Отговор на дама, която пита защо като се опита да релаксира,
фокусира и медитира, умът ѝ започва да прави "номера":
"...става ми смешно" е т.н. механизъм acting out,
отреагиране. Един вид, казано популярно, умът ти се защитава от медитацията.
Или чрез невротичен смях, или чрез рационализиращи извинения, които нямат общо
с реалността нито външна, още по-малко тази в теб: "О, не, това просто не
е за мен!", "Скучно ми е, това е практика, която не работи!",
"Това е тъпо!"... Или изместване на вниманието: "О, сега имам да
готвя! Ще опитам след малко или утре!", "Телефонът ми кликна - я да
видя кой ми е писал във вайбъра!", "Ооо, каква медитация - ето, това
отдаване на мечтаене е медитацията...", "Каква ти медитация, сега са
нови времена, има нови по-силни практики!"
... Защо се получава така? Защото умът безумно го е страх от медитацията. Тя за него е ... смърт! Винаги казвам, че медитацията е един мек и плавен, вътрешен и постепенен допир до ... смъртта. До страха от смъртта. А той е свързан със страховете от отхвърляне, изоставяне, липса, които са много базисни, дълбоки. Затова редовната тренировка на медитация е така ползотворна при тревожните състояния, при което тези страхове са основни. Визирам предимно чистата такава (дзен, майндфулнес, съзерцание, исихия), но донякъде и водената.
Как се учи медитация? А как се учи свирене на пиано? Ако за едно пиано са нужни десетина години, за медитацията не са ли нужни постъпателни усилия?
... Защо се получава така? Защото умът безумно го е страх от медитацията. Тя за него е ... смърт! Винаги казвам, че медитацията е един мек и плавен, вътрешен и постепенен допир до ... смъртта. До страха от смъртта. А той е свързан със страховете от отхвърляне, изоставяне, липса, които са много базисни, дълбоки. Затова редовната тренировка на медитация е така ползотворна при тревожните състояния, при което тези страхове са основни. Визирам предимно чистата такава (дзен, майндфулнес, съзерцание, исихия), но донякъде и водената.
Как се учи медитация? А как се учи свирене на пиано? Ако за едно пиано са нужни десетина години, за медитацията не са ли нужни постъпателни усилия?
Някой ще каже: "Аз не се страхувам от смъртта...!"
Нима? Интелектуално и мен не ме е страх. Но дълбоко преживелищно и несъзнавано,
надали. А и не е само страха от смъртта директно, а и липсата, изчезването,
загубата на егото... Не че се губи, но го е страх от загубата на контрола. А
зад загубата му стоят дискутираните страхове...
Къде е ключът за успеха? В постоянството. След известно
време сивотата се превръща в светла радост, а седящите сесии във формални,
защото медитацията се пренася в самия живот, като състояние на съзнанието.
Както казват на изток, отначало ти медитираш, а след време медитацията започва
да медитира теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!