ЕСТЕСТВЕНА ПСИХОТЕРАПИЯ. Орлин Баев, психотерапевт: Служене

За трети път участвах в медитативен ритрийт. Този път като служещ. Какво е това? Мих чиниите, рязах лука, чистих пода, хвърлях боклука и медитирах. В кухнята служехме 7 човека, а още двама в хотелската част. Много искрени и отдадени хора, чисти и предани на идеята. А аз обичам да служа, да се отдам безкористно на кауза.

Служене

Медитацията – този път ми се събираха 5-6 часа на ден. Беше дори по-силно от другите пъти. Защото служех. А това е досег с Дхарма и преданоотдаване на безкрая. Дивидентите на спечелените заслуги са осезаеми, „с нож да ги режеш“ – макар че не те са важните разбира се, а самото служене на великата мистерия. Ценно е и, че като служещ можеш да говориш, което е последвано от медитация и след нея, обратно служене с благородна реч – така много пъти на ден. А това създава един плавен преход – пренася медитацията в бита, както и от рутинните дейности с лекота умение за бързо потапяне в дълбок медитативен транс, фокусиране и медитативна приземена, отелесена практика. Докато служиш, си освен в кухнята с манджите, в кухнята на нещата – срещаш се с искреността на основните в България движещи школата фигури, с гостуващия учител. Този път беше учителка – немкинята Хайке. Жена с огромен медитативен опит, струяща от нея приемаща мекота и благост, устойчива вътрешна стабилност. Служещите всеки ден имахме оперативки с нея, както и винаги можехме да общуваме свободно. Допирът до такъв майстор е силно преживяване освен в разговора, в общата медитативна тишина. В залата служещите седят плътно до учителя...

Преживелищна когнитивна невро визия за медитацията

Чисто неврофизиологично и когнитивно, силно се успокоява нервната система, активира се парасимпатикусът и балансът между него и симпатикуса, мозъкът дренира вредните си белтъци и процесира успоредно-паралелно дотогава дремещи асоциативни зони, паметта става мощна и услужлива, вниманието устойчиво, метакогницията висока и прозираща връзки и процеси. Случва се допаминов детокс. Удържането на масирани количества скука при сензорната медитативна депривация събужда неподозирани творчески нива и прозрения. Дори само за един 10-12 дневен ритрийт, човек ясно, като на длан вижда живота и сверява „часовника“, посоките и целите си. Развива се едно смирено, смълчано присъствие в мига, искрена благодарност, оценяване и доволство при срещата с иначе незабелязвани ежедневности – погледът на птичка, полюшването на листо, слънчев лъч водят до благ екстаз, виждащ реалните чудеса, от които сме заливани постоянно.

Този път, може би именно поради по-балансирания режим на служещ, медитацията ми бе по-дълбока, трансовото оттегляне (прятяхара) по-естествено, смълчаният фокус се случваше с лекота, а техниката на випашяна (прозиране) проникновена.

Техниката

Смълчаното, смирено съсредоточаване и свободното небе на безмълвната тишина

Първо, съсредоточаването, водещо до абсорбцията на самадхи. Примерно в дишането. Поне като старт. Аз лично никога не съм ползвал дишането като обект – не е моето нещо (не е препоръчителен обект и при натрапливости – с лекота се превръща в част от тях). Винаги е било шунята. Празнота или нищо за ума, но преливане от присъствие на духа, между тази и другата мисъл. Анатман – едно его стихване, при което личностовата отделеност е прозирана като налична, но твърде относителна.

Стартово, ако въобще се мине през дъха, мен лично „ме дърпа“ в основата на носа, в междувеждието. Лек натиск там – не физически, а от самото фокусиране. При по-интензивно такова, се появява пулсираща светлинка, вероятно от стимулацията на зрителната хиазма. Което не съм обаче забелязал да има кой знае какво значение, освен че е ефектно за начинаещия.

Постепенно натискът става по-фин, пренася се от междувеждието, във вътрепсихичното пространство, в самото ментално фокусиране. Може да има трилиони обекти на фокусиране, но при това пренасяне, садхакът (практикуващият) преживелищно реализира самото ядро на съсредоточаването. А то е отново в междумислието. Но тихо, релаксирано. Никакви напъни, а спокойно, смълчано и пълно със смирено доверие пребиваване във вътрешна безобектна центрираност.

Свещена простота. Огромно е облекчението при тази смирена свещеност на еднонасочеността. Отпада всяка суета, илюзиите се разпадат, брилянтната простота и кристална яснота стават факт. Същият ум. Но, налягането на интензивното съсредоточаване преобразува графитната кристална решетка на маймунестия ум в диаманта на самообладания разум.

При възнамеряване, такава практика може да прерастне в пълно разпадане на обичайния мисловен поток (читта вридха ниродхи, както прича бай Патанджали) - самадхи. Това е полезен опит, но е само стъпка, а не самоцел. След малко повечко практика медитиращият осъзнава, че е нормално възникването на мисловни съдържания. Подобно на облачета в небето, свещената яснота на слънчевото присъствие на духа и ясното свободно небе/ пространство спокойно оставят тези когнитивно-афективни облачета да преминават и отминават непривързано. Все пак, човек може да ги последва, преработи с психотерапевтична техника когато реши (при невротични или характеропатни наличности такава преработка е задължителна, иначе медитацията се превръща в безплодно буксуване, в част от изтласкване на нерешености и байпасната псевдодуховност), да потъне по-дълбоко в съсредоточената абсорбция до изчезването им, или отново спокойно да поработи емоционално обагрената енергия в основата им, разтваряща се в широкото медитативно присъствие до спокоен вибрантен поток.

Това широко присъствие е самата медитация – безмълвието. Не може много да се каже за него освен през метафора, поезия, символи. Може да се преживява обаче.

Оттеглянето/ пратяхара

Ще го опиша както го преживявам. Сядаш за медитация, след няколко по-дълбоки вдишвания и издишвания, застиваш. Влизаш в една вътрешна стаичка от транс. Дъхът става много тих, тялото напълно неподвижно и все по-отпуснато, натежало, стихнало. Мозъкът се оттегля в по-бавните си сънни вълни, като същевременно си спокойно съсредоточен, на ЕЕГ честотната лента се наблюдават и тези творческите, високо херцови гама вълни, характерни за интензивния творески фокус – паралелно едновременно с тета вълните.

Като свещено притихване, като дълбоко преклонено застиване пред великата мистерия на живота е медитативното оттегляне. Оттегляне на какво – на сетивата, на вниманието, на възприятието навътре. Вътрепребиваване. Пратяхара е основа за практически случващата се медитация. Развива мощна метакогниция/ самосъзнателна себерефлексия, при която умът, емоциите, чувствата, усещанията и динамиките им стават ясно и конкретно наблюдавана реалност - сцена пред взора на себепознаващия се медитатор.

При оттеглянето възприятието за време се променя – сякаш отделеният примерно час за медитация, минава някакси неусетно или поне по-леко.

Благуване/ бхакти

Ако оттеглянето е основата на медитативното стебло, то благуването е корените. Какво е? Събудената способност за любов е. С всичките ѝ деривати от благодарност, прошка, доволство, тиха радост, оценяване мига и „малките неща“, които не са неща, а хора, чувстващи същества, взаимоотношенчески процеси на мъдра взаимност и общностно единство...

Медитация без събудено обичащо сърце, е дърво без корен. Като мъж без жена, застинал в казармената си сухота. Муза за целия медитативен процес е благуването/ бхакти. На изток делят пътя на любовта от този на мъдростта. Бхакти от Гяна марга, жената от мъжа. Няма такова деление в естеството на нещата, каквито са. Напротив, винаги са били единни. Няма мъдрост без любов. А любовта без мъдростта с лекота се превръща във фанатизъм.

В естествената йога/ медитация, благуването е важно. Горивото на любовта подхранва, вдъхновява медитативния процес. В медитацията се налага поемането на стабилни нива от скука. Изследванията на когнитивната невронаука показват, че това е събуждащ дълбока съзидателност процес. Когато смълчаното безмълвие разтвори обичайните защитни механизми, дисоцииращи съзнанието от травматични характерови процеси и маладаптивно болезнени базисни вярвания, тишината започва да трансформира, нормализира и ги акордира. Но, това не е лек процес. Когато е вдъхновяван от любовта, се превръща в спокойно поносим и багословен от нея път.

...

Отбелязване: Докато пишех горните редове, в даден момент осъзнах, че излизам от рамките на конкретната, предлагаща дадения ритрийт организация и опита в нея и описвам собствените си преживявания от 33 годишен (към момента, 2021-ва год.) медитативен опит. Опит, който канализирам в школата по естествена психотерапия, част от която е естествената йога/ медитация.

Благодаря! Благодаря на Дхарма! Благодаря на организаторите на поредния випашяна ритрийт. Благодаря на чудесните колеги-служещи и на отдадените на процеса участници! Благодаря на Бога! Да бъде волята Му!

Връзка към статия с описанието на първото ми випасана оттегляне: Прозиране-Випассана.

Статии, свързани с медитативния ми опит и йога:

Триединството на йога

За естествената йога/ медитация накратко

Естествената йога на любовта, мъдростта и истината

Дзогчен и махамудра – естествена медитация

За естествената йога/ медитация с простички слова

Не мога да медитирам?!

Йога психотерапия

Естественият порядък на Дао

Знам, че не знам... (Кена Упанишад)

Катха Упанишад – естествена психотерапевтична диалектика