За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

сряда, 29 август 2018 г.

Естествена Йога на Любовта, Мъдростта и Истината


Автор: Венета Дочева


Естествена Йога - Йога на Любовта, Мъдростта и Истината

Забележка: В статията "Дзогчен и Махамудра - Естествена Йога" трасирах главните етапи в практиката на тибетската, будистка йога и извлякох стъпките в естествения йога процес. В настоящата статия описвам същинските практики в естествената йога. 
...................................................


Същински практики

/ 0) Подготвителни практики /

Любов

1)      Благуване.

2)      Оттегляне.

Мъдрост

3)      Смълчаване.

4)      Безмълвие.

5)      Виделина.

Истина

6)      Боготишие.

……………………….

7)      Богодействие (Дхарма йога).

……………………………………………..

Любов


Благуване

Автор: Венета Дочева
Благостта, това е първичната, божествена любов, проявена в душата на човека като широка мъдрост и великодушие, в сърцето като топлината на изявяваната като състояние на съзнанието любов, в духа като мир, пълно доверие и единство с Бога, в ума като виделината на Богоприсъствието, визията на вътрешния Човек (видя, ригпа).

Благуването корелира с бхакти – йогата на безкористната, любяща преданоотдаденост на Бога. Благуването е йога на любовта – отдаденост на любовта и провеждане на любовта. Основа и двигател на всяка следваща практика е благуването. Без него медитацията става суха скука – мъртвило, нежели единство с мъдростта. Гори ли сърцето, съзерцанието и единството с бодхисатва природата се случва естествено, с лекота.

Благуването е начало, основа. Но и пронизваща червена нишка, насищаща всеки от следващите етапи със смисъл, сила и вдъхновение. Когато благуването е съчетавано с безмълвието, всеки наченък на инфантилно, личностово антропоморфизиране и фанатизъм, се разтварят в мъдростта на Богоприсъствието.

Есенцията на благостта е любовта. Не е чувство, но се провежда от чувствата. Не е мисъл, но осветлява ума. Любовта не е поведение, но насища делата със силата, красотата, със съзнанието си за свързаност и единство. Благуването е да провеждаш Бог в живота си. В пътя към Себе си съзнаваш, че никога не си бил нещо различно от Бога, но че цялата пътека представлява единствено разчистване на его пречки и илюзии, спиращи това осъзнаване.
Благуването е любов като сила, принцип и състояние на съзнанието. Както и динамичният вектор на любящата вяра, устремяваща към сподвижническо навлизане в зоната на възможностите и активно учене.


Практическият път на благуването се реализира през красотата на молитвата. Когато садхакът (практикът, духовният ученик) усети вкуса на Бога, молитвените думи са вече не само езикови конструкти, а съдържатели, контейнери, изливащи любящото Богоприсъствие в сърцето, при преливане от блаженство. Благостта е блажено обичане. Благуването е глаголът на съществителното блаженство – негова изява е. Блаженството няма общо с кучешката радост, залепването за удоволствието и отбягването на изпитанията.

Блаженството е любов – божествена категория не от този свят, спуснала се в мира сего е. Благуването равнозначно-диалектично прегръща трудностите и земните радости и се учи от двете, надхвърляйки ги в третата, синтезираща ги позиция на любовта.

Молитвата реструктурира невротичния вътрешен диалог учебно така, че да го синхронизира със словото на Бога. Молитвата е дишането на душата. Естествен подход е, прихваща мисловно-речевата човешка способност, синхронира я с пулса на Дхарма, превръща я в слуга на бепредела.

Благуването е сърдечен, женски, бхакти подход. Смълчаното безмълвие е умствен, мъжки, джнана подход. Благуването е любов, а безмълвието мъдрост. Любовта обаче е основа на освобождаващата мъдрост и никаква мъдрост не е възможна без подложката и вдъхновението ѝ. Благуването е жена, муза, инспирираща мъжкия медитативен, джнана път на безмълвието.


Оттегляне

Алекс Ромел: Небеса
Оттеглянето представлява разширяване на будното съзнание до обхващане на другите две състояния: сънуването и дълбокият сън без сънища. В пълния си потенциал оттеглянето (прятяхара) обхваща и трите в турия съзнателността – чистото божествено, бодхисатва съзнание, изявявано в ежедневието. Тоест, статиката на трансовото оттегляне е началната посока, а спускането на турия, бодхисатва съзнанието в повседневната битийност, напредналата.

В естествения подход оттеглянето е свързано с молитвата, провеждаща любовта и се случва в контекста на възпламенените ѝ заряди. Молитвата от умствена, преминава в благосърдечна, в притихнало, съзерцаващо Бога, сърдечно присъствие на буден, осъзнат транс.

В дълбоката, сърдечно тиха молитва и съзерцание, съзнанието навлиза в сферата на съня. Тук подготвителната практика на йога на съня естествено се прилага, вече на по-висок, сърдечнолюбен етап. Обичайните REM сънища биват осъзнавани ясно, като отношението към тях е като към автоматични мисли, сега обаче образни, експлициращи по-дълбоки подсъзнателни съдържания през типичното за съня метафорично смесване и архетипен израз. Практикът избира дали да реструктурира съдържанието на съня, преобразувайки характерови травми, или просто да ги пропусне медитативно, оставяйки тишината на Бога да случи това изгаряне на самскари (подсъзнателни наличности, програми).

Оттеглянето и съзнателното присъствие в съня без сънища пряко води към по-висшите медитативни етапи на безмълвието и Боготишието.

Практиката на молитвено, провеждащо Бога оттегляне, постепенно насища ежедневието, виждано от осъзнатата позиция на наблюдател. Животът все повече е осъзнаван като относително илюзорен сън. Събуденото бодхисатва/ турия съзнание насища което и да е житейско дело и миг. Оттегляне навътре и спускане навън – увод и изложение, проява на единения с Бога живот.
.......

В практичен план, оттеглянето е изключително полезна практика за съвременния невротичен човек. Мозъкът преминава осъзнато в по-бавните си, творчески вълни, наситени с мощен ресурс от спокойствие и самообладание.




Мъдрост

Смълчаване

Смирено съсредоточаване на ума – това е смълчаването. Превръщане на мислителното вълнение на умствената маймуна, във фокусирана еднонасоченост, дхарана. Сърдечното смирение е следствие от усвоените предходни етапи на благуване и оттегляне. Когато го има, концентрацията е фина, спокойна, леко преживявана. Няма ли го смирението, егото се противи, ужасява се от загубата на невротичния си контрол, осъществяван през натрапливото ментално предъвкване.

Независимо какъв е обектът на фокусиране, вътрешната репрезентация на смълчаването се преживява като съ-средо-точаване, пренасяне на менталния фокус в точка. Говоря буквално – практикът изживява това смълчано точкуване като фокусиране на самосъзнателния си център в централна точка. В естествения медитативен подход, това е средоточието на Бога. Смълчано съсредоточаване, утихнал център, около който започва да се усеща и преживява кръгът на съзерцателното, прозиращо (инсайт, випашяна) безмълвие.

Автор: Венета Дочева


Смълчаването започва като външно, но продължава като вътрешно, ментално. В смълчаването има известно усилие – но леко, естествено усилие. Доколкото смълчаването е отелесено свързано с нервната система, преживяването е като за лек натиск в средата на мозъка, притихнало конвергиране около невромозъчно ядро. Това е физиологичното преживяване на смълчаването, но феноменологичното надхвърля телесността, макар и да се случва през нея.

Смълчаването е краят на егото, смирено притихнало на прага на вратата на безмълвието, откъдето започва същинската пътека към Бога. Когато смълчаването (дхарана) е качествено и достатъчно продължително изпълнявано, естествено води към безмълвието (дхяна).

Като формален обект може да служи дишането, циркулиращо биоенергетичния поток нагоре при вдишване и надолу, при издишване. Дишане все по-фино, кайваля медитативно, превръщащо подготвителните „човешка мандала“ и енергийни практики в особено проникновени.

При смълчаването, колкото по-малък е обектът на съсредоточаване, толкова по-интензивно е то. Затова, наблюдавайки дъха, садхакът естествено усеща как вниманието му е привлечено в една или друга точка. Например, в основата на носа, в междувеждието, откъдето дъхът влиза и излиза. Преживяването е за известен натиск, налягане, ритмично пулсираща светлина подобна на огнено око. 

Безмълвие

Автор: Венета Дочева
Безмълвието е проход между крайността на обусловено човешкото и безпределно Богочовешкото. Малкият его човек още е там, но смирено смълчан, а центърът на самосъзнание вече е плаващ, устремено клонящ към непреходно божественото. Безмълвието корелира с дхяна, прозиращото (випашяна) и водещо до същността съзерцание.

Ако смълчаването е точка, то безмълвието е кръг, разширяващ се до безпредела. Безмълвието включва естествено в себе си смълчаването, но е нещо повече. Фино интуитивно мъдроведение е, протичащо между тази и другата мисъл, в подобна на изгревно, чисто небе съзнателност.

В безмълвието смирено фокусираният его ум може да бъде наблюдаван. Тоест, самосъзнанието вече не е в него. Започнало е ре-трасирането на входящо-изходящия сигнал, освобождаващ от плена на матрицата, от майа, обусловената условна реалност. Ретрасиране и трансфер на самосъзнателния център в тишината на Богосъзнанието.

Може да се каже, че съсредоточеното смълчаване има отношение към мъдрата вяра – мъдроверие. А безмълвието, към мъдрата обич – мъдролюбие. Насоченият в една точка центростремителен вектор на смирено-фокусираната вяра на смълчаването, преминава в центробежното, спонтанно-интуитивно безмълвие, включващо в себе си и смълчаването. Тоест, безмълвието обхваща и най-малкото така, както и най-голямото. Едновременно дифузно вижда цялата картина, както и смирено-волево се ограничава до най-малката точка и квант. Смълчаването е като мъжката, бащина проява на любовта – ограничава, поставя граници. Безмълвието е като женската, майчина любов – прегръща равнозначно цялата картина. Любов, раждаща стихнала мъдрост, извираща от сърцевината на Богочовека – бодхисатва.

Много може да се говори за безмълвието, да се обрисува с метафори, поезия и хайку – през рационалността обаче не може да бъде разбрано. Не е в пределите ѝ – надхвърля я до недуалното, адвейта съзнание. Безмълвистиката е вътрешна наука и изкуство, изучаването на която е възможно единствено преживелищно, през личен опит.

През аналогията с тибетската будистка йога, смълчаването синхронира със шаматха, а безмълвието с випашяна, от семде дзогчен дивизията и сутра махамудра.

Виделина

Виделината-Видя, кореспондира с дзогчен дивизията лонгде и тантра махамудра. Това е гупта-видя, тайното познание. Тайно не защото е крито, а поради факта, че е преживяемо само чрез лична практика, изискваща търпение, упорита постъпателност, подлежана от нравственост, искрен стремеж към истината, готовност за жертва на преходното в името на непреходното, братолюбно състрадание и безусловна, преданоотдадена безкористност. Качества и заслуги, присъщи на неголям процент от съвременното човечество, такова каквото е.

Автор: Венета Дочева


Любяща виделина. Любящото тяло от виделина. За разлика от подготвителните енергийни (тантра и кундалини крия) практики, тук енергийната същност на тялото от виделина бива директно осъзнавана. Ако при подготвителните практики, от позицията на ума се изпълняват дадени енергетични крии, то на нивото на видя/ виделината, силовите потоци и същност на виделинното/ бодхисатва тяло биват пряко преживявани и спонтанно осъзнавани. Самосъзнателността присъства все повече в бодхисатва любовта, мъдростта и свободата на същинския Богочовек.

В практиката на виделино-ведение отсъстват изкуствената представност и визуализациите от его умствена позиция. Умът е смирено смълчан, безмълвно разстлал се до директното, интуитивно мъдрознание. Благолюбието прелива – тогава силата на бодхисатва виделинното тяло се разкрива пред съзнателността на Богочовека. Човек все повече реализира единството си с Бога, съзнавайки, че никога носителите на ума, чувствата, тялото и делата не са били друго, освен несъвършени проводници на Него самия.

Практиката на виделина е възможна само когато предходните етапи на молитвено благуване, смирено смълчаване и широко като небе безмълвие, са усвоени. Тогава, достъпът до свободният поток на енергията на виделината, става през усещанията на тялото. Обикновените усещания. Практикът развива самообладание, през което осъзнава и болката и удоволствието, и приятните и неприятните, и неутралните усещания равнозначно, прозирайки същата енергия зад всяко от тях. Тези обичайни телесни усещания, преливащи се в чиста енергия, са пряко свързани с подсъзнателните натрупвания (самскари, програми) от целия настоящ, но и от миналите животи. Когато се практикува медитативната, от позицията на диалектичната равнозначност виделина, достъпът до тях се разтваря и през въпросното отношение, постепенно биват изгаряни, разтваряни. На мястото на тези самскари се залага дълбок мир, спокойствие, естествено самообладание!

Актуалната практика на виделина се преподава в заниманията по естествена йога и психотерапия. 

…………………………………………………………..

Принципът на матрьошката

Важно е да се отбележи, че всеки следващ етап съдържа и включва в себе си предходните. Безмълвието съдържа в себе си трансовото оттегляне и благолюбното смълчаване. Виделината имплицитно включва и обема оттеглянето, благуването, смълчаното безмълвие, за да се превърне във все по-спонтанната естественост на живот от панорамата на Богочовека.

Боготишието обема любовта и мъдростта, които водят до освобождаващата истина на сливането на човека с Богочовека.

Дхарма йога (Богодействието) съдържа и спуска любовта, мъдростта и свободата, прилагани в карма, в ежедневния бит, вече трансформирано обожествен. Така, практикуващият естествена йога на дело реализира молитвеното послание: „… да бъде волята Ти, както на Небето, така и на земята…“

………………………………………………………………………….

Истина/ Свобода


Боготишие

В Боготишието целта на ретрасиращия път, бива осъществена. На дело се случва есенцията на религаре – завръщането у дома. Защото същинската религия (религаре = завръщане у дома) като смислово значение и динамичен принцип никога не е имала общо с мрачни сгради, държавно чиновническа бюрокрация, икономико-политически манипулации, формална ритуалност – освен в изумителното опорочаване и окалящо конотиране на понятието.

Автор: Венета Дочева


Религията никога не е била разделена от науката, извън западното невежество. Самата наука в същността си е колкото количествено и поведенчески, екстравертно насочена, толкова и интроспективно феноменологично обективна. Отново, единствено инфантилното отричане и разцепване на западняка правят научния метод орязано количествен, отхвърляйки бездната от феноменологична качественост. В самия път по завръщане у дома се ползват както наситени с вяра и обич, така и интроспективни, когнитивно научни методи. Двете са подобно на жената (любов, религия) и мъжа (мъдрост, наука), които в единението си пораждат детето на освобождаващата истина, трансмутираща живота в божествен.  

…….

Смълчаването представлява бгагуващо и смирено его съсредоточаване. Освобождава се известно пространство за случване на медитативното безмълвие, проходящи двери за пренасяне в и преживяване на Боготишието. В безмълвието егото е смълчано и божествената тишина започва да се промъква така, както влагата е свързана с водата в океана. Тишината, спрямо мълчанието и безмълвието, е от друг, божествен порядък. Мълчанието е физическо, безмълвието духовно, а тишината, божествена. От различен свят е тишината. Същностна е. Тишината е Бог. За малкия его ум божественото е непознаваемо, нищо е. Затова в някои системи отказват да говорят за това, фокусирайки се върху преживяването – шунята.

В прагматичната естествена психотерапия и подход, Бог няма общо с проекцията на антропоморфната, детинска представа за белобрад старец на някакво небе. Бог е Дао. Бог е Дхарма – любящо мъдро истинните закономерности на Битието. Бог иманентно насища и импрегнира, оживотворява това отразено Битие, но и трансцедентно надхвърля игровия тренажор на обусловената бинарност. Богът, който си струва, не е някъде си там, външен. Не – собствената вътрешна същност е.


Дхарма йога (Богодействие)

Автор: Гергана Грънчарова


В тишината повече не са нужни систематизирани от човек практики. Самият живот се метаморфозира в Богоединен и проявяващ Бога. Дхарма пронизва карма, подобно на живак прахта – живакът си остава живак, неопетнен. Дхарма йога, това е йога на истината. Само познаващ Дхарма, човек е свободен в Богочовечността си.

Единният с божествената тишина, е подобен на брилянт в калния свят. Брилянтът си е брилянт, каквато и кал да го залива.

Боготишието е тъждествено с бодхисатва триединството от любов, мъдрост и истина. Самбхогакая, Нирманакая и Дхармакая. Докато човек не осъзнае и преживее Себе си като Богочовек, дотогава любовта, мъдростта и истината само са били частично отразявани, долавяни донякъде, но и пречупвани и изкривявани от социалната персона и еготичното съзнание. Едва прехвърляйки съзнателността си в Богочовека, динамиката на човешкия процес се събужда за целостта си. Дотогава се оказва, че човек е дремел, мъждукал е, обсебен от менталния си, чувствен, либидно-агресивно нагонен, етерно енергиен, телесен носител и илюзиите на социалния свят.

В Боготишието на Дхарма проявлението в света, практикът се превръща в жив Буда, събуден дживанмукта, аватар провеждащ Христовия принцип на свободата в социалните дела. Без афиширане, без фарисейска показност - простичко и силно...

.............

Както казва един зен майстор: "Имал съм много учители по медитация - всичките са били котки!" ...


Орлин Баев, естествен психотерапевт и йога инструктор






Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/