Работа с деца със заекване

Работа с деца със заекване

Заекването в детска възраст е нормално състояние, когато е временно – т.н. развитийно заекване. То обикновено преминава за няколко месеца, когато речта бъде добре усвоена. За съжаление, съществуват и други видове заекване, които ми се иска да дискутирам основно в тези редове: т.н. хередитарно и неврогенно заекване. Първото е наследствено – когато някой от родителите или в генограмата се наблюдава присъствие на този синдром. За неврогенно се смята заекването, при което присъства мозъчна база, тоест промени и дефицити в пътищата на процесиране на лингвистичната обработка в мозъка. При хередитарното заекване се наблюдават мозъчни промени, но неврогенното заекване незадължително е хередитарно. Цялостната етиологична картина на този синдром засега не е известна, поне що се отнася до лимитите в разбиранията на т.н. твърда наука.

Семейна система

Една от психотерапевтичните насоки при работата с деца със заекване, е изследване на и повлияване на семейната система. Независимо от какъв вид е речевата неплавност, някои фактори във възпитанието на детето и родителските взаимоотношения, могат както силно да спомогнат на речевата плавност, така и да я влошат.

Кои са зловредните в случая психогенни фактори?

-          Чести скандали между родителите.

-          Твърде авторитарен, деспотичен, свръхизискващ, непредсказуем или амбивалентен родителски стил на възпитание.

-          Директно нетолериране на речевите блокове на детето и вменяване на вина.

С родителите се провежда консултация, а ако е необходимо и колкото са нужни на брой терапевтични сесии, в които се анализира, но и работи фокусирано върху взаимоотношенията им и начина им на общуване с детето. Конкретно се настоява за забавяне на речевия темп и скорост на говорене както с детето, така и помежду им. Детето автоматично копира родителската реч и забавянето на говора им, съчетано с адекватно възпитание и отношение към заекването му, влияе силно положително върху говора му.

Пряка работа с детето

Както и при други неврози в ранна възраст, с детето се работи през игри, рисунки, приказки, моделиране, през тялото. Каквото и да се прави в случая, е важно терапевтът да говори много бавно, ползвайки техниките на говора, които се ползват в логопедичната терапия – леко провлачване на ударената гласна, паузи между думите и др. Това прави гласа мелодичен, внушава сигурност и спокойствие и кара самия детски говор да се забави и подобри. Основната психотерапевтична работа е насочена към изграждане на доверие между двамата, което детето интернализира като доверие в самото себе си.

Хипнотерапия в работата с деца със заекване

Моят опит в работата с деца с различни невротични състояния ме води до заключението, че един прекрасен метод за повлияване на състоянието им, е хипнотерапията. Децата със заекване не са изключение. Хипнотерапията може да се ползва чрез недиректните внушения на приказките и метафорите на разговорната, Ериксонова хипноза, както и във вида на класическата хипноза. Колкото по-малко е детето (с хипнотерапия се работи при деца над 4-5 год.), толкова по-преки могат да бъдат внушенията. Освен метафори и аналогии (през приказки, измисляни от терапевта), в които се цели пренос на състояние, се ползват стандартните нлп и когнитивни хипнотерапевтични техники: десензитизация, пренос, сваляне на модел, обуславяне на нов речеви навик, замах, визуално сливане, претоварване на работната памет и директен достъп до дългосрочната памет/ несъзнаваното... Директната работа с речта се комбинира с по-цялостната работа върху изграждането на по-високата детска самооценка.

Наблюденията ми показват, че работата с детето със заекване е от изключителна важност за оформяне на плавната му реч. Липсата на такава работа е като пасивно отношение към горящ огън – може да загасне, но е твърде възможно и да причини пожар. Тоест, ако заекването персистира и родителите не вземат мерки, съществува висока вероятност то да се хронифицира, да се превърне в част от процедурната памет на детето. Самото заекване става повод за пораждане на социална тревожност. Тя на свой ред влошава речевата плавност – тоест, поражда се порочен кръг. Разбира се, излизането от него е възможно и в по-късна възраст, но с далеч по-големи усилия и за много по-продължителен период, чрез комбинация от психотерапия и речева терапия.

Орлин Баев