Страници

петък, 4 декември 2015 г.

Не мога да медитирам?

 Отговор на дама, която пита защо като се опита да релаксира, фокусира и медитира, умът ѝ започва да прави "номера":
"...става ми смешно" е т.н. механизъм acting out, отреагиране. Един вид, казано популярно, умът ти се защитава от медитацията. Или чрез невротичен смях, или чрез рационализиращи извинения, които нямат общо с реалността нито външна, още по-малко тази в теб: "О, не, това просто не е за мен!", "Скучно ми е, това е практика, която не работи!", "Това е тъпо!"... Или изместване на вниманието: "О, сега имам да готвя! Ще опитам след малко или утре!", "Телефонът ми кликна - я да видя кой ми е писал във вайбъра!", "Ооо, каква медитация - ето, това отдаване на мечтаене е медитацията...", "Каква ти медитация, сега са нови времена, има нови по-силни практики!"

... Защо се получава така? Защото умът безумно го е страх от медитацията. Тя за него е ... смърт! Винаги казвам, че медитацията е един мек и плавен, вътрешен и постепенен допир до ... смъртта. До страха от смъртта. А той е свързан със страховете от отхвърляне, изоставяне, липса, които са много базисни, дълбоки. Затова редовната тренировка на медитация е така ползотворна при тревожните състояния, при което тези страхове са основни. Визирам предимно чистата такава (дзен, майндфулнес, съзерцание, исихия), но донякъде и водената.

Как се учи медитация? А как се учи свирене на пиано? Ако за едно пиано са нужни десетина години, за медитацията не са ли нужни постъпателни усилия?

Някой ще каже: "Аз не се страхувам от смъртта...!"  Нима? Интелектуално и мен не ме е страх. Но дълбоко преживелищно и несъзнавано, надали. А и не е само страха от смъртта директно, а и липсата, изчезването, загубата на егото... Не че се губи, но го е страх от загубата на контрола. А зад загубата му стоят дискутираните страхове...

Къде е ключът за успеха? В постоянството. След известно време сивотата се превръща в светла радост, а седящите сесии във формални, защото медитацията се пренася в самия живот, като състояние на съзнанието. Както казват на изток, отначало ти медитираш, а след време медитацията започва да медитира теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!