прегръдката ви. Когато тя се отдръпне, за да тества мъжката ти смелост и мотивация, не бързай, изчакай. Постой в дълбокия си страх от отхвърляне – събери в себе си силата и духа на предците си воини и прегърни ужаса си от смъртта, от изоставилата те усмивка на живота – любов в погледа и. Тогава силата ти нараства. Защото само смиреното прегръщане на страха ти от смъртта, те прави достоен за величието на живота. Защото той е жена!

Тогава тръгни смирен, но решителен към нея, отново и отново, с търпелива, неотклонна упоритост. Тя тества силата на спокойната ти решимост, готовността на духа ти да преодолява и се бори за нея. Ето, красотата на тялото и душата и отново се слива със силата на тялото и проникващата сила на духа ти. Ето, нещо в нея дори може да иска драма, грубата сила на лошото момче в теб. Не влизай в тази игра. Тя я е играла достатъчно дълго. Бабите и прабабите и са били в ролята на потиснати момичета… Лесно е да влезеш в тази игра. Така ще имаш тялото и грубите и емоции, но не и сърцето и същината на душата и. Затова, обичай я! Искрено, спокойно, силно, отдадено, но самостойно и по мъжки независимо. Така печелиш вечната и душа, а телесното ви сливане се превръща в част от любовта. Без да искаш да я променяш, променяйки себе си, създаваш най-добрите предпоставки и тя да те последва.

Ако искаш да промениш света си, обичай жена!

Ако ти съзнаваш божествеността си, виждаш богинятаи се държиш с нея подобаващо. Но не за невротичния нарцисизъм, бягство от страх говоря, а за прегърналата страха обич на смиреното, провеждащо безкрая сърце. Зрял си, цял си и затова виждаш в нея цялостност. Не половинки, а две самостойни цялости!
Доколкото ти си хармоничен, дотолкова разтваряш вратата на нейната хармония, през която тя ако иска, може да мине заедно с теб. Не е нужно да правиш нищо – просто бъди себе си и обичай. Обичайки се, приемайки се, вярвайки си, можеш да обичаш, да и вярваш, да приемеш и нея. Ако на малкото момиченце в нея му липсва любов, когато ти обичаш себе си, имаш силата да не отговориш на неврозата и с невротичност, а с любяща сила. Така ставаш приказното добро огледало, което нашепва на кралицата в нея думи на вяра и обич към самата себе си. Пепеляшка се превръща в принцесата, която винаги е била!

Ако искаш да промениш света си, обичай жена!

Обичай я! Със силата на слабостта си я обичай. Не, не се преструвай пред нея, тя не иска това. Мъжете могат да плачат – това е сила, вече го съзнаваш, нали?! Защото тя иска да живее с човека, не с маската ти. Доверявайки се на загубата на контрола, научаваш сърцето си на себевладеене. Приемайки със спокойно доверие непознатото, в теб се ражда воинът, смеещ се в лицето на смъртта. Тогава мъжкият дух прелива от ядрото на силата ти, а свещеният пламък на огнената ти сила подгрява водата на утробата и сърцето на партньорката ти! Имаш опит. Падал си, ставал си, закалил си силата си в битките на сблъсъците в този живот. Така си се научил да понасяш загубата спокойно, кат част от пътя ти към следващата победа. Силен мъж си! Прегърни жената до теб! Ето, виж – мъжката ти, огнена сила, е изпарила женската и чувственост в любовта на богиня!  


Орлин Баев

Паническото разстройство и сателитните нему състояния - път към целостта

Нарцистичната същност на несъзнаваната вторична печалба, произвеждаща съпротиви срещу промяната във вид на невротични защитни механизми.
 Паническото разстройство и сателитните нему състояния - път към целостта

Цялостното справяне с тревожното състояние е … път. Път по акордиране, зададен първоначално от мъдростта на същината, на Човека. Същност, с която човешката система, поради характерови особености, временно е в дискорд. Дисхармония, през която в тревожното състояние, пречупването и на външната, социална реалност, е силно променено през маладаптивни психични защитни механизми и когнитивни изкривявания.
Ще трасирам главните, принципни жалони в пътя на справяне и подходящите, фасилитиращи ги методи. Ето, преживяваш панически атаки. Отишъл си при специалист, който те е диагностицирал с паническо разстройство. Чел си в интернет една доволно „красива“ комбинация от няколко грама полезни насоки и споделен опит и камари тонове от рев и оплаквания. Ти вероятно също се чудиш към кой от двата „лагера“ да се присъединиш, или пък стануваш в единия, но понякога навестяваш и другия. J

Типичният за Паническо р-во (ПР) характер

В психотерапията битува мнението, че ранните години, през които се гравират основните характерови черти на индивида, имат значение и за настоящото му възприятие на света. Опитът ми в психотерапията показва, че типичният човек, който дълго време (ако не предприеме нужните стъпки по осъзнаване, промяна на отношението и справяне) е склонен да поддържа паническо р-во, представлява следното. Отвън твърд, нащрек, защитно свръхконтролиращ, предъвкващо и преживящо  многомислещ, напрегнат и ригиден. Отвътре обаче жаден за любов, мек и свръхчувствителен, сърцат и добър. Дори прекалено добър, понякога до мазохизъм, за да не бъде изоставен от грижата и вниманието на „значимия“ друг. Мекота и жажда за прегръдка и обич, идващи от характеровите травми на вътрешното му дете, живеещо и сега в дълбините на подсъзнанието му. Детенце, жадуващо приемане, гушкане и грижа, дълбоко сливане, доверие в сигурния друг и сърдечна топлота. Вътрепсихично дете (разбира се, като метафора за емоционална памет), което може да се проявява в позитивен, но и по неадаптивен начин. Когато тази дълбока жажда за любов е преобразувана чрез обичта към самия себе си, чрез връзка с океана от потенциал, преливащ от самостойна обич, тогава такъв човек се проявява като емпат, като искрено обичащ извор, даващ от преливането си от самостойна любов. Това е и целта на психичната преработка на такъв характер. Когато обаче човек не е работил върху себепознанието и трансформирането на характера си до позитивните му потенциали, житейските трудности, микро или макротравми (тоест, малки, но натрупващи се или мащабни и интензивни дразнители и трудности) и реакцията спрямо тях с неадаптивни защитни механизми и когнитивни изкривявания, кара тревожността в несъзнаваното да се натрупа. Когато в даден момент премине дадена граница, експлодира в паническа атака. Основните страхове на такава характерова комбинация, са: загуба на контрола, провала, непознатото, изоставянето и самотата, липсата на защита и неподкрепеност, хорското мнение, страх от нараняване, от самия страх, болести, от смъртта… Разбира се, всичко е лично и вариации има всякакви. Понякога външният, уж защитен, но всъщност невротичен контрол, е прикриван под нелеката маска на 24 каратовата, постоянно печелеща и стремяща се да очарова другите усмивка… Или пък същият този перфекционистичен контрол е невротично канализиран в т.н. бягство в работа, постоянна работа, още и още и все повече работа. Защото почивката кара и ума, иска или не, да се отпусне, при което потисканите чрез ангажираността страхове експлодират мощно.

Някои характерови особености при генерализирана тревожност (ГТ), обсесивно компусивно р-во (ОКР) и хипохондрия като главни диагнози

Често психиатрите и невролозите, поради това че рядко имат достатъчно като количество, а още по-малко като качество опит в психотерапията, бъркат ПР с генерализирана тревожност, тревожната депресия, конверзионното р-во (хистерия) и т.н. Понякога дори ситуативните п.а. при социална тревожност (за разлика от пароксизмалните/ неочаквани п.а. при типичното ПР) са обявявани за паническо разстройство… По скромното ми и никого неангажиращо мнение, въпреки че в психотерапията далеч по-важна от формалната диагноза се явява работата с конкретната характерова динамика, опитният психотерапевт се явява и много добър диагностик. Защото в ежедневната си работа наблюдава фини нюанси, които могат да бъдат проследени единствено през дълбок синхрон и проникване в дълбините на съответната невроза. А такъв ядрен резонанс, „гмуркане“ в човешката душевност, следването и на най-фините и движения и повеждането им в лечебна посока, се явяват самата същност на резултатната психотерапия. 

Умишлено ще се въздържа от сложни аналитични термини, комбинации и описания. Наблюденията ми показват, че когато водещи в тревожното състояние са Г Т, ОКР и хипохондрията, характеровите наличности тук са малко по-различни. Не че при тези състояния човек няма нужда от любов и прегръдка – напротив. Но тази изконна човешка потребност е много по-дълбоко изтласкана. Погазена е дали от силно ригидната нужда от твърди рамки, ред и система, дали от стремежа към власт или пък от мазохистичните свръх – усилия по вписване в доброто мнение на другите – но е дълбоко стъпкана. В някои, макар и по-редки случаи, при характера на интравертния мечтател, самата нужда от приемане и предаване на любов е сведена до бягство във вътрешната фантазност – в позитивен вариант, като огромен творчески потенциал, а в негативен, в дълбоки страхове от отхвърляне, нараняване, злоупотреба… Но, този характер е изключение. При останалите (които по-горе бегло споменавам, без да ги именувам експлицитно), нуждата от любящо взаимодействие е налична, но дълбоко потисната. Поради стремеж към власт и контрол, ред, или пък в самостъпкващо търсене на одобрението на другите. Общото при всички така загатвани характери тук е  ригидният стремеж към контрол, далеч по-интензивен, постоянен и интернализиран от този при преживяващите типичното ПР. Едно мощно ТРЯБВА! Казано разбираемо, преживяващите Г Т, хипохондрия и ОКР, са още по-напрегнати, още по-контролиращи, още по-фиксирани „в главата“ и далеч от сърцето и тялото си. Ако човекът преживяващ ПР само се преструва на силен, при разискваните състояния човекът дълбоко си е забранил слабостта, с което силно е дисоциирал, отцепил е от съзнанието страховете си, но и радостта и непринудеността си. Така отцепени, страховете присъстват като постоянен фон на емоционално и на телесно ниво като т.н. мускулни брони и симпатикотонични, невротични симптоми. Ако при типичните панически атаки при ПР тревожността експлодира, но след това си отива и емоциите и тялото имат периоди на относително спокойствие, то при силно изявените Г Т, хипохондрия и ОКР, тревожността присъства като нестихващ контекст в живота на човека. Казано простичко, колкото повече се бори човек със сянката си и колкото по-силен и твърд е към самия себе си, толкова повече състоянието се влошава!
Горното се отнася за по-тежките случаи на описаните състояния, тези с които ние терапевтите обикновено работим. При по-леките случаи силата на описваните характерови особености и динамики е много по-модерирана!

Наистина бегло ще спомена конверзионното р-во (хистерия) – тя е великата имитаторка. Може да имитира телесно заболяване, паническа атака, генерализирана тревожност, епилептичен припадък или пък парализа. Но тази имитация няма нищо общо с тези състояния, а представлява несъзнавано действие по привличане на внимание и ангажиране на вниманието на околните. Говоря за това, тъй като и хистерията нерядко е неразпознавана и поставяна под общия знаменател на нашумялата в последните години диагноза паническо разстройство. Но, определено е различно състояние.

В горните редове умишлено говоря популярно и надявам се, разбираемо, без да навлизам твърде в аналитичната терминология, категоризации и сложност на разсъжденията.

Някои подходящи себе – опознавателни въпроси

Въпроси, които е добре да си зададеш в началото на пътя по преодоляване на тревожното си състояние и периодично и с мярка да се връщаш към тях с цел разширяване на самосъзнанието си.

Възпитание и автобиографична памет:

Родителите към теб: Отношението на родителите към теб и твоята реакция на възпитанието им, е основа на собственото ти отношение към себе си.

-          Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб?
-          Изискваха ли високи оценки, чистене на стаята ти, ред, дисциплина? Какво се случваше, когато не изпълняваше изискванията им?
-          Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен?
-          Коригираха ли поведението ти, когато е било нужно или не и как?
-          Зачитаха ли личността ти или ти се налагаха?
-          Стимулираха ли творчеството ти?
-          Защитаваха ли те, когато се е налагало?
-          Показваха ли уважение в думите и делата си към теб и пред други хора?
-          Обичаха ли те безусловно, дори и когато правеше бели и се налагаше да коригират поведението ти?
-          Бяха ли последователни и единни в изискванията си към теб или се променяха постоянно и си противоречаха?
-          Поставяха ли ти нужни, ясни и добри граници или те глезеха прекалено?
-          Чувстваше ли елементи на манипулация, обиди и насилие към себе си?
-          Ако имаш сиблинги (братя и сестри), какви бяха взаимоотношенията помежду ви? Родителите ви еднакво ли ви обичаха? Ако си по-голямото дете, чувствал ли си ревност при появата на сиблинга след теб?

Родителите помежду им: отношението между родителите ти, което ти си чувствал, без значение дали винаги си го виждал и чувал и реакцията ти спрямо него, се изразява сега в отношението ти към партньорите и близките ти хора.

-          Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка?
-          Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота?
-          Сърдеха ли се един на друг – колко продължително?
-          Разбираха ли се и лесно ли стигаха до консенсус?
-          Имаха ли разпределение на относителното доминиране в отделните житейски сфери (домакинство, работа и пари, отношения с другите…)?
-          Някой от родителите беше ли „първа цигулка“, която потиска и доминира другия или двамата хармонираха?
-          Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха?
-          Някой от тях съюзяваше ли се с теб против другия?
-          Имаха ли общи виждания за живота, цели, интереси, теми на разговор, беше ли им приятно, интересно и добре заедно?
-          Бяха ли си верни? Ревнуваха ли се?
-          Умееха ли да правят нужните малки компромиси, да се уважават и си прощават взаимно?
-          Бяха две половинки, всяка искаща от другия или две цялости, вървящи заедно в обща посока?
-          Забавляваха ли се и бяха ли щастливи заедно?
-          Имаха ли общи приятели, хобита, общи планове и съпричастност на емоционално и поведенческо ниво?
-          Освен партньори, бяха ли и приятели?
-          Сега, от позицията на възрастен човек, как мислиш, че са преживявали интимността си – била ли е истински задоволителна?
-          Имаха ли вдъхновяващи ги и общи културни ценности, идеен и духовен живот?

Горните въпроси, когато са задавани в психотерапията, сочат към определен родителски стил на възпитание, а реакцията на детето сформира даден тип характер. Тук само насочвам и загатвам, въпреки че, надявам се, съм полезен с провокирането и събуждането на спомени, преживявания и нагласи, водещи до определени изводи в процеса на самопознанието ти. Повече за възпитанието и видовете характери, виж тук.

Важно: Отговорите на горните въпроси служат за по-пълно опознаване на собствения цялостен характер. Няма съвършени родители и това, че анализираш понякога несъвършеното си възпитание, се прави не с цел инфантилно обвинение на възпитателите ти, а за осъзнаване присъствието им в теб самия като интернализирани психични образи и движения.


Вторична печалба 

Несъзнаваните ползи, които невротичното състояние носи на човека, въпреки че на съзнавано ниво твърди съвсем друго. Например паническите атаки и агорафобията могат да бъдат „чудесно“ извинение за непоемане на отговорност, както и невротичен начин за получаване на внимание, грижа, защитеност…  Тези и други ползи по правило са несъзнавани, докато съзнателно човек рационализира (вид защитен механизъм), като се приема за жертва, изнасяйки отговорността за справянето извън себе си. Често, през съпротивите на маладаптивните си механизми, преживяващият тревожно състояние дори защитава съществуването му. Сякаш, приемайки се за страдалческа жертва, се чувства истински специален в преживяването си. Чрез специфичното си чувство за страдалческа „героичност“ и важност, тревожният човек невротично запълва липсата на здрава самоувереност и автентично, спокойно и силно личностно присъствие и самочувствие. 

Описваните несъзнавани вторични печалби „чудесно“ се извиняват на съзнавано ниво чрез псевдо рационалната, но късогледа биологична хипотеза (когато е в чист, дисквалифициращ по-голямата картина вид) за невротичността, виждаща човека като биологична машина. Според нея тревожните състояния представляват болестни състояния, с които е нужно човек да се бори, както примерно с грипа… Невротичната незрялост на тревожното състояние автоматично избира такава късогледа визия. Удобна му е! Тя директно защитава несъзнаваните му ползи. Не му се налага да види, че собствената му психика причинява, поддържа, но и може да промени случващото се. Не му се налага да поеме творческа отговорност, да помъдрее, да се осъзнае като съзидател в собствения си живот. Състоянието му носи несъзнавани печалби, които автоматично защитават съществуването си. Носи от извинения за лична безотговорност, до извинение за свръхотговорното бягство в работа. Носи невротично засмукване на внимание. Носи невротично удоволствие от усещането за страдалческа жертва. Носи удобни извинения за почти всяка житейска неудача… Е, защо да се променя човек? Да, на съзнавано ниво такъв човек твърди, че иска да се освободи от страховете си. Но това е дрънчането на невротично кречетало, зад което стоят устойчиви механизми, имащи изгоди от хронифицираното поддържане на тревожното състояние. 

Осъзнаването на вторичните печалби е важна част от преодоляването на тревожността. Когато има смелостта да ги осъзнае, човек вижда, че вниманието, чувството за собствена специалност, самоувереността – могат да бъдат постигани по здрави, емоционално и социално интелигентни и осъзнати начини. Онова усещане за сигурност, което досега е получавал чрез бягане от трудности и отговорности, може да бъде далеч по-силно и красиво при здравото поемане на отговорност за собствения живот, спокойно учене от нормалните грешки и провали и решително изковаване на успеха си!

Някои основни невротични психични механизми, участващи в поддържането на тревожното състояние:

-          Потискане – страхът е „избутван“, преживяващият го човек се бори с него и бяга от него с ментално-емоционалната си настройка на неразбиране смисъла на ставащото. Това обаче е най-сигурният начин страхът да бъде поддържан и увековечен.
-          Изтласкване – мощно дисоцииране на страхово наситени съдържания, до пълното им капсулиране извън обсега на съзнанието.
-          Интелектуализация – прикриване на собствени страхове от самия себе си чрез пребиваване в удобния безпристрастен ум.
-          Рационализация – „гроздето е кисело, казала лисицата“, като не можела да го стигне. Рационални извинения на невротични преживявания и поведение.
-          Проекция – приписване на външни обекти на собствени изтласкани, несъзнавани наличности.

Въпроси, насочени директно към състоянието и справянето ти сега:

-          Какво те кара да мислиш, че искаш да се промениш?
- Какво в теб задържа промяната ти? Какво ти носи поддържането на такъв начин на мислене и живеене?
-          Поемаш ли отговорност за собствения си живот и промяна като свободен творец на битието си или удобно за част от теб (вторична печалба) изнасяш отговорността в лошия живот и другите, а себе си приемаш като нещастна жертва?
- Как тази част от теб, която приема, че настоящият начин на възприятие, мислене и чувстване носи ползи, може да получи нуждата си от сигурност и защита по адаптивни емоционално и социално начини?
- Какво би станало, ако продължиш още много години да живееш по същия страхливо отбягващ начин?
-          Какво би станало, ако не се промениш?
-          Какво би станало, ако утре се събудиш променен и разполагаш с неограничени ресурси?
-          Какво не би станало, ако не се промениш?
- Какво, кой, кога би те накарало да се промениш?
- Колко силно от 0 до 10 искаш да се промениш (10 е максимум на желанието)?
- Ако сега искаш да се промениш, след седмица или месец още ли ще го искаш?
- Какви пречки би имал в промяната на мислите, чувствата и поведението си? Би ли се спрял, ако е трудно? А би ли продължил, въпреки това, следвайки неотклонно мотивацията си? Имаш ли такава, как мислиш, или просто практикуваш фарса на интелектоида?
- Искаш ли да останеш голямо дете, което ужасно го е страх от този живот, бяга в невротични механизми, но е човек лишен от стабилен вътрешен център?
-          Познаваш ли Себе си или живееш по правилата на към другия, за да избягаш от страха си от отхвърляне и самота,но точно затова живеейки изоставил себе си, в самота с робията на страховете си?
-          А би ли тръгнал към промяната си решително? Готов ли си да платиш цената - да нагазиш в непознати води, загърбвайки познатия, но много тесен остров на илюзиите на комплексите си, да навлезеш от статуквото, невротичната зона на илюзорен комфорт, в свободната зона на възможностите? Ценно ли ти е да го направиш или ти е по-ценна инерцията?
-          Би ли чел подходящата литература, както и упражнявал нужната физическа активност?
-          Какви стъпки би направил в хода на промяната си? Опиши ги качествено, но и конкретно, пипнимо, количествено измеримо и ясно!  
-          А сега разбий горните стъпки на още по-малки подстъпки!
- Как се виждаш променен, свободен, смел, стабилен, щастлив - опиши тялото си, усещанията си, чувствата си, съзнанието си, действията си тогава! Още веднъж, какво би правил, как би живял тогава?! 

Отговор на някои от горните въпроси можеш да си дадеш още при прочитането им. На други ще можеш да си отговориш след обстойното си запознаване, осмисляне и приложение на тази и другите ми статии. Част от тях обаче биха могли да задействат невротичните ти защитни механизми и когнитивни изкривявания и по-ясно да осъзнаеш отговорите им след определен етап от пътя на промяната си.

Червена нишка: смирено любящо приемане, водещо към характерова хармонизация!

Какво е приемането обаче? Смиреното приемане определено е различно от овчедушното, себепотискащо примирение. Примирението представлява мазохистично себепотъпкване, в което липсва себеуважение. Примирението е прекланянето на главата на роба, страхуващ се от сабята на силния друг… С – мир – ението е наличие на любяща мъдрост, виждаща цялата или поне по-голяма част от панорамата на случващото се и доверяваща се на неслучайната причинност на преживяваното. Примирението е част от невротичната психодинамика. Смирението е част от визията на любящата мъдрост, познаваща смисъла на случващото се като закономерен, неслучаен и благ подтик към характерова промяна и работа по ментална, емоционална, поведенческа и социална хармонизация, резонанс със законите на Живота. 

Орлин Баев

понеделник, 16 март 2015 г.

"Психология на смелостта" - книга

"Трансперсонална психология - свещена сексуалност" - книга

Животът в "И.Д.Е.А.Л.", център на бялото братство в Скалистите Планини, Канада

 След нощите, често пълни с борба, мисъл, сблъсъци със собствената психика, страсти и копнежи, ставах, изтощен от безсънието и движейки се в утринното зарево, заскърцвах по хриптящия сняг към Евера, офиса на центъра, за да се измия! Евера освен офис представлява и интернет зала за жителите на “Идеал”, както и място за уроци по цигулка, пиано, пеене ... В едната от двете стаи на Евера нощем спи брат Жил, един от директорите на центъра, дясна ръка на сестра Наташа – човек безкрайно безкористен, фино балансиран, с изключително тънко и светло съзнание! През деня той композира, урежда делата на Идеал и води уроци по музика, а стаята му се използва за други цели.

Студът в зимните утрини е смразяващо пронизващ – минус петдесетте градуса карат всяка фибра на тялото да закипи в усилията си да оцелее и поддържа дейността си. За щастие електричеството в Канада е на символична цена, бойлерите горят постоянно, електрическите печки не спират, дървата, събрани от паднали стволове от горите наоколо са в преизобилие и отоплението не е проблем. Можем ли ние, българите, живеещи в условията на системен целенасочен геноцид, да си представим място на планетата, където основните средства, нужни за поддържането на живота потребности, са или безплатни, или на смешно ниска цена, стоките са или на същата като в нашата държава цени, или дори по-евтини, здравеопазването е безплатно, цената на една година висше образование е колкото една месечна заплата, а заработката за един ден е равна на едномесечна българска заплата ? Вероятно за човек който не е бил на такова място на глобуса, това ще е само сън наяве...

След като обличах дебелата канадска риза и шуба и обувах зимните си ботуши със специална двойна изолация, тръгвах към “Киамет”, храма, за да участвам в приготвянето на закуската. Мое задължение беше да приготвям чая и кафето, както и да подреждам масите за сутрешното събрание. За съжаление кафето винаги се получаваше силно и доста сладко, по източен маниер – кафе а ла Булгар! Звездното небе осветяваше пътя ми, а понякога, според сезона, сутрешната Аврора озаряваше душата ми!

Влизах в храма, закачах канадката си и сменях ботушите си с чехли, подходящи за храма. Посрещаше ме брат Сами: “Hey, Orlin, how are you, my friend?” Лицето му неизменно излъчваше кипящата в него позитивна енергия, която той имаше в излишък. Докато режехме хляба или прецеждахме кафето, говорехме за какво ли не, обикновено за неща, които едва ли биха заинтригували много хора – за тайните общества, за Агарта и Шамбала, за рептилии и извънземни, за “Пътя” и ученика, за жените и секса, за Кабала, Йога и т.н. Идеал център е пълен с колоритни личности. Има всякакви характери, но специфичното за повечето е умението за работа със собствената психика, умение придобито в дълги години тежки изпитания. Основна черта на обитателите на селището е равновесието, хармонията. Спокойствие и сила, блясък струи от очите на тези магесници, жителите на това свято място! Жените в Идеал са невероятно чаровни, дори възрастните сестри еманират свежест и вътрешна красота, които променят дори физическите им тела. Ако в душните миазми на градовете една жена на 60 години се приема за стара, в Идеал такава жена има свежестта на 30 годишна. Въпреки бръчките и посребрялата коса, владеенето на трите инструмента на магията – Добре насочена от Мъдростта Воля, Правилно използвано и управлявано Либидо, тоест вътрешна сила и добре отглежданите, осъзнавани и сублимирани Емоции, изграждат и поддържат силен вътрешен център, който неминуемо се проявява като външен чар и обаяние. Никакви козметични средства не могат да го създадат! Само работата по развитие на вътрешните качества – сила, чувства и въображение – само тази работа подхранва енергийното тяло, аурата, която дарява свежестта и на физическото и поддържа младостта му! Братята в Идеал, от своя страна, излъчват типичните за един развит и изфинен мъжки принцип, проявяващ се през физическо тяло качества: Спокойствие, Сила и Достойнство, Решителност и Воля. Мъжете в Идеал се учат да осъзнават решаващата важност на сексуалната си сила, да я обуздават и насочват към развитие на висшите нива в съществото си. Това са нелеки уроци и за усвояването им понякога един живот не стига..

С брат Сами резонирахме енергийно добре – затова и бяхме приятели и споделяхме сутрешните си задължения. Сами, мъж на 30-35 години, беше дошъл в Идеал център преди 10 години. Живял 8 години в малка къщурка, при много аскетични условия, медитирал с часове, гладувал с месеци, спазвал строго целомъдрие... Нещо в което аз никога не съм успявал ... Когато се запознахме обаче, Сами беше в различен етап от развитието си. Беше разбрал, че аскетизмът е залитане в едната крайност и води до “кривата круша”, също както и материализмът и отдаването на сетивни наслади. Беше разбрал, че “Пътят” към Истината не е в крайностите. Докато бях в центъра, той се сближи със сестра Алмира, една много дълбока душевно и талантлива писателка, а след време и се ожени за нея! Започна да се занимава с бизнес, да търси начини за финансови постъпления за центъра... Аз от своя страна доста години се бях занимавал със сексуални практики и бях залитнал в другата крайност. А Истината, както винаги, е по средата. И двамата имахме какво да научим един от друг.

След като приключех със закуската, се присъединявах към останалите братя и сестри, които се събираха във фоайето на храма, за да се качим в централната лекционна, молитвена и конферентна зала. Там всяка сутрин и вечер се събират членовете на центъра, за да създадат общо енергийно поле, да изпратят добрите си послания към планетата, да завибрират в ритъма на космичния пулс и обменят енергии по време на хоровото пеене на песните на Учителя. Винаги се наслаждавах на гласовете на сестрите! Както казва Михаил Иванов, по време на хорово пеене се получава фин енергиен взаимообмен, който синхронизира противоположните полове, участващи в него! Ето я сестра Софи: дребничка женичка, която, погледната с критичното око на мъж, не беше изключителна красавица... Какви чудеса правеше с нея учението обаче. От нея струеше чар – силен магнетизъм, излъчван вследствие годините вътрешна работа, който караше всеки мъж около нея да я възприема като изключително привлекателна жена. Такива импулси струяха от повечето сестри – от 18 до 118 годишни. Дори да не видя повече Идеал център и Канада, никога няма да забравя сестра Марион – момиче на 25 години, от нея се излъчваше такава мекота и чистота, такава доброта и сърдечност, каквито подобават само на истинска проява на божествения женски принцип, въплътен на земята! А сестра Ан Кап Макнамара – 94 годишна – с невероятно самочувствие, грижеща се сама за себе си, вървяща спокойно и сигурно в лед и сняг, със свеж ум и непокътната памет. Сестра Ан се занимаваше с преводи на книгите на Учителя от френски на английски език – казваше, шегувайки се, че затова Учителят още я държи жива ...

След конференциите, които приключват около десет часа, има кратка оперативка в антрето на храма, където се обявяват задачите за деня и всеки се включва според преценката си там където пожелае. Няма външен ред, няма графици. Работата обаче винаги се свършва. Съзнанието е на изключителна висота.

През лятото аз се занимавах в градината. Бях поел под моя грижа една оранжерия, за която се грижех само аз, а когато приключех там, се грижех за растенията в откритата градина. Правих го два летни сезона. От средата на април до края на октомври бях градинар. Обикнах растенията, обикнах земята. Разбрах, че пръстта и калта не са мръсни, а са просто тялото на майката земя, благодарение на която имаме телата си. Привързах се към растенията, които отглеждах – започнах да ги чувствам, а и те да чувстват мен – станахме приятели. Говорех им. И те ми говореха, по техния си начин, махаха ми с клонките си, усмихваха ми се с вейките си, полюшваха нежно мустачките си. Между нас течеше постоянен етерен обмен. Аз се грижех за тях, те ми даряваха нежната си жизненост и хармония! В пръстта под нозете ми бягаха буболечици, ларви изживяваха жизнения си цикъл, за да се преродят в друго същество. Разбирах, че не само ние, човеците, сме жители на тази планета, че всички сме взаимосвързани и взаимозависими, че сме едно цяло, че едно цяло е не само животът на тази планета, но и в целия Космос въобще, на всяко ниво и вибрация от съществуването си! През студените месеци чувството за контакт с Природата изчезваше и на следващата пролет ми беше нужен един месец, за да се създаде отново този тънък енергиен взаимообмен, и около два, за да се установи напълно. Много от Великите Учители на човечеството си служат с примери от процесите в растителното царство, за да обяснят закономерностите в живота на Космоса и твърдят, че всички те имат аналози в тези процеси. Велико изкуство е да бъдеш градинар първо на своята душа, а след това и на душите на човеците! Връзката с Природата, която изградих по време на работата си като градинар ми помогна да направя връзка и със себе си – да свържа низшата природа, която населявам, тази на животинското тяло на бозайник в което обитавам, с Истинската си Природа, тази на Човека.

В центъра живеят около 100 души и всички те са забележителни и твърде различни от средно статистическия индивид на обществената сива безлична маса, изцяло ръководена и манипулирана в посока откъсване от живота на Вселената. Всички там се стремят към себепознание, не се боят да предизвикат себе си, тоест низшата си природа, да я впрегнат и обяздят, докато им стане послушен слуга и приятел. В социума на човешкото стадо обикновено битува убеждението, че хората стремящи се към нещо различно от тясно ограничените материалистични интереси, са луди или поне неадекватни. За съжаление това твърдение твърде често е вярно. В Идеал обаче всеки е здраво стъпил на краката си, няма никаква изолираност от заобикалящия свят, никаква откъснатост от обичайния материален живот, а по-скоро издигането му и вместването му в една по-обширна схема на цялостен живот, който обхваща както земните обществени закони и порядки, така и Космическите.

Една интересна личност в Идеал е брат Ян. Ян е момче на 21 години, който е в центъра от 18 годишен. Подобаващо на възрастта си, той кипи от енергия, не е свободен от страсти и малки слабости... Но, трудно е да се намери човек, особено на такава възраст, който така добре да управлява психиката си, да умее едновременно чистосърдечно да се стреми към висшите цели на духовната опитност и канализира либидото и емоциите си в по-висши импулси, както и да бъде напълно адекватен член на обществото, дипломат и оратор, актьор и певец, вечно усмихнат, спокоен като дзен медитатор и отличен работник. Ян участва в градинската работа, както и се грижи за животните в центъра – за кравичката Маргарита, която дои два пъти на ден, и за кокошките, даряващи яйцата си на хората. Добичето, което осигуряваше мляко и масло на 100 души, не можеше да бъде доближено от никой друг, но само в присъствието на спокойната силна аура на брат Ян утихваше и се успокояваше. Това се нарича магия на ежедневието...

През четирите зимни месеца, когато времето не позволяваше активност на открито, се занимавах с преводи: за два зимни сезона, тоест за 8 месеца, преведох три от разтърсващо директните и променящи книги на Михаил Иванов. Авторът е ученик на българския мъдрец Беинса Дуно. Неслучайно Учителят го е изпратил да разпространява учението на Братството по света. Михаил Иванов довежда учението на Учителя си едно ниво по-близо до съзнанието на слушателя, конкретизира го така, че да бъде практически приложимо и осъществимо в реалния житейски път. В характерния си изпъстрен с хумор и живот стил той предава една цялостна визия за структурата на Битието, човека и ролята му в Творението, мястото му в кръговрата на живота и важната роля която трябва да изпълнява в този кръговрат и от която се е отклонил. Книгите на Михаил Иванов не са били писани от него, а са запис на словата му по време на конференциите, които е давал пред учениците си. Книгите са на различни теми: Кабала, Джнана Йога, Астрология, Медитация, Хранене, Практически методи за вътрешна работа и т.н. Във всички книги на Михаил Иванов е отделено място на ключовата тема за общуването между половете, Любовта и секса. Както твърди авторът, овладяването и трансформирането на психическата - полова енергия е от решаващо значение в “Пътя”!

Аз лично имах големи трудности със сублимацията. Целомъдрието беше малко повече отколкото можех да преработя. Но урокът беше добър. Колко ли йоги и монаси са минали през подобни вътрешни опитности?!? До престоя си в Идеал бях чувал за трансформацията, дори в даоските практики се говореше за нея, но на едно по-физическо-механично ниво. Липсваше ми ключът за метода, а той е изцяло психо-духовен! На въпроса за сублимацията на половата, емоционална и ментална енергия искам да се спра по-обстойно в отделна статия.

След като преведох първата книга: “Любов и сексуалност” и прочетох няколко от книгите на Михаил Иванов, във всяка от които той задължително отделя специално внимание на метода на психотрансформацията, сублимацията, ми бяха нужни около шест месеца, докато прочетеното проникна дълбоко в мен и бе усвоено от глъбинните структури на съществото ми! Сякаш с преводите и попиването на идеите от тези скъпоценни книги бях посял семенце в душата си, което покълна в съзнанието ми, започна да се разлиства нагоре към свръхсъзнанието, както и да пуска коренчета надолу в подсъзнанието ми! Това семенце бе Мъдростта на Учителя, която възприех с цялото си сърце. Човек може да чете най-добрите книги, но когато го прави единствено с интелекта си, без да разтвори лотоса на сърцето си и без да положи волеви усилия в правилна посока, за да приложи прочетеното, резултатът ще е само сухо повърхностно знание, но не и мъдрост. Докато правех преводите, в мен се установяваше молитвено състояние, сякаш чувствах духа на Учителя, сякаш Той работеше през мен, коригираше ме, насочваше мисълта ми така, че да предам сърцевината и духа на учението му! Понякога цели страници мистериозно се изтриваха, защото компютърът блокираше. С това Учителят само ми казваше, че не съм си свършил добре работата. И наистина, когато ги превеждах повторно, виждах, че не съм избрал подходящия стил и думи, точните поговорки и тънки нюанси. Чувствах се пълен, цялостен, тънкият свят работеше през мен, даряваше ми благата на нежните си вибрации, светлите си прозрения, красотата на смисъла на битието и хармонията на съществуването. Потъвах в медитация, сливах се с потока на мисълта на Учителя, разбирах думите му не само с разума, но с духа и най-финото, безсмъртно същество в мен! Една вътрешна светлина ме озаряваше, която караше всичко около мен да изглежда красиво и поетично, всяко потрепване на клонките на боровете, които виждах през прозореца, всяка усмивка на слънцето, която проблясваше във вечерния залез ме изпълваше с неизмеримо блаженство, възторг и преклонение пред симфонията на творението! Тези чувства и визии в мен възникваха не благодарение на външни условия, но на едно тониране към духа на Учителя, към тънките вибрации на ефирния свят и същностите, които го обитават! Около мен животът течеше – хора влизаха и излизаха, говореха помежду си, провеждаха телефонни разговори, младежите от центъра слушаха хард мюзик на съседния компютър или гледаха поредния екшън... На компютъра пред мен работеше брат Мартин – на Майа Анлимитед и Илюстрейтър израбоваше уеб сайта на Идеал, както и други компютърни разработки.

Как протичаше животът на другите в това място на силата?

Ето например брат Мартин: специалист по компютърна анимация, той не се отделяше от компютъра. Често съм се изумявал как успява да бъде постоянно в супер добро настроение, да се смее от сърце толкова много, да има силата да ободрява и развеселява всички наоколо, да дава живот с присъствието си! Цяло благословение беше за мен да работя до него, на съседния компютър. Общуването не е само вербално, но преди всичко е енергиен обмен между аурите. Аз знаех преди всичко английски и съвсем малко френски, а Мартин обратното ... но това не беше проблем за разбирателството ни! Един месец преди да се озова в Идеал, Мартин бе преживял тежка трагедия. Той, приятелката му и брат Ив ла Форе отишли на екскурзия в планината. Ив е бил един от най-добрите канадски алпинисти, покорил Еверест, професионален екстремен спортист, обичал е да живее на ръба на бръснача и да оцелява. Но този път съдбата постановила друго. Докато пресичали с лодка буен планински поток, те се обърнали. Мартин успял да се хване в корени и с нечовешки усилия да се изтегли на брега. Под краката му и пред очите му проплавали приятелката му и Ив. Мартин оцелял, три дни търсел хора и селище, ял боровинки... Приятелката му и Ив обаче не намерил никой, въпреки спасителните екипи и усилията. На брат Мартин му бил даден втори живот. От тогава нещо станало с него – след като преминал кризата на скръбта по приятелката си, изненадващо дори за себе си, той се променил до неузнаваемост. Станал най-прощаващ и великодушен, спокоен и оптимист. Разбрал, че животът трябва да се живее пълноценно и че няма място за празни грижи и тревоги. Трудно може да се срещне по-засмян и радостен човек от брат Мартин. Радост, която не прилича на подскачането на плитък бързей, но радост, зад която стои цяла бездна от болезнени уроци и житейска мъдрост!

Ашрамът е обширен. Когато имах време, скитах из околните гори... Когато наесен прииждаше сьомгата, влизах навътре в гората, далеч от всякакви шумове, и сядах покрай реката. Гледах милионите червени риби, които идваха чак от Тихия Океан, от повече от 1500 км. разстояние. Те бяха плували срещу течението, бяха преодолявали водопади и бързеи, мнозина от ятото бе станало жертва на мечки и орли. Но оцелелите бяха безброй. Мислех си – колко ли живот трябва да има в тези 30-40 сантиметрови телца, за да преминат цялото това разстояние? И какво ги кара да го правят? Когато поеме по пътя си нагоре по реките, сьомгата спира да се храни. А пътешествието продължава повече от месец...

Често се разхождахме из поляните около Идеал с брат Ралф. Родом от Хаити, семейството му се преселило в Щатите, където прекарали няколко години, преди да се заселят окончателно в Канада. Брат Ралф е единственият цветнокож в Идеал. Изключително интелигентен, с него беше удоволствие да се говори за Великите Учители, за бъдещето на човека, за развитието на идеите, за които се работи в Идеал. Ралф притежаваше изключително спокойствие. Балансът, който излъчваше, беше просто заразителен... Той и прекрасната му съпруга Ахимса имаха две деца.

На около километър от храма Киамет има възвишение, малко плато, отчасти покрито с борове – според плановете на Идеал, за в бъдеще там ще има астрономическа обсерватория. Когато исках да съм сам, да погледна отвисоко на нещата и забравя за дребните си грижи, отивах там, на този хълм, и сядах под един бор. Нападалите иглички образуваха естествена възглавничка, на която се разполагах удобно и мислех... Животът ми в идеал не беше никак лесен, преживях много силни вътрешни уроци, научих много, поработих върху себе си с помощта на тънкия свят, Учителя и братята и сестрите.

Но, уроците продължават, мъдростта на познанието ни зове, Любовта очаква да се настроим добре, за да бъдем способни да понесем една по-висока вибрация от проявата и, за да ни изпълни със сила и безсмъртие! Нека бодро вървим в Пътя на Живата Истина, мили братя и сестри!

Орлин

"И.Д.Е.А.Л. - братски център в Канада"

 Идеал е акроним от „Институт за развитие на образованието, изкуството и културата” (Ideal)!

Пристигнах в Център Идеал на 30 август 2003г. Бях се обадил веднъж от България. На телефона беше брат Пиер. Той се опита да ме свърже с ръководителката на центъра, сестра Наташа, но така и не успя. Така че на практика кацнах в Ideal Ranch като парашутист, от небето. Летях до Ванкувър, Бритиш Колумбия, откъдето взех автобус и след 18 часа преход през Скалистите Планини се озовах в селището Джефри, където се намира Идеал. Точно това лято в канадските Rockies имаше невероятни пожари поради силната жега и докато пътувах през нощта се движех всред огън и жупел. Природата пострада доста, но за мен това беше добър знак. Целият ми багаж се състоеше от една туристическа раница, купена от варненското „Метро”, с малко бельо, пуловери и книги. За наша радост книгите вече стават електронни и вече не е нужно да мъкнем тонове хартия със себе си. За мен това винаги е било проблем, тъй като обичам добрите книги, а те са много! Слязох в село Jaffrey, питах хората за ранчото и един човек веднага ме качи на пикапа си и ме откара там. Канадците са невероятно любезни и услужливи хора, особено тези от планинските градчета и села. Използвам думата село само поради еквивалента на английската дума village с българската село. Канадското село обаче е една въплътена мечта, за която гражданин от държава от третия свят може само да сънува. Да сънува, защото наяве едва ли ще има смелостта да отпусне юздите на въображението си дотолкова…

Първата личност, която срещнах в Идеал център бе брат Жак, финансовият директор на института. Беше около 10 часа сутринта и току що беше приключила сутрешната конференция. Сестра Наташа ме посрещна в кабинета си в Киамет, централната сграда, храм и конферентна зала. Появявах се от нищото, практически без предупреждение, резервация или покана. Влязох и седнах в кабинета. Говорихме на руски език. Аз казах на сестра Наташа че съм там защото съм последвал вътрешния си порив. Разказах и за живота си, за професиите които съм работил, за духовните учения които съм следвал, за книгите които съм чел и разбиранията които имам. Казах и че съм започнал духовното си пътешествие от Учителя Беинса Дуно, но после съм преминал през индийската и китайска йога, Кастанеда, Тибетски Будизъм и пр. и пр. и че от шест години съм член на варненското теософско общество (Рьорих център). Тя ми каза че Учителят Беинса Дуно през всички тези години ме е пратил на училище да изследвам пътищата към Истината такива каквито са по света и че сега се връщам при него обогатен с по-пълно разбиране за Учението му. Обикновено по време на сутрешните събирания в храма се гледа или слуша лекция от Учителя Михаил Иванов, но тази сутрин по изключение бяха четени извадки от писмата на Елена Рьорих относно отношението на ученика към духовния му Учител.

Останах в центъра четири седмици, като присъствах на лекциите и работех в градината или в кухнята. Наблюдавах хората, попивах вибрацията и атмосферата на това свято място.

Идеал център е създаден през 1993 година от неколцина съмишленици, последователи на Всемирното Бяло Братство, начело с г-жа Наталия Колесар. Наталия Колесар е живяла в Украйна, Чехия, Франция, Швейцария, САЩ, Канада. Има майка чехкиня и баща украинец. Завършва магистърска степен по философия в Прага, след което става Доктор по Философия на най-престижния френски университет Сорбоната. Говори перфектно Английски, Френски, Руски и Чешки езици. В младежките си години сестра Наташа често има пророчески сънища с Великите Учители на човечеството: Учителите които стоят зад теософското движение, а по-късно и с Учителят Беинса Дуно. Както тя казва, в този живот е преминала на едно стъпало по-високо и съответно на различен Учител. Подобно на ученика от мирското училище, духовният ученик преминава през различни класове и Учители през съществуванията си. Сестра Наташа е изключителна личност с невероятно самообладание и магнетизъм. Силните и добри очи виждат до дъното на душата на човека. Казват, че както и в Рила, около центъра Идеал в Скалистите Планини има вход към Агарта. Често се наблюдава северно сияние, а през нощта не са рядкост странни светлинни явления, сменящи рязко курса и посоката си. Казват че това са виманите на Шамбала.

Идеал Център е разположен на 480 акъра площ (един акър е колкото приблизително един футболен стадион). На надморска височина около 1000 метра, в полите на Канадските Скалисти Планини, през територията му минават две реки, има едно езеро и прекрасни девствени борови гори, поляни и хълмове. На територията на ашрама са построени около 15 – на къщи, чудесно спретнати в типичен канадски стил дървени постройки с характерната за тази северна страна солидна изолация и борови материали. Постоянно живеещи там са 70-на братя и сестри, а в летните месеци, когато младежите се освободят от учебните си занятия и работа, пребиваващите са над 100 души. Централната постройка е храмът Киамет. Сграда на два етажа, долната част от кято представлява кухня и канцеларии, а вторият етаж залата за срещи, лекции и молитва, храмът е най-колоритната сграда в Идеал. Сградата е дванадесетоъгълник, като във всяка една от дванадесетте секции е скрито дълбоко послание и символизъм. Изобразена е кабалистичната представа за битието със съответните символи и понятия.

Прекарах четири седмици в ашрама, след което в продължение на три месеца работих в малко градче на север с индианското име Накасп. Поради факта, че съм бил в над тридесет държави, смея да твърдя, че Канада е държава, която по всички показатели е водеща в развитието, организацията и културата си. Много богата на ресурси, с прекрасна икономическа структура, с най-висок среден доход на глава от населението, една силно социална държава, в която животът наистина се доближава до този, който изначално е определен за човека. Живот, в който оцеляването и осигуряването на най-нужните за физическо съществуване средства не стои на дневен план, живот който може да бъде отдаден на творчество и пълноценна изява на човешкото в човека. В Канада медицинската помощ е безплатна. Служителите на държавна работа ползват безплатно и услугите на зъболекар. Цените на дрехите и обувките е по-ниска от тази в България, телефонът е около 10 пъти по евтин, а горивото 3 пъти. При положение че минималното заплащане за един час труд е осем долара, но канадец не работи за по-малко от петнадесет, а заплащането на завършилият висше образование започва от 25-30 долара на час, можем да сравним тези факти с положението на държави от третия сват като България. Разликата е огромна. Когато човек веднъж има по-широк поглед върху планетата ни като цяло, когато може да сравни ситуациите в различните държави и вижда механизмите, които предпоставят икономическата и морална нищета, изкуствено предизвиквани в огромната част от глобуса ни, не може да не се ужаси от геноцида на който са подложени цели народи и дори континенти. Геноцид умишлено предизвикван и поддържан от сили в сянка.

В Канада хората не се интересуват колко гориво изразходват автомобилите им. Разходите за гориво са нищожна част от месечната заработка. Отоплението през суровите зимни месеци не е проблем. Електричеството е на символична цена, поради евтината електроенергия произвеждана от многобройните ВЕЦ-ове и атомни електроцентрали. Но повечето от канадските жители предпочитат отоплението с дърва, поради специфичната жива топлина, ароматът и уютът на огъня, който тази суровина два в дома. А сухите дърва в горите на Канада са повече от достатъчно за всички, така че са безплатни. Всичко от което се нуждае човек е бензинова резачка и track(пикап). Аз лично не видях семейство без тези атрибути…Телефонните разговори са на базата на договори: месечен абонамент с различни условия, но повечето хора ползват следната схема – за сумата от двадесет долара месечно получават неограничени телефонни разговори с Канада и Щатите, напълно безплатни разговори в рамките на града и символична такса за международни разговори. Същото е положението и с мобилните оператори. Ако сравним с цените на комуникационните услуги в държавите от третия свят като нашата, ще имаме възможността да погледнем абсурда в очите и да се учудим искрено на безочието на компаниите предлагащи подобни услуги у нас. В Канада истинска безработица няма, но някои хора избират да не работят, а да живеят от социални помощи. Последните между другото са съвсем достатъчни за поддържане на нормален живот.

В края на третия месец от пребиваването ми в градчето Накасп все повече и повече започнах да чувствам вътрешен повик, желание, което ме накара да се върна в „Идеал”. Казах си – винаги можеш да работиш за пари, но сега си благословен с възможността да пребиваваш в духовно средище и свършиш известна вътрешна работа. И се върнах в „Идеал”.

В Канада бях общо две години, а в „Идеал” – 1,5 г. Най-важната сфера, сърцевината на това средище е съзнанието на жителите му! Първо, в Идеал правила няма. Но това не значи свободия и лентяйство. Съвсем не. Правилата съществуват за да дават посока на неразвитите съзнания. А нивото на съзнание в „Идеал” е на хималайска висота. Дисциплината не е външно наложена, но е вътрешно достояние на всеки. Трудът се уважава, но никога не чух никой да се оплаква от някого или да говори против някой, да обвинява брата си в мързел. Всеки намира сферата в която да приложи усилията си. Моя милост например работеше като градинар през летните месеци около 8 месеца годишно, и като преводач през зимните месеци! Резултатите от преводите ми могат да бъдат намерени в сайта spiralata.net: „Любов и сексуалност” част I и II и „Хармония”! А резултатите от работата ми като градинар могат да бъдат намерени в градината на душата ми, която старателно плевих и обработвах по време на престоя си в това място на силата! В центъра се развиват разнообразни занаяти като рисуване, скулптора, грънчарство. На изключителна почит е музиката. Всеки в „Идеал” пее прекрасно, повечето свирят на инструменти. В центъра се обработват няколко декара зеленчукова градина, отделно има около сто декара овощна градина с огромни ябълки, круши, череши, сливи. Разбира се, продукцията е изцяло екологична. И не само екологична… Работи се с любов, с радост, с вдъхновение и песен на уста. Практикува се методът в градините по време на работа да се пуска музика от Учителя Беинса Дуно или класическа музика. Отношението към растенията не е механично, но като допир с живата Природа, като общуване с четирите природни елемента, връзка с по-фините слоеве на битието и самия човек. Всеки намира призванието си без каквото и да е насилие. Редът е пълен, но се дължи не на принуда, а на ясното съзнание на обитателите. Образува се мощен егрегор, една слънчева аура около центъра, която се чувства веднага щом се влезе там. Психическата атмосфера е изключително наситена и бързовибрираща. Всеки е добре дошъл в ашрама, но факт е че не всеки издържа висотата на вибрацията. Тази бързочестотна вибрация сформирана от присъстващите там е прекрасно поле за работа на търсещото съзнание което е готово за нея, но е невъзможно изпитание за неготовата психика. В ашрама всеки е свободен – напълно свободен. Свободата обаче е непосилно бреме за много хора, нежелана тежест за слабите съзнания. Хората обикновено говорят за свободата, но си нямат представа че тя е отговорност. Отговорност за собствените действия, чувства и мисли. Не всеки е готов да бъде свободен. Масата от земните жители предпочитат да бъдат водени. Така е по-лесно. Така не се иска сила, не е нужна ясна мисъл и емоционален контрол, не е нужен порив към Истината и мъдростта на умелото боравене със собственото съзнание. Хората предпочитат да изпълняват заповеди. Макар и да твърдят обратното, живота на тълпите следващи сляпо командите на господарите си в сянка говори точно за това. Хората не обичат да мислят, не желаят да бъдат свободни, не могат да устоят на вибрацията на свободата. Тя ги ужасява.

В „Идеал” ранч няма привърженици на догми и религии, на тесни доктрини и малки постановки. Визията за света, за живота е всеобхватна и цялостна. Без никоя религия или научна школа да бъде отричана, основната котва на съзнанието на обитателите на тази свята обител е науката на Посветените. А тя включва и от нея изхождат всички разклонения на науката, всички религиозни системи, цялата мъдрост дадена на човечеството ни през еоните. Аурата на центъра е огнена и изгаря всеки който не може да понесе любовта, силата и светлината на вибрацията му. Една година в такова свято място се равнява на цял живот в прашните миазми на прокажените човешки градове. Наричам „Идеал” ашрам, защото точно отговаря на смисъла на думата, тоест средище за цялостно развитие и израстване на съзнанието. Тук обаче няма място за никаква отвлеченост и въздушни кули. Главата в небето, но краката стабилно на земята. Центърът е изцяло отворен за всички, тайни няма, цели се пълна кооперация и интеграция в обществото на страната и селището в което се намира. Много от жителите на центъра работят като инструктори и преподаватели в съседните градове, изнасят се концерти, преподават се уроци по езици, организират се летни лагери за децата на жителите на околните градове. Институтът за развитие на образованието, изкуството и културата (Ideal) стана член на ООН с консултативен статус през лятото на 2005-та година.

Една голяма част от песните, които се разучават и изпълняват в „идеал” са песните дадени от Учителя Беинса Дуно. Пеят се на български. На български език се казва преди хранене: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот!” – три пъти. Български имена носят постройките в центъра: Пролет, Изгрев, Виделина, Рила, Привет. Много от братята и сестрите имат български имена. Например двете дъщери на Наталия Колесар се казват Любка и Славка. Дори двете кучета, любимци на всички се казват Радка и Сила… Изненадващо е българин да чуе песни и молитви отправени на български език на друг континент!

Когато човек поживее известно време в това чисто място, пропито с красота и чистота, в него протича дълбок вътрешен процес на изчистване и цялостна трансмутация на психиката му. Това е нелек процес. Чистата вибрация и живот водени в ашрама тласкат човек далеч напред в еволюцията му, но именно този тласък в същото време отключва всички дълбоко дремещи животински чувства и страсти, тежки мисли и скрити импулси. Това е неминуем процес по пътя на духовното израстване. Колкото повече се издигаме в светлината на свръхсъзнанието си, толкова по-дълбоко се спускаме в бездната на подсъзнанието. Това е езотерична закономерност, добре позната на изследователите в тази област. Още Блаватска е говорила за това. Ауробиндо описва процеса чудесно в книгите си. Засилената светлина на разширяващото се съзнание прониква в блатото на подсъзнанието, разбунва обитателите му, впряга силите му в своя служба и го превръща в част от себе си! Но, когато ученикът е добре запознат с този процес, познава действието му, той не се плаши, а смело върви по пътя си. Ученикът на Учителя Беинса Дуно – Омраам Михаил Иванов, който е патрон на ашрама по един изумително проникновен начин обяснява в книгите си подходите за работа със съзнанието си. Говори за процесите на борба и трансформация. Отначало ученикът е склонен да се бори против низшите си импулси. Това е добро и полезно упражнение, но е предварително обречено на провал. Още Назарейският Мъдрец е казал: „Не се борете със злото!” По-късно, когато след много огнени устреми и тежки провали, ученикът разбира че методът за обуздаване на низшата природа, на подсъзнанието е единствено трансформацията (сублимацията)! Той се учи как да впрегне нагоните и животинските си импулси така, че да теглят колесницата на съзнанието му в желаната от него посока! Лично за мен възприемането, осъзнаването и прилагането на този важен принцип представляваше крайъгълен камък в живота ми, който ми даде ключовете към портала на едно различно и пълно със светлина бъдеще!

Когато човек живее заедно със съмишленици, с хора търсачи на Истината, хора придобивали Мъдрост в не един и два живота, в него се разпалва пламъкът на вътрешния зов, зовът за знание, за изследване на същината на нещата, на съкровените истини, забулени зад покрова на илюзията! В центърът „Идеал” има невероятни примери на напреднали души – млади братя и сестри, носещи заложбите на древна Мъдрост!

Както и в цяла Канада, територията на ашрама е природен резерват. Кътче от рая! Канада е най-богатата на сладководни води държава на планетата. В безбройните реки през месец Септември прииждат неизчислими ята от риба сьомга. Това което тук можем да видим само по discovery channel, в Канада е нормална реалност. В реките и потоците просто няма сантиметър празно пространство. Всичко искри, светлините се отразяват в червените перки на сьомгата. Ежедневие е да се видят мечки. Аз лично съм се разминавал на два метра с мечка в гората без никакво нападение от нейна страна. Опасни сме ние, хората, а не дивите зверове. По същия начин както в България има бездомни кучета, които запълват екологичната ниша, в Канада човек е заобиколен от стада сърни. Дори на броени метри от тях, те не бягат. Няма защо. Хората имат съзнание. Ловуват само през определените за това месеци – а те са само два, и то на определени места. Често се виждат лосове, елени, муфлони, диви котки, койоти, чакали, лисици, скунксове … Докато в България през целия си живот аз бях виждал скалисти орли веднъж през живота си, кат малко момче, в Канада белоглавите и скалистите орли са рутинна гледка. Слушали ли сте песента на орлите? Те си говорят! Красиво е! Точно във високите дървета над хижата ми имаше двойка, която често слушах как обсъжда семейните си „проблеми”! Има нещо много силно в гласа и песента на орлите, в самите птици въобще! Един Бог знае защо, но в Канада лятото е пълно и с … колибри! Хората масово им слагат специални хранилки с разтворен сироп, които окачват на прозорците си, за да се радват на малките птички пчелички! Ние българите имаме високо мнение за природните дадености на географското пространство което заема държавата ни. Ако обаче сравня богатството и разнообразието на флората и фауната на Канада с тази на България, определено водеща по точки ще бъде Канада!

Основните цели и глобалната мисия на "Института за развитие на образованието, изкуството и културата" (Ideal) са:

- Да създава визия за човечеството като едно единно семейство
- Да създава морални, социални и естетически стойности с помощта на образователни програми, изкуство и културни дейности
- Да създава местни, регионални, национални и интернационални пренатални и перинатални образователни програми, центрове за родилки и младежки центрове
- Да организира семинари, културни мероприятия и нов тип образование, съобразено със законите на Космоса
- Да промотира начин на живот, който е в хармония със законите на природата и уважава земята като жив организъм

Селището „Идеал” е една миниатюра на планетарното ни бъдеще, такова каквото ще го видим след примерно няколко столетия!


Бъдете Здрави!