За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 12 февруари 2012 г.

Катя


КАТЯ

Забележка на автора: разказът е написан по реален случай от практиката ми, с позволението на главната героиня. Името и споменатите институции са променени умишлено. На текста е придадена известна литературна стойност, която може да бъде смятана като част от преработката на актуалната фактология с цел запазване на конфиденциалност.


Катя за пореден път застина втренчена в петното на тавана, а телесната болка от забиващия се в седем годишното и тяло бащин член се сля с имплозията от погълнатата болка и ужас – за пореден път. Нарцистично - социопатната психика на татко изискваше пълно подчинение. Похотта на мъжката гола маймуна капеше върху Катя заедно с лепкавата му пот, слюнка и семе… Стонът на душата и безмълвно крещеше, проникваща в бездната на наранената и детска приказка…

Катя бе умно дете. След време стана член на Менса и с лекота решаваше тестове, изискващи IQ над 170. Този и когнитивен капацитет я спаси – макар да и отне повече от 30 години. Друго дете просто би се сринало когнитивно и емоционално, смачкано от диаболизма на този бог за несъзнаваното – бащата. Сънуваше и мечтаеше. Цял живот сънуваше онзи сън – една мъдра и светла жена я зовеше в поле от уханни билки към себе си. Всеки път, щом поискаше да я достигне, ужасът заставаше пред нея и я будеше. Тази жена – душата и, остана жива и будна, въпреки тежките облаци от травми и преживявани кошмари. На 6 Катя вече четеше Шекспир, а на 10 Фройд, социология и философия…

С възрастта тялото на Катя ставаше все по-женствено и сексуално. Татко обичаше порното, от което черпеше идеи. Прилагаше ги върху Катя. Мама знаеше. Знаеше и беше доволна, че мъжленцето и я оставя на мира. Дори режисираше акта на мъжленцето си: „Айде ходи чукай малката курва, направи това и това… разкарай ми се от главата!“.

Катя набута всичко в подсъзнанието си. Бягаше във фантазиите, книгите, поезията, рисуването. Стараеше се колкото може по-дълго да седи в училище, да учи и чете в занималнята. Но вечер се налагаше да се върне.

- Ей, курво мръсна, пак закъсняваш! Пак си се чукала, мамка ти малка развратница! – крещеше проективната идентификация на татко, пипайки се, а видеото въртеше поредния порно филм.

На петнадесет Катя записа бойни спортове. На 16, когато баща и за пореден път се опита да блудства с нея, тя се защити. Татко всъщност бе голям страхливец – повече не посмя да я пипне. Катя го мразеше с тиха и хладнокръвно жестока агресия. Още на осем години направи опит да го отрови с миша отрова – наивен, детски и неуспешен… Въображението и рисуваше защитни садистични сцени на изтезание и бавно, жестоко убийство на татенцето – ежедневно и пак и пак… Подсъзнанието и правеше опити за справяне с травмите и фантазно се защитаваше…

На 18 избяга и повече от двадесет години не стъпи в родната клоака. Започна учене, работа. Срещна достойни мъже. В подсъзнанието и обаче живееше зейнала рана – стана вип проститутка. Подсъзнанието и така нагаждаше събитията в живота и, че се стараеше да компенсира и отработи гадостта в нея – ефективно или не. Душата и опитваше да компенсира жестоката болка. Когато мъжете еякулираха върху нея, се чувстваше в контрол, по един странен начин вливаше агресията и омразата си в акта, владеейки мъжете в самия им корен – нагона към удоволствие… Тренираше бойни спортове ежедневно, изливайки огромната насъбрана агресия.

Опита да се махне от бранша, но нямаше как. Беше намесена в похотливите интереси на силните на деня. А живееше в държавичка, в която мафията бе функция на правителството… Затова измисли: „Ще вляза за малко в психиатрията – така ще се отърва!“. Имаше наивни и идеалистични вярвания за българските ментални болници. Надяваше се да приличат на тези от западните държави, които беше гледала по телевизията. Катя сама отиде в болницата. Използва наистина високия си интелект и с лекота имитира всички симптоми на шизофрения. Толкова добре, че две години живя в „затворите‘ на Курило и „4-ти километър“. Бидейки реално много далеч от шизофренията, постоянно беше дрогирана, връзвана с дни на гола пружина, подлагана на електрошок. Хиляди пъти съжали за наивността си – но веднъж вътре, нямаше как да излезе освен нагаждайки се към системата. Започна да имитира подобрение – след две години я освободиха… Не след дълго „приятелите“ и от стария и бранш я намериха и отново я принудиха да се върне към занаята…

В ранните тридесет успя да се оттегли от бранша, завърши хуманитарна специалност и започна работа в помагащите професии с … деца, преживели насилие. Болката обаче не си отиваше. Пасивната агресия на отворената хронична рана отвътре я караше да се саморанява физически и емоционално, а мисълта за самоубийство я следваше неотлъчно – като спасителен клапан, изход от ада на емоционалния и кошмар.

Отиде на психолог. Жената я гледаше втрещено, смазана от чутото… Отиде при друг психотерапевт – мъж. На първата сесия едва не счупи стола, на който трябваше да види баща си и да поговори с него… Терапевтът пробваше всичко, което знаеше и можеше, но преди всичко беше искрен, откровен и сърдечен… При него се задържа по-дълго, а в душата и покълнаха семената на спасението и вярата и… Терапевтът беше безцеремонен, макар и емпатичен. Не я жалеше, а я водеше към щастието и. Катя намери нови приятели, разкри се, свърза се с радостта и доброто в себе си, в хората и живота си…
Психотерапията изпълни чашата на сърцето и догоре! Последната капка, която преля чашата на промяната и, бе отиването на хомеопат. Човекът бе харизматичен мъж, на когото успя да се довери. Плацебото на капчицата вода с малко етилов спирт в нея наистина и помогна. Духът и се закрепи спокоен и силен, а душата от сънищата и най-сетне успя да я прегърне с горещото си приемане. Светлината на бъдещите възможности проникна в живота и. Прости на баща си и майка си, на Себе си, на хората, света и Бога. Видя живота си от далеч по-високата перспектива на духовността…

Веднъж терапевтът срещна Катя на улицата:

- Накъде така? – попита я той
- На танци! – спокойно се усмихна Катя

...................................................

Автор: Орлин Баев

2 коментара:

  1. Нина Литвиненко24 август 2012 г., 23:09

    Този разказа е брутален, но безценен! Натъжи ме, но със сигурност ми помогна да се доубедя относно посоката ми в живота. Благодаря ти... И на Катя...

    ОтговорИзтриване
  2. И аз ти благодаря за тази посока! Има много голяма нужда от истински сърцати и състрадателни помощници на този свят! Психотерапевти много, но работещите с капацитета на духа, душата и сърцето си, с потенциала на любовта, мъдростта и истината - такива са малко! Ти имаш потенциал да бъдеш една от тях!

    ОтговорИзтриване

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.