Мандукя упанишад - оттегляне

Мандукя упанишад

Мандукя упанишад – пратяхара – оттегляне 

„Първата стъпка е установена в будуването… навън…

…Втората стъпка е установена в сънуването… навътре…

…Третата стъпка е установена в дълбокия сън без сънища… Праджна (Мъдрост)…

…Четвъртата стъпка (Турия), не е нито познаваща вътрешното, нито познаваща външното, нито познаваща и двете, нито съвкупност от възприятия, нито е знание, нито е незнание. Тя е невидима, неуловима, неизречима, без характеристики, немислима, непостижима посредством наставления, единствената ѝ същност е постигането на атман, тя е умиротворяването на проявения свят, благотворна, недвойнствена. Това е атман, това трябва да се разпознава…

…Този атман е ОМ…

…Будуването е А…

…Сънуването е У…

…Праджна, установена в дълбокия сън, е М… Защото е изграждането или защото е разграждането на всичко…

…Четвъртото (състоянието Турия) е беззвучно, неизразимо, разграждащо проявения свят, благотворно, недвойнствено. Така, именно звукът ОМ е атман. Който знае това, прониква в атман, чрез своя атман…“

Всяка от стъпките в йога предпоставя следващите, но и ги съдържа в себе си. Обикновено по-„високите“ стъпки съдържат по-„ниските“ и в йога последователността това е валиден факт. Интересното тук е, че и по-„нисшите“ и междинните йога стъпала съдържат в себе си цялата йога. Като малко холографско парченце, подхождащо под различни ъгли, изразяващо обаче целия йога път, е всяко от звената в естествената йога.

Ето стъпките в естествената йога:

/ 0) Подготвителни практики /

Любов

1)      Благуване.

2)      Оттегляне.

Мъдрост

3)      Смълчаване.

4)      Безмълвие.

5)      Виделина.

Истина

6)      Боготишие.

……………………….

7)      Дхарма йога.

В статията си „Естествена йога на любовта, мъдростта и истината“, описвам принципа на матрьошката, при който по-горните степени имплицитно включват в себе си предходящите. Валиден принцип! Йога обаче е дисциплина, надхвърляща линейното и квадратното мислене и закономерности. Всяка нейна стъпка съдържа в себе си другите! 

Това, че дхарма йога, Боготишието, виделината и безмълвието съдържат в себе си смълчаването, оттеглянето и благуването, е факт, описан през принципа на матрьошката. Оказва се обаче, че и първите йога звена обемат в себе си последващите. Благуването, в огнения си любящ устрем, с лекота води към оттеглянето в транс, естествено фокусира в Бога и спонтанно прераства в прозираща, безмълвна медитация. Смълчаването конвергира ума около единно средоточие, което естествено прераства в съзерцателно безмълвие, водещо към Боготишието, преливащо от любовта на Бога. 

В Мандукя упанишад се говори за четирите състояния на съзнанието, свързани с оттеглянето на сетивата във вътрешната вселена: будно, сънуване, дълбок сън без сънища и турия, бодхисатва съзнанието.

Оттеглянето е втората стъпка от същинските практики в естествената йога. Оттегляне, предпоставящо ядрените етапи на смълчаването, безмълвието, виделината и Боготишието. Всяка от тези стъпки съдържа в себе си другите, а градацията е условна. 

Когато медитативното, пратяхара оттегляне навлезе в съня със сънища при запазена съзнателност, практиката естествено прониква в смълчаното безмълвие, във фокусирането и съзерцанието. Сънят може да се регулира и ползва като материал за съзнателно препрограмиране през нлп техники, но може и медитативно да бъде пропуснат. В такова състояние физическото тяло е силно притихнало, намира се в медитативна сензорна депривация, а медитативното съзнание се прехвърля в тялото от виделина (бодхисатва тяло на дъгата) спонтанно. Спонтанно, защото практиката на виделина е различна от подготвителните тантра крии, при които от позицията на ума се циркулира жизнената енергия през определени канали и центрове, с помощта на мускулни заключвания (бандхи) и дишане. При виделина практиката, в която спонтанно се навлиза при съзнателно присъствие в съня, вътрешното тяло естествено започва да се долавя и преживява. Когато будността се запази в дълбокия сън без сънища, тогава съзнанието изцяло се прехвърля в бодхисатва тялото, в Боготишието, включващо всички предходни етапи.

В упанишадата се указва, че звукът ОМ, произнасян като АУМ, изразява тази пътека. Аз бих казал, че не става дума толкова за гласовото произнасяне на АУМ, колкото за символно обозначаване на споменатите етапи през семантичен пълнеж, кондиционирано прикрепен към думата.

Велика наука и изкуство е йога! Джая Махешвара, слава на Бога – да бъде волята Му във всяка стъпка от йога пътя ни!

..................................................

Орлин Баев