Когнитивно поведенческа терапия при заекване

Когнитивно поведенческа терапия на заекването

Резюме

В статията е предложен когнитивен модел на заекването. Разисквано е терапевтирането на психичните фактори, участващи в заекването от позицията на когнитивно поведенческата психотерапия. Даден е конкретен обективен метод за справяне с маладаптивния когнитивен модел на заекването. Включени са спомагателни методи. Разисквана е накратко ролята на сексуалното поведение и връзката му със заекването. Статията не претендира за изчерпателност по отношение както на когнитивните, така и въобще на психотерапевтичните методи за терапия на заекването. Представени са само най-есенциалните и подходящи според личния опит на автора (самият той заекващ) подходи към заекването. Статията е фокусирана в разбираеми и действени подходи за терапевтиране на заекването, подходящи както за терапевти, работещи със заекващи, така и за автотерапия на заекването от самите заекващи.

Когнитивен модел на заекването

В статията си „Айсбергът на заекването” разгледах психоналичностите в подводния когнитивен айсберг – несъзнаваното на заекващия. В тази статия погледнах заекването през погледа на „схема фокусираната терапия”. Схема терапията се явява една от множеството терапевтични школи в семейството на когнитивно поведенческите терапии и представлява синтез между научните и ясни когнитивни методи и психоаналитичните дълбинни изследвания, като и от двете са взаимствани най-доказано практичните и обективно приложими теоретични постановки и терапевтични похвати. Тъй като е пряко повлияна от психоанализата, схема фокусираната терапия се явява по-дълбинна, но и по-сложна и бавна по отношение на терапевтичните резултати, а приложимостта и като самопомощ е трудна, ако не и невъзможна от средния нуждаещ се, който няма психологически тренинг.

В тази статия ще разгледам психотерапията при заекване през призмата на стандартната когнитивно поведенческа терапия.

При едно ранно появило се заекване, между две – шест годишна възраст, дори при оптимален родителски стил (авторитетен) от страна на родителските фигури, самото заекване залага в дългосрочната несъзнавана памет на заекващия определени негативни убеждения, емоционално наситени със страх и вина. Самото заекване се явява един трети родител – авторитет, който за разлика от другите двама, е постоянно присъстващ в детския когнитивен апарат. Заекването според последните изследвания с мозъчно сканиране е неврологичен проблем. Всяка една мозъчна зона, която процесира речта, е засегната в заекващия мозък. Изводът е, че заекването е неврологична дисфункция, която на свой ред води до залагане на психопатологични проблеми.

Описание на когнитивния модел на заекването

Външен активиращ стимул за заекващия се явява нуждата от комуникация, от вербален изказ. Активиращият стимул задейства директно несъзнаваните убеждения в базовата дисфункционална когнитивна схема на заекващия. А те са: „Не се обичам! Не се справям, провалям се! Хората ме раняват! Мнението на хората за мен е свръхважно! Животът ме ранява! Безсилен съм! Аз съм дефектен! Губещ съм, губя!...”

Горните убеждения са есенцията на „подводният (несъзнаван) „айсберг” на заекването.

В когнитивната психология и психотерапия се казва: „Чувстваш това, което мислиш!”. Когнитивната наука/ психология и психотерапия твърди също, че в дългосрочната ни памет има несъзнавани базови убеждения/ мисли, през които филтрираме обективната реалност и я преживяваме субективно. Тези несъзнавани убеждения/ мисли са причинители на емоционални следствия. В конкретния разглеждан случай на синдрома на заекването базовата негативна емоция е СТРАХ.

Индивидуалната реакция на тези базисни убеждения при заекващите обикновено е или пасивно отбягваща, което води до депресивна симптоматика или агресивно перфекционистична, което води до повишена тревожност, критика и самокритика. Всеки заекващ в даден период от живота си или дори само в даден ден или седмица клони по-силно към единия или към другия личностов стил. Като цяло обаче въпросната амбивалентност е постоянно присъстваща в заекващия и предопределя една тревожна – депресивност в характера му.

Личностовият стил на заекващия се изразява в шизоидно отбягващо депресивно или в агресивно свръхкритично/ автокритично поведение.

Както се вижда в когнитивния модел на заекването, несъзнаваната дезадаптивна когнитивна схема на заекващия, през която той филтрира изкривено средовите въздействия, директно поражда автоматичните мисли на съзнавано ниво: „Този живот е ужасен! Нещо лошо ще се случи отново! Пак се провалям и губя! Той/ тя/ те/ животът ме нараняват/ злоупотребяват с мен отново! Най-добре да избягам от ситуацията!...”. Емоционалната репрезентация на тези автоматични мисли е едно завишено ниво на генерализирана тревожност, редуваща се с депресивни епизоди!

Заекващият компенсира жилото на маладаптивните си несъзнавани убеждения чрез амбивалентния (двойнствен) си личностов стил на свръхперфекционизъм, максимализъм, който когато неизбежно не бъде удовлетворен, води до депресивно – отбягващи нагласи („защото се провалих в очите на хората и в собствената си самооценка”).

Емоционалният израз на това предсъзнавано ниво (правила, допускания, личностов стил, характер) са садистичното раздразнение и критика спрямо себе си, другите и ситуацията и мазохистичните вина, тъга и потискане.

Телесният израз на горните когнитивни процеси се изразява в поддържането на мускулни „брони”, блокажи в областта на диафрагмата, слънчевия сплит, повърхностно плитко дишане, стягания в областта на раменете и врата – защитно несъзнавано приповдигане на раменете, мускулна напрегнатост в бедрата и ръцете, учестени позиви за уриниране и дефекация.

В заекващия, както и във всеки друг човек има едно базово психично нагонно ниво (старите подкорови и древни корови мозъчни структури, „ТО”), което активно изпраща към съзнанието импулси за задоволяване на нагоните за щастие, здрава агресия и т.н. При заекващия това задоволяване става не спонтанно и естествено, директно и непринудено, но преминава през гореописания когнитивен процес. Заекващият си позволява да изпита щастие само след редките си успехи в опитите си за самоконтрол или от капчиците мазохистично удоволствие на вината и тъгата, които по един опосредствен начин му дават чувство за значимост – защото „когато ни боли, сме важни в собствените си очи” (Мадлен Алгафари, „Вяра имам”). Здравата и нужна нагонна агресия преминала през когнитивния филтър на моралната цензура се превръща в садистично мазохистичните елементи в характера на заекващия...

Когнитивна терапия/ автотерапия на заекването

1) Осъзнаване – представлява себенаблюдение по време на вербална комуникация и проследяване на връзката между активиращия стимул (говорене, публична изява...) и вътрепсихичните процеси.

Стъпки в осъзнаването:

- Визуализация и запаметяване на когнитивния модел на заекването.

- Разбирането на действието му и ясното виждане на присъствието му в собствената психика и тяло – като един вътрешен филтър, призма, през която се филтрира и субективно вижда обективно случващото се .

- Проследяване действието на когнитивния модел в житейските ситуации пряко свързани с нужда от речева изява, съответно провокиращи заекване.

- Проследяване действието на модела в други невербални ситуации – тъй като е „сраснала” се част от характера на заекващия.

- Проследяване действието на когнитивния модел като базисна матрица, през която заекващият пречупва и изкривява реалността, мисленето, чувстването и поведението си.

- Самоанализ или анализ с помощта на терапевт на детайлите от отделните звена в когнитивния модел и задействането им при общуване.

- Метакогнитивно наблюдение на функционирането на когнитивния модел на заекването от позицията на безпристрастен отстранен зрител.

2) Рационален отговор

Насочен е към когнитивните изкривявания на автоматичните мисли на съзнателно ниво, директно пораждани от базисните убеждения, както и към предсъзнавания личностов стил (правила, допускания).

От позицията на метакогнитивно себенаблюдение (или наблюдение с помощта на терапевт), отстранено и спокойно неутрално, разсъждаваме логически: Нима всичко е наистина толкова ужасно, колкото го виждам и чувствам? Сега, като виждам ясно как пречупвам преживяването си на заекване през страховете си, разбирам, че голяма част от напрежението ми идва от мен самия, от собственото ми прекалено „черно” виждане на ситуацията. Заекването ми е чисто неврологичен проблем. То е като да си различен с нещо – неутрално различен. Дори позитивно различен. Зависи от мен как ще го видя! Сега, когато осъзнавам заложените в мен „черни очила” мога да избера да ги сваля и да гледам живота през светлите очила на оптимизма и радостта. Колкото повече се страхувам от това какво ще кажат хората за заекването ми, толкова по-безсилен ще се чувствам и по-провален. Всъщност хората „пет пари не дават” за моето заекване, то не ги интересува. Те са толкова заети със собствените си проблеми, че приемат заекването ми като всеки друг факт от живота – неутрално. Ако някой реагира негативно на заекването ми, то се дължи не на неутралния факт на заекването ми, а на собствените комплекси на този човек, който принципно се защитава чрез нападки за всяко нещо. Наистина ли съм толкова безсилен, колкото тези страхове/ убеждения в мен, които сега така ясно осъзнавам, ми прошепват? Може би силата ми идва от това да се доверя на Себе си, на онези вътрешен мир и радост, които винаги са в мен и ме правят силен. Има ли нужда толкова да се напрягам, за да се представя добре? Всъщност колкото повече се старая да се представя добре и се напрягам, толкова по-силно става заекването ми – защото борбата и контролът задействат несъзнавания ми психичен модел! Затова сега предпочитам да се отпусна телесно и емоционално, да приема себе си какъвто съм – приятно спокойно заекващ. Когато се приема, целият психичен товар се свлича от гърба ми и ставам щастлив. Е, пак заеквам, но по-малко и по-щастливо – защото се обичам и приемам и знам стойността си!

3) Оптимизъм/ позитивна замяна

Адаптивни убеждения за реструктуриране на дезадаптивните психо – компоненти на заекването


Аз имам право свободно да изразявам емоциите и речта си! Аз съм ценен в този живот и имам незаменимо място в него! Аз съм значим и имам право да бъда такъв, какъвто съм! Аз съм заекващ! Аз приемам себе си като заекващ! Аз имам право да заявявам и демонстрирам заекването си пред хората открито! Аз имам право да заеквам! Аз искрено приемам и обичам заекването си!

Аз имам право да греша! Аз имам право да бъда спонтанен, естествен и непринуден!
Аз имам право да слушам сърцето си и да вземам решенията си на базата на желанията на душата си – спонтанно и естествено!
Аз имам право да съм толерантен към себе си и другите! Аз имам право да приемам себе си такъв какъвто съм! Аз имам право да обичам себе си! Аз имам право да обичам хората!
Аз имам право да бъда щастлив, спокоен, естествен и спонтанен! Аз имам право да приемам живота за добър! Аз имам право да приемам хората за добри!

Аз имам право на собствено мнение! Аз имам право на собствено уникално присъствие в обществото! Аз имам право да обичам себе си като заекващ! Хората ме приемат и обичат като заекващ! Аз имам право да се представям и проявявам такъв, какъвто съм! Аз имам право да заеквам!

Аз имам право да вярвам в живота и хората! Аз вярвам в глъбинно човешкото във всеки и в дълбокия смисъл на живота! Аз съм вътрешно свързан с всичко и всеки и имам право да бъда отворен и естествен!

..........................................................................................

Конкретна работа - примери

Горните три стъпки са универсални и общо обяснени. Нека сега видим прилагането им в конкретни ситуации.

- Явяване на интервю –

1) 0съзнаване:

Визуализирам когнитивния модел на заекването в себе си и проследявам задействането му. Интервюто се явява активиращ стимул, който директно задейства базисните ми убеждения : ''Аз не си вярвам, не се приемам какъвто съм, аз съм дефектен и сега страшните интервюиращи ще ме наранят и отхвърлят, аз ще се проваля, ще се срина в собствените си очи, а хората ще ме обвинят. А ще ме обвинят, защото не ставам за нищо и те са прави.'' Страхът, срамът (който е страх от мнението на хората) и автоагресията на вината директно задействат на съзнателно ниво тревожността на ''нещо лошо ще се случи'', едно преувеличено катастрофизирано, изкривено виждане на ставащото. Защитната ми реакция на перфекционистичен контрол ''Трябва да се представя най-добре, на всяка цена!'' поражда телесното ми напрежение, сърцебиене, потене, ''меки колена'', плитко дишане, стягане в областта на стомаха, гърдите, раменете, врата. А на мен започва да ми се иска да избягам, да не се явя въобще на интервюто. Ако въпреки това се явя, съм толкова стегнат и напрегнат, старая се да контролирам всяка дума, а това блокира речта ми силно и заекването ми се увеличава многократно.

2) Рационален отговор – сега така виждайки отстранено и безпристрастно какво става в мен, го ''разчупвам'' с помощта на здравата обективна логика: ''Има ли нужда да съм толкова телесно и емоционално напрегнат – това не ми помага, а влошава ситуацията. Затова просто се отпускам, дишам пълноценно и дълбоко, релаксирам мускулите си съзнателно и голяма част от напрежението се ''смъква''.

Стремежът ми за пълен контрол над речта ми задейства защитния ми перфекционизъм, който само засилва базисните ми страхове и самото заекване се увеличава. Затова избирам да бъда спонтанен, непринуден и толерантен към ставащото – към приятното си заекване, към своята личност и ситуацията! Минимизирането на контрола директно ме отпуска емоционално, а заекването става съвсем поносимо.

Дали наистина интервюиращите са толкова неприятни, колкото базисните ми убеждения сега ми казват? Може би са просто няколко различни обикновени хора с техните си болки, проблеми, слабости, малки цели и удоволствия, недостатъци и несъвършенства. Именно защото са обикновени хора с много недостатъци, което със сигурност е така, те ще ме разберат и заекването ми дори ще ме направи по-симпатичен в техните очи, стига зад него да се излъчва една самоувереност и вяра в собствените ми сили. Затова сега аз избирам да се отпусна ментално и физически и да се свържа с онази вътрешна радостна детска спонтанност и непринуденост, които ми носят вярата в себе си и живота ми! Правя го и затова си вярвам, приемам и обичам такъв какъвто съм! Интервюиращите го чувстват и също ме приемат какъвто съм, защото виждат моите качества, мен, а не заекването ми! Затова приемам чудесното предизвикателство да се явя на това интервю, приемам леката остатъчна тревожност, която само ме зарежда с енергия и която вливам в радостта си естествено!

3) Оптимистичен поглед над ситуацията и утвърждения: същите или подобни на тези от по-горе.

- Запознанство и завързване на приятелство и интимни отношения с противоположния пол-

1) Осъзнаване –

Визуализиране на когнитивния модел на заекването, който се задейства преди и по време на ситуация на запознанство. Какво сега ме кара да се страхувам, срамувам и напрягам физически, да се потя и червя, какво причинява тупкането на сърцето ми? Запознанството се явява активиращ стимул на базисните убеждения ''аз не си вярвам и ще се проваля, а когато се проваля ще се чувствам много засрамен и виновен! Аз съм нищожен и незначителен, не струвам нищо и затова тя/ той няма да ме хареса, ще ме отхвърли и нарани.'' Като защитна реакция се здейства или моето свръхнапрягане (телесно и емоционално) да се представя добре, което обаче съвсем ме блокира или бягството ми от ситуацията и избягване от запознанството/ общуването. Телесно имам симптоми на лека паническа атака – сърцебиене, учестено плитко дишане, стягания в гърдите, стомаха и мускулите, зениците ми са разширени, дланите навлажнени, леко треперене и ''подкосяване на краката''.

2) Рационален отговор – проследявайки ставащото от позицията на безпристрастен отстранен зрител, разсъждавам: ''Дали тя/ той е толкова свръхкритична, колкото на мен ми се струва? Може би тя също се притеснява и тази нейна усмивка е само добро прикритие на притесненията и. А аз толкова ли съм нищожен, колкото тези мои програми сега ми нашепват? Не съм ли облечен добре и чудесно изглеждащ – определено съм! Вълнението ми е добре дошло – просто ще го впрегна в едно наситено с енергия и смелост общуване. Какво толкова ако тя/ той не ме приеме – светът не свършва с този отказ. Готов съм да приема предизвикателствато да бъда отхвърлен – защото само така приемам и шанса да бъда приет! Дали наистина съм толкова ''скапан'' и ненужен, колкото тези убеждения ми казват? Нямам ли достойнствата си? Нима не съм умен, добър по сърце и добър слушател, чувствителен и емпатичен, сърдечно смел и силен въпреки всичко?! Такъв съм! Заекването ми представлява сривове в процесирането на речта в мозъка ми и няма нищо общо с качествата на личността ми! Затова всяка вина, срам, страх и тъга са излишни!''

3) Оптимизъм

''Вярвам си, приемам се напълно и безусловно! Позволявам на мозъка си да изпрати команда до тялото ми ''отпусни се!''. Имам правото да греша, да бъда естествен и толерантен, релаксиран и спонтанен! Приемам заекването си и го обичам – тогава напрежението ми автоматично ''се смъква'' и самото заекване става леко и приятно! Обичам другия пол, но самочувствието ми идва от мен самия, а не от нейната/ негова оценка! ...''

Позитивни убеждения

Ето още веднъж позитивните убеждения, които могат да променят живота ви- обогатени с нови и още по-действени такива:

''Аз имам правото да поставям себе си на първо място понякога! Аз имам правото на здрав егоизъм и здрава нормална агресия!

Аз имам право на себеотстояващо поведение при нечестно отношение или критика!

Аз имам право да прекъсвам и искам пояснения когато не разбирам – защото е нормално да не съм компетентен във всичко!

Аз имам право да изисквам промяна, когато тя е правилната алтернатива!

Аз имам право да търся помощ – именно защото съм силен и осъзнавам реално възможностите си!

Аз имам право да чувствам и изразявам тъга понякога – защото приемам естествените си чувства и именно защото съм силен имам правото да ги изразявам!

Аз имам правото да приемам признания и повишения в моята работа – защото вярвам, че ги заслужавам!

Аз имам право да не поемам отговорност за проблемите на някой друг, когато имам нужда от спокойствие и лично пространство!

Аз имам право да не се оправдавам пред другите – защото си вярвам, а за мен говорят делата ми и силното ми присъствие!

Аз имам право да не предугаждам нуждите и желанията на другите хора – когато те ми бъдат ясно заявени, тогава имам правото да реша дали да се съобразя с тях или не!

Аз имам правото да не се притеснявам за благоразположението и доброжелателността на хората – защото самочувствието ми зависи единствено от собственото ми мнение и присъствие на духа!

Аз имам право да бъда неутрален в някои ситуации или да имам свое мнение – защото не винаги едната от две спорещи позиции е вярната!

Аз имам право свободно да изразявам емоциите и речта си!

Аз съм ценен в този живот и имам незаменимо място в него!

Аз съм значим и имам право да бъда такъв, какъвто съм!

Аз съм заекващ! Аз приемам себе си като заекващ! Аз имам право да заявявам и демонстрирам заекването си пред хората открито! Аз имам право да заеквам! Аз искрено приемам и обичам заекването си!

Аз имам право да поставям себе си на първо място!

Аз имам право на свои собствени мнения, изводи и разбирания!

Аз имам правото да игнорирам съветите на другите когато осъзнавам правотата си – защото си вярвам и съм неутрално честен със себе си и тях!

Аз имам право да казвам “НЕ” спокойно и без угризения, когато това е нужно – защото вярвам на преценката си и моето самочувствие зависи единствено от собствените ми избори и оценка!

Аз имам право да греша!

Аз имам право гъвкаво да променям мнението си когато е нужно, но и спокойно да отстоявам позицията си, когато е обективно правилна!

Аз имам право да бъда спонтанен, естествен и непринуден! Аз имам право да слушам сърцето си и да вземам решенията си на базата на желанията на душата си – спонтанно и естествено!

Аз имам право да съм емоционално толерантен към себе си и другите!

Аз имам право да приемам себе си такъв какъвто съм!

Аз имам право да обичам себе си! Аз имам право да обичам хората!

Аз имам право да бъда щастлив, спокоен, естествен и спонтанен!

Аз имам право да приемам живота за добър! Аз имам право да приемам хората за добри! Аз виждам недостатъците на хората и ситуациите и действам разумно, но виждам и дълбоката разумност зад привидностите и избирам да се фокусирам в нея съзнателно!

Аз мога да прощавам на себе си! Аз мога да прощавам на хората! Обидата няма да промени случващото се към по-добро. Затова прощавам емоционално и с това се освобождавам от тежък товар, а в същото време действам разумно и обективно!

Аз имам право да греша – нормално е да се греши, когато се уча от грешките си!

Аз имам право да приемам и уважавам собствените си чувства, да се вслушвам в тях и спокойно да неутрализирам ненужните – с помощта на разума и разтварянето им в спокойствието ми!

Аз имам право на собствено мнение! Аз имам право на собствено уникално присъствие в обществото!

Аз имам право да обичам себе си като заекващ! Когато се обичам такъв какъвто съм - заекващ, тогава естественият резултат е, че хората ме приемат и обичат като заекващ! А самоприемането ми свежда любимото ми заекване до минимум!

Аз имам право да се представям и проявявам такъв, какъвто съм! Аз имам право да заеквам!

Аз имам право да вярвам в живота и хората! Аз вярвам в глъбинно човешкото във всеки и в дълбокия смисъл на живота! Аз съм вътрешно свързан с всичко и всеки и имам право да бъда отворен и естествен!''

Начини за работа с позитивните убеждения!

Негативните базисни убеждения са били залагани в продължение на години, докато са станали неотменна част от съществото ни. За да бъдат заменени от позитивните убеждения от по-горе, е нужно честичко да осъзнаваме действието на когнитивния модел в нас в ежедневието ни от позицията на отстранен зрител и с помощта на разума да ''разбиваме'' силата му. С това ''подготвяме почвата'' за залагането на позитивните убеждения.

1) Четене и наизустяване – четете поне три пъти на ден убежденията, докато ги научите наизуст. Тогава си ги повтаряйте многократно през деня, като когнитивен фон във вътрешния ви монолог.

2) Препишете убежденията на ръка на чист лист и копирайте листа в десетина екземпляра – сложете листите навсякъде у дома и на работата си (вие не криете вече заекването си, нали?). Написаните ръкописно от вас самите или от обичан от вас човек убеждения имат много по-голяма сила на въздействие върху несъзнаваната част от психиката ви! Във всяка свободна секунда отправяйте поглед към тях и се прониквайте от посланието им!

3) Снабдете се с твърди малки картончета - на всяко картонче напишете по едно убеждение. Дръжте картончетата винаги в себе си и честичко вадете произволно картонче и прочитайте мисълта!

4) Четете/ мислете убежденията с вяра, с плам и с абсорбиране на смисъла и емоционалния заряд, скрит между думите им! След прочитането на мисълта, ако е възможно затворете за няколко мига очи и разрешете на емоционалното и когнитивно послание да се абсорбира във вас.

5) Медитирайте върху позитивните убеждения – повторете убеждението, с което в момента работите няколко пъти наум, след което преустановете мисълта си и оставете чувството и преживяването на неговия заряд да вибрира във вас! Когато почувствате, че действието на убеждението отминава, отново го повторете няколко пъти наум – бавно и с вяра, след което отново преустановете мисловния процес и ''се носете летейки на крилете'' на директното преживяване, неопосредствано от мисловен процес.

Забележка: горните три стъпки от когнитивното реструктуриране се изпълняват преди и след стресовите ситуации. Преди тях те парират и заменят страха и сковаността а след това вината, тъгата и срама със спокойно приемане!

Поведенчески експерименти

В когнитивно поведенческата терапия под поведенчески експерименти се има предвид експериментиране в реалния живот, извън уютната и сигурна атмосфера на психотерапевтичния кабинет. Докато трите стъпки на когнитивното реструктуриране, описани по-горе, се изпълняват преди и след стресовите ситуации, в самата ситуация човек няма време за подобен мисловен процес. В самото действие на активно общуване има време единствено за есенцията от когнитивното реструктуриране – емоционалната нагласа на спокойно себеприемане и смело приемане на предизвикателствата. При активното посрещане на страхуваните ситуации и пребиваване в тях с повтарящо се задействане на когнитивния модел на заекването, страхът, срамът, вината и раздразнението постепенно се неутрализират, десензитизират. Получава се обезстрашаване, резултат от самите активни действия. При заекване такива действия се явяват активно търсените, приемани и предизвиквани ситуации на речево общуване. Общуване с приятели, компания, телефонни разговори, представяне в класа, служебни презентации, интервюта, доклади в службата или на конференции и работни срещи, активно общуване при ежедневните дела: в автобуса, в магазина, у дома и т.н. Важно е съзнателното приемане на предизвикателството от вербалното общуване и активното му търсене и практикуване! Колкото по-активно и често се практикува речта, толкова по-бързо се случва въпросното обезстрашаване, което се замества естествено със смелост, спокойствие и решителност! Преди и след комуникирането се практикува когнитивното реструктуриране, както е обяснено по-горе! По време на речевите изяви обаче остава единствено резултатът от реструктурирането – спокойно и релаксирано емоционално и телесно самоприемане! Разбира се, активното общуване директно се конфронтира с когнитивния ви модел и събужда страха преди самото общуване и срама, вината и тъгата след това – но именно тази конфронтация е най-важният елемент в преодоляването на модела. Тя, когато е практикувана с правилна емоционална настройка на самоприемане и толерантност, бързо води до смекчаване и препрограмиране на когнитивния ви модел! В психотерапията се казва: ''Когато те е страх от мечки, отиди в гората!''

Помощна техника при терапията на заекването – хипнотичен глас

Преди време, когато посещавах терапевтичните сесии на едни от най-добрите български логопеди и психолози в България: професор Виолета Боянова и д-р Маргарита Станкова, част от цялостната терапия на заекването беше усвояването на специфична речева техника. Състои се в известно удължаване времето на произнасяне на ударената гласна в думите и води до един мелодичен и приятен за слушане глас. Интересното в случая е, че огромна част от заекващите имат силна съпротива срещу усвояването на тази речева техника, отричат я и не желаят да я практикуват извън терапевтичния кабинет. Аз не бях изключение! Истината е, че тези съпротвиви и отричане като психичен защитен механизъм идват не от другаде, а именно от когнитивния модел на заекването. Той е съществувал в заекващия дълги години, сраснал се е с него и когато бъде засегнат с опити да бъде премахнат, той реагира. А реагира като манипулира съзнанието на заекващия чрез въпросната маладаптивна съпротива и защитен механизъм на отричане.

По време на обучението си по хипноза и хипнотерапия с изненада открих, че въпросният мелодичен глас е съзнателно използван в хипнотерапията като инструмент за индуциране и задълбочаване на хипнозата и е наричан хипнотичен глас (hypnotic voice). Установих, че въпросният глас се използва далеч не само в хипнозата, но и от най-добрите терапевти от всяка една психотерапевтична школа, както и от политици, мениджъри и т.н. Обикновено заекващите биват успокоявани, че няма значение как говориш, а какво говориш. Голата истина е, че има огромно значение именно КАК говориш! Когато мелодичният ти глас е ''грабнал'' слушателите, това КАКВО казваш понякога дори остава на заден план. Разбира се, за нас заекващите не винаги е възможно да поддържаме пълна плавност при прилагането на хипнотичния глас. Затова е нужно да развием високо ниво на самоприемане, самопрошка и толерантност. Хипнотичният глас обаче разрешава на мозъка на заекващия да продуцира речта неколкократно по-плавно, с по-малко сривове/ блокове. Според последните изследвания с мозъчно сканиране, всяка една мозъчна зона, процесираща речта, при заекващите е засегната и непълноценно функционираща. Коровите зони не успяват да подават сигналите ефективно, а подкоровите, отговорни за речевия навик, се претоварват при усилието си да извлекат и проодуцират реч от подаваните им от кората сривове. Плавната хипнотична реч позволява на многобройните корови зони, участващи в речевата продукция, да предадат сигналите си успешно, а подкорието да успокои претоварването си. По този начин практикуването на хипнотичен глас влияе директно върху мозъчната обработка и производство на речта. Нужно е да бъде развита пълна вяра в този речеви метод, постоянното му практикуване, което с течение на времето се превръща в един нов имидж на индивида. Лекото забавяне на темпоритмиката на речта предполага известно забавяне и в движенията, походката, както и по-високо ниво на релаксация на тялото и емоциите. Когато хипнотичният глас е практикуван успоредно с когнитивното реструктуриране и поведенческите експерименти, резултатът е бързо подобрение на цялостното психоемоционално състояние на заекващия, както и минимизиране на заекването му в рамките на приятно поносимото! Тогава то наистина се превръща в една неутрална и дори чаровна част от цялостната му уравновесена и спокойна, силна и радостна, толерантна и приемаща личност!

Секс и заекване

Сексът се случва там, където се случва и речта – в мозъка. В случай на сексуална ексцесия мозъчната биохимия на мъжа (а заекващите са 80% мъже) се променя силно. Субективното емоционално преживяване при това е повишена раздразнителност, тревожност и невротичност, повишена плашливост. Емоциите на свой ред са директно свързани с висшите когнитивни процеси, като представляват тяхна база, фон, контекст. На чисто мозъчно ниво един или друг вид практикуван секс предпоставя една или друга мозъчна биохимия и невронни връзки. При заекващите процесирането на речта е крехко, лесно нарушаемо. Когато мозъчната биохимия бива ''подкопана'' от секс с еякулация, производството на речта също бива засягано директно! Тогава се наблюдава обективно повишаване на заекването!

За щастие, съществува методът на „свещената сексуалност”, при който телесната биохимия бива оптимизирана, а емоционалното субективно преживяване е на хармония, мир и спокойна сигурност. Методът е обяснен подробно в книгата ми „Трансперсонална психология. Свещена сексуалност.”

Когато заекващият индивид усвои горния метод, промяната в мозъчната биохимия и емоционалния контекст водят до реално наблюдавано повишаване в речевата плавност.

Заключение

Въпреки, че според последните научни изследвания заекването е преди всичко неврологичен проблем и подлежи на изследване и третиране основно от невронауките и медицината, присъствието му залага силно болезнени психични наличности и процеси, които пречат на социалната адаптация на заекващия. Затова основен инструмент за работа с тези зловредни психоналичности се явява психотерапията. Когато емоционалното напрежение, тревожност и стрес, идващи от страха, срама и вината бъдат неутрализирани, заекването се свежда до поносим минимум. А това разрешава на заекващия индивид да заживее един социално пълноценен живот!

Автор: Орлин Баев: психолог - психотерапевт

Библиография:

1) ''Айсбергът на заекването. Когнитивно реструктуриране на заекването.'', Орлин Баев – ''Психологията пред предизвикателствата на новото време'', 2008

2) ''Нарушения в плавността на речта: нови изследователски перспективи'', Добринка Георгиева – Графтис, 2004

3) ''Програми за терапия на заекване'', Маргарита Станкова – НБУ, 2007

4) ''Заекване – същност, диагностика, терапии'', Петър Тонев – Център – Тонев, 2006