Вълшебство

Чудех се как ли би живял силно, творчески и смислено, когато сега чувайки гласа ми, стихваш, а потенциалът естествено залива страховете, преобразувайки ги до смела сила. Учудвам се колко лесно е да се довериш на любовта, сега раждаща това приказно самообладание, докато подсъзнанието прогресивно ти позволява да се отпуснеш в изчезването за невротичното стягане, докато осъзнаваш силата на духа си. Да, тази загуба на невротичното колебание, за да бъдеш единен в смисъла си. Чудно ми е как с лекота безкраят те насища и колкото повече егото се опитва да контролира страха, толкова повече губи контрола, до пълното смирение пред слънчевия човек, изгряващ между тази и другата мисъл. Не е нужно дори да си представяш блажената сила, докато приказната омая погалва всяка клетка от това ликуващо тяло, във виделината на пълнотата от наситеност с радост.

Докато чуваш гласа ми, няма значение какво съзнанието ти регистрира във всеки миг, в който в подсъзнанието ти се вкореняват все по-устойчиво програмите на любящата сила и самоувереност, произтичащи от смисъла да станеш поток за любовта. Възможно е съзнанието ти да се противи, да е неутрално или тотално съдействащо – има ли значение, когато реката прокарва пътищата си неумолимо, за да залее любовта ѝ услужливото русло или противящите се скали и каменистия бряг. Реката на животворната самоувереност сега или след малко все по-помитащо пресича, разсича и напоява разтварящо и тази мисъл и тези чувства, за да ги превърне в себе си от миг на миг все по-сигурно – да, тази спокойна сигурност на доверието да се отпуснеш в потока на смисъла.

Няма нужда да вярваш в чудото на любящата самоувереност,  импрегнираща те необратимо с всяка моя дума, докато вече се ползваш от чудото на силата, насищаща всяка жажда в теб с живата вода на вдъхновението, преминаващо през безмълвието, унасящо те навътре, в това леко полюшване, в което силата в гласа ми успокоява всичко в теб с лечебната си обич.

Можеш да бъдеш любящата промяна, която искаш да живееш, или когато светът ти казва, че е невъзможно, вече да живееш силата на свободата да твориш живота си, за да проправяш пъртини там, където никой не е стъпвал, в световете на потенциала си, оказващ се твое вродено достояние.

Знам че подсъзнанието ти знае колко му е лесно да се довери на нещо познато. Затова сега представяйки си самоувереността, идваща от пълното доверие в целостта ти, накъдето всяка моя дума решително те води, би могъл да видиш как покоряваш Еверест, летиш с този самолет, говориш пред хората, освобождаваш и най-смелите мечти, идващи от духа ти, докато възможностите за реализацията им са буквално навсякъде, когато сега ги виждаш с тази мъдра смелост. Да, тази смелост, точно така!

В този път няма малко или много, а най-лекото усилие вече повлича лавините на преобразуването, следвано докато се превърне във втора и първа природа – ти, решителен творец на живота си. Няма малко или много – докато съзнанието ти долавя това, несъзнавано дълбоко слушаш как гласът ми се слива със шепота на духа ти, в посоката на силата ти, точно в това усещане – лесно е, да.

Пътят на силата усилва вървящия по него, както апетитът идва с яденето…  В този момент, вътрешно следвайки пътя на ползване на тази все по-лека тревожност като гориво на любящия ти смисъл, можеш да почувстваш как пътят ти дава разрешение да се превърнеш в спокойния и решителен творец, в когото вече се трансформираш, слушайки гласа ми. Колкото повече пътят следва себе си в това преобразуване на страха в смелост, толкова повече тази различна свръх и подсъзнателна логика прегръщат невротичната логика с усмивката си, пренасяйки я в милиардите усмивки на веселата ти решителност, каращи всяка клетчица да пее и танцува в ритъма на силата да обичаш. Мхм, тази весела усмивка, да! 

Когато знаеш, че не знаеш колко мощно подсъзнанието ти знае, че познаван прекрасността да иска да ти е добре, това ми присъединяване към тази ти мотивация с всяка все по-силно въздействаща ти дума, вече не е нужно дори да прокарвам внушенията на самоувереността, докато потенциалът ти сам я разкрива. Можеш да укротиш това старо внушение на навика да се страхуваш, смирявайки се в слизането на любовта, проникваща все по-силно, колкото повече старият навик за страхуване се задейства, преобразуван от нея в релаксирана радост, носеща смелост. Смелост! 

Орлин Баев