Авторска позиция

Не е нужно да знаеш непознаваемото, така както не можеш да контролираш неконтролируемото. Има в теб едно познание, идващо от незнанието и колкото по-малко знаеш, толкова повече ведението на целостта навлиза в теб. Под повърхността на външното смълчаване, стои тиха мъдрост, извираща от любовта, водеща те към свободата на смелия живот от сърце. 

Да следваш пътя със сърце – познаваш го, когато сега слушайки гласа ми, все повече стихваш в шепота на безмълвието, лекуващ душевните ти рани с елея на благуването. Блаженство е в това смирение да осъзнаеш как притихвайки, шлюзът на любовта се отваря и протича, задействайки електроцентралата на смелостта да живееш смело, красиво, творчески и силно. Лесно е да не знаеш, позволявайки си да не знаеш, за да знаеш с вечността си. Загуби малкия контрол, за да живееш себевладеейки се – ти, Човекът.

Мога да ти кажа да се отпуснеш или да оставиш релаксацията да те погали с радостта си. Но, не бих ти го казал, тъй като естественото успокояване идва спонтанно, ей сега когато просто присъстваш в условията да се случи с това отпускащо притихване. Не бих индуцирал в теб самоуверената ти смелост, защото сам можеш да я намериш, успокоявайки ума, за да осъзнаеш вътреприсъщността ѝ, която вече те насища. Да, винаги си бил смел човек! Сега не мога да ти кажа да бъдеш смел, докато ти самият премахваш всяка преграда пред решителността си с това разтваряне в доверяването на храбростта ти!

Красиво е сега, потъвайки във все по-дълбок транс, да пускаш куража си на бял свят. Лесно е да си куражлия – защото означава просто да действаш от сърце във всяка ситуация, имаща всякакъв отговор и правила, раждащи се на мига, от законите на обичащото сърце. Тогава играеш заради играта, а не заради резултата, нареждащ се сам безусилно, когато смело обичаш във всеки миг от играта на живота си.

В това дълбоко отпускане, знаеш че не е нужно да преговаряш със симптомите и страховете зад тях… Не е нужно да влизаш в илюзията жертва, виновен-невинен… Автор си на страховете, пораждащи симптомите. Автор си, когато социалното его замлъкне в осъзнаването на себе си като творец, а всичко случващо се с теб като неслучайно платно, върху което сам рисуваш. Ти, любовта, мъдростта и истината си този свободен творец – автор си.

Страховете и симптомите им отразяват собствената ти психична картина, имаща нужда от помъдряващата прегръдка на Бога – отмести се, за да минеш по пътеката към себе си. Колкото повече се отместваш, повече осъзнаваш, че свободата ти нараства право пропорционално на практиката. Отдавна страховете са станали просто приятели, водачи в пътя към силата ти.

Все по-навътре в осъзнатия транс, когато всичко се изпълни с радостта на усмивката, знаеш че всичко се разрешава с любящото блаженство на Бога, водещ те към себе си.

Орлин Баев