Надгробни речи на Орлин

Погребални речи на Орлин Баев

Забележка: Намерих ги в една смачкана тетрадка с обучителни записки. Писани са около 2012-та, като пси опит от себеопознавателен психотренинг – в преувеличено пожелателен и преувеличено сенчест вариант, целящи осъзнаване и преработка на аз идеално и сенчести наличности, при установяване на центриран смисъл. Могат да се нарекат погребални речи, статии или житейски отзиви, но всъщност изразяват собствени наличности. За да се случи, особено сенчестият вариант, е нужно присъствието на смело себепознание, искреност и здрава себеирония. Центрираността идва, когато и двата варианта са ясно осъзнавани и смирено интегрирани в трети, пукащ "балона" на идеализирания и прихващащ заряда на сенчестия.

Преувеличено пожелателно пУзитивничкУ

Орлин бе спокоен и смел човек, лишен от робията на суетата, хорското мнение и социалния имидж. Живя, отдаден на сърдечно смирение, търсене и сливане с Бога. Орлин сублимираше нагона си в самостойна обич и вдъхновение. Умееше да превръща емоционалното олово в златото на смисъла. Като градски шаман, лекуваше душите ни, чрез провеждане светлината на Небето. Както вакуумът съдържа всичко, така и орлиновото его, се подчиняваше безпрекословно на зова на безпредела. Живя незнаен за тълпата, но познат за Бога. Виждаше виделината на Логоса, любящата мъдрост на Битието, във всяка тревичка, цветенце, поглед на котенце, глътка вода и хапка храна. Беше човек, просто човек, обикновен човек, истински човек. Преживя много, но носеше кръста си с благодарно доверие. Не се роди и не умря! Обичаше шкембе чорба. Мир на прасенцата, преминали през шкембето му!

Халелуя, слава Тебе Боже, прибери душата му на жлачни пасбища!

Преувеличено, адски сенчест вариант

Гори в пъкъла, motherfucker...

Орлин бе най-жестокият мафиот, раждал се някога. Притежаваше хиляди публични домове по целия глобус. Оръжието, което продаваше на третия свят, отне живота на милиони хора и живи същества. Не му пукаше никак. Стотиците хиляди акри с наркотични растения, които притежаваше, обслужваха пазара по цялата планета. Убиваше по най-малък повод, според настроението и задействането на параноидното си недоверие. Правеше се на алтруист, перейки мръсни пари или спестявайки от данъците на легализираните си крупни бизнеси. Нямаше скрупули и знаеше, че вселената е направена, за да удовлетворява неговия кеф. Орлин притежаваше глобалната порно и хазартна индустрия. Бе олицетворение на диаболистичния, социопатен нарцисизъм. Мразеше хората. В мазетата на хилядите си имения поддържаше полуживи хиляди люде, които бавно погубваше, докато се наслаждаваше на пълната им, тотална агония и ужасна смърт. Дяволското изчадие пукна болезнено. Умря жалко и позорно, пребит до смърт от конкуренцията си. Господи, нека демоничната му, изпепелена душа, никога не се завръща на земята, но да гние за вечни времена в 13-тата адска сфера!

Халелуя, слава Тебе, Боже!

……………………..

Колкото повече човек умее да пука "балона" на идеализираните си надувки, по-дълбоко може да ходи и в сенчестите си страни. Тогава дървото на живота расте нагоре и слиза надолу реципрочно. Както се стига до светлината, така се и гмурка в тъмата. Личното несъзнавано по някое време се надхвърля - влиза се в колективния потенциал, но и в общочовешкия ад. А там какво е.... :) Какво се случва, когато това растене не се върши? При повечето хора, нищо. Както нагоре, като потенциал, така и надолу като сянка, диапазонът е много малък. Тези обаче, които имат достъп до потенциала, имат и тежки сенки. Ако се отричат, се проектират и виждат в света и другите, формира се критична реакция спрямо собствени желания, приписвани на околните, но невиждани в самия себе си. В някои случаи сянката, когато е много тежка, а аз идеално липсващо толкова, колкото и допирът до безкрая, сянката един вид "изяжда" егото, настанява се на неговото място. Това са характеропатиите... За справка, пусни си пряко предаване от парламенто... :)

.....................................

Орлин, малък грешник