Схема фокусирана терапия на заекването

АЙСБЕРГЪТ НА ЗАЕКВАНЕТО. ПСИХОТЕРАПИЯ НА ЗАЕКВАНЕТО – КОГНИТИВНО РЕСТРУКТУРИРАНЕ

Ранните години в живота на всеки човек притежават властта да залагат психични модели, които определят до голяма степен развитието на целия последващ живот на индивида.

В случай на ранно появило се заекване, между 2-5 годишна възраст, въздействието на този синдром върху живота на развиващото се дете е огромно, като залаганите вследствие на присъствието му когнитивни схеми проникват дълбоко в несъзнаваното на личността.

Най-значимите авторитети в живота на детето, които чрез собствените си личностови характеристики въздействат върху развиващия се индивид обикновено са родителите. Разбира се, тези важни фигури могат да бъдат и служителите от дома за сираци, бавачки, роднини и пр. Важна роля в процеса на залагане на основните личностови стилове, черти, характеристики, модели на когнитивни и афективни реакции и интеракции изиграват и сиблингите (братя и сестри), преподавателите, възпитателите, приятелската среда и др.

Въпросът за родителските стилове (авторитетен, авторитарен, свръхпротектиращ, неглижиращ, все-позволяващ), както и за личностовите стилове на реакция към тях (отбягване, борба, пасивност, асертивност) са от фундаментално значение в полето на психологията и психотерапията.

Една недостатъчно проучена сфера в психологията на развитието представлява въздействието на различните психически и соматични заболявания, синдроми, невротични разстройства върху ранното развитие на детето и сформирането на психичната му матрица. Моето скромно мнение е, че всяко едно заболяване представлява уникален и мощно въздействащ ингредиент, аналогичен по сила и значение на гореспоменатите авторитетни фигури.

Заекването обикновено се появява във възрастта между 2-5 години. Речта в човешкия живот притежава неимоверна важност във всяка една сфера от социалния човешки бит. Блокирането и през ранните години от заекването се преживява от детето несъзнавано като резултат от присъствието на мощен авторитет, реална същност – говорния му дефект. Този авторитет е винаги в него – той е жестоко неумолим, безсърдечно нараняващ го всекидневно и ежечасно, жестоко играещ си с личността на малкия човек. Този авторитет е непредвидим – появява се и изчезва ненадейно, не може да му се има доверие, не може да се разчита на приятелството му – той е неумолимо коравосърдечен. Присъствието на заекването в ранните години на детето създава в развиващия се индивид един немалък кластър от дълбоко гравирани несъзнавани психо – емоционални (когнитивно – афективни) схеми – ментални несъзнавани модели, матрици, които подпрагово дирижират съдбата на заекващата личност.

По-долу използвам част от разработките на Джефри Йънг, създателят на „Схема фокусирана когнитивно поведенческа терапия”, за да охарактеризирам модела на личността на заекващия индивид. Въпросните схеми биха могли да се нарекат с аналогичните им понятия: програми, ментални матрици, комплекси, катексиси...

Долните четири схеми принадлежат на домейн „Свръхбдителност и потискане”, сформиран от свръхизискващ авторитарен, ригиден и потискащ родителски стил. Аналог на такъв родителски стил в случая се явява синдромът на заекването.

Схема: Негативизъм / Песимизъм

Често продължителното действие на заекването върху цялостния живот на личността води до установяването на трайна песимистична психическа нагласа и визия за живота и конкретните обстоятелства през сивите очила на негативизма. Заекващият постоянно преживява болката от невъзможността си да се изрази в едно общество зависещо изцяло от вербалността. Заекващият е в непрекъснат досег с разочарованието от себе си, с конфликта между естественото си желание да излее красиво, ясно и навреме потока на мисълта си и невъзможността си да го направи, с вината от това, че е недостатъчно силен и способен, за да владее словесността си. Заекващият ежедневно преживява недоволството от несъвършенството на наложената от проблема му социална роля, от обективните проблеми, които тази роля му създава, както и от вътрешно психично – субективните травми, които наложената роля му причинява. Заекващият се чувства перманентно в грешка (къде греша, за да заеквам, къде греша в усилията си да преодолея заекването си?), предаден от съдбата, измъчван безмилостно от непреклонността на заекването си. Тъй като залагането на тези схеми протича през ранните години, когато най-често се инициира присъствието на заекването в живота на носителя му, дълбочината на проникване на въпросните ментални установки в несъзнаваната част от психиката на човека е огромна. Детето не притежава самосъзнанието и способността за психичен самоконтрол на възрастния. Малкият заекващ човек няма способността да трансформира наложения му от заекването тежък дистрес. Неговата психика е като необработена неизпечена глина в ръцете на жестокия злокобен авторитарен грънчар - заекването, смазващо депресиращ съзнанието на детето и вплитащ в самата основа на крехкото му съзнание оловно тежките психични компоненти на страха, срама и вината – вината от това което си, което представляваш, вината от неспособността да промениш ситуацията, вината от слабостта си, вината от некомпетентността си... Въпросните процеси водят до сформиране на дълбоко заложен песимистичен комплекс, който впоследствие бива проециран в широк кръг от сфери от живота на вече зрелия заекващ индивид: професионална дейност, финанси, междуличностни отношения и т.н. Песимизмът е несъзнаваното възприятие на света през черните вътрешнопсихични очила на провала, на чрезмерния страх от извършване на грешки, които биха довели до емоционален колапс, загуба, унижение, попадане в лоша ситуация... Когнитивната схема на песимизъм и негативизъм рефлектира емоционално в хронична тревожност, свръх – бдителност (водеща началото си от поведението на избягване на заекването и ролята на заекващ) и нерешителност.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Трябва постоянно да съм нащрек, за да не ме смачка този ужасен живот!

Схема: Емоционално потискане и емоционално лишение

Заекващият индивид се стреми да контролира говора си всячески, да избягва моментите на заекване или като мълчи в повечето от ситуациите или като заменя думите си – цената, която той заплаща за това е огромното вътрешно напрежение, трупано от постоянното блокиране на естествената му изява. Мълчанието му води до сформиране на един наистина болезнен емоционален вулкан от неизразени импулси. Заекващият амплифицира вътрешното си емоционално напрежение дотолкова, доколкото не успява да приеме себе си в ролята на заекващ и се прикрепя към фалшивия фантазен образ на флуентно говорящ. Заекващият изпитва неистов страх от загуба на контрол над нещата и понеже перфекционизмът му постоянно се срива във връзка с говора му, се намира в непрекъсната ситуация на вътрешен конфликт, от която най-често се спасява в поведението на отбягване на речевите ситуации – а това поведение води до експлозивно натрупване на неизразените словесно афекти. Външно погледнато през очите на непредубедения зрител, на незапознатия с проблематиката на този тежък товар страничен наблюдател, заекващият човек изглежда нормално, спокоен и може би само до известна степен скован в действията и изявите си. Зад тази привидна идилия обаче се крие жестокото напрежение, буквално изгарящо отвътре личността на заекващия индивид. Напрежение натрупано от неизразения гняв и агресия, които се превръщат в автоагресията на вината, напрежение от потискането на позитивните чувства като радост, сексуалност, спонтанност и игривост, което води до превръщането им в тъжната болка от липсата на споделяне на чувствата и нуждите си.

Годините на преживяване на връзката между неприемания и мразен „всесилен и лишаващ ме от всичко авторитарен господар – моето заекване” и фалшиво поддържаната ментално роля на флуентен индивид (въпреки обективната реалност) се проектира като очакването, че желанията ни за нормална степен на емоционална подкрепа няма да бъдат посрещнати адекватно от другите. Заекващият често несъзнавано искрено вярва, че е лишен от вниманието, емпатията, топлината, приятелството, разбирането, изслушването, подкрепата и взаимността на другите. В огромната част от обективните случаи обаче това вярване се дължи до голяма степен единствено на проекцията на собственото му емоционално потискане, създадено от дисоциирането, неприемането на проблема му.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Аз съм малък и незначителен и нямам право да натрапвам на другите каквото и да е. Трябва да потисна чувствата си и много да се старая, за да се харесам на хората!

Схема: Безмилостни стандарти (Перфекционизъм) / Свръхкритичност

Когато крехката психика на детето осъзнае, че то е различно от другите деца и не успява да говори като тях, то започва несъзнавано да се стреми да направи всичко възможно, за да задоволи изискванията, поставени от трудностите в говора му. То преживява себе си като различно от другите деца, стреми се да бъде като тях и полага усилия да говори като тях. Блоковете на заекването му се интернализират психически като един свръх изискващ безпощаден авторитет, авторитарен неумолим авторитет, чиито изисквания трябва да бъдат покрити на всяка цена. Детето опитва да бъде силно, да се бори с блоковете си, но не успява. В него се сформира несъзнаваното правило, че трябва да се стреми да живее според изключително високите интернализирани стандарти, поведение и представяне пред другите, обикновено за да избегне критиката им. В детето се образува разбирането, че не е достатъчно добро и съвършено и затова заеква. То започва да се стреми към перфекционизъм, към това да се представи възможно най-добре. В основата на този стремеж стои желанието му да говори добре – едно желание, което рядко бива задоволявано, но което тласкано от интернализирания жесток авторитет на заекването му, се проектира като перфекционизъм във всяка една житейска сфера, безмилостно високи стандарти и свръхкритичност към себе си и другите, в ригидни правила и „трябва” в много сфери на живота. Тази несъзнавана схема на перфекционизъм води до значими дисфункции в: преживяването на удоволствие, умението за релаксация и спонтанност, самочувствието, чувството за задоволство при постижения, установяването на хармонични връзки.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Трябва да полагам максимални усилия, за да се представя винаги в най-добра светлина!

Схема: Наказване

В психологията съществува аксиомата за „идентификация с агресора”. Жертвата на даден агресор интроецира поведението му и несъзнавано се идентифицира с него. Или, казано популярно, на езика на народо – психологията: „С какъвто се събереш, такъв ставаш!”. Заекващият се явява дългогодишна жертва на своя жесток и безсърдечен агресор: заекването. Един агресор, който не приема никакви молби, не се интересува ни най-малко от мъката, интрапсихичните, социални и междуличностни трудности, които причинява на жертвата си. Заекването е безмилостен потисник, непреклонен тиранин, неотстъпващ и пред най-големите болки и страдания, причинявани от него на жертвата му – заекващият човек. През годините на мъчително емоционално потискане, негативизъм и перфекционизъм, носителят на дисфлуентна реч несъзнавано се идентифицира с агресора си и става носител на неговите качества. При мнозина от заекващите съзнателно или не съществува вярването, че самите те, както и хората трябва да бъдат жестоко наказвани когато сгрешат. Годините на преживявано тежко афективно потискане и сформираните от него психични комплекси и конфликти се проектират като тенденция за гняв, нетолерантност, жестокост и нетърпеливост към онези (включително себе си) които не успяват да се вместят в очакванията и стандартите (които са нереалистично високи). Обикновено включва трудно прощаване на собствените и на другите грешки поради нежелание да се вземат предвид обективните оправдаващи обстоятелства и неспособност за емпатия. Често у заекващия присъства жестокост както към себе си, така и към другите. Една жестокост, разбира се умело прикривана зад ролевата маска, поставяна над нерешения емоционален конфликт.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Никой няма право на грешки. Ако човек сгреши, трябва да бъде жестоко наказан!

Долните четири схеми принадлежат на домейн „Разединеност и отхвърленост.”

„Човек очаква, че нуждите му за сигурност, защитеност, стабилност, грижи, емпатия, емоционално съпреживяване, приемане и уважение няма да бъдат удовлетворени по естествен начин.

Индивидът произхожда от семейство с преобладаваща атмосфера на дистанцираност, студенина, отхвърляне, емоционална въздържаност, самота, непредсказуемост, експлозивност, злоупотреба (неглижиращо – злоупотребяващ родителски стил – ред.)”. /Джефри Йънг/

При заекващия индивид въпросната атмосфера на непредсказуемост, злоупотреба и незачитане се създава от авторитета на заекването.

Схема: Недоверие / Злоупотреба

В заекващия още от ранните му години се образува дихотомията „аз’ и „моето заекване”, като въпросното аз в съзнанието на заекващия е различно от образа на заекващ индивид, изключва заекването от себепредставите си и се стреми да дисоциира „моето заекване” възможно най-далеч. Колкото повече заекващият успява да дисоциира заекването си (в несъзнаваната част от психиката си) от представата за себе си, тоест колкото повече се бори срещу него и не приема себе си като заекващ, а поддържа в себе си имагинерната себепредстава за флуентен индивид – толкова повече заекването расте и атакува личността от неуязвимата си несъзнавана позиция на изтласкан неприеман психически комплекс. Така капсулираният в дългосрочната памет на заекващия психичен комплекс „заекване”, се преживява от него като реален интрапсихичен авторитет, безмилостно безчинстващ в психиката и живота му. Заекващият интернализира в предсъзнаваното си заекването в образа на силен тиранин, на който не може да се разчита, който ненадейно и непредсказуемо се намесва в живота му и злоупотребява с така ценената в обществото словесност. Съзнателно или не заекващият преживява заекването си като тоталитарен всесилен господар, който злоупотребява с него, унижава го пред собствената му представа за съвършенство и пред силната му зависимост от общественото мнение (какво ще кажат хората?), мами надеждите му за перфектно представяне в обществото според изградения образ за флуентен индивид, лъже надеждите му за успех, манипулира го и контролира грубо живота му като се наслаждава на провалите, които причинява. Тази схема (психичен комплекс) на „недоверие и злоупотреба” се проектира в социалните взаимоотношения като чувството, че другите ни вредят предумишлено или че сме жертва на незаслужено пренебрежение. Заекващият често притежава дълбоко в себе си убеждението, че винаги е мамен и че късметът никога не е на негова страна.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Трябва да държа хората на дистанция, за да не ме наранят!

Схема: Дефектност / Срам

Неприемането на актуалния образ и роля на заекващ индивид, борбата, съпротивата и дисоциирането им като срамни и нежелани причиняват в заекващия субективното чувство че е дефектен, некачествен, нежелан, низш или увреден по отношение на важните неща; чувството, че при контактите си със „значимите други” ще бъде отблъскващ. Заекващият е свръхсензитивен към критика, отхвърляне и обвиняване, тъй като всяка проява на тези действия рязко задейства усещането му за дефектност и срам. Заекващият постоянно се сравнява с другите и е несигурен при тяхното присъствие (в колектив, компания и т.н.), защото по този начин препотвърждава убеждението си за дефектност (а всъщност е просто неутрално различен). Заекващият изпитва силен срам от заекването си, срам от това, което е. Този срам е израз на страха му, породен от неприемането на себе си в актуална светлина като заекващ индивид. Този страх се проектира при общуването с другите като страх от тяхната обратна връзка – неприемането им. Всъщност огромната част от преживявания срам се дължи именно на когнитивната схема за дефектност, като страхът от мнението на другите е само нейна проекция.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Трябва да се представям само в най-добра светлина!

Схема: Социална изолация / Отчуждаване

В резултат на гореизброените когнитивни схеми, присъстващи в заекващия, той често изпитва субективното чувство, че е сам, че е лишен от нормално пълноценно общуване и контакти. Възможно е обективната житейска ситуация на даден конкретен заекващ действително да бъде такава. Причината за подобна ситуация тук обаче стои не в „лошите други”, а в убежденията за дефектност, срам, страх, вина, перфекционизъм, емоционалното потискане и песимизма на заекващия – когнитивни матрици, които не му позволяват да се включва адекватно в груповия и социален живот. Единствено осъзнаването на дълбоко гравираните ментални модели, породени от неприемането и борбата със заекването и прекратяването на тази борба, трансформирането и в самоприемане и само – толерантност биха освободили заключената в комплексите психична енергия и дали възможност на заекващата личност да живее свободно и творчески живота си.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Трябва по всякакъв начин да се старая да си „пасна” с другите (да се нагодя към другите)!

Схема: Провал

Перфекционизмът и твърде високите стандарти на заекващия го карат да приема речевата си специфика на заекване като провал! Усещането за провал, преживявано по този начин при неизбежните епизоди на заекване има свойството да бъде заложено като устойчив несъзнаван психически компонент – комплекс, когнитивна схема, която следвайки естествения процес на проекция в ежедневието се проявява като страх от провал в повечето житейски области: кариера, взаимоотношения, контакти, интимност и т.н. Причината за наличието на субективното чувство за провал е провалът в непрестанните неуспешни опити за контрол над речевата функция, диктувани от перфекционизма на заекващия, който на свой ред е породен от борбата със заекването.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Трябва да успея на всяка цена!

Схема: Търсене на одобрение и признание (Какво ще кажат хората!)

Човек е колективно същество. В условията на социалните взаимодействия получаването на обратна връзка и търсенето на адекватна такава, са нормални продукти на социалните контакти. Когато обаче търсенето на одобрението и признанието на хората стане прекомерно, а желанието за вместване в стандартите за сметка на развитието на сигурна и истинска връзка със Себе си надделее, такъв стремеж се превръща в патология. Заложените в заекващия когнитивни схеми на срам, провал, социална изолация и емоционално лишение предпоставят развитието на схемата „Какво ще кажат хората?!?” Самочувствието на заекващия често зависи от реакциите на другите вместо от собствените му преценки. Нерядко заекващият под влиянието на деспота на проблема му губи вярата в Себе си, като прехвърля основния център на психическата си опора в търсенето на одобрение и признание от другите, което замества собственото му самоодобрение, признание и вяра в Себе си.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Винаги трябва да се съобразявам с общественото мнение!

Фиг. 1 Айсбергът на заекването

Фигура 1 – разяснение:

Както виждаме на диаграмата по-горе (Фиг.1), метафорично вписана в аналогията на айсберга, залагането на невротичните компоненти при заекването протича по следната схема:

Четирите двойки схеми под ключовата схема на емоционално неприемане са успоредно свързани и се пораждат взаимозависимо. Стрелките в схемата индикират етиологията на всяка схема. Всяка схема (несъзнаван психичен комплекс) от четирите нива след КЛЮЧОВОТО ниво на емоционалното потискане / неприемане се поражда от една схема от по-горното ниво и от успоредната ǔ схема от същото ниво! Чрез връзките помежду си обаче всички схем иса свързани директно или индиректно и

1) Имаме някаква първопричина за заекването, която обаче засега е неизвестна на науката – има изобилие от хипотези, които засега не успяват да достигнат до корена на проблема. Хипотезата на автора на тази статия е, че вероятно причината за този тежък синдром се крие в емоционален психотравмен проблем в родителя или дори по-назад в генограмата, проблем свързан по някакъв начин с речта.

2) Неврологично ядро – това е мозъчната дисфункция, която на невронно и праксисно ниво продуцира заекването. Доказано е чрез мозъчно сканиране, че речевата продукция при заекващите е различна, а отделянето на медиатора допамин е силно завишено. Терапията на това ниво се състои в логопедични методи.

3) Емоционалното потискане, неприемане на себе си в реалния социален образ на заекващ, безсилната съпротива срещу заекването е КЛЮЧОВ процес, който поражда всички останали емоционални комплекси (когнитивни схеми) при заекващия! Това е ключово ниво при психотерапията на заекването и промяната му осигурява обезсилване и промяна във всичките останали осем когнитивни схеми на заекващия.

4) Съпротивата, неприемането на себе си като заекващ на фона на продължаващото заекване поражда схемата „Провал” и „Социалната Фобия” от това „Какво ще кажат хората?”

5) Схемите за „Провал” и „Социална Фобия” пораждат дихотомията на схемите „Дефектност / Срам и Перфекционизъм / Свръхкритичност. Перфекционизмът и критичността се явяват несъзнавана компенсация на чувството / убеждението за провал и дефектност и срама от тях. Убеждението / чувството за дефектност и срам резултират като несъзнавана компенсация на завишения перфекционизъм, самокритичност и страхът от мнението на хората (значимите други).

6) Схемата за „Самонаказване” е тясно свързана със самоналожената „Социална изолация” като резултат от провала в изпълнението на схемата на перфекционизма. Схемата за „Социална изолация” е резултат от самонаказване за собствената дефектност! В основата на самонаказването стои вината, която същностно представлява автоагресия.

7) Схемата на песимизма се поражда от постоянната тежка вина на схемата „Наказване” и липсата на вяра в хората и самия живот.

Постоянното бягство от социална комуникация (схемата „Социална изолация”) и песимизмът кондензират в схемата за „Недоверие и злоупотреба”, в липсата на вяра в другите и живота по принцип.

Както виждаме, „Подводната част” от айсберга на заекването е един наистина емоционално тежък и обемен конгломерат от негативни афекти и убеждения.

Реструктуриране на Психо - Компонентите на Заекването

Човешката психика е устроена така, че за да постигне промяна, трябва да погледне напред, да промени отправната си точка без да се задържа за старите стереотипи. Анализът на заложените в заекващия когнитивни схеми и ригидни компенсаторни правила и тяхното осъзнаване в житейските ситуации е незаменимо начало в процеса на психично реструктуриране при заекването. Осъзнаването от позиция на вътрешния наблюдател, на метакогницията, е подобно на откъсване от ежедневните грижи, подобно на безпристрастен поглед отвисоко.

Втората стъпка при промяната е погледът да се обърне на 180 градуса – напред, към бъдещето, без да се връща обратно на миналото! Ако кажем „Не искам да мисля за шоколад!”, единственото за което ще мислим, ще бъде шоколадът. За да постигнем целта си, мислите и чувствата ни трябва да са насочени изцяло към желаната цел!

Ключовото звено при когнитивното реструктуриране са ригидните дезадаптивни правила. Те са междинен компонент между автоматичните мисли и когнитивните схеми (основните убеждения). Правилата, преведени на психоаналитичен език, представляват „Суперегото”, его - идеалът, съвестта на човека. Когато променяме правилата, автоматично променяме и основните убеждения (когн. схеми, психичните комплекси). Схемите са заложени преди време от правилата на родителите ни или от дадено проблемно състояние, в случая заекване. В началото на статията обясних процеса на това залагане. Начинът да достигнем до психичната дълбочина на когнитивните схеми (основните убеждения, психичните комплекси) е като променим правилата!

Ето как би изглеждала промяната:

Емоционално потискане /

Емоционално лишение /

Съпротива, неприемане на себе си

Аз съм малък и незначителен и нямам право да проявявам несъвършенството си пред хората!

Емоционалното потискане, неприемането на себе си такъв какъвто си е ядрена когнитивна схема при заекването, промяната на която подобно на превъртането на ключ в ключалката променя и останалите схеми. Промяната на схемата се извършва чрез промяна на правилото:

„Аз имам право свободно да изразявам емоциите и речта си! Аз съм ценен в този живот и имам незаменимо място в него! Аз съм значим и имам право да бъда такъв, какъвто съм! Аз съм заекващ! Аз приемам себе си като заекващ! Аз имам право да заеквам! Аз имам право да заявявам и демонстрирам заекването си пред хората открито! Аз имам право да заеквам! Аз искрено приемам и обичам заекването си!”

1) Провал

Трябва да успея на всяка цена!

2) Перфекционизъм / Свръхкритичност

Трябва да полагам максимални усилия,

за да успея винаги по максимално добрия начин!

3) Наказване

Нямам право на грешки. Ако сгреша, трябва да бъда жестоко наказван (вина—автоагресия) !

4) Песимизъм / Негативизъм

“Трябва да съм постоянно нащрек, за да не ме смачка този ужасен живот!”

Горните четири когнитивни схеми и техните компенсаторни правила се реструктурират чрез следните адаптивни правила - съответно:

1) Аз имам право да греша! Аз имам право да бъда спонтанен, естествен и непринуден!

2) Аз имам право да слушам сърцето си ида вземам решенията си на базата на желанията на душата си – спонтанно и естествено!

3) Аз имам право да съм толерантен към себе си и другите! Аз имам право да приемам себе си такъв какъвто съм! Аз имам право да обичам себе си! Аз имам право да обичам хората!

4) Аз имам право да бъда щастлив, спокоен, естествен и спонтанен! Аз имам право да приемам живота за добър! Аз имам право да приемам хората за добри!

Какво ще кажат хората?

(Социална фобия)

„Винаги трябва да се съобразявам с общественото мнение!”

Дефектност / Срам

“Трябва винаги да се представя пред хората в най-добра светлина!”

Социална изолация

“Трябва максимално да се старая по всякакъв начин да се нагодя към другите!”

Недоверие / Злоупотреба

“ Трябва да държа хората на дистанция, за да не ме наранят!”

Горните четири когнитивни схеми и техните компенсаторни правила се реструктурират чрез следните адаптивни правила - съответно:

1,2,3) Аз имам право на собствено мнение! Аз имам право на собствено уникално присъствие в обществото! Аз имам право да обичам себе си като заекващ! Хората ме приемат и обичат като заекващ! Аз имам право да се представям и проявявам такъв, какъвто съм! Аз имам право да заеквам!

4) Аз имам право да вярвам в живота и хората! Аз вярвам в глъбинно човешкото във всеки и в дълбокия смисъл на живота! Аз съм вътрешно свързан с всичко и всеки и имам право да бъда отворен и естествен!

....................................................................................................................................................

Нека сумираме:

АДАПТИВНИ ПРАВИЛА ЗА РЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЕЗАДАПТИВНИТЕ ПСИХО – КОМПОНЕНТИ НА ЗАЕКВАНЕТО

Аз имам право свободно да изразявам емоциите и речта си! Аз съм ценен в този живот и имам незаменимо място в него! Аз съм значим и имам право да бъда такъв, какъвто съм! Аз съм заекващ! Аз приемам себе си като заекващ! Аз имам право да заявявам и демонстрирам заекването си пред хората открито! Аз имам право да заеквам! Аз искрено приемам и обичам заекването си!

Аз имам право да греша! Аз имам право да бъда спонтанен, естествен и непринуден!

Аз имам право да слушам сърцето си и да вземам решенията си на базата на желанията на душата си – спонтанно и естествено!

Аз имам право да съм толерантен към себе си и другите! Аз имам право да приемам себе си такъв какъвто съм! Аз имам право да обичам себе си! Аз имам право да обичам хората!

Аз имам право да бъда щастлив, спокоен, естествен и спонтанен! Аз имам право да приемам живота за добър! Аз имам право да приемам хората за добри!

Аз имам право на собствено мнение! Аз имам право на собствено уникално присъствие в обществото! Аз имам право да обичам себе си като заекващ! Хората ме приемат и обичат като заекващ! Аз имам право да се представям и проявявам такъв, какъвто съм! Аз имам право да заеквам!

Аз имам право да вярвам в живота и хората! Аз вярвам в глъбинно човешкото във всеки и в дълбокия смисъл на живота! Аз съм вътрешно свързан с всичко и всеки и имам право да бъда отворен и естествен!

Когато работих със заекващи, момчетата често ме питаха: „Е, добре, но как така приемане? Аз не искам да заеквам, не искам да приема заекването си!” Отговорът ми беше, че докато не можеш да се приемеш с цялото си заекване, такъв какъвто си, дотогава вината, срама, перфекционизмът, страхът и недоверието от хората и огромното емоционално напрежение ще тровят живота ти емоционално, кръвта ти хормонално, ще блокират социалните ти, интимни и професионални изяви. Нещо повече, породеното от тях напрежение ще те блокира още повече и заекването ще те мъчи толкова повече, колкото по-силно се бориш против него! Колкото по-силно се бориш и го отхвърляш, толкова по-здраво то прилепва към теб и смачква живота ти!

Когато се приемеш, какъвто си, от теб се свлича огромен товар. Факт е, че понеже си свикнал с него, той иска отново да се качи на плещите ти – по навик, стари дружки сте! Затова трябва периодично, в самия живот постоянно да преминаваш през гореописаната схема на реструктуриране: 1) Осъзнаване на ставащото с психиката около заекването – преди, по време и след това, 2) Замяна с адаптивните правила – практически основните са само няколко: Имам право да заеквам, имам място в живота, аз съм един готин заекващ, другите са готини! ... Въобще, по-малко на сериозно трябва да се взема човек. Както е казал Буда Гаутама – „Няма аз, няма проблем!”, 3) Когато замениш старите правила с нови, голяма част от страха, срама, вината изчезват. Част обаче остава. Изкуство е вместо да ги оставяш да те тровят, да ги впрегнеш на работа. В основата на коя да е емоция стои чиста енергия и когато неутрализираш грубата и част, можеш да я впрегнеш в действие – освобождаваш енергия, която те тласка към изяви, социални дейности, активност от всякакъв род. Това е процес на практическо приложение на емоционалната интелигентност!

Тази статия говори за когнитивните схеми и когнитивното реструктуриране, като включва емоциите индиректно. Това е единият възможен подход: по-структуриран, по-ясен и рационален. Другият подход е от позицията на чувствата: афективно реструктуриране. То обаче е повече изкуство и обяснението му е винаги донякъде метафорично и опосредствено! Свързано е със сублимацията.

В тази статия се спрях на психо – компонентите в заекващия и начина на тяхното реструктуриране. Според мен всяко истинско третиране на заекването трябва да застъпва основно именно психотерапия. Когато негативните психични комплекси бъдат разчистени, тогава достъпът до самото заекване, до неврологичната му част, се освобождава. Тук идва на ход логопедията. Тя обаче е безсилна при все още „непочистена” психика, защото с подхода си задейства борбата и неприемането на заекването, отхвърлянето му, които пък на свой ред пораждат всички останали гореизброени осем когнитивни схеми. Много заекващи са ходили години при логопеди, които работят единствено механично и това само засилва дисфлуентността по току що описани причини. Логопедията има своето място, но в по-напредналите етапи от терапията, когато човек се е освободил от по-голямата част от психичните си комплекси, които често е трупал през преобладаващата част от живота си!

Използвана литература:

1. Айзенк Х. Ю. (ред.) (1987). Модел за личност. София: Наука и изкуство

2. Боянова, В., Асенова, Ив., Съвременни методи за терапия на заекването, сп. Специална педагогика, 2005г.

3. Георгиева, Д., Избрани методи за корекция на заекването, Благоевград, 1996г.

4. Георгиева, Д., Нарушение на плавността на речта, 2000г.

5. Ериксън, Е. Жизнен цикъл. В кн. Социология на личността. Съст. Л. Николов и Л. Деянова. София. Изд. "Наука и изкуство". 1990

6. Сиймън З., Кенрик Д., Психология,НБУ,1994

7. Станкова, М., Социална фобия и заекване, Сборник Логопедия и фониатрия, 2005г.

8. Тонев, П., Заекване, 2006г.

9. http://www.schematherapy.com/

Автор: Орлин Баев

София, България

29.11.07 г., 16ч.

Update (the diagram): 18. 02. 2008, 23.59 h.