Майндфулнес (съзерцание) базирна психотерапия при заекване

Майндфулнес (съзерцание) базирна психотерапия при заекване

Най-сърдечно посвещавам тази непринудена статия на приятелите си – заекващи, както и на всички непознати братя по съдба, носители на спецификата на неплавния говор.


Обработка на гласа при заекване

Причината за заекването е първично неврологична. Засега обаче невронауките не разполагат с директен метод за повлияване невралните дусфункции, присъстващи във всяка една мозъчна зона, процесираща обработването и производството на речта при заекващите. Развитието в неврологията, когнитивната невронаука и психофизиологията тече с наистина обещаващо високи темпове и повече от сигурно е, че не след дълго в случаите на заекване ще се третира директно първопричнината му, а именно невралната му мозъчна база. Докато очакваме това да се случи обаче, терапевтичните подходи се фокусират върху вторичните поддържащи фактори на заекването: социалната тервожност, която се третира чрез психотерапия и гласът на заекващия, който се тренира чрез речева терапия (логопедия). Психотерапията позволява премахването на допълнителното неврално и биохимично претоварване на мозъчния процесор и позволява процесирането на речта да се извършва в контекста на когнитивно и афективно спокойствие, релаксация, сигурност и самоувереност. Това свежда заекването единствено до първичната му неврална база. Тази неврална база засега бива повлиявана освен с психотерапия и чрез директен тренинг в усвояването на нов речеви навик. Навик за едно по-релаксирано и мелодично, спокойно и самоуверено говорене. Техниката се състои в лекото удължаване и/или акцентиране на ударената гласна в думите, както и „издърпването” на речеобразуването при говорен блок. Лекото удължаване на ударената гласна, практикувано заедно с по-дълбок гласов тембър и леко забавяне на речта, в същността си представлява речеви стил на хипнотичен глас, практикуван от древността до наши дни. Използването на такъв хипнотичен глас едновременно при синхронизиране с дишането, езика на тялото, лексикона и емоционално – мисловния живот на слушателя само по себе си представлява речевата част от една по-цялостна личностова харизма. Сърцевинната част от личностовия чар се изковава с помощта на инструментите на психотерапията, както и чрез практикуването на подходящи поведенчески и сексуални навици. Ролята на психотерапията в изковаването на харизматична самоувереност представлява настройка към ритъма на вярата в собствената значимост и предопределено място в играта на това кратко съществуване, наречено живот! Социалните навици на успешно включване в обществения и професионален живот осигуряват контекста за практикуването на една все по засилваща се и вибрантна харизма. Впрягането на сексуалния нагон наместо разпиляването му на свой ред представлява подсигуряването на стабилна биохимична и невромозъчна база за израстването на въпросната харизма.

Но, да се върнем към речевата част от тази харизма, практиката на хипнотичен глас. В случай на заекване практиката на хипнотичен глас въздейства едновременно върху физиологията и върху когнитивните фактори при речевата обработка. Мелодичният релаксиран и леко забавен хипнотичен говор позволява на мозъчната кора да проведе речевите сигнали дори през невралните малфункции. Когато речта е правилно обработвана от кората на мозъка, подаваните към подкорието сигнали са ‘чисти”, еднозначни, което позволява нормалното производство на реч без пренапрягане на подкорието. Въпросното пренапрягане (хиперфункция) на свой ред е свързано освен с производството на неплавна реч, но и със завишената тревожност и обща невротичност при заекващите. Базисна психична невротичност, която корелира пряко с хиперфункцията на подкорието, с неговото свръхнапрягане в опитите си да произведе реч – отделя се многократно повече допамин, за да се поддържа невронната „буря” на неуспяващия да компенсира речевото производство мозък на заекващия. Мелодичният леко забавен, телесно и психично релаксиран говор предотвратява въпросното пренапрягане на подкорието и му позволява да работи в нормален спокоен режим. Това автоматично отнема свързаните с речта чисто неврални компоненти на тревожността на заекващия и позволява производството на по-плавна реч.

В същото време практикуването на мелодичен глас изисква психична и телесна релаксация, контекст на относително спокойствие. Постигането на това релаксирано спокойствие по време на ползването на хипнотичния глас само по себе си представлява идентификация с желания нов аз-образ, с новата роля на спокоен и уверен човек. Тоест, практиката на хипнотичен глас представлява част от психотерапевтичната промяна на заекващия! Спокойствието по време практикуване на мелодичен глас е относително. Метафорично погледнато, то прилича на „окото на урагана” – спокойното пространство в центъра на тайфуна. Около това спокойствие тревожността съществува. Практикува се отношение на пълно и безусловно приемане, присъствие в тази тревожност. Тогава енергията на тревожността се влива в спокойствието и го разширява! Отношението на приемане се учи както разумно, чрез методите на психотерапията, така и чрез нейните най-авангардни прийоми: медитацията, майндфулнес, съзерцанието. Съзерцанието представлява напълно безусловно разтворено отношение на недуалистично приемане.

Параметри на работата с гласа при заекващи

- Плавност – практикува се тренинг по удължаване на ударената гласна и издърпване при запъване.
- Тембър – практикува се леко по-басов регистър при мъжете и по-алтов при жените.
- Мелодично сливане между думите – практикува се плавно сливане между думите, което води до приятна мелодичност в изказа.
- Телесна релаксация – по време на говорене тялото е нужно да бъде максимално отпуснато, като „мускулните брони” са съзнателно „свалени” – отпуска се диафрагмата, лицето, раменете, шията, краката – тоест зоните, които се напрягат несъзнавано при заекване.
- Психична релаксация и фокус – по време на говорене, самата психика е нужно да бъде в състояние на еднонасочена релаксация. Еднонасочеността на фокуса е в разговаряната тема, но един фокус с релаксация на ума, с минимално напрежение в обекта на разговор. Това състояние на естествен отворен фокус се тренира с техниката на майндфулнес/ съзерцание. То позволява случването на много по-бързото и многомерно интуиране върху разговаряната тема.
- Дишане – дишането е предимно диафрагмено, стомашно, с корема, също напълно релаксирано, с минимално усилие. Физиологичният смисъл на диафрагменото дишане се състои в това, че един от дванадесетте мозъчни нерви, блуждаещият (nervus vagus), който има парасимпатикови релаксиращи функции, слиза до коремната кухина и бива стимулиран с това дишане.
- Език на тялото и синхрон – тренира се погледът в очите на събеседника, осъществяването на синхрон с неговите идеи, движения, дишане...
- Сила – сила не толкова и не само като височина на гласа, но като онзи трудно измерим, но много въздействащ елемент на личностово присъствие, на харизма в гласа. Основен фактор за нагнетяването на тази сила при мъжете е качеството и контрола над сексуалния живот, който е директно свързан биохимично с физиологичната база на личностовата харизма.
- Интроекция и идентификация на новата поведенческа роля, пряко свързана с практикуването на хипнотичен глас – използването на хипнотичен глас, за да бъде ефективно действащо, е нужно да стане част от една нова роля в живота на заекващия. Нова роля на един по-спокойно релаксиран психично и телесно човек, с по-бавен и мелодичен говор. Такъв говор изисква и по-плавни движения, по-приемащ и радостен личностов стил. Често приемането на такъв нов стил се посреща с недоверие от заекващите, поради навика от пребиваването в предишния невротичен речеви и характеров модел. Разубеждаването относно недостатъците на стария модел и убеждаването в предимствата на новия става чрез разговорна психотерапия, когнитивно реструктуриране и майндфулнес базирана когнитивна терапия или по-точно, чрез методите на воденото въображение.

Горните стъпки на плавност, мелодичност, тембър, телесна и психична релаксация, диафрагмено дишане и идентификация с желаната поведенческа роля се тренират както директно поведенчески, така и в процеса на водена визуализация/ майндфулнес.

Конкретни техники в терапията на заекване

1) Въведение
- представяне на когнитивния модел на заекването – диаграма
- представяне на когнитивния модел на заекването в обобщен вербален вид
- представяне на желания целеви модел

2) Упражнения за плавност
- терапевтът говори през цялото време с техниката на леко удължаване на ударената гласна, с което „заразява” участниците в групата.
- От участниците се изисква постоянно да използват леко забавения мелодичен говор.
- Четене.
- Разговор по тема, разказ.
- Разискване недостатъците на бързата, но заекваща реч и предимствата на леко забавената, но плавна реч.
- Работа по двойки – практика на умишлено повишено заекване при бърз говор и плавна реч с мелодичен глас. Единият говори силно заеквайки, а другият мелодично и смяна.
- Визуализация с „чуване” на собствения плавен мелодичен говор в различни социални ситуации на общуване.
- Майндфулнес.

3) Упражнения за тембър
- Терапевтът представя говор в един или друг тембър. Показва разликата между използването на по-басов регистър като средство за убеждаване и по-висок регистър, който създава представа за неувереност.
- От участниците се изисква постоянно да използват по-нисък регистър при разговорите.
- Работа по двойки – разговор с ролеви игри по смяна на височината нa гласа и преживяване предимствата на спокойния по-плътен регистър.
- Визуализация с „чуване” на собствения глас в по-нисък регистър.
- Майндфулнес

4) Мелодично сливане между думите
- Терапевтът представя разликата при ползване на удължаване на ударената гласна, с по-нисък регистър, но с накъсване между думите в изречението и при мелодичното им сливане.
- От участниците се изисква постоянно ползване на мелодичното свързване на думите.
- Работа по двойки – смяна на ролите, при което единият участник говори с накъсване, а другият с мелодично свързване между думите.
- Всеки от участниците представя по памет или прочита разказ или приказка в рамките на три минути, като ползва мелодичния говор.
- Визуализация
- Майндфулнес

Забележка: в горните стъпки, а и в хода на цялата терапия се ползват ролеви игри.

Аз, пишещият тези редове, също съм заекващ. И все пак, допреди няколко години едва успявах да смотолевя няколко откъслечни думи, на цената на огромно напрежение и стрес. Понастоящем професионалната ми реализация е свързана изцяло с речева изява. Заеквам, но … с лекота. С приемане и обич, с практикуване на гореспоменатия мелодичен говор. Това ми помага да говоря относително приемливо и спокойно. Допреди само няколко години след говорене пред публика, при което неминуемо заеквах много силно, влизах в няколкодневна тревожна депресия. Депресия, породена от вината и самобичуването на неприемането и битката със … собствената ми сянка. Сега се обичам, а въпросната депресия след речева изява се сведе до минимум и изчезна. Приемам говора си с все заекването! Затова то доста намаля и отстъпи място на един по-плавен говор. Защото се вслушвам в уроците му по смирение, вяра в себе си и обич! Смирение на гордостта на перфекционизма, развиване на здрав жизнеутвърждаващ оптимизъм и себеутвърждаване. Продължавам да наричам себе си заекващ – защото съм такъв - мозъкът ми обработва речевото процесиране неплавно. Но смирено се прекланям пред този диамантено твърд и настойчив учител - заекването си! Прекланям му се с благодарност за ценните уроци, които продължава да ме учи! Уроци по познаване и трансформация на малката си личност така, че в по-голяма степен да резонира със законите на Битието! Благодаря ти, приятелю, мое заекване!

Орлин Баев